Kontohow – Seite 3

Сопраното от Италия Барбара Фритоли празнува вчера рожден ден

Драги приятели на оперната музика, сигурно вчера на 19 април 2024 г. ви е направило впечатление в моя профил във ФБ, че след като написах двете статии за оперните певци Наталия Десе от Франция и Петър Данаилов от България, които празнуваха рожден ден, се появи на стената ми едно лично съобщение от моята добра ФБ-приятелка от Италия Мила Павлова, която ми написа следните думи:

Скъпи Борис,
Днес има рожден ден изключителното италианско сопрано Барбара Фриттоли.
Абсолютна Дива на Ла Скала, любимо и предпочитано сопрано на Маестро Мути, открива сезона на Ла Скала на традиционният 7 декември 4 пъти!!! – истински рекорд.
Дългогодишен артист на Метрополитен в Ню Йорк и на всички големи световни театри.
Моя учителка в последните няколко години.
Би било чудесно, ако успееш да я включиш в твоите страници.

Мила Павлова, Милано, 19 април 2024 г.

(край на цитата)

Аз останах приятно изненадан, защото помня това хубаво и звучно италианско име Барбара Фриттоли, при което преди доста години съм слушал много нейни изпълнения по радио и телевизия, особено при предавания на оперни изяви по тия медии. Нейното име е добре познато тук в Германия, макар че кариерата й е била специално в Италия и в други европейски и извъневропейски държави. Но понеже редовно съм слушал доста години откриването на оперния сезон в Миланската Скала, което става всяка година на 7 декември, веднага се сетих след написаното от Мила Павлова, че много често съм срещал името на Барбара Фриттоли (по-нататък ще пиша фамилното й име само с едно „т“) в състава на солистите при това откриване в Милано.

И действително Мила Павлова има право – до сега Барбара Фритоли е участвала при ЧЕТИРИ такива откривания на сезона в Миланската Скала през последните 24 години. Направих справка за годините, оперите и солистите и цитирам следната информация:

През 2000 г. тя е Леонора в „Трубадур“ от Джузепе Верди, дирижирана от Рикардо Мути, с Лео Нучи, Виолета Урмана и Салваторе Личитра;

през 2001 г. тя е Дездемона в „Отело“ от Джузепе Верди, дирижирана от Рикардо Мути, с Пласидо Доминго и Лео Нучи;

през 2003 г. тя е Анаи в „Мойсей и Фараонът“ от Джоакино Росини, дирижирана от Рикардо Мути, с Илдар Абдразаков, Ервин Шрот, Джузепе Филианоти, Соня Ганаси и Нино Сургуладзе;

през 2011 г. тя е Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт, дирижирана от Даниел Баренбойм, с Петер Матей, Брин Терфел, Анна Нетребко и Джузепе Филианоти.

(край на цитата)

Вярно е и това, че след една много наситена и богата оперна кариера по целия свят, от 10-15 години Барбара Фритоли рязко редуцира вокалната си дейност, като премина изключително на педагогическа работа, с която се справя блестящо. Не знам причините за това, вчера тя навърши 57 години, което не може да се счита за горна граница по отношение на активна оперна кариера, но след като доста отдавна вече не пее по световните сцени, сигурно има свои лични причини, които не са ми известни.

Това сега не е важно, аз снощи реших да обърна внимание на тази особено заслужила оперна певица и понеже до сега не съм писал за нея и днес на 20 април 2024 г. имам свободна дата за оперна личност, реших да й посветя статия, в която да синтезирам онова, което открия за нея в различни източници. В това отношение не мога да се оплача – в медиите има много сведения за дейността й, също така Уикипедия-страници на десетина езика. Интересно е, че има малка такава и на български език, вероятно има любители в България, които са написали за нея.

Започвам именно с тази страница на български език:

Барбара Фритоли (на италиански: Barbara Frittoli) е италиански сопран, която изпълнява водещи роли на сцената на множество опери в Европа и САЩ.

Биография

Родена е на 19 април 1967 г. в Милано. Започва да учи пиано на деветгодишна възраст в Миланската консерватория, тъй като мечтае да стане пианистка. След това, по съвет на учителите си Казони и Бертола, тя се прехвърля към пеене, отначало като контраалт, след това като сопран, под ръководството на Джована Канети. Дебютира като сопран през 1989 г. в „Teatro Comunale“ във Флоренция като Инес, в спектакъл на „Трубадур“, дирижиран от Зубин Мета, с Лучано Павароти в главната роля.

След като завършва консерваторията в Милано, дебютира в „Metropolitan Opera“ през 1995 г. като Микаела в „Кармен“, след което продължава кариерата си на тази сцена с повече от 60 изпълнения, изпълнявайки ролите на Дона Елвира в „Дон Жуан“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Дездемона в „Отело“, Луиза в „Луиза Милер“, както и Алис Форд във „Фалстаф“, на сцената на Кралската опера в Лондон (1999, запис – Opus Arte).

Омъжена е за бас-бари тона Натал де Кароли.

(край на цитата)

Сега ще цитирам по-подробни данни за Барбара Фритоли от източници на английски и немски езици:

Барбара Фритоли, родена на 19 април 1967 г., е италианско оперно сопрано, специализирано в опери от Верди и Моцарт. Тя е пяла водещи роли в оперни театри в цяла Европа и Съединените щати, в Миланската Скала и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Нейните знакови роли включват Мими в „Бохеми“, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Дона Елвира в „Дон Жуан“ и Дездемона в „Отело“.

Живот

Фритоли е роден в Милано. На 9-годишна възраст тя започва да учи пиано в Консерваторията в Милано с намерението да стане пианистка. Когато пее в хора на консерваторията на 12 години, тя е забелязана от Джулио Бертола и Бруно Казони. По тяхна препоръка тя се обучава в алтово пеене, което довежда до проблеми с гласа. Фритоли възстановява гласа си едва след като учи при Джована Канети, под чието ръководство се развива като сопрано.

Тя прави своя професионален дебют през 1990 г. в ролята на Инес в „Трубадур“ от Верди под ръководството на Зубин Мета заедно с Лучано Павароти в главната роля в „Teatro Comunale“ във Флоренция.

През 1992 г. Фритоли дебютира в САЩ в операта на Филаделфия в ролята на Микаела в „Кармен“. Три години по-късно тя дебютира в Метрополитън опера през 1995 г. също като Микаела в „Кармен“ и пее там в над 80 представления (моя бележка – Б.К.: точният брой е 121), включително Дона Елвира в „Дон Жуан“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Анджелика в „Сестра Анджелика“ и Дездемона в „Отело“, главната роля в „Луиза Милер“, Амелия в „Симон Боканегра“, Вителия в „Милосърдието на Тит“ и Алис Форд във „Фалстаф“. Тя се изявява в две продукции на оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания, както и в новите продукции на Греъм Вик на „Така правят всички“ в ролята на Фиордилиджи през 1998 г. и в ролята на Дона Анна в „Дон Жуан“ през 2000 г.

През юни 1998 г. тя участва в ролята на Лиу в „Турандот“ при постановка на открито на операта от Пучини в Пекинг, Китай.

През декември 1999 г. тя пее Алис Форд в новия “Фалстаф” на Греъм Вик, с която се открива първия сезон след реновирането на Кралската опера в Лондон.

През декември 2004 г. Фритоли добавя към своя репертоар ролята на Елизабет ди Валоа в „Дон Карлос“, редувайки се в тази роля с Адриане Печонка в „Teatro Comunale“ във Флоренция.

През декември 2008 г. тя участва в нова постановка на „Таис“ от Масне, с която се открива новия сезон на „Teatro Regio“ в Торино. През 2012 г. тя дебютира в главната роля в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа в Оперния театър в Барселона.

Личен живот

Фритоли е била омъжена за баритона Натале де Каролис, с когото имат дъщеря Ариана. Тя имаше връзка с баса Илдар Абдразаков.

Награди

Барбара Фритоли е обявена за „Певец на годината“ в „Echo Klassik“ през 2001 г.
През 2012 г. е избрана за „Австрийска камерзенгерин“.

(край на цитата)

Особено задълбочено и подробно е описанието на биографията и дейността на Барбара Фритоли в източници на италиански език. Цитирам допълнителни данни от такива източници:

Барбара Фритоли започва да учи пиано на девет години в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано. Намерението й всъщност е да стане пианистка. Въпреки това, след няколко години, по съвет на педагозите Казони и Бертола, тя преминава към пеенето, започвайки от контраалтовия регистър, към който първоначално е била насочена, но след това се определя към сопрановия жанр, получавайки дипломата си под ръководството на Джована Канети.

Фритоли прави сопрановия си дебют през юни 1990 г. в „Театро Комунале“ във Флоренция в ролята на Инес в продукцията на „Трубадур“, дирижирана от Зубин Мета с Лучано Павароти в главната роля, с Долора Заджик като Азучена и Джорджо Занканаро като Граф ди Луна, предавана по радиото. Впоследствие тя е Третото момиче във „Възходът и падението на града Махагони“ от Курт Вайл с Катрин Малфитано в „Teatro Verdi“ във Флоренция, Инес в „Трубадур“ с диригент Даниел Орен и Райна Кабаиванска, Бруна Балиони, Никола Мартинучи, Лео Нучи и Анджело Носоти в „Teatro Regio“ в Парма и Света Маргерита в „Жана д’Арк“, дирижирана от Джанандреа Гавацени във Флоренция. Отново във Флоренция през 1992 г. тя е Педро в „Дон Кихот“ от Жюл Масне с Руджеро Раймонди и през 1994 г. Мими в „Бохеми“ с Джорджо Суриан.

Дебютът на Барбара Фритоли в Миланскала Скала се състои през 1993 г. в ролята на Агнезе в „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини със Сесилия Гасдия в главната роля и Антонио Салвадори в ролята на Филипо. Оттогава, в хода на кариерата си, Фритоли участва в безброй оперни представления, винаги в главни роли, в Миланската Скала, откривайки сезона ЧЕТИРИ пъти, интерпретирайки:

през 2000 г. тя е Леонора в „Трубадур“ от Джузепе Верди, дирижирана от Рикардо Мути, с Лео Нучи, Виолета Урмана и Салваторе Личитра;

през 2003 г. тя е Анаи в „Мойсей и Фараонът“ от Джоакино Росини, дирижирана от Рикардо Мути, с Илдар Абдразаков, Ервин Шрот, Джузепе Филиано ти, Соня Ганаси и Нино Сургуладзе;

и през 2011 г. тя е Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт, дирижирана от Даниел Баренбойм, с Петер Матей, Брин Терфел, Анна Нетребко и Джузепе Филианоти.

От началото на деветдесетте години тя се доказва като един от референтните интерпретатори на репертоара на Волфганг Амадеус Моцарт, постигайки публичен и критичен успех с този репертоар в големите театри и фестивали по света. В кариерата си тя пее като героиня в най-значимите оперни театри в света, постигайки голям успех.

На 16 януари 2007 г. тя е гост в телевизионното шоу, водено от Бруно Веспа – „Porta a Porta“, в което е интервюиран тенорът Лучано Павароти, като по този начин Барбара Фритоли прави последната си публична изява.

През февруари 2010 г. тя е удостоена с титлата „Австрийска Камерзенгерин“. Това е важна чест, която се присъжда в рамките на австро-германската култура и която датира от древна традиция, широко разпространена в дворцовите театри.

Фритоли дебютира във Виенската държавна опера през 1993 г. с ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини, след това Микаела в „Кармен“ и Антония в „Хофманови разкази“ с Натали Десе, Пласидо Доминго и Брин Терфел и в същия театър изпълнява главни роли в опери от Моцарт: Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ и Фиордилиджи в „Така правят всички“ със Сесилия Бартоли през 1994 г., дирижирана от Мути, в „Дон Жуан“, първо като Дона Елвира през 1997 г. и Дона Анна през 2002 г. Следват роли в опери от Верди, като тази на Дездемона в „Отело“ с Пласидо Доминго, дирижирана от Даниел Орен през 1997 г., Амелия Грималди в „Симон Боканегра“ през 2003 г. и Елетра в „Идоменей“ през 2006 г. До 2012 г. Фритоли участва в осемдесет виенски представления (моя бележка – Б.К.: точният брой е 91).

Наскоро тя е: Мими в „Бохеми“ от Пучини в „Teatro Regio“ в Торино, откриване на цикъла от четири опери „Най-доброто от италианската опера“, програмиран за „Expo 2015“; тя пее в благотворителен рецитал заедно с Феручо Фурлането, Рамон Варгас и Жорж Петен също в „Teatro Regio“ в Торино; Амелия в „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди, при откриване на сезон 2015/2016 на Театър „Карло Феличе“ в Генуа; Мими отново в Метрополитън опера в Ню Йорк и Неда в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало отново в Метрополитън; Амелия отново в „Симон Боканегра“ в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона и във Виенската държавна опера, както и в „Адриана Лекуврьор“ в „Teatro San Carlo“ в Неапол.

(край на цитата)

При мои статии за оперни певци с изяви във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк давам повече подробности за тия изяви. Що се отнася до Барбара Фритоли, нейната дейност в тия оперни театри е особено активна, специално тази в Ню Йорк. Сега ще цитирам подробности – първо във Виена:

Във Виенската държавна опера Барбара Фритоли има общо 91 изяви в оперите: „Кармен“ от Бизе, „Така правят всички“, „Дон Жуан“, „Идоменей“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Бохеми“ от Пучини, „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Отело“ и „Симон Боканегра“ от Верди, както и участие в две концертни изяви.

Ето подробен списък на тия участия по дати, опери и роли:

BENEFIZMATINEE

Mitwirkend | 1 Vorstellung | Sonstiges | 23.02.1997

CARMEN

Micaëla | 3 Vorstellungen | 19.11.1993–27.11.1993

COSÌ FAN TUTTE

Fiordiligi | 25 Vorstellungen | 30.10.1994–13.01.2014

DON GIOVANNI / DON JUAN

Donna Elvira | 4 Vorstellungen | 02.03.1997–07.04.1999

DON GIOVANNI / DON JUAN

Donna Anna | 3 Vorstellungen | 26.06.2002–30.06.2002

IDOMENEO

Elettra | 6 Vorstellungen | 27.01.2006–16.02.2006

LA BOHÈME (PUCCINI)

Mimì | 2 Vorstellungen | 08.11.1993–15.11.1993

LE NOZZE DI FIGARO

Contessa Almaviva | 14 Vorstellungen | 21.06.1994–28.10.2012

LES CONTES D’HOFFMANN / HOFFMANN’S ERZÄHLUNGEN

Antonia | 9 Vorstellungen | 20.12.1993–10.09.1996

MUSIKALISCHE RÜCKSCHAU

Mitwirkende | 1 Vorstellung | Konzert | 26.06.2010

OTELLO

Desdemona | 11 Vorstellungen | 18.02.1997–16.06.2007

SIMON BOCCANEGRA

Amelia Grimaldi | 14 Vorstellungen | 02.09.2003–04.06.2016

(край на цитата)

Дебюта на Барбара Фритоли във Виенската държавна опера е на 8 ноември 1993 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини с партньор в ролята на Родолфо прочутият тенор от Чехия Петер Дворски. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна първа изява във Виена:

BESETZUNG | 08.11.1993

Dirigent	Jan Latham-König
Inszenierung und Bühnenbilder	Franco Zeffirelli
Kostüme	Marcel Escoffier
Chorleitung	Dietrich D. Gerpheide
Rodolfo	Peter Dvorský
Mimì	Barbara Frittoli
Marcello	Jean-Luc Chaignaud
Schaunard	Renato Girolami
Colline	Kurt Rydl
Musetta	Rosa Vento
Benoit	Alfred Šramek
Alcindoro	Roland Schubert
Parpignol	Adolf Tomaschek
Sergeant der Zollwache	Nikolaus Simkowsky
Zollwächter	Friedrich Springer
Obstverkäufer	Hakki Özpinar
Kinderchor	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

Последната изява на Барбара Фритоли във Виенската държавна опера е на 28 октомври 2012 г. в ролята на Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт с партньори Карлос Алварес, Анита Хартиг, Ервин Шрот и други. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна последна изява във Виена:

BESETZUNG | 28.10.2012

Dirigent	Peter Schneider
Inszenierung	Jean-Pierre Ponnelle
Ausstattung	Jean-Pierre Ponnelle
Chorleitung	Thomas Lang
Conte Almaviva	Carlos Álvarez
Contessa Almaviva	Barbara Frittoli
Susanna	Anita Hartig
Figaro	Erwin Schrott
Cherubino	Margarita Gritskova
Marcellina	Donna Ellen
Don Basilio	Michael Roider
Don Curzio	Peter Jelosits
Don Bartolo	Il Hong
Antonio	Hans Peter Kammerer
Barbarina	Valentina Nafornita
Bauernmädchen	Karin Wieser

(край на цитата)

Изявите на Барбара Фритоли в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и техния брой са още по-впечатлителни. В периода от 7 октомври 1995 г. до 26 февруари 2016 г. тя има там общо 121 оперни изяви в следните опери (цитирам имената на основните солисти и датите на първите изяви):

Carmen
Metropolitan Opera House, Sa, 7. Oktober 1995

Debüt: Denyce Graves , Barbara Frittoli , Richard Bernstein

Micaela – Barbara Frittoli (Debüt)

La Bohème
Metropolitan Opera House, Do, 28. Dezember 1995

Mimi – Barbara Frittoli

Otello
Metropolitan Opera House, Sa, 2. Oktober 1999

Otello – Placido Domingo

Desdemona – Barbara Frittoli

Luisa Miller

Metropolitan Opera House, Do, 14. März 2002
Luisa – Barbara Frittoli

Rodolfo – Neil Shicoff

Don Giovanni
Metropolitan Opera House, Fr, 27. Dezember 2002
Donna Anna – Barbara Frittoli

Don Giovanni – Dmitri Hvorostovski

Così Fan Tutte
Metropolitan Opera House, Fr, 21. Oktober 2005

Fiordiligi – Barbara Frittoli

Carmen

Metropolitan Opera House, Do, 31. Dezember 2009,
Sendedebüt

Micaela – Barbara Frittoli

Simon Boccanegra
Metropolitan Opera House, Do, 20. Januar 2011,
Sendedebüt

Simon Boccanegra – Dmitri Hvorostovski

Amelia – Barbara Frittoli

Don Giovanni
Metropolitan Opera House, Do, 13. Oktober 2011,
Sendedebüt

Donna Elvira – Barbara Frittoli

La Clemenza di Tito
Metropolitan Opera House, Fr, 16. November 2012
Sendedebüt

Vitellia – Barbara Frittoli

Don Carlo
Metropolitan Opera House, Fr, 22. Februar 2013
Sendedebüt

Don Carlo – Ramón Vargas

Elisabeth von Valois – Barbara Frittoli

Rodrigo – Dmitri Hvorostovski

Cavalleria Rusticana
Pagliacci
Metropolitan Opera House, Do, 21. Januar 2016

Nedda – Barbara Frittoli

Последна изява: Cavalleria Rusticana
Pagliacci
Metropolitan Opera House, Fr, 26. Februar 2016

(край на цитата)

По-долу ще цитирам в оригинал от източник на италиански език оперния репертоар и дискографията на Барбара Фритоли:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Agnese del Maino	Beatrice di Tenda	Bellini
Micaela	Carmen	Bizet
Adriana Lecouvreur	Adriana Lecouvreur	Cilea
Maria Stuarda	Maria Stuarda	Donizetti
Isabella	L’assedio di Calais	Donizetti
Marguerite	Faust	Gounod
Nedda	Pagliacci	Leoncavallo
Thaïs	Thaïs	Massenet
Pedro	Don Quichotte	Massenet
Sifare	Mitridate, re di Ponto	Mozart
Elettra	Idomeneo	Mozart
Contessa d’Almaviva	Le nozze di Figaro	Mozart
Donna Anna Donna Elvira	Don Giovanni	Mozart
Fiordiligi	Così fan tutte	Mozart
Vitellia	La clemenza di Tito	Mozart
Antonia	Les Contes d’Hoffmann	Offenbach
Mimì	La bohème	Puccini
Un’amante Giorgetta	Il tabarro	Puccini
Suor Angelica Suor Genovieffa	Suor Angelica	Puccini
Nella	Gianni Schicchi	Puccini
Liù	Turandot	Puccini
Berta	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Delia Modestina	Il viaggio a Reims	Rossini
Anaï	Moïse et Pharaon	Rossini
Medora	Il corsaro	Verdi
Luisa Miller	Luisa Miller	Verdi
Ines Leonora	Il trovatore	Verdi
Amelia Grimaldi	Simon Boccanegra	Verdi
Elisabetta di Valois	Don Carlo	Verdi
Desdemona	Otello	Verdi
Mrs Alice Ford	Falstaff	Verdi

(край на цитата)

Discografia Barbara Frittoli

Stabat Mater (Emi, 1996), di Pergolesi (dir. Riccardo Muti), con Anna Caterina Antonacci
La bohème (Philips, 1999), di Giacomo Puccini (dir. Zubin Mehta), con Andrea Bocelli
Pagliacci (Decca, 2000), di Ruggero Leoncavallo (dir. Riccardo Chailly), con José Cura, Carlos Alvarez
Il trovatore, (Sony, 2001), di Giuseppe Verdi (dir. Riccardo Muti), con Violeta Urmana, Salvatore Licitra e Leo Nucci
Arie di Verdi (Erato, 2001) (dir.Sir Colin Davis)
Arie di Mozart (Erato 2001) (dir. Sir Charles Mackerras)
Idomeneo (Erato 2002) (dir. Sir Charles Mackerras)
Messa da Requiem (2010), di Giuseppe Verdi (dir. Riccardo Muti) con Chicago Symphony Orchestra, Olga Borodina, Mario Zeffiri, Ildar Abdrazakov
Simon Boccanegra (Delos Production 2015) (dir. Constantine Orbelian) con Dmitrij Chvorostovskij, Ildar Abdrazakov e Stefano Secco

…..

DVD

Così fan tutte (1996), di Wolfgang Amadeus Mozart (dir. Riccardo Muti, reg. Roberto De Simone) con Alessandro Corbelli, dalla Wiener Staatsoper
Falstaff (1999), di Giuseppe Verdi (dir. Bernard Haitink, reg. Graham Vick, Opus Arte UK Ltd.) con Bryn Terfel, Desirée Rancatore, dalla Royal Opera House di Londra
Moïse et Pharaon (2005), di Gioachino Rossini (dir. Riccardo Muti) reg. Luca Ronconi), con Ildar Abdrazakov, Erwin Schrott, Giuseppe Filianoti, Sonia Ganassi, Nino Surguladze, dal Teatro alla Scala
Turandot (2005), di Giacomo Puccini (dir. Giuliano Carella, reg. Nuria Espert) dal Gran Teatre del Liceu di Barcellona
Falstaff (2007), di Giuseppe Verdi (dir. Zubin Mehta, reg. Luca Ronconi) con Ruggero Raimondi dal Teatro comunale di Firenze
Otello (2009), di Giuseppe Verdi (dir. Riccardo Muti, reg. Graham Vick), con Plácido Domingo, Leo Nucci, Rossana Rinaldi, dal Teatro alla Scala
Thaïs (2009), di Jules Massenet (dir. Gianandrea Noseda, reg. Stefano Poda) con Lado Ataneli, dal Teatro Regio di Torino
Trittico, Suor Angelica (2009), di Giacomo Puccini (dir. Riccardo Chailly, reg. Luca Ronconi) con Anita Rachvelishvili
Carmen (2010) di Georges Bizet (dir. Yannick Nézet-Séguin, reg. Richard Eyre) con Elīna Garanča e Roberto Alagna, dal Metropolitan Opera House
Le nozze di Figaro (2010) di W. A. Mozart (dir. Philippe Jordan, reg. Giorgio Strehler) con Ludovic Tézier, Ekaterina Siurina, Luca Pisaroni, dall’Opéra national de Paris
Falstaff (2011), di Giuseppe Verdi (dir.Daniele Gatti, reg. Sven-Eric Bechtolf) con Ambrogio Maestri, da Opernhaus Zürich
Le nozze di Figaro di W. A. Mozart (dir. Jesus Lopez Cobos, reg. Emilio Sagi) con Ludovic Tézier, Luca Pisaroni, dal Teatro Real di Madrid

(край на цитатите)

Цитирам в оригинал на италиански език и после в превод на български език едно интересно интервю на Барбара Фритоли, проведено през 2010 г. в Италия, което ни показва редица факти от живота и дейността на певицата:

Портал „Opera Click“

(2010 г.)

Barbara Frittoli

Categoria:

Soprano Sala Napoleonica delle Ville Ponti a Varese: In questi anni più volte mi è capitato di intrattenermi cordialmente con alcuni dei grandi artisti premiati dall’Associazione Amici della Lirica “Francesco Tamagno”, ma devo confessare che mai come in questa occasione mi sono trovata così a mio agio con la mia interlocutrice, vuoi per la gentilezza, vuoi per la naturale simpatia e spontaneità che caratterizzano Barbara Frittoli. È dunque per me un grande piacere ripercorrere con la mente la nostra piacevole conversazione avvenuta dopo l’assegnazione del Premio Lirico “Città di Varese”, in attesa di poterci recare a cena.

– Come nasce la sua passione per l’opera e cosa la spinse a studiare canto?

– Ho iniziato a studiare canto per caso, perché in realtà all’età di nove anni ho cominciato a studiare pianoforte in Conservatorio a Milano, poi facendo canto corale all’età di dodici anni è venuta fuori una voce impostata naturalmente, in quegli anni il maestro Casoni insieme al maestro Bertola hanno cominciato a seguirmi ed interessarsi a me, cercando di convincere i miei genitori a farmi sostenere l’esame di canto, sebbene io non volessi, perché il mio desiderio era di diventare una pianista.

– Qual è stato il suo rapporto con gli insegnanti di canto?

– Beh, il primo insegnante mi ha quasi distrutto… io ho sempre avuto questa voce abbastanza brunita e quindi mi faceva cantare da contralto e così dopo un anno di questo martirio mi sono ridotta praticamente con un’estensione di una sola ottava! Fortunatamente ho poi incontrato la signora Canetti che mi ha messo a “pane, acqua” e vocalizzi per circa due anni e in questo arco di tempo ho recuperato tutta la voce e sono “uscita” come un soprano, come doveva essere. Posso proprio dire che la signora Canetti mi ha salvato la vita! Con lei tutt’oggi abbiamo un ottimo rapporto.

– E il pianoforte?

– Il pianoforte pian pianino l’ho abbandonato completamente, vuoi perché non avevo più il tempo, vuoi perché, ad essere sinceri, ero modesta come pianista… la musica che era sullo spartito e che avevo in testa non riuscivo a renderla sul pianoforte ed io impazzivo perché la mia sensibilità musicale mi portava ad essere molto critica sui poco soddisfacenti risultati raggiunti. Invece nel canto tutto risultava per me molto più facile. Poi il cantare ha iniziato a fruttare economicamente ed io mi chiedevo “Ma come, mi pagano?”, perché era talmente facile per me che mi sembrava strano divertirmi e vedermi pagata per questo.

– Come ricorda i suoi esordi, subito proiettata su palcoscenici importanti?

– Al concerto alla Scala avevo 38 e mezzo di febbre e tra me e me dicevo “Sono alla Scala” ma forse non mi rendevo veramente conto di ciò che stava realmente accadendo perché avevo la febbre. Comunque son sempre stata molto tranquilla, probabilmente perché non avevo quell’ansia di “arrivare”, in fondo allora non era quella la mia idea… io volevo fare la pianista, il canto era un divertimento. Certo stare in scena mi piaceva tantissimo e pian piano iniziavano ad esserci tante offerte di lavoro e per me questa era una gioia perché così potevo non pesare sulle spalle della mia famiglia. All’inizio questo più che altro mi stupiva. I miei genitori mi han sostenuta tantissimo, probabilmente loro han visto più lontano di quanto io non vedessi.

– Dopo il debutto, lei si è distinta come raffinata interprete mozartiana, ma anche come memorabile Desdemona nell’Otello. Dei ruoli che non ha ancora debuttato quale ruolo le piacerebbe affrontare?

– Un ruolo che debutterò nel 2012 è Adriana Lecouvreur, anche perché Cilea è uno di quegli autori che va affrontato con molta esperienza. Ci vorrà sicuramente ancora del tempo, ma certamente Aida è un ruolo che amo tantissimo e prima o poi vorrei cantare. Mentre uno impossibile, che probabilmente non interpreterò mai è Lady Macbeth. Per Aida c’era una proposta di Muti, poi adesso tutto è cambiato alla Scala e così… in effetti non so se canterei quest’opera con un altro direttore che non sia Muti. Con Muti ho cantato Il Trovatore, ma lui conosce benissimo e rispetta la mia voce e non voleva una Leonora drammatica, ma una fanciulla, una Leonora credibile anche vocalmente. Così Il Trovatore è un’opera che ho cantato con Muti, poi non l’ho più cantato anche se mi è stato chiesto diverse volte. Lady Macbeth invece credo che sarà proprio impossibile. Ci sono delle vie in Verdi per i soprani, c’è la strada di Simon Boccanegra, Luisa Miller, Otello, poi ci sono tutti i ruoli del primo Verdi, di Un Ballo in maschera e sono due strade diverse. Io cerco di seguire una via coerente nella scelta dei ruoli da affrontare.

– E Donizetti?

– Questo è un altro discorso, avrei tanto voluto cantare Lucrezia Borgia, ma finora nessuno mi ha mai chiesto di farlo.

– Quale grande soprano del passato lei apprezza maggiormente?

– A parte la Callas, la Tebaldi, la Scotto, ovviamente, le dico un nome quasi sconosciuto, il soprano norvegese Kirsten Flagstad, una grandissima cantante degli anni trenta che aveva una tecnica modernissima, un modo di cantare molto attuale, un’artista che io adoro e che trovo estremamente interessante soprattutto per il gusto musicale avanzato per quella che era la prassi dell’epoca. Anche perché la Flagstad cantava ciò che sulla partitura è scritto senza orpelli aggiunti arbitrariamente e questa è una cosa per me essenziale. In questo io seguo molto Muti che mi ha insegnato ad eseguire esattamente ciò che è scritto, dalla lunghezza di una singola nota, agli accenti, a ogni minima sfumatura

– Dunque è retorico chiederle con quale direttore lavora meglio?

– Certamente Muti, perché apprezzo la sua continua ricerca e quel rispetto per la volontà del compositore che caratterizzano ogni sua lettura.

– Qual è il suo pensiero sulla regia: dev’essere moderna, tradizionale?

– Io amo molto anche il regista che sposta le opere in epoche differenti e le produzioni moderne se sono intelligenti, un grande regista è certamente Graham Vick, con lui ho fatto Così fan tutte e un Don Giovanni molto forte, però molto bello. Un altro regista che apprezzo, ma con cui non ho mai lavorato, è Robert Carsen, anche lui a volte dà un taglio che può dar fastidio, ma nelle sue scelte registiche c’è sempre una motivazione. Quando c’è una ragione si può fare tutto in scena… anche se però in alcuni casi dovrebbero scrivere che lo spettacolo è vietato ai minori, ci sono degli allestimenti che io non farei mai vedere a mia figlia; penso ad un Rigoletto a Londra con una vera orgia nel primo atto, ricordo un Otello a Parigi in cui nella scena finale venivo accoltellata più volte e in maniera atroce, insomma una scena da film dell’orrore, c’era proprio la volontà di creare raccapriccio nel pubblico. Ma il teatro è teatro, non è il cinema, malgrado le evidenti contaminazioni odierne e poi io penso che noi viviamo in un mondo già di per sè di forti impatti e allora non è forse meglio che lo spettatore in teatro faccia un tuffo nel passato? Per questo posso dire che probabilmente amo più le produzioni classiche che in fondo mi rilassano, sebbene siano forse di minore impatto emotivo, alla fine, però, ci si concentra più sulla musica.

– E il pubblico?

– Ogni pubblico è differente, gli italiani non si lasciano mai veramente andare, sono più compassati, gli inglesi son quelli che si divertono di più e che sono più partecipi, possiamo dire che sono in palcoscenico con te. Gli statunitensi sono forse un po’ esagerati… un pubblico da stadio.

– I futuri impegni?

– Partirò il 26 febbraio per New York dove canterò al Metropolitan dagli inizi di marzo al primo aprile in diverse repliche di Luisa Miller; quindi mi aspetta il Giappone, Tokio, dove ritroverò Muti per il Requiem di Verdi. Il rientro in Italia è previsto a Firenze nella nuova stagione con Falstaff di Verdi e la regia di Luca Ronconi. Ma adesso in questi giorni dopo l’intenso periodo viennese ho bisogno di rilassarmi un po’ e dedicarmi a mia figlia Arianna.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Opera Click“

2010 г.

Барбара Фритоли

категория: сопрано

Наполеонова зала във „Вила Понти“ във Варезе:

През последните години имах възможността да разговарям сърдечно с някои от великите артисти, наградени от „Асоциацията на приятелите на операта „Франческо Таманьо“, но трябва да призная, че никога досега не съм чувствал себе си така спокоен с моята събеседничка, вероятно или поради нейната доброта, или поради естествената симпатия и спонтанност, които характеризират Барбара Фритоли. Затова за мен е голямо удоволствие да проследя в съзнанието си нашия приятен разговор, който се проведе след връчването на оперната награда „Città di Varese“, докато чаках да мога да отида на вечеря.

– Как се зароди страстта ви към операта и какво ви накара да учите пеене?

– Започнах да уча пеене случайно, защото реално на девет години започнах да уча пиано в Консерваторията в Милано, след това като се занимавах с хорово пеене на дванадесет години, се появи един естествено поставен глас, в онези години маестро Казони заедно с Маестро Бертола започна да ме следи и да се интересува от мен, опитвайки се да убеди родителите ми да ме пуснат на изпит по пеене, въпреки че аз не исках, защото желанието ми беше да стана пианистка.

– Какви бяха отношенията ви с учителите по пеене?

– Е, първият учител почти ме унищожи… Винаги съм имала този доста излъскан глас и затова той ме накара да пея като контраалт и така след една година на това мъченичество бях практически сведена до диапазон от само една октава! За щастие тогава срещнах г-жа Канети, която ме постави на “хляб и вода” и вокализации за около две години и през този период от време възстанових целия си глас и “излязох” като сопран, както трябваше да бъде. Наистина мога да кажа, че г-жа Канети ми спаси живота! И днес имаме отлични отношения с нея.

– А пианото?

– Бавно изоставих пианото напълно или защото вече нямах време, или защото, честно казано, бях скромна като пианистка. Музиката, която беше в партитурата и която имах в главата си, не можех да ги съвместя заедноI Полудях, защото моята музикална чувствителност ме накара да бъда много критична към постигнатите незадоволителни резултати. При пеенето обаче всичко ми беше много по-лесно. След това пеенето започна да се изплаща финансово и се запитах: „Ама как, плащат ли ми?“, защото ми беше толкова лесно, че ми се струваше странно да се забавлявам и да виждам как ми плащат за това.

– Как си спомняте началото си, веднага проектирано върху важни етапи?

– На концерта в Миланската Скала вдигнах температура 38 и половина и си казах: “Аз съм в Скалата”, но може би не осъзнавах какво всъщност се случва, защото имах температура. Винаги обаче съм била много спокойна, може би защото нямах това притеснение да “пристигна”, все пак това не беше моята идея тогава… Исках да бъда пианистка, пеенето беше забавно. Разбира се, много ми харесваше да съм на сцената и малко по малко започнаха да идват много предложения за работа и за мен това беше радост, защото по този начин не можех да натоварвам плещите на семейството си. Първоначално това ме изненада повече от всичко друго. Родителите ми много ме подкрепяха, може би те виждаха по-далеч от мен.

– След дебюта ви се отличихте като изтънчен интерпретатор на Моцарт, но и като запомняща се Дездемона в „Отело“. От ролите, в които все още не сте дебютирали, с коя бихте искали да се заемете?

– Роля, с която ще дебютирам през 2012 г., е Адриана Лекуврьор, също и защото Чилеа е от онези автори, към които трябва да се подхожда с много опит. Със сигурност ще отнеме още известно време, но със сигурност Аида е роля, която много обичам и рано или късно бих искала да изпея. Докато невъзможна, която вероятно никога няма да играя, е Лейди Макбет. За Аида имаше предложение от Рикардо Мути, сега всичко се промени в Миланската Скала и така… всъщност не знам дали бих изпяла тази опера с друг диригент, различен от Мути. С Мути изпях „Трубадур“, но той познава и уважава гласа ми много добре и не искаше драматична Леонора, а младо момиче, надеждна Леонора, но и вокално. Така че „Трубадур“ е опера, която изпях с Мути, след което никога повече не я изпях, въпреки че ме помолиха няколко пъти. Лейди Макбет, от друга страна, мисля, че ще бъде невъзможно. Във Верди има пътеки за сопраните, има пътя на „Симон Боканегра“, „Луиза Милер“, „Отело“, след това има всички роли на началния Верди, на „Бал с маски“ и това са два различни пътя. Опитвам се да следвам последователен път при избора на ролите, с които да се справя.

– А Доницети?

– Това е друг въпрос, много бих искал да пея „Лукреция Борджия“, но досега никой не ме е молил да го направя.

– Кое велико сопрано от миналото цените най-много?

– Освен Калас, Тебалди, Ското, разбира се, ще ви кажа едно почти непознато име, норвежкото сопрано Кирстен Флагстад, велика певица от тридесетте години, която имаше много модерна техника, много актуален начин на пеене, артист, който обожавам и го намирам за изключително интересен, особено за напредналия музикален вкус според практиката на времето. Освен това, защото Флагстад изпя написаното в партитурата без произволно добавени излишни украшения и това е нещо съществено за мен. В това много следвам Мути, който ме научи да изпълнявам точно това, което е написано, от дължината на една нота, до акцентите, до всеки най-малък нюанс

– Значи е риторично да ви питам с кой диригент работите най-добре?

– Със сигурност Мути, защото ценя непрекъснатото му изследване и онова уважение към волята на композитора, което характеризира всеки негов прочит.

– Какво мислите за режисурата: трябва ли да е модерна, традиционна?

– Също така много обичам режисьора, който премества творби в различни епохи и съвременни продукции, ако са интелигентни. Страхотен режисьор със сигурност е Греъм Вик, с него направих „Така правят всички“ от Моцарт и един много силен, но много красив „Дон Жуан“. Друг режисьор, който ценя, но с когото никога не съм работила, е Робърт Карсен, той също понякога дава наклон, който може да бъде досаден, но винаги има мотивация в неговия режисьорски избор. Когато има причина, можеш да направиш всичко на сцената… дори в някои случаи да пишат, че представлението е забранено за непълнолетни, има постановки, които никога не бих показала на дъщеря си. Сещам се за „Риголето“ в Лондон с истинска оргия в първо действие, сещам се за „Отело“ в Париж, в който във финалната сцена бях намушкана няколко пъти и то по зверски начин, накратко сцена от филм на ужасите, там беше именно желанието да се създаде ужас в обществото. Но театърът си е театър, не е кино, въпреки очевидните замърсявания на днешния ден и тогава си мисля, че живеем в свят, вече сам по себе си на силни въздействия и затова не е ли по-добре зрителят в театъра да се потопи в миналото? Поради тази причина мога да кажа, че вероятно обичам повече класическите продукции, които в крайна сметка ме отпускат, въпреки че може би имат по-малко емоционално въздействие, в крайна сметка обаче се фокусираме повече върху музиката.

– А обществеността?

– Всяка публика е различна, италианците никога не се оставят, те са по-упорити, англичаните са тези, които се забавляват най-много и са най-ангажирани, може да се каже, че те са на сцената с вас. Американците може би са малко преувеличени… стадионна публика.

– Бъдещи ангажименти?

– Ще замина на 26 февруари за Ню Йорк, където ще пея в Метрополитън опера от началото на март до 1 април в няколко представления на „Луиза Милер“, после в Япония. В Токио ме очакват, където отново ще срещна Мути за Реквиема на Верди. Завръщането в Италия се очаква във Флоренция през новия сезон с „Фалстаф“ на Верди, режисиран от Лука Ронкони. Но сега тези дни след интензивния период във Виена имам нужда малко да се отпусна и да се посветя на дъщеря ми Ариана.

(край на превода)

През 2013 г. Барбара Фритоли гостува за два концерта в Мексико, за които има сведения в медиите на испански език. Цитирам информация на испански език, после в превод на български:

Портал в Мексико

25 de septiembre de 2013

La soprano italiana Barbara Frittoli ofrecerá dos conciertos dentro del FIC

Los recitales serán en el Palacio de Bellas Artes y el Teatro Juárez, de Guanajuato, los días 22 y 26 de octubre, respectivamente

Secretaría de Cultura | 25 de septiembre de 2013

Los recitales serán en el Palacio de Bellas Artes y el Teatro Juárez, de Guanajuato, los días 22 y 26 de octubre, respectivamente. Para la soprano italiana Barbara Frittoli los recitales que ofrece, acompañada de una pianista, son un ejercicio de comunión entre ambas intérpretes para facilitar que fluyan las emociones contenidas en la música.

Durante su actual gira mundial incluye obras de Giuseppe Verdi y Richard Wagner, en ocasión del 200 aniversario del natalicio de los dos compositores.

Algunas de las piezas que interpretarán son Seis romanzas, de Giuseppe Verdi (1813-1901), Cuatro canciones francesas y Cinco poesías para voz femenina Wesendonck Lieder, de Richard Wagner (1813-1883), además de Cuatro canciones de Amaranta, del compositor italiano Francesco Paolo Tosti (1846-1916).

Los recitales forman parte del 41 del Festival Internacional Cervantino, y se realizarán el 22 de octubre en el Palacio de Bellas Artes y el 25 del mismo mes en el Teatro Juárez, de Guanajuato.

Barbara Frittoli estará acompañada por la pianista georgiana Mzia Bakhtouridze. En entrevista telefónica desde Milán, Italia, la cantante destacó que en este 2013 era necesario incluir piezas de Giuseppe Verdi y Richard Wagner en su repertorio, tanto por la celebración de sus respectivos natalicios como por la importancia de su legado.

Destacó que los dos compositores convivieron en la misma época e incluso Guiseppe Verdi reconoció que Richard Wagner fue una influencia en sus composiciones.

Todas las personas del mundo están conectadas con la música de Guiseppe Verdi, de todas sus edades, tanto en el pasado como en el presente, sus composiciones tienen la característica de poder tocar las emociones del espectador, de llegar a sus corazones.

Eso es lo que me interesa transmitir en las presentaciones, de ahí el planteamiento de llevar la interpretación vocal e instrumental a su más alto nivel, en una comunión entre notas y sentimientos que contienen. Para mí la presencia de Mzia Bakhtouridze en el escenario no es un complemento sino parte de una unidad, expresó Barbara Frittoli.

(край на цитата)

Превод от испански:

Портал в Мексико
25 септември 2013 г.

Италианското сопрано Барбара Фритоли ще изнесе два концерта във FIC

Рециталите ще бъдат в „Palacio de Bellas Artes“ и „Teatro Juárez“, в Гуанахуато, съответно на 22 и 26 октомври.

Министерство на културата | 25 септември 2013 г.

Рециталите ще бъдат в „Palacio de Bellas Artes“ и „Teatro Juárez“, в Гуанахуато, съответно на 22 и 26 октомври. За италианското сопрано Барбара Фритоли, рециталите, които тя предлага, придружени от пианист, са упражнение за общуване между двамата изпълнители, за да се улесни потокът от емоции, съдържащи се в музиката.

По време на текущото си световно турне Барбара Фритоли включва произведения от Джузепе Верди и Рихард Вагнер, по повод 200-годишнината от рождението на двамата композитори.

Някои от произведенията, които ще бъдат изпълнени, са Шест романса от Джузепе Верди (1813-1901), Четири френски песни и Пет песни за женски глас „Wesendonck Lieder“ от Рихард Вагнер (1813-1883), както и Четири песни на Амаранта от италианския композитор Франческо Паоло Тости (1846-1916).

Рециталите са част от 41-ия Международен фестивал на Сервантино и ще се проведат на 22 октомври в „Palacio de Bellas Artes“ и на 25 същия месец в „Teatro Juárez“, Гуанахуато.

Барбара Фритоли ще бъде акомпанирана от грузинската пианистка Мзия Бахтуридзе. В телефонно интервю от Милано, Италия, певицата подчерта, че през 2013 г. е било необходимо да включи пиеси от Джузепе Верди и Рихард Вагнер в репертоара си, както за честването на техните съответни раждания, така и за важността на тяхното наследство.

Тя подчерта, че двамата композитори са живели по едно и също време и дори Джузепе Верди признава, че Рихард Вагнер е повлиял върху неговите композиции.

Всички хора по света са свързани с музиката на Джузепе Верди, от всички епохи, както в миналото, така и в настоящето, неговите композиции имат характеристиката да могат да докоснат емоциите на зрителите, да достигнат до сърцата им.

„Това е, което ми е интересно да предам в презентациите, оттук и подходът за извеждане на вокалната и инструментална интерпретация на нейното най-високо ниво, в общуване между ноти и чувства, които те съдържат. За мен присъствието на Мзия Бахтуридзе на сцената не е допълнение, а част от едно цяло“, казва Барбара Фритоли.

(край на превода)

Както стана въпрос по-горе, от доста години Барбара Фритоли провежда майсторски класове по вокално изкуство и то с голям успех. За такива класове през 2022 г. става дума в следната информация на италиански език, после в превод на български:

Портал „MUSA LIRICA“

Master class di canto con il soprano Barbara Frittoli al Ridotto Teatro Sociale di Rovigo

Pubblicato il: sabato 26 febbraio 2022

Ridotto Teatro Sociale di Rovigo, 27 febbraio – 2 marzo
Master class di canto con il soprano Barbara Frittoli e concerto finale

Il Ridotto del Teatro Sociale di Rovigo ospiterà dal 27 febbraio al 2 marzo una master class di canto lirico tenuta dal celebre soprano Barbara Frittoli, per la prima volta in città. La master class è stata organizzata dall’associazione Concetto Armonico in collaborazione con il Teatro Sociale e il sostegno del Ministero della Cultura. Prenderanno parte del corso 9 giovani cantanti lirici provenienti da tutto il mondo che avranno modo di perfezionarsi con il soprano milanese, accompagnati al pianoforte da un’altra stella della musica, il maestro cubano Marcos Madrigal.

Un concerto finale aperto al pubblico si terrà mercoledì 2 marzo alle ore 17 al Ridotto del Teatro Sociale con ingresso libero fino ad esaurimento dei posti.

Barbara Frittoli debutta nel 1990 al Comunale di Firenze e nel 1993, al Teatro alla Scala dove inaugurerà ben quattro stagioni: 2000 con “Il Trovatore” di G. Verdi, 2001 “Otello” di G. Verdi, 2003 “Moise et Pharaon” di G. Rossini e nel 2011 nel “Don Giovanni” di W. A. Mozart. Per più di vent’anni protagonista indiscussa in ogni stagione del “Metropolitan Opera House” di New York, oltre che in molti altri tra i più importanti teatri del mondo. Il soprano milanese negli ultimi anni si dedica anche all’insegnamento attraverso master class di canto lirico, riscuotendo particolare successo proprio per le utili e precise nozioni che riesce a trasmettere ai giovani cantanti lirici. Anche nella città di Rovigo il soprano è stato immediatamente riconosciuto dai giovani artisti, raggiungendo un sold-out d’iscritti immediato con cantanti provenienti dall’America, Polonia, Cina e naturalmente Italia.

“Sono orgoglioso di ospitare nel nostro teatro una cantante quale la Signora Frittoli che, oltre ad essere una grande interprete, è una docente richiesta a livello internazionale” commenta il Direttore artistico del Teatro Sociale di Rovigo M° Luigi Puxeddu.

“Sarà una grande opportunità di crescita per i giovani che verranno a Rovigo a perfezionarsi”.

“Sono felice di aver portato Barbara Frittoli a Rovigo, grazie alla disponibilità del direttore artistico Puxeddu che entusiasta, ha subito ha accolto la proposta. Un grande successo derivante dalla grande capacità d’insegnamento che la signora Frittoli da sempre dimostra. E’ importante che i teatri aprano le porte alle master class di canto lirico, ma anche che instaurino rapporti di collaborazione con associazioni come la nostra capaci di sostenere i giovani artisti, grazie alla disponibilità dei grandi nomi della lirica” sono le parole di Andrea Castello presidente di “Concetto Armonico” e direttore artistico del “Festival Vicenza in Lirica”.

Il concerto finale che si terrà il 2 marzo alle 17 al Ridotto del Teatro Sociale, sarà ad ingresso gratuito sino ad esaurimento posti disponibili (n.73)

Per informazioni Botteghino Teatro Sociale

(край на цитата)

Превод от италиански:

Портал „MUSA LIRICA“

събота, 26 февруари 2022 г

Майсторски клас по пеене със сопраното Барбара Фритоли в „Ridotto Teatro Sociale“ в Ровиго

„Ridotto Teatro Sociale di Rovigo“, 27 февруари – 2 март
Майсторски клас по пеене със сопраното Барбара Фритоли и заключителен концерт

„Ridotto Teatro Sociale di Rovigo“ ще бъде домакин на майсторски клас по оперно пеене, проведен от известното сопрано Барбара Фритоли от 27 февруари до 2 март, за първи път в града. Майсторският клас е организиран от сдружение „Concetto Armonico“ в сътрудничество с „Teatro Sociale“ и с подкрепата на Министерството на културата. В курса ще участват 9 млади оперни певци от цял свят, които ще имат възможността да се усъвършенстват с миланското сопрано, акомпанирани на пиано от друга музикална звезда – кубинския маестро Маркос Мадригал.

Последният концерт, отворен за публика, ще се проведе на 2 март, сряда, от 17:00 ч. в „Ridotto Teatro Sociale di Rovigo“ с вход свободен до изчерпване на местата.

Барбара Фритоли дебютира през 1990 г. в „Teatro Comunale“ във Флоренция и през 1993 г. в Миланската Скала, където открива четири сезона: 2000 г. с „Трубадур“ от Джузепе Верди, 2001 г. „Отело“ от Джузепе Верди, 2003 г. „Мойсей и Фараонът“ от Джоакино Росини, и през 2011 г. в „Дон Жуан” от В. А. Моцарт. В продължение на повече от двадесет години тя е безспорен герой във всеки сезон на Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в много други от най-важните театри в света.

През последните години миланското сопрано се посвети и на преподаването на майсторски класове по оперно пеене, като се радва на особен успех именно заради полезните и точни идеи, които успява да предаде на младите оперни певци. Дори в град Ровиго сопраното е незабавно разпознато от младите артисти, достигайки незабавен разпродаден брой абонати с певци от Америка, Полша, Китай и разбира се Италия.

„Горда съм да гостувам в нашия театър на певица като г-жа Фритоли, която освен че е страхотен изпълнител, е и международно търсен учител“, коментира артистичният директор на „Teatro Sociale“ в Ровиго – Луиджи Пукседу. „Това ще бъде чудесна възможност за растеж за младите хора, които ще дойдат в Ровиго, за да се подобрят“, добавя той.

„Щастлив съм, че доведохме Барбара Фритоли в Ровиго, благодарение на присъствието на артистичния директор Луиджи Пукседу, който с ентусиазъм веднага прие предложението. Голям успех, произтичащ от страхотните преподавателски способности, които г-жа Фритоли винаги е демонстрирала. Важно е театрите да отворят вратите си за майсторски класове по оперно пеене, но също така да установят отношения на сътрудничество с асоциации като нашата, способни да подкрепят млади артисти, благодарение на наличието на големи имена в операта“, са думите на Андреа Кастело, президент на “Concetto Armonico” и артистичен директор на “Festival Vicenza in Lirica”.

Финалният концерт, който ще се проведе на 2 март от 17:00 ч. в „Ridotto del Teatro Sociale“, ще бъде с безплатен вход до изчерпване на свободните места.

За информация – касата на „Teatro Sociale“

(край на превода)

Ще завърша днешната статия за Барбара Фритоли с едно интересно допитване по разни въпроси, проведено от италианска медия през 2015 г. Цитирам направо превода на въпросите и отговорите:

Портал “ГРАМИЛАНО” в Италия
4 май 2015 г.

Барбара Фритоли отговаря на въпросника на „Gramilano Singers’ Edition“

Въпроси и отговори

Кога започнахте да пеете?
Доколкото си спомням, винаги пеех: когато бях на седем, ме оперираха по спешност от перитонит и пеех през цялото време.

Защо започнахте да пеете?
Когато бях на девет години, ме приеха да уча пиано в Миланската консерватория; Хоровото пеене беше и е един от задължителните курсове.

Кой певец ви вдъхнови най-много като младо момиче?
В моята къща „ББ“ (преди Барбара) имаше само симфонична музика, но харесвах Мина и Клаудио Вила.

На коя певица се възхищавате най-много?
Няма достатъчно място за всички.

Коя е любимата ви роля?
Ариите, които пея, когато ми задават този въпрос: Днес е Елизабета ди Валоа в „Дон Карлос“; Следващия месец това ще бъде Амелия Грималди в „Симон Боканегра“.

Каква роля никога не сте играли, но бихте искали?
Филип II в „Дон Карлос“.

Коя опера обичате да гледате най-много?
„Турандот“.

Кой е любимият ви композитор?
Само един??? Верди и Моцарт.

Кой е любимият ви автор?
О хайде! И тук само един? Добре, Данте Алигиери и Габриеле Д’Анунцио.

Кой е любимият ви театрален или филмов режисьор?
Ридли Скот и Дейвид Маквикар.

Кой е любимият ви актьор?
Ръсел Кроу и Марианджела Мелато.

Кой е любимият ви танцьор?
Рудолф Нуреев.

Коя е любимата ви книга?
„La Divina Commedia“ (Божествена комедия)… и всички останали!!! Обичам да чета!!!

Кой е любимият ви филм?
Трилогията „Властелинът на пръстените“.

Кой е любимият ви град?
Космополитен!

Какво най-много харесвате в себе си?
Косата ми.

Какво не харесвате в себе си?
Слабата страна на моя характер.

Кой беше най-гордият ви момент?
Когато веднага след раждането ми казаха, че дъщеря ми е здрава.

Кога и къде сте била най-щастлива?
Когато се роди дъщеря ми и когато се стигна до развода ми.

Коя или кой е най-голямата любов в живота ви?
…отново само един?…но как да избера? Дъщеря ми и партньорът ми Илдар.

Кой е най-големият ви страх?
Вода.

Ако можехте да промените едно нещо в себе си, какво би било то?
Склонността ми да бъда наивна.

Какво смятате за най-големия си успех?
Че останах себе си.

Кое е най-ценното ви притежание?
Да бъда независима.

Коя е най-голямата ви екстравагантност?
Нарежете тиквичките и морковите на тънки ленти, защото резените ме натъжават.

Коя според вас е най-надценяваната добродетел?
За съжаление всички те са подценени.

По какъв повод лъжете?
Да не позволиш на някого да се тревожи или страда… това е грешка, знам!

Ако не бяхте певица, какво бихте искали да станете?
Бих искала да се присъединя към армията.

Коя е най-отличителната ви черта?
Моята общителност.

Какво качество цените най-много в приятел?
Искреността… трудно се преглъща понякога, но е необходима.

Кое качество цените най-много в колегите?
Точност.

На коя историческа личност се възхищавате най-много?
Леонардо да Винчи.

На кой жив човек се възхищавате най-много?
Родителите ми (сякаш бяха една личност, нали?)

Какво не харесвате най-много?
Много неща… грубост например.

Кой талант най-много бихте искали да притежавате?
Да мога да пиша музика.

Каква е вашата представа за перфектното щастие?
Да сте на остров с температури между 5 и 26°C; умерено море; Разрешени риби или подобни: делфини, скатове и китове; дървета, на които висят книги и плодове; Допустими насекоми: пчели (за мед) и пеперуди (за цвят); огромна кухня; голф игрище; маково поле; чуруликане на птици; крави; миризмата на окосена трева; тишината или звуците на природата; дъщеря ми с този, който харесва и Илдар до мен.

Как бихте искали да умрете?
Трябва ли да умра???!!! Е, не заради болест.

Какво е вашето мото?
„Audentes fortuna juvat“ (Късметът благоприятства смелите)

(край на цитата)

Нека поздравим днес на 20 април 2024 г. сопраното Барбара Фритоли за рождения й ден вчера на 19 април, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи специално във вокалната педагогика.

За много години!

….

Записи:

Giuseppe Verdi – La vergine degli angeli (Barbara Frittoli)

Barbara Frittoli canta ‘La vergine degli angeli’ da ‘La forza del destino’ di Giuseppe Verdi Orchestra del Teatro La Fenice, Roberto Abbado, direttore