Певицата Юлия Варади празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, в първия ден на новия месец септември 2017 г. е родена една от моите любими певици през миналите десетилетия, немското сопрано с унгарски произход Юлия Варади (Júlia Várady), която направи изключително успешна кариера на Запад след идването й през 1970 г. в Германия.
В следващите три десетилетия нейното развитие беше експоненциално и появата й на всяка голяма оперна сцена или концерт се посрещаше с бурни овации. Юлия Варади завладяваше слушателите и зрителите си с прекрасния си и изразителен глас, с великолепната си сценична игра, която беше резултат на едно много сериозно обучение преди години в Румъния и новите й задачи в големите оперни театри на Запад бяха едно продължение на големия й труд и разнообразни роли в Операта в Клуж / Румъния, където е била член на ансамбъла повече от 10 години. В средата на 80-те години имах възможност да посетя 2 или 3 нейни оперни изяви при мои престои в Берлин и винаги оставах много доволен от изкуството й.
След като приключи с активната си певческа кариера в края на миналото столетие, Варади се отдаде на успешна вокална педагогическа работа в Германия, преди всичко в Берлин и в Карлсруе, която продължава и до сега.
Юлия Варади (по рождение Júlia Tözsér) е родена на 1 септември 1941 г. в Nagyvárad, Унгария, днес Орадея в Румъния. Още като 6-годишна тя започва да учи цигулка при Emilia Popp в Консерваторията в Клуж, а на 14 години продължава с вокално обучение при Arta Florescu в Букурещката консерватория. През този период тя учи и музикална педагогика, също и драматично изкуство. Вокалната й педагожка намира гласа й за алтов, поради което й възлага да подготви 5 партии за алт и мецосопран, преди да се обърне към драматични сопранови роли. Юлия Варади приключва следването си в Букурещ в специалностите „вокално изкуство“ и „музикална педагогика“ с държавен изпит “Diploma in Art”.
Нейният вокален дебют е в Операта в Клуж, но преди държавния си изпит получава вече начален договор и е ангажирана като солистка в роли от опери на Моцарт, Пучини, Верди и Леонкавало. Тя остава в ансамбъла на Клужката опера повече от 10 години, изпълнявайки драматични сопранови и мецосопранови роли, но също така и такива като Орфей в операта „Орфей и Евридика“ и Алцеста в едноименната опера от Глук, Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт, в операта „Ариоданте“ от Хендел. През 1968 г. Юлия Варади пее за пръв път в чужбина – в Парма / Италия, в ролята на Юдит в операта „Замъкът на рицаря Синята брада“ от Бела Барток.
През 1970 г. диригентът Кристоф фон Донани (Christoph von Dohnányi) ангажира Юлия Варади в Държавната опера във Франкфурт. Преди това тя спечелва един музикален конкурс в Италия и гостува като Виолета в „Травиата“ от Верди в Държавната опера в Кьолн. Във Франкфурт Варади получава още през първия си сезон участия в 7 премиери, между които ролите на Антония в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди и други роли в опери от Моцарт и Верди. През 1971 г. Варади привлича внимание върху себе си при „Münchner Opernfestspiele“ в ролята на Вителия в операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Това указва влияние върху факта, че през същата година Варади получава договор за участие в състава на Баварската държавна опера в Мюнхен – една решителна стъпка напред в кариерата й в Германия.
През 1972 г. Варади получава в Кьолнската опера важни роли в прочутия тогава „Моцартов цикъл“ (режисьор Жан-Пиер Понел), с диригент István Kertész (по-късно и от сър Джон Причардс), като Донна Елвира в „Дон Жуан“ и Фиордилиджи в „Така правят всички“. В този оперен театър Юлия Варади постига значителни успехи – Елетра в „Идоменей“ от Моцарт, Джорджета в „Мантията“ от Пучини (при тази продукция Варади се запознава с баритона Дитрих Фишер-Дискау, с когото по-късно се оженват), Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Виолета в „Травиата“, Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Аида в едноименната опера от Верди, Сента в „Летящият холандец“ и Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер, Арабела в едноименната опера от Рихард Щраус и много други роли.
От сезона 1974/1975 г. Юлия Варади има редовни изяви в Япония в рамките на гостуванията на Баварската държавна опера в Мюнхен или на Държавната опера в Берлин. През 1978 г. тя е приета в ансамбъла на Държавната опера в Берлин, където играе различни роли, като: Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Аида в едноименната опера (1982 г.) и Дездемона в „Отело“ (1991 г.) от Верди, Елизабет в „Танхойзер“ и Зиглинде във „Валкюра“ от Вагнер. Заедно с главните й ангажименти в Мюнхен и в Берлин Юлия Варади има и редица международни изяви като: през 1987 г. в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Дездемона в „Отело“ и през 1992 г. като Сента в „Летящият холандец“, също във Виенската държавна опера. Ето изявите й във Виена:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Aida | 29.05.1993–05.06.1993 | 2 mal | |
| Der fliegende Holländer | Senta | 18.01.1993–03.02.1996 | 5 mal | |
| Il trovatore | Leonora | 24.02.1996–27.02.1996 | 2 mal | |
| La forza del destino | Leonora de Vargas | 05.05.1993–08.05.1993 | 2 mal | |
| Otello | Desdemona | 30.01.1993–16.05.1996 | 8 mal |
(край на цитата)
Следват изяви на Музикалния фестивал в Единбург като Алцеста в операта от Глук, на Фестивалите в Залцбург в партии от опери на Моцарт (Елетра, Вителия и Донна Елвира), в Миланската Скала (в опери от Моцарт).
През сезона 1977/1978 е дебюта на Юлия Варади в МЕТ в Ню Йорк като Донна Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт. Следват изяви във Вашингтон с „Моцартовия цикъл“ на Понел и диригент Даниел Баренбойм, изяви в Париж като Абигайл в „Набуко“ от Верди (Opéra Bastille и Palais Garnier).
Цитирам списък на изявите на Юлия Варади в МЕТ Ню Йорк (общо 7 изяви през месец март 1978 г. в „Дон Жуан“ от Моцарт в ролята на Донна Елвира):
| [Met Performance] CID:252580 Don Giovanni {348} Metropolitan Opera House; 03/10/1978 Debut: Julia Varady | |
| [Met Performance] CID:252640 Don Giovanni {349} Metropolitan Opera House; 03/16/1978 Broadcast / Telecast | |
| [Met Performance] CID:252670 Don Giovanni {350} Metropolitan Opera House; 03/18/1978 | |
| [Met Performance] CID:252690 Don Giovanni {351} Metropolitan Opera House; 03/21/1978 | |
| [Met Performance] CID:252740 Don Giovanni {352} Metropolitan Opera House; 03/25/1978 Broadcast | |
| [Met Performance] CID:252760 Don Giovanni {353} Metropolitan Opera House; 03/27/1978 | |
| [Met Performance] CID:252800 Don Giovanni {354} Metropolitan Opera House; 03/30/1978 |
(край на цитата)
Цитирам списък на ансамбъла при първата й изява в МЕТ на 10 март 1978 г.:
DON GIOVANNI {348}
Mozart-Da Ponte
Don Giovanni............James Morris
Donna Anna..............Joan Sutherland
Don Ottavio.............John Brecknock
Donna Elvira............Julia Varady [Debut]
Leporello...............Gabriel Bacquier
Zerlina.................Huguette Tourangeau
Masetto.................Allan Monk
Commendatore............John Macurdy
Conductor...............Richard Bonynge
Director................Herbert Graf
Stage Director..........Patrick Tavernia
Designer................Eugene Berman
Choreographer...........Zachary Solov
(край на цитата)
Великолепен състав и диригент, както и при другите изяви!
По-долу в тази статия ще изброя почти всички роли на Варади от репертоара й, но тук ще отбележа, че в него влизат почти всички важни роли в нейния жанр в оперите на Моцарт и Верди, както и много от тези на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. При премиерата на операта „Лир“ от Ариберт Райман на 9 юли 1978 г. в Мюнхен, режисьор Жан-Пиер Понел, диригент Герд Албрехт, преминала при сензационен успех особено за изпълнителя на главната роля Дитрих Фишер-Дискау, съпруг на Юлия Варади от предната 1977 г., тя играе ролята на Корделия.
Заедно с големите си успехи на оперните сцени Юлия Варади изгражда завидна кариера и като концертна певица и солистка в симфонични произведения. Участва в редица концерти в Берлин, Париж, Ню Йорк (Carnegie Hall), Токио и много други градове. По време на цялата си певческа кариера Юлия Варади участва в редица музикални записи на различни носители, както и в записи за раиото и телевизията. На нейното творчество са посветени и няколко специиални филми (по-късно ще дам подробности за записите и филмите).
След приключване на активната си певческа кариера в края на миналия век Юлия Варади започва вокална педагогическа практика. От 2000 г. е гост-професор в „Hochschule für Musik „Hanns Eisler“ Berlin“ и преподава в Оперното студио към „Staatsoper Unter den Linden“ в Берлин. От 2012 г. Варади е гост-професор във Висшето музикално училище в Карлсруе.
Юлия Варади е съпруга на световно известния баритон Дитрих Фишер-Дискау от 1977 г. до неговата смърт през 2012 г.
Тя е носителка на редица отличия и награди. От 1980 г. е „Kammersängerin“ на провинция Бавария. През 1997 г. получава „Театралната награда“ на Бавария, през 1998 г. получава „Баварския Орден за наука и изкуство на името на Максимилиан“, през същата година е първата носителка на наградата на „Kulturstiftung Dortmund“.
През годините 1992 до 2007 са направени и излъчени няколко филми за живота и творчеството на Юлия Варади. Ето три от тях (в оригинал на немски език):
Julia Varady – Die Seele singt. von Klaas Rusticus, ZDF 1992
Julia Varady – Gesang als Passion. von Bruno Monsaingeon, Ideale Audience, arte, BR (EMI), 1998
Julia Varady – Le Passage du Flambeau (Meisterklasse) von Bruno Monsaingeon, Ideale Audience, arte, BR, 2007
Ето списък на всички по-важни оперни роли на Юлия Варади (източник на руски език):
«Ниже приведен перечень наиболее важных партий, исполненных Юлией Варади на оперной сцене. В этот список не включены партии, прозвучавшие в студии (например, Императрица в «Женщине без тени» Рихарда Штрауса) или на концертах (как Леонора в «Фиделио» Бетховена и Фиделия в «Эдгаре» Пуччини), но не исполнявшиеся певицей в спектаклях на оперной сцене.
(край на цитата)
Прилагам и един списък на по-важните музикални записи на Юлия Варади (от източник на английски език):
- Julia Varady: Song of Passion – DVD (documentary and recordings of live performances) EMI Classics
- Richard Strauss: Arias from Salome, Ariadne, Danae, Capriccio – CD. Bamberg Symphony, Fischer-Dieskau, conductor, Orfeo
- Giacomo Puccini: Arias from Madama Butterfly, Tosca, La bohème, La rondine, Gianni Schicchi, Manon Lescaut, Turandot, Suor Angelica – CD, 1995. Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin, Marcello Viotti, conductor, Orfeo
- Pjotr Tchaikowsky: Arias from Eugene Onegin, The Maid of Orleans, Mazeppa, The Sorceress (The Enchantress), The Queen of Spades, Iolanta – CD, 2000. Münchner Rundfunkorchester, Roman Kofman, conductor, Orfeo
- Richard Wagner: Wesendonck Lieder and arias from Tristan und Isolde, Götterdämmerung – CD, 1997. Desutches Symphony Orchestra, Fischer-Dieskau, conductor, Orfeo
- Verdi Heroines: Arias from Nabucco, II Trovatore, La Traviata, Un Ballo In Maschera, La Forza Del Destino – CD, 1995. Munich Bavarian State Orchestra, Fischer-Dieskau, conductor, Orfeo
- J.S. Bach: Coffee Cantata, Peasant Cantata – CD, London 11/1981, Julia Varady (Soprano), et al., with Academy of St. Martin-In-The-Fields, Phillips Digital Classics
- Mozart/Strauss Lieder – CD, Berlin, 1991, with Elena Bashkirova, piano, Orfeo
(край на цитата)
В края на тази статия ще дам в оригинал на немски език едно интервю на Юлия Варади от м. септември 1972 г. (малко след първите й успехи в Германия) с музиколога д-р Клаус Адам, публикувано в списание „Опера и концерт“.
Gespräch mit Julia Varady (Dr. Klaus Adam)
Aus “Oper und Konzert”, September 1972
“Gibt es in Rumänien noch Vulkane?” – die Frage würde jeder verneinen, auch wenn seine Geographiekenntnisse dürftig sind. Nach einer “Titus”-Aufführung im Münchner Cuvilliéstheater ist man seiner Sache nicht mehr so sicher. Vitellia alias Julia Varady hat ein Temperament wie ein feuerspeiender Berg, die Skala ihrer Leidenschaften verschlägt dem Publikum den Atem, sie ist eine jener Frauen mit kaiserlichem Stirnreif, die ein Imperium ins Wanken bringen. “Oderint dum metuant” könnte wie Caligulas Lieblingswort auch ihr Lebensmotto gewesen sein. Aber nicht nur Faszination einer dämonischen Macht strahlt von ihr aus, auch die Magie des Weiblichen. Schwarz ringeln sich die Locken wie um das Haupt der Medusa, ihr Blick hat die Kraft, alle, die er trifft, sich zum Sklaven zu machen. Man begreift, daß Sextus dieser Nobel-Messalina hörig ist, ihr auch als Verräterin verfallen bleibt – man muß wohl schon Fischblut in den Adern haben, um als Zuschauer nicht zu denken: “Die wär’s…” Und dann hat man das Vergnügen, Julia Varady zu einem Gespräch zu bitten. Bescheiden steht da eine aparte zierliche Dame vor der Tür, das aschblonde Haar streng geknotet, hat Blumen für die Frau des Hauses in der Hand, freut sich wie ein Kind, daß sie mit heimatlichen Lauten “Jo estét” begrüßt wird – und ist von solcher Zurückhaltung, daß man ihr gleich zweimal einen Sessel anbieten muß. Der Gedanke “Die wär’s…” wird abgelöst von einem Lohengrin-Gefühl. Man möchte dies zerbrechliche Wesen schützen wie ein tugendsamer Ritter, für sie Turniere mit geldgierigen Agenten und Managern bestehen, Dirigenten zum Zweikampf fordern, die ihr dumme Partien aufdrängen wollen: sie scheint allein zu sein, sich nicht immer ihres Wertes bewußt, ein bisserl verloren in dieser hektischen Welt des westeuropäischen Kulturbetriebes.
Bei dieser ersten kurzen Begegnung erkennt man in Julia Varady “privat” wenig von der Kraft und Energie ihrer Bühnenpersönlichkeit, man ahnt nur die Überlegenheit ihres Spieles, Fülle und Furor des Ausdruckes. Gehört sie zu jenen Künstlern, die im Rampenlicht erst ihr Leben leben, das wenig mehr gemeinsam hat mit der Existenz vor der Bühnenpforte? Darf sie nur auf der Bühne sein, was sie ist – oder kann sie es nur dort sein? Lauter Fragen; eine Stunde Gespräch gibt nur andeutungsweise Antwort.
Julia Varady ist in Siebenbürgen geboren, in Großwardein – heute Oradea -; das Land wurde durch einen Machtspruch Hitlers einst zu Ungarn geschlagen, fiel aber nach dem Krieg an Rumänien zurück. Einst war es dreisprachiig, heute lernen und sprechen die Kinder Ungarisch und Rumänisch. Julia Varady entstammt keinen wohlhabenden Verhältnissen, obgleich ihr Vater eine berühmte Sport-Persönlichkeit war. Julia Varady besuchte Volks- und Mittelschule, war kein Wunderkind, Gesang war eine Begabung, die erkannt und auch gefördert wurde – aber ihre Neigung gehörte in der Kindheit wie noch heute der Literatur und Philosophie. So galt auch ihr erster Blick dem Bücherschrank des Gastgebers, und er leuchtete auf, als er Thomas Mann, Bert Brecht, Hugo von Hofmannsthal und so manch anderes entdeckte, was vertraut ist.
“Ich habe schon als ganz kleines Kind die Lesewut gehabt, später hat mir vor allem mein gütiger Schwiegervater geistige Anregungen gegeben. Nächtelang haben wir über Schopenhauer oder Nietzsche diskutiert; wenn ich nicht mit einer Stimme beschenkt worden wäre, ich glaube, ich hätte Philosophie studiert, Wissen und Denken, das fasziniert mich…”
Aber es kam halt anders. Das Erziehungssystem der sozialistischen Volksrepubliken überläßt ja anders als das westliche System die Berufswahl nicht ausschließlich der eigenen Initiative. Die Kinder werden von Anfang an auf ihre Begabung beobachtet, man unterstützt sie bei der Entfaltung ihrer Talente; das ist nun keineswegs so, daß ein Mädchen mit vielversprechenden Stimmbändern von Wurzelziehen, Geschichtszahlen oder Fremdsprachen wie Französisch und Italienisch verschont bleibt. Aber der musikalische Unterricht hat schon innerhalb der Schule mehr Gewicht – und als Julia Varady 16 Jahre alt war, konnte sie in Klausenburg – Cluj -eine Schule besuchen, die man vielleicht als “musisches Gymnasium” bezeichnen könnte. Nach dem Abitur studierte sie an der Akademie weiter Geige und Gesang, und was so dazu gehört, vor allem bühnenpraktische Fächer. Daß sie als Vitellia Titus so überzeugend zu Füßen fällt, daß die Quelle der Milde aufschäumen muß wie ein Geysir – das hat sie nicht erst der Regisseur Jean Pierre Ponelle lehren müssen. Bisher hat sie in München nur einen Dolch aus dem Busen gezogen, aber man darf ihr glauben, daß sie auch fechten kann wie einer der drei Musketiere.
Wer Julia Varady als Vitellia gehört hat, wird erstaunt gewesen sein über die voluminöse dunkle Tiefe; die Partie, deren Koloraturen ins hohe D gehen, hat ja Passagen wie für Amneris oder Orpheus. Und den Orpheus hat Julia Varady wirklich gesungen – konzertant, die Eurydike erst in Frankfurt. Die Gesangspädagogen hielten sie jahrelang für einen tiefen Mezzo, erst 1966 wechselte sie ins Sopranfach über. Vier Jahre hat Julia Varady an der Ungarischen Staatsoper in Cluj gesungen – “jede Minorität hat in Rumänien gleiche Rechte, neben dem rumänischen Theater existiert auch eine ungarische Oper” – deren Intendant Alexander Szinberger auch in Deutschland bekannt ist. Neben ihren ersten Bühnenpartien – Liu, Judith, Fenena, Santuzza – hat Julia Varady auch in Konzerten gesungen und das brachte ihr und uns Glück. Ein Freund brachte eine Tonbandaufnahme von “Ah perfido”, das sie unter der Direktion des bekannten Dirigenten aus der DDR, Heinz Kegel, sang, nach Frankfurt, Christoph von Dohnanyi lud sie zum Vorsingen ein, winkte bei dem ersten Vorschlag “Liu-Arie” ab, hörte sich den zweiten Vorschlag “Abigail-Arie” an und der Vertrag war schon gemacht. “Ich habe zwar am Anfang nicht sehr viel mehr als ‚Guten Tag’, ‚Guten Abend’, ‚Danke’ und ‚Ich bin hungrig’ sagen können, meine erste Partie in Frankfurt, Antonia, war sicher sprachlich gräuslich, aber seither lerne ich fest, jeden Abend zehn neue Wörter, die Kollegen helfen mir schon; in italienischen Partien wie Elvira, Elisabeth, Fiordiligi tu ich mich leichter, der Dialog für Saffi war schrecklich schwer, aber wir werden ja sehen, wieviel Text bei meinem Münchner Debüt, dem Komponisten in “Ariadne” zu verstehen sein wird…”
“Ich habe Rumänien nicht verlassen, um Karriere zu machen – ich mußte Geld verdienen. Mein Mann, der ein ganz hervorragender Cellist ist, sogar Rostropowitsch hat ihn gelobt, als er in Cluj war – er hat schon als Kind ein Auge verloren, das andere war immer gefährdet. Wir waren zusammen in Frankreich bei einem Spezialisten, die Operation ist nicht recht geglückt, wir hoffen auf einen Apparat, der zur Zeit in Amerika entwickelt wird … Ich muß für ihn und unser Kind sorgen – zwei Jahre habe ich jetzt schon meinen Jungen nicht gesehen, in den ersten Monaten der Trennung hab ich nächtelang geweint, das Heimweh hat mich nur so geschüttelt, aber dann habe ich mir gesagt, Tränen ändern nichts, Weinen schadet der Stimme. Ich rede da ganz streng mit mir, erziehe mich, Disziplin ist in unserem Beruf die erste Bedingung für einen Erfolg.”
Julia Varady sagt das sehr tapfer. Aber man spürt, daß sie ihr Herz dabei in beide Hände nehmen muß …
Ob ihr das Schicksal die Entscheidung “Familie – Weltkarriere” erspart? Ihre Laufbahn hat sie in zwei Jahren von Frankfurt nach München geführt, mit Gastspielen in Köln, Hamburg, Zürich, die Angebote für die nächste Saison überstürzen sich, ein Vorsingen bei Solti ist schon terminiert. Aber das werden alles nur Zwischenstationen sein, Amerika, die Met werden sich eine solche Stimme nicht entgehen lassen.
“Primadonna assoluta” hat sie neulich Karl Heinz Ruppel in einer “Titus”-Besprechung genannt. “Das Leben trägt ein ehernes Gesetz in sich, und jedes Ding hat seinen Preis … unaufhörlich zahlt jeder mit seinem Wesen, und so kann keiner Höheres, als ihm ziemt, um billigeren Preis erkaufen…” – so heißt es einmal bei Hofmannsthal. Ich fürchte, heute zahlt Julia Varady mit ihrem Herzblut.
(край на интервюто)
Превод:
Разговор с Юлия Варади (д-р Клаус Адам)
Из “Опера и концерт”, септември 1972 г.
„Има ли все още вулкани в Румъния?“ – всеки би отговорил отрицателно на въпроса, дори познанията му по география да са слаби. След представлението на „Тит“ в мюнхенския „Cuvilliéstheater“ човек вече не е толкова сигурен в себе си. Вителия или Юлия Варади има темперамент като огнедишаща планина, мащабът на нейните страсти спира дъха на публиката, тя е от онези жени с императорски ленти, които разтърсват империя. Подобно на любимата поговорка на Калигула „Oderint dum metuant“ (“Мразя съдбата”) също може да бъде нейното мото в живота. Но не само тя излъчва очарованието на демонична сила, но и магията на женското начало. Черните й къдрици се извиват като главата на Медуза, погледът й има силата да превърне всеки срещнат в роб. Разбирате, че Секст е в плен на тази благородна Месалина и остава влюбен в нея дори като предател – трябва да имате кръв на риба във вените си, за да не си помислите като зрител: „Тя щеше да е…“ И тогава имате удоволствието да помолите Юлия Варади за интервю.
Впечатляваща дребничка дама стои скромно пред вратата, пепеляворусата й коса е прибрана на кок, държи цветя в ръка за домакинята и се радва като дете да бъде поздравена с местните звуци на „Jo estét“ “ – и е като онова нежелание, че трябва да й предложиш стол два пъти. Мисълта „Това би било…“ е заменена от чувство като при „Лоенгрин“. Искате да защитите това крехко създание като добродетелен рицар, да се състезавате за нея в турнири с алчни агенти и мениджъри, да предизвиквате диригенти на дуел, които искат да й налагат глупави игри: тя изглежда сама, не винаги осъзнава своята стойност, малко изгубена в този забързан свят на западноевропейската култура.
В тази първа кратка среща човек разпознава малко от силата и енергията на сценичната личност на Юлия Варади; човек усеща само превъзходството на нейната игра, пълнотата и яростта на нейния израз. Дали тя е от артистите, които живеят живота си под светлините на прожекторите, който няма много общо с битието пред вратата на сцената? Може ли да бъде това, което е само на сцената – или може да бъде само там? Много въпроси. Един час разговор дава само намек за отговор.
Юлия Варади е родена в Трансилвания, в „Großwardein“ – днес Орадея – територията някога е била част от Унгария с указ на Хитлер, но след войната е върната към Румъния. Някога е била триезична, а днес децата учат и говорят унгарски и румънски. Юлия Варади не произхожда от богата среда, въпреки че баща й е бил известна спортна личност. Юлия Варади е посещавала основно и средно училище, не е била дете чудо, пеенето е талант, който е признат и насърчаван – но склонността й в детството, както и днес, е към литературата и философията. Така че първият й поглед е бил към домашната библиотека и тя светва, когато там открива Томас Ман, Бертолт Брехт, Хуго фон Хофманстал и много други неща, които й стават познати.
„Имах страст към четенето като много малко дете, а по-късно моят любезен свекър ми даде интелектуално вдъхновение. Прекарвахме нощи в обсъждане на Шопенхауер и Ницше; ако не бях надарена с глас, мисля, че бих учила философия, знания и мислене, това ме очарова…”.
Но нещата се оказват различни. За разлика от западната система, образователната система на социалистическите народни републики не оставя избора на кариера изключително на собствената инициатива. Децата се наблюдават за техните таланти от самото начало и се подкрепят в развитието им. Това в никакъв случай не е така, че момиче с обещаващи гласни струни е пощадено от пускане на корени, исторически личности или чужди езици като френски и италиански. Но уроците по музика имат по-голямо значение в училището, и когато Юлия Варади е на 16 години, тя може да посещава училище в Клаузенбург (Клуж), което може би може да се опише като “музикална гимназия”. След като завършва гимназията, тя продължава да учи цигулка и пеене в академията и всичко свързано с това, особено практически сценични предмети. Фактът, че тя пада толкова убедително в краката на Тит като Вителия, че източникът на мекота трябва да клокочи като гейзер – режисьорът Жан Пиер Понел не трябваше да я учи на това. Досега в Мюнхен е извадила само кама от пазвата си, но вярвайте й, че може да фехтува и като един от тримата мускетари.
Всеки, който е чувал Юлия Варади като Вителия, ще бъде изумен от обемната, тъмна дълбочина. Колоратурната партия, която преминава във високо „ре“, има пасажи като тези за Амнерис или Орфей. И Юлия Варади всъщност изпява Орфей – на концерт, а Евридика – само във Франкфурт. Години наред учителите по пеене я смятат за ниско мецосопрано, но чак през 1966 г. тя преминава към сопрано.
Юлия Варади пее четири години в Унгарската държавна опера в Клуж – „всяко малцинство има равни права в Румъния, освен румънския театър има и унгарска опера“ – чийто директор Александър Шинбергер е известен и в Германия. Освен първите си сценични роли – Лиу, Юдит, Фенена, Сантуца – Юлия Варади пее и в концерти и това донеся щастие и на нея, и на нас. Приятелка донася във Франкфурт касетофон с арията „Ah perfido“, която тя изпява под диригентството на известния диригент от ГДР Хайнц Кегел. Кристоф фон Донани я поканва на прослушване и при първото изпълнение на ария на Лиу от „Турандот“ кимва удобрително, изслушва второто изпълнение – ария на Абигайл и договорът вече е сключен.
„В началото не можех да кажа нищо повече от „Добър ден“, „Добър вечер“, „Благодаря“ и „Гладна съм“. Първата ми роля във Франкфурт – Антония в „Хофманови разкази“, със сигурност беше езиково ужасна, но аз учех оттогава фиксирано, десет нови думи всяка вечер, колегите ми вече ми помагаха. По-лесно ми е в италиански роли като Елвира, Елизабет, Фиордилиджи. Диалогът на Сафи беше ужасно труден, но ще видим колко от текста ми ще се разбере при мюнхенския ми дебют в ролята на Композитора в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус“.
„Не напуснах Румъния, за да правя кариера – трябваше да печеля пари. Съпругът ми, който е отличен виолончелист, дори Ростропович го хвалеше, когато беше в Клуж – е загубил едното си око още като дете, а другото беше винаги в риск. Ходихме заедно на специалист във Франция, операцията наистина не мина добре, надяваме се на апарат, който в момента се разработва в Америка… Трябва да се грижа за него и детето ни – аз вече две години още не съм виждала момчето си, в първите няколко месеца от раздялата плаках по цели нощи, носталгията направо ме разтърси, но тогава си казах, сълзите не променят нищо, плачът вреди на гласа ти. Говоря си много строго, възпитавайки се, дисциплината е първото условие за успех в нашата професия”.
Юлия Варади казва това много смело. Но чувстваш, че тя трябва да хване сърцето си с две ръце…
Ще й спести ли съдбата решението „семейство – световна кариера”? Кариерата й я отвежда от Франкфурт до Мюнхен за две години, с гостувания в Кьолн, Хамбург и Цюрих. Офертите за следващия сезон бързат и вече е насрочено прослушване при Джордж Шолти. Но всичко това ще са само междинни кацания, Америка, MЕТ няма да пропуснат такъв глас.
Карл Хайнц Рупел наскоро я нарече „prima donna assoluta“ в рецензия за „Tит“. „Животът носи железен закон в себе си и всяко нещо има своята цена… всеки непрекъснато плаща със своето същество и затова никой не може да купи нещо по-високо от това, което му е подходящо, на по-евтина цена…“ – както веднъж е казал Хуго фон Хофманстал. Страхувам се, че днес Юлия Варади ще плати със сърцето и душата си.
(край на превода)
Една чудесна статия, която до голяма степен предвижда и доказва онова, което стана после с Юлия Варади – световна кариера и достигане на шеметни висоти в полето на вокалното изкуство. Нали това предсказа д-р Клаус Адам в горната статия от 1972 г., наистина Юлия Варади достигна после и Америка, и МЕТ и още много други върхове …
Нека днес на 1 септември 2017 г. да пожелаем на Юлия Варади добро здраве, лично щастие и успехи в музикалната дейност по случай навършване на 76 години.
За много години !
……….
Изпълнения на Юлия Варади:
Julia Varady Strauss Ariadne auf Naxos Es gibt ein Reich 11 .
´´´´
Julia Varady – Nabucco
´´´´´´
Julia Varady; “Ah! Du wolltest mich nicht deinen Mund küssen …
´´´´
Julia Varady as Abigaille-1995.
´´´´
Julia Varady “Träume” Wagner
´´´´
J.Várady / D.Fischer-Dieskau, Schumann Vocal Duets Op.74 …
´´´´