Michail Milkov

97 години от рождението на диригента Михаил Милков

Драги приятели на оперната и хорова музика, както знаете, когато имам повод, обичам да се спирам в моите „оперни статии“ и на личности, свързани с хоровата музика, на която съм бил почитател от най-ранна възраст.

Днешната ми статия е посветена на живота и дейността на хоровия диригент Михаил Милков (1923-2003) – една от най-внушителните фигури в историята на българското хорово изкуство, за когото пиша статия за втори път. Днес на 22 януари 2020 г. се навършват 97 години от неговото рождение.

Огромна е заслугата на Михаил Милков в това дело, особено при създаване през 1952 г. на първия Смесен хор към Българското национално радио. От 1952 г., в продължение на повече от 40 години, Михаил Милков ръководи основания от него Смесен хор на БНР. На маестро Милков и на този забележителен хоров колектив е заслугата за създаването на около 5000 записа на песни, балади, кантати, оратории и други творби от български и чужди композитори – една наистина внушителна цифра. Повечето от тези записи се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Докато аз за пръв път в живота си посетих „на живо“ оперен спектакъл (операта „Бохеми“ от Пучини в София през 1945 г. – бях на 14 години), то от най-ранно детство съм закърмен с хорова музика чрез дейността на баща ми Пенчо Контохов, който почти 80 години пя в различни хорове – църковни и светски, като приключи тази си дейност почти на 89 години в Хора на пенсионерите в Габрово, една година преди да се помине почти на 90 години през 1977 г.

Пиша това, защото хоровата музика е част от живота ми – почти 40 години. Не е много, тъй като след като дойдох в Германия през 1974 г., по редица причини почти преустанових тази си дейност. Не искам да се впускам в подробности днес, в някои мои статии съм писал повече по тоя въпрос, само ще цитирам кратки конкретни мои спомени: първо от моята книга „Спомени“, издадена в Габрово през 2014 г. – стр. 146:

„През есента на 1945 г. постъпих в Априловската гимназия – можех да отида и в Механотехникума “Д-р Василияди”, където се записа моят приятел Ботю Бетев, но аз и родителите ми държаха на по-общо образование. Освен това габровската гимназия се ползваше с отлично име в цяла България и не съжалявам, че съм направил този избор. Още в 9-ти клас учителят ни по музика Петър Чаракчиев ме избра да пея в гимназиалния хор, заедно с Христо Асенов, с когото отново се събрахме в един клас и стояхме на един чин чак до завършване на гимназията. Гласовете ни бяха вече мутирали и пеехме в бас-баритоновата партия. Репетираше се два пъти седмично по два часа след обяд, имаше и ученически оркестър и подготвяхме прекрасни концерти за гражданството. През следващите години аз участвах и в един музикален кръжок към хора, където изнесох два доклада за творчеството на Едвард Григ и Антонин Дворжак. Ученици от оркестъра: Алипи Найденов (той стана после прочут български диригент – мой приятел и до сега), Божидар Енчев – цигулари, Дора Пенчева, Румяна Хаджиева, Веско Захариев – пианисти и други, изпълняваха откъси от творби на авторите.

Оттогава се разви и моя интерес към музикологията и историята на музиката. Помня добре, в 10-и клас беше обявен конкурс между учениците от гимназията за написване химн на същата по даден текст. Аз участвах с музика към текста и получих една от първите награди, макар и да нямах специални знания по композиране. Аранжимента ми беше за четиригласен смесен хор, като по това време вече бях в състояние по дадена едногласна мелодия да напиша партитурата за останалите три гласа. Трябва да добавя, че си купупах известна педагогична литература по музика, като “Инструментознание” на Марин Големинов, “Хармония” на Парашкев Хаджиев и други, от които овладях основите на композиционното изкуство, макар и най-скромните. Много по-късно, когато синът ни Борислав беше на 3-4 години, си правех “педагогични” опити с него, като му показвах картини на всички музикални инструменти от книгата на Марин Големинов и му четях имената им. След месец той можеше да ги разпознава при показване в произволен ред и да казва имената им без грешка. Все се смеехме на названието “Валдхорна”, което той понякога наричаше “Вартбург”, като го смесваше с марката леки коли от ГДР. Правеше ми впечатление, че никога не сбъркваше един с друг подобни инструменти, като цигулка, виола, виолончело и контрабас“ (…)

(край на цитата)

А сега един откъс от книгата за баща ми Пенчо Контохов, издадена през 2006 г. в Габрово:

(…) През 1948 г. баща ми стана държавен служител в “Нармаг” и тогава той започна да пее в новосформирания смесен хор на тази търговска организация. Диригент на хора бе Лефтер Сърменов – любител-музикант, счетоводител в “Нармаг”. В този период в Габрово, както и в цялата страна се основаха десетки самодейни хорове към фабрики, учебни заведения и учреждения. За това баща ми пише накратко в спомените си, то е отразено и в книгата на Проданови (стр. 211), когато се говори за Работническия хор в Габрово (диригент Иван Хесапчиев) и Първия окръжен преглед на самодейните художествени колективи на 16 май 1948 г. Баща ми участвува в хора на “Нармаг” до пролетта на 1949 г., когато този хор премина към новообразувания представителен смесен хор към читалище “Априлов-Палаузов”. Даже в един период от около година (есента на 1949 г. – лятото на 1950 г.) баща ми и аз – току що завършил Априловската гимназия – пеехме заедно в този хор, той – в теноровата партия, аз – като бас-баритон. През лятото на 1950 г. баща ми беше съден и прекара няколко месеца в Търновския затвор (за това писах вече подробно на друго място), след което преустанови за известно време хоровите си участия. Когато аз заминах да следвам в София през есента на 1951 г., той беше безработен и по време на моето следване – поне през първите няколко години – допускам, че не е пял в хорове. Когато през 1954 г. той започна да работи като работник-стъклар във фабрика “Коста Стоев” мисля, че няколко години участвува в някакъв фабричен хор, но не съм сигурен, той не пише нищо за хоровата си дейност през 50-ях години. Едва от 1956 г., когато той премина на работа в кооперацията на инвалидите “Подкрепа”, започна да пее в хора на трудово-производителните кооперации, основан по инициативата на директора Здравко Владов – мъжки хор с диригент Иван Хесапчиев. Баща ми пише за този хор в последния абзац на спомените си, към които пиша тия допълнения. Не си спомням до кога той е участвувал в този хор, по-късно много хористи преминаха към смесения хор при читалище “Априлов-Палаузов”. Мисля, че към “Подкрепа” остана малка група хористи, които продължиха там дейността си, но не съм сигурен. През 1963 г. баща ми се пенсионира и жалко, че в спомените си от 1965 г. той не споменава нито дума за собственото си участие в хоровата дейност след 1944 г. Сигурно от прекалено чувство за скромност той не е пожелал да напише нещо повече за себе си, макар и това да е било напълно нормално. От 1964-1965 г. в Габрово се основа хор на пенсионерите, в който хор баща ми участвува дълги години, още докато ние бяхме в България (1974 г.), а и после, почти до смъртта си през 1977 г. Знам със сигурност, че през юни 1976 г. при концерт на хора в салона на тогавашния партиен дом той е бил поздравен за 70-годишната си хорова дейност в Габрово – единствен случай за такова дълго участие в града ни – и награден със специална значка и часовник като хорист с най-голям певчески стаж. В моя архив имам снимки от този концерт (хорът е в състав от около 40 души, диригент е Гочо Генев) и награждаването му, които ценя извънредно много и при наблюдаването им съм винаги дълбоко развълнуван и изпитвам огромна гордост за честната и безкористна музикална дейност на баща ми, оставила трайни следи в музикалната история на Габрово.

За да довърша допълненията си, ще прибавя още, че от началото на 60-ях години в Габрово се основа Представителен мъжки хор на запасните офицери с името “Емануил Манолов”, който в разстояние на 5-6 години се разви и укрепи както в организационно, така и в художествено отношение, като проявите му надхвърлиха района на Габрово и съседните градове. Когато главен диригент стана софийският диригент Христо Арищиров (първоначално диригент беше Стефан Ботев) и за вокален педагог беше привлечен русенският специалист Георги Делиганев, хорът се издигна на много високо равнище и доби национална стойност. От 1962 г. до 1974 г. аз пях в този хор като бас-баритон и така продължих дългогодишната певческа традиция на баща ми. Към хора имаше и камерен състав с по-специален репертоар от 18-20 певци, в който участвувах също. С тези два хора сме гостували с концерти из цялата страна, предимно в София, Варна, Русе, Пловдив, Добрич и в десетки други градове, както и в чужбина: Югославия, Италия, СССР, Холандия, Англия, Полша. Представяли сме България на известни международни хорови конкурси, където сме печелили и призови места. След моето заминаване за Германия аз преустанових хоровата си дейност, траяла почти 35 години. В Дармщадт, където живеем от много години не пеех повече в хорове, главно поради служебна заетост. Изключение беше само участието ми през 1976-1977 г. в разширения хор на Държавната опера в града при изнасяне през този сезон на операта “Лоенгрин” от Рихард Вагнер. Едно от представленията можа да посети и баща ми при гостуването му тук през есента на 1976 г. Що се отнася до Хора на запасните офицери в Габрово, той продължава дейността си и сега, аз поддържам контакти с много от хористите при моите ежегодни посещения в Габрово. За съжаление, поради кризата за финансиране на културата този хор не е вече това, което беше в миналото. В средата на месец септември 2002 г. в София почина проф. Христо Арищиров, който от няколко години не беше вече диригент на хора. Същият бе професор по хорово пеене в Музикалната академия в София. От много години диригент на хора е Димитър Цонев, който беше втори диригент по времето на Арищиров. Дано този хор продължи делото на именития си патрон Емануил Манолов, чието име носеха през миналите десетилетия толкова много състави в музикално Габрово! Накрая бих добавил и това, че църковният хор при “Св. Богородица” съществува от десетина години пак – сега като мъжки състав с диригент Димитър Цонев. Всяка неделя от 9 до 10,30 ч. той съпровожда литургията, както е било някога в моите детски години и на мене прави особено удоволствие да го слушам, когато съм в Габрово и да се връщам 60 години назад! Там пеят много мои приятели от миналото, начело с Иван Попиванов и Андрей Андреев (той пее чудесно соло в “Отче наш” !), а Иван дирижира малка група певци, които после съпровождат църковните сватбени ритуали в тази църква. За съжаление, и двамата са вече покойници.

Така след много десетилетия кръгът на спомените от детството ми, в които винаги изпъква образа на баща ми, когато посещавам тази църква, се затваря чрез приятните часове на медитиране и усещането за една велика безкрайност на природата!

(край на цитата)

Ще добавя и няколко думи за незабравимия диригент проф. Христо Арищиров:

Христо Арищиров е роден на 13 април 1933 г. в Горна Джумая. Започва да дирижира хора в гимназията и пее в читалище „Никола Вапцаров“. Следва в Българската държавна консерватория и завършва диригентския клас на професор Георги Даскалов.

Той е диригент на женския хор на издателство “Наука и изкуство” (1956-1959), на смесения хор при Военномедицински институт в София (1963-1966), на смесения студентски хор „Маяковски“ в София, на мъжкия хор “Емануил Манолов” в Габрово (1966-1993), на хор “Хармония” (1960-2002). От 1978 г. до 1980 г. е консултант към Първия български хор „Янко Мустаков“ в Свищов, с който постига големи успехи и организира хоровите празници „Янко Мустаков“.

Директор е на Българския хоров съюз (1991-2002). Основател на специалността “Хорово дирижиране” в Югозападния университет “Неофит Рилски” (ЮЗУ) в Благоевград. Първи декан на Факултета по изкуствата в ЮЗУ “Неофит Рилски” и преподавател в университета.

Почетен гражданин на Свищов (25 май 1982 г.). На 25 май 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Благоевград.

Умира в средата на м. септември 2002 г. в София.

След този внушителен увод, където стана въпрос за моите хорови интереси, ще се спра на живота и дейността на хоровия диригент Михаил Милков, на когото е посветена днешната ми статия.

Михаил Милков (22.I.1923-17.I.2003) е роден в Лом. Завършва местната гимназия. Юношеските му години протичат под влияние на културния живот в града и може би това предопределя пътя му на музикант. В прогимназията и гимназията свири в духовата и фанфарната музика, пее в хорове, свири на виолончело. В гимназията създава и дирижира „Хор на 32-та“. Солист е на хор „Петко Стайнов“ и участва във всичките му концертни изяви. Изпълнява солата в песните „Соловьи“, „Колокольчик“, „Вечерний звон“, други тенорови партии и италиански канцонети.

През 1948 г. Михаил Милков е приет в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), която завършва през 1952 г. Започва диригентска дейност още преди студентските си години. От 1947 г. е диригент на дамския хор при фабрика „Пролетарий“ в София, с който постига изключителни успехи. През същата година съставът печели първо място на Републиканския преглед на самодейността. От 1949 до 1955 г. Милков дирижира хора при Висшия медицински институт. Под негово диригентство съставът има забележителни успехи. Изнася концерти в София и провинцията. Носител е на първа награда на Прегледа на студентските хорове в България.

От 1952 г., в продължение на повече от 40 години, Михаил Милков ръководи основания от него Смесен хор на БНР. На маестро Милков и на този забележителен хоров колектив е заслугата за създаването на около 5000 записа на песни, балади, кантати, оратории и други творби от български и чужди композитори – една наистина внушителна цифра. Повечето от тези записи се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Наред с огромната си звукозаписна дейност Смесеният хор в продължение на години дава тон и чертае пътя на съвременното хорово изкуство. Пръв изпълнява мадригали, творби със съвременни изразни средства, православни песнопения и с това дава нова насока в репертоара на българските хорове. Неговите концерти са винаги празници на българското хорово изпълнителско изкуство.

В репертоара си хорът има изпълнения, обрали овациите на публиката в цяла Европа, като: Девета симфония и Пета симфония от Бетовен, „Стабат Матер“ от Пуленк, „Малка тържествена меса“ и „Стабат Матер“ от Росини, „Реквием“ от Верди, „Сватба“ от Стравински, „Реквием“ от Моцарт, „Цар Давид“ от Онегер и много други произведения от световната музикална съкровищница. В репертоара на Радиохора са и над 30 опери от Верди, Вагнер, Пучини, Бизе, Белини, Доницети, Бетовен, Леонкавало, Маскани, Мусоргски, Офенбах, Сен-Санс, Стравински, Рахманинов и др., изпълнявани във Франция, Италия, Испания и още много страни.

През 1966 г. Михаил Милков основава професионален Мъжки камерен хор, който става един от най-известните у нас и особено в чужбина. С изпълнителските си качества той прославя родината ни в Русия, Япония, Израел, Австрия, Германия, Франция, Испания, Италия, Румъния, Унгария и др. През 1981 и 1983 г. хорът участва в постановката на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в Миланската скала. В Австрия, по време на един от първите си гастроли в чужбина, Мъжкият камерен хор участва в откриването на фестивала „Каринтско лято“. На концерта присъстват членовете на австрийското правителство начело с канцлера. Друга голяма изява на хора е участието му на фестивала „Версайски мир“ в двореца Версай в Париж, Франция, където за първи път български състав се представя с източноправославна музика.

(край на биотрафичните бележки)

В медиите има редица информации за Михаил Милков, от които съм избрал най-важните. За съжаление, малък е броя на неговите лични снимки – има само няколко, като изключим такива на ръководените от него хорове, главно при концерти. В архива на БНР има доста такива, особено където Милков е заедно с гости на Радиото, като Клаудио Абадо, Херберт фон Караян и редица други личности, но при опит да се копират тия снимки се оказва, че това не е позволено. Често се питам, нали за тази цел са архивите – човек при нужда да прочете, но при желание и да копира някои части от статии или снимки. Интересно, при такива легендарни театри, радио- и тв-предаватели като Виенската опера, МЕТ в Ню Йорк, Баварското радио в Германия и стотици други, копирането от съответните архиви е позволено без никакви ограничения, докато в България често се натъквам точно на обратното – не може, както в случая за Михаил Милков. Жалко!

Ще цитирам някои от статиите за Михаил Милков, които са поместени в Интернет. На първо място са две такива, свързани с предавания на Радио София при негови рождени юбилеи. Някои от тях са във връзка с ръководените от него хорови състави. Първата от тях е предаване на БНР през 2018 година:

БНР

Спомен за диригента Михаил Милков

публикувано на 18.01.2018

Автор: Красимира Йорданова

  • Помните ли… Михаил Милков?

Имаме повод да си припомним големия български диригент МИХАИЛ МИЛКОВ – един от изтъкнатите авторитети в областта на хоровото изпълнителско изкуство. През 2018-а отбелязваме 95 години от рождението му. Роден е на 22 януари 1923 г. в Лом. Завършва Българската държавна консерватория. Повече от 40 години ръководи създадения от него Смесен хор на Българското национално радио. С този хор са направени над 500 записа на песни, балади, кантати, оратории и други творби от български и чужди композитори. Повечето от тези записи се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Ръководи и други известни състави – “Родна песен” при Столичния народен съвет, хор “Дунавски звуци”, Русе, главен диригент е и на мъжкия хор “Кавал”. С ръководените от него хорове изнася концерти в много страни по света. Печели награди на международни конкурси във Франция, Италия, Англия. Работи съвместно с диригенти от световна величина като Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Клаудио Абадо.

За приноса към българската култура като диригент и общественик е удостоен с ордените “Кирил и Методий”- І и ІІ степен, ”Стара планина”- І степен и други отличия.

Михаил Милков умира през 2003 г.

Чуйте в звуковия файл лични спомени на Михаил Милков за съвместната работа с Херберт фон Караян.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100921957/spomen-za-dirigenta-mihail-milkov

……

Второто предаване на БНР е от 2015 г. и в него става въпрос и за Смесения хор на Българското Радио:

БНР

Живи спомени и оптимизъм за бъдещето на Смесения хор на БНР в предаването „Български изпълнители“

публикувано на 15.05.2015 | обновено на 01.06.2015

Автор: Олга Камбурова

Смесеният хор на Българското национално радио е създаден през 1952-ра година. Основател на състава и ръководител в продължение на четири десетилетия е МИХАИЛ МИЛКОВ – един от най-щедро надарените и вещи хорови специалисти на България, енергичен и обичан хоров водач, с широк репертоарен хоризонт, с необикновено последователна стратегия за изграждането на един съвременен вокален ансамбъл. Той полага фундамента, здравите основи, той съгражда състава.

След „епохата“ МИХАИЛ МИЛКОВ диригенти на Смесения хор на БНР са Андрей Андреев и Никола Липов, а маестро Методи Матакиев отдава последните си 12 златни музикални сезона за работа с елитния хор. Наричам сезоните „златни“, защото всеки един от записите под палката на този толкова разбиращ и усещащ човешкия глас и хоровата и оперна драматургия музикант, носи смисъла на най-високото хуманно послание на изкуство. Днес главен диригент на хора е Драгомир Йосифов. Съставът е имал своите щастливи срещи с личности като Херберт фон Караян, Добрин Петков, Клаудио Абадо, Константин Илиев, Лорин Маазел, Васил Стефанов, Зубин Мета, Васил Казанджиев, Жорж Претр, Милен Начев, Джеймс Ливайн, Росен Миланов, Кшищоф Пендерецки, Емил Табаков, Валерий Гергиев, Иван Фишер, Дмитрий Китаенко, Андреас Херман и много други. Редовни, ежегодни са ангажиментите на хора с оркестъра на Мюнхенска филхармония при изпълнение на крупни ораториални творби.

Хорът обединява 48 квалифицирани вокалисти с подчертан интерес към различните форми на ансамблово музициране. Всеки от певците е и школуван и отговорен солист – ако естеството на артистичната задача изисква участието му в това качество. Съставът се отличава със завидна стилистична компетентност и е способен гъвкаво да реагира на различни диригентски маниери, както и да се справя с разнообразни композиторски почерци – ще чуем това заедно в две предавания – на 15-и и 29-и май. А своите спомени ще споделят двама от основателите на хора, 86-годишният Атанас Парашиков, който е в хора от самото му създаване през 1952 година и неговата съпруга Лиляна Парашикова – в състава от 1954 г., стояла редом до голямата Александрина Милчева, която в своите най-млади години е била хористка в състава на БНР.

Г-жа Парашикова ще ни разкаже и за своята папка за ноти с автограф на Херберт фон Караян, която не сменила до деня на пенсионирането си. От по-младите ни гости – баритонът Деян Иванов (от 8 години в състава на хора) и сопранът Гергана Милтенова (най-ново попълнение в състава отпреди 6 месеца) ще научим, че изпитната комисия по време на конкурс за хорист, макар и да не бива, може и да аплодира спонтанно кандидат и как днешните млади певци могат да ни заредят с оптимизъм за бъдещето.
Специални благодарности на Румен Райчев – диригент на Смесения хор на БНР, участник в предаванията, за музикантската и колегиална помощ.

  • Чуйте предаването от 15 май 2015 г.
  • Чуйте втората част на предаването, излъчена на 29 май

Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители    Смесен хор на БНР

(край на цитата)

Една статия във в. „Култура“ от 2003 г. ни връща в сравнително по-далечно минало, когато главен диригент на Смесения хор на БНР е Методи Матакиев – друг виден майстор на хоровото изкуство, също с големи заслуги за израстването на този хор като първостепенен състав:

в. „Култура“, брой 11, 14 март 2003 г.

Мануела Манчева

Третият концерт от “Златния цикъл на симфониците” неотдавна отбеляза и половинвековното присъствие на Смесения хор на БНР в българския музикален живот. Програмата бе избрана и поднесена на публиката от главния диригент на състава Методи Матакиев. Юбилеят на радиопевците със сигурност се е запомнил от присъствалите на концерта в зала “България”.

Особено атрактивна бе втората част – изцяло с оперни хорове от Джузепе Верди, Пьотр Илич Чайковски и Александър Бородин. Сред тях се вплете и хорът на кукерите из оперетата “Бунтовна песен” на Георги Златев-Черкин. А колкото до първата, акапелна част – тя включваше мадригална, сакрална музика, неокласика, ортодокс и съвременна българска музика.

Спомням си думите на дългогодишния главен диригент на Радиохора – маестро МИХАИЛ МИЛКОВ, който обичаше да казва: “Тук, в този състав компромиси няма. Или можеш, или не можеш. Това е начин на работа!”. Явно тази практика през годините се е оказала успешна, имайки предвид възторжените отзиви в чужбина след всяка концертна изява на хористите. Факт е, че до този момент все още няма друг български хор, пял на сцената на Миланската скала. Радиохорът е имал шанса да стъпи в прочутия храм на оперното изкуство през 1981-ва година и да участва в операта “Лоенгрин” на Вагнер – постановка на Джорджо Стрелер под палката на Клаудио Абадо. Десет години по-късно, отново в Италия, съставът е пял с голям успех в операта на Стравински “Похожденията на безпътния”.

Много са звездните му мигове, но не липсват и сътресения – особено след оттеглянето на маестро МИХАИЛ МИЛКОВ през 1994 година. Той освен всички други качества притежаваше и великолепно чувство за хумор; дори най-тежките репетиции успяваше да разведри с богатия си, цветист речник. Създаваше атмосфера с много висок емоционален градус, но без следа от скука. Епоха е неговото присъствие в този състав – цели четирийсет години.

Днес естествено нещата са коренно различни. Радиохорът има нов облик, защото изискванията и вкусът на Методи Матакиев са други. Той е специализирал оперно-симфонично дирижиране във Виена, работил е в Хоровата капела “Светослав Обретенов”, бил е главен диригент на Русенската опера и диригент в Софийската национална опера. Познава детайлно човешкия глас и певците обичат да работят с него. По друг начин се шегува, съвсем различно преминават репетициите с него, но истината е, че за хористите е безспорен авторитет.

Като наследник на Михаил Милков той продължава думите му за начина на работа с професионалистите така: “Принципно компромиси не бива да има, но в края на краищата – живи хора сме … Животът е пълен с компромиси”.

(край на цитата)

Ще дам кратка информация за Методи Матакиев (1949-2010), за когото написах статия за пръв път на 7 юли 2019 г., когато се навършиха кръглите 70 години от рождението му:

Методи Матакиеве водещ български хоров и оперно-симфоничен диригент, роден на 7 юли 1949 г. в София. Завършва музикалното училище „Любомир Пипков“, като изявен обоист, а след това и хорово дирижиране в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Десет години по-късно специализира оперно-симфонично дирижиране при проф. Карл Остерайхер във Виена. Дирижирал е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“, Софийската опера, бил е главен диригент на Русенската опера. От 1998 година е диригент в Българското национално радио (БНР), където е и главен диригент на смесения хор на БНР.

Многобройни са записите му в музикалния фонд на БНР. Репертоарът му се състои от 25 опери, кантати, оратории и симфонии. Записите му включват „Лоенгрин“, „Тоска“, „Набуко“, „Реквием“ на Моцарт, изпълнения на певците Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др. През 1996 г. е диригент–постановчик на операта „Турандот“ в Софийска опера, чиято премиера е с участието на Гена Димитрова.

Преподава хорово дирижиране в НМА „Панчо Владигеров“, води курс по оперно дирижиране в Карлови Вари в Чешката република.

Умира през м. юли 2010 г. в София.

Награден е с „Кристална лира“ от Съюза на музикални и танцови дейци през 2001 г., а през 2011 г. получава (посмъртно) наградата за цялостно творчество „Музикант на годината 2010“ на БНР – програма Хоризонт.

(край на бележките за Методи Матакиев)

Родният град на Михаил Милков – Лом, е богат на музикални традиции. В него са родени десетки видни представители на българската музикална култура, между които е и Михаил Милков. Ето какво четем за него в сайта на града:

Сайт на Община Лом (бележити жители на града)

Михаил Милков

Роден в Лом. Завършва Българската държавна консерватория през 1952 г., от тогава започва дейността му като хоров диригент. Повече от 40 години ръководи създадения от него „Смесен хор на Българското национално радио“. С този хор са направени около 500 записа на песни, балади, кантати, оратории и други творби от български и чужди композитори. Повечето от тези записи се съхраняват в златния фонд на БНР.

В продължение на 22 години МИХАИЛ МИЛКОВ ръководи и друг известен състав – “Родна песен” при Столичния народен съвет. От 1976 г. до последните дни от живота си е главен диригент на мъжкия хор “Кавал”, изведен от Маестро Михаил Милков на високо професионално ниво. От 1981 г. в продължение на пет години той е диригент и на хор “Дунавски звуци” в Русе. С ръководените от него хорове са изнесени концерти в Гърция, Турция, Румъния, Русия, Италия, Испания, Франция, Англия, Литва, Естония, Армения, Япония, Израел. Спечелва награди на международни конкурси във Франция, Италия, Англия.

Работил е съвместно с диригенти от световна величина като Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Клаудио Абадо.

За приноса към българската култура като диригент и общественик е удостоен с ордените “Кирил и Методий”- І и ІІ степен,”Стара Планина”- І степен, множество отличия – медали, значки и грамоти за високи художествени постижения. Почетен гражданин е на София, Русе, Лом и Лайпциг (Германия).

(край на цитата)

В хода на подготовка на моята първа статия за Михаил Милков бях приятно изненадан като научих, че на негово име има улица в София – в квартал „Гео Милев“. Ето подробности:

София, кв. Гео Милев, ул. Маестро Михаил Милков / Geo Milev, ul. Maestro Mihail Milkov, Sofia.

Това е чудесно решение, така трябва да бъде с повече деятели на музикалното изкуство, оставили особени следи в неговото развитие.

Наред със статии, снимки и други съобщения, в YouTube са качени и редица записи на изпълнения от хорове, дирижирани от Михаил Милков. Към някои от тях има интересни допълнения, поради което ще цитирам две от тях:

Линк към репетиция на Смесения хор на БНР:

Am 30.04.2016 veröffentlicht:

2000 година
Лимож, Франция.
Диригент: Заслужил, народен артист, награден посмъртно с орден “Стара Планина”: Маестро МИХАИЛ МИЛКОВ. На пианото: Маестро Христо Казанджиев.

…….

Линк към концерт на хор „Кавал“:

Am 21.01.2016 veröffentlicht:

В памет на Маестрото!
(22.01.1923-17.01.2003 год.)


Солисти: Деси Добрева, Maрио Пенев, Бончо Чаков, Зарко Нишанян,
Теодоси Спасов, Миглена Лукова, Петър Петров, Петя Медведева, Петър Куновски.
Диригент: София Бърдарска
На рояла: професор Никола Дюлгеров, Евгени Димитров.
Орган: Тео Мусев
Зала ”България” София.
….

Мъжки хор “КАВАЛ” е основан през октомври 1927 г. от Боян Соколов, който е и първият му диригент. Хорът има много активна концертна дейност и е завоювал престижни награди и признание в страната и по света. Изнасял е концерти във Франция, Испания, Германия, Англия, Италия, Австрия, Чехия, Русия, Украйна, Литва, Словения, Словакия, Хърватия, Югославия, Холандия, Унгария, Гърция, Турция, Армения, Македония.

Хор “КАВАЛ” е носител на първи награди и високи отличия от най-авторитетните български и чуждестранни музикални форуми. Сред най-високите постижения на хора се открояват първите награди: “Златен дракон“ – Англия, “Дебрецен” – Унгария, “Тур” – Франция. Носител е на златната плоча на фирмата:
“Decca_Studios/https://en.wikipedia.org/wiki/Decca_S…” – със солист: Николай Гяуров,
както и записите на

“Phonogram_Records/ PHILIPS/https://en.wikipedia.org/wiki/Phonogrаm“, а също така и на всички национални отличия.

След основателя му – Боян Соколов, хор “КАВАЛ” е бил ръководен от такива видни диригенти като: Бенедикт Бобчевски, Лазар Максимов, Никола Бочев, Атанас Маргаритов, Васил Арнаудов, Георги Робев, Михаил Ангелов, Любомир Каролеев,
МИХАИЛ МИЛКОВ.

Пианисти-акомпанятори през 90-те години на 20-ти век бяха:
професор Никола Дюлгеров и Маестро Христо Казанджиев.
Поклон пред паметта на тези велики Български Музиканти !
“Родна песен нас навек ни свързва” !

(край на цитатите)

Понеже основната дейност на маестро Михаил Милков е със Смесения хор на БНР, ще завърша статията си с една обзорна информация за този знаменит хор чак до наши дни:

Смесен хор на БНР

Състав с 62-годишна история, пял под палката на Херберт фон Караян, Жорж Претр, Клаудио Абадо, Пиер Дерво, Маурицио Арена, Смесеният хор на БНР е записвал за Баварското радио, за компании като Decca и His Master’s voice.

Създаден е през 1952 година. Репертоарът на Смесения хор обхваща знаковите творби от кантатно-ораториалния и оперния жанр от барока до съвременната музика. Сред паметните записи на състава „блестят“ Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, Реквиемите на В.А. Моцарт и Джузепе Верди, „Стабат Матер“ (и на Росини, и на Пуленк), „Симфония на псалмите“ и „Сватба“ на Игор Стравински, „Цар Давид“ на Онегер… и още много записи за Златния фонд на БНР. Същевременно трябва да се отбележат участията в забележителни мащабни оперни продукции в оперните театри в Лион, Лимож, Авиньон, Безансон, Ним, Оранж.

Хорът е осъществил успешни турнета в  Германия, Франция, Великобритания, Италия, Швейцария, Гърция, Япония и др. 

През 2014 г. Смесеният хор на БНР беше поканен да бъде част от грандиозния концерт „Европа пее“ на площада във Виена за 9 май – Деня на Европа – концерт, предаван директно по десетки телевизии и радиостанции от системата на „European Broadcasting Union“.

Диригенти

МИХАИЛ МИЛКОВръководи Смесения хор на БНР повече от 40 години, превръщайки  състава в един от водещите хорове в България благодарение на прецизността при музицирането, експресивността на звука и чистотата на интонирането. След 1994 със смесения хор работят Андрей Андреев, Никола Липов, Методи Матакиев, Драгомир Йосифов, Румен Райчев. От 2016 диригент на хора е Любомира Александрова.

Малка информация за Любомира Александрова и някои бъдещи задачи на смесения хор на БНР

(по цитати от медиите през 2017 година)

От 1 ноември 2016 г. Любомира Александрова дирижира една от най-авторитетните хорови формации в България – Смесеният хор на БНР.

Любомира Александрова завършва „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Димитър Русков в Българска държавна консерватория. От 1984 до 1998 г. работи като диригент и главен диригент на оперния хор на Държавната опера във Варна, а от 1993 до 1998 г. е диригент и музикален ръководил на Варненската детско-юношеска опера. След това в продължение на 14 години е преподавател и хоров диригент в Музикалния факултет на университета Билкент в Анкара (Турция). От 2012 г. досега работи като главен диригент на хора на Държавната опера на Анкара. Като гост-диригент Любомира Александрова Субашева е работила с хора на Софийската опера, с Държавния полифоничен хор към Министерството на културата в Турция и оперния хор на Държавна опера Анталия. Прави записи и изнася концерти с български произведения със Смесения хор на Държавното радио на Република Турция. В България е работила с диригентите Емил Табаков, Иван Филев, Недялко Недялков, Христо Игнатов, Михаил Ангелов, Йордан Дафов и Лучано ди Мартино, а в Турция – с Хосе Кура, Сунай Муратов, Ренгим Гьокмен, Гюрер Айкал, Винфрид Мюлер, Гаетано Солиман, Флориан Франек и др.

 
За новия концертен сезон Смесеният хор е подготвил амбициозна програма. Първата среща с публиката беше в Нощта на музиката и поезията на БНР, когато хористите на националното радио изпълниха произведения на Ф. Павлов, Елгар и Бърнстейн, а заедно със Симфоничния оркестър на БНР – изключителния хор “Алилуя“ от оратория „Месия“ на Хендел.

На 11 ноември мъжката формация на Смесения хор участва в концертно изпълнение на операта „Парсифал“ на Рихард Вагнер заедно с оркестъра и хора на Мюнхенската филхармония под диригентството на Валерий Гергиев.

Новият диригент Любомира Александрова ще излезе за първи път на сцена със Смесения хор на БНР на 25 ноември в зала „България“ в концерт, посветен на 1100-годишнината от успението на Св. Климент Охридски. Събитието е част от културния календар на ЮНЕСКО.
 
В началото на следващата година хористите на националното радио ще изнесат акапелен концерт с ортодоксална музика в храм „Света София“. На 9-и май 2017 г. Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР заедно със Софийската филхармония и Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов” ще изпълнят “Военен реквием” от Бритън. На сцената с музикантите ще излязат известният български сопран Александрина Пендачанска и немският баритон Карстен Мевес. Заедно със Симфоничния оркестър на БНР ще слушаме изпълнения на хора и в монументалната оратория „Елиас“ от Феликс Менделсон-Бертолди и „Сирени“ от Клод Дебюси.

(край на цитатите)


Остава да пожелая едно прекрасно бъдеще на Смесения хор на БНР (добър мой ФБ-приятел е неговият бивш диригент Драгомир Йосифов, също и певицата Стела Колева, която от дълги години е член на хора).

Нека днес на 22 януари 2020 г. почетем 97 години от рождението на диригента Михаил Милков, оставил светла диря в историята на този знаменит хоров състав.

Мир на праха му!

…….

Забележка: след моята първа статия за Михаил Милков на 22 януари 2019 г. получих редица коментари и бележки, от които цитирам думите на диригентката Ваня Монева, която ръководи бележития дамски хор на нейно име, който преди се наричаше хор „Космическите гласове“. Тя е моя особено близка ФБ-приятелка, с която можах лично да се запозная в София през 2018 г. по време на репетиция на хора й.

Ваня Монева на 22.01.2019:

Здравейте Борис! Радва ме неуморимостта да следите и поднесяте материали за изтъкнатите наши личности в изкуството! Благодаря от сърце, за мен е много полезно това познание и снимков материал, които публикувате! При снимката на диригентите мъжът между двете дами за мен е Христо Недялков. Младата дама е Илинка Тодорова (ученичка на проф. Гюлева), която е основател и ръководи Вокална група “Радиодеца”. В дясно, беловласият мъж е проф. Димитър Сагаев (който е бил мой професор по оркестрация). Неговата дъщеря Олга Сагаева е дългогодишен музикален редактор в БНР. Вече пенсионер, живее в Испания при децата си. Тя се опитва да възражда творбите на баща си и да открива записи на творбите му, нотни материали, снимки и т.н. Тази снимка, когато я видях за пръв път на вашата страница я препратих на Олга Сагаева и тя много се зарадва, защото се оказа, че я няма в архива си! Ако с нещо мога да бъда полезна, на разположение съм с голямо удоволствие! Топла прегръдка и сърдечни поздрави от мен!

(край на цитата)

Аз отговорих на Ваня Монева, така че се получи кратък диалог, който цитирам:

Boris

Нямам думи за благодарност, сега се сетих, че тогава също ми помогнахте … Започвам да позабравям някои детайли, пък не съм и директно в “музикалната кухня” в София. Друго е, когато човек “ври и кипи” в нея …

Vanya

Няма проблем! Винаги с радост ще се отзовавам!

(край на диалога)

……..