Американският бас с корени в Украйна Александър Кипнис, роден днес преди 130 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 февруари 2021 г. пиша за първи път статия за един световно известен бас от първите десетилетия на миналия век, чието име днес рядко се споменава. Това е украинско-американският бас Александър Кипнис, роден на днешния ден преди 130 години – на 13 февруари 1891 г., починал на 14 май 1978 г. на 87 години. Именно тази кръгла рожденна годишнина е повод днес да му посветя статия.
Аз лично помня неговото име, понеже през 1978 г. бях вече в Германия и си спомям за печалната новина, че Киприс се е поминал в САЩ. Когато той е бил във върха на гласовото си развитие и огромна кариера през средата на миналия век, той е имал редица изяви тук в Германия – в държавните опери във Висбаден (столица на нашата провинция Хесен), в Хамбург и особено известен после в Берлин, където е солист в Берлинската държавна опера. След идването на националсоциалистите на власт и гоненията на артисти с еврейски произход, какъвто е бил Кипнис, той напуска Европа и стартира нова кариера в Америка, главно в САЩ, и то вече на възраст от 50 години. Но той е имал и преди това гастроли в Америка – както в Северна, така и в Южна.
Както ще видим от статията ми, голям успех Киприс има в Чикаго и после в Ню Йорк, където в МЕТ играе в 111 спектакъла на този театър в редица опери от Вагнер, Рихард Щраус, Моцарт, Камий Сен Санс, Бетовен, Верди и редица други. Но още преди този период, когато най-накрая вече е подписан договора му с Митрополитън опера през 1940 г. (преди това той е имал отделни гостувания на тази сцена още през 1929 г.), Кипнис има изяви в повечето от големите оперни театри в света. В допълнение към редица европейски и американски театри, той вече има гастроли в най-авторитетния оперен театър във Великобритания – Кралската опера „Ковънт Гардън“ (през 1927 г. и през периода 1929–1935), а също така и в Южна Америка – в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес през годините 1926–1936.
Александър Кипнис притежава глас със забележителен тембър, богат с много нюанси и отличаващ се с дълбоко проникване не само гласово, но и драматично в съответната роля, изпълнявайки я с богата фантазия. Това са повече от 100 оперни роли, които той има в репертоара си от немски, френски, италиански и руски композитори.
Кипнис показва признаци от влошаване на гласа си през 40-те години и се оттегля от МЕТ през 1946 г., като се отдава на вокална педагогическа дейност в САЩ. За последен път той има оперни изяви на други сцени през 1951 г. От дебюта си през 1915 г. има репетоар от 108 роли, често на повече от един език. Общият брой на оперните му и концертни изяви, също и участия в кантатно-ораториални творби е повече от 1600. Очевидно това натоварване дава своя отпечатък.
След този кратък увод ще се спра подробно на биографията и творческия път на днешния юбиляр.
Александър Кипнис (Alexander Kipnis на латиница, Александр Кипнис на руски език), роден на 13 февруари 1891 г. в Житомир / Руската империя (сега Украйна), починал на 14 май 1978 г. в Уестпорт, Кънектикът / САЩ, е оперен бас. След като първоначално утвърждава артистичната си репутация в Европа, Кипнис става американски гражданин през 1931 г. след брака си с американка. Той има изяви често в Чикагската опера, преди да направи своя закъснял дебют в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1940 г.
Ранен живот
Александър Кипнис е роден в Житомир, столицата на Волинската губерния, в Руската империя (сега Украйна). Бедното му семейство от седем души живее в еврейско гето. След смъртта на баща му, когато Александър е на 12 години, той помага на семейството като чирак на дърводелец и пее сопран в местните синагоги и в Бесарабия (сега Молдова), докато гласът му не се промени след мутацията. Като тийнейджър той участва в театрална група, в която се говори и пее на еврейски език „идиш“, докато не постъпва във Варшавската консерватория на 19-годишна възраст. Консерваторията не изисква диплома за средно образование.
Неговото образование включва изучаване на тромбон, контрабас и дирижиране. През цялото време той продължава да пее в синагоги във Варшава и околността й. По препоръка на хормайстор в такава синагога Александър Кипнис заминава за Берлин и учи вокално изкуство при Ернст Гренцебах, който също е бил учител на прочутите певци Лауриц Мелхиор, Мета Зайнемайер и Макс Лоренц. По същото време той пее втори бас в Оперетния театър на италианеца Монти.
Когато започва Първата световна война, Кипнис е интерниран като личност без немско поданство в лагер за чужденци. Докато там пее за себе си и за някои от съседните по легло лагеристи, той е чут случайно от армейски капитан, чийто брат е генерален мениджър на Висбаденската опера. С препоръка на този капитан Кипнис е освободен от ареста, попада на оперен агент и е предложен за певец в Хамбургската опера. Той прави там своя оперетен дебют през 1915 г., като пее три песни на Йохан Щраус като “гост” в сцена от оперетата „Прилепът“. До 1917 г. Александър Кипнис играе оперни и оперетни роли в този оперен театър.
През 1917 г. Кипнис се премества във Висбаденската опера, където натрупва безценен сценичен опит. Пее в повече от 300 представления във Висбаден до 1922 г., когато преминва към Берлинската държавна опера, където става водещ бас в ансамбъла на тази авторитетна немска императорска опера.
Международна кариера
През 1923 г. Кипнис посещава Съединените щати с гастролираща компания, която изпълнява опери от Рихард Вагнер. Там неговото изкуство обръща внимание на отговорни оперни мениджъри и в продължение на девет сезона, между 1923 и 1932 г., Александър Кипнис е в списъка на солисти при Чикагската гражданска опера. Но той пее също и в Германия – през 1927 г. на Музикалния фестивал в Байройт играе в ролята на Гурнеманц в „Парсифал“ от Вагнер под ръководството на Карл Мук (Karl Muck). Има също така изяви по това време и на Музикалния фестивал в Залцбург.
Александър Кипнис е по договор с Берлинската опера до 1935 г., когато успява да развали договора си и да избяга от нацистка Германия, заминавайки за Австрия. Той има изяви в продължение на три сезона като гост-изпълнител във Виенската държавна опера през годините 1936–1938, но и в предни години е гостувал във Виена – за първи път през 1929 г. в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. По-долу ще дам подробности.
Веднага след аншлуса на Австрия към Германия, малко преди началото на Втората световна война Кипнис напуска Европа и се установява за постоянно в САЩ. За това ще пиша по-късно, сега искам да дам подробности за кариерата му във Виенската държавна опера.
Александър Кипнис има там общо 61 изяви в следните 14 опери през годините от 1929 до 1938 (10 години):
AIDA
Ramfis | 4 Vorstellungen | 12.03.1936–18.02.1938
DAS RHEINGOLD
Fasolt | 2 Vorstellungen | 14.04.1936–07.09.1937
DER FLIEGENDE HOLLÄNDER
Daland | 1 Vorstellung | 04.11.1936
DER ROSENKAVALIER
Der Baron Ochs auf Lerchenau | 4 Vorstellungen | 27.02.1936–28.09.1937
DIE MEISTERSINGER VON NÜRNBERG
Veit Pogner | 3 Vorstellungen | 22.02.1936–02.05.1937
DIE VERKAUFTE BRAUT
Kezal | 7 Vorstellungen | 24.02.1936–06.01.1938
DIE ZAUBERFLÖTE
Sarastro | 5 Vorstellungen | 26.06.1929–21.09.1937
DON CARLO (ITAL.)
Philipp II | 7 Vorstellungen | 16.12.1936–08.01.1938
DON GIOVANNI
Leporello | 6 Vorstellungen | 14.11.1936–11.01.1938
EUGEN ONEGIN
Fürst Gremin | 3 Vorstellungen | 06.05.1937–25.09.1937
FIDELIO
Rocco | 6 Vorstellungen | 01.03.1937–09.02.1938
LA BOHÈME (PUCCINI)
Colline | 5 Vorstellungen | 29.11.1936–22.01.1938
PARSIFAL
Gurnemanz | 5 Vorstellungen | 02.11.1935–24.03.1937
TANNHÄUSER UND DER SÄNGERKRIEG AUF WARTBURG
Hermann | 3 Vorstellungen | 14.03.1937–13.02.1938
(край на цитата)
Цитирам съставите при неговия дебют във Виена и при последната му изява там:
Дебют в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт:
BESETZUNG | 26.06.1929
Regie | Woldemar Runge |
---|---|
Dirigent | Robert Heger |
Tamino | Josef Kalenberg |
Sarastro | Alexander Kipnis |
Sprecher | Viktor Madin |
Erster Priester | William Wernigk |
Zweiter Priester | Alfred Muzzarelli |
Königin der Nacht | Marie Gerhart |
Pamina | Marie Hussa |
Erste Dame | Luise Helletsgruber |
Zweite Dame | Carola Jovanovic |
Dritte Dame | Hermine Kittel |
Papagena | Lilly Claus |
Papageno | Hans Duhan |
Monostatos | Hans Breuer |
Erster Geharnischter | William Wernigk |
Zweiter Geharnischter | Viktor Madin |
Drei Knaben | Aenne Michalsky, Malwine Jonas, Enid Szánto |
(край на цитата)
Последна изява на Александър Кипнис във Виена като Рамфис в „Аида“:
BESETZUNG | 18.02.1938
Für die deutsche Bühne bearbeitet | Julius August Schanz |
---|---|
Musikalische Leitung | Wolfgang Martin |
Inszenierung | Hans Duhan |
Regiedienst | Erich von Wymetal |
Choreographie der vorkommenden Tänze | Anton Heinrich / Toni Birkmeyer / Birkmayer |
Aida | Ella Flesch |
Der König | Carl Bissuti |
Amneris | Rosette Anday |
Radames | Helge Roswaenge |
Ramfis | Alexander Kipnis |
Amonasro | Herbert Janssen |
Ein Bote | William Wernigk |
(край на цитата)
Продължавам с кариерата на Александър Кипнис в САЩ:
По времето, когато най-накрая вече е подписан неговия договор с Митрополитън опера през 1940 г., той има изяви в повечето от големите оперни театри по целия свят. В допълнение към онези европейски и американски театри, които вече споменах в тази статия, Кипнис вече е имал изяви в най-авторитетната опера в Обединеното кралство – Кралската опера „Ковънт Гардън“ (през 1927 г. и през периода 1929–1935), а също така и в Южна Америка – в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес през годините 1926–1936.
Сега ще се спра на изявите му в МЕТ Ню Йорк. Цитирам списък (началото и края му) на всичките 111 изяви на тази сцена:
111 items found.
[Met Performance] CID:127480 Parsifal {145} Metropolitan Opera House; 01/5/1940 Debut: Alexander Kipnis Reviews | |
[Met Performance] CID:127970 Der Rosenkavalier {70} Metropolitan Opera House; 02/10/1940 Review | |
[Met Performance] CID:128210 Tristan und Isolde {280} Metropolitan Opera House; 02/29/1940 Review | |
[Met Performance] CID:128290 Pelléas et Mélisande {33} Metropolitan Opera House; 03/7/1940 Debut: Georges Cathelat Review | |
[Met Performance] CID:128310 Tannhäuser {316} Metropolitan Opera House; 03/8/1940 Review | |
[Met Performance] CID:128390 Pelléas et Mélisande {34} Metropolitan Opera House; 03/13/1940 Review | |
[Met Performance] CID:128440 Götterdämmerung {141} Ring Cycle [69] Metropolitan Opera House; 03/16/1940 | |
(…) [Met Performance] CID:141540 Parsifal {168} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 04/16/1946 [Met Performance] CID:141570 Parsifal {169} Metropolitan Opera House; 04/19/1946 [Met Performance] CID:141620 Tannhäuser {353} Cleveland Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 04/23/1946 Review[Met Performance] CID:141770 Tannhäuser {356} Chicago, Illinois; 05/6/1946 | |
(край на цитата) Както се вижда, той участва в редица главни роли от опери на Вагнер, Рихард Щраус, Сен Санс, Верди, Моцарт и много други. Тук не са дадени всички, но в архива на МЕТ при справка се идва до конкретните заглавия. | |
Цитирам ансамбъла при дебюта на Александър Кипнис в МЕТ: [Met Performance] CID:127480 Parsifal {145} Matinee ed. Metropolitan Opera House: 01/5/1940. (Debut: Alexander Kipnis Reviews) (край на цитата) Втората изява на Александър Кипнис е много важна – ролята на Барон Окс в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус – почти месец след дебюта му като Гурнеманц в операта „Парсифал“ на Вагнер. Ето състава при тази изява: | |
Metropolitan Opera House
February 10, 1940
DER ROSENKAVALIER {70}
Octavian…………………Risë Stevens
Princess von Werdenberg……Lotte Lehmann
Baron Ochs……………….Alexander Kipnis
Sophie…………………..Marita Farell
Faninal………………….Julius Huehn
Annina…………………..Doris Doe
Valzacchi………………..Karl Laufkötter
Italian Singer……………Nicholas Massue
Marianne…………………Dorothee Manski
Mahomet………………….Sari Montague
Princess’ Major-domo………Lodovico Oliviero
Orphan…………………..Natalie Bodanya
Orphan…………………..Lucielle Browning
Orphan…………………..Anna Kaskas
Milliner…………………Thelma Votipka
Animal Vendor…………….Giordano Paltrinieri
Hairdresser………………Juan Casanova
Notary…………………..Arnold Gabor
Leopold………………….Ludwig Burgstaller
Faninal’s Major-domo………Lodovico Oliviero
Innkeeper………………..Lodovico Oliviero
Police Commissioner……….Norman Cordon
Conductor………………..Erich Leinsdorf
(край на цитата)
Интерсно е да се прочете рецензия след тази негова изява (цитирам извадка на мнение в медия от САЩ тогава (оригинал на английски език):
„ (…) A new impersonation of Baron Ochs by Alexander Kipnis lent distinction to the repetition of Strauss’ “De Rosenkavalier” at the Metropolitan Opera House last night. The Russian-American basso won a well deserved ovation from the huge audience for his superb characterization of the lecherous, egotistical Lerchenau. With all of his coarseness and unashamed devotion to the joys of the flesh, Mr. Kipnis’ Lerchenau can and does remember that he is well born. With a thousand irresistibly comic, well turned gestures and an amazingly variegated employment of facial expression, Mr. Kipnis gives us a living, convincing portrait of a figure which is rarely realized with such veracity. What is more, he sang the difficult music with a richness of tone and subtlety of nuance such as one has not hitherto heard therein hereabouts. The one thing Mr. Kipnis failed to do was to utilize a Viennese accent such as Richard Mayr, the creator of the part, did to such good purpose. But, of course, Mr. Mayr had the advantage of being born an Austrian (…)“.
(край на цитата)
Четем в края на мнението: „Единственото нещо, което г-н Кипнис не успя да направи, е да използва виенския акцент на Рихард Майр, титуляр в ролята. Но, разбира се, господин Майр имаше предимството да се роди австриец“.
Така е, Рихард Майр е знаменит австрийски бас от първата половина на 20-и век и играе при премиерата на тази опера във Виена в ролята на Барон Окс. Цитирам съвсем малка справка на английски език за този легендарен бас-баритон:
Richard Mayr (18 November 1877, in Henndorf – 1 December 1935, in Vienna) was an Austrian operatic bass-baritone who was particularly admired for his performances in works by Wolfgang Amadeus Mozart, Richard Wagner and Richard Strauss. He notably created the role of Barak, the Dyer in the world premiere of Strauss’s Die Frau ohne Schatten.
(край на цитата)
Не трябва да се забравя, че Александър Кипнис играе на сцената на МЕТ и в ролята на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, при това на руски език, докато другите артисти пеят на италиански език. Това е така, тогава не се пее на оригиналния език на дадена опера, и понеже повечето артисти при „Борис Годунов“ са италианци, така се е приело в МЕТ. Ето състава на ансамбъла при една изява на Кипнис на 19 януари 1943 г. при гостуване на МЕТ във Филаделфия:
Philadelphia, Pennsylvania
January 19, 1943
In Italian
BORIS GODUNOV {98}
Boris Godunov………..Alexander Kipnis
Prince Shuisky……….Alessio De Paolis
Pimen……………….Nicola Moscona
Grigory……………..René Maison
Marina………………Kerstin Thorborg
Rangoni……………..Leonard Warren
Varlaam……………..Salvatore Baccaloni
Simpleton……………John Garris
Nikitich…………….John Gurney
Shchelkalov………….Mack Harrell
Innkeeper……………Doris Doe
Missail……………..John Dudley
Officer……………..Osie Hawkins
Xenia……………….Marita Farell
Feodor………………Irra Petina
Nurse……………….Anna Kaskas
Lavitsky…………….Lansing Hatfield
Chernikovsky…………Lorenzo Alvary
Boyar in Attendance…..Emery Darcy
Conductor……………George Szell
[Kipnis always sang Boris in Russian.]
(край на цитата)
Не трябва да се забравя, че в ролята на Борис Годунов преди години в МЕТ е имал изяви легендарният Фьодор Шаляпин, които са имали невероятен успех както по целия свят. Аз имам състава на ансамбъла при негова изява там на 9 декември 1921 г. и го цитирам по-долу (22 години преди изявите на Александър Кипнис):
Metropolitan Opera House
December 9, 1921
In Italian
BORIS GODUNOV {49}
Mussorgsky-Mussorgsky
Boris Godunov………..Fyodor Chaliapin
Prince Shuisky……….Angelo Badà
Pimen……………….Léon Rothier
Grigory……………..Orville Harrold
Marina………………Jeanne Gordon
Varlaam……………..Paolo Ananian
Simpleton……………Giordano Paltrinieri
Nikitich…………….Louis D’Angelo
Shchelkalov………….Carl Schlegel
Innkeeper……………Marie Mattfeld
Missail……………..Pietro Audisio
Xenia……………….Ellen Dalossy
Feodor………………Raymonde Delaunois
Nurse……………….Kathleen Howard
Lavitsky…………….Vincenzo Reschiglian
Chernikovsky…………Vincenzo Reschiglian
Boyar in Attendance…..Giordano Paltrinieri
Conductor……………Gennaro Papi
(край на цитата)
Накрая ще дам и ансамбъла при последната изява на Кипнис на сцената на МЕТ:
[Met Performance] CID:141770
Tannhäuser {356} Chicago, Illinois: 05/6/1946.Chicago, Illinois
May 6, 1946
TANNHÄUSER {356}
Tannhäuser..............Torsten Ralf
Elisabeth...............Helen Traubel
Wolfram.................Martial Singher
Venus...................Kerstin Thorborg
Hermann.................Alexander Kipnis [Last performance]
Walther.................John Garris
Heinrich................Emery Darcy
Biterolf................Osie Hawkins
Reinmar.................Wellington Ezekiel
Shepherd................Maxine Stellman
Conductor...............Fritz Busch
(край на цитата)
Това е вече в края на Втората световна война – на 6 май 1946 г. Понеже през предните години целият свят е обхванат от ужасите на тази жестока война, интересно е да се прочете и за някои трудности в САЩ по това време, особено във връзка с електрическата енергия в дадени градове. Както се вижда от горното описание, тази последна изява на Александър Кипнис е била в Чикаго. В архива на МЕТ, от където вземам редица данни, е дадено твърде интересно допълнение след горния цитат, което помествам по-долу в оригинал (статия във вестник от Ню Йорк):
„ (…) From an article in the NY Times
The Metropolitan Opera Association opened a one-week stand in Chicago tonight with Wagner’s “Tannhaeuser,” using current for stage lighting from two dynamos aboard the government cargo ship Mainsheet Eye, which was moored in the Chicago river at the opera house, feeding the current backstage through eleven leads of one-inch cable totaling more than 3,000 feet in length. The emergency lighting was gratifying for music lovers in the audience of 3,600 that turned out but an exasperating anti-climax for those who came to show off finery, because the stringent industrial and commercial dim-out barred the use of house lights. Not a single electric motor was used.
Herbert E. Carlin, manager of the opera house, explained that any use of current other than the six 1,000-watt “night lights,” which burn constantly, would be in violation of emergency use regulations resulting from the coal strike. Two of these lights, mounted on iron stands, shown on either side of the stage, two more were in the lobby, and the remaining two were backstage. Exit lights burned, and kerosene and gasoline lanterns supplemented lighting in the lobby and at the box office. The capacity crowd had difficulty reading programs and the libretto, while following the score was generally impossible. The lighting conditions were equivalent to those in the average movie house.
Backstage, a maze of cable, supplying power to a capacity of 500 watts from two generators aboard the Mainsheet Eye, lead to “road switches,” portable switchboards for use on tours. These were pressed into use because the emergency current was direct, while the theatre’s permanent switchboard is tied in to the 1,250-kilowatt capacity alternating current supply mormally provided by the Commonwealth Edison Company. J. Buchter, chief electrician of the Metropolitan, and Monte Fassnacht, technical director of the Chicago Opera Company, said seventy-five to eighty kilowatts was the top rate of consumption tonight. Use of road border lights and footlights was necesary, since the regular equipment was tied into the permanent switchboard. The Mainsheet Eye was chartered by the Metropolitan and Chicago Opera organizations from the United States Maritime Commission, and will be available for the duration of the emergency.
(край на цитата)
Направо бях изумен, като прочетах какво е ставало в това време в Чикаго при оперни представления – вземали са електрическа енергия от кораб, който е на котва в реката при Чикаго.
Продължавам с информации за Александър Кипнис:
През междувоенните години Кипнис е смятан за един от най-големите басове в света. Той е оценен така високо преди всичко за красотата на изравнения си във всички регистри глас и за превъзходната си музикалност, за отличната дикция (Кипнис има склонност към изучаване на чужди езици). Както подобава на статута му, той има изяви с топ диригентите на своето време. Ето някои имена: Ернест Ансерме, Джон Барбироли, Томас Бийчъм, Лео Блех, Фриц Буш, Алберт Коутс, Карл Елмендорф, Вилхелм Фуртвенглер, Роберт Хегер, Херберт фон Караян, Йозеф Крипс, Ерих Клайбер, Ото Клемперер, Ханс Кнапертсбуш, Сергей Кусевицки, Вилем Менгелберг, Димитри Митропулос, Пиер Монтьо, Карл Мук, Артур Никиш, Юджийн Орманди, Ханс Пфицнер, Фриц Райнер, Артур Родзински, Ханс Росбоуд, Херман Шерхен, Рихард Щраус, Джордж Сел, Артуро Тосканини, Бруно Валтер и Феликс Вайнгартнер.
Кипнис показва признаци от влошаване на гласа си през 40-те години и се оттегля от МЕТ през 1946 г. За последен път има оперни изяви на други сцени през 1951 г. От дебюта си през 1915 г. той има репетоар от 108 роли, често на повече от един език. Общият брой на оперните му и концертни изяви, също и участия в кантатно-ораториални творби е повече от 1600. Александър Кипнис умира в Уестпорт, Кънектикът на 14 май 1978 г., на 87 години. Едно хубаво описание на живота и кариерата на Александър Кипнис може да се намери в сайта на звукозаписната фирма „Naxos“, която издава редица записи с него. Цитирам тази информация (източник на английски език):
„ (…) Alexander Kipnis was born into a poor family living in a Jewish ghetto. His father, a fabric salesman, was educated but had no musical interests, although Kipnis recalled his mother and others in the ghetto singing songs with which he quickly became familiar as a child. After his father died when he was twelve, he ran off briefly to join a travelling opera troupe; but then sang as a boy soprano in the local synagogue and after his voice broke, he worked as a carpenter’s apprentice to support his mother. Kipnis began to study music formally only when he was nineteen, while also singing in synagogues. He learnt two instruments, double bass and trombone, with the aim of being drafted into the Russian army as an officer, but graduated from the Warsaw Conservatory in 1912 as a conductor.
His career strategy having worked, Kipnis served in the army as a bandmaster, while also developing his skill as a singer. Realising that he required professional tuition he travelled to Berlin where he studied at the Klindworth-Scharwenka Conservatory with Ernst Grenzebach, whose pupils also included Lauritz Melchior and Max Lorenz. During 1913 and 1914 he sang small parts with an operetta company in Berlin; and although when war broke out in 1914 he was interned as an enemy alien, he was permitted to continue his musical studies. A German army colonel, whose brother ran the Hamburg Opera, happened to hear Kipnis sing and suggested that he audition for Hamburg. This he did successfully, while continuing to study in isolation under police guard, building up his repertoire of major bass roles.
At Hamburg Kipnis’s debut came in 1916 as the Hermit / Der Freischütz, after which he sang with the Wiesbaden Opera from 1917 to 1922, making his debut there as Schlemil / Les Contes d’Hoffmann. His many major bass roles included King Mark / Tristan und Isolde, Hagen / Götterdämmerung, the Landgrave / Tannhäuser, Gurnemanz and Titurel / Parsifal, the Commendatore / Don Giovanni, Rocco / Fidelio, Sarastro / Die Zauberflöte and Cardinal Brogni / La Juive. He first sang at Berlin’s Charlottenberg Opera (later the Städtische Oper) in 1919 and was principal bass there from 1922 to 1930.
Kipnis made his debut in America in Baltimore at the beginning of 1923 with the touring German Opera Company, quickly followed by his New York debut with this company as Pogner / Die Meistersinger von Nürnberg. He was immediately contracted by the Chicago Civic Opera, making his first appearance, also in 1923, as Daland / Der fliegende Holländer. He went on to sing major bass roles in the French, Italian and German repertoires with this company for nine seasons until 1932, his roles including Arkel / Pelléas et Mélisande, Albert / Werther, the Prior / Le Jongleur de Notre Dame and Ennius / Cléopâtre (the last three by Massenet).
During his six seasons at the Teatro Colón, Buenos Aires between 1926 and 1936 Kipnis took part in the local premiere of Stravinsky’s Oedipus Rex in 1931. He was equally busy in Europe, touring extensively and singing at the Bayreuth Festival between 1927 and 1933 as Gurnemanz, Pogner, King Mark and the Landgrave. At the Royal Opera House, London he first appeared in 1927 as Marcel / Les Huguenots in 1927, returning regularly until 1935. He sang Sarastro at the Glyndebourne Festival in 1936 and repeated this role under Toscanini at the Salzburg Festival of 1937.
Meanwhile Kipnis was a member of the Berlin State Opera from 1932 to 1935, after which he sang with the Vienna State Opera from 1935 to 1938, the year of the Anschluss. He had married Mildred Lévy, the daughter of American concert pianist Heniot Lévy, in 1925 and become an American citizen in 1931; now Kipnis emigrated to America, where he made his belated debut at the Metropolitan Opera, New York in 1940 as Gurnemanz. He sang regularly at the Met until 1946, in repertoire that included the major Wagnerian bass roles as well as Arkel, Baron Ochs / Der Rosenkavalier and one of his finest interpretations, the title role in Boris Godunov. Kipnis gave his last concert in 1951, after which he taught at the College of Music, New York.
The possessor of a voice of great beauty, range, colour and flexibility, Kipnis was also extremely musical. As well as being a renowned Wagnerian bass, he also had a major reputation as an interpreter of Verdi, and was an unparalleled lieder singer“.
(край на цитата)
Както се вижда, тук са дадени редица данни за гостувания на Кипнис на много световни оперни сцени и музикални фестивали – една много полезна информация.
Критична оценка на дейността на Кипнис
Сред най-известните роли на Кипнис са басовите партии в опери от Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус, както и главната роля в операта „Борис Годунов“ на Мусоргски и ролята на Роко във „Фиделио“ от Бетовен. В Германия той също е известен като певец на Верди. Кипнис е отличен тълкувател на немски песни от Брамс и Хуго Ворф, както и на руски песни.
През 20-те и 30-те години на миналия век главните басови съперници на Кипнис са прочутите италианци Нацарено Де Анджелис, Ецио Пинца и Танкреди Пасеро в опери от Верди и норвежецът с тъмен басов глас Ивар Андресен в оперите на Вагнер. Записите на песни от Йоханес Брамс, Хуго Волф и Франц Шуберт са високо оценени и до днес, както и многобройните му впечатляващи оперни записи, особено тези от 20-те и 30-те години.
Семейство
През 1925 г. Кипнис се оженва за Милдред Елеонора Леви, чийто баща – Хениот Леви, е известен пианист и композитор, емигрирал от родната Полша в Чикаго. От този брак се ражда синът им Игор Кипнис (1930–2002), който е прочут изпълнител на клавесин. Следвайки подобни творчески стъпки, внукът на Александър Кипнис – Джереми Р. Кипнис (роден през 1965 г. и носещ и името Павел Кипнис), става известен като фотограф, продуцент на звукозаписи, режисьор на филми и наскоро създател на „The Kipnis Studio Standard – The 21st Century Ultimate Screening Room Design“, еволюция на стандартите на THX за филми и звук на Джордж Лукас и Том Холман.
Дискография
Като последна информация в тази статия ще цитирам дискографията на Александър Кипнис от източник на английски език:
CD reissues of his recorded work include:
- The Best of Alexander Kipnis – arias and songs by Wagner, Mozart, Verdi, Gounod, Brahms, Meyerbeer, Wolf and Halevy in recordings selected by his son, Igor Kipnis, and issued by Pearl (Pavilion Records Ltd.), GEMM CD 9451.
- “Alexander Kipnis, Mussorgsky, Boris Godunov” contains excerpts from Boris recorded in 1945 by RCA and a selection of Russian arias and songs. album 60522-2-RG
- Austrian Preiser Records issued several well-filled CD recitals devoted to Kipnis.
- German TIM AG, Die Zauberflöte, 2 CD’s. Kipnis as Sarastro, Vienna Phiharmonic (conducted by Toscanini) 1937 Order No. 205179 EAN 4011222051790
(край на цитата)
Прилагам едно по-пълно описание на дискографиата на Александър Кипнис от източник на английски език:
Recordings: (selection) | |
Debussy – Pelléas et Mélisande (Cooper live 1945/Sayão, Singher, Tibbett) | Naxos Historical |
Mozart – Don Giovanni (Walter live 1942/Novotná, Bampton, Sayão, Kullmann) | Naxos Historical |
Mussorgsky – Boris Godunov (Szell live 1943/Maison, Moscona, Thorborg, Warren, Cordon) | RCA |
Wagner – Der fliegende Holländer/Götterdämmerung (Busch 1936/E. Kleiber 1948/Lawrence, Destal, Maison, Flagstad) | Pearl |
Wagner – Parsifal (S. Wagner 1927/Excerpts/Wolff) | Naxos Historical |
Wagner – Tannhäuser (Szell live 1942/Traubel, Melchior, Janssen, Thorborg) | Music&Arts |
Wagner – Tannhäuser (Breisach 1944 live/Melchior, Lawrence, Varnay) | Gebhardt |
Wagner – Tristan und Isolde/Leinsdorf live 1943/Traubel, Melchior, Thorborg, Huehen, Laufkötter) | Naxos Historical |
Wagner – Walküre (Leinsdorf live 1941/Traubel, Melchior, Schorr, Varnay) | Naxos Historical |
Recital Vol. 1 (Arias and Lieder by Mozart, Rossini, Weber, Flotow, Lortzing, Nicolai, Gounod, Verdi, Wagner, Strauss) | Preiser – LV |
Recital Vol. 2 (Arias and Lieder by Mozart, Gounod, Wagner, Verdi Tchaikovsky, Meyerbeer, Halévy, Verdi, Cornelius, Schubert) | Preiser – LV |
Recital Vol. 3 (Complete American Columbia recordings) | Preiser – LV |
Recital Vol. 4 (Arias by Wagner, Cornelius, Musorgsky) | Preiser – LV |
Four Famous Wagnerian Basses (Ivar Andrésen, Emanuel List, Josef von Manowarda) | Preiser – LV |
Opera Arias and Songs (by Handel, Schubert, Schumann, Brahms, Strauss, Gounod, Wagner, Mozart) | Sony Heritage |
Famous Basses of the Past | Preiser – LV |
Mussorgsky – Scenes from Boris Godunov | RCA |
Lieder by Brahms and Wolf | Preiser – LV |
Mike Richter’s Opera Page: The Stars of David/The Record of Singing Vol. 2 and 3 | CD-ROM |
Grosse Mozartsänger Vol. 1 1922 – 1942 | Orfeo |
Unvergessene Stimmen der Wiener Staatsoper (Unforgettable Voices of the Vienna State Opera) | Preiser – LV |
Von der Königlichen Hofoper zur Staatsoper “Unter den Linden” | Preiser – LV |
The Hugo Wolf Society 1931 – 1938 | EMI |
Covent Garden on Record Vol. 4 | Pearl |
Met – 100 Singers | RCA |
(край на цитата)
Нека днес на 13 февруари 2021 г. почетем 130 години от рожденито на украинско-американския бас Александър Кипнис, роден на днешния ден през 1891 г., починал на 14 май 1978 г.
Мир на праха му!
……
Изпълнение на Александър Кипнис:
Alexander Kipnis; “O Isis und Osiris”; Die Zauberflöte; Wolfgang Amadeus Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=DwbRX9JKHho&ab_channel=liederoperagreats
……
Изпълнение на Александър Кипнис: Alexander Kipnis sings “Leb wohl, du kühnes herrliches Kind” from Die Walküre by Richard Wagner with orchestra recorded in 1926
…..
Изпълнение на Александър Кипнис:
Alexander Kipnis; “Gremin’s Aria”; EUGENE ONEGIN; Peter Ilycih Tchaikovsky
Alexander Kipnis–bass, Nicolai Berezowsky–conductor, Victor Symphony Orchestra 1946
https://www.youtube.com/watch?v=DN4oBF_YJuM&ab_channel=liederoperagreats
´´´´