Легендарният тенор от Австрия Ричард Таубер , роден на утрешния ден преди 130 години
Драги приятели на оперната и оперетна музика, утре на 16 май 2021 г. се навършват кръглите 130 години от рождението на един от най-красивите тенорови гласове в първата половина на миналото столетие – австриецът Рихард Таубер (Richard Tauber), роден на 16 май 1891 г. в Линц, починал на на 8 януари 1948 г. – едва на 56 години от рак на белия дроб.
Пиша днес един ден преди рождената дата, защото утре на 16 май имам статия и за друг артист, роден на този ден и не искам да имам две статии в един ден.
До сега не съм писал статии за Рихард Таубер преди всичко защото пиша за чужди оперни дейци при кръгли годишнини. Сега имам достатъчно събрани данни за този изключителен тенор и искам да запозная читателите си с една личност, която е изградила в не дългия си живот огромна кариера не само на оперната, но и на оперетна сцена. Рихард Таубер е бил отличен приятел на оперетния композитор Франц Лехар, който след като са станали приятели, е написал много нови оперети специално за участие в тях на Рихард Таубер в главната тенорова роля. При това много често при тези премиери е пял самият Таубер.
Ето няколко примера в следния цитат: „(…) През 1924 г. Рихард Таубер, който междувременно става много известен, се среща с Франц Лехар в Берлин, с когото скоро след това стават отлични приятели. Сега великият оперетен композитор пише теноровите партии в оперетите си за него. След това Рихард Таубер пее в берлинския театър „Метропол“ по време на световните премиери на оперетите на Лехар „Фредерике“ (4 октомври 1928 г.), „Страната на усмивките“ (10 октомври 1929 г.) и в берлинската премиера на „Хубав е светът”; той вече е пял през 1923 г. в „Theatеr an der Wien“ в световната премиера на оперетата „Перлите на Клеопатра“ от Оскар Щраус и на 21 февруари 1927 г. в „Deutsches Künstlertheater Berlin“ в „Царевич“ на Лехар; през януари 1933 г. Таубер участва в световната премиера на оперетата на Яромир Вайнбергер “Пролетни бури” в берлинския „Admiralspalast“. Преди всичко чрез оперетните си успехи певецът придобива невъобразима популярност в Германия и по целия свят. Рихард Таубер се изявява на сцената над 700 пъти само в ролята на принц Су-Чонг в “Страната на усмивките”.
На 20 януари 1934 г. Рихард Таубер пее при световната премиера на оперетата на Лехар „Джудита“ във Виенската държавна опера. Той постига голям успех и като филмов певец. Понякога се изявява като диригент и композитор; пише две оперети („Пеещата мечта“, 1934; „Старият Челси“, 1943). През 1931, 1938 и 1947 прави много успешни турнета в Северна Америка. Обиколил е също Канада, Южна Африка, Южна Америка и Австралия“.
(край на цитата)
Както ще видим в самата статия, оперната кариера на Рихард Таубер е също впечатляваща – изяви в цяла Европа и извън нея, само на сцената на Виенската държавна опера той участва в над 230 представления, и то в опери от най-различни автори и епохи. По-късно ще дам подробности.
Що се отнася до сценичното изкуство на Рихард Таубер, ето какво може да се каже само в едно изречение: „ (…) Рихард Таубер притежава един от най-красивите лирични тенорови гласове, съхранявани някога в записи, несравним с богатството на нюансите на изразяване, съвършенство на фразирането, култура на изпълнение и лекота на тона (…) “.
(край на цитата)
След този кратък увод ще премина към излагане на данните от биографията на Рихард Таубер и тези за многостранната му дейност, които съм събирал главно от източници на немски език, после ще ги дам в превод на български език.
Richard Tauber, geboren als Richard Denemy (* 16. Mai 1891 in Linz; † 8. Januar 1948 in London) war ein österreichischer Opernsänger (Tenor). Von der Presse und der Werbung wurde ihm der Name „König des Belcanto“ verliehen.
Richard Tauber war das uneheliche Kind der Soubrette Elisabeth Denemy (verwitwet nach Karl Seyfferth) und des konvertierten jüdischen Schauspielers und Chemnitzer Opern-Intendanten Richard Tauber. Das Geburtshaus war das Hotel Zum schwarzen Bären in Linz. Der Eintrag im Taufregister lautete auf Richard Denemy. Der rechtliche Status und der Name wurden 1913 infolge der Adoption durch den Vater geändert. Bedingt durch den Beruf der Mutter wuchs Tauber in Linz bei Pflegeeltern auf und besuchte dort auch die Volksschule. Richard Tauber war von Geburt an römisch-katholisch (in Linz getauft), seine Mutter war römisch-katholisch und sein Vater war als Jugendlicher zum römisch-katholischen Glauben konvertiert. Tauber selbst hat sich als Katholik gesehen und zeitlebens nicht verstanden, dass er von den Nationalsozialisten verfolgt wurde, nur weil seine Großeltern väterlicherseits praktizierende Juden waren.
Mit zwölf Jahren zog Tauber 1903 zu seinem Vater nach Wiesbaden und besuchte dort für die nächsten fünf Jahre das Gymnasium. Anschließend studierte er von 1908 bis 1910 am Hoch’schen Konservatorium in Frankfurt am Main Klavier und Komposition. Später kam noch das Fach Dirigieren dazu. Durch die Empfehlung seiner Dozenten wurde Tauber in der Zeit zwischen 1911 und 1912 in Freiburg im Breisgau Schüler von Carl Beines und ließ sich im Gesang ausbilden. Dort konnte er am 12. Mai 1912 als Solist des Gesangsvereins „Concordia“ öffentlich debütieren.
Fast ein Jahr darauf, am 2. März 1913, sang Tauber zum ersten Mal in einer Oper. Er debütierte am Theater Chemnitz als Tamino in Die Zauberflöte (Mozart). In diesem Jahr adoptierte ihn sein Vater; offiziell hieß er nun „Denemy-Tauber“, nannte sich aber nur „Tauber“. Ende 1913 bekam Tauber an der Oper in Dresden ein Engagement als Königlicher Hofopernsänger; er beendete diesen Vertrag erst 1918.
Während dieser Zeit sang Tauber den „Max“ in Der Freischütz (Carl Maria von Weber), den „Mathias“ in Der Evangelimann (Wilhelm Kienzl), den „Alfredo“ in La traviata (Giuseppe Verdi) und viele mehr. Zwischen 1919 und 1920 wechselte Tauber von der Berliner Staatsoper an die Volksoper Wien und wieder zurück. 1921 trat er zum ersten Mal in einer Operette von Franz Lehár auf; er sang in der Zigeunerliebe in Salzburg. Diese vielen Gastspiele im Ausland führten zum Zerwürfnis in Dresden, so dass Tauber dort kündigte und nach Wien ging.
Zwischen 1922 und 1925 machte sich Tauber einen Namen als genialer Interpret von Mozart-Opern und sein Freund Franz Lehár schrieb ihm in vielen seiner Operetten die Tenorpartien auf den Leib. In dieser Zeit begannen Taubers regelmäßige Engagements bei den Salzburger Festspielen. Bereits 1922 war er in der ersten Opernaufführung der Salzburger Festspiele als Don Ottavio zu sehen und hören. 1926 heiratete Tauber die Hamburger Soubrette Carlotta Vanconti, die er seit zwei Jahren kannte. Nach zweijähriger Ehe trennten sich die Eheleute und wurden 1928 geschieden. Diese Scheidung sorgte für Schlagzeilen, als bekannt wurde, dass Vanconti mit einer Million Mark abgefunden worden war; die Tagespresse nannte Vanconti „äußerlich eine Soubrette und innerlich ein Krokodil“.
Mit dem Lied „Dein ist mein ganzes Herz“ aus der Operette Das Land des Lächelns (Franz Lehár) wurde Tauber quasi über Nacht zum Weltstar. Das Erstaunliche dabei ist, dass er dafür kaum proben konnte, da er auf Grund eines Rheumaanfalls wochenlang auf Kur im Bad Piešťany weilte.
Obwohl durch die Scheidung finanziell angeschlagen, gründete Tauber die Richard-Tauber-Tonfilm-Gesellschaft und ging damit 1931 in Konkurs. 1930/31 bekam Tauber erste Engagements in London und New York.
1933 wurde Richard Tauber in Berlin vor dem Hotel Adlon von einem SA-Trupp mit den Worten „Judenlümmel, raus aus Deutschland“ angegriffen und niedergeschlagen. Eigentlich wollte Tauber sofort emigrieren, blieb aber doch, um an seiner Operette Der singende Traum zu arbeiten. Das aus diesem Stück stammende Lied „Du bist die Welt für mich“ widmete er seinem Tenorkollegen und Freund Joseph Schmidt. Im darauffolgenden Jahr erlebte er in Wien die Uraufführung.
Zu dieser Zeit lebte er mit der Sängerin Mary Losseff zusammen. Seine Beziehung mit ihr begann bereits, während er noch mit Carlotta Vanconti verheiratet war, und endete tragisch durch die Alkoholkrankheit der Geliebten.
1935 machte Tauber bei Dreharbeiten zu Heart’s Desire die Bekanntschaft mit der britischen Schauspielerin Diana Napier und heiratete sie im darauf folgenden Jahr. Aber auch diese Beziehung war nicht von Dauer; bereits während des Krieges ging das Ehepaar getrennte Wege. 1938, nach dem Anschluss Österreichs an das Deutsche Reich, unternahm Tauber eine Welttournee und emigrierte nach Großbritannien.
Während des gesamten Zweiten Weltkriegs blieb Tauber in Großbritannien und trat unter anderem in vielen Städten zur Truppenbetreuung auf. 1940 wurde ihm die britische Staatsbürgerschaft verliehen. Verschiedentlich wirkte er als Dirigent beim London Philharmonic Orchestra. 1941 konnte Tauber mit seiner Operette Old Chelsea in London eine weitere Premiere feiern. Die offizielle Kritik verlieh ihm wegen seines Äußeren den Namen „Der Mann mit dem Monokel“.
1946 gab Tauber in Zürich ein Abschiedskonzert (ein Mitschnitt der Radiosendung ist erhalten) und widmete sich die nächsten zwei Jahre fast ausschließlich dem Komponieren und Dirigieren. In dieser Zeit lebte er schon mit Esther Moncrieff zusammen. Am 27. September 1947 gab Tauber seine Abschiedsvorstellung auf der Bühne. Er sang in London den „Ottavio“ in Don Giovanni (Mozart) mit dem Ensemble der Wiener Staatsoper unter Leitung von Josef Krips. Eine bereits geplante große Australientournee Taubers wurde 1949 an seiner statt von Rudolf Schock bestritten.
Ende 1947 wurde Tauber im Guy’s Hospital in London operiert und starb dort wenige Wochen später im Alter von 56 Jahren an den Folgen seines Lungenkrebsleidens. Seine letzte Ruhe fand Richard Tauber in einem Ehrengrab der Stadt London auf dem Friedhof Brompton (Kensington West). Auf dem Friedhof von Bad Ischl wurde ein Gedenkstein aufgestellt.
Trotz seiner Berühmtheit und beträchtlicher Einnahmen hinterließ Tauber Steuerschulden in Höhe von rund 750.000 Mark. Seine Witwe Diana Napier konnte deshalb nicht für die Beerdigung aufkommen; sie erhielt Unterstützung neben anderen von Vera Schwarz und Marlene Dietrich. Am 20. Januar 1948 fand in der Royal Albert Hall eine Gedenkfeier für Tauber mit über 7.000 Teilnehmern statt: Bei diesem Benefizkonzert zugunsten von Taubers Witwe trat u. a. Elisabeth Schwarzkopf auf.
(край на цитата)
Превод на немския текст: Ричард Таубер (по рождение Ричард Денеми), роден на 16 май 1891 г. в Линц, починал на 8 януари 1948 г. в Лондон, е австрийски оперен и оперетен певец (тенор). Пресата и рекламата му дават името „Кралят на Белкантото“.
Ричард Таубер е незаконно дете на субретката Елизабет Денеми (вдовица след брака си с Карл Зейферт) и конвертиралия еврейски актьор и режисьор на операта в Кемниц (Германия) Рихард Таубер. Къщата, в която е роден, е хотела „Zum Schwarzen Bären“ в Линц. Вписан е в регистъра за кръщавания като Рихард Денеми.
Правният статут и името му са променени през 1913 г. в резултат на осиновяването от баща му. Поради професията на майка си, Таубер израства с приемни родители в Линц и също посещава начално училище там. Рихард Таубер е по отношение на религиозните си убеждения римокатолик от раждането си (кръстен е в Линц), майка му е римокатоличка, а баща му е преминал към тази религия още като младеж. Таубер се възприема като католик и не разбира през целия си живот, защо е преследван от националсоциалистите, само защото баба и дядо му по бащина линия са били практикуващи евреи.
На дванадесетгодишна възраст Таубер се премества при баща си във Висбаден – през 1903 г. и посещава там гимназия през следващите пет години. След това учи пиано и композиция от 1908 до 1910 г. в Консерваторията във Франкфурт на Майн. По-късно към това обучение е добавено и такова по дирижиране.
По препоръка на своите преподаватели Таубер става студент на Карл Байнес във Фрайбург на Брайсгау между 1911 и 1912 г. и е обучен по пеене. Там той успява да направи публичния си дебют на 12 май 1912 г. като солист на хор „Конкордия“. Почти година по-късно, на 2 март 1913 г., Таубер за първи път пее в опера. Дебютира в Градския театър на Кемниц в ролята на Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
През същата година баща му го осиновява и официално той вече се нарича “Денеми- Таубер”, но практически остава само “Таубер”. В края на 1913 г. той е ангажиран като „кралски придворен оперен певец“ в Дрезденската опера, където прекратява договора си през 1918 г.
През тия години Таубер пее в ролята на Макс във „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер, Mатиас в „Der Evangelimann“ от Вилхелм Кинцл, Алфред в „Травиата“ от Джузепе Верди и много други. Между 1919 и 1920 Таубер се премества от Берлинската държавна опера във виенската „Народна опера“ и обратно. През 1921 г. той се изявява за първи път в оперетата на Франц Лехар „Циганска любов“ в Залцбург. Тези много гостувания в чужбина довеждат до разрив в Дрезден, така че Таубер подава оставка там и заминава за Виена.
Между 1922 и 1925 г. Рихард Таубер се прочува като блестящ тълкувател на опери от Моцарт, а неговият приятел Франц Лехар пише партиите за тенори специално за него в много от оперетите си. По това време Таубер започва редовни ангажименти на Фестивала в Залцбург. Още през 1922 г. той се представя при първото оперно представление на Фестивала в Залцбург в ролята на Дон Отавио от операта „Дон Жуан“ на Моцарт.
През 1926 г. Таубер се оженва за хамбургската субретка Карлота Ванконти, която познава от две години. След 2 години – през 1928 г. те се развеждат. Този развод предизвиква бурни негодувания и мнения във виенската преса, когато става известно, че Ванконти е била обезщетена от Рихард Таубер с 1 милион марки; ежедневната преса нарича Ванконти „субретка отвън и крокодил отвътре“.
С песента „Твое е цялото ми сърце“ от оперетата „Страната на усмивките“ от Франц Лехар, Таубер се превръща в световна звезда почти за една нощ. Удивителното е, че той едва успява да репетира за това, тъй като прекарва седмици на лечение в Бад Пиещани в Словакия поради ревматична атака. Макар и финансово разорен от развода с Карлота Ванконти, Таубер основава „Richard-Tauber-Tonfilm-Gesellschaft“ (Дружество за озвучаване на филми), но това дружество фалирва през 1931 година. През 1930/31 г. Таубер получава първите си ангажименти в Лондон и Ню Йорк.
През 1933 г. Рихард Таубер е нападнат пред хотел „Aдлон“ в Берлин от група на „SA“ (специални боеви части на националсоциалистите) с думите: „Judenlümmel, raus aus Deutschland“ (Еврейски хъшлак, вън от Германия), после свален на земята и малтретиран. Всъщност Таубер е искал незабавно да емигрира, но остава да работи върху собствената си оперета „Der singende Traum“ (Пеещата мечта)“. Той посвещава арията “Ти си светът за мен” от тази оперета на своя колега и приятел – тенорът Йозеф Шмит. През следващата година тази оперета има премиерата си във Виена. Рихард Таубер е писал и други оперети, като „Пеещата мечта“ e първата от тях. По това време той живее с певицата Мери Лосеф. Връзката му с нея започва, докато той все още е бил женен за Карлота Ванконти и трагично приключва, когато любимата му е алкохоличка.
През 1935 г., по време на снимките на филма „Heart’s Desire“, Таубер се запознава с британската актриса Даяна Нейпир и се жени за нея през следващата година. Но и тази връзка не продължава, двойката тръгва по своя път по време на войната. През 1938 г., след като Австрия е присъединена към Германската империя, Таубер заминава на световно турне и емигрира във Великобритания.
По време на цялата Втора световна война Таубер остава във Великобритания и се изявява в много градове, като пее на войниците. През 1940 г. той получава британско гражданство. По различни поводи е работил като диригент в Лондонския филхармоничен оркестър. През 1941 г. Таубер отпразнува поредната си премиера в Лондон с оперетата си “Челси”. Официалната критика му даде името “Човекът с монокъл” заради външния му вид. През 1946 г. Таубер изнася прощален концерт в Цюрих (запис на радиопредаването е запазен) и се посвещава почти изключително на композиране и дирижиране през следващите две години. По това време той вече живее с Естер Монкриеф.
На 27 септември 1947 г. Таубер прави своето прощално представление на сцената. Той пее в ролята на Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт)в Лондон с ансамбъла на Виенската държавна опера под ръководството на Йозеф Крипс. Голямо турне в Австралия, което Таубер вече беше планирал за 1949 г., е предприето на негово място от Рудолф Шок.
Причината е следната: В края на 1947 г. Таубер е опериран в болницата „Guy’s Hospital“ в Лондон и там умира няколко седмици по-късно на 56-годишна възраст от последиците, причинени от рак на белия дроб. Ричард Таубер намира своето последно място за почивка в почетен гроб на лондонското Сити в гробището „Brompton“ (Kensington West). В гробището в Бад Ишл в Австрия е издигнат паметник в негова почит. Въпреки славата и значителните си доходи, Таубер оставя данъчни задължения от около 750 000 марки. По тази причина вдовицата му Диана Нейпир не може да плати разноските за погребението; тя получава подкрепа, поделена между артистките Вера Шварц и Марлене Дитрих. На 20 януари 1948 г. в Роял Албърт Хол се провежда панихида за Таубер с над 7000 участници. На този концерт в полза на вдовицата на Таубер, участва сопранът Елизабет Шварцкопф.
(край на превода)
Ще цитирам още някои подробности от вокалната кариера на Рихард Таубер, които съм намерил за него (на немски език), много от тях дадени хронологично, после ще дам превод:
„Er debütierte 1913 am Stadttheater von Chemnitz, das sein Adoptivvater als Direktor leitete, in der Partie des Tamino in der “Zauberflöte”. Durch den Intendanten der Hofoper von Dresden, den Grafen von Seebach, wurde er noch im gleichen Jahr an dieses Haus verpflichtet. Hier hatte er bald große Erfolge, er sang u.a. in der Dresdner Erstaufführung von Schrekers “Der ferne Klang” sowie 1913 den Primus Thaller in der Premiere der Oper “Der Kuhreigen” von Kienzl, 1918 wirkte er dort in der Uraufführung von “Der Eroberer” von J.Brandts-Buys, 1920 in der von “Der Fremde” von Hugo Kaun mit. 1919 wurde er Mitglied der Berliner Staatsoper; seit 1925 war er zugleich auch an der Staatsoper von Wien engagiert, an der er insgesamt in rund 230 Aufführungen auftrat.
1926 gastierte er an der Staatsoper von Dresden in der deutschen Erstaufführung der Puccini-Oper “Turandot”, wobei er den erkrankten Curt Taucher in der Partie des Kalaf ersetzte; diese Partie sang er auch 1926 in der Wiener Premiere der Oper und 1927 am Deutschen Opernhaus Berlin-Charlottenburg. Man bewunderte ihn bei den Festspielen von Salzburg 1922 als Don Ottavio im “Don Giovanni” und als Belmonte in der “Emtführung aus dem Serail”, 1926 in den gleichen Partien und als Eisenstein in der “Fledermaus”. 1928 Gastspiel an der Grand Opéra Paris als Florestan im “Fidelio” und als Don Ottavio im “Don Giovanni”. 1928 sang er in der Eröffnungsvorstellung der renovierten Berliner Staatsoper den Tamino in der “Zauberflöte” in Anwesenheit des deutschen Reichspräsidenten von Hindenburg. 1924 lernte der inzwischen berühmt gewordene Sänger in Berlin Franz Lehár kennen, mit dem ihn bald eine herzliche Freundschaft verband.
Der große Operettenkomponist schrieb jetzt für ihn die Tenor-Partien in seinen Operetten. Richard Tauber sang dann am Berliner Metropol-Theater in den Uraufführungen der Lehár-Operetten “Friederike” (4.10.1928), “Das Land des Lächelns” (10.10.1929) und in der Berliner Premiere von “Schön ist die Welt”; bereits zuvor hatte er 1923 am Theater an der Wien in der Uraufführung der Operette “Die Perlen der Cleopatra” von Oscar Straus und am 21.2.1927 am Deutschen Künstlertheater Berlin in der von Lehárs “Zarewitsch” gesungen; im Berliner Admiralspalast nahm er im Januar 1933 an der Uraufführung von Jaromir Weinbergers Operette “Frühlingsstürme” teil. Vor allem durch seine Operetten-Erfolge erwarb der Sänger in Deutschland wie in der ganzen Welt eine unvorstellbare Popularität.
Allein in der Rolle des Prinzen Sou-Chong in “Das Land des Lächelns” stand Richard Tauber über 700mal auf der Bühne. Am 20.1.1934 sang er an der Wiener Staatsoper in der Uraufführung der Lehár-Operette “Giuditta”. Größte Erfolge erzielte er auch als Filmsänger. Gelegentlich trat er als Dirigent und Komponist in Erscheinung; so schrieb er u.a. zwei Operetten (“Der singende Traum”, 1934; “Old Chelsea”, 1943). In den Jahren 1931, 1938 und 1947 unternahm er sehr erfolgreiche Nordamerika-Tourneen. Er bereiste auch Kanada, Südafrika, Südamerika und Australien.
Als Jude mußte er 1933 Deutschland, 1938 Österreich verlassen, lebte dann in London und war 1938-39 Mitglied der Covent Garden Oper, wo er in Mozart-Partien und als Hans in der “Verkauften Braut” auftrat. 1940 nahm er die englische Staatsbürgerschaft an. In England sang er vor allem im Konzertsaal, wandte sich aber nach dem Zweiten Weltkrieg nochmals der Oper zu. 1947 inszenierte und dirigierte er am Londoner Palace Theatre Zellers Operette “Der Vogelhändler”.
Im September 1947 sang der bereits schwer kranke Künstler an der Covent Garden Oper, zusammen mit dem dort gastierenden Ensemble der Wiener Staatsoper, letztmalig den Don Ottavio im “Don Giovanni”. Eine Woche nach diesem Auftritt mußte ihm wegen einer bösartigen Geschwulst ein Lungenflügel operativ entfernt werden. Wenige Monate später starb der große Sänger; er wurde in einem Ehrengrab auf dem Kensington West-Friedhof in London beigesetzt. — In erster Ehe war er mit der Operettensängerin Carlotta Vanconti (*28.1.1892 Hannover, ?16.11.1964 Berlin), in zweiter mit der englischen Schauspielerin Diana Napier verheiratet. Diese veröffentlichte seine Biographie unter dem Titel “This was Richard Tauber” (London, 1971) und bereits zuvor “Richard Tauber” (Glasgow, 1949) und “My Heart and I ” (London, 1959).
Weitere Lit.: W.Korb: “Richard Tauber” (Wien, 1960); O.Schneidereit: “Richard Tauber” (Berlin, 1976).
Eine der schönsten lyrischen Tenorstimmen, die überhaupt durch die Schallplatte bewahrt sind, unerreicht in dem Nuancenreichtum des Ausdrucks, der Perfektion der Phrasierung, der Kultur des Vortrags und der Leichtigkeit der Tongebung.Seine zahlreichen Schallplatten erschienen auf Odeon. In der Archivreihe der Wiener Staatsoper wurden Ausschnitte, u.a. aus “Giuditta”, veröffentlicht“.
(край на цитата)
Превод:
„Рихард Таубер дебютира през 1913 г. в Градския театър в Кемниц / Германия, който осиновителят му и негов баща ръководи като директор, в ролята на Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Чрез посредничеството на интенданта на Придворната опера в Дрезден – граф Зеебах, Таубер още през същата година е назначен в тази опера в Дрезден. Тук той скоро постига голям успех, пее в Дрезденската премиера на „Далечният звук“ (Der ferne Klang) от Шрекер и през 1913 г. в ролятя на Примус Талер в премиерата на операта „Der Kuhreigen“ от Kинцл, през 1918 г. той е там в световната премиера на „Завоевателят“ (Der Eroberer) от J. Brandts-Buys, през 1920 г. в „Чужденецът“ (Der Fremde) от Хуго Каун. През 1919 г. Таубер става член на Берлинската държавна опера; от 1925 г. е ангажиран и във Виенската държавна опера, където участва в около 230 представления.
През 1926 г. Таубер е гост в Дрезденската държавна опера в немската премиера на операта на Пучини „Турандот“, където замества болния Курт Таухер в ролята на Калаф; той също пее тази роля през 1926 г. на премиерата на операта във Виена и през 1927 г. в „Deutsches Opernhaus“ Берлин-Шарлотенбург. На фестивала в Залцбург през 1922 г. Таубер получава голям успех като Дон Отавио в „Дон Жуан“ и като Белмонте в „Отвличане от сарая“, през 1926 г. в същите роли и като Айзенщайн в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. От 1928 г. Рихард Таубер е гост на „Гранд Опера“ в Париж като Флорестан във “Фиделио” и като Дон Отавио в “Дон Жуан”.
През 1928 г. той пее Тамино във „Вълшебната флейта“ в откриващото представление на обновената Берлинска държавна опера в присъствието на германския президент фон Хинденбург. През 1924 г. певецът, който междувременно става много известен, се среща с Франц Лехар в Берлин, с когото скоро след това стават отлични приятели. Сега великият оперетен композитор пише теноровите партии в оперетите си за него. След това Рихард Таубер пее в берлинския театър „Метропол“ по време на световните премиери на оперетите на Лехар „Фредерике“ (4 октомври 1928 г.), „Страната на усмивките“ (10 октомври 1929 г.) и в берлинската премиера на „Хубав е светът”; той вече е пял през 1923 г. в „Theatеr an der Wien“ в световната премиера на оперетата „Перлите на Клеопатра“ от Оскар Щраус и на 21 февруари 1927 г. в „Deutsches Künstlertheater Berlin“ в „Царевич“ на Лехар; през януари 1933 г.
Таубер участва в световната премиера на оперетата на Яромир Вайнбергер “Пролетни бури” в берлинския „Admiralspalast“. Преди всичко чрез оперетните си успехи певецът придобива невъобразима популярност в Германия и по целия свят. Рихард Таубер се изявява на сцената над 700 пъти само в ролята на принц Су-Чонг в “Страната на усмивките”. На 20 януари 1934 г. Рихард Таубер пее при световната премиера на оперетата на Лехар „Джудита“ във Виенската държавна опера. Той постига голям успех и като филмов певец. Понякога се изявява като диригент и композитор; пише две оперети („Пеещата мечта“, 1934; „Старият Челси“, 1943). През 1931, 1938 и 1947 прави много успешни турнета в Северна Америка. Обиколил е също Канада, Южна Африка, Южна Америка и Австралия. Като евреин трябва да напусне Германия през 1933 г. и Австрия през 1938 г., след това живее в Лондон и е бил член на Оперния театър „Ковънт Гардън“ от 1938-39 г., където играе в роли от опери на Моцарт и като Ханс в „Продадена невеста”. През 1940 г. приема английско гражданство. В Англия той пее предимно в концертни зали, но отново се насочва към операта след Втората световна война.
През 1947 г. Рихард Таубер режисира и дирижира в лондонския „Palace Theatre“ оперетата на Карл Целер „Прицепродавецът“. През септември 1947 г. артистът, който вече е тежко болен, пее за последен път Дон Отавио в „Дон Жуан“ в „Ковънт Гардън“, заедно с ансамбъла на Виенската държавна опера, който гостува в Лондон. Седмица след тази изява една част от белия дроб на певеца трябва да бъде отстранена хирургически поради злокачествен тумор. Няколко месеца по-късно великият певец умира на 8 януари 1948 г. Той е погребан в почетен гроб в гробището „Kensington West“ в Лондон. В първия си брак Таубер е женен за оперетната певица Карлота Ванконти (родена на 28.1.1892 г. Хановер, починала на 16.11.1964 г. в Берлин), вторият за английската актриса Даяна Нейпир. Същата публикува биографията му под заглавие “Това беше Рихард Таубер” (Лондон, 1971) и преди това “Рихард Таубер” (Глазгоу, 1949) и “Моето сърце и аз” (Лондон, 1959). Допълнителна литература.: W. Korb: “Рихард Таубер” (Виена, 1960); O. Schneidereit: “Рихард Таубер” (Берлин, 1976).
Рихард Таубер притежава един от най-красивите лирични тенорови гласове, съхранявани някога в записи, несравним с богатството на нюансите на изразяване, съвършенство на фразирането, култура на изпълнение и лекота на тона. В архивната поредица на Виенската държавна опера са публикувани откъси, включително и от оперетата „Джудита“. Понеже Рихард Таубер има огромна кариера на сцената на Виенската държавна опера (над 230 представления), ще дам в края на тази статия повеча подробности за кариерата му на тази сцена. Цитирам: Изяви на Рихард Таубер във Виенската държавна опера:
DON GIOVANNI (GASTSPIEL IN PARIS)
Don Ottavio | 2 Vorstellungen | Gastspiel | 28.05.1924–02.06.1924
CARMEN
Don José | 11 Vorstellungen | 09.10.1921–25.11.1934
CAVALLERIA RUSTICANA
Turiddu | 3 Vorstellungen | 12.09.1924–27.01.1927
DAS LAND DES LÄCHELNS
Prinz Sou-Chong | 5 Vorstellungen | 30.01.1938–23.02.1938
DER EVANGELIMANN
Mathias Freudhofer | 12 Vorstellungen | 08.06.1922–04.01.1938
DER FREISCHÜTZ
Max | 1 Vorstellung | 20.01.1927
DER KUHREIGEN
Thaller | 3 Vorstellungen | 12.01.1938–28.01.1938
DER SCHATZGRÄBER
Der Narr | 1 Vorstellung | 18.10.1922
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Belmonte | 3 Vorstellungen | 16.09.1924–16.03.1928
DIE FLEDERMAUS
Gabriel von Eisenstein | 15 Vorstellungen | 02.06.1922–08.01.1925
DIE FLEDERMAUS
Richard Tauber: “Das Ringlein” – “Gib mir dein Herze” – “Madonne”, gesungen von | 1
DIE FLEDERMAUS
Konzerteinlagen im 2. Akt gesungen von | 1 Vorstellung | 31.12.1933
DIE FLEDERMAUS
Alfred | 4 Vorstellungen | 31.12.1935–31.12.1936
DIE FLEDERMAUS
DIE TOTE STADT
Paul | 8 Vorstellungen | 04.06.1922–10.01.1927
DIE VERKAUFTE BRAUT
Hans | 19 Vorstellungen | 13.10.1922–05.03.1938
DIE ZAUBERFLÖTE
Tamino | 9 Vorstellungen | 19.10.1921–10.02.1938
DON GIOVANNI
Don Ottavio | 26 Vorstellungen | 16.10.1921–11.01.1938
FIDELIO
Florestan | 1 Vorstellung | 12.04.1928
GIUDITTA
Octavio | 42 Vorstellungen | 20.01.1934–07.03.1938
KONZERT
Tenor | 1 Vorstellung | Konzert | 21.09.1947
LA BOHÈME (PUCCINI)
Rodolfo | 11 Vorstellungen | 16.06.1920–27.02.1938
LA TRAVIATA
Alfredo Germont | 3 Vorstellungen | 06.11.1924–09.01.1925
MADAMA BUTTERFLY
B.F. Pinkerton | 8 Vorstellungen | 25.09.1922–04.02.1938
MIGNON
Wilhelm Meister | 3 Vorstellungen | 12.10.1921–16.12.1924
PAGLIACCI
Canio (Pagliaccio) | 4 Vorstellungen | 21.03.1936–26.01.1938
RIGOLETTO
Der Herzog von Mantua | 1 Vorstellung | 14.11.1937
ROSSINI IN NEAPEL
Gioacchino Rossini | 7 Vorstellungen | 03.01.1937–22.02.1937
TIEFLAND
Pedro | 11 Vorstellungen | 25.10.1921–10.03.1937
TOSCA
Mario Cavaradossi | 4 Vorstellungen | 22.09.1922–05.01.1927
TURANDOT
Calaf | 5 Vorstellungen | 14.12.1926–18.03.1928
UN BALLO IN MASCHERA
Gustaf III. | 2 Vorstellungen | 29.11.1924–28.12.1924
(край на цитата)
А ето и подробности за първата и последната изяви на Рихард Таубер във Виенската държавна опера:
Дебют: LA BOHÈME (PUCCINI)
Rodolfo | 11 Vorstellungen | 16.06.1920–27.02.1938
Последна изява: GIUDITTA (FRANZ LEHAR)
Octavio | 42 Vorstellungen | 20.01.1934–07.03.1938
„Джудита“ е оперета в 5 действия от Франц Лехар – последната оперета, написана от него. Поставена е за първи път във Виенската държавна опера на 20 януари 1934 г. Рихард Таубер е играл при премиерата, после до 7 март 1938 г. е имал общо 42 изяви. От архива на театъра се вижда, че през 1934 г. е имал общо 23 изяви, после следват: 1935 г. – 6, 1936 г. – също 6, 1937 г. – 5, и 1938 г. – последните 2 – на 1 и на 7 март. Ето и състава при дебюта на Рихард Таубер (солисти в главните роли):
BESETZUNG | 20.01.1934
Musik | Franz Lehár |
---|---|
Musikalische Leitung | Franz Lehár |
Inszenierung | Hubert Marischka |
Spielleitung | Hubert Marischka |
Entwürfe der Bühnenbilder | Alfred Kunz, Robert Kautsky |
Entwürfe der Kostüme | Alfred Kunz |
Choreographie der Tanz- und Gesangsnummern | Margarethe Wallmann |
Manuele Biffi | Hermann Wiedemann |
Giuditta | Jarmila Nowotna / Novotna |
Octavio | RICHARD TAUBER |
Antonio | Josef Knapp |
Luigi | Franz Polcar |
Ein Unteroffizier | Franz Szkokan |
Eduard Barrymore | Robert Valberg |
Der Herzog von *** | Hans Duhan |
Der Adjutant des Herzogs | Karl Zeska |
Ibrahim | Viktor Madin |
Professor Martini | Nicola Zec |
Pierrino | Erich Zimmermann |
Anita | Margit Bokor |
Lolitta | Maria Graf |
(край на цитата)
Виждаме, че при премиерата е бил диригент самият композитор Франц Лехар.
А ето и състава при дебюта му през 1920 г. в „Бохеми“ от Пучини:
BESETZUNG | 16.06.1920
Dirigent | Hugo Reichenberger |
---|---|
Regie | Wilhelm von Wymétal |
Rodolfo | RICHARD TAUBER |
Schaunard | Viktor Madin |
Marcello | Hans Duhan |
Colline | Julius Betetto |
Benoit | Gerhard Stehmann |
Mimì | Lotte Lehmann |
Musetta | Lotte Schöne |
Alcindoro | William Wernigk |
Parpignol | Josef Paul |
(край на цитата)
В ролята на Мими е играла легендарната Лоте Леман.
Рихард Таубер е имал и впечатлителна филмова кариера, която е вървяла успоредно с участията му в опери и оперети. Тя е започнала от 1925 г. и трае до 1946 г. – една година преди смъртта му. Някои от тия филми са оперети, направени като филми. Цитирам данни от източник на немски език:
Filme
1925: Reise-Abenteuer [kurzer Stummfilm]
1928: Achtung! Aufnahme! [kurzer Stummfilm]
1929: Ich küsse Ihre Hand, Madame
1930: Ich glaub nie mehr an eine Frau
1930: Das lockende Ziel
1930: Das Land des Lächelns
1931: Die große Attraktion
1931: Wie werde ich reich und glücklich
1932: Melodie der Liebe
1934: Dein ist mein Herz (Blossom Time)
1935: Letzte Liebe (nur Gesang)
1935: Wien, Wien, nur du allein (Heart’s Desire)
1936: Das singende Land (Land Without Music)
1936: Der Bajazzo (Pagliacci)
1945: Hochzeitswalzer (Waltz Time)
1946: The Lisbon Story
(край на цитата)
Цитирам в оригинал на немски език избрана дискография на Рихард Таубер, селектирана от около 720 негови записи, главно на фирмата „Одеон / Парлофон“:
Ausgewählte Diskographie
Tauber machte über 720 Gesangsaufnahmen für die Odeon / Parlophone- Kompanien sowie einige als Orchesterleiter, hauptsächlich aus eigenen Werken, aber auch aus Musik von Grieg und Johann Strauss Jr.
Von den 120 akustischen Aufnahmen sind die wichtigsten Arien von Mozart , Tschaikowsky und Kienzl sowie Lieder von Schumann , Richard Strauss und Grieg. Darüber hinaus gibt es fünf Duette mit Elisabeth Rethberg , Arien von Verdi , Puccini usw., und Auszüge aus Korngold‘‚s Der toten Stadt, darunter ein Duett mit Lotte Lehmann .
Unter den elektrischen Aufnahmen gibt es Alben deutscher Volkslieder, und 12 Songs von Schubert‘s Winterreise , begleitet von Mischa Spoliansky , und ein Album von Volksliedern von Franz Gabriel und Hermann Löns .
Am wertvollsten sind vielleicht die vier 1938 und 1939 aufgenommenen Mozart-Arien und die 1946 entstandene Arie aus Der Freischütz . Zu seinen letzten Aufnahmen gehören zwei Lieder von Richard Strauss, die am Klavier von Percy Kahn begleitet werden .
Zu seinen Lebzeiten seine zahlreichen Musikaufnahmen von Franz Lehár , von denen ein Großteil für ihn geschrieben wurde, und seine eigenen Lieder aus der Operette Old Chelsea (1942) waren Bestseller, zusammen mit einer großen Auswahl an leichter und populärer Musik in Deutsch und Englisch.
Einige seiner Sendungen sind erhalten geblieben, darunter eine Reihe von General Motors-Konzerten aus Amerika im Jahr 1937, ein Radio Hilversum- Konzert von 1939 und Auszüge aus seinen drei wöchentlichen Sendungen für die BBC (1945–47).
(край на цитата)
В самия край на статията прилагам линк към предаване на Западно-германското радио, посветено на Рихард Таубер:
https://www1.wdr.de/radio/wdr5/sendungen/zeitzeichen/richard-tauber-100.html
Нека днес на 15 май 2021 г. почетем 130 години от рождението на легендарния оперен и оперетен тенор Рихард Таубер, които ще се навършат утре на 16 май. Той е написал златни страници в музикалната история на човечеството.
Мир на праха му! …. Изпълнение на Рихард Таубер:
Richard Tauber – Dein Ist Mein Ganzes Herz – YouTube
From the operetta DAS LAND DES LÄCHELNS, by Franz Lehar
https://www.youtube.com/watch?v=MApUVYnvQ2k ……… Изпълнение на Рихард Таубер:
Richard Tauber “Du bist die Welt für mich” Der singende …
Richard Tauber singt “Du bist die Welt für mich” aus seiner Operette “Der singende Traum”, für Uta mit Orchester ´´´´´´ Изпълнение на Рихард Таубер:
Richard Tauber sings Serenade (Schubert)
https://www.youtube.com/watch?v=_kVrbz_oJ3g ´´´´´´ Изпълнение на Рихард Таубер: Richard Tauber ~ Wien, Wien nur du allein, Strauss. ( From the film, Heart`s Desire) ´´´´ Изпълнение на Рихард Таубер:
RICHARD TAUBER SINGS- SERENADE- ENRICO TOSELLI=1943
recorded in london at abbey road studios ´´´´´´ Изпълнение на Рихард Таубер:
Richard Tauber – Serenade from the Student Prince
The Great Tenor sings this wonderful version of the famous serenade from the musical play The Student Prince, composed by Sigmund Romburg ´´´´