Paavo Järvi

Естонско-американският диригент Пааво Ярви празнува днес кръгъл рожден ден

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 30 декември 2022 г. пиша за пръв път статия за един от най-известните в момента диригенти от генерацията си, който днес навършва 60 години. Това е естонско-американският диригент Пааво Ярви (на естонски: Paavo Järvi), който в разстояние на последните 30 години се наложи в Европа и извън нея – главно в САЩ и Япония, като предпочитан ръководител или гост-диригент на авторитетни симфонични оркестри, с които прави и забележителни музикални записи.

В тази ми последна за годината 2022 статия ще се спра на основни данни от биографията и дейността на Пааво Ярви като диригент. Нека още в началото отбележа, че той е известен не само като отличен диригент, но и като човек с прекрасен характер, отворен и коректен с музикантите от съставите, които ръководи, но и със силно чувство за хумор, което прилага в особено критични ситуации.

Ще дам пример в това отношение тук в Германия, където Пааво Ярви е особено известен, понеже през периода 2006-2013 г. той беше главен диригент на Симфоничния оркестър на Радиото в провинция Хесен („hr-Sinfonieorchester“) във Франкфурт на Майн. В тази провинция аз живея от 1974 г. и познавам добре дейността на Ярви с този авторитетен оркестър, изяви на който слушам по „моето радио във Франкфурт“ почти всеки ден. И сега – след като той напусна поста си през 2013 г., негови изпълнения звучат постоянно по радиото, като модераторите не забравят да подчертаят винаги неговите големи заслуги за издигане нивото на „hr-Sinfonieorchester“ до най-висока степен.

Цитирам съответния пример:

„ (…) Колко хладнокръвно Пааво Ярви спасява донякъде неудобната ситуация в „Alte Oper“ във Франкфурт през май 2021 г., когато при концерт той намира грешни ноти на пулта си пред Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, който оркестър най-накрая се настанява на сцената с известно закъснение. Но както е характерно за диригента Пааво Ярви, с гърления тон на комика Роуън Аткинсън, известен още като Мистър Бийн, бившият главен диригент и настоящ „Conductor Laureate“ на оркестъра само казва: „грешно парче“, изчезва за кратко зад сцената, но на връщане спира на прага на вратата на сцената, откъдето прави назъбено движение към дигентския си пулт и се смее дълго, за да интерпретира след това една по-обширна партитура в залата – творбата на естонския му сънародник Юри Рейнвере, написана през 2018 г., която тогава има немската си премиера под негово ръководство (…)“.

(край на цитата)

Вчера при подготовка на настоящата статия се информирах в Интернет за материали, свързани с днешния рожден ден на Пааво Ярви, който празнува своята 60-годишнина. Има доста такива, главно в медии на немски език, и избрах една от медия във Франкфурт, където той е особено познат от дейността си през годините 2006-2013. Цитирам в оригинал тази информация, после ще дам мой превод на български език:

Портал „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ 29.12.2022

VON GUIDO HOLZE

Von 2006 bis 2013 hat Paavo Järvi das hr-Sinfonieorchester in Frankfurt souverän geleitet. Nun feiert er seinen sechzigsten Geburtstag.

Frankfurt ⋅ Wie cool er im vergangenen Mai in der Alten Oper die etwas peinliche Situation rettete, als er auf dem Pult vor dem mit einiger Verspätung endlich bereitsitzenden hr-Sinfonieorchester die falschen Noten vorfand, ist schon bezeichnend für Paavo Järvi. Im kehligen Tonfall des Komikers Rowan Atkinson alias Mister Bean sagte der frühere Chefdirigent und jetzige Conductor Laureate nur „wrong piece“, verschwand kurz, blieb auf dem Rückweg aber an der Schwelle der Bühnentür stehen, um von dort mit zackiger Bewegung und großem Lacherfolg eine weitaus größere Partitur in den Saal zu strecken. Das 2018 entstandene Stück seines estnischen Landsmanns Jüri Reinvere kam dann unter seiner Leitung souverän zur deutschen Erstaufführung.

Von 2006 bis 2013 hat Järvi das hr-Sinfonieorchester, das ihm durch Gastdirigate bis heute bestens vertraut ist, als Chef mit seinem verschmitzten Humor und trockenen Charme ebenso souverän geführt. Die Aufführungen und Einspielungen der Sinfonien von Anton Bruckner, Gustav Mahler und des Dänen Carl Nielsen wurden zu Eckpfeilern seines Wirkens in Frankfurt.

Als Sohn von Neeme Järvi und als älterer Bruder von Kristjan Järvi in Tallinn geboren, gehört er zu einer die Welt bereisenden Musiker- und Dirigentenfamilie und hat doch eine besondere Bindung zu Deutschland: allein schon durch seine in Kontinuität seit 2004 ausgeübte Tätigkeit als künstlerischer Leiter der Kammerphilharmonie Bremen. Er war Chefdirigent des Cincinnati Symphony Orchestra, des Orchestre de Paris und des NHK-Symphony Orchestra in Tokio und leitet seit 2019 in gleicher Funktion das renommierte Tonhalle-Orchester Zürich.

Am morgigen 30. Dezember wird Paavo Järvi 60 Jahre alt.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” 29.12.2022 г.

ОТ ГВИДО ХОЛЦЕ

От 2006 до 2013 г. Пааво Ярви дирижира с апломб Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Сега той празнува шестдесетия си рожден ден.

Франкфурт ⋅ Колко хладнокръвно той спаси донякъде неудобната ситуация в „Alte Oper“ през миналия май, когато намери грешни ноти на пулта си пред Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, който най-накрая се настани на сцената с известно закъснение, е характерно за диригента Пааво Ярви. С гърления тон на комика Роуън Аткинсън, известен още като Мистър Бийн, бившият главен диригент и настоящ „Conductor Laureate“ на оркестъра само каза „грешно парче“, изчезна за кратко, но на връщане спря на прага на вратата на сцената, откъдето направи назъбено движение и се смееше дълго, за да интерпретира след това една по-голяма партитура в залата. Пиесата на естонския му сънародник Юри Рейнвере, написана през 2018 г., тогава имаше немската си премиера под негово ръководство.

От 2006 г. до 2013 г. Пааво Ярви ръководи Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио със своя палав хумор и сух чар, с който е много запознат и до днес чрез дирижиране като гост. Изпълненията и записите на симфониите на Антон Брукнер, Густав Малер и датчанина Карл Нилсен стават крайъгълни камъни на работата му във Франкфурт.

Роден в Талин като син на Нееме Ярви и като по-големият брат на Кристиян Ярви, той принадлежи към семейство музиканти и диригенти, които пътуват по света и въпреки това имат специална връзка с Германия: просто чрез работата си като артистичен директор на „Kammerphilharmonie Bremen“. Бил е главен диригент на „Cincinnati Symphony Orchestra“, на „Orchestre de Paris“ и на „NHK-Symphony Orchestra“ в Токио и дирижира прочутия „Tonhalle-Orchester Zürich“ като главен диригент от 2019 г.

Пааво Ярви ще навърши 60 години утре, 30 декември.

(край на превода)

Преди да се спра на биография и дейност на днешния юбиляр Пааво Ярви, ще дам неговата „визитна картичка“ – най-важните моменти от богатата му творческа дейност през изминалите години:

„ (…) Пааво Ярви започва да се занимава с музика в Естония. Учи дирижиране и ударни инструменти в Талинското музикално училище. Известно време той действа като барабанист на една от естонските рок групи. Когато семейството му се премества в Съединените щати през 1980 г., Ярви продължава обучението си в Музикалния институт „Къртис“ и Филхармоничния институт в Лос Анджелис при Ленард Бърнстейн. Скоро водещи оркестри в Америка, Европа и Азия започват да го канят. Той заема позицията на главен гост-диригент на симфоничните оркестри на Стокхолм и Бирмингам.

От 1994 г. до 1997 г. Пааво Ярви е главен диригент на Симфоничния оркестър на Малмьо. През септември 2001 г. той става музикален директор на Симфоничния оркестър на Синсинати в САЩ. От 2004 г. е ръководител на Бременския камерен оркестър. От 2006 г. до 2013 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Радио Франкфурт в Германия. През сезона 2010-2011 г. Пааво Ярви също ръководи „Orchestrе de Paris“ като наследник на Кристоф Ешенбах.

През 2012 г. Пааво Ярви е назначен за нов главен диригент на Симфоничния оркестър на NHK (jap. NHK交響楽団, NHK Kōkyō Gakudan) в Токио от сезон 2015/2016 до края на 2022 г. В края на май 2017 г. той е назначен за главен диригент и артистичен директор на „Tonhalle Orchestra Zurich“ от началото на сезон 2019/2020, на която длъжност е и сега. Този знаменит симфоничен оркестър в Цюрих е основан през 1868 г., като през 1895 г. получава нова концертна зала, която се счита за една с най-добрите акустики в света.

Репертоарът на Пааво Ярви обхваща произведения от класицизма до съвременната музика (Арво Пярт, Ерки-Свен Тюур, Лепо Сумера, Едуард Тубин), а също така участва като диригент на симфоничен оркестър в концертите на някои рок групи. Записва всички симфонии на Бетовен (с Бременския камерен оркестър), Шуман (с Бременския камерен оркестър), Брукнер (със Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио), произведения на Густав Малер, Жан Сибелиус, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович“.

(край на цитата)

Първо ще цитирам основни данни от биографията и дейността на Пааво Ярви, после ща направя допълнения с различни информации на естонски, руски, немски и английски езици в мой превод:

Пааво Ярви (роден на 30 декември 1962 г. в Талин, Естонска съветска социалистическа република, СССР) е естонско-американски диригент. Той е син на диригента Нееме Ярви и съпругата му Лилия. Неговите братя и сестри Kristjan Järvi (*1972) и Maarika Järvi (*1964) също са музиканти.

Пааво Ярви започва обучението си (ударни инструменти и дирижиране) в Талин. По това време Ярви е перкусионист в музикалния рок ансамбъл „In Spe“ на Erkki-Sven Tüür, който се превръща в една от най-популярните рок групи в Естония в началото на 80-те години.

През 1980 г. Ярви емигрира в САЩ с цялото семейство. Там той продължава образованието си в Музикалния институт „Къртис“ с Ото-Вернер Мюлер и във Филхармоничния институт в Лос Анджелис с Ленард Бърнстейн. От 1985 г. той е американски поданик.

Започва кариерата си като диригент – заедно с Андрю Дейвис – като ръководител на „Kungliga Filharmoniska Orkestern“ в Стокхолм (1995-1998). От 2001 г. до 2011 г. Ярви е главен диригент на Симфоничния оркестър на Синсинати в САЩ, към който и до сега е привързан като „Conductor Laureate. През 2004 г. става артистичен директор на „Deutsche Kammerphilharmonie Bremen“. От 2006 г. до 2013 г. той наследява Хю Улф като главен диригент, сега „Conductor Laureateна Симфоничния оркестър на Радиото в провинция Хесен („hr-Sinfonieorchester“) във Франкфурт на Майн. Освен това той е назначен за главен диригент на „Orchester de Paris“ за сезон 2010/2011, наследявайки Кристоф Ешенбах.

През 2012 г. Ярви е назначен за нов главен диригент на Симфоничния оркестър на NHK в Токио (jap. NHK交響楽団, NHK Kōkyō Gakudan) от сезон 2015/2016. В края на май 2017 г. той е назначен за главен диригент и артистичен директор на „Tonhalle Orchestra Zurich“ от началото на сезон 2019/2020, на която длъжност е и сега. Този знаменит симфоничен оркестър в Цюрих е основан през 1868 г., като през 1895 г. получава нова концертна зала, която се счита за една с най-добрите акустики в света.

През 2009 г. „Deutsche Kammerphilharmonie Bremen“ записва 9-та симфония на Лудвиг ван Бетовен на базата на оригиналния текст под ръководството на Пааво Ярви. Подобно на записите на останалите симфонии на Бетовен, този запис получава голямо признание от критиката. През 2012 г. на Ярви е присъдена наградата „Паул Хиндемит“ от град Ханау в Германия.

По времето, когато той е диригент на Симфоничния оркестър на Радиото в провинция Хесен, Пааво Ярви стартира в района на Рейн-Майн в Германия проекта „Music Discovery“ заедно с Радиото на Хесен. Като част от този проект се провеждат годишни концерти, на които Симфоничният оркестър на Хесенското радио свири заедно с диджеи и други поп изпълнители. Пааво Ярви участва в първите три концерта от 2007 г.

Награди

2004: Награда«Грами» в номинацията «Най-добро хорово изпълнение» при записа на кантата от Ян Сибелиус

2012: Командир на „Ordre des Arts et des Lettres“ (Франция)

2012: Награда „Паул Хиндемит“ от град Ханау в Германия

2013: Орден „Бяла звезда III степен“ (Естония)

2015: Sibelius-Medaille

(край на цитата)

Подробности относно кариерата на Пааво Ярви (превод от данни за него на естонски език):

От 1994 г. до 1997 г. Ярви е главен диригент на Симфоничния оркестър на Малмьо. От 1995 г. до 1998 г. той споделя със сър Андрю Дейвис титлата Главен диригент на Кралския стокхолмски филхармоничен оркестър. Ярви е музикален директор на Симфоничния оркестър на Синсинати от 2001 до 2011 г. Оркестърът прави редица записи за лейбъла „Telarc“ по време на мандата на Ярви. През май 2011 г. той е назначен за музикален директор, става също и „Conductor Laureate“ на оркестъра.

От 2012 г. той е артистичен директор на „Deutsche Kammerphilharmonie Bremen“ и артистичен съветник на Естонския национален симфоничен оркестър.

През 2006 г. Ярви става главен диригент на „Frankfurter Rundfunk-Symphonieorchester“ и заема тази позиция до 2014 г. През 2010 г. той става музикален директор на „Orchestrе de Paris“ и прекратява мандата си през 2016 г., в която година е обявен за „Артист на годината“ от списанията „Грамофон“ и „Диапазон“.

Паарво Ярви е основател и артистичен директор на Музикалния фестивал в Пярну и на Естонския фестивален оркестър.

Ярви е първият гост-диригент на оркестъра на „Тонхале“ в Цюрих през 2009 г. и се завръща през декември 2016 г. с първоначален петгодишен договор. През декември 2022 г. оркестърът обявява удължаване на договора на Ярви като главен диригент до сезона 2028-2029 г.

Извън Европа „NHK Symphony Orchestra“ в Токио обявява през юни 2012 г. назначаването на Ярви за негов главен диригент в началото на сезона 2015-2016 с първоначален договор от три години, който е удължен за още три години до 2021 г. През ноември 2019 г. „NHK Symphony Orchestra“ обявява удължаване на договора до август 2022 г., когато той подава оставка като главен диригент.

Ярви е записвал музикални творби за лейбъли като „RCA“, „Deutsche Grammophon“, „PENTATONE“, „Telarc“, „ECM“, „BIS“ и “Virgin Records“. Записът му от „Virgin Classics“ на кантати на Ян Сибелиус с Естонския национален симфоничен оркестър, Естонския национален мъжки хор и девическия хор „Ellerhein“ спечелва награда „Грами“ за най-добро хорово изпълнение.

(край на цитата)

Други допълнителни данни от неговата кариера:

Пааво Ярви, носител на наградата „Грами“, е в третия си сезон като музикален директор на „Orchestre de Paris“, договорът му с известния френски оркестър вече беше удължен до 2016 г. През първия сезон този оркестър има турне в Япония, Китай и Корея, гостува в Бад Кисинген и на Фестивала в Графенег (Германия), както и в Москва, Талин и Екс ан Прованс (Фланция), през втория сезон оркестърът обикаля Германия и Швейцария.

През ноември 2011 г. министърът на културата на Франция Фредерик Митеран награждава Пааво Ярви с орден „Chevalier des Arts et des Lettres“. През 2012 г. новият министър на културата Орели Филипети повишава Пааво Ярви в по-високи степени и лично награждава Ярви с медала „Commandeur des Arts et des Lettres“ за изключителния му принос към музикалния живот на Франция на тържествена церемония на 8 ноември 2012 г.

През юли 2012 г. е обявено, че Пааво Ярви ще заеме позицията на главен диригент на Японския симфоничен оркестър на NHK в Токио през сезон 2015/2016. Тъй като е и главен диригент на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, Пааво Ярви е гостувал с тях в Япония, Китай, Корея, Тайван и е водил оркестъра си на големи фестивали в Европа като „BBC Proms“, „Rheingau Musik Festival“ и „Roberto Summer Series“ в „Консертгебау“ в Амстердам.

Неговите многобройни записи включват всички симфонии на Брукнер за фирмата „Sony“, а в момента той записва симфониите на датския композитор Карл Нилсен. В края на сезон 2011/12 оркестърът има още една успешна обиколка в Азия, а този сезон гостуват в Италия.

Пааво Ярви е артистичен директор на „Deutsche Kammerphilharmonie Bremen“ от 2004 г. Концертите и записите на симфониите на Бетовен с този оркестър при „Sony“ имат отличен отзвук. През 2010 г. Ярви получава наградата на „ECHO“ – „Диригент на годината“ за Симфонии № 2 и № 6 от Бетовен. Симфонии № 3 и 8 печелят престижната награда „Deutsche Schallplattenkritik“ през 2007 г.

Ярви дирижира пълния цикъл от симфонии на Бетовен по целия свят – в театър „Шанз-Елизе“, “Бетовенхале Бон“ на „Фестивала в Залцбург,“ в „Минато-Мирай“ в Йокохама, „Линкълн център“, Фестивал „Lanaudiere“ и „Великденски фестивал“ във Варшава. Планирано е оркестърът да последва примера с цикъла от всички симфонии на Шуман.

Като гост-диригент той дирижира прочути оркестри като „Кралския Концертгебау“ в Амстердам и Руския национален оркестър, Виенската филхармония, Мюнхенската филхармония, Нюйоркската филхармония и симфоничните оркестри на Кливланд и Чикаго, Берлинската филхармония, „Staatskapelle Dresden“, „Gewandhausorchester Leipzig“, „Deutsches Symphonie-Orchester Berlin“ и „Philharmonia Orchestra“.

През сезона 2010/11 Пааво Ярви приключва десетгодишния си мандат като музикален директор на Симфоничния оркестър на Синсинати много успешно, оставяйки наследство от многобройни турнета и дискография от 16 албума за фирмата „Telarc“. Като признание за работата му с този оркестър, той е обявен за „Conductor Laureate“.

От началото на кариерата си Ярви е поставил като приоритет признаването на произведенията на естонски композитори, включително Арво Пярт, Ерки-Свен Тююр, Лепо Сумера и Едуард Тубина. Той е и артистичен съветник на Естонския национален симфоничен оркестър и на летния фестивал „Paavo Järvi“ в Пярну / Естония.

От есенния сезон на 2019 г. той е главен диригент и музикален директор на Цюрихския оркестър „Тонхале“ в Швейцария.

´´´´´´

Личен живот

Пааво Ярви има две дъщери, Леа и Ингрид, от предишния си брак с цигуларката Татяна Берман. Ярви е включен в документалния филм „Maestro“, режисиран от Дейвид Донъли. През 1985 г. той става американски гражданин.

(край на цитата)

На това място искам да отбележа, че Пааво Ярви дирижира само симфонични произведения. В данните за него няма такива като диригент на оперни произвединия. Търсих негови участия във Виенската държавна опера, в МЕТ Ню Йорк и другаде, но не открих данни за такива изяви. Така че Пааво Ярви се е ориентирал само в тази област, което все пак не е единичен случай, макар и доста рядък.

По време на цялата си дейност както диригент Пааво Ярви прави десетки записи на творби от различни композитори с различни състави. Голяма част от тия записи цитирах в предните информации.

Тук ще дам списък на неговата дискография:

Discographie

(източник на френски език)

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Пааво Ярви с едно негово интервю от годината 2021, направено пред медия в Германия (оригинал на немски език, после мой превод на български):

Портал „Hamburger Abendblatt“

KLASSIK

Dirigent Paavo Järvi: „Ich finde ein Ego total notwendig“

06.07.2021 Joachim Mischke

Der estnische Musiker spricht über Ego-Größen, über die Musik von Brahms und Pärt, aber auch über Trump und Putin.

Hamburg. Auf der Beliebtheitsskala von Dirigenten schneidet Paavo Järvi weltweit bei Orchestern bestens ab. Der Este nimmt sich nicht wichtiger, als er ist, er weiß, was er will und wie er es bekommt. Liegt wahrscheinlich in der Familie, auch Vater Neeme und Bruder Kristjan sind Dirigenten. Beim Treffen in der Elbphilharmonie ist er die freundliche Ruhe selbst, und bleibt es auch, selbst als die Rede auf seine (optische) Verbindung zu Putin kommt.

Hamburger Abendblatt (HA): Was war der beste Rat Ihres Vaters Neeme Järvi das Dirigieren betreffend?

Paavo Järvi: Das Dirigieren war zu Hause fast immer Thema, also steht sehr viel zur Auswahl. Aber die Erlebnisse mit Repertoire während meiner Kindheit waren die prägendsten. Das Dirigieren selbst war weniger wichtig, es kam mehr darauf an, was dirigiert wurde. Er war immer wieder begeistert von Musik, die nicht total bekannt war, es gab deswegen eine Art „Held der Woche“. Das konnte Glasunow sein, Hans Schmidt, Hans Rott.

HA: Ihr Bruder ist Dirigent, Ihr Vater ist Dirigent, Ihre Schwester spielt Flöte.

Järvi: der Bruder meines Vaters war Dirigent, viele Cousinen waren Musiker.

HA: und wer von Ihnen hat das kleinste Ego?

Järvi: Da müsste man erst mal klären, was „Ego“ bedeutet. Ich finde ein Ego total notwendig. Wenn wir über eine arrogante Haltung sprechen, dann glaube ich, dass niemand von uns die hat. Aber ein gewisses Gefühl von Vertrauen muss da sein, um vor 100 Menschen zu stehen und ihnen die eigene Vorstellung von einem Stück zu erklären. Gesundes Selbstvertrauen hilft – und wächst ein wenig mit Erfahrung. Ich hatte einen großartigen Lehrer am Curtis Institute, Max Rudolph, er war damals 90 und sagte immer tolle Sachen. Er sagte: Um zu wissen, wie talentiert man ist, muss man ein kleines bisschen Erfolg haben.

HA: A propos Selbstvertrauen: Einer Ihrer Lehrer war Leonard Bernstein. Waren Sie während der ersten Stunden bei einem Charismatiker wie ihm nicht komplett verschreckt?

Järvi: Ich musste so zittern, dass ich meine Hände kaum noch unter Kontrolle bekam. Aber bei allen großen Geschichten über die überlebensgroße Gestalt Bernstein: Seine Art, mit Studenten umzugehen, war unglaublich ermutigend. Man stand zitternd da, und er sagte immer nur: „Ja! Ja! Das ist sensationell, Baby!“ Er sagte ständig „Baby!“, an jedem Satzende. Er war keiner dieser herablassenden, brutalen Lehrer, bei denen man durch Schmerzen lernen sollte. So einen hatte ich auch, in Curtis, Otto Werner Müller. Einer von uns fünf Studenten weinte immer. Wenn er auf einen losging, konnte er einen komplett zerstören. Bernstein konnte frustriert sein, sobald er das Gefühl hatte, man würde ihm nicht richtig zuhören. Wenn Bernstein etwas zu dir sagt, dann hörst du lieber genau hin.

HA: Sie waren einmal Schlagzeuger. Viele Ex-Schlagzeuger gibt es nicht unter Dirigenten, sonderbarerweise. Als erster fällt einem Sir Simon Rattle ein.

Järvi: Mein Vater war auch Schlagzeuger … Aber ich wollte nicht unbedingt Schlagzeuger werden. Das war nur eine Möglichkeit, um schneller in ein Orchester zu kommen. Selbst in schlechten muss man schon ein ziemlich guter Geiger sein, um aushelfen zu dürfen.

HA: Wie lange hat es gebraucht, bis Sie tatsächlich wussten, was Sie auf der Bühne tun?

Järvi: Manchmal weiß ich das auch jetzt noch nicht. Gerade vor Kurzem erst, vor drei, vier Jahren, dachte ich: Ich weiß jetzt wirklich, wie man dirigiert. Ich weiß Bescheid. Und dann nimmt man sich ein Stück vor und fragt sich doch wieder: Wirklich? Und es gibt so viel, was man wissen muss, so viele Bereiche, über die man noch nicht genügend weiß. Ein Leben ist dafür nicht ausreichend. Mit den Bremern arbeite ich, anders als mit normalen Orchestern, an Projekten. Die Beethoven-Sinfonien haben wir jahrelang rauf- und runtergespielt: Zyklen in Paris, Japan, Deutschland, China … Und wir haben jedes Mal wieder voll durchgeprobt. Diesen Luxus, sich so sehr in etwas zu vertiefen, haben nur sehr wenige.

HA: Wenn Sie in einem Stück festgefahren sind – rufen Sie dann Ihren Bruder oder Ihren Vater an? Oder gibt es eine Art Berufsstolz, der davon abhält?

Järvi: Ich frage ständig nach Ratschlägen. Gott sei Dank habe ich einen Vater, der höchstwahrscheinlich einen besseren, direkteren Vorschlag hat als einige meiner Kollegen. Er ist da sehr offen und ehrlich. Jedenfalls verkneife ich mir nie das Fragen, weil ich zu stolz dafür wäre.

HA: Früher oder später sagt einem jeder Dirigent, dass man sich in seinem Job von Routine fernhalten solle. Schönes Ziel, aber es geht nicht immer. Wie arrangieren Sie sich mittendrin mit einem mittelmäßigen Abend?

Järvi: Da sind wir wieder bei der Frage nach dem Ego. Ich denke so einfach nicht. Ich denke nie, das ist jetzt nur Routine. Ich lasse mir ein durchschnittliches Konzert nicht durchgehen. Man könnte sich auf Tourneen – in irgendeiner kleineren Stadt in Japan – ja auch sagen: Wir ziehen das jetzt durch, dann gehen wir essen. Aber da setzt der Stolz ein und man sagt sich, nein, wir geben ein ordentliches Konzert. Und genau deswegen verspüre ich auch nicht den Drang, dauerhaft an einem Opernhaus zu arbeiten. Da ist Routine meiner Meinung nach so gut wie unvermeidlich. Regelmäßig Oper zu dirigieren, das kann ziemlich grau sein.

HA: Sie arbeiten seit über zwei Jahrzehnten mit der Bremer Kammerphilharmonie, so viel Treue ist in Ihrer Branche mehr als ungewöhnlich. Um die Bee Gees zu zitieren: How deep is your love? Können Sie sich ein Leben ohne noch verstellen?

Järvi: Nein, das kann ich nicht. Die pragmatische, faire Antwort wäre: Solange es funktioniert, warum sollte ich das ändern? Es ist ein Teil meines musikalischen Lebens. Es ist also deep.

HA: Corona hat so viel ausgebremst, und Sie waren jahrelang mit Vollgas unterwegs. Glauben Sie, dass Sie sich weiter so sehr bremsen können – oder wird alles werden wie vorher?

Järvi: Momentan glaube und fühle ich nicht, dass es wieder so wird, wie es war. Andererseits: Während des ersten Lockdowns war ich buchstäblich drei Monate nur zu Hause. Das hatte ich nicht mehr, seit ich aus Estland in die USA ging. Für viele war das sehr hart – für mich aber eine sehr positive Erfahrung. Ich erkannte, dass ich wie verrückt herumlief und Erwartungen erfüllte. Das war zu viel, zu intensiv, zu viele Reisen, zu viele Jetlags. Zu genau dieser Art von Leben möchte ich nicht wieder zurück.

HA:Was haben Sie mit sich angestellt? Den Rasen gemäht?

Järvi: Am Anfang gab es diesen Unglauben. Zweite, dritte Woche: Man fand seine Routinen. Aufwachen im eigenen Bett, zu Hause sein, die eigene Kaffeemaschine … Normalerweise habe ich mir immer zwei Wecker gestellt, weil ich besorgt war, eine Probe oder eine Abfahrt zu verpassen. Es fühlte sich unglaublich normal an, im besten Sinne des Wortes, sich mit einem Ort als Zuhause zu verbinden und ihn nicht nur als Transit-Station zu nutzen. Meinem Hirn tat das unglaublich gut.

HA: Christoph von Dohnányi sagte mir über seinen Job: „Dirigieren ist nicht schwer. Musik machen ist schwer.“

Järvi: Stimmt genau. Wenn es ein T-Shirt mit dem Spruch gäbe, würde ich das tragen.

HA: Letzte Frage, die kann ich mir nicht verkneifen: Hat Ihnen schon mal jemand gesagt, dass Sie wie der fröhliche, coole Zwillingsbruder von Wladimir Putin aussehen?

Järvi: Das höre ich ständig von allen. Googeln Sie mal meinen Namen, das ist eines der ersten Resultate.

HA: Gibt es auf diese blöde Frage eine Standard-Antwort?

Järvi: Nein, zum einen, weil ich nicht finde, dass das stimmt. Und andererseits hätte ich nichts dagegen, wenn ich die Hälfte seines Gelds und ein Viertel seiner Macht hätte.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Hamburger Abendblatt”

КЛАСИКА

Диригентът Пааво Ярви: „Мисля, че егото е абсолютно необходимо“

06.07.2021 г Йоахим Мишке

Естонският музикант говори за его гигантите, за музиката на Брамс и Пярт, но също и за Тръмп и Путин.

Хамбург. В скалата на популярността на диригентите Пааво Ярви се представя най-добре с оркестри по целия свят. Естонците не се вземат по-сериозно, отколкото са, те знаят какво искат и как да го получат. Вероятно е в семейството, защото бащата Ниме и братът Кристиян също са диригенти. На срещата ни в „Elbphilharmonie“ в Хамбург той самият е в приятелско спокойствие и остава такъв, дори когато разговорът се насочва към неговата (оптична) връзка с Путин.

Hamburger Abendblatt (ХA): Какъв беше най-добрият съвет на вашия баща Neeme Järvi относно дирижирането?

Пааво Ярви: Дирижирането почти винаги е било проблем у дома, така че има много за избор. Но опитът с репертоара през детството ми беше най-формиращ. Самото дирижиране беше по-малко важно, по-важно беше какво се дирижира. Той винаги е бил ентусиазиран от музика, която не е била напълно известна, така че имаше един вид “герой на седмицата”. Може да е Глазунов, Ханс Шмид, Ханс Рот.

ХА: Брат ви е диригент, баща ви е диригент, сестра ви свири на флейта.

Ярви: Братът на баща ми беше диригент, много братовчеди бяха музиканти.

ХА: И кой от вас има най-малкото его?

Ярви: Първо трябва да се изясни какво означава „его“. Намирам егото за напълно необходимо. Ако говорим за арогантно отношение, мисля, че никой от нас не го има. Но трябва да има известно чувство на доверие, за да застанеш пред 100 души и да им обясниш идеята си за едно парче. Здравото самочувствие помага – и расте малко с опита. Имах страхотен учител в института „Къртис“ – Макс Рудолф, той беше на 90 по това време и винаги казваше страхотни неща. Той казваше: „За да знаеш колко си талантлив, трябва да имаш малко успех“.

ХА: Говорейки за увереност, един от вашите учители беше Ленард Бърнстейн. Не се ли изплашихте напълно през първите няколко часа с харизматик като него?

Ярви: Трябваше да треперя толкова много, че едва контролирах ръцете си. Но въпреки всички страхотни истории за огромната фигура на Бърнстейн, начинът му на взаимодействие със студентите беше невероятно окуражаващ. Ти стоиш там и трепериш, а той просто повтаря: „Да, да, това е сензационно, скъпи!“. Той повтаряше „Бебе!“ в края на всяко изречение. Той не беше от онези снизходителни, брутални учители, които те учат да учиш чрез болка. И аз имах такъв, в „Къртис“ – Ото Вернер Мюлер. Един от петимата ни ученици винаги плачеше. Ако те нарочи за такъв, може да те унищожи напълно. Бърнстейн можеше да се разочарова винаги, когато чувстваше, че не го слушат правилно. Когато Бърнстейн ви каже нещо, по-добре слушайте внимателно.

ХА: Бил сте барабанист. Колкото и да е странно, сред диригентите няма много бивши барабанисти. Първият, който ми идва на ум, е сър Саймън Ратъл.

Ярви: Баща ми също беше барабанист… Но аз всъщност не исках да бъда барабанист. Това беше просто начин да вляза по-бързо в оркестър. Дори в лошите трябва да си доста добър цигулар, за да ти бъде позволено да помагаш.

ХА: Колко време ви отне, за да разберете какво правите на сцената?

Ярви: Понякога дори и сега не знам. Съвсем наскоро, преди три или четири години, си помислих: вече наистина знам как да дирижирам. И тогава взимате нова творба и отново се питате: Наистина ли? И има толкова много неща, които трябва да знаете, толкова много области, за които не знаете достатъчно. Един живот не стига за това. За разлика от обикновените оркестри, аз работя с екипа на Бремен по проекти. Свирихме симфониите на Бетовен нагоре-надолу в продължение на години: цикли в Париж, Япония, Германия, Китай… И всеки път репетирахме пълноценно. Много малко имат лукса да се потопят толкова много в нещо.

ХА: Когато се занимавате с дадена творба, обаждате ли се на брат си или на баща си? Или има някаква професионална гордост, която ви спира?

Ярви: Продължавам да питам за съвет. Слава Богу, че имам баща, който най-вероятно има по-добро, по-директно предложение от някои мои връстници. Той е много открит и честен за това. Във всеки случай никога не се въздържам да попитам, защото бих бил твърде горд за това.

ХА: Рано или късно всеки диригент ви казва да стоите далеч от рутината в работата си. Хубаво постижение, но не винаги е възможно. Как се подреждате в средата на една посредствена вечер?

Ярви: Отново стигаме до въпроса за егото. Просто не мисля така. Никога не мисля, сега е просто рутина. Не позволявам на средностатистическия концерт да ми се размине. Можеш да си кажеш и на турне – в някое малко градче в Япония: Сега ще го направим, после ще излезем да хапнем. Но тук идва гордостта и казваш, не, ще направим приличен концерт. И точно затова не изпитвам желание да работя постоянно в опера. Според мен рутината е почти неизбежна. Редовното дирижиране на опера може да бъде доста сиво.

ХА: Вие работите с Бременската камерна филхармония повече от две десетилетия, толкова много лоялност е повече от необичайно във вашата индустрия. Да цитирам Bee Gees: Колко дълбока е твоята любов? Можете ли да си представите живота без него?

Ярви: Не, не мога. Прагматичният и честен отговор би бил: щом работи, защо трябва да го променям? Това е част от моя музикален живот. Значи е дълбок.

ХА: „Corona“ се забави толкова много и вие бяхте с пълна газ в продължение на години. Мислите ли, че можете да продължите да се държите така – или всичко ще бъде както преди?

Ярви: В момента не вярвам и не чувствам, че нещата ще се върнат както бяха. От друга страна: По време на първия локдаун бях буквално три месеца вкъщи. Не съм имал това, откакто отидох в САЩ от Естония. За мнозина беше много трудно – но за мен беше много положително преживяване. Разбрах, че обикалям като луд и изпълнявам очакванията. Беше твърде много, твърде интензивно, твърде много пътуване, твърде много „Jetlags“. Не искам да се връщам към този живот.

ХА: Какво направихте със себе си, как „окосихте тревата“?

Ярви: В началото имаше това неверие. Втора, трета седмица – намерих рутините си. Да се ​​събуждам в собственото си легло, да съм си вкъщи, собствената си кафеварка… Обикновено си навивам два будилника, защото се притеснявах да не пропусна репетиция или заминаване. Чувствах се невероятно нормално, в най-добрия смисъл на думата, да се свържа с място като дом, а не просто да го използвам като транзитна станция. Беше невероятно добре за мозъка ми.

ХА: Кристоф фон Донани ми каза за работата си: „Дирижирането не е трудно. Създаването на музика е трудно”.

Ярви: Точно така. Ако имаше тениска с надпис, щях да я нося.

ХА: Последен въпрос, който не мога да не задам: Някой казвал ли ви е, че приличате на щастливия, готин брат близнак на Владимир Путин?

Ярви: Чувам това през цялото време от всички. Гугъл с името ми, това е един от първите резултати.

ХА: Има ли стандартен отговор на този глупав въпрос?

Ярви: Не, първо защото не мисля, че това е вярно. И отново, не бих имал нищо против да имам половината от неговите пари и една четвърт от властта му.

(край на превода)

Едно чудесно интервю!

Нека днес на 30 декември 2022 г. поздравим диригента Пааво Ярви с навършване на 60 години, като му пожелаем много здраве, лично щастие и нови музикални успехи по световните сцени.

За много години маестро Ярви!
……

Интервю на Пааво Ярви:

https://www.google.de/search?q=paavo+j%C3%A4rvi&source=hp&ei=8z2vY8SSHdOPxc8P4828uAk&iflsig=AJiK0e8AAAAAY69MA4HgLD_vjm9v1FIifyj3qES3ZB6I&gs_ssp=eJzj4tTP1TcwMrbIyDVg9OIpSEwsy1fIOrykqCwTAFz2CGE&oq=paavo+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADILCC4QgwEQsQMQgAQyBQguEIAEMgsILhCABBDHARCvATIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUILhCABDIFCC4QgAQ6CAguEIMBELEDOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQsQMQgwE6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6DgguEIAEELEDEIMBENQCOggIABCABBCxA1AAWL8JYNEaaABwAHgAgAGBA4gBzAySAQUyLTQuMpgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:749885d9,vid:LxXTqyh-ro4

……

Paavo Järvi – Dirigent – Das Verhör | SWEET SPOT.

Verhör-Kommissar Clemens Nicol ermittelt gegen den Dirigenten Paavo Järvi. Er ist derzeit Chefdirigent in Tokyo, Bremen und leitet sein eigenes Festival in Estland. Järvi hat die amerikanische und die estnische Staatsangehörigkeit – und jettet ständig um die ganze Welt. Unser erster Vorwurf lautet also: ganz miese Öko-Bilanz. Was unternimmt der Stardirigent dagegen? Lebt er vegan? Hilft er Fröschen über die Straße oder rettet er wenigstens Wale? Unser Kommissar macht sich auf die Suche nach Beweismitteln. https://www.youtube.com/watch?v=s98diONbdno&ab_channel=BR-KLASSIK ….

Elbphilharmonie | Interview mit Paavo Järvi

»Man muss seiner Intuition vertrauen« – ein Interview mit dem estnischen Stardirigenten Paavo Järvi. Seit vielen Jahren ist Paavo Järvi einer der gefragtesten Dirigent:innen weltweit. Auch in Hamburg gehört er längst zu den Publikumslieblingen – ist er doch regelmäßig mit verschiedenen Klangkörpern an der Elbe zu Gast. Im Interview spricht er über die Kommunikation mit Orchestern, über Klang, Bauchgefühl und die Besonderheiten der Elbphilharmonie-Bühne. »Alle Dirigent:innen haben einen eigenen Sound.« (Paavo Järvi) https://www.youtube.com/watch?v=LxXTqyh-ro4&ab_channel=ElbphilharmonieHamburg ……

Изява на Пааво Ярви:

https://www.google.de/search?q=paavo+j%C3%A4rvi&source=hp&ei=8z2vY8SSHdOPxc8P4828uAk&iflsig=AJiK0e8AAAAAY69MA4HgLD_vjm9v1FIifyj3qES3ZB6I&gs_ssp=eJzj4tTP1TcwMrbIyDVg9OIpSEwsy1fIOrykqCwTAFz2CGE&oq=paavo+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADILCC4QgwEQsQMQgAQyBQguEIAEMgsILhCABBDHARCvATIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUILhCABDIFCC4QgAQ6CAguEIMBELEDOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQsQMQgwE6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6DgguEIAEELEDEIMBENQCOggIABCABBCxA1AAWL8JYNEaaABwAHgAgAGBA4gBzAySAQUyLTQuMpgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:222e6eb2,vid:cY8yK-75154

´´´´

Изява на Пааво Ярви:

https://www.google.de/search?q=paavo+j%C3%A4rvi&source=hp&ei=8z2vY8SSHdOPxc8P4828uAk&iflsig=AJiK0e8AAAAAY69MA4HgLD_vjm9v1FIifyj3qES3ZB6I&gs_ssp=eJzj4tTP1TcwMrbIyDVg9OIpSEwsy1fIOrykqCwTAFz2CGE&oq=paavo+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADILCC4QgwEQsQMQgAQyBQguEIAEMgsILhCABBDHARCvATIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUILhCABDIFCC4QgAQ6CAguEIMBELEDOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQsQMQgwE6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6DgguEIAEELEDEIMBENQCOggIABCABBCxA1AAWL8JYNEaaABwAHgAgAGBA4gBzAySAQUyLTQuMpgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:13f3a2f1,vid:IEuqcD7YIuQ

…..

Paavo Järvi dirigiert Sibelius und Dvořák

Tonhalle-Orchester Zürich Paavo Järvi, Music Director

Jean Sibelius «Rakastava» («Der Liebende») op. 14 für Streicher, Pauke und Triangel

Antonín Dvořák Serenade E-Dur op. 22 für Streichorchester 19. Juni 2020, Tonhalle Maag Zürich

…..