Veröffentlicht am

Barbara Bonney

Сопранът от САЩ Барбара Боней, която навършва днес 65 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 април 2021 г. навършва 65 години една моя позната от света на вокалното изкуство – американският сопран Барбара Боней, с която се запознах лично преди 42 години.

Как се стигна до това запознанство и какво още си спомням от тия далечни години ще ви разкажа по-долу, но за Барбара Боней пиша днес за трети път по случай неин рожден ден (първият път писах на днешната дата през 2016 г., когато тя навърши 60 години), макар че на 8 февруари 2016 г. – по друг повод стана въпрос за нея и писах неща, които бяха свързани с живота и кариерата й. Ще ви цитирам части от тази статия тогава:

„Драги приятели на оперната и филмова музика, днес на 8 февруари 2016 г. темата на моята статия е по-широка от обичайните до сега. Причината е, че за днес нямам отбелязана дата за юбилей на оперен деец, а в същото време идеята да пиша днес идва от едно изпълнение на една широко известна в момента оперна и концертна певица от САЩ, чийто старт започна през 1979 г. в Оперния театър в Дармщадт, в градът и в околността на който живея от 1974 г. тук в Германия.

Тази певица е сопранът Барбара Боней (Barbara Bonney), за която ще дам малко по-късно някои подробности. Между другото, на 14 април тази година Барбара Боней ще празнува кръгъл рожден юбилей – навършва 60 години, и дай Боже да напиша специална статия по този случай. Познавам я лично от далечното минало – през 1976 и 1977 г. пях два сезона в хора на Оперния театър в Дармщадт (операта „Лоенгрин“ от Вагнер) и през следващите години, когато вече започнах да уча допълнително и да работя в основната си професия като математик, в някои надвечери или в съботи и недели съм посещавал репетиции на опери или съм се срещал в кафенето на театъра с приятели от хора на операта, с които имах вече връзки. Така през 1979 г. младата американка Барбара Боней беше приета в ансамбъла на театъра и на два пъти сме били на една маса в кафенето, където взаимно сме се запознали чрез други нейни колеги. Тя игра тогава в ролята на Анна в операта „Веселите жени от Уиндзор“ от Ото Николай – една комична немска опера, която се играе главно в немскоезичните страни. Сюжета е по прочутата комедия на Шекспир, някои от действащите лица са като тия от операта „Фалстаф“ на Верди, например Фалстаф и Фентон. Барбара Боней беше тогава на 23 години (родена е на 14 април 1956 г. в Маунтклер, щата Ню Джърси) – съвсем млада, но певица с голям потенциал, независимо че е започнала музикалното си образование в Канада като челистка. После идва в Европа – в Залцбург, където учи пеене при известния тогава педагог Валтер Ранингер (Walter Raninger) в прочутия „Моцартеум“.

След два или три сезона Барбара Боней напусна Дармщадт, където игра редица главни роли (на някои нейни изяви съм бил) и започна да пее на сцените на оперните театри във Франкфурт, Хамбург и Мюнхен. Спомням си, че тогава тя бързо се прочу и отзивите в различни медии бяха много добри. През 1984 г. играе за пръв път на сцената на Ковънт Гардън в Лондон като Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, през 1985 г. е дебюта й на Миланската Скала като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Три години по-късно, през 1988 г. Боней играе с голям успех в родината си – на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Наяде (Najade) в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. От края на 80-те години ангажиментите на Барбара Боней са още по-интензивни и на всички големи оперни сцени и музикални фестивали.

Барбара Боней е прочута с нейния „ясен лиричен сопран, звучащ като лъч (оригинал на немски език: Bonney ist bekannt für ihren klaren, “strahlenden” lyrischen Sopran). Няма да се спирам на отделни роли, но нейните най-сполучливи са Софи в „Кавалерът на розата“, както и Памина във „Вълшебната флейта“ и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Тя има огромна дискография – около 90 записа, между които 15 солови албума.

Барбара Боней е член на „Кралската музикална академия“ в Стокхолм, гост-професор в „Royal Academy of Music“ в Лондон и преподава от зимния семестър на учебната 2007/2008 година в „Моцартеума“ в Залцбург, където има титлата „професор по вокално изкуство“.

Каква е тази случайност, че Дармщадт е бил стартов пункт и за други оперни певици, започнали кариерата си в местната опера, която не е от най-известните в Германия, а после са изградили значителна световна кариера. През месец октомври 2014 г. писах за друга американка от САЩ – сопранът Черил Стюдър (Cheryl Studer) с рожден ден 24.10.1955 г., която също дебютира в тия години в Дармщадтската опера и след това изгради особено голяма световна кариера. С нея също се познавах, и там това запознанство стана в кафенето на оперния театър. А най-интересното, в началото на своята певческа кариера тук в Германия през 70-те години българският сопран Галина Савова (мир на праха й, помина се през януари 2021 г.) беше няколко сезона солистка в оперния театър в Дармщадт. Когато аз пеех в разширения хор при операта „Лоенгрин“, тя играеше два сезона с голям успех Елза и след това започна голямата й международна кариера, особено при продукцията на „Турандот“ от Пучини в Париж – на грамадната сцена, където са играли главната роля при различни спектакли заедно с Гена Димитрова. В тези години Галина Савова живееше и в Дармщадт и сме се срещали по улиците или другаде. Така че този град е бил според мене една случайност, но при моите спомени се открояват три значителни примера за певици, затова ги отбелязах. Последните – четвъри и пети примери са вече за мъже, и то баритони – Камен Тодоров и Антон Керемидчиев. Камен ми е приятел още от края на 70-те години, когато той дойде в Дармщадт със семейството си, беше редица години солист в ансамбъла на Оперния театър, бил съм на много негови изяви и сме имали взаимни гостувания със семействата ни. След това той замина за Бон, където също много години участва в Оперния театър в бившата немска столица, сега живее в Бад Хонеф и мисля, че има в момента вокално студио, където заедно със съпругата си, която също е музикант, провеждат музикално обучение. Антон Керемидчиев, който и сега продължава успешната си международна кариера, също беше няколко сезона член на ансамбъла на оперния театър в Дармщадт. С него не се познавам лично, няколко пъти само сме говорили в тия години по телефон. В последните години срещам неговото име в редица оперни продукции на Любка Биаджони цу Гутенберг, които тя прави всяка година тук в Германия от 2007 г. на музикалния фестивал в замъка „Herrenchiemsee“ в Бавария.

А сега ще направя връзката с началото на тази статия. Знам, че много любители на класическата музика, също и на оперната, харесват и слушат с удоволствие хубава филмова музика, написана от добри композитори, изпълнявана от големи симфонични оркестри и звучаща често като в концерт в огромна зала. Преди няколко години, като се занимавах в една оперна енциклопедия с биографията на някои „по-модерни“ оперни композитори, ме заинтересува живота и творчеството на един австрийски автор с нещастна съдба, роден през 1897 година. Това е Ерих Волфганг Корнголд (Еrich Wolfgang Korngold), починал през 1957 г. в Холивуд. Тук няма да се спирам на подробности, само ще спомена, че е бил музикален вундеркинд и много отрано се отдава на музикалното изкуство, като получава във Виена солидно образование при най-добри специалисти. На 11 години написва една балетна пантомима, която е изнесена с голям успех в тогавашната „Придворна опера“ във Виена. Това става през 1910 година. Още като 9-годишен обръща внимание с таланта си на Густав Малер. А като 19-годишен създава и първите си две едноактни опери. През 1920 г. Корнголд създава първата си и може би най-известна днес опера „Мъртвият град (Die tote Stadt)“. Тази опера е прочута и с това, че има премиерата си едновременно на сцените на два големи оперни театра – в Хамбург и в Кьолн – на 4 декември 1920 г. Именно по повод от кръглата годишнина – 95 години на тази премиера, на 4 декември 2015 г. написах доста подробна статия тук във Фейсбук, която се посрещна с голям интерес от моите читатели и приятели.

Така 23-годишният Корнголд става знаменита личност в тази епоха. Той е и отличен пианист и диригент, през 1921 г. става главен диригент на Оперния театър в Хамбург, през 1927 г. е вече професор по композиция, теория на музиката и дирижиране в Музикалната академия във Виена, където води и един клас по оперно изкуство. Специално операта „Мъртвият град“ – едно отлично произведение на музикалния импресионизъм в годините след Първата световна война създава световна популярност на автора. Операта се играе на всички големи сцени в Европа, през 1921 г. е поставена на сцената на МЕТ в Ню Йорк като първа немскоезична опера след края на войната. Успехът в САЩ е огромен, може би поради факта, че главните роли изпълняват легендарните Ричард Таубер (Richard Tauber) – тенор и Мария Ерица (Maria Jeritza) – сопран – известни солисти на театъра. Извинете, в този момент, в който пиша тези редове, от радиото ми зазвучава позната мелодия от тази опера – берлинският предавател „Класик радио“ често пуска мелодии от „Мъртвият град“. Звучи като интермецо, подобно на прочутото от „Селска чест“ на Маскани.

Катастрофата с личната съдба на Ерих Корнголд настъпва с идването на власт на националсоциалистите в Австрия. Той следва стъпките на големия си приятел, съратник и съветник по въпроси на различните изкуства – великия режисьор Макс Райнхард (Max Reinhardt), който вече е напуснал Виена и заминал за САЩ. Така през 1934 г. Корнголд емигрира също в САЩ, където продължава връзките си с Райнхард.

В САЩ обстановката и интересите на масовия зрител и слушател са също други. Мнозина читатели си спомнят нещастната съдба на австрийския писател Стефан Цвайг (мой идол в младежките ми години), също с еврейски произход, който напуска Австрия и след няколко години, свързан с родния немски език, страда така, че намира единственото решение да сложи край на живота си по време на изгнанието в Бразилия.

Една трагична съдба, която помня още от ученическите си години. Не всички писатели свикват бързо да пишат на друг език, това е много сложен индивидуален процес. При Ерих Корнголд като музикант нещата стоят по друг начин – той твори и в Америка, сменя интересите си според обстановката. Пише музика за ревюта и преди всичко бързо е оценен в Холивуд като отличен автор на филмова музика. Пише такава за 18 филма и ако днес слушаме откъси от тази музика, ще останем възхитени. В областта на оперното изкуство той продължава да създава и други опери, но те не намират особено добър прием, поради което „Мъртвият град“ си остава неговото изключително добро постижение в този жанр. Все пак той продължава да твори чак до смъртта си и друг вид „сериозна“ музика – една симфония, камерна музика и по един концерт за пиано, цигулка и виолончело в съпровод с оркестър.

В редица музикални справочници се отбелязва, че след затишието на интереса към „Мъртвият град“ в периода между двете световни войни, даже и по-късно, едва след много сполучливата й постановка в „New York City Opera“ през 1975 г., интереса към тази опера нараства неимоверно. Специалистите отбелязват, че главна причина за това е и факта, че тази постановка е заснета на музикални носители от много известна фирма и по този начин слушана в цял свят от оперни любители, което предизвиква ренесанса й. Не ми е известно, дали някой оперен театър в България е поставил до сега „Мъртвият град“. Музиката е много мелодична, напомня веризмото на италианските майстори, но с нюанси от стила на Рихард Щраус – типична за импресионизма от тия години. При това сюжетът е твърде романтичен, бихме го определили по-точно в полето на сюрреализма. За всичко това писах подробно в статията от 4 декември 2015 г.

Отделих се от главната тема, понеже Корнголд твори много успешно филмова музика и съм сигурен, че и други майстори на операта, например Пучини, ако в тия времена около 1920 г. е имало филми с музика, сигурно щеше да напише прекрасна музика към тях.

Сега да се върна на темата за сопрана Барбара Боней. В някои филми с повече и разнообразна музика, често и близка до симфоничната, същата се придружава и от солисти, но ние често не се замисляме кои са те, ако не четем текстовете в края на даден филм. Аз не съм се замислял изобщо, че при много такива филми е пяла и „моята позната от 1979 г.“ Барбара Боней, просто не мога да го допусна. Скоро слушах по радиото в програма от берлинския предавател „Класик радио“ едно чудесно изпълнение на солистка с голям симфоничен оркестър, което ми направи особено впечатление. Това изпълнение бях слушал и друг път, но не съм се замислял. Много често след края започва друга мелодия, този път обаче чух част от думите на модератора: „солистка беше Барбара Боней по музика от Джон Уйлямс“. Не стана въпрос за самата музика – дали е от филм или солова песен. Разбира се, че знам кой е Джон Уйлямс, неговото име е добре познато на всеки човек, който обича хубава филмова музика и то в суперпродукции на Холивуд. Той в момента е един от най-добрите филмови композитори, особено познат в музика от филми на Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе. Освен това, той е автор на музиката при откриване на редица олимпийски игри, но просто не съм чел специални информации за него.

Така че беше достатъчно преди седмица да се ориентирам в Интернет за Джон Уйлямс и да направя извод, че това е един от най-интересните съвременни автори на този вид музика. Научих доста подробности, и понеже той е роден на 8 февруари, реших днес да пиша за него. Все пак ми беше интересно да науча, каква е връзката между него и Барбара Боней, дали той не пише и други произведения, като солови песни и прочие. Открих в страницата на Барбара Боней (на немски език) в Уикипедия следното изречение: „Einem größeren nicht-klassischen Publikum wurde sie 2001 durch den Soundtrack zu Steven Spielbergs Sciencefiction-Film „A.I. – Künstliche Intelligenz“ (Musik: John Williams) bekannt“. Превод: „На една по-широка публика, която не познава класическата музика Барбара Боней става позната през 2001 г. чрез саундтракът към научно-фантастичния филм на Стивън Спилбърг „A.I. – Изкуствен интелект“ (музика: Джон Уилямс)“. Това вече ми даде повод да се поразровя в биографията на Джон Уилямс и разбрах, че той не пише само филмова музика, но и че е активен и в много други области, също и като диригент. Прочетох например: „През април 2004 г., февруари 2006 г. и септември 2007 г. Джон Уилямс дирижира Ню-Йоркската филхармония при изяви в Ню Йорк. Първоначалният концерт води и до последвали два благотворителни концерта през 2006 г. (със споделяне на лични спомени от режисьорите Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе) и още три през 2007 г., които са удостоени с честта да открият музикалния сезон. Билетите за всички концерти са разпродадени“.

(край на цитата от 8 февруари 2016 г.)

Сега ще се спра по-подробно на живота и кариерата на Барбара Боней. Някои данни може да се дублират с такива от казаното за нея по-горе. Родена на 14 април в Маунтклер, щата Ню Джърси, първо учи в Канада, после в Залцбург, където от обучението по чело преминава към вокално изкуство. За първоначалните й ангажименти в Дармщадт, Франкфурт, Хамбург и Мюнхен, както и за по-късните й изяви в Лондон, Милано и Ню Йорк също писах по-горе. По-отношение на някои детайли от живота й в предните години, добавям още следното:

В младежките си години свири не само на чело, но и на пиано. Плез 1969 г. семейството й се премества в щата Мейн, където тя е приета в младежкия оркестър в град Портланд (най-големия град в щат Мейн), където свири на чело. После следва две години в Университета на малкия щат Ню Хампшър със столица Конкорд . Този щат е 46-ти по площ от всичките 50 и 41-ви по общ брой на населението. Ню Хампшър е с население от 1 235 786 жители (2000). Мотото на щата е „Живей свободен или умри“). Тук Барбара Боней изучава две години немски език и музика и решава да замине за Европа, по-точно в Залцбург и учи една година вокално изкуство в „Моцартеума“. През 1978 година завършва успешно образованието си в Университета в Ню Хампшър.

Като допълнение на творческия й път мога да прибавя още следното: има редица изяви във Виенската държавна опера (по-долу ще дам и други театри), а също и изяви в концерти с песенен репертоар от Шуберт, Менделсон, Рихард Щраус, Хуго Волф. Ето всички изяви на Барбара Боней на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Der RosenkavalierSophie23.04.1985–06.12.199616 mal
Die lustige WitweHanna Glawari03.02.1999–31.12.199912 mal
Die ZauberflötePamina19.04.1989–02.01.199619 mal
L’ elisir d’amoreAdina27.11.19961 mal
Le nozze di FigaroSusanna26.05.1994–30.12.199614 mal

(край на цитата)

Както виждаме, дебют през 1985 г. в една от най-хубавите й роли – Софи в „Кавалерът на розата“, но изяви и в опери от Моцарт и Доницети, както и такива в оперетата „Веселата вдовица“.

Цитирам други нейни изяви в целия свят по години:

1987: Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт в театър La Fenice във Венеция. Софи в “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус в Оперния театър в Монте Карло.

1988: Дебют в МЕТ в „Ариадна на Наксос“ (писах за него преди). До 2001 г. Барбара Боней има общо 58 изяви на тази сцена в различни роли.

1989: Солистка в „Голямата меса“ от Моцарт (№ 18 K 427 в до минор) в църквата „Свети Петър“ в Залцбург.

1995: Солистка към прожекцията на филм за Луиджи Ноно в театър La Fenice във Венеция.

1999: Илиа в „Идоменео“ от Моцарт в Оперния театър в Сан Франциско.

Завръщане през 2006 г. в Залцбург на Музикалния фестивал в ролята на Сервилия в операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Заедно с много други награди и признания записът от това участие на Барбара Боней получава престижната награда Gramophone през 2000 година.

Ето още някои други информации:

Ще дам повече подробности за участията на Барбара Боней в МЕТ Ню Йорк. Както писах по-горе, нейният дебют там е в операта „Ариадна на Наксос“ през 1988 г. Ето състава на ансамбъла при този дебют:

Metropolitan Opera House
March 3, 1988


ARIADNE AUF NAXOS {50}
R. Strauss-Hofmannsthal

Ariadne……………..Jessye Norman
Bacchus……………..James King
Zerbinetta…………..Kathleen Battle
The Composer…………Tatiana Troyanos
Music Master…………Franz Ferdinand Nentwig
Harlekin…………….Stephen Dickson
Scaramuccio………….Allan Glassman
Truffaldin…………..Artur Korn
Brighella……………Anthony Laciura
Najade………………Barbara Bonney [Debut]
Dryade………………Gweneth Bean
Echo………………..Dawn Upshaw
Major-domo…………..Nico Castel
Officer……………..Charles Anthony
Dancing Master……….Joseph Frank
Wigmaker…………….Russell Christopher
Lackey………………James Courtney
Owner of Mansion……..Gary Drane

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Прави впечатление участието на такива солисти, като Джеси Норман в главната роля на Ариадна, както и на Джеймс Кинг, Катлийн Бейтл, Татяна Троянос и други познати днес имена в много от другите роли.

Барбара Боней има участия в МЕТ още в следните опери и оперети: „Прилепът“ от Йохан Щарус, в ролята на Аделе (за пръв път през 1988 г. Айзенщайн е нейният първи съпруг Хакан Хагегард, за когото съм писал статия), „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, в ролята на Софи (1990 г.), „Фалстаф“ от Верди (Нанета, 1992), „Любовен елексир“ от Доницети (Адина, 1996), „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт (Сузана, 1997), „Вълшебната флейта“ от Моцарт (Памина, 1998), „Арабела“ от Рихард Щраус (Зденка, 2001).

„Арабела“ е последната опера, в която Барбара Боней има участия – общо в 5 спектакъла. Цитирам състава на ансамбъла при последната й изява в тази опера:

Metropolitan Opera House
December 15, 2001 Matinee Broadcast

ARABELLA {52}
R. Strauss-Hofmannsthal

Arabella……………..Renée Fleming
Mandryka…………….Hans-Joachim Ketelsen
Zdenka………………Barbara Bonney
Matteo………………Raymond Very
Adelaide…………….Judith Forst
Count Waldner………..Eric Halfvarson
Fortuneteller………..Diane Elias
Count Elemer…………Adam Klein
Count Dominik………. Franco Pomponi
Count Lamoral………..Julien Robbins
Fiakermilli………….Laura Aikin
Welko……………….Roger Crouthamel
Djura……………….Glen Alpert
Jankel………………Garth Dawson
Waiter………………Bernard Fitch
Card Player………….David Asch
Card Player………….Ross Crolius
Card Player………….Glen Bater

Conductor……………Christoph Eschenbach

(край на цитата)

Общият брой на всички нейни изяви в тия 8 опери и оперети е 58 участия – една значителна цифра.

Барбара Боней посвещава голяма част от своята дейност в жанровете църковна и старинна музика, както и песни от най различни стилове и епохи, редица от които са записани на музикални носители. В края на статията ще приложа нейната дискография, от която се вижда, че си сътрудничи с най-големи диригенти и солисти на международната сцена. Тя е направила над 90 записи на много езици.


Барбара Боней е член на Шведската Кралска академия за музика и професор в Кралската музикална академия в Лондон. Наскоро тя бе назначена за професор в „Моцартеум“-а в Залцбург, където води майсторски класове по вокално изкуство.

Барбара Боней е била два пъти омъжена – първо за шведския баритон Håkan Hagegård, и втори път за Maurice Whitaker – британски цигулар в жанра барокова музика и по-късно музикален мениджър. През август 2006 г. Барбара Боней отказва всички концерти и няма повече публични изяви. Първоначално се допуска, че тя има здравословни проблеми, но през юли 2007 г. тя обяснява лично този отказ от концертната сцена с трудности по развода си с Maurice Whitaker, който в същото време е и неин мениджър. Един месец по-късно – през август 2007 г. тя участва на мястото на недиспонирания певец Томас Хемпсън по време на Rheingau Musik Festival в Германия, с което прекратява обявената сценична пауза през август 2006 г.

Тия дни направих справка относно нейната професура в „Моцартеума“ в Залцбург – тя продължава успешната си дейност там. В сайта на този университет има и нейна биография на немски език, която ще цитирам по-долу:

Barbara Bonney ist eine großartige Lied- und Konzertsängerin und sie wird als eine der besten Mozart- und Strauss-Interpretinnen ihrer Generation bezeichnet. Ihre “Sophie” in Strauss’ Rosenkavalier ist legendär. Barbara Bonney wird für den strahlenden Ton ihrer Stimme gerühmt, ist beliebt aufgrund ihrer warmherzigen Persönlichkeit und aufgrund ihrer Vielseitigkeit und ihres breitgefächerten Repertoires, das von Barock bis zur Musik des 20. Jahrhunderts reicht. Sie hat bereits mehr als 100 Aufnahmen mit Decca, DGG, EMI und Teldec gemacht und ist mit den wichtigsten Dirigenten und den weltbesten Orchestern aufgetreten.

Frau Bonney trat bereits an den wichtigsten Opernhäusern und den prestigeträchtigsten Konzerthallen der Welt auf. Ihre umfangreiche Discografie umfasst geistliche Musik von Bach, Haydn, Mozart und Schubert. Komplette Opernaufnahmen gibt es von Le Nozze di Figaro, Don Giovanni, Die Zauberflöte, Die Fledermaus and Fidelio unter der Leitung von Nikolaus Harnoncourt, Hansel und Gretel dirigiert von Jeffrey Tate, und The Merry Widow mit John Eliot Gardiner. Frau Bonney hat insgesamt 15 Solo CDs aufgenommen mit Liedern von Schubert, Mozart, Strauss, Wolf und Mendelssohn, begleitet vom Pianisten Geoffrey Parsons. Ihre Aufnahmen von London/Decca enthalten eine Auswahl von amerikanischen Liedern mit André Previn am Klavier, inclusive Herrn Previn’s Stücken Vocalise and Miss Sallie Chisum Remembers Billy The Kid, welches für Frau Bonney geschrieben wurde, Copland’s Emily Dickinson Songs, Samuel Barber’s Hermit Songs, und Six Elizabethan Songs by Dominick Argento; Lieder von Robert and Clara Schumann, mit Frauenliebe und -leben, mit Vladimir Ashkenazy als Pianisten; eine Philips Aufnahme von Poulenc’s komischer Oper, Les mamelles de Tirésias, mit Seiji Ozawa und dem Saito Kinen Orchestra; und eine London/Decca CD mit Richard Strauss Liedern mit dem Pianisten Malcolm Martineau inklusive der “Vier Letzte Lieder”.

Die skandinavische CD “Diamonds in the Snow” zusammen mit Antonio Pappano, hat den Grammophone Award für die beste Soloaufnahme gewonnen. Frau Bonney hat auch eine CD mit frühen Elisabeth Liedern aufgenommen mit Christopher Hogwood, der Akademie für altertümliche Musik; eine CD mit Szenen von Richard Strauss Opern mit Renée Fleming, Susan Graham und den Wiener Philharmonikern unter der Leitung von Christoph Eschenbach; ein Operettenalbum mit Ronald Schneider am Klavier, eine CD mit Pergolesi’s Stabat Mater mit Andreas Scholl, Les Talens Lyriques und Christophe Rousset.

Als regelmäßige BBC Moderatorin von Amateur Sänger Meisterkursen, war Frau Bonney auch “expert opinion” während des Cardiff Sänger Wettbewerbs. Sie machte auch Dokumentationen und gibt Meisterklassen für junge Sänger und Amateure, welche einige auf BBC Television und in den USA ausgestrahlt wurden.

Frau Bonney wurde bereits mit fünf Ehrendoktortiteln ausgezeichnet – unter anderem von ihrer Alma Mater, der Universität von New Hampshire, ein Ehrendoktorat vom Bowdoin College in Maine und einem Ehrendoktorat von der Royal Academy of Music in London. Sie ist außerdem Mitglied der prestigeträchtigen Schwedischen Akademie der Musik und Ehrenbürger des Mozarteums in Salzburg, Österreich. Sie wird auch ein Ehrendoktorat vom Brucknerhaus in Linz im September 2009 empfangen.

Frau Bonney ist derzeit als Professorin am Mozarteum in Salzburg tätig und als Gastprofessorin an der Royal Academy of Music in London. Vor kurzem hat sie ihr eigenes Unternehmen und ihre eigene Stiftung gegründet, mit der sie Kurse und Stipendien für junge Sänger, die auf dem Sprung zur Sängerkarriere stehen, ermöglicht. Sie gründet außerdem eine “Amateur Akademie” in Salzburg und London. Diese Akademie bietet Meisterkurse und gesangstechnische Unterstützung für Amateursänger.

Barbara Bonney ist eine begeisterte und versierte Golfspielerin.

(край на цитата)

В края на днешната статия цитирам подробно описание на дискографията на Барбара Боней (източник на италиански език):


Discografia parziale

  • J.S. Bach, St. Matthew Passion (Arias & Choruses) – Ann Monoyios/Anne Sofie von Otter/Barbara Bonney/Cornelius Hauptmann/English Baroque Soloists/Howard Crook/John Eliot Gardiner/Michael Chance/Monteverdi Choir/Olaf Bär/The London Oratory Junior Choir, 1989 Deutsche Grammophon/Archiv
  • Bach: Mass in B Minor, BWV. 232 – Alastair Miles/Angelika Kirchschlager/Barbara Bonney/John Mark Ainsley/Saito Kinen Orchestra/Seiji Ozawa/Tokyo Opera Singers, 2002 Philips
  • Brahms, Requiem – Giulini/Schmidt, Deutsche Grammophon
  • Brahms-Schumann, Liebeslieder – Anne Sophie von Otter, Kurt Streit, Olaf Bär. EMI
  • Dowland, The John Dowland Collection – Söllscher/Kirkby/Otter, Deutsche Grammophon
  • Grieg, Peer Gynt (sel.) – Järvi/Eklöf, Deutsche Grammophon
  • Grieg, Peer Gynt/Sigurd Jorsalfar – Järvi/Eklöf/Sandve, Deutsche Grammophon
  • Handel/Mozart: Acis & Galatea, K. 566 – Barbara Bonney/Jamie MacDougall/Markus Schäfer/John Tomlinson/The English Concert Choir/The English Concert/Trevor Pinnock, 1992 Deutsche Grammophon
  • Hasse, Salve Regina/Chori angelici/Fuga sol min. – Goebel/Musica Antiqua Köln, 1996 Archiv Produktion
  • Haydn, Die Schöpfung – Barbara Bonney/Edith Wiens/Hans-Peter Blochwitz/Jan-Hendrik Rootering/Olaf Bar/Sir Neville Marriner/Stuttgart Radio Chorus/Stuttgart Radio Symphony Orchestra, 1990 EMI
  • Humperdinck, Hänsel Und Gretel – Andreas Schmidt/Anne Sofie von Otter/Barbara Bonney/Barbara Hendricks/Bayerischer Rundfunk/Eva Lind/Hanna Schwarz/Jeffrey Tate/Marjana Lipovsek/Toelzer Knabenchor, 1990 EMI
  • Lehár, Vedova allegra – Gardiner/Studer/Terfel, Deutsche Grammophon
  • While I Dream – Liszt Songs, Schumann Dichterliebe – Antonio Pappano & Barbara Bonney, 2002 Decca
  • Mahler, Des Knaben Wunderhorn – Barbara Bonney/Gösta Winbergh/Matthias Goerne/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra/Sara Fulgoni, 2002 Decca
  • Mozart, Flauto magico – Ostman/Streit/Jo/Cachemaille, 1992 Decca
  • Mozart, La Clemenza di Tito – Academy of Ancient Music/Academy of Ancient Music Chorus/Barbara Bonney/Cecilia Bartoli/Christopher Hogwood/Della Jones/Uwe Heilmann, 1995 Decca
  • Mozart, Messe K.317/Vesperae solennes/Exsultate, jubilate – Pinnock/Wyn Rogers, 1993 Archiv Produktion
  • Mozart, Requiem/Kyrie – Gardiner/Otter/White, 1986 Philips
  • Mozart, Missa Solemnis K. 139 “Waisenhaus” – Exsultate Jubilate K. 165 – Arnold Schoenberg Chor/Barbara Bonney/Concentus Musicus Wien/Håkan Hagegård/Jadwiga Rappé/Josef Protschka/Nikolaus Harnoncourt, 1990 Teldec
  • Bonney Sings Mozart – Arleen Auger/Barbara Bonney/Bryn Terfel, 1998 Decca
  • The Other Mozart – Barbara Bonney & Malcolm Martineau, 2005 Decca
  • Orff, Carmina burana – Previn/Lopardo/Moore, 1993 Deutsche Grammophon
  • Pergolesi, Stabat Mater/Salve Regina – Rousset/Scholl, 1999 Decca
  • Schubert Schumann, Messe D.167/Requiem Mignon – Abbado/Schmidt, Deutsche Grammophon
  • Schumann, Paradiso e la Peri – Gardiner/Finley, 1997 Archiv Produktion
  • Robert & Clara Schumann: Lieder – Barbara Bonney & Vladimir Ashkenazy, 1997 Decca
  • Strauss, Four Last Songs – Barbara Bonney & Malcolm Martineau, 1999 Decca
  • Bonney, Fairest Isle – Academy of Ancient Music/Barbara Bonney/Christopher Hogwood/Jacob Heringman, 2000 Decca
  • American Songs, André Previn & Barbara Bonney – 1997 Decca
  • The Radiant Voice of Barbara Bonney – 2001 Decca
  • Bonney, Im Chambre séparée: The Operetta Album – Barbara Bonney & Ronald Schneider, 2003 Decca
  • Bonney, Diamonds in the Snow – Antonio Pappano & Barbara Bonney, 1999 Decca

(край на цитата)

Нямам сведения дали Барбара Боней е имала общи изяви с български певци. В горната дискография няма такива имена.

Нека днес на 14 април 2021 г. пожелаем по случай навършване на 65 години добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи на Барбара Боней, преди всичко в музикалната педагогика.

……………….

Изпълнение на Барбара Боней:

Barbara Bonney “Where Dreams Are Born” John Williams

Where Dreams Are Born is my special tribute to distinguished lyric soprano Barbara Bonney. Henry David Thoreau said “Our truest life is when we are in dreams awake.” Ms Bonney dream or aspiration in life was to be a Music Therapist. I believe that she has realized her dream by effectually combining her singing career with her love of teaching. These two aspects of her life are naturally and inextricably linked together like inhaling and exhaling. For over thirty years Barbara’s innate ability to make people feel good through her singing and teaching are the purest forms of Music Therapy. She has set up her own company SingerSupport & The Bonney Foundation to promote musical integrity and a positive approach to the singing profession. Barbaras life has come full circle. She is currently a University Professor at the Mozarteum in Salzburg where she was a student of lieder. As you listen to Barbara’s radiant voice, see the engaging warmth of her personality you will see that she is not only living her dream but she is also sharing her dream.

´´´´´´

Изпълнение на Барбара Боней:

Barbara Bonney: Ave Maria by Schubert

Barbara Bonney, soprano / Geoffrey Parsons, piano 1994

……

Изпълнение на Барбара Боней:

RECITAL BARBARA BONNEY (2000-2001)

“Oh! Quand je dors de Franz Liszt / Victor Hugo Barbara Bonney (soprano) Malcolm Martineau (piano)

´´´´

Изпълнение на Барбара Боней:

Barbara Bonney ‘The Search for the Blue Fairy’ John Williams

……

Изпълнение на Барбара Боней:

BARBARA BONNEY ~ Mozart’s “Laudate Dominum” K. 339 ~ improved HD AUDIO

ORIGINAL PITCH ~ Trevor Pinnock / English Concert and Choir Could Mozart’s Laudate Dominum from “Vespare Soleness de Confessore be more beautifully sung than in this version with Barbara Bonney and The English Concert conducted by Trevor Pinnock

https://www.youtube.com/watch?v=VgoBDAZX4gI

´´´´´´

Изпълнение на Барбара Боней:

Music from “A.I. Artificial Intelligence” composed by John Williams. Vocal solo by soprano Barbara Bonney.

……

Майсторски клас на Барбара Боней:

Barbara Bonney’s Masterclass for Amateur Singers / Masterclass s B.Bonney pro zpěváky-amatéry ČES

https://www.youtube.com/watch?v=fbb4MUnwY-c

……………………