101 години от рождението на тенора Миньо Минев и общи сведения за дъщеря му Стефка Минева
Драги приятели на оперната музика, днес на 5 февруари 2020 година се навършват 101 години от рождението на големия български оперен певец Миньо Минев – един от основателите на Старозагорската опера.
Понеже историята с написването на първата ми статия за него през 2014 г. – точно преди 6 години – беше твърде интересна и свързана с творческия път на българската оперна певица – мецосопранът Стефка Минева, която е негова дъщеря, днес ще повторя с нови допълнения тази статия. В момента имам 864 ФБ-читатели, много от които ще се радват да научат нещо повече за тази оперна двойка, направила много за музикалното изкуство в България. При това Стефка Минева е родена на 17 май, когато не съм обикновено в Германия, където пиша тези статии, така че ще дам известна информация и за нея. Първо цитирам текста на тази статия от 2014 г. (не променям цитираните години в нея):
„Драги приятели на оперната музика, както вече бях писал на друго място, днес на 5 февруари 2014 г. е рожденият ден на Миньо Минев, роден точно преди 95 години през 1919 г. – един малко известен на съвременниците оперен певец – тенор, който преди близо 70 години е бил един от основателите на Старозагорската опера и направил много за нейния възход и авторитет в тези години, с което тя се нарежда тогава почти на едно ниво със Софийската народна опера.
Разбира се, почти всички са чували и знаят коя е незабравимата певица Стефка Минева – една от забележителните мецосопрани през втората половина на миналия век, започнала от България и развила кариерата си по целия свят – от всички големи европейски оперни сцени до тия в Америка. А малцина знаят, че неин баща е именно тенорът Миньо Минев, чиято съпруга Йовка Бунарджиева също е известна по това време оперна певица в Стара Загора. Жалко че написаните сведения за Миньо Минев са толкова оскъдни и днес не може да се прочете и научи почти нищо за него.
В архивите на Старозагорската опера сигурно има сведения, но аз пиша от чужбина и не мога да търся нещо там. Все пак чрез Интернет и Уикипедия научих известни неща – съвсем минимални, поради което ми хрумна чудната мисъл да се обърна към г-жа Стефка Минева, „за да пия вода направо от кладенеца“. Но как да стане това – нито имам адрес, нито телефон или нещо друго. Ето как Фейсбук помага в такива случаи (на това място искам да поздравя тази знаменита социална мрежа по случай 10 години от основаването й и лично г-н Марк Зукърбърг за страхотната му идея за основаването й !).
Помолих преди дни г-жа Минева в страницата й във Фейсбук за известно съдействие (имаше няколко лица със същите имена, но само една оперна певица) и тя вчера (б.а. Б.К.: през 2014 г.) ми отговори много любезно. Преди да цитирам текста, пак искам да подчертая ползата от такива социални мрежи, ако те се използват за разумни цели. Не е ли било винаги така през стотиците години развитие на техниката и науката, че революционни идеи и открития винаги са се ползвали за противоположни цели – много хуманни и улесняващи живота на човека или за такива, които го правят жертва или роб (в най-различен смисъл) на тази цивилизация. Примери много – откриването на барута от Алфред Нобел за мирни цели и произлезлите после средства за масово унищожаване, атомната енергия, чието използване за мирни цели днес се дискутира интензивно по целия свят, не на последно място компютрите и информационните технологии, ако не се прилагат разумно. Не случайно един от пионерите в тази съвременна техника – световно известният професор Вайценбаум (вече покойник) в края на живота си беше твърде разочарован и се стремеше да пропагандира умното манипулиране с тия нови медии.
Преди да цитирам текста на писмото, в което ще научим доста неща за бащата на Стефка Минева, нека да припомня основни неща от нейния творчески път: Стефка Минева е мецосопран от семейство на известни оперни певци. От ранна детска възраст тя посещава уроци по пеене и балет. Завършва ДМА в София при проф. Сима Иванова и проф. Илия Йосифов. Специализира в Болшой театър, става солистка на Старозагорската опера и на Националната опера и балет в София. Дебютните си роли Стефка Минева прави през 1972 г. в операта в Стара Загора. Признанието на изтъкната българска оперна певица с международен престиж е ознаменувано от високи награди – Втора награда от Международния конкурс за млади оперни певци в София (при неприсъдена първа награда през 1976 г.), награда на публиката на Международния оперен и балетен конкурс в Остенде / Белгия. Същата година Стефка Минева се присъединява към солистите на Софийската опера. През 1981 г. тя триумфира на певческия конкурс в Рио де Жанейро. Многобройните й гастроли с богат репертоар от класически оперни заглавия са в най-престижните световни оперни театри от ранга на Метрополитен опера, Миланската “Ла Скала”, Арена ди Верона, Парижката Гранд опера и т.н.
Голям е приносът на певицата и като изпълнителка на роли в български оперни творби. Репертоарът на Стефка Минева включва всички големи мецосопранови партии от оперите на Верди, Белини, Доницети, Бизе, Росини, Пучини, Вагнер, Чайковски, Римски-Корсаков, както и роли в български творби, сред които Мария в “Ивайло” от Марин Големинов, Сара в “Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев, Зоя в “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, Инес в “Почивка в Арко Ирис” от Александър Йосифов, “Хан Крум” от Александър Йосифов, Циганката в “Янините девет братя” от Любомир Пипков.
Четейки тези редове, как да не си кажем: „крушката не пада далеч от дървото“. За мен тия неща са общо взето познати, тъй като съм я гледал още през годините 1972-1974 при гостувания на Старозагорската опера в Габрово (Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Олга в „Евгений Онегин“, Амнерис в „Аида“ – една от любимите й роли). Тя вече се отличаваше още тогава с големия си талант. После тук в Германия съм имал възможност да гледам по телевизията оперни предавания с нейно участие и да чета материали за нея – критиките бяха общо взето много положителни. Отбелязваха се нейните големи постижения преди всичко във Виена, Париж, Женева, Торино, Флоренция, Цюрих, Барселона, Москва, особено в САЩ, където през 1986-88 г. в ролята на Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски тя имаше огромен успех в Ню Йоркската МЕТ.
Нека бъда конкретен: Стефка Минева има общо 21 участия в МЕТ Ню Йорк в оперите „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски през годините от 1983 до 1988. Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява там (по-точно този дебют е при гостуване на МЕТ в Минеаполис в щат Минесота):
[Met
Performance] CID:272610
Boris
Godunov {227}
University of Minnesota, Northrop Memorial Auditorium, Minneapolis,
Minnesota: 05/19/1983.
(Debut: Stefka
Mineva)
Minneapolis,
Minnesota
Northrup Auditorium
May 19, 1983BORIS
GODUNOV
{227}
Boris
Godunov...........Paul Plishka
Prince Shuisky..........John
Gilmore
Pimen...................Richard
Vernon
Grigory.................Wieslaw
Ochman
Marina..................Stefka
Mineva
[Debut]
Rangoni.................John
Darrenkamp
Varlaam.................Ara
Berberian
Simpleton...............James
Atherton
Nikitich................Andrij
Dobriansky
Mitiukha................James
Courtney
Shchelkalov.............Richard
Fredricks
Innkeeper...............Geraldine
Decker
Missail.................Charles
Anthony
Officer.................William
Fleck
Xenia...................Betsy
Norden
Feodor..................Charles
Coleman
Nurse...................Batyah Godfrey
Ben-David
Khrushchov..............Emil
Filip
Lavitsky................Darren
Nimnicht
Chernikovsky............Anthony Laciura
Boyar in
Attendance.....Emil Filip
Conductor...............James Conlon
(край на цитата)
По-долу е съставът при последната й 21-а изява в МЕТ, този път в „Хованщина“:
Metropolitan
Opera House
March 17, 1988KHOVANSHCHINA
{24}
Ivan
Khovansky..........Aage Haugland
Andrei Khovansky........Vladimir
Popov
Marfa...................Stefka
Mineva
[Last performance]
Dosifei.................Paul
Plishka
Golitsin................Wieslaw
Ochman
Shaklovity..............Donald
McIntyre
Scrivener...............Andrea
Velis
Emma....................Judith
Haddon
Kuzka...................Mark (W.)
Baker
Strelets................Philip
Cokorinos
Strelets................Morley
Meredith
Varsonofiev.............Andrij
Dobriansky
Streshniev..............Thomas
Booth
Servant.................John
Bills
Conductor...............James Conlon
(край на цитата)
За дебюта на Стефка Минева в операта „Хованщина“ на 29 октомври 1985 г. (горният състав е при последната й изява на сцената на МЕТ на 17 март 1988 г.) четем следната рецензия на критика Мартин Майер в списанието „Опера“ във Великобритания:
Review
of Martin Mayer in Opera (UK)
Jarvi was less universally
satisfying. As noted in last year's "Onegin" he plays
slow,
and "Khovanshchina" is a work that needs pacing.
But it is also true that he makes very beautiful phrases, and much of
"Khovanshchina," especially the choral music for the Old
Believers, benefits from his kind of fierceness of love. The October
29 performance saw the Met debut of the Bulgarian mezzo STEFKA
MINEVA
as Marfa. Carefully controlled, regal rather than passionate, she
held attention and sang effectively. One would like to hear her in
Verdi, who was, I think, the influence on Mussorgsky in much of the
music Marfa sings.
(край на цитата)
Критикът Мартин Майер казва хубави думи за Стефка Минева, но очевидно прави грешка като пише, че „това е неин дебют в МЕТ“. Сигурно не е знаел, че през май 1983 г. е нейния дебют там и то в операта „Борис Годунов“ в ролята на Марина.
Това бяха моите бележки за изявите на Стефка Минева в МЕТ Ню Йорк – 21 участия в две главни роли, което е голямо постижение за българската певица в този авторитетен оперен театър.
Ето текста на писмото на Стефка Минева от 2014 г. до мен:
Уважаеми г-н Контохов
Нямате
представа колко ме
развълнувахте и зарадвахте с Вашето
писмо, защото не можех да си представя
че все още има хора като Вас, макар и
далеч от Родината, които си спомнят за
онези колоси – дали толкова много за
изкуството. Тук в България те отдавна
са забравени. Уви!!
Не
зная дали Ви е известно, че и майка ми е
била оперна певица, също в Стара
Загора, една от известните изпълнителки
на Тоска в онова време и заедно с баща
ми са едни от основателите на Старозагорската
опера. Преди
да стане оперен певец, баща ми е бил
банков чиновник, тъй като бащата на
татко не му позволявал да работи в
Операта, като казвал,че “цигулар къща
не храни”-такива са били времената.
По-късно баща ми става един от стожерите
на Старозагорската
опера!
През 1955-56
г. той заедно с Р. Райчев, Катя Попова,
Надя Шаркова, Н. Николов и Дим. Узунов
са специализанти в Болшой театър за
една година, като участват и в спектакли
като “Палячо” от
Леонкавало
и “Евгений Онегин” от
Чайковски
и “Царска годеница” от
Римски-Корсаков. Баща
ми получава висока оценка и блестящи
критики за Ленски воперата
“Онегин”.
…Това
са може би неща, които не са Ви известни,
а всичко друго знаете, щом следите
кариерите на тези забравени вече певци!
Желая
Ви много здраве и успехи във Вашето
благородно дело!
П.П.
Снимките,
които съм пратила не са много качествени,
затова Вие преценете дали могат да бъдат
публикувани..
С
уважение: Стефка Минева Минева
(край на писмото)
Как човек да не се развълнува от тези редове, сега писмото на г-жа Минева допълва най-важното за баща й, което няма къде да се прочете. Така че аз няма какво да добавя, нямам специални информации в сравнително съвременния ми оперен архив, освен някои откъси от сведения за Старозагорската опера, които съм извадил от някои общи архиви. Ето части от тях, които се отнасят до тенора Миньо Минев:
„Тези три заглавия – „Риголето”, „Трубадур” и „Травиата” – най-обичаните, най-желаните, най-играните – представят Верди, формират вкуса на публиката от 1927 г. чак до 1959 г., когато се появява „Бал с маски”. Без да е с такава „социална заостреност и демократичен патос, новото заглавие е ценен материал за разгръщане на първо място на вокалните възможности на изпълнителите”. Постановчикът Бохос Афеян и з.х. Асен Попов съсредоточават вниманието не към историческата достоверност, а към психологическата драма на героите. МИНЬО МИНЕВ в ролята на крал Ричард бележи безспорен успех. Руси Белчев емоционално изгражда образа на Ренато. Мария Въсенска носи в себе си сценичното обаяние за пълно покриване на сложната партия на Амелия. Похвална оценка заслужават хорът и неговият диригент Иван Димов“ (става въпрос за опери от Верди, поставени на Старозагорска сцена – моя бележка: Б.К.).
„Дон Карлос” е следващото заглавие в репертоара на Старозагорска опера (февруари 1966 г.). „Заради Аида станах певица” – споделя Лиляна Цанкова, но на старозагорска сцена ще има възможността да представи Елизабет Валоа, Амелия („Бал с маски”) и Леонора („Трубадур”), с която е и дебютът й. „Актриса на драматичната лиричност” е наречена певицата в местния печат. Пресъздавал не веднъж болката и страданието на Риголето, мъката на Жорж Жермон, сега Георги Динев представя един не по-малко убедителен Поза. Едно пълно сливане между образ и актьор прави от Маркиза на Динев истински Шилеров и Вердиев герой. Силна е защитата и на Дон Карлос. Гастрольорът от Варненска опера Тодор Антов, който замества заболелия в последния момент титулярен изпълнител, проявява отзивчивост към една по начало чужда за него трактовка. В следващите педставления МИНЬО МИНЕВ пресъздава романтичните блянове и последвалата трагедия на испанския инфант“.
Това са единствените пасажи, които се отнасят за Миньо Минев. Нещо по-подробно за него може да се прочете в следния източник, с който аз не разполагам:
Матеева, Л. Певецът и актьорът МИНЬО МИНЕВ – Септември, № 32 (2315), 14 март 1967 (опера).
В края на тази статия за Миньо Минев ще добавя, че все още не знам датата на смъртта на този забележителен певец, който се е поминал преди 30 години – през 1984 г. И това ще научим сетне, сега не е толкова важно. Към статията ще приложа и трите снимки, които Стефка Минева ми праща. И трите са от негови изяви в оперни представления, но не знам точно в кои, нито кои са неговите партньори.
Нека днес на 5 февруари 2014 г. да си спомним за големия тенор от Старозагорската опера Миньо Минев и да благодарим на дъщеря му за сътрудничеството й чрез това ценно писмо“.
(край на статията от 2014 г.)
Това беше текста на статията за Миньо Минев от 2014 година. През 2015 г. на същата дата написах подобна статия, но със следния коментар:
„Сега ще направя някои допълнения по отношение на Стефка и Миньо Миневи, които станаха възможни, след като през миналата година научих някои нови информации, които тогава бях пропуснал. Най-важната беше във връзка с 30-годишната сценична кариера на Стефка Минева, която бе отпразнувана с нейно участие като Азучена в „Трубадур“ от Верди на сцената на Софийската народна опера. Ето цитат от нейно интервю по този случай, отпечатано във в. “Новинар“ от 21 февруари 2004 г.:
Стефка Минева, оперна певица:
Интервю на Ваня ЕМИЛОВА
“По-рано купувах всички вестници и дори гледах петъчния парламентарен контрол. Сега наблягам на женските издания, защото не искам да чувам за политика.”
Оперната певица Стефка Минева ще отбележи днес 30-годишна творческа кариера с коронната си роля на Азучена от “Трубадур” в Софийската опера. През май 2004 г. известното мецосопано, в чиито репертоар са всички големи партии от оперите на Верди, Пучини, Вагнер, Мусоргски, Чайковски и др., ще навърши 55 години. В навечерието на празника си Стефка Минева направи равносметка за професионалния и житейския си път и за щастливия си съпружески живот с балетиста от Музикалния театър Генчо Димитров, който почина наскоро.
– Г-жо Минева, защо избрахте Азучена за своята 30-годишнина на сцената?
– Имах предложение за концерт или за “Трубадур”. Силата ми е в спектаклите, затова избрах да пея Азучена, която винаги ми е била на сърцето.
– Искали ли сте някога да приличате на някоя своя героиня? Покрай операта човек не губи ли реална представа за живота?
– Моите героини са или царици, или циганки (смее се). Имам нещо общо с Амнерис – нося същата властност. Може би това идва и от зодията ми – според различните хороскопи съм Телец, Вол или Бик, все рогати животни. А що се отнася до живота, операта наистина много отдалечава от него. Живея си в моя собствен сценичен свят – хубав начин да се забравят неприятните неща.
– Казвате, че големи личности като Елена Николай и Руслан Райчев са ви помогнали да се изградите като певица. А скоро колежката ви Мария Белчева ми каза, че младите в операта вече дори не казват “Добър ден” на по-възрастните…
– Сигурно не го е казала без причина. Наскоро и аз си позволих да посъветвам една млада колежка, но тя се отнесе с такова пренебрежение, че си обещах повече никога да не се обаждам, ако не ме питат. А навремето благоговеехме пред по-възрастните. Когато постъпих в Софийската опера, аз и връстниците ми не смеехме дори да заговорим големи артисти като Юлия Винер, Никола Николов и Любомир Бодуров. Закърмена съм с уважение към оперните артисти. Вкъщи беше оазис, където се отбиваха всички колеги на баща ми, певеца Миньо Минев, и пиеха прословутото турско кафе на майка ми Йовка Бунарджиева.
– Стряска ли ви думата “пенсионерка”?
– Един актьор наскоро каза, че по света всички актьори са пенсионери, защото са на свободна практика. Не е толкова страшно да си пенсионер. Стряскам се само защото знам, че рано или късно трябва да сляза от сцената.
– Седем момчета и момичета изпаднаха в кома след алкохолно отравяне на 14 февруари. Само при трагедии ли се сещаме за децата си?
– Точно за това си мислех, като чух новината. Не бива да обвиняваме само обществото или дискотеките, възпитанието идва от дома. Наскоро бях в Испания и ми направи страхотно впечатление как към 21 часа, когато започва вечерната им литургия, цялото семейство отива на църква, преди да седне на масата да се храни.
– Дори аборигените в Сидни се вдигнаха да протестират. Ние срещу какво трябва да скочим?
– Не знам. Ние, българите, малко протестираме. Повечето от хората се страхуват за утрешния ден и за хляба си, затова не се надигат открито.
– Отразяват ли ви се статистики като тази, че 30 на сто от всички българи сменят тв- канала, щом видят политик?
– И аз съм от тях. А по-рано купувах всички вестници, дори гледах петъчния парламентарен контрол. Сега наблягам на женските издания, не искам да чувам за политика. Пренаситихме се от нея, от лъжите.
– Според друго проучване повече от 50 на сто от младите между 18 и 19 години са напуснали страната. Вие какво съветвате дъщеря си?
– Със съпруга ми имахме доста разправии през 1986 г., когато пях в Метрополитън опера и ми предложиха да остана за една година. Мъжът ми ме навиваше, а аз отсякох: “Който иска да остава, да се развежда.” Тогава не помислих, че едно обучение в Америка ще даде друго бъдеще на дъщеря ми Татяна. Водех се от максимата, че камъкът си тежи на мястото, но сега не бих й попречила да емигрира.
– Наистина ли сте успяла да размекнете самия Хосе Карерас?
– Вярно е. Тогава бях само на 24 години и треперех при мисълта, че ще застана до такъв певец и дори ще пеем любовен дует. Той обаче дойде, хвана ме за ръката и каза: “Спокойно, мила, не се плаши” и докрая се държа приятелски. За жалост повече не съм пяла с него.
– Спомняте ли си любопитни случки с известни личности, с които сте се срещали по световните сцени?
– Пяла съм с много от тях – с големите баритони Пиеро Капучили и Ренато Брузон, срещала съм се на сцена и с Мара Дзампиери. Пяла съм и под диригентството на Рикардо Мути, който след месец пак ще дойде у нас. Той гостуваше в България с Миланската скала и Шърли Верет, с която трябваше да пеем в “Норма” от Белини. Казаха ми, че тя ще вземе централната партия, която по принцип е за сопрано. Изненадах се как едно мецосопрано, каквото е тя, ще влезе в ролята и дори я попитах. Тя ме погледна учудено и каза: “Никога не съм се замисляла, щом мога да изпея нещо, го пея, трябва да опиташ и ти.”
– Кой е най-големият комплимент, който са ви правили?
– С великия руски режисьор и челист Мстислав Ростропович репетирахме “Царска годеница” в Рим. В нея има едно прекрасно ариозо със съпровод на виолончело. Аз пея, той връща отначало, аз пак пея, а той пак недоволен. Притесних се, че вината е в мен, а се оказа, че челото не можело да го изсвири така красиво, както звучал гласът ми.
– Съпругът ви спокойно ли приемаше вашата известност? Не ви ли ревнуваше?
– Може и да ме е ревнувал, но никога не го показа с нищо. Той винаги ме придружаваше и стоеше зад кулисите, за да ме подкрепя. Благодаря на Господ, че бяхме заедно и в добро, и в лошо цели 30 години. На 27 февруари имахме годишнина от сватбата, а на 28 почина“.
(край на интервюто)
През 2015 година писах още: „Независимо, че през 2014 година не съм знаел за това интервю, то има своето значение и днес. Намирам редица от въпросите за Ваня Емилова за подходящи и уместни, а съответните отговори на Стефка Минева са хубави и много поучителни, особено мнението й за отношението на младите оперни певци към по-възрастните. Това е един общ феномен, който сега прави впечатление, но в много страни по света е също така – младите не обичат да получават съвети. Това виждам вече 40 години в Германия на всяка крачка и по всеки повод. Българското традиционно възпитание винаги е предполагало респект и уважение към по-възрастните, съобразяване с мнението на родители и познати. Тук много млади хора обичат да рискуват и сами да вземат решенията си, макар и да грешат. Няма да давам мнение, тъй като и аз често имам проблеми с намиране на правилната алтернатива. Все пак възрастните хора имат много по-голям опит, но днес по целия свят в епохата на глобализация ценностната система на хората много се е променила. При всички случаи искам да подчертая, че това не значи, че младите хора не са добре възпитани – много често при мои разходки по полето или по улиците ме поздравяват любезно съвсем млади хора с кимване на глава или даже с „Гутен таг“, без да ги познавам. Напълно съм сигурен, че всичко зависи от домашното възпитание. Що се отнася до самите оперни певци, не знам как по-младите се държат към по-възрастните си колеги“.
Коментара ми през 2015 г. продължава: „Що се отнася до днешния юбиляр Миньо Минев, редица подробности станаха известни след като Ема Жунич приключи и защити докторската си дисертация за историята и състава на операта в Стара Загора. В някои от последните си статии аз ползвах данни от нейните проучвания за артисти в този театър. През ноември 2014 г. тя защити успешно дисертацията си и днес ще ползвам някои данни от автореферата й, който може да се намери в Интернет. Съгласно данните там Миньо Минев действително е един от основателите на оперния театър в Стара Загора. Когато този театър не е бил държавен, Минев участва в него като хорист от 1943 г., после става солист в ансамбъла и играе редица главни тенорови роли. В автореферата става въпрос за роли в опери от Верди: Алфред в „Травиата“, Манрико в „Трубадур“ и Херцогът в „Риголето“, от Пучини: Каварадоси в „Тоска“ през 1965 г. и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“. Споменава се и за участието му в ролята на Никола в операта „Гергана“ от „маестро“ Георги Атанасов. Сигурен съм, че в самата дисертация, която обхваща над 600 страници има далеч повече подробности не само за Миньо Минев, но и за всички оперни артисти, играли на сцзената на този оперен театър. В това отноение работата на д-р Ева Жунич е уникална – първото подробно изследване от такъв мащаб за този оперен театър. Подобна работа извърши и певецът от Русенската държавна опера Владимир Попов, който защити миналата есен през 2014 г. докторска работа за историята и състава на оперния театър в Русе.
Моето мнение е, че това е много полезно и трябва целенасочено да се направи и за останалите оперни театри в страната. Важно е, защото създаването на една бъдеща банка данни за всички артисти, играли на сцените на българските оперни театри предполага наличността на данни, които могат да се извлекат именно от такива фундаментални трудове, където достоверността на данните е осигурена. Не ми е известно дали самите архиви на тези оперни театри са на лице и с напълно достоверни данни. Дано София, Пловдив, Бургас, Плевен и Благоевград, мисля и Ловеч преди много години (дано не изпуснах някой друг театър) последват примера на Русе и Стара Загора. В това отношение основният двигател е софийският институт ИИИ (Институт по Изследване на Изкуствата) към Българска академия на науките (БАН), чийто председател доскоро беше починалата наскоро проф. Розалия Бикс, една от най-видните български музиколози, която сигурно е дала идеята за такива изследвания още преди години. Самите горе споменати докторски дисертации са защитени там.
Нека днес на 5 февруари 2015 г. да почетем 96 години от рождението на певеца Миньо Минев, оставил светла диря в историята на българското оперно изкуство“.
(край на статията от 2015 г.)
Това е финалът на статията ми от 2015 година. След като я публикувах тук във ФБ, се получиха някои отзиви и допълнения. Ще цитирам по-важните от тях:
Марина Минчева : Един емблематичен за Старозагорската опера тенор, когото имах щастието да гледам на сцената, както и чудесните роли на Стефка Минева. В съзнанието ми изплува една незабравима огнена Кармен. Често препрочитам интервютата на Галя Йончева с 44 известни български оперни певци. Говоря за книгата й “Оперни пътеки” (бел. Б.К.: Марина Минчева е моя стара позната от Габрово – дъщеря на учителя по математика и добър мой колега Иван Бакалов, която се омъжи отдавна за старозагорец и живее от дълги години там).
Stefka Evstatieva – Но до него не познавам Стефка, а Нели Божкова (бел. Б.К.: става въпрос за една от снимките, изпратени ми от Стефка Минева).
Boris Kontohow – Стефче (става въпрос за Стефка Евстатиева), сигурна ли си, че това е Нели Божкова?
Stefka Evstatieva – Ами тежи мижави очички са само на Нели.
Boris Kontohow – Вярно е, ще допълня на снимката. Милата Нели, така рано си отиде. През 1984 г. с група артисти от Пловдив идваха за концерт в Дармщадт, там се запознахме, после тя направи голяма кариера главно във Виена. Писах за нея миналата година.
Stefka Evstatieva – Да, знам. Ние бяхме в един курс в БДК и живяхме заедно в общежитието на 5-ти километър. Мноооого неща сме изживяли заедно …
Ivan Konsulov – A koi besche na 5 km. Ha ha, Ami mnogo Ludija. Nelito si pravische s men strahotni Kudoschi Bore. Tja mi e nesto kato Bratov4edka ot Dobric. As i Tatkoto na Stefka Mineva se znaehme. Bravo 4e ni napomnjasch. Hubav Den.
(край на отзивите)
Какво ново може да се отбележи през изтеклата 2015 година относно Стефка Минева и баща й Миньо Минев – на първо място една инициатива на Старозагорската опера за т.н. „съботни матинета“. Ето съответна информация:
Сайт на Старозагорска опера, 7 май 2015 г.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Съботно матине „Звездите на Старозагорската опера“, епизод първи от една вълнуваща поредица в юбилейната за нас година започва на 16 май (събота) от 11 часа във фоайето на Операта. В тези съботни матинета ще представяме всеки път един от именитите творци, свързали живота и сърцето си с нашата опера.
За всички нас е изключителна чест, че „Звезди на Старозагорската опера“ започва с матинето на именитата ни съгражданка Стефка Минева. Това ще е нашият най-красив подарък и най-искрено „Благодаря и Поклон!“ пред таланта, който тя раздаде на сцената в Града на липите. Подарък, защото на следващия ден (17 май) Стефка Минева ще има рожден ден!
Водещ на вълнуващото матине ще бъде Красимир Къшев – диригент в Държавна опера – Стара Загора. Ще участват с изпълнения дългогодишните солисти на Операта ни – Александър Марулев, Милко Михайлов и Офелия Христова и младите надежди Гергана Русекова и Михаела Берова – мецосопрани като примата Стефка Минева. Очаквайте и много неочаквани моменти – както за зрителите, така и за самите артисти в матинето и особено за главната героиня в него – прекрасната ни Стефка Минева.
(бел. Б.К.: следва кратко описание на биографията и творческия път на Стефка Минева).
Прессъобщението завършва с думите:
Стефка Минева е „Почетен гражданин на Стара Загора“ с Решение на Общинския съвет от 1.10.1999 г.
(край на цитата)
С какво мога да завърша днешната статия за Миньо Минев на 5 февруари 2016 г., освен да припомня, че днес се навършват 97 години от рождението му и да пожелая отговорните фактори в България да се погрижат най-сетне за по-голяма популярност на тези заслужили оперни дейци в миналото, така бързо забравени и непознати за днешните млади оперни любители. Тези любители не са виновни – откъде да знаят? Най-елементарното е да има поне страница за тях в Уикипедия. Няма такава и за Миньо Минев, вече колко пъти пиша по този въпрос, не искам повече, защото знам, че „гласът ми остава като глас в пустиня!“. Самата Стефка Минева го каза деликатно в писмото си до мен преди две години.
(край на статията ми от 2016 година)
А ето какво писах на днешния ден през 2017 г.:
„Измина една година и ето днес на 5 февруари 2017 г. наново се връщам към спомените за Миньо Минев и дъщеря му Стефка Минева. Както правя винаги при такива повторения на годишнини, влизам в Интернет да проверя за нови материали относно съответните юбиляри, ако има такива или ако съм пропуснал някои през предни години. Действително, през 2015 г. Стефка Минева е имала интересен разговор в Стара Загора с журналистката Донка Йотова, при който е споделила ценни подробности от собствения си живот и от живота на баща си, както и от отношенията между баща и дъщеря. Днес ще цитирам тази статия, публикувана на 19 юли 2015 г.:
Портал „НБП“
Оперната прима Стефка МИНЕВА: С баща ми си имахме свой език
19 юли 2015 г. СЦЕНА
Донка ЙОТОВА
– Старозагорската опера празнува 90-годишнина, твоето семейство е неразривно свързано с нея…?
– Моите родители са пряко свързани със Старозагорската опера още преди да я одържавят. Майка ми е била солистка. Тогава артистичното й име е било Йовка Бунарджиева. Дядо ми не е позволявал на татко да става артист, преди това е бил банков чиновник. Баща ми Миньо Минев започва като хорист в операта покрай майка ми, тъй като по това време е била тяхната голяма любов (майка ми по същото време е пеела в църковния хор на храм „Св. Богородица“). Коронната й оперна роля е била Тоска. Даже Катя Спиридонова и всички, които са идвали от София, единодушно са казвали, че майка ми е една от най-интересните Тоски на онова време. (Една голяма част от известните наши оперни певци като Руслан Райчев, Катя Спиридонова, Баталовите, режисьорът Драган Кърджиев след бомбардировките в София били пратени в Стара Загора, докато преминат военните събития.) (б.а. Б.К.: тук има грешка – Руслан Райчев е диригент, а не оперен певец! Освен това не само бомбардировките в София да са причина за това „пращане“ в Стара Загора, за някои от тях е имало и политически причини след 9 септември 1944 г. За това стана въпрос наскоро в моя статия на оперна тема, когато старозагорецът – оперният певец Жоро Стефанов направи критични бележки).
– Ти от колко годишна се помниш в операта?
– Бях тригодишна, когато майка ме заведе на премиерата на „Евгений Онегин“. Татко играеше Ленски, Ромео Райчев беше на диригентския пулт. Другото, което си спомням в Стария театър тогава, беше черното подово масло, с което бяха намазали дъските на пода. И имаше една голяма печка встрани с въглища и дърва, тръбите вървяха нагоре, за да може да се отоплява салонът. Тогава седнахме в ложата на артистите и в пета картина с дуела на Ленски и Онегин, когато „убиват“ татко, като писнах: „Искам при татко!“. Публиката не знаеше дали да плаче или да се смее. Майка не може да свари да ме изведе от салона… А пък Ромео Райчев имаше едно много хубаво обръщение към мен като дете. Когато ме видеше, все ми викаше „Хахаха!“ и ме щипваше по бузката. Но тогава и той излезе от образа, обърна се нагоре към ложата и продължи с онова „Хахаха!“ и целият салон избухна в смях на една трагична сцена и то на премиера.
– Първата ти изява в оперен спектакъл?
– В „Севилският бръснар“, когато пяхме с татко през 1972 г., щом завърших консерваторията. Той тогава щеше да получи удар. Пък да не ти казвам какво беше на „Евгений Онегин“, когато пеехме Олга и Ленски! Той трепереше повече от мен…
– При всяко твое излизане на сцената стоеше прав до вратата.
– Ние си имахме и знаци, които той ми даваше от ложата, която беше по-близо до сцената. С тях ми показваше дали да дам повече глас, дали да туширам, дали да отида напред. Имахме си свой език.
– Колко време пя на старозагорска сцена?
– Бях шест сезона. Всъщност това ми беше стартът за големите оперни сцени, най-напред на Софийската опера. Тогава беше много трудно да се пее в Софийската опера, тъй като там бяха големите звезди – мецосопрани Александрина Милчева, Надя Афеян, Рени Пенкова. Пробих благодарение на едно заместване, когато ни извикаха заедно с Райна Кабаиванска на един „Трубадур“. Иначе бях спечелила два конкурса на „Млади оперни певци“ и в Москва – в „Чайковски“. Тогава ми гласуваха доверие и благодарение на намесата на Гена Димитрова и Стоян Попов, с които бях пяла на старозагорска сцена „Трубадур“ – те гарантирали за мен. Кабаиванска беше в най-голямата сила и пя в „Трубадур“ на софийска сцена Леонора. В последния момент се разболяла артистката в ролята на Азучена. Тук Азучена, там Азучена – няма Азучена. Тогава Стоян Попов казал: „Стефка Минева може да ви свърши работа най-добре…“ След това ме прехвърлиха със заповед на Комитета по култура, тогава оглавяван от Павел Писарев. Но трябваше да изчакам премиерата на „Фаворитката“, след което започнах работа в София.
– Какъв беше твоят по-нататъшен път по световните сцени?
– Имах късмет, че на международния конкурс „Млади оперни певци“ у нас пребиваваха много импресарски къщи. Тогава семейство Владарски от Виена ме видяха в ролята на Кармен, след което ми предложиха договор да работя с тях по всички оперни сцени. Първата ми изява по техен договор беше в Женева с „Хованщина“, „Борис Годунов“. След това се прехвърлих в Цюрих с „Борис Годунов“ и с „Набуко“. Тогава имаше много агенти, които обикаляха оперните сцени. Оттам започнах в „Метрополитън“, където пет години поддържах репертоара на „Хованщина“ и „Борис Годунов“. След това дойде Италия с почти всички оперни театри с изключение на Долна Сицилия. В „Скалата“ пях с Рождественски „Приказка за цар Салтан“, а в Рим пях „Царска годеница“ с Ростропович като диригент. От него получих и най-големия комплимент. Сравни ме тогава с Ирина Архипова, а Любаша от „Царска годеница“ е много трудна партия. Той каза, че това, което притежавам в гърлото си, е едно богатство, едно злато, което никой не може да го вземе. Както и Борис Христов, когато навремето се явих на конкурса във Франция, но за съжаление стигнах само до втория тур. Той беше в журито. Аз се разплаках, а той дойде при мен и каза: „Г-жа Минева, въобще не се притеснявайте, вие имате такова богатство в гласа си. Аз например, никога не съм се явявал на конкурс, така че не се притеснявайте“.
– Всъщност гастролите продължиха много години?
– Да, много години навсякъде. В „Арена ди Верона“ – „Набуко“. С Гена Димитрова и с Капучини бях два сезона. Гастролирах по италианските сцени, по испанските сцени. Имах много хубава среща с нашия Емил Чакъров в Мадрид за „Борис Годунов“, където ме извикаха много спешно да заместя, поради заболяване на колежка в последния момент. Бяхме правили вече запис с Емил Чакъров на „Борис Годунов“ и той ме извика много бързо. В Барселона пях с Карерас… Трябва да напиша книга. Особено със спомените ми от Старозагорската опера още от дете, с всички колеги на баща ми и майка ми. Бяха като едно голямо семейство. Тъй като нашата къща беше до самата опера, след репетиции всички се събираха вкъщи. Пиеше се мастика на поразия и ядяха таратор с много краставици, чесън и орехи. Целият град се умирисваше на мастика и анасон. Оттогава не обичам този аромат. И за много други неща трябва да напиша. И за Стойко Диков и Софка Дикова – фамилията баритон и сопран, Надежда Харитонова и Ромео Райчев – прекрасни хора!
– В онова време как я виждаш старозагорската общественост?
– Публиката е абсолютно променена. Това не е някогашната публика, аз я знаех още от дете. Първият ред в театъра винаги беше запазен за т. нар. старозагорски хайлайф. Това бяха всички известни фамилии от лекари, зъболекари, инженери. И като се отвореше завесата, ние знаехме, че там отпред са семейство д-р Димитрови, семейство Бакалови, семейство Куртеви – доктори – всичките отпред с цялата фамилия бяха там на първия ред. Беше много тържествено. Ходеше се на опера с дълги рокли, мъжете бяха с официални костюми. Сега това вече не може да се изисква. Даже и в големите опери по света не е така. Може би в „Скала“ се е запазило, но в „Метрополитън“ даже и по дънки са влизали в салона. Публиката вече е много променена, но тя не може да бъде и друга. В момента ме боли, че операта в Стара Загора не е това, което знам, плаче ми се. И трябва да има по-сериозно отношение и да има по-авторитетно застъпничество за Старозагорската опера за нейното по-нататъшно съществуване като театър. Някога това беше емблемата на Стара Загора. Липите, поетите, правите улици, художниците и Старозагорската опера – така се възприемаше Стара Загора. Колкото до оперното изкуство, нещата трябва да започнат още с децата в невръстна възраст. Вече има натрупан опит. Някога операта ходеше и в детските градини.
– За какво си мечтае Стефка Минева?
Отдавна съм се откъснала от сцената, защото вече не мога да пея. Получих заболяване, което не бе открито навреме, затова повреди и гласните връзки. Мечтая за спокоен живот, внучката ми да расте покрай мен. Не иска да пее, но може да танцува като дядо си, като майка си.
(край на статията)
Хубава статия, с важни и ценни подробности, но с редица грешки на авторката при имена на известни певци и други: Александрина Милчева е цитирана като Александрина Милева, Рени Пенкова като Рени Петкова, Пиеро Капучили като Капучини, импресариото Владарски от Виена като Влатарски.
С какво мога да завърша днешната статия за Миньо Минев и Стефка Минева на 5 февруари 2017 г., освен да припомня, че днес се навършват 98 години от рождението на Миньо Минев и да пожелая отговорните фактори в България да се погрижат най-сетне за по-голяма популярност на тези заслужили оперни дейци в миналото, така бързо забравени и непознати за днешните млади оперни любители.“
(край на статията от 2017 г.)
Една година по-късно – през 2018 г. написах:
„Днес на 5 февруари 2018 г. пиша вече за ПЕТИ път за Миньо Минев и Стефка Минева и винаги се радвам за това. Най-сетне и за двамата има Уикипедия-страници в Интернет – не големи, но все пак ги има. Хубаво е, че в неговата страница е дадена и датата на смъртта му – 8 ноември 1984 г., което досега не ми беше известно.
Цитирам по-долу данните в тази негова страница:
Биография
Роден е на 5 февруари 1919 г. в Сливен. Учи пеене при Стойко Диков. От 1948 г. е хорист, а от 1949 г. – артист в Народна опера – Стара Загора. Дебютира с ролята на Никола от операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов. През 1955 г. специализира в Болшой театър в Москва. Гостува на няколко оперни театри в СССР. След завръщането си в България през 1956 г. продължава оперната си дейност в Стара Загора. Гостува на множество оперни театри в България, както и на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София
. Почива на 8 ноември 1984 г. в Стара Загора.
Негова съпруга е оперната певица Йовка Бунарджиева, а дъщеря му е мецосопраното Стефка Минева.
Роли
Миньо Минев има множество роли в опери и оперети, по-значимите са:
- Никола в „Гергана“ от маестро Георги Атанасов (1947)
- Бепо в „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало (1949)
- Белмонте в „Отвлечени от Сарая“ от Моцарт (1950)
- Ернесто в „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети (1952)
- Йеник в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана (1952)
- Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски (1952)
- Алфред в „Травиата“ от Джузепе Верди (1953)
- Владимир Игоревич в „Княз Игор“ от Александър Бородин (1953)
- Ликов в „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков (1954)
- Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини (1957)
- Джералд в „Лакме“ от Делиб (1958)
- Спас в „Цвета“ от маестро Георги Атанасов (1959)
- Крал Ричард в „Бал с маски“ от Джузепе Верди (1959)
- Рудолф в „Бохеми“ от Джакомо Пучини (1959)
- Илия в „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1961)
Оперети
- Ваня във „Взаимна любов“ от Кац (1951)
- Адам в „Птицеподавецът“ от Целер (1954)
(край на цитата)……..
В началото на февруари 2018 г. научих за ново интервю, което Стефка Минева е направила през април 2017 г., след като публикувах статията си за нея и баща й през 2017 г. Интервюто е голямо, но е забележително с редица интересни факти, които са полезни за научаване и го помествам в края на днешната ми статия:
Портал „Долап.бг“
Оперната прима, старозагорката Стефка МИНЕВА пред Долап.БГ: “Операта даде смисъл на живота ми“
7.04.2017 Долап.бг Стара Загора,
Интервю на Росица РАНЧЕВА
– Госпожо Минева, казват, че човек се формира в първите си седем години. В каква среда преминаха те за Вас?
Имам много красиво детство в семейство на оперни певци. Учих във Второ средно училище, където сега е ГПЧЕ „Ромен Ролан“. След това продължих в Първа гимназия с директор Екатерина Миронова. Откакто се помня, винаги съм имала дълга коса. Майка ми сплиташе плитки, а аз тайничко си слагах и тел в тях, подвивах ги като Пипи – дългото чорапче и им вързвах панделки. Щом се появявах така в училище, директорката винаги ми изправяше плитките и тихичко ми казваше: “Не е позволено!“
– Кога пропяхте?
Може да
прозвучи банално, но както се казва от
утробата на мама. Била е бременна с мене,
когато е пяла последните спектакли на
Тоска. Разказват, че е била чудесна в
тази роля. Поради заболяване на щитовидната
жлеза, на което не е обърнала внимание
навреме, си губи гласа и става суфльор.
Същото нещо и мене ме сполетя. След смъртта на съпруга ми, изживях много силен стрес, не обърнах внимание и две години съм влачила хашимото. Спектаклите ми ставаха все по-трудни. Накрая помолих директора на Националната опера г-н Пламен Карталов да ме пенсионира преждевременно. „Липсва ми твоята артистичност. Няма с кого да те заменя!“ – бяха думите му, но уважи желанието ми. От 2009 г. съм в редицата на пенсионерите, ако може да се каже така за един артист.
– Да продължим
със семейството Ви:
По-възрастните
старозагорци добре познават моите
родители Йова и Миньо Миневи. Абсолютно
никога не е ставало дума да се занимавам
и да уча пеене. Татко много уважаваше
професията с белите престилки и настояваше
да завърша фармация. Живеехме с тази
мисъл, но нещата се преобърнаха с
пристигането на Пенка Гекова в нашата
опера. Тя беше приятелка на семейството
и след репетиция се отбиваше на гости.
У нас често се ядеше таратор с много
чесън и се пиеше мастика. На един обед
Пенка изведнъж заяви: “Миньо, от твоите
две дъщери, едната не може да не пее!“
Баща ми категорично отсече, че това не
може и няма как да се случи. След кафенцето
излязохме двете на разходка и отидохме
в старата репетиционна сграда на
операта.
„Хайде да се помъчим да
попеем!“, каза тя и започна да ме разпява.
Една октава глас нямам. Някъде нещо
„долу“ се чува, „горе“ – някакъв топъл
въздух, както ние певците казваме.
Започнахме тайно работа. Сутрин правим
уроци с дишането, следобед – вокали. Но
както винаги се намира някой Яго (герой
от „Отело” на Шекспир б.м.), който съобщил
на татко за моите занимания и с обяснението,
че пея фалшиво. По едно време, както
пеем, вратата се отваря, татко застава
пред нас и ми нарежда да изляза от
залата.
„Няма да изляза! Аз ще ставам
певица!“ – заявих категорично и си
заслужих първия и единствен шамар, който
съм получавала в живота си заради
неподходящия тон. Много се обидих и
дълго му бях сърдита. Не зная какво са
говорили с Пенка Гекова, но продължихме
работа с нея.
След гимназия не кандидатствах никъде и учих сериозно пеене. На изпита в Консерваторията се явих с първата ария на Азучена от „Трубадур“ и абсолютно в оригинал арията на Розина от „Севилският бръснар“. За етюда ме подготви артистът от театъра Веселин Савов. В комисията бяха Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Любомир Пипков, Черкин… все най-големи имена. Приеха ме в класа на проф. Сима Иванова и започна голямото мъчение. Едни от професорите казваха че съм сопран, другите – мецосопран. До края на следването си имах тези проблеми, защото татко беше ученик на проф. Илия Йосифов, а майка – на проф. Бръмбаров. Явно всички са си мислили, че дъщерята на един лиричен тенор и спинтов сопран – не може да бъде мецосопран. При един от изпитите ми в трети курс двамата професори се обзаложили какъв глас съм. В четвърти курс, по-гласовитите студенти – Нели Божкова, Любчо Дяковски, Христо Христов – баса, аз и други, бяхме събрани от проф. Бръмбаров, по повод одържавяването на операта в Плевен да правим „Севилският бръснар“ под диригентството на Димитър Манолов. След спектакъла, в който пях Берта, проф. Бръмбаров заяви на всеослушание, че съм мецосопран.
По желание след завършване на Консерваторията се учеше още две години за майсторски клас. Баща ми попитал главния диригент и директор на Старозагорската опера Димитър Димитров дали да остана в София или да пробваме в нашата опера. Маестрото заявил, че най-голямото училище е сцената. Явих се пред Художествения съвет с Азучена и Фаворитката и маестрото каза: “Добре дошла в Старозагорската опера“.
Започнахме с него една постоянна и
сериозна работа, от която съм безкрайно
благодарна. Заедно с изключителната
корепетиторка Елена Корабарова, те
двамата ме оформиха.
След толкова години на сцената съм абсолютно убедена, че задължително за младия певец трябва да има корепетитор, който да знае всичко и да може да му показва. Подготвен от него, да отиде при диригента, който да надгради усвоеното. Така започнахме с маестро Димитров, който беше непрекъснато до мене. Стартирахме с по-малките партии. Първата ми роля беше Берта в „Севилският бръснар“. Няма да забравя 21 октомври 1972 г., когато беше дебютът ми. Татко пееше Граф Алмавива и толкова бъркаше от вълнение да не би „нещо да не ми излезе“. След това изиграх Олга от „Евгений Онегин“, пак с татко в ролята на Ленски. Минах през „Вълшебна флейта“ – Трета дама, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ и най-накрая на първия сезон получих ролята на Амнерис от „Аида“. Окуражен, че може да разчита на мене, маестрото реши да направи „Кармен“. Започнахме сезона с много репетиции. Режисьор беше Георги Петров, който също много ми помогна в изграждането на образа. Операта е направена по драмата на Проспер Мериме, която препрочитах многократно, за да разбера героинята. Бях само на 24, когато дебютирах в тази прекрасна опера. Ролята на Дон Хосе изпълни Коста Арнаудов – много хубав партньор. Ескамильо бяха Георги Динев и Борислав Дойчев. Всички казаха, че съм направила прекрасен образ. Голямата музикална критичка Розалия Бикс се изрази, че „старозагорската „Кармен“ има Кармен“.
– Какви
други роли направихте на Старозагорска
сцена?
По-голямата част от
репертоара си направих на нашата сцена
в продължение на шест сезона: „Трубадур“,
„Царска годеница“, „Фаворитката“,
„Набуко“, „Аида“ и т.н. След конкурса
за млади оперни певци със заповед ме
прехвърлиха на работа в Софийска опера.
Тук срещите ми с различни диригенти и
режисьори изиграха важна роля за
формирането ми като певица.
– Как стартира международната
Ви кариера?
Началото беше с Гранд
театър дьо Жанев в Женева с Марфа от
„Хованщина“. Пиер Луиджи Пици прави
постановката – режисура и костюми. След
това ме поканиха за „Борис Годунов“ в
ролята на Марина Мишек. Продължих в
Цюрих с „Борис Годунов“ и „Набуко“.
Като се разчу за мене получих покана в
Метрополитен опера. Със
състава на трупата гостувахме в Детройт
с постановка на „Борис Годунов“ – било
е нещо като изпит за мене, който явно
съм издържала с отличен. На Метрополитен
играх много дълго в „Хованщина“ и
„Борис Годунов“. В Сан Франциско имах
удоволствието да се срещна с Николай
Гяуров. Той пя Борис, аз – Марина Мишек.
Една вечер след репетиция, късно звъни
телефонът в хотела и ми се обажда някакъв
Никола. Помислих, че е някой българин
емигрант, който е зажаднял за българска
реч. Като разбрах, че е Гяуров, щях да
изтърва слушалката от вълнение. Покани
ме на обед с Мирела да си поговорим. На
другия ден дойде специално да ме вземе
с кола. Колкото той обикновен – Мирела
Френи – три пъти.
„Стефка, виждаме, че си деликатна и притеснена. Съветваме те, когато излизаш от България, остави си в нея славянската душа, защото тук нещата са други. Трябва да се бориш и да отстояваш позиции…“ Това съм запомнила с благодарност от Мирела Френи.
– Кога разбрахте, че сте на
най-високи позиции на големите оперни
сцени?
Наистина голяма чест е на
28 години да стъпиш на Метрополитен
опера, на Арена ди Верона, на Париж, на
Болшой театър…С изключение на Неапол,
пяла съм в цяла Италия…Кариерата си
дължа на личности като диригента
Покровски, който ми помогна да направя
ролята на Графинята в „Дама пика“ (б.а.
Б.К.: тук има грешка – става въпрос за
големия руски оперен режисьор Борис
Покровски (1912-2009), а не за диригент с това
име – няма такъв диригент).
„Много е важна първата поява на Графинята“, съветваше ме маестрото. – Трябва цялата зала да разбере, че това е Дама пика – картоиграчката, от която цяла Русия е треперела в игралните зали от нея“. Графинята стана моя коронна роля. Голямо удоволствие е да направя Елен Безухова от „Война и мир“. С нея предизвикахме фурор при гостуването на Софийска опера в Гранд опера Париж.
– Колко роли,
спектакли и концерти имате в творческата
си биография?
Всички мецосопранови
партии от оперите на Верди, Пучини,
Росини, Доницети, руската класика.
Коронни роли са в „Аида“, „Трубадур“,
„Норма“, „Дон Карлос“, „Хованщина“,
„Дама Пика“, „Борис Годунов“, „Царска
годеница“…Всички казват, че съм била
прекрасна Кармен, но не ми е била от
най-любимите, може би защото много лесно
ми се отдаде. От българските опери никога
не съм отказвала. Голям комплимент
получих от Александър Йосифов, който
написа операта „Почивка в Арко Ирис“
заради мене. Когато правех моята доня
Инес си представях артистката от
Старозагорския драматичен театър Дора
Маркова, която сътвори изключителен
образ.
– Каква е
ролята на партньора?
Партньорът
е много важно нещо на сцената. Имаш ли
добър партньор до себе си, той те увлича,
той ти подава и трябва да бъдеш на нивото
му. Много е трудно да играеш с партньор,
който пее сам за себе си. Моите партньори
винаги са били много всеотдайни. От
старозагорска сцена – най-напред с
татко ми Миньо Минев, който винаги
трепереше заради мене, Коста Арнаудов,
Борислав Дойчев, Дамян Низамов, Евдокия
Здравкова, Мария Клинчева, с която
направихме знаков спектакъл на „Кола
Брюнон“, Офелия Христова. С Гена Димитрова
се работи и лесно и трудно. За „Набуко“
на Арена ди Верона, за първия терцет с
тенора и мене, тя ни събираше винаги
преди спектакъла, за да го изпеем
предварително. „Този терцет е много
важен да се спеят гласовете, да не се
откроява никой! Давай, Стефо! Ще ме слушаш
мене и тъй ще пееш!“ – така се разпореждаше
Гена. Много ми е помагала. Много концерти
сме изнасяли заедно. Пяла съм с Гяуров,
Гюзелев. С Хосе Карерас срещата ми беше
в „Луиза Милер“ в Барселона.
Той също е много земен. С Пласидо Доминго
не можахме да пеем, но имахме много
хубава среща в кантината (кафенето) на
Метрополитен, където се запознахме.
Нямате представа колко го боготворят
всички. Колко са земни и обикновени
големите певци. Такава е и новозеландката
Кири Те Канава. Като влезеше в театъра,
портиерите стават на крака винаги. Тя
отива при тях, здрависва ги… Така правеше
и Доминго. Когато влезе в кантината
всички започнахме да ръкопляскаме. „О,
не на мене, браво на вас, че показвате
високо изкуство… Искам да ви почерпя…“
Така постъпи и Пиеро Капучили, когато
бяхме на Арена ди Верона. Събираше ни и
ни черпеше…
– Как
подготвяте дадена роля?
Когато
получа ролята, най-напред прочитах
всичко за епохата, за която е написана
операта. Исках да влизам в кожата на
героините си. Научавах всички реплики
на колегите си, защото много е важно да
знаеш какво ти пеят, за да можеш да
реагираш. Освен вокалния образ, трябва
да имаш и драматичния образ. Когато и
двете неща се съчетаят, постигаш някакъв
връх.
Когато започваш да работиш с корепетитора, много важно е какво пише под пианото от автора, какви динамики е създал за оркестъра, за да можеш да се съобразяваш къде можеш да пуснеш глас, къде можеш да го прибереш. Тогава нашите диригенти се съобразяваха с това. На първо място слагаха певеца, а оркестърът звучеше като акомпанятор. Сега времето е много динамично и за съжаление за 20 дни се вдига една постановка. Ние имахме на разположение месец-два, особено когато се прави руска класика, която е много трудна. Тогава имахме възможност освен корепетиторските часове за индивидуална работа, да минем заедно с него ансамбловите изпълнения, после индивидуална работа с диригента и чак тогава слизаме на сцената, съвсем готови музикално, за да работим с режисьора. Освен това за една постановка бяхме по няколко състава, с които всеки си изграждаше ролите.
– Можем ли да говорим
за потребност от единство между духовната
и певческата хигиена?
Това е
задължително условие в актьорството,
защото това, което носиш в себе си,
показваш и на сцената. Голямата режисьорка
Галина Вишневска веднъж ми каза: “Всичко
се вижда на сцената. Ти си артист“.
Образът се изгражда не само с пеене и
звукоизвличане, а с лице и поведение.
– Каква е
цената на славата?
Много е висока.
Най-напред съм лишила семейството от
присъствието си. Дъщеря ми израстна при
моята майка. Когато не пътуваше с мен,
съпругът ми също се грижеше за нея, но
друго е майката. Когато се прибирах от
чужбина, на мене казваше мама Стефче, а
на баба си – майко. Не можах да й помогна
и когато израстваше и имаше най-голяма
потребност от мене. Чувствам се много
виновна. Затова сега гледам да компенсирам
с внучката ми, защото имам време и
възможности.
Ако някой мисли, че като ходим по чужбина сме видяли всичко, много се лъже. Животът ни там е репетиция – хотел, хотел – репетиция. Абсурд е да си позволиш цигари, алкохол или газирано. Ако е студено, ставаш заложник на хотела и гледаш през прозореца как вали дъжд или сняг. Увиваш се със шалове, вземаш такси, за да отидеш до театъра на репетиция или представление и после обратно по същия начин. Това е.
И въпреки всичко, ако трябва да избирам отново пътя си, бих го повторила, защото операта даде смисъл на живота ми.
- На колко езика, освен на български, сте пяли?
Руски, италиански, френски и немски.
– Каква
беше публиката, пред която сте показвали
своето изкуство и талант?
Най-хубавата
публика беше и си остава в Стара Загора.
Това е публиката, която ме създаде,
защото винаги съм чувствала любовта и
отношението й към мене. А това е много
важно за артиста. В Софийска опера беше
много трудно, докато се наложа, независимо
че ме познаваха. Винаги ме сравняваха
с Надя Афеян,
с Илка Попова, Стефка Попангелова,
Александрина Милчева, Христина Ангелакова.
Но тогава си знаехме йерархията.
– Преди
излизане на сцена имахте ли някакви
ритуали?
Аз съм вярващ човек и
винаги на тоалетката за гримиране си
нареждах иконите и снимката на баща ми,
който ми беше най-големият критик. Той
никога не ми каза „много хубаво, браво“.
Винаги вървеше след мене и ми нареждаше
– това не изпя, това не направи както
трябва, помисли си. Такъв подход помага
много. Не е нужно артистът да се
главозамайва, защото в изкуството таван
няма. При моите пътувания винаги съм си
купувала малки куклички клоуни. Моята
професия е същата като на клоуните: на
сцената си блестяща царица, графиня и
пр., след аплодисментите зад кулисите
си почти никой. Прибираш се сама в стаята
и на сутринта – пак започваш отначало.
Как изглежда сега Старозагорската
опера?
Почти два сезона съм тук.
Освен, че съм Почетен член на операта,
както ме произведе преди години
тогавашният директор Румен Нейков,
сегашният Огнян Драганов ме направи
„Почетен солист на Старозагорската
опера“, за което съм безкрайно благодарна.
От 1999 г. съм Почетен гражданин на Стара
Загора и съм носител на наградата
„Христина Морфова“.
Когато преди две години се върнах в Стара Загора ме удари новината, че Министерство на културата иска за закрие операта ни. Все едно ме прободоха с нож, кръв ми капеше от сърцето. Много помогна Общината, за което безкрайно благодарим. Вече се промени отношението на Министерство на културата към нас и не напразно. Прекрасни млади ентусиазирани оперни солисти имаме. Ръководството на трупата е много амбициозно и с подчертани мениджърски и естетически качества. Според мене много е необходимо за младите певци да има диригент, който непрекъснато да работи с тях. Сега за премиерата на „Бохеми“ със солистите работи италианският диригент Мауро Фабри, който едновременно с това е и корепетитор. Резултатите от тази колаборация са перфектни. Друго е, когато си млад, да има кого да попиташ, да ти покаже, да му се довериш. Вокалната техника също трябва да се поддържа с вокален педагог.
– Какъв е
Вашият ангажимент към операта сега?
Реших
да помогна на хористи в интерпретация.
С всеки, който желае, работя вокално. Не
съм вокален педагог и се уча заедно с
тях. Аз им предавам това, което зная,
което съм научила с моите педагози и
диригентите по света.
– Госпожо Минева,
защо се върнахте отново в Стара Загора,
а не останахте в столицата, където всички
възможности са по-големи?
Ако
трябва да бъда максимално откровена –
защото бях решила, че ще умирам и да умра
в родния си град. Направих белодробна
емболия и едва ме спасиха. Имам чувство
за хумор и често се шегувам най-вече със
себе си, но за първи път се уплаших след
като ми се обясни за какво става дума.
Всичко в София раздадох като за последно…
и сега се смея на глупостта си. Тук моите
колеги и съграждани ме приеха толкова
топло и сърдечно, че това ми даде сили
и кураж и живея нов живот.
(край на цитата)
Прекрасно интервю в стила на Стефка Минева – обстойно, добре аргументирано изреждане на възлови моменти от артистичния живот на тази амбициозна и упорита певица, достигнала върховете на вокалното изкуство. Колко съвременни певци и певици могат да се похвалят за такива изяви по целия свят, каквито е имала на тяхната възраст Стефка Минева? Разбира се, сега времената са други, но все пак има стандарти, които не се изменят.
Старозагорци се гордеят със своята видна съгражданка Стефка Минева. Така през март 2017 г. в Стара Загора е имало музикално събитие посветено на нея – творчески портрет на певицата, за което четем в информация на регионална библиотека „Захарий Княжески“:
Събитие, посветено на оперната певица Стефка Минева (25.03.2017)
25 март 2017 г. (събота), 11:00 ч., зала първи етаж
Една старозагорка, омаяла
света
Творчески портрет на Стефка Минева
направи Татяна Станчева, известна
старозагорка, председател на СНЦ
“Приятели на Старозагорска опера“ –
на 25 март от 11 часа в Залата на РБ “Захарий
Княжески“. Бяха показани
и записи от личния архив на певицата,
правени по време на нейните гостувания
по световните оперни сцени (…)
(край на цитата)
Цитирах само началото на информацията, остатъкът е биографична справка и творчески път на певицата, за които писах подробно по-горе в моята статия. Има редица снимки от това събитие, някои от които ще покажа след статията.
И като последна информация в статията от 2018 г. – нещо от септември 2017 г., което показва, че Стефка Минева продължава с музикалната си дейност, макар и в друга област:
Портал „NBP.bg“
Концерт на артисти от студията на именитата оперна певица Стефка Минева
27 септември 2017, СЦЕНА
Именитата ни оперна прима Стефка Минева от година и половина е вокален консултант на артист-хористи от Държавна опера – Стара Загора. В концерта на 7-те артисти от нейната студия – на 27 септември от 17 часа във фоайето на Операта – ще чуете 13 изпълнения (арии и дуети) от оперите „Дон Жуан“ и „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт, „Дама Пика“ от Чайковски, „Отело“ и „Трубадур“ от Джузепе Верди, „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, “Кармен“ от Жорж Бизе, „Момчил“ от Любомир Пипков. Клавирен съпровод – Ерна Пушева, Полина Влахова и Светлана Денева.
Изпълняват артист-хористите – Лиляна Ходжева, Теодор Петков, Нели Нечева, Християна Христова, Кремена Добрева, Ивона Иванова, Камелия Стойчева.
(край на цитата)
Нека днес на 5 февруари 2018 г. да поздравим Стефка Минева и си спомним за нейния баща Миньо Минев, роден на днешния ден преди 99 години. Да се надяваме, че догодина по това време ще има големи тържества във връзка с неговия 100-годишен юбилей!
Мир на праха му!“
(край на статията от 2018 г.)
А ето какво написах една година по-късно – на 5 февруари 2019 г.:
„Годината 2018 измина, дойде днешният 5 февруари 2019 г. и ето имам нов материал от Стефка Минева, който с удоволствие ще цитирам. Нека отбележка, че от доста време тя чете (или преглежда) много от моите статии на оперни теми тук във ФБ, което виждам от кликванията на редица снимки към тях. Това особено ме радва, защото нашата връзка е вече многогодишна, макар и лично да не се познаваме. Респект за този знак на внимание към моята особа.
Вярна на стила и вярността си към портал „Долап“ (не знам откъде е дошло това име), знам само че Стефка Минева дава последното си интервю, което днес ще приложа именно в този портал. Ето:
„Госпожо Минева, откъде тръгва жизненият и творчески път на баща Ви – оперния солист Миньо Минев?
Джинсът ни по линия на баща ми е от два края на България – Мъглиж и Сливен, от известната тогава фамилия търговци Долапчиеви. Татко ми е роден в Сливен. Прадядо ми е бил игумен в Мъглижкия манастир. След служба обичал да сяда под сянката на голямо крушево дърво и разпореждал: “Попадийо, донеси ракийка да ме парне!“.
(край на цитата)
Дали този портал няма връзка с това фамилно име ДОЛАПЧИЕВИ? На това може да отговори само уважаемата Стефка Минева.
Цитирам статията от 29 януари 2019 г.:
Портал „Долап.бг“
Росица Ранчева
Световната оперна прима Стефка Минева с най-личното си интервю за баща си Миньо Минев: “40 години татко ми отдаде на Старозагорската опера“
На 5 февруари 2019 г. се навършват 100 години от рождението на Миньо Минев (5.02.1919 – 8.11.1984), дългогодишен солист на Старозагорската опера, певецът, който носеше повече от 40 години теноровия репертоар на музикалната институция. Десетки са създадените и интерпретирани от него роли, някои от които и до ден днешен останали като пример за високо изкуство.
„Dolap.bg“ благодари на Почетния гражданин на Стара Загора маестра Стефка Минева за споделените спомени за баща й, един от основателите на Старозагорската опера, оставил трайна диря в музикалния и културния живот на града и България.
Госпожо Минева, откъде тръгва жизненият и творчески път на баща Ви – оперния солист Миньо Минев?
Джинсът ни по линия на баща ми е от два края на България – Мъглиж и Сливен, от известната тогава фамилия търговци Долапчиеви. Татко ми е роден в Сливен. Прадядо ми е бил игумен в Мъглижкия манастир. След служба обичал да сяда под сянката на голямо крушево дърво и разпореждал: “Попадийо, донеси ракийка да ме парне!“.
Запомнила съм като малка, че на масата у дома всеки си имаше място. Татко като седне, по подобие на дядо му поп, казваше на майка: “Йовче, донеси ракийка да се почерпим!“.
Татко ми израства в Стара Загора. Учи и завършва успешно Търговската гимназия и е бил банков чиновник. Баща му не е давал дума да се издума да бъде певец, но и той не е имал такива намерения. Но, съдбата си знае работата.
Майка ми е пеела в църковния хор при църквата „Света Богородица“. Там се запознават, харесват се и се залюбват. Покрай нея и татко започва да пее. Фактически, майка ми е тази, която му подава ръка. И двамата не са имали музикално образование, но са имали красиви и силни гласове. Диригентът на църковния хор чува баща ми и му казва: “Миньо, пееш много хубаво и трябва да постъпиш в Оперната дружба“. Татко се престрашава и се представя на ръководителите тогава на операта Ничка и Георги Баталови, родителите на голямата диригентка Росица Баталова. Прослушват го и го приемат. Макар и необработен, имал е хубав теноров глас и му поверяват първата роля – Никола от операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов.
Майка ми също беше певица – спинтов сопран. Играла е Тоска от едноименната опера на Пучини, Русалка от Даргомижски… Когато започнах да разбирам, поради заболяване изпълняваше по-малки роли. Няма да я забравя като прекрасна Цилика в „Царицата на чардаша“.
Как продължава творческият път на младия Миньо Минев?
От Оперната дружба изпращат и двамата с майка на специализация в София при двамата най-големи педагози. Тя попада във вокалния клас на Христо Бръмбаров, а татко – при Илия Йосифов. Така получават някаква школовка, без знания по солфеж. Били са добри слухари и като им изсвирят на пианото съответната пария, я запомнят и интерпретират много бързо. И така започва кариерата му на професионална сцена. Родителите ми изиграват голяма роля за одържавяването на Старозагорската опера.
Доста по-късно, през 1955/56 г. баща ми, Руслан Райчев, Никола Николов, Димитър Узунов и Надя Шаркова бяха изпратени на специализация в Большой театър.
Изключително голяма роля за певческото израстване на Миньо Минев изигра маестро Димитър Димитров. Много са работили заедно, но и много конфликти са имали, защото татко защитаваше младите хора да тръгнат напред. Но винаги са били в особени приятелски отношения. Събираха се често в двора на вуйчото на Димитров, където и той живееше. Играеха табла „до посиняване“.
Диригентът Руслан Райчев също е работил много с баща ми. Често го канеше на гастроли в Софийска опера. Бяха много големи приятели с другия диригент Ромео Райчев и съпругата му Надя Харитонова.
Кои и колко роли изпълни Миньо Минев на сцената на Старозагорска опера?
Изключително много са ролите, които изпълнява през целия си творчески път. Беше лиричен тенор. Изпълняваше Алфред в „Травиата“, Граф Алмавива в „Севилският бръснар“, коронна роля му беше Ленски от „Евгений Онегин“, в „Царска годеница“… С годините си позволи да „слезе“ и на по-драматичен репертоар. Направи успешен Дон Карлос в едноименната опера на Верди, Дон Хосе в „Кармен“, Надир в „Ловци на бисери“, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Исмаил в „Набуко“, в „Луд Гидия“… С малки изключения години наред носеше теноровия репертоар на Старозагорската опера.
Много красиво подхождаше към височините. Стигаше до си, си-бемол. Но много меко подхождаше към тях, със светъл тон. Скоро слушах негов запис почти в края на кариерата му във „Фаворитката“. И като го слушам как пее, мисля си колко млади хора могат да му завидят на тембъра и то малко преди да излезе в пенсия, която за съжаление не можа да получи. Около него имаше някаква магия. Увличаше партньорите с поглед, със жест, с темперамент и затова представлението беше освен музикално и театрално вълнение и преживяване.
Коя беше любимата му роля?
Две са – Ленски от „Евгений Онегин“ и Алфред от „Травиата“. Татко имаше много хубаво качество. Когато се качеше на сцената, забравяше, че е Миньо Минев в живота. Той „надяваше ръкавицата“ на героя си. Това качество вероятно от него съм придобила. Така и аз обичам да влизам всецяло в образа на героинята си. Освен с гласа си, той правеше театър. И нямаше зрители, които след представление, да излизат равнодушни. По този начин той „запалваше“ и партньорите си на сцената. Имаше прекрасни колеги. Бяха като голямо семейство и от раз им се получаваха спектаклите. А тогава се правеха много големи постановки – руска и италианска класика, български заглавия. Всичко се изпълняваше на български език.
Как се готвеше за представленията?
Беше някакъв ужас вкъщи. Когато имаше спектакъл, вкъщи беше абсолютна тишина. Не се гъква, не се говори, не се вдига шум. За обед винаги татко хапваше по една пържолка. Спомням си голямата готварска печка. Винаги на края й стоеше отвара, пълна с ленено семе и той често, често отпиваше по една глътка. Хубаво било за гласните връзки.
Баща ми беше единственият оперен певец, известен в България, а може би и в света, който пееше със сушена слива в устата, скрита под езика му. Не зная как тази слива не излизаше от устата му като пееше. Винаги си имаше хапченца – някакви витаминчета, които си разделяше на половинки и ги пиеше наведнъж.
Татко ми беше гледан като „писано яйце“ от майка ми и майка му – мама Ани, както я наричахме, баба ми Стефанка, на която съм кръстена. На трапезата, само да погледнеше към нещо – солница, вода, веднага му се поднасяше. Мама Ани казваше, че мъжът, т.е. татко, е глава на семейството и всички трябваше да му угаждаме и да се съобразяваме с него.
Как баща Ви, който няма музикално образование, стигна до много високи творчески постижения?
С много труд, с много пеене и учене отвсякъде от където е възможно. Голяма роля играеха корепетиторите и диригентите. Те много помагаха за изграждането на певеца. Безкрайно благодарна съм на маестро Димитров и на Елена Корабарова, които ме изградиха като певица и като човек. Когато бях поканена в Софийска опера, много от порядките не можех да понасям и оттам нататък да надграждам това, което тук съм получила като основа. Предполагам, че и при баща ми е било така. Освен това, те са се учили и един от друг. Навремето и Стойко Диков е бил вокален педагог, който също е помагал. Те също бяха големи приятели.
Освен в България, Миньо Минев канен ли е на гастроли в чужбина?
В онези соцгодини те нямаха възможност да преминат „желязната завеса“. Ходеха в соц. страните. Извън тях – пя единствено в Албания. Много често гостуваше в Румъния, Чехословакия, Полша, Унгария, СССР…
Излизали ли сте на сцена заедно – баща и дъщеря?
Да и то не веднъж – в „Кармен“ – аз Кармен, той Дон Хосе, в „Евгений Онегин“ – той Владимир Ленски, аз – Олга. Татко беше много емоционален и чувствителен. Като ме видеше на сцената и все плачеше. За премиерата на „Евгений Онегин“ маестро Димитър Димитров реши да не рискува и да не го пуска, а да пее Васко Недев. Добре, но в последния момент той се разболява и Миньо Минев трябваше да пее. Помня като днес, на сцената аз съм седнала на пейка в гората, той над мене пее „Я люблю, Вас, я люблю Вас, Ольга…“ но ръката му трепери… А аз в моята младост и самоувереност на 23 години, артистично се обръщам към него и тихичко му казвам: “Спокойно, спокойно…“ Заедно играхме в „Ивайло“ на Марин Големинов, в „Царска годеница“, в „Севилският бръснар“…
Аз толкова не се вълнувах, но татко се вълнуваше много, защото винаги ме следеше. Всяка стъпка, всеки тон ми следеше. И ако нещо не направя, веднага с очи ми показваше, че имам пропуск. За мен беше от полза да играя с него на сцената. Друго е усещането, когато знаеш, че до себе си имаш човек, който може веднага да ти подаде ръка и да ти помогне. Той по принцип обичаше много да помага на младите колеги. Корепетиторката Елена Корабарова ми е споделяла, че татко ми е „водил“ младите си колеги за ръчичка на сцената и им е показвал какво и как трябва да направят.
Госпожо Минева, кои са уроците, които научихте от баща си и колегата си Миньо Минев?
Не е тайна, че татко не даваше дума да се издума, да кандидатствам в Консерваторията за оперна певица. Той знаеше, че това е трудна професия, която изисква много жертви, но съдбата друго беше решила.
Научи ме на хигиена на гласа, на тялото и на духа. И още, че не бива да се отказвам при трудностите. Дори само това, което съм гледала на сцената с него и съм попивала – не е малко. И на труд, труд, труд – много труд. Сега си давам сметка, че е бил прав.
Когато след Консерваторията се върнах в Стара Загора и постъпих в операта, маестро Димитров реши да ми даде ролята на Еболи в „Дон Карлос“. Още като чу, татко отсече: “Стефче, това не е за теб! Трябва да минеш през по-голяма мелачка от партии, за да получиш техника. Тази роля не е лесна!“. Аз обаче с присъщата ми на младостта самоувереност, казах „Не, ще я направя!“. Да, но на генералната репетиция „скъсах“ каденцата в първо действие и от тогава ми остана травма за години напред.
Как ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на баща Ви?
От ръководството на операта зная, че се подготвя тържество за отбелязване на 100-годишнината от рождението на Миньо Минев, който е един от основателите на Старозагорската опера и дългогодишен неин солист. Колегите – тенори са изявили готовност да изпълнят арии от репертоара на юбиляра. Вероятно ще има и думи за неговия жизнен и творчески път. Няма да скрия, че ми е приятно това внимание. От друга страна е добре сегашните артисти да научат за онези, които са проправяли и отстоявали пътя, който и за него, и за мене, и за тях – е Кауза.
(край на цитата)
Това последно интервю на Стефка Минева отпреди няколко дни особено ми хареса. Нищо до сега да не бях написал както за нея, така и за баща й, то щеше да изиграе много по-голяма роля, защото е споделено от самия извор. Казвал съм и в други мои статии, че особено обичам да пиша за оперни артисти, за които получавам информация от самите тях или от техни най-близки, много често – техни деца или внуци. Така беше с Дарина Такова, Елена Филипова, Виолина Ангелова, Соня Хамерник, Елена Балджиева, Валентина Куцарова, Николай Здравков, Тодор Бонев и много други, така е днес и със Стефка Минева и Миньо Минев.
(край на статията ми за Миньо и Стефка Минева през 2019 г.)
Пак трябва да повторя думите си от началото на 2019 г. с малко изменение:
„Годината 2019 измина, дойде днешният 5 февруари 2020 г. и ето имам нов материал за Стефка Минева, който с удоволствие ще цитирам днес. Нека отбележа, че от доста време тя чете (или преглежда) много от моите статии на оперни теми тук във ФБ, което виждам от кликванията на редица снимки към тях. Това особено ме радва, защото нашата връзка е вече многогодишна, макар и лично да не се познаваме. Респект за този знак на внимание към моята особа. Дано през тази 2020 г. отделя време при престоя ми в България и отида за 2-3 дни до Стара Загора – там имам добри приятели и положително ще се постарая да се срещна със Стефка Минева, което отдавна планувам.
А сега за статията, за която загатнах по-горе. Както е известно, през ноември 2019 г. в Стара Загора се проведе традиционния вече Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), което е събитие от извънрегионален характер, при което често се изнасят нови оперни и балетни продукции, които се отразяват редовно в централни и местни медии. Понеже през 2019 г. Стефка Минева имаше кръгъл рожден юбилей през май с.г., ръководството на Старозагорската опера прояви голямо внимание и респект към дейността й, което се изрази в организирането на впечатлителен концерт по време на ФОБИ в Стара Загора. Този концерт се състоя под формата на „Пета вечер на ФОБИ“ и бе отразен в медиите. На концерта са взели участие редица известни български и чуждестранни артисти, между които Калуди Калудов, Александър Крунев, Татяна Шиварова, Нико Исаков, Беса Лугичи, Саня Анастасия, Веселин Михайлов.
След концерта е имало редица изказвания, прожектирани са части от оперни изяви на Стефка Минева на различни сцени. Директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов споделя свои спомени от минали години, когато е работил в Софийската опера и помни оттогава изявите й на тази сцена. Въобще цялата вечер е протекла при една приятна и интересна атмосфера.
И при този случай една от най-хубавите статии, която основно описва тази юбилейна вечер за Стефка Минева е от журналистката Росица Ранчева, която и при други поводи пише статии за Стефка Минева. Именно с такава нейна публикация аз завърших последната си статия за Миньо и Стефка Миневи на 5 февруари 2019 г. Цитирам въпросната публикация като последна информация в днешната ми статия:
Портал „Долап.бг“
Росица Ранчева
Стефка Минева: “Три неща трябва да притежава добрият певец – ум, глас и сърце“
Петата вечер на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) беше посветена на 70-годишнината, 50 от които на сцената, на световната оперна прима, Почетен гражданин на Стара Загора Стефка Минева.
Вълнуващото преживяване започна в по-интимен кръг в барчето на операта, което беше препълнено с почитатели, колеги и възпитаници на юбилярката. Със съдействието на Държавен архив, стените бяха украсени с афиши на спектакли на Старозагорската опера с участие на младата певица, както и табла със снимки от различни постановки, световно известни партньори, отзиви и пр. Водещата на срещата Елена Драгостинова, директор на Къщата-музей „Борис Христов“ в София, умело провокира г-жа Минева към откровеност за началото на творческия й път, за ролята на родителите й – също оперни певци Йовка и Миньо Миневи, диригентите, учителите й, критиката и пр.
Първото излизане на сцена на Стефка става, когато е едва на 4 годинки в операта „Лакме“ от Делиб. Следва участие в „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Бохеми“ и пр. Първата й професионална изява е след завършване на Консерваторията през 1972 г. в ролята на Берта от „Севилският бръснар“, заедно с татко й Миньо като Граф Алмавива. Участие с него има по-късно и в „Кармен“, „Евгений Онегин“ и др. През 1976 г. печели конкурса за млади оперни певци – сребърен медал, като златен не се присъжда и се завръща в родния град като солистка на операта. Софийска опера я открива, когато „спасява“ от провал „Трубадур“ с участие на Райна Кабаиванска, поради заболяване на „циганката Азучена“. Получава предложение да бъде назначена в Метрополитен опера, но за изпълнение на по-малки роли. Гордата българка отказва, завръща се в родината, за да изгради големите си над 40 роли. Според певицата изключително много надгражда в актьорско отношение след половингодишното си обучение при Борис Покровски в Москва. Там тя обиква руската класическа опера, която й носи големи творчески успехи по света.
Г-жа Минева заяви, че винаги с удоволствие и отдаденост е участвала в български опери. А Александър Йосифов специално за нея е написал „Почивка в Арко Ирис“.
От няколко години Стефка Минева е консултант на хора на Държавна опера Стара Загора. Тя съветва „децата си“ – младите колеги да участват при всяка възможност в конкурси, защото повечето от тях изискват камерно пеене, различни стилове, разнообразен репертоар. От друга страна от там може да стартира и кариерата им. На младите оперни певци пожелава да бъдат себе си, да имат кураж и да обичат това, което правят в оперното изкуство. За да бъде един артист на ниво трябва да притежава три неща:ум, глас и сърце.
По време на срещата бяха прожектирани видеозаписи с участието на Стефка Минева в различни роли и постановки. Организаторите предложиха на публиката снимки на актрисата, върху които тя дълго раздава автографи.
Под диригентската палка на Владимир Бошнаков, концертът посветен на маестра Минева започна с увертюра към „Кармен“ в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Стара Загора. Водена умело и много интелигентно от актрисата Силвия Лулчева по сценарий на журналиста от БНТ Миглена Стойчева, публиката изживя вълнуваща вечер, в която музиката начерта траекторията на един живот, посветен на операта и изживян стократно на сцената, чрез героини със силни характери. Блестящата сценична биография и кариера на мецосопраното Стефка Минева беше припомнено с помощта на фрагменти от опери, повечето от които самата тя е изпълнявала великолепно на сцената, с помощта на приятели и колеги, които през годините са били свързани с нейните звездни мигове на артист. А щом става дума за мецосопран с голяма кариера, няма как вечерта да не започне с операта „Кармен“. Стефка Минева буквално е отгледана в Старозагорската опера. И двамата й родители са основатели и солисти на този театър. Затова не е чудно, че и нейната кариера тръгва точно от тази сцена. Пак тук Стефка Минева прави своя дебют в ролята на „Кармен“. След премиерата не друг, а Розалия Бикс – безспорният капацитет и последна инстанция в музикалната критика по онова време, пише статия със заглавието „Старозагорската „Кармен“ има Кармен“.
На екрана беше прожектиран фрагмент от първо действие на операта „Кармен“ с участието на Стефка Минева, видеозапис от Седмия ФОБИ.
По лично настояване на маестрата Александър Крунев изпълни ария на Тонио от операта „Палячи“ от Леонкавало.
Със следващата изпълнителка в концерта Стефка Минева е свързана още от студентските си години. И двете са в класа на вокалния педагог професор Сима Иванова. Учителката им умеела да създава топли отношения между своите студенти. Съдбата обаче разделя двете певици, защото едната остава в България, а другата е отведена от кариерата си в чужбина. Срещат се отново след години, в продукцията на „Джоконда“ на сцената на Софийската опера. Стефка Минева минава през труден период заради тежко заболяване на съпруга й. Тогава единствената колежка, която й предлага помощ и разбиране е точно Татяна Шиварова. Тя изпълни ария на Манон, от едноименната опера на Джакомо Пучини.
Следващите гости в концерта бяха двама кавалери на оперната сцена, които Стефка Минева много обича. Единият помни от първите му стъпки в професията. Дошъл направо от студентската скамейка, но очаровал всички солисти на Софийската опера със сладкия си теноров глас, който няма конкуренция и до днес. За другия, Стефка Минева не помни точното оперно заглавие, в което за пръв път го среща, но казва, че имат топло приятелство и си помагат и до днес. Двамата изпълниха най-красивия и труден дует за тенор и баритон от операта „Силата на съдбата“. Самата Стефка Минева също е имала щастието да се превъплъти в предизвикателната партия на Прециозила от тази опера. Но за съжаление не я е пяла така често, както своите коронни вердиеви партии като Азучена и Амнерис например.
Дуетът на дон Алваро и дон Карлос, изпълниха Калуди Калудов и Нико Исаков.
Връщайки се към началото на своята кариера Стефка Минева не пропуска да си спомни за първия си вокален педагог – Пенка Гекова. С нея тя работи тайно от баща си, тенорът Миньо Минев, защото той бил категоричен противник на идеята дъщеря му също да стане певица. Мечтаел да я направи фармацевт. Но съдбата си знае работата. Три шамара са цената, която Стефка Минева плаща, за да последва мечтата си. Първият получава от баща си, когато я залавя на местопрестъплението в операта да се разпява с Пенка Гекова. Другите два получава пред вратата на изпитната комисия в Консерваторията. Когато идва нейният ред да пее, тя уплашено решава да си тръгне. Този път шамарите са от самата Пенка Гекова, но точно те помагат на Стефка Минева да се яви пред комисията. Може би тези спомени за първите стъпки в кариерата са причина голямата ни певица да е съпричастна към вълненията на младите й колеги днес. Точно една такава млада певица беше следващата участничка в концерта. Стефка Минева признава, че това е голямата любимка на публиката в Стара Загора. Нарича това момиче свеж полъх и то наистина донесе свежест на сцената с Валс на Жулиета от „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно и прекрасната Беса Лугичи.
Любопитно е, че по време на следването си в Консерваторията Стефка Минева вечно получава ниски оценки на изпитите си по пеене, защото преподавателите й спорят какъв глас е. Професор Бръмбаров твърди, че е сопран, а преподавателката й Сима Иванова, че е мецосопран. В спора се включва и професор Илия Йосифов. Той поема класа, в който учи Стефка Минева след трети курс. Заради тези разногласията за гласа й, винаги се оказвало, че ако единият професор е доволен от материала, който пеела на изпитите, другият е категорично против. Докато в края на четвърти курс Бръмбаров не организира в Плевен спектакъл на „Севилският бръснар“ с участието на студенти. Тогава чува Стефка Минева в партията на Берта и отсича : “Сега вече се убедих, че си мецосопран!“
Следващият изпълнител в концерта беше един от хората, които днес решават сложния въпрос кой е сопран и кой мецосопран в качеството си на декан на Вокалния факултет на Държавната музикална академия – проф. Нико Исаков. Той изпълни ария на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди.
Световната кариера на Стефка Минева започва с явяването й на 6-тия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1976 година. Точно там я чува импресариото Владарски и й предлага договор за постановката на „Хованщина“ в Женева. Продукцията е на един от най-големите оперни режисьори – Пиер Луиджи Пици. Пак операта „Хованщина“ води Стефка Минева на друга престижна оперна сцена – тази на Метрополитен опера. Там пее и Марина Мнишек от „Борис Годунов“. Преди обаче да я пуснат на най-голямата оперна сцена в Съединените щати, американците правят своеобразен тест на българката. Включват я в турне на трупата в големите американски градове. Пускат я да пее в „Кливланд“ без никаква репетиция. Тя се справя блестящо и това й отваря вратите на Метрополитен. На екрана беше прожектирана известната сцена с гаданието на Марфа от операта „Хованщина“ в изпълнение на Стефка Минева. Записът е правен в студио на Българската национална телевизия. Интересно е, че в този запис й партнира съпругът й Гено Генчев. Нямало кой да изпее единствената реплика на Галицин, а той така или иначе бил на снимачната площадка и набързо му намират костюм. И така двамата остават запечатани в архива на БНТ.
Кариерата на Стефка Минева я отвежда на редица престижни сцени и я среща с не една от знаменитите оперни звезди на нейното време. Сред партньорите й са Шърли Верет, Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Хосе Карерас, Мара Зампиери, Розалин Плаурайт, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мартти Талвела, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. На концертната вечер за нея пя друг български певец стигнал до световните сцени – Калуди Калудов. Той изпълни ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ на Пучини.
За следващия певец в програмата Стефка Минева казва, че е близка по старозагорска линия. На сцената са се срещали десетки пъти в оперите „Набуко“, „Риголето“, „Трубадур“ и „Аида“. Освен общите им спектакли ги сближава и общата им слабост към шегите и смеха. Това е баритонът Александър Крунев, който изпълни ария на Жерар от „Андре Шение“ на Умберто Джордано.
Следващата дама пристигна от Сърбия. Тя не е пяла никога заедно със Стефка Минева, но получава покана от нея за този концерт заради изпълнението й на Кармен. Стефка Минева я слуша на сцената в Стара Загора и преценява, че интерпретацията на тази певица доста се доближава до нейното лично усещане как трябва да се изпълнява Кармен. Саня Анастасия изпълни Хабанерата от операта на Бизе.
Стефка Минева е пяла ролята на Кармен само и единствено за българската публика. Даже нарича тази своя партия „роля за вътрешна консумация“. Първоначално учи операта на български, както се пее преди години във всички театри у нас и така и не се осмелява да обърне партията на френски. Дори й се е случвало да участва в спектакъл, в който тенорът Емил Иванов пее на френски, а тя му отговаря на български. Но нейният най-любим дон Хозе си остава тенорът Никола Николов. В забележителния концерт арията на Ескамилио прозвуча в изпълнение на един млад певец. Той е син на близката приятелка и колега на г-жа Минева, дългогодишната примадона на Софийската опера Мария Белчева. Куплети на Тореадора от „Кармен“– изпълни блестящо Веселин Михайлов.
Амнерис от „Аида“ е първата голяма партия, която Стефка Минева прави на професионалната сцена. Именно тук, в Стара Загора. Тя е и една от ролите, които най-често пее в своята кариера. Концертът завърши с един от любимите дуети за тенор и мецосопран – Радамес и Аида от операта „Аида“ изпълнен от Саня Анастасия и Калуди Калудов.
На финала, когато солистите излязоха за поклон, започна една сантиментална и много човешка публична изповед на хора, които назад през годините са били близко до големия талант и още по-голяма човечност на Стефка Минева:
„През далечната 1987 година бях в обслужващия персонал на Софийската държавна опера“, сподели директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов не като длъжностно лице, а като артист. „Зад кулисите строяхме декора на много тежка френска продукция на „Кармен“. Тогава видях едно огнено момиче, качено върху маса, което възпламени публиката и докосна най-искрените мои чувства, въпреки там, зад завесата. Това беше моята съгражданка Стефка Минева, която ми даде силата и куража да продължа напред, да поискам да се занимавам с това изкуство. Госпожо Минева, искам да Ви поканя на сцената, която винаги е била Ваша, е и ще остане за Вас завинаги! (Бурни и продължителни аплаузи). Сега нашата любима маестра е част от оперния ни театър и дава цялата си творческа енергия и целият си талант на всички нас. В изкуството винаги трябва да има двама, а с нея винаги може да се прави любов на сцената. Благодарим Ви от сърце! Дълбок поклон! Бъдете с нас! Дарявайте ни с всичко, което сте добили през годините! Ние сме с Вас! Благодарим Ви от все сърце!
Подаряваме Ви Почетния знак на нашата – на Вашата опера! Нека той бъде частица от нашето уважение, от нашето смирение и мълчание към изкуството Ви!
Убеден съм, че всички колеги от операта и публиката ни, изпращат най-добрата енергия и благопожелания за нашата прекрасна Стефка Минева!“, каза Огнян Драганов.
Последваха дълги аплодисменти и възторжени овации, както и цветя от Държавна опера Стара Загора, от министъра на културата Боил Банов, от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, от областния управител Гергана Микова, от Държавен музикален театър София.
„Много съм развълнувана, защото „изпях“ цялата концертна програма с моите колеги“, каза маестра Минева. „Безкрайно благодаря на всички, които дойдоха, за да споделят моя празник. Благодаря на моите колеги, с които делихме на сцената и радости, и мъки, и шеги…Безкрайно ви благодаря! За мене беше голяма чест, че се отзовахте на моята покана за участие. Благодаря на Огнян Драганов, който намери начин да направи този концерт. Безкрайно благодаря на вас – моята публика! Старозагорската публика със своята любов, със своята всеотдайност, великодушно ми прощаваше грешките, радваше се на успехите ми, подкрепяше ме, възнаграждаваше ме…Безкрайно ви благодаря! Дълбок поклон!“
Развълнуван Александър Крунев сподели: “Спомням си като бях млад певец в Софийска опера, се срещахме със Стефка. Тя дойде при мене и ми рече: “Дете, много хубаво пееш!“. От тогава така се наричаме: “Дете“! Дете, обичам те!“
„Спомням си разкошен „Реквием“ в Сиена. За мене беше чест да пея със Стефка Минева“, сподели Татяна Шиварова. „След това се срещнахме в много хубава постановка на „Джоконда“ в Софийска опера. Изпяхме я след това много пъти и тя беше моята мама… Както съм пяла с нея, никога и никъде другаде не се получи така хубаво“…
„За нас е чест, че сме поканени на този концерт, за да ощастливим себе си и да бъдем част от празника на Стефчето“, каза Калуди Калудов.
За публиката също беше чест и незабравимо удоволствие.
Росица Ранчева
(край на цитата)
Едно прекрасно структурирано четиво, което особено ми хареса – конкретно и стегнато, информиращо напълно миналото и настоящето на Стефка Минева – респект към авторката!
Нека днес на 5 февруари 2020 г. почетем 101 години от рождението на големия тенор Миньо Минев и пожелаем на дъщеря му Стефка Минева добро здраве, лично щастие и все така да се интересува от музикалния живот в Стара Загора и другаде.
…………