Zara Doluhanova

Руското (и арменско) мецосопрано Зара Долуханова, родена утре преди 105 години

„Нейният универсализъм и невероятен вокален и актьорски талант позволяват на Зара Долуханова много успешно да интерпретира произведения от различни епохи, национални школи, стилове и жанрове, като винаги има интензивен музикален подход, който не е задължително да се среща често при певците. Критиците я сравняват с артисти като Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау. Долуханова внася финеса на камерното пеене и съвършенството на фразирането на инструменталист в интерпретацията на оперни творби. Нейното художествено изкуство, което свързва помежду им дикция, звук, детайли, прозрачно и фино фразиране, става винаги с топлината на душата”.

(мнение за изкуството но колоратурното мецосопрано Зара Долуханова)

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 март 2023 г. пиша статия за първи път за една от най-великите певици, които в средата на миналото столетие бяха център на внимание в световен мащаб. Това е руското (и арменско) колоратурно мецосопрано Зара Долуханова, чието име преди години беше символ на вокално съвършенство, на изключително майсторство при изграждане на музикалната фраза, богата на нюанси и темброви съчетания във всички регистри. Ето как само с едно изречение я обрисува музикалният писател, преводач и оперен специалист от Русе Огнян Стамболиев:

„ (…) Долуханова притежаваше великолепен, мащабен, красив, кадифен мецосопран, изравнен идеално във всички регистри, невероятно подвижен, отлично школуван, с изключителна техника. Съвършената дикция и артикулация и пределно изразителната фраза – всичко това в един невероятно плътен и въздействащ музикален образ“.

(край на цитата)

Утре на 15 март 2023 г. ще се навършат кръглите 105 години от нейното рождение в Москва през далечната 1918 година. Пиша днешната ми статия за Зара Долуханова един ден по-рано, защото утре на 15 март навършва кръглите 70 години големият български тенор Калуди Калудов, който е мой личен приятел и искам да го уважа точно на рождения му ден със специална статия.

Природата даде на Зара Долуханова не само изключителен талант, но и дълголетие – тя се помина през 2007 г. почти на 90 години и успя в дългия си живот да постигне такива върхове, които и позволиха да остане завинаги в световната музикална история като особен пример за съвършенство и изпълнен дълг, понеже след като прекрати вокалната си дейност, се отдаде на педагогическа практика, при която предаде богатия си опит на младото поколение. Под нейното ръководство се обучиха десетки млади и надеждни певци и певици, може би най-известното име между които е това на изключителното мецосопрано Олга Бородина, която наследи много от качествата на великата си учителка.

Гласът на Зара Долуханова е рядко колоратурно мецо, с уникална чистота и разширен диапазон, особено подходящ за оригиналните партитури на Росини, предугаждайки до известна степен стиловете на Мерилин Хорн или Чечилия Бартоли. Диапазонът на гласа й е толкова голям, колкото и гъвкавостта му. В началото на 60-те години започва да изпълнява сопранов репертоар. Освен всичко друго, Зара Долуханова изпълнява премиерата на „Сестра Анджелика“ от Пучини, която никога не е била изпълнявана в Съветския съюз. Диригент е Генадий Рождественски. Тези, които имат късмета да станат свидетели на представлението, никога няма да я забравят. Когато се представя в премиерната вечер, тя има особена магия, чар и притегателна сила. Нейният образ в тази роля е невероятно красив, спокоен, добронамерен, излъчващ топлина. Нейното пеене е впечатляващо и драматично. В крайна сметка публиката ръкопляска само след няколко минути мълчание.

Долуханова скоро напуска оперната сцена и никога не съжалява за това. В операта тя се чувства твърде зависима от диригенти, партньори и т.н. Понякога не й харесва концепцията за постановка или музикалната интерпретация, чувствайки, че не се изразява като индивидуалност и че някой друг вкус взема връх. Камерното пеене й дава свободата да изследва индивидуалните подходи. Разбра, че това е нейното призвание.

Аз лично помня името на Зара Долуханова още от ученическите ми години в Априловската гимназия в Габрово. През периода 1945-1949, когато учих там, нейното име вече беше широко известно и в нашия училищен смесен хор, където пях като баритон 4 години, понеже нашият любим учител по музика и диригент на този хор Петър Чаракчиев (баща на известната пианистка в София проф. Ружка Чаракчиева) често ни е пускал грамофонни плочи с изпълнения на Зара Долуханова. В нашия музикален салон в гимназията, където правехме репетициите си, имахме музикално устройство за слушане на грамофонни плочи, и при заниманията ни там той ни е демонстрирал често изпълнения на певци, инструменталисти и цели ансамбли, с които училищната дискотека с грамофонни плочи разполагаше.

Освен това по Радио София тогава много често се излъчваха солови изпълнения на Зара Долуханова, заснети на такива плочи, най-често на държавната фирма „Мелодия“ в СССР, като изпълненията на Долуханова заемаха голяма част от ония грамофонни плочи, които можеха да се закупят от съответен магазин в центъра на Габрово. Ние в нашия дом нямахме такова устройство, само радио, но си спомням много добре, че в този магазин на главната улица в Габрово, недалеч от Градския часовник на площад „Първи май“, имаше няколко такива устройства в магазина, и купувачите можеха да си прослушат дадена грамофонна плоча, понеже имаше и съответни слушалки, които позволяваха на няколко купувачи едновременно да прослушат дадена плоча. Лично аз съм правил това, защото обичах музика и познавах добре продавачките, които са ми позволявали да правя такива прослушвания. Все още си спомням плочи с изпълнения на Зара Долуханова, чието име е запечатано в съзнанието ми още от тогава.

Преди известно време спомените за Зара Долуханова наново се събудиха в съзнанието ми, понеже получих писмо от моя приятел Огнян Стамболиев в Русе (аз често ползвам негови статии за известни български оперни певци и певици, които той е писал при различни случаи). В това е-писмо той ми изпраща негови спомени за двете руски (и арменски) певици Зара Долуханова и Гоар Гаспарян. Много интересно четиво и понеже утре е годишнина от рождението на Долуханова, ще цитирам по-долу онази част от писмото му, която се отнася до нея:

Огнян Стамболиев

„ (…) През 60-те години, когато бях ученик в гимназията, бях обсебен от прекрасния свят на операта. Родителите ми купиха радиограмофон и всяка седмица от спестените от закуски пари си купувах по някоя плоча от централната музикална книжарница в Русе. Тогава плочите бяха български и от социалистическите страни – руски, полски, немски, унгарски, румънски и чешки. Един ден попаднах на непознато име – Гоар Гаспарян, и плочата бе на “Мелодия” (Москва). Останах запленен от невероятния глас на тази певица, от съвършената й техника, от стилната й интерпретация.

По-късно си купих и първия достигнал до България запис на операта на Росини “Италианката в Алжир”, в която главната роля бе изпълнена от Зара Долуханова. Бях впечатлен от тази истинска Росиниева белкантова певица – виртуоз от най-висока, световна класа. След време я открих и като проникновена интерпретаторка на камерна и кантатно-ораториална музика. Оттогава минаха много години, но Гоар Гаспарян и Зара Долуханова за мен са все още ненадминатите славеи на Армения. Две, наистина, уникални певици, които нямат еквивалент днес.

СЪВЪРШЕНАТА ЗАРА ДОЛУХАНОВА

По-различна беше кариерата и съдбата на Зара Долуханова. Ражда се под знака Риби на 15 март 1918 г. в Москва с рождено име Зарухи Маркарян. Майка й, Елена Маркарян, притежава забележителен по своята красота и сила сопранов глас, но не се посвещава на пеенето. Баща й Агаси Маркарян е машинен инженер, който обожава музиката, свири добре на цигулка и пиано, изявява се и като флейтист в любителски симфоничен оркестър. Зара учи при прочутата певица от Болшой театър Ана Юриева. На 5 години вече учи пиано, а на 10 постъпва в едно от московските музикални училища. Тя изпълнява сонати от Хайдн, Моцарт и Бетовен, прелюдии и фуги от Бах. После се прехвърля в класа по цигулка в прочутото училище “Гнесини”, където се обучава от 1933 до 1938 г. На 16 години е вече много добра пианистка и цигуларка, но скоро нейните учители откриват, че притежава красив глас. Главната заслуга за това е на проф. Валентина Беляева-Тарасевич, която определя гласа на Зара като мецосопран заради красивите й ниски, естествено звучащи тонове.

Когато завършва училище, Зара Маркарян среща известния композитор и пианист Александър Долуханян и заминава с него за Ереван. Става негова съпруга и приема фамилното му име. През есента на 1938 г. е солистка на Ереванската опера, като дебютира в две класически руски заглавия: “Дама пика” на Чайковски – в ролята на младата Полина, и “Царска невеста” от Римски-Корсаков – като Дуняша.

По време на войната Зара работи на тази сцена и подготвя редица малки роли в опери на Верди, Чайковски и Тигранян. Очакват я и големите партии, но на двадесет и шест тя казва сбогом на театъра. Вече достигнала до едно завидно майсторство, Зара Долуханова решава, че сцената не е за нея и се посвещава изцяло на концертния подиум. Следват повече от четири десетилетия кариера, посветена на камерната и кантатно-ораториалната музика, на радиото, а след това и на телевизията – концерти, записи, гастроли… Зара Долуханова пресъздава огромен, впечатляващ репертоар, включващ всички възможни стилове и безброй автори от старата музика до наши дни. Част от песните са написани специално за нея.

Долуханова притежаваше великолепен, мащабен, красив, кадифен мецосопран, изравнен идеално във всички регистри, невероятно подвижен, отлично школуван, с изключителна техника. Съвършената дикция и артикулация и пределно изразителната фраза – всичко това в един невероятно плътен и въздействащ музикален образ. По-късно чух други нейни Росиниеви интерпретации – оперите „Италианката в Алжир“, “Пепеляшка”, откъси от “Семирамида”, прелестния вокален цикъл “Музикални вечери”. Бих казал, че в тях тя превъзхожда редица прочути европейски и американски изпълнителки. Тя изпълнява творби и на редица съвременни автори: Шостакович, Прокофиев, Кабалевски, Шчедрин, Свиридов. Вярвам, че те са й били задължени за нейните първи и еталонни интерпретации на техните вокални опуси.

Долуханова е сред първите автентични белкантови певици на съвременността, а те съвсем не са толкова много. В едно свое интервю споделя, че предпочита вокалната миниатюра, че чрез нея се изразява като певица и творец най-цялостно и истински, защото с малката форма могат да се кажат много неща и тя дава абсолютна свобода на изпълнителя.

Стремежът към съвършенство бе една от главните й цели и грижи, а интерпретациите й на творби от старите майстори – Перголези, Хендел, Ариости, Вивалди, Марчело, Калдара, Скарлати, Джордани, доказват това. Записите й на тези произведения в Радио Москва и в “Мелодия” днес се използват от ученици и студенти като незаменимо учебно помагало. След тях идват опусите на Бах и Хендел, циклите на романтиците Шуберт, Вебер, Шуман, Брамс, а също и на Моцарт, Бетовен, Бритън, Равел, Дебюси, Прокофиев, Стравински. Цялата руска вокална класика е в репертоара на певицата. Забележително е, че Зара пее със съвършено произношение освен на родния си език и на руски, на още шест езика: италиански, френски, немски, английски, испански и латински.

Зара Долуханова бе носител на множество награди. Първата, държавна, получи през 1951 г. (това е първото високо държавно отличен за оперен певец тогава). Следва я цяла поредица от звания и премии. “Тя изумяваше публиката преди всичко с музикалността и културата си, с оригиналните си и много изискани програми, с невероятно красивия си глас и виртуозната си техника. Бих казала, че на нейните концерти публиката влизаше като в храм!”- споделя за нея прочутото мецосопрано и примадона на Болшой театър Елена Образцова.

Зара Долуханова работи дълги години и като вокален педагог в академията “Гнесини” и подготвя повече от 30 първокласни певци, част от които са вече педагози или правят голяма кариера.

Долуханова умира на 4 декември 2007 г., седем месеца след Гоар Гаспарян. Армения и целият свят никога няма да ги забравят.

Автор: Огнян Стамболиев

“Арменците са необичайно действен и активен народ в най-различни области на духовната сфера – и в областта на науката, и в областта на литературата, и в областта на изкуството, като с право се гордеят и със своите прекрасни оперни певци!”. (Академик Дмитрий Лихачов)

(край на цитата)

След този увод, в който особено ценни са мислите на Огнян Стамболиев, ще изложа данни от биографията и творческия път на Зара Долуханова, взети от източници на различни езици. Първо от такива на български език:

Зара Алекса́ндровна Долуханова (Заруи Агасьевна Макарян/Макарьян, по мъж – Долуханян15 март 1918 г., Москва – 4 декември 2007 г., Москва) е съветска, руска и арменска певица (колоратурен мецосопран).

Народна артистка на СССР (1990). Носителка на Ленинска (1966) и Сталинска премия втора степен (1951).

Биография

Родена е в Москва в семейството на Агасий Маркович и Елена Гайковна Макарян. В периода 1933 – 1938 г. учи цигулка в Третия държавен музикален техникум (сега Музикално училище „Гнесини“) при Вера Беляева-Тарасевич. Не завършва техникума.

От 1939 г. е солистка на Арменския театър за опера и балет „Александър Спендиаров“ в Ереван, където пее първите партии във всички продукции. Скоро след това оставя оперната сцена и започва да се изявява като концертна певица. От 1944 г. е солистка на Всесъюзното радио и телевизия, а от 1959 г. – на Московската филхармония.

Изпълнява партията на Пепеляшка в първата съветска постановка на едноименната опера от Джоакино Росини и оригиналната версия на партията на Розина от неговата опера „Севилският бръснар“. Изпълнява партията на Керубино („Сватбата на Фигаро“ на Моцарт), Дениза („Сватба с фенери“ на Жак Офенбах), в операта „Италианка в Алжир“ на Росини и т.н. През 1969 г. излиза в партията на Анджелика в концертното изпълнение на операта от Джакомо Пучини „Сестра Анджелика“.

Изпълнява творби на Йохан Себастиан БахГеорг Фридрих ХенделДжузепе ВердиСергей РахманиновКлод ДебюсиФрансис ПуленкГеоргий СвиридовСергей ПрокофиевФранц ШубертРоберт Шуман, Xуго Волф, Густав МалерДмитрий Шостакович и много други композитори.

Гастролира в много държави (Румъния, ГДР, Италия, Франция, Англия, Гърция, Аржентина, Чехословакия, Унгария, САЩ, Полша, Югославия, Япония, Израел, Нова Зеландия и др.). Пее в концертни зали на Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.

През 1957 г. завършва Музикално-педагогическия институт „Гнесини“ (днес Руска музикална академия „Гнесини“). От 1972 г. преподава в Музикално-педагогическия институт (от 1983 г. е професор, а в периода 1980 – 1985 г. – ръководител на катедрата по солово пеене). Активно участва в журита на музикални конкурси.

Член на Съюза на театралните дейци на Руската федерация (1977). В периода от 1990 до 1995 г. фирмите „Мелодия“, „Monitor“, „Austro Mechana“ и „Russian Disc“ издават осем нейни CD-та. Освен изпълнителска дейност, сериозно се увлича от живопис.

Умира на 4 декември 2007 г. в Москва. Погребана е в Арменското гробище в Москва.

Международният конкурс за певци „Амбърен славей“ в Калининград от 2007 г. носи името на Зара Долуханова.

Награди и звания

  • Първа награда на Международния конкурс за певци (Будапеща, 1949)
  • Заслужила артистка на Арменската ССР (1952)
  • Народна артистка на Арменската ССР (1955)
  • Народна артистка на РСФСР (1956)
  • Народна артистка на СССР (1990)
  • Сталинска награда втора степен (1951) – за концерти и изпълнителска дейност
  • Ленинска премия (1966) – за концертно-изпълнителска дейност (програми през 1963 – 1965 г.)
  • Награда „Роберт Шуман“ (1975, ГДР)
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2003)
  • Медал „За развитието на необработените земи” (1956)
  • Знак „Миньорска слава“ II степен (1961)
  • Медал „За доблестен труд. В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин“ (1970)
  • Медал „Ветеран на труда“ (1984)
  • Медал „50 години от Победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 година“ (1995)
  • Медал „В памет на 850-годишнината на Москва“ (1997)
  • През 1956 г. Пол Робсън връчва на певицата Почетна грамота, присъдена на певицата от Световния съвет на мира, във връзка с десетилетието на Световното движение на поддръжниците на мира „За значителен принос за укрепването на мира и дружбата между народите“
  • Грамота на Президиума на Върховния съвет на Казахската ССР (1964)
  • Грамота на Президиума на Върховния съвет на Беларуската ССР (1965)
  • Грамота на Президиума на Върховния съвет на Удмуртската АССР (1979)
  • Грамота на Президиума на Върховния съвет на Арменската ССР (1984)
  • Грамота „За изключителни постижения в областта на изкуството“ (2007) и др.

(край на цитата)

Следват данни за Зара Долуханова от източници на италиански език:

Зара Александрова Долуханова (по руски: Зара Александровна Долуханова, по арменски: Զարուհի Դոլուխանյան), родена на 15 март 1918 г. в Москва, починала на 4 декември 2007 г. също там, е руска певица от арменски произход. В други източници се казва (в превод): „Зара Долуханова е съветско мецосопрано, руско от 1991 г., от арменски произход“.

Въпреки че се счита за една от най-популярните оперни певици в Съветския съюз, Зара Долуханова има сравнително малък брой изяви на оперната сцена и нейната слава се основава главно на обширната й работа за радиото и изпълненията на концертната сцена.

Гласът на Долуханова е рядко колоратурно мецосопрано, с уникална чистота и необичайно широк диапазон. Смятана за една от великите певици на съветската епоха, Долуханова е голям популяризатор на творчеството на Джоакино Росини, получавайки особено признание за своите роли на Изабела в „Италианката в Алжир“ и Анджелина в „Пепеляшка“. Тя също така има обширен оперен репертоар в концерти, включващ повечето от великите руски композитори и множество произведения от Хендел, Хайдн, Моцарт и Майербер. През 1966 г. е удостоена с Ленинска награда.

Биография

Долуханова е родена като Заруи Макарян в Москва, с родители от арменски и кюрдски произход. Майка й Елена Макарян също е била професионална певица, а баща й Агаси Макарян е бил професионален флейтист. Тя учи пиано, след това цигулка, но накрая на 16 години решава, че иска да учи пеене. Прави това в Института „Гнесини“ в Москва при В. Беляева-Тарасевич.

Долуханова прави своя оперен дебют през 1938 г. в Ереванската опера в ролята на Зибел от „Фауст“ на Гуно. Тя остава член на тази компания през следващите три години, като пее предимно второстепенни роли.

Малко след като напуска Ереванската опера, Долуханова се омъжва за композитора Александър Долуханян и след това използва семейното си име, когато има изяви. Тя продължава да пее в малки оперни театри в Армения, докато тя и съпругът й не се преместват в Москва през 1944 г., когато е назначена за солистка на Московския радиосимфоничен оркестър на името на Чайковски. Тя пее често с оркестъра през следващите две десетилетия.

През 1959 г. Зара Долуханова става водещ солист на Московския филхармоничен оркестър, пеейки често с оркестъра през 60-те години. След 1963 г. започва да играе сопранови оперни роли, включително главните роли в „Норма“, „Аида“ и „Тоска“. Тя участва в руските премиери на „Сестра Анджелика“ от Пучини и „Vier Letzte Lieder“ на Рихард Щраус, както и на световната премиера през 1955 г. на цикъла песни на Дмитрий Шостакович от еврейската народна поезия.

Извън Русия Долуханова изнася концерти и рецитали с необичайна честота за изпълнител от съветската епоха. Тя прави своя дебют в Съединените щати в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк през 1959 г. и по време на кариерата си тя също така пее в Обединеното кралство, Скандинавия, Япония, Нова Зеландия и Латинска Америка.

През 1970 г. Долуханова се оттегля от сцената и се присъединява към вокалния факултет на Института „Гнесини“, където преподава повече от двадесет и пет години. Сред нейните ученици е мецосопраното Олга Бородина.

Умира в Москва на 4 декември 2007 г. на 89-годишна възраст.

Регистрации (Дискография)

Росини: „Италианката в Алжир“: Зара Долуханова, А. Никитин, Владимир Захаров, Георги Абрамов, Анатолий Тихонов, Московски филхармоничен оркестър, Хор на Московското радио, диригент: Самуил Самосуд. Гала Рекордс, 1951 г.

Росини: „Золушка“ (Пепеляшка): Зара Долуханова, Анатолий Орфенов, Владимир Захаров, Генадий Троицки, Московски радиооркестър, Московски радиохор, диригент: Онисим Брон. 1950 г.

(край на цитата)

Зара Александрова Долуханова (на арменски: Զարուհի Դոլուխանյան, на руски: Зара Александровна Долуханова), родена на 15 март 1918 г., починала на 4 декември 2007 г., е съветско и арменско мецосопрано, което постига слава, изпълнявайки оперни роли главно при възхвалявани радиопредавания през 40-те до 60-те години. Въпреки че е смятана за една от най-успешните оперни певици в Русия от съветската епоха, Долуханова има сравнително малък брой изяви на действителната оперна сцена и нейната слава се дължи основно на обширната й работа за радиото и изпълненията на концертната сцена.

Гласът на Долуханова е рядко колоратурно мецосопрано, с уникална чистота и необичайно широк диапазон. Считана за една от великите певици на съветската епоха, Долуханова е забележителна с това, че подкрепя оперите на Джоакино Росини, като получава особено признание за нейните Изабела в „Италианката в Алжир“ и Анджелина в „Пепеляшка“. Тя също така изпълнява широк спектър от произведения в концертен репертоар, който включва повечето от великите руски композитори, както и множество произведения от Хендел, Хайдн, Моцарт и Майербер. През 1966 г. тя е удостоена с Ленинска награда.

Живот

Долуханова е родена като Зара Макарян в Москва, в семейството на родители от арменски и кюрдски произход. Майка й, Елена Макарян, също е професионална певица, а баща й, Агаси Макарян, е професионален флейтист, кларинетист и тромпетист. Първо учи пиано, след това цигулка, но накрая на 16 години решава, че иска да учи пеене. Учила е в Института „Гнесини“ в Москва при В. Беляева-Тарасевич. Тя прави оперния си дебют през 1938 г. в Ереванския оперен театър като Зибел във „Фауст“ на Гуно. Тя остава член на тази компания през следващите три години, пеейки главно второстепенни роли.

Малко след като напуска оперния театър в Ереван, Долуханова се омъжва за композитора Александър Долуханян и от този момент нататък тя използва семейното си име, когато има изяви. Тя продължава да пее в малки оперни театри в Армения, докато тя и съпругът й не се преместват в Москва през 1944 г., когато е назначена за солистка на Всесъюзния радиосимфоничен оркестър на СССР. Тя пее често с оркестъра през следващите две десетилетия, включително в световната премиера на Сергей Прокофиев „На стража за мира“. През 1959 г. тя става водеща солистка на Московския филхармоничен оркестър, имайки често изпълнения с оркестъра през 60-те години.

Извън Русия Долуханова поддържа необичайно активен график за концерти и рецитали за артист от съветската епоха. Тя прави своя дебют в Съединените щати в „Carnegie Hall“ в Ню Йорк през 1959 г. и също така има турне в Обединеното кралство, Скандинавия, Япония, Нова Зеландия и Латинска Америка.

През 1970 г. Долуханова се оттегля от пеенето и се присъединява към факултета по вокално изкуство в Института „Гнесини“, където преподава повече от двадесет и пет години. Сред нейните ученици е мецосопраното Олга Бородина.

Зара Долуханова умира на 4 декември 2007 г. в Москва.

Отличия и награди

Орден за заслуги към отечеството 4-та степен (14 март 2003 г.)

Медал “За развитието на девствените земи”

Юбилеен медал “В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин”

Медал “Ветеран на труда” Юбилеен медал „50 години победа във Великата отечествена война 1941-1945 г.“

Медал “В чест на 850-годишнината на Москва”

Ленинска награда Държавна награда на СССР

Народен артист на СССР

Медал на миньорската слава

(край на цитата)

Следват данни за Зара Долуханова от източници на немски език (някои от данните се дублират с дадени вече преди):

Зара Долуханова (мецосопран, алт)

Родена: 5 март 1918 г. – Москва, Русия

Починала: 4 декември 2007 г. – Москва, Русия

Великото арменско мецосопрано и алт Зара [Сара] Долуханова е родена в музикално надарено семейство. Майка й е водеща арменска певица, докато баща й, инженер, свири на флейта, кларинет и тромпет. По-късно тя се оженва за известния композитор Александър Павлович Долуханян. Първо учи пиано, след това цигулка, преди най-накрая да реши да учи пеене на 16-годишна възраст. Учила е в института “Гнесини” в Москва при В. Беляева-Тарасевич.

Зара Долуханова дебютира в Ереванската опера през 1938 г. като Зибел („Фауст“). В лицето на Александър Долуханян тя се запознава с един истински майстор на класическата музика. По време на Втората световна война Долуханова започва работа в Ереванския оперен театър. Тя подготвя трудната главна женска роля в „Хугеноти“ на Джакомо Майербер. При първата репетиция, когато тя пее арията на Пажа, диригентът Михаил Таврижян внезапно осъзнава, че е бил свидетел на раждането на една велика камерна певица.

Долуханова скоро напуска театъра и никога не съжалява за това. В операта тя се чувства твърде зависима от диригенти, партньори и т.н. Понякога не й харесва концепцията за постановка, или музикалната интерпретация, чувствайки, че не се изразява като индивидуалност и че някой друг вкус взема връх. Камерното пеене й дава свободата да изследва индивидуалните подходи. Разбра, че това е нейното призвание.

Зара Долуханова изпява много роли на оперната сцена, но кариерата й е особено посветена на концерта и радиото. През 1944 г. става солистка на Московското радио, а през 1959 г. става водеща солистка на Московската филхармония при Московското радио. Сценичните й роли включват Марфа в „Хованщина“, Лел в „Снежанка“, както и роли в опери на Верди, но особено в такива от Росини („Италианката в Алжир“, „Пепеляшка“, „Семирамида“), както и опери от други държави на различни езици.

Хора от цял ​​свят посвещават своята музика и поезия на Зара Долуханова. Освен всичко друго, тя изпълнява премиерата на „Сестра Анджелика“ от Пучини, която никога не е била изпълнявана в Съветския съюз. Диригент е Генадий Рождественски. Тези, които имат късмета да станат свидетели на представлението, никога няма да я забравят. Когато се представя в премиерната вечер, тя има особена магия, чар и притегателна сила. Нейният образ в тази роля е невероятно красив, спокоен, добронамерен, излъчващ топлина. Нейното пеене е впечатляващо и драматично. В крайна сметка публиката ръкопляска само след няколко минути мълчание.

Зара Долуханова е една от първите артистки, преминали Желязната завеса и пеещи в западните страни. В края на 40-те години само балетът на Болшой театър, Емил Гилелс, Давид Ойстрах и вероятно танцовата трупа на Моисеев имат право да играят извън СССР. Критиците се възхищават на нейното дълбоко разбиране на стила и изтънчеността на интерпретациите й. Нейното име става легенда. Тя обикаля много за съветски изпълнител – Англия, Франция, Източна Европа, Скандинавия, Латинска Америка. Пее също в Съединените щати, първо в Ню Йорк през 1959 г. На първото си американско турне тя се радва на голямо признание. През 1970 г. тя отново прави турне в Америка.

През 1966 г. е удостоена с Ленинска награда.

Гласът на Зара Долуханова е рядко колоратурно мецо, с уникална чистота и разширен диапазон, особено подходящ за оригиналните партитури на Росини, предугаждайки до известна степен стиловете на Мерилин Хорн или Чечилия Бартоли. Диапазонът на гласа й е толкова голям, колкото и гъвкавостта му. В началото на 60-те години започва да изпълнява сопранов репертоар.

След 1970 г. Долуханова продължава да преподава. До края на миналия век се говори, че тя е добре, живее в Москва и преподава в института „Гнесини“.

Творческият дух на Зара Долуханова надхвърля музиката. Тя обича да рисува, страст, която я съпътства през целия й живот.

Репертоар

Следва частичен списък на композитори, чиито произведения Долуханова пее:

Бенедето Марчело, Антонио Вивалди, Карисими, Й. С. Бах, Георг Фридрих Хендел, Франц Шуберт, Роберт Шуман, Ференц Лист, Едвард Григ, Йоханес Брамс, Хуго Волф, Рихард Щраус, В. А. Моцарт, Л. Бетховен, Франсис Пуленк, Де Файа, Равел, Габриел Форе, Дебюси, Обрадорс, Алберто Джинастера, Гуаставино, Росини, Пучини, Шарл Гуно, Верди, Камий Сен-Санс, Майербер, Масне, Белини, Глинка, Даргомижски, Антон Рубинщайн, Танеев, Бородин, Мусоргски, Скрябин, Николай Римски-Корсаков, Игор Стравински, Чайковски, Меднер, Сергей Рахманинов, Гомидас, Долуханян, Арутунян, Хачатурян, Шапорин, Мясковски, Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Свиридов, Родион Шчедрин, Гаврилин, Таривердиев, Вайнберг, Левина, Пейко, Кочуров, Каретников.

Разпознаване

Лиричната певица Зара Долуханова се отличава в руския романтичен репертоар. Нито една програма (или тоалет) никога не е била повтаряна на същата сцена. Публиката, отгледана от Зара Долуханова, се научава да цени не само виртуозна певица или певец, не само талантлив драматург, но и високоинтелигентна личност със широк спектър от естетически интереси и тънък вкус в изкуството.

Зара Долуханова беше и остава най-великата и ярка фигура на художествената песен в Русия на 20-ти век. Велик артист на нашето време, като най-забележителна личност. Нейните концерти са запомнени завинаги от хиляди ентусиазирани слушатели. Публиката е възхитена от музикалното й майсторство, качеството и изтънчеността на програмите. Външният й вид винаги е перфектен. Резултатът е несравнима хармония на музика и изображение. Работоспособността й е пословична. Тя е перфекционист и е поставила невероятен стандарт за себе си, за да донесе само супер съвършенство на сцената. Програмите й включват произведения на много композитори от различни стилове. Зара Долуханова пее всяко произведение на оригиналния му език, която практика по онова време е непозната в СССР. Концертите й са празнични събития.

Отзиви от пресата

Както пише унгарският критик Андраш Перне в „Magyar Nemzet“ през декември 1967 г.:

„Концертът на Зара Долуханова беше рядко, изключително събитие за публиката. Тази невероятна артистка не е обвързана от никакви ограничения. Тя притежава цялата сила на гласа си и публиката и изразява точно всяко чувство, което композиторът е искал да предаде с музиката. Интензивността на нейното пеене учудва слушателя дори в най-ниската динамика на пианисимо. Това, което тя знае за музиката, може да се сравни само с майсторството на най-добрите инструменталисти. Долуханова владее гласа си до такава степен, че въпреки обхвата му от две и половина октави, той се чувства много повече поради различните тонални качества, които може да произведе. Техника никога не е целта им и всичко идва от музикалната цел на изразителността. Гвоздеят на концерта беше изпълнението на „Хабанера“ на Равел, по време на което стана ясно, че няма такъв музикален инструмент, който да може да се сравни с магическото пеене на Зара Долуханова”.

(край на цитата)

Американски критик казва след изпълнението й в „Карнеги Хол“:

„Вчера силно развълнуваната публика изпита незабравимо удоволствие от изразителното майсторство на Зара Долуханова, пееща песни и арии на различни езици… Хора, които наистина ценят и разбират красотата на пеенето бяха благословени да чуят арменската песен „Крунк“. Заслужаваше си да отидеш в „Карнеги Хол“ при такива ужасни метеорологични условия, само за да чуеш тази песен. Имаше екстатични звукови вълни. Фантастичното изкуство на тази жена винаги омагьосваше слушателя с глас с особена височина, богат на нюанси, който тя владее с божествена лекота“.

„Нейният универсализъм и невероятен вокален и актьорски талант позволяват на Зара Долуханова много успешно да интерпретира произведения от различни епохи, национални школи, стилове и жанрове, като винаги има интензивен музикален подход, който не е задължително да се среща често при певците. Критиците я сравняват с артисти като Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау. Долуханова внася финеса на камерното пеене и съвършенството на фразирането на инструменталист в интерпретацията на оперни творби. Нейното художествено изкуство, което свързва помежду им дикция, звук, детайли, прозрачно и фино фразиране, става винаги с топлината на душата”.

(край на цитатите от източници на немски език)

В края на тази юбилейна статия за Зара Долуханова ще изложа в оригинал на руски език данни за нея, които дават допълнителна светлина за голямото й изкуство:

(…) Мать Зары обладала редким по красоте голосом. Она занималась пением у А.В.Юрьевой, известной в прошлом солистки, соратницы и друга А.В.Неждановой, а фортепианному искусству ее обучала совсем юная в те годы В.В.Барсова, в будущем примадонна Большого театра. Отец был инженером-механиком, обожал музыку, самостоятельно овладел игрой на скрипке и фортепиано, был флейтистом любительского симфонического оркестра. Таким образом, обе дочери талантливых родителей, Дагмара и Зара, с первых дней жизни существовали в атмосфере, насыщенной музыкой, с ранних лет приобщались к подлинной музыкальной культуре. С пяти лет маленькая Зара стала брать уроки игры на фортепиано у О.Н.Карандашевой-Яковлевой, а в десятилетнем возрасте поступила в детскую музыкальную школу имени К.Н.Игумнова. Уже на третьем году обучения под руководством своего педагога С.Н.Никифоровой играла сонаты Гайдна, Моцарта, Бетховена, прелюдии и фуги Баха. Вскоре Зара перешла в скрипичный класс и через год стала студенткой музыкального техникума имени Гнесиных, в котором проучилась с 1933 по 1938 год.

В музыкальном техникуме ее наставником стал незаурядный мастер, воспитавший целую плеяду известных скрипачей-лауреатов, Петр Абрамович Бондаренко, профессор института имени Гнесиных и консерватории. Наконец, шестнадцатилетняя Зара, приобщившись сначала к двум инструментальным профессиям, нашла свою главную стезю. Заслуга в этом камерной певицы и педагога В.М.Беляевой-Тарасевич. Педагог, опираясь на естественно и красиво звучавшие грудные ноты, определила ее голос как меццо-сопрано. Занятия с Верой Мануиловной помогли голосу будущей певицы окрепнуть, заложили прочную основу для дальнейшего интенсивного развития.

Годы учебы Зары в музыкальном техникуме совпали с расцветом отечественной композиторской и исполнительской школы. В консерватории и Колонном зале Дома союзов наряду с отечественными артистами выступали зарубежные знаменитости, мастеров старшего поколения сменяли юные лауреаты, в будущем соратники певицы. Но пока, в 30-е годы, она и не помышляла о профессиональной сцене и отличалась от своих коллег – начинающих студентов разве что большей работоспособностью и серьезностью, неуемной жаждой новых впечатлений. Из отечественных певцов Заре в те годы были ближе всего Н.А.Обухова, М.П.Максакова, В.А.Давыдова, Н.Д.Шпиллер, С.Я.Лемешев. Недавняя инструменталистка, юная Зара черпала богатые эмоциональные впечатления и на концертах скрипачей, пианистов, камерных ансамблей.

Профессиональное становление Зары Александровны, рост и совершенствование ее мастерства были связаны уже не с учебным заведением. Не окончив техникума, она уехала в Ереван по причинам личного характера – встреча с Александром Павловичем Долуханяном, молодым, красивым, талантливым, любовь и замужество резко изменили привычный жизненный ритм аккуратной, старательной студентки. Учеба была прервана незадолго до выпускных экзаменов. Долуханян взял на себя функции педагога-вокалиста и убедил супругу в предпочтительности семейного варианта “консерватории”, тем более, что он был человек в высшей степени компетентный в вокально-технологических вопросах, умевший и любивший заниматься с певцами, да к тому же эрудит, музыкант крупного масштаба, всегда убежденный в своей правоте. Он окончил как пианист Ленинградскую консерваторию, а в 1935 году еще и аспирантуру у С.И.Савшинского, авторитетнейшего профессора, руководителя кафедры, а вскоре после женитьбы стал совершенствоваться по композиции у Н.Я.Мясковского. Уже в Ереване, ведя в консерватории фортепианный и камерный классы, Долуханян много концертировал в ансамбле с молодым Павлом Лисицианом. Зара Александровна вспоминает этот период жизни, отданный творчеству, накоплению мастерства, как счастливый и плодотворный.

С осени 1938 года в Ереване певица невольно приобщилась к театральной жизни и ощутила лихорадочную атмосферу подготовки к декаде армянского искусства в Москве, переживая за своих родственников – участников форума: ведь на год раньше ее брака с Долуханяном замуж за восходящую звезду армянской сцены – баритона Павла Лисициана – вышла старшая сестра Дагмара. Обе семьи в полном составе в октябре 1939 года отправились в Москву на декаду. А вскоре и сама Зара стала солисткой Ереванского театра.

Долуханова выступала в роли Дуняши в “Царской невесте”, Полины в “Пиковой даме”. Обе оперы шли под руководством дирижера М.А.Тавризиана, художника строгого и взыскательного. Участие в его постановках – серьезное испытание, первый экзамен на зрелость. После небольшого перерыва, связанного с рождением ребенка и проведенного с мужем в Москве, Зара Александровна вернулась в Ереванский театр, это было в самом начале войны, и продолжила работу над оперными партиями меццо-сопранового репертуара. Музыкальная жизнь столицы Армении в то время протекала с большой интенсивностью за счет выдающихся музыкантов, эвакуированных в Ереван. Молодой певице было у кого учиться, не замедляя своего творческого роста. За несколько сезонов работы в Ереване Зара Долуханова подготовила и исполнила партию Графини де Чепрано и Пажа в “Риголетто”, Эмилии в “Отелло”, Второй девушки в “Ануш”, Гаянэ в “Алмаст”, Ольги в “Евгении Онегине”. И вдруг в возрасте двадцати шести лет – прощание с театром! Почему? На этот загадочный вопрос первым ответил, почувствовав грядущую перемену, тогдашний главный дирижер Ереванской оперы Микаэл Тавризиан. В конце 1943 года он явственно ощутил качественный скачок, сделанный молодой артисткой в освоении исполнительской техники, отметил особый блеск колоратур, новые краски тембра. Стало ясно, что поет уже сформировавшийся мастер, которого ждет блестящее будущее, но вряд ли связанное с театром, скорее с концертной деятельностью. По мнению самой певицы, камерное пение давало простор ее тяге к индивидуальной интерпретации и свободной, нестесненной работе над голосовым совершенством.

Стремление к вокальному совершенству – одна из главных забот певицы. Этого она достигла в первую очередь при исполнении произведений А. и Д. Скарлатти, А.Кальдара, Б.Марчелло, Дж. Перголези и др. Записи этих произведений могут стать незаменимым учебным пособием для певцов. Явственнее всего класс певицы выявился в исполнении произведений Баха и Генделя. В концертах Зары Долухановой звучали вокальные циклы и произведения Ф.Шуберта, Р.Шумана, Ф.Листа, И.Брамса, Р.Штрауса, а также Моцарта, Бетховена, Стравинского, Прокофьева, Шостаковича, Свиридова и др. Русской камерной музыке в репертуаре певицы посвящались целые развернутые программы. Из современных композиторов Зара Александровна исполняла еще произведения Ю.Шапорина, Р.Щедрина, С.Прокофьева, А.Долуханяна, М.Таривердиева, В.Гаврилина, Д.Кабалевского и др.

Артистическая деятельность Долухановой охватывает сорокалетний период. Она пела в лучших концертных залах Европы, Северной и Южной Америки, Азии, Австралии и Новой Зеландии. В большинстве крупнейших музыкальных центров мира певица концертировала регулярно и с большим успехом.

Искусство З.А.Долухановой высоко оценено в стране и за рубежом. В 1951 году она удостоена Государственной премии за выдающуюся концертно-исполнительскую деятельность. В 1952 году ей присвоили звание Заслуженной артистки Армении, а затем, в 1955 году, – Народной артистки Армении. В 1956 году З.А.Долуханова – Народная артистка РСФСР. 6 февраля Поль Робсон вручил Долухановой Почетную грамоту, присужденную ей Всемирным советом мира в связи с десятилетием всемирного движения сторонников мира “За выдающийся вклад в дело укрепления мира и дружбы между народами”. В 1966 году первой из советских певиц З.Долуханова была удостоена Ленинской премии. В 1990 году певица получила почетное звание Народной артистки СССР. О неугасаемом интересе к ее творчеству говорит и то, что, например, только за период с 1990 по 1995 год фирмами “Мелодия”, “Monitor”, “Austro Mechana” и “Russian Disc” в свет были выпущены восемь компакт-дисков.

У Зары Александровны около тридцати учеников, многие из них уже сами стали педагогами. Является профессором Российской академии музыки имени Гнесиных и ведет класс в институте имени Гнесиных, активно участвует в жюри музыкальных конкурсов.

Серьезно увлекается живописью. В ее картинах есть свежее дыхание жизни, они украшают ее дом.

Живет и работает в Москве.

(край на цитата)

Няколко думи за личния живот на Зара Долуханова, взети от нейната Уикипедия-страница на руски език:

Семья

  • Сын — Михаил Долуханов.
  • Сын — Сергей Ядров. Внуки — Александр Долуханов, Игорь Ядров.

(край на цитата)

Ще завърша тази юбилейна статия за Зара Долуханова с едно съобщение в оригинал на руски език във връзка с кончината й през декември 2007 година:

Портал „Classical Music News Russia“

04.12.2007

В Москве скончалась легендарная певица Зара Долуханова

Во вторник, 4 декабря 2007, утром на 90-м году жизни в Москве скончалась выдающаяся певица Зара Долуханова, сообщила ее племянница Карина Лисициан.

Прощание с певицей состоится 6 декабря в концертном зале Института имени Гнесиных в Малом Ржевском переулке.

“Панихида состоится 6 декабря у нас, в концертном зале академии в 11:00”, сообщила декан вокального факультета Российской академии имени Гнесиных Наталья Дмитриева. По ее словам, вопрос о том, на каком кладбище будет похоронена певица, пока не решен.

О Долухановой Дмитриева отозвалась, как о “единственной в камерном пении, достигшей таких высот. Она стала первым лауреатом Ленинской премии в искусстве, а также государственной премии”. “Но помимо величия ее в музыке, она была изумительным человеком. Как это обычно бывает, чем более велик человек, тем более он прост – это как раз относится к Заре Александровне, потому что настолько она была обаятельна, настолько ко всем доброжелательна, необыкновенно проста в обращении”, добавила декан.

Особенно замечательными, по словам декана, были глаза певицы: “у нее были изумительные лучистые глаза до конца дней. С возрастом обычно глаза как-то угасают, а у нее нет”.

Она также рассказала, что помимо музыкального, у Долухановой было художественное образование, она писала картины.

Дмитриева рассказала, что у Долухановой замечательные ученики, среди которых очень много лауреатов международных конкурсов. “Последний год она болела, полтора-два года назад она еще была на кафедре, потом занималась дома”, добавила она.

С творческой деятельностью Долухановой связаны одни из самых ярких страниц советского искусства. Она стала первой в СССР исполнительницей партии Золушки в одноименной опере Россини и оригинальной версии партии Розины в его же “Севильском цирюльнике”.

Именно Зара Долуханова познакомила советских слушателей с вокальными миниатюрами мастеров прошлого: Страделлы, Скарлатти, Перголези, а также с рядом произведений Шостаковича, Прокофьева, Щедрина и Таривердиева.

Чарующий голос певицы звучал в самых престижных залах мира и покорил миллионы слушателей. Зара Александровна – лауреат Государственной премии СССР и Ленинской премии. Профессор Российской академии музыки имени Гнесиных, она в 2003 году была удостоена ордена “За заслуги перед Отечеством” IV степени.

Биография Зары Долухановой

С пяти лет маленькая Зара стала брать уроки игры на фортепиано, а в десятилетнем возрасте поступила в детскую музыкальную школу. Уже на третьем году обучения под руководством своего педагога Никифоровой играла сонаты Гайдна, Моцарта, Бетховена, прелюдии и фуги Баха. Вскоре Зара перешла в скрипичный класс и через год стала студенткой музыкального техникума имени Гнесиных, в котором проучилась с 1933 по 1938 год.

В шестнадцать лет Зара при помощи камерной певицы и педагога Беляевой-Тарасевич начала заниматься вокалом. Педагог, опираясь на естественно и красиво звучавшие грудные ноты, определила ее голос как меццо-сопрано.

Не окончив техникума, Зара уехала в Ереван, где вышла замуж за молодого и талантливого педагога Александра Долуханяна. Учеба была прервана незадолго до выпускных экзаменов. Долуханян взял на себя функции педагога-вокалиста и убедил супругу в предпочтительности семейного варианта “консерватории”.

Вскоре Зара стала солисткой Ереванского театра. Она выступала в роли Дуняши в “Царской невесте”, Полины в “Пиковой даме”. Обе оперы шли под руководством дирижера Тавризиана. После небольшого перерыва, связанного с рождением ребенка, Зара Александровна вернулась в Ереванский театр и продолжила работу над оперными партиями меццо-сопранового репертуара.

За несколько сезонов работы в Ереване Зара Долуханова подготовила и исполнила партию Графини де Чепрано и Пажа в “Риголетто”, Эмилии в “Отелло”, второй девушки в “Ануш”, Гаянэ в “Алмаст”, Ольги в “Евгении Онегине”. В возрасте двадцати шести лет она ушла из театра, чтобы заняться камерным пением.

Стремление к вокальному совершенству было одной из главных забот певицы. Этого она достигла в первую очередь при исполнении произведений Скарлатти, Кальдара, Марчелло, Перголези и др. Класс певицы выявился в исполнении произведений Баха и Генделя. В концертах Зары Долухановой звучали вокальные циклы и произведения Шуберта, Шумана, Листа, Брамса, Штрауса, а также Моцарта, Бетховена, Стравинского, Прокофьева, Шостаковича, Свиридова и др.

Артистическая деятельность Долухановой охватывает сорокалетний период. Она пела в лучших концертных залах Европы, Северной и Южной Америки, Азии, Австралии и Новой Зеландии. В большинстве крупнейших музыкальных центров мира певица выступала регулярно и с большим успехом.

Искусство Долухановой высоко оценено в стране и за рубежом. В 1951 году она удостоена Государственной премии за выдающуюся концертно-исполнительскую деятельность. В 1952 году ей присвоили звание Заслуженной артистки Армении, а затем, в 1955 году, – Народной артистки Армении. В 1956 году Долуханова – Народная артистка РСФСР.

6 февраля Поль Робсон вручил Долухановой Почетную грамоту, присужденную ей Всемирным советом мира в связи с десятилетием всемирного движения сторонников мира “За выдающийся вклад в дело укрепления мира и дружбы между народами”. В 1966 году первой из советских певиц Долуханова была удостоена Ленинской премии.

В 1990 году певица получила почетное звание Народной артистки СССР. В период с 1990 по 1995 год фирмами “Мелодия”, “Monitor”, “Austro Mechana” и “Russian Disc” в свет были выпущены восемь компакт-дисков.

(край на цитата)

Нека днес на 14 март 2023 г. почетем 105 години от рождението на руското (и арменско) колоратурно мецосопрано Зара Долуханова, чието име преди години беше символ на вокално съвършенство, на изключително майсторство при изграждане на музикалната фраза, богата на нюанси и темброви съчетания във всички регистри.

Тази годишнина ще се навърши утре на 15 март 2023 г.

Мир на праха й!

……

ZARA DOLUKHANOVA. M. RAVEL, Vocalise in the form of …

https://www.google.com/search?q=youtube+zara+doluhanova+habanera+morice+ravel&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=youtube+zara+doluhanova+habanera+morice+ravel&aqs=chrome..69i57j33i10i160l4.26364j0j15&s

´´´´

Зара Долуханова Ave Maria

….

Зара Долуханова. Рубинштейн. Клубится волною

А. РУБИНШТЕЙН. Из “Персидских песен” (Мирза ШАФИ, перевод Ф. Боденштедта – П.И.Чайковского) Исп. З. ДОЛУХАНОВА В. Хвостин (ф-но)

…..

Зара Долуханова Kaddish Maurice Ravel Zara Doluhanova

Зара Долуханова Каддиш (Заупокойная еврейская молитва) Морис Равель, Фотография – с мужем – Композитор Александр Долуханян Zara Doluhanova Kaddish Maurice Ravel Photograph – with her husband – famous composer Aleksandr Dolukhanyan

´´´´´´

С. Рахманинов. «Сирень». Фантастическое владение голосом, умение передать в звуке самые тонкие эмоции, высочайшая сценическая культура – Зара Долуханова приковывает к себе все внимание слушателей. Эту магию не в силах нарушить даже несовершенная кинопленка советских лет.


Источник: http://www.e-vesti.ru/ru/zara-doluhanova-pamyati-belkanto-hh-veka

…..

Бах – Гуно. Ave Maria. Безукоризненное владение звуком – наследие эпохи Бельканто, прекрасного пения. Полностью совпадая с настроениями своей эпохи, Зара Долуханова несла это великое искусство прошлого к широкому кругу слушателей. Ее выступления показывали по телевидению и ставили по радио, пластинки расходились огромными тиражами.


Источник: http://www.e-vesti.ru/ru/zara-doluhanova-pamyati-belkanto-hh-veka

….

Zara Dolukhanova sings Händel

https://www.google.de/search?q=youtube+zara+doluhanova&ei=pi0NZJvaJ8mZkwWE87rwAg&start=10&sa=N&ved=2ahUKEwibxdCuodX9AhXJzKQKHYS5Di4Q8tMDegQIBhAE&biw=1366&bih=635&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:a3945b45,vid:HvO6IaRixu8

´´´´

То было раннею весной

https://www.google.de/search?q=youtube+zara+doluhanova&ei=pi0NZJvaJ8mZkwWE87rwAg&start=10&sa=N&ved=2ahUKEwibxdCuodX9AhXJzKQKHYS5Di4Q8tMDegQIBhAE&biw=1366&bih=635&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:b60215c5,vid:54jcjLNmyRg

´´´´