operastars – Seite 704

Сопранът от Швеция Катарина Лигендза празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, каква щастлива случайност през последните дни – да поздравяваме за годишнините им именити оперни певци: след Дмитри Хворостовски на 16 октомври (навърши 55 години), вчера Роландо Панерай (93 години!), а днес на 18 октомври 2017 г. ще поздравим и една изключително добра певица от втората половина на миналия век – щведското сопрано Катарина Лигендза (Catarina Ligendza), която днес навършва кръглите 80 години. Презимето й не звучи като шведско име – то е фамилното име на немския й съпруг, роден в Силезия / Полша (за това ще стане въпрос по-късно).

Тази знаменита певица е типичен представител на ония оперни артисти, да ги наречем „пеещи артисти“ (по немското определение „Singschauspieler“ – вече няколко пъти писах до сега за тоя тип оперни артисти), за които специализираната критика счита, че за цялостното изграждане на една роля не е достатъчно само гласовото й оформление, но и съответното артистично-драматично тълкуване. Катарина Лигендза например не е правила почти никога в кариерата си оперни записи в студио, намирала е, че те са незадоволителни при липсата на сценична обстановка и съответното развитие на действието, което става при реални условия. Единствено изключение е било при записа през 1976 г. на операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер, когато играе в ролята на Ева под диригентството на знаменития Ойген Йохум (Eugen Jochum).

Катарина Лигендза (по рождение Catarina Beyron) е родена на 18 октомври 1937 г. в Стокхолм и произхожда от музикално семейство – баща й Ejnar Beyron e тенор, майка й е сопраното Brita Hertzberg. И двамата й родители са имали големи успехи на сцената на Кралската опера в Стокхолм. Катарина сама решава да се отдаде също на вокалното изкуство, започва да учи първо в родния Стокхолм, после постъпва във Виенската музикална академия, след което от 1959 г. до 1963 г. учи в Баварската държавна музикална академия във Вюрцбург / Германия при Henriette Klink-Schneider. Окончателно продължава обучението си във Висшето музикално училище в Саарбрюкен / Германия при Josef Greindl. Още по време на обучението си дебютира през 1963 г. на оперната сцена в Линц / Австрия в ролята на Графиня Алмавива в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През 1964 г. е ангажирана в оперния театър в Брауншвайг / Германия, а от 1965 г. е приета в ансамбъла на театъра в Саарбрюкен, където остава до 1969 г. В този театър тя играе с голям успех главни роли в много опери, като: Елза в „Лоенгрин“ и Брюнхилда във всички части на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, Маршалката в „Кавалерът на розата“ и Арабела в едноименната опера от Рихард Щраус, Дездемона в „Отело“ от Верди и др.

След 1969 г. идва началото на една завидна кариера – през тази година е приета в ансамблите на два първокласни немски оперни театъра: „Deutsche Oper Berlin“ и „Stuttgarter Staatsoper“, на които тя е член 18 години – чак до 1987 г. Била е и член на ансамбъла на прочутата Държавна опера в Хамбург. По-късно Лигендза казва, че тя е привърженица на т.н. „ансамблови оперни театри“ – такива, които работят с постоянен състав, а не само с малко основни артисти и повече гости. Именно така е било в Берлин, в Щутгарт и в Хамбург, което е изиграло голяма роля за развитие на таланта й.

На това място аз бих отбелязал същото, но преди 25-30 години нещата стояха друго яче. Както в Германия, така и в много други европейски страни с оперни традиции финансирането на това „доста скъпо“ изкуство не е било така проблематично, както е днес. Оперните театри са имали много по-големи бюджети, държавните субсидии – далеч по-високи от днес и това е давало възможност за по-голям състав на ансамбъла. Спомнете си какво писах няколко пъти в последно време в мои статии за г-н Ролф Либерман – дълги години директор на Държавната опера в Хамбург през последните десетилетия на миналия век, за неговите финансови възможности като интендант на тази прочута опера, когато е давал на млади съвременни композитори високи хонорари за написване на нови оперни произведения, които да се поставят на сцената на този оперен театър. Същото се отнася и за много премиери на нови опери на музикални фестивали, най-често в Залцбург. А също и за редица оперни интенданти, които са разполагали с достатъчно субсидии да заплащат добри хонорари на световно прочути оперни артисти, диригенти и режисьори.

Днес това състояние коренно се е променило. Например тук в Германия много от по-малките оперни театри имат в момента ограничен основен състав, канят гости за голяма част от спектаклите си, доста оперни театри в териториална близост се обединяват (често някои биват закрити). По този въпрос писах преди една година за кризата в много оперни театри в Италия. Интересно: един от най-богатите във финансово отношение оперни театри в Европа – Виенската държавна опера, имаща до преди 3-4 години постоянен ансамбъл от над 200 души, направи преди пет сезона голямо редуциране на ансамбъла си и световно известни певци и певици там пеят като гости. Ето пример, взет от сериозен източник (на немски език):

WIEN / ÖSTERREICH (STAATSOPER WIEN)

(In der Spielzeit 2012/2013 große Veränderungen der Struktur des Ensembles (insgesamt 215 Personen): nur 63 ständige Mitglieder (z.B. Placido Domingo, Kurt Rydl, Klaus Florian Vogt – neuer Wagner-Startenor) und alle anderen 152 – als Gäste (z.B. Agnes Baltsa, Olga Borordina, Diana Damrau, Renee Fleming, Elina Garanca, Edita Gruberova, Magdalena Kozena – die Frau des Dirigenten Sir Simon Rattle), Anna Netrebko !, Nina Stemme – die Sängerin des Jahres 2012 (laut der Umfrage der Zeitschrift „Opernwelt“), Kiri Te Kanawa, Roberto Alagna, Piotr Beczala – neuer Startenor aus Polen (Rodolfo in „La boheme“ 2012 in Salzburg, Mimi – Anna Netrebko), Jose Cura, Juan Diego Florez, Thomas Hampson, Dmitri Hvorostovsky, Jonas Kaufmann, Rene Pape, Bo Skovkus, Rolando Villazon. Als Gäste sind und unsere bulgarische Sängerinen Vesselina Kasarova, Nadia Krasteva und Krassimira Stoyanova. Die Zahlen sind aus der Zeitschrift „Opernwelt“ entnommen).

Ето превод на основния текст на български език: през сезона 2012/2013 станаха големи промени в структурата на ансамбъла – от 215 артисти първоначално са останали само 63 постоянни членове (дават се някои имена), останалите 152 са вече гости (също примери с имена, в тях и наши български певци). Данните са взети от авторитетното списание „Opernwelt (Оперен свят)“.

Ще продължа за певицата Лигендза. В трите оперни театра – в Берлин, в Хамбург и в Щутгарт тя пее роли от различни стилове, композитори и епохи: Вагнерови опери (Изолда в „Тристан и Изолда“, Сента в „Летящият холандец“, Брюнхилда в тетралогията – в тази роля тя е играла и многократно в Байройт, във Франкфурт и с особено голям успех в Япония през 1987 г. при премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ в градовете Йокохама и Токио). Ето извадка за участията й в Байройт (на английски език) през годините 1971 до 1987:

Catarina Ligendza at the Bayreuth Festival

Catarina Ligendza started her Bayreuth career by singing Brünnhilde in Wolfgang Wagner’s Ring production. Her last performance was as Isolde the final year of Jean-Pierre Ponnelle’s production of Tristan und Isolde.

1971

Die Walküre (Brünnhilde)
Siegfried (Brünnhilde)
Götterdämmerung (Brünnhilde)

1972

Die Walküre (Brünnhilde)
Siegfried (Brünnhilde)
Götterdämmerung (Brünnhilde)

1973

Die Walküre (Brünnhilde)
Siegfried (Brünnhilde)
Götterdämmerung (Brünnhilde)

1974

Tristan und Isolde (Isolde)

1975

Tristan und Isolde (Isolde)

1976

Tristan und Isolde (Isolde)

1977

Tristan und Isolde (Isolde)

1987

Lohengrin (Elsa)
Tristan und Isolde (Isolde)

(край на цитата)

Освен това Лигендза играе в опери от Глук, Моцарт, Бетовен, Верди, Чайковски и в много от оперите на Рихард Щраус. Нейни партньори са били едни от най-известните артисти в тези години. В много от тези роли Лигендза гостува до 1988 година по най-известните оперни сцени в света – Виенската опера, в Лондон, в Париж, Миланската Скала, още през 1971 г. в МЕТ в Ню Йорк и на музикалните фестивали в Залцбург (предпочитана певица във Вагнерови роли от Херберт фон Караян, който я ангажира редовно от 1970 до 1982 г.) и Байройт (там „спасява“ като Елза една премиера на „Лоенгрин“ през 1987 г. (отразена в горния списък), също многократно пее в други роли).

Ето участията й на сцената на Виенската държавна опера (от 1971 г. до 1985 г.):

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Ariadne auf Naxos	Primadonna/Ariadne	14.10.1972–14.03.1974	4 mal
Der fliegende Holländer	Senta	12.03.1974–12.11.1983	5 mal
Der Freischütz	Agathe	25.02.1973–01.04.1974	2 mal
Die Walküre	Brünnhilde	02.01.1972–19.06.1982	9 mal
Fidelio	Leonore	04.01.1972–05.03.1976	4 mal
Götterdämmerung	Brünnhilde	10.01.1971–25.01.1975	5 mal
Lohengrin	Elsa von Brabant	23.12.1984–07.01.1985	4 mal
Pique Dame	Lisa	22.11.1982–12.12.1982	2 mal
Siegfried	Brünnhilde	06.01.1972–05.06.1977	5 mal
Tristan und Isolde	Isolde	07.10.1973–24.11.1984	10 mal

(край на цитата)

Дебюта на Катарина Лигендза във Виенската държавна опера е на 10 януари 1971 г. в ролята на Брюнхилда в „Залезът на боговете“ от Вагнер при следния състав на ансамбъла:

BESETZUNG | 10.01.1971

Dirigent	Horst Stein
Nach einer Inszenierung von	Herbert von Karajan
Bühnenbild und Kostüme	Emil Preetorius
Chorleitung	Norbert Balatsch
Siegfried	Hans Beirer
Brünnhilde	Catarina Ligendza
Gutrune	Gundula Janowitz
Hagen	Karl Ridderbusch
Gunther	Thomas Stewart
Alberich	Rolf Kühne
Waltraute	Grace Hoffman
Erste Norn	Margarita Lilowa
Zweite Norn	Gertrude Jahn
Dritte Norn	Gerda Scheyrer
Woglinde	Lotte Rysanek
Wellgunde	Rohangiz Yachmi
Flosshilde	Hilde Rössel-Majdan

(край на цитата)

Четем при тази изява и участието на българската певица Маргарита Лилова в ролята на Първа норна.

Последната изява на Катарина Лигендза във Виенската държавна опера е на 7 януари 1985 г. в ролята на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер при следния състав на ансамбъла:

BESETZUNG | 07.01.1985

Dirigent	Peter Schneider
Nach einer Inszenierung von	Joachim Herz
Ausstattung	Rudolf Heinrich
Choreinstudierung	Walter Hagen-Groll
Heinrich der Vogler	Jan Hendrik Rootering
Lohengrin	Plácido Domingo
Elsa von Brabant	Catarina Ligendza
Friedrich von Telramund	Hermann Becht
Ortrud	Dunja Vejzovic
Der Heerrufer des Königs	Hans Helm
Vier brabantische Edle	Franz Kasemann, Anton Wendler, Alexander Maly, Jaroslav Štajnc
Vier Edelknaben	Gertrude Lemberg, Martha Heigl, Senta Mayr, Erika Winter
Vier Kammerfrauen	Silvana Dussmann, Maria Wühl, Niki Liontas, Adelheid Schmid

(край на цитата)

Тук четем името на прочутия тенор Пласидо Доминго в ролята на Лоенгрин.

През годините на активната си певческа кариера Лигендза участва във филмирането на много опери: Сента в „Летящият холандец“ и Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, Агата във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Хризотемис в „Електра“ от Рихард Щраус. Нейни диригенти са били: Карлос Клайбер, Херберт фон Караян, Даниел Баренбойм, Лорин Маазел, Михаел Гилен, Волфганг Савалиш, Карл Бьом, Ойген Йохум, Хорст Щайн и др. Всички известни оперни режисьори от тази епоха са ръководили съответните постановки : Ахим Фрайер, Гьотц Фридрих (дълги години директор на Берлинската държавна опера), Херберт Вернике, Рут Бергхаус, Жан-Пиер Понел, Курт Хорес, Волфганг Вагнер (внук на композитора Вагнер), Аугуст Евердинг и др.

Като се информирах за тези големи участия на Катарина Лигендза по целия свят през 70-те и 80-те години на миналия век, ми хрумна да попитам тенора Михаил Светлев, който в тази епоха е имал редица големи изяви по световните сцени, дали е нямал изява заедно и с Катарина Лигендза. Той беше любезен да ми изпрати следния отговор:

„Catarina Ligendza пееше повече немски репертоар и се познавахме от Берлин. Там аз пеех само в италиански опери и не сме пяли заедно. Когато Караян ме покани в Залцбург на “Зоммер–фестшпилен” да пея Ерик в “Летящият Холандец”, тя беше ангажирана за Сента (сопрано). По това време в Залцбург (1980/81 ?) гостуваше и хорът на Софийска опера (за Реквиема на Верди, а и за Аида, мисля, вече забравих). Караян ме накара да изпея нещо на голяма сцена, за да чуе, дали съм все още така добър, както в неговата продукция “Трубадур” (от Берлин). Така, че аз се изправих на прослушване пред почти цялия хор на Софийската опера и бивши колеги. Дори и моят маестро Стоян Кисьов беше в хора и остана да ме чуе. Когато подписвах договора казах на Караян, че принципно не обичам да пея в немски опери, но той ми отвърна: “Тогава ще пееш, по италиански маниер” … Научих операта и отидох най-напред да я запишем. (Така работеше той – първо записва и след това се мотаеме по сцената с режисьора, а слушаме записа, за да не си хабим гласовете. Там вече пях и с Лигендза и имахме мизансценови репетиции. Както всички шведки, с които съм се срещал в живота си (и имам слабост към тях), тя беше мила в отношенията си със всички, включвам и себе си ! Не стигнах до представленията, защото въпреки, че записа който направихме за репетициите беше добър, се отказах … Йоан Холендер, който ме представяше, реши да продължавам с италиански опери, а да не тръгвам след Вагнер. (“После не си нито едното, нито другото”). Така и направих. Оставих многото пари … и предпочетох музиката, която повече ми се нравеше.

Пожелавам на Катарина (и дъщеря ми се роди по това време и нея кръстих Катарина). Дълголетие и Здраве … Поздрави!

П.П. Снимки с Катарина Лигендза не можах да намеря. Имаше един период, в който доста информации се разпиляха между жилищата ми в Европа и Америка!“

(край на цитата)

Сърдечно благодаря на Михаил Светлев за тази интересна информация!

През 1988 г. Лигендза решава да се откаже от оперната кариера, когато е на върха в развитието си. За многостранната си дейност е получила редица отличия и титли: „Berliner Kammersängerin“, „Württembergische Kammersängerin“, „Ehrenmitglied der Stuttgarter Staatsoper“ и др. През 1975 г. получава титла в Швеция в „Kungliga Akademin“, а през 2004 г. й е връчен там ордена „Litteris et Artibus“ лично от шведския крал Густаф XVI.

След приключване на певческата си дейност Лигендза се занимава с преподавателска дейност в Швеция и в чужбина. Често води майсторски класове в Германия, където е играла на толкова престижни оперни сцени. Ето една информация за такива вокални курсове през 2008 г.:

Junge Musikerstiftung > Meisterkurse Archiv > … mit Kammersängerin Catarina Ligendza

… mit Kammersängerin Catarina Ligendza

Vom 20.–25. Oktober 2008 wurde der Meisterkurs Gesang mit Frau Kammersängerin Catarina Ligendza in Bayreuth veranstaltet. Für die Korrepetion standen Herr Klubertanz und Prof. Hans-Georg Kluge zur Verfügung.

(превод: Фондация „Млади музиканти“ – архив за майсторски класове …… с Kammersängerin Катарина Лигендза

От 20 до 25 октомври 2008 г. се проведе в Байройт майсторски курс по вокално изкуство с г-жа Катарина Лигендза (Kammersängerin). За корепетитори бяха ангажирани г-н Клубертанц и проф. Ханс-Георг Клуге)

(край на превода)

От много години Катарина Лигендза е омъжена за немския обоист и диригент Петер Лигендза, роден в Силезия (сега в територията на Полша, по време на Втората световна война – част от Германия). Тя е възприела неговото фамилно име в певческата си кариера. С него е участвала в много съвместни концерти и записи в радиото.

Накрая цитирам един подробен списък на дискографията й на шведски език, в който са дадени и номерата на дисковете и съответните фирми, както и линкове в Интернет за справки – браво на шведските автори в Уикипедия:

Diskografi

Eva i Wagners Mästersångarna i Nürnberg. Dirigent Eugen Jochum. DG 3378068 (5 MC). Även som LP och CD.
Tredje Nornan i Wagners Ragnarök. Dirigent Herbert von Karajan. DG 457 795-2 (4 CD).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Med Helge Brilioth. Bayreuth 1974. Dirigent Carlos Kleiber. Golden Melodram GM 1.00.36. (3 CD). Även utgiven av Opera d’Oro. (www.amazon.co.uk).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Med Helge Brilioth. Bayreuth 1975. Dir. Carlos Kleiber. Premiere Opera 8138-3. (www.premiereopera.com). Även utgiven av House of Opera CD14131. (www.operapassion.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Bayreuth 1976. Dir. Carlos Kleiber. Premiere Opera 3297-3. (www.premiereopera.com). Även på House of Opera CD90555. (www.operapassion.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Bayreuth 1977. Dir. Daniel Barenboim. House of Opera CD14142. (www.operapassion.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. La Scala, Milano 1978. Dirigent Carlos Kleiber. Myto records MCD 993.208. (3 CD). Även utgiven av Premiere Opera. (www.premiereopera.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Stuttgart 1973. Dirigent Carlos Kleiber. Living stage LS 1052 P 2003. (3 CD).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Trieste 13 december 1969. Dirigent L. Toffolo. Melodram MEL 37072. (3 CD). Även på House of Opera CD14126. (www.operapassion.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Bayreuth 1987. Dir. Daniel Barenboim. House of Opera CD14142. (www.operapassion.com).
Isolde i Wagners Tristan och Isolde. Bayreuth 1977. Dir. Horst Stein. House of Opera CD14133. (www.operapassion.com). Alternativ bandupptagning från samma tillfälle: House of Opera CD83071.
Brünnhilde i Wagners Der Ring des Nibelungen. Dirigent Horst Stein. Bayreuther Festspiele 1971/72/73. Radioutsändningar: Bayerischer Rundfunk.
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Bayreuth 1971. Dir. Horst Stein. Premiere Opera 8670-4. (www.premiereopera.com).
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Bayreuth 1972. Dir. Horst Stein. House of Opera CD3620. (www.operapassion.com)
Brünnhilde i Wagners Der Ring des Nibelungen. Bayreuth 1961. Dir. Horst Stein. Opera Depot OD 10861-12.
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Bayreuth 1973. House of Opera CD13606. (www.operpassion.com).
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Frankfurt 1987. Dir. Michael Gielen. House of Opera CD 13626. (www.operapassion.com).
Brünnhilde i Der Ring des Nibelungen. Bayreuth 1971. Dir. Horst Stein. Opera Depot OD 10861-12. Delarna även utgivna separat. (www.operadepot.com).
Brünnhilde i Wagners Valkyrian. Bayreuth 1973. Akt 3. Ersatte p.g.a. sjukdom Berit Lindholm i akt 3. House of Opera CD14209. (www.operapassion.com).
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Bayreuth 1973. Dir. Horst Stein. Opera Depot OD 10932-4.
Brünnhilde i Wagners Valkyrian. Berlin 1984. Med Peter Hofmann. Dir. Jesus Lopes Cobos. House of Opera CD14224. (www.operapassion.com).
Brünnhilde i Wagners Valkyrian. Berlin 1984. Generalrepetition. House of Opera CD24711. (operapassion.com).
Brünnhilde i Wagners Ragnarök. Berlin 1985. Dir. Jesus Lopez Cobos. House of Opera CD99434. (www.operapassion.com).
Brünnhilde i Wagners Siegfried. Berlin 1985. Dir. Jesus Lopez Cobos. House of Opera CD24340. (www.operapassion.com).
Elsa i Wagners Lohengrin. Med Placido Domingo. Wien 1985. Dir. Peter Schneider. Premiere Opera 2208-3. (www.premiereopera.com).
Elsa i Wagners Lohengrin. Berlin 1982. Dir. Silvio Varviso. Premiere Opera 4983-3. (www.premiereopera.com).
Elsa i Wagners Lohengrin. München 1978. Dir. Silvio Varviso. DVD. Premiere Opera DVD 6159. (www.premiereopera.com).
Elisabeth i Wagners Tannhäuser. Berlin 1983. Dir. Jesus Lopez-Cobos. House of Opera CD84174. (www.operapassion.com).
Brünnhilde i Wagners Valkyrian. Dir. Carlos Kleiber. Premiere Opera 3208-3. (www.premiereopera.com).
Amelia i Verdis Maskeradbalen. Berlin 1976. House of Opera CD96320. (www.operapassion.com).
Leonore i Beethovens Fidelio. Berlin 1984. Dir. DanielBarenboim. Generalrepetition. House of Opera CD24447. (operapassion.com).
Elisabeth i Wagners Tannhäuser. Berlin 1982. Dir. Jesus Lopez Cobos. House of Opera CD24331. (www.operapassion.com).
Senta i Den flygande holländaren. Dir. Herbert von Karajan. Salzburg 1983. House of Opera CD89674. (www.operapassion.com).
G.F.Händel: Neun Deutsche Arien. DG 2536 380.
Larsson, Lars-Erik, Förklädd gud. EMI 7243 4 72930 2 3.
Senta i Wagners Der fliegende Holländer. Dirigent Wolfgang Sawallisch. DVD. DG 00440 073 4433.
Senta i Wagners Der fliegende Holländer. DVD. House of Opera. Nummerbeteckning saknas. (www.operapassion.com).
Chrysothemis i Richard Strauss Elektra. Dirigent Karl Böhm. VHS. Decca 071 400-3 DH. Även som DVD.
Agahthe i von Webers Friskytten. Stuttgart. VHS. Longman Video 90 3975 2. Även som DVD.

(край на цитата)

Вчера ми хрумна мисълта, да проверя в архива на оперния театър МЕТ в Ню Йорк, в каква опера е имала изява Катарина Лигендза там при нейното гостуване през 1971 г. (нали по-горе писах израза: „ (…) още през 1971 г. в МЕТ в Ню Йорк (…)“. Ето какъв отговор получи в Интернет:

[Met Performance] CID:236180
Tristan und Isolde {404} Metropolitan Opera House: 01/11/1974.

(Review)

Metropolitan Opera House January 11, 1974 TRISTAN UND ISOLDE {404} Wagner-Wagner Tristan.................Jess Thomas Isolde..................Klara Barlow Kurwenal................William Dooley Brangäne................Mignon Dunn King Marke..............John Macurdy Melot...................William Lewis Sailor's Voice..........Raymond Gibbs Shepherd................Nico Castel Steersman...............Louis Sgarro Conductor...............Erich Leinsdorf Director................August Everding Designer................Günther Schneider-Siemssen Tristan und Isolde received eight performances this season.

(край на цитата)

Значи изявата е била не през 1971, а през 1974 г. и то в главната роля на Изолда, в която Лигендза има огромен успех в Европа. Добре, но нейното име не фигурира в листата по-горе, а певица с име Клара Барлоу – как е възможно това? Отговор намерих в една статия също в този МЕТ-архив, където се казва, че поради внезапен отказ от изява (поради заболяване на Лигендза), тя ще бъде заместена екстрено от друга певица. Цитирам в оригинал тази статия от в. „The New York Times“ - много е интересна!Review of Harold C. Schonberg in „The New York Times“Klara Barlow, the soprano from Brooklyn, seized opportunity by the throat last night and all but throttled it. This was Miss Barlow's big chance, stepping into the role of Isolde after a week that saw much maneuvering and some backbiting at the house. She was determined to show the world, and a certain tenor in particular, that she could hold her own in any company. And she did. Originally Jon Vickers and Catarina Ligendza were to be the two leading singers in the first "Tristan and Isolde" of the season. Miss Ligendza canceled because of illness. Then Mr. Vickers bowed out, giving a confusing variety of reasons.... Jess Thomas, who had been scheduled to sing several Tristans later this season, gracefully stepped in to help out the Metropolitan. Anyway, it was an unhappy week at the Metropolitan Opera, what with its music director, Rafael Kubelik, in Europe; with Erich Leinsdorf, who conducted last night's performance, raising all kinds of questions about the Metropolitan's musical policy; and with sheer worry about Miss Barlow's ability to take over the role. She has sung at the Metropolitan, was understudy to Birgit Nilsson's Isolde two years ago, and has sung the role in Europe. But she never before had done it at an important house It turned out to be a happy ending, especially for Miss Barlow. First of all, she was a svelte Isolde, and one does not remember a more attractive one physically. She moved well (though with a few traces of the arms-outstretched school) and acted with intensity and even temperament. One especially nice touch in an essentially static opera: the way she circled Tristan, like a tigress, holding the chalice. As for the all-important matter of voice, it will come as no surprise to learn that Miss Barlow does not have the steamwhistle characteristics of the big Wagnerian sopranos of past and present. What she does have is a voice of enough power to ride over the orchestra (Mr. Leinsdorf could have been a little more considerate in some sections of the score). The voice is clearly produced, nicely colored and handled in a sensitive way. Miss Barlow made a very feminine thing of her Isolde, something on the order of what Frida Leider used to do. If she did not have Miss Leider's vocal majesty, she had much the same instinct in making Isolde a woman rather than a symbol. It was really a well-sung, sensitive Isolde that Miss Barlow gave, and nothing she had previously done in this city had suggested this kind of work. Certain it is that she sang the performance of her life.

(край на цитата)

Превод:

Преглед на Harold C. Schonberg в „The New York Times“

Клара Барлоу, сопраното от Бруклин, сграбчи възможността за гърлото си снощи и почти го задуши. Това беше големият шанс на г-ца Барлоу да влезе в ролята на Изолда след седмица, в която видяхме много маневри и злословия в оперния театър. Тя беше решена да покаже на света, и по-специално на определен тенор, че може да се държи добре във всяка компания. И тя го направи.

Първоначално Джон Викърс и Катарина Лигендза трябваше да бъдат двамата водещи певци в първия “Тристан и Изолда” за сезона. Г-ца Лигендза беше заменена поради заболяване. Тогава г-н Викърс се отказа, като даде объркващо разнообразие от причини… Джес Томас, който трябваше да пее няколко пъти в ролята на Тристан по-късно този сезон, грациозно се намеси, за да помогне на Метрополитън опера.

Както и да е, това беше една нещастна седмица в Метрополитън опера, както и за нейния музикален директор Рафаел Кубелик в Европа; с Ерих Лайнсдорф, който дирижира снощния спектакъл, повдигайки всякакви въпроси около музикалната политика на Метрополитън; и с чисто безпокойство относно способността на мис Барлоу да поеме ролята. Тя е пяла в Метрополитън опера, била е дубльор на Изолда при Биргит Нилсон преди две години и е пяла тази роля в Европа. Но никога преди не я беше правила във важен оперен театър.

Оказа се щастлив край, особено за мис Барлоу. Първо, тя беше стройна Изолда, а по-привлекателна физически не се помни. Тя се движеше добре (макар и с няколко следи от обучението си в училище с разперени ръце) и действаше интензивно и дори темпераментно. Един особено хубав щрих в една по същество статична опера: начинът, по който тя обиколи Тристан като тигрица, държейки чашата.

Що се отнася до изключително важния въпрос за гласа, няма да е изненада да научим, че г-ца Барлоу няма характеристиките на „парната локомотивна свирка“ на големите вагнерови сопрани от миналото и настоящето. Това, което тя наистина има, е глас с достатъчно сила, за да надвие оркестъра (г-н Лайнсдорф можеше да бъде малко по-внимателен в някои части от партитурата). Звукът й е ясно произведен, добре оцветен и обработен по чувствителен начин.

Мис Барлоу направи нещо много женствено от своята Изолда, нещо от порядъка на това, което правеше Фрида Лейдър. Ако не притежаваше вокалното величие на г-ца Лейдър, имаше почти същия инстинкт да направи Изолда жена, а не символ. Това беше наистина добре изпята, чувствителна Изолда, при която г-ца Барлоу вложи и нещо, което преди това не беше правила в този град с подобен вид интерпретиране. Сигурно е, че тя изпя представлението на живота си.

(край на превода)

В крайна сметка Катарина Лигендза не е успяла да гастролира на сцената на МЕТ, но това показва, че и най-добрите оперни архиви не могат да бъдат 100% достоверни!

Да пожелаем на г-жа Катарина Лигендза днес на 18 октомври 2017 г. по случай навършване на кръглите 80 години дълъг живот и добро здраве – тя е направила много за популяризиране на оперното изкуство по целия свят. Ако погледнете нейни снимки в медиите от последно време – тя е винаги усмихната и весела.

Кой казва, че скандинавците са „студени хора“? А и Михаил Светлев прави много положително изказване за нея по-горе!

………….