Veröffentlicht am

Italo Tajo

Преди 2 дни беше годишнина от рождението на италианския бас Итало Тайо

Драги приятели на оперната музика, днес на 27 април 2020 г. пиша за първи път статия за един бас от Италия, който през средата на миналия век – почти чак до края му, беше на едно от първите места в световния елит на най-добрите оперни певци в този жанр на вокалното изкуство. Той е легендарният вече Итало Тайо (Italo Tajo) – певецът с това чудно име, като че ли му дадено да възхвалява после особено „музикалната и оперна Италия“.

Не пиша точно на рождения му ден – 25 април (годината на раждане е 1915) – тогава имах други ангажименти, а два дни по-късно, но това не е важно, през настоящата 2020 година се навършват 105 години от рождението му, поради което искам най-сетне да го почета със специална статия. Итало Тайо се помина на 29 март 1993 г. в САЩ, където редица години е имал както вокални изяви, така и много успешна педагогическа дейност в Департамента по музика към Университета в Синсинати – щат Охайо. Бил е високо уважаван и добре оценен артист и преподавател, не случайно такива хубави думи са казани за него в траурното съобщение (некрологът) издаден в този университет след смъртта му. Съобщението е публикувано в централни медии в САЩ – на 30 март 1993 г. в „The New York Times“ и на31 март 1993 г. в „Chicago Tribune“.

Цитирам в превод началото на това съобщение:

„Итало Тайо беше един от най-уважаваните и много успешни оперни певци след Втората световна война – един италиански бас, който беше особено добър в комични роли, но той остава в паметта ни и като отличен оперен режисьор и много заслужил вокален педагог“.

И по-нататък: „Господин Тайо – пенсиониран професор в Департамента по музика на Университета в Сисинати почина в понеделник от сърдечна недостатъчност в „Christ Hospital“ в Сисинати. Той беше на 77-годишна възраст.

Господин Тайо е роден на 25 април 1915 г. в Пинероло / Италия и започва своето музикално обучение в Торино при Нилде Стинчи-Бертодзи. През 1935 г. е неговият оперен дебют в ролята на Фафнер в „Рейнско злато“ от Вагнер на сцената на Оперния театър в Торино. През 1936 г. заминава за Музикалния фестивал в Глайндбърн / Великобритания, където пее в оперния хор и има застъпващи роли (предвиден за дублиращ артист) в опери от Моцарт.

Неговият американски оперен дебют е в Чикаго при откриване на сезона през 1946 г. с „Chicago Opera Company“ като Рамфис в „Аида“ от Верди на страната на Зинка Миланов в ролята на Аида. Следват редица успешни участия в „Джоконда“ от Понкиели, „Самсон и Далила“ от Сен Санс, всички под диригентството на Фаусто Клева. Той има изяви после в Сан Франциско и през демември 1948 г. дебютира в МЕТ Ню Йорк в ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини.

Репертоарът на Итало Тайо обхваща наред с традиционните оперни заглавия и редица съвременни опери. Той пее през 1942 г. при италианската премиера на операта „Воцек“ от Албан Берг, през 1956 г. в операта “Troilus and Cressida” от британския композитор сър Уилям Уолтън (1902–1983), а така също през 1964 г. в операта „Носът“ от Дмитри Шостакович. Знаменити са неговите участия в съвременни опери от италианските композитори Луиджи Ноно, Лучано Берио и други (…)“.

(край на цитата от траурното съобщение за смъртта на Итало Тайо)

Аз предполагам, че много рядко се среща това мъжко име „Итало“ в Италия – не съм го чувал освен при този изключително популярен в тази епоха певец. След като аз лично знаех в България около средата на 40-те години певец с името Итало Тайо, значи действително той е бил така популярен в целия свят.

Спомням си много добре, че в предавания на Радио София тогава, посветени на класическата музика и специално на оперното изкуство, а такива предавания – главно пускане на грамофонни плочи със записи – беше нещо много популярно в годините на Втората световна война, пък и по-късно след края й. Звуково-записвателната техника в тия години беше още в началото на развитието си, но в Радиото имаха огромно количество грамофонни плочи, при пускането на които винаги се казваха имената на изпълнителите – солисти, диригенти и оркестри. Понеже името на Итало Тайо беше впечатлително и особено лесно за запомняне, остана в паметта ми и до ден днешен.

По-късно, когато нашият Борис Христов направи световна кариера, особено в Италия, името на Итало Тайо също се споменаваше. Те са родени почти в еднакви години, Борис Христов – през 1914 г., Итало Тайо – през 1915 г. Един парадокс – двамата са имали много еднакви роли в репертоара си. Между другото, Итало Тайо е пял и в руски опери – както главната роля в „Борис Годунов“, така и в други – даже съвременни руски опери като „Война и мир“ от Сергей Прокофиев – ролята на генерал Кутузов (премиера в Италия във Флоренция през 1953 г.), както и „Носът“ от Дмитри Шостакович.

И последен парадокс – двамата велики баси умират в една и съща година – 1993, Борис Христов в Рим – в Италия, Итало Тайо в САЩ, в Синсинати – в щата Охайо, където живее и работи от дълги години.

Нека още тук в началото отбележа, че Итало Тайо е имал много разнообразни музикални интереси – наред с вокалното изкуство, той е бил и оперен режисьор, дълги години вокален педагог във Висше музикално училище в Америка, също и ректор на такова. Възпитал е редица талантливи певци, на първо място певиците със световно реноме Kathleen Battle и Tatjana Trojanos. Както ще видим после и от оперния му репертоар, той е имал интерес във всички жанрове на това изкуство – от барок, класика, романтизъм, съвременни опери. Пял е в повече от 50 оперни роли, много заглавия от малко познати автори, даже в областта на авангарда и такива като Лучано Берио, Албан Берг, Дариус Мило. Наред с тях има роли в опери от Вагнер, Рихард Щраус, всички италиански композитори от различните епохи (за руските автори вече писах) и много, много други.

Няма повече да пиша на общи теми, в хода на статията ще се запознаем с всички важни данни от биографията и дейността на артиста.

Първо ще се спра на основните информации, после ще допълня с подробности:

Итало Тайо (Italo Tajo) е роден на 25 април 1915 г. в Пинероло, Пиемонт, Италия и след завършване на средното си образование учи цигулка и вокално изкуство в Музикалната консерватория в Торино при Нилде Стинчи-Бертодзи. Оперният му дебют е на сцената на Оперния театър в Торино през 1935 г. като Фафнер в „Рейнско злато“ от Вагнер под диригентството на Фриц Буш. По покана на Буш, той го последва при Музикалния фестивал в Глайндбърн / Великобритания, където става член на оперния хор, има също изяви и в малки роли (т.н. „comprimario). Все пак при спектакли на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт участва в ролята на Доктор Бартоло.

През 1939 г. Итало Тайо се завръща в Италия, отслужва военната си служба и от 1940 до 1956 г. има постоянно изяви в Миланската Скала. През 1940 г. е приет в ансамбъла на Римската опера, където през 1942 г. участва в италианската премиера на операта „Воцек“ от Албан Берг. Той има гастроли на „Маджо Музикале Фиорентино“ – през 1942 г. като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт – една роля, която ще пее многократно през цялата си кариера. През 1961 г. Итало Тайо участва при световната премиера на „Intolleranza 1960” от Луиджи Ноно във Венеция.

След края на Втората световна война кариерата на Итало Тайо бързо взема международен обхват, с дебюти в Париж, Лондон, Единбург, Буенос Айрес и на много други места. През 1946 г. дебютира в Оперния театър в Чикаго, през 1948 г. има също дебют както в операта в Сан Франциско, така и в Метрополитън опера в Ню Йорк (Дон Базилио в „Севилският бръснар“); другите му роли в МЕТ включват Фигаро, Лепорело, Дон Базилио, Дулкамара, Дон Паскуале, Джани Скики и др.

Както правя при всички оперни артисти с изяви в МЕТ, ще дам повече подробности:

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Итало Тайо има общо 256 изяви в годините от 1948 до 1991, един интервал от 43 години – първа изява на 28 декември 1948 г., последна изява на 20 април 1991 г. – 5 дни преди да навърши 76 години – респект! Цитирам началото и края на гастролите му там:

[Met Performance] CID:149300
Il Barbiere di Siviglia {220}
Metropolitan Opera House; 12/28/1948
Debut: Italo Tajo
Review
[Met Performance] CID:149410
Le Nozze di Figaro {106}
Metropolitan Opera House; 01/8/1949
Broadcast
Reviews
[Met Performance] CID:149430
Il Barbiere di Siviglia {221}
Metropolitan Opera House; 01/9/1949
[Met Performance] CID:149530
Le Nozze di Figaro {107}
American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 01/18/1949
Review
[Met Performance] CID:149590
L’Elisir d’Amore {63}
Metropolitan Opera House; 01/23/1949
Review
[Met Performance] CID:149620
Le Nozze di Figaro {108}
Metropolitan Opera House; 01/26/1949
[Met Performance] CID:149720 
Gianni Schicchi {40}
Salome {25}
Metropolitan Opera House; 02/4/1949
Debuts: Ljuba Welitsch, Fritz Reiner, Reginald Tonry Jr.
Review
[Met Performance] CID:149730
L’Elisir d’Amore {64}
Metropolitan Opera House; 02/5/1949
Broadcast
Review

(…)

[Met Performance] CID:299720 Opera News
Manon Lescaut {206}
Metropolitan Opera House; 03/17/1990
Broadcast
[Met Performance] CID:299780
Manon Lescaut {207}
Metropolitan Opera House; 03/23/1990
[Met Performance] CID:303880
Tosca {735}
Metropolitan Opera House; 03/30/1991
[Met Performance] CID:303920
Tosca {736}
Metropolitan Opera House; 04/4/1991
[Met Performance] CID:303970
Tosca {737}
Metropolitan Opera House; 04/9/1991
[Met Performance] CID:303990
Tosca {738}
Metropolitan Opera House; 04/11/1991
Debuts: Nunzio Todisco, Andy Uyterlinde
[Met Performance] CID:304020
Tosca {739}
Metropolitan Opera House; 04/13/1991
Broadcast
[Met Performance] CID:304100
Tosca {741}
Metropolitan Opera House; 04/20/1991

(край на цитата)

Ето и ансамблите при дебюта и при последната изява на Итало Тайо:

Първа изява:

Metropolitan Opera House
December 28, 1948

IL BARBIERE DI SIVIGLIA {220}
Rossini-Sterbini

Figaro………………Giuseppe Valdengo
Rosina………………Carmen Gracia
Count Almaviva……….Felix Knight
Dr. Bartolo………….Salvatore Baccaloni
Don Basilio………….Italo Tajo [Debut]
Berta……………….Claramae Turner
Fiorello…………….John Baker
Sergeant…………….Paul Franke
Ambrogio…………….Ludwig Burgstaller

Conductor……………Pietro Cimara

…..

Последна изява:

Metropolitan Opera House
April 20, 1991

TOSCA {741}

Tosca……………….Giovanna Casolla [Last performance]
Cavaradossi………….Nunzio Todisco [Last performance]
Scarpia……………..James Morris
Sacristan……………Italo Tajo [Last performance]
Spoletta…………….Anthony Laciura
Angelotti……………Herbert Perry
Sciarrone……………Russell Christopher [Last performance]
Shepherd…………….Ted Huffman
Jailer………………Philip Booth

Conductor……………Plácido Domingo

(край на цитата)

При подготовка на тази статия, когато изучавах изявите на Итало Тайо в МЕТ, случайно попаднах на информация за дебюта на легендарната българска певица Люба Велич на сцената на МЕТ в ролята на Саломе в едноименната опера от Рихард Щраус. За тази изява можем да забележим в списъка за изявите на Итало Тайо, който поместих по-горе. Именно СЕДМАТА позиция там е въпросната изява (с поредни номера 40 за „Джани Скики“ и 25 за „Саломе“).

Както е известно, с тази роля Люба Велич е направила особен фурор при всичките си изяви там. Имам и снимка от изявата й там, която ще приложа след настоящата статия. Дебюта й е бил на 4 февруари 1949 г. Парадакс е, че заедно със спектакъла на „Саломе“ е била изнесена и операта „Джани Скики“ от Пучини, в която Итало Тайо играе в ролята на главния герой Джани Скики. Там участва и знаменитият тенор от Италия Джузепе ди Стефано.

Цитирам съставите при двете едноактни опери, играни една след друга в деня 4 февруари 1949 година:

[Met Performance] CID:149720
Gianni Schicchi {40}
Salome {25} Metropolitan Opera House: 02/4/1949.

(Debuts: Ljuba Welitsch, Fritz Reiner, Reginald Tonry Jr.
Review)

Metropolitan Opera House
February 4, 1949

GIANNI SCHICCHI {40}
Puccini-Forzano

Gianni Schicchi.........Italo Tajo
Lauretta................Nadine Conner
Rinuccio................Giuseppe Di Stefano
Nella...................Paula Lenchner
Ciesca..................Thelma Votipka
Zita....................Cloe Elmo
Gherardo................Alessio De Paolis
Betto...................George Cehanovsky
Marco...................Gerhard Pechner
Simone..................Virgilio Lazzari
Gherardino..............Reginald Tonry Jr. [Debut]
Spinelloccio............Melchiorre Luise
Amantio.................Lorenzo Alvary
Pinellino...............Osie Hawkins
Guccio..................John Baker

Conductor...............Giuseppe Antonicelli

Director................Dino Yannopoulos
Set designer............Joseph Novak

Gianni Schicchi received seven performances this season.
….....

SALOME {25}
R. Strauss-O. Wilde/Lachmann

Salome..................LJUBA WELITSCH [Debut]
Herod...................Max Lorenz
Herodias................Kerstin Thorborg
Jochanaan...............Joel Berglund
Narraboth...............Brian Sullivan
Page....................Hertha Glaz
Jew.....................Leslie Chabay
Jew.....................Thomas Hayward
Jew.....................Alessio De Paolis
Jew.....................Paul Franke
Jew.....................Gerhard Pechner
Nazarene................Dezsö Ernster
Nazarene................Emery Darcy
Soldier.................Jerome Hines
Soldier.................Philip Kinsman
Cappadocian.............Osie Hawkins
Slave...................Inge Manski

Conductor...............Fritz Reiner [Debut]

(край на цитата)

Продължавам с данни за Итало Тайо:

Въпреки че той е специалист в басови комични роли, Итало Тайо има в репертоара си редица драматични роли, особено Атила и Банко в оперите от Верди и Борис Годунов на Мусоргски. Той създава също образа на Самуел в съвременната опера на библейска тема „Давид“ от френския композитор Дариус Мило, както и роли в опери на Лучано Берио, Адриано Луалди, Джанфранко Малипиеро и Луиджи Ноно.

През 1953 г. Итало Тайо гастролира в Оперния театър във Флоренция като граф Ростов и фелдмаршал Кутузов в почти пълната премиера на италиански език на операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев.

Нещо интересно и забележително при кариерата му в Америка: през 1957 г. Итало Тайо заменя Ецио Пинза (Ezio Pinza) в ролята на Емил дьо Беке (Emile de Becque) в мюзикъла „South Pacific on Broadway”, по-късно се появява и в „Kiss Me, Kate“.

През 1966 г. Итало Тайо започва да преподава в Университета в Синсинати в щата Охайо, където до голяма степен условията отговарят за създаването на оперно студио. Един от забележителните му ученици е баритонът Том Фокс, по-късно, както писах в началото – двете световно известни певици Kathleen Battle и Tatjana Trojanos.

Итало Тайо продължава да пее до 80-те години на миналия век, предимно в МЕТ в роли като Геронте, Беноа, Алсиндоро и Сакристан, но има отделни изяви и по-късно. Последната му сценична изява е в МЕТ в ролята на Сакристан в „Тоска“ през 1991 година.

Важно е да се отбележи, че през 1983 г. при тържествения гала-концерт в МЕТ във връзка със 100 години от основаването на този оперен театър, Итало Тайо е поканен като специален гост да участва – той пее откъс от „Дон Паскуале“ на Доницети.

Интересно, Итало Тайо има толкова много изяви по целия свят, но прави впечатление малкия брой такива във Виенската държавна опера – само 2 изяви през май 1960 г. в ролята на Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт. Цитирам:

DON GIOVANNI

Leporello | 2 Vorstellungen | 17.05.1960–21.05.1960

BESETZUNG | 17.05.1960

DIRIGENTKarl Böhm
SZENISCHE EINRICHTUNGOscar Fritz Schuh
INSZENIERUNGJosef Witt
BÜHNENBILDER UND KOSTÜMECaspar Neher
Don GiovanniEberhard Waechter
Der KomturLudwig Weber
Donna AnnaSena Jurinac
Don OttavioLuigi Alva
Donna ElviraWilma Lipp
LeporelloITALO TAJO
ZerlinaHilde Güden
MasettoKostas Paskalis

(край на цитата)

Малко по-долу в статията ще се спра на дискографията на Итало Тайо, но нека тук добавя, че той участва и в други изяви с много по-широк обхват на интересуващи се зрители и слушатели – в киното и телевизията. Той може да се чуе при пряко радиоизлъчване на операта „Макбет“ от Верди заедно с Мария Калас при диригент Виктор де Сабата. В края на 40-те години той се явява във филмови версии на „Севилският бръснар“, „Любовен елексир“, „Лучия ди Ламермур“, както и в телевизионна продукция през 1955 г. в ролята на Дон Паскуале в едноименната опера от Доницети, издадена като DVD.

През 1988 г. Итало Тайо участва в продукцията на Франческа Дзамбело на операта „Бохеми“ от Пучини в ролите на Беноа и Алсиндоро, който филм е по постановка на тази опера в Сан Франциско с Мирела Френи и Лучано Павароти. Записътъ е пуснат на видео от фирма „Kultur video”.

Както споменах в началото на статията, заедно с вокалната си дейност Итало Тайо е имал голямо влечение и към оперна режисура, като е поставил творби на различни оперни сцени. Само два примера: през 1954 г. той поставя в театър „Сан Карло“ в Неапол операта „Моцарт и Салиери“ от Римски-Корсаков. През 1974 г. той е режисьор на една постановка на операта „Дон Кихот“ от Жул Масне в Оперния театър в Чикаго, при която взема участие в главната роля на Дон Кихот българският бас Николай Гяуров. Ето кратка информация за участниците (източник на немски език):

Opernhaus Chicago (Lyric Opera Chicago) – 1974:

„Don Quichotte“ (Regisseur Italo Tajo), mit Ghiaruov , Foldi, Cortez, Paige; Fournet , Samaritani.

(край на цитата)

След един напълно оползотворен артистичен живот, Итало Тайо умира на 29 март 1993 г. в Синсинати, Охайо, на 77-годишна възраст.

Цитирам дискографията на Итало Тайо (източник на италиански език):

Discografia

Incisioni in studio

……..

Registrazioni dal vivo

(край на цитата)

Както четем в последната позиция по-горе, наред с Итало Тайо като Беноа при операта „Бохеми“ в DVD-записа през 1988 г. в Сан Франциско участва и българският бас Николай Гяуров, наред с други знаменити певци – виждаме имената им:

(край на цитата)

Нека днес на 27 април 2020 г. почетем 105 години от рождението на знаменития певец и вокален педагог Итало Тайо, които се навършиха на 25 април.

Мир на праха му!

…….

Изпълнение на Итало Тайо:

The Great Basses Italo Tajo

Udite, udite, o rustici, L’elisir d’amore Gaetano Donizetti. Film Recorded 1946.

……

Изпълнение на Итало Тайо:

Italo Tajo: “La disfatta di dario”

Italo Tajo, Bass singt die Arie “La disfatta di dario” (Mentro ti lascio o figlia) KV 513 von W.-A. Mozart mit Orchesterbegleitung

Orchestra Sinfonica della Radio Italiana

……

Изпълнение на Итало Тайо:

Alcandro, lo confesso • Italo Tajo (EMG Mark IX Gramophone)

Italian bass Italo Tajo sings “Alcandro, lo confesso” K. 512 on Cetra record BB 2020, played on an EMG Mark IX gramophone with a Meltrope III soundbox and a Burmese Colour (thorn) Needle. Recorded June 26, 1947. Orchestra Sinfonica della Radio Italiana

´´´´

Изпълнение на Итало Тайо:

Verdi – Attila – Mentre gonfiarsi l’anima – Italo Tajo – Giulini (1951)

Orchestra Sinfonica di Milano della RAI Carlo Maria Giulini, conductor RAI, September 12, 1951

´´´´´´