Krassimira Stoyanova

Днес изключителната певица Красимира Стоянова празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 август 2020 г. има рожден ден една от най-прочутите съвременни български певици – сопранът Красимира Стоянова, която навършва 58 години.

Радост и чест е за мен да пиша статия за нея – вече за четвърти път. Вярно е, през тези 7 години, в които пиша моите „оперни истории“, няколко пъти съм писал за нея по различни поводи, но не винаги по повод на рожден ден. Спомням си, през 2014 г. писах за Красимира Стоянова доста подробна статия във връзка с неин компактдиск – записи с арии от опери на Верди по случай 200 години от неговото рождение през 1813 г. Този диск предизвика тогава световен фурор и редица чужди медии в Германия и другаде писаха възторжени отзиви за диска. Нека припомня този забележителен неин успех, през тия 6 години от 2014 г. до сега имам над 750 нови ФБ-приятели и читатели, искам да ги запозная с моите мисли от това време:

„Драги приятели на оперната музика, тази сутрин на 23 юли 2014 г. поместих един линк, който ми беше препоръчан от г-жа Ема Жунич и се отнася до българската оперна певица Красимира Стоянова във връзка с нейния диск, посветен на оперни арии от Джузепе Верди. Трябва да ви споделя, че отдавна в немските и чуждестранни музикални медии не се е отделяло толкова специално внимание на такава продукция, като за диска на Красимира Стоянова. От линка сте научили доста подробности, но аз искам сега да ви цитирам някои независими мнения на различни автори – в Германия, САЩ и Великобритания. Случайно имам такива материали и по тази причина избрах тези три страни.

В Германия има редица музикални печатни издания, които информират редовно за нови музикални носители във всички области на това изкуство. Списанията „Фоно форум“, „Рондо“, „Кресчендо“ и други дават на страниците си редовно популярно музикално четиво за най-различен кръг от любители, като доста страници винаги са посветени на нови музикални носители. Във връзка с новия диск на Красимира Стоянова например „Фоно форум“ писа в последния си брой от м. юли т.г.:

„(…) ein rundum beeindruckendes Verdi-Rezital, das vom Münchner Rundfunkorchester unter Pavel Baleff ebenso differenziert wie engagiert begleitet wird.” (FONO FORUM, Juli 2014)

В друго списание – „RONDO“, бр. 3 от 2014 г., стр. 53 между другото се казва в рецензията на критика Michael Blümke: „ (…) Очевидно тук се налага продължаване на юбилейния срок за Верди. Макар и да е обичайно при такива юбилеи рецензиите и репортажите да се дават преди или по време на юбилея, в този случай трябва да не обръщаме внимание на голямото закъснение с издаване на диска на Красимира Стоянова. Напротив, за нейната програма с арии от опери на Верди тя трябва да получи златен медал. Хубаво за Анна Нетребко, че по този начин (чрез това закъснение) тя можа да получи наградата за сравнително редките си Верди-рецитали, защото на един старт със Стоянова тя трябваше да се задоволи със сребърен медал. Това не се случва случайно, защото българката именно с Верди понастоящем е толкова търсена в световен мащаб, понеже тя е майстор на всички нюанси в тези си роли от Верди (…)“.

(край на цитата)

Като прочетох тези мисли преди месец, доста са учудих и зарадвах – сравняват Нетребко със Стоянова, даже в този случай българката стои по-високо. Не е ли това достатъчна награда за нейния талант и труд, за нейното изключително майсторство? Немските критици обикновено са строги и малко хвалят. И друг път съм чел критики на Михаел Блюмке, той рядко е така сладкодумен. Но по-важно е другото – мнението на още по-важни органи. По-долу ще цитирам в оригинал на английски език рецензия за този диск в списание „Opera news“ на МЕТ в Ню Йорк (първо данните за диска):

CD Verdi-Arien 2014

Krassimira Stoyanova – Verdi

Krassimira Stoyanova, Münchner Rundfunkorchester, Pavel Baleff

Detailinformationen

Arien aus Aida, Il Trovatore, Giovana d’Arco, Luisa Miller, La Traviata, Don Carlo, La forza del destino, Otello

Künstler: Krassimira Stoyanova, Münchner Rundfunkorchester, Pavel Baleff

Label: Orfeo, DDD, 2013

Bestellnummer: 4163787

Erscheinungstermin: 6.2.2014

EUR 19,99

Krassimira Stoyanova: “Verdi”: Arias. Münchner Rundfunkorchester, Baleff. Texts, no translations. Orfeo C 885 141

Тhe surprising thing about Krassimira Stoyanova’s exemplary Verdi disc is that the repertory remains on such a standard track; one aria each from Giovanna d’Arco and Luisa Miller provide the only slightly unusual fare. Yet this chance to hear the soprano essay a collection of mainstream Verdi arias makes one even more aware of how underused she is in such roles in this part of the world, and how enormously valuable an artist this is.

The varying vocal demands of Verdi’s heroines dictate that no one singer is going to be the ideal “Verdi soprano.” But there is a Verdi sound, and, arguably, Stoyanova’s slightly dark, non-Mediterranean tonal color is not, by nature, that particular animal. Yet, transformed by intelligence, sensitivity and technical facility, her sumptuous instrument proves viable even when compared to many of the recorded greats of the past. The disc opens with “Ritorna vincitor,” from Aida, an opera the soprano will take on in 2015. Immediately alive and involved, this Aida’s intensity and vocal beauty carry the day. The Trovatore Leonora’s “Tacea la notte” offers the tricky written cadenza, tossed off beautifully, and a neatly turned cabaletta, while, after a suitably agitated reading of the recitative, the treacherous “D’amor sull’ali rosee” benefits from gorgeous pianissimos, respectable trills and firm legato. Stoyanova’s way with the intricately constructed intervals of “O fatidica foresta,” from Giovanna d’Arco, makes one eager to hear her in more early Verdi, while passion, style and stage experience mark Luisa Miller’s “Tu puniscimi, o Signore.” 

“Addio del passato” (both strophes) represents the soprano’s lovely Violetta, the role of her 2001 Met debut; observance of the composer’s propulsive accents and dynamic markings in this aria is matched by attention to musical detail as well in “Morrò, ma prima in grazia,” from Ballo, capped with a skillful execution of the difficult register-spanning cadenza from high C-flat down, over two octaves, to low A-natural. Despite a beautifully spun high B-flat piano and a valiant as-written, no-breath-first rendition of the final forte B-flat, Stoyanova’s “Pace, pace, mio Dio” struck this listener as impressive rather than essential, with the legato somewhat bumpy and beats too heavily accented to induce a sense of urgency.

Stoyanova’s finest work here is in the selections from Don Carlo and Otello. The roles of Elisabetta and Desdemona could have been written for this artist’s particular gifts. “Non pianger, mia compagna” exudes poignancy, while “Tu che le vanità” provides the soprano with an emotional journey fueled by stunning singing. Anyone fortunate enough to have caught Stoyanova’s Desdemona, either in the extraordinary concert Otello under Riccardo Muti (available on CD as well) or in a staged performance, knows the role is one of this consummate artist’s greatest interpretations. If this studio reading does not quite capture the sense of atmosphere generated in the Muti-led version, it stands on its own as one to treasure, masterfully sung and inflected.

There are two tiny caveats. Stoyanova has a tendency to use a breathy parlando veering from the vocal line to enhance expression, rather than leaningon the actual line and vowels to do the same; less affect would produce more effect. She also sometimes employs an “eh” vowel so closed as to become an “i” (as in vita). Pavel Baleff and the Münchner Rundfunkorchester lend adequate support, which becomes more inspired in the Don Carlo and Otello preludes.  

IRA SIFF (край на рецензията)

Мисля, че след такова хубаво и съдържателно четиво всички трябва да се радваме и да желаем на Красимира Стоянова нови творчески успехи.

(край на цитата от 2014 г.)

Защо отделих толкова място за горните подробности в днешната ми статия за Красимира Стоянова – защото тази статия няма да прилича на много други такива – тази певица е известно име за всички любители на вокалното изкуство и няма нужда да пиша стандартните биографични бележки и всичко друго, както при подобни случаи. Ще цитирам данни за нея от последно време и плановете й за близкото бъдеще. Стотиците линкове, които водят до информации за нея на кирилица и на латиница са толкова обширни и подробни, аз искам да разгледам само сведения, отразени в последно време. Избрах няколко такива информации и редица снимки, и по този начин ще оформя днешната си статия за Красимира Стоянова.

Нека започна с годината 2015:

(20.01.2015)

Соня Йончева и Красимира Стоянова с номинации за Международните оперни награди 2015

Българските оперни певици Соня Йончева и Красимира Стоянова са в списъка на музикантите, които тази година са претенденти за голямото оперно отличие The International Opera Awards. Тези награди от света на операта биват често сравнявани с отличията „Оскар” от филмовата индустрия, най-вече заради високата степен на признание, и то от страна на утвърдената професионална критика. Името на Соня Йончева стои редом до тези на звездите Анна Нетребко и Джойс ДиДонато в категорията за най-добра певица. Впрочем, само преди няколко дни списанието „Vogue“ посвети цяла статия на българското сопрано под заглавието „Запознайте се със Соня Йончева: най-ярката нова звезда на операта“, по повод невероятните й скорошни успехи в Метрополитън опера. Красимира Стоянова пък има номинация за запис на „Оперен рецитал“ – за албума й с арии от Джузепе Верди с Мюнхенския радиооркестър и диригента Павел Балев („Orfeo“, 2014 г.), което я поставя в конкуренция с Чечилия Бартоли и нейния „St Petersburg“ , както и американката Джойс ДиДонато (отново и в тази категория) със „Stella di Napoli“. Друга приятна изненада е и Чешката филхармония с диригента Иржи Белохлавек, които имат номинация в категорията „Преоткрити творби”. „Международните оперни награди се завръщат за трети път през април 2015 г .“ – пише на официалния уебсайт на инициаторите, където са публикувани и всички номинации. Целта на тези награди е „насърчаване на върховите постижения в операта и предоставяне на финансиране на оперната общност чрез фондацията The Opera Awards“. Специалистите, които правят своя подбор във всяка една от 19-те категории са водещи капацитети в музикалната критика. Главната фигура е Джон Алисън от британското издание „Opera magazine“ и музикален критик от „The Sunday Telegraph“, който има основна роля сред всички в журито. Освен критици от „The Sunday Times“, „The Observer“ и други авторитетни издания, тук са и доказали се личности от ръководството на някои от големите оперни къщи: бившият художествен директор на Баварската държавна опера сър Питър Йонас, Илейн Педмор от Covent Garden, която до 2011 г. бе директор на Кралската опера и Никълъс Пейн, ръководещ Opera Europa. Тази година читателите на списанието „Opera“ могат да преценят на кого да присъдят своята награда, избирайки между много известни имена, сред които италианския бас Феручио Фурлането, шведското сопрано Нина Стеме, полският тенор Пьотр Бечала, американското мецосопрано Сюзън Греъм, немският тенор Йонас Кауфман, финландското сопрано Карита Матила и др. В категориите за 2015 г. е включен специален раздел, отбелязващ 150-годишнината на композитора Рихард Щраус, в който се състезават тематични постановки. Церемонията се очаква на 26 април в The Savoy Theatre в Лондон и ще бъде последвана от тържествена гала вечеря в хотел Savoy.

(край на цитата)

Следва информация за една съвместна изява на Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов в София:

Портал „OffNews“

10 ноември 2015 г.

Примата Красимира Стоянова и световноизвестния пианист Людмил Ангелов заедно в грандиозен песенен концерт

Информираме ви за концерт, който ще се превърне в събитието на годината за класическата музика. На 18 ноември 2015 г., в зала България ще имаме невероятното изживяване да чуем за първи път заедно на родна сцена оперната прима Красимира Стоянова и световноизвестният пианист Людмил Ангелов в един концерт с изключително интересна програма от шедьоври на песенното творчество на Белини, Верди, Респиги, Мусоргски и Рахманинов. Събитието е част от Културния календар на Столична община за 2015 година и представя тези двама световноизвестни български музиканти.

Този концерт е и началото на европейското турне на двамата артисти, което ще ги отведе освен в София, и в „Музикферайн“ във Виена, Цюрихската опера, Дворецът на музиката във Валенсия и други престижни зали на континента.

Концертът е под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.

Почитателите на класическата музика за първи път ще се насладят и на уникален инструмент от висок клас – роял Yamaha CFX. Любопитен факт за този инструмент е, че изработката му е отнела на създателите си 19 години. Истинско събитие за културния живот на страната ни е това почитателите на музикалното изкуство у нас да имат удоволствието да усетят красотата на този инструмент.

Международната кариера на Красимира Стоянова се развива бързо и тя е приета с огромни овации в най-престижните оперни театри и концертни зали по света. Пяла е с най-големите диригенти на нашето съвремие: Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, Сър Колин Дейвис, Фабио Луизи и други в Метрополитън опера в Ню Йорк, Карнеги Хол, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Роял Албърт хол, Миланската скала и други. Красимира Стоянова е удостоена с почетната титла „КАМЕРЗЕНГЕРИН“ на „Щаатсопер Виена“. Носител е на орден “Златен век” на Министерство на културата за своя изключителен принос в оперното изкуство. През 2015 година е удостоена със званието „Доктор Хонорис Кауза“ от „Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство“ в Пловдив за изключителен принос в оперното изкуство и заслуги за популяризирането на българската култура по света.

Людмил Ангелов е популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка и Азия. Изнасял е рецитали, концерти с камерна музика и е солирал с всички български и с реномирани чуждестранни оркестри. Oтличен e с награди от международни конкурси, в това число „Фредерик Шопен“ (Полша, 1985), „Palm Beach International Competition“ (САЩ, 1990), „Piano Masters“ (Монте Карло, 1994) и „World Piano Masters Tour“ (Франция, 1997).
Компактдискът му с Ронда и Вариации на Шопен е награден от Националния Шопенов Институт във Варшава с ”Grand Prix du Disque Chopin”.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ на Фондация „Аполония“ и е член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо, Испания. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Република Полша с медал „ГЛОРИА АРТИС“ за особени заслуги към популяризирането на полската музика по света. Носител е на званията – „Музикант на годината“, „Златно перо“, голямата награда на град Варна. От 2013 г. преподава в Нов български университет, където е почетен професор.

(край на цитата)

Ще се спра на информации от 2016 г.:

Портал „Борба“ Велико Търново

Оперната певица Красимира Стоянова: „С времето връзката ми с нашия град става все по-здрава”

Публикувана на: 09.06.2016 г.

Красимира Стоянова е сред най-известните търновци по света. Тя е оперна певица, носител на множество награди, държавни отличия, пее на всички големи оперни сцени. Календарът й с ангажименти е запълнен чак до 2020 г., затова и рядко се връща в родния си град Велико Търново.

Учила е цигулка в Русенското музикално училище „Веселин Стоянов“ и след това в Пловдивската консерватория. Кариерата си започва като цигуларка, дебютира като певица в Националната опера в София през 1995 г. Само три години по-късно е забелязана от директора на Виенската опера Иоан Холендер, който я кани да стане солистка. Тя дебютира на сцената на операта в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. След това пее на сцени като „Карнеги Хол”, Метрополитън опера, Вашингтонската национална опера, Ковънт Гардън, Залцбургската опера, Лондонската кралска опера, Цюрихския оперен театър, Националната опера в Хелзинки, Националната опера в Берлин, „Театро Колон“ в Буенос Айрес и други.

През 2007 г. е обявена за „Музикант на годината“ от предаването „Алегро Виваче” на БНР. Удостоена е със званието „Камерзенгерин“ от австрийският министър на образованието, изкуствата и културата, което е най-високата титла в Австрия, присъждана на оперни певци.

Следва интервю с Красимира Стоянова: 

– Беше ми любопитно да прочета как Интернет ви вижда и представя. Статистиката на успехите ви оставя усещането, че всичко се е случило само за миг. Но какви са най-ярките ви спомени от тези години на започване, търсене, утвърждаване? Кое беше повече – съмнението, надеждата, усещането, че другите ви помагат или напротив?

– Мога да кажа, без да преувеличавам, че животът ми до този момент е бил много интересен. Но и никога не съм се поддавала на празно мечтание. Просто нещата сякаш сами идваха при мен и така получавах всичко, от което се нуждая. Може би е от възпитанието ми, но рядко искам нещо да стане на всяка цена. Тоест – не съм роб на интересите си, а работя за тях с желание и упование, чувствайки, че така трябва. Баща ми ми казваше, че дори човек да е беден, не трябва да оскотява и да издига парите и придобиването им в култ. Това успокоява много човешкия характер и те кара да гледаш на нещата от друг ъгъл.

– В кой момент или с коя роля разбрахте, че сте си на мястото и това, което правите, е истинското ви призвание?

– Май с всяка нова роля откривам по нещо ново в самата мен. Звучи странно, но това е като един вид психологична самоанализа. Анализирайки чуждия характер, започваш да анализираш себе си. Взираш се в собствените си действия, думи…

В случая, ако съотнесем това към професията ми, всяка една роля става един вид твое творение. Вграждаш в нея по нещо от себе си. Затова не мога да ги деля на любими и не толкова любими. Има такива, които са по-удобни за изпълнение, и такива, които трудно се подчиняват. Сигурно заради всичко това все още съм в период на самоутвърждаване… в собствените си очи.

– Това ли беше детската ви мечта?

– От дете съм искала да съм на сцената и съвсем сериозно съм се стремяла към нея. Не съм мислила никога за световна слава, а просто за сцената, като за един много магнетичен център, където съм се чувствала в свои води.

– Какво е сцената за вас – начин на живот, територия, предизвикателство…

– Сцената е моят свят, професионалният ми свят. Свързан с много хора, с непрекъснато споделяне, общуване в монолог. Това е най-парадоксалното – ние, хората на сценичните изкуства, сме в непрекъснат монолог и по този начин общуваме с нашата публика. Това е начин на изразяване, на обмен на духовна енергия, без която никое общество не е в състояние да оцелее за дълго време. Да, днес сцената е може би наистина предизвикателство, но и зависи за коя сцена говорим. Аз не съм привърженик на цинизма, крайностите и провокативността в лошия им вид. За мен сцената е място, което има голяма отговорност – морална, естетична, духовна.

– Ако приемем, че публиката е вашето огледало, как се виждате в това огледало и харесвате ли се в него?

– На този въпрос не бих могла да дам отговор, но според мен самата публика трябва да даде мнение. Аз виждам, че ако моето усърдие е честно, вдъхновено, подчинено на аналитична работа и перфекционизъм, то бих получила един хубав образ в моето огледало. За да получим, трябва да дадем – изкуството е един обменен процес.

– Предполагам, че за вас е особено важно ролята да пасва на гласа ви, но все пак каква предпочитате да бъде героинята, за да я изиграете?

– Много хубав въпрос! Хубаво е ролята да е многопланова… Или както днес казват – триизмерна. По този начин бих могла да разгърна много по-добре себе си, и то не само като певица, но и като актриса. В моя вид глас ролите, които се пеят, са слава богу много хубави и нямам основание от притеснение. А и имам правото на избор.

– Има ли все още концерт, който да не ви се е случил?

– Няма такъв… Както вече споделих, благодарна съм, че получавам всичко, за което дори не съм мечтала!

– При толкова много пътища и пътувания има ли място, което наричате у дома?

– Почти не. Трудно се напасвам дори в собствения си дом. Но това има и добри страни. Така не се пристрастявам към нищо.

– Когато се връщате в България, променя ли се нещо у вас?

– Когато съм си у нас, съм просто щастлива! Има нещо, което не може да се обясни с думи, а само се чувства… То е това, което те свързва с родното.

– Как си почивате, в смисъл имате ли си занимания, с които да се забавлявате и да ви позволяват да си ги вършите по пижама и по халат?

– Да, много обичам да съм по пижама. Всъщност най-добрата ми почивка е тази, когато нямам планове и задачи.

– Когато ви питат приятели и колеги как изглежда родният ви град и какво е най-хубавото в него, вие какво разказвате?

– Показвам и разказвам и много се паля и вживявам! Аз съм голяма щастливка, да бъда родена в Търново! С времето го осъзнавам все повече и връзката ми с нашия град става все по-здрава.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

(край на цитата)

А сега информации от 2017 година:

Портал на телевизия „Би Ай Ти“

Оперната прима Красимира Стоянова: Хората се отнасят с нас така, както им позволяваме

Любомира Тонева

18 март 2017 г.

Коментарите са изключени за оперната прима Красимира Стоянова: Хората се отнасят с нас така, както им позволяваме.

„Хората се отнасят с нас така, както им позволяваме“. Това казва голямата оперна певица Красимира Стоянова в специално интервю за зрителите на Би Ай Ти. „Винаги съм се стремяла да бъда максимално задълбочена и съсредоточена в нещата и да робувам само на композитора. И разбира се, на собствената си взискателност“, казва Стоянова.

„Днес много млади изпълнители смятат, че имитирайки някого на сцената са си свършили работата като артисти. Това е страшно. Моята лична препоръка е човек да учи много и да следва своята лична натура“, съветва Стоянова.

„Имало е няколко момента, в които съм вземала много трудно професионално решение. Например, когато три пъти отказах готови договори за „Мадам Бътерфлай“. Прецених, че не съм готова за тази партия“, споделя певицата.

Кои са най-големите учители в кариерата на Красимира Стоянова и как се покоряват световните сцени – вижте цялото интервю с певицата в следващото видео!

(край на цитата)

Портал „Дневник“

Оперната прима Красимира Стоянова ще даде майсторски клас на “Аполония”

21 март 2017 г.

Световноизвестното българско сопрано Красимира Стоянова ще даде майсторски клас на тазгодишното издание на празниците на изкуствата “Аполония”, съобщават организаторите.

Оперната певица Красимира Стоянова ще има майсторски клас в рамките на тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Въпреки че той ще се състои от 2 до 6 септември в Созопол, всички желаещи да участват в него вече могат да кандидатстват на сайта на фестивала. Могат да се включат оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35-годишна възраст. 

„Още от сега има много кандидатури и това ме радва, защото наистина обичам да преподавам. Надявам се да помогна на тези деца да подобрят техниката си и пеенето си и заедно да създадем нещо красиво. Поканила съм Пламен Карталов да присъства на майсторския клас, защото смятам, че ще чуе истински добри гласове“, коментира Красимира Стоянова. Тя е постоянен гост на най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън Опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Роял Албърт Хол в Лондон, миланската Ла Скала, Дойче Опер, Щаатсопер и Концертхаус в Берлин, Музикферайн и Концертхаус във Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера – Токио, Театро Колон – Буенос Айрес, Баварската опера в Мюнхен и др. Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати.

Тази година Празниците на изкуствата „Аполония“ отбелязват своето 33-то издание. Пълната програма на Фестивала ще бъде обявена в края на май.

(край на цитата)

Понеже стана въпрос за майсторския клас на Красимира Стоянова в Созопол, скоро четох в Интернет една хубава статия-интервю в портала „Въпреки“ на журналистката Зелма Алмалех (моя ФБ-приятелка) и фотографа Стефан Джамбазов. В този знаменит портал се дават периодично ценни информации за изявени дейци в българската култура – интервюта на Зелма Алмалех, заедно с хубави снимки, направени от Стефан Джамбазов. Запитах наскоро г-жа Алмалех, дали мога да поместя части от това интервю и тия дни тя ми отговори:

„Интервюто е от май 2017 г., поводът е майсторският клас, който Красимира Стоянова ще води на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол в началото на септември. Тя ми беше писала, че това е било от най-интересните интервюта, които е давала“.

Реших да цитирам цялото интервю, разбира се, без снимките:

Портал „Въпреки“, май 2017 г.

Красимира Стоянова: У нас се изместиха почти напълно културните и духовни ценности

Обичаме разговорите лице в лице, независимо къде се случват – в гримьорна, в парк, в кафене. Важното е да има атмосфера и да открием неподозирани неща дори и в хора, които познаваме и обичаме от години. Този път нашият разговор за „въпреки.com” е през хиляди километри, тези между София и Ню Йорк. Защото нашата събеседничка е изключителната Красимира Стоянова, която има спектакли в Метрополитън опера в ролята на Аида от едноименната опера на Джузепе Верди.

Но с Интернет няма разстояния. Признаваме – малко бяхме притеснени, че по времето на такъв отговорен гастрол в един най-световните оперни театри в света я занимаваме с нашите въпроси към нея. Няма да споделяме тук нашата кореспонденция с нея, но само ще кажем, че с малко въображение се опитвахме да си представим как тя световната оперна звезда ни пише отговорите си на лаптопа си, вероятно, в хотелската стая или в гримьорната на Метрополитън. А това вече е разказ…Възхитата към артиста няма как да се обясни, тя е усещане много дълбоко. Благодарим на Красимира Стоянова, че ни повярва. А ето и разговорът ни с нея.

Красимира Стоянова получи наградата “Аполон Токсофорос” на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол през 2013 година – снимка архив “Аполония”

За първи път ще имате майсторски клас в България, неслучайно по време на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, с които Ви свързват прекрасни преживявания. Как Ви убедиха от Фондация „Аполония” да бъдат именно там и какво очаквате от срещата с младите български певци?

Наистина с Празниците на изкуствата „Аполония” съм свързана от години! Моят първи концерт тук беше преди 19 години. Толкова много време изтече, а все едно беше вчера… Щастлива съм, че сме близки приятели с госпожа Маргарита Димитрова и проф. Димо Димов. Нямаше как да откажа на поканата на Маргарита за майсторския клас, тя от много време обмисля тази идея и знае, че аз с много голяма радост ще се захване с това начинание. Така, че не беше нужно да ме убеждават дълго.

/Майсторският клас на Красимира Стоянова ще се състои от 2 до 6 септември във ваканционно селище “Санта Марина в Созопол. Оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години могат да заявят своето участие тук – б.р./.

Самата Вие на пресконференцията на Софийска филхармония преди началото на сезона, когато Ви представиха като артистичен съветник, показахте изключителни познания за младите български оперни певци по европейските сцени, за развитието на кариерата им, перспективите им и не само това, а и подчертахте колко е важно да се изявяват в родината си. Държавата ни май остава длъжница не само на тези млади хора, но и като че ли не особено се вълнува от развитието на българската култура и изкуство… Успявате ли да промените ситуацията поне във Филхармонията?

Държавата ни отдавна не се занимава с култура и изкуство. Отдавна нашите държавници са се отърсили от грижите за подрастващите у нас по отношение на духовното и културното им изграждане. Не е ли жалко един толкова талантлив народ като нашия да тъне в пълно безхаберие? В подкрепа на думите си бих искала да приведа като пример изказването на един от най-големите баритони в света Матиас Гьорне, който след концерта си на Мартенски музикални дни с огромно разочарование коментира пълната разруха на културата у нас и отчайващо лошото отношение на нашите политици към хората, които се занимават с нея, имайки предвид ниските доходи на тези хора и абсолютната незаинтересованост на политиците към този факт… У нас се изместиха почти напълно културните и духовни ценности – днес водещи са евтините „събития”, които се „случват” под път и над път… Човек веднага усеща ниското културно ниво, чувайки говора на хората, който се е променил и обеднял до неузнаваемост…

Не съм си мислила никога, че ще променя ситуацията в Софийска филхармония. Просто си бях поставила за цел да помогна на млади и неизвестни български певци да получат възможност да музицират с един от най-добрите български оркестри. Това беше моето обръщение към публиката на оркестъра. За съжаление заради турбуленциите, които последваха в Софийска филхармония се отказах да съдействам на ръководството в лицето на директора Найден Тодоров, поради различия в мисленето.

Вие сте прекрасна цигуларка, бяхте на първия пулт на групата в Нов симфоничен оркестър в началните му години, а по-късно станахте оперна прима от световна величина, желана и търсена от най-големите оперни театри. Продължавате ли от време на време да свирите, дори така само за себе си? А сега владеете най-деликатния инструмент – гласа, който изисква много работа, но и специален режим, някакъв тип съхранение. Как успявате като лична дисциплина и то в свят на изключителна конкуренция?

Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и активен и съм безкрайно благодарна на Господ за това!

Естествено, ние певците сме малко-по-особен вид и все трябва за нещо да внимаваме, да се пазим, да спазваме определена дисциплина. Режим…Това са нормални неща. И спортистите, и балетистите го правят, но смятам, че всеки човек, който уважава себе си се опитва да живее живота си организирано, за да е полезен на себе си и другите, колкото се може повече.

Конкуренцията е стимул за развитие, но не трябва да бъде повод за прекалена амбициозност. Чух един много млад български оперен певец да казва, че човек трябва да се съревновава със себе си. Правилно, нали? Ако се научим да се владеем, да познаваме себе си, да се задълбочаваме в собственото си изграждане, тогава нещата ще стават естествено и леко. Мисля, че няма по-голям критик от собственото Аз…

Сега сте в Метрополитен с „Аида”, по-късно с „Дон Карлос” в Ковънт гардън и Виена,  следват няколко Ваши изпълнения в Реквием на Верди. Той като че ли е специалният композитор за Вас, независимо че имате огромен репертоар и в операта и в ораториалната и камерна музика? Наскоро бяхте аплодирана в пълната версия на „Дон Карлос” в Миланската скала, какво предизвикателство беше за вас и колегите ви този експеримент?

Много обичам Верди и действително си мисля, че моят глас се чувства прекрасно в много от неговите произведения. Станаха вече 13 вердиеви роли, които аз имам в репертоара си. Всички са различни като характери и като технически параметри. А пълната версия на „Дон Карлос” не е експеримент, а много често изпълнявана версия, защото е практически първоначалният й вид. Въпреки, че самият Верди е написал, че той би предпочитал само варианта с 4 действия, т.е. по-краткия. Работата е там, че много режисьори и диригенти се опияняват от мисълта да направят някаква гениална продукция с дългата версия, която по мое мнение е много изморителна не само за певците, но и за публиката…

Още от времето на знаменитата Люба Велич в годините се създава впечатлението, че Рихард Щраус много „приляга” на българските гласове. Предстои Ви отново „Кавалерът на розата” във Виенската Щатс опера…

Да, аз някак си неусетно изпях вече три Рихард-Щраусови роли: „Ариадна на Наксос”, „Кавалерът на розата” и „Любовта на Даная”. Щастлива съм, че по някакъв начин продължавам линията Велич – Томова Синтова. Те и двете са големи интерпретаторки на този композитор! Смятам, че Люба Велич е много по-голяма дори от Мария Калас, но никога не е била човек, който да парадира със себе си и да живее живота, който Калас е живяла. За Анна Томова няма какво да говоря – всички знаят тази великолепна наша певица, която е едно голямо име в световната оперна музика. Аз се радвам, че мога да пея Рихард Щраус на местата, където той най-много се цени – във Виена и в Залцбург!

Работили сте, работите с най-знаменитите диригенти, вероятно имате своите пристрастия към някои от тях и на сцената и в концертната зала…Какво е различното в работата ви с тях?

Работата на оперния певец с диригента е нещо много специално! Това е своего рода дует! Един много интересен сугестивен процес, в който двамата – певец и диригент работят за една и съща кауза, използвайки помощта на оркестъра. Диригентът трябва да може да диша с певеца, да усеща всеки негов дъх, всяко негово музикално решение, всяко колебание… А певецът трябва да се довери на ръцете на диригента и да може да се остави да бъде воден и направляван. Това е прекрасен момент, момент на доверие и уважение един към друг. Ако тези два фактора липсват, нищо не се получава. И публиката чува само звуци без душа, а изпълнителите са в непрекъсната борба един с друг и един против друг.

А с режисьорите? Невинаги сте във възторг от тях, на някакво робуване на „модерност” ли се дължи или на недостатъчно познаване, а може би и на по-различно отношение към музиката?

Аз не съм против модерната режисура, а против безсмислената и цинична режисура. Ненавиждам режисьори, които са болни от егоцентризъм или друга психическа обремененост и чрез работата си настояват публиката да приеме това като даденост.

Имате Вашите пристрастия към камерната музика, някои я наричат висше музициране, независимо, че е удоволствие за най-големите меломани, но заедно с нашия друг много обичан музикант Людмил Ангелов препълнихте Скалата и изпълнихте и българска музика. Какво Ви носи това не само като певица, а и като музикант?

Камерната музика е лабораторията на музиката. Това е най-финият и деликатен момент, при който като с микроскоп се представят музикални детайли. Всички камерни произведения за мен са като малки светове, малки разкази, новели, в които ни отвежда авторът. И всичко това може да стане много красиво и омайващо, само и единствено, ако изпълнителят съумее да проникне в този малък калейдоскоп от разкази и състояния. Това ми носи огромно очарование, а чисто технически ми дава голямо израстване.

В различни интервюта винаги „опровергавате” колегите, които казват, че сте скромна. Чужда Ви е саморекламата, друг на Ваше място би направил медиен бум не само от ярките Ви изяви по световните оперни театри и концертни зали, но и от дарението, което направихте за Вашето музикално училище в Русе. Опасна ли е славата и как успявате да се съхраните да не сте зависима от нея?

Аз действително твърдя, че не само не съм скромна, но точно обратното. Не мога да разбера, обаче, защо хората тълкуват нежеланието на един човек да бъде като всички останали като скромност. Това ме обижда! Аз имам мой начин на мислене, на начин на живот… Ако трябва да разискваме нещата. Какво лошо има в това човек да е скромен? В случая усещам негативен привкус в определението на тази дума. А и все повече хора влагат негативен смисъл в това да си „скромен”. Това звучи дори обидно. Това, че нямам желание да правя реклама, защото не се чувствам продукт, не означава, че съм скромна.

Колкото до славата, смятам, че всеки  живее живота си така, както счита за правилно. За мен славата е нещо много натоварващо, въпреки, че е свързано с професията ми. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не ми е приятно, когато някой ми каже, че ме е слушал в спектакъл или концерт и, че му е харесало моето изпълнение. Радвам се, дори! Та ние за това работим, нали! За да зарадваме хората, за да се радваме и самите ние. Но, когато нещо стане идея-фикс, тогава става проблем. Нали знаете, че и най-полезната храна в неправилните количества става отрова!… Същото е и със славата. Колкото до рекламата и саморекламата, смятам, че е унизително човек сам да се хвали.

След Метрополитен й предстоят спектакли в Ковънт Гардън и Щатс опера във Виена като Елизабета /”Дон Карлос” на Верди/, следва участието в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия” от Доницети Залцбургския фестивал и отново в Метрополитън Верди „Реквием” и още и още ангажименти в най-престижните оперни и концертни зали в света!

Красимира Стоянова е най-бляскавата българска оперна певица по световните сцени от своето поколение. Завършила е цигулка в Музикалното училище „Веселин Стоянов” в Русе. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивска филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър. Дебютира като Джилда в „Риголето” през 1995 г. в Софийската опера. Световната си кариера започва през 1998 г. във Виенската опера с ролята на Микаела от „Кармен”. През 2009 г. е удостоена с титлата „Камерзенгерин” – най-високото признание за оперни певци в Австрия. Публиката я аплодира в Метрополитън опера в Ню Йорк, „Ковънт гардън” в Лондон, Миланската скала, Залцбургския музикален фестивал, Операта на Бастилията в Париж, театър „Лисео” в Барселона, Баварската опера, в Хелзинки, в Тел Авив, в Буенос Айрес, във Вашингтон, в Торино, в Хамбург, в Кьолн, в Рио де Жанейро…

Незабравими остават концертите й с Людмил Ангелов на финала на фестивала „Пиано Екстраваганца” през 2015 г.; Дездемона в концертното  изпълнение на „Отело” с оркестъра на БНР същата година и със Софийската филхармония през 2016 г. и двата под диригентството на Георги Димитров. ≈

Текст: Зелма Алмалех

(край на цитата)

Цитирам информация за дейността на Красимира Стоянова в Музикалната фондация „Дни на музиката в Балабановата къща” в Пловдив:

Портал „Марица“ Пловдив

Сопраното Красимира Стоянова гостува на “Дни на музиката в Балабановата къща”

Автор: Екип на Марица

31.05.2017

Последните новини около световноизвестното сопрано Красимира Стоянова както винаги донесоха радост и гордост за България – тя пожъна триумф с превъплъщението си в „Аида” на Верди в „Метрополитън опера” – Ню Йорк, а критиката я оцени като най-добрата Аида, представяна от години в МЕТ!

Прочутата певица, камерзенгерин Красимира Стоянова е една от избраниците на съвремието, чието име краси афиша на най-престижните оперни и концертни зали в света: Виенската Щаатсопер, Ковънт Гардън – Лондон, Миланската Скала, Метрополитън опера – Ню Йорк, Баварската опера – Мюнхен, Щаатсопер – Берлин, Тетро Лисео – Барселона, Тетро Реал – Мадрид, Оперния театър – Цюрих, Карнеги хол – Ню Йорк, Операта на Бастилията – Париж, Операта във Франкфурт и много други. Наред с бляскавата си, извънредно интензивна сценична кариера, Красимира Стоянова в последните години отдава време и сили и на обучението и подкрепата на млади таланти.

От 2017 г. именитата певица разширява параметрите на професионалното си сътрудничество с МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” чрез инициирането на поредица от концерти в елитния форум, за които тя ще подбира и подготвя талантливи млади певци. Първите избраници в концертната серия са Салина Александрова – мецосопран, и Божидар Божкилов – бас.

(край на цитата)

През месец юни 2017 г. Красимира Стоянова участва като специален гост на Международния фестивал „Чайковски“ в руския град Клин. Цитирам информация по този случай:

Портал „Classic FM“

Красимира Стоянова ще пее за първи път на фестивала „Чайковски“ в Клин

Красимира Стоянова ще бъде специален гост на Международния фестивал „Чайковски“ в град Клин, който ще се проведе между 13 и 17 юни 2017 г. Красимира Стоянова е наречена „уникален сопран“ и се подчертава, че тя „пее по целия свят и е една от водещите изпълнителки на ролите на Чайковски“. Думите са на Дмитрий Бертман, артистичен директор на „Хеликон опера“, който съобщи новината пред руските медии миналата седмица. Той допълни, че „Красимира Стоянова е приела поканата да дойде в Клин и да пее Чайковски, като голяма чест“. Концертът на световноизвестната ни певица, солист на Виенската държавна опера, ще бъде още в първата фестивална вечер, с участието на оркестъра на „Хеликон опера“ и диригента Александър Сладковски. Тогава ще свири и прочутият руски пианист Денис Мацуев, представяйки Концерта за пиано и оркестър № 1 на Чайковски.

Руското радио „Орфей“ подчертава, че Стоянова неведнъж е пяла в страната, но за първи път ще гостува на фестивала в Клин и посочва една от нейните характерни руски роли: „Творбите на Чайковски в нейния репертоар заемат особено място, а партията на Татяна от „Евгений Онегин“ е една от най-обичаните“.Регионалният сайт bezformata.ru пише за Красимира Стоянова следното: „Притежаваща великолепен сопранов глас, българската певица изпълнява най-ярките партии на оперните героини. Със специално място в нейния репертоар са произведенията на славянските композитори“. Цитирани са и нейни думи по повод избраната музика за концерта: „Аз обичам произведенията на всички славянски композитори. Що се отнася до Чайковски, с оркестъра на Владимир Федосеев съм пяла много от неговите творби. Сега искам да изпълня Писмото на Татяна из операта „Евгений Онегин“, арията на Мария из „Мазепа“, арията на Лиза из „Дама пика“, арията на Йоланта из едноименната опера… Обичам музиката на Чайковски и ми е трудно да определя кое произведение ми е любимо. Най-важното е, че цялата му музика е изпълнена със смисъл, драматизъм и огромно чувство на скръб“.

(край на цитата)

Нека в тази статия цитирам всички изяви на Красимира Стоянова на сцената на Виенската държавна опера до 2014 година:

Vorstellungen mit Krassimira Stoyanova

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Anna Bolena Anna Bolena 25.10.2013–03.11.2013 4 mal
Ariadne auf Naxos Primadonna/Ariadne 19.12.2012–02.01.2013 5 mal
Carmen Micaëla 13.09.1998–27.06.2003 17 mal
Domingo-Gala Desdemona 19.05.2007 1 mal
Don Carlo (Ital.) Elisabetta 16.06.2012–13.09.2012 9 mal
Falstaff Alice Ford 19.10.2003–25.02.2010 22 mal
La Bohème Mimì 08.12.2000–19.09.2010 15 mal
La Juive Rachel / Recha 30.06.2001–29.06.2010 11 mal
La traviata Violetta Valéry 25.06.2001–26.04.2008 12 mal
Le nozze di Figaro Contessa Almaviva 18.12.1999–02.11.2008 16 mal
Le Villi Anna 23.10.2005–18.09.2006 14 mal
Les Contes d’Hoffmann Antonia 03.03.2001–16.05.2005 17 mal
Musikalische Rückschau Mitwirkende 26.06.2010 1 mal
Otello Desdemona 25.10.2006–26.01.2012 22 mal
Pagliacci Nedda (Colombina) 10.03.2000–27.11.2004 18 mal
Rusalka Rusalka 26.01.2014–09.02.2014 5 mal
Simon Boccanegra Amelia Grimaldi 08.12.2004–13.09.2007 11 mal
Turandot Liu 13.02.2002–03.03.2004 12 mal

© Wiener Staatsoper GmbH  

(край на цитата)

А какво е нейното участие там след 2014 година?

На първо място – в един юбилеен концерт през 2015 г. по случай 40 години сценична дейност на британския тенор Нил Шикоф на тази сцена (след имената на участниците са дадени цифри, които показват оперите, в които те участват при този концерт):

Neil Shicoff – 40 Jahre Bühne

3 Mai 2015, Sonntag, 18:30 Uhr

Besetzung | 03.05.2015

Dirigent Frédéric Chaslin
Szenische Umsetzung und Bühne Diana Kienast
Hoffmann Neil Shicoff 1
Lindorf Paolo Rumetz 2
Nicklausse Stephanie Houtzeel 3
Andrès Thomas Ebenstein 4
Luther Marcus Pelz 5
Hermann Clemens Unterreiner 6
Nathanael Carlos Osuna 7
Hermann Neil Shicoff 8
Lisa Krassimira Stoyanova 9
Gräfin Anja Silja 10
Mascha Hyuna Ko 11
Eléazar Neil Shicoff 12
Kardonal Brogni Ferruccio Furlanetto13
Rachel Krassimira Stoyanova 14
Eudoxie Simina Ivan 15
Offizier Martin Müller 16
Carmen Elena Maximova 17
Don José Neil Shicoff 18
Escamillo Clemens Unterreiner 19
Frasquita Simina Ivan 20
Mercédès Juliette Mars 21

…..

Както виждаме, Красимира Стоянова е имала участия като Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски и като Рашел в „Юдейката“ от Жак Халеви.

През 2016 г. тя има 4 изяви в ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди:

Krassimira Stoyanova in „Un ballo in maschera“

Dienstag, 19. April 2016

Amelia

Samstag, 23. April 2016

Amelia

Dienstag, 26. April 2016

Amelia

Freitag, 29. April 2016

Amelia

Цитирам ансамбъла при първата от тези четири изяви:

Besetzung | 19.04.2016

Dirigent Jesús López Cobos
Inszenierung Gianfranco de Bosio
Bühnenbild Emanuele Luzzati
Kostüme Santuzza Calì
Choreinstudierung Thomas Lang
Gustaf III. Piotr Beczala
René Ankarström Dmitri Hvorostovsky
Amelia Krassimira Stoyanova
Ulrica Nadia Krasteva
Oscar Hila Fahima
Samuel/Graf Horn/Hastings Alexandru Moisiuc
Tom/Graf Warting/Berkley Sorin Coliban
Christian Igor Onishchenko
Ein Richter/Ein Oberrichter Thomas Ebenstein

(край на цитата)

Само какъв ансамбъл – наред с Красимира Стоянова, участват Пиотр Бечала, Дмитри Хворостовски, Надя Кръстева!

И като венец на тази многогодишна дейност във Виенската държавна опера – три нови изяви в операта „Дон Карлос“ от Верди през месез юни 2017 г.:

Sonntag, 11. Juni 2017

Elisabetta

Donnerstag, 15. Juni 2017

Elisabetta

Mittwoch, 21. Juni 2017

Elisabetta

Красимира Стоянова е играла в ролята на Кралица Елизабета многократно във Виена още през 2012 г.

Цитирам ансамбъла при една от тези три нови изяви:

Besetzung | 11.06.2017

Dirigent Myung-Whun Chung
Regie Daniele Abbado
Bühnenkonzeption Graziano Gregori
Bühne Angelo Linzalata
Kostüme Carla Teti
Licht Alessandro Carletti
Regiemitarbeit Boris Stetka
Chorleitung Thomas Lang
Filippo II. Ferruccio Furlanetto
Don Carlo Ramón Vargas
Rodrigo Plácido Domingo
Il Grande Inquisitore Alexandru Moisiuc
Un frate (Carlo V.) Ryan Speedo Green
Elisabetta Krassimira Stoyanova
Eboli Elena Zhidkova
Tebaldo Margaret Plummer
Conte di Lerma Carlos Osuna
Un aroldo reale Carlos Osuna
Voce dal cielo Hila Fahima
Contessa d’Aremberg Fabiola Varga

(край на цитата)

Наново прекрасен ансамбъл, начело с Пласидо Доминго, Феручо Фурлането, Рамон Варгас и Елена Жидкова.

През 2017 г. Красимира Стоянова има редица изяви на други сцени и музикални фестивали, но не мога да отмина нейните 6 изяви в ролята на Аида в операта от Верди на сцената на МЕТ в Ню Йорк – 3 през месец април и 3 през месец май. Цитирам ансамбъла при последната й изява на 15 април, която е била предавана и по радиото:

[Met Performance] CID:356692
Aida {1161} Matinee ed. Metropolitan Opera House: 04/15/2017., Toll Brothers Metropolitan Opera International Radio Network Broadcast
Metropolitan Opera Radio Sirius XM channel 74 Broadcast live

(Broadcast)

Metropolitan Opera House
April 15, 2017 Matinee Broadcast


AIDA {1161}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Krassimira
Stoyanova
Radamès.................Riccardo Massi
Amneris.................Violeta Urmana
Amonasro................George Gagnidze
Ramfis..................James Morris
King....................Soloman Howard
Messenger...............Ronald Naldi
Priestess...............Jennifer Johnson Cano
Dance...................Jennifer Cadden
Dance...................Scott Weber

Conductor...............Daniele Rustioni
Production..............Sonja Frisell
Set designer............Gianni Quaranta
Costume designer........Dada Saligeri
Lighting designer.......Gil Wechsler
Choreographer...........Alexei Ratmansky
Stage Director..........Stephen Pickover

Toll Brothers-Metropolitan Opera International Radio Network Broadcadt live
Broadcast live on Metropolitan Opera Radio Sirius XM channel 74

(край на цитата)

Нека да припомня, че до сега Красимира Стоянова е имала точно 50 изяви в седем различни опери на сцената на МЕТ: Виолета в „Травиата“ от Верди през 2001 и 2007 г., Лиу в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини през 2005 г., Неда в „Палячи“ от Леонкавало през 2007 г., Микаела в „Кармен“ от Бизе през 2008 г., Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт през 2008 г., Мими в „Бохеми“ от Пучини през 2010 г., Дездемона в „Отело“ от Верди през 2013 г. и сега през 2017 г. Аида в едноименната опера от Верди.

Дебюта й там е на 28 ноември 2001 г. в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. Цитирам ансамбъла при нейната премиера в МЕТ:

[Met Performance] CID:350082
La Traviata {870} Metropolitan Opera House: 11/28/2001.

(Debut: Krassimira Stoyanova)

Metropolitan Opera House
November 28, 2001

LA TRAVIATA {870}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Violetta................Krassimira
Stoyanova [Debut]
Alfredo.................Alfredo Portilla
Germont.................Anthony Michaels-Moore
Flora...................Mary Ann McCormick
Gastone.................Eduardo Valdes
Baron Douphol...........Michael Devlin
Marquis D'Obigny........Thomas Hammons
Dr. Grenvil.............LeRoy Lehr
Annina..................Jane Shaulis
Giuseppe................Dennis Williams
Messenger...............Richard Pearson
Dance...................Sara Erde
Dance...................Annemarie Lucania
Dance...................Glen Harris

Conductor...............Maurizio Benini


Production..............Franco Zeffirelli
Set designer............Franco Zeffirelli
Costume designer........Raimonda Gaetani
Lighting designer.......Duane Schuler
Choreographer...........Maria Benitez
Stage Director..........Laurie Feldman

(край на цитата)

В края на ноември 2017 г. Красимира Стоянова е солистка при 4 концерта в МЕТ, където в програмата стои Реквием от Верди. Цитирам солистите при първата изява (те са същите и при останалите три):

Metropolitan Opera House
November 24, 2017 Broadcast/Streamed

Verdi:
REQUIEM MASS {50}

Krassimira Stoyanova, Soprano
Ekaterina Semenchuk, Mezzo Soprano
Aleksandrs Antonenko, Tenor
Ferruccio Furlanetto, Bass

The MET Orchestra
The Metropolitan Opera Chorus

Chorus Director.........Donald Palumbo

Conductor...............James Levine

(край на цитата)

За да приключа тази обзорна статия, нека накрая цитирам и календара за изяви на Красимира Стоянова през 2017 и 2018 години:

Дата  Роля Място
2017
Януари 1, 5, 8 Verdi/ Messa da Requiem Цюрих, Opernhaus
Януари 17, 22, 26, 29 Verdi/ Don Carlo/ Elisabetta Милано, Teatro alla Scala
Февруари 1, 4, 8, 12 Verdi/ Don Carlo/ Elisabetta Милано, Teatro alla Scala
Февруари 27 Песенна вечер Милано, Teatro alla Scala
Март 23, 27, 31 Verdi/ Aida/ Aida Ню Йорк, The Metropolitan Opera
Април 6, 10, 15 Verdi/ Aida/ Aida Ню Йорк, The Metropolitan Opera
Юни 11, 15, 21 Verdi/ Don Carlo/ Elisabetta Виена, Staatsoper
Август 18 Песенна вечер Залцбург, Stiftung Mozarteum, Grosser Saal
Август 27, 30 Donizetti/ Lucrezia Borgia/ Lucrezia Залцбург, Grosses Festspielhaus
Октомври 6 Песенна вечер Хоенемс, Markus-Sittikus Saal
Октомври 19, 22, 25, 28 Dvorak/ Rusalka/ Rusalka Виена, Staatsoper
Ноември 1, 2 Verdi/ Messa da Requiem Мюнхен, Herkulessaal
Ноември 4 Verdi/ Messa da Requiem Кьолн, Kölner Philharmonie
Ноември 13 Песенна вечер Виена, Staatsoper
Ноември 24, 27, 29 Verdi/ Messa da Requiem Ню Йорк, The Metropolitan Opera
Декември 2 Verdi/ Messa da Requiem Ню Йорк, The Metropolitan Opera
Декември 10, 13, 16, 19 R. Strauss/ Der Rosenkavalier/ Die Marschallin Виена, Staatsoper
2018
Януари 11, 12 Концерт Торино, Auditorium RAI di Torino
Февруари 8, 10, 13, 16, 20, 22, Simone Boccanegra/ Amelia Милано, Teatro alla Scala
Март 1, 4 Simone Boccanegra/ Amelia Милано, Teatro alla Scala
Април 1, 4, 8 Ariadne auf Naxos/ Ariadne Мюнхен, Bayerische Staatsoper
Май 8, 12, 15, 18, 23, 31, Aida/ Aida Милано, Teatro alla Scala
Юни 3 Aida/ Aida Милано, Teatro alla Scala
Юни 21, 22, 23, 24 Rossini/ Stabat Mater Чикаго, Chicago Symphony Center

(край на цитата)

Мисля, че коментарите са излишни!

А сега нека през 2018 г. видим някои от конкретните резултати на тия планове. Цитирам съставите при редица оперни изяви на Красимира Стоянова, дадени по-горе (в хронологичен ред):

Giuseppe Verdi   Simon Boccanegra 8, 10, 13, 16, 20, 22 Feb 2018; 1, 4 Mär 2018   Milano, Teatro alla Scala Teatro alla Scala Dirigent   Myung-Whun Chung Regisseur   Federico Tiezzi Bühnenbild   Pier Paolo Bisleri Kostüme   Giovanna Buzzi Beleuchtung   Marco Filibeck   ~ Simone    Leo Nucci Amelia    Krassimira Stoyanova Jacopo Fiesco    Dmitry Belosselskiy Gabriele Adorno    Fabio Sartori Paolo Albiani    Dalibor Jenis Pietro    Ernesto Panariello Koproduktion mit Staatsoper Unter den Linden, Berlin

´´´´

Giuseppe Verdi   Aida 8, 12, 15, 18, 23, 31 Mai 2018; 3 Jun 2018   Milano, Teatro alla Scala Teatro alla Scala Dirigent   Daniel Oren Regisseur   Marco Gandini, nach einer Inszenierung von Franco Zeffirelli   ~ Aida    Krassimira Stoyanova Radames    Fabio Sartori / Marcelo Álvarez Amneris    Violeta Urmana Amonasro    George Gagnidze Ramfis    Vitalij Kowaljow Il re    Carlo Colombara Sacerdotessa    Céline Mellon

´´´´´´

За тези спектакли на „Аида“ в Милано българска медия публикува на 9 май 2018 г. следната информация:

Портал „24 часа“

Красимира Стоянова е Аида в Миланската скала за 95 г. на Дзефирели

9.05.2018 Виолина Христова, Рим

Българската прима Красимира Стоянова е блестяща Аида в едноименната опера на Джузепе Верди на сцената на миланската „Ла Скала” от 8 май. Всички билети на цена от 15 до 250 евро за седемте представления до 3 юни са изкупени предварително.

Операта се поставя на миланската сцена в чест на 95-годишнината на големия творец Франко Дзефирели, който е дълбоко свързан с театъра „Ла Скала”. През 1963 г. 40-годишният тогава режисьор я поставя за пръв път там, а днес неговата легендарна режисура се „копира” от Марко Гандини.

Диригент на сегашните спектакли е израелецът Даниел Орен. Ролята на Радамес се изпълнява от италианеца Фабио Сартори.

За българския сопран Красимира Стоянова това е трети път в опера на Верди на сцената на миланския театър. В миналото е била Амелия в „Симон Боканегра” и Елизабет Валоа в „Дон Карлос”.

(край на цитата)

Giuseppe Verdi   Il trovatore
(“Der Troubadour”) 7, 11, 14, 17 Okt 2018   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch München, Nationaltheater Bayerische Staatsoper Dirigent   Asher Fisch Regisseur   Olivier Py Ausstattung   Pierre-André Weitz Beleuchtung   Bertrand Killy Chorleitung   Sören Eckhoff   ~ Conte di Luna    Igor Golovatenko Leonora    Krassimira Stoyanova Azucena    Jamie Barton Manrico    Russell Thomas Ferrando    Kwangchul Youn Ines    Selene Zanetti Ruiz    Dean Power

´´´´´´

Giuseppe Verdi   Requiem 23c Okt 2018   London, ROH Royal Opera Dirigent   Antonio Pappano   ~ Soprano    Krassimira Stoyanova Mezzosoprano    Jamie Barton Tenore     NN Basso    Gábor Bretz

´´´´

Richard Strauss   Ariadne auf Naxos [P] 2, 5, 8, 12, 14 Dez 2018   Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Dresden, Semperoper Sächsische Staatsoper Dirigent   Christian Thielemann Regisseur   David Hermann Bühnenbild   Paul Zoller Kostüme   Michaela Barth   ~ Ariadne    Krassimira Stoyanova Zerbinetta    Daniela Fally Komponist    Daniela Sindram Najade    Evelin Novak Dryade    Simone Schröder Echo    Tuuli Takala Bacchus    Stephen Gould Harlekin    Rafael Fingerlos Musiklehrer    Albert Dohmen Truffaldin    Torben Jürgens Brighella    Joseph Dennis Haushofmeister    Volker Muthmann Premiere

(край на цитатите)

Само каква наситена програма, и то на сцените на Миланската Скала, Баварската държавна опера в Мюнхен, Ковънт Гардън в Лондон и Земпер Опер в Дрезден!

А какво ще бъде през 2019 година? До средата на годината програмата на Красимира Стоянова е почти ясна: през февруари и март – 4 изяви в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Държавната опера в Цюрих в ролята на Маршалката, после през април, май и юни – общо 8 изяви (съвместно с певицата Тамара Уилсън) в ролята на Ариадна в операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус на сцената на Миланската Скала.

Цитирам съставите при тези две опери:

Richard Strauss   Der Rosenkavalier 15, 23, 27 Feb 2019; 3m Mär 2019   Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Zürich, Opernhaus Opernhaus Zürich Dirigent   Fabio Luisi Regisseur   Sven-Eric Bechtolf Bühnenbild   Rolf Glittenberg Kostüme   Marianne Glittenberg Beleuchtung   Jürgen Hoffmann Chorleitung   Ernst Raffelsberger   ~ Feldmarschallin Fürstin Werdenberg    Krassimira Stoyanova Der Baron Ochs auf Lerchenau    Christof Fischesser Octavian    Anna Stephany Sophie    Sabine Devieilhe Herr von Faninal    Martin Gantner Jungfer Marianne Leitmetzerin    Miranda Keys Valzacchi    Spencer Lang Annina    Irène Friedli Polizeikommissar    Alexander Kiechle Der Haushofmeister bei der Feldmarschallin    Leonardo Sánchez Der Haushofmeister bei Faninal    Thobela Ntshanyana Ein Notar    Stanislav Vorobyov Ein Wirt    Iain Milne Ein Sänger    Derrek Stark

…..

Richard Strauss   Ariadne auf Naxos [P] 23, 26, 28, 30 Apr 2019; 2, 5 Mai 2019; 19, 22 Jun 2019   Milano, Teatro alla Scala Teatro alla Scala Dirigent   Franz Welser-Möst Regisseur   Jamie Vartan Ausstattung  
  ~ Ariadne    Krassimira Stoyanova / Tamara Wilson Zerbinetta    Sabine Devieilhe / Brenda Rae Der Komponist    Daniela Sindram Najade    Eva Liebau Dryade    Anna-Doris Capitelli Bacchus    Michael König Ein Musiklehrer    Markus Werba Ein Tanzmeister     NN Premiere

(край на цитатите)

Остава да пожелаем здраве и нови успехи в новите проекти на Красимира Стоянова в близко бъдеще. Както се вижда, нейното място в световния оперен елит отдавна е отредено. Сега остава тази позиция да продължава да се затвърждава – напълно заслужено за нейните възможности.

Ще добавя една хубава новина от юли 2018 г., която научих преди няколко месеца:

Портал „Двери на провославието“

Оперната прима Красимира Стоянова ще изпълни литургийни песнопения в столичния храм „Света Софѝя“

2 юли 2018 С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и софийски митрополит Неофит в старинния столичен храм „Света Софѝя“ вечерта на 3 юли, вторник, ще бъдат изпълнени песнопения от литургията на св. Йоан Златоуст от световната оперна прима Красимира Стоянова. Изпълненията ще бъдат по композицията на свещ. Александър Лашков, председател на софийския храм „Света Троица“ в едноименния столичен квартал и известен църковен композитор и диригент.

Световноизвестната певица Красимира Стоянова е уникална и с това, че е дълбоко вярваща православна християнка и заедно със съпруга си, музикант и иподякон Димитър Стоянов, често могат да бъдат срещнати в православни храмове по света и у нас. Г-жа маестра Стоянова преди години пееше и в българската църква във Виена, а в софийската зала „България“ преди 8 години беше участвала като солистка в концертното изпълнение на църковни песнопения пак от Златоустовата литургия по композиция на о. Александър Лашков.

Нека отбележим, че забележителната българска оперна певица, която е желано от всяка класна опера сопрано, през последните 20 години пее основно във Виенската опера, където през 2009 г. е отличена с високото почетно звание „камерзeнгерин“.

В концерта ще участва и баритонът Петър Данаилов, а хоровите песнопения ще изпълни смесеният хор при храм „Света Троица“ с диригенти свещ. Александър Лашков и Григор Григоров.

Впечатляващата проява се организира със съдействието на Издателска група „Просвета“ и фирма „Ен Ди Би – ЕООД“ и ще бъде осъществена на 3 юли 2018 г. от 20 ч. в храм „Света Софѝя“.

Входът е свободен.

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия с една сравнително нова публикация за Красимира Стоянова от юли 2018 г.:

Портал „Момичетата от града

Оперната прима Красимира Стоянова: Сцената е гигантски провокатор!

20 юли 2018 г.

Днес имаме честта и удоволствието да ви срещнем с голямата оперна прима Красимира Стоянова. Тя е сред менторите в проекта С усилия към звездите“ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „Културни перспективи“. В рамките на „С усилия към звездите“ ще бъдат дадени стипендии на общо петима талантливи български артисти от различни сфери на изкуството. Красимира Стоянова, разбира се, е ментор в категория „Музика“. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.

Успяхме да хванем Красимира Стоянова в кратка нейна почивка между гастрол с Рикардо Мути и събития в Мюнхен, Залцбург, Берлин. Питахме я за менторството, за вълнуващия й творчески път досега, за ролите, които може да играе отново и отново, и за онези, които никога няма да изиграе. Българската световноизвестна прима пред Момичетата от града!

Защо се съгласихте да участвате в проекта „С усилия към звездите“?

Бях поканена от оперната певица Ина Кънчева да участвам в тази великолепна инициатива. Ина има огромен талант и заряд в работата си за развитие на младите, а това днес е безкрайно важно за нашите деца. Аз също с голямо желание работя с млади хора, доставя ми радост и се чувствам изключително полезна.

Как разбирате ролята на ментор, това въпрос на вътрешна потребност ли е или на обществен дълг?

Ментор е една много интересна дума, която идва от гръцката митология. Това е името на един от приятелите на Одисей. Големият гръцки герой му заръчал да се грижи за дома и семейството му, докато самият той е на път. В наши дни ментор е този, който възпитава, наставлява някого. В нашия случай всеки един от нас, който е откликнал на поканата на Ина, е своего рода ментор в областта си за младите хора, които ще бъдат одобрени за стипендията към проекта „С усилия към звездите“. Моята работа ще бъде да съм в тясна връзка с одобрения кандидат, да работя с него, да го насочвам в развитието му, както и да го подпомогна в намирането на поле на изява, възможности за учене и т.н.

Какви очаквания имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да Ви научат на нещо?

Човек, който иска да научи нещо в живота си, да се развива и усъвършенства, ще направи всичко по силите си, за да успее. В нашия проект се дават огромни възможности, децата имат шанса да се докоснат до различни страни в изкуството, до различни личности, вече изградили кариерата си. Това е голяма възможност за младите, за която аз примерно като млада дори не съм мечтала. По мое време имаше много малко такива инициативи, дори бих казала никакви… Много е интересен контактът с младите, защото са будни, интелигентни, кипят от сили! Това е един великолепен обмен на енергия – между нас, които вече имаме дозата познание в областта си, и тях, които с желание и ентусиазъм приемат опита ни.  Няма нищо по-вдъхновяващо и даващо сили и увереност, че бъдещето е на идващите след нас умни и силни хора.

Вие самата имали ли сте ментор и ако не, кого бихте избрали за такъв?

Моите ментори са били моите учители. Аз имах щастието да имам великолепни учители не само като професионалисти, но и като хора, защото едното без другото не може. Неслучайно Аристотел, който е ученик на Платон, като учител на Александър Македонски е пътувал винаги с него. Какво означава това – великата връзка учител-ученик, която е важна не само за ученика, но и за учителя. 

Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки процес, свързан с висока естетическа и духовна наслада.

От какво ново поколение има нужда българското оперно изкуство?

Ако новото поколение оперни артисти успее да продължи българската оперна традиция, да продължи, поддържа и укрепи славата на българските оперни гласове, това би било най-хубавото. Ние имаме много талантливи деца, само трябва да им предоставим възможността да се развиват!  

Любопитно е, че сте започнали кариерата си като оркестрант. Защо? Разкажете ни за прехода от цигулката към пеенето, как се случиха нещата?

Знаете ли, за това съм най-благодарна на съдбата! Няма нищо по-хубаво за един оперен певец от това, преди да запее, да е свирил на музикален инструмент. Така в процеса на развитието му в оперното пеене всичко е много по-лесно – има вече изградени сръчности, музикални навици, музикална култура, сериозно отношение към работния процес… Все неща, които са особено важни за нас, певците, защото за да достигнем високо ниво, ние трябва да полагаме ежедневен труд, задълбочен и осмислен.

Приемам работата си като духовна мисия.

При мен всичко стана много естествено – преминаването от цигулка към пеене беше като едно стъпало по-високо в собственото ми професионално, но и човешко развитие. Човешкият глас е нещо толкова вълшебно и интересно! Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки процес, свързан с висока естетическа и духовна наслада.

Ла Скала, Карнеги Хол, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Националната опера в Берлин, Опера Бастий в Париж, Щаатсопер Виена, още  в Барселона, залцбург , Мюнхен, Цюрих… Кое отвори пътя Ви към световните сцени? Какво освен талант е необходимо на един млад артист, за да стигне дотам?

Моето мнение е, че на човек се дава много голямо изпитание, когато е на сцената. Тогава на практика се проверява до каква степен той има сили да се бори честно, да издържи в голямото психическо и физическо напрежение, до каква степен ще развие въображението си и интелекта си изобщо. Но има и още нещо – дали ще издържи морално! Сцената е гигантски провокатор! Провокира нашите страсти – и ниски, и възвишени. Ако успеем да издържим и да не се поддаваме на тази провокация, тогава може да се каже, че ще оцелеем в тази своеобразна борба. Има страшно много оперни певци, а и хора на изкуството изобщо, които са пример за това, че не са издържали в тази борба – самоубийства, алкохол, наркотици, психически проблеми и за какво ли още не научаваме почти всеки ден… Именно затова хората на изкуството трябва да имат много здрави устои в морално и психическо отношение.

Винаги ше се стремя, бидейки на сцената, да дам от себе си максимума! Приемам работата си като духовна мисия, в която да изпращам послание към публиката, продиктувано от произведението, което пея, и от мисълта, че пеенето и музиката ни извисяват и могат да ни направят по-добри.

Отново подчертавам, че в нашата професия е нужен много труд, постоянство. Певецът знае, че докато другите си почиват, той има да осмисля много неща, да учи наизуст, да се задълбочава в интерпретацията на произведението, над което работи, да работи над вокалната си техника и над физическата подготовка, както и над още много детайли.

Най-голямото предизвикателство в кариерата Ви досега?

Целият ми творчески път е едно предизвикателство, най-голямото. И не само в кариерата ми, но и в живота ми изобщо – подчинила съм всичко на това.

Имате ли си любима сцена, любима роля, събитие в кариерата Ви, което е оставило трайна следа в сърцето Ви? Кои са те?

Имам над 40 главни роли, както и много други произведения в жанра на камерната музика. Имам чувството, че всяка роля е като едно чакано от мен дете, което се ражда, трябва да го отгледам, възпитам, да го опитомя, казано на шега. Обичам ги всичките, макар да са толкова различни. Естествено, че има такива, които бих изпяла във всеки един момент, без да се замисля: Дездемона, Луиза Милер, Аида, Неда, Маршалката, Ариадна, Графиня, „Реквием“ на Верди и много още. За всичките си роли имам спомен къде и с кого съм ги пяла, няма как да ги забравя. А и продължавам все още да ги пея, защото моята кариера в момента е в разгара си.

Пеенето и музиката ни извисяват и могат да ни направят по-добри.

Има ли роля, която не бихте изиграли (и защо)?

Да, „Лейди Макбет“, „Турандот“ и „Тоска“. Не бих могла да се превъплътя в тези героини. Не ми харесват като характери. Твърде много нещастие и обреченост навяват, а някои и тъмна енергия.

Как минава денят на една оперна прима?

Различно. Зависи къде съм и какво имам да правя. Но ако си мислите, че всеки ден спя до 12 ч., после се излежавам с лакирани нокти на дивана и чакам да ми изсъхне маската на лицето, а в това време слугинята ми приготвя коктейл, не, това не е моето ежедневие, нито съм аз. Не, че не си лакирам ноктите и не си слагам маски на лицето. Просто филмите от Холивуд нямат приложение в моето ежедневие.

Завръщате се тъкмо от много успешен гастрол с Рикардо Мути, какво Ви предстои в близките няколко месеца?

Да, работата с Рикардо Мути винаги е нещо много сериозно и градивно! Само след седмица имам песенен рецитал в Мюнхен на Летния оперен фестивал, а през август – 3 концерта на Залцбургския фестивал с Рикардо Мути, както и Майсторски клас отново там, с певците от Програмата за млади оперни певци към Фестивала. В края на август имам концерти в Берлин с „Реквием“ на Верди, а в началото на септември отново под палката на Рикардо Мути имам концерт в Москва за откриването на новата концертна зала „Зарядие“. Оттам нататък сезонът ми продължава с всичка сила – много пълен и активен!

(край на цитата)

През настоящата 2020 г. Красимира Стоянова е имала 4 изяви през януари и февруари в ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди на сцената на Виенската държавна опера – на 28 и 31 януари и на 3 и 7 февруари. Цитирам състава при последната й изява:

BESETZUNG | 07.02.2020

Dirigent Jonathan Darlington
Regie Adrian Noble
Ausstattung Dick Bird
Licht Jean Kalman
Kampfmeister Malcolm Ranson
Regieassistenz Joanne Pearce
Chorleitung Thomas Lang
Otello Stephen Gould
Jago Carlos Álvarez
Cassio Jinxu Xiahou
Roderigo Leonardo Navarro
Lodovico Ryan Speedo Green
Montano Clemens Unterreiner
Ein Herold Alejandro Pizarro Enríquez
Desdemona Krassimira Stoyanova
Emilia Bongiwe Nakani
Bianca Katharina Billerhart

(край на цитата)

Преди да завърша тази последна моя статия за Красимира Стоянова през настоящата 2020 година, искам да добавя информация за едно много интересно предаване на 29 ноември 2019 г. от около един час по Българската Телевизия – канал 1. Цитирам линк към това предаване:

Нека днес на 16 август 2020 г. поздравим Красимира Стоянова с навършване на 58 години и да й пожелаем преди всичко много здраве и щастие, за да върви все по-нагоре по успешния музикален път, по който вече е постигнала завидни успехи до сега.

За много години, маестра Стоянова!

…………………

След статията ще пусна следните четири линка:

Първо: Линк към изпълнение на Красимира Стоянова – ария на Десислава от операта на Парашкев Хаджиев (2011 г. в Москва):

Второ: Линк към изпълнение на Красимира Стоянова – Четири последни песни от Рихард Щраус:

Richard Strauss: Vier Letzte Lieder (Four Last Songs) for soprano and orchestra

Frühling (Spring)

September

Beim Schlafengehen (Going to sleep)

Im Abendrot (At sunset)

Grand Hall of Moscow State Conservatory (БЗК) 29 February 2012 Tchaikovsky Symphony Orchestra Vladimir Fedoseyev, conductor

…..

Трето: Ария на Русалка от операта на Дворжак: Krassimira Stoyanova – Rusalka – Měsíčku na nebi hlubokém:

………………………………………………………………………………………..

Четвърто: Участие в „Аида“ от Верди заедно с Йонас Кауфман на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен през септември 2015 г.:

Jonas Kaufmann and Krassimira Stoyanova singing “La fatal pietra sovra me si chiuse …” of Giuseppe Verdi’s AIDA. A production by the Bayerische Staatsoper. Aida: Krassimira Stoyanova, Radames: Jonas Kaufmann, Bayerisches Staatsorchester, Musical direction: Dan Ettinger, Stage direction: Christof Nel, Recorded in September 2015 at the Nationaltheater, Munich

…….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.