Днес празнува рожден ден сопранът Радостина Николаева

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 юни 2020 г. празнува рожден ден сопранът Радостина Николаева, за която пиша статия за трети път след 2018 г. През настоящата 2020 година – само преди 2 дни – на 8 юни писах за втори път статия за нейната колежка Габриела Георгиева. Това особено ме радва, защото и двете артистки са в челната редица на ансамбъла на Софийската опера, и с двете артистки съм ФБ-приятел от известно време, и двете артистки са много талантливи, умни и симпатични!

Вижте каква случайност – преди известно време си поставих за цел да пиша статии за основните артисти в Софийската опера, които вече имат определен и проверен авторитет в досегашната си дейност. Това не е лесна задача, но аз имах предвид такива артисти, които разполагат с доста разнообразен репертоар, особено в последно време, включващ и новата тенденция на този оперен театър – да поставя опери от Рихард Вагнер и да възражда постепенно и българското оперно творчество от предните десетилетия. Що се отнася до дамите, на първо място се очерта групата на Мариана Цветкова (за нея вече съм писал статии при неин рожден ден – аз познавам кариерата й още от дейността й в Германия и другаде през 90-те години), Цветана Бандаловска (с която си писахме през 2016 и 2017 г. постове във връзка с участието й в „Тристан и Изолда“ в София), Габриела Георгиева (преди 2 дни през 2020 г. я почетох за рождения й ден – статията ми се прие много радушно!), Радостина Николаева (родена на днешния 10 юни), Гергана Русекова (която видях за пръв път през май 2017 г. при репетиция на операта „Парсифал“ от Вагнер, където тя ми направи особено впечатление в ролята на Кундри). На 20 май 2019 г. се видяхме в София с Гергана Русекова и имахме възможност при чаша кафе да разменим интересни информации относно нейната кариера в момента. При въпросната репетиция на „Парсифал“ през 2017 г. не участва и другата Кундри – именно Радостина Николаева, за която по-късно прочетох отлични рецензии в тази роля. По-долу ще пиша за това нейно изпълнение.

Постепенно ще пиша и за тия певици, за които още не съм направил това. Понеже пиша на „календарен принцип“, ще изчакам съответните дати за Цветана Бандаловска (не я знам още) и Гергана Русекова (18 август). Именно на 18 август 2018 г. и 2019 г. написах статии за Гергана Русекова, които се приеха с голям интерес и през 2019 г. я поканих на кафе в София при моето пребиваване там за 4 дни. И накрая нека спомена още Силвана Пръвчева, която играе в ролята на Фрейа в първата част – „Рейнско злато“ от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, с която станахме ФБ-приятели през 2018 г. и за която още не съм писал статия на рождения й ден 3 септември. По това време обикновено съм в България, където не пиша моите „оперни истории. Вероятно през настоящата 2020 г. ще бъда на 3 септември тук в Германия и ще се опитам да я уважа. Все още не съм се запознал с Баясгалан Дашнян, която също играе с голям успех в роли от опери на Вагнер.

Все пак искам да подчертая, че при всички тях усещам една тенденция за интерес към сложни и трудни роли в различни жанрове, особено в творбите на Рихард Вагнер, които бяха поставени в София пред последните 7-8 години. Да не забравяме, че до началото на 2011 г. Софийската опера не си беше позволявала редица десетилетия да поставя опери от Вагнер, а резултатите през годините по-късно показаха, че България разполага със съответен потенциал от родни артисти, който успя да разубеди и най-големите песимисти в това отношение. Няма да влизам в подробности, но факта, че български артисти направиха „Ринга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ – едни от най-трудните опери на Вагнер, достатъчно говори сам за себе си. Не трябва да се забравя огромната роля на Пламен Карталов, който в това отношение остави образец на достойно и апостолско отношение в България към делото на Рихард Вагнер.

Сега нека се спра на дейността на днешната юбилярка Радостина Николаева, която ми направи особено впечатление преди 4 години с ролята си на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер – една роля, която се счита за особено трудна при липсата на традиции и опит в този твърде комплексен вагнеров свят, чужд за българското оперно изкуство през последните 7-8 десетилетия. Нека започна с цитат:

Триумф в Германия и Словения за Софийската опера и балет

8 септември 2015 | Мая Филипова

Световно турне на Националната опера на България – Софийската държавна опера: Словения – Германия – Япония.

С първата си спирка в Словенската столица – Любляна, в петък вечерта (4.09.2015), Националната опера на България – Софийската, започна своя двумесечен международен културен поход с най-новата си Вагнерова постановка на „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер, съобщават от институцията.

Международният музикален „Любляна фестивал“ ангажира най-голямата и най-престижна сцена на конгресно-културния комплекс „Цанкарев дом,” специално за първия национален оперен театър на България. В Словения, шедьовърът на Вагнер „Тристан и Изолда“ се представи не от гостуващата германска оперна трупа, а от Софийската опера, която в последните години, всяко лято, привлича стотици чужденци да чуят Вагнер в България, само с български гласове, и видят само български артисти в получилите отдавна световна признателност Вагнерови постановки на режисьора Пламен Карталов.

Звездните герои на българския Вагнер бяха изумителния тенор Мартин Илиев в ролята на Тристан, вълшебният и завладяващ с багрите си сопран РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА в ролята на Изолда, енергичният и пронизващ с експресията си драматичен глас на Баясгалан Дашнян – Брангене, вълнуващият и приковаващ черен баритон на Бисер Георгиев – Курвенал, суровият, но с благородство и поетична лиричност за ролята си на Крал Марке бас – Ангел Христов, коварният Мелот на младият, но вече сериозно утвърждаващ се баритон Веселин Михайлов, Лодкарят – приковаващ с мистиката на вокално-сценичните си актьорски задачи Красимир Динев, Гласът на Моряка, с който спектакълът започва, макар и зад кулисите, но с богат на багри тенор на Пламен Папазиков.

Изключителният оркестър, претворил невероятните тънкости на една от най-трудните и сложни партитури от световната оперна литература, както и макар с епизодично участие хор на Софийската опера под диригентството на Велизар Генчев, получиха специални аплодисменти от една изключително взискателна публика, която преди няколко седмици е слушала Израелската филхармония под диригентството на Зубин Мета, почти абонирания за фестивала Мариински театър на Валери Гергиев от Санкт Петербург. А предишната вечер и непосредствено преди премиерата на „Тристан и Изолда” е била на същата сцена Пекинската национална опера с „Турандот” от Джакомо Пучини.

Сред огромна конкуренция и в условия на световна съизмеримост, изкуството на българския национален оперен театър показва най-високата си класа, не обаче с традиционния репертоар, а с най-тежката категория репертоар за певците – Вагнер. За своя спектакъл „Тристан и Изолда“ той е избрал и отличен екип от художници – Миодраг Табачки, за декора, Лео Кулаш, костюми, Георги Христов, мултимедия.

С двадесет и три минути с бурни и скандирания и аплодисменти за започналия в 18 часа и завършил в 23.39 спектакъл, взискателната международна фестивална публика награди нашите оперни артисти, оркестъра и хора на Софийската опера, и буквално не пускаше българите да си тръгват от сцената. Софийската опера и балет е получила поздравления за изнесения спектакъл, поднесени от генералния директор и художествен ръководител на фестивала в Любляна – Дарко Бърлек, министърът на културата на Хърватия – професор Берислав Шипуш, много интелектуалци и колеги на артистите. Академик Пламен Карталов от своя страна е поднесъл благодарности на присъстващите за дадената висока оценка за представлението на „Тристан и Изолда“.

Фестивалът в Любляна е основан през 1953 година. Сегашното издание е 63-то по ред. Операта „Тристан и Изолда“ се представя за първи път от създаването на Люблянския фестивал. Спектакълът на Софийската опера и балет „Тристан и Изолда“ е включен в Дните на София в Любляна, организиран от Столична община.

За гостуването си в немския град Фюсен Софийската опера и балет получи поздравление от министър-председателят на Бавария г-н Хорст Зеехофер, в което се казва:

“Софийската национална опера подчертава с изпълнението на комплектния ‘Пръстен’ в родината на Рихард Вагнер своите международни претенции и артистичната си класа. Постановката е придала на творбата допълнителни интересни аспекти и е поставила силен акцент в историята на трактовките на Пръстена. Убеден съм, че изпълнението на пълния цикъл на Пръстена ще въодушеви и публиката във Фюсен.”

(край на цитата)

Ако в горния цитат става въпрос за участието на Радостина Николаева в „Тристан и Изолда“, нека не забравяме, че нейната оперна кариера се изгражда вече от 20 години. Ще спомена повечето от ролите, които играе до сега:

През 1998 година дебютира в ролята на Донна Елвира от операта “Дон Жуан” от Моцарт, после в репертоара й влизат ролите на Виолета в “Травиата”, Кралица Елизабет в “Дон Карлос”, Аида в едноименната опера от Верди. След запомнящите се дебюти на Софийска сцена в ролите на Лиу от “Турандот” на Пучини, Леонора от “Трубадур” и Амелия от “Бал с маски” на Верди, прибавя към своя богат репертоар ролите на Дездемона от “Отело”, Одабела от „Атила” на Верди, Мими от “Бохеми”, „Манон Леско” и „Тоска” от едноименните опери на Пучини, Неда от “Палячи” на Леонкавало, Сантуца от „ Селска чест” на Маскани, Микаела в „Кармен” от Бизе, Анна Болейн от едноименната опера на Доницети, Антония в „Хофманови разкази” от Офенбах, Донна Анна в „ Дон Жуан” от Моцарт, Мария в „Цар Калоян” от Владигеров, Косара от едноименната опера на Маестро Атанасов, Дидона в “Дидона и Еней” от Пърсел, Земфира в „ Алеко” от Рахманинов, Ярославна в „Княз Игор” от Бородин и още много други.

Нека се спра и на нейната биография. Радостина Николаева е родена на 10 юни 1974 г. в Русе, завършва Музикалното училище „Веселин Стоянов” в родния си град (1994) и оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2001), усъвършенства се в майсторския клас на Анна Томова-Синтова (2006). Дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Донна Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт (1998), спечелва конкурс за солистка на Софийска опера и балет (2003),с което започва блестящата й кариера като първо сопрано в най-престижния наш оперен театър. Богатият й репертоар включва централните сопранови партии в шедьоврите на оперната класика, както и роли в редица опери от български композитори.

Гастролира в оперни спектакли и фестивали в Германия, Швейцария, Холандия, Япония, Русия и други страни, както и на сцените на всички български оперни театри.

Радостина Николаева има в биографията си много отличия, сред които награди от националния конкурс „Проф. Христо Бръмбаров” (2001), международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” (2004), международния конкурс „Ottavio Ziino” (2005). Печели и двете най-високи награди – Първа награда и Награда на публиката на международния конкурс “Premio Spiros Argiris – 9 Concorso Internazionale per Giovani Cantanti Lirici” (2008).

Цитирам и други сведения за творческия й път до сега: Радостина Николаева е от най-изявените млади изпълнители на сцената на Националната опера и балет. В началото на 2004 г. тя направи запомнящи се дебюти на Софийска сцена в ролите на Лиу от “Турандот”, Леонора от “Трубадур” и Амелия от “Бал с маски” на Верди. След работата си със световноизвестния белгийски диригент Кун Кесълс в спектакъла на “Трубадур”, той я поканва да изпълни сопрановата партия в “Реквием” от Верди, с който се откри Осмия великденски фестивал в Операта. В рамките на фестивала Радостина Николаева дебютира в ролята на Анна Болейн в концертното изпълнение на едноименната опера от Доницети – премиерно за България. Радостина Николаева участва на сцената на Националната опера в ролите на Донна Анна от операта “Дон Жуан”, Микаела от “Кармен” и Графинята от операта на Моцарт “Сватбата на Фигаро”. През сезон 2004/2005 година младата певица прибави към своя богат репертоар ролите на Дездемона от “Отело” на Верди, Мими от “Бохеми” на Пучини, Неда от “Палячи” на Леонкавало, Дидона от “Дидона и Еней” на Пърсел. Участва в откриването на “Софийски музикални седмици” на 23 май 2005 г. като изпълни партиите на Габриел и Ева от кантатно-ораториалното произведение на Хайдн “Сътворението”.

В началото на статията писах за ролята на Кундри в операта „Парсифал“ от Вагнер, където освен Гергана Русекова, играе и Радостина Николаева. Ето какво казва самата тя за ролята на Кундри:

„Кундри е за мен едно голямо предизвикателство – както от вокална гледна точка, така и като актьорско пресъздаване. Един многолик, безкрайно интересен образ, който провокира изграждането на крайни емоционални човешки състояния и възможностите на певеца до краен предел. Държи ме в напрежение и ме провокира философски“.

(край на цитата)

Цитирам една статия от 2010 г. на Българското Национално Радио, в която става въпрос за изкуството на Радостина Николаева:

БНР

Сопраното Радостина Николаева е примадона на Софийската опера

публикувано на 24.03.2010

Сопраното Радостина Николаева

Сопраното Радостина Николаева е носителка на отличието „Кристална лира” 2009, което се присъжда за върхови постижения в музикалното и танцовото изкуство. Талантливата певица е отличена за ролята на Амелия в операта „Бал с маски” от Верди – постановка на Софийската опера.

Пътят на Радостина Николаева е изпълнен с музика. Завършва музикалното училище в родния си град Русе. В началото мечтае да стане концертираща пианистка, но призванието й е оперната сцена. Клавирната школа, която е преминала, й помага и до днес. Следва шлифоването на гласа й в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.

„Завърших в класа на доц. Ирена Бръмбарова и асистентката й Велизара Караиванова. Всяка нова партия концентрира цялата ми любов и енергия. Дебютът ми бе още като студентка на оперната сцена в Русе. Проф. Павел Герджиков, при когото съм завършила актьорско майсторство, ме покани за ролята на Донна Елвира в операта „Дон Жуан” от Моцарт. А от 2003 година съм член на Софийската опера.”

Радостина Николаева е завършила майсторски клас при световноизвестната оперна певица Анна Томова–Синтова. Като солист на Софийската опера младото сопрано играе в любими и популярни роли, сред които Графинята, Дездемона, Неда и др. Публиката я чу и като Манон Леско в едноименната опера на Пучини – премиерно заглавие в столичния афиш.

В биографията си Радостина Николаева има награди от международни оперни конкурси. „Всяко едно признание от конкурс ми носи удовлетворение. 2004 година ще остане паметна в моя живот. Тогава участвах в международния конкурс за млади оперни таланти ”Борис Христов”, който се провежда в София. Това бе тежко състезание – трети тур е изпълнение на главна роля в спектакъл. Беше ми присъдена трета награда. А през 2008-а на международния оперен конкурс в Сарзана, Италия, получих първа награда и приза на публиката. Там председател на журито бе оперната прима Райна Кабаиванска. Имах щастието да се запозная с нея – това бе преломен момент в моя живот.”

Радостина Николаева гради успешна певческа кариера. Пее в спектакли на Старозагорската опера, участва в постановки и фестивали в Германия, Швейцария, Холандия, Русия.

Radio Bulgaria Музика

Линк към предаването:

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100225737/sopranoto-radostina-nikolaeva-e-primadona-na-sofiiskata-opera

(край на цитата)

Една от най-хубавите роли на Радостина Николаева е тази на „Манон Леско“ в операта от Пучини. Съвсем наскоро – през лятото на 2017 г. тя играе тази роля на открито при фестивала в местността „Царевец“ край Велико Търново. Цитирам статия по този случай:

Общинско Радио Велико Търново

Сопраното Радостина Николаева: „Манон Леско е неувяхващ персонаж”

11.08.2017 Олга Карова

Сопраното Радостина Николаева: „Манон Леско е неувяхващ персонаж”

Операта „Манон Леско” от Джакомо Пучини ще бъде представена тази вечер на „Сцена на вековете” на откритата фестивална сцена в крепостта „Царевец”. В ролята на свободолюбивата Манон Леско старостоличани и гости ще видят примата на Софийската опера и балет РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА. Изявявала се е почти всяка година на тази сцена – в оперите „Цар Калоян”, „Дон Карлос”, „Атила”, „Тоска”.

„С голямо вълнение и топли чувства очаквам срещата с великотърновската публика”, сподели в интервю за Общинското радио Николаева. С „Манон Леско” сопраното гостува във Велико Търново като част от екипа на Театралния музикален продуцентски център във Варна. „С много голяма любов и с много вълнение изпълних ролята, тъй като музиката на Пучини е толкова вълнуваща и въздействаща. Мога да кажа, че това е една от любимите ми роли, един от шедьоврите на музикалната литература”, допълни оперната прима.

Николаева се връща към образа на Манон Леско след дълъг период от седем години, в които преминава през различни роли и житейски събития. „Сюжетът е много актуален и днес. Манон Леско е един персонаж, който е неувяхващ в своята същност. В нея водещи са емоциите на всяка една млада жена, която иска да бъде независима, която иска да получи всички блага от живота, и то сега. За съжаление това е една трагична героиня, която завършва своя жизнен път много млада, тъй като цената на свободата не винаги може да бъде финализирана в един щастлив край. За съжаление Манон намира трагичната си смърт, преследвайки това щастие в Новия свят, в Америка”, коментира Радостина Николаева.

Операта на открито сопраното описва като „магичен свят”. „Изпълнението на открито притеснява повечето изпълнители, вие знаете, че пеем без микрофони. Мисля, че звукът се разпространява много по-добре в тази акустична среда”, казва още Радостина Николаева.

Целия разговор с оперната певица чуйте в прикачения звуков файл:

http://radiovelikotarnovo.com/radiovelikotarnovo.com/wp-content/uploads/2017/08/Radostina-Nikolaeva-Manon-11-avgust.mp3

(край на цитата)

За друга хубава изява на Радостина Николаева през 2014 г. става въпрос в статия за ролята й на Дездемона в операта „Отело“ от Верди. Между другото, при тази изява се е оказало, че Радостина Николаева (Дездемона) и Франческо Медда (Отело) – гост от Италия, са родени в един и същ ден – 10 юни. Цитирам статия от медия във Варна:

Радостина Николаева: Имам сантимент към Дездемона

Примата ще пресъздаде Дездемона в премиерата на „Отело” в Опера в Летния театър – Варна 2014

◊ РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА ЗА СВОЯТА ДЕЗДЕМОНА И ОПЕРАТА “ОТЕЛО”

В премиерния спектакъл на „Отело” от Джузепе Верди на 2 август 2014 г. от 21 часа в Опера в Летния театър партньори на примата на Софийска опера и балет РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА ще бъдат известният италиански тенор Франческо Медда в коронната му роля на Отело, Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, ще бъде Яго, а Жером Били от Франция – Касио. Диригент-постановчик на съвместната продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс е Стефано Сегедони – Италия, режисьор-постановчик е Емануел Кордолиани – Франция. Френски почерк носят сценографските решения на Алис Лалуа и Емили Руа, както и костюмите на Жули Скобелцин. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

– Радвам се, че отново ще Ви аплодираме в Опера в Летния театър, Радостина! Да започнем разговора оттам, че някои Ваши колега не обичат да пеят на открита сцена, макар че през лятото операта все по-често излиза навън. Как е при Вас?

– Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна в Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио. Тя изисква, знаете, диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи – от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона. Нейният образ ме провокира да се вгледам в собствения си житейски и творчески опит. Някогашната ми представа за Дездемона сега се видоизменя и за доизграждам образа, добавяйки нови и нови щрихи към него.

– Дездемона очевидно заема особено място във Вашия репертоар?

– Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката. Веднага след премиерата на софийска сцена, гастролирахме с „Отело” в един съвсем нов театър в Япония. Бях омагьосана от толкова много неща едновременно – от фантастичната акустика на залата, от екзотиката на страната, която виждах за пръв път, от начина, по който публиката ни прие. Това е част от общото ми усещане за Дездемона.

– Трагичната развръзка в „Отело” е причинена от злощастната, не на място оказала се, везана кърпичка на Дездемона, но днес подобен аксесоар не е актуален, респективно няма как да събуди ревност у съвременния Отело…

– Не допусках, че има начин да се погледне с чувство за хумор на „Отело”. Но да, права сте. От друга страна, ако не кърпичка, със сигурност коварният Яго ще намери какви ли не други поводи, за да събуди ревността на Отело. Във всички епохи такива перфектни манипулатори като Яго намират начин да стъпчат любовта и да се възползват от нея.

– Дездемона безспорно е идеализиран, но дали е силен образ?

– В хода на действието Дездемона наистина е по-малко застъпена като образ. Но нейната сила е заложена предварително в смелостта й да пренебрегне кастовите порядки във Венецианския двор, да се омъжи тайно за мавъра Отело, който въпреки че е главнокомандващ на флота, все пак си остава различен, при това не само заради цвета на кожата. Дездемона следва любимия по пътя на военния му дълг чак до остров Кипър и въобще тя отстоява през цялото време любовта си. Тази последователност я прави силна. Отело и Дездемона, подобно на Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда и т.н. са от онези велики любовни двойки в изкуството, които отразяват различни аспекти на привличането между мъжа и жената.

– „Отело” на Верди и „Отело” на Шекспир са равностойни величини. Какво е за Радостина Николаева да пее в такъв шедьовър като „Отело”?

– Верди пея винаги с голямо удоволствие, а женските образи, които той създава в края на кариерата си, са особено притегателни. В „Отело”, както и във „Фалстаф”, Верди е по-различен. Построяването на музиката минава в друг мащаб, следва се непрекъсната мелодическа линия, в която драматургията и пеенето се преплитат, за да упражнят своeто ярко въздействие върху зрителя.

– Как възприемате успеха?

– Успехът е нещо временно. Излизането ми на сцена, особено в началото, беше свързано с голямо вълнение. Старая се да трансформирам емоцията, така че да дам най-доброто от себе си. Излезеш ли на сцената, трябва да забравиш себе си и да се превърнеш в героя. Да преобърнеш вълнението си в позитивна енергия, като се изолираш от всякакви странични пречки и се концентрираш в себе си.

– Добре ли се чувствате в екипа на Варненския „Отело”?

– Определено. С диригента Стефано Сегедони се работи много приятно, той знае какво иска и как да проведе музикалната линия. Очарована съм от подхода на режисьорката Емануел Кордолиани, който търси синтеза между вокализирането и театралното превъплъщение. С Пламен Димитров (Яго) сме си партнирали на сцената на Софийска опера и балет, също във Велико Търново в „Сцена на вековете”. С италианския тенор Франческо Медда (Отело) се срещам за пръв път. Впечатлена съм от професионализма му, откритостта за общуване и ведрия му характер. Забавно беше да открием, че двамата сме родени в един и същи ден – 10 юни и това сходство няма как да не се отрази положително на нашето сценично партньорство. С други думи, обещаваме на Опера в Летния театър един хубав спектакъл.

(край на цитата)

Цитирам участие на Радостина Николаева в концерт през 2016 г.:

Концерт в памет на Никола Гюзелев – 16 септември 2016 г.

Петък, 26 август 2016 г.

Община Павликени и Фондация „Никола Гюзелев“
представят
Концерт в памет на Маестро Никола Гюзелев

16 септември, 19:00ч.
Летен театър, Павликени

По случай 80-годишнината от рождението и 50 години на сцената на прочутия български певец и артист Маестро НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ – Доктор Хонорис Кауза на БАН, Комендатор на Италия, носител на международна Награда ”Златен Верди”, почетен гражданин на Павликени.

С участието на:

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА (сопран) и Бисер Георгиев (баритон)

Станислава Иванова (сопран) и Добромир Момеков (баритон)

Теодора Чукурска (сопран) и Емил Желев (бас)

На пианото : Йоланта Смолянова

В програмата: произведения на Верди, Росини, Пучини, Доницети, Бизе

(край на цитата)

Една от последните значителни изяви на Радостина Николаева е през лятото на 2017 г. във Варна:

Примата Радостина Николаева: Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница

Публикувано от YEP.bg на 5 August 2017

Източник: Виолета Тончева

Примата на Софийска опера и балет РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.

9 август, 21.00, Премиера на „Манон Леско“ в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази героиня, която заема специално място в сърцето ми. Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация. Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път. Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоции в моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителен на сцената. За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна“, казва Радостина Николаева.

(край на цитата)

И като финал на днешната статия за Радостина Николаева – един цитат от нейния профил във ФБ, който открих през 2018 г.:

Radostina Nikolaeva

22 Std.

“Aida”, G. Verd i… 9.06.2018! (събота) …Софийска Опера и балет…19 часа.!
Заповядайте! …
…18 години след дебюта ми в тази роля, който се състоя на Античния тетър в Пловдив през далечната 2000 година.
Il tempo vòla….
Благодаря на маестро Павел Герджиков, който повярва в мен и ме провокира и ми даде шанса да се докосна до тази роля още тогава, прясно завършила Музикалната Консерватория!:)

…

Участвуват: Ангел Антонов, Бисер Георгиев, Иванка Нинова, Радостина Николаева, Николай Войнов, Мартин Илиев, Силвана Пръвчева, Светозар Рангелов. Диригент: Джордано Беллинкампи.

Цитирам подробности за трите спектакла на „Аида“ в Софийската опера през юни 2018 година:

В ОЧАКВАНЕ НА ВЪЛНУВАЩ МАРАТОН С ВЕРДИЕВИЯ ШЕДЬОВЪР, ОПЕРАТА „АИДА“ С ТРИ ВЕЛИКОЛЕПНИ СЪСТАВА

След аплодисментите на публиката в Болшой театър, Софийската опера предлага на своята публика вече в София истинско музикално пиршество с три състава в една от най-обичаните опери на маестро Джузепе Верди, „Аида“ на осми, девети и десети юни т.г. Предлага изживяване с различен градус на емоции с българските певци, шестващи по света.

В първия спектакъл на 8 юни, в ролята на Аида гостува Цветелина Василева, сопраното, което ако искаме да чуем трябва да попътуваме към големите световни сцени. В ролята на Рамфис е Гиорги Киров, също гост.

Във втория спектакъл на 9 юни, в ролята на Аида е Радостина Николаева, която бе избрана за премиерата на постановката в 2013 година, неин партньор в ролята на Радамес е Мартин Илиев. Двама артисти, които също гостуват на чужди сцени, а у нас помним внушението им от Вагнер на Софийска сцена и от много други спектакли.

На третия спектакъл на 10 юни, в ролята на Радамес гостува Камен Чанев, тенорът, който някога изгря на родна сцена в незабравимата постановка на маестро Карталов на операта „Севилският бръснар“, а вече години е по световните сцени. Петър Бучков, Гергана Русекова, Баясгалан Дашням и други познати артисти ще завършат този маратон с обичаната вердиева опера.

Операта, с която се е открила в далечното начало на миналия век най-голямата открита сцена Арена ди Верона. Нещо, което не случайно е избор на Софийската опера за летния юни месец, когато Арена ди Верона и други открити сцени отварят сезона си.

Ще припомня, че с премиерата на шедьовъра на маестро Верди, „Аида“ се постави и началото на партньорството на Софийската опера с най-голямата открита вердиева сцена – Арена ди Верона в 2013 година, когато тя празнува своята стогодишнина.

Българската публика ще има възможността да изживее една запомняща се вечер на обичната творба на Верди в оригиналната постановка на аржентинския режисьор, сценограф и костюмист, Уго де Ана, известен с оригиналния си почерк в съвременния оперен театър. Режисьорът, който създаде премиерата на „Аида“ в 2013 година.

Очакваме ви на това истинско пиршество за очите и душата с различността на емоцията при всеки спектакъл, на който ще можете да съпреживеете своите любими артисти.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА

(край на цитата)

Така че един ден преди да празнува рождения си ден през 2018 г., Радостина Николаева се е представила в една от любимите си роли – на Аида в операта от Верди. Колко хубаво, сигурно след спектакъла в София е празнувала заедно с колегите и със съпруга си – певецът Бисер Георгиев, който е участвал в същия спектакъл на 9 юни 2018 г.

И през изтеклата година от юни 2019 г. до сега Радостина Николаева е имала редица изяви в различни опери на различни места. Днес няма да се спирам на конкретни нейни изяви, в медиите няма особено важни нови неща за нея – статии, интервюта и други подобни. Все пак нека добавя нещо приятно, на което попаднах снощи – едно малко послание в навечерието на 2018 г., което Радостина Николаева е качила в Ю Тюб и което аз късно снощи поместих в моя профил във ФБ. Така че моите читатели вече са го видяли. Ето линка към него (за тия, които още не са го забелязали):

Нека пожелаем сърдечно на Радостина Николаева добро здраве и нови творчески успехи по случай рождения й ден днес на 10 юни 2020 година!

…….