Mariana Zvetkova

Сопранът Мариана Цветкова навършва 51 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 февруари 2020 г. ще отбележа рождения юбилей на българската оперна певица Мариана Цветкова, която навършва 51 години и чието име чух за пръв път тук в Германия в началото на 90-те години. При това тази ми статия за нея ще има малко по-друг вид, за което ще стане въпрос по-късно.

Сега Мариана Цветкова е в разцвета на творческите си сили, почти 30 години тържествува по много оперни сцени и големи музикални фестивали по света, в най-разнообразен репертоар, като се започне от италианците Верди, Пучини, Маскани и Джордано, после Бетовен, Рихард Вагнер и Рихард Щраус, а в самото начало на кариерата й – през 1991 г. в София – с дебюта й в операта на Игор Стравински “Похожденията на безпътния” – в оригинал на английски език – „The Rake’s Progress“.

Преди няколко години научих това и се зарадвах (с Мариана Цветкова сме добри ФБ-приятели от 2013 година – вече 8 години, без още да сме се срещали на живо, често си разменяме информации главно по музикални въпроси), тъй като тази интересна опера на Стравински е свързана и с друг български артист – басът Рафаел Арие. При рождения му ден на 22 август писах няколко пъти вече статия за него и споменах причината. Ще припомня:

„Още от младеж знаех това име, преглеждайки някои специализирани списания и вестници в областта на културата в България. Когато през 1951 г. Рафаел Арие участва в една от главните роли при премиерата на новата опера на Игор Стравински „The Rake´s Progress“ във Венеция на 11 септември, не си спомням в българските медии нещо да е написано за него по това толкова важно събитие. Колко примера имаме до сега в българската оперна история, български артист да вземе участие при световна премиера на оперна творба, и то не от кой да е, а от Игор Стравински? Как обаче да бъде друго (става въпрос за широко обяваване на това събитие в българските медии), след като Рафаел Арие вече е напуснал „може би без разрешение“ България. Помните ли уникалната българска дума „невъзвръщенец“ – едно позорно дело на тогавашните ръководители.

През 1945 г. Рафаел Арие пее в Софийската народна опера, но през 1946 г. спечелва първа награда на Певческия конкурс в Женева и пътят към една международна кариера е широко отворен. Читателите се досещат за какво намеквам – същата съдба, като на Антон Дяков и някои други – мълчание, макар че любопитните почитатели на оперното изкуство могат да се осведомят и по друг начин за такива постижения от международен мащаб. Как да е, Рафаел Арие играе в ролята на Трулове в тази опера на Стравински и оставя чудесен пример за това, как на един артист се гласува пълно доверие без никакви протекции от съмнителни лица – самият Стравински дирижира премиерата, в която е участвала и легендарната Елизабет Шварцкопф. Интересно, като отворите в коя да е западна оперна енциклопедия или речник страницата за Арие (има почти навсякъде, както и в много електронни портали), винаги ще намерите справка за това негово участие на 11 септември 1951 г. във Венеция“.

(край на цитата)

Предполагам, че Мариана Цветкова е играла ролята на Анна – дъщерята на Трулове, в която е участвала при премиерата във Венеция легендарната Елизабет Шварцкопф. Похвално е, че Софийската опера е поставила това произведение точно 40 години след премиерата във Венеция, а също и че Мариана Цветкова се интересува тогава не само от вокално изкуство, но и от по-задълбочени теоретични музикални познания. Ето какво чета в един източник:

„Мариана Цветкова е завършила вокалния факултет в класа по пеене на Илия Йосифов, като едновременно с това се обучава и в теоретичния факултет. Характерно за цялата й кариера е, че практиката й на оперната сцена се съчетава с интереси в областта на теорията на оперното изкуство. Цветкова дебютира на сцената на Софийската опера през 1991 г. в операта на Игор Стравински “Похожденията на безпътния”. Това е и поводът да посвети дипломната си работа на сценичната интерпретация на творбите на големия композитор“.

(край на цитата)

Трябва да споделя с читателите си, че след като поне малко се познавам с тази певица и имам с нея размяна на мисли и споделяме някои въпроси на музикалната култура, аз съм забелязъл същия интерес и днес – след повече от 20 години. Мариана Цветкова се интересува много задълбочено от оперното творчество на Рихард Вагнер, тя е играла и играе и до днес редица роли в негови опери (през последните години с голям успех и при спектаклите на „Пръстенът“ в София), но доколкото знам, също и от редица теоретични въпроси, засягащи неговото богато и необятно творчество.

Понеже с Мариана Цветкова често си пишем по разни въпроси, особено в миналите няколко години, нека споделя, че през юни 2017 г. тя ме изненада приятно със следното съобщение:

„15.06.2017: От две години съм доктор по музика. Ако ми дадеш адрес, ще ти изпратя моята книга, която издадох в края на 2015 г. на тази тема – „Вагнер и българските оперни певци“.

(край на цитата)

Много се зарадвах, защото знам добре за големите научни амбиции на Мариана и тази докторска титла доказва постигането на плановете й. Нека й пожелаем нови успехи не само в чисто вокалната дейност. Един ден сигурно тя ще направи и научна кариера там, където това е необходимо – тя има предпоставките за това!

Защо писах в началото, че тази статия ще има друг вид. Разликата е следната: ще дам само най-общи бележки за нея, повече мнения, изказани в България и в чужбина, което от само себе си ще обрисува качествата и постиженията й. А на края – репертоара й, както оперен, така и концертен. Причината е проста – докато за редица български артисти често търся източници за информация, за Мариана Цветкова има достатъчно сведения в електронните портали, които ще ползвам. При това в някои от тях има и интервюта с нея, в които тя най-добре разказва за редица факти и събития, които са по-подходящи от мои изказвания за нея.

Мариана Цветкова е родена на 18 февруари 1969 г. в Русе, където завършва средно музикално училище. След дипломирането си в теоретико-композиторския и вокален факултети на ДМА „Панчо Владигеров” (1985-1990), тя усъвършенства професионалното си майсторство в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим (1991-1992) и Университета в Индиана, САЩ (1994-1997). Там тя учи при прочутата оперна певица Мартина Аройо. След 1997 г. Мариана Цветкова разгръща активна международна кариера, която я отвежда до най престижните оперни театри и концертни зали: Милано (Миланската Скала), Берлин, Мюнхен, Дрезден, Париж, Виена, Рио де Жанейро, Ню Йорк, Детройт, Токио. Изпълнява водещия драматичен сопранов репертоар от оперите на Верди, Пучини, Вагнер, Рихард Щраус. Работи с едни от най изтъкнатите съвременни творци: Джузепе Синополи, Рикардо Мути, Евгений Светланов, Емил Табаков, Марк Едлер, Йоханес Шааф, Лука Ронкони, Петер Конвични, Пламен Карталов.

Сред наградите и отличията за успехите й са: „Grand Prix“ на Международния певчески конкурс в Тулуза, Франция (1998), Лауреат на певческия конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел (1996), Втора награда на Конкурса „Пучини“ в Ню Йорк (1998). Има номинация за награда „Грами“ 2002 за записа на „Стабат Матер” от Дворжак под диригентството на Джузепе Синополи. От 2004 г. е вицепрезидент на Фондацията „Мартина Аройо” в Ню Йорк. Осъществила е записи към Deutsche Grammophon и Naxos Records.

През 2013 г. Мариана Цветкова получава „Кристална Лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за постижение в музикално-сценичните изкуства и ролята й на Брюнхилда в „Залезът на боговете” от Вагнер в продукцията на Софийската национална опера и балет.

(край на общите бележки)

Първият източник за друга информация е от 18 април 2002 г. и има следния текст (с малки съкращения):

„Месец април е един от най-активните периоди в работата на Националната опера в София. След гостуването на известната българска оперна прима Цветелина Василева за ролята на Мими в операта “Бохеми” за участие в два спектакъла, пристигна от САЩ и Мариана Цветкова. Тя се появи пред българска публика в четвъртък в операта “Трубадур”. В неделя почитателите на оперното изкуство отново ще имат възможност да я гледат в “Бал с маски”. Мариана Цветкова е завършила вокалния факултет в класа по пеене на Илия Йосифов, като едновременно с това се обучава и в теоретичния факултет.

Русенската опера я кани през 1992 г. за изпълнение на главните роли в “Аида”, “Трубадур” и “Танхойзер”. От 1994 до 1997 г. специализира в Блумингтън в САЩ. Певицата става особено популярна, след като взима голямата награда на конкурса “Кралица Елизабет” в Брюксел през 1996 г. В резултат на тази награда тя получава покани за участия в Миланската Скала. Цветкова пее на някои от най-авторитетните световни сцени – Баварската опера в Мюнхен, Оперния театър в Шверин, Дрезденската “Земперопер”, операта в Генуа и в Есен.

Репертоарът й включва “Военен реквием” от Бритън, „Девета симфония“ на Бетовен, “Реквием” от Верди, а сред ролите й са Леонора в “Трубадур”, Елизабет в “Дон Карлос” и Амелия в “Бал с маски” от Верди, Ариадна в “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус, Елизабет в “Танхойзер” и Елза в “Лоенгрин” от Вагнер, Амелия в “Бал с маски” и други.

В момента певицата живее в САЩ, но професията й я води по всички големи световни оперни сцени.

(край на цитата)

Мариана Цветкова провежда едно интересно интервю на 5 май 2006 г. с Юлияна Караатанасова, в което четем:

„В последния за сезона концерт от цикъла De Luxe на Оркестъра на „Класик ФМ радио“ ще блести звездата Мариана Цветкова, една от най-добрите изпълнителки на Рихард Щраус, заради което е аплодирана на сцената на Ла Скала. В партньорство с баритона Петър Данаилов тя ще интерпретира арии и дуети от Верди, Вагнер, Пучини, Дворжак и Чайковски. Концерта на 9 май в зала “България” ще дирижира Найден Тодоров.

Голямата международна кариера на Мариана Цветкова започва през 1997 г., когато започва да изпълнява главни сопранови партии на сцените на Ла Скала – Милано, Баварската държавна опера в Мюнхен, Дойче Опер Берлин, Националния театър в Токио, Дрезденската опера „Земпер“, солистка е на Лионския национален оркестър, на Оркестъра на Френското радио. Под диригентството на маестро Джузепе Синополи Мариана Цветкова записва „Стабат Матер“ от Дворжак за звукозаписната компания “Дойче грамофон”.

“Когато поставяхме “Ариадна на Наксос” в Ла Скала през 2000 г.“ – спомня си певицата – „тогава работих с Джузепе Синополи и мислех, че съм изучила операта основно. Вече я бях изпълнявала къде ли не! И изведнъж се оказа, че нищо не знам. Синополи ми откри един нов, непонятен за мен свят. С всяка дума можех да открия нови цветове и да изпълнявам музиката, сякаш свирех на цигулка “Амати”. Чувствах се особено, фантастично, като на друг свят”.

По-късно, вече в Есен, тя работи с Йоханес Шааф, който е кинорежисьор, но с голяма кариера и като оперен режисьор – пак пее в “Ариадна на Наксос”. Казала си: “Ето аз познавам много добре партията”. И отново се оказало, че пак нищо не знае, защото Шааф подходил по свой начин и отворил други вратички, за които тя съвсем не  подозирала, и се почувствала като Алиса в Страната на чудесата”. “Най-особено чувство съм изпитвала, когато печелех конкурси”, споделя сопранът, носителка на Голямата награда на Международния конкурс в Тулуза през 1998, лауреат на Конкурса за вокалисти „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 1996 и на втора награда на Конкурса на Фондация „Пучини“ в Ню Йорк през 1999 година.  Спечелила е и награди от множество фондации.

“Хубаво е човек да си чуе името си като номер едно. Например спомням си в Тулуза, когато взех Голямата награда, се чувствах като спортист, който току-що е взел медал. И жалко е за нас, защото на спортистите им вдигат националния флаг и им свирят химна, а за певците никога не го правят!”, смята певицата, защото в края на краищата певците се явяват на конкурси и пеят по света като българи.“

(край на интервюто)

В едно кратко съобщение от 26 август 2010 г. четем във в. „Утро“:

Мариана Цветкова учи певци в Южна Корея

Световноизвестната оперна певица Мариана Цветкова ще води майсторски класове в Южна Корея. Тя ще събере млади изпълнители от цял свят в началото на септември, за да им предаде уроци по оперно пеене. Това е третото посещение на русенското сопрано в Южна Корея, като при предишните две Мариана Цветкова имаше основни участия като солистка в оперни спектакли. Там тя пя най-вече една от любимите си партии – принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини.

(край на съобщението)

На 25 март 2014 г. в Българско Национално Радио се провежда интервю с Мариана Цветкова, водено от Албена Безовска и придружено от музикални изпълнения на певицата, като ария на Амелия от операта ”Бал с маски” на Джузепе Верди и др. Цитирам част от него:

Мариана Цветкова – за важните срещи, вдъхновението и Академията на Борис Христов в Рим

Миланската Скала, оперните театри в Берлин, Мюнхен, Дрезден, Париж, Виена, Рио де Жанейро, Брюксел, Ню Йорк, Детройт, Токио – това са само част от престижните сцени, записани в биографията на Мариана Цветкова. В репертоара й са водещи роли от произведения на Верди, Пучини, Вагнер, Рихард Щраус и др. Определя себе си като музикант, артист, почитател на всички изкуства. „Ако не бях оперна певица, щях да съм художник. Мечтая да имам четка и статив и да се отдам на рисуването. Но това ще стане, след като се разделя със сцената“ – споделя тя.

Сред учителите й е големият бас Борис Христов. При него Мариана се обучава през 90-те – в Българската академия за изкуство и култура в Рим, създадена от великия ни сънародник. Спомените за него са живи. И до днес те са истински извор на вдъхновение, вяра и оптимизъм. „Учила съм се от гнева му, от неговата упоритост. Голяма личност. Велик човек… Честен и открит в професионалните си отношения… Имаме много успели български певци по света, но само той създаде академия за българи… Учеше ни как да работим с думите, как да изразяваме личното си отношение, интерпретацията беше на първо място. С примера си ни показа как да бъдем достойни българи, да живеем с хубавите моменти от историята на нашия народ… “.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Радио София:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100379285/mariana-cvetkova-za-vajnite-sreshti-vdahnovenieto-i-akademiata-na-boris-hristov-v-rim

Тези последни думи на Мариана Цветкова ми направиха особено впечатление – не само за работата на Борис Христов, но и за ролята на всички достойни българи, независимо с какво се занимават и къде живеят. Тя следва тези мисли и аз цитирам един източник от 21 януари 2014 г., който ни уверява в това:

„При голям интерес премина благотворителният концерт за набиране на средства за храма „Всех Святих“, който се проведе снощи в Голямата зала на Доходно здание в Русе. Събитието беше организирано от Дамския Лайънс клуб „Сексагинта Приста“, съвместно с Мъжки Лайънс клуб „Русе“, Лайънс клуб „Русе-Север“ и Лайънс клуб „Русе-Истър“. Концертът се проведе под патронажа на кмета на Община Русе Пламен Стоилов. 2754,11 лв. е сумата, която беше събрана в рамките на благотворителното събитие. Средствата са както от продадени покани за концерта, така и от дарения, събирани по време на събитието. Дарение направи и кметът Пламен Стоилов.            
Г-н Стоилов поднесе приветствие към организаторите, участниците и гостите на концерта. Той им благодари за тяхната ангажираност към тази благородна и значима кауза, както и на всички включили се в кампанията за възстановяването на църквата до момента. Кметът отправи специални благодарности към президента на  Дамския Лайънс клуб „Сексагинта Приста“ Даниела Владова и към световноизвестната русенска оперна певица МАРИАНА ЦВЕТКОВА, ангажирала се с благотворителната инициатива. Г-н Стоилов призова всички да отворят сърцата си за каузата „Всех Святих”, тъй като възстановяването на храма е символ на нашата отговорност както към миналото, така и към бъдещото на нашия град и неговите жители.

Освен оперната прима МАРИАНА ЦВЕТКОВА, която пя под музикалния съпровод на Тамбурашкия оркестър, в концерта се включиха още индивидуални изпълнители и състави от Общинския детски център за култура и изкуство и танцьори от Клуб по спортни танци „Настроение“. Дамите от Лайънс клуб „Сексагинта Приста“ ще продължат да организират различни събития и инициативи в подкрепа на довършването на храма „Всех Святих”. 

(край на съобщението)

Що се отнася до оперния и концертен репертоар на Мариана Цветкова, ние си разменихме още през 2013 и 2014 година информация, тя допълни моята картотека от времето на годините 1990-2000, когато събирах сведения за изявите на български оперни певци в немскоезичните страни. След нейните автентични допълнения за Германия ще дам пълния списък на репертоара й. Ето какво ми писа тя:

„Мога да допълня към статията: Дрезден: 1999-2000, 2000-2001.
Шверин: 1999-2000, 2000-2001, 2001-2002, 2002-2003.

И за западната част: Есен 2001-2002, 2002-2003, Берлин „Deutche Oper“ 2000-2001,
Mюнхен „Bayerische Oper“ 1999-2000, Aахен 1997-1998.


Навсякъде пея като Mariana Zvetkova и си спомням критика на български певци към Марин Бончев, който допреди няколко години все ме пропускаше мислейки, че съм чехкиня…


Ето конкретни заглавия: Aахен – Леонора в „Трубадур“, Мюнхен – „Ариадна на Наксос“,
Дрезден – „Stabat Mater“ със Синополи и Амелия в „Бал с маски“, „Deutche Oper Berlin“ – Амелия в „Бал с маски“, Шверин – „Ариадна на Наксос“, „Танхойзер“.

(край на справката)

А сега първо оперния репертоар на Мариана Цветкова, после симфонично-ораториална музика:

Opera

Verdi Un Ballo in maschera” Amelia Dresden Semper Opera
Berlin Deutsche Opera
Sofia National Opera
La Scala – Milano (under study)
Michigan Opera Theater,Detroit
Tokyo National Opera
“Aida” Aida Sofia National Opera
Varna  Summer Festival
Constanza Verdi Festival
Bucharest National Opera, Rousse State opera
Plovdiv Summer Festival
“Il Trovatore” Leonora Aachen State Theater, Dayton Opera
Rousse State Opera
Sofia National Opera,  Constanza State Opera
“Don Carlo” Elisabeth Genova Teatro Comunale
Shanghai Philarmony (concert)
Sofia National Opera, Rousse  State Opera
“Giovanna D’Arco” Giovanna Carnegie Hall, New York
“Macbeth” Lady Macbeth Sofia National Opera, Rio de Janeiro Teatro Municipal
Puccini “Tosca” Tosca Toscana Opera Festival, Rousse  State Opera
“Turandot” Turandot Sofia National Opera; Rousse State Opera; Taipei and  Kaushung (Taiwan);  USA tour; Japan Tour/Tokyo, Okinawa, Nagoya, Fukuoka,  Kanazawa/; Daegu, South Korea;  Aspendos; Varna Summer Festival; Burgas Summer Festival; Bucharest National Opera
“Manon Lescaut” Manon Rousse  State Opera
P. Mascagni “Cavaleria Rusticana” Santuzza Connecticut Grand Opera,  Sofia National Opera,  Daegu, South Korea
R.Wagner “Tannhäuser” Elisabeth Rousse State Opera
Schwerin State Theater
“Lohengrin” Ortrud Sofia National Opera
“Das Rheingold”     Fricka Sofia National Opera
“Die Walküre” “Siegfried” “Götterdämmerung Brünhilde Sofia National Opera
“Der fliegende Holländer” Senta Forth Worth, TX (under study)
R. Strauss “Ariadne auf Naxos” Ariadne La Scala Milano
Munich State Theater
Essen State Theater
Tokyo National Theater
Schwerin State Theater
Bloomington ,Indiana
Flammish Opera
Genova Teatro Carlo Felice
Giordano “Andrea Chenier” Maddalena La Scala Summer Festival di  Milano
Festival of Solothurn,  Switzerland
Sofia National Opera
Beethoven Fidelio Leonora Sofia National Opera

……

Sacred music and symphonies

Beethoven 9th Symphony Radio France Orchestra
Montpellier
Lyon National Orchestra
Indianapolis Symphony
Radio Sofia Orchestra
Mahler 4th Symphony Radio Sofia Orchestra
Britten War Requiem Bloomington IU
Sofia Symphony
Dvorak Stabat Mater Dresden Staats Capelle
Pergolesi Stabat Mater Sofia Radio Orchestra, Rousse
Rossini Stabat Mater Rousse Symphony Orchestra
Mozart Coronation Mass Rousse Symphony Orchestra
Verdi Requiem Sofia Radio Orchestra

Ще дам в тази обзорна статия мнения на български и чужди специалисти и музикални журналисти за постиженията на Мариана Цветкова:

Боянка Арнаудова, Култура – Брой 24 (2730), 28/06/2013

() Възхитена съм от Мариана Цветкова (Брюнхилде), която вече е една истинска Вагнерова певица. В трудното и толкова дълго пеене тя постигна богатство от емоции, стил, вложи много енергия. Нейната героиня е многопланова, фино нюансирана, страстна, раздвоена, но накрая – извисена като идеята, която носи. Цветкова впечатлява с произношение, усвоена стилистика и издръжливост, с уверено изпълнение, мощен и чист глас…”

Габриеле Хелбиг, 22/05/2013,  София

„Изпълнението беше много впечатляващо. Изпълнителите бяха великолепни – Брюнхилде, Зигфрид и останалите – на много високо ниво. Постановката е направена по достъпен начин и това е много добре за публиката. Оркестърът е великолепен. Режисурата е много свежа. Мисля, че с всичките четири части на „Пръстенът на нибелунга” постигнатото е огромно.
Гледах „Рейнско злато” и „Валкюра” в София преди „Залезът на боговете” и наблюдавам определена градация в изпълненията. Аз бях много развълнувана накрая, а по време на градацията на финала и от интерпретацията на изпълнителката на Брюнхилде. Мисля, че това е ролята на живота на Мариана
Цветкова. Тя се беше вживяла в ролята и беше великолепно да се наблюдава това. Много съм впечатлена от спектакъла като цяло.”

Боянка Арнаудова, Култура – Брой 17 (2635), 5/2011

“Мариана Цветкова е истинска Вагнерова певица и естествено нейната Брюнхилде е запомняща се с постигнатите контрасти и дързост на поведение, които правят неповторим образа на Вагнеровата фантазия. Увереност, мащабно гласово внушение и музикалност бяха характерни за изпълнението й.”

Anne-Marie Chouchan, La Dépeche, Toulouse , 1998

Le sacre d’une grande voix bulgare. A la Halle aux Grains, victoire incontestée de Mariana Zvetkova.

Nicolas Blanmont, La Libre Belgique , 1996

Eblouissante dans Puccini et Wagner, la soprano bulgare enflamme la salle.

Gabriele Helbig, „Das Opernglas“ – 06/2013

“…Eines der Highlights des Abends war die Begegnung von Brünnhilde und Waltraute im ersten Akt – ein eindringlich gestaltetes Kamerspiel der beiden Frauen, wie nicht besser sein kann. Tsveta Sarambelieva mit schlankem Mezzosopran als Waltraute, scheu, doch unerbittlich und keinen Widerspruch duldend in ihrem Flehen. Brünnhilde solle den Ring wegwerfen und ihn den Rheintöchtern zurückgeben – dieser Auftritt wird belohnt mit Zwischenapplaus des atemlos lauschenden Publikums. Und schon hier zeigt Mariana Zvetkova ihr enormes sängerisches und dramatisches Potenzial in der Rolle der Brünnhilde, die ihr auf den Leib geschrieben scheint. Bis zum letzten Ton reicht die Kraft ihrer bei aller Wucht klangschönen Sopranstimme. Nuancen von machtvollem Fortissimo bis zum zarten Hauch im Piano gelingen mühelos. Dazu hat sie eine klare nahezu akzentfreie verständliche Diktion de deutschen Sprache.”

Andrea Merli, “L’Opera”  – 6/11

Il cast, istruito nella dizione tedesca da Richard Trimborn, lo ha seguito a meraviglia. Ottime le voci femminili: la poderosa Brunnhilde di Mariana Zvetkova sicura e penetrante nei tremendi Do acuti dell’ingresso ed incisiva nel fraseggio in corso d’opera, culminando nel terzo attо con la perorazione al Padre che le e valsa evento raro in Wagner, l’applauso a scena aperta”.

B. Kempen, “Opernglass”  – 6/11

“Mariana Zvetkova singt eine hohen- wie tiefensichere und stets weich intonierende Brunnhilde, doch erst wenn sie im Akt Pferd Grane, einen horizontal gesenkten Kegel von Walhalls Zinnen, verlassen darf, lauft sie zu personlich­keitsstarker Hochform auf, zeichnet ein immer farbiger werdendes Charakterportrat mit naturlich schlichter Korpersprache und stimmlicher Differenzierung.”

Charles H. Parsons, “Opera”  5/1997

Mariana Zvetkova was simply stunning in the title role. Her voice is huge, robust. A sonic powerhouse, yet warm and feminine, beautiful to hear, focused and managed. With such a voice as hers, one was enthralled to listen.

Christoph Vratz,  Süddeutsche Zeitung,  11/02/2002

Zvetkova sang die Ariadne mit sicherem Gespür für Wort – Ton – Bindungen in inbrüstiger Trauer.

Paolo Gallarati, La Stampa,  10/04/2000

Il Maestro Sinopoli ha tolto ai lazzi ogni strucchevolezza fondendoli con le melodie Starussiane. Bravissimi i cantanti…Il soprano Mariana Zvetkova sa rendere bene il fluido della melodia Straussiana, aereo come in Mozart, infinito come in Wagner.

Karin Gustmann, Ostdeutsche Zeitung,  2/2002

Mariana Zvetkova als Elisabeth, ist der Glanzpunkt der Auffuhrung. Sie überzeugt darstellerisch und begeistert stimmlich bis in die letzte Schwingung jedes Tones.

Andrew L. Flanagan, Oakwood Times, 3/1999

Il Trovatore combines love with vengence. As Leonora, a noblewoman of the court of the princess of Aragon, the vocally resplendent Mariana Zvetkova, in her Dayton debut, proved to be a highly proficient singer. Her top notes filled Memorial Hall, while in the more poetic passges, she uses lovely pianissimos.

Carol Simmons, Dayton Daily News , March 1999

Soprano Mariana Zvetkova, a native of Bulgaria, sings the demanding role of Leonora, showing both vulnerability and strength in her passionate performance.

Lauren B. Johnson, Detroit News,  10/ 2003

“A Masked Ball” opened Michigan Opera’s new season saturday night at the Detroit Opera House…From a strictly vocal standpoint, the production is admirably cast, and the opera’s strongest episode worked well. The act II midnight meeting at the town gallows between the king (Eduardo Villa) and Amelia (soprano Mariana Zvetkova) interrupted by the protective cobcern of the aide (baritone C.Y. Liao) combined gorgeous singing with a ghostly, ominous atmosphere of spiritual conflict and impending death.

(край на коментарите)

В общи линии това бяха информации, които съм включвал в статиите си за Мариана Цветкова, публикувани тук във ФБ през 2014 и 2015 г.

На този ден през 2016 г. не можах да поместя статия за нея по лични причини – имах някакъв ангажимент, който не ми даде възможност да пиша поради липса на време. Но през 2017 г. направих това, защото през последните 2 години имам над 300 нови читатели и приятели, нека те научат повече за тази голяма певица, която аз лично особено високо ценя и често си кореспондирам с нея.

В последните години Мариана Цветкова разширява музикалната си дейност в други посоки – участва в редица песенни концерти и рецитали – сама или заедно с други певици и певци, като сопранът Цветана Бандаловска и баритонът Алек Аведисян, често в някои обяви за които четем – и като мецосопран (например при концерта на 8 септември 2016 г. в Созопол при празниците „Аполония“).

Ето какво тя ми написа лично на 16 февруари 2017 г.: „Аз направих много рецитали с музика от Рихард Щраус, Брамс, Григ, Дворжак, Дюпарк, Рахманинов. Пях в тази форма на творческа активност в Москва, София, Созопол – „Аполония“, в Америка и Южна Корея. Получих на 23.10.2016 награда за отличителни постижения в областта на изпълнителското изкуство от фондация „Пучини – Личиа Албанезе“ в град Ню Йорк. Продължавам да бъда гост-професор в Католическия университет в Южна Корея“.

(край на цитата)

Като прочетох тия редове, веднага се сетих за тая голяма награда в Ню Йорк, защото в края на октомври 2016 г си бяхме разменили постове във ФБ, при един от които тя ми написа:

(Мариана Цветкова на 27 октомври 2016 г. във ФБ):

„Поздрави от Ню Йорк, преди няколко дни получих Наградатa зa творчеството ми от Puccini Foundation – „Distinguished Achievement Award“. Имахме и голям гала концерт. След два дни поемам към София“.

(край на цитата)

Много се зарадвах на това съобщение и веднага й отговорих и поздравих.

Нека кажа няколко думи за тази певица Личиа Албанезе, която не е позната личност за всеки оперен любител.

Личиа Албанезе (Licia Albanese), родена на 22 юли 1909 г. в Бари / Италия, починала на 15 август 2014 г. в Ню Йорк (на 105 години!) в Ню Йорк, е италоамериканска оперна певица – сопран и основателка на фондацията „Licia Albanese-Puccini Foundation“.

През 1934 г. Личиа Албанезе дебютира в Миланската Скала в ролята на Чо Чо Сан в операта „Мадам Бътерфрлай“ от Пучини – една нейна парадна роля през целия й живот. Преди да замине за Америка, тя постига големи успехи в Италия, Франция и Великобритания. От 1940 г. е често гост на МЕТ в Ню Йорк и другия оперен театър там –

New York City Opera“. През 1945 г. получава гражданство на САЩ. Постига особена известност преди всичко със записи на музикални носители преди всичко заедно с Бениамино Джили и Артуро Тосканини. През 1975 г. Личиа Албанезе основава фондацията „Licia Albanese-Puccini Foundation“ с цел да се подпомагат млади артисти и певци.

(край на добавката)

Нека поясня още, че аз си спомних веднага за Личиа Албанезе като прочетох редовете на Мариана Цветкова. Ето причината: на 15 август 2014 г. научих за смъртта на Личия Албанезе и веднага написах във ФБ малка статия на моята стена. По това време аз бях започнал вече редовно да пиша моите „оперни истории“. Бях впечатлен преди всичко от това, че тя се помина на 105 години – един рядко срещан случай.

Сега ще се върна отново на днешната юбилярка Мариана Цветкова.

За тези концертни изяви, за които стана въпрос по-горе, медиите в България не са безучастни и често отбелязват някои от тях, особено Българското Национално Радио. Така например през април 2016 г. Радио София излъчи предаване-интервю с Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска във връзка с техен съвместен концерт. Цитирам подробности:

И утре слънцето ще грее отново…” – камерна музика в Софийската опера

публикувано на 20.04.2016

Автор: Ирена Гъделева

Интервю с певиците Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска

“И утре слънцето ще грее отново…” е част от поетичен текст, облечен в музика от Рихард Щраус. Удоволствието да го изпее е на сопрана Мариана Цветкова. И тя, и Цветана Бандаловска са певици с голям опит и широк оперен репертоар, но винаги са били изкушени от камерната музика, която предизвиква съвсем други естетически и емоционални усещания у публиката. А у изпълнителите изгражда усет към детайла.

Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска ще изнесат рецитал изцяло с песни на Рихард Щраус на 20 април от 19 часа в партерното фоайе на Софийската национална опера. На пианото ще бъде Милен Станев.

И утре отново ще има музика, и утре отново ще има радост, и утре отново ще има живот, ще има радост – просто това е едно прекрасно наименование според мен на нашето творение. Защото ние имаме колаборация. Това е едно представление, в което сме вкарали много емоция“, споделя Мариана Цветкова. А Цветана Бандаловска добавя: „Обновлението е част от живота. Смъртта и животът непрекъснато се сменят и понеже това са теми, които са вълнували много Рихард Щраус, някакси това заглавие най-добре пасна на този концерт“.

Чуйте в звуковия файл какво още споделиха двете певици в интервю за предаването “Алегро виваче”.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Радио София:

http://bnr.bg/post/100683514/i-utre-slanceto-shte-gree-otnovo-kamerna-muzika-shte-zvuchi-v-sofiiskata-opera

Лично аз съм голям почитател на цялостното творчество на Рихард Щраус. През годините на живота ми тук в Германия след 1974 г. съм слушал или гледал на живо не само редица негови опери, но съм бил и на симфонични концерти с програма, включваща негови творби, най-често някоя от великолепните му симфонични поеми („Дон Жуан“, „Смърт и просветление“, „Тил Ойленшпигел“, „Така каза Заратустра“, „Дон Кихот“, особено „Животът на героя“) или цяла симфония („Домашна симфония“ и особено „Алпийска симфония“). Всички големи немскоезични оперни артисти изпълняват негови песни, които са образец на прекрасно песенно творчество. Това не е случайно – Рихард Щраус е композирал общо 220 песни – една част в съпровод на пиано, останалите – на симфоничен оркестър. Най-известни от тях са ранните песни под опус 10, които той написва през 1885 г. като 21-годишен млад мъж. В една негова биография пише така: „Относно първата от тези песни в опус 10 – „Zueignung (Посвещение)“ съществуват 200 записи на музикални носители. Много от песните му Щраус пише за съпругата си Паулина, която ги изпълнява често в негов съпровод на пиано“.

Великолепен текст и обяснения относно това песенно творчество! Не случайно Мариана Цветкова казва (цитат от по-горе): „И утре отново ще има музика, и утре отново ще има радост, и утре отново ще има живот, ще има радост – просто това е едно прекрасно наименование според мен на нашето творение“.

И нека завърша това отклонение за Рихард Щраус с нещо, което научих наскоро. Както знаем, някои от героините на опери от Щраус имат огромно въздействие пред слушателите при изпълнение на съответните творби от големи артисти. Например Мариана Цветкова има големи успехи в различни оперни театри в ролята на Ариадна от операта „Ариадна на Наксос“ – в Милано, Мюнхен, Есен, Токио, Шверин, Блумингтън, Лиеж, Женева.

Именно, на две героини от негови опери са наречени в последно време астероиди: на Цербинета в „Ариадна на Наксос“ – „астероид (693) Цербинета“ и на Арабела в едноименната опера – „астероид (841) Арабела“.

В тази обзорна статия ще се спра конкретно на някои концерти и рецитали на Мариана Цветкова през 2016 г. В повечето от тях тя участва заедно с други нейни колеги, като Цветана Бандаловска и Алек Аведисян. При цитатите ще дам само ония песни, които изпълнява Мариана Цветкова.

Програма на Софийска опера и балет 2016:

На 31 януари 2016 г., неделя, от 12:00 ч. любителите на концертните изпълнения ще могат да чуят „Рецитал, посветен на Рихард Щраус”, в партерното фоайе. Солистките Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска ще изпълнят следната програма (цитирам само частта относно Мариана Цветкова) :

Песенен цикъл опус 27:

„Почивай, душа моя” по стихове на Карл Хенкел (4:10)
„Сесилия” по стихове от Хайнрих Харт (3:00)
„Тайна покана” по стихове от Джон Хенри Макей (3:10)
„Утро” по стихове от Джон Хенри Макей (3:45)
……

„Посвещение” – № 1, опус 1 по стихове на Херман фон Гилм (1:50)
„Всички мои мисли” – № 1, опус 21 по стихове на Феликс Дан (1:18)
„Лошо време” – № 5, опус 69 по стихове на Хайнрих Хайне (2:30)
„О, любими, трябва да се разделим” – № 3, опус 21 по стихове от Феликс Дан (1:50)
„Краят на нощта” – № 3, опус 29 по стихове от Ото Юлиус Бирбаум (3:30)
„Завръщане у дома” – № 5, опус 15 по стихове на Адолф Фридрих фон Шак (2:45)

Финално трио от операта „Кавалерът на розата”, опус 59 (16:00)
Маршалкатa – Цветана Бандаловска
Октавиан – Мариана Цветкова
Софи – Мария Павлова

Пиано-акомпанятор – Милен Станев

(край на цитата)

Допускам, че този рецитал е бил повторен през април 2016 г, защото в предаването на БНР от този месец април (цитираната по-горе статия от Ирена Гъделева) става въпрос за рецитал със същата програма. Ето съответния откъс: „Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска ще изнесат рецитал изцяло с песни на Рихард Щраус на 20 април от 19 часа в партерното фоайе на Софийската национална опера. На пианото ще бъде Милен Станев.“

Давам още две информации за рецитали и концерти на Мариана Цветкова заедно с нейни колеги:

АПОЛОНИЯ 2016

8 септември | четвъртък | 19:00

Вокален концерт:  

МАРИАНА ЦВЕТКОВА, мецосопран

ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА, сопран

МИЛЕН СТАНЕВ, пиано 

Mариана Цветкова дебютира на оперната сцена през 1991 г. в ролята на Ан Трулов  в операта  „The Rake’s Рrogress“ от Стравински на музикалните фестивали в Торино и Салерно.  Международната си кариера започва с първото си представяне в Ла Скала през1999/2000, следват изяви в Мюнхенската държавна опера, Deutsche Oper Берлин, Националния театър в Токио, Semper Oper Дрезден, Aalto Theater Essen, Рио де Жанейро, Лион.

Създава си популярност с роли в оперите на Верди, Пучини, Р. Щраус, Маскани, Р. Вагнер, Джордано. Носителка е на Grand Prix на конкурса в Тулуза, Лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел, Втора награда на конкурса, на фондация „Пучини“ в Ню Йорк, и номинация Grammy 2002 за участие в запис на „Стабат Матер“ от Дворжак.  През 2013 г. получава Кристална Лира на СБМТД. 

От 2010 г. е гостуващ преподавател във Вокалния факултет на Католическия Университет в Южна Корея. Осъществява записи за Deutsche Grammophon и Naxos Records.

(край на цитата)

И втората статия:

ЛЮБОВ И НОСТАЛГИЯ – ПЕСЕНЕН РЕЦИТАЛ

19:00 часа, 27.12.2016 Зала 6 на НДК

Сопраното МАРИАНА ЦВЕТКОВА и баритонът АЛЕК АВЕДИСЯН под съпровода на пианистката АННА ПЕШКОВА, представят стилен рецитал “ЛЮБОВ И НОСТАЛГИЯ” за ценителите на вокалната музика. Песенни цикли от Брамс, Григ и Дворжак ще прозвучат в интерпретация на изпълнителите на 27 декември (вторник) от 19:00 часа в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК), като част от богата програма на Новогодишния музикален фестивал (НМФ). 

ПРОГРАМА

Johannes Brahms (1833–1897)

Heimweh II – Носталгия (Klaus Groth) Op. 63/8 

O liebliche Wangen – Любими бузки (Flemming) Op. 47/4

Immer leiser wird mein Schlummer – Още по-тих е моя сън (Lingg) Op.105/2

Von ewiger Liebe – Вечна любов (Wentzig) Op. 43/1 
Wir wandelten – Вървяхме (Daumer) Op. 96/2 
Liebestreu – Любовна вярност (текст Reinick) Op. 3/1 
Wie Melodien zieht es mir – Омайващи мелодии (Klaus Groth) Op.105/1 
*Изпълнява Мариана Цветкова

Wie bist du, meine Königin – Как си, моя кралице (Dammer) Op. 32/9 
Ständchen – Серенада (Volkslied) Op. 14/7 
An eine Äolsharfe – Еолска арфа (Mörike) Op.19/5 
Der Gang zum Liebchen – Път към любимата (Böhmisch) Op. 48/1 
Mondnacht – Лунна нощ (Eichendorff) 
Sommerabend – Лятна вечер (Schmidt) Op. 84/1 
Feldeinsamkeit – Самотата на полята (Allmers) Op. 86/ 2 
Der Tod, das ist die kühle Nacht – Смъртта, една нощ приятна (Heine) Op. 96/1 
Meerfahrt – Морско пътуване (Heine) Op. 96/4 
*Изпълнява Алек Аведисян 

Antonín Dvořák (1841-1904) 


Cigánské melodie – Цигански мелодии (Adolf Heyduk) Op. 55
Má píseň zas mi láskou zní – Моята песен любов разнася

Aj! Kterak trojhranec můj přerozkošně zvoní – Aх ! Защо звъни моята камбанка? 
A les je tichý kolem kol – Притихнала е цялата гора

Když mne stará matka zpívat, zpívat učívala – Когато старата ми майка ме учеше да пея 
Struna naladěna, hochu, toč se v kole – Струната опъната

Široké rukávy a široké gatě – Широки ръкави

Dejte klec jestřábu ze zlata ryzého – Клетка от злато
*Изпълнява Мариана Цветкова

Písně z Rukopisu Královédvorského – Песни от ръкописите на кралския двор (Op. 7), 1
Žežhulice – Кукувицата 
Opuščená – Напуснат
Skřivánek – Чучулигата 
Róže – Розата 
*Изпълнява Алек Аведисян 

Edvard Grieg (1843-1907)


Gruss – Поздрав Оp.48/1

Dereinst , Gedanke mein – Някой ден в моята мисъл Op. 48/2

Lauf und Welt – Бягство от света Op.48/3

Die verschwiegene Nachtigall – Потайният славей Op. 48/4

Ein Traum – Мечта Op. 48/6
*Изпълнява Мариана Цветкова

En svane – Лебед (Ibsen) Op. 25/2
Stambogsrim – Семеен албум (Ibsen) Op. 25/3 
Med en vandililje – С една водна лилия (Ibsen) Op. 25/4

Zur Rosenzheit – Когато розите цъфтят (Goethe) Op. 48/5 
*Изпълнява Алек Аведисян 

(край на цитата)

При този концерт дадох и репертоара на Алек Аведисян, за да се получи по-пълна представа за песенното творчество на тримата композитори Брамс, Дворжак и Григ. По мое мнение – една впечатляваща програма. С Алек Аведисян сме ФБ-приятели, познаваме се и лично от две негови гостувания в Габрово преди няколко години по време на Дните на камерна музика през м. септември, когато той изнесе самостоятелни рецитали с програми от песенното творчество на Франц Шуберт, преминали при много голям успех.

През 2017 г. Мариана Цветкова получи една голяма награда за многостранната си дейност – наградата „Златно перо“. Цитирам съответна информация:

Сайт на Софийска опера

МАРИАНА ЦВЕТКОВА И НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ СА ОТЛИЧЕНИ СЪС „ЗЛАТНО ПЕРО“

Солистите на Софийската опера и балет са сред наградените 24 творци на българската култура

Солистите на Софийската опера и балет, сопраното Мариана Цветкова и премиер- солистът от балета Никола Хаджитанев бяха отличени със „Златно перо“ от учредителите на наградата – „Classic FM“ Radio и Галерия „Макта“. По време на 22-та церемония за наградите, състояла се за първи път под куполите на Ларгото на антична Сердика, отличието по традиция получиха 24 изявени представители на българската култура. В деня на българската просвета и култура и славянската писменост своите 24-каратови пера, изработени от художника Цвети Киров, получиха столичният кмет Йорданка Фандъкова, оперната прима Стефка Евстатиева, която от години живее в САЩ, народната певица Янка Рупкина, треньорката Нешка Робева, музикантите Бедрос Папазян и проф. Анатолий Кръстев, актьорите Филип Трифонов и Милица Гладнишка, композиторът Георги Арнаудов, журналистите Горан Благоев и Жени Марчева.                                                                                                           

Сред институциите, които получават отличието, са НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Фолклорният ансамбъл „Средец“ и Общинският Дом на културата „Искър“.

При получаването на наградата от диригента Григор Паликаров, сопраното Мариана Цветкова изтъкна, че дълг на изпълнителите от нейното поколение е да предадат на по-младите всичко, на което са били научени от своите преподаватели и колеги от златното поколение български и световни оперни певци. „Комуто много е дадено, от него много се очаква“, каза тя и изпълни песен от Йовчо Крушев, с когото неотдавна заедно със сопраното Цветана Бандаловска изнесоха песенен рецитал по негови творби и песни на Рахманинов.

Никола Хаджитанев получи „Златно перо“ като победител в тазгодишната анкета сред слушателите на „Classic FM“ Радио. Отличието му бе връчено от учредителите на наградата Васил Димитров и Цвети Киров.    

(край на цитата)

И накрая една последна информация от 2018 година:

БНР

Мариана Цветкова: Ролята на Яна е много интересна за мен

публикувано на 17.01.2018

Автор: Светлана Димитрова

Аз бях още ученичка в музикалното училище в Русе, когато Пламен Карталов като директор на Русенска опера постави „Янините девет братя”. Много бях впечатлена, хем тогава не съм си представяла, че ще бъда оперна певица, не съм и мечтала за кариера“.

Интересува се от актьорската страна на ролята – много силна българка. Освен това Мариана за първи път ще пее в българска опера.

Ангажиментите й в Софийската опера отново ще я срещнат с Вагнер. „Тези героини с актьорско присъствие са ми много интересни. Това е друго амплоа. Изиграх през годините кралиците, героините. Сега дойде ред на артистите“. Смята, че в България има подценяване на този тип персонажи, но за нея е интересно да ги включи в репертоара си. Не се отказва от камерните концерти, които правеха заедно с Цветана Бандаловска и се надява до края на сезона отново да предложат интересна програма.
Иска й се да се върне към Тоска, Турандот, Леонора, Елизабет. Имам си мои задачи, които се надявам да осъществя, казва тя.

Мариана Цветкова е вицепрезидент на фондацията на Мартина Аройо. Тази година ще поставят „Фалстаф” и „Дон Паскуале” в Ню Йорк с млади певци, които получават специални стипендии.

В звуковия файл чуйте интервюто с Мариана Цветкова.

Интервю с Мариана Цветкова

Програма Христо Ботев Музика Метроном    Мариана Цветкова

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Радио София:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100920512

През 2018 и 2019 години Мариана Цветкова има нови изяви в оперни роли и в концертни рецитали, преди всичко в Софийската и в Русенската опери. Така през юни 2018 г. в Русе тя прибавя една нова роля в репертоара си – Амнерис в операта „Аида“ от Верди – роля, която отдавна е желаела да включи, вече като мецосопран.

В статия в русенската медия „Утро“ от 7 юни 2018 г. се отбелязва, че след като Мариана Цветкова е играла в Русенската опера в ролята на Аида през 1992 година, сега след 26 години „образът на Амнерис я привлича като образ на жена с повече изисквания, с повече загуби, но с изключителен сложен емоционален живот“. Ето още няколко думи за тази нейна изява:

„ (…) И след толкова звездни обещания, които очакваме тази вечер да превърнат премиерния спектакъл в омагьосващо преживяване, трябва да подчертаем, че продукцията е увенчана с още едно събитие – дебютът на МАРИАНА ЦВЕТКОВА в ролята на Амнерис. Образът на египетската принцеса, въплъщаващ идеята за отхвърлената любов и събиращ (според либретиста) в себе си „демоните на омразата и отмъщението“, е едно сериозно драматургично предизвикателство, което Мариана Цветкова ще добави към своя репертоар. Русенската певица със запомнящи се гастроли в миланската Ла Скала, Мюнхенската опера, Берлинската опера, Националния театър в Токио, Земпер Опера в Дрезден и много други елитни сцени е известна и с образцовата си вокална интерпретация на нежната любима на Радамес“.

(край на цитата)

Също през 2018 г. във в. „Култура“ е публикувана статия за певицата Баясгалан Дашням с автор Екатерина Дочева (брой 30 от 9 август 2018 г.), в която става въпрос и за Мариана Цветкова. Цитирам съответния абзац в тази статия:

„Не знам дали за Байса тази изява е била предизвикателство. Но в участието й в програмата „Франк Синатра versus Опера“ (концепция на оперната прима Мариана Цветкова) пролича нейната артистична мъдрост. Тя пя „Тоска“, а с прелестната Мариана Цветкова и пианиста-оркестър Милен Станев – дуета на Аида и Амнерис“.

(край на цитата)

На други нейни изяви днес в тази статия няма да се спирам.

Нека днес на 18 февруари 2020 г. поздравим Мариана Цветкова за 51-ия й рожден ден, като й пожелаем преди всичко здраве, щастие и нови музикални успехи.

………

На 24 декември 2020 г. Димитър Сотиров има „Диалози от къщи“ във ФБ (Инстаграм) с Мариана Цветкова и Владимир Маринов. Ето текста на експозето по случая в сайта на Димитър Сотиров във ФБ:

Mариана Цветкова завършва Вокалния и Музикално-теоретичния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”. Доктор по музика на Нов Български Университет. Специализира в Indiana University в класа на Мартина Аройо и в академията на Борис Христов за млади оперни певци в Рим.

Дебютира на оперната сцена през 1991 в ролята на Ан Трулов в продукцията на Пламен Карталов на операта „The Rake’s progress” от Стравински на музикалните фестивали в Торино и Салерно. Международната си кариера стартира с първото си представяне в Ла Скала през 1999 г. в ролята на Мадалена от операта „Андре Шение”, последвана от „Ариадна от Наксос” на Рихард Щраус през 2000 г. под палката на Джузепе Синополи. Следват изяви в Мюнхенската държавна опера, Дойче опер – Берлин, Национален театър – Токио, Земпер опер – Дрезден, Аалто театер – Есен, Рио де Жанейро, Лион.


Създава си популярност с роли в опери на Верди, Пучини, Р. Щраус, Маскани, Р. Вагнер, Джордано, сред които „Аида”, „Бал с маски”, „Трубадур”, „Дон Карлос”, „Турандот”, „Ариадна от Наксос”, „Пръстенът на нибелунга”, „Танхойзер”, „Тоска”, „Селска чест”, “Андре Шение”. В Софийската опера дебютира през 1994 г. в ролята на Аида. Следват „Трубадур”, „Бал с маски”, „Андре Шение”, “Дон Карлос“ и „Лоенгрин”. От 2010 година е член на трупата на Националната опера, с участие в продукциите на тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, „Турандот”, „Селска чест” и „Фиделио”. Изнася рецитали с произведения от Р. Щраус, А. Дюпарк, С. Рахманинов, П. Чайковски, А. Дворжак, П. Хаджиев, С. Барбер в Америка, Южна Корея, Испания, Русия.
Осъществила е записи за “Deutsche Grammophon” и “Naxos Records”. Сред наградите и отличията, на които е носителка, са: Grand Prix на конкурса в Тулуза (1998), Лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1996), Втора награда на конкурса, провеждан от фондация “Пучини” в Ню Йорк (1999), награди от фондациите: „Олга Фораи“, „Герда Лиснер“ и „Съливан”.


Има номинация за “Grammy” през 2002 г. за участие в запис на „Стабат Матер” от Дворжак. През 2013 г. получава “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за постижение в музикално-сценичните изкуства и ролята и на Брюнхилде във Вагнеровата продукция на Софийската опера „Пръстенът на нибелунга”. Със съдействието на музикалното общество „Васил Стефанов” през 2015 г. публикува книгата си „Рихард Вагнер и българските оперни певци. Изпълнителски предизвикателства.”


От 2010 година е гостуващ преподавател във Вокалния факултет на Католическия университет в Южна Корея. А от началото на кариерата си е асоциирана с творчески проекти на Общинския детски център за изкуство в Русе.

Владимир Маринов е роден във Варна. Завършил е НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – фагот и оперно пеене. Дебютира с успех на сцената на Варненската опера в ролята на Дон Жуан в едноименната опера на Моцарт. Специализира в Майнц, където преди края на своето обучение е солист на Камерната опера в Райсберг – Германия и на Театър „Софиензеле“ – Берлин. Следват множество покани и гостувания в спектакли и концертни програми по сцените на Германия, сред които са продукциите на „Вълшебният стрелец“ от Вебер (Берлин, Бранденбург и Потсдам) и „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Хайлигенщат.


Сезон 1999-2000 българският бас-баритон Владимир Маринов запълва с концерти в Ню Йорк, а следващото десетилетие има многостранна концертна и артистична дейност в Италия, Германия, Русия и Люксембург, Съединените щати и Турция.


Лауреат е на наши и чуждестранни конкурси. Завръщането на певеца в България го свързва с тясно сътрудничество с Руския културно-информационен център в София, където представя многостранни и многожанрови концертни програми, посветени на руската класическа и популярна музика.


Следват записи в БНР и БНТ. От 2018 г. Владимир Маринов е солист на Държавната опера – Русе, на сцената на която участва в постановките на оперите “Джани Скики”, “Бохеми”, “Травиата”, в ролята на Дядо Либен от “Българи от старо време”, в оперетите “Парижки живот” и “Царицата на чардаша”. Предстои му дебют в ролята на Бартоло от “Сeвилският бръснар” и на Големанов от едноименната творба на Георги Костов.

Да посрещнем заедно празничната Бъдни вечер с Мариана Цветкова и Владимир Маринов, които ще ми гостуват на 24 декември от 17:00 в #Диалози от дома на insta_dialozi в Инстаграм. 

…..

Изпълнение на Мариана Цветкова:

Йовчо Крушев – “Поема”, Мариана Цветкова – сопран, Боряна Ламбрева – пиано

……

Изпълнение на Мариана Цветкова:

Мариана Цветкова и Георги Димитров – Селска чест на П. Маскани – Дует на Алфио и Сантуца

…….

Изпълнение на Мариана Цветкова:

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА “Борис Христов” – 18 май-12 юли 2018 г. Концерт: 14.06.2018 – “Франк Синатра vIs Операта” Франк Синатра Let me try again Изпълняват: Мариана Цветкова, Владимир Маринов

……

…………………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.