Панорамна снимка на дрезденската Земпер-опера и площада пред нея
Драги приятели на оперната музика, вчера на 12 февруари 2015 г. писах на стената си, че през следващите няколко дни няма дати за оперни юбилеи и всички ще си починем – както читатели, така и автор. За съжаление, бях забравил една важна кръгла дата и едва днес на 13 февруари стана въпрос в радио и телевизия тук в Германия – 30 години от тържественото откриване на импозантната новопостроена сграда на историческата „Земпер-Опер“ в Дрезден.
За редица българи този факт не е познат и особено интересен, но за любителите на оперното изкуство в целия свят оперната сграда в Дрезден е нещо особено, както по историята си, така и по архитектурното си оформление, вътрешно обзавеждане и история на оперните спектакли, които са имали премиери в тази оперна сграда.
Много хора знаят, че по време на Втората световна война градът Дрезден беше почти сринат до земята. При голямото въздушно нападение от английски и американски бомбардировачи на 13 и 14 феврури 1945 година оперната сграда е почти срината, наред с редица други забележителни паметници на изкуството и културата в този прекрасен немски град, често наричан „Венеция на Елба“. Не е моя работа да питам, защо тези самолети не са пощадили поне такива световни паметници на културата, но когато аз бях за три месеца на научна специализация през пролетта на 1966 г. в Дрезденската политехника, видях всичко със собствените си очи и не можех да повярвам. Разбира се, за 20 години от края на Втората световна война много от разрушенията бяха вече възстановени, бяха построени хиляди нови жилища и други сгради. За паметниците на културата, като оперната сграда на големия архитект Готфрид Земпер, която носи неговото име, или за прочутата „Фрауенкирхе“ – един скъпоценен камък в огърлицата на дрезденските културни богатства, все още беше рано за основното им реставриране. За причините, както и за известна полза от това забавяне, ще стане въпрос по-долу.
По това време имаше оживен оперен и концертен живот в Дрезден, но той се провеждаше в други зали и театри. Бил съм в тези три месеца на 4-5 оперни спектакъла на различни немски и други опери, те се провеждаха в салоните на други театри, най-често драматични, без необходимата сценична техника, достатъчно декори и съответно оборудване. Но това бяха други времена – тогавашното управление на страната – бившата ГДР, имаше други приоритети, при които не се забрави и за тези основни обекти на културата, само че по-късно. Както за „Земпер-Опер“, така и за „Фрауенкирхе“ дойде съответния период за пълно възстановяване и сега и двата първостепенни по красота и значение културни паметници на Дрезден блестят в такава светлина, която не може да се забрави, когато се припомни състоянието им около края на войната.
И така днес на 13 февруари 2015 година Дрезден, цяла Германия и любителите на оперното изкуство от цял свят честват 30 години от официалното откриване на новопостроената оперна сграда в Дрезден. Днес ще пиша малко на български език, времето не ми позволява да превеждам онова, с което разполагам в оригинал на немски език, но като се помисли, че за този прочут оперен театър има в Уикипедия страници на 27 различни езика, може да се прочете много за историята му, както и за всичко, свързано с оперните изяви на сцената му. Мъчно ми е, но ще споделя, че на български език все още няма страница за този театър. Добре че на руски език съществува твърде подробна и изчерпателна информация, заедно с редица снимки от различни епохи и от вътрешността на оперния театър. Първите няколко информации ще дам в оригинал и после в превод на български език.
Ein gewisses Maß an Wiedergutmachung
Heute vor 30 Jahren wurde Gottfried Sempers berühmtes Hoftheater in Dresden wiedereröffnet. Der Wiederaufbau begann erst Ende der 1970er Jahre – und das war damals keine Selbstverständlichkeit.
Von: Birgit Fritz / Online-Bearbeitung: Frank Schwarz
Stand: 13.02.2015
(край на цитата)
Превод:
Днес преди 30 години беше отново открит прочутия Придворен театър на името на Готфрид Земпер в Дрезден. Възстановяването му започна едва в края на 70-те години и това не беше тогава така очевидно за реализиране.
Автор: Биргит Фритц / Онлайн-преработка Франк Шварц
Състояние: 13.02.2015
(край на превода)
Wiedereröffnung der Semperoper: Ein Beitrag von Birgit Fritz
Wie alljährlich am 13. Februar erklingt heute in der Dresdner Semperoper zum 70. Jahrestag der Zerstörung der Stadt ein Requiem: Rossinis “Stabat mater”, das, ebenfalls ein Ritual dieses Tages, nicht mit Beifall, sondern Schweigen bedacht wird. Auch Sempers Hoftheater wurde beim Angriff auf Dresden am 13. und 14. Februar 1945 ein Opfer der Zerstörung.
“Es sah aus, als ob die Oper von der Fassade her steht. Wenn Sie aber hinter die Fassaden gesehen haben, dann war da ein riesengroßes Loch. Es stand wirklich nur die Umfassungsmauer.”
Peter Damm, langjähriges Mitglied der Sächsischen Staatskapelle
(край на цитата)
Превод:
Както всяка година, днес на 13 февруари ще прозвучи в Земперовата опера в Дрезден по случай 70 години от нейното разрушаване реквиема на Росини „Стабат матер“ – който, също като един ритуал за този ден на разрушаването не трябва да се приеме с овации, а с мълчание. Също и Придворният театър на Земпер стана жертва на това разрушаване при въздушните нападения над Дрезден на 13 и на 14 февруари 1945 г.
„Изглеждаше така, като че ли оперната сцена стои пред фасадата на сградата. Ако обаче се погледнеше зад фасадата, се виждаше една огромна дупка. В действителност стоеше само зидът, който обгражда сградата“
Петер Дам, дългогодишен член на оркестъра на театъра, т.н. „Sächsische Staatskapelle“ (Саксонски държавен оркестър)
(край на превода)
Kampf um Erhalt der Ruine
Der Wiederaufbau der Oper war keine Selbstverständlichkeit. In den ersten Aufbauplänen für die neue sozialistische Stadt tauchte das Haus nicht auf. Hartnäckig kämpften Denkmalpfleger und Teile der Dresdner Bürgerschaft zunächst um den Erhalt der Ruine. Die ersten Pläne für den Wiederaufbau aus den sechziger Jahren sahen keine historisch weitgehend getreue Rekonstruktion des Semper’schen Baus vor.
“Im Inneren sollte ein moderner Zuschauerraum entstehen, der gute Sicht auf die Bühne bietet und eine gleich gute Akustik haben sollte wie der historische.”
Chefarchitekt Wolfgang Hänsch
(край на цитата)
Превод:
„Борба за запазване на руината“
Възстановяването на оперната сграда не беше обичайна задача. При първите възстановителни планове за новия социалистически град (Дрезден) оперната сграда не беше предвидена. Пазители на културното наследство и част от населението на Дрезден се бориха много твърдо за запазване на руините. Първите планове за възстановяване от 60-те години не предвиждаха едно исторически вярно реконструиране на оперната сграда на Земпер.
„Във вътрешността на сградата трябваше да се построи една модерна зала за зрителите, която да предлага добра видимост към сцената и заедно с това една добра акустика, отколкото да се гледа на историческите образци“
Главен архитект: Волфганг Хенш
(край на превода)
Außen Semper, innen Moderne
Also: außen Semper und innen eine gemäßigte festliche Moderne. Anfang der 70er Jahre ruhte der Wiederaufbau komplett. Das Wohnungsbauprogramm verschlang alle Kapazitäten. Aber die Zwangspause erwies sich als äußerst produktiv. Die Denkmalpfleger präsentierten neue Dokumente zu Sempers Bau, und die Probeachsen der Maler und Stuckateure überzeugten nicht nur die Fachleute. Am 24. Juni 1977 erfolgte die Grundsteinlegung für den Wiederaufbau des Semper’schen Hoftheaters.
“Ich denke schon, es war so ein gewisses Maß an Wiedergutmachung gegenüber der zweiten Zerstörung von Dresden, die ja nach dem 2. Weltkrieg mit dem Abriss von doch aufzubauenden Objekten stattgefunden hat. Es war die späte Einsicht, hier auch eine Kurskorrektur im historischen Sinne zu machen. “
Denkmalpfleger Heinrich Magirius
(край на цитата)
Превод:
„Отвън Земпер, вътре модерно“
Следователно: отвън Земпер, а вътре едно празнично, но относително модерно оформление. В началото на 70-те години възстановяването не беше започнато. Програмата за строителство на жилищни сгради погълна всички финансови капацитети. Това наложено забавяне се оказа в крайна сметка особено продуктивно. Пазителите на културното наследство представиха нови документи от началния строеж на архитекта Земпер, и пробните действия на художници и щукатьори (които се занимават с гипсовите украшения) убедиха не само специалистите. На 24 юни 1977 г. беше поставен основния камък за възстановяването на Придворния театър на Земпер.
„Аз мисля, това беше в известен смисъл едно възстановяване по отношение второто разрушаване на Дрезден, което стана след Втората световна война чрез окончателното разрушаване на възможни за реконструиране обекти. Това беше късното убеждаване, че при Земперовата сграда може да се направи една корекция на курса по отношение на историческия контекст“
Пазител на културното наследство: Хайнрих Магириус
(край на превода)
Soldaten zur Akustikprobe
Die acht Jahre währende Rekonstruktion brachte viele Herausforderungen: Techniken wie die der Holzmalerei oder des Stucco lustro mussten nacherfunden, ganze Scharen akademischer Maler in die Formensprache des Historismus eingeführt werden. Für die Akustikprobe wurden Soldaten und Offiziersschülern in den Saal gesetzt. Große Erleichterung, als die vorher ermittelten Werte auch tatsächlich erreicht wurden.
“Warum soll das neue Haus schlechter sein? Nein, es wurde unter Umständen noch eine Spur besser, weil der Innenraum etwas verbreitert wurde und die Logen in den Rängen verändert wurden. Es war auch so: Die Nachhallzeit war größer geworden, wir waren begeistert.”
Peter Mirring, langjähriger Erster Kapellmeister der Staatskapelle
(край на цитата)
Превод:
„Войници при проверка на акустиката“
Периода на осемгодишно възстановяване донесе много предизвикателства: някои техники, като рисуването по дървени плоскости или гипсовите украшения трябваше да се преоткрият, голямо множество от художници с академично образование трябваше да помагат при исторически вярното формиране на детайлите. По отношение на акустиката бяха привлечени войници и офицерски служители в залата. Настъпи голямо облегчение, като се установи, че предварително изчислените стойности отговарят на реалните.
„Защо новата сграда да е по-лоша от старата? Напротив, в някои отношения тя стана една степен по-добра, понеже вътрешното пространство се разшири, освен това балконите и ложите бяха променени. Стана и това – продължителността на ехото се увеличи, ние бяхме удивени“
Петер Муринг, дългогодишен главен диригент на Държавния оркестър
(край на превода)
Am Fernseher wiedervereinigt
Mit Webers “Freischütz” wurde die Oper am 13. Februar 1985 wiedereröffnet. Es war jenes Werk, mit dem der Spielbetrieb im August 1944 als Folge des “totalen Kriegs” eingestellt worden war. Die Eröffnung wurde in 19 Länder übertragen, am Fernseher war Deutschland an diesem Abend schon wiedervereinigt.
“Ich weiß, dass ich das damals gesehen habe und ich war ja auch vor der Wende mehrfach in Dresden, war sogar mal auch drin in dem Haus. Man war einfach geblendet davon, was sich eine Stadt wie Dresden mal erlaubt hat im 19. Jahrhundert.”
Christian Thielemann, Chefdirigent der Sächsischen Staatskapelle
(край на цитата)
Превод:
„Наново обединени при телевизорите“
С операта „Вълшебният стрелец“ от Вебер стана откриването на оперния театър на 13 февруари 1985 г. Това беше творбата, с която през август 1944 г. се преустанови дейността на оперния театър като следствие на тоталната война. Откриването беше предавано в 19 държави, през тази вечер в Германия населението, насядало край телевизирите, беше вече обединено.
„Аз знам, че тогава гледах това предаване, но и преди това – преди обединението – съм бил многократно в Дрезден, също и в самата сграда на оперния театър. Просто човек беше очарован от това, което си е позволил да бъде един град като Дрезден през 19-о столетие“
Кристиан Тилеман, главен диригент на Саксонския държавен оркестър.
(край на превода и на статията)
В много материали в различните медии се припомнят факти от това време, от преминалите години и днешното тържество на 13 февруари 2015 г. Ще дам в оригинал и после в превод само някои информации и то от последните дни.
Информация от 9 февруари 2015 г.:
Ehrfurcht und Stolz: Semperoper feiert Wiedereröffnung vor 30 Jahren
Dresden – Es war so etwas wie ein vorweggenommener Mauerfall. Als am 13. Februar 1985, dem 40. Jahrestag ihrer Zerstörung, die Dresdner Semperoper wiedereröffnet wurde, saßen im Publikum Ost und West harmonisch vereint. Ex-Kanzler Helmut Schmidt (SPD) war genauso angereist wie Niedersachsens Regierungschef Ernst Albrecht (CDU). Die Nationalhymne der DDR diente als Ouvertüre.
Danach hob sich der Vorhang für Carl Maria von Webers «Freischütz». Regisseur Joachim Herz hatte das Werk im Dreißigjährigen Krieg angesiedelt. Das Fernsehpublikum bekam eine Aufzeichnung zu sehen. Kein Zwischenfall oder Misstöne sollten das Ereignis trüben.
Für Sänger Rolf Wollrad hat sich das Datum für immer ins Gedächtnis gebrannt. «Wir hatten große Ehrfurcht vor diesem Haus mit seiner reichen Geschichte – und wussten nicht, ob wir alle darin bestehen könnten. Das Gefühl der Demut überwog», erinnert sich der Bass. Wollrad, Jahrgang 1938, war damals schon eine Institution an der Oper. Später sollte er als Operndirektor und Stellvertreter des Intendanten die Geschicke des Hauses maßgeblich mitprägen. Der Wiederaufbau der Semperoper, die wie viele Gebäude bei der Bombardierung Dresdens am 13. und 14. Februar 1945 zerstört wurde, sei eine Glanzleistung gewesen, sagt der Künstler.
Tatsächlich nötigt das Projekt Respekt ab. Rund 225 Millionen DDR- Mark flossen in den Bau. Weiteres Geld kam Werkstätten und drei Neubauten hinter der Oper zugute. Bis auf ein wenig Blattgold war alles «Made in GDR». Die Dresdner Einwohner nahmen regen Anteil an dem Vorhaben. Zur Eröffnung strömten Tausende bei klirrender Kälte zu einer Kundgebung auf den Theaterplatz. Hans Modrow, vorletzter Ministerpräsident der DDR und in den 1980er Jahren SED-Chef im Bezirk Dresden, ist sich heute noch sicher, dass die Leute freiwillig kamen.
Mit der Wiedereröffnung des Opernhauses verbesserten sich auch die Bedingungen für die Mitarbeiter der Staatsoper. Bis dato hatte man sich die Bühne mit den Mimen im Großen Haus des Staatsschauspiels teilen müssen. Als dann nach der Wende in der DDR mehr und mehr namhafte Sängerinnen und Sänger aus dem In- und Ausland an die Semperoper kamen, stimmte auch die Balance zwischen Orchestergraben und Bühne. Bis dahin hatte meist nur die Staatskapelle Dresden für Glanz gesorgt. «Ich weiß noch wie Musiker zu mir sagten: Endlich klingt das mal so richtig gut von oben», erzählt Wollrad.
Der Umbruch in der DDR leitete eine neue Phase für die Oper ein. Der erste Intendant dieser Zeit wurde noch demokratisch von den Mitarbeitern gewählt. Mehr als ein Dutzend Kandidaten hatten sich beworben. Am Ende machte einer das Rennen, der seinen Hut gar nicht in den Ring geworfen hatte: Christoph Albrecht kam vom Ballett aus Hamburg und musste die Semperoper zunächst durch unruhiges Fahrwasser manövrieren. Er brachte Sänger an die Oper, die hiesige Fans bislang nur von Platten oder aus dem Fernsehen kannten.
Dass der Orchestergraben zu klein ausgefallen war, blieb ein Schönheitsfehler der wiedererrichteten Oper. Anfang der 1990er Jahre wurde Abhilfe geschaffen und so auch eine Aufführung von Richard Wagners «Ring des Nibelungen» möglich. Die Werbekampagne einer sächsischen Brauerei machte das Bauwerk von Architekt Gottfried Semper (1803-1879) allabendlich zur Primetime auch bei Leuten bekannt, die mit Oper sonst nicht viel am Hut haben. Der spätere Intendant Gerd Uecker sah in der Kampagne allerdings nicht nur einen Glücksfall, war doch bei manchen der Eindruck entstanden, in dem Gebäude werde Bier gebraut.
Drei Jahrzehnte nach ihrer Wiedereröffnung steht die Semperoper weniger wegen Inszenierungen im Fokus. Personalquerelen um den designierten und noch vor seinem Amtsantritt wieder entlassenen Intendanten Serge Dorny brachten das Haus vor einem Jahr in die Schlagzeilen.
Seit Sommer 2012, als Intendantin Ulrike Hessler (57) starb, ist die Semperoper ohne Chef und wird vom Kaufmännischen Direktor Wolfgang Rothe interimsmäßig geleitet. Wollrad wünscht sich, dass Dresden wieder mehr mit guter Regie und sängerischen Leistungen von sich reden macht. In einem Punkt ist man an der Elbe freilich spitze: Seit 30 Jahren liegt die Auslastung oberhalb von 90 Prozent.
Jörg Schurig
(край на информацията)
Превод:
Благоговение и гордост: „Земпер“-опера празнува повторно откриване преди 30 години
Дрезден – Беше нещо като очаквано падане на Стената. Когато „Dresden Semperoper“ отвори отново на 13 февруари 1985 г., когато се навършиха 40 години от унищожаването му, публиката беше хармонична смесица от Изток и Запад. Бившият канцлер Хелмут Шмид (SPD) също пътува дотам, както и министър-председателят на Долна Саксония Ернст Албрехт (CDU). Като увертюра послужи химнът на ГДР.
След това завесата се вдигна за „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер. Режисьорът Йоахим Херц поставя работата по време на Тридесетгодишната война. Телевизионната публика видя запис. Никакъв инцидент или раздор не трябва да помрачава събитието.
За певеца Ролф Волрад датата е завинаги запечатана в паметта му. „Бяхме във възторг от този оперен театър с неговата богата история – и не знаехме дали всички можем да оцелеем в него. Чувството на смирение надделя”, спомня си басът. Волрад, роден през 1938 г., който вече беше институция в операта. По-късно, като директор на операта и заместник-директор, той щеше да играе ключова роля в оформянето на съдбата на компанията. Реконструкцията на оперния театър на Земпер, която, както много сгради, беше разрушена при бомбардировките над Дрезден на 13 и 14 февруари 1945 г., беше брилянтно постижение, казва артистът.
Всъщност проектът буди уважение. В строителството са инвестирани около 225 милиона източногермански марки. Допълнителни пари отидоха за работилници и три нови сгради зад операта. С изключение на малко златно листо, всичко беше „Произведено в ГДР“. Жителите на Дрезден взеха активно участие в проекта. При откриването хиляди се стекоха на митинг на „Театерплац“ в лютия студ. Ханс Модров, предпоследният министър-председател на ГДР и лидер на SED в дрезденския окръг през 80-те години, и днес е сигурен, че хората са дошли доброволно.
С повторното отваряне на операта се подобриха и условията за служителите на Държавната опера. Дотогава сцената трябваше да се дели с артистите в централната зала на Държавния театър. Когато след падането на ГДР все повече известни певци от страната и чужбина дойдоха в „Земпер“-опера, балансът между оркестровата яма и сцената също беше правилен. Дотогава само „Staatskapelle Dresden“ осигуряваше блясъка. „Все още си спомням музиканти, които ми казваха: „Най-накрая звучи наистина добре от високо“, казва Волрад.
Вълнението в ГДР постави началото на нова фаза за операта. Първият директор от това време е демократично избран от служителите. Кандидатстваха повече от дузина кандидати. В крайна сметка, някой, който дори не беше хвърлил шапката си на ринга, спечели състезанието: Кристоф Албрехт дойде от балета в Хамбург и първоначално трябваше да маневрира със „Земпер“-опера през бурните води. Той доведе в операта певци, които местните фенове познаваха преди това само от записи или телевизия.
Фактът, че оркестровата яма е твърде малка, остава недостатък в реконструираната опера. В началото на 90-те години на миналия век е намерено лекарство, което прави възможно изпълнението на „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Рекламната кампания на една саксонска пивоварна направи сградата на архитекта Готфрид Земпер (1803-1879) известна всяка вечер в най-гледаното време дори на хора, които иначе не се интересуваха много от операта. По-късният директор Герд Юкер обаче не видя кампанията като късмет, тъй като някои хора имаха впечатлението, че в сградата се вари бира.
Три десетилетия след повторното си откриване, „Земпер“-опера е по-малко в светлината на прожекторите за своите продукции. Споровете за персонала около определения артистичен директор Серж Дорни, който беше освободен преди да встъпи в длъжност, доведоха къщата до заглавията преди година.
От лятото на 2012 г., когато артистичният директор Улрике Хеслер (57) почина, „Земпер“-опера е без директор и се управлява временно от търговския директор Волфганг Роте. Волрад се надява, че Дрезден отново ще си направи име с добра режисура и певчески изпълнения. В едно отношение обаче регионът на Елба е начело: за 30 години използването на капацитета е над 90 процента.
Йорг Шуриг
(край на превода)
Информация от днес, 13 февруари 2015 г.:
30 Jahre Wiedereröffnung : Rossini statt Freischütz in der Semperoper
Mit einem Gedenkkonzert erinnert die Dresdner Semperoper heute an ihre Zerstörung im Zweiten Weltkrieg. Gleichzeitig feiert das traditionsreiche Haus den 30. Jahrestag seiner Wiedereröffnung.
Konzert | MDR FIGARO | 13.02.2015 | 20:05-22:30 Uhr: “Stabat mater” von Gioachino Rossini
Unter dem Gastdirigenten Myung-Whun Chung erklingt heute Abend in der Dresdner Semperoper das Stück “Stabat mater” von Gioachino Rossini. MDR Figaro übertragt das Gedenkkonzert live.
(край на информацията)
Превод:
30 години повторно откриване: Росини вместо „Вълшебният стрелец“ в „Земпер“-опера
С мемориален концерт днес Дрезденската „Земпер“-опера отбелязва унищожението си през Втората световна война. В същото време традиционният театър празнува 30 години от повторното си откриване.
Концерт | „MDR FIGARO“ | 13 февруари 2015 | 20:05-22:30 ч.: „Stabat mater” от Джоакино Росини
Тази вечер Дрезденската „Земпер“-опера ще изпълни „Stabat Mater“ от Джоакино Росини под ръководството на гост-диригента Myung-Whun Chung. „MDR Figaro“ ще излъчи мемориалния концерт на живо.
(край на превода)
И като последно, едно съобщение от годината на откриването, когато Дрезден е в пределите на ГДР и Ерих Хонекер присъства при тържествата:
Dresden, 13. Februar 1985. Abgeschirmt von Tausenden Stasi-Leuten, Polizisten und Paramilitärs weihte der Staatsratsvorsitzende und SED-Parteichef Erich Honecker vor 30 Jahren, am 13. Februar 1985, die damals gerade neuerbaute Semperoper in Dresden ein. Rund 265 Millionen Mark hatte sich die DDR den Wiederaufbau der kriegszerstörten Oper kosten lassen und nun wollte sich Honecker in diesem Aufbauerfolg vor den ausländischen Gästen sonnen – ungestört von Misstönen durch Ausreisewillige, unzufriedene DDR-Bürger oder Systemkritiker. Auch das Datum für die Wiedereröffnung war mit Bedacht gewählt. Genau 40 Jahre zuvor war das prachtvolle Opernhaus während des alliierten Luftangriffs auf Dresden zerstört worden. Durch „angloamerikanische Terror-Bomber“, wie man damals zumindest SED-intern als Seitenhieb auf den „Klassenfeind“ noch gern formulierte.
Sicherheitsapparat in Regimentsstärke vor Ort
An diesem Tag durfte nichts schiefgehen, wenn die Welt auf Dresden schaute. Und so wurden Partei- und Staatsorgane vor Ort angewiesen, mindestens 35.000 „Dresdner Werktätige“ bei eisiger Kälte zu einer machtvollen Großkundgebung auf dem Theaterplatz vor der Oper zusammenzutrommeln. Doch allein darauf wollte sich die SED-Führung nicht verlassen: Im Hintergrund schirmte nach minutiös durchgezirkelten Einsatzplänen der ostdeutsche Sicherheitsapparat in Regimentsstärke das Renommier-Großereignis vor Regimekritikern, Ausreisewilligen, Punkern, Pazifisten und angeblichen „Terroristen“ ab. Insgesamt waren über 3500 Stasi-Leute, Personenschützer, Polizisten und Bewaffnete der paramilitärischen „Kampfgruppen“ bei der geheimen „Aktion Semperoper“ im Einsatz. Und rund um das Großereignis kam die Stasi schwer ins Rotieren – auch wegen Bombendrohungen.
(край на информацията)
Превод:
Дрезден, 13 февруари 1985 г. Преди 30 години, на 13 февруари 1985 г., защитаван от хиляди агенти на Щази, полицаи и паравоенни формирования, председателят на Държавния съвет и партиен лидер на SED Ерих Хонекер откри тогавашната новопостроена „Земпер“-опера в Дрезден. ГДР е похарчила около 265 милиона марки за възстановяването на разрушената от войната опера и сега Хонекер иска да се наслаждава на този успех на реконструкцията пред чуждестранни гости – необезпокояван от противоречиви бележки на желаещи да напуснат страната – недоволни граждани на ГДР или критици на системата. Датата за повторното отваряне също е избрана внимателно. Точно 40 години по-рано великолепната опера е била разрушена по време на въздушното нападение на съюзниците над Дрезден. От „англо-американски терористични атентатори“, както често се казваше по това време, поне в рамките на SED, като страничен удар срещу „класовия враг“.
Апаратура за охрана с големината на полк на мястото
Нищо не можеше да се обърка в този ден, когато светът гледаше към Дрезден. И така, местните партийни и държавни власти бяха инструктирани да съберат най-малко 35 хиляди „дрезденски работници“ в смразяващия студ за масова демонстрация на „Театерплац“ пред операта. Но ръководството на SED не искаше да разчита само на това: На заден план, според щателно планирани операции, източногерманският апарат за сигурност, в състав на един полк, защити престижното голямо събитие от критици на режима, желаещи да напуснат страната, пънкари, пацифисти и предполагаеми „терористи“. Общо над 3500 агенти на Щази, бодигардове, полицаи и въоръжени членове на паравоенните „бойни групи“ са били разгърнати в тайната „Операция Semperoper“. И ЩАЗИ беше в състояние на движение около голямото събитие – също и заради бомбени заплахи.
(край на превода)
Ще посоча и един откъс в оригинал на български език, който открих в Интернет и се касае за оперния театър в Дрезден:
„Земпер“-опера
Едва ли някой решава да отиде на екскурзия в Германия точно заради оперното дело в страната, въпреки че за запалените почитатели на операта да гледат представление на „Пръстенът на нибелунга“ в Маркграфския оперен театър в родния град на Рихард Вагнер, Байройт, си е кажи-речи нирвана. Друга световно известна опера в Германия е „Земпер“-опера в Дрезден. Тя е държавната опера на Саксония и е сред най-известните в световен мащаб. В нея се помещава държавният оркестър, който съвместно с операта е неразривно свързан с музикалния живот на Германия. Разположението й е в Стария град и в непосредствена близост до комплекса „Цвингер“. Тази оперна сграда получава името си от своя архитект Готфрид Земпер, който построява две оперни сгради. Едната от тях е открита през 1841 г., но в последствие изгаря в голям пожар, разразил се през 1869 г. Втората сграда е открита през 1879 г., но и тя е разрушена след бомбардировките през 1945 г. и след нея следва изграждането на днешната сграда на Земпер. Любопитно е, че голяма част от премиерните произведения на Рихард Вагнер и Рихард Щраус са изпълнени за първи път именно тук.
Работно време:
Понеделник-Петък: 10:00 – 18:00 ч.; Събота-Неделя: 10:00-13:00 ч.
(край на информацията)
За истинските любители на оперното изкуство и по-точно за тия, които се интересуват от изявите на български оперни артисти, диригенти и режисьори по световните сцени, ще дам една моя справка за българите, които са имали изяви като постоянни артисти или като гости на сцената на Дрезденската опера – в периода между 1993 и 2000 г., отчасти и по-късно. Справката не е пълна, дава само обща представа:
DRESDEN (STAATSOPER DRESDEN / SEMPEROPER)
Atanasov, Stefanie (Sopran) 2005/06/07/……./2011/12
Atanasov, Stefanie (Sopran) 2012/2013 (als Gast)
Gertseva, Julia (?) 2005/06
Kaludow, Kaludi (Tenor) 1996/97/98/99
Kasarova, Vesselina (Mezzosopran) 2006/07
Kovatchev, Julian (Dirigent) 2012/2013 (27 ständige Dirigenten)
Michailov, Zwetan (Tenor) 1993/94
Simeonova, Valentina (Regie) 2012/2013 (31 ständige Regiesseure)
Stoyanov, Vladimir (Bariton) 2001/02
Stoyanova, Krassimira (Sopran) 2007/08
Zvetanov, Bojko (Tenor) 1995/96
(край на цитата)
Извлечението не е пълно, тъй като не съм събирал сведения за всички години. По тази причина се извинявам, ако съм пропуснал някои артисти.
Нека днес на 13 февруари 2015 г. празнуваме заедно с немските и други оперни любители тази тържествена дата, на която историческата Земперова опера наново отваря вратите си и привлича всеки сезон стотици хиляди привърженици на оперното изкуство. Честит юбилей !
………