Немският колоратурен сопран Еда Мозер празнува днес кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, през месец октомври има толкова годишнини на изявени оперни певци, на режисьори, диригенти и композитори, откриване на оперни театри (в Сидни / Австралия) и други. Днес на 27 октомври 2018 г. наново имаме такъв случай: на този ден през 1938 година в Берлин е родена една от най-известните певици на съвременна Германия (не само тук), но и по целия свят – колоратурният сопран Еда Мозер (Edda Moser), която от много години е включена в групата на т.н. „златна генерация“ на певиците от тази държава.
Начело на по-възрастните от групата на т.н. „златна генерация“ е Анелизе Ротенбергер (Anneliese Rothenberger) – “гранддамата“ на сопраните от края на миналия век (1926-2010) – една разкошна дама, която след приключване на активната си певческа дейност много години водеше в централните тв-програми в Германия прекрасни предавания за класическа музика, поканвайки за гости едни от най-известните в съответния период в целия свят певци и инструменталисти, с което допринесе извънредно много за запазване добрия вкус на милионите тв-зрители. До края на живота си – през 2010 г., тя се помина от раково заболяване. Ротенбергер беше витална, винаги засмяна, излъчваше неописуем чар и обаяние въпреки напредналата си възраст, но вече не се появяваше на телевизионните екрани. В някои предавания пееше по една-две арии, беше прекрасна изпълнителка на такива от опери на Моцарт и Рихард Щраус.
Другата следваща „гранддама“ за мен е Криста Лудвиг (Christa Ludwig), мецосопран с невероятно голям репертоар (родена през 1928 г., на 16 март 2018 г. навърши 90 години). Тя вече няма изяви на оперната сцена, но е активен педагог и редовен член в журита на международни певчески конкурси. Ще приложа нейна снимка от 2015 г. по време на Международния вокален конкурс на името на Хилде Цадек (именита певица и вокален педагог, която на 15 декември 2017 г. навърши 100 години, родена е на този ден през 1917 г.) – все още витална и с чудесна осанка.
Накрая бих споменал и двете „колежки“ на Еда Мозер – Бригите Фасбаендер и Аня Силя (трите са родени в течение на три години – от 1938 до 1940). Мецосопранът Бригите Фасбаендер (Brigitte Fassbaender) е родена през 1939 г., като след приключване на активната си сценична дейност от доста години беше интендант на различни оперни театри в Германия и заедно с това много добра оперна режисьорка. Освен това тя е председател на Организационния комитет по честване юбилеите на големия оперен композитор Рихард Щраус (писах преди време статия на тази тема). Ето малка справка за дейността й като режисьор през годините от 2013 до 2015:
Von / Bis Oper Rolle Ort Jun-Jul 15 La boheme Regisseur Coburg R: Fassbaender Mär-Apr 15 Der Rosenkavalier Regisseur Baden-Baden(Fest) R: Fassbaender Mär 15 Albert Herring Regisseur Wien(Volk) R: Fassbaender Jan-Mai 15 Eugene Onegin Regisseur Kiel R: Fassbaender Jan-Mär 15 Don Pasquale Regisseur Heilbronn R: Fassbaender Dez 14-Jan 15 Ariadne auf Naxos Regisseur Frankfurt(Oper) R: Fassbaender Okt 14-Mär 15 Rigoletto Regisseur Regensburg R: Fassbaender Mär-Apr 14 Don Pasquale Regisseur München(ST) R: Fassbaender Feb-Mär 14 Albert Herring Regisseur Wien(Volk) R: Fassbaender Okt 13-Jan 14 Ariadne auf Naxos Regisseur Frankfurt(Oper) R: Fassbaender Mai-Jul 13 Kat’a Kabanova Regisseur Regensburg R: Fassbaender Dez 12-Mär 13 Hansel und Gretel Regisseur Graz(Buehnen) R: Fassbaender |
---|
(край на цитата)
Бригите Фасбаендер продължава като оперен режисьор успешно да прави нови постановки през последните години. Ето примери:
La Bohème (Coburg 2015/16), Рaul Bunyan von Benjamin Britten (Frankfurt 2016),
Peter Grimes (Saarbrücken 2016), Salome (Regensburg 2017).
(край на цитата)
Последната в „моя списък“ е сопранът Аня Силя (Anja Silja) – родена през 1940 г., съпруга на известния оперен и симфоничен диригент Клаус фон Донани (предимно с дейност в САЩ), която има извънредно голям репертоар от всички стилове и епохи и съм я запомнил от факта, че вече в „доста напреднала за певиците възраст“ играе роли, подходящи за възрастта й. Нейният глас е все още почти напълно запазен. В последно време тя играе и роли от жанра на мецосопраните. Аня Силя ми прилича по дългото си присъствие на сцената като Мирела Френи. Ето примери: на 17 април 2018 година г-жа Силя навърши 78 години. Въпреки това тя продължава да играе в оперни театри както в Германия, така и в чужбина. Ето нейни гастроли в чужбина през последните години: през сезона 2008/2009 в Лондонския Ковънт Гардън в ролята на Knusperhexe в операта „Хензел и Гретел“ от Енгелберт Хумпердинк. В Австрия – във Виенската опера тя игра три години подред (2008/2009/2010) с голям успех една от любимите си роли – Старата графиня в операта „Дама Пика“ от Чайковски (режисьор на продукцията е българската режисьорка Вера Немирова). Същата роля тя игра в „Кomische Oper“ в Берлин през 2009 и 2011 г., както и в Държавната опера в Хамбург през 2012 г. Тук в Германия тя играе през последните години в различни оперни театри – в Дюселдорф (през 2010 г. в операта „Диалозите на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк (1899-1963) – една трудна роля), в Берлин (през 2011 г. в държавната „Lindenoper“ – ролята на „The old Lady“ в мюзикъла „Candide“ от Ленард Бърнстейн). Това обаче не е всичко: през 2011 г. Аня Силя игра в оперния театър в Карлсруе главна роля в операта „Катя Кабанова“ от чешкия композитор Леош Яначек (1854-1928) – тази на богатата вдовица Kabanicha, освен това е пяла на чехски език (!). Последните й две изяви на сцената на Държавната опера във Франкфурт – през януари и февруари 2013 г. в операта „Играчът“ (на руски език „Игрок“) от руския композитор Сергей Прокофиев, в ролята на „Бабочка“ (режисьор на продукцията е един от най-известните съвременни немски оперни режисьори Хари Купфер (при него е учила Вера Немирова) – премиера за този оперен театър, както и през януари / февруари 2014 г. също във Франкфурт (премиера за театъра) в ролята на „Мумията“ в операта „Die Gespenstersonate (Соната на духовете)“, компонирана през 1984 г. от немския композитор Ариберт Райман (Aribert Reimann) – роден през 1936 г., като изявите й са преминали при голям успех. Тогава уважаемата Аня Силя е вече на 74 години. Но това не е всичко – през 2014 г. тя играе в Брегенц / Австрия на Музикалния фестивал през юли и август в „Geschichten aus dem Wiener Wald“, също наново в „Candide“ в Берлин, а през 2015 г. има изяви във Виена, както и концерт в Държавната опера.
Ето доказателство от авторитетна банка данни за оперни изяви (годините от 2010 до 2015):
Von / Bis Oper Rolle Ort Mai 15 Concert Mezzo Wien(SO) ML: Frédéric Chaslin; Mär 15 Geschichten aus dem Wiener Wald Grossmutter de Wien(Theater) ML: HK Gruber; R: Sturminger Sep-Dez 14 Candide The Old Lady en Berlin(UDL) ML: Wayne Marshall / David Robert Coleman; R: Boussard Jul-Aug 14 Geschichten aus dem Wiener Wald Grossmutter de Bregenz(Fest) ML: HK Gruber; R: Sturminger Jan-Feb 14 Die Gespenstersonate Die Mumie de Frankfurt(Oper) ML: Januschke; R: W Sutcliffe Jan-Feb 13 The Gambler Großmutter de Frankfurt(Oper) ML: Sebastian Weigle; R: H Kupfer Mär 12 Pikovaya Dama Gräfin ru Hamburg(SO) ML: Lawrence Foster; R: Willy Decker Nov 11 Candide The Old Lady Berlin(UDL) ML: Wayne Marshall; R: Boussard Sep-Okt 11 Kat’a Kabanova Kabanicha cs Karlsruhe ML: Gedschold; R: Georg Köhl Jun 11 Candide The Old Lady en Berlin(UDL) ML: Wayne Marshall; R: Boussard Mär-Apr 11 Pikovaya Dama Die Gräfin Berlin(Komische) ML: Patrick Lange; R: T Reinhardt Okt-Nov 10 Dialogues des Carmelites Madame de Croissy fr Dusseldorf ML: Axel Kober; R: Guy Joosten Sep-Okt 10 Pikovaya Dama Gräfin Wien(SO) ML: Sokhiev; R: Nemirova |
(край на цитата)
Бях любопитен през 2016 г. да науча, дали Аня Силя все още продължава да има изяви на оперната сцена. Не бях правил справка през 2015 и 2016 години, тя навърши на 17 април 2016 г. 76 години. Бях впечатлен, след като прочетох следната информация:
Sergey Prokofiev : Der Spieler (The Gambler) 27 Jan 2017; 5, 11, 17 Feb 2017 Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch Frankfurt, Opernhaus Oper Frankfurt Dirigent Sebastian Weigle Regisseur Harry Kupfer Bühnenbild Hans Schavernoch Kostüme Yan Tax video Thomas Reimer Beleuchtung Joachim Klein Dramaturg Malte Krasting ~ General a.D Andreas Bauer Polina Sara Jakubiak Alexei Frank van Aken Babuschka ANNJA SILIJA Der Marquis Theo Lebow Mr Astley Iurii Samoilov Blanche Paula Murrihy Fürst Nilski Peter Marsh Baron Würmerhelm Magnús Baldvinsson Potapitsch Dietrich Volle Direktor des Casinos Vuyani Mlinde |
(край на цитата)
Както виждаме, 4 изяви през януари и февруари 2017 г. в ролята на Бабочка в операта „Играчът“ от Прокофиев на сцената на Държавната опера във Франкфурт – там където тя играе през 2013 г. в същата роля. Не е ли това дълголетие на сцената – през април 2018 г. тя навърши 78 години – достойно за уважение? Равностойна съперница на италианеца Роландо Панерай, за когото писах скоро. Дали дългогодишният й брак с известния диригент Клаус фон Донани не оказва влияние (той обаче музицира отдавна изключително в Америка). Само за допълнение: фамилията Донани (с корени от Унгария) е широко известна тук в Германия – един от бившите кметове на Хамбург (социалдемократ) беше дълги години на този пост (брат на диригента) и известен с интересите и приносите си в областта на културата. По негово време Хамбург постигна неимоверни успехи в областта на културата и изкуствата.
Но това не е всичко – съвсем наскоро прочетох, че през май 2018 г. Аня Силя е взела участие при 3 спектакъла на операта „Артаксеркс“ от Йохан Адолф Хассе в Мюнхен. Йохан Адолф Хассе (1699-1783) е немски бароков композитор, писал редица опери по италиански стил. Тази опера „Артаксеркс“ е с библейски сюжет, свързан с персийския владетел Артаксеркс Първи. Цитирам малка справка на български език:
„Артаксеркс I (на персийски: اردشير يکم, Artaxšaça – властващият праведно), е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 465 до 424 пр.н.е. Артаксеркс I е син на Ксеркс I и Аместрида. Бил е управител на Бактрия. В гръцките източници е наричан с прозвището Макрохир Ἀρταξέρξης (Μακρόχειρ) (на латински: Artaxerxes Longimanus, Дългоръкия), защото дясната му ръка била по-дълга от лявата“.
(край на цитата)
Ето само няколко реда във връзка с участието на Аня Силя:
„Anlässlich der Wiedereröffnung des Markgräflichen Opernhauses Bayreuth brachte die Theaterakademie „August Everding“ Johann Adolf Hasses Oper “Artaserse” auf die Bühne. Am 11., 13. und 15. Mai ist die Inszenierung auch in München zu sehen. Mit dabei ist die berühmte Sopranistin Anja Silja. Im Interview spricht sie über ihren Abschied von Wagner, die Liebe zu Janáček und über Rollen, die der Lebenserfahrung angemessen sind (…)“.
Превод: „Във връзка с откриването на Маркграфския оперен театър в Байройт (б.а. Б.К.: „Маркграф“ е висша титла във Франкската империя и Средновековна Германия, учредена от Карл Велики с цел управлението на новосъздадените от него марки), театралната академия „Аугуст Евердинг“ изнася на сцена операта „Артаксеркс“ от Йохан Адолф Хасе. На 11, 13 и 15 май може да се гледа тази постановка в Мюнхен. В ансамбъла участва известният сопран Аня Силя. В интервю с нея тя говори за нейната раздяла с Вагнер, за любовта си към Яначек и за роли, които са подходящи с житейския й опит (…).
(край на превода)
Много се отклоних – прощавайте. Певицата Еда Мозер е родена на 27 октомври 1938 г. в Берлин в семейството на музиколога Ханс Йоахим Мозер. Учи пеене в Берлинската консерватория и от 1962 до 1963 г. е ангажирана в оперния театър във Вюрцбург, после в Хаген и в Билефелд. През 1968 г. е дебюта й на Фестивала в Залцбург в ролята на Велгунде в „Рейнско злато“ от „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер под ръководството на Херберт фон Караян. Нека тук добавя, че в тази роля тя има на 22 ноември през същата 1968 г. своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където спектакъла е ръководен също от Херберт фон Караян.
От 1968 до 1971 г. Еда Мозер е член на ансамбъла на Държавната опера във Франфурт, после преминава в този на Виенската държавна опера. Караян открива пътя й за МЕТ, тъй като с екипа от Залцбург през есента на 1968 г. тя дебютира там, където после е редовен гост – през 1970 г. с големи овации е приета в ролята на Кралицата на нощта в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
Нека се спра по-подробно на нейните изяви в МЕТ: Еда Мозер е имала общо 111 изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк: дебют на 22 ноември 1968 г. в „Рейнско злато“ от Вагнер (дирижира Херберт фон Караян), последна изява на 27 юни 1984 г. в „Риналдо“ от Георг Фридрих Хендел. Освен в тези две опери тя е имала изяви още и във: „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“ и „Отвличане от сарая“ от Моцарт, „Селска чест“ от Маскани, „Палячи“ от Леонкавало, „Бохеми“ и „Турандот“ от Пучини. Най-голям е броят на изявите й в опери от Моцарт, особено във „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“, в които има знаменити успехи по всички световни оперни сцени, където е имала гастроли.
Цитирам началото и края от огромния списък на всички нейни изяви в МЕТ:
[Met Performance] CID:216680 New production Das Rheingold {103}“ Metropolitan Opera House; 11/22/1968 Debuts: Josephine Veasey, Zoltán Kelemen, Gerhard Stolze, Simone Mangelsdorff, Donald Grobe, Edda Moser, Anna Reynolds Review |
[Met Performance] CID:216710 Das Rheingold {104} Metropolitan Opera House; 11/25/1968 |
[Met Performance] CID:216770 Das Rheingold {105} Metropolitan Opera House; 11/30/1968 |
[Met Performance] CID:217610 Opera News Das Rheingold {106} Metropolitan Opera House; 02/22/1969 Debut: Liselotte Rebmann Broadcast |
[Met Performance] CID:217640 Das Rheingold {107} Metropolitan Opera House; 02/25/1969 |
[Met Performance] CID:220210 Die Zauberflöte {179} Metropolitan Opera House; 01/19/1970 Debuts: Edith Mathis, Ivanka Myhal, Judith Blegen, |
[Met Performance] CID:220250 Die Zauberflöte {180} Metropolitan Opera House; 01/23/1970 |
(…)
[Met Performance] CID:276860 Rinaldo {18} State Theatre, Cleveland, Ohio; 06/16/1984 |
[Met Performance] CID:276870 Rinaldo {19} New York, Manhattan, Central Park; 06/19/1984 |
[Met Performance] CID:276920 Rinaldo {21} New York, Staten Island, Snug Harbor; 06/27/1984 |
….. |
Ще цитирам ансамблите при първата и последна изяви на Еда Мозер:
Първа изява на МЕТ:
Metropolitan Opera House
November 22, 1968
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New productionDAS RHEINGOLD
{103}
Wagner-Wagner
Wotan...................Thomas Stewart
Fricka..................Josephine Veasey [Debut]
Alberich................Zoltán Kelemen [Debut]
Loge....................Gerhard Stolze [Debut]
Erda....................Lili Chookasian
Fasolt..................Martti Talvela
Fafner..................Karl Ridderbusch
Freia...................Simone Mangelsdorff [Debut]
Froh....................Donald Grobe [Debut]
Donner..................Sherrill Milnes
Mime....................Andrea Velis
Woglinde................Lilian Sukis
Wellgunde...............Edda Moser
[Debut]
Flosshilde..............Anna Reynolds [Debut]
Conductor...............Herbert Von Karajan
Director................Herbert Von Karajan
……
Последна изява на МЕТ:
New York, Staten Island, Snug Harbor
June 27, 1984
In ConcertRINALDO
{21}
Rinaldo.................Ewa Podles
Goffredo................John Alexander
Almirena................Benita Valente
Argante.................Terry Cook
Armida..................Edda Moser
[Last appearance]
Herald..................John Darrenkamp
Mermaid.................not performed
Christian Magician......Arthur Thompson
Acrobat.................not performed
Musician................not performed
Conductor...............Mario Bernardi [Last appearance]
(край на цитата)
През същата 1968 година Еда Мозер предприема голямо турне в СССР: Москва, Одеса, Киев, Талин и др. По-късно гастролира с голям успех в Париж, Женева, на фестивала в Aix-en-Provence във Франция и другаде. През годините репертоара й се разширява неимоверно – от всички стилове и епохи, както и от съвременни автори, също и участия в концерти и солови партии в симфонични творби и оратории. В нейната страница на немски език в Интернет са дадени подробните данни за репертоара й: 48 роли в опери и други произведения от Бах до Вагнер, от Доницети до Рихард Щраус, от Глук до Леонкавало – общо 28 композитори. През 1978 г. Еда Мозер участва във филмовата продукция на операта „Дон Жуан“ от Моцарт в ролята на Донна Анна.
След приключване на сценичната си дейност Еда Мозер води майсторски класове по пеене в различни институти и консерватории, тя е професор във Висшето училище за музика в Кьолн. Още от края на 70-те години тя гостува в стотици солови концерти в съпровод с пиано в много немски градове, също и в чужбина. Имал съм щастието да посетя неин концерт в Дармщадт през 1982 г. в салона на Оперния театър, където тя получи много овации за изпълненията си. Една изключително стилна, сдържана и обаятелна артистка.
През 2011 г. излезе нейната автобиография със заглавие „Ersungenes Glück (Изпято щастие)“, написана заедно с известния немски музикален критик и журналист Томас Фойгт (Thomas Voigt). Все си спомням, преди доста години Томас Фойгт направи едно от последните интервюта във Виена с българската певица Люба Велич, малко преди тя да се помине. Интервюто беше публикувано тогава в авторитетното немско оперно списание „Opernwelt“.
Самата Еда Мозер подчертава в свои изказвания, че „като върховен пункт в кариерата си на певица оценява записа в Мюнхен на операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт през 1972 г. под диригентството на Волфганг Завалиш (фирма „Electrola“). При едно нейно интервю за списанието „Fono-Forum“ по случай 75-я си рожден ден през 2013 година, тя обяснява историята преди записа:
„Спомням си още много добре възникването на този легендарен запис на „Вълшебната флейта“, то беше едно малко чудо. Заедно с Курт Мол, Тео Адам, Валтер Бери и Петер Шрайер имахме тогава един ансамбъл с изцяло немско-говорещи артисти от Германия и Австрия, което само по себе си беше необичайно. Аз бях ангажирана за Кралицата на нощта в този запис. Тогава пристигнах в Мюнхен, обаче продуцентът Хелмут Щорйохан ми каза: „Има един малък проблем: госпожа Завалиш не ви желае за Кралицата на нощта“. Тогава аз запитах: какво общо има г-жа Завалиш с този запис? Тогава г-н Хелмут Щорйохан добави, че той е казал в отговор: „Ако Еда Мозер не пее Кралицата на нощта, пропада цялата продукция“. При това особено състояние започнахме работа по записа. Диригентът Волфганг Завалиш очевидно беше в деликатно положение (б.а. Б.К.: в немския оригинал са казва „Sawallisch hat dann in den sauren Apfel gebissen“ (Завалиш захапа киселата ябълка – типично немски израз за неприятна ситуация) и още при първата репетиция ме запита доста хладно, с коя ария ще започна – с първата или с втората. Аз му отговорих, бих предпочела с втората. И с този гняв, който ме беше обхванал, понеже не ме искаха, излях целия си яд в арията, която като че ли изпях на един дъх. И този запис сега е върху диска и се носи някъде над звездите“.
Тя описва също в един разговор с г-н Холгер Вемхоф, как е била информирана за това, че именно тази ария на Кралицата на нощта от този запис в Мюнхен е била избрана, за да се включи на борда на астронавтската сонда Voyager 2, която напуска слънчевата система. За последен път е пяла тази ария в Парижката опера под диригентството на Карл Бьом.
(край на цитата)
Не е съвсем ясно, защо г-жа Завалиш не е желала Еда Мозер да пее в тази роля, нито защо съпругът й не е бил по-категоричен и да се наложи решително срещу мнението на „може би ревнивата си“ съпруга, но то си остава личен въпрос, който не желая повече да коментирам. Знам само, че Завалиш беше дълги години един от най-известните и авторитетни оперни и симфонични диригенти на Германия в следвоенната епоха, главно в провинцията Бавария и в Мюнхен.
Еда Мозер приключва с певческата си кариера на 2 феврури 1994 г. със „Саломе“ от Рихард Щраус във Виена. Тя споделя, че е приела това като „смърт“, но е искала да остане като певица с добри спомени при оперните меломани и да промени живота си. Тя е оценена от специализираната критика без съмнение като чудесна интерпретаторка на роли в опери от Моцарт, но също така е желала да играе Брюнхилда и Изолда от опери на Рихард Вагнер, което не е станало. Понеже финалът е бил във Виена, нека приложа списък на всичките й участия на тази престижна световна сцена (94 на брой):
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Così fan tutte | Fiordiligi | 14.02.1976–01.02.1981 | 6 mal | |
Die Entführung aus dem Serail | Konstanze | 09.01.1971–29.11.1979 | 13 mal | |
Die Fledermaus | Rosalinde | 31.12.1971–03.02.1986 | 24 mal | |
Die Zauberflöte | Königin der Nacht | 06.09.1972–27.01.1974 | 6 mal | |
Don Giovanni | Donna Anna | 25.01.1973–01.11.1985 | 17 mal | |
La Bohème | Musetta | 19.05.1982–28.06.1983 | 9 mal | |
La traviata | Violetta Valéry | 04.04.1976–10.05.1981 | 8 mal | |
Le nozze di Figaro | Contessa Almaviva | 03.09.1981–20.01.1982 | 3 mal | |
Rigoletto | Gilda | 07.02.1973–05.02.1976 | 6 mal | |
Salome | Salome | 02.02.1994 | 1 mal | |
Turandot | Liu | 02.02.1976 | 1 mal |
(край на цитата)
От 80-те години на миналия век Еда Мозер води майсторски класове в различни институти и консерватории : в „Европейската академия за музика и изобразително изкуство“, в „Junge Münchner Philharmonie“, в „Mozarteum Salzburg“ и е професор във „Висшето училище за музика“ в Кьолн.
Еда Мозер живее в градчето Райнбрайтбах (Rheinbreitbach) южно от Бон.
За заслугите си към музикалното изкуство е получила следните награди и отличия:
- 1976: Bundesverdienstkreuz am Bande
- 2005: Ehrenmitglied im Verein Deutsche Sprache]
- 2006: Sprachwahrer des Jahres der Deutschen Sprachwelt
- 2014: Verdienstorden des Landes Sachsen-Anhalt
Ето списък на целия й оперен и концертен репертоар (източник на немски език):
Jacques Offenbach Hoffmanns Erzählungen (Olympia/Antonia/Giulietta/Stella) Carl Orff Prometheus (Chorführerin I) Giacomo Puccini Turandot (Liu) Jean-Philippe Rameau Hippolyte et Aricie (prêtresse, chasseresse) Franz Schubert Die Verschworenen (Gräfin Ludmilla) Robert Schumann Genoveva (Genoveva) Das Paradies und die Peri (Peri) Oscar Straus Ein Walzertraum (Franzi Steingrüber) Richard Strauss Ariadne auf Naxos (Ariadne) Elektra (Elektra) Salome (Salome) Vier letzte Lieder (Sopran) Franz von Suppé Boccaccio (Beatrice) Giuseppe Verdi Don Carlos (Elisabetta) La traviata (Violetta) Rigoletto (Gilda) Richard Wagner Das Rheingold (Wellgunde) Der fliegende Holländer (Senta) Die Walküre (Sieglinde) Carl Maria von Weber Abu Hassan (Fatime) |
(край на цитата)
Едно сравнително пълно описание на голямата й дискография може да се цитира от източник на италиански език:
Discografia parziale
- Beethoven, Missa solemnis – Bernstein/Moser/Schwarz/Kollo, 1978 Deutsche Grammophon
- Beethoven: Sinfonie Nr. 9 D-moll Op. 125/Symphony No: 9 In D Minor/Mitschnitt Des Eröffnungskonzertes – Edda Moser/Gewandhausorchester Leipzig/Kurt Masur/Peter Schreier/Rosemarie Lang/Theo Adam, 1981 VEB Deutsche Schallplatten Berlin
- Gounod: Margarethe – Edda Moser/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Kurt Moll, EMI
- Humperdinck: Hänsel und Gretel – Edda Moser & Heinz Wallberg, Warner
- Kálmán: Gräfin Mariza – Nicolai Gedda/Kurt Böhme/Willi Brokmeier/Chor der Bayerischen Staatsoper München/Willy Mattes/Olivera Miljakovic/Edda Moser/Anneliese Rothenberger/Symphonie-Orchester Graunke, Warner
- Lehár: Die lustige Witwe – Heinz Wallberg/Edda Moser/Helen Donath/Hermann Prey/Siegfried Jerusalem/Chor des Bayerischen Rundfunks/Münchner Rundfunkorchester, Warner
- Lehàr: Giuditta – Edda Moser/Nicolai Gedda/Willi Boskovsky, 1985 EMI
- Mozart, Don Giovanni (film 1979) – Chorus & Orchestra of the Théâtre National de l’Opera, Paris/Lorin Maazel, 1979 SONY BMG
- Mozart: Der Schauspieldirektor – Eberhard Schoener/Nicolai Gedda/Mady Mesple/Edda Moser/Sir Peter Ustinov, EMI
- Mozart: Die Zauberflöte – Wolfgang Sawallisch/Edda Moser, 1987 EMI/Warner
- Schumann: Die Großen Chorwerke/The Great Choral Works – Henryk Czyz/Brigitte Fassbaender/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Edda Moser/Heinz Wallberg, Warner
- Schumann: Genoveva – Edda Moser/Peter Schreier/Dietrich Fischer-Dieskau/Siegfried Vogel/Kurt Masur/Leipzig Gewandhaus Orchestra/Berlin Radio Choir, 1978 “edel” Gesellschaft
- Schumann: Lieder – Edda Moser & Nicolai Gedda, EMI
- Strauss & Pfitzner: Lieder – Edda Moser & Erik Werba, EMI
- Weber: Abu Hassan – Wolfgang Sawallisch/Nicolai Gedda/Kurt Moll/Edda Moser, Warner
- Händel, Mozart, Gluck, Beethoven, Wagner: Opern-Recital – Edda Moser/Münchner Rundfunkorchester/Peter Schneider, EMI
………
DVD
- Sinfonia n. 8 (Mahler), Leonard Bernstein/Wiener Philharmoniker, 1975 Deutsche Grammophon
- Don Giovanni (film 1979)
- Die Zauberflöte, James Levine/Edita Gruberova/Ileana Cotrubaș/Peter Schreier/Martti Talvela/Walter Berry/Wiener Philharmoniker, regia Jean-Pierre Ponnelle, 1982 Naxos/TDK/ORF – Erste Dame
- Das Rheingold, Herbert von Karajan/Thomas Stewart/Brigitte Fassbaender/Peter Schreier/Zoltán Kelemen/Jeannine Altmeyer/Gerhard Stolze/Berliner Philharmoniker, 1978 Deutsche Grammophon – Wellgunde (singing voice)
(край на цитата)
Днес на 27 октомври 2018 г. уважаваната и особено ценена в родината си певица Еда Мозер навършва кръглите 80 години. Да й пожелаем добро здраве и дълъг живот в служба на музикалното изкуство.
……………………
Изпълнение на Еда Мозер:
Edda Moser-Königin der Nacht
´´´´´´
Изпълнение на Еда Мозер:
Edda Moser – Der Mond ist aufgegangen 1993
´´´´´´
Изпълнение на Еда Мозер:
Edda Moser sings Senta Ballade (Der fliegende Holländer)
´´´´´´
Изпълнение на Еда Мозер:
Edda Moser: “Glück ist ein schöner Traum”
´´´´´´
Изпълнение на Еда Мозер:
Edda Moser Schubert Der Hirt auf dem Felsen Venise 19 03 …
…….