Певицата Галя Горчева празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 август 2023 г. пиша за първи път статия за една българска оперна певица, която отдавна живее и работи в Словения и празнува днес рожден ден – сопранът Галя Горчева, получила музикалното си образование в България. След това започва кариера в родината си, но след известно време напуска България и започва дейност в Западна Европа, главно в страни от бивша Югославия, където работи и до сега – в Оперния театър в Любляна, Словения.

Както знаете, от 10 години аз пиша във ФБ и в Интернет в оперен блог моите „оперни истории“, като особено се интересувам и за такива български оперни артисти, които по различни причини не пеят основно в родината си, а другаде. Защо е така – има най-различни причини, които няма да дискутирам сега. За мен е важно, че те са родени българи, изучени са в България и трябва да им се обръща внимание.

В хода на моите статии аз бях дефинирал понятието „ЗБГ“ – Забравените Български Гласове, под което поставям именно тия артисти, които след напускане на България бързо са забравени, макар че тяхната международна кариера е на особено високо ниво. Както ще видим от много примери в днешната ми статия, редица от тия певци, заминали за държави в бивша Югославия, са изградили там, също и в други държави завидна вокална кариера, за която трябва да се знае.

След като напиша основните данни за днешната юбилярка Галя Горчева, ще се спра и на такива примери, защото те ще ни покажат какво богатство притежава България, което бързо е забравено и рядко се сещаме за постиженията на тия личности.

Сега за Галя Горчева. Аз знам отдавна за основните й изяви в България, когато тя започна оперната си кариера в Русенската държавна опера през 1988 година. До 1997 г. Галя Горчева е солистка в този оперен театър, където пресъздава роли като: Моцарт – Графинята („Сватбата на Фигаро“), Верди – Аида от едноименната опера, Леонора („Трубадур“), Абигайл („Набуко“), Чайковски – Татяна („Евгений Онегин“), Вагнер – Елизабет („Танхойзер“), Пучини – Мими („Бохеми“), Тоска от едноименната опера и много други. През същия период тя гастролира във всички седем български оперни театъра. Редовно е изнасяла концерти с Русенската, Варненската и Софийската филхармония.

Ето какво четем в сайта на Русенската държавна опера:

(…) От създаването си до днес Русенска опера е свързана трайно с поколения забележителни български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет: Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венцеславова, Виолета Шаханова, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, ГАЛЯ ГОРЧЕВА, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов (…)

(край на цитата)

Но нейните изяви не са само в Русе: в следващите години тя изпълнява на много оперни сцени по света роли като Абигайл, Аида, Тоска, Леонора в Естония (два сезона в Талин), Швейцария, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и заедно с „Euro Stage Company“ гостува в Белгия, Нидерландия, Испания и Франция. Била е редовен гост в Хърватския национален театър в Загреб, където от 2001 до 2006 г. е пресъздала роли като Леонора („Силата на съдбата“), Абигайл, Аида. Записва операта „Трубадур“ в ролята на Леонора с „Хърватия Филм“. Три поредни сезона Галя Горчева се изявява на Есенния музикален фестивал в Ла Рошел – пристанищен град във Франция на Бискайския залив, като Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, в „Реквием“ от Верди и „Стабат Матер“ от Франсис Пуленк и на Музикалния фестивал в Тоскана / Италия в ролите на Аида, Тоска и Леонора.

И още няколко думи в тези уводни бележки: през 2001 г. Галя Горчева се присъединява към оперния ансамбъл на „SNG Opera and Ballet Ljubljana“ като солист, през 2007-2015 г. също като първа солистка. Тя играе в следните роли: Леонора („Трубадур“), Абигайл („Набуко“), Норма в едноименната опера от Белини, Мадалена („Андре Шение“ от Джордано), Ярославна („Княз Игор“ от Бородин), Манон („Манон Леско“ от Пучини), Амелия („Бал с маски“ от Верди), Графинята („Сватбата на Фигаро“ от Моцарт) и други.

Повече подробности ще пиша по-късно в тази статия.

Моето запознанство с Галя Горчева стана тук във ФБ в хода на писане на моите статии, които тя е следила и ми предложи ФБ-приятелство през 2018 г., което веднага приех. Ето какво е отбелязано в моята лична поща във ФБ:

„Уважаема Галя, много се радвам за предложеното ФБ-приятелство. Приех го веднага. Идва навреме, защото отдавна имам материали за вас, както и снимки .. Интересно как разбрахте за моята особа … Сигурно “оперните истории” тук във ФБ! Желая ви здраве и успехи .. Любляна е чудесен град .. През 80-те години често сме минавали с лека кола на път за България от Германия заедно с жена ми …“

(край на цитата)

Особено интензивна беше нашата връзка във ФБ през годините 2022 и 2023, когато си разменихме редица информации. Цитирам някои:

Драга Галя, ЧЕСТИТА НОВА 2023 Г. ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И НОВИ МУЗИКАЛНИ УСПЕХИ. Имам малка молба към вас: на 24 януари т.г. съм предвидил статия за един български тенор (за пръв път), който дълги години е бил солист на Оперния театър в Любляна – Димитър Венциславов Димитров, (или Димитър Дамянов), който се е поминал на 1 юни 1996 г. Знам, че той има сестра в Операта в Любляна – Магдалена В. Иванова. Дали я познавате? Ако да, моля влезте във връзка с мен чрез моя е-адрес (цитирам го). Ще я помоля да ми прати няколко негови снимки, защото имам само една, а също и някои материали за него, понеже в медиите има съвсем малко …. Едва ли вие ще го познавате – той се е поминал преди 26 години. Но може да сте чували за него, тогава ми пишете моля нещо, което вие знаете… С най-добри пожелания: Борис. Поздрави и на Жечо!

Само след няколко дни получих отговор: „Здравейте. Това е телефонния номер от Магдалена, сестрата на Дамянов“ (следва съответния номер).

На това място нека отбележа, че Жечо, когото споменавам в текста горе, е съпруг на Галя Горчева, който е също оперен певец и живее отдавна в Любляна. За него ще стане дума в тази моя статия по-долу.

Съвсем наскоро – преди месец, написах на Галя следното:

„Мила Галя, вече е крайно време да напиша статия за вас … Както знаете, аз пиша на “календарен принцип”. Моля дайте ми рожденната си дата (година не е важна) … Вие имате такъв богат оперен живот, имам доста данни за вас и много снимки, ще стане хубава статия … Моля ви … Приятна наделя на вас и на Жечо …“

След няколко дни дойде и отговор: „Аз съм родена на 7 август. Все още пея. Миналата година пях Сантуца и в „Ариадна на Наксос“. И аз се надявам да пея още дълго време.

Благодаря за всичко и лека нощ“.

(край на цитата)

Беше вече ясно – датата е съвсем наскоро и по тази причина седнах и започнах да подготовям настоящата статия – това беше кратката история.

Ще започна с това, че съм крайно благодарен на Галя Горчева за това, че ми прати телефонен номер на Магдалена Дамянова, с която веднага влязох във връзка. Тя се оказа крайно симпатичен човек, остана много доволна от това, че някой като мен се е сетил да пише за починалия й отдавна брат, с което да възкреси паметта му. Така на 25 януари 2023 г. публикувах във ФБ обширна статия за тенора Димитър Дамянов, която започва така:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, вчера на 24 януари 2023 г. имаше рожден ден не само певицата Благовеста Карнобатлова, но и един български тенор, който също е роден на тази дата, но в друга година. Това е великолепният героичен тенор Димитър Дамянов, който се помина през 1996 г. и е имал общи изяви с Благовеста Карнобатлова, когато двамата са били солисти в Софийската държавна опера преди много години. Даже в статията ми вчера за нея аз публикувах накрая една тяхна обща снимка от участие в операта „Турандот“ от Пучини, в която той играе в ролята на Калаф, а тя е Лиу. Не исках в един ден да пиша две статии, поради което отложих тая за Димитър Дамянов за днес – 25 януари.

Фактически днес пиша статия за него за първи път. Не че името на Димитър Дамянов не е познато в България, напротив, той е учил вокално изкуство там, бил е солист преди всичко в Софийската и Варненска опери, но после заминава за чужбина, специално за Словения, където редица години е един от първите солисти в Оперния театър в Любляна. В тия години – началото на 70-те, той има първите си големи успехи в София и е можел положително да продължи успешната си кариера там, но при посещение на импресарио от Словения получава хубава възможност да пее в Оперния театър в Любляна и той заминава за там, оставайки до края на живота си през 1996 г. там, но редица години преди това има изяви и в Софийската опера.“

(край на цитата)

Това беше началото на статията, същата е внесена вече и в моя оперен блог в Интернет „operastars.de“.

Сега ще се спра на биографични бележки и данни за дейността на Галя Горчева. Такива има главно на словенски език, както и рецензии от нейни гостувания в България. Първо ще дам в превод от словенски език данни от биографията й:

Сопранът Галя Тодорова Горчева следва в Музикалната академия в София, където получава магистърска степен. Още по време на следването си тя пее в голямата зала на Московската консерватория, в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в ролята на Графинята, гастролира във Франция при концертно турне в зала „Гаво“ заедно с Веселина Кацарова. (Моя бележка Б.К.: Залата „Гаво“ (на френски език „Gaveau“), назована на името на френския строител на пиана Joseph Gabriel Gaveau, е зала за класическа музика в Париж на улица Rue La Boétie 45-47 – 8. Arrondissement Тази зала е особено подходяща за камерна музика).

От 1988 до 1997 г. Галя Горчева е солистка в Държавната опера в Русе, където пресъздава роли като: Моцарт – Графинята („Сватбата на Фигаро“), Верди – Аида от едноименната опера, Леонора („Трубадур“), Абигайл („Набуко“), Чайковски – Татяна („Евгений Онегин“), Вагнер – Елизабет („Танхойзер“), Пучини – Мими („Бохеми“), Тоска от едноименната опера.

През същия период тя гастролира във всички седем български оперни театъра. Редовно е изнасяла концерти с Русенската, Варненската и Софийската филхармония. В следващите години тя изпълнява на много оперни сцени по света роли като Абигайл, Аида, Тоска, Леонора в Естония (два сезона в Талин), Швейцария, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и заедно с „Euro Stage Company“ гостува в Белгия, Нидерландия, Испания и Франция.

Била е редовен гост в Хърватския национален театър в Загреб, където от 2001 до 2006 г. е пресъздала роли като Леонора („Силата на съдбата“), Абигайл, Аида. Записва операта „Трубадур“ в ролята на Леонора с „Хърватия Филм“. През 2004 г. Галя Горчева изпълнява в „Зала Лисински“ в Загреб солото за опран в „Девета симфония“ от Бетовен под диригентската палка на Векослав Шутей. Три поредни сезона Галя Горчева се изявява на Есенния музикален фестивал в Ла Рошел – пристанищен град във Франция на Бискайския залив, като Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, в „Реквием“ от Верди и „Стабат Матер“ от Франсис Пуленк и на Музикалния фестивал в Тоскана / Италия в ролите на Аида, Тоска и Леонора.

Участвала е на концертни сцени като солист в произведения като „Стабат Матер“ от Перголези, Реквием от Верди, Празнична литургия от Шарл Гуно, Меса в сол мажор от Шуберт. През 2001 г. Галя Горчева се присъединява към оперния ансамбъл на „SNG Opera and Ballet Ljubljana“ като солист, през 2007-2015 г. също като първа солистка. Тя играе в следните роли: Леонора („Трубадур“), Абигайл („Набуко“), Норма в едноименната опера от Белини, Мадалена („Андре Шение“ от Джордано), Ярославна („Княз Игор“ от Бородин), Манон („Манон Леско“ от Пучини), Амелия („Бал с маски“ от Верди), Графинята („Сватбата на Фигаро“ от Моцарт).

През 2009 г. тя гостува на „SNG Opera“ в Марибор – Националната опера на Словения в Марибор в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски. От 2015 г. Галя Горчева е призната оперна солистка (оригинал на словенски език: „Od leta 2015 je priznana operna solistka“). (Актуализирано състояние на информацията: януари 2017 г.)

(край на цитата)

Биографични данни за Галя Горчева на български език се съдържат само в една медия от Видин – роден град на певицата. Цитирам:

Портал „Видински алманах“

(без дата)

Галя Тодорова ГОРЧЕВА

Оперната певица, сопраното Галя Горчева е родена във Видин. Висшето си образование завършва в Музикалната академия „проф. Панчо Владигеров“, специалност „Оперно пеене“. Още като студентка има гастролни участия в Голямата зала на Московската държавна консерватория и се изявява като гост изпълнител на концертно турне в известната зала „Гаво“ в Париж.

След дипломирането си от 1988 г. до 1997 г.  е солистка на Русенската държавна опера, където участва в следните оперни спектакли: „Сватбата на Фигаро“ от Волфганг Амадеус Моцарт, в ролята на Графинята, „Аида“, „Трубадур“ и „Набуко“ от Джузепе Верди, в ролите на Аида, Леонора и Абигайл, „Евгений Онегин“ от Чайковски, в ролята на Татяна, „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, в ролята на Елизабет, „Тоска“ и „Бохеми“ от Джакомо Пучини, в ролите на Тоска и Мими, солова партия в „Реквием“ от Джузепе Верди и др.

В същите години тя се изявява и като гост изпълнител във всичките 7 оперни театри в България. Гастролирала е и в Естония (два сезона в операта в Талин, Естония), Швейцария, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Нидерландия, Испания и Франция.

От 2001 г. Галя Горчева е в трупата на Словенския национален театър за опера и балет в Любляна, където до 2007 г. е ангажирана като солистка, а в периода 2007-2015 г. и като директор на театъра. На неговата сцена тя изпълнява главните роли в „Трубадур“ (Леонора), „Набуко“ (Абигайл), „Норма“ от Винченцо Белини (Норма), „Андреа Шение“ от Умберто Джордано (Мадалена), „Манон Леско“ от Джакомо Пучини (Манон Леско), „Княз Игор“ от Александър Бородин (Ярославна), „Бал с маски“ от Джузепе Верди (Амелия), „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт (Графинята) и др.

(край на цитата)

Също в портал от Видин открих следното кратко съобщение:

Портал „Vidin Online“

Видни граждани на Видин

(…)

Горчева, Галя. Оперна певица – родена във Видин. 

(…)

(край на цитата)

През май 2003 г. музиколожката проф. Боянка Арнаудова публикува във в. „Култура“ голяма статия във връзка с „Великденски фестивал в Софийската опера“, в която статия става дума и за Галя Горчева. Статията е обширна и затова ще дам само някои откъси, касаещи Галя Горчева:

в. „Култура“, 23 май 2003 г.

Великденският фестивал в операта

От 16 април до 9 май т.г. в Националната опера и балет – София, се проведе за седми път Великденски фестивал. В него имаше 13 изяви, от които два “колективни” гастрола – премиера на Пловдивската опера и на балет “Арабеск”.

От планираните две камерни матинета не се състоя концертът на Цветана Бандаловска. Жалко!

Фестивалът бе открит с поредната “възстановка” на “Ромео и Жулиета” от Прокофиев. Имаше и един дебют – на младата певица Андреана Николова – Азучена от “Трубадур”, както и празнуване на 20-годишна сценична дейност на сопраното Мария Белчева.

Във фестивалния афиш бяха включени и няколко гостуващи певци от Полша, Румъния и Гърция, също и гръцкият диригент Вирон Фидетис.

Истинският връх бе гастролът на Орлин Анастасов във финалния фестивален ден.

(…)

(…) Под палката на гръцкия диригент Вирон Фидетис премина “Бал с маски” на Верди. Мога да го определя като “гръцкия гастрол” на фестивала, защото пя и Вангелис Хаджисимос (Рикардо). Голям глас, но смятам, че сме го слушали и в по-добра форма. Изненада за мен бе Линка Стоянова, стабилен сопран с красиви височини, опитна в сценично отношение и перспективна.

Петър Данаилов беше драматичен и ефектен Ренато. Не така експонирано и изрядно бе изпълнението на Стефка Минева и на Елена Стоянова. Стегнат спектакъл, воден с настроение и внимателно от Фидетис.

Не можах да присъствам на “Андре Шение”, “Кармен” и “Трубадур”. Но пък съпреживях несполуките на “Тоска”, за която вече споменах. Всъщност, тъжното е, че се съсипа гастролът на ГАЛЯ ГОРЧЕВА, която ценя високо. Тоска е партия, която не може да се интерпретира отделно от Скарпиа и Каварадоси. И когато единият мисли за гласа си, а другият – за текст и игра, то третият – в случая Галя Горчева, трябва да се спасява както умее. Тя доказа, че е много опитна и героично се “бореше” с колегите си, за да се представи достойно.

Пролича, че работи оттатък Белград – по фразата, по поведението на сцената, по намерените щрихи от образа. Уви, съществените драматургични звена – дуетите, не се получиха по понятни причини. За Миколай Залашински очевидно партията е много над сегашните му сили, а и актьорски беше на автопилот, така че второто действие съвсем не се получи. А не толкова отдавна, на същата сцена, блестеше Стоян Попов, оставил твърде висок мерник за Скарпия. Да, след такъв спектакъл потъваш в море от носталгия по минали празници, по отлично комплектувани певчески екипи и пр. Остана ми горчивият вкус за една слаба вечер и за проваления гастрол на ГАЛЯ ГОРЧЕВА. Е, тя си замина за Любляна със сигурност огорчена (…)“ .

(край на цитата)

Какви хубави думи на Боянка Арнаудова за Галя Горчева …

В една информация от 2018 г. става дума по косвен път и за Галя Горчева, след като тук във ФБ стана дискусия за един друг български певец с кариера извън България. Цитирам:

Диалог на 2 юли 2018 г. във ФБ относно дейността на баритона Валентин Енчев, певец със забележителна дейност в страните на бивша Югославия:

Andrey Naydenov – хубав спомен остави Вальо преди време в София в „Риголето“ и като Скарпия!

Boris Kontohow – Драги Андрей, искам да се осведомя за Валентин Енчев относно изявите му в Софийска опера. Нищо особено няма в сайта на операта – никакви сведения. Излиза само следното: „(…) Изключително развълнуван, роденият в Добрич Валентин Енчев сподели, че с Нели Божкова се познават от деца. „Имахме контакти и в академията в София, във Виена също, тя беше един голям човек, голям артист, в същото време много скромен. Нели беше невероятна, разкошна певица и артист, липсва ми!”, бяха думите на Валентин Енчев“. (край) Става въпрос за концерта през 2014 г. в Добрич в памет на Нели Божкова. Има и негова снимка. Ужасно лош архив има Софийската опера – никакви справки не могат да се направят за артисти, имали изяви там преди време … Също е положението и с ГАЛЯ ГОРЧЕВА …. Поздрави!

Žeco Hristov – Boris Kontohow – Галя Горчева има около 10 спектакъла в Софийска опера – Трубадур и Тоска.Трябва да подредя архива и ще напиша.

Boris Kontohow – Žeco Hristov Благодаря сърдечно, а снимката при Русенската филхармония за концерти във Франция сигурно е от 2016 година?

Žeco Hristov – Boris Kontohow – Точно ще Ви напиша, но това е преди около 20 години.Тогава Галя Горчева пя в три гастрола на Русенска филхармония по време на фестивала в Ла Рошел. Ще преснема програмите и ще ги публикувам.

Boris Kontohow – Žeco Hristov Да, разбрах. Малко знам за нея и за Валентин Енчев, затова се заинтересувах чрез вашия профил. Имате хубави архивни снимки и това е похвално … В сайта на Русенска филхармония има сведения за тия гостувания, но никакви конкретни данни за годините …Последното е било през октомври 2016 г. с този френски диригент.“

(край на цитата)

Понеже по-горе стана дума за баритона Валентин Енчев, ще напиша нещо за него, до сега никога не съм му посвещавал отделна статия:

„ (…) Баритонът Валентин Енчев е роден в Добрич, България. През 1974 г. завършва магистърска степен в Музикалната академия в София и през същата година печели златен медал от конкурса на оперни певци в рамките на IV Републикански фестивал. Започва богатата си артистична кариера като солист в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в София, където изпълнява повече от дванадесет сезона. Гастролира с този театър в Чехия, Словакия, Гърция и Русия. През 1984 г. завършва магистърска степен в Актьорската академия в София при проф. Филип Филипов. През сезон 1990/1991 и 1991/1992 е ангажиран като солист в Операта на Националния театър в Сараево, а през сезон 1992/1993 в „SNG Opera and Ballet“ Любляна.

От 1993 г. е солист на „SNG Мариборска опера и балет“, а през 1998 г. е класиран сред нейните първенци. От средата на 90-те години той се утвърждава като водещ драматичен баритон с роли в железния репертоар в Словения и особено в Хърватия (само в „HNK Загреб“ изпълнява главни роли в повече от 100 представления).

Гостувал е в оперни театри в България, Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Австрия, Италия, Швейцария, Тайланд, Китай и много фестивали у нас и в чужбина (Сараевска зима, Майски оперни вечери в Скопие, Сплитски летни игри, Опатия, Брегенц, Загребско биенале, Пост в Марибор, Люблянски фестивал в Крижанке…).

Той участва в различни благотворителни събития, гала концерти и гала представления. Записва много концерти и представления за словенска и хърватска телевизия.

Като редовен гост на хърватските оперни театри, той получава много награди. През сезон 1994/1995 г. той е първият чужденец, който получава наградата „Тито Строци“, която се присъжда от HNK Загреб за най-високи артистични постижения на сезона. Представлението на „Риголето“ в ХНК – оперния театър в Риека с Енчев в главната роля, печели най-много награди през сезон 1996/1997, което прави „Риголето“ най-награждаваното оперно представление през последните години.

През 2005 г. Музикалната академия на университета в Любляна му присъди признание за важни произведения на изкуството. През 2000 г. в Шанхай той пее ролята на Амонасро в „Аида“ на Верди (реж. Крешимир Доленчич), която се счита за най-големия оперен проект на открито до момента (спектакълът се бори за място в Книгата на рекордите на Гинес с най-големия брой зрители и изпълнители и най-голямата сцена). Заради отличното изпълнение на ролята на Амонасро, Валентин Енчев е поканен да участва в голяма оперна продукция на Музикалния фестивал в Пекин. Той се представя там с голям успех през септември 2003 г.

Валентин Енчев е международно утвърден артист с изключителни певчески и актьорски качества, потвърдени както от родна, така и от чуждестранна професионална критика. Със своя проникновен, луксозен глас той създава велики творения като Риголето („Риголето“), Набуко („Набуко“), Яго („Отело“), ​​Амонасро („Аида“), Симон Боканегра („Симон Боканегра“), Граф Луна („Трубадур“), Ренато („ТБал с маски“), Жорж Жермон („Травиата“), Дон Карлос ди Варгас („Силата на съдбата“), Родриго, Маркиз де Поза („Дон Карлос“), Дон Карлос („Ернани)“, Скарпия („Тоска“), Шарплес („Мадам Бътерфлай“), Микеле („Мантията“ от Пучини), Алфио („Селска чест“), Тонио („Палячи“), Първосвещеник („Самсон и Далила“), Жерар („Андре Шение“), Лорд Енрико Астон („Лучия де Ламермур“), Ескамилио („Кармен“), Зрински („Зрински“ от Никола Шубич), Топан Паша (в опера от Мила Гойсалич). Богатият репертоар на Валентин Енчев включва още ролите на Шонар („Бохеми“), Валентин („Фауст“), Еней („Дидона и Еней“), Корадо (Амелия), Луцифер (Осман), Оскар („Приказки от Виенската гора“ от Миро Беламарич), Григорий Грязной („Царска невеста“ от Римски-Корсаков), Де Сирие („Федора“ от Умберто Джордано), баритон в „Кармина бурана“ от Карл Орф и други.“

(край на цитата)

Забележка: По-горе четем името на композитора Миро Беламарич, автор на операта „Приказки от Виенската гора“. Понеже неговото име не е широко известно, ще дам няколко думи за този съвременен композитор от Хърватия:

Миро Беламарич е роден на 9 февруари 1935 г. в Šibenik, Хърватия. Той е диригент и композитор, получил музикалното си образование в Музикалната академия в Загреб. Специализирал при Ловро фон Матачич в Залцбург и при Сергиу Челибидаке. През годините 1965-1968 е асистент на Херберт фон Караян при Музикалния фестивал в Залцбург, през 1975-1978 – асистент на Карл Бьом. Той е шеф-диригент на Радио-Телевизионния оркестър в Загреб, диригент на Националния театър (през 1978-1990 – шеф-диригент). До 1991 г. е музикален директор на Музикалния фестивал в Дубровник / Далмация. Гостува като диригент в оперните театри в Грац, Берлин, Мюнхен, Цюрих, както и при музикални фестивали. През 1983 г. спечелва конкурс на Виенската държавна опера за написване на оперно произведение – неговата опера “Don Juan – ein Rebell für alle Zeiten“ („Дон Жуан – един бунтар за всички времена“) се класира на първо място. Неговата опера „Приказки от Виенската гора“ има премиера на 4 април 1993 г. в Карлсруе, Германия (статия в списание „Opernwelt“, брой 8/1993, стр. 57). Миро Беламарич има изяви и като оперен режисьор. От 1995 г. той е гражданин на Австрия.

(край на цитата)

Ще цитирам още някои данни за Галя Горчева, първо – извадка за нейни оперни изяви през годините 2018, 2017 und 2016 (данни от източник на немски език):

Galja Gorčeva

Terminplan – Jahren 2018, 2017 und 2016

• Terminplan
• Kontakt

Angaben von Häusern

Daten

Angaben von Künstlern/Agenten

Tourdaten

Permalink

Von / Bis

Oper

Rolle

Ensemble / Ort

Leitungsteam

Feb-Mär 2018

Fri 02, Wed 07 Feb 2018
Mon 12, Tue 13 Mär 2018

„La traviata“

Flora Bervoix

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Voltolini / Spasić
R: Hochstraate

……

Okt 2017-Jun 2018

Sat 21, Sun 22, Mon 23 Okt 2017
05 Jun 2018

„Le nozze di Figaro“

Grofica Almaviva

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Švara
R: Roschina

…….

Dez 2016-Mär 2017

Wed 07, Sun 18 Dez 2016
23 Mär 2017

„Le nozze di Figaro“

Grofica Almaviva

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Hribernik
R: Roschina

……

Okt 2016-Mai 2017

Sat 15 Okt 2016
Tue 08, Fri 11, Wed 30 Nov 2016
04 Mär 2017
Sat 06 Mai 2017
„La traviata“

Flora Bervoix

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Kyzlink / Spasić
R: Hochstraate

……

Mär-Apr 2016

Thu 10, Fri 11, Sat 12, Tue 15, Thu 17, Wed 23, Thu 24 Mär 2016
Sat 02, Sun 03 Apr 2016
„Le nozze di Figaro“

Grofica

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Hribernik
R: Roschina

……

Dez 2015-Feb 2016

Fri 11 Dez 2015
02 Jan 2016
Sat 27 Feb 2016
„La traviata“

Flora Bervoix

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Voltolini
R: Hochstraate

Nov 2015-Jun 2016

Tue 17, Thu 19, Sat 21, Mon 23 Nov 2015
Sun 06, Tue 08, Mon 28 Dez 2015
20, Sat 28 Mai 2016
Fri 10, Sun 12 Jun 2016

„Carmen“

Mercedes

SNG Opera in balet Ljubljana

ML: Kyzlink / Hribernik
R: Howard

(край на цитата)

За сезон 2019/2020:

„Селска чест“ от Маскани: Santuzza – Ana Dežmanag / GALJA GORčEVA / Norina Radovan

(поради „Корона“-кризата – отказани представления)

………

Една друга информация: цитат от моя статия за певицата Светлана Котленко през 2020 г., в която става дума и за Галя Горчева:

„(…) Второто нещо беше една информация от „Фейсбук“ от 4 август 2014 г., заедно с видео, която открих в профила на Галя Горчева през 2016 г.. Цитирам по-долу:

Galja Gorcheva hat ein Video (4. August 2014) in ihrer Chronik gepostet.

4. August 2014

SVETLANA KOTLENKO – Ambizioso spirto tu sei, Makbetto

Следва текст:

„Сега, когато отмина много време както от нейните отлични спектакли и нейната преждевременна смърт си мисля, че Светлана Котленко остана недооценена (…) “

и видео със снимка на певицата, после кликвания и коментари:

Christina Anghelakova, Mariana Zvetkova und 14 weitere Personen

6 Kommentare

2 Mal geteilt

Galya Pavlova – Velika, grandissima………….

Kiril Manolov Todorov – Страхотна!!! Вечна й памет!!!

Geco Hristov – Независимо, че не пя на премиерата на ”Норма” във Варна в театъра и сред публиката, Адалджиза на Светлана Котленко се възприе като най-доброто постижение в първата постановка на тази опера в България. На варненска сцена певицата пееше и Розина. С тази роля отлично се представи на оперния конкурс в София през 1973 година, но награда не получи. След това като че ли изчезна … Появи се блестящо в Абигаил на софийска сцена и блестящо пя тази роля в Париж по време на гастролите на Софийската опера, когато замени заболялата Гена Димитрова. Последваха Норма, Одабела, Аида, Тоска. И така до внезапната й смърт през 1992 година. Познавах певицата още от варненските й гастроли и много пъти сме разговаряли. Едва ли ще забравя думите й които ми каза след един спектакъл – ”Не можете да си представите колко много ми струва всичко това”…

Galya Pavlova – Mojat debjut v Stara Zagora v „Norma“ s neja njama da zabravja nikoga….

Lubov Kotlenko – Благодаря !!!!!!

Adriana Stamenova Porta – Bravissima e bellissima!! R.I.P 13. Mai 2015.

(край на коментарите)

Направо съм впечатлен и доволен, че открих тези хубави думи, казани за Светлана Котленко“.

(край на цитата)

……

Цитат от интересна статия през 2003 г. за Христина Ангелакова по време на дейността й като директор на Софийската опера. Тук става дума и за певицата Галя Горчева:

Списание „АРТ“, стр. 36, бр. 3, година X, 2003 г.

Интервю на Елена Драгостинова с Христина Ангелакова

ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: “ДУХЪТ НА ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ ГРИЖИ ЗА МЛАДИ ТАЛАНТИ, Е ПО-РАЗЛИЧЕН”

В едно време – сравнително отдавна отминало – след всеки по-голям гастрол на българските оперни артисти и музиканти в редакциите на централните издания пристигаха така наречените “окръжни”. С тази дума журналистическият жаргон наричаше обемистите и старателно оформени прес-досиета, които биваха разпращани навсякъде, където може от вишестоящо ведомство и съдържаха отзивите за българските триумфи по сцените. Тяхното отпечатване и доукрасяване не подлежеше на обсъждане.

И макар да бе публична тайна, че подобни информации по негласни правила бяха задължителни и допълнително се понапудряха, те имаха своята роля и за изграждането на самочувствие, и за разгласата на действителни успехи. Колкото до рефлексията на “окръжните” върху кариерата на артиста, то те са едно от доказателствата, че РR-кампаниите не са от днес. При това бяха напълно безплатни по отношение на ползването на информационни канали. И благодарение на тази тактика в ушите и очите на публиката се набиваха имена на артисти, на които пресата, макар и по задължение, изплете звездни ореоли. Някои от тях отдавна са в процес на оттегляне от светлините на прожекторите. Но все още ползват дивидентите от оказваното им някога официално внимание. Така съзнанието на поколения публика е зациклило върху познатото. И отказва да възприеме, че след Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска българските гласове не са изчезнали и все нови и нови български певци се появяват на сцените по света. За тях малко чуваме. Имената им са почти непознати у нас. Може би една от причините е, че държавата престана да бъде PR на своите таланти, а и медиите се отплеснаха в подробностите от живота на други ВИП-личности. Как да не се прекъсва връзката между българската публика и певците на България, които сега, в момента изкачват стъпалата на големите театри като Ла Скала, Щатс опера – Виена, Метрополитен?

Формулата на Христина Ангелакова – директор на Националната опера и балет, е свързана с празниците. Нейна стратегия е привличането на българските певци, които пеят по света, към софийската сцена и създаването на общност от артисти, които се чувстват добре дошли в спектаклите на родна сцена. Великденският фестивал или Коледните концерти са времето на моментните срещи, в което българският зрител улавя парченца от разпиляната картина на българското оперно изкуство днес.

(….)

„ (…) – Мислите ли, че онези, които правят кариера навън, се интересуват да имат известност сред българската публика.

– Убедена съм, че за повечето е така. Орлин Анастасов, когото успяхме “да уловим” за един спектакъл на “Фауст”, е един от тях. Този разкошен 26-27-годишен бас предизвиква възхищение с таланта си. Славата му тръгна от 1998 г., когато той спечели Първа награда на Конкурса за млади оперни певци, после бе удостоен отново с Първа награда на Конкурса в Пуерто Рико на името на Пласидо Доминго. Последва и сензационното му представяне в Ла Скала. Оттогава Орлин непрекъснато пътува. И въпреки това не скрива вълнението си да вижда и в нашия афиш името си. Сега той е в Берлинската държавна опера, предстоят му още много ангажименти. И не вярвам мощният му талант да изтлее някъде по пътя, защото сътрудничеството му с диригенти и партньори от висока класа го тласка към високите стандарти в изкуството. Прави ми впечатление вълнението, с което тези певци, идващи отвън, застават на българска сцена. Красимира Стоянова, която е член на Виенската Щатс опера, Емил Иванов, ГАЛЯ ГОРЧЕВА, Линка Стоянова, Елена Чавдарова са все имена, които трябва да се запомнят и може би, както е било преди, има нужда да се задейства машината на ефективната реклама, която би внушила значимостта на таланта им. Певецът расте и с критиката. Затова не скривам съжалението си, че онзи тип отзив и анализ, който в други страни можеш да прочетеш още на следващия ден след представлението, у нас е пренебрегнат като публицистичен жанр. Или, ако все пак има кой да го напише, няма къде да се публикува.

(…)

(край на цитата)

В края на информациите за Галя Горчева – нещо от последно време (оригинал на словенски език и мой превод) – нейна роля в „Травиата“):

SNG Opera in balet
Župančičeva ulica 1
1000 Ljubljana
SLOVENIA

La traviata

11.05.2023 u 19:30

Tokratna postavitev je delo uveljavljenega režiserja Lutza Hochstraateja. Skupaj s svojo ustvarjalno ekipo je na ljubljanski oder postavil znano ljubezensko zgodbo, dramo velikih čustev, ki jo je naslonil predvsem na psihološko poglabljanje likov, na njihovo intimno bolečino in na kritiko družbenih razmer. Ustvarjalci so zgodbo obdržali v zgodovinskem okviru, a ji vseeno pustili dovolj svobode, da je razvila živo in pristno odrsko dogajanje. (Besedilo: Tatjana Ažman)

Dirigent: Ayrton Desimpelaere

Režiser: Lutz Hochstraate

Zasedba:

Violetta Valery: Elvira Hasanagić k. g. 
Flora Bervoix: GÁLJA GORčEVA 
Annina, Violettina sobarica: Zala Hodnik k. g. / Dunja Spruk
Alfredo Germont: Aljaž Farasin / Martin Sušnik k. g. 
Giorgio Germont, Alfredov oče: Ivan Andres Arnšek / Marko Kobal

Gaston, vikont De Létorières: Matej Vovk
Baron Douphol: Lucas Somoza Osterc k. g. / Darko Vidic k. g.
Markiz d’Obigny: Rok Bavčar / Marko Ferjančič
Zdravnik Grenvil: Rok Bavčar / Zoran Potočan
Giuseppe, Violettin služabnik: Rusmir Redžić / Aljaž Žgavc k. g.
Sel: Anton Habjan
Sluga: Marko Ferjančič / Vladimir Jakšič

(край на цитата)

Превод:

Тази постановка е дело на утвърдения режисьор Лутц Хохстраате. Заедно с творческия си екип той постави на сцената в Любляна добре позната любовна история, драма с големи емоции, която се основава главно на психологическото задълбочаване на героите, на тяхната интимна болка и на критиката на социалните условия. Създателите запазват историята в исторически рамки, но все пак оставят достатъчно свобода, за да се развие живо и автентично сценично действие. (Текст: Татяна Ажман)

Диригент: Аертон Дезимпелаер
Режисьор: Lutz Hochstraate

В ролите:

Виолета Валери: Елвира Хасанагич (като гост)
Флора Бервоа: ГАЛЯ ГОРЧЕВА
Анина, прислужницата на Виолета: Зала Ходник (като гост) / Дуня Спрук
Алфред Жермон: Алжаж Фарасин / Мартин Сушник (като гост)
Жорж Жермон, бащата на Алфред: Иван Андрес Арншек / Марко Кобал
Гастон, виконт дьо Леториер: Матей Вовк
Барон Дуфол: Лукас Сомоза Остерк (като гост) / Дарко Видич (като гост)
Маркиз д’Обини: Рок Бавчар / Марко Ферянчич
Доктор Гренвил: Рок Бавчар / Зоран Поточан
Джузепе, слугата на Виолета: Русмир Реджич / Аляж Жгавц (като гост)
Сел: Антон Хабян
Слуга: Марко Ферянчич / Владимир Якшич

´´´´

„Ariadne auf Naxos“ von Richard Strauss

Dirigent	Aleksandar Markovic
Direktor	Marin Blažević
Bühnenbild	Alen Vukelić
Kostümdesign	Sandra Dekanić
Leichtes Design	Alen Vukelić
Leichtes Design	Marin Blažević

…

Echo: Galja Gorceva

´´´´

25. November / 3. Dezember 2022

“Carmen“ von Georges Bizet

Regisseurin – Pamela Howard Dirigent – Igor Švara

Carmen – Elena Dobravec / Nuška Drašček Rojko

Don José – Branko Robinsak / Aljaž Farasin

Escamillo – Jože Vidic / Luka Ortar

Micaëla ( Michaela ) – Martina Zadro / Mojca Bitenc

Zuniga – Zoran Potočan / Janko Volčanšek

Moralès ( Morales ) – Slavko Savinšek / Lucas Somoza Osterc

Frasquita – Eva Černe Avbelj / Štefica Grasselli

Mercedes ( Mercedes ) – Galja Todorova Gorčeva / Irena Yebuah Tiran

….

CD с участие на Галя Горчева:

Marko Kobal – Bariton

Лейбл:	ZKP RTVS – 110689
Серии:	RTV SLO Klasika
Формат:	CD, Album, Stereo
Страна:	Slovenia
Дата релиза:	2008
Жанр:	Classical
Стиль:	Romantic

1	Ruggiero Leoncavallo–	Pagliacci, Prolog	8:02
2	Giuseppe Verdi–	Nabucco, Arija Nabucca	3:49
3	Giuseppe Verdi–	Rigoletto, Arija Rigoletta Iz 2. Dejanja	4:44
4	Giuseppe Verdi–	Trubadur, Arija Grofa Lune	4:44
5	Giuseppe Verdi–	Trubadur, Duet Grofa Lune In Leonore Soprano Vocals – Galja Gorčeva	7:14
6	Giuseppe Verdi–	Traviata, Arija Germonta Iz 2. Dejanja	4:00
7	Giuseppe Verdi–	Ples V Maskah, Arija Renata Iz 1. Dejanja	3:01
8	Giuseppe Verdi–	Don Carlos, Arija Rodriga	3:10
9	Umberto Giordano–	Andrea Chenier, Arija Gerarda Iz 3. Dejanja	4:34
10	Alexander Borodin–	Knez Igor, Arija Igorja Iz 2. Dejanja	6:19
11	Sergei Vasilyevich Rachmaninoff–	Aleko, Kavatina Aleka	6:45

(край на цитатите)

Накрая – данни за един концерт през 2004 г. с участие на Галя Горчева:

1 maj 2004

Maribor

OPERA EUROPISSIMA V MARIBORU

Združeni glasbeniki v čast razširitve EU

V Operi in baletu SNG Maribor so glasbeniki iz držav pristopnic EU pripravili slavnostni koncert v počastitev vstopa Slovenije v EU.

Solisti in dirigenti s Slovaške, Češke, Poljske, Madžarske, Cipra, Malte, iz Litve, Latvije, Estonije in Slovenije, ki so se jim pridružili tudi glasbeniki iz Avstrije, Italije in Hrvaške, so izvajali najlepše arije iz svetovne operne zakladnice.

Izbrane soliste, med katerimi sta bili sopranistki Andreja Zakonjšek in Galja Gorčeva Todorova ter baritonist Jaki Jurgec, in zbor mariborske opere je spremljal orkester Opere in baleta SNG Maribor. Izvajali so dela Mozarta, Puccinija, Verdija, Čajkovskega in Beethovna.

(край на цитата)

Превод:

1 май 2004

Марибор

ОПЕРА ЕВРОПИСИМА В МАРИБОР

Обединени музиканти в чест на разширяването на ЕС

В „SNG Мариборска опера и балет“ музиканти от присъединили се към ЕС страни подготвиха празничен концерт в чест на влизането на Словения в ЕС.
Солисти и диригенти от Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Кипър, Малта, Литва, Латвия, Естония и Словения, към които се присъединиха музиканти от Австрия, Италия и Хърватия, изпълниха най-красивите арии от световната оперна съкровищница.

Избрани солисти, включително сопраните Андрея Законйшек и ГАЛЯ ГОРЧЕВА ТОДОРОВА и баритон Яки Юргеч, заедно с хорът на Мариборската опера бяха придружени от оркестъра на Операта и балета на SNG Марибор. Те изпълниха произведения от Моцарт, Пучини, Верди, Чайковски и Бетовен.

(край на превода)

Това беше всичко за Галя Горчева …

Както бях писал в началото на тази статия, в хода на моите статии във ФБ от средата на 2013 г. аз бях дефинирал понятието „ЗБГ“ – Забравените Български Гласове, под което поставям именно тия артисти, които след напускане на България бързо са забравени, макар че тяхната международна кариера е на особено високо ниво. Както ще видим от много примери в днешната ми статия, редица от тия певци, заминали за държави в бивша Югославия, са изградили там, също и в други държави завидна вокална кариера, за която трябва да се знае.

Предполагам с какво усърдие в Хърватия и в Словения например се държи на чужди артисти, които гостуват там, и след това се пише за тях в книги или в медиите. Пример в това отношение е книгата на Мария Барбиери от Хърватия, за която писах на 14 ноември 2020 г. в статията си за Любимир Бодуров по повод неговите успешни гастроли на сцената на оперния театър в Загреб.

Ето цитат от статия на Чавдар Стойчевски, в която става въпрос за Любомир Бодуров:

„В дома на семейство Бодурови разговарям със съпругата Пенка и дъщерята Недялка за големия тенор. Пред мен са фотоси, статии, но страхотно ме впечатли един тежък луксозен том. Една монография за българите, които са пели в Загребската опера през миналия век. Отдава са на почит над 40 именити български оперни певци, които са сътворили златни страници за хърватската музикална култура. Авторката Мария Барбиери се гордее с тях, защото са въздигнали авторитета на Загребската опера. Според нея Любомир Бодуров е сред най-големите тенори на Хърватия!“

(край на цитата)

Книгата „Български певци на хърватска сцена“ е излязла в България преди известно време. Рецензия за книгата е имало от голямата българска музиколожка проф. Розалия Бикс, която се помина на 6 ноември 2013 г. Ето конкретни данни: БАРБИЕРИ, МАРИЯ. “Български певци на хърватската оперна сцена”. Изд. Хърватско-българско дружество, Загреб. 2006. 304 с. Проф. Розалия Бикс е консултант на българския превод на изданието.

На страници 154-158 е написано доста за една от най-известните български певици в Хърватия – за Анастасия Димитрова. Цитирам част от текста:

Анастасия Божикова / Димитрова, родена през 1940 г. По стечение на обстоятелствата и двете българки – сопрани: Елена Христова и Анастасия Божикова, се представят на загребската публика в една и съща вечер, разбира се в едно и също представление – “РИГОЛЕТО” – на 3 декември 1966 г. И докато участието на Христова като Джилда е планирано, Божикова “скача” като замяна в малката роля на Графиня Чепрано. Реакцията на критиката за първата й изява е остра: „лукс е да се даде такава роля на А. Божикова, имайки предвид, че тази роля може да бъде изнесена от много от хористките“. Дирекцията на Хърватския народен театър отговаря по следния начин: „В тази роля Анастасия Божикова замести бившата протагонисткa, която замина за чужбина. Божикова е ангажирана за различни задачи, които влизат в сферата на отговорността на Операта на Хърватския народен театър.“

Анастасия Димитрова, по мъж Божикова, е родена на 16 ноември 1940 г. в Перник. Започва своята артистична кариера в детския хор “Бодра смяна”. През 1962 г. завършва пеене в Софийската музикална академия с отличен успех. В началото на 1964 г. става член на Народния театър в Скопие. През 1965 г. печели трето място на Югославския конкурс за млади музикални артисти в Любляна. Още същата година получава първата си голяма роля – Абигайл в „Набуко“. Тъй като след разрушителното земетресение в Скопие през 1963 г. столицата на Македония привлича голямо внимание, в града е репортер на английското списание “Опера”. След посещение на представление на „Набуко“, той възторжено пише, че „гласът на младата певица сопрано напомня на гласа на младата Рената Тебалди“. През сезона 1981-1982 г. Анастасия Димитрова не гостува и идва отново през януари 1983 г. пак като Норма. В своя репертоар Загребската опера поставя „Набуко“, след това и „Макбет“ и така Димитрова отново пее, като дублира Дуня Вейзович и Венета Янева-Ивелич – нов член на Загребската опера и нейна сънародничка.

На 14 май 2015 г. в София на 74-годишна възраст след кратко боледуване умира бившата първа дама на Македонската опера – сопраното Анастасия Димитрова-Божикова.

(край на цитата)

Сега нещо за споменатата по-горе Венета Янева-Ивелич – нов член на Загребската опера и сънародничка на Анастасия Димитрова.

Разполагам с една рецензия за изкуството на Венета Янева-Ивелич, изказана от видната италианска певица и вокален педагог Мария Барбиери, печатана в списание в Словения или в Хърватия: Maria Barbieri: (за операта “Норма“ от Белини) – превод от хърватски:

„ (…) Когато се завръща в репертоара след кратка пауза през 1984 г., тя отново има ослепителен герой – Венета Янева Ивелич. Ролята на Полионе играе Крунослав Цигой, Оровезо е Франьо Петрушанец. Това беше реализация от европейски мащаб, което беше потвърдено още на 9-ото биенале на югославската опера в Любляна, когато беше обявено за най-доброто представление в неговата цялост, и неговите изпълнители получиха пет от осемте наградени златни плакета. И през октомври 1984 г. дойдоха европейски награди. Венета Янева Ивелич и Дуня Вейзович, начело на Ансамбъла на Загребската опера, разнесоха славата на това превъзходно, незабравимо представление на Загребската опера от Берлин до Залцбург. Когато Норма и Адалджиза пееха дует на концерти, това беше демонстрация на най-чистото белканто, след което избухнаха аплодисменти. В Залцбург дойде нова Адалджиза – Златомира Николова, последвана от изява в Люксембург. Норма беше изпята и от Мила Киринчич-Деган, Анастасия Димитрова и Радмила Бакочевич, Адалджиза беше Майда Радич и Мерита Юника, Полионе – Стоян Стоянов и Бруно Себастиан, и Оровезо – Иван Санцин и Невен Беламарич.“

(край на превода)

Сега нещо за споменатата по-горе Златомира Николова (части от моя статия за нея през 2022 г.):

„ (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 10 март 2022 г. пиша наново статия за една българска певица – по моята терминология „ЗБГ“ (Забравен Български Глас), която от редица години разнася тихо и без излишни реклами славата на „българските оперни гласове“ не само по редица оперни сцени в Европа, но и в Америка. Това е мецосопранът с хубавото име Златомира Николова, родена на този ден през 1949 г. в Свиленград. Днес на 10 март 2022 г. тя навършва 73 години.

Разбира се, трябва да се подчертае, че основната й дейност протича тук в Европа, и то недалеч от родната България – в съседната бивша Югославия – Словения и Северна Македония, но също така и в Италия, Германия, Испания, Франция, Нидерландия, Белгия, Румъния, Унгария, Русия и Египет. Гостувала е също и в родината си – на сцената на Софийската държавна опера, а през 2000 г. участва в ролята на Улрика в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на оперния театър в Палм Бийч във Флорида / САЩ.

Златомира Николова е родена на 10 март 1949 г. в Свиленград. Получава музикално образование като пианистка и певица в Музикалната академия в София. Първия й ангажимент като певица е в Националния театър в Любляна. Тя играе на тази сцена, както и в оперните театри в редица градове на бивша Югославия – Белград, Скопие, Сплит, Дубровник, но преди всичко на сцената на оперния театър в Загреб. Основни нейни роли са следните: Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“ в оперите от Верди, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Графинята от Буйон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Марина в „Борис Годунов“ и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Кармен в операта от Бизе, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Ортруд в „Лоенгрин“, Фрика и Валтрауте в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, Иродиада в „Саломе“ и Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус.

Тя е носителка на награди от вокални конкурси в Любляна, Верчели в Италия и от конкурса на името на Марио дел Монако в Пула. Гостува през 1989 г. в ролята на Азучена на оперното дружество „Forum“ в Еншеде / Нидерландия, също и през 1996 г. в ролята на Еболи от „Дон Карлос“.

(край на цитата)

По-горе писах за тенора Стоян Стоянов, който преди години е бил сравняван с такива тенори като Димитър Узунов и Никола Николов. Ето какво аз писах за него в една статия във ФБ през 2020 г.:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2020 г. пиша за шести път статия за един малко познат български певец, който има днес рожден ден – тенорът Стоян Стоянов, един от най-добрите в своята генерация, но напуснал отдавна България и както често става – бързо забравен в родината си.

Стана ми много мъчно, когато на 26 декември 2018 г. моят приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов ми съобщи точно на втория ден на Коледа печалната новина, че Стоян Стоянов се е поминал на 25 декември с.г. в Хърватия, където той живееше от дълги години. На Божидар съобщили тази траурна вест негови приятели от Загреб. Бог да прости Стоян Стоянов – точно на Коледа този знаменит тенор и вокален педагог напусна житейската сцена.

Стоян Стоянов (истинското му име е Стоян Ганчев) получава в София певческото си образование от именития певец и вокален педагог проф. Христо Бръмбаров. Първите му изяви са в концертни зали, а оперния му дебют е през 1960 г. на сцената на Варненската държавна опера в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини. Скоро след това Стоянов става член на ансамбъла на Софийската държавна опера. Заедно с това е приет и в състава на Държавната опера в Белград. На тези две сцени започват изявите му, които след това се разширяват и на сцените на оперните театри в Бърно, Прага, Будапеща и Загреб. Следват гастроли в Санкт Петербург (тогава Ленинград), също и на Запад – в Германия (Карлсруе, Манхайм, Щутгарт), във Франция (Страсбург), в Швейцария (Женева), в Италия (Болоня). Цитат от речника за певците на Kutsch & Riemens от 1994 г.: „Неговият блестящ теноров глас, способен да изрази голямата драматичност на съответната интерпретация, учудва при огромния му репертоар от различни роли, при което на преден план стоят партиите в класическите италиански опери. Стоянов е не по-малко известен и като отличен певец при концертни изпълнения“.

(край на цитата)

Няколко думи за тенора Димитър Дамянов, за който писах статия през 2023 г., след като влязах във връзка със сестра му Магдалена Дамянова – дълги години хористка в оперния хор на театъра в Любляна. Ето няколко думи за него от моята статия:

„ (…) Фактически днес пиша статия за него за първи път. Не че името на Димитър Дамянов не е познато в България, напротив, той е учил вокално изкуство там, бил е солист преди всичко в Софийската и Варненска опери, но после заминава за чужбина, специално за Словения, където редица години е един от първите солисти в Оперния театър в Любляна. В тия години – началото на 70-те, той има първите си големи успехи в София и е можел положително да продължи успешната си кариера там, но при посещение на импресарио от Словения получава хубава възможност да пее в Оперния театър в Любляна и той заминава за там, оставайки до края на живота си през 1996 г. там, но редица години преди това има изяви и в Софийската опера.

Нека още в началото на статията цитирам една критика за него, написана от проф. Владимир Франтар в текста към грамофонна плоча с негови оперни изпълнения:

„ (…) Скоро след първото му изпълнение става ясно, че Дамянов е певец с достатъчни гласови възможности, за да овладее репертоара на своите образци, гигантите между българските тенори – Димитър Узунов и Никола Николов. С голям ентусиазъм младият тенор създава най-трудните и най-взискателните роли от репертоара на драматичния тенор. В допълнение към изпълнението на Рудолф и Калаф, той скоро става третият Момчил в едноименната опера на Любомир Пипков. Операта „Момчил“ с Дамянов в главната роля е изцяло възпроизведена в три плочи от „Балкантон“, а този запис позволява на слушателите напълно да почувстват цялото великолепие на младия, но голям певец.

По-късно ще се спра на подробности за други роли, но още сега нека подчертая, че е имало периоди от време, когато Димитър Дамянов е блестял като Калаф и Отело, и то на различни оперни сцени. Не случайно през 1993 г., когато той е на работа в Любляна, е бил поканен от ръководството на Софийската опера да гостува там при подготовка на нова продукция на „Турандот“, където да сподели големия си опит в тази опера. По време на репетиции на сцената, където е бил и той, става нещастие – събарят се декори и по някакво стълбище той се свлича надолу, като в дъното уврежда поради натъртване някои вътрешни органи. Следва веднага преглед при лекар, но на пръв поглед няма особени увреждания. После, след като Дамянов си отива в Любляна и наново е при специалисти, се оказва, че черния му дроб има сериозни увреждания.

Следват нови прегледи, налага се операция и така Димитър Дамянов дълго време е със здравословни проблеми, като въпреки това продължава да има сценични изяви в Любляна, където е незаменим солист. Накрая се оказва при лекарски преглед, след като повече на може да играе поради силните болки, че е заболял от рак.

Жалко, три години след нещастието в София, на 1 юни 1996 г. завършва в Любляна живота на този високо талантлив и добър по характер човек, за когото словенската публика е давала особено високи оценки и много го е ценяла“.

(край на цитата)

И накрая за споменатия в началото Георги Божиков, съпруг на сопрана Анастасия Димитрова, с която започнах моите описания за български певци в държавите от бивша Югославия (превод от македонски език):

„ (…) Георги Божиков, бас, е роден в Петрич. Завършва Музикалната академия в София с отличен успех. След обучението си е член на Софийската опера до пристигането си в Скопие през 1963 г. От 1966 г. до 1968 г. се изявява с голям успех в Загребската опера. Удостоен е с най-високото държавно отличие на 11 октомври 1969 г.
Като дебютант солист на Македонската опера изиграва всички главни роли за бас, около 40 на брой! От 1977 г. до 1983 г. е директор на операта. По време на неговото директорство е открито оперно студио, от което по-късно излизат много солисти, носещи бъдещия репертоар. Той преформулира оперния хор от 48 на 94 артисти и този хор се превръща в най-висококачествения хор в бивша Югославия. Той помага да се завърнат в Македония Милка Ефтимова и Симеон Гугуловски, които дотогава са солисти на Люблянската опера.

Изявява се и като концертен и ораториален певец. Пял е на всички югославски сцени, гостувал е в няколко европейски и световни оперни театри. Концертира в произведения от: Верди, Чайковски, Глинка, Мусоргски, Даргомижски, Глиер, Рахманинов, Шуман и македонските композитори Зографски, Прокопиев, Богданов-Кочко, Скаловски, Бранджолица, Джамбазов, Гайдов, Аврамовски, Стойков и др. Същевременно записва около 80 произведения за Македонското радио, повечето от които от македонски автори. Играл е на сцените в: Белград, Загреб, Любляна, Сараево, София, Сидни, Мелбърн, Детройт, Торонто, Рим, Неапол, във Франция, Германия, България, СССР, Румъния, Чехословакия, Полша, Канада, Швейцария и др.

(край на превода)

От по-новата генерация певци също има в момента редица българи, които работят в оперни театри в бивша Югославия. Наред с Галя Горчева, за която е днешната ми статия, ще спомена още няколко имена: Ирена Петкова – мецосопран, от доста години на работа в Оперния театър в Марибор, Словения, както и Петя Иванова, за която писах подробна статия през 2022 г. Ето кратко сведение първо за Ирена Петкова (превод от немски език), после за Петя Иванова:

„ (…) Мецосопранът Ирена Петкова е родена в България. След като завършва образованието си по оперно пеене в консерваторията в София, тя скоро става солистка на Софийската държавна опера. След европейско концертно турне, особено след спечелената специална награда на международния певчески конкурс „Борис Христов“, Ирена Петкова става редовен гост на много оперни театри в Европа, особено в Германия. Репертоарът й включва основно роли от оперите на Моцарт и от италианската традиция на белканто (Росини, Доницети, Белини), високия и късен романтизъм (Верди, Пучини) и веризма (Леонкавало, Маскани, Пучини). Сред нейните убедителни образи е главната роля в операта „Кармен“ на Бизе, а също така тя постигна голям успех като Розина („Севилският бръснар“), Адалджиза („Норма“), Фенена („Набуко“), Керубино („Сватбата на Фигаро“), Сузуки („Мадам Бътерфлай“), Стара жена („Кандид“) и др. Тя също така редовно се изявява като концертна певица, особено във Франция и Испания, а също така прави своя дебют в голямата зала на виенския „Музикферайн“.

От 2006 г. е солистка на „Opera SNG Марибор“, където участва в много оперни продукции, включително оперите „Фалстаф“, „Поетът и бунтовникът“, „Вълшебната флейта“, „Кандид“, „Бал с маски“, „Набуко“, „Норма“, „Хофманови разкази“, „Лакме“, „Севилският бръснар“, „Фауст“, „Дама Пика“, „Силата на съдбата“, „Евгений Онегин“, „Прилепът“, „Вертер“ и др.

Сред последните й сценични изяви са ролите на Фругол, Горечница и Ческо в Триптиха на Пучини (Палто, Сестра Анджелика, Джани Скики). Сред последните й убедителни певчески изпълнения можем да видим важни мецосопранови роли като Амнерис (Аида), Йежибаба (Русалка), Далила (Самсон и Далила), Азучена (Трубадур), Берси (Андреа Шение), през 2020/2021 г. сезон дебютира в ролята на Дина от словенската опера “Марпурги”, а през сезон 2022/2023 г. с ролята на Лаура Адорно от операта “Джоконда”.

(край на цитата)

Сега за Петя Иванова:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 2 ноември 2022 г. пиша статия за първи път за една българска оперна певица, на която отдавна трябваше да обърна внимание и все отлагах, докато днес на рождения й ден посветих тия редове, защото тя напълно заслужава тази чест – да се надигне завесата на дейността й през последните повече от 20 години, в които тя има изяви по най-значимите оперни и феставални сцени в Европа и извън нея.

Днес пиша за колоратурния сопран Петя Иванова, която не е особено позната в България, защото вокалната й дейност протича главно извън родината й. Макар и да е учила там, след няколко първи години на оперна дейност в София, съдбата пожелава Петя Иванова да замине в чужбина, където през следващите десетилетия изгражда една завидна кариера, преди всичко на сцените на оперните театри и музикални фестивали в Словения и Хърватия, но също така и в Германия, Нидерландия, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Япония, Китай и другаде.

Ще цитирам в началото една реплика за нейното изпълнение в ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети на сцената на Градския театър в Инсбрук, Австрия през 2010 година:

„ (…) Шедьовърът на Доницети за любовта, отмъщението и потисничеството, който в крайна сметка отнема три живота, е оборудван с фойерверки от мелодии, тембрите гениално подчертават ситуацията и насърчават героите. Драмата е най-напрегната в ариите на Лучия, финалната ария на лудостта е може би предизвикателството за всяко сопрано. ПЕТЯ ИВАНОВА, млада българска певица, отне половин сцена, за да се преобрази от сопран в Лучия. Но най-късно в любовния дует с Едгардо драмата беше при нея. В резултат на това нейната Лучия беше впечатляващо, вокално страхотно и драматично солидно изпълнение. Петя Иванова не само контролираше гласа си в пасажите на пианисимо, но и в най-високия регистър и драма. В напоената с кръв булчинска роба тя трябваше да полудее, с гласа си тя накара публиката да настръхне”.

(край на цитата)

Петя Иванова получава много сериозна вокална подготовка първо в Музикалното училище „Веселин Стоянов“ в Русе, после в Софийската музикална академия, явява се на редица конкурси и бързо се налага като един от най-вълнуващите творци на своето поколение. Гласът й може лесно да се различи по ясния цвят, чувствения център и поразителните върхове. Гостуващи изпълнения отвеждат младата артистка като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Германия – Театър „Аалто“ в Есен и в Оперния театър в Бон, както и в Австрия – „Тiroler Landеstheater Innsbruck“, като Елвира в „Пуритани“ от Белини отново в Есен, като Лакме в Софийската национална опера и Националния театър в Марибор и като Джилда в Градския театър в Клагенфурт, Австрия, на Фестивалът в Шверин в Германия, на Летния фестивал в Любляна и др.

Големият пробив на Петя Иванова обаче идва с ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт на сцените на Виенската държавна опера, на „Volksoper Wien“ във Виена и в Държавната опера в Хамбург.

В течение на годините Петя Иванова изгражда внушителен оперен и оперетен репертоар – той включва партии в италиански опери като Джилда, Розина, Мюзета, Нанета, Виолета, Лучия, Елвира, роли, които тя изпълнява в оперните театри и на фестивали в цяла Европа, но също така е много търсена за роли като Лакме, Олимпия, Церлина, Деспина или Кунигунда в „Кандида“ от Ленарт Бърнстейн.

Ще дам повече сведения относно биография и творчески път на сопраното Петя Иванова:

Колоратурното сопрано Петя Иванова е родена на 2 ноември 1974 г. в Бяла Черква, недалеч от Павликени. След като учи в Музикалното училище в Русе и завършва Националната музикална академия в София през 1999 г., младата артистка е удостоена с множество награди – тя печели втора награда и награда на публиката на Международния оперен конкурс „Белканто“ в Риека, трета награда на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ през 2000 г. и има специална награда от Националното радио и телевизия на България. Скоро след това постъпва в Националната опера в София, където изпълнява ролите на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Джилда в „Риголето“ от Верди, Оскар в „Бал с маски“ от Верди.

През 2001 г. Петя Иванова е поканена да пее ролята на Джилда на летния фестивал „Krizanke“ в Любляна, Словения и ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини в Националния театър в Марибор, Словения. След спечелването на първа награда на Международния конкурс за оперно пеене „Ондина Ота“, Словения през 2002 г., тя получава постоянен ангажимент в Националния театър в Марибор, където изпълнява ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Кунегунда в „Кандида“ от Ленарт Бърнстейн, Нанета във „Фалстаф“ от Верди и др.

През 2002 г. получава покана от музикалния фестивал „Oder Atto II“ в Одерцо, Италия, където пее в „Кармина Бурана“ от Карл Орф и Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Тя участва също при финалния концерт на фестивала с оперни арии заедно с Радио оркестъра на Любляна. През 2003 г. се завръща в Одерцо в ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди и скоро след това печели Втора награда в Международния оперен конкурс „Ирис Адами Корадети“ в Падуа, Италия.

През февруари 2005 г. Петя Иванова изпълнява ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Националния театър в Сплит, Хърватия. През пролетта на 2005 г. тя дебютира като Олимпия в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в Националния театър в Марибор и продължава дейността си през сезона, като пее бравурната роля на Джилда в Националния театър в Шверин, Германия.

И в концертната сфера Петя Иванова е много търсена певица. Тук тя може да се позовава на сътрудничество с Филхармоничния оркестър на Куопио, Финландия, Радиосимфоничния оркестър на Любляна, Софийската държавна филхармония и Филхармоничния оркестър на Сараево. Концертни вечери и рецитали ангажират артистката във Франция, Испания, Италия, Белгия, Австрия, Германия, България, Словения, Хърватия, Финландия и Русия. Участвала е и в гала концерт на музикалния фестивал в Осака в Япония. Нейният концертен репертоар включва рядкости като „Lauda per la natività del Signor“ от Респиги, „Davide penitente“ от Моцарт, „Stabat mater“ от Пуленк, „Lobgesang op. 52“ и „Симфония- Kантата“ от Феликс Менделсон-Бартолди. Освен всичко друго, тя е участвала при изпълнения по радио и телевизия в произведения като „Славеят“ от Игор Стравински, „Лакме“ от Лео Делиб и „Семирамида“ от Росини.

През есента на 2005 г. тя изпълнява „Como cierva sedienta” от Арво Пярт с Оркестъра на Националното радио под палката на Кармина Силец и „Концерт за колоратурен сопран и оркестър” от руския композитор Райнхолд Глиер със Симфоничния оркестър на Куопио във Финландия под диригентсвото на маестра Сиан Едуардс.

Последните ангажименти на сопраното включват Розина в Театър Сент Гален в Швейцария, Лучия в „Концертгебау“ в Амстердам, Виолета в „Травиата“ в Нидерландия и др. През сезона 2012/2013 тя се завръща в главната роля на Джилда в „Риголето“, прави дебют в ролята на Микаела („Кармен“) в Словенския национален театър в Марибор.

(край на цитата)

Нека днес на 7 август 2023 г. почетем рождения ден на певицата Галя Горчева, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, драга Галя!

…..

Линк към изпълнение на Галя Горчева в „Тоска“ от Пучини:

https://www.facebook.com/100009780060582/videos/1434986426837346

……

“Сватбата на Фигаро” от Волфганг Амадеус Моцарт, спектакъл на Русенската опера, диригент Милен Начев. В ролите: Александър Тинков – Графа, ГАЛЯ ГОРЧЕВА – Графинята, Аделаида Якимова – Керубино, Violeta Chahanova – Сузана, Евгени Ганев – Фигаро, Ана-Мария Папазян – Барбарина, Живка Маркова – Марцелина – 1 част. Режисьор е Павел Герджиков, костюми и декори – Бояна и Радостин Чомакови.

……

“Сватбата на Фигаро” от Волфганг Амадеус Моцарт, спектакъл на Русенската опера, диригент Милен Начев. В ролите: Александър Тинков – Графа, ГАЛЯ ГОРЧЕВА – Графинята, Аделаида Якимова – Керубино, Violeta Chahanova – Сузана, Евгени Ганев – Фигаро, Ана-Мария Папазян – Барбарина, Живка Маркова – Марцелина – 2 част. Режисьор е Павел Герджиков, костюми и декори – Бояна и Радостин Чомакови.

…..

G. Verdi: Il Trovatore [Juranić] – HNK Zagreb (2002)

Giuseppe Verdi (1813 – 1901) IL TROVATORE, a tragic opera in four acts ACT I – 00:50 ACT II – 27:15 ACT III – 01:07:40 ACT IV – 01:30:35

The cast: Leonora – GALIA GORčEVA, Azucena – ZLATOMIRA NIKOLOVA, Manrico – Janez Lotrič, Ferrando – Ivica Trubić, Il Conte di Luna – Vitomir Marof, Ines – Nadežda Jonke, Ruiz – Ivo Gamulin, Messenger – Neven Mrzlečki, Old Gipsy – Ozren Bilušić

Conductor: Zoran Juranić, Directed by: Nenad Turkalj, Chorus and Orchestra of Croatian National Theatre in Zagreb Season 142. Tuesday, September 17th 2002 Zagreb, Croatia

………