Днес е годишнина от рождената дата на бас-баритонът от Италия Ренато Капеки
Драги приятели на оперната музика, днес на 6 ноември 2018 г. ще отбележим рождения ден на италианския бас-баритон Ренато Капеки (Renato Capecchi), имал значителна певческа кариера от средата на миналия век не само в Италия, но и в цяла Европа и извън нея.
Той вече не е между живите – поминал се е на 30 юни 1998 г. на 74-годишна възраст в Милано. На 30 юни 2018 г. – преди малко повече от 4 месеца се навършиха точно 20 години от смъртта му и именно по този повод реших днес да напиша статия за него. Това направих за пръв път през 2014 г. – тогава на рождения му ден, а днес той също е кръгъл – 95 години от рождението. През тия 4 години имам толкова много нови ФБ-приятели и читатели, нека се запознаят с живота и дейността на този бележит артист. При това статията ми от 2014 г. беше съвсем кратка – днес я допълвам с редица нови информации.
На първо място цитирам една статия почти веднага след смъртта му през 1998 г., публикувана в авторитетния вестник „Ню Йорк Таймс“ в САЩ, като искам да подчертая, че Ренато Капеки е имал знаменита кариера в тази страна, специално в МЕТ Ню Йорк. По-късно в статията ще се спра конкретно на изявите му там, но все пак нека да кажа, че неговите изяви в МЕТ наброяват точно 305 – в периода от 1951 г. до 1994 г. – срок от 44 години! Може би това е причина 4 дни след кончината му да се публикува въпросната статия. Цитирам я в оригинал (на английски език), заедно с превод:
Портал „New York Times“
Renato Capecchi, 74, Who Sang Comic Roles in Tragic Operas
By ALLAN KOZINN
JULY 4, 1998
Renato Capecchi, an Italian baritone and character actor who was best known for his deft portrayals of comic roles, died on Tuesday at his home in Milan. He was 74.
The cause was complications from Alzheimer’s disease, said Tony Russo, his spokesman.
Mr. Capecchi was a regular presence at the Metropolitan Opera in the early 1950’s and from 1975 , until his retirement in 1994.
He made his Met debut as Germont, in Verdi’s ”Traviata,” in 1951. During that first Met stint, which lasted until 1954, sang mostly serious roles: Marcello in Puccini’s ”Boheme,” Escamillo in Bizet’s ”Carmen,” Enrico in Donizetti’s ”Lucia di Lammermoor” — as well as an occasional comic turn, like Figaro in Rossini’s ”Barbiere di Siviglia.”
After his return to the Met in 1975, Mr. Capecchi specialized in the smaller roles that add humorous touches to otherwise tragic works — the Sacristan in Puccini’s ”Tosca,” for example, or Benoit and Alcindoro in ”La Boheme.” In 1986, when he was 63, he sang a program of Italian folk songs in a belated New York debut recital at Carnegie Hall.
Outside New York, Mr. Capecchi’s career was somewhat more varied. He sang in the first Italian production of ”The Nose,” by Shostakovich, and he created roles in Gian Francesco Malipiero’s ”Donna e Mobile,” in Giorgio Federico Ghedini’s ”Billy Budd” and ”Lord Inferno” and in Sylvano Bussotti’s ”Inspirazione.”
As a director, Mr. Capecchi staged ”La Boheme,” at the Metropolitan Opera, Donizetti’s ”Daughter of the Regiment” at the New York City Opera and ”Il Barbiere di Siviglia” at the University of Colorado. He also directed productions at the San Francisco Opera and at the Manhattan School of Music, where he taught for many years.
Mr. Capecchi was born in Cairo in November 1923 and studied in Lausanne and Milan.
In the late 1940’s he won a vocal competition sponsored by an Italian radio station, and in 1949 he made his professional debut as Amonasro in Verdi’s ”Aida.” He gave his first performances at La Scala in 1950 and sang regularly at Covent Garden from 1962 to 1973.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Ню Йорк Таймс“
Ренато Капеки, 74, който изпълнява комични роли в трагични опери
От АЛЪН КОЗИН
4 ЮЛИ 1998 г.
Ренато Капеки, италиански баритон и характерен актьор, който беше известен най-вече с умелите си превъплъщения в комични роли, почина във вторник в дома си в Милано. Той беше на 74.
Причината са усложнения от болестта на Алцхаймер, каза Тони Русо, негов говорител.
Г-н Капеки редовно присъстваше в Метрополитън опера в началото на 50-те години на миналия век и от 1975 г. до пенсионирането си през 1994 г.
Дебютира в МЕТ като Жермон в „Травиата“ от Верди през 1951 г. По време на този първи престой в МЕТ, който продължава до 1954 г., той пее предимно сериозни роли: Марчело в „Бохеми“ на Пучини, Ескамилио в „Кармен“ на Бизе, Енрико в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети – както и случайни комични завои, като Фигарo в „Севилският бръснар“ на Росини.
След завръщането си в MЕТ през 1975 г., г-н Капеки се специализира в по-малки роли, които добавят хумористични нотки към иначе трагични творби – Клисарят в “Тоска” на Пучини например, или Беноа и Алсиндоро в “Бохеми”. През 1986 г., когато е на 63 години, той пее програма от италиански народни песни в закъснял дебютен рецитал в Ню Йорк в „Карнеги Хол“.
Извън Ню Йорк кариерата на г-н Капеки е малко по-разнообразна. Той пее в първата италианска продукция на “Носът” от Шостакович и създава роли в “Donna e Mobile” на Джан Франческо Малипиеро, в “Били Бъд” и “Лорд Инферно” на Джорджо Федерико Гедини и във “Вдъхновение” на Силвано Бусоти.
Като режисьор г-н Капеки поставя „Бохеми“ в Метрополитън опера, „Дъщерята на полка“ на Доницети в Нюйоркската опера и „Севилският бръснар“ в Университета на Колорадо. Той също така режисира продукции в Операта на Сан Франциско и в Музикалното училище в Манхатън, където преподава дълги години.
Г-н Капеки е роден в Кайро през ноември 1923 г. и е учил в Лозана и Милано.
В края на 40-те години той печели вокален конкурс, спонсориран от италианска радиостанция, а през 1949 г. прави своя професионален дебют като Амонасро в „Аида“ на Верди. Той изнася първите си изпълнения в Миланската Скала през 1950 г. и пее редовно в „Ковънт Гардън“ от 1962 до 1973 г.
(край на превода)
Макар и кратка по размер, статията дава най-основните факти от живота и дейността на Ренато Капеки, както и причината за смъртта му – усложения при протичането на заболяването Алцхаймер. Част от репертоара му също е даден, аз само ще наблегна в началото на факта, че е имал участия в редица световни премиери, също такива в Италия. В по-късните години на кариерата си той проявява интерес и към дейност на вокален педагог, където има отлични успехи.
Репертоарът му е бил огромен и много разнообразен – от предкласиката и класиката до съвременни опери, в някои от които е участвал в италианските или световни премиери. В оперите „Носът“ от Дмитри Шостакович (1906-1975) и „Война и мир“ от Сергей Прокофиев (1891-1953) е играл при италианските им премиери, а в „Donna é mobile“ от Gian Francesco Malipiero (1882-1973), в „Billy Budd“ и в „Lord Inferno“ от Giorgio Federico Ghedini (1892-1965) и в „L’ispirazione“ от Sylvano Bussotti (роден през 1931 г.) е участвал в световните им премиери.
Ще дам биографични данни за артиста: Ренато Капеки е роден на 6 ноември 1923 г. в Кайро. От дете показва интереси към музиката, свири на цигулка и китара. След като семейството се завръща в Италия, започва да учи пеене в Милано при Ubaldo Carozzi. От 1948 г. пее в концерти, предавани по радиото, като дебюта му на оперна сцена е през 1949 г. в ролята на Амонасро в операта „Аида“ от Верди на сцената на „Teatro Municipale di Reggio Emilia“. Следват гастроли при „Maggio Musicale“ във Флоренция (Белкоре в „Любовен елексир“ от Доницети), както и на фестивала в Aix-en-Provence във Франция в „Дон Жуан“ и в „Така правят всички“ от Моцарт, в „Севилкият бръснар“ (Фигаро, по-късно и Доктор Бартоло) и в „Пепеляшка“ (Дон Магнифико) от Росини.
Дебютът на Капеки на сцената на Миланската Скала е през 1951 г. при световната премиера на операта „L’allegra brigata“ от Gian Francesco Malipiero. За някои от тези премиери писах по-горе, всички са били на сцената на Скалата. Също през тази година е и дебюта му на Ню Йоркската МЕТ в операта „Травиата“ от Верди в ролята на Жорж Жермон. На тази сцена той играе в главни роли до 1954 г., след това пее предимно на европейски сцени, но от 1975 г. пак има изяви в МЕТ, вече в по-малки специфични роли, често с комичен характер, но в трагични опери, като Клисарят в „Тоска“, Беноа и Алсиндоро в „Бохеми“ от Пучини. От тази 1951 година започва и голямата му кариера по цяла Европа, играе също и в „Болшой“-театър в Москва, в „Мариински“-театър в Санкт Петербург, и извън Европа.
На това място ще дам повече подробности за изявите му в МЕТ Ню Йорк. Както писах, те имат общ брой 305 и са в следните опери:
„Травиата“ (Жермон, Барон Дуфол), „Бохеми“ (Марсел, Беноа, Алсиндоро), „Палячи“ (Силвио), „Лучия ди Ламермур“ (Енрико), „Кармен“ (Ескамилио), „Севилският бръснар“ (Фигаро, Доктор Бартоло), „Така правят всички“ (Дон Алфонсо), „Тоска“ (Клисарят), „Силата на съдбата“ (Фра Мелитоне), „Сватбата на Фигаро“ (Доктор Бартоло), „Дон Паскуале“ (Дон Паскуале), „Манон Леско“ (Жеронт), „Вертер“ (Съдията), „Андре Шение“ (Матйьо – революционер).
В първия период на дейността си в МЕТ Ренато Капеки участва предимно в главни роли, през втория период повечето участия са във второстепенни роли. Както обикновено правя при артисти с участия в МЕТ, цитирам съставите при дебюта и при последната изява. При Ренато Капеки те са следните:
Metropolitan Opera House
November 24, 1951LA TRAVIATA {348}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave
Violetta................Delia Rigal
Alfredo.................Giacinto Prandelli [Debut]
Germont.................Renato Capecchi [Debut]
Flora...................Paula Lenchner
Gastone.................Gabor Carelli
Baron Douphol...........George Cehanovsky
Marquis D'Obigny........Algerd Brazis
Dr. Grenvil.............Osie Hawkins
Annina..................Margaret Roggero
Conductor...............Fausto Cleva
.....
Metropolitan Opera House
January 1, 1994LA BOHÈME {1006}
Mimì....................Veronica Villarroel
Rodolfo.................Richard Leech
Musetta.................Gwynne Geyer
Marcello................Dwayne Croft
Schaunard...............Manuel Lanza
Colline.................Julien Robbins
Benoit..................Renato Capecchi
Alcindoro...............Renato Capecchi
Parpignol...............Meredith Derr
Sergeant................Robert Maher
Officer.................Jay Bahny
Conductor...............Carlo Rizzi
…..
Pennsauken, New Jersey, Cooper River Park
June 25, 1994
In ConcertTOSCA {770}
Tosca...................Diana Soviero
Cavaradossi.............Lando Bartolini
Scarpia.................Louis Quilico
Sacristan...............Renato Capecchi
Spoletta................Charles Anthony
Angelotti...............James Courtney
Sciarrone...............Bradley Garvin
Shepherd................Sara Wiedt
Jailer..................Kevin Short
Conductor...............Thomas Fulton [Last appearance]
(край на цитата)
Дадох и състава при негова изява в двете роли в „Бохеми“, понеже тя е няколко месеца преди последното участие в „Тоска“, което е концертно изпълнение.
През октомври 1962 г. Капеки пее на сцената на Виенската държавна опера в 4 спектакъла на „Бохеми“ от Пучини, „Силата на съдбата“ от Верди и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, после след голямо прекъсване през юни 1985 г. още два пъти в ролята на Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини. Ето подробностите:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Il barbiere di Siviglia | Bartolo | 02.06.1985–05.06.1985 | 2 mal | |
| La Bohème | Marcello | 14.10.1962 | 1 mal | |
| La forza del destino | Fra Melitone | 16.10.1962 | 1 mal | |
| Le nozze di Figaro | Figaro | 10.10.1962–13.10.1962 | 2 mal |
(край на цитата)
С напредване на възрастта, след като Капеки е пял с голям успех главни роли от класическия баритонов жанр, като в оперите „Севилският бръснар“, „Риголето“, „Отело“, „Травиата“, „Джани Скики“, „Бохеми“, той започва да пее роли от репертоара на „basso-buffo“, като „Il filosofo di campagna“, „La serva padrona“, „Il maestro di cappella“, „Севилският бръснар“ (Дон Бартоло), „Пепеляшка“ (Дандини), „Дон Паскуале“.
От края на 70-те години Капеки намалява гастролите си – през 1977 г. пее в премиерата на американската продукция на операта “Don Giovanni Tenorio ossia Il convitato di pietra“ от Giuseppe Gazzaniga (1743-1818) в Саратога в Калифорния, заедно с ансамбъла на „San Francisco Opera“, а през 1985 г. участва в „New York City Opera“ в спектакъла на операта „Дъщерята на полка“ от Доницети.
От сравнително голямата дискография на Капеки, обхващана в продължение на годините от 1949 (ролята на Енрико в операта „Il campanello“ от Доницети) до 1974 г. (ролята на Дон Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини – заедно с Sherrill Milnes, Beverly Sills, Nicolai Gedda, Ruggero Raimondi, диригент James Levine) – общо 36 заглавия, се вижда разнообразието на стилове и композитори : Джовани Паизело, Моцарт, Росини (5 записа), Белини, Доницети (6 записа), Верди (8 записа), Пучини, Леонкавало, Маскани, Джордано, Рикардо Дзандонаи, Чилеа, Лоренцо Пероси, Итало Монтемеци. Има запис на едно изпълнение на Капеки на италиански език в ролята на Beckmesser в операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер. Партньори са му били едни от най-известните артисти на епохата, както и диригентите на продукциите. По-долу цитирам цялата му дискография, взета от италиански източник:
Discografia
Giovanni Paisiello
- Il barbiere di Siviglia (Bartolo), con Rolando Panerai, Graziella Sciutti, Nicola Monti, Mario Petri, dir. Renato Fasano – Ricordi 1959
- Wolfgang Amadeus Mozart
- Don Giovanni (Don Giovanni), con Marcello Cortis, Carla Castellani, Suzanne Danco, Leopold Simoneau, dir. Hans Rosbaud – dal vivo Aix en Provence 1950 ed. Golden Melodram/Walhall
- Le nozze di Figaro – (Figaro), con Irmgard Seefried, Maria Stader, Dietrich Fischer-Dieskau, Herta Topper, dir. Ferenc Fricsay – DG 1960
- Gioachino Rossini
- La pietra del paragone (Macrobio), con Fiorenza Cossotto, Silvana Zanolli, Eugenia Ratti, Alvino MIsciano, Ivo Vinco, dir. Nino Sanzogno – dal vivo La Scala 1959 ed. Cetra
- Il barbiere di Siviglia (Figaro), con Gianna D’Angelo, Nicola Monti, Giorgio Tadeo, Carlo Cava, dir. Bruno Bartoletti – DG 1960
- Il barbiere di Siviglia (Figaro), con Teresa Berganza, Luigi Alva, Fernando Corena, Ugo Trama, dir. Carlo Maria Giulini – dal vivo Olanda 1962 ed. Gala
- La Cenerentola (Dandini), con Teresa Berganza, Luigi Alva, Paolo Montarsolo, dir. Claudio Abbado – DG 1971
- Il barbiere di Siviglia (Don Bartolo), con Sherrill Milnes, Beverly Sills, Nicolai Gedda, Ruggero Raimondi, dir. James Levine – HMV 1974
- Vincenzo Bellini
- I puritani (Riccardo), con Joan Sutherland, Pierre Duval, Ezio Flagello, dir. Richard Bonynge – Decca 1963
- Gaetano Donizetti
- Il campanello (Enrico), con Clara Scarangella, Sesto Bruscantini, Mitì Truccato Pace, dir. Alfredo Simonetto – Cetra/Urania 1949
- L’elisir d’amore (Belcore), con Cesare Valletti, Alda Noni, Giuseppe Taddei, dir. Mario Rossi – film TV 1954 ed. GOP/BCS
- L’elisir d’amore (Belcore), con Giuseppe Di Stefano, Hilde Gueden, Fernando Corena, dir. Francesco Molinari Pradelli – Decca 1955
- Don Pasquale (Don Pasquale), con Bruna Rizzoli, Petre Munteanu, Giuseppe Valdengo, dir. Francesco Molinari Pradelli – Philips 1955
- Don Pasquale (Malatesta), con Fernando Corena, Gianna D’Angelo, Alfredo Kraus, dir. Alberto Erede – dal vivo Edimburgo 1963 ed. GOP
- L’elisir d’amore (Dulcamara), con Nicolai Gedda, Mirella Freni, Mario Sereni, dir. Francesco Molinari Pradelli – EMI 1966
- Giuseppe Verdi
- I masnadieri (Francesco), con Adriana Guerrini, Sesto Bruscantini, Ralph Lambert, Angelo Mercuriali, dir. Alfredo Simonetto – dal vivo Rai-Milano 1951 ed. EJS
- Un giorno di regno (Cavalier Belfiore), con Lina Pagliughi, Laura Cozzi, Juan Oncina, Sesto Bruscantini, dir. Alfredo Simonetto – Cetra 1951
- La traviata, con Licia Albanese, Giacinto Prandelli, dir. Fausto Cleva – dal vivo Met 1951 ed. Lyric Distribution
- La forza del destino (Melitone), con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Aldo Protti, Cesare Siepi, dir. Dimitri Mitropoulos – dal vivo Firenze 1953 ed. Cetra/Archipel/House of Opera
- La forza del destino (Melitone), con Maria Callas, Richard Tucker, Carlo Tagliabue, Nicola Rossi-Lemeni, dir. Tullio Serafin – EMI 1954
- Otello, con Mario Del Monaco, Floriana Cavalli, dir. Tullio Serafin – dal vivo RAI-Milano 1954 ed. Myto
- Otello, con Mario Del Monaco, Rosanna Carteri, dir. Tullio Serafin – film TV (regia di Franco Enriquez) 1958 ed. Hardy Classic (DVD)/Gala (solo audio)
- Rigoletto, con Gianna D’Angelo, Richard Tucker, Ivan Sardi, Miriam Pirazzini, dir. Francesco Molinari Pradelli – Philips 1958
- Giacomo Puccini
- La bohème, con Victoria de los Angeles, Jan Peerce, Brenda Lewis, Cesare Siepi, dir. Alberto Erede – dal vivo Met 1953 ed. Premiere Opera
- Gianni Schicchi, con Bruna Rizzoli, Agostino Lazzari, Piero De Palma, dir. Francesco Molinari Pradelli – Philips 1956
- La bohème, con Antonietta Stella, Gianni Poggi, Bruna Rizzoli, Giuseppe Modesti, dir. Francesco Molinari Pradelli – Philips 1957
- Ruggero Leoncavallo
- Pagliacci (Silvio), con Mario Del Monaco, Delia Rigal, Paolo Silveri, dir. Alberto Erede – dal vivo Met 1953 ed. Bongiovanni/Opera Lovers
- Pagliacci (Silvio), con Mario Del Monaco, Gabriella Tucci, Cornell MacNeil, dir. Francesco Molinari Pradelli – Decca 1958
- Pietro Mascagni
- Iris, con Magda Olivero, Luigi Ottolini, dir. Fulvio Vernizzi – dal vivo Amsterdam 1963 ed. GOP/Opera D’Oro
- Umberto Giordano
- Madame Sans-Gêne, con Orianna Santunione, Franco Tagliavini, Mario Zanasi, dir. Gianandrea Gavazzeni – dal vivo La Scala 1967 ed. Nuova Era
- Riccardo Zandonai
- Giulietta e Romeo, con Anna Maria Rovere, Angelo Lo Forese, dir. Angelo Questa – dal vivo RAI-Milano 1955 ed. EJS
- Francesco Cilea
- Adriana Lecouvreur, con Renata Tebaldi, Nicola Filacuridi, Miriam Pirazzini, dir. Francesco Molinari Pradelli – dal vivo Napoli 1958 ed. Lyric Distribution
- Adriana Lecouvreur, con Magda Olivero, Ferrando Ferrari, dir. Fulvio Vernizzi – dal vivo Amsterdam 1965 ed. Premiere Opera
- Lorenzo Perosi
- La passione di Cristo, con Giorgio Tadeo, Giuseppe Zecchillo, Alfredo Nobile, dir. Ennio Gerelli – Angelicum
- Italo Montemezzi
- L’amore dei tre re, con Clara Petrella, Amedeo Berdini, Sesto Bruscantini, dir. Arturo Basile – Cetra 1950
(край на цитата)
Една от коронните роли на Капеки е тази на Риголето в едноименната опера от Верди, като в края на 50-те години той е имал най-голям успех с нея по световните сцени. Именно записа на тази опера през 1958 г. – на две дългосвирещи плочи – заедно с оркестъра на Оперния театър „Сан Карло“ в Неапол се счита за едно от най-добрите му постижения. Ето подробности за този запис:
Aufnahme: 1958, Studio
Dirigent: Francesco Molinari-Pradelli
Orchestra del Teatro San Carlo di Napoli
Coro del Teatro San Carlo di Napoli
Chorleitung: Michele Lauro
Label: Philips (2 LP)
Conte di Ceprano: Guido Pasella
Contessa di Ceprano: Anna di Stasio
Duca di Mantova: Richard Tucker
Gilda: Gianna d’ Angelo
Giovanna: Aurora Cattelani
Il Conte di Monterone: Vito Susca
Maddalena: Miriam Pirazzini
Marullo: Giorgio Giorgetti
Matteo Borsa: Vittorio Pandano
Rigoletto: Renato Capecchi
Sparafucile: Ivan Sardi
Една от последните големи изяви на Ренато Капеки е през 1986 г. с песенен рецитал в Ню Йорк – в „Carnegie Hall“, преминал при голям триумф.
В течение на редица години Капеки е преподавал вокално изкуство в „Manhattan School of Musik“ в Ню Йорк. Както писах, по време на престой в Италия, Капеки е починал на 30 юни 1998 г. в Милано.
Нека днес на 6 ноември 2018 г. си спомним за рождения юбилей на Ренато Капеки, роден преди 95 години, починал на 30 юни 1998 г. – 20 години преди няколко месеца.
……………….
Изпълнение на Ренато Капеки:
Renato Capecchi,’ Cortigiani vil razza dannata” 1958
…..
Изпълнение на Ренато Капеки:
RENATO CAPECCHI nascita del melodrama
RENATO CAPECCHI nascita del melodrama (1997) Clavicembalo ENZA FERRARI 1. Francesco VENETO : Nasce l’aspro mio tormento (Venice around 1500) 2. Bartolomeo TROMBON CINO : A la guerra 3. Marco da GAGLIONE : Mia speranza lusinghieri 4. CACCINI : Amarilli
…..
Изпълнение на Ренато Капеки:
Renato Capecchi & Gianna D’Angelo – Si, vendetta (1958)
…..
Изпълнение на Ренато Капеки:
RARE!!! Renato Capecchi sings Don Giovanni’s final scene …
…..
Изпълнение на Ренато Капеки:
Renato Capecchi [1923 – 1998]: «Come un’ape ne’ giorni d …
……
Изпълнение на Ренато Капеки:
Renato Capecchi & Gabriella Tucci “Duet Nedda/Silvio” I …
´´´´´´