Диригентът от САЩ Кент Нагано празнува своя 70-и рожден ден
„ (…) Чрез въпроси, които изкуствата повдигат, и чрез отговори, които ги предизвикват, ние изпитваме красота, която няма нищо общо с това да изглеждаме красиви. Слабостта, трагедията или отблъскващите неща също могат да бъдат невероятно красиви. Защото всяко преживяване е красиво, което ни доближава до същността на нещата, източника на цялото съществуване. […]
Осъзнавам, че изобразителното изкуство, танцът, музиката и театърът не могат да имат едно и също значение за всички, че те не са толкова лесно достъпни като поп арт или поп музика”
(мисли на диригента Кент Нагано, изказани през 2004 г.)
Драги приятели на оперната и симфонична музика, вчера на 22 ноември 2021 година празнува кръгъл рожден ден – 70 години, един от най-значителните съвременни диригенти – Кент Нагано (Kent Nagano), чието име от редица години се споменава с респект в целия музикален свят. Неговите изяви като музикален директор, шеф-диригент или просто като гост-диригент на редица най-известни оперни театри или оркестри оставят винаги отлични спомени сред специалисти и любители. Понеже вчера писах статия за певицата и артистка Надя Ножарова, днес на 23 ноември ще почета със статия диригента Кент Нагано.
Като се започне още от 1984 година, когато Кент Нагано дирижира Бостънския симфоничен оркестър, после от 1989 до 1998 г. е музикален директор на Националната опера в Лион / Франция, през 1998 година дирижира на Музикалния фестивал в Залцбург по препоръка на Сейджи Озава единствената опера на Оливие Месиен „Свети Франциск от Асизи“, като преди това активно е участвал в подготовката на премиерата й през 1983 г. в Париж заедно с Сейджи Озава и се стигне до последните му две много високи длъжности: от 2006 г. до 2013 г. той е генерален музикален директор (ГМД) на Баварската държавна опера в Мюнхен, а от 2015 г. е назначен за ГМД на Държавната опера в Хамбург и на Филхармоничния държавен оркестър в Хамбург. Едно подробно описание на кариерата му ще дам по-късно в тази статия.
Сега ще се спра на неговата биография. Кент Нагано (Kent Nagano) е роден на 22 ноември 1951 г. в Бъркли – град в окръг Аламида, в района на залива на Сан Франциско, щата Калифорния. Градът е наречен на британския философ Джордж Бъркли. Населението му е около 100 000 души (2000 г.). В Бъркли се намира и Калифорнийския щатски университет – Бъркли .
Кент Нагано израства в Мороу Бей ( Morro Bay ) в Калифорния. Баща му George Kimiyoshi е архитект и математик, а майка му Ruth Okamoto – микробиоложка и добра пианистка. И двамата са следвали в Калифорнийския щатски университет в Бъркли . Родителите на баща му са се преселили през 1917 г. от Япония в Калифорния, където се занимават със селско стопанство и производство на зеленчуци. Когато двамата заболяват сериозно, родителите на Кент Нагано поемат работата на предците си в Мороу Бей. Там именно Нагано израства без телевизия, кино и стерео-апарат, но в замяна на това има на разположение едно пиано. От най-ранна възраст той се упражнява с домашна музика заедно със семейството си. Когато постъпва в местното основно училище, той посещава преди и след нормалните си часове музикална школа, интегрирано с това училище. Получава музикално обучение по пиано и кларинет от Wachtang Korisheli – един грузинец, който е завършил Висшето училище за музика в Мюнхен. Вахтанг Коришели е не само музикант, но и обучен философ и хоби-художник, който често преподава на децата основни понятия от история на изкуствата и философия.
Този музикант от Грузия, обучаван в Мюнхен, доближава изкуството и философията до младия Кент Нагано, който обича дъската за сърф толкова, колкото и пианото. Този майстор Коришели превръща селото в „своеобразна музикална лаборатория”. Така в Нагано се появява и желанието да се занимава основно със “сериозната музика”. Заедно с учението и упражненията към него плюс музикалните занятия – дневното му натоварване често стига до 12 часа.
Всички тези преживявания в детските години на Кент Нагано дават отпечатък в целия му живот и мироглед и в една своя автобиографична книга той споделя много от мислите си по основни въпроси относно ролята на класическата музика в нашия живот. Цитирам абзац от предговора на тази книга:
(…) „Класическата музика става все по-малко важна. Заплашва да се превърне в хоби на социалните елити. Това трябва да се промени“, казва Кент Нагано, който в детството си е изпитал как музиката може да преодолее социалните и етническите граници и да накара света да звучи. Той говори дълбоко лично за срещите си с класически шедьоври и велики композитори, за работата си с големи оркестри и за неуморния си ангажимент към следващото поколение. Загрижен за умиращите оркестри и безразличните политици, той отправя възбуждаща молба за класическата музика …“. (край на цитата)
Вече като 8-годишен Кент Нагано дирижира църковен хор. От 1970 до 1974 г. той следва първоначално социология и музика в Университета в Санта Круз. После продължава до 1978 г. обучението си в Сан Франциско. Тук учи при емигриралия от Унгария легендарен челист Ласло Варга, който между другите си дейности е бил и член на Ню Йоркските филхармоници. Покрай нормалните си университетски занимания Кент Нагано дирижира в университета произведения на свои състуденти.
След завършване на висшето си образование Кент Нагано постъпва на работа като корепетитор в Оперния театър в Бостън. Той е очарован от музиката на френския композитор Оливие Месиен, което скоро довежда до сърдечна дружба между двамата. През 1984 г. Нагано става световно известен, когато Месиен препоръчва на диригента Сейджи Озава при подготовката за премиера на единствената му опера „Свети Франциск от Асизи“ да вземе като асистент именно Кент Нагано. Тази рядко изпълнявана опера той дирижира през 1998 г. на Музикалния фестивал в Залцбург. Междувременно Нагано записва на музикални носители цялото симфонично творчество на Оливие Месиен.
От 1984 г. той дирижира Симфоничния оркестър в Бостън / САЩ. Продължава кариерата си през 1989 г. във Франция – в Лион, където става музикален ръководител на Националната опера на Лион, която издига до втория по важност оперен театър на Франция след Парижката опера. На тази длъжност остава до 1998 г. Заедно с този ангажимент Кент Нагано е от 1991 г. музикален директор до сезона 1999/2000 на „Hallé-Orchestra“ в Манчестър – вторият най-стар оркестър във Великобритания. Още през 1994 г. е дебюта на Кент Нагано на сцената на МЕТ в Ню Йорк с операта „Диалозите на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк. Интересно, до сега Кент Нагано има в МЕТ участия само в тази опера. Не знам какви са причините за това, може би голямата му активност на други сцени и като диригент на редица симфонични оркестри в Европа и Америка. Тази опера е била поставена за пръв път в МЕТ през 1977 г., през 1994 г. следва нова постановка с диригент Кент Нагано.
В МЕТ Ню Йорк той дирижира общо 8 спектакла на операта „Диалозите на кармелитките“ от Франсис Пуленк в интервала 21 февруари 1994 г. до 19 март с.г. Цитирам подробности:
[Met Performance] CID:315460 Dialogues des Carmélites {41} Metropolitan Opera House; 02/21/1994 Debut: Kent Nagano Review | |
[Met Performance] CID:315500 Dialogues des Carmélites {42} Metropolitan Opera House; 02/25/1994 | |
[Met Performance] CID:315530 Dialogues des Carmélites {43} Metropolitan Opera House; 02/28/1994 | |
[Met Performance] CID:315570 Dialogues des Carmélites {44} Metropolitan Opera House; 03/4/1994 | |
[Met Performance] CID:315620 Dialogues des Carmélites {45} Metropolitan Opera House; 03/8/1994 | |
[Met Performance] CID:315660 Dialogues des Carmélites {46} Metropolitan Opera House; 03/12/1994 Broadcast | |
[Met Performance] CID:315700 Dialogues des Carmélites {47} Metropolitan Opera House; 03/16/1994 | |
[Met Performance] CID:315740 Dialogues des Carmélites {48} Metropolitan Opera House; 03/19/1994 |
(край на цитата)
Ето и състава на ансамбъла при дебюта на Кент Нагано в МЕТ на 21 февруари 1994 г.:
Metropolitan Opera House
February 21, 1994
In English
DIALOGUES DES CARMÉLITES {41}
Poulenc-Bernanos
Blanche de la Force…..Dawn Upshaw
Madame de Croissy…….Helga Dernesch
Madame Lidoine……….Teresa Stratas
Mother Marie…………Florence Quivar
Sister Constance……..Heidi Grant Murphy
Mother Jeanne………..Michelle DeYoung
Sister Mathilde………Wendy Hoffman
Marquis de la Force…..James Courtney
Chevalier de la Force…Gary Bachlund
Chaplain…………….Vahan Khanzadian
Thierry……………..Nico Castel
Javelinot……………Bradley Garvin
First Commissioner……Charles Anthony
Second Commissioner…..Jeffrey Wells
Jailer………………Kevin Short
Conductor……………Kent Nagano [Debut]
(край на цитата)
Четем имената на световно известни певици в ролите на кармелитките, като Доун Ъпшоу, Хелга Дернеш, Тереза Стратас и други.
Обикновено при нови постановки на сцената на МЕТ в техния архив могат да се прочетат и първите отзиви, които са публикувани в авторитетни медии в САЩ, най-често в „Ню Йорк Таймс“ или други вестници, което е много полезно за ориентиране относно съответната постановка. Цитирам в оригинал на английски език такъв отзив за „Диалозите на кармелитките“, после давам мой превод на български език:
Review of Tim Page in „Newsday“
Poulenc’s Moving Drama of Nuns at the Guillotine
French Revolution-bashing is always a worthy sport and Francis Poulenc and Georges Bernanos hit it hard with their opera “Dialogues of the Carmelites.” Forget all the shibboleths about liberty, equality and fraternity. Poulenc and Bernanos expose the French Revolution for what it was: the direct forerunner of the modern totalitarian state; a leveling, regicidal monstrosity that prepared the way for similar social experiments, from Soviet Russia to Cuba, Cambodia and the “Sendero Luminoso.”
The Metropolitan Opera’s famous 1977 production of “Dialogues of the Carmelites” returned to the repertory Monday night and anybody who hasn’t yet seen the work – or simply needs a reminder of just how deeply stirring an evening of music theater can be – should immediately plan to attend a performance. Surely this is the late John Dexter’s masterpiece; his sparse staging (with the horrible and unforgettable [very first] image of slaughtered nuns lying face down on an elongated cross) has lost some of its novelty but none of its power.
Teresa Stratas – tiny, coiled and absolutely riveting – brought her customary vocal and dramatic intensity to the role of Madame Lidoine; talk about commanding a stage! Dawn Upshaw, although visibly pregnant, made a credible Sister Blanche: She sings with such natural sweetness and charm, yet proved fully capable of conveying her character’s troubled nature. Heidi Grant-Murphy is an apt replacement for Betsy Norden, who virtually owned the part of radiant, childlike Sister Constance at the Met for so many years; I can pay her no higher compliment. Florence Quivar brought a mixture of stern dignity and underlying human empathy to the role of Mother Marie. Helga Dernesch was magnificent as the dying Prioress. There was worthy support from Gary Bachlund, James Courtney, Kevin Short and, indeed, the whole cast; one had the sense throughout that everybody’s heart was set on making this a great performance. Kent Nagano, in his Met debut, led the orchestra and chorus with the requisite tenderness and ferocity.
After roughly a dozen encounters with “Dialogues of the Carmelites,” I am increasingly impatient with the opera’s glorification of martyrdom; watching the novitiate Sister Blanche turn away her brother from the convent (under the careful watch of Mother Marie) reminded me of one of those newscasts about heartbroken families attempting to reclaim their Moonie children. Moreover, there is a whiff of Jonestown to the ghastly finale, where the entire order determines to willingly sacrifice itself for God and country.
And while I continue to find Poulenc’s score tremendously effective in the theater, it now strikes me as blatantly manipulative and even rather cheap when considered as pure music; if Puccini had lived on the West Bank, converted to Catholicism and listened to a lot of neoclassical-period Stravinsky, I think he might have come up with something like “Dialogues of the Carmelites.” For many, this will seem a high compliment; I too enjoy much of Puccini’s – and Poulenc’s – music, yet only rarely do I feel that I am being guided by a master creator, somebody who has examined and exhausted every possibility for a given phrase and then somehow divined the one, the perfect and inevitable Platonic solution. Put another way, I think Poulenc often opts out for ready-made musical gestures -fierce alternations of major and minor equal “drama,” a sugar-sweet modulation represents spiritual sisterhood -rather than feeling his way through to something higher,
Still, if in my opinion this is not quite the great work it initially seems, I cannot imagine anybody coming to the Met’s “Dialogues” for the first time without leaving overwhelmed. Get thee to the nunnery.
(край на цитата)
Превод:
Преглед на Тим Пейдж в „Newsday“
Динамичната драма на Пуленк за монахините на гилотината
Конфронтацията с Френската революция винаги е достойно занимание и Франсис Пуленк и Жорж Бернанос силно я засягат чрез операта си „Диалози на кармелитките“. Забравете всички глупости за свободата, равенството и братството. Пуленк и Бернанос разобличават Френската революция за това, което е била: пряк предшественик на съвременната тоталитарна държава; изравняващо, цареубийствено чудовище, което подготвя пътя за подобни социални експерименти, от Съветска Русия до Куба, Камбоджа и „Sendero Luminoso“.
Известната постановка на Метрополитън опера от 1977 г. „Диалози на кармелитките“ се завръща в репертоара в понеделник вечерта и всеки, който все още не е гледал творбата – или просто се нуждае от напомняне колко дълбоко вълнуваща може да бъде една вечер на музикалния театър – трябва незабавно да планира присъствието си на представление на тази опера. Със сигурност това е шедьовърът на покойния режисьор Джон Декстър; неговата оскъдна постановка (с ужасното и незабравимо първоначално изображение на заклани монахини, лежащи с лице надолу върху продълговатия кръст) е загубила част от своята новост, но не и силата си.
Тереза Стратас – мъничка, прегърбена и абсолютно занитваща – донася обичайната си вокална и драматична интензивност в ролята на мадам Лидоан; говоря за изявата й на сцената! Доун Ъпшоу, макар и видимо бременна, направи достоверна сестра Бланш: тя пее с такава естествена сладост и чар, но се оказа напълно способна да предаде проблемната природа на нейната героиня. Хайди Грант-Мърфи е подходяща дубльорка на Бетси Нордън, която на практика притежаваше ролята на лъчезарната, детска сестра Констанс в Метрополитън в продължение на толкова години; не мога да й направя по-добър комплимент. Флорънс Куивар внесе смесица от строго достойнство и човешка съпричастност в ролята на майка Мари. Хелга Дернеш беше великолепна като умиращата настоятелка. Имаше достойна подкрепа от Гари Баклунд, Джеймс Кортни, Кевин Шорт и всъщност целият актьорски състав; човек имаше чувството, че сърцето на всички е настроено да направи това страхотно изпълнение.
Кент Нагано, в своя дебют в MЕТ, ръководи оркестъра и хора с необходимата нежност и свирепост.
След приблизително десетина срещи с „Диалози на кармелитките“, аз съм все по-нетърпелив от прославянето на мъченичеството в операта; гледането на послушничката сестра Бланш как отблъсква брат си от манастира (под внимателния надзор на майка Мари) ми напомни за една от онези новинарски емисии за семейства с разбито сърце, които се опитват да си върнат децата от Moonie. Освен това има полъх на Джонстаун до ужасния финал, където цялото монашество решава доброволно да се жертва за Бога и родината.
И докато продължавам да намирам партитурата на Пуленк за изключително ефективна в театъра, сега ми се струва явно манипулативна и дори доста евтина, когато се разглежда като чиста музика; ако Пучини беше живял на Западния бряг, приел католицизма и беше слушал много Стравински от неокласическия период, мисля, че можеше да измисли нещо като „Диалози на кармелитките“. За мнозина това ще изглежда висок комплимент; аз също се наслаждавам на голяма част от музиката на Пучини и Пуленк, но рядко усещам, че се ръководя от майстор-създател, някой, който е проучил и изчерпал всяка възможност за дадена фраза и след това някак си е предсказал едно перфектно и неизбежно платоновско решение. Казано по друг начин, мисля, че Пуленк често избира готови музикални жестове – ожесточени редувания на мажорни и минорни еднакви “драми”, сладко-сладка модулация, която представлява духовно сестринство, вместо да си проправя път към нещо по-високо.
И все пак, ако по мое мнение това не е съвсем най-великата творба, каквато първоначално е изглеждала, не мога да си представя някой, дошъл за първи път да види „Диалозите” в Метрополитън, да си отиде без да е усетил огромно вълнение. Вървете в женския манастир!
(край на превода)
През 2000 г. Нагано става художествен ръководител на Deutsches Symphonie-Orchester в Берлин, когото ръководи до края на сезона 2005/2006. Заедно с това често дирижира като гост в Лос Анджелис. През годините 2006 до 2013 той е Генерален музикален директор (ГМД) на Баварската държавна опера в Мюнхен. Той е също и музикален директор на Симфоничния оркестър на Монреал в Канада, където наскоро е продължил договора си до 2020 година.
От 2015 г. Кент Нагано е назначен за ГМД на Държавната опера в Хамбург и на Филхармоничния държавен оркестър в Хамбург. До 2015 г. ГМД в Хамбург е диригентката от Австралия Симоне Янг, за която писах наскоро статия във връзка с неин рожден ден. Симоне Янг издигна още по-високо авторитета на Държавната опера в Хамбург като водеща оперна сцена в Германия, наред с тези в Берлин, Мюнхен и Щутгарт. Тя беше там не само ГМД на Оперния театър, но и ГМД на целия град Хамбург – една много отговорна и важна длъжност. Сега в Държавната опера в Хамбург отговорните постове са разделени – ГМД е Кент Нагано, швейцарецът Georges Delnon е интендант (директор) на Оперния театър и симфоничния оркестър на операта. Кент Нагано и преди е имал връзка с този оперен театър, а сега през 2016 година поставя там като премиера новата опера на японския композитор ToshioHosokawas „Тихият океан“.
Кент Нагано е извънредно заангажиран и търсен артист в групата на световно известните диригенти. Наред с многото си постоянни договори и други задължения той гостува на най-известни световни симфонични оркестри. Винаги там, където той има по-продължителен ангажимент, Нагано опитва наред със спазване на традиционния репертоар да привлече и млада публика чрез включване в концертните си програми към класиката и творби от модерното изкуство. Особено внимание той отдава на поощрението не само на изявените млади таланти, но вярва в силата на култивиране чрез музикална практика, както самият той е изживял това по време на своето музикално обучение.
Кент Нагано е женен от 1991 г. с японската пианистка Мари Кодама ( Mari Kodama ), с която имат една дъщеря.
За досегашната си музикална дейност Кент Нагано е получил следните награди и отличия (цитат на немски език): :
- 2008: Orden der Aufgehenden Sonne, Gold Rays with Rosette
- 2010: Wilhelm-Furtwängler-Preis, Beethovenfest Bonn
- 2011: Bayerische Europamedaille
- 2012: Wilhelm-Furtwängler-Preis
- 2013: Bayerischer Verdienstorden
- 2017: Echo Klassik (Dirigent des Jahres)
- 2017: Juno Award für Classical Album of the Year – Vocal or Choral Performance (L’Aiglon)
- 2020: Juno Award für Classical Album of the Year – Large Ensemble or Soloist(s) with Large Ensemble Accompaniment (The John Adams Album)
(край на цитата)
През 2004 година Кент Нагано прави следното изказване (цитат):
„Чрез въпроси, които изкуствата ни поставят и чрез отговори, които ние изискваме от тях можем да изживеем една красота, която няма нищо общо с един хубав изглед. Също слабост, трагичност или нещо отблъскващо могат да изглеждат невероятно хубави. Защото хубаво е всяко познание, което ни донася по-близо същественото ядро на нещата, доближава ни до първоосновата на цялото съществуване (…..) На мен ми е ясно, че основните изкуства, танцът, музиката и театърът не могат да имат еднакво значение за всеки човек, че те не са леко достъпни както поп-изкуствата или поп-музиката“.
(край на цитата)
Искам да дам някои допълнения по конкретни оперни продукции и симфонични концерти на Кент Нагано на различни оперни сцени и концертни зали.
По време на шефството си като оперен директор на Националната опера в Лион той ръководи музикално редица интересни постановки като: трите опери на италианския композитор Феручо Бузони (1866-1924) – „Арлекино“ (премиера в Цюрих през 1917 г.), „Турандот“ (по сюжет подобен на този в операта на Джакомо Пучини, премиера също в Цюрих през 1917 г.) и „Доктор Фауст“ (по творбата на Гьоте, недовършена от Бузони и с премиера през 1925 година в Дрезден – 1 година след смъртта му през 1924 г.).
Други постановки: оперите „La carriera di un libertino“ от Игор Стравински, „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, „Рrima mondiale di Rodrigue et Chimène“ от Клод Дебюси, „Chants d’Auvergne“ от Joseph Canteloube, „Проклятието на Фауст“ от Ектор Берлиоз, „Susannah“ от Carlisle Floyd, френска версия на „Саломе“ от Рихард Щраус, „Три сестри“ от унгарския композитор Петер Еьотвьош (Peter Eötvös) по пиесата на Антон Чехов, „Вертер“ от Жул Масне, „Диалозите на кармелитките“ от Франсис Пуленк, както и балетите „Копелия“ от Лео Делиб и „I sette peccati capitali“ от немския композитор Курт Вайл.
Както писах вече, Курт Нагано поставя през 1994 г. музикално на сцената на МЕТ в Ню Йорк операта на Франсис Пуленк „Диалозите на кармелитките“ с участието в главните роли на Доун Ъпшоу (Dawn Upshaw), Хелга Дернеш (Helga Dernesch) и Тереза Стратас (Teresa Stratas).
Нека спомена още, че при гостувания на Кент Нагано в Миланската Скала особен успех са имали постановката на „Саломе“ от Рихард Щраус през 1987 г. с участието на Хелга Дернеш и Монсерат Кабайе, както и изпълнението на Втора симфония от Густав Малер през 2000 година.
Известна неприятност за Кент Нагано е бил факта, че по време на мандата си като музикален директор от 1992 г. до 1999 г. на „Hallé-Orchestra“ в Манчестър – вторият най-стар оркестър във Великобритания, е имало известни критики заради неговата твърде амбициозна концертна програма, която е коствала доста средства, както и високите хонорари, които той е получавал.
Цитирам още някои от изявите на Кент Нагано през годините от 2009 до 2013:
През 2009 г. той дирижира операта „Пътуването до Реймс“ от Росини в Академия „Санта Чечилия“ в Рим.
През 2011 г. има следните по-важни изяви: концерт на певицата Валтрауд Майер в Единбург със съпровод на симфоничен оркестър, както и оперите „Лоенгрин“ от Вагнер с участие на Валтрауд Майер и Йонас Кауфман, „Ариадне на Наксос“ от Рихард Щраус, „Джуджето“ от Александер Цемлински, „L’Enfant et les sortilèges (Детето и вълшебството)“ – едноактна опера от Морис Равел, всички 4 на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен. Също така и операта „Зигфрид“ от Рихард Вагнер – третата част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, която той поставя на сцената на Националната опера в Берген / Норвегия.
През 2012 г. следват – на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен: „Рейнско злато“, „Валкюри“, „Залезът на боовете“, „Танхойзер“ и „Парсифал“ от Вагнер, „Воцек“ от Албан Берг, „Вавилон“ от Йорг Видман (Jörg Widmann) и „Диалозите на кармелитките“ от Франсис Пуленк. Още: „Валкюри“ на сцената на Théâtre des Champs-Elysées в Париж, както и един концерт с Камерния оркестър на името на Густав Малер при „Ruhr Triennale” в Гелзенкирхен / Германия.
През август 2012 г. Симфоничният оркестър в Гьотеборг / Швеция обяви назначаването на Кент Нагано като негов главен гост-диригент и артистичен съветник от сезона 2013-2014 г., с първоначална поръчка за 3 години. Вече писах и за това, че през септември 2012 г. в Хамбург бе обявено назначаването на Нагано като следващ ГМД на Държавната опера в Хамбург с договор до сезона 2019-2020.
Нека добавя като последни конкретни изяви на Кент Нагано през 2013 г. следните: постановки на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски и „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер в Държавната опера в Мюнхен и операта „ Written on Skin „ от George Benjamin на сцената на Theater an der Wien във Виена.
Цитирам и други негови изяви и ангажименти през последните години:
Музикалният фестивалът в Залцбург през 2018 откри Кент Нагано – като диригент на „Orchester symphonique de Montréal“ – с ораторията от 1966 г. на латински „Страстта на Свети Лука“ от Кшищоф Пендерецки. Той е редовен гост на този фестивал, където през 2000 г. прави премиерата на „L’amour de loin“ от Кайя Саариахо. Той също така е музикален режисьор на световната премиера на операта „Смъртта на Клингхофер“ на Джон Адамс в театър „La Monnaie“ в Брюксел.
Цитирам обобщени данни за ангажиментите на Кент Нагано като диригент през последните години:
През 2006 г. той става музикален директор на „Orchester Symphonique de Montréal (OSM)“ и на Баварската държавна опера в Мюнхен. Договорът му с Баварската държавна опера не му позволява да стане музикален директор и в друг оперен театър.
През 2013 г. Нагано прекратява мандата си в Баварската държавна опера. С OSM той е направил редица комерсиални записи за лейбъли като „ECM New Series“ и „Analekta“. Настоящият му договор с OSM е до 2020 г.
През юни 2017 г. OSM обяви, че Нагано ще подаде оставка като музикален директор в края на настоящия си договор в края на сезон 2019/2020. Нагано също е член на колегиума диригенти на Руския национален оркестър.
През август 2012 г. Симфоничният оркестър на Гьотеборг обяви назначаването на Нагано за свой първи гост-диригент и артистичен съветник от сезон 2013/2014 с първоначален договор от 3 години.
През септември 2012 г. Държавната опера в Хамбург обяви назначаването на Нагано за следващ Генерален Музикален Директор и главен диригент с влизане в сила от сезон 2015-2016, с първи договор до 2019-2020 г.
През октомври 2017 г. компанията обяви удължаването на договора на Нагано с Хамбург до 2025 г.
През октомври 2020 г. Кент Нагано беше избран за член на Кралската шведска музикална академия в знак на признание за „изключителния му принос към музикалното изкуство“. Нагано е особено заангажирана и търсена фигура сред международните диригенти. Освен съответните му ръководни функции, той дирижира и най-престижните оркестри в света. Където и да е участвал дълго време, той се опитва не само да запази традицията, но и да запознае младата публика с класическото и модерното чрез иновативна концертна програма. Музикалното развитие на следващото поколение е особено важно за него.
По време на цялата си кариера до сега Кент Нагано прави много музикални записи на опери и други музикални творби с най-различни оркестри и оперни театри, с известни солисти и режисьори.
Цитирам по-долу една подробна дискография (източник на италиански език):
- Adams:The Death Of Klinghoffer – Kent Nagano/Orchestre de l’Opéra de Lyon, 1992 Nonesuch
- Adam: El Niño – Dawn Upshaw/Deutsches Symphonieorchester Berlin/Kent Nagano/Steven Rickards/Willard White, 2001 Warner
- Beethoven: Symphonies Nos. 1 & 7 – Kent Nagano/Orchestre Symphonique De Montreal, 2014 Sony
- Beethoven: Symphonies Nos. 2 & 4 – Kent Nagano, 2014 Sony
- Beethoven: The Creatures of Prometheus & Symphony No. 3 – Kent Nagano/Orchestre Symphonique De Montreal, 2011 Analekta Sony
- Beethoven: Symphonies Nos. 6 & 8; Grosse Fuge – Kent Nagano, 2011 Sony
- Beethoven: Symphony No. 9 – Human Misery – Human Love – Kent Nagano/Orchestre Symphonique De Montreal, 2011 Analekta Sony
- Beethoven: Christus Am Ölberge – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano/Plácido Domingo, 2003 harmonia mundi
- Berlioz: Nuits D’été, Ravel: Sheherazade – Bernarda Fink/Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano, 2007 harmonia mundi
- Bernstein: Mass – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano/Rundfunkchor Berlin, 2004 harmonia mundi
- Brahms: Symphony No. 4 – Schoenberg: Variations, Op. 31 – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano, 2006 harmonia mundi
- Bruckner: Symphonie No. 3 – Deutsches Symphonie Orchester Berlin/Kent Nagano, 2004 harmonia mundi
- Bruckner: Symphony No. 4 – Kent Nagano/Bayerisches Staatsorchester, 2008 Sony BMG
- Bruckner: Symphony No. 6 – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano, 2005 harmonia mundi
- Bruckner: Symphony No. 7 in E Major – Kent Nagano/Bayerisches Staatsorchester, 2011 Sony
- Busoni, Doktor Faust – Nagano/Fischer-Dieskau, 1997/1998 Erato – Grammy Award for Best Opera Recording 2001
- Eötvös: 3 Sisters – Kent Nagano/Orchestre de l’Opera National de Lyon, 1999 Deutsche Grammophon
- Floyd, Susannah – Nagano/Studer/Ramey/Hadley/Chester, 1994 Virgin Classics – Grammy Award for Best Opera Recording 1995
- Honegger & Ibert, L’Aiglon – Nagano/Barrard/Dupuis, 2015 Decca
- Mahler: Das Lied von der Erde – Kent Nagano/Orchestre Symphonique De Montreal, 2009 Sony
- Mahler: Symphony No. 3 – Dagmar Pecková/Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano, 2000 Teldec
- Mahler: Symphonie No. 8 – Kent Nagano/Deutsches Symphonie Orchester Berlin/Rundfunkchor Berlin, 2011 harmonia mundi
- Messiaen: Saint Francois D’Assise – Hallé Orchestra/Kent Nagano, 1999 Deutsche Grammophon
- Poulenc: Dialogues des Carmelites – Choeur de L’Opéra National de Lyon/Kent Nagano/Orchestre de l’Opéra National de Lyon, 2006 EMI Erato
- Poulenc Songs – José van Dam/Kent Nagano/Orchestre de l’Opéra National de Lyon, 1992 EMI Virgin Erato
- Prokofiev: L’Amour des trois oranges – Kent Nagano, 1989 EMI Virgin Erato
- Saariaho, L’Amour de Loin – Nagano, 2009 Harmonia Mundi – Grammy Award for Best Opera Recording 2011
- Schoenberg: Die Jakobsleiter – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Kent Nagano, 2004 harmonia mundi
- Strauss R: Ariadne auf Naxos – Kent Nagano/Gösta Winbergh, 1997 EMI Virgin Erato
- Stravinsky: The Rite of Spring – Kent Nagano/London Philharmonic Orchestra/Orchestre de l’Opéra de Lyon, 2004 EMI Virgin Erato
- Wolf: Prometheus (Orchesterlieder) – Deutsches Symphonie-Orchester Berlin/Dietrich Henschel/Juliane Banse/Kent Nagano, 2005 harmonia mundi
- Frank Zappa, London Symphony Orchestra, Vol. 1 – 1983 Barking Pumpkin
- Frank Zappa, London Symphony Orchestra, Vol. 2 – 1987 Barking Pumpkin Records
- Nagano, Halloween – Nagano/Orch. de Montréal, 2015 Decca
………
DVD & BLU-RAY
- Adams: El Nino (Chatelet, 2000) – Dawn Upshaw/Lorraine Hunt Lieberson, regia di Peter Sellars, Arthaus Musik/Naxos
- Britten: Owen Wingrave (Film version, 2001) – Deutsches Symphonie Orchester Berlin, Arthaus Musik/Naxos
- Delibes: Coppélia (Lyon National Opera Ballet Studio Production, 1994), Arthaus Musik/Naxos
- Prokofiev: L’amour des 3 Oranges (Lyon Opera, 1989), Arthaus Musik/Naxos
- Rimsky-Korsakov: Le Coq d’Or (Chatelet, 2002), Arthaus Musik/Naxos
- Wagner, Lohengrin – Nagano/Kaufmann/Harteros/BRSO, regia Richard Jones, 2009 Decca
- Wagner: Lohengrin (Baden-Baden Festspielhaus, 2006) – Waltraud Meier, Opus Arte/Naxos
- Wagner: Parsifal (Baden-Baden, 2004) – Waltraud Meier/Matti Salminen/Thomas Hampson (cantante), Opus Arte/Naxos
(край на цитата)
Почти ще завърша тази обзорна статия за Кент Нагано с един негов хубав цитат на немски език от 2004 г.: „Durch Fragen, die die Künste aufwerfen, und durch Antworten, die sie herausfordern, erleben wir eine Schönheit, die mit schönem Aussehen nichts zu tun hat. Auch Schwäche, Tragisches oder Abstoßendes kann unglaublich schön sein. Denn schön ist jede Erfahrung, die uns dem Wesenskern der Dinge, dem Urgrund allen Daseins näher bringt. […]
Mir ist klar, dass die schönen Künste, Tanz, Musik und Theater, nicht für jeden Menschen dieselbe Bedeutung haben können, dass sie nicht so leicht zugänglich sind wie Pop-Art oder Pop-Musik.“
– Kent Nagano: 2004
…..
Превод:
„Чрез въпроси, които изкуствата повдигат, и чрез отговори, които ги предизвикват, ние изпитваме красота, която няма нищо общо с това да изглеждаме красиви. Слабостта, трагедията или отблъскващите неща също могат да бъдат невероятно красиви. Защото всяко преживяване е красиво, което ни доближава до същността на нещата, източника на цялото съществуване. […]
Осъзнавам, че изобразителното изкуство, танцът, музиката и театърът не могат да имат едно и също значение за всички, че те не са толкова лесно достъпни като поп арт или поп музика”.
– Кент Нагано: 2004
(край на превода)
Във връзка със 70-годишнината на Кент Нагано редица медии в различни държави поместват публикации или предавания за него и дейността му. Авторитетният вестник „Зюддойче цайтунг“ в Германия публикува вчера статия за него, която цитирам без превод, после ще дам линк към нея:
Портал „Süddeutsche Zeitung“
22.11.2021
Kent Nagano zum 70. Geburtstag
Lektionen in Demut
Von Kalifornien über Berlin, München und Montreal nach Hamburg: Der Dirigent Kent Nagano wird siebzig – und denkt darüber nach, wie sich die eigene Offenheit erhalten lässt.
“Was wirklich zählt”, schreibt der Dirigent Kent Nagano, sei ihm so wichtig, dass er daraus jetzt ein Buch gemacht hat, “10 Lessons of my Life”. Der US-Amerikaner, Abkömmling japanischer Einwanderer, erinnert sich darin an Episoden mit Menschen, die tiefere Wirkung bei ihm hatten. Nagano beschreibt Begegnungen mit der isländischen Sängerin Björk, mit Pierre Boulez und dem Pianisten Alfred Brendel, mit Leonard Bernstein (“Wie ich lernte, dass es keine endgültigen Antworten gibt”) und Frank Zappa (“Wie ich lernte, dass wahre Künstler nicht taktieren”). Er liebt Offenheit und Gründlichkeit im Denken. Und stellt in seinem Buch gleich die Existenzfrage: “Wie lernt man Integrität oder Wahrhaftigkeit? Sicher nicht aus Büchern oder im Internet.”
Kent Nagano war kein Wunderknabe. Geboren wurde er 1951 in einem kalifornischen Fischerdorf am Pazifik zwischen San Francisco und Los Angeles – nicht als Spross einer Musikerfamilie, die ihn zum späteren Beruf angetrieben hätte. Der Vater Architekt, die Mutter eine Biologin, die Klavier spielte. Nagano vergrub sich früh in die Tasten, lernte die europäische Kultur kennen. Denn ein Musiker aus Georgien, in München ausgebildet, brachte dem Jugendlichen, dem das Surfbrett so lieb war wie das Klavier, auch Kunst und Philosophie nahe. Dieser Meister habe das Dorf in “eine Art musikalisches Labor” verwandelt. So entstand der Wunsch, die “ernste Musik” ernsthaft zu betreiben.
Der Komponist Olivier Messiaen blieb für Nagano die Vaterfigur seiner Künstlerexistenz
Nach Universitätsstudien in San Francisco begann Nagano mit dem Dirigieren, die Opera Company in Boston nahm ihn auf als Korrepetitor, seine Mentorin dort: die legendäre Managerin und Dirigentin Sarah Caldwell. Als er sich am Orchesterpult mit der Musik des großen französischen Komponisten Olivier Messiaen beschäftigte, schrieb er diesem einen Brief. Messiaen antwortete, ging detailliert auf Naganos Fragen ein, Freundschaft entstand. Der Komponist lud ihn zu sich ein, Nagano reiste nach Paris, blieb monatelang eine Art Sohn und Lernender in Messiaens Haus. Wurde Assistent des Dirigenten Seiji Ozawa 1984 bei der Uraufführung von Messiaens mystischer Oper “Saint François d’Assise”. Jahre später dirigierte er sie selbst bei den Salzburger Festspielen.
Messiaen, in Paris Kirchenorganist, dem katholischen Glauben spekulativ verbunden, blieb für Nagano die Vaterfigur seiner Künstlerexistenz. Messiaens von Klangfarben berauschte Musik hat er unzählige Male dirigiert, die monumentale Orchesterpoesie “La Transfiguration de Notre Seigneur Jésus-Christ” kürzlich auf CD vorgelegt, souverän, stark und frei musiziert von Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks.
Nagano setzte weiter auf Europas Musikkultur. 1989 wurde er musikalischer Leiter der Opéra National de Lyon, ferner Chef des traditionsreichen Hallé Orchestra in Manchester. Gab sein Debüt an der New Yorker Metropolitan Opera. Im Jahr 2000 wechselte er zum Deutschen Symphonie-Orchester Berlin, konnte dort seine Lust auf experimentelle Konzertprogramme ausleben. Ein Beispiel: Nagano dirigierte das Deutsche Requiem von Brahms weiter gespannt, setzte zwischen die sieben Abschnitte je kurze neue Orchesterreflexionen des Komponisten Wolfgang Rihm.
Wissbegier, die Neugier auf die zeitgenössische Moderne und unkonventionelle Programme trafen auf Naganos Zuneigung zu Altvertrautem, zur Tiefe gewachsener Tradition. So ging er 2006 als Musikchef der Bayerischen Staatsoper nach München, wo er Kirill Petrenko nach sieben kämpferischen Jahren das Pult überlassen musste, übernahm dazu die Chefposition beim Orchestre symphonique de Montréal, später noch eine Gastposition in Göteborg. Seit 2015 ist Nagano, zu seinem späten Glücksempfinden, Musikdirektor an Hamburgs Staatsoper und beim Philharmonischen Staatsorchester dort.
Die Partiturstudien, fortwährendes Dirigieren in Oper und Konzert, der Reisestress – manche Dirigenten muten Gesundheit und Gemüt viel zu. Nagano, auf dem Podium schlank und flexibel geblieben, bietet mit elegantem Habitus und kommunikativer Verbindlichkeit das Gegenbild zum alten Pulttyrannen. Er verteidigt die Schönheit der Musik und liebt sie gerade in ihrer existentiellen Melancholie und Trauer. Ist weise geworden. In den “10 Lessons of Life” fragt er: “Wie verinnerlicht man die Bedeutung von Demut? Wie bewahrt man sich über die Jahre ein Mindestmaß an Offenheit? Wie begreift man, was Haltung ist?” Kent Nagano wird, das ist ihm und uns zu wünschen, seine Musik- und Lebensphilosophie weiter vertiefen.
(край на цитата)
Цитирам линк към горната статия:
https://www.sueddeutsche.de/kultur/kent-nagano-dirigent-1.5469492
Нека днес на 23 ноември 2021 г. поздравим Кент Нагано с навършване на 70 години вчера на 22 ноември и да му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи, особено като Генерален музикален директор на Държавната опера в Хамбург и на Филхармоничния държавен оркестър в Хамбург.
За много години, маестро Кент Нагано!
………..