Руският композитор авангардист Едисон Денисов, роден преди 95 години

Драги приятели на оперното и симфонично изкуство, преди 10 години, на 6 април 2014 година започнах една от първите си статии тук във ФБ със следните думи:

„Драги приятели на оперното изкуство, днес на Втория ден на Великден – 6 април 2014 г,. няма оперни юбилеи. Единствено прочетох за един руски композитор от авангарда – Едисон Денисов, който е роден днес преди 85 години, починал през 1996 г. – голям музикант, теоретик и композирал редица творби, които особено на Запад са били признати като върхове в съвременната музика.

Той е принадлежал към “седморката на Хренников”, все модерни руски автори, чиито творби били забранени едно време в СССР за изпълнение. Жалко, Денисов преживява през 1994 г. в СССР тежка автомобилна катастрофа, заминава за Франция да се лекува, но две години след това умира там. Сега в Русия той е на много високо почетно място за големите му заслуги в този жанр на музикалното изкуство. Що се отнася до оперното изкуство, завършил е една недовършена опера на Клод Дебюси и същата е била изнесена във Франция.

Какво още ми направи впечатление – роден в Томск в Сибир, преди да започне с музика, следва математика в Томския университет, както Пиер Булез е започнал от математиката (писах съвсем наскоро). Понеже и двамата са авангардисти, били са и добри приятели“.

(край на цитата)

След този малък увод написах тогава още няколко реда и това беше всичко, моите начални статии през 2014 г. бяха твърде кратки – така беше в самото начало. Приложих и 2-3 снимки и пуснах статията във ФБ. През 2013-2014 г. имах не повече от 130-150 читатели, те следяха с интерес какво публикувам. Ето какво написах още тогава:

„Руският композитор-авангардист, теоретик и музикален изследовател Едисон Денисов е роден на 6 април 1929 г. в Томск, починал на 24 ноември 1996 г. в Париж. От дете показва музикални способности, но започва да следва математика в Томския университет и заедно с това да се занимава и с музика. Прави първите си композиционни опити, които Дмитри Шостакович намира за интересни и му предлага да учи музика.

Едисон Денисов постъпва в Московската консерватория през 1951 г., завършва през 1956 г. и остава да работи там. Заедно с други млади авангардисти е увлечен по модерната музика и създава редица творби, които се свирят с голям успех на Запад. Попада в групата на т.н. “седморка на Хренников”, която е обвинена в творчество, чуждо на принципите на реалистичното изкуство (в тази група са между другото Алфред Шнитке, София Губайдулина и още няколко).

След промените в края на 80-те години Денисов получава огромна популярност и признание като един от най-известните модерни съвременни композитори. След тежка автомобилна катастрофа заминава през 1994 г. за лекуване във Франция, но това не помага, умира две години след това в Париж.

Денисов има особено влечение към френската музика. Успява да довърши една опера от Клод Дебюси – “Rodrigue et Chimène”, която има премиерата си на 14 май 1993 г. в Лион. Нека си спомним днес на 6 април 2014 г. за Едисон Денисов по случай 85 години от рождението му“.

(край на първата ми статия за Едисон Денисов през 2014 г.)

През изминалите 10 години не съм писап повече за този модерен руски композитор. Сега на 6 април 2024 г. се навършиха кръглите 95 години от рождението на Едисон Денисов и в този ден не можах да пиша за него, имах две статии за Людмила Прокопова и за Мария Белчева, но реших при друга свободна дата да почета паметта на Едисон Денисов – отдавна той заслужава тази чест. През годините бях събрал доста материали за него и днес на 9 април 2024 г. имам свободна дата, в която ще пиша най-важното, което съм открил.

Младият композитор Едисон Денисов влиза в историята на музиката с една брилянтна от всяка гледна точка творба – кантатата „Le Soleil des Incas“. Ако в Русия създаването на творбата предизвиква голям скандал, това произведение ще бъде първото на автора, изпълнено на Запад: първо в Дармщат през 1965 г., където е представено като сериен пионер на съветската музика, и същата година в Париж, където Пиер Булез включва „Le soleil des Incas“ в програмата на мюзикъла „Domaine“. И двата пъти дирижира Бруно Мадерна. Оттогава съдбата на Денисов познава своята сянка и светлина: докато родната му Русия се отказва от един от най-обещаващите си композитори, приятелска Европа стартира международната му кариера. Така, вече познат и признат на Запад, Едисон Денисов е преследван в собствената си страна, която за дълго време забранява публикуването и записването на неговите произведения, както и изпълненията на официални концерти до средата на 80-те години.

На първо място днес е това да обобщя оперното творчество на Едисон Денисов. Както стана дума по-горе, на 14 май 1993 г. в Лион е премиерата на довършената от него опера от Клод Дебюси – “Rodrigue et Chimène”, създадена за откриването на Лионската опера през 1993 г.

Това не е единственото: Денисов работи и по други незавършени опери от чужди композитори. Той е майстор в оркестрацията за колоритни инструменти и негови умения са използвани за завършване на произведения от Шуберт, Мусоргски, Дебюси и Мосолов. При Франц Шуберт той завършва през 1995 г. (една година преди смъртта си) операта „Лазар“, като довършва второ действие и пише цялото трето действие. Премиерата е в Щутгарт под диригентството на Хелмут Рилинг.

Едисон Денисов композира и свои собствени опери: още през 1956–1959 г., когато завършва висшето си музикално образование, той пише операта „Войникът Иван“ в три действия по руски народни приказки. После следват оперите „L’écume des jours“ („Пена дней“ – „Der Schaum der Tage“, „Пяната на деня“) по Борис Виан през 1981 г., след това „Quatre Filles“ („Четыре девушки“ – „Die vier Mädchen“, „Четири момичета“) в едно действие, по Пабло Пикасо, през 1986 г., изнесена в „Opéra Comique“ в Париж и балета „Изповед” по Алфред дьо Мюсе през 1984 г., изнесен в Талинския държавен оперен и балетен театър (Естония, СССР).

(край на цитата за оперно творчество)

Нека още в началото съобщя, че от известно време във Франция има музикално дружество, което посвещава дейността си на делото на Едисон Денисов. Цитирам в оригинал на английски език съответен документ, после ще дам превод на български:

THE “EDISON DENISOV SOCIETY PARIS”
INTERNATIONAL ASSOCIATION

The International Association EDISON DENISOV SOCIETY PARIS (law of 1st July 1901 – art. 5) was created in 2020 in Paris.

The purpose of this association is to promote the memory and work of the composer Edison Denisov by publishing and translating existing books, to contribute to the organization of events, concerts, festivals and competitions referring to his work.

The association is composed of:

Founding members Ekaterina Desgraupes-Denisov, Anton Safronov and Philippe Coutelen
Active members (office) Ekaterina Desgraupes-Denisov (president), Philippe Coutelen (secretary), Mathilde Maurel (accountant)
Artistic Director Anton Safronov
Honorary President Vladimir Jurowski

´´´´

Honorary Committee

Ladies Galina Grigorieva and Ekaterina Kouprovskaia-Bruggeman
Gentlemen Pierre Boulez*, Aurèle Nicolet*, Guennady Rozhdestvensky*,
Yuri Bashmet, Claude Delangle, Heinz Holliger, Gidon Kremer, Alexander Rudin, Joel Spiegelman

Anyone who has a special interest in Edison Denisov’s music and its interpretation, who wishes to receive regular information on the Association’s activities and to pay an annual membership fee, may become a member of the association. Members of the Association can join the active participants, financially supporting its activities, allowing it to be productive and systematic. Members of the Association can also benefit from certain activities and services of the association. Members of the group of benefactors (donors, patrons) who pay a higher annual fee or a one-off fee may receive a tax notification.

By joining our project “EDISON DENISOV SOCIETY”, (annual fee of 20 euros), you receive regular information about the activities we sponsor and organize and you are invited to preview our events.

You can also choose to give us a more important support and allow us to reinforce the means that we use for the influence of the composer’s work: organization of concerts, festivals, publishing and translation of books and catalogues. With this support, you have the status of a privileged member, your name will appear on the site if you wish, you benefit from reserved seats for free at our events, and many other advantages.

Support our association today and help us to perpetuate the memory of Edison Denisov and his work.
´´´´

EKATERINA DESGRAUPES-DENISOV

President

Edison Denisov’s daughter, who has been living in Paris since 1995, studied at the Tchaikovsky Conservatory in Moscow where she graduated as a choral conductor. She then also studied in Italy and France as a sound engineer and worked at the publishing house “Saisons Russes” in Moscow as an artistic assistant for recordings. Currently she teaches music theory at the CMA*19 in Paris and at the CRR** (Aubervilliers).

*Municipal district conservatory

**Regional conservatory

(край на цитата)

Превод:

„ОБЩЕСТВО НА ЕДИСОН ДЕНИСОВ ПАРИЖ“
МЕЖДУНАРОДНА АСОЦИАЦИЯ

Международната асоциация „EDISON DENISOV SOCIETY PARIS“ (закон от 1 юли 1901 г. – чл. 5) е създадена през 2020 г. в Париж.

Целта на тази асоциация е да популяризира паметта и творчеството на композитора Едисон Денисов чрез публикуване и превод на съществуващи книги, да допринася за организирането на събития, концерти, фестивали и конкурси, отнасящи се до неговото творчество.

Сдружението се състои от:

Основатели: Екатерина Дегро-Денисов, Антон Сафронов и Филип Кутелен
Активни членове (офис): Екатерина Дегро-Денисов (президент), Филип Кутелен (секретар), Maтилде Мурел (счетоводител)
Художествен ръководител: Антон Сафронов
Почетен президент: Владимир Юровски

´´´´
Почетен комитет

Госпожи Галина Григориева и Екатерина Купровская-Брюгеман.Господа Пиер Булез*, Орел Николе*, Генадий Рождественски*, Юрий Башмет, Клод Делангле, Хайнц Холигер, Гидон Кремер, Александър Рудин, Джоел Шпигелман.

Член на сдружението може да стане всеки, който има особен интерес към музиката на Едисон Денисов и нейната интерпретация, който желае да получава редовна информация за дейността на Сдружението и да заплаща годишен членски внос. Членовете на Сдружението могат да се присъединят към активните участници, подпомагайки финансово дейността им, позволявайки тя да бъде продуктивна и систематична. Членовете на Сдружението могат да се възползват и от определени дейности и услуги на сдружението. Членовете на групата на благодетелите (дарители, меценати), които плащат по-висока годишна такса или еднократна такса, могат да получат данъчно уведомление.

Присъединявайки се към нашия проект “EDISON DENISOV SOCIETY” (годишна такса от 20 евро), вие получавате редовна информация за дейностите, които спонсорираме и организираме, и сте поканени да посещавате нашите събития.

Можете също така да изберете да ни дадете по-важна подкрепа и да ни позволите да засилим средствата, които използваме за влияние върху творчеството на композитора: организиране на концерти, фестивали, публикуване и превод на книги и каталози. С тази поддръжка имате статут на привилегирован член, името ви ще се показва на сайта, ако желаете, печелите безплатно запазени места на нашите събития и много други предимства.

Подкрепете нашата асоциация днес и ни помогнете да увековечим паметта на Едисон Денисов и неговото дело.

´´´´
ЕКАТЕРИНА ДЕГРО-ДЕНИСОВА
президент

Дъщерята на Едисон Денисов, която от 1995 г. живее в Париж, учи в консерваторията “Чайковски” в Москва, където се дипломира като хоров диригент. След това също учи в Италия и Франция като звуков инженер и работи в издателство “Saisons Russes” в Москва като артистичен асистент за записи. В момента тя преподава музикална теория в CMA*19 в Париж и в CRR** (Aubervilliers).

*Окръжна общинска консерватория
**Регионална консерватория

(край на цитата)

След тия най-общи бележки ще се спра на биографията и дейността на Едисон Денисов (превод от източници на френски и немски езици):

Едисон Василиевич Денисов (на руски: Эдисо́н Васи́льевич Дени́сов, 6 април 1929 г. – 24 ноември 1996 г.) е руски композитор от така наречения „ъндърграунд“, „алтернативен“ или „нонконформистки“ клон на съветската музика.

Биография

Едисон Денисов е роден в Томск, Сибир. Учи математика, преди да реши да посвети живота си на композирането. Това решение е ентусиазирано подкрепено от Дмитрий Шостакович, който му предава уроци по композиция.

През 1951–56 г. Денисов учи в Московската консерватория: композиция при Висарион Шебалин, оркестрация при Николай Раков, анализ при Виктор Цукерман и пиано при Владимир Белов. През 1956–59 г. композира операта „Войникът Иван“ в три действия по руски народни приказки.

Денисов започва свое собствено проучване на чужди партитури, които са били трудни за получаване в СССР по това време, включително музика на композитори от Малер и Дебюси до Булез и Щокхаузен. Той написв поредица от статии с подробен анализ на различни аспекти на съвременните техники за композиция, като в същото време активно експериментира като композитор, за да намери своя собствен път.

След като завършва Московската консерватория, той преподава там оркестрация, а по-късно и композиция. Негови ученици са композиторите Дмитрий Смирнов, Елена Фирсова, Дилором Сайдаминова, Владимир Тарнополски, Сергей Павленко, Иван Соколов и Юрий Каспаров. Той подкрепя и насърчава Дмитрий Капирин и Александър Щетински, които никога не са били негови ученици.

През 1979 г. Денисов е включен в „черния списък“ на Шестия конгрес на Съюза на съветските композитори като един от „Седморката на Хренников“, тъй като не му е било позволено да присъства на няколко фестивала на съветската музика на Запад.

Денисов става ръководител на Асоциацията за съвременна музика, новооснована в Москва през 1990 г. По-късно се премества във Франция, където умира в болница в Сен Манде през 1996 г. след автомобилна катастрофа и дълго боледуване.

Музика

Цикълът от песни на Денисов за сопран и камерен ансамбъл „Le soleil des Incas“ (1964), композиция по стихове от Габриела Мистрал и Пиер Булез, му донася международно признание след поредица от успешни изпълнения на произведението в Дармщат и Париж (1965). Игор Стравински харесва произведението и открива „забележителния талант“ на неговия композитор. Денисов обаче е остро критикуван от Съюза на съветските композитори заради „западните влияния“, „ерудицията вместо творчеството“ и „пълния композиционен произвол“ (Тихон Хренников). След това изпълненията на неговите произведения често са забранявани в Съветския съюз.

По-късно той написва концерт за флейта за Орел Николе (Aurèle Nicolet), концерт за цигулка за Гидон Кремер (Gidon Kremer), произведения за обоиста Хейнц Холигер (Heinz Holliger), кларинетиста Едуард Брунер (Eduard Brunner) и соната за алт саксофон и пиано за Жан-Мари Лонде (Jean-Marie Londeix), която постига голяма популярност сред саксофонистите.

Неговият мрачен, но впечатляващ „Реквием“ с многоезичен текст (английски, френски, немски и латински), базиран на произведения на немския писател Франсиско Танцер, има премиера в Хамбург през 1980 г.

Основните му произведения включват оперите „L’écume des jours“ по Борис Виан (1981), „Quatre Filles“ по Пабло Пикасо (1986) и балета „Изповед” по Алфред дьо Мюсе.

Почести и награди

Народен артист на Руската федерация
Заслужил артист на RSFSR
Кавалер на Почетния легион
Командир на Ордена на изкуствата и литературата

(край на превода)

Цитирам един допълнителен материал за Едисон Денисов също в превод от немски език:

Едисон Денисов е поразително иновативен руски композитор от сибирски произход, водеща фигура от поколението след Шостакович и изключително влиятелен учител. Склонността му към европейски музикални модели като тия на Булез и Лигети, както и френската естетика на Дебюси и Месиен предизвикват силно официално неодобрение, но той остава верен на руските си корени, включително сладките романтични мелодии от Глинка и изповедните психодрами от Шостакович. Стилът му е изискан, богато украсен с детайли и сложен, в същото време романтичен и меланхоличен музикален език, създавайки богата игра със сложни хроматични текстури и микрополифония.

Денисов е майстор в оркестрацията за колоритни инструменти в произведения като „Peinture“ и негови умения са използвани за завършване на произведения от Шуберт, Мусоргски, Дебюси и Мосолов.

Той е автор на произведения за водещи солисти като Хайнц Холигер, Орел Николе, Гидон Кремер и Юрий Башмет.

Произведенията на Едисон Денисов включват:

„La Vie en Rouge“ (1975), камерна кантата за глас и ансамбъл,
Концерт за флейта (1975) за флейта и камерен оркестър,
Реквием (1980) за солисти, хор и оркестър.

Произведенията на Денисов са представени от издателство „Boosey & Hawkes/Sikorski“ за Обединеното кралство, Британската общност (с изключение на Канада), Република Ирландия, Германия, Швейцария, Дания, Исландия, Норвегия, Швеция, Холандия, Испания, Португалия, Гърция. Турция и Израел.

Едисон Денисов е изказал следните думи:

„Обичам да пиша спокойна, красива музика“

(край на цитата)

На това място ще дам почти пълен списък на творбите на Едисон Денисов (източници на немски и руски езици, без превод на български):

Ausgewählte Werke (Избрани произведения)

1956–1959 „Soldat Iwan“ (на руски „Иван-солдат“) Oper in drei Akten nach Motiven aus russischen Volksmärchen
1958 Sonate für zwei Violinen
1960 Sonate für Flöte und Klavier
1964 Le soleil des Incas („Солнце инков“ – „Die Sonne der Inkas“), Text von Gabriela Mistral für Sopran, Flöte, Oboe, Horn, Trompete, zwei Klaviere, Schlagzeug, Violine und Cello
1964 Italienische Lieder, Text von Alexander Blok für Sopran, Flöte, Horn, Violine und Cembalo
1966 Les pleurs („Плачи“ – „Klagelieder“), Text russischer Volkslieder für Sopran, Klavier und drei Schlagzeuger
1968 Ode (in Erinnerung an Che Guevara) für Klarinette, Klavier und Schlagzeug
1968 Musique Romantique („Романтическая музыка“ – „Romantische Musik“) für Oboe, Harfe und Streichtrio
1968 Herbst („Осень“) nach Velemir Chlebnikov für dreizehn Solostimmen
1969 Streichtrio
1969 Bläserquintett
1969 Silhouettes für Flöte, zwei Klaviere und Schlagzeug
1969 Chant des Oiseaux („Пение птиц“) für präpariertes Klavier (oder Cembalo) und Tonband
1969 „DSCH“ für Klarinette, Posaune, Cello und Klavier
1969 Der Gesang der Vögel für den photoelektronischen Synthesizer ANS
1970 Zwei Lieder nach Gedichten von Ivan Bunin für Sopran und Klavier
1970 „Peinture“ („Живопись“ – „Gemälde“) für Orchester
1970 Sonate für Altsaxophon und Klavier, uraufgeführt von Londeix auf dem World Saxophone Congress 1970 in Chicago.
1971 Klaviertrio
1972 Cellokonzert
1973 La vie en rouge („Жизнь в красном цвете“ – „Das Leben in Rot“), Text von Boris Vian für Solostimme, Flöte, Klarinette, Violine, Cello, Klavier und Schlagzeug
Klavierkonzert 1974
1974 Signes en blanc („Знаки на белом“ – „Die Zeichen auf Weiß“) für Klavier
1975 Choral Varié für Posaune und Klavier
1975 Flötenkonzert
1977 Violinkonzert
1977 Concerto Piccolo für Saxophon und sechs Schlagzeuger
1980 Requiem nach liturgischen Texten und Gedichten von Francisco Tanzer für Sopran, Tenor, gemischten Chor und Orchester
1981 L’écume des jours („Пена дней“ – „Der Schaum der Tage“), eine Oper nach Boris Vian
1982 Tod ist ein langer Schlaf („Смерть – это долгий сон“ – „Der Tod ist ein langer Schlaf“) – Variationen über Haydns Kanon für Cello und Orchester
1982 Kammersymphonie Nr. 1
1982 Konzert für Fagott, Cello und Orchester
1983 Fünf Etüden für Solofagott
1984 Beichte („Исповедь“), ein Ballett in drei Akten nach Alfred de Musset
1985 Drei Bilder nach Paul Klee für Bratsche, Oboe, Horn, Klavier, Vibraphon und Kontrabass
1986 Quatre Filles („Четыре девушки“ – „Die vier Mädchen“), eine Oper in einem Akt nach Pablo Picasso
1986 Bratschenkonzert
1986 Oboenkonzert
1987 Symphonie Nr. 1
1987 Klarinettenquintett
1989 Klarinettenkonzert
1989 Vier Gedichte nach G. de Nerval für Gesang, Flöte und Klavier
1991 Gitarrenkonzert
1992 Lebens- und Sterbegeschichte unseres Herrn Jesus Christus nach Matthäus für Bass, Tenor, Chor und Orchester
1993 Sonate für Klarinette und Klavier
1993 Konzert für Flöte, Vibraphon, Cembalo und Streichorchester
1993 Fertigstellung von Debussys Oper Rodrigue et Chimène
1994 Kammersymphonie Nr. 2
1994 Sonate für Altsaxophon und Cello
1995 Morning Dream nach sieben Gedichten von Rose Ausländer für Sopran, gemischten Chor und Orchester
1995 Chöre für Medea für Chor und Ensemble
1995 Fertigstellung von Schuberts Oper-Oratorium „Lazarus“ oder „Die Feier der Auferstehung“ („Лазарь и торжество Воскрешения“) D689
1995 Trio für Flöte, Fagott und Klavier
1995 Des ténèbres à la lumière (Von der Dämmerung zum Licht) für Akkordeon. Veröffentlicht: Paris, Leduc, 1996. Dur. 15′.
1996 Symphonie Nr. 2 (März)
1996 Drei Kadenzen zu Mozarts Konzert für Flöte und Harfe (April–Mai)
1996 Sonate für zwei Flöten (Mai)
1996 Konzert für Flöte und Klarinette mit Orchester (Juli)
1996 Femme et oiseaux („Die Frau und die Vögel“), Hommage an Joan Miró für Klavier, Streichquartett und Holzbläserquartett (Juli–August)
1996 Avant le coucher du soleil für Altflöte und Vibraphon (das letzte Werk, fertiggestellt am 16. August).

(край на цитата)

Ще завърша днешната юбилейна статия за Едисон Денисов с едно цялостно подробно описание на живота и периодите при писане на отделните творби, като цитирам превода от руски на английски език, после ще дам мой превод на български:

Text: Ekaterina Kuprovskaïa (russ); transl. Philip Firsov, Catherine Kustanczy (engl)

„Edison Denisov (1929-1996) is one of the leading figures in 20th century Russian music. After studying mathematics at university in his hometown of Tomsk, Siberia, where everything pointed to a brilliant career as a scientist, he embarked on a completely different path and entered the composition class at the Moscow Conservatory. The precepts of the exact sciences exerted their influence tirelessly on Denisovian art and he would later say: “Music is an art of logical thought”.

The young composer entered the history of music with a work that was brilliant from every point of view, the cantata Le Soleil des Incas. If, in Russia, its creation caused a great scandal, this work will be the author’s first to be performed in the West: first in Darmstadt, in 1965, where it was presented as the serial pioneer of Soviet music, and the same year in Paris, where Pierre Boulez included Le soleil des Incas into the program of Domaine musical. It was conducted both times by Bruno Maderna. Since then, Denisov’s destiny has known its shadow and light: while his native Russia denied one of its most promising composers, friendly Europe launched his international career. Thus, already known and recognized in the West, Edison Denisov was persecuted in his own country, which banned for a long time the publication and recording of his works as well as performances at official concerts until the mid-1980s.

A leading figure of the Soviet avant-garde of the 1960s, he took on at the time of the stagnation of the ruling regime in Russia. Rebellious, incorruptible, conscientious and persevering, he remained true to himself through storms and trials. A rare, almost mystical force inhabited him and differentiated him from so many others.

Often accused in his own country of being a too “Western” musician, Denisov is nevertheless deeply attached to the Russian tradition and culture. He studied composition with Vissarion Shebalin, who was a student of Nicolai Miaskovsky, himself a disciple of Rimsky-Korsakov and Glazunov. As a young man, Denisov travelled to the Altai region in Siberia to record authentic peasant songs. We find the imprint of this everywhere in his work, where the multiple melodic lines intertwine in the manner of the heterophony of Russian folk songs. Other works bear even more striking witness to this, such as Les pleurs, which faithfully depicts the ancient funeral ritual, or History of the Life and Death of our Lord Jesus Christ, the first Russian-language Passions in the history of music.

An undeniable leader, of a rare charisma, Edison Denisov has gathered around him many personalities, contributed to the rapprochement between musicians from different countries, and was in this sense “European” before the time. A fervent defender of contemporary Russian music, Denisov has always worked to promote it in the West. His professional and friendly contacts were very numerous: Henri Dutilleux, Yannis Xenakis, Pierre Boulez, Paul Méfano, Francis Miroglio, Nadia Boulanger, Claude Ballif, Vinko Globokar, Gilbert Amy, Jean-Claude Eloy, François-Bernard Mâche in France, but also Henri Pousseur, Luigi Nono, Luciano Berio, Luigi Dallapiccola, Luis de Pablo, Karlheinz Stockhausen, Helmut Lachenmann, George Cramb, Heinz Holliger, György Ligeti, Kazimierz Serocki, Zygmunt Krauze, without naming the various performers and organizers.

Working with Russian and Western performers, faithful companions of daring experiences and innovations, including conductors Gennady Rozhdestvensky and Daniel Barenboim, pianists Alexei Lyubimov and Jean-Pierre Armangaud, violinists Leonid Kogan, Gidon Kremer and Oleg Kagan, violist Yuri Bashmet, cellists Natalia Gutman and Alexander Rudin, flute players Aurèle Nicolet and Alexander Korneev, oboist Heinz Holliger, clarinettists Eduard Brunner and Lev Mikhailov, saxophonists Jean-Marie Londeix and Claude Delangle, bassoonist Valery Popov, trombonist Anatoly Skobelev, percussionist Mark Pekarsky, allowed Denisov to create virtuoso opuses, responding to the latest findings in instrumental technique.

Beyond the composer, the man of action and the organizer, the scope of his personality includes a large part of pedagogical activity. Edison Denisov taught orchestration and composition at the Moscow Conservatory for almost forty years, between 1959 and 1996, and is the only one of his generation to form a real composition school in Russia, a role in which he is comparable to Olivier Messiaen in France.

His catalogue, with over 140 titles, contains a multitude of genres: instrumental and vocal music including three operas, a ballet, two symphonies for large orchestra, two oratorios, a Requiem, fifteen concertos for solo instruments, an impressive number of chamber works. In addition, there are scores for more than 30 dramatic plays and more than 60 film scores. Beside the most ingeniously composed works, there are many musical genres with “classical” nominations such as the symphony, concerto, sonata and other variations.

His style, avant-garde, though innovative and provocative in the 1960s, later calmed down, giving way to delicate and sensitive lyricism, to give some ultimate glories – expressionist, heartbreaking – in his latest opuses such as the Second Chamber Symphony or the Second Symphony for large orchestra.

Denisov’s stylistic evolution reveals a stable path, without rebounds or deviations, but constantly evolving. In the 1960s, he devoted himself entirely to chamber music. He found his own style, recognizable among all, in the early 1970s, as shown by Peinture for a large symphony orchestra (1970).

Edison Denisov’s creative credo resides in one of his favourite ideas: “Beauty is one of the essential notions in art”. His aesthetics are also defined by three other constants: light, shadow and mystery. These three notions are repeated many times in his words and in the symbolism of his works. In the centre, the monogram from his first and last name: E-D-Es, representing the motivic essence of his music.

In the 1970s, the central work of Denisovian production was born: the opera L’Écume des jours, based on the novel by Boris Vian. Completed in 1981, Denisov considered it the best he had ever composed.

In 1980, the Requiem was written: another work of identity, but also a confession of the composer. He would say: “While composing the Requiem, I was thinking of the cross that I carry in my life”.

The last period of his production, that spanned 16 years (1980-1996), is characterized by a synthesis of modern techniques that allowed him to reach a freedom in the creation and the handling of the sound material. The last creative decade, 1987-1996, saw the birth of large-scale works (in addition to the two operas previously composed), beginning with the Symphony No. 1 for large orchestra (1987), followed by two monumental oratorios for soloists, choir and orchestra: History of the Life and Death of our Lord Jesus Christ (1992) and Morgentraum (1993).

Edison Denisov was a corresponding member of the Bavarian and Berlin Academies of Arts. In 1986, the French Ministry of Culture appointed him an Officer of Arts and Letters and in 1993 he was awarded the Grand Prix de la Ville de Paris.

Text: Ekaterina Kuprovskaïa; translation: Philip Firsov, Catherine Kustanczy

Dates and events:

1929 Birth on April 6 in Tomsk (Siberia).

1945 Beginning of musical studies in the General courses of musical training.

1946 End of studies at school (equivalent to the baccalaureate). He enters the Faculty of Mathematics & Physics at Tomsk University. At the same time, he enters the State Musical Education Establishment.

1948 Start of correspondence with Shostakovich.

1950 End of studies at the State Musical Education Establishment.

1951 End of studies at the Tomsk University (diploma with honours). He enters the University’s advanced course.

1951 Enters the Moscow Conservatory and leaves Tomsk University. Studies composition with Vissarion Shebalin and piano with Vladimir Belov.

1954 Summer: travel to the Kursk region to record Russian folk songs.

1955 Travel to Altai, also for folklore recordings.

1956 End of studies at the Conservatory. Admission to the Union of Composers of the USSR. Enters the advanced course of the Moscow Conservatory of Music. Summer: travel for folklore recordings in Altai and Tomsk region.

1957 Marriage to Galina Grigorieva (musicologist, later – Professor of the Moscow Conservatory and Doctor of Art History). 

1959 End of studies in the Conservatory’s advanced course. He begins teaching analysis and then orchestration at the same Conservatory.

1960 Birth of his son Dmitri (now a flutist).

1964 Creation, in Leningrad, of the cantata Le Soleil des Incas conducted by Gennady Rozhdestvensky (vocal part: Lidia Davydova).

1965 Creation of Le Soleil des Incas in Darmstadt and Paris, conducted by Bruno Maderna.

1965 Birth of his daughter Ekaterina (now a choral conductor, music theory teacher and president of the Edison Denisov Society).

1966 Publication of the article “A new technique is not a fashion”.

1967 In January, during the BBC Orchestra’s tour of Moscow, he meets Pierre Boulez.

1968 December: premiere of Les Pleurs (based on folk lyrics) for soprano, piano and percussion in Brussels, soloist – Basia Rechistka.

1969 September: premiere of DSCH for clarinet, trombone, cello and piano in Warsaw, by the ensemble Atelier de musique.

1970 October: premiere of Peinture in Weiz (Austria) under the baton of Ernest Bour.

1971 April: first performance of the Sonata for cello and piano in Royan (France), performed by Pierre Pénassou and Maria Helena Barrientos.

1973 May: premiere of the vocal cycle La Vie en Rouge on poems by Boris Vian, in Zagreb (Yugoslavia), soloist – Roswitha Trexler.

1975 June: premiere of Aquarelles for 24 string instruments in Paris, conducted by Daniel Chabrun.

1976 May: first performance of the Concerto for flute and orchestra in Dresden (DDR) by Aurèle Nicolet, conductor Hans-Peter Frank.

1978 July: premiere of the Concerto for violin and orchestra in Milan by Gidon Kremer, conducted by Hubert Soudant.

1980 First performance of the Requiem in Hamburg. Conductor Francis Travis, soloists – Eva Csapo, Lutz Michael Harder.

1982 Publication of Denisov’s book Percussion instruments in a modern orchestra.

1984 November: creation of the ballet Confession, after Alfred de Musset, at Tallinn State Opera and Ballet Theatre (Estonia, USSR).

1986 Publication of the book Modern music and some problems arising in the evolution of compositional techniques.

1986 Creation of the opera L’Écume des jours, after Boris Vian, at the Opéra Comique in Paris. Edison Denisov is named Chevalier de l’Ordre des Arts et des Lettres in France.

1987 Marriage to Ekaterina Kouprovskaia, musicologist; Doctor of Musicology, Paris-Sorbonne University (Paris IV).

1988 Creation of the First Symphony for large symphony orchestra, commissioned by the Orchestre de Paris, conducted by Daniel Barenboim.

1988 Birth of his daughter Anna.

1990 President of the Association of Contemporary Music in Moscow. Birth of his daughter Maria.

1990-1991 Invitation by Pierre Boulez to IRCAM, where Denisov composes Sur la nappe de l’étang glacé for tape and nine instruments.

1992 History of the life and death of our Lord Jesus Christ, oratorio for tenor, bass, choir and large orchestra.

1993 Reconstruction and orchestration of Claude Debussy’s opera Rodrigue et Chimène, created for the inauguration of the Opéra de Lyon in 1993.

1994 July: serious car accident near Moscow. Denisov will be transferred to Paris for hospitalisation.

1995 Completion of Franz Schubert’s unfinished opera Lazarus (he finishes the second act and writes the whole third act). Premiere in Stuttgart under the baton of Helmuth Rilling.

1996 Denisov composes the Symphony No. 2 for large orchestra, the Concerto for flute and clarinet and Avant le coucher de soleil for alto flute and vibraphone.

Death in Paris on November 24. Buried in the Paris-Sud-Saint-Mandé cemetery.

(край на цитата)

Превод:

Текст: Екатерина Купровская (рус); превод: Филип Фирсов, Катрин Кустанчи (англ.)

„Едисон Денисов (1929-1996) е една от водещите фигури в руската музика на 20-и век. След като учи математика в университета в родния си град Томск, Сибир, където всичко сочи към блестяща кариера на учен, той поема по съвсем различен път и влиза в класа по композиция в Московската консерватория. Предписанията на точните науки оказват неуморно влияние върху Денисовското изкуство и по-късно той ще каже: „Музиката е изкуство на логическата мисъл”.

Младият композитор влиза в историята на музиката с една брилянтна от всяка гледна точка творба – кантатата „Le Soleil des Incas“. Ако в Русия създаването на творбата предизвиква голям скандал, това произведение ще бъде първото на автора, изпълнено на Запад: първо в Дармщат през 1965 г., където е представено като сериен пионер на съветската музика, и същата година в Париж, където Пиер Булез включва „Le soleil des Incas“ в програмата на мюзикъла „Domaine“. И двата пъти дирижира Бруно Мадерна. Оттогава съдбата на Денисов познава своята сянка и светлина: докато родната му Русия се отказва от един от най-обещаващите си композитори, приятелска Европа стартира международната му кариера. Така, вече познат и признат на Запад, Едисон Денисов е преследван в собствената си страна, която за дълго време забранява публикуването и записването на неговите произведения, както и изпълненията на официални концерти до средата на 80-те години.

Водеща фигура на съветския авангард от 60-те години на миналия век, той поема времето на стагнацията на управляващия режим в Русия. Бунтар, неподкупен, съвестен и упорит, той остава верен на себе си през бури и изпитания. Рядка, почти мистична сила се вселява в него и го отличава от толкова много други.

Често обвиняван в собствената си страна, че е твърде „западен“ музикант, Денисов въпреки това е дълбоко привързан към руската традиция и култура. Учи композиция при Висарион Шебалин, който е ученик на Николай Мясковски, който сам е ученик на Римски-Корсаков и Глазунов. Като млад Денисов пътува до района на Алтай в Сибир, за да записва автентични селски песни. Отпечатък от това намираме навсякъде в творчеството му, където многобройните мелодични линии се преплитат по начина на хетерофонията на руските народни песни. Други произведения са още по-ярко свидетелство за това, като „Les Pleurs“, което вярно изобразява древния погребален ритуал, или „Историята на живота и смъртта на нашия Господ Исус Христос“, първите страсти на руски език в историята на музиката.

Безспорен лидер, с рядка харизма, Едисон Денисов събира около себе си много личности и допринася за сближаването между музиканти от различни страни и в този смисъл той е „европеец“ преди епохата си. Пламенен защитник на съвременната руска музика, Денисов винаги е работил за нейното популяризиране на Запад. Неговите професионални и приятелски контакти са многобройни: Анри Дютийо, Янис Ксенакис, Пиер Булез, Пол Мефано, Франсис Миролио, Надя Буланже, Клод Балиф, Винко Глобокар, Жилбер Ейми, Жан-Клод Елой, Франсоа-Бернар Маш във Франция, но също Анри Пусер, Луиджи Ноно, Лучано Берио, Луиджи Далапикола, Луис де Пабло, Карлхайнц Щокхаузен, Хелмут Лахенман, Джордж Крамб, Хайнц Холигер, Дьорд Лигети, Казимеж Сероцки, Зигмунт Краузе, без да се назовават различните изпълнители и организатори.

Едисон Денисов работа с руски и западни изпълнители, верни спътници на смели преживявания и иновации, включително диригентите Генадий Рождественски и Даниел Баренбойм, пианистите Алексей Любимов и Жан-Пиер Арманго, цигуларите Леонид Коган, Гидон Кремер и Олег Каган, виолистът Юрий Башмет, виолончелистите Наталия Гутман и Александър Рудин, флейтистите Орел Николе и Александър Корнеев, обоистът Хайнц Холигер, кларинетистите Едуард Брунер и Лев Михайлов, саксофонистите Жан-Мари Лондейкс и Клод Деангле, фаготистът Валери Попов, тромбонистът Анатолий Скобелев, перкусионистът Марк Пекарски, които позволяват на Денисов да създаде виртуозни опуси, в отговор на най-новите открития в инструменталната техника.

Извън композитора, човека на действието и организатора, в кръга на неговата личност влиза и голяма част от педагогическата дейност. Едисон Денисов преподава оркестрация и композиция в Московската консерватория почти четиридесет години, между 1959 и 1996 г., и е единственият от своето поколение, който формира истинска композиционна школа в Русия, роля, в която той е сравним с Оливие Месиен във Франция.

Неговият каталог с над 140 заглавия съдържа множество жанрове: инструментална и вокална музика, включително три опери, един балет, две симфонии за голям оркестър, две оратории, един Реквием, петнадесет концерта за солови инструменти, внушителен брой камерни произведения. Освен това има музика за повече от 30 драматични пиеси и повече от 60 музика за филми. Освен най-гениално композираните произведения, има много музикални жанрове с „класически” номинации като симфония, концерт, соната и други вариации.

Неговият стил, авангарден, макар иновативен и провокативен през 60-те години на миналия век, по-късно се успокоява, отстъпвайки място на деликатния и чувствителен лиризъм, за да даде някаква последна слава – експресионистична, сърцераздирателна – в последните му опуси като Втора камерна симфония или Втора Симфония за голям оркестър.

Стилистичната еволюция на Денисов разкрива стабилен път, без отскоци или отклонения, но постоянно развиващ се. През 60-те години се посвещава изцяло на камерната музика. Той намира свой собствен стил, разпознаваем сред всички, в началото на 70-те години, както се вижда от „Peinture“ за голям симфоничен оркестър (1970).

Творческото кредо на Едисон Денисов се крие в една от любимите му идеи: „Красотата е едно от съществените понятия в изкуството“. Неговата естетика се определя и от три други константи: светлина, сянка и мистерия. Тези три понятия се повтарят многократно в неговите думи и в символиката на творбите му. В центъра стои монограмът от неговото име и фамилия: „E-D-Es“, представящ мотивната същност на музиката му.

През 70-те години на миналия век се ражда централната творба на денисовската продукция: операта „L’Écume des jours“, базирана на романа на Борис Виан. Завършена през 1981 г., Денисов я смята за най-добрата, която някога е композирал.
През 1980 г. написва своя „Реквием“: още едно произведение на идентичност, но и изповед на композитора. Той казва: „Докато композирах Реквиема, мислех за кръста, който нося в живота си”.

Последният период от неговата продукция, който обхваща 16 години (1980-1996), се характеризира със синтез на съвременни техники, които му позволяват да достигне свобода в създаването и боравенето със звуковия материал. През последното творческо десетилетие, 1987-1996 г., се раждат мащабни произведения (в допълнение към двете опери, композирани по-рано), като се започне със Симфония № 1 за голям оркестър (1987 г.), последвана от две монументални оратории за солисти, хор и оркестър: „История на живота и смъртта на нашия Господ Исус Христос“ (1992) и “Сутрешна мечта“ (Мorgentraum) (1993).

Едисон Денисов е член-кореспондент на Баварската и Берлинската академии на изкуствата. През 1986 г. Министерството на културата на Франция го назначава за служител по изкуствата и литературата, а през 1993 г. получава наградата „Grand Prix de la Ville de Paris“.

Текст: Екатерина Купровская; превод: Филип Фирсов, Катрин Кустанчи.

Дати и събития:

1929 г. Роден на 6 април в Томск (Сибир).

1945 г. Начало на музикалното обучение в Общите курсове по музикално обучение.

1946 г. Край на обучението в училище (еквивалентно на бакалавърска степен). Постъпва във Факултета по математика и физика на Томския университет. По същото време постъпва в Държавното музикално училище.

1948 г. Започва кореспонденция с Шостакович.

1950 г. Край на обучението в Държавното музикално учебно заведение.

1951 г. Край на обучението в Томския университет (диплома с отличие). Постъпва в курса за напреднали в университета.

1951 г. Постъпва в Московската консерватория и напуска Томския университет. Учи композиция при Висарион Шебалин и пиано при Владимир Белов.

1954 г. Лято: пътуване до района на Курск, за да запише руски народни песни.

1955 г. Пътуване до Алтай, също за фолклорни записи.

1956 г. край на обучението в консерваторията. Приемане в Съюза на композиторите на СССР. Постъпва в напредналия курс на Московската музикална консерватория. Лято: пътуване за фолклорни записи в Алтай и Томска област.

1957 г. Брак с Галина Григориева (музиколог, по-късно – професор в Московската консерватория и доктор по история на изкуството).

1959 г. Край на обучението в консерваторията за напреднали. Започва да преподава анализ и след това оркестрация в същата консерватория.

1960 г. Раждане на сина му Дмитрий (сега флейтист).

1964 г. Създаване в Ленинград на кантатата „Le Soleil des Incas“ под диригентството на Генадий Рождественски (вокална партия: Лидия Давидова).

1965 г. Представяне на „Le Soleil des Incas“ в Дармщат и Париж, дирижирани от Бруно Мадерна.

1965 г. Раждане на дъщеря му Екатерина (сега хоров диригент, учител по теория на музиката и президент на „Обществото на Едисон Денисов“).

1966 г. Публикуване на статията „Новата техника не е мода”.

1967 г. През януари, по време на турнето на оркестъра на „BBC“ в Москва, той среща Пиер Булез.

1968 г. Декември: премиера на „Les Pleurs“ (базирана на народни текстове) за сопран, пиано и перкусии в Брюксел, солист – Бася Речистка.

1969 г. Септември: премиера на „DSCH“ за кларинет, тромбон, виолончело и пиано във Варшава, от ансамбъла „Atelier de musique“.

1970 г. Октомври: премиера на „Peinture“ във Вайц (Австрия) под палката на Ернест Бур.

1971 г. Април: Първо изпълнение на Соната за виолончело и пиано в Роян (Франция), изпълнена от Пиер Пенасу и Мария Хелена Бариентос.

1973 г. Май: премиера на вокалния цикъл „La Vie en Rouge“ по стихове на Борис Виан, в Загреб (Югославия), солист – Росвита Трекслер.

1975 г. Юни: премиера на „Акварели“ за 24 струнни инструмента в Париж, диригент Даниел Шабрюн.

1976 г. Май: Първо изпълнение на Концерт за флейта и оркестър в Дрезден (ГДР от Орел Николе, диригент Ханс-Петер Франк.

1978 г. Юли: премиера на Концерта за цигулка и оркестър в Милано, солист Гидон Кремер, дирижиран от Юбер Соудант.

1980 г. Първо изпълнение на Реквиема в Хамбург. Диригент Франсис Травис, солисти – Ева Чапо, Луц Майкъл Хардър.

1982 г. Публикуване на книгата на Денисов „Ударни инструменти в модерен оркестър“.

1984 г. Ноември: създаване на балета „Изповед“ по Алфред дьо Мюсе в Талинския държавен оперен и балетен театър (Естония, СССР).

1986 г. Публикуване на книгата „Модерна музика и някои проблеми, възникващи в еволюцията на композиционните техники“.

1986 г. Създаване на операта „L’Écume des jours“, по Борис Виан, в „Opéra Comique“ в Париж. Едисон Денисов е обявен за „Chevalier de l’Ordre des Arts et des Lettres“ във Франция.

1987 г. Женитба за Екатерина Купровская, музиколог; Доктор по музикология, Университет Париж-Сорбона (Париж IV).

1988 г. Създаване на Първата симфония за голям симфоничен оркестър, по поръчка на „Orchеstrе de Paris“, дирижирана от Даниел Баренбойм.

1988 г. Раждане на дъщеря му Анна.

1990 г. Президент на „Асоциацията за съвременна музика“ в Москва. Раждане на дъщеря му Мария.

1990-1991 г. Покана от Пиер Булез за „IRCAM“, където Денисов композира „Sur la nappe de l’étang glacé“ за лента и девет инструмента.

1992 г. „История на живота и смъртта на нашия Господ Иисус Христос“, оратория за тенор, бас, хор и голям оркестър.

1993 г. Реконструкция и оркестрация на операта „Rodrigue et Chimène“ от Клод Дебюси, създадена за откриването на Лионската опера през 1993 г.

Юли 1994 г.: Тежка автомобилна катастрофа край Москва. Денисов е прехвърлен в Париж за хоспитализация.

1995 г. Завършване на незавършената опера „Лазар“ на Франц Шуберт (той завършва второ действие и пише цялото трето действие). Премиера в Щутгарт под диригентството на Хелмут Рилинг.

1996 г. Денисов композира Симфония № 2 за голям оркестър, Концерт за флейта и кларинет и „Avant le coucher de soleil“ за алт флейта и вибрафон.

Смърт в Париж на 24 ноември 1996 г. Погребан в гробището „Paris-Sud-Saint-Mandé“.

(край на превода)

Делото на Едисон Денисов не се забравя. Във връзка с 95 години от рождението му, праз настоящата 2024 г. в Бремен, Германия, се организира концерт с негови творби. Цитирам съответно съобщение:

Der Sendesaal befindet sich in der
Bürgermeister-Spitta-Allee 45 | 28329 Bremen

Edison Denisov – Meister der sowjetischen Moderne.

Ein Gesprächskonzert zum 95. Geburtstag des Komponisten

Der Eintritt ist frei.

Keine Voranmeldungen möglich.

Eine Veranstaltung der Forschungsstelle Osteuropa an der Universität Bremen.

Ulrike Höfs – Flöte
Maximilian Krome – Klarinette
Hannah Gladstones – Fagott
Kiveli Dörken – Klavier

Einführung und Gespräch:
Jekaterina Denisova-Kouprovskaia
Dr. Boris Belge

Programm: Werke von Edison Denisov

Sonate (1960) für Flöte und Klavier
Trois Preludes für Klavier (1994)
Sonate für Klarinette solo (1972)
Trio für Flöte, Fagott und Klavier (1995)

Edison Denisov (1929–1996) wurde im Westen als „Mozart des 20. Jahrhunderts“ gefeiert, während man ihn in der UdSSR mit Misstrauen beäugte. Er entwickelte in seinen Kompositionen (z.B. im Vokalzyklus Sonne der Inkas) den Serialismus zur Meisterschaft.

Ursprünglich hatte Denisov Mathematik in Tomsk / Sibirien studiert, als Dmitri Schostakowitsch ihn 1950 persönlich zum Studium ans Moskauer Konservatorium einlud. Er schloss es 1956 ab, als Nikita Chruschtschow die Entstalinisierung einleitete. Von den neuen Freiheiten profitierten auch Komponisten wie Denisov. Er lehrte nun am Konservatorium und erschloss sich und der Moskauer Musikwelt „neue“, moderne Musik, die seit den 1920er Jahren in der UdSSR verstummt war. Doch seine Werke gelangten nur selten und vorwiegend an alternativen Orten zur Aufführung. Am Konservatorium durfte Denisov bis zur Perestroika-Zeit nur Orchestrierung, nicht aber Komposition unterrichten. Dennoch brachte seine Klasse hervorragende Vertreter einer neuen Komponistengeneration hervor, die sich als Denisovs Schüler verstanden.

Denisov war stets eng der französischen Kultur verbunden und pflegte intensive Kontakte mit Pierre Boulez. Daher ließ er sich nach einem schweren Autounfall 1994 in Paris behandeln, wo er seine letzten zwei Lebensjahre verbrachte.

2018 übergab seine Witwe Jekaterina Denisova-Bruggeman die umfangreiche Korrespondenz ihres Mannes, darunter die Briefwechsel mit Dmitri Schostakowitsch, Alfred Schnittke und Luigi Nono, an das Archiv der Forschungsstelle Osteuropa an der Universität Bremen. Ermöglicht wurde der Erwerb durch eine großzügige Spende der Karin und Uwe Hollweg Stiftung.

Das Konzert, das Denisovs 90. Geburtstag gewidmet ist, wird ebenfalls von der Karin und Uwe Hollweg Stiftung ermöglicht.

Eine Veranstaltung der Forschungsstelle Osteuropa an der Universität Bremen in Kooperation mit Musiker*innen der Kammerphilharmonie Bremen.
Der Eintritt ist frei! Um eine Spende wird gebeten.

(край на цитата)

Превод:

Едисон Денисов – майстор на съветския модернизъм

Концерт-разговор за 95 години от рождението на композитора
Входът е свободен.
Не са възможни предварителни регистрации.
Събитие, организирано от Източноевропейския изследователски център към Бременския университет.

Улрике Хьофс – флейта
Максимилиан Кроме – кларинет
Хана Гладстоунс – фагот
Кивели Дьоркен – пиано

Въведение и разговор:
Екатерина Денисова-Купровская
д-р Борис Белге

Програма: Произведения от Едисон Денисов

Соната (1960) за флейта и пиано
Три прелюдии за пиано (1994)
Соната за соло кларинет (1972)
Трио за флейта, фагот и пиано (1995)

Едисон Денисов (1929–1996) е славен на Запад като „Моцарт на 20-ти век“, докато в СССР е гледан с подозрение. В своите композиции (напр. във вокалния цикъл „Слънцето на инките“) той развива сериализма до майсторство.

Денисов първоначално учи математика в Томск / Сибир, когато Дмитрий Шостакович лично го кани да учи в Московската консерватория през 1950 г. Завършва там през 1956 г., когато Никита Хрушчов инициира десталинизацията. Композитори като Денисов също се възползват от новите свободи. След това той преподава в консерваторията и отваря пред себе си и московския музикален свят „новата“, модерна музика, която мълчи в СССР от 20-те години на миналия век. Но творбите му се изпълняват рядко и главно на алтернативни места. До периода на Перестройката на Денисов е разрешено да преподава в консерваторията само оркестрация, но не и композиция. Въпреки това неговият клас дава изключителни представители на ново поколение композитори, които се възприемат като ученици на Денисов.

Денисов винаги е бил тясно свързан с френската култура и е поддържал интензивни контакти с Пиер Булез. Затова след тежка автомобилна катастрофа през 1994 г. той търси лечение в Париж, където прекарва последните две години от живота си.

През 2018 г. неговата вдовица Екатерина Денисова-Брюгеман предава обширната кореспонденция на съпруга си, включително кореспонденцията с Дмитрий Шостакович, Алфред Шнитке и Луиджи Ноно, в архивите на Източноевропейския изследователски център към Бременския университет. Предаването става възможно благодарение на щедро дарение от Фондация „Карин и Уве Холвег“.

Концертът, който е посветен на 95-ия рожден ден на Денисов, също е осъществен от фондация „Карин и Уве Холвег“.

Събитие, организирано от Източноевропейския изследователски център към Бременския университет в сътрудничество с музиканти от Бременската камерна филхармония.

Вход свободен! Моли се дарение.

(край на превода)

Нека днес на 9 април 2024 г. почетем 95 години от рождението на композитора Едисон Денисов, които се навършиха на 6 април т.г.

Мир на праха му:

…..

Изпълнения: