Днес почитаме пометта на певеца Бисер Киров
„Фантастично е да си жив! Моята най-голяма радост е щастието на внуците ми и на всички хора около мен. Човек не може да бъде щастлив, ако останалите са нещастни. Музиката е голямото благословение, което смятам, че имам… Щастлив съм, че пея… Аз съм може би най-експортният български музикален артикул. От 1967 г. пътувам и работя в чужбина. Мисля, че музиката е духовна съобщителна техника за абсолютно всички хора.”
(мисли изказани от певеца Бисер Киров (4.09.1942-6.11.2016)
Драги приятели на оперната и развлекателна музика, вижте какъв парадокс на имена имаме днес на 6 ноември 2020 г. – вчера писах за една от най-известните оперни певици на Сърбия – чаровната Бисерка Цвеич, която навърши достойните 97 години, днес пиша за български певец, който има „почти същото име“ – починалият на днешния ден преди 4 години Бисер Киров – един от най-известните и успели естрадни певци на България, със знаменита кариера не само в родината си, но и в редица други държави:
Германия – по-точно ГДР (Германска Демократична Република до 1989), Полша, Куба, СССР и после Русия, Украйна, Казахстан, Финландия, Чехословакия, Испания, Ирландия, САЩ и други.
Както е известно на тия любители на естрадната музика, в годините от 1967 до 1997 Бисер Киров завоюва редица призови награди в горе цитираните държави, наред с особено богатата си концертна дейност в някои от тях. В годините до 1974 аз знам това от личен опит, тъй като дотогава живях в България, но след това името на Бисер Киров беше твърде известно и тук в Германия, особено в ГДР, където той отдавна беше един от най-известните естрадни певци от чужди държави. В годините до 1990, докато ГДР беше суверенна държава, често съм слушал по техни радио- и тв-предаватели концерти с участието на Бисер Киров. Той пееше както български и други песни, така също и такива на немски език и при това произношението му бе на завидна висота. Както в тия години Карел Гот от Чехия бе в Западна Германия най-известният певец от страна в Източния блок, така и Бисер Киров от България бе нещо подобно в ГДР.
Аз съм сигурен, че много от моите читатели имат спомени за този симпатичен и талантлив певец – Бисер Киров изгради внушителна и разнообразна вокална кариера, при това беше човек с разностранни интереси, с благ и уравновесен характер, с хубаво и съвсем нормално семейство. Но положително е имало и хора, които са се чудили на решението му дълги години да живее в СССР и после в Русия. Не трябва да се забравя, че там той е имал особени големи успехи и почти до края на живота си той остана тясно свързан с Русия и с милионите си почитатели в нея. Аз не искам да се спирам на този въпрос, той излиза извън рамките на чисто артистичната дейност на певеца, което за мен е важно при тази моя статия.
Все пак не трябва да се отминава факта, че едва ли има друг естраден певец от България с толкова много награди зад граница. Понеже по-горе споменах редица държави, в които Бисер Киров е гостувал, ще изброя конкретно какви награди той е имал там (за държави, в които той е имал многократно награди, цитирам само първата от тях, включително и в България):
- 1967, Сочи (СССР), I международен младежки фестивал на политическата песен „Червен карамфил“ – трета награда за изпълнение, песента му „Човекът, който не подписа“ (м. Борис Карадимчев, т. Радой Ралин) получава втора награда
- 1968, София, IX световен фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1968, Барселона (Испания), I международен фестивал на песента – първа награда на Организационния комитет за песента „Да вярвам ли“ (м. Ангел Заберски)
- 1970, „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (голяма награда не е дадена)
- 1973, Лайпциг (ГДР), „Златният лъв“ – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
- 1973, Берлин (ГДР), X фестивал на младежта и студентите
- 1974, Познан (Полша), „Познанска пролет“
- 1974, Дрезден (ГДР), Дрезденски международен фестивал на естрадната песен – голяма награда за изпълнение
- 1976, Пореч (Югославия), „Златен делфин“
- 1978, Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1979, OIRT, Финландия – втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
- 1981, Канзас (САЩ), „Ниуола фестивал“ – голямата награда и награда на публиката
- 1984, Готвалдов (Чехословакия) – голямата награда и звезда на ОРТ
- 1985, Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1985, Каван (Ирландия), Песенен фестивал – специална награда „Шоу мастър“
- 1992 Кан (Франция), МИДЕМ – голямата награда на ФИДОФ
- 1995, Алма Ата (Казахстан), „Гласовете на Азия“ – награда „Легенда на естрадата“
(край на цитата)
Един от фактите, които донасят до тази голяма известност на Бисер Киров в редица държави е това, че той пее на най-различни езици – наред с основните като английски, френски, немски, испански, руски, полски, чешки и на други езици, съответни на държавата, в която е гостувал за концерти, той пее и на екзотични езици като суахили, кноса, ести, суоми, казахски, татарски, турски и т.н.
Бисер Киров обикаля надлъж и нашир десетки страни в света. Изнася общо над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Пее на около 20 езика. Говори с лекота руски, немски, английски, испански, ползва полски, чешки и румънски.
Още от началото на кариерата му той има огромни успехи на остров Куба. Факт е, че
Йорданка Христова и Бисер Киров са безспорните посланици на нашата култура и всеобщите любимци на Острова на свободата още от първото им стъпване там през далечната 1967 г. заедно с оркестър „Балкантон”. Данчето тогава е 24-годишна, а Бисер – 25-годишен. Емоционалната кубинска публика на фестивала „Варадеро ’67” приема и двамата като „свои” – защото открива у тях сходен с местния темперамент, спонтанност, откритост, лъчезарност, пълно разтваряне в музиката.
Обикаля надлъж и нашир десетки страни в света. Изнася общо над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Пее на около 20 езика – включително на екзотичните суахили, кноса, ести, суоми, казахски, татарски, турски и т.н. Говори с лекота руски, немски, английски, испански, ползва полски, чешки и румънски.
Автор е на над 300 песни. Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и малки плочи в Испания и САЩ. 9 негови компактдиска с общ тираж над 7 милиона екземпляра са излезли в България и Русия. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски автори.
Не случайно сега в Интернет има Уикипедия-страници за Бисер Киров на български, английски, немски, испански, естонски, руски, турски и украйнски езици. Някои са малки, но тия на български, руски и английски езици имат внушителен размер с редица подробности, особено тази на български език.
В годините около 2015, когато Бисер Киров е постигнал върха на големите си успехи идва и най-лошото – тежката болест. Ето някои подробности:
Загубата на дъщерята през 2014-та покрусява Бисер Киров и според приятелите му именно този стрес е отключил и при него онкологично заболяване. Той обаче по мъжки успява да го пребори. Леченията в Германия и Русия практически побеждават болестта. Певецът е изпълнен с енергия и с нови планове, подготвя нов голям концерт в Москва, който трябва да се състои още преди края на годината. Но изненадващ инсулт, сварил го в болница в Берлин, където е постъпил за изследвания, прекъсва нишката на живота му… На днешния 6 ноември 2016 г. Бисер Киров напуска земната сцена …
За него днес плачат приятели и публика и в България, и в Русия, и в Германия, и в Куба…
След тези общи встъпителни бележки ще се спра подробно на биографията и делото на Бисер Киров.
На първо място цитирам извадки от Уикипедия-страницата му на български език, заедно с данни от други източници:
Бисер Христов Киров е български поп и рок певец, инструменталист, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат.
Носител е на званията „Заслужил артист на Народна република България“ (1985) и „Заслужил артист на Руската федерация“ (2009). Нареждан е сред 10-те най-популярни певци в Източна Европа. Считан е за най-популярния българин в Русия (преди СССР).
Роден е в София на 4 септември 1942 година, умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт. Произхожда от семейството на свещенослужителя Христо Николов Киров – пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има 2 по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с. Чокманово.
През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961–1963 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион в град Марица (сега Симеоновград). Следва специалности „Журналистика“ в Софийския държавен университет (1968– 1969) и „Полупроводникови материали“ (1963–1967 и 1970–1973) и се дипломира във Висшия химикотехнологичен и металургичен институт в София. Завършва (1988) с отличие специалност „Музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев в Държавния институт за театрално изкуство (известен като ГИТИС, днес Руски институт за театрално изкуство) в Москва, СССР и там постъпва в аспирантура през 1989 г.
От 5-годишен свири на цигулка, след това на виола, после и на китара – от 12-годишен. Пее в рок-дуети с Георги Минчев, по време на съвместната им военна служба и като студенти. След военната си служба създава рок групата „Рефлекс“ – сред първите в страната.
На студентския празник на 8 декември 1966 г. случайно е слушан от композитора Морис Аладжем; започва професионална кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“ през 1967 г.
Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка, проведени чрез музикалните агенции „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Солист е 4 сезона .във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на 18 години е най-популярният чуждестранен певец в ГДР.
Записал е над 300 песни по свои композиции на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстьо Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.
Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.
Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и краткосвирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.
Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, с „Оркестра дела мусика модерна“ (Куба) на Тони Таньо, Биг бенда на Германското радио (Мартин Хофман), Биг бенда на Радио Прага (Вацлав Вобруба), Големия оркестър на Юрий Силантиев (Москва), Глен Милър Оркестра (Ниуола фестивал), Биг бенда на БНР (на Вили Казасян), Биг бенда на Полското радио и много други.
Негови партньори на сцената са Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.
В продължение на 20 години името му е сред 10-те най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“, „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.
Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия.
През 2013 г. в Русия записва последния си албум – компилация от 23 песни на 14 езика, които е пял през годините, озаглавена „Вокруг света за 80 минут“.
През 2016 г., малко преди да почине, Бисер Киров пише музиката и текста на последната си песен „Приятелю мой“, записана от Веселин Маринов в албума му „Легенда за любовта“ (2019).
Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).
В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в руските телевизионни канали РТР и „Култура“.
През 2012 г. по случай 70-годишнината на певеца БНТ създава биографичния филм за Бисер Киров „Библията на моето детство“.
Член е на жури на международни фестивали в Сочи (СССР), Хавана и Варадеро (Куба), Ялта и Москва (Русия), „Златният шлагер“ и „Славянски базар“ (Белорусия), „Бархатний сезон“ (Украйна), „Гласовете на Азия“ (Казахстан), Славянск, Краснодар.
От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.
От ноември 2006 до юли 2010 г. е съветник по културата в посолството на Република България в Москва. След това Министерството на външните работи на България го назначава за посланик на добра воля на Република България в Руската федерация.
В последните си години боледува от левкемия (рак на кръвта). Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт.
Личен живот
Попада в автокатастрофа през 1981 г. и остава 56 дни в реанимация. Погрешно съобщение на медии за гибелта му подбужда кубинския радиоводещ Алберто Фернандес да направи радиопредаване „Спомени за Бисер Киров“.
През 1969 г. се жени за състудентката си Митка, от която има 2 деца – Венциноса (19 февруари 1971 г. – 13 септември 2014 г., починала в Берлин) и Бисер (р. 1973, компютърен специалист в Берлин). Приживе става дядо на 3 внучки и внук: Малена (р. 2004), Елиса (р. 2005), Фрида (р. 2009) и Максимилиан / Макс (р. 2011).
Дискография
Студийни албуми
Дългосвирещи плочи
- Bisser Kirov en La Habana / Bisser Kirov en Cuba, издадена в Куба
- Бисер Киров Болгария – С60-06015-16, издадена в Русия (1973)
- Macht alle Türen und Fenster auf, издадена в ГДР (1976)
- Бисер Киров – ВТА 2084 (1977)
- Поет Бисер Киров – С60-11699-700, издадена в Русия (1979)
- Катастрофа – ВТА 10834 (1982)
- Cuba de mi amor, издадена в Куба (1982)
- И всичко пак ще се повтаря – съвместен албум с Димитър Методиев, ВТА 11044 (1983)
- Руские глаза, издадена в Русия (1984)
- Весели ваканции – ВЕА 12130 (1987)
- My Story – ВТА 12359 (1988)
- Автограф – ВТА 12198 (1988)
- Дискотека в Мальчугании, издадена в Русия (1990)
………
Аудиокасети и компактдискове
- Детскотека – издаден в Русия (2002)
- Лучшие песни – издаден в Русия (2009)
………
Мини албуми
Малки плочи
- Yo creo en ti – издадена в Испания (1968)
- Бисер Киров – ВТМ 6080 (1969)
- Бисер Киров – ВТМ 6232 (1970)
- Бисер Киров – ВТМ 6378 (1971)
- Новогодишна – ВТК 2968 (1971)
- Старата песен – ВТК 3025 (1972)
- Бисер Киров – ВТК 3084 (1972)
- Der Wein war rot – издадена в ГДР (1972)
- Бисер Киров – ВТК 3026 (1973)
- Heut ist für uns Sonntag – издадена в ГДР (1973)
- Песня любви – издадена в Русия (1974)
- Бисер Киров – ВТК 3197 (1975)
- Ich lieb’ eine Stadt / In so einer Nacht muss man träumen – издадена в ГДР (1976)
- Бисер Киров – ВТК 3328 (1977)
- Скажи „До свидания“ – издадена в Русия (1978)
- Хималайци – ВТК 3612 (1981)
- Мирны день – ВТК 3939 (1988)
´´´´´´´´
Компилации
- Събота срещу неделя (1998)
- Дожд и другие любимые песни – издаден в Русия (1998)
- Световна колекция – издаден в Русия (1999)
- Нова юбилейна колекция (2004)
- Вокруг света за 80 минут – издаден в Русия (2013)
´´´´´´´´
Награди и отличия
Лауреат на фестивали
- 1967, Сочи (СССР), I международен младежки фестивал на политическата песен „Червен карамфил“ – трета награда за изпълнение, песента му „Човекът, който не подписа“ (м. Борис Карадимчев, т. Радой Ралин) получава втора награда
- 1968, София, IX световен фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1968, Барселона (Испания), I международен фестивал на песента – първа награда на Организационния комитет за песента „Да вярвам ли“ (м. Ангел Заберски)
- 1970, „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (голяма награда не е дадена)
- 1973, Лайпциг (ГДР), „Златният лъв“ – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
- 1973, Берлин (ГДР), X фестивал на младежта и студентите
- 1974, Познан (Полша), „Познанска пролет“
- 1974, Дрезден (ГДР), Дрезденски международен фестивал на естрадната песен – голяма награда за изпълнение
- 1975, „Златният Орфей“ – 2 втори награди за участие с песните „Закъсняла серенада“ (м. Найден Андреев) и „Жена“ в дует с Йорданка Христова (м. Димитър Вълчев)
- 1976, Пореч (Югославия), „Златен делфин“
- 1978, Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1978, „Златният Орфей“ – голямата награда за композиция с песента „Сонет“ и трета награда за песента „Есен“ (м. Янко Миладинов)
- 1979, „Златният Орфей“ – голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Атанас Косев
- 1979, OIRT, Финландия – втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
- 1981, Канзас (САЩ), „Ниуола фестивал“ – голямата награда и награда на публиката
- 1982, Хавана (Куба), „Гала“ – голямата награда
- 1983, конкурс на Интервизията, Тампере, Финландия
- 1984, Готвалдов (Чехословакия) – голямата награда и звезда на ОРТ
- 1985, Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
- 1985, Каван (Ирландия), Песенен фестивал – специална награда „Шоу мастър“
- 1992 Кан (Франция), МИДЕМ – голямата награда на ФИДОФ
- 1995, Алма Ата (Казахстан), „Гласовете на Азия“ – награда „Легенда на естрадата“
- 1997, „126 песни за Москва“ (конкурс на Московското кметство за 850-годишнината на Москва) – трета награда с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев
´´´´´´´´
Държавни отличия
- 1978, „Почетен знак – сребърен“ за дружба между народите, ГДР
- 1985, почетно звание „Заслужил артист“ на Народна република България
- 2008, Почетен знак на президента на Република България Георги Първанов
- 2009, почетно звание „Заслужил артист“ на Руската федерация с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев
- 2012, Почетна грамота от президента на Русия Владимир Путин за развитие на руско-българското сътрудничество в областта на културата
´´´´´´
Други награди
- 1968, „Най-добър изпълнител на годината“, БНТ
- 1981, Пожизнен почетен гражданин на щата Канзас, САЩ
- 1984, награда на ЦК на ДКМС за цикъла песни „Моите 40 години“
- 2002, почетна награда „Мечът на Алма Ата“, Казахстан
- 2012, Почетна грамота от Правителството на Москва „за заслуги в развитието на естрадното изкуство и активна обществена дейност“
- 2010, Международна награда за култура „Свети равноапостолни братя Кирил и Методий“ (Славянски фонд на Русия и Московска патриаршия)
- 2012, Златна значка и руски орден за дългогодишна дейност за сближаване на народите на България и Русия от Национално движение „Русофили“
- 2012, Почетен доктор на Московския държавен университет по фини химически технологии „М. В. Ломоносов“ (известен като МИТХТ, сега Московски технологически университет)
- 2012, Почетен гражданин на Смолян
- 2014, „Човек на годината“, Украйна – отказва наградата в знак на протест срущу войната в Донбас
- 2014, „Золотое перо Руси“, номинация „Духовност“ – за високо художествено майсторство за филма „Библията на моето детство“
- 2015, включен в 10-ти том на „Човек на хилядолетието“, Русия[18]
- 2015, Годишна награда за изкуство „Золотая муза“
Награден е с десетки награди от български и международни конкурси: младежки, телевизионни, „Мелодия на годината“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Песни за Варна“. Лауреат е на множество фестивали.
Други
- Бисер Киров владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки и румънски езици.
- През 2017 г. Фондация „Устойчиво развитие за България“ издава биографичната книга „Благодарствена песен“ на Бисер Киров. Представена е на 4 септември същата година в Руския културен център в София.
(край на цитата)
След смъртта на Бисер Киров на 6 ноември 2016 г. редица медии в България и други държави публикуват статии и съобщения във връзка с кончината му. От тия на български език съм избрал за моята статия една доста подробна публикация от 8 ноември 2016 г. в портал, където са дадени и много снимки от живота и дейността му. Голяма част от тях съм копирал и ще ги приложа в края на моята статия. В текста по-долу съм отбелязъл техните заглавия на съответното място:
Портал „Барикада“ (Българска свободна телевизия)
Бисер Киров отнесе песните си във вечността
Къдринка Къдринова
8 ноември 2016
Българският певец с 4500 концерта из цял свят, който пееше на 20 езика и бе особено популярен и обичан в Куба, Русия и Германия, си отиде на 74-годишна възраст след 49 години на сцената
„О! България! Йорданка и Бисер!”
Това чува нашенецът буквално на всяка крачка в Куба, още щом си отвори устата, за да каже, че е от България.
Йорданка Христова и Бисер Киров са безспорните посланици на нашата култура и всеобщите любимци на Острова на свободата още от първото им стъпване там през далечната 1967 г. заедно с оркестър „Балкантон”. Данчето тогава е 24-годишна, а Бисер – 25-годишен. Емоционалната кубинска публика на фестивала „Варадеро’67” приема и двамата като „свои” – защото открива у тях сходен с местния темперамент, спонтанност, откритост, лъчезарност, пълно разтваряне в музиката.
Оттам тръгва и приказката, която и до днес много кубинци повтарят, че ѝ и вярват – „българите са кубинците на Балканите, а кубинците са българите на Латинска Америка”.
След онзи шеметен дебют и Данчето, и Бисер още многократно гостуват на кубинската публика, която буквално ги носи на ръце, пее песните им, научава ги на своите, заразява ги с революционна романтика и с карибско жизнелюбие.
Днес в Куба се разхождат много пораснали и разцъфнали Йорданки, кръстени на нашата омайна прима, която продължава редовно да изнася концерти там. За тамошни Бисеровци не съм чувала при петте ми пътувания до Острова на свободата между 1984 и 2016 г. Затова пък името на нашия певец неизменно отприщва у всеки кубинец певчески талант и вдъхновено изпълнение на рефрена на испански: „Cuba, Bulgaria – un machete y una rosa!” („Куба, България – едно мачете и една роза!”). Това е най-популярната песен на Бисер Киров в Куба, занесена от него там като подарък за XI Световен фестивал на младежта и студентите в Хавана през 1978 г. Тогавашните младежи и студенти вече са баби и дядовци, но внуците им продължават и днес да си тананикат припева на българина Бисер – имат го за нещо като народна песен, от която научават и за България, и за розите ѝ.
За него плачат у нас, в Куба, Русия и Германия
Нашият певец, който си отиде от инсулт в болница в Берлин в нощта срещу 7 ноември т.г., до последния си дъх остана дълбоко свързан с Куба, както и с другите две страни, където си беше спечелил най-възторжена публика и най-дълбока почит – Русия и Германия.
(Фото: С концертите си Бисер Киров беше посланик на българската култура по света)
Напоследък прекарваше по-голямата част от живота си в Русия. От 2007 г. Бисер Киров, който има изнесени около 2000 концерта пред руска публика, е и заслужил артист на Руската федерация – единственият чужденец, удостоен с това звание. До края на живота си нашият певец бе и посланик на добра воля на България в Русия.
Но не пропускаше и Германия, където растат трите внучки и внукът му – от сина, наследил името му Бисер, и от дъщерята Венциноса, която, уви, си отиде преди две години от рак. През 2014-та покруси Бисер Киров и според приятелите му именно този стрес е отключил и при него онкологично заболяване. Той обаче по мъжки успя да го пребори. Леченията в Германия и Русия бяха практически надвили болестта. Певецът бе изпълнен с енергия и с нови планове, подготвяше нов голям концерт в Москва, който трябваше да се състои още преди края на годината. Но изненадващ инсулт, сварил го в болница в Берлин, където бе постъпил за изследвания, прекъсна нишката на живота му… За него днес плачат приятели и публика и в България, и в Русия, и в Германия, и в Куба…
Винаги, когато беше в България, Бисер Киров с огромна любов и напълно безвъзмездно участваше във фиести, чествания, концерти, акции за солидарност, организирани от Асоциацията за приятелство „България-Куба” или от кубинското посолство у нас. Нещо повече – с категоричното искане името му изобщо да не се споменава, защото по никакъв начин не желаеше да парадира, Бисер Киров предоставяше свои хонорари, за да подпомогне една или друга инициатива, свързана с Куба, включително и хуманитарни каузи, като например пътувания на българи, нуждаещи се от лечение на Острова на свободата.
Топлото му приятелство с Данчето Христова, която също от сърце се раздава за Куба, продължи до последно. Накрая България научи от Фейсбук профила точно на Данчето, че Бисер е отлетял в по-добрия от световете. „Преди минути разбрах, че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел!!! Божичко, толкова мъка … ADIOS!!!” – това написа Данчето на ФБ стената си в ранните зори на 7 ноември и бе цитирана от всички медии, съобщили за кончината на певеца.
„Колко малко ми трябва, господи! Една троха обич… Една песен, за да изплача пъстрата болка на моя живот…” С тази песен на Бисер Киров БНТ ни припомни поетичния и певческия му талант в деня, в който той ни напусна.
С покруса, болка, но и с преклонение към таланта му за неговата смрът известиха също медиите в Русия и Германия.
Първи стъпки с приятеля Георги Минчев
Бисер Киров е роден на 4 септември 1942 година в София. Той е първородният син в семейството на Христо Киров, пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден, и съпругата му Венциноса Кирова. След Бисер се раждат и братята му Апостол и Цвети.
(Фото: Георги Минчев (вляво), Бисер Киров (в средата) и Васил Попвасилев правят рок-трио в казармата)
Младият Бисер завършва с отличие гимназиалното си образование в 22-ро училище в София. Още като ученик свири на цигулка, виола и китара, като китарата остава неговият любим инструмент чак до смъртта му. Съученик и приятел е с Георги Минчев, заедно с когото в Х клас правят дует. Двамата служат заедно и в казармата, където продължават да пеят – вече в рок-трио с Васил Попвасилев през 1962 г., а по-късно и с Михаил Белчев.
(Фото: Бисер и любовта на живота му Митка – двамата се женят през 1969 г. и са неразделни до смъртта му)
След казармата Бисер влиза да учи по специалност „Полупроводникови материали” във ВХТИ, а приятелят му Георги Минчев записва „Външна търговия” в тогавашния Икономически институт „Карл Маркс”. Двамата остават много близки цял живот, въпреки че промените след 1989 г. ги поставят на диаметрално противоположни идейни позиции. Когато Георги се разболява тежко, Бисер прави всичко възможно, за да му помогне, но не успява да го спаси…
Бисер така никога и не завършва ВХТИ – химията просто не е неговата стихия. Подхваща следване по журналистика в Софийския университет, но и него не завършва. Чак години по-късно – през 1988 г., взима диплома по музикална режисура в тогавашния московски ГИТИС (Държавен институт за театрално изкуство), днес известен като Руска академия за театрално изкуство.
Всъщност, музиката сама го намира и го тласка към единственото му истинско призвание. През 1966 г., докато още се бори с химията и вече е влюбен в състудентката си Митка, която за разлика от него ще се дипломира като химик и три години по-късно ще склони да се оженят, Бисер решава да се яви на популярното тогава сред студентите музикално прослушване в зала „България” под надслов ”Микрофонът е ваш”. То се провежда навръх студентския празник 8 декември. Митка, която остава любовта на живота му и вярно ще крачи редом с него цели 47 години, до самата му смърт, го окуражава.
Славата го връхлита в Сочи и Варадеро
Прослушването минава и заминава и чак месеци по-късно при Бисер идва чулият го в зала „България” композитор Морис Аладжем, който търси солисти за новия оркестър „Балкантон”. Така 1967-ма се превръща в стартова за професионалната певческа кариера на Бисер Киров. А тя потръгва наистина бляскаво – младият изпълнител почти веднага става лауреат на фестивала за младежка песен „Ален карамфил” Сочи’67.
(Фото: „Аз съм един юноша бледен,“ е рефренът на една от песните, с които стартира певческата кариера на Бисер)
С тази слава следва и участието в кубинския песенен фестивал „Варадеро’67” през октомври същата година – заедно с „Балкантон”, Йорданка Христова, Маргарита Димитрова и Маргарита Радинска. Впрочем, българските гости стъпват на кубинска земя на 8 октомври 1967 г. – това е същият ден, в който в Боливия, след сражение в клисурата Юро, е пленен легендарният команданте Ернесто Че Гевара. На следващия ден го разстрелват. Драматичната новина, разбира се, още не се знае, когато младите българи кацат в Куба. Но по-късно ще свържат символиката на датите с онова свое първо магнетично докосване до Острова на свободата.
Това гостуване е и началото на голямата и взаимна любов на Бисер Киров с Куба, където ще се връща още многократно, включително и за дълги по два месеца турнета. Ще опознае всяко кътче на вълшебния остров, ще отвори сърцето си безрезервно за хората му, ще включи в репертоара си много песни на прочути кубински автори и изпълнители, а с мнозина от тях – като Силвио Родригес, Омара Портуондо, Фара Мария, Елена Бунке или състава „Иракерес” – ще се и сприятели. Ще бъде удостоен с висши кубински награди на песенни фестивали.
Междувременно ще гастролира и във всички останали тогавашни соцстрани. Ще стане близък приятел и с всички техни естрадни звезди – от Карел Гот до Мариля Родович, от Хелена Вондрачкова до Регина Тос, от Чеслав Ниемен до Удо Юргенс.
(Фото: Младежки фестивали и концерти за солидарност бележат важна част от кариерата на певеца)
Освен в Куба, с особен възторг го приемат и в някогашната ГДР, където южната му страстност в изпълненията се котира много високо. В продължение на 18 години Бисер Киров е най-популярният чуждестранен певец в ГДР. Четири сезона (1971, 1972, 1975, 1977) е солист в престижния „Фридрихщадтпалац” в Берлин.
Обикаля надлъж и нашир десетки страни в света. Изнася общо над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Пее на около 20 езика – включително на екзотичните суахили, кноса, ести, суоми, казахски, татарски, турски и т.н. Говори с лекота руски, немски, английски, испански, ползва полски, чешки и румънски.
Автор е на над 300 песни. Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и малки плочи в Испания и САЩ. 9 негови компактдиска с общ тираж над 7 милиона екземпляра са излезли в България и Русия. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски автори. Лауреат е на десетки награди в различни международни песенни фестивали. Включително е и носител на два „Златни Орфея” – през 1978 г. печели това отличие като автор на песента „Сонет”, а през 1979 г. като изпълнител на песента на Атанас Косев „Вечерница”. Има високи награди и от песенни фестивали в Барселона, Лайпциг, Познан, Дрезден, Готвалдов, Тампере, Кан, Алма-Ата и т.н.
Известен период от творческата му биография е свързан и с БНТ, където работи като музикален режисьор и като водещ на предавания.
Шапката на Дийн Рийд
(Фото: Каубойската шапка става запазена марка на сценичния образ на певеца)
В края на 80-те запазена марка в сценичния образ на Бисер Киров става каубойската шапка. Както той сам неведнъж е разказвал, първата такава шапка сваля от собствената си глава и му я подарява легендарният американец Дийн Рийд – „певец на протеста” и пацифист, радвал се на голяма популярност и топъл прием в СССР и соцстраните през 70-те и 80-те години на миналия век. Дийн Рийд се установява да живее постоянно в ГДР, където се жени за актрисата Ренате Блюме. Но през 1988 г. той загадъчно умира – намерен е удавен в плитко езеро близо до дома си край Берлин.
(Фото: Топло приятелство е свързвало Бисер Киров с Дийн Рийд)
Бисер Киров, който е бил свързан с искрено приятелство и с Дийн Рийд, винаги е споделял големия шок, който е преживял, научавайки за смъртта на приятеля си на път за концерт в Братислава. В негова памет каубойската шапка вече става неделима и от облика на българския певец. Бисер имаше богата колекция от такива шапки – в различен цвят, за различни случаи. Споделял е пред руски медии, че оригиналната – на Дийн Рийд – бил подарил на Алла Пугачова за замислен от нея музей на песента.
А ето какво казва нашият певец за връзката между живота, музиката и щастието на хората в едно от последните си интервюта, излязло в навечерието на 74-ия му рожден ден в началото на септември т.г.: „Фантастично е да си жив! Моята най-голяма радост е щастието на внуците ми и на всички хора около мен. Човек не може да бъде щастлив, ако останалите са нещастни. Музиката е голямото благословение, което смятам, че имам… Щастлив съм, че пея… Аз съм може би най-експортният български музикален артикул. От 1967 г. пътувам и работя в чужбина. Мисля, че музиката е духовна съобщителна техника за абсолютно всички хора.”
(Фото: Бисер Киров и съпругата му Митка с внуците им Максимилиан, Фрида, Малена, Елиса)
Обичта остава
Бисер Киров имаше морални принципи, които не се колебаеше да отстоява открито, на висок глас. Още се помни отзвукът, който предизвика коментарът му пред руския в. „Комсомолская правда” по повод отсъствието на българския президент Росен Плевнелиев от Парада на победата в Москва на 9 май 2015 г., посветен на 70-годишнината от разгрома на хитлерофашизма. Певецът каза тогава: „Нищо не губите от това, че президентът на България няма да дойде в Москва. Има хора, които са достойни за този празник, има и такива, които не са. Той попада във втората категория. Девети май – Денят на победата, се празнува в целия свят. Това е празник на величието на духа. Това е началото на Европа. И цяла Европа трябва да се поклони пред съветския войник, защото Европа нямаше да я има, ако този ден не се беше случил“.
Тази позиция на Бисер Киров тогава предизвика грозна реакция от българския политолог Огнян Минчев, който публикува ругателни оценки за него във Фейсбук. Политологът не беше разбрал, че след 2010-та, когато изтича дотогавашният мандат на Бисер Киров като аташе по културата в посолството ни в Москва, певецът вече изпълнява само доброволната и безплатна мисия на посланик на добра воля на България в Русия. Та затова Минчев се разрази в гневни тиради и призиви клейменият от него с унизителни определения певец „да бъде изхвърлен от българското посолство в Москва”. Карикатурният ефект от цялата врява тогава си остана за сметка на политолога.
Но по странна ирония на съдбата Бисер Киров отнесе песните си във вечността точно в нощта, когато България избираше нов президент…
В памет на големия ни певец Асоциацията за приятелство „България-Куба” написа: „България загуби един голям артист. За неговите приятели и почитатели на вдъхновеното му изкуство обичта му към България, Куба, Русия и още десетки страни в нашето тревожно време остава като висок пример как трябва да се работи, живее и отдава целия талант и велико сърце за обичта към Човека – духовния атом на Вселената, както го нарича Циолковски. И сякаш Вселената и нашата Земя не се прощават с Бисер Киров, а го приютяват в своята топла прегръдка, за да остане винаги с нас. И да премине в следващите поколения със своя артистичен глас и оригинален талант, присъщи не само на големите певци, но и на личностите, които са извисени с всеотдайния си труд за щастието и доброто на хората. Прощаваме се с теб, БИСЕРЕ! Но само физически! Оставаш завинаги в душите и мислите ни! Обичаме те!”
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам. главен редактор на сп. „Тема” и редактор Международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.
(край на цитата)
На мен лично тази статия ми хареса – пълно описание на най-важните моменти от биографията и живота на певеца Бисер Киров. Само тя е напълно достатъчна да научим основните точки от този богат артистичен живот.
В края на моята статия ще цитирам още и една кратка публикация на руски език, също непосредствено след смъртта му на 6 ноември 2016 г.:
Портал „Русский мир“
Ушёл Бисер Киров — Человек Русского мира
07.11.2016
Не стало Человека мира, большого друга России. Умер Бисер Киров…Заслуженный артист России и Болгарии, певец, ставший легендой при жизни, активный неравнодушный человек, Бисер Киров выступал на больших и малых концертных площадках. Он был участником многих и многих мероприятий фонда «Русский мир». Человек редких душевных качеств, он неизменно заряжал своих слушателей доброй энергией славянской песни.
Бисер Киров родился в 1942 году, сценическую карьеру начал в 1967-м. В 1985 ему присвоили звание заслуженного артиста Народной Республики Болгарии.
Вся жизнь музыканта была тесно связана с Россией. В 1988 году он окончил Российскую академию театрального искусства в Москве, с 2006 по 2010 год был советником по вопросам культуры посольства Болгарии в Москве, становился послом доброй воли Болгарии в Российской Федерации.
В 2009 году занимавший пост Президента России Дмитрий Медведев присвоил ему звание заслуженного артиста России.
Гастроли Бисера Кирова проходили по всему миру, композитор создал около 300 песен на болгарском, русском, немецком, чешском, польском и других языках. Он называл Россию своей творческой родиной, написал новую песню — гимн Русского мира. В ней говорится о главных этапах становления России и символах Русского мира: борьбе с захватчиками, обретении христианской веры, русской речи. Авторы слов — Татьяна Дашкевич и Владимир Исайчев. Премьера песни состоялась на радио «Русский мир».
Сотрудники фонда выражают соболезнования родным и близким Бисера Кирова.
(край на цитата)
Нека днес на 6 ноември 2016 г. почетем 4 години от кончината на певеца и композитор Бисер Киров, един от най-известните естрадни певци на България с кариера в много държави по света.
Мир на праха му!
……