Тенорът Димитър Дамянов, роден на вчерашния ден преди 84 години
„Димитър Дамянов е „най-драматичният тенор сред плеядата тенори на моето време“
(думи на проф. Христо Бръмбаров, вокален педагог на Дамянов)
„ (…) Драматичният тенор Димитър Дамянов вече постигна голяма известност. Той е певец с редки гласови качества. Според взискателните виенски критици, Дамянов притежава „блестящ и типичен драматичен теноров глас с голям обем и изключителна красота, които придават на неговите интерпретации чар и особена стойност“
(коментар за гласовите възможности на Димитър Дамянов)
Драги приятели на оперната музика, вчера на 24 януари 2023 г. имаше рожден ден не само певицата Благовеста Карнобатлова, но и един български тенор, който също е роден на тази дата, но в друга година. Това е великолепният героичен тенор Димитър Дамянов, който се помина през 1996 г. и е имал общи изяви с Благовеста Карнобатлова, когато двамата са били солисти в Софийската държавна опера преди много години. Даже в статията ми вчера за нея аз публикувах накрая една тяхна обща снимка от участие в операта „Турандот“ от Пучини, в която той играе в ролята на Калаф, а тя е Лиу.
Не исках в един ден да пиша две статии, поради което отложих тая за Димитър Дамянов за днес – 25 януари.
Фактически днес пиша статия за него за първи път. Не че името на Димитър Дамянов не е познато в България, напротив, той е учил вокално изкуство там, бил е солист преди всичко в Софийската и Варненска опери, но после заминава за чужбина, специално за Словения, където редица години е един от първите солисти в Оперния театър в Любляна. В тия години – началото на 70-те, той има първите си големи успехи в София и е можел положително да продължи успешната си кариера там, но при посещение на импресарио от Словения получава хубава възможност да пее в Оперния театър в Любляна и той заминава за там, оставайки до края на живота си през 1996 г. там, но редица години преди това има изяви и в Софийската опера.
Нека още в началото на статията цитирам една критика за него, написана от проф. Владимир Франтар в текста към грамофонна плоча с негови оперни изпълнения:
„ (…) Скоро след първото му изпълнение става ясно, че Дамянов е певец с достатъчни гласови възможности, за да овладее репертоара на своите образци, гигантите между българските тенори – Димитър Узунов и Никола Николов. С голям ентусиазъм младият тенор създава най-трудните и най-взискателните роли от репертоара на драматичния тенор. В допълнение към изпълнението на Рудолф и Калаф, той скоро става третият Момчил в едноименната опера на Любомир Пипков. Операта „Момчил“ с Дамянов в главната роля е изцяло възпроизведена в три плочи от „Балкантон“, а този запис позволява на слушателите напълно да почувстват цялото великолепие на младия, но голям певец.
Неизбежно вратите на другите европейски опери не остават затворени за артист от такива измерения. Дамянов обиколи по-голямата част от Европа, като пя на най-големите сцени в Италия, Швейцария, Испания, Австрия, Холандия, Люксембург, ГФР, Франция, СССР, Унгария и Югославия, където от няколко години редовно е ангажиран от Люблянската опера и същевременно гостува в най-големите опери на Югославия, предимно в Белград. Всичките му участия като гост получиха най-хубавите възможни отзиви. Вестник „Ултима Ора“ в Палма ди Майорка писа: „Между младите артисти от ансамбъла на Софийската опера, които чухме вчера, тенорът Димитър Дамянов в ролята на Калаф е достоен да бъде отбелязан. Певецът може да се гордее с прекрасната дикция и истинската музикална дарба. Неговият глас е с изключителна яркост, особено блестящ във височините; той пее от сърце и с много чувство“.
(край на цитата)
Димитър Дамянов е имал огромен репертоар, изработен в годините в България, но после и в Словения, като ролите на Калаф в „Турандот“ и Отело в едноименната опера на Верди са едни от най-големите му постижения в този репертоар. Специално за ролята на Отело тия дни получих от неговата сестра Магдалена Иванова следната ценна информация:
„ (…) На 31 януари 1993 г. брат ми е поканен в град Варезе в Италия на концерт в чест на тенора Франческо Таманьо, който е бил най-добрият изпълнител на Отело. Джузепе Верди е написал ролята специално за неговия глас. Познавайки изпълнението на брат ми като най-добрия Отело в тия години, Димитър е поканен във Варезе да участва в този концерт и тогава получава възпоменателен плакет в знак на признание – беше голяма емоция за него и за всички нас … Пращам ви две снимки на този плакет – Франческо Таманьо се е поминал във Варезе.
Сърдечен поздрав: Магдалена Иванова“.
(край на цитата)
Не съм писал досега статия за Франческо Таманьо, поради което ще дам кратки биографични данни за него:
Франческо Таманьо (Francesco Tamagno), роден на 28 декември 1850 г. в Торино, Кралство Сардиния, починал на 31 август 1905 г. във Варезе, Кралство Италия, е италиански оперен певец, тенор.
Таманьо първоначално работи като занаятчия. Имал е много мощен тенор, което го прави идеален за драматични роли. През 1874 г. той спонтанно трябва да поеме главната роля в операта „Poliuto“ от Гаетано Доницети.
За него Джузепе Верди първо пише теноровата партия в преработената версия на „Симон Боканегра“. По-късно той го предвижда за главната роля в своята опера „Отело“, след като Верди първоначално предпочита Джовани Батиста де Негри за тази роля. Таманьо притежава брилянтни височини, докато де Негри отговаря повече на днешните веристични вокални идеи. Той също пее „Танхойзер“ от Вагнер.
Франческо Таманьо най-накрая пее при премиерата на „Отело“ на 5 февруари 1887 г. в Миланската Скала, като спектакъла има огромен успех. Де Негри и Таманьо еднакво празнуват триумфи в тази роля като Отело през следващите години. Верди не е композирал „Отело“ за нито един певец, макар че и двамата са били предпочитани от него.
През 1902 г. Франческо Таманьо се оттегля от сцената, умира на 31 август 1905 г. във Варезе.
Джовани Батиста де Негри (Giovanni Battista De Negri), роден на 30 юли 1851 г., починал на 3 април 1924 г., е италиански оперен тенор, известен най-вече с превъплъщението си в главните роли в „Танхойзер“ на Вагнер и „Отело“ на Верди. През 1895 г. създава главната роля в „Guglielmo Ratcliff“ на Маскани.
Де Негри е роден в Алесандрия, град в региона Пиемонт в Италия. През 1873 г. започва да учи пеене, първо в родния си град при Карло Гуаско, а след това в Милано при Луиджия Абадия. Дебютира в „Teatro Sociale“ в Бергамо на 26 декември 1876 г. в операта „Diana di Chaverny“ на Филипо Санджорджи и се появява там следващия месец с голямо признание в главната роля на „Poliuto“ от Доницети.
(край на справките за Таманьо и Де Негри)
По-късно ще се спра на подробности за други роли, но още сега нека подчертая, че е имало периоди от време, когато Димитър Дамянов е блестял като Калаф и Отело, и то на различни оперни сцени. Не случайно през 1993 г., когато той е на работа в Любляна, е бил поканен от ръководството на Софийската опера да гостува там при подготовка на нова продукция на „Турандот“, където да сподели големия си опит в тази опера. По време на репетиции на сцената, където е бил и той, става нещастие – събарят се декори и по някакво стълбище той се свлича надолу, като в дъното уврежда поради натъртване някои вътрешни органи. Следва веднага преглед при лекар, но на пръв поглед няма особени увреждания. После, след като Дамянов си отива в Любляна и наново е при специалисти, се оказва, че черния му дроб има сериозни увреждания.
Следват нови прегледи, налага се операция и така Димитър Дамянов дълго време е със здравословни проблеми, като въпреки това продължава да има сценични изяви в Любляна, където е незаменим солист. Накрая се оказва при лекарски преглед, след като повече на може да играе поради силните болки, че е заболял от рак.
Жалко, три години след нещастието в София, на 1 юни 1996 г. завършва в Любляна живота на този високо талантлив и добър по характер човек, за когото словенската публика е давала особено високи оценки и много го е ценяла.
В едно съобщение веднага след смъртта му в словенска медия пише следното:
© STA, 1996
Slovenija svet gospodarstvo šport kultura zanimivosti
Umrl tenorist Dimitrij Damjanov
Ljubljana, 2. junija 1996 – OPERA / DAMJANOV / SMRT
V soboto zvečer je umrl tenorist Dimitrij Damjanov, dolgoletni solist Opere Slovenskega narodnega gledališča. Celotna novica je dostopna le naročnikom.
(край на цитата)
Превод:
© STA, 1996
Словения / световна икономика / спорт / култура / атракции
Почина тенорът Димитрий Дамянов
Любляна, 2 юни 1996 г. – ОПЕРА / ДАМЯНОВ / СМЪРТ
Тенорът Димитър Дамянов, дългогодишен солист в оперния ансамбъл на Словенския национален театър, почина в събота вечерта.
Цялата новина е достъпна само за абонати.
(край на превода)
Не случайно на погребението на Димитър Дамянов (там са го наричали Димитрий Дамянов) няколко дни по-късно е имало хиляди почитатели при съответното опело и процесия.
Години по-късно моят ФБ-приятел в Любляна – оперният певец Жечо Христов пише в профила си във ФБ – на 2 март 2017 г.:
DIMITRIJ DAMJANOV – NESUN DORMA
На погребението му в Любляна е присъствала толкова много публика, като че ли се е провеждал митинг на управляваща политическа партия !!!
А дали в България все още си спомнят за него ?
(край на цитата)
На това съобщение във ФБ реагират редица личности:
Lubov Kotlenko, Mariana Zvetkova und 24 weitere Personen
Kommentare:
Sarkis Bahdasaryan – Велик тенор Жечо, пял съм с него АИДА, МОМЧИЛ !
Adriana Stamenova Porta – Prekrasen tenor, cuden glas, tembar, mnogo dobar, iskren kato covek i vecno sasmian. Bog da go prosti, svetla mu pamet!!! As sam piala sas nego spektakli sas goliam uspeh vav Opera Nazionale Sofia!!! Ne moje da ne si spomniat, a moje bi i niakoi da ne iskat da si spomniat! Savisi???
Аделаида Якимова – НЯМАМ ДУМИ
(край на коментарите)
Интересни коментари, особено този на певицата в Италия Адриана Стаменова-Порта, с която съм от редица години добър ФБ-приятел. Само какво пише тя:
„ (…) Прекрасен тенор, чуден глас, тембър, много добър, искрен като човек и вечно засмян. Бог да го прости, светла му памет! Аз съм пяла с него спектакли с голям успех в Софийската народна опера. Не може там да не си спомнят, а може би и някои да не искат да си спомнят! Завист?“
(край на цитата)
Лично аз не вярвам толкова в това, Димитър Дамянов да е имал много завистници, той е бил човек с прекрасен характер, не става въпрос само за музикалния му талант. След като е получил по-добра оферта от Любляна, защо да не отиде? Той не е единствен, в толкова много статии аз писах за български оперни артисти, които са работили и работят и сега в бивша Югославия, като: Златомира Николова, Венета Янева-Ивелич, Стоян Стоянов, Петя Иванова, Ирена Петкова, Валентин Енчев и десетки други.
След тази малък увод ще се спра на биографични данни и дейност на тенора Димитър Дамянов. Такива данни има както на български, така и на словенски езици. Ще приложа данни и на двата езика.
На български език до сега няма Уикипедия-страница за Димитър Дамянов – отделни сведения са дадени на различни места. Цитирам първо такива, изложени в статия на портал „Дарик“ Враца във връзка с публикация относно изложба във Враца през 2014 г., посветена на него:
Димитър Димитров (моя бележка Б.К.: често като презиме на Дамянов се дава фамилно име Димитров) е роден на 24.01.1939 г. в с.Тлачене. Кариерата му е свързана с имената на проф. Георги Златев – Черкин и проф. Христо Бръмбаров.
Димитров дебютира във Варненската опера през 1966 г. и до 1971 г. пее в Софийската опера. През 1972 г. е поканен от диригента на Люблянската държавна опера, Словения и в продължение на 35 години остава солист на операта. В богатия репертоар на тенора Димитър Венциславов Димитров се включват произведения на Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Модест Мусоргски, Пьотр Чайковски, Руджеро Леонкавало, Жорж Бизе и др. В част от изпълненията той пее с български и световно известни певци: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова – Синтова, Бригите Фасбаендер, Радмила Бакочевич, под диригенството на Дейвид Колман и др.
През 1972 г. той записва първата си грамофонна плоча – ролята на Момчил от едноименната опера на Любомир Пипков. През 1978 г. издава самостоятелна плоча с различни изпълнения, претърпяла 6 издания. На следващата година, в ролята на Дмитрий от операта „Борис Годунов”, записват с Никола Гюзелев плоча, продуцирана от фирма „Хармония мунди”, Париж. Плочата получава годишната награда „Гран при” на Париж. Последната му плоча е издадена през 1985 г. от фирма „Монд”, отново в Париж, с участието и на Гена Димитрова в операта „Турандот”.
След преждевременната му смърт, на 01.06.1996 г. сестра му Магдалена Иванова издава диск с негови записи.
(край на цитата)
По отношение на плочата от 1978 г. с отделни изпълнения на Димитър Дамянов мога да цитирам отделните арии в плочата (след края на тази статия ще дам линк към записи в Ю Тюб на тия арии, за да се слушат):
In Memoriam Dimitrij Damjanov
1. G.Bizet – Carmen – La fleur que tu m’avais jeete ( 0 3 ‘ 40 )
2. A.Ponchieli – La Gioconda – aria Enzo – Cielo e mar ( 08′ 25 )
3. G.Verdi – Aida – aria Radamesa ( 13′ 05 )
4. R. Leoncavallo – Pagliacci – aria Vesti la giubba ( 16′ 40 )
5. U. Giordano – Andrea Chenier – Improviso ( 21′ 40 )
6. U. Giordano – Andrea Chenier – Come un bel di maggio ( 24′ 30 )
7. G. Puccini – Manon Lescaut – Donna non vidi mai ( 27′ 20 )
8. G. Puccini – Turandot – Non piangere Liu ( 30′ 00 )
9. G. Puccini – Turandot – Nessun dorma ( 33′ 10 – 1’02 )
10-15 G. Verdi – Un ballo in maschera ( Ricardo )
(край на цитата)
Ето и линка към Ю Тюб:
Цитирам още подробности по отношение на тази плоча:
Плоча с изпълнения на Димитър Дамянов:
Ария на Калаф из 1-во д. на оп. “Турандот”, Ария на Калаф из 3-то д. на оп. “Турандот”, Ария на Каварадоси из 1-во д. на оп. “Тоска”, Ария на Каварадоси из 3 д. на оп. “Тоска”, Ария на Рудолф из оп. “Бохема” (Пучини), Ария на Енцо из оп. “Джиоконда” (Понкиели), Ария на Шение из 1-во д. на оп. “Андре Шение”, Ария на Шение из 4 д. на оп. “Андре Шение” (Джордано), Ария на Канио из 1-во д. на оп. “Палячи”, Ария на Канио из 2-ро д. на оп. “Палячи” (Леонкавало), Ария на Радамес из оп. “Аида” (Верди). Съпровожда СОКТР, диригент Иван Маринов.
(край на цитата)
Текст към грамофонната плоча със записи на оперни арии в изпълнение на Димитър Дамянов:
„ (…) Сега, когато и българската опера очевидно е завладяна от едно ново поколение, на сцената се появиха, както в страната, така и в чужбина, редица талантливи певци, обещаващи успех дори и в най-големите световни опери. Между първите и най-добрите от тях, драматичният тенор Димитър Дамянов вече постигна голяма известност. Димитър Дамянов е певец с редки гласови качества. Според взискателните виенски критици, той притежава „блестящ и типичен драматичен теноров глас с голям обем и изключителна красота, които придават на неговите интерпретации чар и особена стойност“.
Скоро след първото му изпълнение става ясно, че Дамянов е певец с достатъчни гласови възможности, за да овладее репертоара на своите образци, гигантите между българските тенори – Димитър Узунов и Никола Николов. С голям ентусиазъм младият тенор създава най-трудните и най-взискателните роли от репертоара на драматичния тенор. В допълнение към изпълнението на Рудолф и Калаф, той скоро става третият Момчил в едноименната опера на Любомир Пипков. Операта „Момчил“ с Дамянов в главната роля е изцяло възпроизведена в три плочи от „Балкантон“, а този запис позволява на слушателите напълно да почувстват цялото великолепие на младия, но голям певец.
Неизбежно вратите на другите европейски опери не остават затворени за артист от такива измерения. Дамянов обиколи по-голямата част от Европа, като пя на най-големите сцени в Италия, Швейцария, Испания, Австрия, Холандия, Люксембург, ГФР, Франция, СССР, Унгария и Югославия, където от няколко години редовно е ангажиран от Люблянската опера и същевременно гостува в най-големите опери на Югославия, предимно в Белград. Всичките му участия като гост получиха най-хубавите възможни отзиви. Вестник „Ултима Ора“ в Палма ди Майорка писа: „Между младите артисти от ансамбъла на Софийската опера, които чухме вчера, тенорът Димитър Дамянов в ролята на Калаф е достоен да бъде отбелязан. Певецът може да се гордее с прекрасната дикция и истинската музикална дарба. Неговият глас е с изключителна яркост, особено блестящ във височините; той пее от сърце и с много чувство“.
Виенският вестник „Фолксщиме“ каза, че „тенорът Димитър Дамянов изпълни ролята на „лъже Дмитрий“ с волумен глас, характеризиращ се с метален тембър и голяма сигурност във високия регистър“, а „Нойес Фолксблат“ заяви: „Гласово Гюзелев е идеалният Борис. Освен него Димитър Дамянов даде най-доброто изпълнение на представлението“.
Също така трябва да се спомене, че през февруари 1976 г. Дамянов отново спечели възторзите на виенската публика и критици, когато във Виенската държавна опера изпълни ролята на Каварадоси от „Тоска“ с толкова жар, че публиката накрая го награди с неспирни аплодисменти, а на следващия ден критиците заявиха, че „е отворен пътя за една нова българска оперна звезда“.
Всеки който е малко запознат със сегашното състояние в международните оперни сцени, ще се съгласи, че Калаф на Дамянов е един от най-добрите в момента; също така Дамянов представя един отличен Дон Хосе, убедителен Манрико, завладяващ Канио, един изцяло изработен Дмитрий, един благороден Рудолф и триумфален Радамес, както и пламенен темпераментен Дик Джонсон, а да не забравим Герман в „Дама Пика“, една от неговите най-добри и най-изразителни роли, образ, в който певческата и актьорска зрялост се съчетават с моменти на демонична страст. Отело на Верди е единствената роля, която още не е овладял, но скоро зрелостта на Дамянов като певец и актьор ще постигне и тази победа.
В своя първи, записан на плоча рецитал, Дамянов представя някои от най-хубавите арии от италианския си репертоар. Много рядко един тенор избира по две от най-трудните арии из оперите „Андре Шение“, „Тоска“, „Турандот“ и „Палячи“; към тях Дамянов прибавя романсите на Енцо от „Джоконда“ и Радамес от „Аида“, както и арията на Рудолф от „Бохеми“.
Проф. Владимир Франтар
(край на допълненията по отношение на плочата със записи на арии, изпълнени от Димитър Дамянов)
Цитирам една кратка биографична информация за Димитър Дамянов на словенски език, после с мой превод:
Портал във ФБ „Prvo Slovensko Pevsko Društvo LIRA Kamnik“
24.07.2017
Tenorist DIMITRIJ DAMJANOV je diplomiral na Visoki glasbeni šoli v Sofiji, potem pa nastopal v operah v Varni in Sofiji. Leta 1972 je postal član ansambla ljubljanske Opere, ob tem pa je še naprej prepeval v rodni Bolgariji. Nastopal je tudi na drugih evropskih opernih odrih. Jeseni leta 1991 so ga v Londonu pred nastopom v Albert Hallu predstavili kot “prvega tenorista Slovenskega narodnega gledališča v Ljubljani”. Kot junaški tenor je nastopal v velikih vlogah, največ priznanj pa je dobil za vloge Cavaradossija, Otella in Radamesa. Rodil se je na današnji dan leta 1940 v kraju Tlačene v Bolgariji.
(край на цитата)
Превод:
Димитър Дамянов завършва Музикалната академия в София, след което се изявява в оперните театри във Варна и София. През 1972 г. става член на ансамбъла на Люблянската опера, като продължава да пее в родната България. Играл е и на други европейски оперни сцени. През есента на 1991 г. той е представен в Лондон преди представление в „Албърт Хол“ като “Главен певец – тенор на Люблянската опера”. Като драматичен тенор той има големи изяви и получава най-голямо признание за ролите на Каварадоси, Отело и Радамес. Роден е на днешната дата – 24 юли 1940 г. в село Тлачене, България. …
(край на превода)
В това съобщение от 24 юли 2017 г. в оригинал на словенски език има грешка в края му: Димитър Димитров е роден на 24.01.1939 г. в с. Тлачене, а не на 24 юли 1940 г. (Моя бележка – БК.: Често импресарии и агенти променят истинските рождени дати и години на някои артисти!). За тази дата става дума и в официална информация от 15 октомври 2014 на Радио „Дарик“ във Враца по отношение на изложба, посветена на световно известният тенор. Тази изложба включва фотодокументални материали и оригинални експонати от фонда на музея. Димитър Димитров е роден на 24.01.1939 г. в с. Тлачене. Кариерата му е свързана с имената на проф. Георги Златев – Черкин и проф. Христо Бръмбаров. Димитров дебютира във Варненската опера през 1966 г. и до 1971 г. пее в Софийската опера. През 1972 г. е поканен от диригента на Люблянската държавна опера, Словения и в продължение на 35 години остава солист на операта.
Няколко думи за село Тлачене:
„Тла̀чене е село в Северозападна България, разположено в община Бяла Слатина, област Враца. Намира се на 20 км югозападно от Бяла Слатина, в силно пресечена местност, богата на извори. Землището му граничи на изток със селата Враняк и Габаре, на юг – със селата Върбица и Вировско, на запад – със село Буковец, и на север – със село Комарево“.
(край на цитата)
По отношение на детските години на Димитър Дамянов и на сестра му Магдалена Иванова в Тлачене, тия дни тя ми съобщи в редица разговори различни подробности както относно неговата знаменита кариера в България и в чужбина, така и някои подробности от семейния живот на цялата им фамилия. Майка им е била по рождение музикална жена – пяла е народни песни и е имала много хубав глас. Бащата е свирил на устна хармоника и те като деца са израснали в музикална обстановка, макар и на село. Както Димитър, така и Магдалена имат хубави гласове – природни поставени. След като той заминава да учи в Музикалната академия в София и после развива възходяща кариера на оперен певец, семейството напуска Тлачене и отива в София, където родителите работят на различни места, а Магдалена учи за лаборантка, известно време после е била такава в завода в Кремиковци, където е хористка в съответния работнически самодеен хор. В София обучава гласа си при педагожка в Музикалния театър „Стефан Македонски“, където постъпва след конкурс в хора на театъра и редица години участва в различни оперетни продукции, също и в малки роли.
В това време нейният брат Димитър Дамянов изгражда забележителна оперна кариера в Софийската народна опера и често гостува и в чужбина. Забележително е неговото участие в един спектакъл на „Тоска“ във Виенската опера през февруари 1976 г., където се налага спешно да замести в трето действие тенора Владимир Атлантов в ролята на Каварадоси, който има гласови проблеми още във второ действие. За подробности по тази случай по-късно ще дам известни данни. Тук искам само да подчертая, че Димитър Дамянов се справя блестящо до края на спектакъла, спасява същия от прекъсване и провал, и това е дълбоко уважено от управлението на Виенската опера, която му връчва след това възпоменателен орден (аз имам снимка на този орден, която ще покажа в края на статията).
Интересното тук е и това, че от управлението на Виенската опера са се заинтересували за негови битови проблеми, вероятно те са имали планове да го канят за други спектакли. Когато той казал, че цялото семейство (става въпрос за родителите и за сестра му, че живеят в малко неудобно жилище в София), дирекцията на оперния театър изпраща молба до Община София да му се съдейства в намиране на подходящо жилище – той е забележителен певец и трябва да има съответни условия за работа.
Финала е интересен – в София са погледнали сериозно на въпроса и веднага са отпуснали на цялото семейство хубав апартамент в центъра на града, където всички после са имали добри условия за дейност и нормален живот.
В тия наши разговори с Магдалена Иванова през последните дни, тя ми разказа и редица други интересни моменти от живота на семейството и от тоя на брат й. Тя живее постоянно в Любляна, след като преди това – по време на кариерата на брат си е била дълги години певица в оперния хор на театъра, където се е пенсионирала преди известно време.
Лично аз от редица години получавам сведения за тенора Димитър Дамянов от мои приятели и читатели във ФБ. Така на 4 февруари 2020 г. получих следното съобщение от Лили Панова от Варна:
„Здравейте, приятно ми е да се запознаем! Често срещам Вашето име във ФБ, чела съм Вашите публикации за нашите Велики оперни певци от близкото и далечно минало и много ме впечатлиха (някои постове чрез Радка Лингорова). Сега за Димитър Дамянов – той гостува един единствен път във Варненската опера в “Отело” от Верди. Дълго време никъде не беше поставяна тази опера, поради липса на тенор, който да изпълни партията. Радка Лингорова, която е приятелка на сестрата на Дамянов (също оперна певица) пееше тук и мисля, че тя уреди гастрола чрез сестра му. Той беше солист на Операта в Любляна. Беше прекрасно изпълнение – гласът му се лееше като вода, буйна, преливаща спокойно и отново буйно прескачаща препятствия и разливаща се тихо и спокойно… И сега го помня (след представлението се запознах с него – беше много общителен и приятен човек, знаеше си цената, но не го изтъкваше).
(край на цитата)
На това мило писмо аз отговорих:
„ (…) Благодаря Ви драга Лили, много се зарадвах… Бъдете здрава и щастлива …“
(край на цитата)
Писмо от Радка Лингорова на 18 ноември 2018 г.:
„Здравей Боре, книгата е при мен, инфо за Митко може да ти даде сестра му, ако желаеш. Има също в книгата “Български певци във Виенска опера”. Там замества Доминго по време на спектакъл, където е зрител. Мисля че в „Тоска“. Ели може би знае повече. В нета има материал от музея във Враца, където той е представен, но там е Димитър Димитров, грешна фамилия. Обещаха да го коригират. Поздрав“.
(край на цитата)
Що се отнася до тази книга на Марин Бончев от 2012 г. със заглавие „Великите тенори на България“, там на страниците от 102 до 110 има голяма статия за Димитър Дамянов, която е много ценна, защото съдържа редица конкретни данни за него, които не са дадени другаде. Аз имам тази книга и ще цитирам цялата статия:
„Димитър Дамянов притежава изключително очарование и почти детско излъчване. Винаги е добронамерен, усмихнат, сърдечен и по детски наивен. Никога не казва лоша дума за колега. Той носи селското като момче от село, в добрия смисъл на думата, и никога не се стреми да изтъкне успехите си или участията по най-бележитите концертни и оперни подиуми. Просто притежава вродена скромност и естественост и в разговорите, и на сцената. В живота и в творчеството си се ръководи от Божията премъдрост, ходи в храма, пали свещи, дори пости, почита родителите си. В най-добрите години от кариерата си ремонтира църквата на своето село, дори вика художник да реставрира и изрисува икони и благодари на Бог и за хубавото, и за лошото, което е получил в живота.
По време на кризата в България пристига натоварен с дрехи, събрани от приятели в Любляна, и ги раздава на бедни и нуждаещи се приятели, без да очаква дори едно благодаря. Всичко върши добросърдечно, искрено и богоугодно.
Димитър Дамянов е възпитаник на Музикалната академия в София. Ученик е на проф. Христо Бръмбаров – вокален педагог на величия като Димитър Узунов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Галина Савова, Стоян Попов … Вокалният педагог го характеризира с думите „най-драматичният тенор сред плеядата тенори на моето време“.
Веднага след дипломирането си той е ангажиран с договор в Русенската държавна опера. Неговите изяви на дунавската сцена в опери на Пучини и Верди правят впечатление на дирекцията на Софийската опера, но неговият драматичен глас е правъзнесен и желан най-вече за ролята на Момчил от едноименната опера на Любомир Пипков. Ролята се изпълнява от Димитър Узунов, но той прави своята голяма международна кариера и почти непрекъснато отсъства от репертоара на Софийския театър. По същото време и другият тенор – Никола Николов, е ангажиран за сцените на „Ковънт Гардън“ и Виенската държавна опера. Единственият драматичен тенор е Борис Маринов, който е претоварен с по 4-5 представления на седмица, сред които и „Отело“ на Верди.
Постановката на операта „Момчил“ има своя голям успех, още повече че се изпълнява от най-новото и младо попълнение на театъра, певци като Юлия Винер, Александрина Милчева, Стоян Попов и естествено, Димитър Дамянов. С тези певци под диригентството на Иван Маринов е направен и запис за грамофонна плоча.
Най-силно впечатление младият певец прави с изявата си като Радамес от „Аида“ на Верди. Той стои мъжествен, величествен и силен на сцената и се превръща в любимец на мнозина от почитателите на оперното изкуство.
Същото се получава и в новата роля, и то от българския оперен репертоар. Това е постановката на операта „Саламбо“ от Веселин Стоянов, в партньорство с двете най-добри мецосопрани на театъра – Александрина Милчева и Христина Ангелакова, отново под диригентството на Иван Маринов.
Дирекцията на театъра и лично главният диригент Асен Найденов предприемат нови и нови постановки с негово участие. Една от най-ярките му изяви е Калаф от „Турандот“ на Пучини с режисьор Емил Бошнаков. Включен е и в така наречения руски репертоар за износ в операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски.
С роли от „Борис Годунов“, „Турандот“, „Набуко“ … Димитър Дамянов пътува на турнетата на първия български театър из Европа и прави добро впечатление на публика и импресарии.
На едно от представленията на „Турандот“ директорът на Операта в град Любляна, бивша Югославия, през 1974 г. кани българина за първи тенор. Димитър Дамянов подписва особен договор. Той поема длъжността първи солист на операта в Любляна и едновременно запазва членството си на водещ тенор в Софийската опера, разбира се, със съгласието на Дирекцията и главния диригент Асен Найденов.
На сцените в София и Любляна Димитър Дамянов разширява репертоара и включва своите младежки мечти да пее „Селска чест“ на Маскани и „Палячи“ на Леонкавало, и то в един ден, както и ролите на Манрико от „Трубадур“ на Верди. Най-голямо напрежение, но и радост му носи ролята на Отело от едноименната опера на Верди. Възниква обаче едно неудобство: в Любляна е длъжен да пее на словенски, на Софийска сцена – на български, а при гостуванията в други страни – на оригиналния език на творбата. Това води до огромно напрежение и направо хабене на сили и умения, докато и двата театъра не решават всичко да се пее на оригиналния език.
Най-голям успех в Любляна Димитър Дамянов постига в операта „Еро от оня свят“ на Готовац. Появята му в „Манон Леско“ на Пучини – ролята на Ренато де Грийо, го превръща във всеобщ любимец. За публиката в Любляна Митко, както го наричат приятели и почитатели, е единствено словенски певец и словенец по народност. Той е обичан в Словения така, както Никола Николов е обичан в България.
Наложил името си активно и авторитетно в музикалния живот на Словения, той успява да привлече мнозина български певци, членове на колектива на Софийската опера, като Юлия Винер, Стефан Еленков, Николай Стоилов, Сабин Марков, Стоян Попов, които обогатяват репертоара на словенския театър и вливат българска кръв в представленията. За жалост мнозина от гостувалите в Любляна по инициатива на Дамянов се отнасят с пренебрежение и недоброжелателно към своя колега, често наричайки го „селянин“ или „недодялан селянин“. Той обаче не е такъв; има патриархално възпитание и притежава чувство за справедливост и честност.
В своя живот познавах две велики селянки в най-добрия смисъл: Люба Велич – примадона на Виенската държавна опера, „Ковънт Гардън“ – Лондон и Метрополитън – Ню Йорк, и Гена Димитрова – примадона на Ла Скала, Метрополитън опера и „Ковънт Гардън“. И двете се гордееха, че са селянки: първата от Славяново, втората от Беглеж. Люба Величкова е истинска примадона на сцената и в живота, а Гена Димитрова е примадона само на сцената. И двете умеят да жънат, да връзват снопи, да доят крави и овце, дори да косят с коса тревата по ливадите и това ги запази като жени, велики не само за своето време, но и за бъдещите поколения. Такъв е и Димитър Дамянов, но малцина и днес, след неговата кончина, не могат да оценят голямата му добрина и опрощение.
В много материали и рецензии, поместени в пресата по онова време, като вестниците „Вечерни новини“ или „Отечествен фронт“, авторите на критики или бележки назовават певеца наследник на Никола Николов или наследник на Димитър Узунов. Истината е съвсем проста. Митко Дамянов определено е самобитен талант и глас със специфичен тембър – обемен, пробивен, плътен, силно напомнящ в някои вокали прочутия Марио дел Монако. Независимо от приликата може да бъде сравняван единствено със самия себе си.
Появата му на сцената на Щатсопер – Виена, идва като в приказките: Софийската национална опера гостува с целия си колектив във Виена с оперите „Борис Годунов“ и „Хованщина“. Два дни преди представленията в Щатсопер Димитър Дамянов и колеги сядат в една от ложите, за да слушат „Тоска“ на Пучини с участието на Владимир Атлантов в ролята на Каварадоси. Българските изпълнители добре познават руския певец, защото наскоро е станал носител на златен медал от Международния конкурс за млади оперни певци в София. Още в първо действие младият, но утвърден тенор усеща, че гласът му не е в ред, но продължава да пее. Във второ действие Атлантов просто замлъква и инспициентът пуска завесата. Зрителите в залата роптаят, а дирекцията е в паника. Тогава именитият български тенор Димитър Узунов, който е помощник-режисьор в Щатсопер, се сеща, че в една от ложите е тенор, който може да замести болния певец.
Узунов прегръща Димитър Дамянов и го моли да заеме мястото на Атлантов. Как да се откаже на Димитър Узунов, та нали той е кумирът, пътеводната звезда в кариерата на Дамянов.
В гримьорната обличат Дамянов с единствения костюм, който му е по мярка, тази на Лучано Павароти, пял премиерата на операта в Щатсопер. Третото действие с прочутата ария Дамянов изпява прочувствено и естествено смутено и дори тревожно, но публиката така е наелектризирана и въодушевена, че едва ли не го изкарва на бис. Дуетът с Тоска преминава развълнувано и драматично, защото самият певец е развълнуван и смутен. На финала певецът се покланя многократно и обира целия каймак на представлението, защото е истински герой. Бурно го аплодира и българската група от ложата, викайки „Браво, Митко!“.
Успехът при този случаен дебют през пролетта на 1976 г. донася покани за участия в постановката на „Борис Годунов“, още повече, че певецът пее ролята на Димитрий в колектива на Софийската опера по време на гостуването в Щатсопер. И отново Дамянов дублира Атлантов в ролята на Самозванеца.
Като първи тенор на операта в Любляна Димитър Дамянов пее по оперните театри и фестивали на цяла тогавашна Югославия. На сцената на Операта в Загреб се изявява през 1976 г. като Манрико от „Трубадур“. През 1985 и 1986 години пее в Риека в „Аида“ – Радамес, през 1986 г. пее Вердиевия „Набуко“ на „Дубровнишки летни тържества“, а със състава на Белградската опера пее Калаф от „Турандот“ на същия фестивал. През 1986 г. многократно гостува в Загреб в ролята на Измаил от „Набуко“, пее в „Триптихон“ от Бракович. На сцената на операта в Сплит изнася премиерата на „Палячи“ и пее в „Тоска“ с партньорка Синтия Хензел Ракич. Негови партньори са звездите на тогавашна Югославия Лиляна Молнар и Радмила Бакочевич.
В творческата биография на певеца трябва да се отбележат участията му в Нидерландия, Франция и Белгия, където пее с голям успех Радамес, Калаф и Канио. За свой най-голям успех певецът смята концертите си в „Алберт Хол“ – Лондон във Великобритания през 1993 и 1994 години. С Лондонската филхармония певецът изпълнява 10 оперни арии, но от 10 те стават 15, 16 заради бисовете и овациите на публиката, която не го пуска от сцената. Връх на тези вечери е изпълненито на арията на Калаф, която му донася френетичен успех и той я пее два пъти на бис. Такава е и съдбата на арията на Канио от „Палячи“ – „Не, полячо не съм“, изправила публиката, която тропа с крака и ръкопляска.
В началото на 1990 г. ръководството на Софийската опера отправя ултиматум към певеца (както дотогава често се е случвало) и Дамянов трябва да реши в кой театър ще остане на работа – в София или в Любляна. Певецът е засегнат от това „оскърбление“ – цитирам неговата дума, и решава да остане в Любляна.
В словенската столица той жъне успех след успех най-вече като Отело от едноименната опера на Верди. Той много обича ролята и я пее по сцените на цяла бивша Югославия, както и в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия и Австрия. С тази роля се утвърждава като един от най-ярките изпълнители на венецианския мавър. Музикалният критик Холберг пише за българския Отело: „ Драматичните тенори от години са рядкост по оперните сцени. Бележитите тенори, които пеят Херцога от „Риголето“ и Алфред от „Травиата“, се опитват да се справят с трудната партия и за учудване успявят доста добре, но без нужния гласов драматизъм. Точно певецът Димитър Дамянов прави Отело с гласа си, носещ названието хероичен тенор в истинския смисъл на думата, а и неговата мастита осанка, съперничеща на килограмите на Павароти, наистина впечатлява!“.
Трябва да признаем, че обръзът на Отело на Димитър Дамянов на българска сцена е своеобразно развитие на образа, показан преди години от Борис Маринов и Димитър Узунов. Този образ ще остане пример и за това, как един добряк по характер, незлоблив и приветлив човек като Дамянов, може, обличайки дрехите на венецианеца, да се превърне в истинска хала, вулкан от чувства и фантастична ревност, какъвто е Отело, и да грабне изцяло публиката в залата.
Едно от най-престижните представяния на певеца в България е концертното изпълнение на операта „Турандот“ в партньорство с Гена Димитрова по повод изявата на певицата в същата опера на сцената на Миланската Ла Скала под вещото диригентство на Борис Хинчев. Препълнената зала в НДК горещо аплодира не само Гена Димитрова, но и Димитър Дамянов и диригента Хинчев.
За постановката на „Турандот“ на софийска сцена през 1993 г. Димитър Дамянов е поканен за ролята на Калаф. Въодушевен от уважението към него, без да се обвърже с договор, той изнася повече от така наречените „черни репетиции“. Един инцидент, една небрежност довежда до фатален резултат. Тежък, незакрепен декор пада и го наранява в областта на черния дроб. Певецът смята, че е обикновено натъртване, но болките не спират. За награда на Дамянов не е дадено нито едно представление на „Турандот“. Певецът се прибира в Любляна разочарован и оскърбен. Завърнал се в града, където всички го обичат, той продължава да пее и да раздава таланта си. Докато един ден е заставен да спре. Болките в черния дроб стават нетърпими. Лекарската диагноза е категорична – рак. Странното е, че певецът, който е в своя апогей, пие много малко и избягва концентратите.
До последния му час в Любляна е неговата сестра, която е хористка в Операта. В деня на неговата смърт над сградата на Операта в словенската столица са спуснати траурни знамена. Изпращането в последния му път се превръща в истинско национално поклонение. Заглавията на словенските вестници изразяват почит и мъка: „Отиде си най-здравият стълб на Люблянската опера“; „Простихме се с най-бележития Отело на Европа“.
Софийската опера не отпечатва некролог за неговата кончина, а Димитър Дамянов цели двайсет години е редовен член на нейния колектив.
Българското музикознание е длъжник на този скромен, трудолюбив и никога не парадиращ с личността и името си певец. Той си отиде от света, вярващ в Бога и в операта“.
(край на цитата)
Намирам горното четиво за много полезно, защото до сега няма в медиите друга голяма публикация, посветена на тенора Димитър Дамянов. А поведението на Софийската опера, която изобщо не е издала поне един некролог след кончината на певеца, просто не е за дискутиране – няма сериозна оперна институция по света, която да допусне такова игнориране на артист, който повече от 20 години е бил водещ солист в състава й. Нямам думи!
Правилен е извода на Марин Бончев в края на статията му, че „българското музикознание е длъжник на този певец“. Поне аз не съм срещал до сега нещо по-обстойно и изчерпателно за Дамянов, някоя студия на музиколог, която да разгледа всички аспекти на неговата дейност – както в България, така и в чужбина. Както е известно, Марин Бончев е музикален журналист, той не е музиколог по професия, но е похвално, че се занимава с такива теми, още повече при липса на други източници относно даден музикален творец. Вярно е, Димитър Дамянов е бил доста години извън България. А какво от това, той е правил чрез изявите си по цяла Европа такава реклама на България като негова родина! Защо няма български музиколог, който да събере материалите за певеца и да напише една подробна монография за Дамянов, той вече не е сред живите повече от 25 години? При това неговата сестра Магдалена Иванова, с която се запознах „задочно“ само преди дни, е толкова добре запозната с всички подробности от живота и дейността на брат си, тя има великолепна памет и голям архив, който не трябва да остане неизползван!
Единствено в последно време – през 2022 г. БНР посвети предаване за Димитър Дамянов, за което ще пиша в края на моята статия.
В хода на тия мисли, искам тук да направя и една малка критика относно известни неточности в изложението на Марин Бончев. Магдалена Иванова ми сподели, че знае за тази книга на Бончев и също е установила такива неточности. Ние ги дискутирахме по телефона и аз съм длъжен да ги изложа, за да се знае точната истина. Ето за какво става въпрос:
Първо: църквата в родното село Тлачене не е реставрирана от Димитър Дамянов, той е имал намерение за това, но преждевременнат му смърт е осуетила плановете му. Били са закупени много материали, останали неизползвани. В крайна сметка и със съдействие на Магдалена Иванова частичен ремонт е извършен, тя е доставила хубави бои от чужбина, необходими за рисунките по стените и боядисването.
Второ: дрехите за помощ на нуждаещи се хора в България не са събирани от разни лица, а тя и брат й Димитър са ги купували от магазини в Словения и са ги пренасяли в България.
Трето: след като Димитър Дамянов завършва образованието си в Музикалната академия в София, той не постъпва в Русенската опера, това не е вярно, а във Варненската опера (така както аз писах в началото на моята статия). Той никога не е пял в „дунавския град“, както пише Марин Бончев.
Четвърто: на фаталния инцидент в София през 1993 г., при подготовката на „Турандот“, не е паднал тежък декор, който да увреди черния му дроб. Истината е, че е имало много декори и стълбища по сцената и Митко се е подхлъзнал при репетиция по едно стълбище и се е ударил лошо при последното стъпало. Той е имал тегло над 100 кгр и очевидно удара е бил с фатални последици.
(край на моите допълнения по статията на Марин Бончев)
Сега ще се спра на няколко публикации от октомври 2014 г. във връзка с изложба във Враца, свързана с живота и делото на Димитър Дамянов. Както писах в началото, името му тук е написано като Димитър Димитров.
Портал „Враца днес“
13.10.2014
Изложба „Непознатият тенор Димитър В. Димитров“
През октомври 2014 г. в Зала за временни и гостуващи изложби на РИМ – Враца бе открита изложба „Непознатият тенор Димитър Димитров”. Уредникът в отдел „Нова история” Ваня Колева намери ценна грамофонна плоча, която се съхранява във фонда на Некнижни издания в Столична библиотека – отдел „Изкуство” и е оперен рецитал на врачанския тенор Димитър Дамянов (известен като Димитър Димитров). При издирването й тя установи, че плочата на именития певец се намира само в Столична библиотека. Отделни арии бяха презаписани от колегите в отдела за да се представят в експонатите на изложбата.
Димитър Дамянов е известен с изпълнението на арии из опери на Пучини, Джордано, Леонкавало, Верди. Името му се нарежда с такива оперни тенори като Димитър Узунов и Никола Николов.
(край на цитата)
Портал „Дарик“ Враца
15 октомври 2014
Изложба „Непознатият тенор Димитър В. Димитров”
(Фото: Изложба „Непознатият тенор Димитър В. Димитров” / Дарик Враца)
Изложба, посветена на световно известният тенор Димитър Димитров ще бъде открита утре в РИМ Враца. Тя включва фотодокументални материали и оригинални експонати от фонда на музея. Димитър Димитров е роден на 24.01.1939 г. в с. Тлачене. Кариерата му е свързана с имената на проф. Георги Златев – Черкин и проф. Христо Бръмбаров. Димитров дебютира във Варненската опера през 1966 г. и до 1971 г. пее в Софийската опера. През 1972 г. е поканен от диригента на Люблянската държавна опера, Словения и в продължение на 35 години остава солист на операта.
В богатия репертоар на тенора Димитър Венциславов Димитров се включват произведения на Дж. Верди, Пучини, М. Мусоргски, П. Чайковски, Леонкавало, Ж. Бизе и др. В част от изпълненията той пее с български и световно известни певци: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова – Синтова, Бригите Фасбендер, Радмила Бакочевич, под диригенството на Дейвид Колман и др.
През 1972 г. той записва първата си грамофонна плоча – ролята на Момчил от едноименната опера на Любомир Пипков. През 1978 г. издава самостоятелна плоча с различни изпълнения, претърпяла 6 издания. На следващата година, в ролята на Дмитрий от операта „Борис Годунов”, записват с Никола Гюзелев плоча, продуцирана от фирма „Хармония мунди”, Париж. Плочата получава годишната награда „Гран при” на Париж. Последната му плоча е издадена през 1985 г. от фирма „Монд”, отново в Париж, с участието и на Гена Димитрова в операта „Турандот”. След преждевременната му смърт, на 01.06.1996 г. сестра му Магдалена Иванова издава диск с негови записи.
В изложбата в РИМ – Враца ще могат да се видят сценичен костюм на Димитър Димитров от операта „Дон Карлос”, както и аксесоари от други сценични костюми, фотоси от изпълнения в различни постановки, снимки на оперни театри, в които е пял тенорът Димитър Дамянов (някъде известен и с това име) и др.
Отделено е място и на дарителката на част от експонати – сестрата на Димитър Димитров – Магдалена В. Иванова, която и в момента работи в Люблянската опера, Словения.
(край на цитата)
Портал „Rimex TV“Враца
Изложба “Непознатият тенор Димитър В. Димитров”
21 октомври 2014 г.
Снимка: Ваня Желязкова – куратор на изложбата
Има само видео с линк: http://www.rmtv.bg/bg/izlozhba-nepoznatiyat-tenor-dimitar-v-dimitrov/
Това видео обаче не може да се намери …
(край на цитата)
През януари 2019 г. аз имах във ФБ интересен разговор с музиколожката д-р Ема Жунич, при който стана въпрос и за певеца Димитър Дамянов. Цитирам:
Разговор с д-р Ема Жунич в Стара Загора през 2019 г.
Борис: „Мила Ема, честита да е новата година и за теб! Познаваш ли такъв тенор, също с кариера в Словения и Хърватия – Димитър Дамянов (Митко), или често писан като Димитър Димитров? Проф. Боянка Арнаудова ми писа тия дни, че при моята статия за певците в бивша Югославия не съм го споменал, а той е бил не по-лош от Стоян Стоянов. Дали в тази книга от Хърватия има нещо и за него? Извинявай, дано не те смущавам, но ми е интересно, защото почти нищо няма за него в медиите!
Отговор: „Да, има. В раздел “Гостували певци, 1969-2006. Не е много, но има и сега ще го препратя:
“Любимият първи солист на Люблянската опера, тенорът Димитър Дамянов пее в Загреб през март и април 1976 в ролята на Манрико в „Трубадур“.
През октомври 1985 г. и януари 1986 г. в Риека пее Радамес. Със състава на Люблянската опера през 1986 г. гостува в ролята на Измаеле от Вердиевия „Набуко“ на “Дубровнишки летни тържества”, а със състава на Сръбския народен театър пее Калаф в Пучиниевата „Турандот“.
През октомври 1986 г. пее Измаеле и в Загреб. През декември с.г. на концерта на радиотелевизия “Загреб” пее в „Триптихон“ от Иван Брканович. Отново е в Загреб през ноември 1990 г. в ролята на Манрико.
През март 1992 г. пее Измаеле в Загреб.
Много повече Димитър Дамянов се харесва през май като Каварадоси на премиерата на „Тоска“ в Сплит. Заедно със Синтия Ханзел-Бакич и Валентин Енчев, под диригентството на Иво Липанович, е оценен във всекидневника “Свободна Далмация” така: “Димитър Дамянов в ролята на Марио Каварадоси не беше брилянтен, но имаше звездни мигове, особено в последното действие. Напълно успя да отклони значителните вокални трудности, които се появиха в първите сцени, и така все повече се приближи до онази степен на убедителност, която се изисква и каквато той може да даде. А това са местата, на които се идва до пълен размах на мелодията във високия регистър, при който той успя да постигне резултати без следи от напрежение (по данни от Miljenko Grgic: „Uspjela obnova“, Slobodna Dalmacija, 8 май 1992 г.)“
(край на препратките с изяви на Димитър Дамянов)
Борис: До 24 януари няма ли начин да се сканира снимката на Димитър Дамянов или пък да потъря другаде? Дано не прекалявам. Сърдечни поздрави, къде си сега?
Отговор: В Стара Загора съм, почивам си и се ровя из мрежата, не работя в момента. Ще опитам сутринта да преснемам Д. Дамянов и ще го изпратя, но сега е късно. На това осветление нищо няма да излезе. А за Мазаров и Димитър Христов – да, Димитър Христов го забелязва в ротата маршируващи войници, Мазаров работи с него и със Златан Станчев в Стара Загора и за съжаление само много малко преди премиерата на „Травиата“ е принуден да напусне и да се премести в Казанлък – по финансови причини. Въпреки че е подготвял една от малките роли в „Травиата“, преместването осуетява дебюта му в нея. После, световноизвестен, той често гостува на театъра и града“.
(край на цитата от разговора с Ема Жунич)
На много места в моята статия, както и в тази на Марин Бончев стана въпрос за изявите на Димитър Дамянов във Виенската държавна опера. Сега ще дам повече подробности за тези изяви, взети от архива на този оперен театър:
Изяви на Димитър Дамянов на сцената на Виенската държавна опера
BORIS GODUNOW
Grigori Otrepjew | 3 Vorstellungen | 22.03.1975–01.11.1977
TOSCA
Mario Cavaradossi (3. Akt) | 1 Vorstellung | 19.02.1976
(край на цитата)
Цитирам датите на трите изяви на Дамянов в „Борис Годунов“:
Dimiter Damianow als „Grigori Otrepjew“ in „Boris Godunow“:
Samstag, 22. März 1975
Gastsspiel der Nationaloper Sofia
Montag, 24. März 1975
Gastspiel der Nationaloper Sofia
Dienstag, 1. November 1977
18. Aufführung in dieser Inszenierung
(край на цитата)
Цитирам състава на ансамбъла при първата изява на Димитър Дамянов в „Борис Годунов“:
BESETZUNG | 22.03.1975
| Dirigent | Assen Naidenov |
|---|---|
| Ausstattung | Nicola Benois |
| Boris Godunow | Nicolai Ghiuselev |
| Fjodor | Nelly Boschkowa |
| Xenia | Blagowesta Karnobatlowa |
| Xenias Amme | Virginia Popowa |
| Fürst Wassili Schujski | Milen Paunov |
| Andrei Schtschelkalow | Nicola Wassilev |
| Pimen | Nikolai Stoilov |
| Grigori Otrepjew | DIMITER DAMIANOW |
| Marina Mnischek | Alexandrina Miltschewa |
| Warlaam | Nedeltscho Pawlov |
| Missail | Werter Wratschowski |
| Schenkenwirtin | Bojka Kossewa |
| Hauptmann/Erster Polizeioffizier | Dimiter Dimitrov |
| Zweiter Polizeioffizier | Bojan Katzarski |
| Gottesnarr | Kiril Djulgerov |
| Leibbojar | Dimiter Dimitrov |
| Bojar Chruschtschow | Georgi Tomov |
| Lowitzki | Bojan Katzarski |
| Tschernjakowski | Dimiter Dimitrov |
| Mitjuch | Peter Petrov |
(край на цитата)
Това е състава на ансамбъла при третата – последна изява на Димитър Дамянов в „Борис Годунов“. Тук участват предимно чуждестранни артисти. Както стана въпрос в моята статия, заради участието си в трето действие на „Тоска“ от Пучини на 19 февуари 1976 г., Димитър Дамянов е спасил спектакъла от проваляне поради заболяването на Владимир Атланов в предните две действия. За награда управлението на Виенската опера го поканва за този спектакъл на „Брис Госдунов“ една година по-късно (Никола Гюзелев е Борис Годунов):
BESETZUNG | 01.11.1977
| Dirigent | Jean Périsson |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| mitwirkend | Gumpoldskirchner Kinderchor |
| Einstudierung | Elisabeth Ziegler |
| Boris Godunow | Nicolai Ghiuselev |
| Fjodor | Rohangiz Yachmi |
| Xenia | Hilda de Groote |
| Xenias Amme | Biserka Cvejic |
| Fürst Wassili Schujski | Waldemar Kmentt |
| Andrei Schtschelkalow | Reid Bunger |
| Pimen | Kolos Kovás |
| Grigori Otrepjew | DIMITER DAMIANOW |
| Marina Mnischek | Brigitte Fassbaender |
| Rangoni | Peter Wimberger |
| Warlaam | Oskar Czerwenka |
| Missail | Horst Nitsche |
| Schenkenwirtin | Margarita Lilowa |
| Hauptmann/Erster Polizeioffizier | Alfred Šramek |
| Gottesnarr | Heinz Zednik |
| Nikititsch | Hans Christian |
| Leibbojar | Karl Terkal |
| Bojar Chruschtschow | Kurt Equiluz |
| Lowitzki | Georg Tichy |
| Tschernjakowski | Alfred Šramek |
| Mitjuch | Alexander Maly |
| Frau aus dem Volk | Maria Wühl |
| Ein Bauer | Adolf Tomaschek |
| Magnat | Nikolaus Simkowsky |
(край на цитата)
При изявата на Димитър Дамянов в „Тоска“ от Пучини ансамбълът е следният:
Dimiter Damianow als „Mario Cavaradossi (3. Akt)“ in „Tosca“:
Donnerstag, 19. Februar 1976
199. Aufführung in dieser Inszenierung
BESETZUNG | 19.02.1976
| Dirigent | Anton Guadagno |
|---|---|
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Nicola Benois |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Floria Tosca | Anna Alexieva |
| Mario Cavaradossi (1. und 2. Akt) | Wladimir Atlantow |
| Mario Cavaradossi (3. Akt) | DIMITER DAMIANOW |
| Baron Scarpia | Kostas Paskalis |
| Cesare Angelotti | Reid Bunger |
| Der Mesner | Manfred Jungwirth |
| Spoletta | Kurt Equiluz |
| Sciarrone | Harald Pröglhöf |
| Roberti | Helmut Reischütz |
| Ein Schließer | Ljubomir Pantscheff |
| Ein Hirt | Unni Rugtvedt |
(край на цитата)
По отношение участието на Димитър Дамянов в ролята на Каварадоси от „Тоска“ в цитирания по-горе ансамбъл на 19 февруари 1978 г. във Виенската държавна опера, прави впечатление, че това участие на е в цялата опера, а само в последното трето действие. Четем още, че в първите две действия в тази роля играе руският тенор Владимир Атлантов, но не се казва защо е трябвало в трето действие да играе Димитър Дамянов.
В хода на подготовка на настоящата статия аз се свързах с моя приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов, който редица години е имал участия в спектакли на Виенската опера и положително знае причината. Действително той знае защо се е наложила тази смяна в трето действие и ми каза следните думи (преразказани от мен):
„Да, при този спектакъл (Божидар още не е бил в тия години артист във Виенската опера) ми беше разказано, че след второ действие Атлантов не е могъл да продължи участието си пореди гласови проблеми. Тогава от ръководството на театъра са запитали публиката, дали няма в момента някой тенор, който знае партията на Каварадоси, за да се яви зад сцената и да продължи след като се облече в съответно облекло с третото действие. По една случайност Димитър Дамянов е бил в публиката и се е обадил, но зяявил, че знае паритята на Каварадоси, обаче на български език. Това не е попречило да го поканят веднага, за да се спаси спектакъла от провал. Имало е проблем, понеже Дамянов е имал широк гръден кош и в момента съответните реквизитори зад сцената е трябвало бързо да прекроят два костюма за Каварадоси, които да паснат на тялото на Дамянов. Как да е, след наложилата се пауза Димитър Дамянов е излязъл на сцената, имал е голям успех и е спасил представлението“.
(край на цитата)
Между другото, в текста към грамофонната плоча със записи от оперни арии в изпълнение на Димитър Дамянов действително четем следните редове във връзка с този спектакъл на „Тоска“ във Виена:
„ (…) Също така трябва да се спомене, че през февруари 1976 г. Дамянов отново спечели възторзите на виенската публика и критици, когато във Виенската държавна опера изпълни ролята на Каварадоси от „Тоска“ с толкова жар, че публиката накрая го награди с неспирни аплодисменти, а на следващия ден критиците заявиха, че „е отворен пътя за една нова българска оперна звезда“.
(край на цитата)
В края на моя диалог с Божидар Николов той ми каза, че е познавал лично Димитър Дамянов още от времето, когато той е бил в състава на Софийската опера и го познава като изключително скромен и любезен човек, че гласът му още тогава е правил особено впечатление с красотата си. При това Дамянов е бил поклонник на тенора Никола Николов и в тия времена като млад певец и се е опитвал да пее като Николов. Даже при един случай Дамянов е пял (вероятно в разпяване при репетиция в Софийската опера) някаква ария от репертоара на Николов, но някой от групата артисти, между които е бил като слушател и самият Николов, е направил бележка, че пее самият Никола Николов. Същият се е засмял и казал: „Не е възможно, аз съм между вас тук“.
Тия дни в разговор със г-жа Магдалена Дамянова – сестра на Димитър Дамянов, която живее в Любляна, тя ми сподели по отношение на тази роля на брат й в „Тоска“ подобни причини, само че изтъкна особено факта, че след спектакъла специално са благодарили на брат й за помощта да се спаси спектакъла от провал. За това аз вече писах по-горе в моята статия.
Ще завърша днешната статия за тенора Димитър Дамянов с едно предаване за него по БНР на 26 януари 2022 г. и в оперната вечер на 5 ноември (предаване на негови записи):
БНР
Тенорът Димитър Дамянов и сценичните му образи
събота, 26 януари от 20 часа
публикувано на 05.11.2022
Автор: Светлана Димитрова
Димитър Дамянов е роден на 24 януари 1939 г. в с. Тлачене. Там завършва основното си образование, а след това Механотехникум в Бяла Слатина. Пеене учи с проф. Георги Златев-Черкин и проф. Христо Бръмбаров. Дебютира през 1966 г. във Варненската опера, а след това пее и в Софийската опера. От 1972 г. творческата му биография е свързана с театъра в Любляна. Там нелепа злополука преждевременно прекъсва пътя му на 1 юни 1996 г.
В родното му село продължават да тачат паметта му. Наричат го “златното момче” на Тлачене, „тлаченският Павароти“. В една от знаковите постановки на Софийската опера на “Борис Годунов” на Мусоргски Димитър Дамянов неотменно е самозванецът Дмитрий, а колегите се шегуват наричайки героя Дмитрий Дамянович.
Още за колегата Димитър Дамянов чуйте в спомена на проф. Павел Герджиков.
В оперната вечер (5 ноември) от 20 часа екипът на предаването ви предлага няколко записа от фонотека на БНР:
• “Трубадур” на Джузепе Верди – спектакъл на Софийската опера под диригентството на Борис Хинчев с участието на: Димитър Дамянов (Манрико), Райна Кабаиванска (Леонора), Стефка Минева (Азучена), Никола Василев (граф Ди Луна).
• “Момчил” на Любомир Пипков – студиен запис от 1970 г. под диригентството на Иван Маринов с участието на Димитър Дамянов (Момчил), Юлия Винер (Елена), Александрина Милчева (Ефросина), Стоян Попов (Събо).
По публикацията работи: Росица Михова
Цитирам линк към горното предаването на БНР:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101731398
Нека днес на 25 януари 2023 г. почетем рождения ден вчера на тенора Димитър Дамянов, роден преди 84 години, починал на 1 юни 1996 г. едва на 57 години …
Мир на праха му!
…..
Изпълнения:
По отношение на грамофонната плоча от 1978 г. с отделни изпълнения на Димитър Дамянов мога да цитирам отделните арии в нея
In Memoriam Dimitrij Damjanov
1. G.Bizet – Carmen – La fleur que tu m’avais jeete ( 0 3 ‘ 40 )
2. A.Ponchieli – La Gioconda – aria Enzo – Cielo e mar ( 08′ 25 )
3. G.Verdi – Aida – aria Radamesa ( 13′ 05 )
4. R. Leoncavallo – Pagliacci – aria Vesti la giubba ( 16′ 40 )
5. U. Giordano – Andrea Chenier – Improviso ( 21′ 40 )
6. U. Giordano – Andrea Chenier – Come un bel di maggio ( 24′ 30 )
7. G. Puccini – Manon Lescaut – Donna non vidi mai ( 27′ 20 )
8. G. Puccini – Turandot – Non piangere Liu ( 30′ 00 )
9. G. Puccini – Turandot – Nessun dorma ( 33′ 10 – 1’02 )
10-15 G. Verdi – Un ballo in maschera ( Ricardo )
………