Veröffentlicht am

Lisa della Casa

Сопранът от Швейцария Лиза дела Каза е родена преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, вчера на 2 февруари 2019 г. се навършиха точно 100 години от рождението на една от най-великите певици на 20-и век – сопранът от Щвейцария Лиза дела Каза (Lisa della Casa), родена на този ден през далечната 1919 година.

Понеже вчера писах статия за легендарната артистка Стоянка Мутафова, която празнува своя 97-и рожден ден, отложих статията си за Лиза дела Каза за 3 февруари, понеже в този ден нямам планирана статия за друг оперен певец.

Още в началото искам да споделя, че името на Лиза дела Каза ми е познато от дълги години – някъде от средата на миналия век. Нейната знаменита вокална кариера започва около 1943-1944 година, а по-късно – около 1950 г. по Радио София съм слушал предавания с нейни изпълнения – главно записи на грамофонни плочи от спектакли във Виенската държавна опера (тя е член на ансамбъла от 1947 г.), както и в годините на следването ми в София 1951-1956 – предавания в серията „Класическа музика“ в камерна зала „България“ с вход откъм сегашния бул. „Руски“ – недалеч от входа на хотел-ресторант „България“. Това беше една чудесна инициатива в тия години, когато вечер от 18 до 20 часа се четяха лекции, придружени с музикални илюстрации. Мисля, че още тогава известният по-късно диригент Илия Темков беше един от тези лектори.

Няма да влизам в подробности, но при такива вечери младите хора като нас, които се интересуваха от световното музикално развитие, можеха в голяма степен да научат нещо за най-известните в момента певци и инструменталисти от широкия свят, тъй като лекторите бяха високо образовани музиканти, имаха връзки с източници в чужбина и говореха и демонстрираха неща, които не се включваха в обикновените програми на концерти и други изяви в областта на класическата музика. Спомням си много добре, че още тогава научихме при такива лекции за големите успехи на Борис Христов зад граница, когато той не беше твърде познат на широките кръгове любители на музиката, може би поради факта, че оставайки да живее и гастролира само в чужбина, в България не се пишеше изобщо за него и грандиозните му постижения по света.

Но понеже днес пиша за Лиза дела Каза, нека се спра на нейната биография, която е твърде интересна от различни гледни точки. Днес пиша за първи път статия за тази забележителна певица. Имам предвид преди всичко това, че тя е пример на артистка, която в продължение на няколко десетилетия покорява световните оперни и концертни сцени, имайки изяви по всички най-прочути театри в това време, като се почне от Оперния театър в Цюрих (там е започнала вокалната си дейност през 1943 г.), и преминава през Виенската опера (член на ансамбъла й от 1947 г.), Миланската Скала, Баварската държавна опера в Мюнхен и редица други сцени в Германия, Лондонската Кралска опера, Гранд Опера в Париж, Музикалните фестивали в Залцбург и Глайндбърн (Великобритания), а от 1953 до 1967 година има 175 изяви в МЕТ Ню Йорк в десетки опери – все в централни роли преди всичко от творби на Моцарт и Рихард Щраус. Гастролирала е на редица сцени в Северна и Южна Америка.

И по време на върха в своята кариера, Лиза дела Каза прекъсва същата през 1975 г. по лични съображения – тежкото заболяване на дъщеря й. Не знам дали това е единствената причина за това решение, но по-късно тя се оттегля и живее съвсем далеч от светския живот, в който е позната на милионите почитатели на изкуството й през тези години от 1943 до 1975. По-късно в статията ще се спра на подробности.

Когато аз дойдох в Германия през 1974 г., името й не беше вече така споменавано в телевизия и радио, тя нямаше участия и за нея се знаеше само от изявите й преди това. Чувал съм предавания по радио и телевизия, но те бяха записи от такива изяви. Едва през 2012 г., когато на 10 декември Лиза дела Каза се помина на 93-годишна възраст и това беше широко разгласено по радио и телевизия, любителите на музиката – както и аз, си спомниха за нея след повече от 35 години, в които почти не се пишеше и говореше за нея. Централните медии – вестници, портали в Интернет и радио- и тв-предаватели съобщиха новината и подробности за живота и дейността й.

Нека се спра на две такива съобщения:

„Frankfurter Rundschau“,11.12.2012

Lisa Della Casa tot

Opernsängerin Lisa Della Casa gestorben

Die Schweizer Sopranistin Lisa Della Casa ist tot. Die Sängerin starb am Montag in Münsterlingen am Bodensee, teilte die Wiener Staatsoper mit. Lisa Della Casa wurde 93 Jahre alt.

Staatsoperndirektor Dominique Meyer würdigte Della Casa als herausragende Strauss- und Mozart-Interpretin. Die österreichische Kammersängerin lebte seit langem zurückgezogen in ihrem Schloss in Gottlieben in der Schweiz und mied die Öffentlichkeit.

(край на цитата)

Превод: Лиза дела Каза почина

Оперната певица Лиза дела Каза се помина

Сопранът от Швейцария Лиза дела Каза почина. Певицата се помина в понеделник в Мюнстерлинген на Боденското езеро, съобщават от Виенската държавна опера. Лиза дела Каза бе на 93 години. Директорът на Виенската държавна опера Доминик Майер възхвали певицата като изключителна интерпретаторка на опери от Моцарт и Рихард Щраус. Австрийската камерзенгерин живееше от дълго време отдалечена от светския живот в замъка си в Готлибен в Швейцария.

(край на превода)

Втората информация е също от 11 декември 2012 г. в портала на списание „Дер Шпигел“:

„Spiegel Online“

“Аrabellissima” Opernsängerin Lisa della Casa gestorben

Sie galt als eine der großartigsten Interpretinnen von Richard Strauss’ “Arabella”, auch in Mozart-Inszenierungen brillierte sie. Nun ist die vielfach geehrte Schweizer Sopranistin Lisa della Casa gestorben. Die Sängerin wurde 93 Jahre alt.

DPA: Lehnte Filmrollen in Hollywood ab: Die Sopranistin Lisa della Casa ist tot

Dienstag, 11.12.2012   14:03 Uhr

Als 1967 das Farbfernsehen in Deutschland starteten, wurden “Showstars der oberen Gagenklasse” geladen, wie der SPIEGEL damals anmerkte: “Mahalia Jackson, Juliette Gréco, Udo Jürgens, Hildegard Knef, Bert Kaempfert, Esther und Abi Ofarim” – und Lisa della Casa. In den sechziger Jahren war die Schweizerin einer der größten Stars der Oper. Nun ist die Sopranistin tot.

Meyer würdigte della Casa als herausragende Strauss- und Mozart-Interpretin. Sie lebte seit langem zurückgezogen in ihrem Schloss in Gottlieben in der Schweiz und mied die Öffentlichkeit. Österreich hatte sie als Kammersängerin ausgezeichnet, und noch im Juli 2012 ernannte sie Frankreich zum Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres.

Della Casa, am 2. Februar 1919 in Burgdorf bei Bern geboren, begann mit 15 Jahren eine Gesangsausbildung und debütierte in Puccinis “Madama Butterfly” am Städtetheater Solothurn-Biel. Ihre internationale Karriere startete sie 1947 als Zdenka in der Oper “Arabella” von Richard Strauss bei den Salzburger Festspielen. “Die Kleine wird eines Tages meine Arabella sein”, prophezeite der Komponist. Er behielt recht – Fans gaben della Casa später sogar den Ehrentitel “Arabellissima”.

Auf das Salzburger Debüt folgten Auftritte an der Metropolitan Opera in New York, der Mailänder Scala, der Bayerischen Staatsoper und dem Londoner Royal Opera House. An der Wiener Staatsoper, wo sie auch zum Ehrenmitglied ernannt wurde, war sie den Angaben zufolge in mehr als 400 Vorstellungen zu erleben, zuletzt 1973 als Arabella.

Aus dem Ruhm machte sie sich zeitlebens wenig und lehnte auch Filmrollen in Hollywood ab, unter anderem die der Anna Karenina. Ein hübsche Anekdote druckte der SPIEGEL 1960: Als die Münchner “Abendzeitung” versehentlich ein Foto von Lisa della Casa mit Elisabeth Schwarzkopf unterschrieb, machte eine Leserin namens Käte Schimanski in Gedichtform auf den Fehler aufmerksam – hinter dem Pseudonym verbarg sich die bescheidene Sopranistin selbst.

feb/dpa

(край на цитата)

Няма да давам превод на български език – редица от данните ще цитирам после в моята статия. Главното е, че Лиза дела Каза е отказала да участва във филми на Холивуд (във филм за Ана Каренина). Когато през 1967 г. в Германия стартира цветната телевизия, тя е поканена за участие при тв-шоу заедно с най-известни световни имена. Също така, че през юли 2012 г. във Франция й е връчено почетното отличие „Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres“. Споменава се също, че на сцената на Виенската държавна опера тя е имала около 400 изяви, последната от които през 1973 г. в „Арабела“ от Рихард Щраус.

Статията завършва с един анекдот: През 1960 г. в мюнхенски вестник е била поместена нейна снимка, но с надпис за певицата Елизабет Шварцкопф. Читателка на вестника забелязва тази грешка и пише на редакцията, но с псевдоним. После се оказва, че това писмо е от самата Лиза дела Каза, която не е искала да се самоизтъква.

Моя извод е: Чуждите медии също правят грешки. Имам предвид наскоро една бележка в моя статия, където беше показана снимка на друга певица при оперетната певица Лиляна Кошлукова.

След тези уводни бележки ще се спра на биографията и творческата дейност на певицата Лиза дела Каза, 100-годишният юбилей от рождението на която се навърши вчера на 2 февруари 2019 г.

Лиза де́ла Ка́за (Lisa della Casa) е певица от Швейцария, родена на 2 февруари 1919 г. в Бургдорф (малък град в кантон Берн – с около 16 000 жители), починала на 10 декември 2012 г. в Мюнстерлинген (малко градче в кантон Тургау на Боденското езеро). В музикалните летописи е останала като изключително добра интерпретаторка на опери от Моцарт и Рихард Щраус.

Родителите на Лиза де́ла Ка́за имат различен произход – баща й Francesco Della Casa е швейцарец с италиански корени, майка й – Margarete Müller е германка, родена в Бавария.

Малката Лиза дела Каза показва от дете музикални заложби и след завършване на средно образование започва музикално обучение в Берн и после в Цюрих (при Margarethe Haeser). Първите й изяви са през 1941 г. като актриса, концертна певица и солистка в оперни продукции в Общинския театър на градовете Бил и Золотурн (моя бележка: и сега този театър съществува и в него играят редица български оперни артисти, някои от които са мои ФБ-приятели, като хоровия диригент и певец Валентин Василев).

През 1943 г. Лиза дела Каза дебютира на сцената на Оперния театър в Цюрих в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, където остава в ансамбъла на същия до 1950 г. Още през 1947 г. тя вече е член на ансамбъла на Виенската държавна опера, където има стотици участия в десетки опери от различни композитори и епохи (по-долу ще дам подробности) през периода 1947-1953, а от 1953 до 1968 г. става титуляр в редица роли в МЕТ в Ню Йорк, където има общо 175 изяви.

Ще се спра спра по-подробно на дейността на Лиза дела Каза във Виена и във Ню Йорк. Цитирам списък на участията й във Виенската държавна опера – по творби и брой на съответни участия, както и периоди на тия участия:

Vorstellungen mit Lisa Della Casa

Arabella

Arabella | 32 Vorstellungen | 10.06.1952–25.10.1973

Ariadne auf Naxos

Primadonna/Ariadne | 40 Vorstellungen | 30.10.1951–26.09.1973

Capriccio

Die Gräfin | 21 Vorstellungen | 07.09.1951–31.01.1973

Così fan tutte

Fiordiligi | 9 Vorstellungen | 26.04.1957–02.06.1962

Dantons Tod

Lucile | 5 Vorstellungen | 09.11.1967–29.05.1969

Der Bettelstudent

Laura | 22 Vorstellungen | 16.04.1949–19.10.1949

Der Prozess

Frl. Bürstner | 3 Vorstellungen | 01.10.1953–09.10.1953

Der Prozess

Die Frau des Gerichtsdieners | 3 Vorstellungen | 01.10.1953–09.10.1953

Der Rosenkavalier

Sophie | 14 Vorstellungen | 29.01.1948–21.05.1953

Der Rosenkavalier

Octavian | 7 Vorstellungen | 06.06.1954–06.05.1972

Der Rosenkavalier

Die Feldmarschallin | 43 Vorstellungen | 20.12.1955–22.10.1973

Die lustigen Weiber von Windsor

Frau Fluth | 9 Vorstellungen | 05.11.1948–08.10.1949

Die Meistersinger von Nürnberg

Eva | 13 Vorstellungen | 07.12.1952–21.05.1972

Die verkaufte Braut

Marie | 2 Vorstellungen | 31.10.1948–21.01.1949

Die Zauberflöte

Königin der Nacht | 3 Vorstellungen | 21.04.1948–10.05.1948

Die Zauberflöte

Pamina | 38 Vorstellungen | 23.04.1949–09.05.1972

Don Giovanni

Donna Anna | 6 Vorstellungen | 06.11.1955–09.06.1956

Don Giovanni

Donna Elvira | 29 Vorstellungen | 20.05.1957–15.04.1972

Elektra

Chrysothemis | 4 Vorstellungen | 23.06.1958–11.06.1959

Fidelio

Marzelline | 6 Vorstellungen | 20.03.1949–04.06.1956

Idomeneo

Ilia | 6 Vorstellungen | 14.03.1971–24.04.1972

La Bohème (Puccini)

Mimì | 7 Vorstellungen | 15.10.1948–27.03.1963

Le nozze di Figaro

Contessa Almaviva | 64 Vorstellungen | 27.11.1952–28.02.1971

Madama Butterfly

Cio-Cio-San | 12 Vorstellungen | 07.11.1947–25.02.1952

Mathis der Maler

Ursula | 3 Vorstellungen | 17.05.1958–15.06.1958

Pagliacci

Nedda (Colombina) | 10 Vorstellungen | 18.10.1947–28.02.1952

Rigoletto

Gilda | 5 Vorstellungen | 02.11.1947–16.01.1949

(край на цитата)

Един впечатлителен списък, който обхваща няколко стотин участия в общо 23 оперни творби, в някои от които играе по няколко роли, като в „Процесът“ (съвременна опера от австрийския композитор Готфрид фон Айнем (1918-1996) – 2 роли, „Кавалерът на розата“ (трите главни роли!), „Вълшебната флейта“ (2 роли) и „Дон Жуан“ (2 роли).

Дебюта на Лиза дела Каза във Виена е на 18 октомври 1947 г. в ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам ансамбъла при този неин дебют:

Besetzung | 18.10.1947

Musikalische LeitungAnton Paulik
InszenierungJosef Witt
BühnenbildWalter Hoesslin
Canio (Pagliaccio)László Szemere
Nedda (Colombina)Lisa Della Casa
Tonio (Taddeo)Georg Oeggl
Beppo (Arlecchino)Leo Cordes-Dermota
SilvioWilly Ferenz
Ein BauerFranz Bierbach

(край на цитата)

На 22 и 25 октомври 1973 г. са последните две изяви на Лиза дела Каза във Виенската държавна опера – в операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, където играе съответно в ролята на Маршалката и на Арабела в едноименната опера също от Щраус. Това се две от нейните коронни роли и е забележително, че с тях се прощава с любимата виенска публика. При „Кавалерът на розата“ в ансамбъла участва и Маргарита Лилова, поради което цитирам ансамбъла в тази изява:

Besetzung | 22.10.1973

DirigentHeinz Wallberg
InszenierungOtto Schenk
BühnenbildRudolf Heinrich
KostümeErni Kniepert
Die FeldmarschallinLisa Della Casa
Der Baron Ochs auf LerchenauKarl Ridderbusch
OctavianAgnes Baltsa
Herr von FaninalOtto Wiener
SophieHilda de Groote
Jungfer Marianne LeitmetzerinLiselotte Maikl
ValzacchiMurray Dickie
AnninaMARGARITA LILOWA

(край на цитата)

И накрая – ансамбъла при последната изява на Лиза дела Каза във Виенската държавна опера в „Арабела“ от Рихард Щраус:

Besetzung | 25.10.1973

DirigentLeopold Hager
InszenierungRudolf Hartmann
NeueinstudierungHans Hotter
BühnenbilderStefan Hlawa
KostümeErni Kniepert
Graf WaldnerOskar Czerwenka
AdelaideIra Malaniuk
ArabellaLisa Della Casa
ZdenkaOlivera Miljakovic
MandrykaRaimond Wolansky
MatteoAdolf Dallapozza
Graf ElemérKarl Terkal
Graf DominikHans Christian
Graf LamoralHerbert Lackner
Die FiakermilliSona Ghazarian

(край на цитата)

Още по-впечатлителни са участията на Лиза дела Каза на сцената на МЕТ Ню Йорк. Както вече писах, там тя има общо 175 участия в периода от 1953 до 1967 г. Тук ще дам само списък на различните оперни творби с нейни участия и ансамблите при дебюта и при последната й изява.

Списък на оперите и оперети (ролите са все главните роли за сопран): „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“ от Моцарт, „Майсторите певци от Нюрнберг“ и „Лоенгрин“ от Вагнер, „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ от Пучини, „Кавалерът на розата“, „Арабела“ и „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Цигански барон“ от Йохан Щраус.

За тия читатели, които искат да знаят ролите и броя на участията на Лиза дела Каза на сцената на МЕТ в отделните опери, цитирам една извадка на английски език:

  • The Marriage of Figaro: Countess Almaviva (47 performances)
  • Don Giovanni: Donna Elvira (34 performances)
  • Die Meistersinger von Nürnberg: Eva (23 performances)
  • Der Rosenkavalier: Die Feldmarschallin (17 performances) and Octavian (8 performances)
  • Der Zigeunerbaron: Saffi (17 performances)
  • Arabella: Arabella (16 performances)
  • Ariadne auf Naxos: Ariadne (4 performances)
  • Lohengrin: Elsa (4 performances)
  • Madama Butterfly: Cio-Cio-San (2 performances)
  • La bohème: Mimì (1 performance)

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Лиза дела Каза на сцената на МЕТ в „Сватбата на Фигаро“ на 20 ноември 1953 г.:

Metropolitan Opera House
November 20, 1953
Revised production

LE NOZZE DI FIGARO {130}
Mozart-Da Ponte

Figaro..................Erich Kunz
Susanna.................Irmgard Seefried [Debut]
Count Almaviva..........Frank Guarrera
Countess Almaviva.......Lisa Della Casa [Debut]
Cherubino...............Mildred Miller
Dr. Bartolo.............Salvatore Baccaloni
Marcellina..............Hertha Glaz
Don Basilio.............Alessio De Paolis
Antonio.................Lawrence Davidson
Barbarina...............Genevieve Warner
Don Curzio..............Gabor Carelli
Peasant.................Maria Leone [Debut]
Peasant.................Sandra Warfield [Debut]

Conductor...............Fritz Stiedry

(край на цитата)

При последната изява на Лиза дела Каза на сцената на МЕТ също в „Сватбата на Фигаро“ на 9 декември 1967 г. участват:

Metropolitan Opera House
December 9, 1967 Matinee Broadcast

LE NOZZE DI FIGARO {222}

Figaro..................Cesare Siepi
Susanna.................Mirella Freni
Count Almaviva..........Tom Krause
Countess Almaviva.......Lisa Della Casa [Last performance]
Cherubino...............Teresa Stratas
Dr. Bartolo.............Fernando Corena
Marcellina..............Nancy Williams
Don Basilio.............Paul Franke
Antonio.................Lorenzo Alvary
Barbarina...............Loretta Di Franco
Don Curzio..............Gabor Carelli
Peasant.................Mary Fercana
Peasant.................Dorothy Shawn

Conductor...............Joseph Rosenstock

(край на цитата)

Четем имената на такива прочути артисти като Чезаре Сиепи, Мирела Френи, Том Краузе и редица други.

По-долу ще се спра на някои детайли от дейността на Лиза дела Каза в различни периоди от живота й: дебюта й през 1941 г. в театъра на градовете Бил и Золотурн е в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай от Пучини. По време на дейността си в Цюрих (1943 до 1950) тя става близка приятелка с голямата певица в тази епоха Мария Чеботари (1910-1949), коята става неин ментор и играе роля при изграждане на вокалната й кариера, особено във Виенската държавна опера, където Чеботари е несъмнена оперна дива. Поради ранната смърт на Чеботари (едва на 39 години), Лиза дела Каза поема нейните основни роли във Виена. Тя играе на всички прочути оперни сцени в Европа (Миланската Скала, Ковънт Гардън, Парижката опера и редица големи театри в Германия), от 1947 г. при Музикалния фестивал в Залцбург, от 1951 г. в Музикалния фестивал в Глайндбърн (Великобритания), редица сцени в Северна и Южна Америка, включително в Сан Франциско и в Буенос Айрес (Театро Колон). При едно посещение в спектакъл на „Арабела“ в Залцбург, където Лиза дела Каза играе в ролята на Зденка, самият Рихард Щраус предрича: „Тази девойка един ден ще играе Арабела …“. През 1952 г. Лиза дела Каза взема участие в Музикалния фестивал на Вагнер в Байройт в ролята на Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“.

Музикалната критика в тия години пише ласкави отзиви за изявите на Лиза дела Каза в целия свят. Цитирам някои мнения:

Музикалната критика в тия години пише ласкави отзиви за изявите на Лиза дела Каза в целия свят. Цитирам някои мнения:

„Лиза дела Каза постави със своето изкуство нови мащаби в следвоенната епоха преди всичко с изпълненията си в опери от Моцарт и Рихард Щраус (…) Красотата на нейните интерпретации на оперните образи, аристократичната окраска на появяването й на сцената, сребърният тембър на гласа й, почти въздушната вокална линия без нито една грешка, свързани с особената елегантност на поднасянето и особената му интензивност, правят от Лиза дела Каза едно изключително явление в музикалния свят на вокалното изкуство“.

Друго мнение: „В ролята на Арабела в едноименната опера от Рихард Щраус – според общото мнение на редица критици – Лиза дела Каза е идеалната фигура в тази опера, недостигната и до днес (…) Тя изпълнява тази партия в два знаменити записа, единият заедно с Джордж Лондон и диригент Джордж Шолти, другият – заедно с Дитрих Фишер-Дискау и диригент Йозеф Кайлберт (…) Лиза дела Каза е една от малкото певици, които играят и трите дамски роли в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус – Маршалката, Октавиан и Софи (…) Не по-малко легендарни са нейните изпълнения в други опери от Рихард Щраус: главната роля в „Ариадна на Наксос“, Хризотемис в „Електра“ и Графинята в „Капричио“.

И последно мнение: „В опери от Моцарт Лиза дела Каза играе блестящо в най-важните роли за сопран, преди всичко – Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Донна Елвира и Донна Анна в „Дон Жуан“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Илия в „Идоменей“ и Памина във „Вълшебната флейта“.

Както писах в началото на статията, почти на върха на вокалната си кариера, неочаквано за всички Лиза дела Каза преустановява дейността си през 1975 г. по лични съображения – тежкото заболяване на дъщеря си. За да сме наясно донякъде при тълкуване на това решение, ще приложа кратки бележки от личния живот на певицата.

През 1944 г. Лиза дела Каза встъпва в брак с Ернст Гайзер (Ernst Geiser), но след 5 години се развежда. В края на 1949 г. тя се омъжва за втори път за мъж от Сърбия – Драган Дебелевич (Dragan Debeljevic (1921–2014) – публицист със специалност история на изкуството и музиколог. През 1951 г. се ражда дъщеря им Весна-Райка (Vesna-Rajka). През 1960 г. Лиза дела Каза наново очаква дете, но се налага да абортира.

Исках да науча повече подробности за това решение на Лиза дела Каза да прекъсне внезапно блестящата си вокална дейност и открих материали на немски и английски езици. Цитирам превод от немски език:

Здравните кризи на дъщерята

В средата на 60-те години желанието на Лиза дела Каза към оперната сцена започва да намалява и тя участва в по-малко представления. През 1970 г. дъщеря й Весна Дебелевич – на 20 години, преживяла аневризма, след което Лиза дела Каза започва да ограничава ангажиментите си. Весна се подлага на операция и преживява същата, но с усложнения. Тогава певицата посвещава повече време за възстановяването на дъщеря си, дори закупува къща в Испания, където семейството може да се събере необезпокоявано през по-голямата част от годината. През 1974 г. Лиза дела Каза обявява оттеглянето си от сцената на 55-годишна възраст. Смята се, че е била в разгара на кариерата си и е оставила феновете си объркани: “Без обяснения, без завръщане, без майсторски класове, без интервюта, без лични изяви”. Весна е говорила спокойно за “непрестанната, безгранична любов” на майка си (в оригинал на немски език – “Еine Liebe ohne Ende”).

(край на цитата)

Няма какво да тълкуваме повече – едно решение, което не се взема с лека ръка, но това си е личен въпрос. Знам само, че Лиза дела Каза се оттегля напълно от светския живот, посвещава се на лечението на дъщеря си и „изчезва от оперния хоризонт за винаги“. Жалко, много жалко!

След смъртта на Лиза дела Каза през 2012 г. и две години по-късно на съпруга й Драган Дебелевич (Dragan Debeljevic (1921–2014) – стана въпрос малко по-горе, беше ми любопитно да науча, какво е станало с дъщерята Весна след тежкото й заболяване, поради което майка й преустановява оперната си кариера. Дълго търсих сведения в Интернет, докато попаднах на меродавна информация, публикувана малко след смъртта на баща й. Цитирам информация от Интернет – статия във вестник, излизащ в Швейцария:

„Kreuzlinger Zeitung“

Fragen um Schloss Gottlieben

3. Oktober 2014

von Stefan Böker

Gottlieben – Am 10. Dezember 2012 verstarb Opernsängerin Lisa Della Casa, am 14. Juli dieses Jahres folgte ihr Gatte Dragan Debeljevic 93-jährig. Jetzt wohnt im Schloss Gottlieben nur noch Tochter Vesna (63).

Deren halbseitige Lähmung als Folge einer Operation war es, welche die berühmteste Opernsängerin der Schweiz 1974 völlig überraschend Abschied von den Bühnen der Welt nehmen liess. Auf telefonische Anfrage teilte Vesna Debeljevic freundlich mit: «Ich möchte so lange es geht hier im Schloss wohnen.» Weitere Auskünfte, etwa zum baulichen Zustand des alten Gemäuers, dessen beide Türme auf das Jahr 1251 zurückgehen, gab sie nicht. Aus gut unterrichteten Kreisen, die sich auf Handwerker berufen, war allerdings zu hören, dass das Schloss in einem miserablen baulichen Zustand sei.

Schloss Gottlieben AG

1950 übernahm Lisa Della Casa mit ihrem Mann die AG und das Schloss.

(край на цитата)

Ще преведа само най-главното:

Въпроси около замъка Готлибен

На 10 декември 2012 г. почина оперната певица Лиза дела Каза, на 14 юли т.г. я последва съпругът й Драган Дебелевич – на 93 години. Сега в замъка Готлибен живее само дъщерята Весна (на 63 години). Нейното парализиране наполовина като следствие от една операция бе причината най-прочутата оперна певица на Щвейцария да се оттегли през 1974 г. съвсем неочаквано от световните оперни сцени. При телефонно запитване Весна Дебелевич отговори любезно следното: „Аз желая докато е възможно да живея в този замък“. Други информации, като такива за състоянието на старите стени на замъка, чийто две кули са от годината 1251, тя не пожела да сподели. От добре осведомени кръгове, които се основават върху мнението на специалисти-строители е ясно, че замъкът се намира в твърде мизерно състояние относно строителното му състояние.

Трябва да се знае, че замъкът като историческа постройка принадлежи на фирмата „Замък Готлибен Акционерно Дружество“. През 1950 г. Лиза дела Каза заедно със съпруга си поемат (закупуват) дружеството и замъка.

(край на превода)

Както се научава от горното, през 2014 г. – значи преди 5 години, дъщерята Весна живее там. Какво е станало после, не е известно. Искам само да кажа, че след като този замък е акционерно дружество, не се знае дали има и други съсобственици или през 1950 г. семейството на певицата изцяло е закупило всички акции. За това не става въпрос. В крайна сметка, дъщерята е преживяла тази трагедия, което поне е някакво сериозно оправдание за решението на майката. Бих казал – „браво на Лиза дела Каза за огромната жертва в името на дъщеря си“.

За да довършва статията за днешната юбилярка, остава още да дам седения за отличия, дискография и други неща, свързани с Лиза дела Каза.

По отношние на отличията, цитирам сведение от източник на немски език:

Ehrungen

Lisa della Casa wurde mehrfach geehrt, u. a. mit dem Österreichischen Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse, der Goldenen Medaille der Stadt Wien, dem Hans Reinhart-Ring und der Golden Opera Medal. Sie war Österreichische und Bayerische Kammersängerin sowie Ehrenmitglied der Wiener Staatsoper. Im Juli 2012 ernannte sie Frankreich zum Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres.

(край на цитата)

През 1990 г. Драган Дебелевич публикува книгата си на немски език под заглавие (в превод на български език) „Един живот с Лиза дела Каза или „В сянката на нейните къдрици“ с цена 39,48 евро:

Dragan Debeljevic

Ein Leben mit Lisa Della Casa oder “In dem Schatten ihrer Locken” Sondereinband – 1. Januar 1990

von Dragan Debeljevic (Autor)

Preis EUR 39,48

(край на цитата)

Има и друга книга за Лиза дела Каза от 2008 г. с огромна цена – 395 евро, която обаче е изчерпана. В сайта на търговския гигант „Амацон“ (Amazon) четем следната информация:

Lisa Della Casa: Von der Arabella zur Arabellissima

von Gunna Wendt (Autor)

EUR 395,90

Derzeit nicht verfügbar. Ob und wann dieser Artikel wieder vorrätig sein wird, ist unbekannt.

(край на цитата)

Нека тук спомена и факта, че освен голямата си оперна кариера Лиза дела Каза е отделяла време и за песенни концерти и рецитали, най-често в съпровод на известния пианист Себастиан Пешко. Цитирам подробност на немски език:

„Als Liedinterpretin trat della Casa gemeinsam mit dem Pianisten Sebastian Peschko hervor“.

И накрая в тази обзорна статия – дискографията на Лиза дела Каза (източник на италиански език):

Discografia

Incisioni in studio

´´´´´´´´

Registrazioni dal vivo

  • Arabella (Zdenka), con Marie Reining, Hans Hotter, George Hann, dir. Karl Böhm – Vienna 1947 ed. Melodram/DG
  • Arianna a Nasso, con Hilde Gueden, Irmgard Seefried, Rudolf Schock, Alfred Poell, Rita Streich, Paul Schoeffler, dir. Karl Böhm – Vienna 1954 ed. Gala/DG
  • Don Giovanni, con Cesare Siepi, Fernando Corena, Elisabeth Grummer, Leopold Simoneau, Rita Streich, dir. Dimitri Mitropoulos – Vienna 1956 ed. Myto//Sony
  • Don Giovanni, con Cesare Siepi, Fernando Corena, Eleanor Steber, Jan Peerce, Roberta Peters, dir. Karl Böhm – Met 1957 ed. Melodram
  • Elettra, con Inge Borkh, Jean Madeira, Kurt Boheme, Max Lorenz, dir. Dimitri Mitropoulos – Vienna 1957 ed. Orfeo/Opera D’Oro
  • Arabella, con Dietrich Fischer-Dieskau, Anneliese Rothenberger, Otto Edelmann, Kurt Roesche, dir. Joseph Keilberth – Vienna 1958 ed. Lyric Distribution
  • Le nozze di Figaro, con Giorgio Tozzi, Hilde Gueden, George London, dir. Erich Leinsdorf – Met 1958 ed. Opera Lovers
  • Don Giovanni, con George London, Ezio Flagello, Eleanor Steber, Cesare Valletti, dir. Karl Bohm – Met 1959 ed. Opera Lovers
  • Arabella, con Dietrich Fischer-Dieskau, Anneliese Rothenberger, Karl Christian Kohn, Georg Paskuda, dir. Joseph Keilberth – Monaco 1963 ed. DG

´´´´´´´´

DVD

  • Don Giovanni (film), con Cesare Siepi, Otto Edelmann, Elisabeth Grummer, Anton Dermota, Erna Berger, dir. Wilhelm Furtwängler-regia Paul Czinner – 1954 Deutsche Grammophon
  • Arabella, con Dietrich Fischer-Dieskau, Anneliese Rothenberger, Karl Christian Kohn, Georg Paskuda, dir. Joseph Keilberth – dal vivo Monaco 1960 ed. House of Opera

(край на цитата)

Допълнения към тази дискография могат да се получат от източник на руски език:

Избранная дискография

  • В. А. Моцарт — Так поступают все — 1955 (дир. К. Бём)
  • В. А. Моцарт — Дон Жуан — 1954 (дир. В. Фуртвенглер)
  • В. А. Моцарт — Дон Жуан — 1956 (дир. Д. Митропулос)
  • В. А. Моцарт — Свадьба Фигаро — 1955 (дир. Э. Кляйбер)
  • Р. Штраус — Арабелла (партия Зденки) – 1947 (дир. К. Бём)
  • Р. Штраус — Арабелла — 1953 (дир. Р. Кемпе)
  • Р. Штраус — Арабелла — 1957 (дир. Дж. Шолти)
  • Р. Штраус — Арабелла — 1958 (дир. Й. Кайлберт)
  • Р. Штраус — Арабелла — 1964 (дир. Й. Кайлберт)
  • Р. Штраус — Кавалер розы (партия Софи) — 1952 (дир. Г. фон Караян)
  • Р. Штраус — Кавалер розы (партия Октавиана) — 1953 (дир. К. Краус)
  • Р. Штраус — Кавалер розы — 1960 (дир. Г. фон Караян)
  • Р. Штраус — Каприччио — 1953 (дир. J. Hertog)
  • Р. Вагнер — Нюрнбергские мейстерзингеры — 1952 (дир. Х. Кнаппертсбуш)
  • Р. Штраус — Четыре последние песни — 1953 (дир. К. Бём)
  • И. Брамс, Г. Вольф, Г. Малер, А. Дворжак, Р. Штраус — Liederabend — 1970 (акк. M. Kobayashi)
  • Г. Малер — Симфония № 4 — 1958 (дир. Ф. Райнер)

(край на цитата)

Прави впечатление богатата дискография в опери от Моцарт и Рихард Щраус – по няколко различни записи със знаменити диригенти на епохата.

За тия читатели, които искат да научат още подробности за Лиза дела Каза, ще цитирам списък на литературни източници и филмов портрет във връзка с 90 години от рождението й (на немски език):

Literatur und Filmporträt

(край на цитата)

Нека днес на 3 февруари 2019 г. почетем 100 години от рождението на Лиза дела Каза, които се навършиха вчера на 2 февруари.

Мир на праха й!

………………

Изпълнение на Лиза дела Каза:

R. Strauss – Arabella – Das war sehr gut – Lisa della Casa, Hermann Uhde (ROH, 1953)

Richard Strauss, Arabella, Das war sehr gut, Mandryka Arabella – Lisa della Casa Mandryka – Hermann Uhde, Orchester der Bayerischen Staatsoper, Rudolf Kempe, conductor Royal Opera House, Covent Garden, September 21, 1953

…..

Изпълнение на Лиза дела Каза:

Lisa Della Casa sings “Es gibt ein Reich” from (Strauss) Ariadne auf Naxos

Lisa Della Casa sings “Es gibt ein Reich” from Strauss Ariadne auf Naxos – From the program “Die Schöne Stimmen”

…….

Изпълнение на Лиза дела Каза:

Wolfgang Windgassen & Lisa Della Casa im Liebesduett „Nun in der nächt’gen Stille”

Na endlich! Sie treffen sich in einem wundervollen, romantischen Duett – Der berühmte, weltweit führender Bayreuther Wagnertenor und die schönste Mozart- und Strauss-Interpretin aller Zeiten – Wolfgang Windgassen und Lisa Della Casa im Liebesduett – Finale 1. Akt aus Othello (“Nun in der nächt’gen Stille”). Verdi

……

Изпълнение на Лиза дела Каза:

Nicolai Gedda & Lisa Della Casa – Faust, Prison scene

Nicolai Gedda & Lisa Della Casa – Faust, Prison scene duet. 1963

…..

Изпълнение на Лиза дела Каза:

Lisa della Casa sings “Mi tradi”

Recitativ and aria from the second act of Don Giovanni. Salzburger Festspiele 1954, Wiener Philharmoniker lead by Wilhelm Furtwängler. Della Casa is one of the best Mozart-sopranos ever. Beautiful voice, sophisticated legato.

……

Изпълнение на Лиза дела Каза:

Lisa Della Casa – Le nozze di Figaro

Lisa Della Casa im Gespräch mit Wolfgang Windgassen. Mozart. Figaros Hochzeit. Rezitativ und Arie der Gräfin “E Susanna non vien” (3. Akt, Nr. 20)

……

Hommage to Lisa Della Casa Salzburg (07.04.2014)

Internationaler Freundeskreis Lisa Della Casa

Keine Geringeren als die Arabella – Renée Fleming – und ihr einziger Gebieter – Thomas Hampson – ehren Lisa Della Casa anlässlich des Doppeljubiläums Strauss & Della Casa. Neben den Hauptdarstellern der Oper werden die beiden Weggefährtinnen KS Inge Borkh und KS Olivera Miljakovic die Gesprächsrunde bereichern. Des weiteren freuen wir uns, erneut Prof. Panagl,Präsident der Internationalen Richard Strauss-Gesellschaft, begrüßen zu dürfen. Absolventen des 11. Internationalen Mozartwettbewerbs gestalten den musikalischen Teil des Abends, der Publikum und Studenten die Möglichkeit bietet, ihre ganz persönlichen Fragen an die Künstler zu stellen. ——- None other than the Arabella – Renée Fleming – and her only master – Thomas Hampson – honour Lisa Della Casa on the occasion of the double anniversary Strauss & Della Casa. In addition to the main cast of the opera, KS Inge Borkh and KS Olivera Miljakovic will enrich the discussion. Furthermore, we are pleased to welcome Prof. Panagl, President of the International Richard Strauss Society. Graduates of the 11th International Mozart Competition create the musical part of the evening.

…..

Lisa della Casa turns 90 (in German)

Happy Birthday Lisa della Casa. Her first interview after more than 30 years! Langage: German / Swiss-German Der Weltstar aus Burgdorf Hommage an Operndiva Lisa Della Casa Sie gilt als international erfolgreichste Opernsängerin der Schweiz: Lisa Della Casa. Ihre «Arabella» von Richard Strauss soll unübertroffen sein. 1974 beendete die legendäre Sopranistin ihre Karriere überraschend und zog sich in ihr Schloss am Bodensee zurück. Im Februar feiert sie ihren 90. Geburtstag. Ein Buch, ein Film und eine Ausstellung dokumentieren jetzt das bewegte Leben der Operndiva aus Burgdorf, die sich nach 30 Jahren erstmals wieder öffentlich äussert. Beitrag: Susanne Läng

…..