Alexis Weissenberg

Българо-френският пианист Алексис Вайсенберг, починал на 8 януари 2012 г. – преди 10 години

„Музикалният талант на Алексис Вайсенберг спасява него и майка му от депортация в Полша и по този начин от смърт. Един пазач открива акордеона и кара Вайсенберг да му свири творби от Шуберт всеки ден. Този пазач им помага да избягат с влак от България през турската граница, за да могат да стигнат до Истанбул. Там те чакат месеци наред с валидни документи за пътуване до Хайфа в Палестина, където роднините на майка им ги прибира“.

(цитат от статията за Алексис Вайсенберг днес на 9 януари 2022 г.)

Драги приятели на музиката, вчера на 8 януари 2022 г. не писах статия на оперна тема – посветих такава на народната певица Валя Балканска, която навърши 80 години.

Днес искам да припомня една друга годишнина на вчерашния 8 януари 2022 г., която не е свързана с дата за оперен деец, а с името на един велик българо-френски пианист, който преди години беше едно от световните имена в областта на клавирното изкуство – Алексис Вайсенберг, роден в България на 26 юли 1929 г., после заминал за чужбина и изградил световно име като концертен пианист, по-късно и като клавирен педагог, починал на 8 януари 2012 г. в Швейцария – на вчерашния ден преди 10 години.

Алексис Вайсенберг е един от най-добрите ученици на Панчо Владигеров, после продължава обучението си в чужбина при други клавирни педагози и школи. По време на Втората световна война той напуска България, пътува по света и развива таланта си до най-високи постижения и световно признание.

Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика след напусането му на България е през 1972 г. и преминава с триумфален успех. В периода 1974–1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.

Нека призная, че и аз съм имал щастието два или три път да бъда на негови концерти в София през тия години и един път на такъв във Франкфурт – това бяха празници за всички, които го познаваха и можеха да се радват на неговото изкуство.

Алексис Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 г. клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.

За него в момента има Уикипедия-страници на 21 различни езика, както и на български език. По-долу в тази моя статия давам извадки от различни периоди на живота му, взети от различни източници:

Алексис Вайсенберг, единствено дете от еврейско семейство, слуша музика с майка си всеки ден като тригодишно дете и участва в камерна музика, която тя свири със своите братя и сестри. На около четиригодишна възраст тя му дава първите уроци по пиано, по половин час на ден. Малко по-късно Панчо Владигеров става негов учител по пиано, също и по композиция. В къщата им Вайсенберг среща много известни музиканти, включително пианиста Дину Липати.

Алексис изнася първия си концерт, когато е на десет години. В него той свири три произведения на Йохан Себастиан Бах, някои творби от „Das Album für die Jugend (Албум за младите)“ на Роберт Шуман, опус 68, „Die Wut über den verlorenen Groschen (Гневът за изгубения грош)” от Лудвиг ван Бетовен, опус 129, както и импровизация от Панчо Владигеров и една собствена композиция – етюд в сол мажор, с който етюд той е особено горд и който в последния момент транспонира в ми бемол мажор, защото му звучи по-добре.

През 1941 г. условията на живот в България по време на Втората световна война стават все по-трудни, както и поради нарастващия антисемитизъм в някои среди. Майката на Алексис иска да избяга с него в Турция, където живее един от нейните братя. С много малко багаж и акордеон те тръгват на път. Фалшивите им документи са открити от германски инспектори и трябва да прекарат три месеца в лагер близо до турската граница.

Музикалният талант на Вайсенберг спасява него и майка му от депортация в Полша и по този начин от смърт. Един пазач открива акордеона и кара Вайсенберг да му свири творби от Шуберт всеки ден. Този пазач им помага да избягат с влак през турската граница, за да могат да стигнат до Истанбул. Там те чакат месеци наред с валидни документи за пътуване до Хайфа в Палестина, където роднините на майка им ги прибира.

Едва когато се преместват в Йерусалим, Вайсенберг отново получава добри уроци по пиано в Музикалната академия в Йерусалим при професор Шрьодер. Във връзка с това спасение в България чрез свиренето на акордеон, самият Вайсенберг споделя следните мисли (цитат от Уикипедия-страницата му на руски език):

„Удача – отвратительный просчёт, иногда творящий крошечные чудеса. Нашей нежданной порцией удачи оказался музыкальный инструмент — милейший старый аккордеон. Немецкий офицер обожал Шуберта. Он позволял мне играть ближе к вечеру и время от времени являлся и слушал. Помню, как он садился в углу, в полном одиночестве, с каменным лицом безо всякого выражения — и вдруг вставал и выходил так же внезапно, как появлялся. И этот же самый офицер в один сумасбродный день поспешно забрал нас, доставил на вокзал, запихнул в поезд наши пожитки, буквально через окно закинул аккордеон и исчез, по-немецки сказав моей матери: «Будьте счастливы». Полчаса спустя поезд пересек границу. Паспорта у нас никто не спросил“.

(край на цитата)

Сега вече в Йерусалим Вайсенберг е на 14 години и много скоро свири Третия концерт за пиано на Бетовен с „Палестинския оркестър за радиоразпръскване” от Йерусалим. На следващата година той е поканен на първото си голямо концертно турне в Южна Африка с петнадесет концертни вечери, на които свири пет различни концерта за пиано и четири различни солови програми.

Обратно в Йерусалим войната току-що е приключила, Алексис Вайсенберг е поканен от Лео Кестенберг – тогава директор на Палестинския оркестър, да свири по един от сезонните концерти всяка година. Третият е дирижиран от Ленард Бърнстейн. Връзката с Бърнстейн, станала при този общ концерт мотивира Вайсенберг да замине за Ню Йорк за по-нататъшно обучение. Той получава препоръчителни писма от Кестенберг до Артур Шнабел и Владимир Хоровиц.

През годините 1946–1949 Вайсенберг учи в „Джулиърд Скул“ в Ню Йорк при Ванда Ландовска, Артур Шнабел и Олга Самаров. Владимир Хоровиц му дава съвет да участва в международния конкурс в Левънтрит и той спечелва там първа награда през 1947 г. След това печели „Youth Competition“ във Филаделфия. Вайсенберг изнася първите си големи концерти с Джордж Шел и Юджийн Орманди като диригенти.

Първите записи на Алексис Вайсенберг са за фирмата „Lumen“ и те също привличат международно внимание. Неговите интерпретации на сонатата в си-минор от Франц Лист и неговите „Петрарка-сонети“, ноктюрно и етюд за лява ръка от Александър Скрябин разкриват перфектната му техника и проницателен анализ при интерпретация, както и тънкия му, кристално чист тон, например в творбата „La Ricordanza“ на Карл Черни. След концертна пауза между 1956 и 1965 г., по време на която Алексис Вайсенберг разширява репертоара си, той се завръща в Париж и САЩ („Carnegie Hall“ в Ню Йорк), последвано от международна кариера в Европа и Япония.

Той става партньор като солист при концерти, ръководени от такива диригенти, като Лорин Маазел, Херберт фон Караян, Сейджи Озава и Карло Мария Джулини. В по-късните години от живота си Алексис Вайсенберг трябва да се оттегли от концертния живот поради заболяване, но продължава да работи като клавирен педагог при майсторски класове в абатството Енгелберг в Швейцария и дълги години е член на журито на международни музикални конкурси. През май 2007 г. той получава почетна докторска степен от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Няколко думи за това „абатство Енгелберг“, взети от реклама за този регион: „ (…) Курортното селище Енгелберг в Ури-Алпите в Централна Швейцария е образувано около средновековен манастир. Въпреки бурното минало, абатството на Енгелберг все още има монаси и остава в сърцето на общността, където се провеждат рецитали през летните нощи..

За високоскоростно ски-спускане и еднократно в живота приключение погледнете към планината Титлис с впечатляващия 3200-метров връх на юг от Енгелберг. На върха всъщност можете да преминете през ледник и да пресечете най-високия висящ мост в Европа.

В другата посока е Бруни, чиито южни склонове са окъпани в слънчева светлина и обещават забавление за семействата както през зимата, така и през лятото. Независимо дали сте специалист по катерене, туризъм, ски-писта или планинско колоездене, Енгелберг има терени, които ще ви вдъхновят да продължите (…) “. (край на цитата) Алексис Вайсенберг живее дълги години в Швейцария. В своите майсторски класове в Енгелберг той се приспособява към индивидуалните таланти на учениците си, като ги съветва да не приемат предварително измислена интерпретация на творбите, защото за него няма такава. По отношение на личния живот на Алексис Вайсенберг – той е женен един път. От този брак има две дъщери – Мария Вайсенберг де Репарас (Maria Weissenberg de Reparaz) и Кристина Вайсенберг де Репарас (Cristina Weissenberg de Reparaz). Кристина е омъжена за Грегорио Мараньон и Бертран де Лис (Gregorio Marañón y Bertrán de Lis), понастоящем Маркис де Мараньон (Marqués de Marañón), и живее близо до Мадрид. (край на биографичните бележки за Алексис Вайсенберг)

До края на тази кратка статия ще дам още описание на музикалните записи на Алексис Вайсенберг и други информации от източници на английски и френски езици:

Recorded works

He recorded extensively, including works of SchumannRachmaninoffLiszt and Chopin.

Among his other notable interpretations were those of Johannes Brahms‘s Piano Concerto No. 1, with Carlo Maria Giulini and Riccardo Muti, (“Les Introuvables d’Alexis Weissenberg”, 2004), Rachmaninoff’s Piano Concerto No. 2 with Herbert von Karajan and the Berlin Philharmonic, as well as his Piano Concerto No. 3 with Georges Prêtre and the Chicago Symphony Orchestra, and Seiji Ozawa with the Boston Symphony Orchestra (also with Leonard Bernstein and the Orchestre National de France).

His 1965 film recording of Stravinsky‘s Three Movements from Petrushka (directed by Åke Falck) was also highly praised. When Karajan watched the movie, he immediately invited Weissenberg to participate in a filmed performance of the Tchaikovsky First Concerto, replacing Sviatoslav Richter.

Selected discography

Audio

  • Bach: Goldberg Variations
  • Bach: Jesu bleibet meine Freude (Choral – aus: Herz und Mund und Tat und Leben BWV 147), Orfeo (CD)
  • Bartók: Piano Concerto No. 2 with Eugene Ormandy and the Philadelphia Orchestra RCA
  • Beethoven: The Five Piano Concertos with Herbert von Karajan and the Berlin Philharmonic Orchestra EMI (3 CDs)
  • Beethoven: Piano Sonatas: “Pathétique, Moonlight and Appassionata”
  • Brahms: Piano Concerto No. 1 (two recordings, with Carlo Maria Giulini and Riccardo Muti, EMI
  • Brahms: Rhapsodie g-Moll op. 79 Nr. 2, Orfeo (CD)
  • Brahms: Étude F-Dur, Orfeo (CD)
  • Brahms: Sonatas for violin & piano Nos. 1–3, with Anne-Sophie Mutter. EMI (CD)
  • Chopin: Piano Sonata No. 3, Ballade No. 4, Nocturnes. SWR Music (CD)
  • Chopin: Works for piano and orchestra. EMI (2 CDs)
  • Chopin: The Nocturnes. EMI
  • Chopin: Piano Sonata Nos. 2 and 3 EMI
  • Debussy: Estampes, Suite Bergamasque, Children’s Corner, L’Isle Joyeuse, etc. on Deutsche Grammophon
  • Debussy: Piano works. Deutsche Grammophon (CD)
  • Franck: Symphonic Variations for piano and orchestra (with Herbert von Karajan and The Berlin Philharmonic)
  • Haydn: Sonatas Hob.XVI/20,37 & 52, RCA (LP)
  • Liszt: Piano sonata in B minor. Einsatz Records, Japan
  • Liszt: Valse impromptu A-Dur, Orfeo (CD)
  • Mozart: Piano Concertos Nos. 9 and 21 with Giulini and the Vienna Symphony Orchestra
  • Mussorgsky: Pictures at an Exhibition, Orfeo (CD)
  • Mussorgsky: Pictures at an Exhibition, EMI
  • Prokofiev: Piano concerto No.3 – Seiji Ozawa, Orchestre de Paris
  • Rachmaninoff: Complete Preludes. RCA (CD)
  • Rachmaninoff: Piano Sonatas Nos. 1, 2. Deutsche Grammophon (CD)
  • Rachmaninoff: Piano Concerto No. 2 (with Herbert von Karajan and the Berlin Philharmonic Orchestra, 1972)
  • Rachmaninoff: Piano Concerto No. 3 (three different recordings, with Georges Pretre, Seiji Ozawa and Leonard Bernstein)
  • Ravel: Piano concerto – Seiji Ozawa, Orchestre de Paris
  • Ravel: Le Tombeau de Couperin, Orfeo (CD)
  • Scarlatti: Sonatas (A selection of 15) on Deutsche Grammophon
  • Schumann: Fantasie, op. 17. Orfeo (CD)
  • Schumann: “Carnaval” op.9, “Kinderszenen”, Op. 15 (Toshiba-EMI)

……

Video

  • Alexis Weissenberg DVD: Classic Archive 2008 – Bach, Brahms, Chopin, Prokofiev, Stravinsky.
  • YouTube: Alexander Scriabin, Nocturne for the Left Hand, Opus 9, No. 2, Alexis Weissenberg (https://www.youtube.com/watch?v=PJ57eF_D4qA)

……

Books

  • Gustl Breuer/Henno Lohmeyer (Hrsg.): »Alexis Weissenberg. Ein kaleidoskopisches Porträt«. Rembrandt Verlag, Berlin 1977.
  • Lettre d’Alexis Weissenberg à Bernard Gavoty, 1966
  • Weissenberg – Drei Interviews – 2012, Sofia

(край на цитатите)

Известно е, че Алексис Вайсенберг е не само пианист, но и композитор. Цитирам списък на неговите творби от източник на френски език:

Compositions

  • Autumn Song (1938), pour piano solo. Editions Schott
  • Thema mit Variationen (1940), pour piano solo. Editions Schott
  • Schlittenfahrt (1940), pour piano solo. Editions Schott
  • Etude (1940), pour piano solo. Editions Schott
  • Albumblatt (1940), pour piano solo. Editions Schott
  • Capriccio (1942), pour 2 pianos
  • Romance (1943), pour violon et piano. Editions Schott
  • Variations sur un thème de Prokofiev (1945), pour piano solo
  • Le vieux disque cassé (1945), pour piano solo. Editions Schott
  • a x a = a2 (1946), pour 2 pianos, dédicacé à Vladimir Horowitz
  • The Mannhatan Suite (1948), pour piano solo. Editions Schott
  • Oh Bach, dear Bach, forgive me ! (1948), pour piano solo, dédicacé à Vladimir HorowitzEditions Schott
  • Long Ago (Harlem Blues (1948), pour piano solo, dédicacé à Vladimir HorowitzEditions Schott
  • An Overheard Telephone Conversation (1949), pour piano solo. Editions Schott
  • Grand Hotel (1950), Comédie musicale.
  • Toccata Samba (1959), pour piano solo
  • Mozart Cadenza KV.491 (1960). Editions Schott
  • Le Regret (1962), étude pour piano. Editions Schott
  • Death Beat (1963), comédie musicale sur un thème d’Agatha Christie, pour 2 pianos, percussions, basse et voix
  • Viola Organista (1976), pour piano solo. Editions Schott
  • Berceuse de Noël (1977), pour voix et piano
  • La Fugue (1979), comédie musicale (version 2 pianos). Disque Columbia 1979 (Références : 070-14739)
  • Wiegenlied (1980), pour voix et piano
  • Eins, zwei, drei (1980), valse oubliée pour voix, piano et quatuor à cordes
  • Variation on a Popular Japanese Theme (1982), pour piano solo. Editions Schott
  • Sonate en état de jazz (1982), pour piano solo. Editions Mario Bois
  • Un Déménagement (1986), pour voix et piano
  • Les Papillons (1986), pour voix et piano
  • Ma Voix (1986), pour voix et piano

(край на цитата)

Ще завърша днешната ми статия за Алексис Вайсенберг с една публикация на немски език за него от 8 януари 2022 г., която дава много сведения за този изключителен пианист и педагог, който ни напусна преди 10 години:

Портал „Interlude“

An diesem Tag, 8. Januar: Alexis Weissenberg ist gestorben

von Georg Predota  8. Januar 2022

Am 8. Januar 2012 starb der legendäre Pianist Alexis Weissenberg in Lugano, Schweiz. Weißenberg besaß überirdische technische Fähigkeiten, wurde aber für seine unsentimentalen und kalten Darbietungen zur Rede gestellt. Stoisch an der Tastatur sitzend, hob er kaum eine Augenbraue, brach ein Lächeln auf oder schwankte im Wind, und er beschäftigte sich nie mit emotionalen oder übertriebenen Handbewegungen; er ging einfach zur Sache. In einigen Fällen wurden seine Aufführungen als „erschreckend wissenschaftlich“ bezeichnet, und ein Rezensent schrieb: „Weißenbergs Bach war eine Anatomie-Unterweisung, die von einem Meister durchgeführt wurde – eine brillante Sektion von kaltem, grauem, glänzendem Fleisch, aus der jede Spur von lebendigem Blut gewissenhaft herausgequetscht worden war.“ Weißenberg wollte nichts davon und erklärte in einem Interview: „Man kann nicht physisch die Kontrolle verlieren und genau sein, was seine Hände tun. Können Sie sich vorstellen, dass ein Chirurg jemanden operiert, ohnmächtig wird und an die Decke schaut und sehr aufgeregt ist? Der Patient würde sterben. Das passiert auch in der Musik. Der Patient stirbt, weil neben der eigentlichen Leistung zu viel passiert.“

(цитирам само началото на статията, после ще дам линк към нея)

Превод на цитираното начало:

На този ден, 8 януари: Алексис Вайсенберг почина

от Георг Предота, 8 януари 2022 г.

Легендарният пианист Алексис Вайсенберг почина на 8 януари 2012 г. в Лугано, Швейцария. Вайсенберг притежаваше неземни технически способности, но беше изправен пред конфронтация заради своите несантиментални и студени презентации. Стоически седнал до клавиатурата, той едва повдигаше вежди, прекъсваше едва започнала усмивка или се полюшваше като раздвижен от вятър и никога не се притесняваше с емоционални или преувеличени движения на ръцете; той се концентрираше на същността на работата си. В някои случаи неговите изпълнения са етикетирани като „ужасяващо научни“, а един рецензент пише: „Бах на Вайсенберг е урок по анатомия, даден от майстор – брилянтен откъс от студена, сива, лъскава плът, при която е имало следи от жива кръв, съвестно изцедена. „Вайсенберг не иска да знае нищо от това и обяснява в интервю: „Не можете физически да загубите контрол и да бъдете точно това, което правят ръцете ви. Можете ли да си представите хирург да оперира някого и да припадне, да гледа към тавана и да бъде много развълнуван? Пациентът ще умре. Това се случва и в музиката. Пациентът умира, защото в допълнение към действителното представяне се случват твърде много допълнителни неща”.

(край на превода)

Цитирам линк към статията, в която има много снимки и музикални илюстрации от изпъленния на Алексис Вайсенберг:

https://www.facebook.com/groups/234573175097/posts/10158709467245098/

Нека днес на 9 януари 2022 г. почетем 10 години от кончината на големия пианист Алексис Вайсенберг, починал на вчерашния 8 януари през 2012 година.

Мир на праха му!

…..

Линкове:

Изпълнение на Алексис Вайсенберг: Втори концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов с диригент Херберт фон Караян (само началото):

(Sergei Rachmaninov: Piano Concerto No. 2 / Alexis Weissenberg, piano · Herbert von Karajan, conductor · Berliner Philharmoniker / Recorded at the Berlin Philharmonie, 11 September 1971):

´´´´´´

Изпълнение на Алексис Вайсенберг: Трети концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов:

(This is a live performance from French TV in the late 1960s of Alexis Weissenberg with Jean Martinon conducting of Rachmaninoff’s 3rd piano concerto):

…..

На 10 януари 2021 г. получих от Марги Бурлакова от София препис на интервютата на Вайсенберг в Софийската музикална академия:

Aleksis_Vajsenberg_-_Tri_intervjuta-6050-b.pdf

….

Изпълнения на Алексис Вайсенберг:

Piano: Alexis Weissenberg 1.Prelude: 00:00 2.Fugue: 02:59 3.Forlane: 05:25 4.Rigaudon: 10:33 5.Menuet: 13:45 6.Toccata: 18:20:

…..

Изпълнение на Алексис Вайсенберг:

Alexis Weissenberg plays Liszt – Sonata, Lumen LP, 1955, very rare.

Titel

Piano Sonata in B Minor, S. 178

Künstler

Alexis Weissenberg

Album

The Sigi Weissenberg Recordings 1949-1955

Lizenziert an YouTube durch

Naxos of America (im Auftrag von DOREMI); Public Domain Compositions, BMG Rights Management (US), LLC

….