Oper ‘Dama Pika’ in Sofia 2022

Портрет на руския композитор Пьотър Илич Чайковски, написал музиката към операта “Дама Пика”, която има премиера на 18 ноември 2022 г. при новата постановка на Софийската опера и балет

Драги приятели, Софийската опера ще представи първата си опера за сезон 2022/2023 – „Дама пика“ от Чайковски утре на 18 ноември 2022 г. Следващите премиерни дати са на 19, 20 и 22 ноември. Диригент на постановката е Андрей Галанов, режисьор – Вера Петрова. Творческият състав представлява единение на певци от България, Украйна, Русия и Беларус.

„Дама пика“ се поставя след дълго отсъствие от софийска сцена. Последната постановка на операта е преди 43 години – на 23 октомври 1979 г. с диригент Руслан Райчев, режисьори са Борис Покровски и Емил Бошнаков, художници – Радостин Чомаков и Ани Хаджимишева, хореограф е Людмила Таланкина. В края на статията ще дам сведения за други постановки на „Дама пика“ в България, в София (1926, 1936, 1947, 1955, 1973), Варна (1973, 2022) и Русе (1968).

В началото на тази статия изброявам имената на солистите заедно с ролите им, както и постановъчния екип:

Режисьор: Вера Петрова, диригент постановчик: Андрей Галанов, диригент: Жорж Димитров, сценограф: Нела Стоянова, художествено осветление: Емил Динков, костюмограф: Християна Михалева, пластика и пантомима: Александра Тихомирова, диригент на оперния хор: Виолета Димитрова.

Солисти:

Герман – Костадин Андреев, Марин Илиев, Едуард Мартинюк

Лиза – Цветана Бандаловска, Диана Гуглина Ламар, Александра Любчански

Графинята – Гергана Русекова, Весела Янева

Княз Елецки – Атанас Младенов, Иля Силчукоу

Граф Томски / Златогор – Венцеслав Анастасов, Веселин Михайлов, Антон Андреев

Чекалински – Ангел Антонов, Николай Павлов

Сурин – Бисер Георгиев, Ангел Христов

Чаплицки – Красимир Динев, Росен Ненчев, Даниел Острецов

Нарумов – Николай Войнов, Александър Георгиев

Разпоредител – Слави Манов, Марио Петров

Полина / Миловзор – Виолета Радомирска, Александрина Стоянова, Весела Янева

Гувернантка – Цвета Сарамбелиева, Юлиана Тодорова

Маша – Айла Добрева, Силвия Тенева

Прилепа – Силвия Тенева, Айла Добрева

(край на цитата)

Нека обърна внимание, че през настоящата 2022 г. през месец април във Варна беше много успешната постановка на „Дама пика“ с режисьор Вера Немирова, диригент Павел Балев и солисти:

Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров

Лиза – Димитринка Райчева, Ирина Жекова

Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова

Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов

Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Чекалински – Христо Ганевски

Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев

Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров

Управител – Владислав Владимиров

Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова

Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска

Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова

Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова

(край на цитата)

В новата постановка на Софийската опера през 2022 г. режисьорът Вера Петрова ще се опита чрез своя авангарден прочит да убеди зрителите, че най-важното нещо в живота ни е безусловната любов. Целият постановъчен екип кани публиката на едно фантастично съновидение в черно-бели и златни цветове. Преживяването ще накара всеки един зрител да се обърне към себе си, да потъне в дълбините на богатия си вътрешен свят и след това да си тръгне пречистен. „Дама пика“ от Пьотър Чайковски е една фантастична приказка за историята на един човек и на всеки един от нас.

За работата си над “Дама пика” Вера Петрова споделя:

Достоевски определя “Дама пика” като “връх в изкуството на фантастичното”. Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното.

Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин “Дама пика” започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949 г., определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика. Защо теоретичните спорове около реалистичните и фантастични елементи в повестта продължават да занимават умовете на изследователите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?

Както при всички велики произведения, и генезисът на творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред всички нас предимно отворени въпроси, без отговор, затова всеки творец търси да пренесе към публиката това, което прочита в произведението. Изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит е дълбоко личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Но едно е ясно – в “Дама пика” пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото за нас изглеждат.

Чайковски също създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава възможност за трансформация на живота? Той, според нашия екип, закодира в думата “игра” философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят, такъв какъвто го излъчваме към пространството, етера. Не случайно Махатма Ганди казва: “Единствените демони, с които трябва да се борим, са тези, които са вътре в нас.”

Всички образи, с изключение на Герман, са плод на неговата фантазия, на неговото вътрешно съновидение, според нашия екип. В този смисъл всеки герой, който се появява, е вид архетип. Архетип, който нашият Герман създава в своя фантастичен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкова красиво закодирано под формата на уж реализъм, че влизаме в уникално съновидение, което не знаем дали е илюзия, сън или нова реалност, към която всички се стремим.

Това поне е четенето на нашия екип. Прекрасна е работата ни в целия екип, защото всеки един допълва другия в търсенето, четенето, усещането на това прекрасно и сложно заглавие.

Удоволствие е да се работи в екипа на Андрей Галанов – диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф – Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целият асистентски екип и нашите фантастични артисти – солисти и хор, които са в състояние да претворят всяка фантазия. Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до реалността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на главния герой, на неговото лично пътешествие. И понеже го представяме под формата на фантастичен сън, в който той попада, всичко променя своето звучене и присъствие. Противоречието стои в това, кое смятаме за реалност или илюзия. В съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А кой говори през тези същности – в съня – всичко е възможно…

Краят на Герман и Лиза е не само техен, ужасен финал. Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на вечността, което говори във всеки един от нас.

(край на споделеното от режисьора Вера Петрова)

Вера Петрова – режисьор на новата постановка на “Дама Пика” от Чайковски в Софийската опера и балет

Режисьорски бележки на Вера Петрова:

Младият офицер Герман е мрачен и мълчалив – влюбен е в непозната, която е знатна и богата и не може да му принадлежи. Оказва се, че Лиза – така се казва девойката, която е внучка на Графинята – е сгодена за княз Елецки. А граф Томски разказва историята на Графинята, наричана като млада в Париж „Московската Венера“, която след загуба в игрален дом, узнава от влюбения в нея магьосник граф Сен Жермен тайната на трите карти, които винаги печелят. Тогава Графинята заложила на тези три карти и си върнала загубите. Приятелите на Герман Сурин и Чекалински предлагат на Герман да узнаят тайната на трите карти и да забогатее, но той изцяло е обзет от мисълта за Лиза и се кълне, че ще спечели любовта ѝ.

Лиза не е щастлива от предстоящата сватба с граф Елецки – тя е влюбена в неочаквано появилия се тайнствен офицер Герман и в същото време изпитва необясним страх. Неочаквано той влиза в стаята и през балкона й признава страстната си любов. Срещата внезапно е прекъсната от Графинята, но Герман е щастлив от споделената любов на Лиза.

На бал у висш сановник, Герман получава бележка от Лиза за среща. Сурин и Чекалински отново му напомнят за тайнствената история с трите карти. След представлението на прелестния пасторал „Искреността на овчарката“ Лиза дава на Герман ключовете от стаята на Графинята, през която се влиза в нейната. Съзнанието на Герман е вече провокирано от историята за трите карти и мисълта за богатство, което би му помогнало да се ожени за Лиза, не му дава мира.

Герман влиза в стаята на Графинята, която след бала се унася в спомени за младостта си. Неочаквано появилият се Герман настоява тя да му открие тайната на трите карти, но Графинята не скланя. Разярен, Герман я заплашва с пистолет и Графинята умира от страх. Тайната не е разкрита. Лиза пише писмо на Герман и го уверява, че му вярва и не допуска той да е убил Графинята. Моли го да се видят в полунощ край Нева. Герман е обзет от панически ужас – в замъгленото му съзнание изниква призракът на Графинята, която му казва заветните карти: „тройка, седмица и туз“.

Отчаяната Лиза очаква Герман на срещата и той идва, държейки се като налудничав – говори любовни думи, разказва за смъртта на Графинята, мечтае за богатство… От несвързаните му думи Лиза се убеждава, че той е убиецът и когато Герман избягва с вик „В игралния дом!“, Лиза отчаяна се хвърля в реката.

В игралния дом има много хора. Тук е и сломеният годеник на Лиза княз Елецки, който търси случай да отмъсти на Герман за смъртта ѝ. Влезлият Герман се отправя направо към игралната маса и залага на два пъти големи суми, спечелвайки ги с тайнствените карти. Залага отново огромна сума, но никой не приема предизвикателството му, освен княз Елецки. Герман обявява третата карта на Графинята, но в ръката му вместо туз се оказва Дама пика. В изстъплението си Герман вижда в нея Графинята, която зловещо му се присмива. В безумното си отчаяние, той се самоубива. В последния миг в съзнанието му изниква светлият образ на Лиза и той умира с името ѝ на уста.

(край на бележките на Вера Петрова)

Модест Илич Чайковски, автор на либретото на операта “Дама Пика”

„Дама Пика“ (на руски: Пиковая дама) е опера на Пьотър Илич Чайковски, оп. 68, в 3 действия (7 картини) по либрето на брата на композитора, Модест Илич Чайковски. Литературната основа на либретото е едноименната повест на Александър Пушкин. Операта е написана в началото на 1890 г. във Флоренция. Премиерата е на 19 декември (7 декември по стар стил) 1890 г. в Мариинския театър, в Санкт Петербург. Представлението има голям успех, посреща се с овации на публиката и положителни отзиви на музикалните критици. „Дама Пика“ се смята за едно от върховите постижения на оперното творчество на Чайковски. 

История на създаването

Идеята за опера по драмата на Пушкин „Дама Пика“ принадлежи на директора на императорските театри в Русия, Иван Всеволожки. Намерението му е да представи грандиозен спектакъл от епохата на Екатерина Велика и от 1885 г. той започва активно да търси композитор, който би могъл да осъществи идеята. За написване на либретото изборът на Всеволожки първоначално се спира на Василий Кандауров и Иполит Шпажински, за автор на музиката той привлича композитора Николай Кленовски. Тяхното сътрудничество, обаче, не завършва с резултат. Две години по-късно, през септември на 1887 г., следвайки съвета на Всеволожки, Кленовски се обръща към Модест Чайковски с молба да напише либретото за „Дама Пика“. Модест се съгласява и започва работата по сценария на операта. Междувременно, през октомври на 1887 г., се провежда първият разговор между Пьотър Чайковски и Всеволожки по повод „Дама Пика“ – Всеволожки се опитва да убеди композитора да напише музиката към операта, но Чайковски не харесва сюжета и отказва.

През 1888/1889 г. Кленовски и Модест Чайковски активно сътрудничат за създаването на операта, но по неизяснени причини маестрото в крайна сметка се отказва от нея. Пьотър Чайковски е в течение на напредъка на брат си в написването на либретото. През ноември на 1889 г. Всеволожки отново предлага на композитора да напише музиката към либретото на Модест и този път той се съгласява. Чайковски в писмо до своята покровителка, баронеса Надежда фон Мек, пише по повод своето включване в работата над операта: „Избрах за сюжет на новата си опера „Дама пика“ от Пушкин. Това стана така. Преди три години брат ми Модест написа либрето върху „Дама пика“ по молба на някой си Кленовски, но той се отказал да напише музиката. Директорът на театрите Всеволожки предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам през януари от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“.

Музика

Чайковски заминава за Флоренция и на 19 януари (31 по стар стил) 1890 г. пристъпва към композирането. Работи с голямо желание и много интензивно. От 19 до 28 януари написва първата картина, от 29 януари до 4 февруари – втората. След нея веднага започва да пише четвъртата и я завършва за една седмица, на 11 февруари. Същият ден се обръща към третата картина, приключва с музиката за нея на 19 февруари. На 20 февруари получава от брат си сценария на петата сцена, за два дни написва музиката за нея, на 25 февруари вече е готов и с шестата сцена.

Операта е завършена на 3 март – за 44 дни. Клавирът на операта е готов на 6 април, а оркестрацията на 8 юни. Силно увлечен от операта композиторът е толкова дълбоко потънал в атмосферата на действие, че възприема образите на героите като реални, живи хора. Той пише на брат си Модест: „Когато стигнах до смъртта на Герман и заключителния хор, толкова ми стана мъчно за Герман, че започнах силно да плача (…) Оказва се, Герман за мен не бе само предлог да пиша една или друга музика, а през цялото време е бил жив човек…“. В друго свое писмо до Модест споделя: „Аз изпитвам в някои места, например, в четвъртата картина, която аранжирах днес, такъв страх, ужас и потрес, че не може да бъде и слушателят да не изпитва поне част от това“.

Либрето

Либретото на операта съществено се отличава от произведението на Пушкин:

  • Повестта на Пушкин е написана в проза, либретото е в стихотворна форма. В написването на стиховете участва и самият композитор. Някои от стиховете са заимствани от други руски поети – Гавриил Державин, Пьотър Карабанов, Константин Батюшков и Василий Жуковский.
  • Действието в произведението на Пушкин е по времето на Александър I, 30-те години на 19 век. Действието на операта е пренесено по желанието на директора на императорските театри Всеволожки в епохата на царстването на Екатерина II, втората половина на 18 век. Тази промяна се използва, за да се включи картината на пищен бал със стилизираната в духа на времето интермедия.
  • Променени са характеристиките на участниците в драмата.

Пушкинската Лиза е посредствена бедна възпитаничка на богатата графиня. В операта тя е внучка на графинята, силна и страстна личност, предана на своето чувство към Герман. В повестта Герман е праволинеен, твърд и пресметлив, готов на всичко за постигане на целта си. Името му се изписва с двойно „н“, с което Пушкин посочва германския произход на персонажа. В либретото не се обозначава немското потекло на Герман – името се изписва с едно „н“, а характерът на главния герой е пречупен и противоречив. Княз Елецки не фигурира в литературния източник. Граф Томски в повестта е внук на графинята, с което се обяснява неговото знание на тайната ѝ. В операта неговата роднинска връзка с графинята не се споменава, той е представен само като познат на Герман.

  • Финалът на драмата е различен при Пушкин и Чайковски. В литературния източник Герман губи ума си и се оказва в болница, а Лиза забравя за него и се омъжва за друг. В операта и двамата влюбени загиват.

Премиера в Санкт Петербург

Първото представление на операта е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 19 декември 1890 г. Чайковски активно участва в подготовката на премиерата. Той очаква голям успех и това наистина се случва. Публиката приема възторжено операта, някои номера се повтарят на бис по нейно настояване. Изправена на крака тя многократно извиква композитора на сцената. Дори промяната на добре известния на аудиторията текст на Пушкин не пречи на заклетите любители на неговата поезия да аплодират музикалната драма на Чайковски.

Музиката на „Дама Пика“

Операта „Дама Пика“ се оценява като върхово постижение в оперното творчество на Чайковски. По своите драматизъм и изразителност тя не отстъпва на неговите симфонични шедьоври, такива като „Манфред“, Пета и Шеста симфонии. Характерните черти на музикалния почерк на Чайковски придобиват в това произведение своето най-пълно изражение.

В драматургично отношение музикалната композиция на „Дама Пика“, която се смята за най-симфоничната опера на Чайковски, се състои от развитие и преплитане на три постоянни теми – тема на графинята, тема на трите карти и тема на любовта:

  • Темата на графинята представлява мотив от повтарящите се три ноти с равна продължителност. Мотивът се подлага на разнообразни трансформации и служи не само за индивидуалната характеристика на образа на графинята, но и за внушаване на фаталността на съдбата на главните герои на операта – Герман и Лиза. Темата е вплетена в оркестровата тъкан и във вокалните партии на действащите лица.
  • Темата на трите карти е тясно свързана с темата на графинята. Приликата е в мотивната структура – тя съдържа три фрази, всяка от които е съставена от три звука. Близка е също интонацията на отделните мелодични части. Темата приема различни форми и звучи ту трагично, ту тъжно-лирично. Нейни елементи присъстват и в речитативните реплики.
  • Темата на любовта е в контраст спрямо другите две. Нейното развитие отразява емоциите на Герман и Лиза. Лиричното и широко звучене преминава в страстно и възторжено (втора картина), чува се като отделни откъси в сцената на безумието на Герман, и отново е с ясен и чист звук в сцената на умиращия Герман.

Драматичността на трагедийните и остри ситуации се смекчава чрез включване на по-ведри сцени, които служат като фон на основните събития. Те са главно в първите три картини – сцената с разхождащите се в градината в първа картина, сцената с развличащите се девойки във втора и сцената на пищния бал в трета.

За някои сцени Чайковски заимства от произведенията на други композитори. Той обяснява: „На мен ми бе необходима музика с определено настроение и аз не бих могъл да напиша по-добра от тази, която вече е композирана“. Заимствованията са в следните музикални номера:

  • Ария на графинята в четвърта картина – взета е изцяло от операта на френския композитор Андре Гретри „Ричард Лъвското сърце“;
  • Интермедия в трета картина – използвана е главната тема на първата част от Концерта за пиано и оркестър № 25 на Моцарт;
  • Интермедия в трета картина – използвана е една тема на руския композитор Дмитрий Бортнянски.

Инструментация

Оркестърът включва следните инструменти:

Действащи лица и вокални партии

Премиерните състави в Русия:

.

ПартияПремиера в Санкт Петербург
19 декември 1890 г.
диригент Едуард Направник
Премиера в Киев
31 декември 1890 г.
диригент Иосиф Прибик
Премиера в Москва
4 ноември 1891 г.
диригент Иполит Алтани
Герман (тенор)Николай ФигнерМихаил МедведевМихаил Медведев
Граф Томски (баритон)Иван МелниковНиколай ДементиевБогомир Корсов
Княз Елецки (баритон)Леонид ЯковлевИоаким ТартаковПавел Хохлов
Чекалински (тенор)Василий Василиев
Сурин (бас)Ялмар Фрей
Чаплицки (тенор)Константин Кондараки
Нарумов (бас)Владимир Соболев
Управител (тенор)Василий Ефимов
Графиня (мецосопран)Мария СлавинаМария СмирноваАлександра Крутикова
Лиза (сопран)Медея ФигнерАлександра МацулевичМария Дейша-Сионицкая
Полина (алт)Мария ДолинаВера Гнучева
Гувернантка (мецосопран)Мария-Вилхелмина Пилц
Маша (сопран)Юлия Юносова
Интермедия
Прилепа (сопран)Ольга Ольгина
Миловзор (алт)Нина Фриде
Златогор (баритон)Александр Климов
Хор, роли без думи: Гледачки, гувернантки, разхождащи се, гости, деца, играчи

Премиерни представления

След премиерата на операта в Мариинския театър в Санкт Петербург, на 31 декември същата година операта се представя с голям успех в градския театър на Киев. Първата постановка в Москва е на 4 ноември 1891 в Болшой театър. Следват премиерните представления в Харков на 28 декември 1891 г., в Саратов на 5 декември 1892 г., в Одеса на 31 януари 1893 г.

В Европа операта за първи път се изпълнява на 19 януари 1892 г. в Хамбург с диригент Густав Малер. Премиерата в Прага е на 11 октомври 1892 г. с диригент Адолф Чех, изпълнението е на чешки език. Десет години по-късно, през 1902 г., Густав Малер дирижира операта във Виенска държавна опера. Под неговата палка е и премиерата на 5 март 1910 г. в Ню Йорк, в Метрополитън опера, операта се изпълнява на немски език. В Лондон „Дама Пика“ се представя за първи път на 29 май 1915 г. с диригент Евгений Гуревич, изпълнението е на руски език.

Представления в България

В България премиерата на „Дама пика“ е през 1926 г. в Софийската държавна опера. Диригент е Юрий Померанцев, руски музикант, работещ по това време в Софийската опера и известен с няколко постановки на българската сцена. Режисьор е Иван Осипов, художници – Страшимир Мачев и Александър Жибаров, хормайстор – Апостол Николаев, хореограф – Вера Мупина-Померанцева.

Следващата постановка на „Дама пика“ в София е на 9 март 1936 г. Постановъчен екип: Асен Димитров – диригент, Христо Попов – режисьор, Александър Миленков – художник, Анастас Петров – хореограф.

11 години по-късно – на 3 февруари 1947 г. следва третата постановка на „Дама пика“ в София при постановъчен екип: Асен Найденов – диригент, Павел Румянцев – режисьор, Асен Попов – художник, Д. Гончаров – хормайстор и Надя Винарова – хореограф.

През 1955 г. следва нова постановка в София – на 13 май при постановъчен екип: Асен Найденов – диригент, Петър Щърбанов – режисьор, Михаил Бобишев – художник и Анастас Петров – хореограф.

На 2 декември 1961 г. е първата постановка на „Дама пика“ във Варненската опера. Постановъчният екип е следният: Емил Главанаков – диригент, Николай Николов – режисьор, Мариана Попова – художник, Петко Мечков – хормайстор и Фео Мустакова – хореограф.

През 1968 г. следва първата постановка на „Дама пика“ в Русенската опера. Постановъчният екип е следният: Ромео Райчев – диригент, Евгени Немиров – режисьор, Кирил Неделчев и Михайлена Найденова – художници, Атанас Димитров – хормайстор.

На 31 януари 1973 г. в Софийската опера е осъществена петата постановка на „Дама пика“ с постановъчен екип: Асен Найденов – диригент, Петър Щърбанов – режисьор, Валерий Левентал – художник и Анастас Петров – хореограф.

На 30 март 1973 г. във Варненската опера следва нова – втора постановка на „Дама пика“ с постановъчен екип: Недялко Недялков – диригент, Емил Бошнаков – режисьор, Константин Радев – художник, Кръстан Мисирков – хормайстор, Анастас Петров и Калина Богоева – хореографи.

На 23 октомври 1979 г. е и последната постановка на „Дама пика“ във Софийската опера преди тази през настоящата 2022 г. Информация за нея дадох в началото на тази статия.

Съществуват десетки записи на операта „Дама пика“ на най-различни носители, като главните роли се изпълняват главно от руски артисти, но също така и от такива от други държави. Има записи и с участието на български артисти. Цитирам данни за такива записи от годините 1988 и 1990, почти с едни и същи артисти, диригент е Емил Чакъров:

1988Stefka Evstatieva,
Wieslaw Ochman,
Penka Dilova,
Iván Konsulov,
Yuri Mazurok
Emil Tchakarov,
Coro de Niños, Coro Nacional Sofía. Orquesta Festival Sofía
Sony
Cat: 45720

1990 — Дирижёр Эмил Чакыров, Хор имени С. Обретенова, Софийский фестивальный оркестр, SONYБолгария. Исполнители: Герман — В. Охман, Томский — И. Консулов, Елецкий — Юрий Мазурок, Графиня — П. Дилова, Лиза — Стефка Евстатьева, Полина — С. Точиска.

(край на цитата)

Остава днес на 17 ноември 2022 г. да пожелаем пълен успех на постановъчния екип и солистите на Софийската опера и балет, които ще изнесат четири спектакъла на „Дама пика“ на 18, 19, 20 и 22 ноември 2022 г. при различни състави.

На добър час!

……

Музикални илюстрации:

Tchaikovsky – Pikovaya Dama – Ya vas lyublyu

Dmitri Hvorostovsky performs ‘Ya vas lyublyu’ from Act II of Tchaikovsky’s ‘Pikovaya Dama’

…….

Tchaikovsky – Pikovaya Dama – Palina’s Aria

Olga Borodina performs Palina’s Aria in Act I of Tchaikovsky’s Pikovaya Dama.

…..

Tchaikovsky: Pique Dame: Liza’s aria from Act 3 – Galina Gorchakova/Valery Gergiev

Galina Gorchakova sings the Liza’s aria from Tchaikovsky’s Pique Dame. Act 3 Valery Gergiev , Metropolitan Opera House New York, 1999

….

Vladimir Atlantov – Pique Dame – Ghermann’s Act I aria

Vladimir Atlantov sings from Tchaikovsky’s Pique Dame. With Tamara Milashkina as Liza. Augsburg, 1976.

…..