Silvano Carroli

Баритонът от Италия Силвано Кароли е роден днес преди 85 години

„ (…) Прави ми впечатление, че при никой от досегашните оперни артисти от чужбина, за които съм писал статии през последните 10 години, не е имало толкова български имена, както при Силвано Кароли: Борис Христов, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Михаил Светлев, Божидар Николов, Цветан Михайлов, които са имали с него общи изяви или записи. Това е особено радостно и говори за авторитета на българската оперна школа“.

(цитат от днешната ми статия за италианския баритон Силвано Кароли)

Драги приятели на оперната музика, на днешния 22 февруари 2024 г. преди 9 години написах тук следните думи:

„Много интересно е чувството, когато за даден ден нямате нищо предвидено в календара си като рожден или друг юбилей и в един момент някой приятел или познат ви се обади, като ви съобщи, че даден артист именно днес празнува рожден юбилей. Става въпрос за италианския баритон Силвано Кароли, който днес на 22 февруари 2015 г. навършва 76 години – роден е през 1939 г.“

(край на цитата)

Лицето, което ми се обади и ми обърна внимание беше моят приятел, големият български певец – тенорът Михаил Светлев, който през последните години често дава допълнения към моите статии, най-вече по отношение на съвместни изяви с артисти, за които пиша в даден ден. Така беше и със Силвано Кароли, с когото той е имал преди години общи изяви. Текстът беше кратък, но точен: „Боре, днес баритонът Силвано Кароли (Silvano Carroli) празнува рожден ден. С най-добри спомени от взаимните ни участия в „Тоска“, „Набуко“ и други: Михаил Светлев“.

Това беше малко преди обед. Имах два избора – или да не направя нищо, или да отложа написването на една поне малка статия за късно вечерта. Нека припомня, че тогава на 22 февруари 2015 г. беше важен църковен празник – „Сирни Заговезни“, при който от много години семействата се събират и празнуват, като членовете им взаимно си опрощават направените през годината грешки и този ритуал има особено важно нравствено значение, макар че не всички го спазват. Без да се впускам в подробности ще кажа, че до 20 часа нямах възможност да пиша и се постарах да дам поне малка информация за Силвано Кароли. И тогава написах малка статия за него, която през следващите години разширих и няколко пъти я публикувах във ФБ, за последен път на днешния ден през 2019 г., когато Силвано Кароли навърши кръглите 80 години (роден е на 22 февруари 1939 г.).

Ето защо днес на 22 февруари 2024 г. реших след 5 години отново да го почета със статия за рождения му ден, но не бях сигурен какво е станало с него през тия 5 години. Жалко, като отворих преди 2 дни неговата Уикипедия-страница в Интернет, чета думите: „Силвано Кароли се помина на 4 април 2020 г. в Лука, Италия“. Така че днешната ми статия ще бъде нещо като траурен спомен за този голям певец и артист, който е имал редица общи изяви или записи с български певци, не само с Михаил Светлев, а също и с Борис Христов, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Божидар Николов, Цветан Михайлов. За това ще стане въпрос по-долу в статията.

Първо ще цитирам едно траурно съобщение от 5 април 2020 г. на английски език, после ще дам превод на български:

Портал „OPERA WIRE“

APR 5, 2020

Obituary: Legendary Baritone Silvano Carroli Dies at 81

By Francisco Salazar

Italian baritone Silvano Carroli died on April 4, 2020 in Lucca at the age of 81.

The baritone, who was born on Feb. 22, 1939, went on to study with Marcello Del Monaco before perfecting his technique with legendary tenor Mario Del Monaco. He also studied at the Teatro La Fenice di Venezia under the guidance of Mario Labroca, Francesco Siciliani, and Floris Ammannati.

He quickly made his debut in 1963 as Marcello in “La Bohème” in a production by Franco Zeffirelli with Mirella Freni and Giacomo Aragall.

That debut led him to perform many of the repertory staples and he became acclaimed for his interpretations in Verdi’s music. He sang the roles of Ezio in “Attila,” Iago in “Otello,” Renato in “Un ballo in maschera,” Don Carlo in “La forza del destino,” Monforte in “I vespri siciliani,” Germont in “La traviata,” the title roles of “Simon Boccanegra,” “Macbeth,” and “Nabucco,” Roger in “Jérusalem,” Pagano in “I Lombardi alla prima crociata,” and Amonasro in “Aida.”

He also sang the works of Puccini, Zandonai, Donizetti, Leoncavallo, Saint-Saens, Ponchielli, and Mascagni.

Carroli performed at the some of the greatest theaters including the Royal Opera House, the Teatro alla Scala, Teatro la Fenice, Arena di Verona, the Metropolitan Opera, and the Maggio Musicale Fiorentino, where he had one of his most successful triumphs in the role of Scarpia in “Tosca.”

Critics raved about Carroli stating, “He has a flexible, beautifully articulated voice; and though it is not a baritone of great weight, it is always warm and penetratingly clear.”

During his illustrious career Carroli performed alongside the likes of Boris Christoff, Mario Del Monaco, Magda Olivero, Carlo Bergonzi, Cesare Siepi, Raina Kabaivanska, Ghena Dimitrova, Montserrat Caballé, Plácido Domingo, Luciano Pavarotti, and José Carreras. He also worked under conductors James Levine, Carlos Kleiber, Zubin Mehta, Wolfgang Sawallisch, Francesco Molinari Pradelli, Giuseppe Sinopoli, and Claudio Abbado.

The baritone continued to performed well in the 2000s. In 2007, he performed the role of Zaccaria in “Nabucco” at the Arena di Verona and in 2008 He performed “La Fanciulla del west” in Rome and the Royal Opera House. In 2009 he sang Scarpia in Tel Aviv under Daniel Oren.

Shortly after he started to teach at the Fondazione Del Monaco.

Carroli left a number of recordings behind including DVDs of “I Lombardi” with Carreras and Dimitrova, “Attila” with Maria Chiara, “La Fanciulla del “West” with Domingo and Carol Neblett, and “La Forza del Destino” with Ivo Vinco.

(край на цитата)

Превод:

Портал „OPERA WIRE“
5 април 2020 г.

Некролог: Легендарният баритон Силвано Кароли почина на 81 години

От Франсиско Салазар

Италианският баритон Силвано Кароли почина на 4 април 2020 г. в Лука на 81-годишна възраст.

Баритонът, роден на 22 февруари 1939 г., продължава да учи при Марчело Дел Монако, преди да усъвършенства техниката си при легендарния тенор Марио Дел Монако. Учи и в „Teatro La Fenice di Venezia“ под ръководството на Марио Лаброка, Франческо Сицилиани и Флорис Аманати.

Той бързо дебютира през 1963 г. като Марчело в „Бохеми“ в продукцията на Франко Дзефирели с Мирела Френи и Джакомо Арагал.

Този дебют го накарва да изпълни много от основните репертоарни произведения и той става известен с интерпретациите си в опери на Верди. Изпълнява ролите на Ецио в „Атила“, Яго в „Отело“, Ренато в „Бал с маски“, Дон Карло в „Силата на съдбата“, Монфорте в „Сицилиански вечерни“, Жермон в „Травиата“, главните роли в „Симон Боканегра”, „Макбет” и „Набуко”, Роже в „Йерусалим”, Пагано в „I Lombardi alla prima crociata” и Амонасро в „Аида”.

Той също така играе м опери от Пучини, Дзандонаи, Доницети, Леонкавало, Сен-Санс, Понкиели и Маскани.

Кароли участва в някои от най-големите театри, включително Кралската опера в Лондон, Миланската Скала, Театро ла Фениче, Арена ди Верона, Метрополитън опера и Маджо Музикале Фиорентино, където има един от най-успешните си триумфи в ролята на Скарпия в „Тоска“.

Критиците се възхищават на Кароли, заявявайки: „Той има гъвкав, красиво артикулиран глас; и въпреки че не е баритон с голяма тежест, той винаги е топъл и проницателно ясен“.

По време на бляскавата си кариера Кароли се изявява заедно с Борис Христов, Марио Дел Монако, Магда Оливеро, Карло Бергонци, Чезаре Сиепи, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Хосе Карерас.

Работил е с диригентите Джеймс Ливайн, Карлос Клайбер, Зубин Мета, Волфганг Савалиш, Франческо Молинари Прадели, Джузепе Синополи и Клаудио Абадо.

Баритонът продължава да се представя добре през първото десетилетие на 21-и век. През 2007 г. изпълнява ролята на Закария в „Набуко“ в Арена ди Верона, а през 2008 г. участва в „Момичето от Златния запад“ на Пучини в Рим и в Кралската опера в Лондон. През 2009 г. пее Скарпия от „Тоска“ в Тел Авив под ръководството на Даниел Орен.

Малко след това започва да преподава във „Fondazione Del Monaco“.

Кароли оставя редица записи след себе си, включително DVD-та на „Ломбардци“ с Хосе Карерас и Гена Димитрова, „Aтила“ с Мария Киара, „Момичето от Златния запад“ с Пласидо Доминго и Карол Неблет и „Силата на съдбата“ с Иво Винко.

(край на превода)

В тази траурна статия има линк с видео от „Тоска“ с Кароли и Райна Кабаиванска:

Obituary: Legendary Baritone Silvano Carroli Dies at 81

Сега ще изложа основните данни за Силвано Кароли от последната ми статия за него от 2019 г., заедно с траурната новина за кончината му през 2020 г.:

„Когато прегледах някои материали в електронни портали и линкове, разбрах че Силвано Кароли е твърде известна личност, че е работил много активно както в оперни постановки, така и при музикални записи на десетки оперни творби. При това много често негови партньори са били и български артисти, което още повече засили интереса ми към неговата личност. Ето няколко имена: Борис Христов, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Божидар Николов, Михайлов (предполагам Цветан Михайлов), Попов (няма малко име, може и да е руснак). Това са партньори и при музикални записи. В края на статията ще дам подробен списък на записите. Предполагам, че някои от горните артисти са били и негови партньори на сцената, както Михаил Светлев в „Тоска“ и „Набуко“. За съжаление в страницата му на италиански език в Уикипедия има само отделни данни за оперни изяви, в други линкове пълен списък на оперните роли, но без имена на партньорите.

Сега малко сведения от биографията на артиста.

Баритонът Силвано Кароли (Silvano Carroli) е роден на 22 февруари 1939 г. във Венеция, починал на 4 април 2020 г. в Лука, Италия. Още като дете има хубав глас и започва да пее в детския хор при базиликата „Сан Марко“ във Венеция. Тъй като трябва да допринася за прехраната на семейството, той не успява да завърши формално обучение по пеене, но след начално обучение при Марчело дел Монако, продължава и перфекционира същото при големия певец Марио дел Монако – по-голям брат на Марчело. След това е обучаван в оперното училище на „Театро Ла Фениче“ от Марио Лаброка, Франческо Сицилиани и Флорис Аманати. По-късно посещава майсторски класове на Карло Талиабуе и на Алфредо Краус.

Силвано Кароли дебютира в същия театър през 1963 г. в ролята на Марчело в „Бохеми“ от Пучини с партньори Мирела Френи и Джакомо Арагал, постановка на Франко Дзефирели. Още преди това – през 1957 г. Силвано Кароли спечелва Първа награда на вокалния конкурс в Палермо, а в годината на оперния си дебют – Първа награда на вокалния конкурс във Венеция. След това се развива бърза кариера във водещите оперни театри на Италия, особено в Миланската Скала.

Кариера в Италия

Кароли дебютира в Миланската Скала през 1975 г. като барон Скарпия в „Тоска“, която е една от особено блестящите му роли през цялата му кариера. През сезон 1979/80 той пее тази роля заедно с Ева Мартон в ролята на Тоска. Кароли пее в Миланската Скала и Амонасро в „Аида“ (1976). Той има големи успехи там през 1977 и 1982 г., особено като Яго в „Отело“, наред с други, заедно с Пласидо Доминго и Мирела Френи. С ансамбъла на Миланската Скала той участва при турне в Северна Америка през 1976 г., където пее Симоне Боканегра, също и в Япония през 1981 г.

При откриването на сезон 1966/67 Кароли пее Ецио в „Атила“ в „Театро Верди“ в Триест с Борис Христов като негов партньор в главната роля. През 1973 г. се изявява за първи път на фестивала в „Арена ди Верона“. В по-късните години той пее там, наред с други роли. като Ецио в „Атила“ (1985), като Ренато в „Бал с маски“ (1986), като Барнаба в  „Джоконда“ (1988), като барон Скарпия (1988, 1990), като Алфио в „Селска чест“ (1989), като Набуко (1989) и като Амонасро в „Aида“ (1990, 2000).

В Италия той също така гостува в Римската опера (1984, като Дон Жуан), в Театър „Джузепе Верди“ в Пиза (септември/октомври 1984, като Скарпия), в Термите на Каракала (1984–85, като Набуко), като Джек Ранс в „Момичето от Златния запад“ на Пучини (1988), като Микеле и като Джани Скики в „Teatro Filarmonico Verona“ (2000).

В „Maggio Musicale Fiorentino“ във Флоренция той пее през 1986 г. Скарпия под музикалното ръководство на Зубин Мета, където впечатлява като „идеален актьор“ и „пеещ актьор, който знае как да поставя увлекателни акценти“. В „Maggio Musicale“ той играе като Микеле в „Мантията“ на Пучини 1988 г. и отново като Скарпия през 1991 г.

Кариерата на Силвано Кароли продължава през първото десетилетие на 21-и век. През 2007 г. пее басовата роля на първосвещеника Закария в „Набуко“ в „Арена ди Верона“. През 2008 г. отново пее Джек Ранс в Римската опера. Той също се изявява в „Maggio Fiorentino“ през 2008 г. като Скарпия в постановката на „Тоска“ от Джонатан Милър.

Гостувания в Европа и чужбина

През юни 1967 г. Силвано Кароли дебютира във Виенската държавна опера като Силвио от „Палячи“ (писах по-горе за изявите му във Виена).

През 1977 г. той дебютира в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Джек Ранс в „Момичето от Златния запад“. По-късно той пее там, между другото: Яго, Монфор, Нелуско. През 1992 г. той отново може да бъде чут там като Джек Ранс и Скарпия. През 2008 г. отново пее Джек Ренс в „Ковънт Гардън“ под музикалното ръководство на Антонио Папано.
През 1978 г. той се изявява в Хамбургската държавна опера като Граф Луна в „Трубадур“. През 1980 г. пее в „Théâtre Royal de la Monnaie in Brüssel“ в Брюксел в операта „Il duca d’Alba“. През 1983 г. пее Ескамилио от „Кармен“ в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона. Главният герой в „Набуко“ последва през 1984 г. През 1985 г. той е отличен Яго в „Отело“.

Кароли също така гостува в „Grand Opéra Paris“ (1984), „Staatstheater Wiesbaden“ (1993, като Яго) и „Staatsoper Hannover“ (1994, като Скарпия).

През 1972 г. Силвано Кароли дебютира в САЩ като Тонио в „Палячи“ в „Houston Grand Opera“. През сезон 1977/78 пее барон Скарпия във Вашингтонската опера. В Съединените щати той също пее в Оперния театър на Чикаго (1978, като Ецио) и в Операта на Сан Франциско (1982, като Ренато). През октомври 1983 г. той дебютира като Дон Карло в „Силата на съдбата“ в Метрополитън опера в Ню Йорк. През септември 1987 г. той пее там при откриването на сезона като Яго в „Отело“ заедно с Пласидо Доминго и Кири Те Канава (писах на друго място тук за тия изяви в МЕТ).

През 1987 г. Кароли участва в представленията на „Аида“ пред храмовете на Луксор в Египет като Амонасро. През 2009 г. пее Скарпия в Тел Авив под музикалното ръководство на Даниел Орен.

Късни години и смърт

От началото на 2000 г. Кароли работи като вокален педагог и лектор в „Scuola per tenori“ на „Fondazione Del Monaco“ в Лука. Той беше женен и има двама възрастни сина.

Силвано Кароли умира на 5 април 2020 г. от сърдечна недостатъчност в дома си в Лука на 81-годишна възраст.

(край на биографичните бележки)

Оценка на дейността му

Кароли получава много положителни рецензии от музикалните критици, както и отлични отзиви от публиката. Той разширява репертоара си, играе в редица оперни театри в Италия и в Европа. През 70-те години тази кариера се развива и в Америка с подобен успех и той става международно признат оперен артист. На първо място стоят театри като Миланската Скала, МЕТ в Ню Йорк и много други. Негови партньори са големи артисти, като Алфредо Краус, Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Карло Бергонци, Хосе Карерас, Хосе Кура, Борис Христов, Монсерат Кабайе, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров и други. Работи с диригенти като Карлос Клайбер, Зубин Мета, Лорин Маазел, Волфганг Савалиш, Джеймс Ливайн, Джузепе Синополи, Клаудио Абадо, Джузепе Патане, Нело Санти и др.

По отношение качеството на вокалното изкуство на Силвано Кароли специализираната музикална критика дава следното определние:

„Неговият баритонов глас се характеризира с уникален по изразителност топъл и бляскав тембър, хомогенен в целия диапазон, наситен и богат на хроматични нюанси, много широк и мощен до такава степен, че при него не е проблем да пее на грамадни сцени или в открити пространства с големи размери и амфитеатри, което е рядкост в днешно време. Вокалната му техника е в състояние да му позволи така да модулира звука както в пианисимите, така и при експлозията на звука, изпълващ залата или отвореното пространство. Тази прецизна техника му позволява еднакво добре да интерпретира роли от опери на композитори през 18-и, 19-и и 20-и векове“.

(край на цитата)

Огромният оперен репертоар на Силвано Кароли включва роли от най-известните италиански и други европейски композитори през последните три века, като все пак неговото предпочитание са роли от творци през 19-и век. Може би добрата му сценична игра, наред с отлично школувания глас са причина за огромно количество музикални записи, а в последните десетилетия и записи на DVD’s, където драматичната игра има решаваща роля. Специално английската музикална критика определя редица негови записи като върхови постижения, например Скарпия в „Тоска“ и Джек Ранс в „Момичето от Златния запад“ на Пучини, както и Симон в „Симон Боканегра“, Риголето в едноименната опера, Ренато в „Бал с маски“, Яго в „Отело“ и Макбет в едноименната опера от Верди. Тези английски критици подчертават особено добрата му игра в „Момичето от Златния запад“ от Пучини на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон през 2008 г. под диригентството на Антонио Папано. Не случайно в авторитетния речник „The New Grove“ за него има голяма статия. Подчертава се също, че Силвано Кароли е „един от най-добрите оперни певци, които са имали изяви на сцената на Кралския театър в Лондон“.

На сцената на Виенската държавна опера Силвано Кароли има изяви в 6 различни опери – общо в 35 спектакъла в годините между 1967 и 1994. Цитирам списък на всички негови изяв там:

CARMEN

Escamillo | 3 Vorstellungen | 02.01.1987–08.01.1987

CAVALLERIA RUSTICANA

Alfio | 4 Vorstellungen | 02.09.1988–11.09.1988

LA FANCIULLA DEL WEST / DAS MÄDCHEN AUS DEM GOLDENEN WESTEN

Jack Rance, Sheriff | 12 Vorstellungen | 23.11.1977–24.09.1988

OTELLO

Jago | 1 Vorstellung | 14.02.1992

PAGLIACCI / DER BAJAZZO

Silvio | 1 Vorstellung | 07.06.1967

TOSCA

Baron Scarpia | 14 Vorstellungen | 22.11.1986–07.05.1994

(край на цитата)

Дебюта на Силвано Кароли е на 7 юни 1967 г. в ролята на Силвио в „Палячи“ от Леонкавало при следния състав:

BESETZUNG | 07.06.1967

Dirigent	Wilhelm Loibner
Inszenierung	Paul Hager
Bühnenbilder und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Einstudierung der Chöre	Richard Rossmayer
Canio (Pagliaccio)	James McCracken
Nedda (Colombina)	Wilma Lipp
Tonio (Taddeo)	Mario Sereni
Beppo (Arlecchino)	Mario Guggia
Silvio	Silvano Carroli
Erster Bauer	Franz Bierbach
Zweiter Bauer	Fritz Sperlbauer

(край на цитата)

Последната изява на Силвано Кароли е на 7 май 1994 г. в ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини при следния състав:

BESETZUNG | 07.05.1994

Dirigent	Michael Halász
Inszenierung	Margarethe Wallmann
Bühnenbild und Kostüme	Nicola Benois
Chorleitung	Dietrich D. Gerpheide
Floria Tosca	Eliane Coelho
Mario Cavaradossi	Sergej Larin
Baron Scarpia	Silvano Carroli
Cesare Angelotti	Gottfried Hornik
Der Mesner	Rudolf Mazzola
Spoletta	Helmut Wildhaber
Sciarrone	Wolfgang Bankl
Roberti	Wolfgang Pöltner
Ein Schließer	Walter Zeh
Ein Hirt	Cornelia Helfricht
Kinderchor	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

Силвано Кароли има във Виенската държавна опера съвместни изяви и с български певци. Така на 2 септември 1988 г. и на други три дати той играе в ролята на Алфио от „Селска чест“ на Маскани заедно с Маргарита Лилова в ролята на Лучия (4 изяви с нея). Цитирам състава при първата изява:

BESETZUNG | 02.09.1988

Dirigent	Adam Fischer
Inszenierung, Bühnenbild und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Santuzza	Giovanna Casolla
Turiddu	Corneliu Murgu
Lucia	Margarita Lilowa
Alfio	Silvano Carroli
Lola	Rohangiz Yachmi

(край на цитата)

Силвано Кароли има през 1992 г. в операта „Отело“ от Верди също общи изяви няколко пъти в ролята на Яго заедно с българите Божидар Николов в ролята на Касио и Маргарита Лилова в ролята на Емилия. Цитирам състава при първата изява:

BESETZUNG | 14.02.1992

Dirigent	Jan Latham-König
Inszenierung	Peter Wood
Bühnenbild	Stephen Lewis
Kostüme	Luciana Arrighi
Lichtregie	Robert Bryan, Robert Stangl
Chorleitung	Peter Burian
Otello	Plácido Domingo
Jago	Silvano Carroli
Cassio	Bojidar Nikolov
Roderigo	Wilfried Gahmlich
Lodovico	Rudolf Mazzola
Montano	István Gáti
Desdemona	Kallen Esperian
Emilia	Margarita Lilowa
Ein Herold	Nikolaus Simkowsky
Kinderchor	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

В Уикипедия-страницата за Силвано Кароли на италиански език има редица други подробности по отношение на репертоар, партньори и диригенти, както и по отношение на дейността му през последните години. Отбелязано е негово участие през 2009 г. като Скарпия в Тел Авив с диригент Даниел Орен, като редица критици сравняват изпълнението му с това на Тито Гоби и на Еторе Бастианини. През същата година Силвано Кароли играе в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди във Верона.

Наред с вокалната си кариера Силвано Кароли е посветил много години на вокална педагогика с млади оперни певци, както и като ръководител на катедрата по вокално изкуство при Фондацията на тенора Марио дел Монако.

Гласови и аудио документи

Силвано Кароли има „тъмен тон, мощен и хомогенен баритон“ и „гъвкав, красиво артикулиран глас с голяма топлина“. Неговият „мощен” глас е особено подходящ за представления на открито. Гласовият му диапазон му позволява да поеме и някои басови партии. Неговата акцентова роля е трудната партия на Скарпия в „Тоска“.

Репертоарът му включва главно великите баритонови роли в оперите на Джузепе Верди като Ецио, Роже в „Йерусалем“, Яго, Монфорт, Симон Боканегра, Набуко и Макбет. Той също така пее множество главни роли в опери от Пучини, Дзандонаи, Доницети, Леонкавало, Сен-Санс, Понкиели и Маскани.

Гласът на Кароли е документиран в множество пълни записи и в много записи на живо. През 1990 г. „Naxos“ издава пълен запис на „Тоска“ с Кароли като Скарпия. През 1999 г. е издаден запис на живо от „Театро Ла Фениче“, в който Кароли пее Дон Карло в „Силата на съдбата“. Записи на изпълнения с Кароли също са издадени на DVD, включително: от „I Lombardi alla prima crociata“ с Хосе Карерас и Гена Димитрова  (Миланската Скала, 1984), „Атила“ с Мария Киара („Arena di Verona“ 1985) и „Момичето от Златния запад“ с Доминго и Карол Неблет („Ковънт Гардън“ Лондон, 1982).

Ще дам списък на оперния репертоар на Силвано Кароли (от немски източник) и дискографията му (описание на италиански език):

REPERTOIRE / REPERTORY

Komponist	Oper	Rolle	Uraufführung
Bizet	Carmen	Escamillo
Catalani La Wally Wallburga (auch bekannt als “Die Geierwally”)	Vincenzo Gellner Vinzenz Gellner
Donizetti Il duca d’Alba Der Herzog von Alba		Il duca d’Alba	Lucia di Lammermoor Luzia von Lammermoor
Lord Enrico Ashton Lord Heinrich Ashton
Giordano	Andrea Chénier Carlo Gérard Karl Gérard
Gounod	Faust
Leoncavallo I pagliacci Die Bajazzi (eingebürgert hat sich: Der Bajazzo)		Tonio
Mascagni Cavalleria rusticana Sizilianische Bauernehre		Alfio
Isabeau Re Raimondo König Raimund
Meyerbeer L’africaine Die Afrikanerin		Nelusko
Mozart	Don Giovanni	Don Giovanni
Pizzetti Fra Gherardo Bruder Gerhard	Il podestà Der Bürgermeister
Ponchielli	La Gioconda	Barnaba
Puccini La Bohème Die Boheme		Schaunard
Marcello	La fanciulla del West Das Mädchen aus dem goldenen Westen
	Jack Rance
Gianni Schicchi	Gianni Schicchi	Il tabarro Der Mantel
Michele Michael
Tosca Il barone Scarpia Der Baron Scarpia		Il sagestano Der Messner
Rossini Mosè in Egitto Moses in Ägypten	Faraone Pharao
Saint-Saëns Samson et Dalila Samson und Dalila	Grand prêtre Oberpriester
Verdi	Aïda	Amonasro	Attila Etzel
	Ezio	Un ballo in maschera Ein Maskenball
Renato Renatus		Don Carlo Don Carlos
Rodrigo di Posa Roderich von Posa		Il corsaro Der Korsar
	Seid	La forza del destino Die Macht des Schicksals
Don Carlo Don Carlos
Jérusalem	Roger	I lombardi [alla prima crociata] Die Lombarden [auf dem ersten Kreuzzug]
	Pagano
Macbeth	Macbeth	Nabucco Nebukadnezar
	Nabucco	Otello Othello
Iago Jago
Rigoletto	Rigoletto	Simone Boccanegra Simon Boccanegra
	Simone Boccanegra	Il trovatore Der Troubadour
Il conte di Luna Der Graf von Luna		I vespri Siciliani Die Sizilianische Vesper
Guy de Montfort Guy von Montfort
Wagner	Lohengrin	Friedrich von Telramund
Zandonai Francesca da Rimini Franziska von Rimini	Giovanni lo sciancato Johannes der Lahme

(край на цитата)

Цитирам дискографията на Силвано Кароли от източник на италиански език (обърнете моля внимание на български имена – написани са с главни букви!)

Incisioni

Audio

• Catalani – La Wally – Olivero, Carroli, Zambon – Live 1972
• Donizetti – Lucia di Lammermoor – Mazzola, Morino, Carroli – Live Napoli 1989
• Mascagni – Cavalleria Rusticana – Domingo, Carroli – Arena di Verona – Live 1977
• Mascagni – Cavalleria Rusticana – Lamberti, Jones, Carroli – Live 1987 Munich
• Mascagni – Cossotto, Martinucci, Carroli Santi Verona 1987
• Mascagni – Carroli, Berini, Vanzo Suzan Marseille 1976
• Mascagni – Casolla, Johansson, Carroli Gavazzeni Firenze 1991
• Puccini – La Fanciulla del West – DIMITROVA, Bonisolli, Carroli Sinopoli Berlin 1982
• Puccini – La Fanciulla del West – Dessì, Armiliato, Carroli – Live Roma 2008
• Puccini – La Fanciulla del West – Carroli Westbroek Cura Pappano London 2009
• Puccini – La Fanciulla del West – Carroli MJ Johnson Frusoni Latham Koenig Caracalla 1988
• Puccini – La Fanciulla del West – Carroli S Larson, POPOV Arena Verona 1986
• Puccini – Tosca – Caballé, Todisco, Carroli – Live 1983
• Puccini – Tosca – Miricioiu, G. Lamberti, Carroli – Alexander Rahbari – Live Studio Naxos
• Puccini – Tosca – Carroli, Casolla Todisco Oren Verona 1989
• Puccini – Tosca – Carroli, He, A. Richards Oren Verona 2006
• Puccini – Tosca – Carroli, Cedolins, Martinucci Lynn-Wilson Verona
• Verdi – Aida – Giacomini, Carroli – Live Caracalla Roma
• Verdi – Aida – Giuliacci, Carroli – Oren – Live Roma 2009
• Verdi – Aida – Borin, Hui He, Carroli – Oren – Live Arena di Verona 2009
• Verdi – Aida – Nizza, Cornetti, Giuliacci, Spotti Oren Verona 2006
• Verdi – La forza del Destino – Caballé, Carroli – Live 1982
• Verdi – Macbeth – Carroli, Martinucci – Live
• Verdi – Otello – Domingo, TOMOVA-SINTOW, Carroli – Kleiber – Live Tokio 1981
• Verdi – Un ballo in maschera – Pavarotti, Caballé, Carroli – live 1982 San Francisco
• Verdi – Un ballo in maschera – Chiara,Carroli, Gilmore, Ferrarini, Lima Kuhn Verona 1984
• Verdi – Attila – Chiara,Giaiotti, Carroli, Malagnini Santi Verona 1986
• Verdi – Attila – Zampieri, Carroli, GHIUSELEV, Beccaria Masini Napoli 1987
• Verdi – Attila – Cruz-Romo, Carroli, GHIAUROV, Luchetti Bartoletti Chicago 1981
• Meyerbeer – L’Africaine – Carroli, Bumbry Domingo Atherton London 1981
• Meyerbeer – L’Africaine – Carroli, Bumbry Bonisolli Atherton London 1981
• Giordano – Andrea Chenier – Carroli, Ligabue Vickers Rescigno Dallas 1973
• Donizetti – Il Duca D’Alba – Carroli, Krilovici Garaventa De Fabritiis Bruxelles 1979
• Ponchielli – Gioconda – Carroli Casolla Cossotto Pecile Beccaria Verducci Renzetti Verona 1988
• Ponchielli – Gioconda – Carroli Casolla V.Cortez Beccaria Gioaiotti Renzetti Verona 1988
• Verdi – Il Trovatore – Carroli S.Dunn Zajick Bonisolli Skinner Meltzer San Francisco 1986
• Verdi – Nabucco – Carroli DIMITROVA Nesterenko Ysas Ruiz Gandolfi Barcelona 1984
• Verdi – Nabucco – Carroli Roark-Strummer, Nesterenko Jjori Todisco Oren Verona 1988
• Verdi – Nabucco – Carroli Roark Strummer Nesterenko Schiatti Tieppo Oren Verona 1988
• Verdi – Nabucco – Carroli Vejzovic Jankovic Storojev Todisco Gandolfi Caracalla 1985
• Verdi – Nabucco – Carroli Gulegina Surguladse Nucci (Carroli canta il ruolo di Zaccaria) Borin Oren Verona 2008
• Verdi – Nabucco – Carroli Roark-Strummer Nesterenko Patti Tieppo Tolomelli Verona 1988
• Rossini – Mosè – Carroli Casapietra Casoni Limarilli Siepi Gavazzeni Firenze 1974
• Saint-Saëns – Sansone e Dalila – Carroli Cossotto Vinco Maag Verona 1974(in Italiano)
• Saint-Saëns – Sansone e Dalila – Carroli Baltsa Domingo C.Davis London 1995
• Mascagni – Isabeau – Carroli Pobbe Zannini Ferraro Mazzini Rapallo Napoli 1972
• Verdi – Rigoletto – Carroli Ferrarini Meneghelli Sempere Luperi Santi Verona 1988
• Verdi – Rigoletto – Carroli Ferrarini Schiatti Sempere Luperi Santi Verona 1988
• Verdi – Jerusalem – Carroli Gasdia Luchetti Renzetti Paris 1984
• Wagner – Lohengrin – Carroli Ricciarelli Berini Cava Zecchillo Bartoletti Venezia 1973 (In Italiano)
• Leoncavallo – Pagliacci – Carroli KABAIVANSKA Vickers L.Carlson Rescigno Dallas 1972
• Verdi – Forza del Destino – Carroli Ross, Vighi, Limarilli,Vinco,M.Basiola jr Rossi Venezia 1966
• Verdi – Otello – Carroli Domingo M.Price C.Kleiber London 1981
• Verdi – Otello – Carroli Ricciarelli, Cossutta Guadagno Cyprus 1996
• Verdi – Otello – Carroli TOMOVA-SINTOW, Domingo C.Kleiber La Scala a Tokio 1980

Album – The very best of Puccini – Gauci, Carroli, Orgonasova, G.Lamberti, Miricioiu – CD Naxos

……..

DVD

• Bizet – Carmen – Obraztsova, Ferrarini, Carreras Delacote Barcelona 1983
• Verdi – Attila – Chiara, Giaiotti, Luchetti Santi Verona 1986
• Verdi – Attila – Chiara, GHIUSELEV, Luchetti Santi Torino 1983
• Puccini – Gianni Schicchi – Carroli – Teatro Filarmonico Verona
• Puccini – Il Tabarro – Domingo, Carroli – Madrid Live 1982
• Puccini – La Fanciulla del West – DIMITROVA, Domingo – Live
• Puccini – La Fanciulla del West – Neblett, Domingo, Carroli – Santi – Royal Opera House di Londra
• Verdi – Aida – Giacomini, Carroli – Arena di Verona
• Verdi – Aida – Sweet,Zajick,Scuderi,Giaiotti Steinberg Verona 1990
• Verdi – Aida – Chiara, Baglioni, Cecchele, Vinco Renzetti Luxor 1987
• Verdi – Attila – Nesterenko, Chiara, Carroli, Luchetti – Santi – Arena di Verona 1985
• Verdi – I Lombardi alla Prima Crociata – Carreras, DIMITROVA, Carroli – Gavazzeni – Teatro la Scala
• Verdi – Otello – Carroli Lorengar Domingo Navarro Madrid 1985
• Verdi – Rigoletto – Carroli – Arena di Verona 1991
• Gounod – Faus – Carroli, Aragall, Dessì, Sardinero – Lombard – Teatro Comunale Bologna 1985
• Zandonai – Francesca da Rimini – Cura, Carroli, KABAIVANSKA – Teatro Massimo di Palermo 1995
• Zandonai – Francesca da Rimini – Nizza, MICHAILOV, Carroli – Teatro dell’Opera di Roma 2003
• Verdi – Nabucco – Carroli Roark-Strummer Nesterenko Patti Tieppo Tolomelli Verona 1988
• Verdi – Jerusalem – Carroli Gasdia Luchetti Renzetti Paris 1984
• Verdi – Forza del Destino – Carroli Caballe, Mattiucci, Mauro, Plishka, Bacquier Gomez-Martinez Orange 1982
• Verdi – Otello – Carroli TOMOVA-SINTOW, Domingo C.Kleiber La Scala a Tokio 1980

(край на цитата)

Както стана въпрос в началото на статията, редица българки артисти, като Гена Димитрова, Ана Томова-Синтов, Райна Кабаиванска, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Михаил Светлев, Божидар Николов, Маргарита Лилова, Цветан Михайлов, сигурно и други, са били партньори или на сцената, или при музикални записи на днешния юбиляр Силвано Кароли. Прави ми впечатление, че при никой от досегашните оперни артисти от чужбина, за които съм писал статии през последните 10 години, не е имало толкова български имена, както при Силвано Кароли. Това е особено радостно и говори за авторитета на българската оперна школа.

На фона на едно печално съобщение, което прочетох през 2015 г. във Фейсбук на стената на оперната певица Дарина Такова, изразяващо отглас от изказване на главния диригент на Старозагорската опера маестро Георги Димитров за състоянието на оперната култура в момента в България, тези успехи от края на миналия век, които току-що отбелязах тук, са твърде обезпокоителни. Проиграват се много евтино големи активи на културата, които България е завоювала на световната оперна арена по простата причина, че много от сегашните отговорни лица в областта на управлението на националната култура въобще не са запознати с това, което вече е било постигнато. Много пъти се е подчертавало, че именно в тази област България вече е завоювала световна позиция, за която сега просто се нехае. Това е непростимо.

(край на статията от 2019 година)

При един разговор с тенора Михаил Светлев на 21 февруари 2017 г. той ми написа още слведното:

„Каквото мога да пиша още за Силвано Кароли е, че той беше от тези певци, за които всичко се въртеше около пеенето. За това и беше изряден. А това, че един италианец си пее предимно на своя майчин език, също не е без значение. Тогава (мисля беше 1977 г.) когато се срещнахме за първи път в Тел Авив за “Тоска” с Зубин Мета, той приказваше за “белканто”, та… “белканто”. Тогава Мета му каза, че не го интересува толкова “белкантото”! По-важно е “кантото” на певеца, за да може да пее, както го дирижират. Ха ха. И това ми остана за цял живот! Впрочем при репетициите ми с Мета за концерти и впоследствие в Ню Йорк, все това ми е било в съзнанието. Белкантото не се учи от професори, а е продукт, който се получава при пеене с добър диригент и оркестър. Може би на някой това да звучи странно и погрешно, но певеца в последствие, като отиде в Банката и си види сметката, може да се ориентира най-точно, какво “белканто” е пял. “Капиталистически методи”, но … аз не съм ги измислил. Срещали сме се със Силвано още при “Набуко” и мисля в “Трубадур”. Хубав, отличен италиански баритон. Имахме връзка, но … всеки си гледа “резултатите” от белкантото вече, индивидуално …. Да е жив и здрав. ЧРД – Михаил.“

(край на писмото)

Ще завърша днешната статия за Силвано Кароли с една публикация за него от 1983 г. в авторитетния вестник „Ню Йорк Таймс“, като цитирам в оригинал и после в превод на български:

Портал „The News York Times“

OPERA: DEBUT BY BARITONE

By Bernard Holland

There were wholesale cast changes in Verdi’s ”Forza del Destino” at the Metropolitan Opera Friday night. Most notable was the Met debut of the Italian baritone Silvano Carroli as Don Carlo.

Mr. Carroli is a welcome addition to the house. He has a flexible, beautifully articulated voice; and though it is not a baritone of great weight, it is always warm and penetratingly clear. ”Urna fatale” was splendidly sung, and Mr. Carroli’s restraint in ”Solenne in quest’ora” kept this famous duet from turning into a shouting match with his partner Jose Carreras.

Lucine Amara, the evening’s Leonora, is of course a very experienced musician, and her voice remains in good condition. She hardly made, however, the most forceful of heroines, and her intonation in ”Pace, pace, mio Dio” was not always the best. The other newcomers were Enrico Fissore, a bluff and broad-humored Melitone, and Ruggero Raimondi, a smoothly competent Padre Guardiano.

Perhaps because of all the new faces in the cast, the ensemble under James Levine’s conducting was often sloppy, though some of the orchestra playing was quite good. This was not, by any standards, a very distinguished night at the opera. Mr. Carroli’s debut at the Met deserved happier surroundings.

(край на цитата)

Превод:

Портал „The News York Times“

ОПЕРА: ДЕБЮТ НА БАРИТОНА

От Бернард Холанд
30 октомври 1983 г.

Имаше големи промени в актьорския състав на “Силата на съдбатна” от Верди в Метрополитън опера петък вечер. Най-забележителен е дебютът на италианския баритон Силвано Кароли в MЕТ в ролята на Дон Карло.

Г-н Кароли е добре дошло допълнение към Метрополитън опера. Той има гъвкав, красиво артикулиран глас; и въпреки че не е баритон с голяма тежест, той винаги е топъл и проницателно чист. „Urna fatale“ беше изпята великолепно, а сдържаността на г-н Кароли в „Solenne in quest’ora“ попречи на този известен дует да се превърне в надвикване с партньора му Хосе Карерас.

Lucine Amara – Леонора за вечерта, разбира се, е много опитен музикант и гласът й остава в добро състояние. Тя обаче едва ли е била най-силната героиня и нейната интонация в „Pace, pace, mio Dio” не винаги е била най-добрата. Другите новодошли бяха Енрико Фисоре, блъфиращ и с широк хумор Мелитон, и Руджеро Раймонди, гладко компетентен падре Гуардиано.

Може би поради всички нови лица в актьорския състав, ансамбълът под диригентството на Джеймс Ливайн често беше небрежен, въпреки че някои от оркестъра свиреха доста добре. По никакви стандарти това не беше забележителна вечер в операта. Дебютът на г-н Кароли в MЕТ заслужаваше по-щастлива обстановка.

(край на превода)

Понеже стана дума по-горе за дебюта на Силвано Кароли в МЕТ, нека добавя, че в този оперен театър той е имал общо 4 изяви: 2 пъти в “Силата на съдбата” от Верди на датите 28 октомври и 1 ноември 1983 г. и 2 пъти в ролята на Яго в „Отело“ от Верди на 21 и 25 септември 1987 г. И при двете изяви в ролята на Отело играе Пласидо Доминго, Дездемона е Кири Те Канава при първата изява, при втората е Април Милло.

Нека днес на 22 февруари 2024 г. да почетем 85 години от рождението на легендарния баритон от Италия Силвано Кароли, който се помина на 4 април 2020 г.

Мир на праха му!

….

Изпълнения на Кароли:

Verdi: Macbeth (Macbeth: Silvano Carroli Lady Macbeth: Ghena Dimitrova Banquo: Nicola Ghiuselev Macduff: Luís Lima Malcolm: José Ruiz Dama: María Uriz Edmon Colomer Madrid, 1985)

´´´´

Silvano Carroli – Vanne! … Credo in un Dio crudel – Otello ..

https://www.google.com/search?q=you+tube+sivano+carroli&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+sivano+carroli&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKMzI5MjdqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:1a9bb817,vid:-Yxs9Qd0AnY,st:0

´´´´´´

Francesca da Rimini – Teatro dell’Opera di Roma – Silvano …

https://www.google.com/search?q=you+tube+sivano+carroli&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+sivano+carroli&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKMzI5MjdqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:2ecb6e91,vid:HxtkiCI1MJI,st:0

´´´´

“Minnie, dalla mia casa son partito” Silvano Carroli (Berlin, 19 ..

https://www.google.com/search?q=you+tube+sivano+carroli&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+sivano+carroli&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKMzI5MjdqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:6fee4c3b,vid:bxJ8tBLb9zo,st:0

…..

SILVANO CARROLI ARENA DI VERONA 1988 “CREDO IN UN DIO CRUDEL …”

IL BARITONO SILVANO CARROLI NEL RUOLO DI JAGO ALL’ARENA DI VERONA NEL 1988. LA SERATA AVEVA NOME : “LA GRANDE NOTTE A VERONA”

……

In Memoriam Silvano Carroli – Radio OE1 (ORF) – 31.05.2020

…..