Тенорът Камен Чанев, който е роден на днешния ден преди 58 години
„ – А Вие как поддържате певческото си дълголетие?
– С интелигентност – да знаеш коя опера да изпееш, по какъв начин да я изпееш, дали е за твоя глас. Аз винаги съм казвал – “Операта е проста работа, но не е за прости хора“. Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея. А можех още преди 10 години да я изпея, защото имах предложения от големи театри, но я отказах“.
(мисли на тенора Камен Чанев в едно негово интервю през есента на 2018 г.) –
Драги приятели на оперната музика, днес на 27 август 2022 г. ще уважа във връзка с деня на рождението му един български прекрасен тенор, който ни напусна ненадейно през 2020 г. – незабравимия Камен Чанев, спомените за когото стават все по-мъчителни и тъжни – толкова голяма е скръбта по рано починалия изключителен артист и човек, оставил такива хубави впечатления от десетките роли, които успя да изиграе в краткия си творчески живот.
Последен път за Камен Чанев писах в деня на кончината му – на 26 ноември 2021 г., когато се навърши точно една година откак той ни напусна завинаги. Нека припомня първите абзаци на тази моя статия:
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 ноември 2021 г. пиша статия за прекрасния тенор Камен Чанев, който ни напусна точно преди една година в този ден. На 27 август т.г. беше неговия рожден ден, тогава аз бях в България и слушах по Радио София предаване за него, което наново ме развълнува силно, както преди една година, когато той си отиде от нас, покосен от жестоката пандемия „Ковид 19“.
Решил съм в деня на кончината му – именно днес, да напиша статия за него, той заслужава многократно тази чест. Аз и преди на съм забравял за неговата великолепна дейност и съм му посвещавал от 2014 г. почти всяка година статия, в която съм давал редица подробности относно живота и дейността му. Както с него, така и със съпругата му – Таня Иванова, сме от 2015 г. ФБ-приятели, често съм се обаждал по телефона на нея в Стара Загора и сме споделяли различни мисли относно оперното изкуство и техните ангажименти през изтеклите години. След смъртта на Камен просто не смея да се обадя на Таня – знам, как тя ще реагира и сърцето и ума ми не ми дават сила да направя това. Нека мине още малко време, ще се обадя, но днес с тази статия поднасям на нея моите най-искрени съболезнования за тежката загуба“.
(край на цитатите от статията през 2021 г.)
Моята статия днес ще бъде една компилация на редица неща, които съм писал през изтеклите години за него, допълнена с нови неща, станали в тази съдбоносна година 2020, в която той ни напусна.
Моята статия днес на 27 август 2022 г. ще бъде една компилация на редица неща, които съм писал през изтеклите години за Камен Чанев, допълнена с нови неща, станали в тази съдбоносна година 2020, в която той ни напусна.
Нека в самото начало дам „визитната картичка“ на Камен Чанев – неговата кратка Уикипедия-страница на български език:
Камен Чанев е български оперен певец, тенор. Роден е на 27 август 1964 г. в Сливен. Завършва Френската гимназия в родния си град, а през 1991 г. Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. През 1992 г. специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. Работи с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса „Йоси Бьорлинг“ в Швеция.
През 1992 г. започва работа в Софийската опера. След пет сезона се мести в Прага, където пее в продължение на две години. Изявява се в основния теноров репертоар в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Гастролира във Виенската Щатсопера (в ролите на Де Грийо от „Манон Леско“ и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“), както и в Арена ди Верона (Калаф от „Турандот“). От 2016 г. работи в Държавна опера – Стара Загора.
Умира от Covid-19 на 26 ноември 2020 г. в Стара Загора.
(край на цитата)
Ще започна с една статия на пианистката Милена Коларова – корепетитор в Бургаската държавна опера, която беше поместена във ФБ наскоро след смъртта на Камен Чанев:
За Камен Чанев с обич
На 26 ноември 2020 г., с болка в сърцата се разделихме с един прекрасен певец и човек – неповторимия тенор Камен Чанев, обичан и ценен от многобройните оперни почитатели у нас и по целия свят. Мъката е голяма, защото Камен напусна този свят в разцвета на творческите си сили. Присъствала съм нееднократно на негови спектакли, където той – момчето от гр. Сливен, взривяваше публиката с мощно певческо и артистично майсторство.
Искам да разкажа и за една лична среща с човека Камен Чанев през далечната 1997 година. След спектакъл на операта „Севилският бръснар“ от Росини, една артистична компания отидохме на ресторант…Хапнахме, пийнахме и не след дълго Камен Чанев и друг един певец, басът от Бургаската опера – Диман Панчев спонтанно станаха и започнаха да пеят – гласовете им се извисиха и отекнаха във въздуха, погледите на посетителите един по един се впериха към нашата маса и изпълнението на тези невероятни два гласа.
От тогава минаха много години. Камен направи световна кариера, но никога не забрави родната публика. На бургаска сцена е гостувал многократно, изпълни централните партии в оперите „Риголето“, „Турандот“, „Аида“, „Трубадур“, в Реквием на Верди, получи наградата на името на Емил Чакъров, на когото са именувани Летните музикални празници в родния ми град. Искам да припомня още една друга негова коронна роля – Де Грийо в шедьовъра на Пучини – „Манон Леско“. Само преди няколко месец – през юли т.г. Камен Чанев изпълни трудната партия на Манрико в операта „Трубадур“ на Верди. Имах усещането, че присъствам на спектакъл не на Бургаската опера, а все едно бях в Метрополитън или Гранд Опера, ще помня цял живот това усещане за голямото изкуство.
Неспокойният, творчески дух на големият български тенор Камен Чанев, желанието му да покори нови творчески висоти, го доведоха до притворяването на трагичния образ на Отело от едноименната опера на Верди на сцената на Старозагорската опера през ноември…. и това бе неговата лебедова песен. За любителите на оперното изкуство има нещо съдбоносно във факта, че партията на Отело бе и лебедовата песен на големия български тенор Марин Илиев.
Светлина на душата ти Камене! Нека музиката ти осветява небесната ти пътека!
Милена Коларова – пианистка, корепетитор в Държавна Опера – гр. Бургас
(край на цитата)
Една дълбоко проникновена статия, написана с много любов и респект!
Очевидно една от най-забележителните изяви на Камен Чанев в България през сезона 2019 беше участието му в ролята на Радамес при спектакъла на „Аида“ на открито край Сливен. В едно негово интервю от юни 2019 г. той казва следното във връзка с тази изява:
– Веднага след Сен Гален Ви предстои нещо много интересно – “Аида” на крепостта “Туида”. Свързана ли е по някакъв начин тази крепост с Вашето детство?
– Не, напротив. За първи път я видях, когато решихме да правим тази постановка. Само бях чувал за нея, защото тя носи едно от старите имена на Сливен, който е доста древен град. Между другото крепостта е открита скоро. Когато съм бил дете се е знаело, че има нещо, но не е била разкрита. Направена е атрактивно и доста туристи я посещават. Разположена е на гояма площ и е много красиво там. Видях я преди месец и се изненадах, защото въобще не съм предполагал, че има такова място в града. Гледката е невероятна. Сцената ще е построена така, че зад гърба на артистите ще бъдат „Сините камъни“, надолу се вижда града, от дясната страна има друга планина. Въобще древните траки са знаели къде да строят селищата си.
– Със сигурност, но едва ли са предполагали, че тази крепост ще се превърне в нова оперна сцена…
– Това е моя идея. Аз много се впечатлих от това място и реших да го предложа на моя приятел Огнян Драганов и да се опитаме да направим нещо. Даже идеята ми е това да продължи като летен оперен фестивал.
– Защо избрахте първата постановка, която да покажете на това място да бъде точно “Аида”?
– По ред причини. Знаете, че “Аида” е най-изпълняваната опера на открито, най-зрелищната и е хубаво да се открие този фестивал с такава монументална творба. Още повече, че мястото е много обширно и има възможност да се направи тази мегапродукция – два хора, много статисти, школата за древни бойни изкуства “Бага-Тур”.
(край на цитата)
Нека започна с една информация от последно време – предаване за Камен Чанев по Радио София на 20 ноември 2018 г.
БНР
Камен Чанев: „Аз съм обикновен човек, който обича работата си”
публикувано на 20.11.2018
Автор: Албена Безовска
Тази вечер е второто представление на „Палячи” – съвместна продукция на Старозагорската опера и цирк „Балкански”. В ролята на Канио гостува Камен Чанев, един от най-забележителните български тенори.
След 25 години на оперната сцена, репертоар от над 30 главни роли и успешни спектакли в най-известните оперни театри по света, Камен Чанев продължава да твърди, че е обикновен човек, който обича работата си и се старае да я върши възможно най-добре. Официалният му дебют е в Софийската опера, в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Роден е в Сливен, където завършва Френската гимназия. Продължава в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова.
Камен Чанев за студентските си години, публиката и „върховете“ в музиката
„Голяма роля за изграждането ми изигра също „Учебният театър” в Сливен“ – разказва известният певец. „Заслугата за откриването на този театър беше на г-н Георги Йорданов – за мен той е най-добрият министър на културата, който сме имали. Да пееш на сцена докато се учиш, беше златна възможност. За съжаление сегашните студенти нямат този шанс. Завършвайки Академията, аз имах вече 4-5 големи роли. След това специализирах при Александрина Милчева в Академията „Борис Христов” в Рим. Мисля, че основното, което ме формира като артист, е сцената. Няма български оперен театър, в който да не съм пял в началото на кариерата си – Бургас, Варна и т. н. Още като студент започнах в Русенската опера, където работих под ръководството на известния наш диригент Георги Димитров. Това бяха години, в които трупах опит, репертоар, самочувствие“.
(край на цитата)
„Арена ди Верона”, виенската „Щатсопера”, „Театро Ла Фениче” във Венеция, „Дойче опер” в Берлин, „Театро Лицео” в Барселона… Това са само част от големите оперни театри, с които Камен Чанев е свързал името си. Къде по света се намира любимата му сцена и любимата му публика – ето и отговора му:
„Винаги съм казвал, че „Дойче опер” в Берлин е „моят театър”. Може да звучи странно, но там съм се чувствал най-свободно. Както и „Teatro dell’Opera“ в Рим. Преди няколко сезона направих доста роли там. Разбира се и Софийска опера, но това не е необходимо да го казвам, все пак от там започна пътят ми. Случвало се е по света да се срещам на сцената с други български оперни певци – Кирил Манолов, мой голям приятел, Мариана Пенчева и с още много български артисти. Сред композиторите, които предпочитам, е Пучини. Една от любимите ми роли е Де Грийо от „Манон Леско”, може би защото с нея дебютирах в „Щатсопера” във Виена. Смятам, че това е една от „щастливите” ми роли“.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101047284/kamen-chanev-az-sam-obiknoven-chovek-koito-obicha-rabotata-si-albena-bezovska
Едно чудесно споделяне на ценни мисли, което особено ми хареса, когато се запознах с него в края на 2016 г.!
Ето как започна статията ми за Камен Чанев на 27 август 2015 г.:
„В ИТАЛИЯ ТЕНОРЪТ И КАФЕТО ТРЯБВА ДА СА ИТАЛИАНСКИ!“
(думи на българския тенор Камен Чанев)
Драги приятели на оперната музика, днешният ден – 27 август 2015 година принадлежи на българския оперен певец Камен Чанев, който празнува рождения си ден.
Едва ли има друг наш тенор от по-младата генерация, който през последните години да е имал толкова изяви по световните оперни сцени, като се започне от най-известните в Европа, Азия и Америка и се премине през десетки такива от целия свят. Ето някои градове през последните 5-6 години : Берлин, Хамбург, Мюнхен, Виена, Грац, Лука / Болцано / Савона / Римини / Анкона / Катания (Италия), Пекин, Дъблин, Амстердам, Севиля, Барселона, Варшава, Тел Авив, Франкфурт, Дюселдорф, Дортмунд, Висбаден, Базел, Рим, Венеция, Тимишоара, София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Вроцлав, Букурещ, Будапеща, Цюрих, Солотурн (Швейцария), Монреал, Вашингтон, Савонлина (Финландия), Астана (Казахстан), Оман (Арабски емирства).
При това в един тежък и разнообразен репертоар, в отговорни и главни роли от най-разнообразен характер.
Не искам днес да говорим за биографични данни. Като се влезе в Интернет в страниците на различните оперни театри по света, ще се прочетат доста данни за този млад и амбициозен певец от началото на живота му в Сливен, от френската гимназия, от музикалното му обучение в България и в Италия, за спечелването на първа награда на конкурса „Jussi Björling“ в Щвеция, за първите му роли в Софийската опера (Херцогът в „Риголето“, Граф Алмавива в „Севилският бръснар“, Ленски в „Евгений Онегин“, редица роли в опери от Моцарт), както и за първите му изяви в САЩ (Атланта и Филаделфия) и в Корея.
След това идва ориентацията му към роли с подчертано драматичен характер – Пучини, Верди, Бизе, Маскани. Камен Чанев е наш съвременник, не е необходимо да се пише подробно в тази насока, резултатите идват от изявите му, които са изумителни за краткия период на дейността му. В много негови интервюта (главно пред български журналисти) Чанев говори за кариерата си и по много други въпроси и е съвсем откровен – той е независима и непокорна натура, не иска да бъде член на никоя оперна трупа по света и така гради независимо бъдещето си, което обещава да стане още по-успешно. За това, че оперното изкуство не е лека работа, че слушателите трябва да са подготвени за тая музика, той е съвсем прям и намира, че едно общество трябва да е готово да приеме това „висше“ изкуство, когато е съставено от достатъчно интелигентни хора. Такива има разбира се във всяка държава, но вкуса към това изкуство се изгражда постепенно и съзнателно.
Достатъчно е да се разгледа репертоара му през последните години, за да се разбере на какво той набляга и в какви роли е предпочитан:
Каварадоси в „Тоска“ от Пучини (Хамбург 2008/2009, Рим 2011, Франкфурт 2011/2012, Тел Авив 2012, Букурещ 2013, София 2013).
Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (Wiener Statsoper 2008/2009, Пекин 2009, Deutsche Oper Berlin 2011, Opera di Roma 2012).
Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини (Лука / Италия 2008, София 2010).
Калаф в „Турандот“ от Пучини (Болцано / Италия 2008, Савона / Италия 2009, София 2009/2010/2011, „Teatr Wielki“ Варшава 2011 и 2013, Тимишоара 2012/2013, Opera di Roma 2013, Монреал 2014).
Туриду в „Селска чест“ от Маскани (Тел Авив 2011, Вроцлав 2012/2013, Анкона 2013, Рим (Caracalla) 2013).
Рикардо в „Бал с маски“ от Верди (Deutsche Oper Berlin 2009, Бургас 2010, Франкфурт 2013, Lindenoper Berlin 2013, Тел Авив 2014).
Исмаел в „Набуко“ от Верди (Staatsoper Wien 2009, „Teatr Wielki“ Варшава 2012). Макдъф в „Макбет“ от Верди (Дъблин 2009), Дон Карлос в „Дон Карлос“ от Верди (Севиля 2011, Франкфурт 2013).
Дон Хозе в „Кармен“ от Бизе (Базел 2011 / 2012).
Радамес в „Аида“ от Верди (Бургас 2010, Тимишоара 2012, Солотурн 2013, Варна 2013).
Форесто в „Атила“ от Верди (Рим – Caracalla 2012, София 2012).
Херцогът от Мантоа в „Риголето“ от Верди (Солотурн 2013).
Разбира се, това са роли до 2014 година.
Ето изявите му на сцената на Виенската държавна опера:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Madama Butterfly | B.F. Pinkerton | 04.03.2007–22.01.2009 | 3 mal | |
Manon Lescaut | Chevalier Renato Des Grieux | 05.02.2007–14.10.2007 | 2 mal | |
Nabucco | Ismaele | 03.10.2009–14.10.2009 | 4 mal | |
Un ballo in maschera | Gustaf III. | 13.11.2013 | 1 mal |
(край на цитата от 2015 г.)
А сега да се спрем на бъдещите му планове до 2017 г. (Тук допълвам статията от 2015 г. с нови данни). Съгласно информация от банка данни за оперните певиц (източник на немски език), ето ангажиментите на Камен Чанев от 2015 г. до 2017 г. (данните не са пълни, но тези за 2017 са важни):
Bis Oper Rolle Ort Jun 17 Il trovatore Manrico it Hungarian State Opera, Budapest R: Judit Galgóczy Jun 17 Turandot Calaf it Deutsche Oper Berlin ML: Alexander Vedernikov; R: Fioroni Feb 17 Andrea Chenier Andrea Chénier it Hungarian State Opera, Budapest ML: Pinchas Steinberg / M Hámori; R: G Selmeczi Sep 16 Aida Radamès it L’Opéra de Montréal, Montreal ML: P Nadler; R: F Racine Jun 16 Madama Butterfly F B Pinkerton State Opera Plovdiv ML: L Di Martino; Mai-Jun 16 Il trovatore Manrico it Deutsche Oper Berlin ML: Rizzi-Brignoli; R: Neuenfels Okt 15-Apr 16 Aida Radamès Opera Nationala Romana Timisoara ML: Crescenzi; R: Draganoff Aug 15 Aida Radamès State Opera Bourgas Jul 15 Tosca Cavaradossi it Savonlinna Opera Festival ML: Auguin; R: Keith Warner Apr 15 Aida Radamès Opera Nationala Romana Timisoara ML: Crescenzi; R: Raganoff Jan 15 Rigoletto NoRole Sofia Opera ML: Borislav Ivanov; |
---|
(край на цитата)
Искам да обърна внимание на участието му като Калаф в „Турандот“ от Пучини на сцеата на „Дойче Опер Берлин“ през юни 2017 г.:
Giacomo Puccini : Turandot 3, 9, 22 Jun 2017 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Berlin, Deutsche Oper Deutsche Oper Berlin Dirigent Alexander Vedernikov Regisseur Lorenzo Fioroni Bühnenbild Paul Zoller Kostüme Katharina Gault Chorleitung Christian Lindhorst ~ Turandot Catherine Foster Altoum Peter Maus Calaf Kamen Chanev Liù Elena Tsallagova Timur Ievgen Orlov Ping John Carpenter Pang Gideon Poppe Pong Paul Kaufmann Ein Mandarin Andrew Harris 1. Damenstimme Meechot Marrero 2. Damenstimme Adriana Ferfezka |
(край на цитата)
Партнира му като Турандот британският сопран Катрин Фостър – една твърде известна в последно време певица, която има завидна кариера в голям брой главни роли и в опери от най-различни автори. От няколко години тя участва редовно в Музикалния фестивал на Вагнер в Байройт. Елена Цалагова от Русия в ролята на Лиу е също много известна в момента певица, с голям и разнообразен репертоар, с който участва на редица големи европейски оперни сцени. Тя е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“.
Ще завърша тази статия от 2015 г. с едно интервю на Камен Чанев от 2013 г. пред портал BG-DAMMA със Сийка Лапачка., което много ми хасера и го цитирах в статията ми за него през 2015 г. (Бел. Б.К.: Същото интервю цитирах и в статиите си от 2016 и 2017 г.). То е интересно и ще допълни картината за този млад и талантлив български певец (обърнете внимание на отношението към оперните певци в различни държави – България и Полша – цитат : „В Дойче опер съм пял много пъти и нито веднаж не е дошъл някой от посолството или от българския културен институт. И Красимира Стоянова ми е споделяла. Докато бяхме с поляците в Оман, веднага посланикът на Полша организира посрещане за Варшавската опера“):
Тенорът Камен Чанев е сред предпочитаните оперни певци в афишите на Виенската Щатс опер, Дойче опер Берлин, Римската опера, Арена Ди Верона, Театро Лисео Барселона…
Възходящата му кариера го отвежда в САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Китай. Този сезон Камен Чанев ще гостува в ролята на Калаф от операта „Турандот” на сцените на Театр Виелки, Варшава, Дойче опер, Берлин, Римската опера, Монреал, Канада. Предстои му „Дон Карлос” във Франкфурт, „Бал с маски” в Дойче опер Берлин, има вече уговорени ангажименти за 2014 и 2015 г. На 18 ноември топ тенорът ще участва заедно със своите колеги – световноизвестните оперни певци Красимира Стоянова и Владимир Стоянов, в оперен концерт на сцената на Болшой театър, с който ще се открият Дните на българската култура в руската столица.
Камен Чанев е за кратко в България, няма време за почивка, но с нетърпение очаква срещата си с родната публика – публика, пред която се пее най-трудно, но емоцията и вълнението са неповторими. Ще го видим на 6 ноември в ролята на Радамес от операта „Аида”, в постановката на Варненската опера – на сцената на Софийската опера и балет.
Кога дебютира в ролята на Радамес и какви са предизвикателствата за тенора в най-ярката и любима творба на Верди?
За този сезон това е първото ми участие в България. Дебютирах преди много години на сцената на Русенската опера под диригентството на Георги Димитров. Беше незабравимо… Това ми беше първата голяма роля от опера на Верди. Може би тогава не бях още готов за тази роля, но при нас е като в омагьосан кръг – ако не изпееш ролята, няма как да я развиеш и да достигнеш до нея. След това съм я пял в цял свят – в Италия, Германия, САЩ, Румъния. Радамес е една от любимите ми роли и мисля, че се справям добре. Надявам се да не разочаровам публиката…Ще пея с моите прекрасни колеги Линка Стоянова, Венцеслав Анастасов, Ивайло Джуров, мецосопраното от Русия Агунда Кулаева. Винаги, когато мога, пея във Варна и сега ни предстои хубаво преживяване заедно в София! Очакваме подкрепата на зрителите…
В началото на септември беше със състава на Варшавската опера в Оман.
Там гостуваш за втори път. Това е едно особено екзотично място, което има привилегията да има султан, който обича операта. Той е построил театър с може би най-впечатляващите технически възможности, сграда, която е направил по подобие на Лондонската кралска опера. Какви са впечатленията ти?
В Оман Варшавската опера представи своята постановка на операта „Аида”. Аз пях Радамес. Това е едно наистина невероятно място – няма такова в света. Спектакълът на Варшавската опера е грандиозен – дори бих казал, че е още по-впечатляващ от постановката на Дзефирели, която всички познаваме. Декорите са монументални – по 25 метра височина и сцената на театъра в Маскат – столицата на Оман, ги поема съвсем спокойно. Като се има пред вид, че постановката е правена за сцената на Театр Виелки, който е може би най-големият театър – на неговата сцена влиза цялата Ла Скала като сграда. Представете си театъра в Оман какъв е….
Адмирации за султана на Оман – изключителна личност. Имам и подарък от него – парфюм и сувенир – нож. Оман е по-скоро абсолютно европеизирано място. Дори не мога да го определя като екзотично. В Оман работят европейци, театърът се обслужва изцяло от италианци, германци, британци. Не е чудно, че е и оперен оазис…
Последно пя в родния си град Сливен с твоите прекрасни колеги – Даниела Дякова, Таня Иванова, оперетните звезди Мариана Арсенова и Боби Спиров, под съпровода на Сливенския Симфоничен оркестър, диригент Лучано Ди Мартино. Какво дава на певеца изявата в родния град, пред родната публика?
Участвах в този концерт по покана на великолепното мецосопрано Даниела Дякова, която е директор на Симфоничния оркестър в Сливен. Моя колежка, съгражданка и приятелка. Включих се в последния момент, но се получи много хубав и вълнуващ концерт, емоционален. Появата пред родната публика повече взима отколкото дава. Трудно се пее в родния град – публиката се състои от хора, които те познават от дете. Чувството е неописуемо – усещаш обич…Може би съм им длъжник, толкова години не съм пял в Сливен, но си трябва подготовка, време, репетиции….А аз съм непрекъснато на път. И вече го усещам с тревога, защото животът ми минава от театър в театър. Ако си на едно място, времето минава много по-бавно. Докато се обърна, сезонът е свършил. Имам договори за 2014-15 година – това е дори стряскащо… Така се планира в големите театри, но и много често ме търсят в последния момент. Например вчера ме търсеха за „Палячи” за Дюселдорф, и в Щатс опер Виена – много пъти са ме търсили от днес за утре….
Софийската публика имаше възможността да те аплодира през лятото в ролята на Форесто от операта „Атила” – ти направи своя великолепен дебют в Парка на Военната академия, а след това гостува в тази роля на традиционния летен фестивал на Римските Терме Ди Каракала.
На римския летен фестивал гостувам постоянно, познавам сцената, акустиката. През последните години съм почти „абониран” за Римската опера. Но вече й отказвам. Директорът сега малко ми е сърдит, защото искаше да съм на репетиции на „Джоконда”, а аз не се съгласих. Твърде ангажиран бях, за да мога да подготвя нова роля, а не мога да си позволя среща с Абадо без да съм достатъчно добре подготвен. Всяка роля си иска време, за да се научи, да отлежи, да се впее…Омръзна ми вече да скачам от роля в роля в последния момент. Пък и в Италия се пее трудно – винаги си като на състезание и за да успееш, трябва да си перфектен – повече от всички други.
Имаш зад гърба си изяви по най-престижните европейски сцени – пял си на Арена Ди Верона, във Виенската Щатс опера, Театро Ла Фениче, Дойче Опер Берлин, Театро Лицео, Барселона, дори в прословутата уникална китайска сграда „Яйцето”….Кой беше първият ти ангажимент на престижна сцена и как стана?
Не знам кой се води за престижен театър, но първият ми ангажимент извън България беше на сцената на Пражката опера в ролята на Херцога от операта „Риголето”, след това пях в „Травиата”, дебютирах във „Фауст” на Гуно. Това беше много важен период, защото имах възможността да се ориентирам къде съм. Там непрекъснато гостуваха певци от цял свят и това много ми помогна. Ако си бях останал в България, щях да си мисля, че едва ли не съм достигнал върха, което няма как да е така.
И друг път съм го казвал – най-важното за един артист е да не стои на едно място, в един театър – няма значение кой е театъра, дали е Метрополитен, Щатсопера Виена или Ла Скала. Аз всеки път трябва да се доказвам и това ме води напред.
По-трудно ли е за българския артист да се наложи на световна сцена?
Много по-трудно. Особено за тенора. За българските баси пътят е отъпкан – знае се, че нашата сила е в басите. Българският тенор в Италия означава все едно да свалиш италианското знаме и да качиш българското. В Италия тенорът и кафето трябва да са италиански!
Наред с изискванията за талант, стабилна техника, музикална и сценична подготовка, често пъти певецът успява и благодарение на шанса. Може ли да се каже, че при теб късметът или доброто стечение на обстоятелствата имат ключова роля в кариерата ти?
Винаги трябва и малко късмет. За моята вече сериозна кариера е от много важно значение дебюта ми в Щатсопер Виена. И съм много благодарен на Йоан Холендер. Той ми даде шанс. Дебютирах в „Манон Леско” – сега си давам сметка какво съм направил. Дори ми е страшно като си помисля – какъв безумец съм бил. Трябваше да дебютирам в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, но Холендер ме „хвърли” на сцената в ролята на Де Грийо и то, в тандем с Даниела Деси…В 17.00 часа ми съобщиха, че в 19.00 часа пея аз на сцената на Виенската „Щатс опер“ в ролята на Де Грийо. Още не мога да повярвам, че съм го направил! Всички смятаха, че съм направил чудесен дебют и вероятно е било така, защото след това за мен се отвориха всички врати на големите европейски театри.
Какви качества са нужни на певеца, за да се задържи възможно най-дълго на върха?
Най-вече да чува вътрешния си глас – коя роля е подходяща за него. Другото – да е много търпелив, работлив и да има правилно изграден вкус. Малко са певците, които имат вярното усещане за хубаво пеене. Това също има значение за изграждането на певеца. Много е страшна изкривената естетика. Но за това е виновен и сегашният пазар – операта отдавна не е това, което е била преди – да пеят само най-големите и най-можещите по престижните сцени. Модата сега е по възможност певецът да е на 19 години, да изглежда като Ален Делон и да пее като Павароти, което е абсолютно невъзможно. Но това го решават режисьорите, които са бездарници в повечето случаи, но от тях зависят съдби. И те са определящи, не диригентите, не певците. А големите диригенти се отличават точно с това, че те знаят как да направят една продукция уникална – като съберат букет от добри певци. Така са правили Караян, така правят Мути, Абадо…За съжаление няма приемственост. За младите диригенти всичко е бизнес… За съжаление вече не означава, че като пееш в голям театър, на голяма сцена, си голям певец. Пял съм с много посредствени певци.
Публиката реагира ли адекватно в такива случаи?
Публиката се възпитава. Бил съм на спектакли, на които са освирквани мои колеги, но това се е случвало и на най-големите изпълнители. Така че не мога да го определя като истинска реакция. Относително е в операта.
Странно, защото всички ние си мислим, че на сцената всичко се вижда и там е най-ясно кой колко може.
Да, останал ни е от социализма някакъв наивитет. И аз продължавам да съм такъв. Винаги търся грешките в себе си, не в другите. Това донякъде е много хубаво, защото те води към самоусъвършенстване. Но ако изпаднеш в крайност това те смачква. Нямаме самочувствие българските певци, повечето. Защото нямаме подкрепа – ние сме като сирачета.
Руснаците имат лоби навсякъде. Като пея в Италия, аз съм перфектно подготвен – всичко е изпипано, музикално, двойни съгласни, а руснаците си пеят с акцент, често грешат, но никой не им прави забележка…Имат си самочувствие…
В Дойче опер съм пял много пъти и нито веднаж не е дошъл някой от посолството или от българския културен институт. И Красимира Стоянова ми е споделяла. Докато бяхме с поляците в Оман, веднага посланикът на Полша организира посрещане за Варшавската опера.
Мислиш ли, че сега на твоето поколение и на младите артисти им е по-трудно и с какво се промени ситуацията за певците в световен план?
Конкуренцията е по-голяма Тук повечето млади хора не искат да стават оперни певци. Но на Запад има доста. Младите певци трябва да са подготвени, а сега не знам как го постигат. Аз от втори курс на Консерваторията бях по сцените на провинциалните театри. Да не говорим, че в Сливен имаше Учебен театър, през който са минали най-големите български оперни звезди – Дарина Такова, Мариана Пенчева, Веселина Кацарова…
Наистина ли е имало такъв театър?
Да, и не случайно Сливен има оперна публика. Георги Йорданов, който за мен ще си остане единственият Министър на културата с голяма буква, създаде този учебен театър за младите певци. Този човек е изключителна личност – до ден днешен го виждаме на всяка премиера, на всяко откриване на изложба, на всеки концерт. И той не е отишъл, защото някой го е накарал, той има потребността…За мен няма значение кой с каква политическа ориентираност е…Личността е важна!
Твоята майка е изиграла основна роля за насочването ти към музиката. Какво ти даде твоето семейство и кога усети потребността да се занимаваш с музика. Какво си спомняш от периода на твоите първи изяви на сцена?
Като всички деца участвах в кръжоци, хорове…Започнах в хора, завърших гимназията, не съм учил в музикално училище. Всяка събота и неделя ходех на урок в София при Сима Иванова, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски и така…След това в Консерваторията.
Споменаваш често Румъния и оперните традиции, които ревниво се пазят и развиват. Смяташ ли, че в България изоставаме и коя е причината? Все пак доскоро ние бяхме водачите на оперния хоризонт?
Румънците никога не са прекъсвали нишката със своята певческа школа. Докато при нас се скъса. Те успяха – операта е много силна, оркестрите са световни. Намират пари и осигуряват ниво. И отношението към румънските певци е специално – ако съм румънец, аз ще получа много по-висок хонорар от госта-чужденец. Отношението е друго – те подчертават, че много държат и се гордеят със своите оперни певци. Тук е точно обратното.
В репертоара ти се четат преди всичко роли от опери на Верди и Пучини. За какво мечтае Камен Чанев?
Самият Рикардо Мути ме определи като веристичен тенор. Като се замисля, наистина този репертоар ми лежи…Пея и френска музика, но всичко е въпрос на шанс и ангажименти…Не винаги имаш избор…
Ето „Джоконда” е прекрасна опера, но аз бях зает цяло лято – „Атила” в София, в Рим, после „Трубадур” в Бургас, след това „Аида” в Оман, нямах време да я подготвя. Може би по-нататък…
Какво е нужно на един певец, за да е щастлив?
Като се затвори завесата, аплаузите, енергията на публиката – това е, което те прави щастлив. Толкова напрежение, а след това си…на небето…Всеки го знае, който е бил на сцената – не може да се опише.
Животът ти е непрекъснато на път. Как си почиваш?
От две години не съм почивал, дори забравих какви са хобитата ми. Обичам да играя тенис. Обожавам подводния риболов, но тази година едва за два дни можах да си го позволя. Може би догодина….
Какво ти се иска да се промени в България, за да не бъде оперното изкуство само за „избрани”?
Трябва да се промени държавната политика – да се огледаме в Румъния, в Полша. Как се справят те и канят певци от цял свят. Как намират пари! Оперният певец в България е в доста унизително положение. А това е професия, която изисква себеотдаване – оперният певец се гради цял живот. Това е уникален труд, който трябва да бъде оценен. Иска ми се да ни управляват хора с ценностна система, които да влизат в оперния театър. Поне понякога. Как във Виена, когато хората пристигнат, веднага питат къде е Виенската щатс опера? Не съм чул това да е въпросът в София. Не става дума за сградата. И Стара Загора има хубава сграда, но няма опера. Какво се играе там? А сградата е сграда-слънце! „Секс таблетка”, оперетки…Тъжно!
Иска ми се да се разбере, че операта е престиж! С операта, с българските оперни гласове сме известни по света!
(край на интервюто)
(край на статията от 2015 година)
Новото, което прибавих в статията ми от 2017 г. за Камен Чанев бяха две публикации за него в последно време и някои негови изяви на сцени извън България:
Сайт на Софийската опера – 21 февруари 2017 г.
Популярният далеч зад границите на България наш тенор Камен Чанев отново ще зарадва софийската публика през март с гостуването си в две класически заглавия, режисирани от Пламен Карталов. В последните часове на 2016 г. изпълнителят очарова зрителите на Новогодишния концерт на Софийската опера и балет.
На 5 март ще го видим в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ заедно с Фиоренца Чедолинс в ролята на Тоска, диригент е Франческо Роза.
На 9 март Чанев ще бъде Рикардо в „Бал с маски“, в който ще пеят и КАРЛОС АЛМАГЕР в ролята на Ренато, Габриела Георгиева – Амелия, Ирина Жекова – Оскар. За първи път ще се превъплъти в Улрика Весела Янева. Диригент е Борис Спасов.
За Камен Чанев всяко завръщане на сцената на първия ни оперен театър е вълнуващо. „Тук съм започнал своя път“, разказва с усмивка той и си припомня първата си роля в „Севилският бръснар“ от Росини. С малко тъга говори за онези години, споменавайки имена, които вече не са между нас. Израстването му в професията е последователно, стъпка по стъпка. „Бързай бавно“ си остава негово кредо и днес, след толкова много роли и безброй спектакли по целия свят. Чанев е убеден, че важно е не колко пъти си пял даден персонаж, а как го изпълняваш.
“Животът ми минава от театър в театър и от самолет в самолет и докато се обърнеш… Това е страшно“, признава считаният за един от най-добрите изпълнители на тенорови партии днес. Сред най-новите му фурори на сцена е Де Грийо в „Манон Леско“ в ултрамодерния театър в Оман. Дебютира в тази роля през 2007 г. на сцената на Виенската Щатсопера. „Така се получава при мен, че дебютите ми по правило са били в столици – Виена, Берлин, Вашингтон, София“, разказва Камен Чанев. За него не е необичайно да слезе от самолета и да се озове направо на сцената. Това му се е случвало неведнъж и в най-големите театри.
Но един от най-напрегнатите моменти в кариерата му е когато два часа преди спектакъла на „Манон Леско“ във Вашингтонската опера от дирекцията на театъра го молят да участва същата вечер поради внезапното отпадане на изпълнителя в тази партия в последния момент. Приема това предизвикателство и се справя блестящо, нерядко обаче е отказвал участия в роли, които не чувства като свои. През 2013 г. прави същински „маратон“ между Франкфурт, където участва в „Дон Карлос“ в 5-актната му версия и Рим, където по същото време представят „Селска чест“. За осем дни Камен Чанев изпява по четири спектакъла от двете заглавия. „От авиокомпанията, с която летях веднъж дневно Франкфурт-Рим или обратно си бяха помислили, че работя за тях“, разказва тенорът с усмивка.
„За съжаление до голяма степен нещата в операта днес станаха като в спорта. Няма място за истинско съревнование на таланти, сега то е между импресариите и директорите на театри.“ Необяснимо за Камен Чанев е, че постановки, които са освиркани от публиката, не водят до адекватни реакции на ръководствата на съответните театри и така техните представления продължават да разбунтуват духовете. Срещата на голямото изкуство с новите технологии не е сблъсък, а е по-скоро приятелски контакт, убеден е тенорът. Той смята, че до 50 % от успеха на една опера в наши дни могат да се дължат на костюмите и грима. Посочва като пример Италия, където специализирано предприятие произвежда облеклата за различни постановки. „Единствено тази страна остана остров на истинското изкуство“, категоричен е Чанев, пускайки за демонстрация на таблета си откъс от постановка на „Турандот“ в Римската опера. Гримът за нея е правен от екип на филмовия гигант „Чинечита“, а само костюмът на Калаф от синя рисувана кожа струва повече от 10 хиляди евро.
Ангажиментите на признатия от публиката и от критиците тенор не свършват чак до 2020 година. „Операта, както казват италианците, е “testa freda” (студена глава в превод – бел.ред.) – казва в края на разговора ни Камен Чанев. – Трябва да си емоционален, но и да запазваш хладнокръвие. Трезвата преценка помага да управляваш нещата и на сцената, и в живота.“
(край на цитата)
Нека припомня за този дебют на Камен Чанев в операта „Манон Леско“ от Пучини във Виена през 2007 година:
Manon Lescaut | Chevalier Renato Des Grieux | 05.02.2007–14.10.2007 | 2 mal |
(край на цитата)
Камен Чанев има и други изяви на сцената на Виенската държавна опера. Ето извадка от неговите изяви там:
Vorstellungen mit Kamen Chanev:
MADAMA BUTTERFLY
B.F. Pinkerton | 3 Vorstellungen | 04.03.2007–22.01.2009
MANON LESCAUT
Chevalier Renato Des Grieux | 2 Vorstellungen | 05.02.2007–14.10.2007
NABUCCO
Ismaele | 4 Vorstellungen | 03.10.2009–14.10.2009
UN BALLO IN MASCHERA
Gustaf III. | 1 Vorstellung | 13.11.2013
(край на цитата)
Както се вижда, след първата му изява в „Манон Леско“ на 5 февруари 2007 г. той има месец след това изява в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, после през 2009 г. играе в „Набуко“ и последно – през 2013 г. – в „Бал с маски“. Във Виена той има общо 10 изяви в 4 различни опери.
Ще дам имената на артистите при дебюта му на 5 февруари 2007 г. и при последната изява на 13 ноември 2013 г.:
BESETZUNG | 05.02.2007
Dirigent | Miguel Gomez-Martinez |
---|---|
Inszenierung und Licht | Robert Carsen |
Ausstattung | Antony McDonald |
Choreographie | Philippe Giraudeau |
Dramaturgie | Ian Burton |
Chorleitung | Ernst Dunshirn |
Manon Lescaut | Daniela Dessì |
Lescaut | Adrian Eröd |
Chevalier Renato Des Grieux | KAMEN CHANEV |
Geronte de Ravoir | Janusz Monarcha |
Edmondo | Cosmin Ifrim |
Wirt | Marcus Pelz |
Sergeant | Johannes Wiedecke |
vier Madrigalisten | Jung-Won Han / Han-Gallaun, Denisa Danielová, Barbara Reiter, Gabriella Bessenyei |
(край на цитата)
´´´´´´
BESETZUNG | 13.11.2013
Dirigent | Jesús López Cobos |
---|---|
Inszenierung | Gianfranco de Bosio |
Bühnenbild | Emanuele Luzzati |
Kostüme | Santuzza Calì |
Chorleitung | Thomas Lang |
Gustaf III. | KAMEN CHANEV |
René Ankarström | George Petean |
Amelia | Sondra Radvanovsky |
Ulrica | Monika Bohinec |
Oscar | Hila Fahima |
Samuel/Graf Horn/Hastings | Alexandru Moisiuc |
Tom/Graf Warting/Berkley | Sorin Coliban |
Christian | Mihail Dogotari |
Ein Richter/Ein Oberrichter | Peter Jelosits |
(край на цитата)
БНТ
Пътят към успеха на тенора Камен Чанев
11.03.2017 • от Миглена Стойчева
Животът / Култура
За пътя към успеха и неговата цена ще ви разкажем сега през погледа на световноизвестния български тенор Камен Чанев. Покорил не една от престижните оперни сцени по света, певецът никога не забравя любимата си българска публика. Точно затова използва всяка възможност да се връща за спектакли и у дома. За последната седмица той успя да зарадва своите почитатели в София с две от коронните си роли – Марио Каварадоси в “Тоска” и Рикардо от “Бал с маски”. Превръща ли се съвременната опера в бизнес и какъв е залогът за големия успех в това изкуство, Камен Чанев разказа пред Миглена Стойчева и Недялко Данов.
(край на цитата)
Сега ансамблите при две негови изяви през 2017 и 2016 г. в Канада:
Giacomo Puccini : Tosca 30 Apr 2017; 4, 6, 7m, 9, 11, 12, 14m, 17, 18, 19, 20 Mai 2017 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Englisch Toronto, Four Seasons Centre Canadian Opera Company Dirigent Keri-Lynn Wilson Regisseur Paul Curran Ausstattung Kevin Knight Beleuchtung David Martin Jacques Chorleitung Sandra Horst ~ Tosca Adrianne Pieczonka / Keri Alkema Cavaradossi Marcelo Puente / Kamen Chanev Scarpia Markus Marquardt / Craig Colclough Angelotti Musa Ngqungwana A Sacristan Donato Di Stefano Spoletta Joel Sorensen Sciarrone Giles Tomkins A Jailer Bruno Roy Koproduktion mit Norwegian National Opera and Ballet (край на цитата) Адриане Пиечонка е една от най-изтъкнатите в последно време драматични сопрани с международни участия в редица роли. |
´´´´´´
Giuseppe Verdi : Aida 17, 20, 22, 24 Sep 2016 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Französisch, Englisch Montréal, Place des Arts, Salle Wilfrid-Pelletier L’Opéra de Montréal Dirigent Paul Nadler Regisseur François Racine ~ Aida Anna Markarova Radamès Kamen Chanev Amneris Olesya Petrova Amonasro Kiril Manolov Ramfis Phillip Ens Le Roi d’Égypte Anatoli Sivko |
(край на цитата)
При тази оперна изява на „Аида“ в Монреал / Канада играят Камен Чанев и Кирил Манолов в две от главннте роли.
Не се спирам на десетките други участия на Камен Чанев, особено на тия в България, за много от които стана въпрос в статията по-горе в сайта на Софийската опера.
(край на добавките в статията от 2017 г.)
До края на днешната статия ще дам някои информации за дейността на Камен Чанев през времето от август 2017 г. до 2020, както и сведения за бъдещата му дейност.
На 28 юли 2018 г. той е участвал в музикален фестивал в град Сигулда в Латвия в операта „Андре Шение“ от Джордано. Сигулда (на латвийски: Sigulda) е град в централна Латвия, намиращ се в историческата област Видземе и е част от административния район Рига. Градът се намира на 53 km от столицата Рига. Сигулда е разположен на река Гауя.
Ето подробности за състава:
Umberto Giordano : Andrea Chénier 28 Jul 2018 Sigulda, Open Air Stage Sigulda Opera Festival Dirigent Vladimir Kiradžijev Regisseur Edmunds Freibergs Bühnenbild Aigars Ozolins Kostüme Eve Kundziņa ~ Maija Kovalevska Kamen Chanev Ilona Bagele Irma Pavāre Mihails Čuļpajevs Krišjānis Norvelis |
(край на цитата)
Както виждаме, диригент при тази изява е българинът Владимир Кираджиев.
Една хубава изява през 2018 г. в Русе на Камен Чанев и съпругата му Таня Иванова е в операта „Трубадур“ от Верди в двете главни роли. Ето информация:
Камен Чанев и Таня Иванова в “Трубадур”
публикувано на 2.02.2018 г.
В операта „Трубадур” на Джузепе Верди излиза довечера от 19.00 часа на русенска сцена семейното дуо Камен Чанев и Таня Иванова. Под диригентството на Георги Димитров те ще изпълнят ролите на влюбените Леонора и Манрико. Двамата специални гости живеят във Виена и се изявяват на престижни европейски сцени под палката на световно известни диригенти. Режисьор на постановката е Асен Шопов, сценография и костюми Иван Савов, диригент на хора Пламен Георгиев, а хормайстор – Стелияна Димитрова – Хернани. Участват още – Крум Гълъбов (Граф ди Луна), Петя Цонева, Момчил Миланов, Йоланта Николаева, Иван Пенчев, Стефан Пенчев.
Спектакълът, режисиран от Асен Шопов, се посвещава на 105-ата годишнина от рождението на Ромео Райчев – повече от 2 десетилетия главен диригент на Русенската опера.
Премиерата на операта “Трубадур” се състои през 1853 г. в Рим. В деня на постановката река Тибър залива част от града, но това не спира тълпите хора, които часове по-рано вече чакат за заемат местата си в театър “Аполо” във вечния град.
Култура Джузепе Верди ивон пенчев йоланта николаева Камен Чанев крум гълъбов момчил миланов петя цонева Ромео Райчев стефан пенчев Таня Иванова “Трубадур” Радио Шумен
(край на цитата)
А ето и линк към това предаване на БНР в Шумен:
http://bnr.bg/post/100928300/kamen-chanev-i-tana-ivanova-v-trubadur
Два месеца по-късно – през април 2018 г. Камен Чанев и Таня Иванова имат съвместно участие в операта „Турандот“ от Пучини в Стара Загора. Ето информация:
Сайт на Старозагорска опера
12.04.2018 г., 19.00ч. ,,Зала Опера“
„ТУРАНДОТ“ опера от Джакомо Пучини
Съвместна продукция с Държавен куклен театър – Стара Загора
Режисьори – Огнян Драганов, Дарин Петков
Диригент – Найден Тодоров
Сценография и костюми – Каталин Йонеску-Арборе, Васил Рокоманов и Силва Бъчварова
Художествено осветление – Васко Лисичов (Македония)
Пластика – Силвия Томова
Действащи лица и изпълнители:
Турандот – ТАНЯ ИВАНОВА
Алтум – Симеон Симеонов
Тимур – Ивайло Джуров, Пламен Кумпиков
Калаф – КАМЕН ЧАНЕВ
Лиу – Русалина Мочукова
Пинг – Теодор Петков
Панг – Георги Динев
Понг – Ивайло Йовчев
Мандарин – Иван Кабамитов
Принцеси – Нели Нечева, Християна Христова
С участието на ДЮСОБ „Маргаритки“, Прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур“,
Артисти от Държавен куклен театър – Стара Загора, хор, оркестър на Държавна опера Стара Загора
(край на цитата)
И една трета информация за изява на Камен Чанев и Таня Иванова:
Сайт на Пловдивска опера
OPERA OPEN’ 2018 – “ОТЕЛО” – ПРЕМИЕРА
21.07.2018
21:00 ч. АНТИЧЕН ТЕАТЪР
ПРЕМИЕРА! С участието на Кристиан Бенедикт, Таня Иванова, Алберто Газале.
Диригент – Диан Чобанов.
Солисти: КАМЕН ЧАНЕВ, ТАНЯ ИВАНОВА, Алберто Газале, Елена Чавдарова- Иса, Марк Фаулър, Александър Баранов, Александър Носиков, Евгений Арабаджиев, Август Методиев.
Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив.
Шекспировият разказ за ревност, отмъщение и убийство оживява в операта на Верди, в която композиторът успява да “открие” как да “съедини” всяка нота на музиката с драмата на сюжета. В премиерния прочит на режисьора Нина Найденова ролята на измъчения венециански мавър е поверена на тенора Камен Чанев, а солистът на Арена Ди Верона – Алберто Газале, влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго. Дебют в ролята на Дездемона прави любимката на пловдивската публика Таня Иванова.
Художници на премиерното заглавие са проф. Светослав Кокалов и Цветанка Петкова-Стойнова.
(край на цитата)
Положително това са само три от изявите на Камен Чанев в България през 2018 г. Не е необходимо да изброявам и други. Една по-цялостна представа за всички изяви, както и през сезона 2018/2019 може да се научи от банка данни за певците на немски език. Цитирам съответната част:
Kamen Chanev: Terminplan Von Oper 28 Jun-12 Jul 2019 Il trovatore [P] it Manrico Theater St Gallen (ML:Balke, R:Stiehl) Klosterhof 23-25 Mai 2019 Il tabarro it Luigi Hungarian State Opera, Budapest (ML:Kesselyák, R:Anger) Erkel Színház 18-29 Apr 2019 Pagliacci it Canio Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon) rkel Színház 22 Feb-6 Mär 2019 Il trovatore [P] Manrico HNK Zagreb (ML:Bareza / Skender) HNK Jul 2018 Andrea Chénier NoRole Sigulda Opera Festival (ML:Kiradžijevs, R:Freibergs) Jul 2018 Otello NoRole Opera Open, Plovdiv (ML:Tchobanov) Mai-Jun 2018 Turandot [P] Calaf HNK Zagreb (ML:Mottadelli / Skender, R:Ricci / Forte) Apr-Jun 2018 Turandot Calaf Opera Națională București, Bucuresti (ML:Soare / Veronesi) Mär-Apr 2018 Turandot Calaf State Opera Stara Zagora (ML:Boshnakov, R:Draganoff) Mär-Apr 2018 Cavalleria rusticana it Turiddù Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon) Mär-Apr 2018 Pagliacci it Canio Hungarian State Opera, Budapest (ML:Comin, R:Delnon) Feb 2018 Un ballo in maschera it Riccardo Sofia Opera (ML:Florea) Jan-Jun 2018 Тurandot it Calaf Sofia Opera (ML:Palikarov, R:Kartaloff) |
(край на цитата)
Както виждаме, през 2018 г. той има редица изяви в София, Будапеща, Стара Загора, Букурещ, Загреб, Пловдив, Сигулда в Латвия (писах по-горе).
Интересни са плановете за сезона 2018/2019 – изяви в Загреб, Будапеща, Санкт Гален в Швейцария. Ще дам допълнителна информация за две опери с негови участия през 2019 г. – ансамблите при тях:
Giacomo Puccini : Il tabarro (“Der Mantel”) 23, 25 Mai 2019 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Ungarisch Budapest, Erkel Színház Hungarian State Opera Dirigent Gergely Kesselyák Regisseur Ferenc Anger Ausstattung Gergely Zöldy ~ Michele Károly Szemerédy Giorgetta Csilla Boross Luigi KAMEN CHANEV Tinca János Szerekován Talpa Géza Gábor La Frugola Bernadett Wiedemann Song seller Illés Rácz Aufgeführt mit Suor Angelica, Gianni Schicchi |
……
Giuseppe Verdi : Il trovatore (“Der Troubadour”) [P] 28 Jun 2019; 2, 5, 6, 10, 12 Jul 2019 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch St Gallen, Klosterhof Theater St Gallen Dirigent Michael Balke Regisseur Aron Stiehl Bühnenbild Frank Philipp Schlößmann Chorleitung Michael Vogel Dramaturg Marius Bolten ~ Il Conte di Luna Alfredo Daza Leonora Hulkar Sabirova / Meeta Raval Azucena Okka von der Damerau / Nora Sourouzian Manrico Timothy Richards / KAMEN CHANEV Ferrando Tijl Faveyts / Martin Summer Ruiz Riccardo Botta / Nik Kevin Koch Premiere |
(край на цитата)
Предполагам, че това не са всички запланувани изяви на Камен Чанев, но с тези информации разполагах до август 2018 г.
Какво ново мога да кажа за изявите на Камен Чанев в последно време – една поредица от роли на редица чужди и родни оперни сцени, които няма да изброявам поотделно. В медиите има достатъчно сведения за тях. Но не мога да не цитирам в края на тази обзорна статия едно последно разкошно интервю на Камен Чанев от юни 2019 г., което той е дал пред журналистката Миглена Стойчева в Сен Гален / Швейцария. Верен на стила си да споделя редица подробности от голямата си вокална кариера, и тук Камен Чанев блести с реалните си преценки по различни въпроси на певческото изкуство и на други въпроси от живота. Цитирам:
Портал „Impressio“
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Световноизвестният Камен Чанев: Иска се смирeние и да знаеш, че имаш ли глас, е от Господа
„Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея“, споделя пред Dir.bg големият ни тенор
Автор: Миглена Стойчева
26 юни 2019
В момента, без съмнение, Камен Чанев е най-успешният български тенор с международна кариера. Който следи отблизо кариерата му знае, че само в рамките на един сезон, броят на професионалните му ангажименти е огромен. Почти всяка седмица лети към различна точка от земното кълбо, за да дава наслада на публиката със своето изкуство. В последните години все по-често отделя време да зарадва и българските меломани.
Никога не дели сцените у нас на големи и малки. Можете да го чуете и видите и в София, и в Пловдив, и в Бургас, и в Стара Загора. Той е от артистите, които не се щадят на сцената. Публиката го обича, защото неизменно усеща, че Камен Чанев излиза пред нея винаги с една и съща задача – да пее на върха на възможностите си и да се раздаде докрай на своите почитатели. Той е от онези певци, за които никога не се притесняваш дали всичко в партията им ще излезе точно и на място, не трепериш за високите му тонове. Той е сигурен, уверен и стабилен на сцената. Какъвто трябва да е всеки истински тенор.
Представяме ви Камен Чанев ексклузивно пред Dir.bg:
Намирам Ви в Сен Гален (Швейцария), разкажете ни за проекта, в който сте ангажиран?
Репетирам “Трубадур”, постановката е на операта тук и е част от фестивал, който се провежда всяка година. Спектакълът е леко осъвременен, но направен с вкус. Репетираме почти месец и ще имаме две представления.
Веднага след Сен Гален Ви предстои нещо много интересно – “Аида” на крепостта “Туида”. Свързана ли е по някакъв начин тази крепост с Вашето детство?
Не, напротив. За първи път я видях, когато решихме да правим тази постановка. Само бях чувал за нея, защото тя носи едно от старите имена на Сливен, който е доста древен град. Между другото крепостта е открита скоро. Когато съм бил дете се е знаело, че има нещо, но не е била разкрита. Направена е атрактивно и доста туристи я посещават. Разположена е на гояма площ и е много красиво там. Видях я преди месец и се изненадах, защото въобще не съм предполагал, че има такова място в града. Гледката е невероятна.
Сцената ще е построена така, че зад гърба на артистите ще бъдат „Сините камъни“, надолу се вижда града, от дясната страна има друга планина. Въобще древните траки са знаели къде да строят селищата си.
Със сигурност, но едва ли са предполагали, че тази крепост ще се превърне в нова оперна сцена…
Това е моя идея. Аз много се впечатлих от това място и реших да го предложа на моя приятел Огнян Драганов и да се опитаме да направим нещо. Даже идеята ми е това да продължи като летен оперен фестивал.
Защо избрахте първата постановка, която да покажете на това място да бъде точно “Аида”?
По ред причини. Знаете, че “Аида” е най-изпълняваната опера на открито, най-зрелищната и е хубаво да се открие този фестивал с такава монументална творба. Още повече, че мястото е много обширно и има възможност да се направи тази мегапродукция – два хора, много статисти, школата за древни бойни изкуства “Бага-Тур”.
Пеете на много места и в България, и в чужбина, но как се чувствате, когато пеете в родния си град Сливен?
Аз, честно казано, в Сливен много рядко пея, откакто съм тенор. Преди Нова година ме направиха почетен гражданин на града и трябваше да изнеса един концерт по този повод. Тогава за първи път пях след толкова много години. Знам, че в Сливен има оперна публика, защото дълги години там беше учебният оперен театър, от който са излезли много световни оперни звезди. Има глад за опера. Имайте предвид, че билетите за “Аида” вече са свършили.
Вие сте един успешен човек, казват, че зад успеха стоят първите седем години. Какви бяха първите седем години на Камен Чанев?
Първите седем години минаха в спорт, бях плувец, но надделя ходенето на хор. Започнах да пея в детския хор на акад. Методи Григоров “Дружна песен”. Лека полека от малкия хор преминах в големия смесен хор, след като гласът ми мутира. И без да искам влязох и в Консерваторията. Когато човек е на 16 години, не мисли да става оперен певец. Но постепенно се влюбва в музиката…
Мислите ли, че плуването помага на певческото дишане?
Разбира се. Аз всяко лято се занимавам с подводен риболов, много интензивно, когато имам свободно време съм с харпуна и съм под водата. Имам специални съоръжения, ходя в Гърция, в Хърватия и това ми е хоби, разтоварване от ежедневието. Доста често ходя на Херакини. Имам и разрешително за подводно гмуркане още от ученик. Но нямам време, случва ми се две, три седмици в годината. Защото ето сега ще привърша да пея на 29 юли и на 21 август започвам да пея отново.
Да си поговорим за Радамес от “Аида”, защо избрахте точно него да покажете на родната си публика. Имате ли комфорт в тази партия?
В нито една партия няма комфорт за тенора, особено в тези драматични роли, които аз изпълнявам. Просто ролята е много хубава, много “оперна” и е представителна за един добър тенор. Това е един от бисерите на теноровите роли. Разбира се, съобразявам се, че Верди е по-разбираем за широката публика. Има композитори, които са по-трудно смилаеми, и се иска по-голяма подготовка от страна на зрителите.
Но ми се струва, че това е партия, която много често пеете.
Понеже тази партия е една от най-трудните в света. За съжаление, аз не съм голям любител да пея много тежки партии, но така се случва.
Винаги ми е било любопитно как се чувства един певец в такива заглавия, в които излиза на сцената и веднага започва арията му. Трудно ли е?
Изключително трудно е, защото гласът трябва да е загрят, да е подготвен, психически трябва да си много вътре в нещата, да си събран. С тебе започва операта, публиката още не се е настанила по местата си, а ти трябва да можеш да хванеш вниманието, веднага трябва да грабнеш публиката, което е изключително трудно особено в “Аида”.
На българската сцена се усеща глад за тенори. На какво, според Вас, се дължи този глад и има ли го и навън?
Глад има навсякъде. За съжаление и в България, и на Запад певците, които пеят в дадено произведение не ги избират диригенти или хора, които разбират от изкуството ни, а повечето пъти този избор зависи от чиновници и от хора без познания в операта – не е важно дали си добър певец, а дали ти е силен агентът или дали е приятел на директора на даден оперен театър. А в България директорите на театрите трябва да се научат, че когато не могат да си намерят тенор тук, могат да си поканят, но не компромисен тенор от чужбина, който пак е изпратен от импресарио, който е приятел пак на еди кой си. И да плащат. Аз не разбирам как може един чалгаджия да взима хонорар от порядъка на 7-8 хиляди лева, а един истински оперен певец, който е класа, когато каже такъв хонорар всички да се стряскат в България. Трябва да се научат да плащат. Защото най-важните в една опера са певците, после са всички останали. Нямаш ли екип, нищо не става. Затова Караян беше велик, защото той знаеше кои певци от цял свят да подбере, за да направи дадената опера.
Тенорът е специален глас. Какво се иска от певец с такъв глас, за да го поддържа в топ форма?
Да се радваш, че го имаш този глас. И второ, никога да не си вярваш, че си кой знае какъв певец, а винаги да се самоусъвършенстваш, да искаш да вървиш напред, винаги да си недоволен от себе си и да искаш да се развиваш. Дори един спектакъл да е минал страхотно да знаеш, че може да бъде и по-добре. Не трябва да си самовлюбен, това е в основата.
На този етап от Вашата кариера в какво се изразява Вашето самоусъвършенстване, защото вие вече сте завършен артист?
Не съм завършен, това е заблуда! И в театъра, и в операта въобще, завършен не можеш да бъдеш. Можеш да бъдеш на някакво ниво, да си развит и да продължаваш. Защото станеш ли “завършен”, трябва да слезеш от сцената. Аз си правя записи от спектаклите и после ги анализирам – къде дадена фраза не ми харесва, къде изглеждам неубедителен. Актьорски също е много важно да се припокрива това, което пееш, с играта на сцената.
Повечето артисти, които познавам, не обичат да си гледат и да си слушат записите.
Да, в началото и аз бях така. Обаче в крайна сметка по този начин ти не искаш да признаеш грешките си и не искаш да се “отвратиш” от гласа си. А, за да го усъвършенстваш и да го направиш по-красив, трябва да преглътнеш този горчив хап и да почнеш да разсъждаваш най-логично защо е така и можеш ли да промениш нещата.
Само със себе си ли споделяте тези свои записи?
Всичко правя сам. Защото човек, когато е солист, има все по-малко приятели около себе си. Особено в моя случай, когато пътувам постоянно. Да, имам много приятели след колегите, но като се видим, си говорим за други неща, не за пеене, Слава Богу!
Много певци, когато чуят свой запис се изненадват от собствения си глас. Защо?
Елементарно. Човек като пее на сцената, неговият глас се чува чрез костиците в черепа. Вътрешното ухо чува по един начин, а хората, които те слушат, те възприемат съвсем различно.
Вие какво най-много харесвате на Вашия глас?
Харесвам техниката ми на пеене във високия регистър, която си е специфично моя. Основава се на старите тенори, които аз обожавам и от които се уча. Като Джили, Пертиле. От тази школа, която за съжаление вече не е на мода, но това е истинското тенорово пеене. Защото сега има такива певци като Кауфман, които налагат баритоналното звучене и въобще “тубираното пеене”, което няма нищо общо с теноровото пеене. Пуснете си старите италиански тенори, пуснете си сегашните тенори и ще ме разберете. По принцип нещата вече отиват на много зле, няма певци, които да пеят наистина по белкантов начин. По простата причина, че операта стана бизнес. Идват млади певци, които имат глас от Господа, използват ги агентите за три, четири сезона. Следващата стъпка е, когато те вече нямат глас, защото не знаят как пеят и въобще не са знаели никога, и към 40 години изпадат в криза и са дотам.
А Вие как поддържате певческото си дълголетие?
С интелигентност – да знаеш коя опера да изпееш, по какъв начин да я изпееш, дали е за твоя глас. Аз винаги съм казвал – “Операта е проста работа, но не е за прости хора“. Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея. А можех още преди 10 години да я изпея, защото имах предложения от големи театри, но я отказах.
Кой е професионалният съвет, който сте получил и помните винаги?
Съвети съм получавал от много хора. Но големия певец Стоян Попов ми казваше “Каменче, пей с гласа си! Недей да търсиш друг глас!” И това е много важно нещо, човек трябва да търси истината със собствения си глас, а не да имитира някого. Много певци сега слушат записи и имитират, който им харесва.
Често правя интервюта с оперни артисти и оставам с впечатлението, че тези разговори са по-скоро песимистични. Защо?
За съжаление е така. Виждате навсякъде хонорарите намаляват. Искам да Ви кажа, че аз се срещам на световни сцени с хора, които са дилетанти в операта – и режисьори, и певци. Нещата са много зле!
А у нас?
Не трябва да се подценяваме! Ние имаме потенциал, просто нямаме желание – това е голямата трагедия на българина. Българинът не иска да се развива, не иска да прави нищо. И пари да му дадеш, пак не иска. Не знам, загубили сме си хъса.
И все пак нямате ли някакъв “оперен” оптимизъм?
Единственият ми оптимизъм, че нещо правя е, когато публиката стане на крака след спектакъл.
Винаги съм се възхищавала на Вашето патриотично чувство. На какво се дължи то?
То е вродено в мене. Все пак аз съм сливналия, сто и първият войвода, както казват. Аз като видя българското знаме и почвам да плача. Обичам много България. Когато учих при Борис Христов, съм видял каква любов имаше той към България. Наистина има някаква магия, обичам България. Сигурно и затова мога да пея.
Мислите ли, че България отново ще даде на света такива големи певци?
Имаме ги певците. Просто един е с по-голям късмет, друг с по-малък. Просто ние трябва да си обичаме певците повече, а не да им се възхищаваме само, когато пеят в чужбина, защото са ги признали на Запад.
Аз искам да Ви кажа, че преди да изляза в чужбина също пеех не лошо, но нямах никакво признание. След като излязох навън и се върнах, тогава дойде признанието. Ние сме малко чуждопоклонници.
Интервю на Миглена Стойчева
(край на цитата)
Една чудесна изповед почти като финал на днешната статия!
На 14 април 2021 г. Българското Национално Радио излъчи предаване, посветено на смъртта на тенора Камен Чанев на 26 ноември 2020 г. Цитирам:
БНР
„Манон Леско“ – в памет на Камен Чанев
публикувано на 14.04.2021
Автор: Светлана Димитрова
Съвсем внезапно и в разцвета на творческите си сили през 2020 г. ни напусна Камен Чанев. През всички години на блестящата си кариера той беше любим изпълнител, аплодиран от публиката във всички театри у нас. Световните му успехи бяха на най-големите сцени.
Четири месеца след раздялата с него в Пловдив, театърът, където той представи някои от най-емблематичните си образи, ще бъде концертно представена операта „Манон Леско“ на Пучини. В този спектакъл трябваше да участва и самият Камен Чанев, който винаги е казвал, че партията на кавалер Де Грийо е сред любимите му.
На 17 април в Дома на културата „Борис Христов“ ще бъде събитието. Поради големия интерес от ръководството на театъра решиха да отворят за публика и генералната репетиция, която ще бъде на 15 април.
За да подготви постановката в Пловдив, пристигна Хосе Кура, когото почитателите на операта гледаха в постановката на операта „Отело“ на Верди на Античния театър през 2019 г. Дездемона в този спектакъл беше Таня Иванова. Сега тя ще направи дебюта си като Манон.
Аржентинският тенор е започнал кариерата си като диригент. „Познавах Камен Чанев, като човек. Той ми е казвал, че иска да изпее „Отело“… Радвам се, че успя да направи своя Отело, въпреки че скоро след това ни напусна“, каза Хосе Кура.
„На моите години – 25, а всъщност 58, мога да си позволя да пея само на места, в които имам емоционална връзка с хората“ – продължи той и разказа колко магично място е Пловдив и дори се пошегува, че където и да копнеш в Пловдив, сигурно ще намериш римляни, които ядат спагети.
В звуковия файл чуйте какво сподели той. Записът е на Екатерина Костова от Радио Пловдив.
Хосе Кура потвърди и принципната си готовност да постави като режисьор операта „Манон Леско“ в програмата на Opera Open 2022 на Античния театър.
Концертното изпълнение на операта от Пучини с диригент Хосе Кура е поредното събитие от цикъла „Световни артисти“ на Opera Open 2021, част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
В проекта се включва и тенорът с кариера в Ла Скала, Операта Ковънт Гардън, Фестивала в Залцбург – Леонардо Каими. Преди години Леонардо Каими е присъствал на спектакъл на Камен Чанев на „Манон Леско“ във Виенската опера. Той с вълнение прие да пее в Пловдив в памет на своя колега и приятел въпреки епидемичните ограничения.
В концертното изпълнение на „Манон Леско“ участват и солистите Свилен Николов, Александър Носиков, Момчил Караиванов, Евгений Арабаджиев, Елена Чавдарова-Иса, Борис Кучков и др. За жалост хоровите сцени ще бъдат съкратени заради епидемичните ограничения.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Нека днес на 26 ноември 2021 г. сведем глави пред светлата памет на незабравимия тенор Камен Чанев, който ни напусна завинаги в този ден преди една година. Неговото място в музикалния живот на България ще остане завинаги празно!
…………….
След статията:
Реквием от Верди с участието на Камен Чанев:
(Dear viewers, We look forward to seeing you on Good Friday – April 17 h at 5:00 pm, when you will have the opportunity to follow online at: www.operasofia.bg, Facebook and Youtube: www.youtube.com/user/operasofia, the broadcast of the iconic work of Verdi Requiem.
Featuring: Soloists: Krasimira Stoyanova, Violeta Radomirskaya, Kamen Chanev, Maxim Kuzman-Karavaev, Conductor Giordano Bellinkampi, Director Choir conductor Violeta Dimitrova, Soloists, choir and orchestra of the Sofia Opera and Ballet / 2018 Record / All recordings will be available for viewing 24 hours after the broadcast of the three online channels of the Sofia Opera. Duration: 1:30):
……
Също след статията: Предаване на БНР за Камен Чанев след смъртта му: https://bnr.bg/hristobotev/post/101401002 …..
Изпълнение на Камен Чанев:
Kamen Chanev as Othello
Debut of the world famous tenor Kamen Chanev in the role of Othello, November 6, 2020 State Opera – Stara Zagora
…..
Зад кулисите – последната среща с Камен Чанев
Предаването на Старозагорската опера “Зад кулисите” от 18 октомври 2020 – последното интервю на Миглена Стойчева със световния тенор Камен Чанев с участието и на неговата спътница в живота и на сцената Таня Иванова.
´´´´
Изпълнение на Камен Чанев:
Tanya Ivanova & Kamen Chanev | Duet Desdemona & Otello (Act I)
Stara Zagora, Nov 2020
…..
Изпълнение на Камен Чанев:
Kamen Chanev ” Niun Mi Tema”
“Otello”, St. Zagora, 2020
…..
Изпълнение на Камен Чанев:
Kamen Chanev | ”Nessun Dorma” | Timisoara
TURANDOT de Giacomo Puccini – Opera Nationala Romana din Timisoara, 2019
´´´´
Изпълнение на Камен Чанев:
Tanya Ivanova and Kamen Chanev | Final Aida
Aida, Plovdiv, 2017
……
Изпълнение на Камен Чанев:
Kamen Chanev & Zhupar Gabdullina | Turandot | Riddle Scene
Turandot – Zhupar Gabdullina, Calaf – Kamen Chanev, Astana Opera, 2018 Conductor: Alan Buribayev, Director: Davide Livermore, Set Designers: Sofia Tasmagambetova, Pavel Dragunov, Chorus Master: Yerzhan Dautov, Lighting Designer: Vincenzo Raponi, Projection Designer: Carlo Camorali
……