На днешия ден е роден тенорът Минчо Попов
„Уви, връщане нямаше! … В музикалните архиви останаха изпълнения на Минчо Попов, по които бъдещите поколения ще съдят за голямата загуба на един уникален български талант. Славеят на село Крамолин ни напусна в разцвета на творческите си сили! Но няма забрава за личности, внесли толкова много красота в живота ни и оставили следа в музикалния живот на България!“
(цитат от статия за Минчо Попов)
Драги приятели на оперната музика, днес на 18 септември 2020 г. пиша за трети път статия за един оперен певец – тенорът Минчо Попов, който се помина на 26 октомври 1996 г. Понеже на рождения му ден – 16 септември, обикновено не съм в Германия, където пиша статиите си, първата ми статия за него написах в деня на кончината му – 26 октомври през 2017 г. През 2019 и 2020 години обаче съм тук, но днес и през 2019 г. пиша 2 дни след рождения му ден – на 16 септември имах други статии за оперни дейци.
През 2017 г. написах първата си статия за Минчо Попов с помощта на негови близки роднини, които ми изпратиха редица материали и снимки от негови изяви. Днес повтарям тази статия с малки допълнения – за почти три години имам над 450 нови ФБ-приятели и читатели, нека знаят какво съм писал за този голям оперен певец, който ни напусна така млад в разцвета на кариерата си, едва на 53 години.
Минчо Попов е позната личност на оперните любители в България, които имат спомени от многобройните му изяви главно на сцената на Софийската народна опера до 1996 година. Но той е участвал и в много записи на цели опери, издадени и в чужбина, така че името му се споменава в Интернет и в източници на латиница – главно опери от руски композитори, където той играе специфични роли за лиричния си глас. По-късно в статията ми ще стане въпрос за това.
Много интересна е цялата история с написването на тази първа статия. Името на Минчо Попов ми е познато главно по косвен път – аз пиша от 2013 г. редовно статии тук във ФБ на календарен принцип – дати на раждене или кончина на оперни дейци – не само българи, но и такива от чужбина. В редица такива статии срещам името на Минчо Попов в ансамбли от Софийската опера, предимно в годините около 1990, гостували на сцени в Европа, преди всичко във Виенската държавна опера. Както добре е известно, такива гостувания главно в оперите „Борис Годунов“, „Княз Игор“, „Иван Сусанин“, „Дама Пика“, „Евгений Онегин“ и други направиха тук на Запад голямо впечатление с добрите си постановки, отлични диригенти и режисура и на първо място – чудесни солисти във всички роли.
Аз съм чел рецензии на музикални критици за такива постановки – хвалебствени думи и похвали при почти всички изяви, защото в тези ансамбли тогава участват най-добрите артисти в т.н. „златна ера“ на българското оперно изкуство. Често при няколко изяви в кратки срокове във Виена ансамблите се сменят при някои главни роли, така че качеството на изпълнението остава на много високо ниво.
Нека още в началото цитирам една такава изява във Виена, в която участва и Минчо Попов. Това е на 2 ноември 1979 г. в ролята на Ерошка в операта „Княз Игор“ от Бородин:
FÜRST IGOR , Freitag, 2. November 1979 | 18:30
Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia
- Ivan Marinov | Dirigent
- Nikola Nikolov | Inszenierung
- Radostin Tschomakov | Bühnenbild
- Bojana Tschomakova | Kostüme
- Assen Gavrilov | Choreographie
- Hristo Kazandjev, Ljubomir Karoleev | Einstudierung der Chöre
- Sabin Markov | Igor
- Stefka Evstatieva | Jaroslawna
- Petko Marinov | Wladimir Igorewitsch
- Stojan Popov | Wladimir Fürst Galizky
- Stephan Elenkov | Kontschak
- Alexandrina Miltschewa | Kontschakowna
- Ljubomir Bodurov | Owlur
- Bojan Katzarski | Skula
- MINTSCHO POPOV | Eroschka
- Lidia Gotscheva | Die Amme der Fürstin Jaroslawna
- Rumiana Bareva | Ein polowezkisches Mädchen
(край на цитата)
Само какъв прекрасен ансамбъл, начело с диригента Иван Маринов и солистите Сабин Марков, Стефка Евстатиева, Стоян Попов, Стефан Еленков, Александрина Милчева, Любомир Бодуров, Румяна Барева и други – всеки за себе си прекрасен артист, събрани в такава звездна постановка!
Аз лично не познавам Минчо Попов – след като напуснах България през 1974 г., не си спомням да съм бил на постановки на Софийската опера – той е бил в началото на карерата си, аз живях в Габрово и по-рядко съм бил на изяви на столичния оперен театър. Едва тук в Германия научих за неговите големи изяви. Жалко за ранната му смърт през 1996 година – едва на 53 години.
Нека сега разкажа как се стигна до връзката ми с роднини на Минчо Попов, което доведе и до написването на статията за него. Първо при едно мое гостуване в Габрово през 2015 г. съвсем случайно се запознах с неговата сестра, после станах ФБ-приятел с брат му Антон Попов, който живее в Ловеч (завършил е висше техническо училище в Дрезден), а на края и с тяхната племенница Цветомира, която се оказа дъщеря на мой колега от ТУ Габрово. Всички тези подробности се виждат от извадките на наша кореспонденция, които ще цитирим по-долу (не са хронологични, но всичко е ясно):
Антон Попов: 1.07.2016
Уважаеми г-н Kontohow, от публикациитe Ви във Facebook разбрах, че сте голям любител на оперната музика. Предложих Ви приятелство във Facebook. Аз съм брат на Минчо Попов – тенор. Непрежалимият ми брат напусна този свят твърде млад на 26.10.1996 г. Ще ми бъде много приятно ако потвърдите приятелството, за което предварително Ви благодаря.
Борис Контохов: Честито приятелство! Простете за голямото закъснение с потвърждаването – неотложни задачи ми попречиха. Желая ви здраве и успешни хубави дни! Много се зарадвах за връзката с Минчо Попов, преди година се запознах с Вашата сестра при мое идване в Габрово. Още един път се извинявам, дълго време не бях преглеждал листата за предложения! Простете!
Антон Попов: Благодаря за потвърждението Ви. С голяма скръб Ви известявам, че сестра ми, която е близнак с Минчо, също напусна този свят на 31.10.2016.
(край на цитата)
Заедно с този постинг г-н Попов ми изпрати ценни снимки на Минчо Попов, както и такива от гроба му. Ето какво пише след тях: „Поклонение на гроба на Минчо Попов послучай 20 години от смъртта му в село Крамолин, община Севлиево.“
Борис Контохов (около Великден през 2017 г.): Сърдечно ви благодаря. Жалко за сестра ви, срещнахме се една вечер в Габрово при общите ни познати Адриана и Митко Нейчеви. Беше много приятна атмосфера. Аз не помня брат ви Минчо Попов, но знам за неговите успехи в Софийската опера. Мир на праха му, също и на вашата сестра. Благодаря за снимките, ще ги копирам в снимковия си архив. Желая ви хубави Великденски празници!
Антон Попов: Вечна им памет на любимите ми сестра и брат. Желая Ви весели Великденски празници !
На 26 октомври 2017 г. сутринта аз се обадих на Антон Попов с думите: „Драги г-н Попов, радвам се да ви съобщя, че днес пиша статия за Минчо Попов. Много съм доволен, че ми пратихте снимки – те са голямо богатство за мен. Четох скоро и една статия във в. “Росица” за помена във връзка с 20 години от смъртта на Минчо. За съжаление, авторът – учителят Крум Колев наскоро се е поминал. Ще пусна статията късно след обед днес. Бъдете здрав и за много години!“
Веднага след това получих отговор:
„Многоуважаеми г-н Контохов, сърдечно благодаря за Вашето съобщение. На днешната дата преди 21 години, на 26.10.1996 г., престана да тупти едно пеещо сърце, както незабравимият ми брат беше казал в едно интервю: “Аз пея със сърцето си”. В момента подготвям публикация, която ще пусна във Фейсбук. За съжаление не разполагам със записи от негови оперни спектакли. Ще публикувам едно негово изпълнение на песента “Китка цветя за мама” – композитор Димитър Хинков. С племенничката ми Стефка Венкова, която е д-р на музикалните науки и работи в БАН мислим да направим един сборен диск с негови изпълнения. Съобщете си ако обичате телефона. Имам възможност да Ви се обадя.“
(край на диалога ни)
Нека премина към конкретни информации за Минчо Попов:
Едно съобщение за негово участие в Русенската опера през 1986 г.:
Русенска
държавна опера – Презентация: Севилският
бръснар / Оперни
спектакли
23.06.1986 (19:00)
Композитор:
Джоакино Росини
Състав: МИНЧО ПОПОВ, Евгени Ганев, Боряна Ангелова, Александър Тинков, Красимир Куртаков, Милко Касабов, Аделаида Якимова, Цоньо Ненов.
(край на цитата)
Следва цитат от предговора на книгата „Великите тенори на България“ от Марин Бончев:
„Във „Великите тенори на България“ читателите ще срещнат имената на Петър Райчев, Стефан Македонски, Тодор Мазаров, Димитър Узунов и други. „За мен тенорите са безсмъртни и затова не отбелязвам дати на смъртта им… Безсмъртни са, защото и днес в ушите ми звучат гласовете на Никола Николов като Калаф от „Турандот“, Радамес на Димитър Узунов от „Аида“, Херман от „Дама пика“ на Любомир Бодуров“, разкрива Марин Бончев. Мнозина почитатели на операта ще запитат защо в книгата липсват имената на тенори като Светослав Рамаданов, Димитър Цолов, Борис Богданов, Павел Куршумов, МИНЧО ПОПОВ, Йордан Знаменов, Петко Маринов. Според автора техните гласове остават чисто лирични. Те не достигнат единствено до Рудолф от „Бохеми“ или до Каварадоси. Но техните имена ще присъстват в историята на българския оперен театър като точни, стриктни и обаятелни певци и артисти. Световни звезди като Бенеамино Джили, Феручо Талиавини, Алфредо Краус започват като чисто лирични тенори, но успяват да извлекат спинтовото от гласа си и да изпеят не само Каварадоси и Канио, но да достигнат и до Радамес. „И днес се питам дали извличането на този метален – спинтов блясък е плод на педагогическа работа, или се носи по рождение. Отговора нека дадат вокалните педагози“, споделя Марин Бончев.
(край на цитата)
В Уикипедия-страницата на село Крамолин – родното място на Минчо Попов, се казва:
Личности
В Крамолин са родени:
- Неделчо (Тинчев) Кайков – Комитата – Ботев четник.
- Кольо Гончев – Ботев четник.
- Минчо Попов – български оперен артист – тенор, дългогодишен солист на Националната опера в София.
(край на цитата)
По-долу изброявам прочути записи на оперни творби, в които участва и Минчо Попов. Същите са издадени с цел продажба в България и в чужбина, някои от които са със съставите, които са гостували най-често на сцената на Виенската държавна опера. Ще поместя след тази статия и снимки на обложки от изданията:
Glinka: A Life for the Tsar (1991)
performed by Alexandrina Pendatchanska (soprano), Boris Martinovich (bass), Chris Merritt (tenor), Konstantin Videv (bass), MINCHO POPOV (tenor), Stefania Toczyska (alto), Stoil Georgiev (bass), Sofia National Opera Chorus (choir, chorus), Emil Tchakarov (conductor)
composed by Mikhail Glinka
……………
performed by Alexandrina Milcheva-Nonova (vocals), Angel Petkov (vocals), Boris Martinovich (vocals), Elena Stoyanova (vocals), Kaludi Kaludov (vocals), MINCHO POPOV (vocals), Nicola Ghiuselev (vocals), Nicolai Ghiaurov (vocals), Stefka Evstatieva (vocals)
composed by Alexander Borodin
Tchaikovsky: Pique Dame (1991)
performed by Angel Petkov (tenor), Elena Stoyanova (soprano), Ivan Konsulov (baritone), MINCHO POPOV (tenor), Penka Dilova (mezzo-soprano), Peter Petrov (bass), Rumyana Bareva (soprano), Stefania Toczyska (contralto), Stefka Evstatieva (soprano), Stoil Georgiev (bass)
composed by Pyotr Il’yich Tchaikovsky
performed by Assen Selimski (baritone), Liliana Bareva (soprano), Milkana Nikolova (soprano), MINCHO POPOV (tenor), Pavel Gerdjikov (bass)
composed by Alexander Borodin, George Gershwin, Gioachino Rossini, Giovanni Pergolesi, Giuseppe Verdi, Lyubomir Pipkov, Pyotr Il’yich Tchaikovsky, Sergey Rachmaninov
(край на цитатите)
Името на Минчо Попов се споменава в една статия от ноември 2016 г. във в. „Дума“, поместена и в съответния портал в Интернет:
Портал „Дума“
Иванка Иванова, 18 ноември 2016 г., брой 263
За трети път Софийската национална опера и балет показва сцени и фоайета за Нощта на театрите. Стартът още от сутринта на 19 ноември е с познатия от миналите издания и търсен тур “Опознай операта”. Почитатели на четиривековното изкуство занимателно ще бъдат напътвани от артисти зад кулисите, из фоайетата, за да наблюдават между другото и демонстрации на гримове (как например младият певец се превръща в стар крал). Разбира се, ще се възхитят и на показаните пищни театрални костюми, и на няколко любопитни фотоизложби. Изненада ще е и срещата в голямата зала с двамата гост-постановчици на чаканата премиера на Вердиевата творба “Силата на съдбата” – диригента Франческо Роза и режисьора Пиер Франческо Маестрини. Избралите празникът им Нощ на театрите да бъде в Софийската опера първи ще присъстват на репетиционни моменти за премиерата (…)
Пропуска ли се в новия културен център на столицата и операта “Италианката в Алжир” на Росини?! Пищната постановка на диригента Михаил Ангелов и режисьора Вили Цанков неслучайно обра овациите на критичната публика през 1981 г. в московския Болшой театър, припомня ни звездни мигове от кариерата на големите наши певци Асен Селимски, Павел Герджиков, Стефка Минева, МИНЧО ПОПОВ, на хора и оркестъра (…)
(край на цитата)
Една по-пълна информация за младежките години на Минчо Попов може да се научи от една статия във в. „Росица“ в Севлиево, поместена наскоро – през 2017 г. Цитирам:
В. „Росица“ (Севлиево), брой 2, 6 януари 2017 г.
Спомен за големия певец Минчо Попов (1943-1996)
Крум Колев,
учител по руски език и класен ръководител на Минчо Попов
Тази есен група близки, приятели и познати на Минчо Попов посетихме гроба му в село Крамолин послучай 20 години от неговата кончина. Скромният венец и свежите цветя доказаха, че споменът за Минчо е жив и че болката от ранната му смърт не е отминала …
Минчо Попов е възпитаник на Севлиевската гимназия и тръгна към голямата сцена на оперното изкуство от училищната самодейност, за да стигне до върха – един от най-добрите тенори на България. Бях учител и класен ръководител на Минчо в продължение на 4 години – период от време, който определи неговото развитие. През 1957 г. постъпих на работа като учител по руски език в Първа гимназия „Цвятко Ганев“. Станах класен ръководител на 8 „а“ клас. Учениците ми бяха предимно от селата, като най-голяма бе групата от село Крамолин.
В своята педагогическа работа винаги съм смятал, че училището трябва да дава не само знания, но и да работи за духовното и нравственото развитие на личността, да открива талантите на учениците и да подпомага тяхното усъвършенстване и разгръщане. В началото на учебната година ученичките от моя клас предложиха да направят певческа група. Подкрепих ги и дори станах първият им „диригент“. Към средата на учебната година една от девойките – Виолетка, ми сподели, че ученикът Минчо от нашия клас имал много красив глас и много хубаво пеел. Бях изненадан, защото Минчо беше много тихо и скромно момче, и дотогава не знаех за таланта му. Реших да проверя възможностите му като певец. Поканих го на поредната репетиция на певческата група и го помомих да изпее някоя песен. Това обаче се оказа трудна работа. Минчо се засрами, изчерви се и се изпоти от притеснение. След дълги уговорки се разбрахме да пеем заедно – аз и той. Минчо посочи песента „Китка ти падна, Дено“ от репертоара на Борис Машалов. Знаех тази песен, дадох му тон и двамата запяхме …
След съвместното изпълнение на първия куплет аз спрях, а Минчо продължи да пее сам … Аз и групата на девойките бяхме шокирани – звучеше глас, какъвто можеше да чуеш само по радиото, глас на утвърден известен певец!
Минчо завърши песента, след което последваха бурни аплодисменти от всички ни. Бяхме радостни и щастливи, че сред нас се ражда един голям творец и изпълнител. Минчо стана любимец на ученици и учители още след първото си появяване на училищната сцена по време на празничен концерт. А преди провеждането на градски тържества, хората предварително питаха по телефона дали ще пее Минчо – той стана любимец и на севлиевската публика.
Много често се сещам за това как Минчо изпълняваше песните на Борис Машалов. Той ги поднасяше като истински творец и артист – вживяваше се в драмата на своите герои, докосваше сърцето и душата на публиката, и тя му вярваше. Спомням си концерта на певческата група на моя клас в село Коевци. Когато Мично изпълни песента „Вино пият 50 юнака“, болшинството от публиката бършеше сълзите си. Няма да скрия – аз също извадих кърпичката … В 10-и клас имах желание Минчо да направи нова крачка в музикалното поприще. Щастлива случайност ме срещна със запален любител на оперетното изкуство. От него получих оперетата „Шибил“ по Йордан Йовков, която решихме да поставим в училище. Учителят Димитър Лалов стана диригент на хора и оркестъра, учителят по рисуване Георги Тютюнков пое сценичното оформление, а аз – постановката. На Минчо Попов бе възложена главната роля в оперетата, която той изпълни със завидно умение на певец и актьор.
При участие във фестивал в Габрово Минчо бе забелязан от представители на музикалните среди в София, които му дадоха насоки за подготовка при кандидатстване в Консерваторията. И така – Минчо бе приет в най-престижното висше музикално училище в България. Аз вече нямах допир до него, но до мен достигаха сведения, че е станал любимец на Консерваторията. Той имаше приятна усмивка и рядко срещано излъчване на топлота, сърдечност и човеколюбие.
След завършване на Консерваторията, Минчо стана един от най-добрите български тенори. По време на гостуване във Франция, на сцената на „Гранд опера“ той партнира на Райна Кабаиванска. На следващия ден френски официоз пише: „България има прочути в света баси, но има и много надеждни тенори …“.
Минчо Попов навлезе в света на голямата музика със сериозни амбиции и високи цели. Имало е роли, подходящи единствено за неговите гласови данни и възможности. Дори и болен на легло той получава главна роля в подготвяна постановка. Един ден преди да почине Минчо казва на брат си, че се надява скоро да се върне на сцената …
Уви, връщане нямаше! … В музикалните архиви останаха изпълнения на Минчо Попов, по които бъдещите поколения ще съдят за голямата загуба на един уникален български талант. Славеят на село Крамолин ни напусна в разцвета на творческите си сили! Но няма забрава за личности, внесли толкова много красота в живота ни и оставили следа в музикалния живот на България!
(край на статията)
Към текста в статията са поместени и две снимки (жалко, няма как да ги копирам, защото притежавам само фотокопие на страницата от вестника, снето чрез съответния линк в Интернет). На едната виждаме група хора, които се покланят и поставят цветя на гроба на Минчо Попов, а на другата са дадени три малки негови фотографии, поставени пред букет цветя и надпис: „Минчо Попов 1943-1996“. Радвам се, защото тия снимки ми изпрати в края на 2016 г. Антон Попов – брат на Минчо Попов и ще ги приложа днес след статията си.
……….
Забележка: на същата страница 5-а в тоя брой на вестник „Росица“, където е публикувана горната статия за Минчо Попов, след като се вгледах в един портрет най-горе – именно на автора Крум Колев, прочетох следните думи: „Само дни преди да напусне този свят завинаги, Крум Колев изпрати до редакцията на в. „Росица“ последното, написано от него – спомен за неговия ученик, оперният певец Минчо Попов. Светла му памет!“
До портрета на Крум Колев са дадени няколко думи относно неговата дейност като учител и автор на редица книги, като „Черно на бяло“ и „Живот, в който няма междучасия“. Бил е автор на статии в „Стършел“, „Учителско дело“ и други, както и в алманаха „Габровци се смеят“.
А аз си казвам, добре че този съвестен учител и автор е написал горните редове за Минчо Попов, иначе нямаше какво да пиша в тази моя статия днес за Минчо Попов – толкова малко има за него в българските медии. Даже и една малка статия до сега не е поместена през тези 20 години след кончината му на сайта на Софийската опера или другаде, нито информация за предаване на Радио София в негова чест – как е възможно това? Нямам отговор. Добре, че имам лична връзка с неговия брат Антон Попов и други роднини на певеца – негови племеннички.
Трябва да споделя следното: хрумна ми в дните около 26 октомври 2017 г. да се свържа с оперни артисти (мои приятели), за които знам, че са имали общи участия с Минчо Попов на софийска сцена. Доволен съм, че получих отговор от някои. Ето три такива – Живко Желев, Алекс Пенда (Александрина Пендачанска) и Стефка Евстатиева:
„Живко, имаш някой спомен за Минчо Попов? Роден и през 1943, починал през 1996 съвсем млад. Много ще се радвам, напиши ми 3-4 изречения, много малко имам за него. Благодаря ти много, аз не го познавам, но обещах на сестра му (скоро научих, че и тя се е поминала) да напиша статия за него“.
Живко ми отовори: „Минчо Попов познавам много добре, пяли сме заедно в София – „Отвличане от Сарая“! Беше много добър лиричен тенор … Моцарт, Росини… Общо взето ти писах, но ако трябва подробно, ще наблегна на красивия му тембър, лекотата на звукоизвличането… пееше много добре Моцарт – „Отвличане от Сарая“, Росини – „Италианката в Алжир“ … Беше много приятен и интелигентен колега! Разбирахме се чудесно! Друго ми е трудно да си спомня … Всъщност, Минчо Попов изпя всички лирични партии в София, които можеш да си спомниш. Виждаха ме като негов приемник – имах подобен лиричен и подвижен тенор lirico – carrikato (италиански термин), но след Италия аз останах в Европа! Тогавашният директор Светозар Донев не ме назначи и аз заминах за Загреб, Клагенфурт, Ерфурт, Бремен…“
…..
На Алекс Пенда писах така: „Здравей Алекс, добър ден! Днес пиша малка статия за тенора Минчо Попов, той е от нашия (габровски край). Помина се сравнително млад – на 53 години – на днешния ден през 1996 г. При справка (много малко данни има за него в Интернет) видях, че си правила запис с него през 1991 г. в “Иван Сусанин”. Много ще се радвам, ако имаш време да ми напишеш 2-3 изречения за него. Бъди здрава и благословена!“.
След не повече от час получих отговор: „Здравей, Борис! Имам много хубав спомен за Минчо Попов и работата с него. Освен записа на „Живот за Царя“ сме пяли заедно на сцената „Вълшебната флейта“. Беше прекрасен Тамино – музикален, чувствителен, носеше дълбок професионализъм и въпреки моята младост и неопитност до него като Памина, се чувствах спокойна и сигурна. Ето, надявам се да съм допринесла, макар и малко. Най-сърдечни поздрави! Алекс.“
…..
След това писах на Стефка Евстатиева: „Стефче, моля за помощ! Днес пиша малка статия за тенора Минчо Попов – пяла си с него Ярославна в “Княз Игор”, сигурно имаш някои спомени. Съвсем малко има в медиите за него. Той се помина на днешния ден през 1996 година, искам за пръв път да напиша нещо. Моля до обед днес поне няколко изречения! Приятен ден!“.
След обед получих следния отговор: „Боре извинявай. Тази сутрин излязох рано и сега се прибирам. Не знам какво да ти кажа, защото бяхме една, две или три години заедно в Консерваторията и той беше приятел с Петко Маринов и Галя …? Лиричен тенор с чувство за хумор и чудесен в характерните роли също. Беше в Софийска опера, а аз в Русе, после аз пътувах много и загубихме връзка. Стана ми мъчно, когато разбрах, че толкова рано е отишъл в отвъдното …“
(край на цитатите)
Какво хубаво отношение на тия негови колеги, браво!
Както писах вече, с Антон Попов бяхме във връзка през целия ден.
По едно време видях тогава на неговата стена тук във ФБ следния постинг:
„На днешния ден преди 21 години престана да тупти едно пеещо сърце. Жестоката смърт прекъсна житейския и творчески път на незабравимия ми брат Минчо Попов – тенор, солист в Софийската опера от 1968 до 1996 г.
С таланта и прекрасния си глас той остави забележителна следа в българското оперно изкуство. Запомнящи останаха ролите му от неговия репертоар у нас и в чужбина. Тамино от “Вълшебната флейта”, Белмонте – ” Отвличане от сарая”, Ленски – “Евгений Онегин”, Граф Алмавива – “Севилският бръснар”, Линдоро – „Италианката в Алжир” и редица други са само част от дългогодишното му творчество.
За съжаление не разполагам с негови записи на арии от опери, затова нека чуем отново лиричния тенор в изпълнение на песента “Китка цветя за мама” на композитора Димитър Хинков.
Вечна му памет.“
(край на цитата)
Малко преди да завърша напълно статията си за Минчо Попов на 26 октомври 2017 г., получих от неговата племенница Стефка Венкова, която работи в Института за изследване на изкуствата в София една хубава статия за Минчо Попов, която на всяка цена искам да поместя. Ето текста й:
Обаятелен и артистичен, с пленяващ лиричен глас
(70 години от рождението на Минчо Попов)
Стефка Венкова
На 16 септември 2013 г. се навършват 70 години от рождението на Минчо Попов, тенор-солист на Софийската опера, напуснал твърде рано този свят – през 1996 г. Повече от четвърт век той е на музикалната сцена, с ярко вокално присъствие и запомнящи се артистични превъплъщения. Застъпил почти целия лиричен теноров репертоар, с красивия си тембър и оригинална сценична интерпретация, той вдъхва нов живот на своите оперни герои. Има над 400 изпълнения като граф Алмавива в “Севилският бръснар” от Росини, а също и многобройни участия като Тамино във “Вълшебната флейта” от Моцарт, Неморино в “Любовен еликсир” от Доницети, първо изпълнение у нас на Линдоро в “Италианката в Алжир” от Росини и много други. В края на 80-те години М. Попов открива нови музикални перспективи в драматичния теноров репертоар, както и в църковната музика.
Минчо Попов е роден в с. Крамолин, Габровско, а музикалният му талант е открит в ученическите му години в Севлиевската гимназия. Пее песни от репертоара на Борис Машалов, заради което започват да го наричат “Малкият Машалов”. А изпълнението на главната роля в оперетата “Шибил” допринася за бъдещия професионален избор. Приет е да учи класическо пеене в Държавната музикална консерватория в София в класа на проф. Сима Иванова, а първите си роли прави в учебния оперен театър – Ернесто в “Дон Паскуале” от Доницети, Белмонте в “Отвличане от сарая” от Моцарт. Красивият му теноров тембър, ярките вокални и артистични заложби не остават незабелязани, и съвсем млад, той става част от трупата на Софийската опера. Лауреат е на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1974 г. Минчо Попов изгражда творчески стил и певчески репертоар, с които е неизменна част от големите оперни премиери и събития в България. Особено ярко блесва неговият талант в ролята на Линдоро в “Италианката в Алжир” от Росини. Това изпълнение му носи голяма популярност, записи у нас и в чужбина, награда “Сребърна лира” за 1981 г. на Съюза на музикалните дейци в България. Музикалната критика също не пести своите похвали: “Ето роля, която заслужено ще изтласка Попов в челните места на националните ни тенори” („Народна култура“, 1980/28, с. 5), “Много убедително и като певческа фраза, и като артистично преживяване, и даже като спонтанна сценична пластика. Тембърът на гласа е качествен.” („Българска музика“ 1980/9, с. 77). Следва престижна покана за участие в спектакли на Wiener Staatsoper – за съжаление на М. Попов не му е разрешено да замине. Творческото му развитие продължава, като особено запомнящи се са участията му в Новогодишния фестивал в София под диригентството на Емил Чакъров, където той си партнира на сцената заедно с Николай Гяуров и Мирела Френи. През 1983 година е удостоен със златна значка от Съюза на музикалните дейци.
Важна роля в артистичното изграждане на М. Попов имат колегите, с които работи. Особено ползотворно е сътрудничеството му с Михаил Ангелов и Валери Попова, с Павел Герджиков, Ваня Бъчварова и много други.
М. Попов разнася оперната слава на България в многобройни турнета на Софийската опера зад граница. Навсякъде неговите изпълнения са високо оценявани: “Минчо Попов е блестящ тенор с точно поставени височини и силно артистично присъствие на сцената” („Висбаден куриер“, 1987) “Алмавива на Минчо Попов бе пламенен и заговорничещ. Артистът притежава добро комично чувство” („Таймс“, 1983) и много други. Днес записи с изпълнения на М. Попов има в “Златния фонд” на БНР, в дискове с оперна музика у нас и в цял свят. На популярност се радват записите от “Италианката в Алжир” от Росини, и особено дисковете на SONY Classical “Борис Годунов” от Мусоргски и “Иван Сусанин” от Глинка под диригентството на Емил Чакъров.
Красотата на тембъра и елегантното артистично излъчване на Минчо Попов и днес са живи в спомените на многобройната оперна публика.
(край на цитата)
С този цитат завършвам днешната ми статия на 18 септември 2020 г. за Минчо Попов и също като брат му Антон Попов скланям глава пред светлата му памет!
Мир на праха му!
………….
Забележка: на 16 септември 2019 г. получих от Антон Попов – брат на Минчо Попов, следното съобщение:
„Драги Борис, изпращам ви запис на песента “Калинка” в изпълнение на брат ми, Минчо Попов, с ансанбъл “Донски казаци” преди около 30 години. Днес той щеше да навърши 76 години. Вечна му памет!“.
На това съобщение аз веднага отговорих:
Благодаря драги Антон, лека му пръст, след 2 дни ще напиша наново за него, имам свободна дата … Бъдете здрав и всичко най-хубаво!
Ето и линк към съответното изпълнение:
…….