Плакат за операта “Доктор Фауст” от Феручо Бузони, продукция на Оперния таетър в Цюрих. На преден план баритонът Томас Хемпсън в ролята на Доктор Фауст
Драги приятели на оперната музика, темата ми за оперна статия днес на 21 май 2015 г. е посветена не на даден оперен деец, а на цяло оперно произведение, което има премиерата си точно на днешния ден преди 90 години – операта „Доктор Фауст“ от немско-италианският композитор и педагог Феручо Бузони (1866-1924), чиято опера е представена за първи път на тази дата през 1925 г. в Дрезден. Особеното при тази опера е, че когато Бузони умира през 1924 г., партитурата все още не е напълно завършена: в трето действие сцената с повторното появяване на Елена и финалът липсват. Неговият ученик Филип Ярнах компилира във версия скиците, които оставя след себе си Бузани, която диригентът Фриц Буш представя премиерно на 21 май 1925 г. в Държавната опера на Дрезден.
Темата за Фауст е отличен пример за това как субект, който отговаря на доминиращите норми на епохата, в която е създаден, се адаптира към преобладаващите умствени парадигми, докато пътува през различни епохи. По този начин оригиналният материал променя както своя характер, така и своето послание.
„Историята на д-р Фауст” от 1587 г. отговаря изцяло на християнския дух на епохата. Доктор Фауст се смята за олицетворение на хибриден учен, който се стреми да надхвърли нивото на обучение и знание, предоставено на хората, и за тази цел сключва договор с дявола. Той иска, както се казва в народните поверия, „да изследва всичките основи на небето и земята“.
Днес съществуват над 90 опери с теми, посветени на Фауст, но само шест или седем са получили национално внимание: освен ораториалните сцени от Роберт Шуман, оперите на Лудвиг Шпор, Ектор Берлиоз, Шарл Гуно, Ариго Бойто, Феручо Бузони и Алфред Шнитке. Точно както материалът за Фауст се променя до самия Гьоте, адаптирайки се към доминиращите норми, така и оперите за Фауст са израз на своето време и неговите ценности. Избраните опери също са представителни за определени интелектуални движения, както операта на Шпор „Фауст“ вече илюстрира.
Ще изложа кратки бележки за най-важните според мен опери на тема Фауст:
Следващата спирка са две немски сценични композиции: Композиторът Конрадин Кройцер, станал известен с операта „Нощният лагер на Гранада“, вече е поставил музика на „Песни от Фауст на Гьоте“ през 1820 г. с пиано съпровод, различни хорове и характерни индивидуални сцени, от които песните на Гретхен са най-добри. Като цяло, спокойната композиция не отдава дължимото на демонизма на дявола. Съвременните критици дори ги обвиняват в тривиалност и анахронизъм.
Йоахим Кройцер не е взел предвид тази композиция, поради което творбата му върху „Сцени от Фауст“ на Роберт Шуман заслужава още повече внимание. Между 1844 и 1853 г. Шуман последователно поставя седем сцени от „Фауст I и II” на музика изцяло в духа на романтизма. Първият раздел, с три сцени, се фокусира върху Гретхен. Тук Фауст изобщо не се появява. Кройцер разпознава в тях тенденцията към одухотворяване в протестантския дух. Само втората част, също с три сцени, е посветена на Фауст и представя прераждането и смъртта на героя. Третият раздел, състоящ се от седем сцени, предлага последната сцена от „Фауст II” с изкуплението на душата на Фауст и съюза му със спасената Гретхен, в известен смисъл „Преображението на Фауст”.
По-важен в историята на операта е „Проклятието на Фауст“ от френския композитор Ектор Берлиоз (1803-1869), който композира „Huit Scènes de Faust“ през 1828/29. Берлиоз се основава изключително на драмата на Гьоте и той написва своите „Сцени от Фауст“ въз основа на френския превод на Жерар дьо Нервал, публикуван през 1828 г., като ги подрежда в свободна последователност и в същото време съзнава, че ще трябва да композира това произведение в по-широка концепция. Берлиоз изпраща на Гьоте първите сцени, които е написал. Но тъй като старият му приятел и музикален съветник Карл Фридрих Зелтер изразява доста негативно мнение, Гьоте не дава отговор. Изминават почти двадесет години, преди Берлиоз отново да се заеме с плана си за опера по Фауст. Едно пътуване до Австрия/Унгария през 1845/46 г. дава решаващ тласък. Берлиоз продължава без реален план, нито пък има точна концепция. По време на пътуването с дилижанса той пише и композира спонтанно, включвайки предишните осем сцени. Операта е завършена в Париж в края на лятото на 1846 г., а концертната премиера се състои на 6 декември в „Опера Комик“, но без особен успех.
Най-известната от всички опери на тема Фауст все още е „Фауст“ от Шарл Гуно (1818-1893), която преди това е изпълнявана в Германия под името „Маргарете“ – от уважение към Гьоте, тъй като в тази страна тази опера се смята за пародия на темата за Фауст. Гуно познава “Фауст” на Гьоте в превода на Нервал от 1838 г., но едва по време на престоя му в Рим от 1840 до 1843 г. това преживяване се задълбочава – с посредничеството на Фани Менделсон – сестрата на композитора Феликс Менделсон. Увлечен от темата, Гуно създава музикални скечове за Валпургиева нощ. Компанията на Берлиоз обаче блокира по-нататъшната работа. Едва през 1856 г. Гуно възобновява скиците. Продуктът от сътрудничеството му с либретистите Жул Барбие и Мишел Каре, чиято фантастична драма „Фауст и Маргерите“ от 1850 г. формира основата, така че „Фауст“ да се наложи като най-успешната от всички опери на тема Фауст. Въпреки че авторите се позовават изключително на оригинала на Гьоте, те поставят приоритети. Очевидно любовната история е основният фокус. Той е, особено за френския зрител, значително по-разнообразен и еротичен от монотонния живот на ученият или софистичните диалози между Фауст и Мефистофел.
Ариго Бойто (1842-1918), по-късният либретист на оперите на Верди „Отело“ и „Фалстаф“, има значително по-големи литературни амбиции. Бойто замисля плана да напише опера въз основа на „Фауст“ на Гьоте по време на пътуване през Франция и Германия. Той работи върху операта си между 1866 и 1868 г., както върху либретото, така и върху композицията. От Рихард Вагнер насам множество композитори се занимават и с поезия – това гарантира по-голямо единство на произведението на изкуството. Премиерата на операта му „Мефистофел“ се състои през март 1868 г. в Миланската Скала и претърпява голям провал по много причини: представлението продължава повече от пет часа и се проточва до след полунощ, темата не е много привлекателна, музиката съдържа малко вдъхновяващи идеи и Бойто е смятан за вагнерианец – което не е особено благоприятно във времена на изострени национални чувства. В крайна сметка той дирижира сам, без наистина да е овладял диригентското изкуство. През следващите години той преработва, съкращава и променя операта. Бойто също така проектира Фауст като роля за тенор, а не за баритон – отстъпка за вкуса на италианската публика. Новата версия има успешна премиера в Болоня през 1875 г., радва се на редица международни представления и е особено успешна после именно в Миланската Скала. Присъдата на някои колеги е по-малко ласкателна. Вагнер описва партитурата като „бродерия на очарователна млада дама“, докато Верди също изразява своите резерви: „Бойто се опитва да бъде оригинален, но резултатът звучи странно“.
Най-важният опит тук е операта „Доктор Фауст“ на Феручо Бузони (1866-1924). Той е син на италиански музикант и немска пианистка, музикално чудо и виртуоз на пиано, живее в Германия, Италия и Швейцария. Бузони е изключително запознат с традицията на материала за Фауст. Неговото либрето, написано от самия него през декември 1914 г., е смесица от народна книга, куклена пиеса (във версията на Карл Симрок), драмата „Фауст“ на Кристофър Марлоу и „Фауст“ на Гьоте, особено втората част. Има и ехо от танцовата поема на Хайне „Доктор Фауст“ и от пародията на Гьоте „Фауст III“ на Фридрих Теодор Вишер. Започва композицията в Цюрих през 1916 г. и я завършва в Берлин, където живее от 1920 г. нататък. Когато Бузони умира през 1924 г., партитурата все още не е напълно завършена: в третата сцена сцената с повторното появяване на Елена и финалът липсват. Неговият ученик Филип Ярнах компилира скиците, които остави след себе си, във версия, която Фриц Буш представи премиерно през 1925 г. в Държавната опера на Дрезден.
Германецът от Волга Алфред Шнитке (1934-1998) учи и преподава музика в Москва, емигрира от Съветския съюз, поема професорска длъжност в Музикалната академия в Хамбург през 1989 г. и става германски гражданин през 1990 г. Около 1980 г. получава поръчка от директора на операта в Хамбург Кристоф фон Донани да композира опера „Фауст“. Композираната от него опера „Historia von D. Johann Fausten” е представена премиерно на 22 юни 1995 г. в Хамбург като „опера в три действия и епилог”. В основата е кантатата на Фауст „Бъди трезвен и буден“, която е композирана през 1983 г. като трето действие на планираната опера. Общата оценка на работата е доста противоречива. Някои го смятат за успешен пример за полистилистика, разпространявана от Шнитке. Други намират работата за доста лоша. Хайнц Йозеф Херборт пише в седмичника „Die Zeit“: „Така че сега Алфред Шнитке се е превърнал в театрален „mixtum compositum“, понякога крещящо колоритен, понякога разпространяващ мрачна меланхолия. […] Това също рискува, разбира се, въпроса (и аплодисменти от грешната страна) защо трябва да предлагаме толкова груб спектакъл в силно субсидиран държавен театър“.
(край на цитатите за опери на тема Фауст)
След тези предварителни бележки ще се върна към операта „Доктор Фауст“ от Бузони. Първо кратки данни за автора й:
Феручо Бузони (Ferruccio Busoni) е роден на 1 април 1866 г. в Емполи / Италия, недалеч от Флоренция, починал на 27 юли 1924 г. в Берлин. Той е не само прочут в епохата си композитор, пианист, диригент и музикален педагог, но и авторитетен музиковед.
Цитирам само щрихи от богатата му биография: неговият баща е кларинетист, майка му – пианистка. Малкият Бузони е дете-вундеркинд – първата му концертна изява като пианист заедно с ансамбъл, в който участват родителите му, е когато той е на 7 години. Няколко години по-късно е представен във Виена на Ференц Лист, Йоханес Брамс и Антон Рубинщайн. От 12-годишен Бузони учи в началото музикално изкуство в Грац, където още през първата година е представено негово произведение – „Стабат Матер“.
От 1894 г. той живее преди всичко в Берлин. Като пианист и особено като диригент Бузони е пропагандатор на „новата музика“, изпълнявайки произведения на Бела Барток, Артур Шьонберг, Ян Сибелиус и други. През годините 1902-1909 той дирижира в Берлин серия от симфонични концерти, посветени на творчеството на Ян Сибелиус, но и на други модерни композитори.
През 1913 г. Бузони започва да работи като педагог в Консерваторията в Болоня, но след избухване на Първата световна война не желае да има изяви на териториите на воюващите държави и заминава за Цюрих. През 1920 г. се завръща в Берлин, където с голям успех продължава работата си преди всичко като педагог. Един от последните му ученици е немският композитор Курт Вайл (авторът на „Опера за три гроша“), като в същото време Бузони работи над грандиозната си опера „Доктор Фауст“, която не успява да завърши до смъртта си през 1924 г. Това прави после композиторът Филип Ярнах (Philipp Jarnach) – немски композитор и музикален педагог (1892-1982).
Друг ученик на Бузони е композиторът, диригент и педагог с арменски (или грузински) произход Натан бек Амирхан (наричан също Натан Амерханц), музикант със солидно образование, ученик на Феручо Бузони (1866-1924) в Германия. Натан бек Амирхан не е роден в България, но след окончателното си оставане там често използва псевдонима „Князев“ като фамилно име. Той е роден на 30 март 1872 г. в гр. Тифлис (сега гр. Тбилиси), Грузия, но е арменец по народност, починал на 4 октомври 1949 г. в София). Наред с музикалната си дейност, Натан Князев е бил силен шахматист, също и полиглот – владеел е арменски, руски, шведски, немски, английски и български и е ползвал фински, норвежки и датски езици. Няма да се отклонявам много, но само факта, че Князев е бил ученик на Бузони говори самò за себе си. За Князев аз съм писал статия във Фейсбук.
Бузони е написал и други оперни творби. На 27 юли 2015 г. ще се навършат 91 години от смъртта му през 1924 г.
(край на цитата за Бузони)
„Доктор Фауст“ е опера (оригинално заглавие: „поема за музика“) от Феручо Бузони в два пролога, интерлюдия и три основни сцени. Немският текст е написан от самия композитор. Бузони остави работата недовършена. Премиерата се състои посмъртно на 21 май 1925 г. в завършен вид от неговия ученик Филип Ярнах в „Земпер“-опера в Дрезден.
Цитирам лицата, участващи в тази опера (оригинал на немски език), после ще дам превод на български:
Personen
Der Dichter (Sprechrolle)
- Doktor Faust (Bariton)
- Wagner, sein Famulus, dann Rector magnificus (Bariton)
- Mephistopheles, als schwarz gekleideter Mann, Mönch, Herold, Hofkaplan, Kurier, Nachtwächter (Tenor)
- Der Herzog von Parma (Tenor)
- Die Herzogin von Parma (Sopran)
- Der Zeremonienmeister (Bass)
- Des Mädchens Bruder, Soldat (hoher Bariton)
- Ein Leutnant (Tenor)
- Drei Studenten aus Krakau (1 Tenor, 2 Bässe)
- Theologe (Bass)
- Jurist (Bass)
- Naturgelehrter (Bariton)
- Sechs Studenten aus Wittenberg (4 Tenöre, 2 Bässe)
- Der Schüchterne (Bass)
- Geisterstimmen:
- Gravis (Bass)
- Levis (Bass)
- Asmodus (Bariton)
- Beelzebuth (Tenor)
- Megäros (Tenor)
- Drei Frauenstimmen (hinter der Szene; Sopran, Mezzosopran, Alt)
- Erscheinungen (stumme Rollen):
- Kirchgänger, Soldaten, Hofleute, Jäger, katholische und lutherische Studenten, Landleute (Chor)
- In der „Symphonia“ unsichtbarer Chor hinter dem Vorhang
(край на цитата)
Превод:
Лица:
Поетът (говореща роля)
Доктор Фауст (баритон)
Вагнер, негов стажант, тогава „Rector magnificus“ (баритон)
Мефистофел, като мъж, облечен в черно, монах, глашатай, придворен свещеник, куриер, нощен пазач (тенор)
Херцогът на Парма (тенор)
Херцогинята на Парма (сопрано)
Майсторът на церемониите (бас)
Братът на момичето, войник (висок баритон)
Лейтенант (тенор)
Трима студенти от Краков (1 тенор, 2 баси)
Теолог (бас)
Адвокат (бас)
Учен по естествени науки (баритон)
Шестима студенти от Витенберг (4 тенора, 2 баса)
Срамежливият (бас)
Призрачни гласове: Гравис (бас) Левис (бас) Асмод (баритон) Велзебут (тенор) Мегарос (тенор)
Три женски гласа (зад кадър; сопран, мецосопран, алт)
Призраци (неми роли)
Рояк фауноподобни дяволчета
Соломон и Савската царица
Самсон и Далила и една черна робиня
Йоан и Саломе и един съдия
Хелена
Един гол младеж
Едно дете
Шестима войници
Двама факлоносци
Църковници, войници, придворни, ловци, католически и лютерански студенти, селяни (хор)
В “Симфония” невидим хор зад завесата
(край на превода)
Цитирам състава на участниците при премиерата на операта на 21 май 1925 г. (оригинал на немски език):
Rollen
| Rolle | Stimmtyp | Uraufführungsbesetzung, 21. Mai 1925 (Dirigent: Fritz Busch ) |
|---|---|---|
| Der Dichter | gesprochen | Erich Ponto |
| Doktor Faust | Bariton | Robert Burg |
| Wagner, sein famulus , später Rector magnificus | Bass | Willy Bader |
| Mephistopheles , sechste Stimme , ein schwarz gekleideter Mann , ein Mönch , ein Herold , Hofkaplan , Kurier , Nachtwächter | Tenor | Theo Strack |
| Der Herzog von Parma | Tenor oder Bariton | Josef Correck |
| Die Herzogin von Parma | Sopran | Meta Seinemeyer |
| Zeremonienmeister | Bass | Adolf Schoepflin |
| Der Bruder des Mädchens, ein Soldat | Tenor oder Bariton | Rudolf Schmalnauer |
| Ein Leutnant | Tenor | Ludwig Eybisch |
| Erster Student aus Krakau | Tenor | E. Meyerolbersleben |
| Zweiter Student aus Krakau | Tenor | Paul Schöffler |
| Dritter Student aus Krakau | Bass | Wilhelm Moy |
| Theologe | Bariton | Robert Büssel |
| Jurastudent | Bariton | Wilhelm Moy |
| Naturforscher | Bariton | Heinrich Hermanns |
| Erster Student aus Wittenberg | Tenor | Heinrich Tessmer |
| Zweiter Student aus Wittenberg | Tenor | E. Meyerolbersleben |
| Dritter Student aus Wittenberg | Tenor | Ludwig Eybisch |
| Vierter Student aus Wittenberg | Bariton | Paul Schöffler |
| Gravis, erste Geisterstimme | Bass | Heinrich Hermanns |
| Levis, zweite Geisterstimme | Bass | Robert Büssel |
| Asmodus , dritte Geisterstimme | Bariton | Paul Schöffler |
| Beelzebuth , vierte Geisterstimme | Tenor | Heinrich Kuppinger |
| Megaros, fünfte Geisterstimme | Tenor | Ludwig Eybisch |
| Stimmen von oben | Sopran Sopran Alt Alt Tenor Tenor Bass Bass | Erna Berger Irmgard Quitzow Adelma von Tinty Elfriede Haberkorn Ludwig Eybisch E. Meyerolbersleben Paul Schöffler Heinrich Hermanns |
| Chor: Kirchgänger, Geisterstimmen, Soldaten, Höflinge, katholische und lutherische Studenten, Jäger, Bauern; Tänzer: Fechtpagen |
(край на цитата)
Следва съдържание на операта „Доктор Фауст“ (оригинал на немски език, после превод на български):
Handlung
Der Dichter an die Zuschauer
Der Dichter tritt vor den Vorhang, äußert Gründe für die Wahl des Faust-Stoffes und nennt das Puppenspiel als wichtigste Quelle. Daran schließt sich eine Symphonia mit „Ostervesper und Frühlingskeimen“ an.
Vorspiel I
Wittenberg
Der Künstler Faust in der Krise. Er sieht sein Werk gescheitert. Sein Assistent Wagner kündigt drei Studenten aus Krakau an. Sie bringen das Buch Clavis Astartis Magica, von dem Faust sich neue Inspiration erhofft.
Vorspiel II
Der nämliche Raum um die Mitternacht
Mit Hilfe des Buches beschwört Faust um Mitternacht sechs Geister und fragt nach ihrer Schnelligkeit. Die Antworten der ersten fünf werden seinen Erwartungen nicht gerecht. Der sechste Geist, Mephistopheles, verspricht, so schnell zu sein „als wie des Menschen Gedanke“, und fragt Faust nach seinen Wünschen. Faust verlangt Genie, Mephistopheles kann ihm nur Reichtum, Macht und Ruhm bieten. Faust widerstrebt dem Teufelspakt, bis er sich bewusst wird, dass sein Haus von Feinden umzingelt ist. Mephistopheles lässt Fausts Mordwunsch an seinen Feinden in Erfüllung gehen. Faust muss unterzeichnen.
Zwischenspiel
Uralte romanische Kapelle in Wittenberg
Im Münster von Wittenberg betet ein Soldat. Er will Rache für seine von Faust geschändete Schwester Gretchen, die aus Verzweiflung in den Tod ging. Faust wünscht den Tod des Mannes. Da nähert sich Mephistopheles dem Soldaten von hinten und sagt ihm seinen Tod voraus. Weitere Soldaten dringen in die Kirche ein und töten den betenden Soldaten als vermeintlichen Mörder ihres Hauptmanns.
Erstes Bild
Der herzogliche Park zu Parma
Der Herzog und die Herzogin von Parma feiern ihre Hochzeit. Faust, der als Attraktion des Festes auftritt, beschließt, die Braut zu verführen. Die Herzogin ist von Faust, der keinem der Männer in ihrer Gesellschaft gleicht, fasziniert. Sie lässt alles hinter sich und folgt ihm.
Zweites Bild
Schänke in Wittenberg
In Männergesellschaft versucht Faust, seine Einsichten zu vermitteln. Er löst dabei unbeabsichtigt einen Religionsstreit aus. Nach seinen Frauengeschichten befragt, erinnert er sich der Affäre mit der Herzogin, „von allen Frauen, die mich geliebt, die Schönste“. Mephistopheles tritt herein und berichtet, dass die Herzogin begraben wurde. Er übergibt Faust ihr totes Kind. Mephistopheles will Faust mit dem Bild der trojanischen Helena ablenken, doch Fausts Versuch, das Ideal weiblicher Schönheit zu fassen, bleibt ohnmächtige Beschwörung. Die drei Studenten aus Krakau verlangen das Buch zurück, doch Faust hat es zerstört. Die Studenten verkünden, er werde „noch vor Mitternacht“ sterben.
Letztes Bild
Straße in Wittenberg
Der Nachtwächter macht seine Runde. Es hat zehn geschlagen. Fausts ehemaliger Assistent Wagner macht als Hochschullehrer Karriere. Seine Schüler gratulieren und machen es sich anschließend gemütlich, bis sie vom Nachtwächter vertrieben werden. Faust irrt als Fremder durch das eigene Haus. Vergeblich versucht er, sich in seiner Todesstunde mit „seinem kranken Herzen zu versöhnen“. In einer Bettlerin erkennt Faust die Herzogin von Parma. Sie überreicht ihm das tote Kind: „Zum dritten Male schenk’ ich es dir.“ Dann erscheint Gretchens Bruder. Um sich von den Phantomen seiner Schuld zu befreien, versucht Faust zu beten, doch er kann keine Worte finden. Der Nachtwächter entdeckt den Zusammengebrochenen: „Sollte dieser Mann verunglückt sein?“
Epilog
Der Dichter tritt erneut vor den Vorhang und äußert, dass jeder Zuschauer aus der Bühnenhandlung etwas für ihn selbst Bedeutsames ziehen soll.
(край на цитата)
Превод:
Съдържание
Поетът към публиката
Поетът застава пред завесата, дава основания да избере Фауст за своя тема и посочва кукленото представление като най-важен източник. Това е последвано от симфония с „Великденска вечерня и пролетни кълнове“.
Прелюдия I
Витенберг
Художникът Фауст е в криза. Той гледа на работата си като на провал. Неговият помощник Вагнер обявява идването на трима студенти от Краков. Те носят книгата „Clavis Astartis Magica“, от която Фауст се надява да намери ново вдъхновение.
Прелюдия II
Същата стая в полунощ
С помощта на книгата Фауст призовава шест духа в полунощ и пита за скоростта им. Отговорите на първите пет не оправдават очакванията му. Шестият дух, Мефистофел, обещава да бъде бърз „както човешката мисъл“ и пита Фауст какво иска. Фауст изисква гений, Мефистофел може да му предложи само богатство, власт и слава. Фауст се съпротивлява на пакта на дявола, докато не разбира, че къщата му е заобиколена от врагове. Мефистофел сбъдва желанието на Фауст да убие враговете си. Фауст трябва да подпише.
Интерлюдия
Старинен романски параклис във Витенберг
Войник се моли в катедралата на Витенберг. Той иска да отмъсти за сестра си Гретхен, която е била насилвана от Фауст и която е починала от отчаяние. Фауст желае смъртта на човека. Тогава Мефистофел се приближава към войника отзад и предсказва смъртта му. Още войници влизат в църквата и убиват молещия се войник като заподозрян убиец на техния капитан.
Първо действие
Херцогският парк на Парма
Херцогът и херцогинята на Парма празнуват сватбата си. Фауст, който се явява като атракция на фестивала, решава да съблазни булката. Херцогинята е очарована от Фауст, който не прилича на никой от мъжете в нейната компания. Тя оставя всичко и го следва.
Второ действие
Механа във Витенберг
В мъжка компания Фауст се опитва да предаде своите прозрения. Правейки това, той неволно предизвиква религиозен спор. Когато го питат за аферите му с жени, той си спомня аферата с херцогинята, „най-красивата от всички жени, които ме обичаха“. Мефистофел влиза и съобщава, че херцогинята е погребана. Той предава на Фауст нейното мъртво дете. Мефистофел се опитва да разсее Фауст с образа на Елена от Троя, но опитът на Фауст да схване идеала за женска красота остава безсилно заклинание. Тримата студенти от Краков искат книгата обратно, но Фауст я унищожава. Студентите обявяват, че той ще умре „преди полунощ“.
Последно действие
Улица във Витенберг
Нощният пазач обикаля. Ударва десет часа. Бившият асистент на Фауст Вагнер прави кариера като университетски преподавател. Учениците му го поздравяват и след това се настаняват удобно, докато не бъдат прогонени от нощния пазач. Фауст се скита из собствената си къща като странник. В своя смъртен час той напразно се опитва да „се помири с болното си сърце“. Фауст разпознава херцогинята на Парма в една просякиня. Тя му подава мъртвото дете: “За трети път ти го давам.” Тогава се появява братът на Гретхен. За да се освободи от фантомите на своята вина, Фауст се опитва да се моли, но не намира думите. Нощният пазач открива колабиралия мъж: „Може ли този човек да е претърпял инцидент?“
Епилог
Поетът отново застава пред завесата и казва, че всеки зрител трябва да извлече нещо смислено за себе си от сценичното действие.
(край на превода)
Цитирам състава на оркестъра (оригинал на немски език, после превод):
Instrumentation
Die Orchesterbesetzung der Oper enthält die folgenden Instrumente:
- Holzbläser: drei Flöten (3. auch Piccolo), zwei Oboen (2. auch Englischhorn), zwei Klarinetten, Bassklarinette, drei Fagotte (3. auch Kontrafagott)
- Blechbläser: fünf Hörner, drei Trompeten, drei Posaunen, Tuba
- Pauken, Schlagzeug (vier Spieler): Triangel, Trommel, Militärtrommel, Becken, Tamtam, Xylophon, Große Trommel, Glockenspiel
- Celesta, Orgel
- zwei Harfen
- Streicher
- Bühnenmusik: zwei Hörner, sechs Trompeten, zwei Posaunen, Pauken, drei Kirchenglocken (in c, f und g), kleine Trommeln, Donnermaschine, Violine, Viola, Violoncello
(край на цитата)
Превод:
Инструменти
Оркестровият състав на операта включва следните инструменти:
Дървени духови инструменти: три флейти (3-та пиколо), два обоя (2-ри английски рог), два кларинета, бас-кларинет, три фагота (3-ти контрафагот)
Духови медни инструменти: пет валдхорни, три тромпети, три тромбона, туба
Тимпани, перкусии (четирима оркестранти): триъгълник, барабан, военен барабан, цимбал, там-там, ксилофон, бас барабан, глокеншпил
Челеста, орган
Две арфи
Струнни инструменти
Съпътстваща музика на сцената: две валдхорни, шест тромпети, два тромбона, тимпани, три църковни камбани (в C, F и G), малки барабани, гръмотевична машина, цигулка, виола, виолончело.
(край на превода)
Следва историята по създаването на операта „Доктор Фауст“ (оригинал на немски език, после превод):
Werkgeschichte
Entstehung und Uraufführung
Im Jahre 1910 beschäftigte sich Busoni erstmals mit dem Fauststoff, jedoch dauerte es etwa vier Jahre, bis er sich entschied, diesen Stoff für eine Oper zu nutzen. Im Dezember 1914 verfasste er innerhalb weniger Tage den Text für sein Werk.
Die Komposition dauerte von 1916 bis zu seinem Tod. Busoni griff hierbei auf vorhandenes eigenes Repertoire zurück. Das Werk blieb jedoch unvollendet: Es fehlte die Musik der Erscheinung Helenas, die Busoni 1922 nicht finden konnte. Diese Musik sollte auch für die Schlussszene verwendet werden, die daher ebenfalls fehlt; die Partitur bricht nach dem 451. Takt des letzten Bildes (bei den Worten „O beten, beten! Wo, wo die Worte finden? Sie tanzen durchs Gehirn wie Zauberformeln.“) ab.
Als Ferruccio Busoni am 27. Juli 1924 starb, hatte der Generalintendant der Sächsischen Staatstheater, Alfred Reucker, das Stück bereits für die Spielzeit 1924/25 angesetzt. Um die Aufführung zu ermöglichen, schuf der Busoni-Schüler Philipp Jarnach unter Zeitdruck eine in es-Moll gehaltene Schlussfassung, in der mehrere Textzeilen gestrichen sind. Die Uraufführung fand am 21. Mai 1925 unter der Leitung von Fritz Busch mit Robert Burg als Faust und Meta Seinemeyer statt.
1977 stieß der englische Musikwissenschaftler und Dirigent Antony Beaumont in der Staatsbibliothek Berlin auf zwei Partiturbögen, die Busonis Nachlassverwalter als Packpapier für die Faust-Skizzen verwendet hatte. Diese belegten die Wiederverwendung der Musik der Helena-Szene aus dem zweiten Bild und den von Busoni geplanten, hoffnungsvollen Schluss in C-Dur. Auf dieser Grundlage schuf Beaumont eine neue Rekonstruktion mit dem vollständigen Schlussmonolog. Diese Fassung wurde erstmals am 2. April 1985 in Bologna aufgeführt.
(край на цитата)
Превод:
История на творбата
Създаване и премиера
Бузони за първи път започва да работи върху „Фауст“ през 1910 г., което му отнема около четири години, преди да реши да използва материала за опера. През декември 1914 г. той написва текста за творбата си за няколко дни.
Работата по операта продължава от 1916 г. чак до смъртта му през 1924 г. Бузони черпи мотиви от съществуващия си репертоар. Работата обаче остава незавършена – липсва музиката при явяването на Елена, която музика Бузони не може да осигури през 1922 г. Тази музика също трябва да бъде използвана за финалната сцена, която следователно също липсва. Партитурата прекъсва след 451-ия такт на последната сцена (при думите „О, молете се, молете се! Къде, къде да намеря думите? Те танцуват в мозъка като магически формули“).
Когато Феручо Бузони умира на 27 юли 1924 г., генералният директор на Саксонския държавен театър Алфред Ройкер вече е насрочил дата за премиера на операта за сезон 1924/25. За да направи изпълнението възможно, ученикът на Бузони Филип Ярнах създава окончателна версия в ми бемол минор под натиска на времето, в която няколко реда текст са изтрити. Премиерата се състои на 21 май 1925 г. под ръководството на Фриц Буш с Роберт Бург като Фауст и Мета Зайнмайер като Херцогинята от Парма.
През 1977 г. английският музиколог и диригент Антъни Бомонт се натъква на два партитурни листа в Берлинската държавна библиотека за скиците на Фауст, които администраторът на наследството на Бузони е използвал като опаковъчна хартия. Те демонстрират повторната употреба на музиката от сцената с Елена от втората сцена и обнадеждаващия край в до мажор, планиран от Бузони. На тази основа Бомонт създава нова реконструкция с пълния финален монолог. Тази версия е представена за първи път в Болоня на 2 април 1985 г.
(край на превода)
История на премиерите
Цитирам годините на премиерите на операта „Доктор Фауст“ в различните държави и градове (източник на немски език, без превод на български:)
Aufführungen
- 1942 Florenz: in italienischer Übersetzung.
- 1954 Berlin: mit Dietrich Fischer-Dieskau, von Caspar Neher ausgestattet.
- 1964 Florenz: in italienischer Übersetzung.
- 1985 Bologna: eine Inszenierung von Werner Herzog, Uraufführung der Beaumont-Fassung.
- 1991 Leipzig: eine Inszenierung von Willy Decker, von Götz Fischer ausgestattet.
- 1992 New York: City Opera, Regie: Ronald Chase.
- 1999 Salzburg: im Rahmen der Salzburger Festspiele in einer Inszenierung von Peter Mussbach.
- 2005 Stuttgart: eine zunächst für San Francisco konzipierte, aber von Jossi Wieler, Sergio Morabito und Anna Viebrock für Stuttgart neu erarbeitete Produktion, die zur Aufführung des Jahres 2005 in Deutschland gewählt wurde.
- 2006 Zürich: eine Inszenierung von Klaus Michael Grüber, die auch auf DVD veröffentlicht wurde; Jarnach-Fassung.
- 2008 München: Bayerische Staatsoper im Rahmen der Münchner Opernfestspiele
- 2017 Dresden: im Rahmen eines Faust-Zyklus in der Semperoper, inszeniert von Keith Warner, dirigiert von Tomas Netopil; Beaumont-Fassung.
- 2017 Hildesheim: ergänzt und vollendet von Philipp Jarnach; dirigiert von Werner Seitzer; Inszenierung: Uwe Schwarz.
- 2023 Florenz: inszeniert von Davide Livermore, dirigiert von Cornelius Meister; deutsche Fassung von Philipp Jarnach.
(край на цитата)
Забележка: последните три премиери – през 2017 и 2023 г. са внесени допълнително в тази статия, която е публикувана за пръв път в блога „opersstar.de“ на 21 май 2015 г. послучай 90 години от първата премиера на „Доктор „Фауст“ на тази дата през 1925 г. в Дрезден.
(край на бележката)
Като финал на днешната статия за операта „Доктор Фауст“ ще дам едно по-подробно описание на изявите по държави (цитат на немски език, после ще дам превод на български език):
Am 21. Mai 1925 wurde „Doktor Faust“ am Sächsischen Staatstheater Dresden in der von Philipp Jarnach fertiggestellten Fassung uraufgeführt . Die Premiere wurde von Fritz Busch inszeniert , die Produktion übernahm Alfred Reucker, das Bühnenbild übernahm Karl Danneman.
In den folgenden Jahren wurde die Oper an vielen deutschen Opernhäusern aufgeführt, unter anderem in Dortmund , Duisburg , Karlsruhe , Weimar und 1925 in Hannover . Hannover und Wiesbaden im Jahr 1926 sowie Stuttgart , Dortmund, Hannover, Köln , Leipzig , Hamburg und Frankfurt im Jahr 1927. Am 27. Oktober 1927 kam die Oper schließlich mit einer Aufführung an der Staatsoper am Platz der Republik nach Berlin. Die Oper wurde im Juni 1928 in Hannover und Prag wiederholt, die erste Aufführung außerhalb Deutschlands.
Die Erstaufführung in England erfolgte am 17. März 1937 in einer Konzertversion in der Queen’s Hall in London unter der Leitung von Sir Adrian Boult . Die Oper wurde in der englischen Übersetzung von Edward J. Dent gesungen , von Edward Clark produziert und die Hauptrollen spielten Dennis Noble als Faust und Parry Jones als Mephistopheles. Eine zweite Konzertversion wurde am 13. November 1959 in der Royal Festival Hall in London aufgeführt, erneut unter der Leitung von Boult, mit Dietrich Fischer-Dieskau in der Titelrolle und Richard Lewis als Mephistopheles.
Die britische Erstaufführung fand erst 1986 statt, als das Stück ab dem 25. April in London an der English National Opera unter der Leitung von Mark Elder und Antony Beaumont aufgeführt wurde . Thomas Allen sang Faust und Graham Clark Mephistopheles. Die Aufführung wurde in Dents Übersetzung gesungen und verwendete Antony Beaumonts neues Ende.
Die Oper hatte ihre italienische Premiere am 28. Mai 1942 beim Maggio Musicale Fiorentino unter der Leitung von Fernando Previtali und mit Enzo Mascherini als Faust, Renato Gigli als Mephistopheles und Augusta Oltrabella als Herzogin. Previtali dirigierte 1964 an diesem Theater eine weitere bemerkenswerte Produktion der Oper mit Renato Cesari als Faust, Herbert Handt als Mephistopheles und Luisa Maragliano als Herzogin. Die Premiere der Oper fand am 16. März 1960 an der Scala unter der Leitung von Hermann Scherchen mit Dino Dondi in der Titelrolle, Aldo Bertocci als Mefistofele und Margherita Roberti als Herzogin statt.
Die Uraufführung von „Doktor Faust“ in Frankreich fand am 19. Juni 1963 im Théâtre des Champs-Élysées statt. Kurz darauf wurde die Oper am 1. Dezember 1964 in einem Konzertformat, präsentiert von der American Opera Society, in der Carnegie Hall in den USA uraufgeführt . Die Produktion wurde von Jascha Horenstein inszeniert und die Hauptrollen spielten Dietrich Fischer-Dieskau in der Titelrolle, George Shirley als Mephistopheles und Ingrid Bjoner als Herzogin von Parma.
Die erste Bühnenaufführung der Oper in den Vereinigten Staaten fand am 25. Januar 1974 in Reno , Nevada, durch die Nevada Opera Company unter der Leitung von Ted Puffer im Pioneer Center for the Performing Arts statt. Die Oper wurde in einer englischen Übersetzung von Ted und Deena Puffer aufgeführt und die Hauptrollen spielten Daniel Sullivan als Faust und Ted Rowland als Mephistopheles.
Obwohl „Doktor Faust“ sicherlich nicht zu den am häufigsten aufgeführten Opern zählt, wurde es in den letzten 25 Jahren mehrmals aufgeführt. Zu den Ensembles, die das Werk inszeniert haben, gehören unter anderem: Opernhaus Graz, Österreich (1965), Teatro Comunale di Bologna (1985), Palais Garnier (1989), La Scala (1989), New York City Opera (1992), Salzburger Festspiele (präsentiert von der Opéra National de Lyon , 1999), Staatsoper Unter den Linden (2006) und Staatsoper Unter den Linden (2008).
Die Metropolitan Opera brachte die Oper 2001 zum ersten Mal auf die Bühne, mit Thomas Hampson in der Titelrolle, Robert Brubaker als Mephistopheles und Katarina Dalayman als Herzogin. Die San Francisco Opera führte das Werk 2004 in einer Koproduktion mit der Staatsoper Stuttgart zum ersten Mal auf, mit Rodney Gilfry in der Titelrolle, Chris Merritt als Mephistopheles und Hope Briggs als Herzogin. Eine Aufführung der Oper im Jahr 2006 im Opernhaus Zürich wurde live gefilmt und auf DVD veröffentlicht. Die Hauptrolle in der Produktion spielte Thomas Hampson, Regie führte Philippe Jordan .
(край на цитата)
Превод:
На 21 май 1925 г. е премиерата на „Доктор Фауст“ в Саксонския държавен театър в Дрезден във версията, завършена от Филип Ярнах. Диригент при премиерата е Фриц Буш, постановката е на Алфред Ройкер, а сценографията е на Карл Данеман.
През следващите години операта се изпълнява в много немски оперни театри, включително Дортмунд, Дуисбург, Карлсруе, Ваймар и през 1925 г. в Хановер. Следват Хановер наново и Висбаден през 1926 г., Щутгарт, Дортмунд, Хановер, Кьолн, Лайпциг, Хамбург и Франкфурт през 1927 г. На 27 октомври 1927 г. операта най-накрая идва в Берлин с представление в Държавната опера на „Площада на републиката“. Операта е повторена в Хановер и в Прага през юни 1928 г. – първото изпълнение извън Германия.
Първото изпълнение в Англия се състои на 17 март 1937 г. в концертна версия в „Queen’s Hall“ в Лондон под ръководството на сър Ейдриън Булт. Операта е изпята в английския превод от Едуард Дж. Дент, продуцирана от Едуард Кларк и с участието на Денис Нобъл като Фауст и Пари Джоунс като Мефистофел. Втора концертна версия е изпълнена на 13 ноември 1959 г. в Кралската фестивална зала в Лондон, отново под диригентството на Булт, с Дитрих Фишер-Дискау в главната роля и Ричард Луис като Мефистофел.
Британската премиера се състои едва през 1986 г., когато произведението е представено в Лондон на 25 април в Английската национална опера под диригентството на Марк Елдер и редакцията на Антъни Бомонт. Томас Алън пее Фауст, а Греъм Кларк пее Мефистофел. Изпълнението е изпято в превода на Едуард Дж. Дент и използва новия финал на Антъни Бомонт.
Операта има италианската си премиера на 28 май 1942 г. при „Maggio Musicale Fiorentino“ под диригентството на Фернандо Превитали и с Енцо Маскерини като Фауст, Ренато Джили като Мефистофел и Августа Олтрабела като Херцогинята. Превитали дирижира друга забележителна постановка на операта в този театър през 1964 г. с Ренато Чезари като Фауст, Херберт Ханд като Мефистофел и Луиза Мараляно като Херцогинята. Премиерата на операта в Миланската Скала е на 16 март 1960 г. под диригентството на Херман Шерхен с Дино Донди в главната роля, Алдо Берточи като Мефистофеле и Маргерита Роберти като Херцогинята.
Премиерата на „Доктор Фауст” във Франция се състои на 19 юни 1963 г. в „Théâtre des Champs-Élysées“. Скоро след това операта има премиера в САЩ на 1 декември 1964 г. в концертен формат, представен от Американското оперно дружество в „Карнеги Хол“. Продукцията е режисирана от Яша Хоренщайн и с участието на Дитрих Фишер-Дискау в главната роля, Джордж Шърли като Мефистофел и Ингрид Бьонер като Херцогинята на Парма.
Първото сценично представяне на операта в Съединените щати се състои на 25 януари 1974 г. в Рено, Невада, от „Nevada Opera Company“ под ръководството на Тед Пъфър в „Pioneer Center for the Performing Arts“. Операта е изпълнена в английски превод от Тед и Дийна Пъфър и с участието на Даниел Съливан като Фауст и Тед Роуланд като Мефистофел.
Въпреки че „Доктор Фауст” със сигурност не е една от най-често изпълняваните опери, тя е изпълнявана няколко пъти през последните 25 години. Компании, които са поставили произведението, включват: Операта в Грац, Австрия (1965), „Театро Комунале ди Болоня“ (1985), „Пале Гарние“ във Франция (1989), Миланската Скала (1989), Нюйоркската опера (1992), Залцбургският фестивал (представен от Националната опера на Лион, 1999), „Staatsoper Unter den Linden“ (2006) и в същият оперен театър през 2008 г.
Метрополитън опера за първи път поставя операта през 2001 г. с Томас Хемпсън в главната роля, Робърт Брубейкър като Мефистофел и Катарина Далейман като Херцогинята. Операта в Сан Франциско за първи път изпълнява произведението през 2004 г. в копродукция с Щутгартската държавна опера, с Родни Гилфри в главната роля, Крис Мерит като Мефистофел и Хоуп Бригс като Херцогинята. Представяне на операта през 2006 г. в Цюрихската опера е заснето на живо и издадено на „DVD“. Продукцията е с участието на Томас Хемпсън и е дирижирана от Филип Жордан.
(край на превода)
Що се отнася до записи на операта „Доктор Фауст“, съществуват редица такива, които ще изредя по-долу (източник на немски език, после следва превод):
Aufnahmen
Ein Mitschnitt der Zürcher Inszenierung von Klaus Michael Grüber wurde auf DVD und Blu-ray Disc veröffentlicht.
Audioaufnahmen
- 1959: Dietrich Fischer-Dieskau (Faust), Richard Lewis (Mephistopheles), Heather Harper (Herzogin von Parma), John Cameron (Herzog von Parma), Ian Wallace (Wagner); London Philharmonic Orchestra , Royal Academy of Music Chorus; Dirigent: Sir Adrian Boult (Jarnach-Fassung mit etwa 20 Minuten weggelassener Musik; vollständige Radioübertragung, 205 Minuten [beinhaltet Arlecchino aus Glyndebourne 1954 ]: Immortal Performances IPCD 1017–3; gekürzte Aufnahme der Radioübertragung, 74 Minuten: LPO 0056).
- 1969: Dietrich Fischer-Dieskau (Faust), William Cochran (Mephistopheles), Hildegard Hillebrecht (Herzogin von Parma), Anton de Ridder (Herzog von Parma), Karl-Christian Kohn (Wagner); Symphonieorchester und Chor des Bayerischen Rundfunks ; Ferdinand Leitner , Dirigent (Deutsche Grammophon; Jarnach-Fassung, eine Studioaufnahme für die Rundfunkübertragung durch den Bayerischen Rundfunk mit Mitteln der Europäischen Union, aus den Begleittexten der Erstausgabe, mit Kürzungen der Partitur).
- 1998: Dietrich Henschel (Faust), Kim Begley (Mephistopheles), Torsten Kerl (Herzog von Parma), Eva Jenisova (Herzogin von Parma), Markus Hollop (Wagner/Der Zeremonienmeister), Detlef Roth (Der Bruder des Mädchens), Dietrich Fischer-Dieskau (Sprecher); Orchestre et Choeur de l’ Opéra National de Lyon ; Kent Nagano , Dirigent (Erato; Beaumont-Ausgabe, mit Auswahlmöglichkeit zwischen der Schlussszene von Jarnach oder Beaumont über die CD-Player-Programmierung; ( Grammy Award für die beste Opernaufnahme des Jahres 2001).
……
Videoaufnahme
- 2006: Thomas Hampson (Faust), Gregory Kunde (Mephistopheles), Sandra Tratmigg (Herzogin von Parma); Chor und Orchester des Opernhauses Zürich ; Philippe Jordan , Dirigent (Arthaus Musik DVD und Blu-ray Disc ; Jarnach-Version, basierend auf Live-Auftritten, mit Kürzungen der Partitur;
(край на цитата)
Превод:
Записи
Запис на продукцията в Цюрих от Клаус Михаел Грюбер е издаден на „DVD“ и „Blu-ray“ диск.
Аудио записи
1959: Дитрих Фишер-Дискау (Фауст), Ричард Луис (Мефистофел), Хедър Харпър (Херцогиня на Парма), Джон Камерън (Херцог на Парма), Иън Уолъс (Вагнер); Лондонски филхармоничен оркестър, Хор на Кралската музикална академия; Диригент: сър Ейдриън Булт (версия на Ярнах с около 20 минути пропусната музика; пълно радиопредаване, 205 минути [включва „Arlecchino“ от Глайндбърн 1954]: „Immortal Performances IPCD“ 1017–3; съкратен запис на радиопредаване, 74 минути: LPO 0056).
1969: Дитрих Фишер-Дискау (Фауст), Уилям Кокран (Мефистофел), Хилдегард Хилебрехт (Херцогиня на Парма), Антон де Ридер (Херцог на Парма), Карл-Кристиан Кон (Вагнер); Симфоничен оркестър и хор на Баварското радио; Фердинанд Лайтнер, диригент („Deutsche Grammophon“; версия на Ярнах, студиен запис за излъчване от „Bayerischer Rundfunk“ с финансиране от Европейския съюз, от бележките към първото издание, с изрезки от партитурата).
1998: Дитрих Хеншел (Фауст), Ким Бегли (Мефистофел), Торстен Керл (Херцог на Парма), Ева Йенисова (Херцогиня на Парма), Маркус Холоп (Вагнер / Церемониалмайсторът), Детлеф Рот (Братът на момичето), Дитрих Фишер-Дискау (Говорител); „Orchester et Choeur de l’Opéra National de Lyon“; Кент Нагано, диригент („Erato“; версия на Антъни Бомонт, с избор на финална сцена на Ярнах или на Антъни Бомонт чрез програмиране на CD плейър; (награда „Грами“ за най-добър оперен запис от 2001 г.).
……
Видеозапис
2006: Томас Хемпсън (Фауст), Грегъри Кунде (Мефистофел), Сандра Тратмиг (Херцогиня на Парма); Хор и оркестър на Цюрихската опера; Филип Жордан, диригент („Arthaus Musik“, „DVD“ и „Blu-ray Disc“; версия на Ярнах, базирана на изпълнения на живо, с партитури.
(край на превода)
Нека днес на 21 май 2015 г. почетем 90 години от премиерата на операта „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони, състояла се на този ден в Дрезден преди 90 години – на 21 май 1925 г.
…..
Записи:
DOKTOR FAUST – Oper von Ferruccio Busoni (Trailer)
….
Ferruccio Busoni »Doktor Faust« // Semperoper Dresden …
….
Busoni Ferruccio, Doktor Faust, T,Hampson, Gregory Kunde
….