Efimia Ilkova

Певицата Раля Тончева – ученичка на вокалния педагог Ефимия Илкова, за която е днешната статия. Жалко, снимки на Ефимия Илкова в медиите няма.

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 февруари 2021 г. ще припомня факти, свързани с развитието на българското оперно изкуство в началните години на неговото зараждане – първите десетилетия на миналия век. Това не правя за пръв път – напротив, в редица мои статии през изминалите 8 години съм се спирал на биографиите и творческия път не десетки артисти, режисьори, диригенти, вокални педагози и други, които чрез труда си и не малко усилия, положени в името на това изкуство, са допринесли днес реномето на това изкуство да бъде все още на едно много високо ниво, особено по отношение на големите постижения на световно известни български певци и певици от ранга на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Люба Велич, Елена Николай, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и други – споменавам само няколко имена като пример.

А причината днес да пиша наново на тази тема е факта, че вчера на 10 февруари се навършиха кръглите 145 години от рождението на Ефимия Илкова – известна за епохата си вокална и клавирна педагожка от белгийски произход, родена на 10 февруари 1876 г. в Лиеж, преподавателка по хорово и солово пеене и пиано, обучила в България в съвсем кратия си живот от 45 години десетки известни певици, основателки на българския оперен театър, преди всичко: Мария Василева, Златка Куртева, Мара Фратева, Мария Милкова-Золотович, Надя Свиларова, Елена Доскова-Рикарди, както и именитите преподавателки Мара Маринова Цибулка и Раля Тончева (тя е била също певица с дейност преди всичко във Франция), също и популярната народна певица Гюргя Пинджурова, започнала кариерата си с опера.

Ефимия Илкова се омъжва в Белгия за българин, пристига с него в България и до края на живота си остава и работи в новата си родина до ранната си смърт в София на 10 май 1921 г.

Не писах вчера точно на рождения ден на Ефимия Илкова за нея поради статията ми за певицата Елена Стоянова, а днес имам свободна дата и по тази причина искам да й отдам заслуженото внимание. Освен това на 10 май 2021 г. ще се навършат кръглите 100 години от кончината на Ефимия Илкова в София на тази дата през 1921 г. Както се вижда, след като е родена през 1876 г., а е починала през 1921 – живяла е едва 45 години, а е оставила такива светли спомени чрез педагогическата си дейност.

Нека спомена и това, че името на Ефимия Илкова срещах често при мои статии за редица нейни ученички. До сега съм писал статии за Мара Фратева, Мария Милкова-Золотович, Надя Свиларова и Елена Доскова-Рикарди и винаги съм споменавал при описване на биографиите им и името на тяхната вокална педагожка Ефимия Илкова, споменавайки кратко данни и за нея.

За голямо съжаление в оперните архиви и източници в Интернет няма особено много сведения за Ефимия Илкова, поради което съм се ограничавал със съвсем малко данни. Но поради тези два кръгли юбилея през 2021 г. се постарах да намеря всичко възможно, както и данни за нейни ученички, за които още не съм писал статии и днес ще изложа това, което имам. Става въпрос за данни относно Гюргя Пинджурова, която е останала в паметта на любителите на българската народна музика, макар че Пинджурова е имала класическо музикално образование в Музикалната академия в София, била е в кратък период солистка в Софийската опера, но после се отдава на народната музика.

Що се отнася до Раля Тончева, тя въобще не е позната на широкия кръг оперни любители, но през последните години в Интернет се публикуваха две интересни информации за дейността й, поради което мога днес да дам сведения и за нея. Тя е родом от Разград и авторите на тия информации имат автентични сведения за дейността й, която е протекла предимно във Франция, но също така и в България, където се е поминала.

Сега ще се спра конкретно на юбилярката Ефимия Илкова. Както писах вече, в редица мои статии съм срещал името й, като съм писал данни и за нея. Това беше за последен път през 2020 г. при моя статия за певицата Надя Тодорова. Цитирам съответния пасаж от тази статия, в който става дума и за Ефимия Илкова:

„ (…) Както се вижда до тук, днешната ми статия има малко обзорен характер – наред с основната тема за Надя Тодорова и оттам за сина й Недялко Недялков, писах и за редица лица, изиграли важна роля в зародиша на българското оперно изкуство в началото на миналия век, главно на фамилията на Иван Вульпе и други лица от тази генерация като политикът Никола Мушанов.

Съвсем случайно попаднах през 2016 г. и на една друга личност от този период, за която изобщо не бях чувал, но изиграла също важна роля в този решителен начален период на оперното изкуство в България. При това след 4 дни – на 10 февруари 2019 г. ще се навършат 144 години от рождението й. Цитирам веднага подробности:

Ефимия Мюзан Илкова е българска вокална и клавирна педагожка от белгийски произход. Преподавателка по хорово и солово пеене и пиано в София.

Родена е на 10 февруари 1876 година в белгийския град Лиеж. През 1897 година завършва специалост пеене и пиано в консерваторията в родния си град. Омъжва се за българин и веднага след дипломирането си идва да живее в София, където се включва дейно в музикалния живот. На различни рецитали изпълнява арии от оперите „Хугеноти“, „Лучия ди Ламермур“, „Фауст“, „Травиата“ и други. През учебната 1904/1905 година Ефимия Илкова работи като учителка в Първа софийска девическа гимназия.

През 1905 година тя постъпва на работа в основаното през есента на предната година Частно музикално училище, чийто първи директор е диригентът Николай Николаев, а сред другите преподаватели са композиторите Петко Наумов, Димитър Хаджигеоргиев и Добри Христов, клавирният педагог и диригент Хенрих Визнер, капелмайсторът Алоис Мацак, пианистката Мара Черен, оперният певец Димитър Попиванов, камерната певица Катя Стоянова и други.

През 1912 година Частното училище е преобразувано в Държавно музикално училище, а през юли 1921 година — в Държавна музикална академия. Ефимия Илкова остава да работи в училището до ранната си смърт на 12 май 1921 година.

Сред учениците на Илкова са певиците Гюргя Пинджурова, Мара Василева, МараФратева, Мара Цибулка, Мария Милкова-Золотович, Мария Митович, Надя Свиларова, Елена Доскова-Рикарди, Златка Куртева и други.

През 1920 година за цялостната си преподавателска дейност Ефимия Илкова е наградена с Дамски орден за граждански заслуги II степен.

(край на цитата)

През 2016 година във връзка с кръглата годишнина от рождението на Ефимия Илкова Българското Национално Радио й посвещава специално предаване. Цитирам информация от сайта на Радиото:

Помните ли Ефимия Илкова?

публикувано на 10.02.2016

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Ефимия Илкова? Поводът да Ви припомним името и делото на Ефимия Илкова е 140-годишнината от нейното рождение.


Тя е една от първите преподавателки по вокална постановка у нас. Нейни ученички са певиците, основателки на българския оперен театър: Мария Василева, Златка Куртева, Мара Фратева, Мария Митович, по-късно Мария Милкова-Золотович и Надя Свиларова, именитите преподавателки Мара Маринова Цибулка, Раля Тончева, както и популярната народна певица Гюргя Пинджурова, започнала кариерата си с опера.


Ефимия Мюзан Илкова е белгийка, родена на 10 февруари 1876 година в Лиеж. Повече за кариерата ѝ чуйте в звуковия файл, в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче”.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/100658310/pomnite-li-efimia-ilkova

Изключително ценна информация, в която четем имената на толкова известни български оперни артистки, които са били ученици на Ефимия Илкова. Между тях са и Мария Василева и Златка Куртева, за които стана въпрос в днешната статия за Надя Тодорова. Между другото, Елена Доскова-Рикарди е родена в Габрово, нейното име е широко известно в града и често се пише за нея в габровските медии. Преди известно време аз написах тук във ФБ голяма статия за нея.

Нека почетем белгийката Ефимия Мюзан Илкова, която всъщност е прекарала по-голямата част от краткия си живот от 45 години в България. Жалко, че малко се знае за нея. Потърсих името й в музикалния речник на Иван Камбуров от 1935 година, не намерих информация за нея, само името й е цитирано като учителка на някои от учениците й, споменати в горния цитат. Мир на праха й – на 12 май т.г. ще се навършат 99 години от кончината й. Жалко, нейна снимка липсва в медиите, макар че е направила толкова много за развитието на оперното изкуство в България.

(край на цитата от статията ми за Надя Тодорова през 2020 година)

Както се вижда от този цитат, липсват снимки на Ефимия Илкова в медиите, поради което в края на моята статия ще покажа снимки на нейни ученички, с които разполагам.

В крайна сметка данните за нея в този пасаж са и единствените, които могат да се намерят в Интернет. Това са данни от кратката Уикипедия-страница за нея на български език и данните от това предаване на БНР през 2016 г. Нека спомена и това, че данните в Уикипедия-страницата са взети от книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, Издателство на БАН, София, 1967, стр. 257. Опитах се да намеря в Интернет нещо за Ефимия Илкова на латиница – няма никакви сведения.

Както вече споменах, днес до края на тази статия ще дам известни информации за две от ученичките на Ефимия Илкова – Гюргя Пинджурова, която е останала в паметта на любителите на българската народна музика, макар че Пинджурова е имала класическо музикално образование в Музикалната академия в София, била е в кратък период солистка в Софийската опера, но после се отдава на народната музика и за Раля Тончева, която въобще не е позната на широкия кръг оперни любители, но през последните години в Интернет се публикуваха интересни информации за дейността й, поради което мога днес да дам сведения и за нея.

Цитирам кратки данни за Гюргя Пинджурова, взети от различни източници в Интернет:

Гюргя Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица. Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми – разказва тя – майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде“.

В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюргя Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова и при ЕФИМИЯ ИЛКОВА. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.

Завърнала се в България, Гюргя Пинджурова започва усилена концертна дейност. Учителства няколко години в своя роден край и от 1934 г. става редовна сътрудничка на Радио „София“.

През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923–1938 г. в София, Трън и някои трънски села.

Сътрудничи на детския отдел на Радио София. Прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.

Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюргя Пинджурова се утвърждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. На нея дължим всенародната известност на партизанската песен „Хей, поле широко“.

Гюргя Пинджурова умира на 10 ноември 1971 г. в София.

(край на цитата)

Сега за другата ученичка на Ефимия Илкова – Раля Тончева.

Както писах преди, през 2020 г. в Интернет се публикуваха две ценни статии за нея от автори в Разград, където е родена Раля Тончева. Помествам двете статии, които са напълно достатъчни, за да ни запознаят с една голяма българска певица и вокален педагог, за която се знае много малко. След като и аз прочетох тия неща за пръв път тия дни, с право мога да я определя като ЗБГ (Забравен Български Глас) по моята терминология.

Портал „Е-РАЗГРАД“

Раля Тончева – феята с кристалния глас

18.11.2020

ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК ВЪВ ФРАНЦИЯ РАЗГРАДЧАНКАТА РАБОТИ СЪС СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗИКАНТИ, ПЕЕ ПОД ПАЛКАТА НА ЗНАМЕНИТИ ДИРИГЕНТИ, ИЗНАСЯ МНОГОБРОЙНИ САМОСТОЯТЕЛНИ И СЪВМЕСТНИ КОНЦЕРТИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ БЪЛГАРИ, КОИТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ СА В ПАРИЖ

За българската музикална общественост името на Раля Тончева е свързано с началото на оперното изкуство, прославило България далеч зад пределите ѝ – в началото на 20-ти век и през 20-те и 30-те години. В критични рецензии във Франция и Белгия тя е наричана „Новата звезда”, „Балканският славей”, „Феята с кристалния глас”, „Вокален виртуоз, съперничещ на флейта”, „Магьосница на сцената”, „Истински златен глас”… Тя има сравнително кратка, едва 13-годишна оперна кариера, но завладява сърцата и умовете на френската, белгийската и английската публика. Париж, където са първите стъпки на младата певица, с възторг и ентусиазъм още с пристигането ѝ през 1926 г. и предсказва нейната бляскава кариера.

Райна (Раля)Тончева, по баща Килифарска, е родена на 26 октомври 1894 г. в Разград. Семейството ѝ е будно и с възрожденски дух. Баща ѝ учителства в с. Хърсово и Раля обичала да казва, че „огласял с чудния си глас храмовете на науката и на християнската вяра”. Оттук са корените на любовта към изкуството у най-малката дъщеря на многолюдната фамилия на Стоян Килифарски, която има трима сина и две дъщери. Баща ѝ скоро заменя учителската професия с търговия и чифликчийство, но не изоставя просветителската работа и дори има собствена печатница.

Наследила чудния глас на баща си, от съвсем малка пее, декламира, чете и пише отрано. Когато е на 13-годишна възраст, най-големият ѝ брат, който е с 20 години по-голям от нея,я завежда в град Курск, Русия, където той е преподавател по естествени науки. Там тя започва да учи пиано, но скоро се връща в България по здравословни причини. Самият Христо Килифарски е завършил естествени науки в Йена (Германия), пише дисертация, чете лекции в Париж, сътрудничи на професор – биолог в Москва, учителства в Курск, един от първите толстоисти в България, инициатор и организатор на първия интернационален конгрес на толстоистите в България, състоял се в Пловдив.

По-късно, в гимназията Раля предпочита езици, литература, рисуване, география и история, но не обича математиката и физиката. Творческата ѝ натура търси онези области, които ѝ помагат да разгръща художествените си таланти. След завършване на гимназиалното си образование тя е приета в Държавното музикално училище в София, в класа на ЕФИМИЯ ИЛКОВА. Петгодишния курс завършва с отличие за три години през 1919 г. Чистият ѝ колоратурен сопран очарова и тя е поканена да участва в предстоящия конкурс в операта. Така Раля Тончева постъпва в Софийската опера, но след еднократно изпълнение на партията на Зибел във „Фауст” от Гуно се разделя със сцената по настояване на баща си, който се оказва против оперната ѝ кариера. За кратко заминава при брат си Върбан Килифарски в Италия (основател и водач на партията на анархистите).

Години по-късно, вече омъжена, в резултат на контактите ѝ с пианистката Лиляна Добри Христова, у нея отново се събужда любовта към изкуството. Впоследствие с благословията на съпруга си през 1926 г. Раля Тончева заминава за Париж, заедно с 5-годишния си син Милко. Там става ученичка на знаменитата певица Фелия Литвин, която е очарована от гласа ѝ. Двегодишната ѝ работа при нея допринася за изграждането ѝ като артист. Изучава също дикция, интерпретация и мизансцен. Големите ѝ успехи ѝ осигуряват и постоянни ангажименти в кралския „Театър де ла Моне”, в Театъра на изкуствата в Руан, Театъра на градското казино в Кан, както и е постоянна солистка на концертите на оркестър „Ламурьо” в Париж. По отношение на изграждането ѝ като певица, парижкият и белгийският период са най-плодотворни и най-интензивни. Операта и концертната ѝ кариера започват триумфално и по едно и също време.

Раля Тончева работи със световноизвестни музиканти, пее под палката на знаменити диригенти, изнася многобройни самостоятелни и съвместни концерти с изпълнители българи, които по онова време са в Париж. Това са години на успех и триумф, но и на упорит, пословичен и изумителен труд. Нейният биограф Цветана Маринова пише:

Няма да преувелича, ако кажа, че Раля Тончева изнася в продължение на 13 години не по-малко от 2–3 концерта на месец и още толкова оперни спектакли и благотворителни концерти – общо около 700. И всичко това на необходимата висота, която непрекъснато провокира пресата за нескончаеми суперлативи.”

(край на цитата)

Отгласите и отзивите за певицата, появили се във френския и белгийския печат, стигат и до България, препращани и отпечатвани са и в българската преса.

През лятото на 1939 г. Раля Тончева се връща в България, за да види семейството си, но тъй като започва Втората световна война, тя не успява да замине обратно за Париж и да продължи договорите си. Поради тази причина, в Париж остават  артистичните ѝ костюми и музикалната ѝ библиотека. Впоследствие тя се отдава изцяло на концертна и педагогическа дейност. Така от 1939 до 1948 г. изнася концерти в София и много други градове на България заедно с проф. Владимир Аврамов, проф. Людмила Прокопова, Марсела Форне – Немска и др. От 1947 до 1954 г. работи като хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория и до края на живота си е частен музикален педагог.

Едновременно с това през 1951 г. създава и ръководи хор „Славянска беседа” (до 1956 г.), води вокални курсове, участва в курсове за подготовка на певци за участие в международни конкурси. И отново думи на Цветана Маринова:

Неуморима и вдъхновена, строга и взискателна, в същото време тактична – за нас, учениците ѝ, тя остава олицетворение на безпределна всеотдайност в работата, в изкуството до последния си дъх.” (Маринова, Цветана, Раля Тончева, Феята с кристален глас, София, 1994).

(край на цитата)

А фолклористът Райна Кацарова си я спомня:

„Строга, принципна, с много изострено чувство за лично достойнство, яснота в отношенията, никакви извъртания, прям и открит характер… и чудни очи…”

(край на цитата)

Раля Тончева умира на 13 юни 1979 г. в София. Райна Килифарска – Раля Тончева днес е по-малко позната у нас, но през 20-те 30-те години на миналия век е позната в цяла Европа.

Тук искаме да отбележим и един интересен факт. През 2018 г. в Разград дойде внукът на Върбан Килифарски – Жан Себастиян Пескин заедно с чаровната си и мила съпруга Бландин. Той живее в Париж, но дойде, за да потърси гроба на дядо си. Чифликът на фамилията Килифарски на „Текет”, край с. Църквино, днес има други обитатели. И тъй като не успяха да открият гроба на братята Килифарски, те се обърнаха и към Регионалния исторически музей, за да търсят информация. Интересно, но Жан Пескин не знаеше за сестра им Райна Килифарска, а тя точно в Париж прави блестящата си кариера. Впоследствие специалисти от музея посетиха чифлика, днешните му собственици пазят информация за фамилията Килифарски. Оказа се, че погребенията на двамата братя са преместени в гробището на с. Църквино през 1971 г.

Обаче Жан Пескин и съпругата му бяха очаровани да научат за Раля Тончева – един талант от фамилията, очаровал публиката от европейските сцени с невероятния си кристален глас.

Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград

……

На заглавната снимка: Раля Тончева и Любомир Пипков след концерт в гр. Нанси, Франция, 1932 г.

(край на цитата)

Много интересна публикация, която особено ми дападна. След статията ми ще

повестя тази снимка на Раля Тончева и Любомир Пипков след концерта в гр. Нанси, Франция през 1932 г.

Сега цитирам втората статия за Раля Тончева от 2020 година (само тази част, която се отнася за нея, тъй като има сведения и за певицата от Разград Надя Бърдарова):

Портал „Екип 7“

9 януари 2020

Големите оперни певици на Разград

Генетичният потенциал на разградчани е давал и дава форми на реализация, които създават личности с неповторимо и ярко творческо присъствие в различни сфери от живота. Два такива случая са оперните певици Райна Килифарска-Тончева (Раля Тончева) и Надя Бърдарова. Те са еманация на два разградски рода, която е част от тяхното многообразие и същност.

Раля Тончева или Райна Килифарска

Родена е на 26 октомври 1894 година в Разград, в семейството на учителя Стоян Килифарски. Тя е сестра на братята Върбан и Христо Килифарски. Естествено, че в тази среда расте като будно и талантливо момиче, което обичало да рецитира стихове на Пушкин и Лермонтов. Това дава своя отзвук в романтичните ѝ нагласи като девойка и зряла жена. Райна завършва Разградската гимназия през 1915 г., а след това учи в класа по пеене при ЕФИМИЯ ИЛКОВА в Държавното музикално училище в София. Тогава нейната съдба е сюжет за филм, в който преобладават емоциите.

В София Раля Тончева живее в пансиона на Лола Узунова. Тази Лола Узунова е сестра на офицера Борис Узунов, който се лекувал в Разград по време на Балканската война в дома на познати на Райна Килифарска. Завързва роман със синеокия и тогава неотразим хубавец Иван Багрянов, когото познава от младежкия и кръг в Разград и гостуването на нейната компания в имението им на гара Самуил.

Завършила Музикалната консерватория и още на първото си излизане на сцената (първата роля на Раля Тончева на сцената на Софийската опера е на Зибел във „Фауст“ от Гуно) вижда в една ложа голямата си любов Иван Багрянов с известна софийска красавица с не твърде тежко поведение, която имала прозвище Наполеончето. Това станало причина да реши да напусне България и да замине за Италия при брат си Върбан Килифарски. Така или иначе, баща ѝ Стоян Килифарски се противопоставя и я сваля от сцената. Но Райна не я свърта в Италия. Любовта я влече в България. Била е чаровна жена. Завърнала се, започва да концертира из разни градове на страната. На един концерт в Бургас е видяна от съдия в Касационния съд. Влюбен и замаян от гласа и, той ѝ предлага женитба. Тя дълго му отказвала, страдала по изоставената любов, но за хатъра на майка си, която вече е била стара и искала да я види задомена, се съгласява да се сгоди. Годеникът ѝ, който бил от Русе, ѝ купува хубава голяма къща и я чака дълго най-после да каже тежката си дума „да“, че е съгласна да се венчаят. Райна Килифарска живее при него в качеството си на годеница цели две години и най-после се венчават. Като зестра не занася на съпруга си нищо, освен писмата от любимия си Иван Багрянов, вързани в пакет с розова панделка.

След неколкогодишен брак и след раждането на сина си Милко (1922 г.), тя заминава за Париж през 1926 г., където пее на различни сцени до 1939 г. Във Франция приема сценичното си име Раля. Връща се за малко в България, но започва войната и не може повече да замине – остава при съпруга и сина си завинаги.

В Париж Раля Тончева изучава дикция, интерпретация, мизансцен при Маргарит Каре и Салиняк Краоза. Обучава се при примадоната Фелия Литвин, преподаваща в консерваторията на Фонтенбло и Лили Леман (известен сопран от немски произход). В същото време се записва в „Еколе нормал дьо мюзик“. Завършва го през 1934 г. Във Франция играе на сцените на Театъра за изкуства в Руан, Театъра на градското казино в Кан, опера „Комик“, както и в Театър де ла Моне в Брюксел, Белгия. Получава договор за постоянна солистка на оркестър „Ламурьо“ в Париж.

Сценичната ѝ дейност включва участия в над 30 опери, като „Лакме“, „Риголето“, „Вълшебната флейта“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Ромео и Жулиета“, „Хугеноти“, Лучия ди Ламермур“, „Ловци на бисери“. Изявява се в Париж, Лион, Страсбург, Нанси, Бордо, Виши, Монте Карло, Сент Етиен, Антверпен, Гент, Лондон, Брюксел. Има съвместни участия с Лиляна Христова, Илка Попова, Боян Икономов, Любомир Пипков, Люба Енчева, Александър Гречанинов, Жан Берже, Надя Буланже, Роже Обер, квартет „Калве“, Лондонския симфоничен оркестър. Изнася множество директни концерти по радиото в Париж. Записва грамофонни плочи в студиото на „Парлафон“.

Френският вестник „Мемориал“ нарича певицата „най-великолепният славей“, заради „чистия като кристал и свеж като розова пъпка глас“. Кой би се наел да изпълнява музикални произведения на автори от XVIII век – Кампра, Монсини, Рамо, Гретри? След началото на Втората световна война, през 1939 година се завръща окончателно в България. В началото се чувства самотна и неизвестна никому. От скромност и чувство за наранена гордост не пожелава да се включи в състава на Софийската опера.

Отначало Раля Тончева се налага като камерна певица и между 1941 и 1948 г. изнася множество концерти в София и в страната. През 1947-1954 г. става хоноруван преподавател в Българска музикална академия. Нейни ученици са Марин Маринов, Лидия Атанасова, Пепа Гандева, Цвета Маринова, Магдалена Манолова. Работи като частен музикален педагог. Създава и ръководи хор „Славянска беседа“.

Раля Тончева умира на 13 юни 1979 г. Така България губи един страхотен коларатурен сопран – богато украсен и „гъвкав“ глас, достигащ до най-високите октави.

(край на цитата)

Това бяха всички информации в днешната ми статия за Ефимия Илкова и нейните ученички Гюргя Пинджурова и Раля Тончева.

Нека днес на 11 февруари 2021 г. почетем 145 години от рождението на Ефимия Илкова – известна за епохата си вокална и клавирна педагожка, родена на 10 февруари 1876 г. в Лиеж, починала на 10 май 1921 г. в София едва на 45 години.

Мир на праха й!

…..