Alexander Krunev

Днес празнува рожден ден баритонът Александър Крунев

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 октомври 2020 година празнува рожден ден – 58 години – един български певец, за когото пиша за втори път след 2017 г. – баритонът Александър Крунев, добре известен на всеки оперен любител в България.

През последните 7 години, в които пиша моите „оперни истории“, многократно съм срещал неговото име при различни поводи, но исках да пиша статия за него при кръгъл рожден юбилей и това направих през 2017 г. В последните месеци през 2017 г. доста статии в различни медии бяха посветени на него и в някои от тях се говореше и за кръгъл негов юбилей на оперната сцена – 30 години. Ако сме съвсем педантични, това не е точно така, понеже съгласно данните в различни биографични справки показват, че първата оперна роля на Александър Крунев е през 1990 г. в ролята на Жорж Жермон от „Травиата“ на Верди. До 2017 г. са изминали 27-28 години, но това не е толкова важно. Важно е, че Александър Крунев е изключително работлив и талантлив певец с голям оперен и песенен репертоар, както и солист в редица кантатно-ораториални произведения и с голям социален ангажимент особено в един от любимите му градове на музикална дейност – Русе.

Понеже вече 3 години не съм писал за Александър Крунев нова статия, нека днес на 7 октомври 2020 г. запозная новите си ФБ-приятели и читатели, които имам през последните 3 години.

Нека започна именно от тази дейност. Цитирам една статия от 2015 г. в русенска медия:

Гласът на града”: Александър Крунев

28.11.2015

През тази седмица работещите в музеите, галериите и библиотеките излязоха на протест с искания за по-високи заплати. Инициативата беше наречена “Ден на недоволството”. Своето недоволство изразиха и творците на Държавната опера в Русе. В мълчаливия протест се включи и нашият гост в рубриката “Гласът на града” – баритонът Александър Крунев.

Певецът Александър Крунев е един от “гласовете на града” и на страната. Кариерата му го отвежда в оперните театри в Пловдив и Русе, бил е и солист на Националната опера и балет в София. Зад гърба си има 150 роли, сред които и емблематичната за него на Набуко от едноименната опера на Верди.

“За да ги има тези музеи, трябва да има живи хора. Защото някои от тези хора, може би, след време също ще влязат в музеите, както тук е паметникът на нашите трима колеги – Николай Здравков, Кирил Кръстев и Пенка Маринова”, казва оперният певец. „Методиката, по която се определят делегираните бюджети на културните институти, е несправедлива“, смята творецът. “Нека Министерството на културата да не забравя, че трябва да се работи и за живите хора, които са кръвта на културата в България”, призовава Крунев.

Съставът на Русенската опера е носител през тази година на наградата “Кристална лира” за ярки творчески постижения. Колективът непрекъснато пътува в чужбина, а всяко едно гостуване донася чисти приходи на Министерството на културата.

“Най-накрая ще остане само министерството – без културата. Това е истината”, казва още той.

В България седмицата беше белязана от протеста на русенските оперни певци и балетисти. В нейния край – на 29 ноември, четирима от тях, сред които и баритонът Александър Крунев, вече прославят страната ни в Япония. В Страната на изгряващото слънце те ще изпълнят Деветата симфония на Бетовен, от която е и емблематичната “Ода на радостта”.


Автор: Виолета Никифорова. Оператор: Светослав Шаламанов

(край на цитата)

След това встъпление нека запозная читателите с данни от биографията на Александър Крунев:

Александър Крунев е български оперен певец-баритон, роден на 7.10.1962 година в София. През юни 1990 г. завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София в класа на проф. Илия Йосифов. От особено значение за неговото певческо формиране е работата му с големите български оперни певци Сабин Марков, Никола Николов и Гена Димитрова.

Дебютът му е на 16 януари 1990 г. на сцената на Държавна опера – Пловдив в ролята на Жорж Жермон от „Травиата“ и веднага е назначен за солист в Пловдивската опера. На сцената на Софийската опера дебютира през 1990 г., където натрупва солиден солов репертоар с главните баритонови роли от оперите “Силата на съдбата”, “Набуко”, “Трубадур”, “Бал с маски”, “Риголето”, “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Макбет”, “Ернани” от Верди, “Севилският бръснар” и “Италианката в Алжир” от Росини, “Тоска”, “Бохеми”, “Мадам Бътерфлай”, “Турандот”, “Манон Леско” от Пучини, “Лучия ди Ламермур” и “Любовен еликсир” от Доницети, “Селска чест” и “Приятелят Фриц” от Маскани, “Палячи” (Силвио и Тонио) от Леонкавало, “Алеко” от Рахманинов, “Княз Игор” от Бородин, “Хофманови разкази” от Жак Офенбах и др.

В репертоара му са включени автори като Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Руджеро Леонкавало, Пиетро Маскани, Жорж Бизе, Гаетано Доницети, Волфганг Амадеус Моцарт, Пьотр Чайковски, Александър Бородин, Джоакино Росини, Ленърд Бърнстейн, Карл Орф, Лудвиг ван Бетовен и други. Изнася концерти и участва в оперни спектакли на много големи европейски и световни сцени – Германия, САЩ, Япония, Испания, Нидерландия, Белгия, Корея, Гърция, Полша, Румъния, Великобритания, Швейцария и много други. Предпочитан и постоянен гост е на всички български оперни театри. Пял е на сцените на „Дойче Опер Берлин“ и Берлинската филхармония.

В репертоара на певеца са включени солови баритонови партии от «Севилският бръснар» на Росини; «Любовен еликсир», «Лучия ди Ламермур», «Дон Паскуале» на Доницети; «Набуко», «Ернани», «Риголето», «Трубадур», «Бал с маски», «Силата на съдбата», «Дон Карлос», «Аида», «Отело» на Верди; «Манон Леско», «Бохеми», «Тоска», «Мадам Бътерфлай», «Турандот» на Пучини; «Лакме» на Лео Делиб, «Хофманови разкази» на Жак Офенбах, «Дон Жуан» на Волфганг Амадеус Моцарт, «Княз Игор» на Бородин, «Кармен» на Бизе; «Евгений Онегин» на П. И. Чайковски, Цар Иван Шишман в „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев и др.

Александър Крунев има богат кантатно-ораториален репертоар с „Коронационна Меса“ на В. А. Моцарт, «Миса солемнис» и Девета симфония на Бетовен, «Кармина Бурана» на Карл Орф, «Едип цар» на Стравински и др. Гастролирал е многократно в САЩ, Италия, Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Дания, Испания, Полша, Румъния, Северна Македония, Южна Корея, Япония и др. Има студийни записи в БНР и БНТ.

През 2012 г. Русенската и Бургаската опери честват 50-годишния юбилей на певеца. В София той е честван на 21 март 2013 г. с участието му в операта “Княз Игор”.

В периода 1990-2010 е солист последователно на Държавна опера – Пловдив и Националната опера и балет – София. В момента (2017 година) Александър Крунев е солист на Държавна опера – Русе. Наред с изявите си в България Александър Крунев има постоянно изяви и в чужбина, особено в ансамбъла на т.н. „Venezia Festival Opera“ през последните години, където като солист в няколко опери предимно от Верди гостува в различни държави – Германия, Австрия, Италия, заедно с впечатлителния ансамбъл от над 100 артисти с диригент Найден Тодоров и режисьор Надя Христо (Nadia Hristo) и има непрекъснат успех като солист в този ансамбъл.
Александър Крунев има син, който се казва Борис.

(край на биографичните бележки)

Цитирам подробности във връзка с 50-годишния юбилей на Александър Крунев в Русе, за което стана въпрос малко по-горе:

22 октомври 2012

Баритонът Александър Крунев избра Русенската опера, за да отпразнува 50-годишния си юбилей.

На 31 октомври – сряда, от 19 часа Държавна опера – Русе ще представи операта „Набуко”. Тържественият спектакъл ще се състои в чест на известния баритон Александър Крунев. Самият той реши да сподели своя юбилей с русенската публика и с колегите си от любимия си български оперен театър. Александър Крунев е известен с невероятната си творческа плодовитост – над 150 оперни роли. Близо 90 пъти е излизал на българските, европейските и американските оперни сцени в една от коронните си роли – тази на асирийския цар Навуходоносор, наричан в операта Набуко.

С Русенската опера той ще доближи стотния си спектакъл, като в рамките на пет дни ще изпълни любимата си роля три пъти – на 27-ми – в Летния театър в Свищов, на 29-ти – в Плевен и на 31-ви – в Русе.

Съдбата потапя Александър в света на операта, когато е само на 4 години. Неговата майка е хористка в Софийската опера, когато той е избран да играе детенцето на Чо-Чо-Сан в операта от Пучини „Мадам Бътерфлай”. Оттогава не слиза от оперната сцена – в ученическите години е статист, а в гимназиалните, докато учи в Софийското музикално училище – вече пее. Ученик е на известните български певци – тенора Никола Николов и баритона Сабин Марков. Бил е солист на Пловдивската и Софийската опера, но винаги е бил добре дошъл във всички български оперни театри. И така – в България и по света – вече 46 години.

(край на цитата)

Традицията за честване 50 години от рождението на юбиляра през 2012 г. в Русе се запазва и през 2017 г., когато той навършва 55 години и 30-годишна оперна дейност. През октомври 2017 г. в русенска медия се публикува следното съобщение (цитирам част от публикацията, като данните от биографията му не повтарям):

Русе, 4 октомври 2017 г.

Оперният певец Александър Крунев ще отбележи 30 години на сцената със специален 100-тен спектакъл в ролята на Риголето

Публикувано преди 4 месеца от РусеИнфо

През 2017 г. се навършват 30 години, откакто един от най-добрите български оперни певци – баритонът Александър Крунев радва родната публика и носи славата на българската музика по света. Юбилеят му ще бъде честван от няколко оперни театъра в различни градове на страната, като първи ще отбележат годишнината в Русе. На 31 май, от 19:00 ч. на сцената на Русенcката опера ще започне специалният 100-тен спектакъл на Александър Крунев в ролята на Риголето – един от най-трудните и противоречиви образи в оперната класика. Старозагорската и Бургаската опера също са предложили на артиста да направят спектакъл и концерт, посветени на доказания му професионализъм и живот, отдаден на операта. Датите тепърва ще се уточняват, но Александър Крунев е благодарен за признанието на музикалната общественост и най-вече – на почитателите на оперната музика, които пълнят спектаклите, в които участва.

На 31 май 2017 на сцената на Русенската опера, редом до маестро Крунев, ще се качат колегите му Петър Костов в ролята на Херцога, гост певицата Диана Букур от Румъния в ролята на Джилда, Момчил Миланов в ролята на Спарафачуле и Петя Цонева в ролята на Мадалена. Диригент ще бъде Акира Мори.

Александър Крунев е един от най-ярките представители на българската оперна школа, роден на 7 октомври 1962 г. в София.

(край на цитата)

На 10 юли 2017 г. Александър Крунев има внушителна изява в една от любимите си роли – Набуко в едноименната опера от Верди в Летния театър в местността „Кайлъка“ край Плевен. Понеже тази изява е свързана с ролята на Плевенската филхармония и бившата Плевенска опера, искам да цитирам един материал, който дава достатъчно информация за това участие на Крунев, както и за двете институции в Плевен, за които стана въпрос:

Любомир Дяковски: Щастлив съм, че успях да осъществя една моя съкровена мечта – да направим голям спектакъл на сцената на Летния театър в “Кайлъка”

Портал „Плевен Инфо“ Култура

13.07.2017

„Ще се радвам, ако с годините това се превърне във фестивал „Под звездите” или както го наречем“, споделя след “Набуко” директорът на Плевенската филхармония

Със звезден финал Плевенската филхармония приключи поредния си творчески сезон. На 10 юли на сцената на Летния театър в парка „Кайлъка” бе представена операта „Набуко” от Джузепе Верди под диригентството на маестро Найден Тодоров и с участието на Общински хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева, хора на Русенската опера и именитите солисти: Александър Крунев в ролята на Набуко (баритон), Йорданка Дерилова – Абигайл (сопран), Ивайло Джуров – Закария (бас), Елена Чавдарова – Фенена (мецосопран) и др. В екипа на мащабната продукция взеха участие повече от 200 души, а многобройната публика (около 1500 зрители) съпреживя една от гениалните опери на Верди.

Любомир Дяковски – директор на Плевенската филхармония от 2014 г., е сред основателите на Плевенска опера „Христо Бръмбаров” и е бил неин член до закриването й. Пял е на всички български оперни сцени, а репертоарът му включва над 50 роли от световната оперна и оперетна класика, над 30 меси, оратории и реквиеми. Участвал е във фестивалите „Софийски музикални седмици”, „Мартенски музикални дни”, „Варненско лято”, „Зимни вечери” в Пловдив, Лауреатски дни „Катя Попова” в Плевен, както и на престижния европейски фестивал в Дубровник.

Дяковски е единственият оперен певец, осъществил издаването на оперен албум с арии с Пловдивска филхармония под диригентството на маестро Добрин Петков. В продължение на 10 години е бил солист на същия оркестър и е изпълнявал „Матеус пасион” от Й. С. Бах, „Песни за земята” от Малер, реквиемите на Моцарт и Верди.

Дяковски е работил с именитите български диригенти Константин Илиев, Васил Арнаудов, Васил Стефанов, Георги Робев, Димитър Манолов, Васил Казанджиев. От 28 години е солист на „Големите донски казаци” – Виена, мениджър и участник в „Тримата славянски тенори”. Близо 5000 са спектаклите, които изнася в България и чужбина в най-престижните зали, като „Музикферайн” и „Музикхаус” във Виена, „Концертхаус” в Берлин, театрите „Шатле” и „Шанз-Елизе” в Париж, залите на филхармониите в Мюнхен, Кьолн, Ленинград и Берлин, „Линкълн център” в Ню Йорк… Той е почетен гражданин на градовете Плевен и Дупница.

Ето какво сподели директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски след спектакъла на операта „Набуко”:

– Г-н Дяковски, творческият сезон на Плевенската филхармония, на която сте директор вече три години, приключи с внушителен спектакъл на операта „Набуко” от Джузепе Верди. Какво е за вас това събитие, част от проекта „Сцена под звездите”, което бе под патронажа на кмета на община Плевен Георг Спартански?

– Щастлив съм, че успях да осъществя една моя съкровена мечта – да направим голям спектакъл на сцената на Летния театър в парка „Кайлъка”, такъв, какъвто плевенчани помнят отпреди 28 години. Спектакли и концерти на открито са част от моята концепция, с която кандидатствах за директор, и може би затова е малко да кажа, че съм развълнуван. Отзвукът, който се получи, ме обнадеждава и радва и смятам догодина да направим няколко спектакъла. Имам идея да предложа на директора на Драматично-кукления театър „Иван Радоев” – г-н Василев, и те да се включат. Ще се радвам, ако с годините това се превърне във фестивал „Под звездите” или както го наречем. Знаете, че такива фестивали има и в други градове на страната. Найден Тодоров сподели: „Престъпление е това място и тази прекрасна природа да не добият популярност и да не се използват пълноценно”.

– Колко време работихте върху този проект?

– Идеята за този проект се зароди по време на Лауреатските дни „Катя Попова” и спектакъла „Тоска”, с който се откри юбилейното XXX издание на фестивала през октомври 2016 г. Споделих с Найден Тодоров, Йорданка Дерилова и Александър Крунев, които участваха в него. Те го приеха присърце и след като успяхме да фиксираме дата с Йорданка Дерилова, която работи в Германия, а имаше ангажименти и в Чехия, започна работата по осъществяването на проекта. Подборът на датата бе една от големите трудности, пред които се изправихме. Всички артисти са изключително ангажирани, изобщо цялата логистика, декори, костюми, хор е трудно да бъдат събрани в един ден. Затова някои хора помислиха, че е нелогично представлението да бъде в понеделник, но това не бе хрумване, а единствено възможният ден от седмицата. Трябва да призная, че една от потискащите ме мисли бе тази за времето, защото за концерт или спектакъл на открито това е много съществено. Но независимо от всички трудности нямаше да си простя, ако не бях направил този спектакъл. Много съм щастлив, че всички заедно осъществихме това събитие в културния живот на Плевен. Изказвам своята благодарност на всички участници и на плевенските медии, които взеха присърце идеята и направиха всичко възможно тя да бъде популяризирана. Благодарение на тях плевенчани разбраха, че ще има такова събитие.

Огромна подкрепа получихме и от Величко Великов – наемателя на Летния театър, който прие присърце идеята за спектакъла. Още от миналата година той ме питаше няма ли да направим нещо заедно. С общи усилия направихме някои ремонти, а сега след всичко, което се случи, и той е безкрайно щастлив. Летният театър „оживя”! Радвам се и се окуражавам, че и той като мен мисли в тази посока, вълнува се и има желание да работим заедно и в бъдеще. Може би догодина ще направим операта „Аида” от Верди и вече започвам да мисля за солистите и уточняването на датата.

Вчера се чухме с Христина Ангелакова, която ме поздрави с думите: „Знам колко е трудно това, което си направил, защото аз правя същото в „Моцартовите празници” в Правец. Възхищавам ти се, че успя да осъществиш такъв голям проект!”.

Видя се, че имам подкрепата, дойдоха хората, които милеят за изкуството и културата в град Плевен – кметът Георг Спартански, Найден Зеленогорски, Румен Петков, който непрекъснато ме подтиква към такива културни събития, други представители на местната и областната администрация. „Музиката ни обедини” – ми каза Найден Зеленогорски и това наистина е много важно за град Плевен. Това ме окуражава и се надявам през следващата година операта „Аида” да бъде включена в културния календар на града.

– Безспорно представянето на операта „Набуко” бе връх в творческия сезон на Плевенската филхармония. Какво предстои през следващия сезон?

– Ще започнем с участие във фестивала Празници на изкуствата „Аполония” (31 август), където ще участваме с Люси Дяковска – поканата получихме след концерта в зала „България” в София. На 15 септември ще имаме концерт с маестро Богуслав Давидов, а на 2 октомври, по случай Световния ден на музиката, ще представим операта „Травиата” от Верди под палката на Иван Ангелов. Пламена Мангова ще ни гостува на 7 октомври, а на 20 октомври – Веско Ешкенази под диригентството на Мартин Пантелеев. Ще продължим и с проектите от миналия сезон…


Имам известни притеснения за това, което ще се случи след Нова година, защото се подготвя нова методика за финансиране на културните институти. Предполага се, че ще бъде по-добра, но засега няма нищо конкретно. Много е важно дали ще се запази, поне донякъде, този начин на финансиране, за да може да работим и проявяваме инициативност, а и колегите от оркестъра да бъдат удовлетворени творчески и финансово.

В Закона за закрила и развитие на културата е записано, че хората имат право на такова изкуство, от каквото имат потребност, както и то да бъде разнообразно и достъпно. С различните концерти ние успяхме да привлечем повече публика – такава, каквато никога не беше посещавала симфонични концерти. Хората заговориха за нас, оцениха нашия продукт и така успяхме да разширим обхвата на публиката.

– През този творчески сезон Плевенската филхармония изнесе много концерти под надслов „Обичам българската музика”, отбеляза годишнини на български композитори…

– Цикълът концерти „Обичам българската музика” се появи с проекта „Любими филмови мелодии и песни”, но под този надслов включихме и концертите, които направихме във връзка с чествания на годишнини на Михаил Пеков, Виктор Чучков, Георги Костов, Йовчо Крушев, Димитър Ненов, включихме в концертните програми творби от Георги Арнаудов, Стефан Драгостинов, плевенчанина Ванко Найденов… Ще продължим със 100-годишнината на Петър Христосков, с годишнини на Александър Райчев и Емил Янев, който е бил диригент на Плевенската филхармония.

– Как успявате да съчетавате работата на директор на Плевенската филхармония с творческите си изяви като певец?

– Продължавам да пея и да пътувам във връзка с концерти извън България и се радвам, че все още ме канят, което означава, че успявам да поддържам едно добро ниво. Административната работа не ми пречи, а ме амбицира. Много се радвам, когато успея да осъществя нещо значимо, макар че аплаузите са по-сдържани, отколкото, когато пея. Много се радвам, че съм в прекрасни отношения с музикантите и служителите във филхармонията. Имаме си доверие, може би защото винаги се опитвам да вляза в проблемите на всички и никога не съм се чувствал, че съм на „отсрещния бряг”, т.е. аз съм част от тях.

– Какво е за вас музиката?

– За мен музиката е съдба! Всички в семейството ми са свързани с музиката или имат специално отношение към нея, каквото например проявява синът ми, който е баскетболист. И ако имах друг живот, пак бих избрал музиката. Това наистина е съдба!

Августина СЕРАФИМОВА

(край на цитата)

Едно друго впечатлително солово участие на 4 август 2017 г. Александър Крунев има в българската опера „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев на хълма Царевец във Велико Търново. Цитирам част от статия по този въпрос:

Портал на „Община Велико Търново“

2.08.2017

Блестящи изпълнители излизат на Царевец в операта „Мария Десислава“

Блестящи изпълнители излизат на Царевец вечерта на 4 август в премиерния спектакъл „Мария Десислава“ на Русенската опера. За първи път произведението на Парашкев Хаджиев е в афиша на Летен фестивал „Сцена на вековете“ и ще бъде изпълнено сред естествения декор на Двореца на българските царе, където се развива сюжета в операта.

В ролята на Мария Десислава публиката ще види сопраното Мария Цветкова. Омайваща с лекотата на гласа си и с богатата палитра на актьорската си игра, тя впечатлява публиката с ролите си, изградени и изпълнени на русенска сцена.

В ролята на цар Иван Шишман III ще и партнира Александър Крунев, който е сред най-популярните български баритони. Георги Султанов (воеводата Мирослав) е силно въздействащ и запомнящ се както със силата на вокалната си експресия, така и с талантите на актьорската си игра. В ролята на страховития султан Мурад Стоян Стоянджов изявява смразяваща експресия – и с актьорското си поведение, и с цветовете на гласа си. В спектакъла участва и артист, който като млад певец е участвал и в световната премиера на операта „Мария Десислава“ през 1978 г. Това е басът Евгени Ганев – в ролята на великия болярин Филип.

Новата премиера на българската опера е с режисьор-постановчик Пламен Бейков. Диригент на спектакъла ще е Владимир Бошнаков, а хормайстор – Стелиана Димитрова.

(край на цитата)

В началото на тази статия стана въпрос за ансамбъла „Venezia Festival Opera“ с редица изяви на Александър Крунев. Ето някои подробности за този състав и негови изяви през последните години в Германия и Италия (превод от немски език на материал, издаден от импресарската агенция „Kulturgipfel GmbH“ в Мюнхен, която организира много от изявите на „Venezia Festival Opera“ в чужбина:

„Ансамбълът „Venezia Festival Opera“ под музикалното ръководство на маестро Найден Тодоров и създаден въз основа на старата многовековна музикална традиция на траките. Тази история е свързана с почти 100-годишната оркестрова традиция в този регион на България. Днес този ансамбъл от почти 120 души е предпочитан гост на редица европейски сцени: Германия, Швейцария, Чехия, Полша, Италия, Русия, Австрия, Франция, Гърция, Испания – това са някои от посещаваните досега страни. Големи вируози на епохата са започнали кариерата си във „Venezia Festival Orchestra“, като Ганчо Ганчев (днес солист-оркестрант в „Щатскапеле Дрезден“) или Елмира Дърварова (дълги години концертмайстор в МЕТ Ню Йорк). Този оркестър, който сега се ръководи от Найден Тодоров, е бил дирижиран от Емил Чакъров, Jean-Yves Gaudin и Ronnen Bayrakov, като често негови солисти са били такива артисти, като Дмитри Шостакович, Руджеро Ричи и Стойка Миланова“.

По-долу в информацията се дават бележки за Найден Тодоров, както и за генералния директор на ансамбъла Андрей Андреев, за режисьорката на оперни спектакли Надя Христо (Nadia Hristo), за Рада Хаджийска (сценограф), както и за някои от солистите на ансамбъла – Елена Чавдарова, Стоян Даскалов, Ивайло Джуров и Андреа Хьоркенс (специално като солисти в операта „Кармен“ от Бизе). За Надя Христо се казва следното: „Своя артистичен път Надя Христо започва като инспициент в Държавна опера Пловдив. В продължение на 20 години тя работи като помощник-режисьор на почти всички български и редица чужди режисьори. Тя режисира после опери, оперети и мюзикъли. Получава световна известност като специалист в инсцениране на спектакли при турнета и придружава лично продукциите си, за да може да нагоди същите към местните условия на гостуванията“.

В края на тази статия искам да дам няколко извадки от медии в Германия относно гостувания на „Venezia Festival Opera“ със солови участия на баритона Александър Крунев през последните 8 години:

26.07.2013

Ein Hauch von Verona in Trier

Giuseppe Verdis Oper “Nabucco” eröffnet Sommer-Open-Air im Amphitheater
Anke Emmerling

(Trier) Mit einem Publikumsansturm und der Verdi-Oper “Nabucco” von Giuseppe Verdi hat die Open-Air-Konzertreihe im Trierer Amphitheater begonnen. Die Aufführung des bulgarischen Ensembles „Venezia Festival Opera“ überzeugte in ihrer musikalischen Qualität, krankte aber an der Inszenierung und einigen störenden Rahmenbedingungen.
Trier. Zumindest einen Hauch von Italienurlaub mit Opernbesuch in Verona vermittelt der “Nabucco”-Abend im Amphitheater: Das Wetter ist hochsommerlich, die Kleidung der 1500 Besucher oft von südlicher Leichtigkeit – außerdem wird einer der ganz großen italienischen Opern-Klassiker geboten. Giuseppe Verdis Oper von der Gefangenschaft und Befreiung der Juden im von Nebukadnezar II. (Nabucco) regierten Babylon war schon bei der Uraufführung 1842 in Mailand ein Riesenerfolg. Das Thema des Vierakters traf damals den Nerv der pa triotischen Einheitsbewegung Italiens. Sein berühmtestes Stück, der Gefangenenchor, wurde seither immer wieder als italienische Nationalhymne vorgeschlagen.

Die Tiefe der menschlichen Konflikte und Grenzsituationen äußert sich bei der Aufführung im Amphitheater hauptsächlich über die Musik. Das brillante Orchester unter Nayden Todorov spielt sie mit Verve und Präzision und lässt sich auch nicht durch zischende Milchaufschäumdüsen oder klirrendes Glas in den nahen Cateringzelten aus dem Konzept bringen. Es arbeitet die zwischen Tragik und Hoffnung pendelnden Stimmungen in leisen, kraftvollen und beschwingten Momenten schön heraus. Auch die acht wirklich guten Gesangssolisten und etwa zwanzig Chorsänger und -sängerinnen finden zu adäquatem Ausdruck. Trotzdem bleibt die Gesamtwirkung blass. Besonders in der ersten Hälfte ist das Spiel der Akteure sehr statisch. Wer nicht Italienisch versteht oder im teuren Programmheft mitliest, kann weder über Gestik noch Mimik erkennen, dass sich dramatische Handlungen abspielen. Wie hingeklatscht wirkt im noch hellen Tageslicht auch die Ausstattung. Effektheischend, aber allzu offensichtlich auf gute Zerlegung und Transportfähigkeit ausgerichtet ist das Bühnenbild, plump die sehr bunten, manchmal fast karnevalistischen Kostüme. Wer nicht genau in der Mitte sitzt, hat überdies hässliche Bühnenhintergrundfolie und technisches Gerät im Blick.

Erst in der zweiten Hälfte und bei einbrechender Dunkelheit erzeugt die Beleuchtung Atmosphäre und Illusion. Da gibt es dann auch ein paar ganz starke Bilder und mimisch ausdrucksvolle Szenen, wie der mit Bravo-Rufen aufgenommene Gefangenenchor oder Nabuccos flehendes Gebet zum Gott der Juden. Das macht einiges wett vom anfänglich schalen Eindruck eines auf beliebige statt auf die Trierer antiken Stätten zugeschnittenen Tournee-Events und sorgt dann doch noch für Genuss.

Amphitheater-Open-Air: Samstag, 27. Juli, 20 Uhr: Santiano; Sonntag, 28. Juli, 19 Uhr: Italienische Nacht.

(край на цитата)

Portal „Online Merker“ August 2015

STUTTGART/ Killesberg: LA TRAVIATA – Gastspiel fällt ins Wasser
DAS LIEBESDRAMA FÄLLT INS WASSER

Giuseppe Verdis „La Traviata“ mit der Venezia Festival Opera am 14. August 2015 auf dem Killesberg/STUTTGART

In der betont konservativen Inszenierung von Nadia Hristo konnte sich die Sensibilität und Zerbrechlichkeit Violetta Valerys in der Gestaltung durch Lauren Francis dennoch transparent entfalten, auch wenn der Beginn eher schwach und verhalten wirkte. Im Jahre 1850 wurde es von der Zensur als Provokation empfunden, eine Kurtisane zur Protagonistin zu machen. Davon ist man heute glücklicherweise weit entfernt. Leider machte bei dieser Aufführung aber das Wetter einen gewaltigen Strich durch die Rechnung – und man musste die Vorstellung schließlich aufgrund der nicht enden wollenden Wassermassen schon im ersten Akt abbrechen. Lauren Francis machte durchaus deutlich, dass sie als selbstbewusste Frau ihr Leben nach eigenen Vorstellungen zu gestalten vermag. Rafael Cavero als Alfredo Germont war ihr in diesem Zusammenhang ein ebenbürtiger, wenn nicht sogar überlegener Partner, der seinen Kantilenen eine elektrisierende Strahlkraft verlieh.

Der umsichtige und auf klangliche Durchsichtigkeit Wert legende Dirigent Stellario Fagone ließ das fundamentale Ereignis von Liebe und Tod schon im Vorspiel zum ersten Akt deutlich werden. Die Vorwegnahme des tödlichen Ausgangs blieb somit immer greifbar. Dies zeigte sich vor allem beim Anfang des Vorspiels in h-Moll mit seinen geteilten Violinen in hoher Lage. Und die emphatische Kantilene der Streicher stand für Violettas aufrichtige Liebe. Dass die Sozialstruktur aber die tiefere Ursache für das eigentliche Scheitern dieser Liebesbeziehung ist, unterstrich Nadia Hristos Inszenierung zumindest im ersten Akt nicht. Das verhaltene Seelengemälde kam hier jedenfalls besser zum Vorschein wie die furios geballte Dramatik oder der berückende Zauber der Parlandoszenen. Wort- und Tonseele gestalteten die Sängerinnen und Sänger aber glaubwürdig (Bühnenbild und Kostüme: Rada Hadzhiyska; Choreografie: Nikolay Serafimov). In weiteren Rollen sind bei dieser Aufführung ALEXANDER KRUNEV als Giorgio Germont, Emiliya Dzhurova als Flora Bervoix, Mariya Ivanova als Zofe Annina, Ivaylo Yovchev als Gaston, Teodor Popov als Baron Douphol, Lyubomir Petkov als Marquis d’Obigny, Vladimir Nikov als Doktor Grenvil und Vasil Aladzhov als Giuseppe zu sehen.

Die künstlerische Gesamtleitung dieser Produktion hat Andrey Andreev, der man beim nächsten Mal mehr Glück wünscht.

Alexander Walther

(край на цитата)

Aida von Verdi am 01.08.2016 um 20:00 Uhr Schloss Eyrichshof Ebern-Eyrichshof (Deutschland)

Das Meisterwerk, das seit seiner Uraufführung in Kairo zu einem der berühmtesten seines Genres zählt, entführt das Publikum mit einer tragischen Liebesgeschichte um die Sklavin Aida in die schillernde Zeit der Pharaonen nach Ägypten. Pyramiden und Sphinxen, grüne Nillandschaft und historische Roben verbinden sich mit bombastischen, orientalisch-angehauchten Klängen zu einem mitreißenden Gesamtkunstwerk. Mit Fanfaren, Pauken, Trompeten und gewaltigen Chören einerseits und emotionalen Romanzen andererseits stürzt die Oper den Zuhörer in ein Wechselbad der Gefühle!

Die beeindruckende Neuproduktion der Pharaonenoper entstand 2007 und feierte Premiere in der Zitadelle Berlin.Unter dem international bekannten musikalischen Leiter Nayden Todorov ist die „Venezia Festival Opera“ auf Gastspielen in ganz Europa zu erleben. Regie führt Nadia Hristo, die im Laufe ihrer erfolgreichen Karriere mit großen Namen wie Claudio del Monaco und Francesco Privitera zusammen gearbeitet hat und deren atmosphärische Inszenierungen begeistern.

Die Hauptrolle wird gesungen von Elena Baramov. Die Sopranistin hat Engagements an großen europäischen Opernhäusern, sie gastierte beim Puccini-Festival an der Staatsoper Prag, in Spanien (Lady Macbeth), der Schweiz (Aida), Estland (Abigaille) und an der Polnischen Nationaloper (Aida und Abigaille). Elena Chevdaro übernimmt die Rolle der ägyptischen Prinzessin Amneris. Sie steht auf großen Bühnen in Russland, Japan, Südkorea, Deutschland und der Schweiz. Den ägyptischen Heerführer Radames mimt Stoyan Daskalov, der in Europa und den USA in Opern von Verdi, Puccini u.a. singt.

(край на цитата)

Juni 2017

Nabucco
Oper von Giuseppe Verdi
Termine von Juni bis August 2017
Venezia Festival Opera
ca. 100 Mitwirkende
ML: Nayden Todorov
R: Nadia Hristo

Bis heute hat die Oper um das Streben des jüdischen Volkes nach Freiheit aus der babylonischen Gefangenschaft nichts von ihrer Beliebtheit eingebüßt. „Nabucco” rangiert mit seinen aufwirbelnden Massenszenen, grandiosen Melodien (wie dem berühmten Gefangenenchor) und brillanten Arien in der Hitliste der populärsten Opern ganz weit oben. Mit bereits über 100 Aufführungen ist sie die meist gespielte Oper der „Venezia Festival Opera“ und präsentiert sich seit 2014 in einer Neuinszenierung von Nadia Hristo mit monumentalem Bühnenbild und historischen Kostümen. Über 100 Mitwirkende und internationale Starsolisten wie ALEXANDER KRUNEV und Elena Baramova unter der musikalischen Leitung von Nayden Todorov bieten höchste Qualität.

(край на цитата)

„Hanauer Nachrichten“ (Deutschland) August 2017
(откъс от информация)

“Am 10. August 2017 bringt Shooter Promotions GmbH in Kooperation mit dem Münchner Konzertveranstalter Kulturgipfel GmbH „Nabucco“ in einer imposanten Inszenierung mit der „Venezia Festival Opera“ in Hanau auf die Bühne des Amphitheater. Das dramatische Spiel um Liebe und Macht wird mit prachtvollen Kostümen, imposantem Bühnenbild und zauberhafter Beleuchtung und über 100 Mitwirkenden einzigartig in Szene gesetzt. Die renommierten Solisten, der große Chor und das Orchester musizieren unter der Leitung des bulgarischen Dirigenten Nayden Todorov. Die Inszenierung stammt von der…”

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Александър Крунев с една нова информация за него от февруари 2020 г. – участие в операта „Замъкът на Херцога Синята брада“ от Бела Барток на сцената на Старозагорската опера, където той е неин солист от дълги години.

БНР

Баритонът Александър Крунев: Обичам предизвикателствата!

публикувано на 21.02.2020

Солистът на Държавна опера Стара Загора, баритонът Александър Крунев приема ново предизвикателство да изпълни в оригинал, на унгарски език, партията на Херцога Синята брада в операта „Замъкът на Херцога Синята брада“ на Бела Барток. Оперният спектакъл е премиера на Държавна опера Стара Загора. Концертно изпълнение с участието на Александър Крунев в партията на Херцога Синята брата и Петя Петрова в партията на Юдит и оркестъра на Държавна опера Стара Загора.

„Замъкът на херцога Синята брада“ (на унгарски: A kékszakállú herceg vára) е опера на унгарския композитор Бела Барток по либрето на Бела Балаж, базирано на приказката „Синята брада“ от Шарл Перо. Операта е в само в едно действие с продължителност малко повече от час и две действащи лица – Синята брада и съпругата му Юдит.

Композирана през 1911 година и редактирана неколкократно през следващите години, тя е поставена за първи път на 24 май 1918 година в Кралската опера в Будапеща. Първо изпълнение в България: 10 февруари 1975, София.

Александър Крунев е роден на 7 октомври 1962 година в град София. През юни 1990 г. завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София. Дебютът му е на 16 януари 1990 година на сцената на Държавна опера – Пловдив в ролята на Жорж Жермон от Травиата”.

От 1990 година е солист на Държавна опера – Пловдив. В репертоара му са включени автори като Джузепе Верди, Джакомо Пучини, руджиеро Леонкавало, Пиетро |Маскани, Жорж Бизе, Гаетано Доницети, Волфганг Амадеус Моцарт, Пьотр Чайковски, Александър Бородин, Джоакино Росини, Ленърд Бърнстейн, Карл Орф, Лудвиг ван Бетховен  и други. Изнася концерти и участва в оперни спектакли на много големи европейски и световни сцени – Германия, Съединените американски щати, Япония, Испания, Белгия, Корея, Гърция, Полша, Румъния, Англия, Швейцария и много други.

Александър Крунев има богат кантатно-ораториален репертоар с Коронационна Меса на В. А. Моцарт, „Миса солемнис“ и Девета симфония на Бетовен, „Кармина Бурана“ на Карл Орф, „Едип цар“ на Стравински и др. Постоянен гост е на всички български оперни театри. Гастролирал е многократно в Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Южна Корея, Япония и др. Има студийни записи в БНР и БНТ.

Разговорът на Диана Абрашева с Александър Крунев е в прикачения звуков файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/starazagora/post/101231198/baritonat-aleksandar-krunev-obicham-predizvikatelstvata

Нека днес на 7 октомври 2020 г. поздравим баритона Александър Крунев с навършване на 58 години, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи в оперната му и концертна дейност.
………………..