Veröffentlicht am von Kontohow

John Harbison

Днес навършва 85 години композиторът от САЩ Джон Харбисън

Драги приятели на оперната музика, днес на 20 декември 2023 г. пиша статия за първи път за един от най-големите съвременни американски композитори – Джон Харбисън, който навършва днес 85 години. Наред с огромното творчество на Харбисън в почти всички жанрове на музикалното изкуство, той е автор и на няколко опери, като една от тях – „Великият Гетсби“ от 1999 г. има световен успех.

Музиката на Джон Харбисън впечатлява с голямата си изобретателност и разнообразие от музикални изрази. Той е композирал за всички възможни инструменти и е вдъхновен в своите композиции от джаза, както и от предкласическите форми на Хайнрих Шютц и Й. С. Бах, тоналността на Прокофиев и строгите атонални техники на Стравински. Израснал в музикален дом, той вече импровизира на пиано на петгодишна възраст и основава своя собствена джаз група на дванадесетгодишна възраст. Освен това той има богат репертоар от джаз композиции и аранжименти.

В края на ноември 2023 г. прочетох в Интернет за концерт на 1 декември, посветен на предстоящата кръгла 85-годишнина на Джон Харбисън на 20 декември. Цитирам (текст на английски език):

An Evening with John Harbison

December 1, 2023,  7.00pm

Emmanuel Church

Join us in celebrating the 85th birthday of John Harbison, Pulitzer Prize-winning composer and dear friend of Emmanuel Music. John was present at Emmanuel Music’s founding and has been closely associated with the ensemble throughout its fifty-three years, composing numerous works for the ensemble, serving as Interim Artistic Director after the passing of founder Craig Smith, and now as Principal Guest Conductor.

This memorable evening will include a catered buffet dinner and live performances of John’s music. Guests will be delighted to hear a special performance of a Bach violin sonata by John and his wife, Rose Mary.
‍
A special honorarium, the proceeds from this event will support the compensation of Emmanuel Music musicians during our 2023/2024 season. Tickets must be reserved in advance. Semi-formal attire is encouraged.

The Evening’s Program

7.00pm | Guests Arrive

‍
7.30pm | Buffet Dinner Opens
Catered by Avellino Restaurant in Medford

‍
8.00pm | Program Begins
Presences by John Harbison; performed by the Lydian String Quartet
with guests Caroline Stinson (cello) and Rachel Calin (bass)
Various popular songs composed by John, performed by Ryan Turner and Friends
A special performance by John and Rose Mary Harbison
Speeches by Artistic Director, Ryan Turner, and Board President, Dana Whiteside


9.00pm | Cake and Champagne Toast
Ryan Turner leads us in singing a very Happy Birthday to John.

(край на цитата)

Превод:

Вечер с Джон Харбисън

1 декември 2023 г., 19.00 ч.
Църква „Емануил“

Присъединете се към нас в честването на 85-ия рожден ден на Джон Харбисън, композитор, носител на награда „Пулицър“ и скъп приятел на „Emmanuel Music“. Джон е присъствал на основаването на „Emmanuel Music“ и е бил тясно свързан с ансамбъла през неговите петдесет и три години, композирайки множество произведения за ансамбъла, служейки като временен артистичен директор след смъртта на основателя Крейг Смит и сега като главен гост-диригент.

Тази незабравима вечер ще включва кетъринг вечеря на шведска маса и изпълнения на живо на музиката на Джон. Гостите ще се радват да чуят специално изпълнение на соната за цигулка на Бах от Джон и съпругата му Роуз Мери.
‍
Специалният хонорар и приходите от това събитие ще подпомогнат компенсацията на музикантите от „Emmanuel Music“ през нашия сезон 2023/2024. Билетите трябва да се резервират предварително. Полуофициалното облекло се насърчава.

Програма за вечерта

19:00 | Гостите пристигат
‍
19.30 ч. | Отваря се вечеря на шведска маса
Обслужвано от ресторант „Avellino“ в Медфорд
‍
20:00 | Програмата започва в присъствието на Джон Харбисън; изпълнение на Lydian String Quartet с гости Каролин Стинсън (виолончело) и Рейчъл Калин (бас)
Различни популярни песни, композирани от Джон, изпълнени от Райън Търнър и приятели
Специално изпълнение на Джон и Роуз Мери Харбисън
Речи на артистичния директор Райън Търнър и президента на борда Dana Whiteside

21:00 | Торта и тост с шампанско
Райън Търнър ни води в пеенето при честване рождения ден на Джон.

(край на превода)

Цитирам линк към тази публикация за Джон Харбисън:

https://www.emmanuelmusic.org/performance-info/an-evening-with-john-harbison

Харбисън е получавал поръчки от повечето водещи американски музикални институции, включително Метрополитън опера, Чикагския симфоничен оркестър, Бостънския симфоничен оркестър, Нюйоркската филхармония и Обществото за камерна музика на „Линкълн Център“. Като една от най-значимите артистични личности на Америка, той е получил множество награди и отличия, включително стипендия „Макартър“ и награда „Пулицър“.

Сезон 2018-2019 отбелязва 80-ия рожден ден на Харбисън с тържества в цялата страна и по света, включително големи празненства в родните му градове Бостън, Масачузетс и Медисън, Уисконсин. Сезонът включва премиери на три основни произведения: монодрамата „If“ (Boston Musica Viva, Фестивалът на камерната музика в Санта Фе и Обществото за камерна музика на „Линкълн Център“), симфонията за органи „What Do We Make of Bach?“ (Симфоничен оркестър на Сиатъл и Оркестъра на Минесота и на зала „Нортръп“) и Соната за виола и пиано (поръчана от таен почитател за консорциум от седем виолисти).

Но Джон Харбисън е не само прочут композитор, а също така и бележит писател. Първата му книга – „Какво правим от Бах“: портрети, есета, бележки, е публикувана в края на 2018 г. („ARS Nova“). Наскоро той е автор на сборник с джаз есета и работи върху нова поредица от мемоари на композитори.

Последните проекти на Харбисън включват нова хорова музика („Hidden Paths“, „Frost“ – декорации за детски хор) и „Cold or Hot“. Той също така завършва „Chaconne“ (за биг бенд), Соната за пиано № 3, Сюита за соло цигулка, Прелюдия за орган, циклите от песни „Afternoons and Early Evenings“ и „After Long Silence“, както и множество кратки произведения за пиано.

Неговата опера „Великият Гетсби“ е планирана за голямо възраждане през 2025 г., важна годишнина както за писателя Фицджералд, по чийто роман е либретото на операта с премиера през 1999 г. в МЕТ Ню Йорк.

Преди да премина към биографични бележки и повече данни за творчеството на Джон Харбисън, искам да кажа нещо конкретно за операта „Великият Гетсби“, която той е създал по поръчка на управленито на Метрополитън опера в Ню Йорк, който факт веднага показва какъв авторитет и популярност притежава още в тия години този композитор от САЩ.

Метрополитън опера в Ню Йорк поръчва на Харбисън написване на операта „Великият Гетсби“, за да отпразнува 25-ата годишнина от дейността на диригента Джеймс Ливайн в МЕТ. Премиерата на операта е на 20 декември 1999 г. – точно в деня на рождението на Харбисън, дирижирана от Ливайн и с участието на Джери Хадли, Доун Ъпшоу, Сюзън Греъм, Лорейн Хънт Либерсън, Марк Бейкър, Дуейн Крофт и Ричард Пол Финк. Всички участници в главните роли са американци.

Премиерата има огромен успех и в следващите месеци и години се поставя на редица сцени в САЩ, по-късно и в Европа. Една от причините е сюжета на операта, като съответното либрето се основава на романа със същото име и автор на световно известния писател от САЩ Ф. Скот Фицджералд (F. Scott Fitzgerald), който е добре познат и в България, където са преведени редица от неговите творби.

Ще напиша кратки данни за този знаменит американски писател, взети от източници на български език:

Франсис Скот Фицджералд (на английски: Francis Scott Key Fitzgerald) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие.

С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

Биография

Фицджералд е роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, Минесота, САЩ, починал на 21 декември 1940 г. в Холивуд, Калифорния, САЩ. Произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ – The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява в Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 г. Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 г. е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей – той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ – роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919 г., Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918 г. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 г. се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 – Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп то се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно.

Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 г. Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 г. при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.

Библиография

Романи

  • This Side of Paradise (New York: Charles Scribner’s Sons, 1920) („Отсам Рая“)
  • The Beautiful and Damned (New York: Scribners, 1922) („Красиви и прокълнати“)
  • The Great Gatsby (New York: Scribners, 1925) („Великият Гетсби“)
  • Tender Is the Night (New York: Scribners, 1934) („Нежна е нощта“)
  • The Love of the Last Tycoon – оригинално заглавие The Last Tycoon – (New York: Scribners, незавършен, публикуван посмъртно, 1941) („Последният магнат“)

Новели

  • The Diamond as Big as the Ritz (1922) (в Tales of the Jazz Age) („Диамантът, голям колкото „Риц“)
  • May Day (1922) (в Tales of the Jazz Age) („Първи май“)

Сборници с разкази

  • Flappers and Philosophers (New York: Scribners, 1921)
  • Tales of the Jazz Age (New York: Scribners, 1922)
  • All the Sad Young Men (New York: Scribners, 1926)
  • Taps at Reveille (New York: Scribners, 1935)

…..

По отношение на романът (често се пише новелата) „Великият Гетсби“ давам следните подробности:

Великият Гетсби (на английски: „The Great Gatsby“) е роман от американския писател Ф. Скот Фицджералд, издаден за първи път на 10 април 1925 г. Действието в него се развива в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк през 20-те години на XX век. Романовата история е смятана от мнозина за олицетворение на срива на американската мечта, за неин коректив в ера на хедонизъм и материални търсения по време на т. нар. от самия автор „Ера на джаза“. Това е най-четеният роман, написан от американец, през ХХ век.

Сюжет

Джей Гетсби е млад милионер със съмнително минало – някои казват, че е направил състояние от контрабанда на алкохол по време на сухия режим. Други говорят, че е убил важна клечка, а трети казват, че е бил немски шпионин и братовчед на кайзер Вилхелм II. Въпреки пировете, които устройва, въпреки неканените гости, които идват на забавите, Гетсби е самотен мъж, копнеещ за любовта на Дейзи. Той само иска да „повтори миналото“ – да се събере отново с Дейзи. Тя обаче е омъжена за расиста-милионер Том Бюканън и има малка дъщеря. Гетсби не счита това за препятствие пред любовта му и в действителност Дейзи е поласкана от нестихващия интерес на Гетсби.

Разказвачът в първо лице е Ник Карауей, млад брокер, който се мести в старата, занемарена къща, която е в съседство с имението на Гетсби. Карауей коментира действията на главните действащи лица. Той скоро осъзнава, че Том и Дейзи са „небрежни хора“. Когато Гетсби позволява на Дейзи да кара новата му кола, тя предизвиква катастрофа, в която Мъртъл Уилсън, любовницата на Том, е убита. Гетсби е толкова влюбен в Дейзи, че поема отговорността за инцидента и впоследствие е застрелян от отчаяния вдовец на Мъртъл, който е собственик на гараж. Освен бедния баща на Гетсби, Ник Карауей и човекът с очила, като очи на бухал, почти никой друг не идва на погребението.

Освен че илюстрира бурния живот от 1920-те, романът обсъжда въпроса за расизма посредством образа на Том Бюканън, който е привърженик на расовата теория на Хюстън Чембърлейн за превъзходството на бялата раса.

Екранизация

„Великият Гетсби“ е филмиран общо пет пъти:

(край на бележките за писателя Франсис Скот Фицджералд)

Сега наново за автора на операта „Великият Гетсби“, за когото ще изложа биографични данни и такива за творчеството му, взети от източници на немски и английски езици:

Джон Харис Харбисън (роден на 20 декември 1938 г.) е американски композитор, известен със своите симфонии, опери и големи хорови произведения.


Живот

Джон Харис Харбисън е роден на 20 декември 1938 г. в Ориндж, Ню Джърси, в семейството на историка Елмор Харис Харбисън и Джанет Герман Харбисън.

Джон Харбисън произхожда от музикално семейство; Елмор е учил композиция в младостта си, а Джанет пише песни. Сестрите на Харбисън – Хелън и Маргарет също са били музиканти. Той печели престижните студентски композиторски награди на „BMI Foundation“ на 16-годишна възраст през 1954 г. Учи музика в Харвардския университет (BA 1960), където пее с „Harvard Glee Club“, а по-късно в „Musikhochschule Berlin“ и в Принстън (MFA 1963). Той е професор по музика в Масачузетския технологичен институт. Бил е бивш ученик на Уолтър Пистън и Роджър Сешънс. Неговите произведения включват няколко симфонии, струнни квартети и концерти за цигулка, виола и контрабас.

Джон Харбисън печели наградата „Пулицър“ за музика през 1987 г. за „Бягството в Египет“, а през 1989 г. получава стипендия „MacArthur Fellowship“ от $305 000. През 1998 г. получава 4-тата годишна награда „Heinz“ в областта на изкуствата и хуманитарните науки. През 2000 г. е награден с медал за изкуства на Харвардския университет. През 2006 г. запис на неговия „Mottetti di Montale“ е номиниран за награда „Грами“ в категорията за най-добро изпълнение на малък ансамбъл.

Метрополитън опера в Ню Йорк поръчва на Харбисън написване на операта „Великият Гетсби“, за да отпразнува 25-ата годишнина на Джеймс Ливайн с компанията. Премиерата на операта е на 20 декември 1999 г., дирижирана от Ливайн и с участието на Джери Хадли, Доун Ъпшоу, Сюзън Греъм, Лорейн Хънт Либерсън, Марк Бейкър, Дуейн Крофт и Ричард Пол Финк.

През 1991 г. Харбисън е музикален директор на „Ojai Music Festival“ заедно с Питър Максуел Дейвис.

На Харбисън е възложено съвместно от Папския съвет за насърчаване на християнското единство и от Папския съвет за междурелигиозен диалог да напише произведение за Папския концерт в Рим за помирение. Събитието е отслужено от главния равин на Рим Рав Елио Тоаф, имама на джамията в Рим Абдулауахаб Хюсеин Гомаа и папа Йоан Павел II. „Abraham“ – шестминутна композиция за духови и антифонни хорове, има своята световна премиера на 17 януари 2004 г., изпълнена от членове на Питсбъргския симфоничен оркестър и хор, членове на Менделсоновия хор от Питсбърг, Лондонския филхармоничен хор, Краковският филхармоничен хор и Полифоничният хор на Анкара, под палката на сър Гилбърт Ливайн.

Преди това Харбисън е главен гост-диригент на „Emmanuel Music“ в Бостън. След смъртта на директора-основател Крейг Смит през 2007 г., Харбисън е назначен за изпълняващ длъжността артистичен директор.

(край на основните биографични бележки)

Цитирам пълно описание на музикалното творчество на Джон Харбисън, взето от неговата Уикипедия-страница в Интернет на английски език (няма да правя превод):

Discography (incomplete)

  • Mirabai Songs / Variations (1987). Northeastern Records NR 230-CD. Performed by Janice Felty, mezzo-soprano, Collage New Music Ensemble, conducted by John Harbison — Rose Mary Harbison, violin; David Satz, clarinet; Ursula Oppens, piano. Tracks 1-6: Mirabai Songs, text from Mirabai Versions by Robert Bly. Tracks 7-10: Variations, for violin, clarinet, and piano. Track listing:
  1. I. It’s True, I Went to the Market
  2. II. All I Was Doing Was Breathing
  3. III. Why Mira Can’t Go Back to Her Old House
  4. IV. Where Did You Go?
  5. V. The Clouds
  6. VI. Don’t Go, Don’t Go
  7. Variations i–v
  8. Variations vi–x
  9. Variations xi–xv
  10. Finale and Epilogue
  1. The Flight into Egypt, text from the King James translation of the story of the Flight into Egypt in the Gospel of Matthew
  2. The Natural World: Prelude
  3. Where We Must Look for Help, text from Robert Bly
  4. On the Road Home, text from Wallace Stevens
  5. Milkweed, text from James Wright
  6. Concerto for Double Brass Choir and Orchestra: I. Invention on a Motif: Tempo giusto
  7. II. Invention on a Chord: Cantabile
  8. III. Invention on a Cadence: Molto allegro
  • At First Light (1998). Archetype Records 60106. Performed by Lorraine Hunt, mezzo-soprano, Dawn Upshaw, soprano, Greenleaf Chamber Players, and Metamorphosen Chamber Orchestra, conducted by Scott Yoo. Tracks:
  1. Due Libri dei Mottetti di Montale
  2. Snow Country
  3. Chorale Cantata
  4. Concerto for Oboe, Clarinet, and Strings
  • John Harbison: Ulysses’ Bow / Samuel Chapter (2004). First Edition ASIN: B0002RQ35C. Tracks:
  1. Ulysses’ Bow ballet performed by Pittsburgh Symphony Orchestra and conducted by André Previn
  2. Samuel Chapter performed by Susan Larson (soprano) and conducted by John Harbison
  • The Reawakening, String Quartet No. 3, Fantasia on a Ground, Thanks Victor (2001). Musica Omnia om0110. Lydian String Quartet, Dominique Labelle, soprano.
  • World Premiere Recordings: Violin Concerto, Recordare, Seven Motets (1997). Koch 3-7310-2-H1. Emmanuel Music, Craig Smith, conductor, Rose-Mary Harbison, violin.
  • Sessions: Symphony No. 2; Harbison: Symphony No. 2, Oboe Concerto (1994). London 443 376-2. San Francisco Symphony, Herbert Bloomstedt, conductor, William Bennet, oboe.
  • String Quartet No.1/String Quartet No. 2/November 19, 1828 (1992). Lydian String Quartet, Yehudi Wyner, piano.
  • Simple Daylight/Words from Patterson/Piano Quintet, (1999). Electra Nonesuch 79189-2. Boston Symphony Chamber Players, Gilbert Kalish, piano, Sanford Sylvan, baritone, Dawn Upshaw, soprano.
  • Four Psalms/Emerson (2004). New World Records 80613-2. Cantata Singers and Ensemble, David Hoose, conductor.
  • Mottetti di Montale (2005). Koch KIC-CD-7545. Collage New Music, David Hoose, music director, Janice Felty and Margaret Lattimore mezzo-sopranos.
  • Four Songs of Solitude/Variations/Twilight Music (2003) Naxos. Daniel Blumenthal, Jannine Jansen, Lars Wouters van der Oudenweijer, Bernhard Krug, Spectrum Concerts Berlin.

Works

Operas

Ballet

  • Ulysses (1983)

Orchestral

  • Incidental Music from The Merchant of Venice (1971), for string orchestra
  • Elegiac Songs (1974), for mezzo-soprano and chamber orchestra commissioned by the Fromm Music Foundation
  • Diotima (1976) commissioned by the Koussevitzky Music Foundation in the Library of Congress
  • Piano Concerto (1978), for piano and chamber orchestra commissioned by the American Composers Orchestra for Robert Miller
  • Snow Country (1979), for oboe and string orchestra commissioned by Dr. Maurice Pechet, New England arts patron
  • Violin Concerto (1978–80), for violin and chamber orchestra

Choral

  • In Spiritu: Prayer (1955), for a cappella male-voice choir
  • Ave Maria (1959), for a cappella S.S.A.A. choir
  • He Shall Not Cry (1959), for S.A. choir and organ
  • Five Songs of Experience (1971), for S.A.T.B. choir, two percussion and string quartet commissioned by the Emmanuel Episcopal Church, Boston for the Cantata Singers
  • Music When Soft Voices Die (1966), for S.A.T.B. choir and harpsichord or organ commissioned by the Cantata Singers
  • Nunc Dimittis (1975), for T.B. choir and piano commissioned by the Harvard Glee Club
  • The Flower-Fed Buffaloes (1976), for baritone solo, S.S.A.T.B.B. choir and instrumental ensemble commissioned by the New York State Bar Association
  • The Flight into Egypt (1986), for soprano, baritone soli, S.A.T.B. choir and chamber orchestra commissioned by the Cantata Singers
  • Two Emmanuel Motets (1990), for a cappella S.A.T.B. choir commissioned by the Emmanuel Episcopal Church, Boston
  • Ave Verum Corpus (1991), for a cappella S.S.A.T.B. choir commissioned by the Emmanuel Choir, Boston and the Ojai Festival
  • O Magnum Mysterium (1991/92), for a cappella S.A.T.B. choir commissioned by Saturday Evening Brass
  • Veni Creator Spiritus (1992), for a cappella T.B. choir commissioned by the Rosalind Denny Lewis Music Library at the Massachusetts Institute of Technology
  • Communion Words (1994), for a cappella S.A.T.B. choir
  • Concerning Them Which Are Asleep (1994), for a cappella S.S.A.T.B.B. choir
  • Emerson (1995), a cappella S.A.T.B. double choir commissioned by the University of Wisconsin–Madison School of Music for their 100th anniversary (1995)
  • Juste Judex (1995), for mezzo-soprano, baritone soli, S.A.T.B. choir and orchestra commissioned as part of the Requiem of Reconciliation
  • Evening (Der Abend) (1997), for a cappella S.A.T.B. double choir
  • Four Psalms (1998), for S.A.T.B. soli, S.A.T.B. choir and orchestra commissioned by the Israeli Consulate for the Chicago Symphony
  • Psalm 137 (1998), for a cappella S.A.T.B. choir
  • Requiem (1985–2002), for S.A.T.B. soli, S.A.T.B. choir and orchestra commissioned by the Boston Symphony Orchestra
  • We do not live to ourselves (2002), for a cappella S.A.T.B. choir
  • Abraham (2004), for double S.A.T.B. choir and two large brass choirs commissioned for the Papal Concert of Reconciliation in Rome for the Ankara Polyphonic Choir, London Philharmonic Choir, Krakow Philharmonic Choir and musicians from the Pittsburgh Symphony
  • Charity Never Faileth (2004), for a cappella S.A.T.B. choir
  • Let Not Your Heart Be Troubled (2004), for a cappella S.A.T.B. choir
  • My Little Children, Let Us Not Love in Word (2004), for a cappella S.A.T.B. choir commissioned by the Cantata Singers
  • But Mary Stood (2005), for soprano solo, choir and string orchestra commissioned by the Cantata Singers
  • Umbrian Landscape with Saint (2005), for optional choir and chamber ensemble commissioned by the Chicago Chamber Musicians
  • A Clear Midnight (2007), for T.T.B.B. choir and five strings commissioned by the Georgina Joshi Foundation for Indiana University and the Pro Arte Singers
  • Madrigal (2007), for a cappella S.A.T.B.B. choir commissioned by the New York Virtuoso Singers
  • The Pool (2010), for S.A.T.B. choir and piano
  • Koussevitzky Said: Choral Scherzo with Orchestra (2012), for S.A.T.B. choir and orchestra: commissioned by the Boston Symphony Orchestra in Celebration of the 75th Anniversary of the Tanglewood Music Festival
  • The Supper at Emmaus (2013), for S.A.T.B. choir, two oboes, bassoon, organ and string orchestra
  • Never Time (2015), for jazz choir and jazz band
  • Psalm 116 (2016), for a cappella S.S.S.A.A.A.T.T.T.B.B.B. choir commissioned by Chanticleer

Chamber

  • Andante con moto (1955), for cello and piano
  • Duo (1961), for flute and piano
  • Canzonetta (1962), for bassoon quartet
  • Confinement (1965), for twelve players written for the Contemporary Chamber Ensemble and Arthur Weisberg
  • Four Preludes from “December Music” (1967), for flexible instrumentation: 3 instruments – flute, violin, oboe, clarinet
  • Serenade (1968), for flute, clarinet, bass clarinet, violin, viola and cello
  • Piano Trio (1969), for violin, cello and piano
  • Bermuda Triangle (1970), for tenor saxophone, electric organ and amplified cello commissioned by the New York Camerata
  • Die Kurze (1970), for flute, clarinet, piano, violin and cello commissioned by the New York Composer’s Forum
  • Snow Country (1979), for oboe and string quintet commissioned by Dr. Maurice Pechet
  • Wind Quintet (1979), for flute, oboe, clarinet, horn and bassoon commissioned by the Naumburg Foundation
  • Due Libri (1980), for mezzo-soprano and nine players commissioned by the New York Philomusica and Robert Levin
  • Mottetti di Montale (1980), for mezzo-soprano and nine players or piano commissioned by New York Philomusica, the University of Oregon and Collage
  • Organum for Paul Fromm (1981), for glockenspiel, marimba, vibraphone, harpsichord and piano commissioned by the University of Chicago

Piano Quintet (1981), for two violins, viola, cello and piano commissioned by the Santa Fe Chamber Music Festival

Exequien for Calvin Simmons (1982), for seven players

Overture: Michael Kohlhaas (1982), for twelve brass

Variations (1982), for clarinet, violin and piano commissioned by Frank Taplin for the Token Creek Festival, Wisconsin

String Quartet No. 1 (1985), for two violins, viola and cello commissioned by the Cleveland Quartet

Twilight Music (1985), for horn, violin and piano commissioned by the Chamber Music Society of Lincoln Center

Fanfare for Foley’s (1986), for twelve brass and two percussion

Music for Eighteen Winds (1986) commissioned by the Massachusetts Institute of Technology

String Quartet No. 2 (1987), for two violins, viola and cello

Two Chorale Preludes for Advent (from “Christmas Vespers”) (1987), for brass quintet

Fantasy-Duo (1988), for violin and piano commissioned by the McKim Fund in the Library of Congress for David Abel and Julie Steinberg

Little Fantasy on “The Twelve Days of Christmas” (1988), for brass quintet

November 19, 1828 (1988), for violin, viola, cello and piano commissioned by the National Endowment for the Arts for the Atlanta Chamber Players, the Da Capo Chamber Players and Voices of Change

Fanfares and Reflection (1990), for two violins commissioned by Token Creek Festival

Fourteen Fabled Folksongs (1992), for violin and marimba

Prelude (1993), for cello and piano

String Quartet No. 3 (1993), for two violins, viola and cello

San Antonio (1994), for alto saxophone and piano

Thanks Victor (1994), for string quartet commissioned by the Lydian Quartet

Trio Sonata (1994), for three clarinets or three saxophones or oboe, cor Anglais and bassoon or string trio

Fanfare for a Free Man (1997), for three oboes and three bassoons

La Primavera di Sottoripa (1998), for mezzo-soprano and nine players commissioned by the Santa Fe Chamber Music Festival

North and South (2000), for soprano/mezzo-soprano and seven players written for Lorraine Hunt Lieberson

Six American Painters (2000), for flute/oboe, violin, viola and cello commissioned by the radio station WGUC Cincinnati

Chaconne (2001), for flute, clarinet, violin, cello and piano

String Quartet No. 4 (2002), for two violins, viola and cello commissioned by the Santa Fe Chamber Music Festival

Cucaraccia and Fugue (2003), for four violas commissioned by the Token Creek Festival

Trio II. (2003), for violin, cello and piano commissioned by the Harris Foundation, Chamber Music America and Meet the Composer for the Amelia Trio

Songs America Loves to Sing (2004), for flute, clarinet, piano, violin and cello commissioned by the Atlanta Chamber Players and the Da Capo Chamber Players

Abu Ghraib (2006), for cello and piano commissioned by the Rockport Festival for Rhonda Rider and David Deveau

Deep Dances (2006), for cello and double bass commissioned by the Bank of America Celebrity Series for Rebecca Rice

French Horn Suite (2006), for four French horns commissioned by the Massachusetts Institute of Technology

Cortège: in memoriam Donald Sur (2008), for percussion sextet commissioned by the New England Conservatory Percussion Ensemble

Diamond Watch (2010), for two pianos commissioned by the Massachusetts Institute of Technology and Priscilla Myrick Diamond for Peter Diamond and pianist Robert Levin

Finale, Presto (2011), for two violins, viola and cello

Sonata No. 1 (2011), for violin and piano

String Quartet No. 5 (2011), for two violins, viola and cello written in honor of the 100th anniversary of the Pro Arte Quartet

Crossroads (2012), for soprano or mezzo-soprano, oboe, two violins, viola, cello and double bass or oboe and string orchestra

Invention on a Theme of William Shakespeare (2012), for solo cello, two violins, viola and double bass

The Right to Pleasure (2013), for mezzo-soprano, two violins, viola, cello and double bass or piano

String Trio (2013), for violin, viola and cello commissioned by Camerata Pacifica audience members

The Cross of Snow (2015), for countertenor and four violas da gamba or two violins, viola and cello commissioned by William John Wartmann in memory of Joyce Frances Wartmann

Presences (2015), for cello solo, two violins, viola, cello and double bass commissioned by Charles Felsenthal in memory of David Anderson

Mark the Date (2016), for flute and piano commissioned by Asadour Santourian

The Nine Rasas (2016), for clarinet, viola and piano

String Quartet No. 6 (2016), for two violins, viola and cello commissioned by the Lark Quartet, Telegraph Quartet and Tanglewood Music Center

IF (monodrama for soprano and ensemble) (2017), for soprano and eight players commissioned by Boston Musica Viva for the 50th anniversary of Boston Musica Viva, the Santa Fe Chamber Music Festival and the Chamber Music Society of Lincoln Center

Sonata for Viola and Piano (2018), for viola and piano commissioned anonymously in honor of John Harbison’s 80th birthday

Vocal music

  • Autumnal (1964), for alto and piano
  • Cantata III (1968), for soprano, two violins, viola and cello
  • Moments of Vision (1975), for soprano and tenor doubling handbells, alto recorder/sopranino recorder/bass recorder/alto krumhorn, lute/hurdy-gurdy/dulcimer and gamba
  • Samuel Chapter (1978), for high voice (woman or boy) and six players
  • Due Libri (1980), for mezzo-soprano and nine players commissioned by the New York Philomusica and Robert Levin
  • Mottetti di Montale (1980), for mezzo-soprano and nine players or piano commissioned by New York Philomusica, the University of Oregon and Collage
  • Mirabai Songs (1982), for soprano/mezzo-soprano and eight players or piano
  • December 1 (1995), for mezzo-soprano and chamber orchestra
  • La Primavera di Sottoripa (1998), for mezzo-soprano and nine players commissioned by the Santa Fe Chamber Music Festival
  • Il Saliscendi Bianco (1999), for mezzo-soprano and nine players commissioned by Collage
  • North and South (2000), for soprano/mezzo-soprano and seven players written for Lorraine Hunt Lieberson
  • Ain’t Goin’ to Study War No More (2003), for baritone, two trumpets, snare drum and string orchestra
  • Milosz Songs (2006), for soprano and orchestra
  • Closer to My Own Life (2011), for mezzo-soprano and chamber orchestra
  • Crossroads (2012), for soprano or mezzo-soprano, oboe, two violins, viola, cello and double bass or oboe and string orchestra commissioned by the New York Philharmonic for Dawn Upshaw
  • Seven Poems of Lorine Niedecker (2015), for soprano and piano composed in honor of the Tanglewood Music Center’s 75th anniversary
  • IF (monodrama for soprano and ensemble) (2017), for soprano and eight players commissioned by Boston Musica Viva in honor of the 50th Anniversary of Boston Musica Viva, the Santa Fe Chamber Music Festival, and the Chamber Music Society of Lincoln Center

Instrumental Music

  • Sonata for Viola Alone (1961)
  • Amazing Grace (1972), for oboe commissioned by oboist Philip West
  • Four Occasional Pieces (1978), for piano written for André Previn, the Santa Fe Chamber Music Festival and in memory of John Boros, respectively
  • Parody-Fantasia (1980), for piano adapted from December Music
  • Four Songs of Solitude (1985), for violin written for the composer’s wife, Rose Mary Harbison
  • Four More Occasional Pieces (1987), for piano written for Joan Tower, Harriet Thiele, Rose Mary Harbison and Milo Feinberg, respectively
  • Sonata No. 1 – In Memoriam Roger Sessions (1987), for piano commissioned by the National Endowment for the Arts for Robert Shannon, Ursula Oppens and Alan Feinberg
  • Suite (1993), for cello
  • Trio Sonata (1994), for piano or harpsichord or fortepiano or electric keyboard commissioned by the Massachusetts Institute of Technology
  • Gatsby Etudes (1999), for piano
  • A Violist’s Notebook, Book 1 (1998–2000), for viola
  • Sonata No. 2 (2001), for piano commissioned by G. Schirmer Associated Music for Robert Levin, to whom the work is dedicated
  • A Violist’s Notebook, Book 2 (2002), for viola
  • Montale Sketches (2002), for piano after three poems by Eugenio Montale
  • Ten Micro-Waltzes (2004), for piano
  • Leonard Stein Anagrams (2009) written for Leonard Stein
  • For Violin Alone (2014), for violin commissioned by 92nd Street Y
  • Painting the Flowers Blue (2015), for violin
  • A Bag of Tails (2016), for piano
  • Nocturne (2018), for piano commissioned in honor of Linda Reichert’s tenure as Artistic Director of Network for New Music
  • Passage (2019), for piano
  • Suite for Solo Violin, on soggetti cavati (2019), for violin

(край на цитата)

Цитирам данни за Джон Харбисън от други източници:

Концертният музикален каталог на композитора Джон Харбисън от почти 300 произведения се състои от три опери, седем симфонии, дванадесет концерта, балет, шест струнни квартета, многобройни цикли от песни и произведения за камерна музика, както и голям корпус от сакрална музика, който включва кантати, мотети и много други, както и хоровите произведения „Четири псалма“, „Реквием“ и „Авраам“.

Освен това той има богат репертоар от джаз композиции и аранжименти. Харбисън е получавал поръчки от повечето водещи американски музикални институции, включително Метрополитън опера, Чикагския симфоничен оркестър, Бостънския симфоничен оркестър, Нюйоркската филхармония и Обществото за камерна музика на „Линкълн Център“. Като една от най-значимите артистични личности на Америка, той е получил множество награди и отличия, включително стипендия „Макартър“ и награда „Пулицър“.

Сезон 2018-2019 отбеляза 80-ия рожден ден на Харбисън с тържества в цялата страна и по света, включително големи празненства в родните му градове Бостън, Масачузетс и Медисън, Уисконсин. Сезонът включва премиери на три основни произведения: монодрамата „If“ (Boston Musica Viva, Фестивалът на камерната музика в Санта Фе и Обществото за камерна музика на „Линкълн Център“), симфонията за органи „What Do We Make of Bach?“ (Симфоничен оркестър на Сиатъл и Оркестъра на Минесота и на зала „Нортръп“) и Соната за виола и пиано (поръчана от таен почитател за консорциум от седем виолисти).

Летните фестивални резиденции включват Songfest, Tanglewood, Aspen и Santa Fe. Последните CD издания, често записвани от водещи лейбъли, включват „Remembering Gatsby“ (Филхармония на Националния оркестъров институт, лейбъл „Наксос“), Соната за цигулка № 1 (Cho-Liang Lin, „Наксос“), „Late Air“ (Кендра Колтън, „Оберлин“), „Simple Daylight“ и Соната за пиано No. 2 (Lucy Fitz Gibbon и Ryan McCullough, „Albany“), Струнен квартет № 6 (Lark Quartet, „Bridge“), „Requiem“ (Nashville Symphony, „Naxos“), „Вокализъм“ (Mary Mackenzie, „Albany“) и неговите каденци към Четвъртия концерт за пиано в сол мажор на Бетовен (Дейвид Дево, „Стейнуей“).

Първата книга на Харбисън, „Какво правим от Бах“: портрети, есета, бележки, е публикувана в края на 2018 г. („ARS Nova“). Наскоро той е автор на сборник с джаз есета и работи върху нова поредица от мемоари на композитори. През сезон 2019–20 г. се осъществява премиерата на консорциума на монодрамата „If“ (март, Дружество за камерна музика на „Линкълн център“) малко преди прекъсването поради пандемията Covid-19. Премиерите, отложени поради пандемията, включват два нови цикъла от песни, „In the Early Evening and Four Poems for Robin“ („Songfest“), „Mark the Date“ (Aspen Music Festival), „Sleepers Wake“ за Фестивала на Бах в Лайпциг и „Passage“ (Shai Wosner, The Peoples).

Последните проекти на Харбисън включват нова хорова музика („Hidden Paths“, „Frost“ – декорации за детски хор) и „Cold or Hot“ (пасаж от „Revelations“). Той също така завършва „Chaconne“ (за биг бенд), Соната за пиано № 3, Сюита за соло цигулка, Прелюдия за орган, циклите от песни „Afternoons and Early Evenings (Glück)“ и „After Long Silence (Yeats)“, както и множество кратки произведения за пиано. Той работи върху ново произведение за „Earplay“, принос към проекта „America/Beautiful“ на Мин Куон, конкурсното произведение за 2022 г. за Международния конкурс за цигулари в Индианаполис, произведение за 50-ата годишнина на „Collage New Music“ и втори том с поп и джаз песни.

Неговата опера „Великият Гетсби“ е планирана за голямо възраждане през 2025 г., важна годишнина както за писателя Фицджералд, така и за премиерата на операта.

Харбисън е бил резидентен композитор на Питсбъргския симфоничен оркестър, Филхармонията на Лос Анджелис, Американската академия в Рим и на множество фестивали. Той получава дипломи от Харвард и Принстън, преди да се премести в Масачузетския технологичен институт, където в момента е професор в института, най-високото отличие, което се дава на местен факултет. Той преподава композиция в продължение на много години през лятото от 1984 г. насам в Tanglewood University, където служи като директор на програмата по композиция от 2005 до 2015 г. и често ръководи фестивала за съвременна музика. Заедно с Роуз Мери Харбисън, вдъхновение за много от неговите произведения за цигулка (Концерт за цигулка, Четири песни за самота, Наблюдения на жерави, Соната за цигулка № 2), той е съартистичен директор на годишния фестивал на камерната музика „Token Creek“ от самото му създаване през 1989 г. Той продължава като главен гост-диригент в „Emmanuel Music“ (където работи като асоцииран артистичен директор в продължение на три години) и бивш музикален директор на „Cantata Singers“. Завършен джаз пианист, Харбисън основава вокалния джаз ансамбъл на Масачузетския технологичен институт през 2010 г., за който служи като треньор и аранжор, и е пианист във факултетската джаз група „Strength in Numbers (SIN)“.

(край на цитата)

Сайт на Държавната опера в Дрезден

Джон Харбисън

композитор

Джон Харбисън е един от най-значимите съвременни американски композитори. Неговото композиторско творчество включва, наред с други, няколко струнни квартета и симфонии, балет, кантатата „Бягството в Египет“, за която е удостоен с наградата „Пулицър“ през 1987 г., и три опери, включително „Великият Гетсби“, базирана на едноименният роман на Ф. Скот Фицджералд, за който самият той написва либретото. Премиерата на поръчаното произведение през 1999 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк е голям успех за наградения композитор.

Музиката на Джон Харбисън впечатлява с голямата си изобретателност и разнообразие от музикални изрази. Той е композирал за всички възможни инструменти и е вдъхновен в своите композиции от джаза, както и от предкласическите форми на Хайнрих Шютц и Й. С. Бах, тоналността на Прокофиев и строгите атонални техники на Стравински. Израснал в музикален дом, той вече импровизира на пиано на петгодишна възраст и основава своя собствена джаз група на дванадесетгодишна възраст. Учи с Уолтър Пистън в Харвардския университет и с Борис Блахер в Берлинския музикален университет и получава магистърска степен по изящни изкуства от Принстънския университет през 1963 г. като ученик на Роджър Сешънс и Ърл Ким. След младша стипендия в Харвард, Джон Харбисън става член на факултета в Масачузетския технологичен институт, където заема длъжността професор по музика от 1984 г. и е назначен за почетен лектор през 1994 г. Той също така е преподавал в Калифорнийския институт по изкуствата, Бостънския университет, Университета „Дюк“ и в момента е във факултета на музикалния фестивал в Аспен. Той е бил композитор в резиденция със Симфоничния оркестър на Питсбърг, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, музикалните фестивали „Tanglewood“ и „Santa Fe“ и Американската академия в Рим, наред с други. Най-известните оркестри и ансамбли по света интерпретират неговите произведения, а композициите му са издавани от големи лейбъли. Като диригент той дирижира камерния оркестър „Saint Paul“, Шотландския камерен оркестър, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, Бостънския симфоничен оркестър и др., и е постоянен гост-диригент на „Emmanuel Music Boston“.

Джон Харбисън е получил много награди: през 1989 г. той получава стипендия на Макартър, а през 1998 г. е удостоен с наградата „Хайнц“ за изкуства и хуманитарни науки. Той е особено отдаден на подкрепата на млади композитори и е член на борда и журито на различни фондации и общества като Американската академия за изкуства и литература.

(край на цитата)

Сега до края на тази юбилейна статия за Джон Харбисън ще се спра по-подробно на неговата опера „Великият Гетсби“ от 1999 г., за която дадох данни в началото на тази статия.

Великият Гетсби е опера от 1999 г. в две действия, написана от американския композитор Джон Харбисън. Либретото, също от Харбисън, е адаптирано от романа от 1925 г. „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд. Допълнителните популярни текстове на песни са от Murray Horwitz. Операта е поръчана от Метрополитън Опера в чест на 25 години от дейността на музикалния директор Джеймс Ливайн с компанията.

Музика

Музиката е композирана по закачлив начин и съдържа блус и джаз елементи, както и елементи от популярната музика през 20-те години на миналия век. Понякога също така напомня на операта на Джордж Гершуин „Порги и Бес“ и „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн.

История на изпълненията

„Великият Гетсби“ има своето премиерно представление на 20 декември 1999 г. Дирижира Джеймс Ливайн, актьорският състав включва Джери Хадли, Доун Ъпшоу и Лорейн Хънт Либерсън в главните роли. Сценичната постановка е на Марк Ламос. Операта е представена в MЕТ дванадесет пъти за два сезона. През 2000 г. е продуциран в „Lyric Opera of Chicago“. Операта получава смесени отзиви, някои я описват като “недраматична и скучна”. Изпълнена е и през лятото на 2012 г. на Музикалния фестивал и училище в Аспен. Изнесена е на фестивала „Seagle“ в Schroon Lake, Ню Йорк през лятото на 2018 г. В редуцирана оркестрова версия от Жак Дежарден (само с 30 вместо 120 музиканти), операта е изпълнена в Сан Франциско в „Opera Parallèle“ (диригент Никол Пеймент) през 2012 г.

Първото европейско представление (в преработената версия от 2012 г.) е на 6 декември 2015 г. в „Земпер“-опера в Дрезден в присъствието на композитора. Представлението е на английски език с немски субтитри. Изпълнители са „Sächsische Staatskapelle Dresden“ и „Staatsopernchor“ под ръководството на Уейн Маршал, продукцията е в ръцете на Кийт Уорнър, сценографията е базирана на проекти на Йохан Енгелс (1952–2014).

Цитирам в оригинал и после в мой превод на български език една статия в медия от Франкфурт относно премиерата на „Великият Гетсби“ през 2015 г. в „Земпер“-опера в Дрезден:

Портал „Frankfurter Rundschau“

«The Great Gatsby» auf der Opernbühne

Stand: 07.12.2015

Lässt sich Vergangenheit wiederholen? Millionär Jay Gatsby will eine verlorene Liebe reanimieren und liefert damit einen klassischen Stoff für die Oper. Auch beim Publikum ist Durchhaltevermögen gefragt.

Dresden (dpa) – Robert Redford hat es versucht und zuletzt Leonardo DiCaprio – dem «Großen Gatsby» ein Gesicht geben. Als der Schriftsteller Francis Scott Fitzgerald (1896-1940) im Jahr 1925 mit «The Great Gatsby» ein Panorama des American Dream mit alptraumhaften Zügen vorlegte, gelang ihm ein wahres Meisterwerk.

Mehrmals wurde der Stoff verfilmt. Dass eine Oper es ungleich schwerer haben würde, die Welt der Superreichen mit ihren Schattenseiten zu vermitteln, leuchtet ein. 1999 wurde die «Gatsby»-Oper des Amerikaners John Harbison an der Metropolitan Opera New York uraufgeführt. Jetzt hatte sie an der Semperoper in Dresden ihre europäische Erstaufführung.

Der britische Regisseur Keith Warner hält sich vergleichsweise eng an die literarische Vorlage. Viele Zitate aus dem Roman tauchen auch im Libretto auf, das gleichfalls von John Harbison stammt. An manchen Stellen geht der freier mit dem Stoff um, verlagert Szenen an andere Orte oder lässt Personen dort erscheinen, wo sie bei Fitzgerald nicht auftauchen. Den Ich-Erzähler Nick Carraway (John Chest) fügt er als Chronisten mit einer Schreibmaschine ins Geschehen ein. Mit dem dänischen Tenor Peter Lohdal hat Warner einen Gatsby, der äußerlich eher DiCaprio als Redford ähnelt. Beifall erhält er natürlich wie alle anderen Solisten vor allem für seine sängerischen Qualitäten.

Drei Stunden inklusive Pause zieht sich das Geschehen auf der Bühne hin. Einige Passagen wirken mitunter zäh. Gatsby will seine vor Jahren verlorene Liebe Daisy (Maria Bengtsson) wiedergewinnen und vertreibt sich den Weltschmerz mit ausschweifenden Partys. Fitzgerald zeichnete ein Bild der 20er Jahre in den USA mit all seinen Gewinnern und Verlieren. Die sozialen Konflikte bleiben bei ihm wie unter einer Folie verborgen, aber sichtbar. Ähnlich geht Regisseur Warner zu Werke, erzählt die Liebesgeschichte mit all ihren Verästelungen vor dem Hintergrund einer dekadenten Welt, die mehr Opfer als Sieger kennt und bei der auch die vermeintlichen Sieger zum Opfer werden.

Viel Beifall gab es am Sonntag auch für die Staatskapelle Dresden unter Leitung von Wayne Marshall und den Opernchor, der selbst mit Tanzeinlagen überzeugen konnte. Harbisons Musik ist immer wieder voller Blues und Jazz. Die Dresdner Premiere war einem Mann gewidmet, dessen Arbeit die Wirkung der Inszenierung maßgeblich ausmachte und der am Sonntag nicht mehr auf der Bühne stehen konnte: Bühnenbildner Johan Engels starb 2014, sein Dresdner «Gatsby» wurde sein letztes Werk. Das Maßlose von Gatsbys Glitzerwelt stellte er beispielsweise in übergroßen Möbelstücken und anderen Utensilien dar. Johan Engels hätte sich am Sonntag in Dresden gewiss oft verneigen müssen.

(край на цитата)

Портал „Frankfurter Rundschau”


„Великият Гетсби” на оперна сцена


07.12.2015 г.


Може ли миналото да се повтори? Милионерът Джей Гетсби иска да съживи изгубена любов и по този начин осигурява класически материал за операта. Изисква се постоянство и от публиката.


Дрезден (dpa) – Робърт Редфорд се опита, а наскоро и Леонардо ди Каприо – да даде лице на „Великият Гетсби“. Когато през 1925 г. писателят Франсис Скот Фицджералд (1896-1940) представя панорама на американската мечта с кошмарни черти във „Великият Гетсби“, той постига истински шедьовър.


Материалът е заснет няколко пъти. Очевидно е, че една опера много по-трудно ще предаде света на свръхбогатите и неговата тъмна страна. През 1999 г. се състоя премиерата на операта на американеца Джон Харбисън “Гетсби” в Метрополитън опера в Ню Йорк. Сега той има своята европейска премиера в „Земпер“-опера в Дрезден.


Британският режисьор Кийт Уорнър се придържа сравнително силно към литературния оригинал. Много цитати от романа се появяват и в либретото, което също е от Джон Харбисън. На някои места той борави с материала по-свободно, премествайки сцени на други места или позволявайки на хората да се появяват там, където не се появяват във Фицджералд. Той вмъква разказвача от първо лице Ник Карауей (Джон Чест) в действието като хроникьор с пишеща машина. С датския тенор Петер Лодал Кийт Уорнър има Гетсби, който прилича повече на Ди Каприо, отколкото на Редфорд. Разбира се, както всички други солисти, той получава аплодисменти преди всичко за певческите си качества.


Действието на сцената продължава три часа с почивка. Някои пасажи понякога изглеждат трудни. Гетсби иска да си върне любовта, която изгубва преди години – Дейзи (Мария Бенгтсон), и разсейва умората си от света с пищни партита. Фицджералд рисува картина на 20-те години на миналия век в САЩ с всички нейни победители и губещи. За него социалните конфликти остават скрити като под станиол, но видими. Режисьорът Уорнър работи по подобен начин, разказвайки любовната история с всичките й разклонения на фона на един декадентски свят, който познава повече жертви, отколкото победители и в който предполагаемите победители също стават жертви.


В неделя също имаше много аплодисменти за „Staatskapelle Dresden“ под ръководството на Уейн Маршал и оперния хор, които също успяха да впечатлят с танцовите си изпълнения. Музиката на Харбисън винаги е пълна с блус и джаз. Премиерата в Дрезден бе посветена на човек, чиято работа оказа значително влияние върху постановката и който вече не можеше да бъде на сцената в неделя: сценографът Йохан Енгелс почина през 2014 г., неговият дрезденски „Гетсби“ беше последната му работа. Той представляваше излишъка от блестящия свят на Гетсби, например в огромни мебели и други прибори. Йохан Енгелс със сигурност би трябвало да се покланя често в неделя в Дрезден.

(край на превода)

Сега ще дам данни за съставите при премиерата на операта „Великият Гетсби“ както в МЕТ през 1999 г., така и в Дрезден през 2015 г. (цитати на английски език без превод):

Roles

RoleVoice typePremiere Cast, December 20, 1999
(Conductor: James Levine)		European Premiere, December 6, 2015
(Conductor: Wayne Marshall)
Jay Gatsby, a wealthy but mysterious young mantenorJerry HadleyPeter Lodahl
Daisy Buchanan, a young socialitesopranoDawn UpshawMaria Bengtsson
Tom Buchanan, Daisy’s husband, formerly an athletetenorMark W. BakerRaymond Very
Nick Carraway, Daisy’s cousin, a stockbrokerbaritoneDwayne CroftJohn Chest
Jordan Baker, Daisy’s friend, a golfermezzo-sopranoSusan GrahamChristina Bock
George Wilson, garage mechanicbassRichard Paul FinkLester Lynch
Myrtle Wilson, George’s wifemezzo-sopranoLorraine Hunt LiebersonAngel Blue
Radio/Band SingertenorMatthew PolenzaniAaron Pegram
Tango Singermezzo-sopranoJennifer DudleyJelena Kordić
Meyer Wolfshiem, a businessmanbass-baritoneWilliam PowersMatthias Henneberg
Henry Gatz, Jay’s fatherbaritoneFrederick BurchinalTilmann Rönnebeck
MinisterbassLeRoy Lehr

(край на цитата)

Що се отнася до американската премиера в МЕТ през 1999 г., в главните роли на Гетсби и Дейзи участват известните тогава певци от САЩ Джери Хадли (Jerry Hadley) и Доун Ъпшоу (Dawn Upshaw) , за които ще дам кратки сведения:

Джери Хадли (Jerry Hadley), роден на 16 юни 1952 г. в Принстън, Илинойс, починал на 18 юли 2007 г. в Поукипси, Ню Йорк, САЩ е американски оперен певец (тенор).


Живот

Хадли, който е израснал в Манлиус, Илинойс, е посещавал университета Брадли в Пеория. Получава магистърска степен по пеене от университета в Урбана-Шампейн.
След ангажименти в родния си Илинойс, Хадли е открит през 1978 г. от американската оперна певица и генерален директор на Нюйоркската опера Бевърли Силс, която веднага му предлага договор в Нюйоркската опера, където дебютира като Артуро Бъклоу в „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети.

През 80-те години Харбисън е един от най-обещаващите млади певци в САЩ, изявяващ се на водещи световни оперни сцени като Нюйоркската Метрополитън Опера, Миланската Скала, Щатсопер Унтер ден Линден в Берлин и Дъргавната опера в Хамбург, както и на Залцбургския фестивал. В Нюйоркската Метрополитън опера той е особено известен в ролите си на Алфредо от „Травиата“ на Верди и Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт.

През юни 1991 г. Харбисън се изявява заедно с Kiri Te Kanawa, Sally Burgess и Willard White в изпълнението на „Liverpool Oratorio“ от Paul McCartney и Carl Davis в „Liverpool Cathedral“.

Последната му голяма изява е през май 2007 г. в ролята на Бенджамин Франклин Пинкертън в нова постановка на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Бризбейн, Австралия.

На 10 юли 2007 г. Хадли е намерен в безсъзнание в дома си в Клинтън с огнестрелна рана в главата. Тъй като Джери Хадли е страдал от депресия, полицията подозира, че е направил опит за самоубийство.

Джери Хедли умира от нараняванията си на 18 юли 2007 г.

(край на цитата)

Доун Ъпшоу (Dawn Upshaw), родена на 17 юли 1960 г. в Нешвил, Тенеси е американска оперна певица (сопрано).


Живот

Доун Ъпшоу учи в Уеслианския университет на Илинойс до 1982 г. Това е последвано от две години вокално обучение в „Manhattan School of Music“. Дебютира през 1988 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк. Тя постига своя пробив през 1992 г. на фестивала в Залцбург като “Ангел” в операта на Оливие Месиен “Св. Франсоа от Асизи” и в запис на Третата симфония на Хенрик Горецки.

Множество композитори, като Джон Адамс, Кайя Саариао („L’amour de loin“), Анри Дютийо и Освалдо Голихов, са написали произведения за нея, които тя изпълнява премиерно.

От нейно име операта „Vinkensport“ от композитора Дейвид Т. Литъл е създадена през 2010 г. за програмата за следдипломно вокално изкуство на музикалната консерватория на „Bard College“.

Награди

Награда „Грами 2004“: „Най-добро камерно музикално изпълнение“ заедно с „Kronos Quartet“.

Приета в Американската академия на изкуствата и науките (2008).

Награда „Грами 2014“: „Най-добро класическо вокално соло“: Мария Шнайдер, „Winter Morning Walks“, с Австралийския камерен оркестър и Камерния оркестър на Сейнт Пол.

(край на цитата)

Накрая една бележка: Практиката на МЕТ Ню Йорк да възлага на определен композитор от САЩ написването на опера при даден повод не е само при Джон Харбисън с операта „Великият Гетсби“ през 1999 г. В средата на 50-те години на миналия век управлението на МЕТ възлага на известния композитор Самюъл Барбър (1910-1981) да напише опера за МЕТ. Барбър (Samuel Barber) се справя блестящо с предложението и представя операта „Ванеса“, готова през 1956 г., която има премиера в МЕТ през 1958 г. – 41 години преди подобния случай с „Великият Гетсби“ през 1999 г.

Нека изброя оперните творби на Самюъл Барбър:

«Ванеса» (1956), «Партия бридж» (1959, двете по либрето на Джан Карло Меноти, също композитор) и «Антоний и Клеопатра» (1966, либрето Франко Дзефирели).

Операта „Ванеса“ има твърде интересна история. Ще дам някои подробности:

Тя е по либрето (на английски език) от друг съвременен композитор, италиано-американецът Джан Карло Меноти (1911-2007), не по-малко известен от Самюъл Барбър. Опери от американски композитори по това време са рядкост в САЩ, поради което управлението на „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк се е постарало да изнесе премиерата на тази нова опера на Самюъл Барбър по най-добрия възможен начин.

Барбър композира обаче „модерно“, с прилагане на нови техники, дванадесеттонова система и твърде различно от познатите щампи при много други колеги. Това изглежда смущава някои от предвидените солисти, особено Мария Калас, която не е съгласна да поеме главната роля на Ванеса. В хода на подготовката предлагат тази партия на друга известна по това време певица – Сена Юринац (Sena Jurinac) – австрийска певица с корени в Босна и Херцеговина, родена през 1921 година, починала през 2011 г. на 90 години. (Моя бележка – Б.К.: Аз писах статия за нея през 2016 г. на 24 октомври по повод на рождения й ден).

Певицата също отказва и управлението на операта възлага тази роля на американката Елиънор Стебър (Eleanor Steber), която подготвя отлично ролята и се представя с голям успех на премиерата на 15 януари 1958 г. В другата главна партия – на Анатол пее тенорът Николай Гедда (Nicolai Gedda), който след това изгражда завидна международна кариера. Диригент на постановката е Димитри Митропулос.

Интересна е историята – премиерата в Ню Йорк е приета възторжено от публика и от критика. Специализираната критика я признава за „най-успешната американска опера, която е била изнасяна на сцената на „Метрополитън“. Може би това е било една от причините още през същата година операта да се представи на Летния музикален фестивал в Залцбург. Европейската публика в тия години е по-консервативна – операта се приема доста хладно, както е често при нови „модерни“ опери, с музиката на каквито традиционната публика не е свикнала. Това обаче не пречи на организаторите да опитват всяка година с поставянето на една нова опера (писах вече в други статии преди за тази практика на Залцбургския фестивал), което дава подтик на млади и непознати композитори да пишат нови творби.

Няколко думи за певицата Елиънор Стебър, която поема риска да пее главната роля в операта на Барбър „Ванеса“ след отказа на Мария Калас и на Сена Юринац:

Елиънор Стебър (1914-1990) е знаменита америкнаска певица (сопрано). Тя е родена на 17 юли 1914 г. в Уилинг, Западна Вирджиния. Тя е дъщеря на Уилям Чарлз Стебър, старши (1888–1966) и Ида Амелия (родена Нолти) Стебър (1885–1985). Дебютира в Метрополитън опера през 1940 г. и е водещ артист до 1961 г. Тя е най-известна с големия си, гъвкав, сребрист глас в първокласните сопранови роли на Рихард Щраус. Известна е и с лиричните си портрети на героини на Моцарт, много от които в сътрудничество с диригентите Курт Адлер и Бруно Валтер. Освен Моцарт и Щраус, нейният репертоар е доста разнообразен. Известна е с успехите си в музиката на Вагнер, Ектор Берлиоз, Албан Берг, Джакомо Пучини, както и във френската опера. Стебър пее главната роля в световната премиера на американската опера „Ванеса“ от Самюъл Барбър. Тя също така участва в редица премиери на Метрополитън опера, включително „Арабела“ на Щраус и „Отвличане от сарая“ на Моцарт и „Воцек“ на Албан Берг.

След като се оттегля от пеенето, тя преподава във факултета на „Cleveland Institute of Music“ и в „Juilliard School“ през 1975 г., завършва майсторски класове в Музикалната академия на Филаделфия и поддържа частно вокално студио. Тя е завършила музикалната консерватория на Нова Англия (1938 г.). Там ръководи и ограничен брой студенти (специализирани по пеене) в майсторски клас през годините 1975-1977. Елиънор Стебър основава „Eleanor Steber Vocal Foundation“ с ежегоден конкурс за подпомагане на младите певци да стартират кариерата си. Много от нейните записи все още са достъпни, както и аудио и видео записи на нейните радио и телевизионни предавания за „The Voice of Firestone“. Работата й се съхранява в библиотеката „Houghton“ на Харвардския университет.

Елиънор Стебър умира на 3 октомври 1990 г. в Лангхорн, Пенсилвания, след операция на сърдечна клапа и е погребана в гробището Грийнууд, Уилинг, Западна Вирджиния.

(край на бележките за Елиънор Стебър)

Друг случай за написване на опера по поръчка е операта „Никсън в Китай“, създадена от известния американски композитор Джон Адамс (John Adams), роден през 1947 г.

„Никсън в Китай“ е опера в три действия от Джон Адамс с либрето на Алис Гудман. Използвайки примера на посещението на Ричард Никсън в Китай през 1972 г., първото държавно посещение на американски президент в Китай или Китайската народна република, операта се занимава сатирично със съвременните митове за героите. Ричард Никсън се среща с Мао Цзедун и други китайски личности; посещението се смята за ключово дипломатическо постижение по време на управлението му и се използва и в преносен смисъл в САЩ.

Джон Адамс, който е много критичен към Никсън, въпреки това говори за „смел жест да отиде направо в комунистическото сърце на мрака и да даде на местните жители добро старо ротарианско ръкостискане“. Операта е поръчана от Музикалната академия в Бруклин, „Гранд Опера в Хюстън“ и Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“.

Няколко думи за композитора Джон Адамс:

Джон Кулидж Адамс (роден на 15 февруари 1947 г. в Уорчестър, Масачузетс) е американски композитор. Заедно със Стив Райх, Филип Глас и Тери Райли, той е считан за един от най-известните представители на минимал музиката, музикален стил, който се основава на повтарящи се хармонични и/или ритмични модели. Самият Адамс приписва своите композиции на пост-минимализма от 90-те години на миналия век.

Адамс се научава да свири на кларинет от баща си и свири в маршируващи групи и малки оркестри. Най-ранният му музикален опит е изпълнение на „Fantasia“ от Ралф Вон Уилямс, базирано на теми от Томас Талис, което, по собствените му думи, „го е повлияло за цял живот“. Започва да композира на десетгодишна възраст и чува първото оркестрово изпълнение на едно от своите произведения като тийнейджър. Адамс учи в Харвардския университет, където му преподава Леон Кирхнер. Като студент той от време на време свири в Бостънския симфоничен оркестър и дирижира оркестъра на Бахово общество на Харвардския университет. През 1970 г. той получава наградата „BMI Student Composer Award“.

След като завършва обучението си, Адамс се премества в Сан Франциско през 1971 г., където живее оттогава. През 1997 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките. Адамс преподава в Консерваторията по музика в Сан Франциско в продължение на десет години, преди да стане постоянен композитор на Симфоничния оркестър на Сан Франциско от 1982 до 1985 г. и да разработи успешната и противоречива поредица от концерти „Нова и необичайна музика“ за неговия диригент Едо де Ваарт. Редица оркестрови пиеси на Адамс са написани специално за Симфоничния оркестър на Сан Франциско, включително „Harmonium“ (1981), „Grand Pianola Music“ (1982), „Harmonielehre“ (1985) и „El Dorado“ (1992).

Адамс за първи път привлича вниманието с творбите за пиано „Phrygian Gates“ и „China Gates“ и постига първия си световен успех с оркестровата творба „Shaker Loops“. През 1985 г. започва работа с текстописеца Алис Гудман и режисьора Питър Селърс. Резултатът са две опери, които са колкото успешни, толкова и противоречиви: „Никсън в Китай“, за посещението на Ричард Никсън в Китай през 1972 г. („Грами“ 1989 за най-добра съвременна класическа композиция) и „Смъртта на Клингхофер“, за отвличането на круизния кораб „Achille Lauro“ от палестински терористи.

Неговите произведения се считат за модерна класика на минимал музиката. Според проучване почти едно от десет съвременни представления в САЩ е написано от него. В Европа, от друга страна, наблюдатели смятат, че видеооперата на Стив Райх „The Cave“ бележи края на минимал музиката в началото на хилядолетието.

От средата на 2010 г. се наблюдава ренесанс в практиката на изпълнение на творбите на Джон Адамс в Европа.

(край на бележките за Джон Адамс)

Нека днес на 20 декември 2023 г. поздравим композитора от САЩ Джон Харбисън за неговата 85-годишнина, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, мистър Харбисън!

…..

THE GREAT GATSBY – Semperoper Dresden

https://www.google.de/search?q=youtube+oper+great+getsby&sca_esv=592185140&source=hp&ei=vJeBZYr_H7zcxc8PnJu86A4&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYGlzIRNi_aaHHByi12r6ZzOSzmh4y1B&ved=0ahUKEwiKzcHsypuDAxU8bvEDHZwND-0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+oper+great+getsby&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihl5b3V0dWJlIG9wZXIgZ3JlYXQgZ2V0c2J5MgcQIRigARgKMgcQIRigARgKMgcQIRigARgKSICwAVAAWKJ-cAB4AJABAJgBkwGgAYcRqgEEMTguN7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAggQABiABBixA8ICCBAuGIAEGLEDwgIFEC4YgATCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIEEAAYA8ICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgPwgIIEAAYFhgeGArCAggQABgIGB4YDcICBRAhGKABwgIIECEYFhgeGB3CAgQQIRgV&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&ip=1&vld=cid:f4753aa0,vid:RTnPwqJ-Gdc,st:0

….

The Great Gatsby

https://www.google.de/search?q=youtube+oper+great+getsby&sca_esv=592185140&source=hp&ei=vJeBZYr_H7zcxc8PnJu86A4&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYGlzIRNi_aaHHByi12r6ZzOSzmh4y1B&ved=0ahUKEwiKzcHsypuDAxU8bvEDHZwND-0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+oper+great+getsby&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihl5b3V0dWJlIG9wZXIgZ3JlYXQgZ2V0c2J5MgcQIRigARgKMgcQIRigARgKMgcQIRigARgKSICwAVAAWKJ-cAB4AJABAJgBkwGgAYcRqgEEMTguN7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAggQABiABBixA8ICCBAuGIAEGLEDwgIFEC4YgATCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIEEAAYA8ICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgPwgIIEAAYFhgeGArCAggQABgIGB4YDcICBRAhGKABwgIIECEYFhgeGB3CAgQQIRgV&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&ip=1&vld=cid:79c05c40,vid:uF_jBhn75hY,st:0

….

Ema Mitrović – “Waiting” The Great Gatsby, John Harbison

https://www.google.de/search?q=youtube+oper+great+getsby&sca_esv=592185140&source=hp&ei=vJeBZYr_H7zcxc8PnJu86A4&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYGlzIRNi_aaHHByi12r6ZzOSzmh4y1B&ved=0ahUKEwiKzcHsypuDAxU8bvEDHZwND-0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+oper+great+getsby&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihl5b3V0dWJlIG9wZXIgZ3JlYXQgZ2V0c2J5MgcQIRigARgKMgcQIRigARgKMgcQIRigARgKSICwAVAAWKJ-cAB4AJABAJgBkwGgAYcRqgEEMTguN7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAggQABiABBixA8ICCBAuGIAEGLEDwgIFEC4YgATCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIEEAAYA8ICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgPwgIIEAAYFhgeGArCAggQABgIGB4YDcICBRAhGKABwgIIECEYFhgeGB3CAgQQIRgV&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&ip=1&vld=cid:632e089c,vid:TvRn25wgMHE,st:0

….

Opera Parallele’s, Award Winning The Great Gatsby

https://www.google.de/search?q=youtube+oper+great+getsby&sca_esv=592185140&source=hp&ei=vJeBZYr_H7zcxc8PnJu86A4&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYGlzIRNi_aaHHByi12r6ZzOSzmh4y1B&ved=0ahUKEwiKzcHsypuDAxU8bvEDHZwND-0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+oper+great+getsby&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihl5b3V0dWJlIG9wZXIgZ3JlYXQgZ2V0c2J5MgcQIRigARgKMgcQIRigARgKMgcQIRigARgKSICwAVAAWKJ-cAB4AJABAJgBkwGgAYcRqgEEMTguN7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAggQABiABBixA8ICCBAuGIAEGLEDwgIFEC4YgATCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIEEAAYA8ICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgPwgIIEAAYFhgeGArCAggQABgIGB4YDcICBRAhGKABwgIIECEYFhgeGB3CAgQQIRgV&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&ip=1&vld=cid:954df6b0,vid:9fwlRJllWZQ,st:0

….

Myrtle’s Second Aria – from The Great Gatsby by John …

https://www.google.de/search?q=youtube+oper+great+getsby&sca_esv=592185140&source=hp&ei=vJeBZYr_H7zcxc8PnJu86A4&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYGlzIRNi_aaHHByi12r6ZzOSzmh4y1B&ved=0ahUKEwiKzcHsypuDAxU8bvEDHZwND-0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+oper+great+getsby&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihl5b3V0dWJlIG9wZXIgZ3JlYXQgZ2V0c2J5MgcQIRigARgKMgcQIRigARgKMgcQIRigARgKSICwAVAAWKJ-cAB4AJABAJgBkwGgAYcRqgEEMTguN7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAggQABiABBixA8ICCBAuGIAEGLEDwgIFEC4YgATCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIEEAAYA8ICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgPwgIIEAAYFhgeGArCAggQABgIGB4YDcICBRAhGKABwgIIECEYFhgeGB3CAgQQIRgV&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&ip=1&vld=cid:d87cdbd5,vid:cx_LaJk0SZ8,st:0

….