Днес на 17 февруари 2024 г. се навършват 165 години от премиерата на операта “Un ballo in maschera” (Бал с маски) от Верди в Рим.
Драги приятели на оперната музика, днес на 17 февруари 2024 г. се навършват кръглите 165 години от премиерата на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди, представена за първи път на 17 февруари 1859 г. на сцената на театър „Аполо“ в Рим.
Както и друг път съм правил през последните 5-6 години, при кръгли годишнини от премиерите на оперни творби аз посвещавам мои статии на тия годишнини, а не само такива на оперни дейци. Така че днес имаме подобна годишнина и то на опера, която от много години тържествува по всички големи оперни сцени на света.
В България операта „Бал с маски“ е поставена за пръв път от Софийската народна опера на 22 октомври 1926 г. с диригент Венедикт Бобчевски и режисьор Христо Попов. След това са направени следните постановки в Софийската опера (до 2010 г.):
1941 (21 март: диригент Асен Димитров, режисьор Илия Арнаудов)
1964 (3 юли: диригент Руслан Райчев, режисьор Николай Николов)
1993 (10 юни: диригент Борис Хинчев, режисьор Емил Бошнаков).
Цитирам постановки в други оперни театри в България (до 2010 г.):
Варна:
1956 (9 март: диригент Емил Главанаков, режисьор Николай Николов)
1991 (2 юли: диригент Иван Филев, режисьор Кузман Попов)
Стара Загора:
1959 (29 март: диригент Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян)
1964 (1 ноември: диригент Димитър Димитров, режисьор Бохос Афеян, възстановка Георги Петров)
1996 (15 февруари: диригент Веселин Байчев, режисьор Светозар Донев)
Пловдив:
1968 (28 ноември: диригент Кръстьо Марев, режисьор Георги Първанов)
Русе:
1970 (3 февруари: диригент Ромеа Райчев, режисьор Димитър Узунов)
1986 (15 декември: диригент Георги Димитров, режисьор Михаил Хаджимишев)
1997 (29 декември: диригенти Методи Матакиев и Том Шал, режисьор Франческо Привитера)
2000 (6 декември: диригенти Георги Димитров и Евгени Димитров, режисьор Кузман Попов)
Бургас:
1972 (23 февруари: диригент Иван Вулпе, режисьор Георги Първанов)
Плевен:
1978 (30 май: диригент Георги Нотев, режисьор Красимир Цановски)
1989 (24 април: диригент Константин Матев, режисьор Радослав Цветков).
(край на цитата)
Преди да премина към конкретни данни за тази опера, искам да дам примери за нейни записи на музикални носители по целия свят:
Diskographie
….Teilweise DVD
| Jahr | Sänger (Riccardo, Amelia, Renato, Ulrica, Oscar) | Direktor | Etikett |
|---|---|---|---|
| 1980 | Luciano Pavarotti , Katia Ricciarelli , Louis Quilico , Bianca Berini , Judith Blegen | Giuseppe Patanè | Pionier |
| 1990 | Plácido Domingo , Josephine Barstow , Leo Nucci , Florence Quivar , Sumi Jo | Georg Solti | TDK |
| 1991 | Luciano Pavarotti , Aprile Millo , Leo Nucci , Florence Quivar , Harolyn Blackwell | James Levine | Deutsche Grammophon |
| 2001 | Salvatore Licitra , Marija Hulehina , Ambrogio Maestri , Mariana Pentcheva , Ofelia Sala | Riccardo Muti | Haus der Oper |
(край на цитата)
Тук при последната справка при записи на DVD от 2001 г. четем името на българския мецосопран Мариана Пенчева, чиято роля на Улрика в „Бал с маски“ е нейна коронна роля, която тя е изнасяла с огромен успех по целия свят.
Понеже става дума за Мариана Пенчева, която е моя много добра приятелка вече 10 години и за нея съм писал няколко пъти статии, ще цитирам информации специално за тази роля в „Бал с маски“:
„ (…) Нейният студентски дебют е в „Бал с маски“ от Верди с Плевенската опера през 1989 г., но както подчертава самата певица в контакт помежду ни, „истинският ми студентски дебют беше малко след това – през ноември 1989 г. на сцената на Учебния оперен театър в Сливен в ролята на Фидалма в „Тайният брак“ от Доменико Чимароза“. (…) Веднага трябва да се добави, че връзката на Мариана Пенчева със Софийската опера има традиция: тя е гастролирала там като Азучена в „Трубадур“, Улрика в „Бал с маски“, Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, както и като солистка в неговия „Реквием“ (…) Аз не съм от хората, които обичат да се вписват само в едно амплоа. За мен е голямо удоволствие, ако мога да „скачам“ от характер в характер. Голямо предизвикателство е да пея Улрика в „Бал с маски“ на Верди и веднага след това например Адалджиза в „Норма“ на Белини. Случвало ми се е вече два пъти и точно в този ред. Това са коренно различни партии. Или пък комична роля във „Фалстаф“, след което драматична в „Трубадур“. За мен така никак не е скучно. Ако се насоча само в едно амплоа, мисля, че това ще ме изчерпа, ще ме направи тенденциозно гледаща само в една посока. А аз обичам да търся по-широк спектър на изява и да се опитвам да потърся максимума на своите възможности. Като артист, като певец и във всяка житейска насока (…) Миналата година в Цюрихската опера се събраха трима българи – Габриела Георгиева, Мариана Пенчеваи Владимир Стоянов в трите главни роли от операта “Бал с маски”. Разчувствана, Габриела разказва колко е хубаво да си сред свои – за подкрепата и приятелството на Мариана и Влади. Определя оперната прима Мариана Пенчева като най-милата колежка, с която е била на сцената. За нея е незабравимо усещането как я следи зад кулисите и грижовно ѝ помага с присъствието си. И ето сега, в началото на 2013 година, Габриела Георгиева вече направи своя дебют във „Виенската Щатсопера“ – в ролята на Амелия от операта „Бал с маски” на Верди в компанията на любимеца на публиката от цял свят – тенорът Роберто Аланя в ролята на Рикардо. „Лесно и приятно се работи с големите артисти. Аланя е топъл партньор, слънчев, раздаващ се докрай на сцената певец” – споделя Габриела“.
(край на цитата)
Понеже стана дума за тази изява на Габриела Георгиева заедно с тенора Роберто Аланя във Виенската държавна опера, цитирам състава на ансамбъла на този ден – 3 февруари 2013 г.:
BESETZUNG | 03.02.2013
| Dirigent | Philippe Auguin |
|---|---|
| Inszenierung | Gianfranco de Bosio |
| Bühnenbild | Emanuele Luzzati |
| Kostüme | Santuzza Calì |
| Chorleitung | Thomas Lang |
| Gustaf III. | Roberto Alagna |
| René Ankarström | Gabriele Viviani |
| Amelia | GABRIELA GEORGIEVA |
| Ulrica | Monika Bohinec |
| Oscar | Ileana Tonca |
| Christian | Tae-Joong Yang |
| Samuel/Graf Horn/Hastings | Alexandru Moisiuc |
| Tom/Graf Warting/Berkley | Il Hong |
| Ein Richter/Ein Oberrichter | Peter Jelosits |
(край на цитата)
След тези най-общи бележки, свързани с операта „Бал с маски“, ще изложа конкретни данни относно историята на написването й, съдържание на операта, както и редица допълнения от източници на различни езици:
„Бал с маски“ (оригинал на италиански език „Un ballo in maschera“) е опера, написана от италианския композитор Джузепе Верди с премиера в Рим на 17 февруари 1859 г.
Действието се развива в края на 17-и век в Бостън, САЩ. Операта е написана през 1857 г. върху сюжет на френския драматург Йожен Скриб „Густав III“ или „Бал с маски“. Скриб е вдъхновен от събитията около убийството на шведския крал Густав III през 1792 г., който е застрелян в резултат на политически заговор, докато присъства на бал с маски и умира от раните си тринадесет дни по-късно.
Верди написва план-сценарий и го изпраща на Антонио Сома, който се задоволява да преведе либретото на Йожен Скриб на италиански. След множество скандали и неприятности са направени известни промени в текста и премиерата преминава с успех в театър „Аполо“ в Рим на 17 февруари 1859 г. След това Франческо Пиаве прави последна преработка на текста.
“Бал с маски“ е една от оперите на Верди, предизвикала най-много спорове. Докато трае композицията, цензурата иска обширни промени, като в крайна сметка тя желае повече изменения отколкото Верди би се съгласил да направи. По тази причина той прекратява договора си, но театърът в Неапол го дава под съд. Верди им отговаря, като ги дава под съд за клевета. Резултатът от съдебните процеси е, че театърът оттегля обвиненията си, а Верди обещава да довърши работата си върху операта. Преди премиерата в Рим обаче мястото на действието е принудително променено от Стокхолм в Бостън, а крал Густав става граф Уоруик.
Сега подробности относно операта и нейното съдържание (източник на следващите описания е „Книга за операта“ от Любомир Сагаев, четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983):
„БАЛ С МАСКИ“ – Верди
Опера в три действия (шест картини) – опера от Джузепе Верди
Либрето Антонио Сома
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Граф Ричард Уоруйк, губернатор на Бостън — тенор
Ренато, креол, офицер, приятел и секретар на Ричард — баритон
Амелия, негова жена — сопран
Улрика, врачка — мецосопран
Оскар, паж — сопран
Силвано, моряк — бас
Самуел, офицер — бас
Том, офицер, заговорник — бас
Съдия — тенор
Прислужник на Амелия — тенор
Народни представители, офицери, моряци, стражи, мъже и жени, пажове, войници, прислужници, народ, маскирани, танцьори и танцьорки.
Действието се развива в края на XVII в. в Бостън.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Създаването на операта „Бал с маски“ напомня малко написването на „Риголето“. И сега Верди има големи неприятности с цензурата, отново си позволяват да го съветват как да направи произведението си „безобидно“.
„Бал с маски“ е писана през 1857 г. върху сюжета на Йожен Скриб (1791–1861), автор на много драми и либрета за опери, които са композирали автори като Белини, Доницети, Майербер, Обер, Халеви, Верди и много други. Либретото „Густав III“ или „Балът с маски“ е написано от Скриб специално за Росини, но прочутият майстор не се заема с реализацията на операта. Вместо него Обер написва опера, която става доста популярна, тъй като за убийството на шведския крал Густав III още се говорело.
В Италия плодовитият и много известен на времето си композитор Меркаданте (1795–1870) също създава оперна творба върху либретото на Скриб. Това не попречва на Верди да избере този сюжет и сам да изготви план-сценарий, който изпраща на Антонио Сома (1810–1863), адвокат и литератор. Всъщност Сома се задоволява да преведе либретото на Скриб на италиански език, като се съобразява с изискванията на композитора. Верди има договор за тази опера с неаполитанския театър „Сан Карло“. Когато той предлага завършената си творба (по това време граф Феличе Орсини вече е направил атентата срещу Наполеон III в Париж), дирекцията на театъра отказва да я приеме. Убийството на крал Густав III през 1792 г. наподобявало покушението срещу френския император.
Поискват от Верди да преработи операта си, но той не се съгласява. Дирекцията обаче възлага на един от сътрудниците на цензурата да напише ново либрето. Той приготвя новия текст, но Верди отново категорично отхвърля предложението операта му да се играе в „цензурирания“ вид. Тогава театърът поисква от композитора да му изплати предвидената по договора неустойка. Верди дава под съд дирекцията на театъра. За да се сложи край на скандала, предизвикал остри протести в цяла Италия, неаполитанският крал Фердинанд II нарежда на дирекцията на театъра да отстъпи в спора с Верди. От своя страна Антонио Сома прави известни промени в текста — Густав вече е Ричард Уоруйк, капитан Анкарстерм — Ренато и т.н., като действието се пренася от Стокхолм в Бостън. Сома дори не иска да подпише либретото, а само слага инициалите Н. Н. вместо името си.
Премиерата преминава с изключителен успех в театър „Аполо“ — Рим на 17 февруари 1859 г. След това Франческо Пиаве прави последна преработка на текста.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПЕРАТА
Зала в двореца на губернатора на Бостън Ричард Уоруйк. Приближените на графа очакват да бъдат приети. Дошли са и двамата заговорници Самуел и Том, които търсят случай, за да премахнат графа. Влиза Ричард. Пажът Оскар му подава списък с имената на всички поканени за утрешния бал с маски в двореца. Ричард е развълнуван. В списъка той прочита и името на Амелия — жената на неговия приятел и личен секретар, креола Ренато. В нея той отдавна е влюбен, но досега не е решил да й разкрие чувствата си. Мислите му са прекъснати от влизането на Ренато. Секретарят му казва поверително, че е разкрил голям заговор срещу него, но губернаторът не обръща особено внимание на думите му. До Ричард се доближава върховният съдия на Бостън и му поднася смъртната присъда на магьосницата Улрика. Оскар го моли да не бързат. Според пажа Улрика не прави нищо лошо — само предсказва бъдещето на хората. Ричард решава всички да отидат още същата вечер преоблечени и маскирани при врачката, за да видят действително ли прави магии. Ренато е разтревожен от неразумното решение на Ричард.
Край колибата на Улрика. Пред огъня на врачката са се събрали хора, дошли да научат нещо за своето бъдеще. Идва Ричард, преоблечен като рибар, и сяда наблизо. Той започва да се шегува с предсказанията на Улрика, което я разгневява. В това време идва морякът Силвано и моли врачката да му гадае. Улрика му предсказва, че скоро ще получи пари и повишение в службата. За да се пошегува, Ричард веднага написва заповед за повишение на моряка и заедно с една кесия злато я пъхва скришно в мантията на Силвано. Всички са смаяни от сбъднатото предсказание. Пристига слугата на Амелия и съобщава на врачката, че неговата господарка е дошла да я помоли за нещо. Улрика изгонва всички, а Ричард се скрива, за да види какво ще иска Амелия. Младата жена моли врачката да й даде лековита билка срещу чувствата, които са я завладели. Тя обича графа въпреки волята си. Улрика й казва, че има такава билка, но за да й подействува, Амелия сама трябва да я намери. А тази билка расте на страшно място — в градските гробища. Въпреки това Амелия решава веднага да отиде там. След излизането й пристигат придворните на Ричард. Губернаторът започва отново да се подиграва на врачката, но тя ядосано го повиква, за да му предскаже и неговото бъдеще. Ричард с насмешка подава ръката си. Врачката изрича страшни думи — той скоро ще бъде убит. Това развеселява още повече графа. Той пита Улрика кой ще бъде неговият убиец. Врачката се поколебава дали да му каже, но присмехът му я кара да бъде искрена: ще го убие негов близък приятел — този, с когото пръв се ръкува. В този момент пристига закъснелият Ренато — най-добрият приятел на графа. Способен ли е той на такова нещо? И Ричард демонстративно му подава ръка. Ренато е доволен, че нищо не се е случило с графа по време на тази опасна авантюра. Двамата се ръкуват.
В гробищата. Наближава полунощ. Разтреперана от страх, Амелия идва тук, за да търси лечебната билка. Тя трябва да я намери, въпреки че сърцето и не иска това. Привиждат й се призраци, но младата жена продължава да търси билката. Неочаквано към нея се приближава Ричард. Амелия е едновременно и уплашена, и радостна. Тя го кара веднага да си отиде, но графът не може да преодолее порива на чувствата си. Амелия също няма сили повече да крие любовта си. Внезапно идва Ренато. Той не се интересува от скрилата се в тъмнината жена, а е разтревожен от заговорниците. Ако Ричард не избяга веднага с неговия плащ, ще бъде убит. Графът не иска да остави Амелия сама, ала тя го моли да се спаси. Тогава Ричард накарва приятеля си да се закълне, че няма да заговори неизвестната дама и ще я заведе, където тя поиска. Ренато се заклева в честта си и подава своя плащ на Ричард. Графът бързо се отдалечава. Малко след това пристигат заговорниците. Те доближават до Ренато и, като го мислят за Ричард, искат да го убият. Но за голяма тяхна изненада под плаща на графа се оказва Ренато. Озлобени от неуспеха, те карат Ренато да им каже коя е дамата. Верен на своята клетва, той се хвърля срещу заговорниците. Силите са неравностойни. Амелия разбира, че мъжът й ще загине. За да не допусне това, тя хвърля воала си. Всички са слисани. Като разбират какво е станало, заговорниците започват да се подиграват на Ренато. Той е опозорен завинаги. Ренато се заклева да накаже изменилия му приятел и поканва двамата главни заговорници Самуел и Том да го посетят в дома му на другия ден.
Кабинет на Ренато. Обладан от ревност, Ренато иска смъртта на Амелия. Само така ще бъде измит неговият позор. Тя е готова да умре. Единствената й молба е да види за последен път детето си. Ренато се съгласява. Останал сам, той променя решението си. Нека умре Ричард, който е виновен за всичко! Идват Самуел и Том. Ренато им съобщава, че е решил да убие графа. Двамата не са съгласни, защото смятат, че те трябва да извършат това. Решават да теглят жребие. Влиза Амелия и съобщава за идването на Оскар. Ренато кара жена си да избере едно от трите листчета на масата. Със свито сърце тя вдига едно от тях. На него е написано името на Ренато. Влиза Оскар с поканите за бала с маски. Тримата решават да използуват благоприятния случай и да убият Ричард на бала.
Кабинет на Ричард. Губернаторът е решил да се раздели с Амелия, като изпрати Ренато посланик в Лондон. Той трябва да замине заедно с жена си още на следващия ден. Идва пажът Оскар и казва, че вече е време за бала. Младежът подава на графа едно писмо, донесено от някаква непозната жена. Ричард прочита писмото. В него Амелия анонимно му съобщава да не ходи на бала, защото там ще бъде убит. Обаче графът иска да види за последен път поне отдалече своята любима. Той облича плаща, слага маската и тръгва към залата с гостите.
Балът е в разгара си. Маскираният Оскар открива между маските Ренато. Креолът кара пажа да му каже как е облечен графа, но той отказва. Тогава Ренато поверително казва на Оскар, че трябва да съобщи нещо много важно на своя приятел, тъй като животът му е в опасност. Разтревожен, Оскар му описва костюма на графа. Ренато тържествува. Скоро в залата влиза замисленият Ричард. Той спира Амелия, за да се прости с нея. В този момент се доближава Ренато и забива ножа си в гърдите на Ричард. Графът с последни сили се повдига и пред всички казва, че е назначил Ренато за посланик и неговата последна воля е той да замине веднага на поста си. След това признава, че е обичал Амелия, но никога не е злоупотребил с доверието на приятеля си. Ренато е потресен от думите му. Но вече е късно…
МУЗИКА НА „БАЛ С МАСКИ“
Докато по своята музика „Симоне Боканегра“ е по-скоро музикална драма, отколкото белкантова опера, то в „Бал с маски“ Верди отново се стреми да следва италианската традиция. Обаче и това негово произведение, макар и написано с отделни арии, дуети и ансамбли, носи белезите на музикална драма. Разбира се, всичко това е в духа на гениалния мелодик Верди с неговата склонност да прониква дълбоко в душите на своите герои. Трябва да се отбележи, че в „Бал с маски“ се открояват две ясно очертани лайттеми — на „любовта“ (която прозвучава често в партията на Ричард) и на „заговорниците“. И двете са изложени още в краткото оркестрово встъпление на операта и са противопоставени една на друга. Темата на Ричард е много сърдечна и напоена с чисти и светли чувства, а другата е остра и сурова.
Операта започва — първата картина — с темата на „заговорниците“, която още от началото създава известна напрегнатост в действието. Тук една подир друга следват три великолепни арии: на Ричард — лирична, мечтателна, одухотворена; на пажа Оскар — весела, жизнерадостна, грациозна, а така също и арията на Ренато, който с тревога говори на приятеля си за опасността. Светлото настроение продължава и във финала с хор, когато Ричард поканва всички да отидат при врачката Улрика.
Началото на втората картина напомня малко по своя характер на циганската сцена в „Трубадур“, но тук музиката е по-разнообразна и по-интересна, макар че арията на Улрика не може да се мери със знаменитата ария на Азучена. Това е лесно обяснимо, тъй като Азучена стои в центъра на драмата, а тук Улрика само подпомага развитието на действието. Настроението често се мени от напрегнато към светло, от лирично до силно драматично особено при предсказанието, че Ричард ще бъде убит от най-добрия си приятел.
В нощната картина на гробищата Верди се разкрива отново като прекрасен мелодик-сърцеведец. С много красота и най-тънки нюанси са предадени вълнението и страхът на младата жена в страшната нощ на гробищата. Тревожната и изразителна ария на Амелия е последвана от един от най-прекрасните любовни дуети на Верди. В края на картината е квартетът на Амелия, Ренато, Самуел и Том с мъжкия хор, наситен с разнообразни чувства: отначало страх, а после себеотрицание у Амелия; безстрашие и вярност към дадената дума у Ренато, които се сменят с жажда за мъст; разочарование, последвано от злорадство у заговорниците. Сцената е истинско постижение в разкриване на преживяванията на героите.
Картината в дома на Ренато е една от най-драматичните в операта. Тук особено важна драматургически е сцената между креола и неговата съпруга, сцена изградена върху един дует и двете знаменити арии — на Амелия, изпълнена с примирение и дълбока тъга, и на Ренато, наситена с решителност и желание за мъст. С идването на Самуел и Том напрежението в музиката нараства и достига своята кулминация при тегленето на жребия. Влизането на Оскар, охарактеризиран тук, както и в цялата опера, с весели и жизнерадостни интонации, разведрява атмосферата.
Предпоследната картина е всъщност само една сцена на Ричард. Тук доминира неговата тема на любовта и в арията, му отново се разкриват чистите чувства на героя.
Картината на бала започва както първата картина — с темата на заговорниците. Мрачното настроение се разпръсва при появата на Оскар и от неговата свежа и грациозна песничка. Отново контрастно прозвучава следващата сцена. Прощалният дует между Ричард и Амелия, изграден върху красива и нежна мелодия, е прекъснат от нападението на Ренато. Музиката придобива тревожен характер, но последните реплики на Ричард, прозвучали върху темата на любовта, отново донасят просветление.
(край на описанията от „Книга за операта“ на Любомир Сагаев)
След горните описания от източник на български език ще добавя още информации от източници на немски език в мой превод на български:
Работна история
От 1843 г. Джузепе Верди има идеята да композира опера по драмата „Крал Лир“ на Шекспир. Той възлага на поета Антонио Сома (1809–1864) да напише либрето. Когато Верди получава договор за нова творба за Театър „Сан Карло“ в Неапол през 1858 г., той моли Сома да прекъсне работата по либретото. Верди иска Мария Пиколомини да пее ролята на Корделия, но тя не е на разположение. Така той се посвещава на друга дейност, като избира творбата на Йожен Скриб „Густав III“ – драма за живота и смъртта на шведския крал. Опера по този сюжет вече е написана и поставена през 1833 г. от френския композитор Даниел-Франсоа-Еспри Обер със заглавие „Gustave III. ou Le bal masqué“.
Шведският крал Густав III е смятан за една от най-колоритните личности в Европа. Той е просветен монарх, известен като любител на изкуствата и прочут с любовта си към живота. Тъй като е искал да премахне привилегиите на благородниците, той си създава врагове. На 16 март 1792 г. кралят е прострелян от маскирания граф Йохан Якоб Анкарстрьом на бал с маски, състоял се в Стокхолмската опера и умира от отравяне на кръвта почти две седмици по-късно.
Този инцидент вдъхновява Верди да напише също опера със заглавие „Un ballo in maschera“ (на български „Бал с маски“). Многобройни исторически подробности, които Скриб вече е включил, също са запазени в либретото на Сома. Например, както в операта на Верди, историческият Густав всъщност е предупреден за опита за убийство с анонимно писмо непосредствено преди да присъства на бала с маски, което той небрежно игнорира. Освен това в операта се появява не само убиецът Анкарстрьом (Рене), но и неговите исторически съзаговорници, графове Клаес Фредрик Хорн и Адолф Лудвиг Рибинг (известни още като Том и Самуел), които дори имат истинските си имена в оригиналната версия. Както в известната сцена на Верди в трето действие, тези трима всъщност избират чрез жребий Анкарстрьом да бъде убиец.
Гадателката Улрика също е историческа личност: известната тогава стокхолмска окултистка Анна Улрика Арвидсон всъщност е пророкувала смъртта на краля и затова е била разпитана от полицията след опита за убийство. Исторически е преди всичко прецизно очертаният характерен профил на бисексуалния крал, който се отразява не на последно място в хермафродитния ролев профил на пажа Оскар, тъй като еротичните дворцови клюки приписват на монарха любовни връзки с неговите пажи. Густав III е наричан „Кралят на театъра“ заради щедрото си покровителство на операта и музиката, както и склонността му към екстравагантни костюми и балове с маски. Следователно той е бил идеално подходящ за главен герой на оперно либрето, особено след като истинският Густав всъщност е станал жертва на своите убийци в Стокхолмската опера през 1792 г. Този Густав III най-накрая сам става театрален герой, следователно има фина логика, заглавният мотив на театралната маска има двусмислена ирония.
По молба на Верди Антонио Сома се съгласява да напише това либрето, но с условието: „… Желая да запазя анонимността на това произведение или да го подпиша с псевдоним. По този начин мога да пиша с повече свобода“.
Предпазливостта на Сома е разбираема: през 1848/49 г. той участва във въстание срещу австрийските феодали във Венеция и оттогава е под полицейско наблюдение. Той не иска да бъде свързван с пиеса, чиято тема е убийството на монарх.
За Неапол това е революционен материал, защото хората в Неапол все още ясно си спомнят опита за убийство срещу краля на Неапол четири години по-рано. На 13 януари 1858 г. граф Феличе Орсини прави опит за убийство на император Наполеон III, извършено чрез интервенция от Франция. Така че е разбираемо, защо цензурата отхвърля операта.
Цензорите искат напълно пренаписана опера със заглавие „Adelia degli Adimari“ и Верди трябва да оправдава практически всяка сцена пред цензорите. Тъй като много хора и някои известни личности в Неапол подкрепят Верди, настъпва смут. Провеждат се демонстрации срещу правителството и за художествената свобода на един композитор. В крайна сметка кралят освобождава Верди от договора му и Верди напуска града и никога повече не иска да пише опера за Неапол.
Театър „Аполо“ в Рим предлага на Верди да изпълни новата му опера там, но папската цензура първоначално създава проблеми и в Рим. Тя се съгласява при условие, че действието ще бъде преместено в Бостън, САЩ и някои герои ще бъдат преименувани, особено благородниците. Музиката и текстовете са запазени. Заглавието на операта е преименувано на „Un ballo in maschera“.
Премиерата на операта се състои на 17 февруари 1859 г. Тя се превръща в триумф не само за Верди, но и за борбата за свобода на италианците. Името Верди се тълкува като „бекроним“ на Виктор Емануил – крал на Италия.
На 7 септември 1860 г. в Неапол пада омразният трон на Бурбоните. Една от първите опери, изпълнявана в освободения Неапол, е операта „Un ballo in maschera“.
През февруари 1861 г. операта е представена за първи път на американска земя, в Нюйоркската музикална академия. Малко по-късно Claudio S. Grafulla аранжира мелодии от операта във версията „Un Ballo in Maschera Quick Step“.
В днешно време стокхолмската версия на операта понякога се изпълнява под името „Густав III“.
(край на превода)
Моя бележка – Б.К.: Терминът „бекроним“ (на английски [ˈbækɹənɪm]) описва дума, чиито отделни графеми впоследствие се тълкуват като начални букви на думи и се комбинират в тяхната цялост, за да образуват група от думи. „Backronym“ е портманто дума от „back“ (за назад) и „acronym“ (за акроним).
(край на бележката)
Цитирам състава на операта „Бал с маски“ при премиерата й на 17 февруари 1859 г. в театър „Аполо“ в Рим (оригинал на италиански език):
La prima
Disegno per copertina di libretto, disegno per Un ballo in maschera (s.d.). Archivio Storico Ricordi
La prima ebbe luogo il 17 febbraio 1859 al Teatro Apollo di Roma. Gli interpreti e gli artisti coinvolti furono i seguenti:
| Personaggio | Interprete |
|---|---|
| Riccardo | Gaetano Fraschini |
| Amelia | Eugenia Julienne Dejean |
| Renato | Leone Giraldoni |
| Oscar | Pamela Scotti |
| Ulrica | Zelinda Sbriscia |
| Un Giudice | Giuseppe Bazzoli |
| Silvano | Stefano Santucci |
| Un Servo di Amelia | Luigi Fossi |
| Samuel | Cesare Rossi |
| Tom | Giovanni Bernardoni |
| Scene | Luigi Bazzani Giovanni Battista Biseo Giuseppe Ceccato Valentino Solmi |
| Costumi | Filippo Peroni |
| Direttore di scena | Giuseppe Cencetti |
| Maestro del coro | Pietro Dolfi |
| Maestro al cembalo | Giuseppe Verdi (per tre recite), poi Tullio Ramacciotti |
| Primo violino e direttore d’orchestra | Emilio Angelini |
(край на цитата)
Сега ще цитирам една дискография на операта „Бал с маски“ при различни продукции на големи оперни сцени по целия свят в годините от 1943 до 1991 (без превод от източник на немски език):
Diskografie (Auswahl)
CD
- Chor und Orchester des Opernhauses Rom unter Tullio Serafin mit Maria Caniglia, Beniamino Gigli und Gino Bechi, EMI 1943
- Chor und Orchester von Radio Köln unter Fritz Busch mit Walburga Wegner, Lorenz Fehenberger und Dietrich Fischer-Dieskau, Line 1951 (in dt. Spr.)
- Robert Shaw Chor, NBC Symphony Orchestra unter Arturo Toscanini mit Herva Nelli, Jan Peerce und Robert Merrill, RCA 1954
- Chor und Orchester der Metropolitan Opera New York unter Dimitri Mitropoulos mit Zinka Milanov, Richard Tucker und Josef Metternich, Walhall (Cetra) 1955
- Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Gianandrea Gavazzeni mit Maria Callas, Giuseppe Di Stefano und Ettore Bastianini, EMI (Cetra), Live-Mitschnitt 1957
- Chor und Orchester der Accademia Nazionale di Santa Cecilia Rom unter Georg Solti mit Birgit Nilsson, Carlo Bergonzi, Cornell MacNeil und Giulietta Simionato, Decca 1961
- Chor und Orchester RCA Italiana unter Erich Leinsdorf mit Leontyne Price, Carlo Bergonzi, Shirley Verrett und Robert Merrill, RCA 1966
- Chor und Orchester der Accademia Nazionale di Santa Cecilia Rom unter Bruno Bartoletti, mit Renata Tebaldi, Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes, Decca 1970
- Chor des Royal Opera House Covent Garden, New Philharmonia Orchestra unter Riccardo Muti, mit Martina Arroyo, Plácido Domingo und Piero Cappuccilli, EMI 1975
- Chor und Orchester des Royal Opera House Covent Garden unter Colin Davis mit Montserrat Caballé, José Carreras, Sona Ghazarian und Ingvar Wixell, Philips 1979
- Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado mit Katia Ricciarelli, Plácido Domingo, Edita Gruberová und Renato Bruson, DGG 1980
- National Philharmonic Orchestra unter Georg Solti mit Luciano Pavarotti, Margaret Price, Christa Ludwig und Renato Bruson, Decca 1982/83
……
DVD
- Metropolitan Opera Orchestra unter James Levine mit Luciano Pavarotti, Leo Nucci, Aprile Millo, Florence Quivar, Harolyn Blackwell (136’, Sound: DSS5.1/DTS5.1; Bild: 4:3; Sub: D, E, F, Sp, Ch, I), Deutsche Grammophon 1991
(край на цитатите)
Ще завърша днешната статия за операта „Бал с маски“ от Верди с една информация за други проекти на такава опера (превод от данни на немски език):
История на други проекти за опера „Бал с маски“
Сюжетът на операта „Бал с маски“ е базиран на истинска история: Густав III, крал на Швеция от 1771 до 1792 г., е ранен от лице, близко до кралския двор, по време на бал на 16 март и умира няколко дни по-късно. Тази история, написана от писателя Йожен Скриб като либрето – текст, от който след това са черпили вдъхновение всички други опери със същата тема, е била основа за музикална драма или опера още няколко пъти, преди да се превърне в източника на „Бал с маски“ от Джузепе Верди така:
През февруари 1833 г. от Даниел Обер, либрето от Йожен Скриб, изпълнена в „Théâtre de l’Opéra“ в Париж като „Grand Opéra“ в 5 действия, с балети в първо и пето действие, и озаглавена като „Gustave III, ou Le Bal masqué“.
Между 1840 и 1841 г. композиторът Винченцо Габуси написва по либрето на Гаетано Роси мелодрама в три действия, представена за първи път в „Gran Teatro La Fenice“ във Венеция под името „Clemenza di Valois“.
През февруари 1843 г. опера в три действия, озаглавена „Il Regente“, е представена за първи път в „Teatro Regio“ в Торино от композитора Саверио Меркаданте с либрето от Салваторе Камарано.
През 1834 г. Винченцо Белини е изкушен от същата тема, но желанието му да изпрати в Неапол такава творба изчезва, тъй като здравето му се влошава, което довежда до смъртта му на 23 септември 1835 г.
(край на цитата)
Нека днес на 17 февруари 2024 г. почетем 165 години от премиерата на операта „Бал с маски“ от Верди, която се радва на постоянен успех по целия свт в продължение на толкова много години. Дано и в бъдеще този успех да се развие още по-силно!
…….
Музикални изпълнения:
Mariana Pentcheva – Un Ballo in Maschera – Witch’s Sc
´´´´
Gabriela Georgieva – Un ballo in maschera,
´´´´
UN BALLO IN MASCHERA – Giuseppe Verdi – Stadttheater …
´´´´
Ein Maskenball (Un Ballo In Maschera) – Oper Dortmund
´´´´
´´´´
G. Verdi – »Un ballo in maschera / Ein Maskenball …Semper Oper Dresden
´´´´
„Бал с маски“ – опера от Верди, изпълнение на Оперния театър в Лайпциг. Диригент Рикардо Шайи
…..