Petia Pavlovich

81 години от рождението на хоровия диригент Петя Павлович

Драги приятели на оперната и хорова музика, след 2 дни – в понеделник на 28 септември 2020 г. се навършват 81 години от рождението на една голяма българска хорова диригентка – незабравимата Петя Павлович, която се помина през 2007 г. Жалко, Петя Павлович много рано ни напусна, а постигна през годините на дейността си такива успехи в областта на хоровото дело в България, които заслужават особена адмирация. Ето само един пример (цитат от статия за нея):

„За по-малко от 10 години в Казанлък се ражда нещо невиждано, нещо непознато, но изключително: седем хорови формации (Детски хор “Искра” – голям и камерен състав; Смесен хор “Петко Стайнов” – голям и камерен състав; Хор на чавдарчетата, Хор на момчетата и Юношески смесен хор), изпълнили със съдържание едно ново явление – ХОРОВА ШКОЛА. Най-грандиозното дело в творческата биография на Петя Павлович. Всяка от формациите е нейна рожба, отгледана с много желание, всеотдайност, грижи и ОБИЧ. Школата е едно явление в музикалния живот на Казанлък, България, че и цяла Европа. Когато се кажеше Хорова школа се разбираше Петя Павлович и обратното: името на Петя Павлович се свързваше неизменно с Хоровата школа“.

(край на цитата)

Но тази дейност не е само в Казанлък, а и в други градове в България, също и в София. Ето още един цитат от статия за нея:

„И в годините, които прекара извън Казанлък, Петя Павлович работи със състави, с които демонстрира своя диригентски почерк: в София – формация “Кантус” при БНТ и хор “Морфова-Прокопова”; в Перник – хор “Темелко Ненков”; в Хасково – хор “Родна песен”. Успешни нейни рожби (освен Хоровата школа) са Нов академичен хор “Св. св. Кирил и Методий” при СУ (1992–1997) и  Хорова школа “Св. Параскева” – с детски и младежки състав (от 2000 г. до смъртта й – 17 май 2007 г.)“.

(край на цитата)

Поради факта, че на 28 септември имам статия за тенора Арсений Арсов, който има тогава рожден ден, отложих статията си за Петя Павлович с 2 дни напред – днес на 26 септември 2020 година.

Дълги години не бях мислил за тази видна представителка на българското хорово изкуство. Наскоро като допълвах с нови данни календара си за дейците на оперното и хорово дело у нас, който ползвам за моите „оперни истории“, попаднах на името на Петя Павлович във връзка с 80 години от рождението й, които се навършиха през 2019 г., и когато прочетох в съответна статия за нейната особено голяма дейност в Казанлък, веднага се сетих, че я познавам от годините на младостта ми в Габрово около 1965 до 1972 г. По това време бях асистент и преподавател в ТУ Габрово и вземах дейно участие в хоровото дело на родния ми град. Ето защо през 2019 г. й посветих статия, която сега пиша нанова с малки допълнения.

Нашата фамилия имаше много близки роднини в Казанлък и често сме гостували в този хубав български град. Мисля че беше 1968 или 1969 година, когато при едно пътуване до Казанлък за 2 дни бяхме на репетиция на детски хор, в който пееше една моя братовчедка, която ни покани със съпругата ми след обед за такава репетиция. Научихме, че репетира известния по това време в Казанлък детски хор „Искра” към едноименното Казанлъшко читалище. През паузата се запознахме с диригентката – младата Петя Павлович, завършила наскоро Музикалната академия в София и преди година започнала работа с този детски хоров състав. Говорихме не дълго, аз й споделих, че съм активен хоров певец в Габрово още от детските ми години, в момента певец в Хора на запасните офицери.

След това репетицията продължи, след която се прибрахме в жилището на моите роднини.

Втора среща с Петя Павлович стана също случайно при концерт на нашия Хор на запасните офицери, който изнесохме една събота вечер в Казанлък, мисля през есента на 1972 г. Както е известно на хората от моята и по-късни генерации, в тия години се обръщаше особено внимание от страна на властта на хоровата самодейност, за което се отпускаха и достатъчно средсва за взаимно гостуване на хорове от съседни градове. Нашият хор през предните години беше гостувал с концерти в почти всички съседни на Габрово градове: Трявна, Дряново, Севлиево и то многократно, но също и във Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и редица други. Вярно е, Казанлък беше от другата страна на Балкана, но за един час се пътуваше с автобус до там. При това нашият диригент Христо Арищиров обичаше да прави такива гостувания, ние бяхме под егидата на Министерство на отбраната, за такива пътувания имаше допълнителни средства. Не сме гостували в гарнизони и военни поделения (не знам по какви причини), но сме имали концерти и в далечни градове – София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас.

Освен това всяка година се организираха „Национални прегледи на хоровата самодейност“, при които първо имаше регионални състезания, като първенците отиваха на заключителните прегледи в София. Аз пях в този хор от 1961 до 1974 г., когато заминах за Германия и през тези години – поне 10 пъти, сме стигали до крайните прегледи в София, като заключителните концерти се провеждаха винаги в столичната зала „България“. Там сме се срещали – обикновено в събота и неделя с най-добрите хорове по това време в България – дамски, мъжки и смесени. Нашият хор винаги се е връщал в Габрово с първа награда от тия прегледи. Там сме виждали и слушали първокласните хорове на Васил Арнаудов, Георги Робев, Марин Чонев, Здравко Медникаров, Христо Арищиров, Лилия Гюлева и редица други видни тогава диригенти (писал съм статии във ФБ за всички изброени по-горе).

Понеже днес пиша за Петя Павлович, нека добавя, че тя е от следващата генерация изтъкнати български диригенти. На тези прегледи до 1974 г., след което аз вече не бях в България, не съм я виждал по простата причина, че известният по-късно смесен хор в Казанлък тя основа през 1972 г. Сетне този много бързо развил се хор като изключителен състав положително е стигал до София, но аз не съм свидетел на негови изяви.

Последният път, когато съм виждал Петя Павлович е било през пролетта на годината 1974 при нейно самостоятелно гостуване в Габрово за среща с местните диригенти. Предполагам, че тя е имала контакт с нашия диригент Христо Арищиров, който я беше поканил за наша репетиция. Тя е имала интерес, понеже много често от Русе идваше вокалният ни педагог Георги Делиганев, чиято работа като такъв още тогава се беше прочула в цяла България. В Габрово освен нашия Хор на запасните офицери имаше и много добър Смесен хор при читалище „Априлов-Палаузов“ с диригент Стефан Ботев, който хор също е отивал на такива централни прегледи в София. Вероятно Петя Павлович е била и на техни репетиции в Габрово.

След този голям увод ще премина към биографични бележки и данни за творческите години на Петя Павлович. В медиите няма особено много данни в това отношение, но за нея е написана особено подробна Уикипедия-страница, от която ще дам повечето информации:

Петя Димитрова Павлович е известен български хоров диригент, родена на 28 септември 1939 г. в Казанлък, починала на 17 май 2007 г. в София.

Родена е в семейството на Димитър Цанев, един от активните строители на съвременен Казанлък. Сам любител музикант, той допринася за развитието на икономиката и културата на града. През целия си живот поддържа приятелски връзки с Чудомир и Петко Стайнов. Майка й – Мария Цанева, има също активна обществена дейност. Учи пиано при Лилия Славова и завършва гимназия „Cв. Св. Кирил и Методий” в родния си град. През 1937 г. се омъжва за д-р Валентин Павлович и приема неговата фамилия.

Петя Павлович постъпва в Българската държавна консерватория през 1962 г., където учи дирижиране – при Васил Арнаудов, Димитър Русков, Самуил Видас, пиано – при Тамара Янкова и Богомил Стършенов, полифония – при Здравко Манолов, хармония – при Бенцион Елиезер, музикални форми – при Пенчо Стоянов.

След като получава висшето си образование (1967), тя си поставя амбициозната задача да съживи и стабилизира хоровите традиции на Казанлък, за да заеме градът своето място сред хоровите центрове на страната. Първата стъпка, която прави, е да сформира детски хор „Искра” към едноименното Казанлъшко читалище. Една от участничките в този хор е дъщеря й Теодора (сега проф. Теодора Павлович). Още първите публични изяви на хора показват големият му потенциал за развитие.

През 1972 г. Петя Павлович основава и общоградски смесен хор „Петко Стайнов”, към който съществува и камерна формация. В периода 1972-1984 г. тя създава и хор на малките „Буратино”, Хор на момчетата, Камерен детски хор „Искра” и Юношески смесен хор. По този начин стават общо седем съставите, които формират първата в България Хорова школа.

От 1985 г. Петя Павлович работи в София, както и в Перник и Хасково. Главен диригент е на формация „Кантус” при БНТ (1985-1992), главен диригент на хор „Морфова-Прокопова” при Националната библиотека „Св.Кирил и Методий” (1986-1992), диригент на Хор „Темелко Ненков” – Перник (1985) и смесен хор „Родна песен” – Хасково (1990-1992). От 1992 г. до 2000 г. Петя Павлович работи отново в Казанлък, където подновява работата си с Детски хор „Искра” и Смесен хор „Петко Стайнов”, като едновременно с това основава в София и Нов Академичен Хор „Св. Св. Кирил и Методий”  при СУ, който съществува от 1992 до 1997 г. През 2000 г. тя създава Хоровата школа „Св. Параскева” при едноименния храм в София, която включва Детски и Младежки състав.

След проблемите в Българската църква през 2004 г., съставите са приютени от Националната Художествената Академия в София, тъй като голяма част от хористите са студенти от Академията. Тази Хорова школа Петя Павлович ръководи до смъртта си през 2007 г.

Както се вижда, Петя Павлович работи с много хорове, някои от които основава и въвежда в хоровото изкуство. Тя знае как се създава хор, с какъв репертоар трябва да се започне, за да събуди интерес у певците към хоровото пеене, и същевременно как да се гарантира тяхното израстване. Всяка една от ръководените от нея формации отбелязва растеж и повишава изпълнителските си възможности под нейното ръководство.

Избраният репертоар на хоровете обхваща произведения от български автори, както и европейска музика  от Ренесанса до съвременността. Много са и премиерните изпълнения на хоровете под нейно диригентство, сред тях кантатно-ораториални творби от Джузепе По дел Финале (Кантата „Малкият Иисус”), Антон Брукнер (Мessa in C), Александър Танев (Кантата „Пролетна приказка” за 24-гласен детски хор), Бенгт Йохансон (Messa a quatro voci), Микис Теодоракис (”Литургия за децата, убити във войните” за троен хор a cappella), Александър Попов (”Кантата за Априлското въстание” за смесен хор и симфоничен оркестър), както и множество акапелни творби от съвременни български и чужди композитори: Дамян Мочник, Доменико Мария Стелла,Тодор Попов, Александър Текелиев, Александър Попов, Румен Байрактаров, Атанас Косев и много други.

Не един български композитор, между тях Иван Спасов, Александър Танев, Бенцион Елиезер, Владимир Панчев и др., създават и посвещават свои творби на Петя Павлович и специално на ръководения от нея в най-славните години от неговото съществуване Детски хор „Искра”- Казанлък.                          

Многобройни са гостуванията на нейните хорове в различни европейски страни: Германия, Гърция, Италия, Словения, Молдова, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия.

Особено ценни са лауреатските звания и престижни награди от международните хорови конкурси: „Бела Барток”- Дебрецен, Унгария (през 1978 г., когато Детския хор „Искра” завоюва две първи награди със 100 точки от 100 възможни – прецедент в историята на този реномиран конкурс за съвременна музика), ”Гвидо д’Арецо” – Арецо, Италия (1980), Майския хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”- Варна (1981), Международните фестивали за детски хорове в Целие, Словения (1973), Балатонфьоред, Унгария (1994) и др.

У нас Петя Павлович участва периодично в концертите от „Панорама на българското хорово изкуство” и в ежегодните прегледи „Нова българска музика, Републиканския фестивал на художествената самодейност (от 1969 до 1979 г.), Международния фестивал за камерна музика „Златната Диана” – Ямбол, Международен фестивал за източно-православна музика – София, Международни срещи на академичните хорове – Благоевград и в още много други хорови събития.

Петя Павлович е участник и водещ на самостоятелни музикални предавания по програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” на БНР (1986-1992), член на международни журита в България и Полша, член на УС на Българския хоров съюз от 1990 г. и Артистичен секретар на Фондация „Петко Груев Стайнов” до  края на живота си. Има издадени две грамофонни плочи, както и дългосвиреща плоча „Кантата за Априлското въстание”, по повод на 100 годишнината от Априлското въстание, многобройни записи за БНР, компакт диск „С нами Бог” с източно-православни песнопения в изпълнение на Камерна формация „Кантус” при БНТ (1990).

През целия си творчески път Петя Павлович създава хорове от съвременнен тип, за които са характерни  убедителна връзка между текст и музика и стройна структура на формите. Тя е артист с тънка художествена чувствителност и е в състояние да извайва музикалните образи и да ги прави въздействащи и привлекателни за изпълнители и слушатели. При това в интерпретацията са балансирани емоционалното и рационалното начало, което я прави силно комуникативна.

Петя Павлович остана на концертния подиум едва ли не до смъртта си. На 16 декември 2006 г. ръководената от нея Детска формация „Св. Параскева” – София участва в Панорама на Българското хорово изкуство и като че ли предвеща със запалените свещи близкия край на диригентката. След концерта здравословното й състояние се влоши рязко.

Петя Павлович почина на 17 май 2007 г.

През годините ръководи:

  • детски хор „Искра“, Казанлък (1967–1985)
  • смесен хор „Петко Стайнов“, Казанлък (1972–2002)
  • професионален женски камерен хор на Българската национална телевизия (1985–1992)
  • хора на софийските библиотекарки „Морфова-Прокопова“ (1986–1991)
  • смесения хор „Родна песен“, Хасково (1990–1992).

(край на цитата)

През 2007 г. посмъртно е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Казанлък“.

Дъщеря ѝ, проф. Теодора Павлович, също е хоров диригент, вицепрезидент на Европейската хорова федерация.

(край на биографичните и други бележки)

Две интересни публикации за Петя Павлович са поместени в медиите през ноември 2014 г. във връзка със 75 години от рождението й – тържествен концерт в София и предаване на Радио София по същия повод. Цитирам тия две информации:

Портал „Гласът на България – Казанлък“

София почете незабравимата Петя Павлович

Публикувана във вторник, 18 ноември 2014 г.

Музикална България си спомни за великолепния диригент и добрия човек Петя Павлович от Казанлък. Провелият се в неделя музикален празник “Петко Стайнов” в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” беше посветен на 75-годишнината от рождението на хоровия диригент и педагог Петя Павлович. В програмата участваха Академичен хор “Света Параскева” при Националната художествена академия с диригент Галина Луканова, смесен хор “Петко Стайнов” при народно читалище “Искра 1860” от Казанлък с диригент Младен Станев и представителен хор на Врачанска епархия “Св. Софроний Врачански” с диригент Траянополски епископ Киприян.

Освен свой репертоар, трите хора имаха и общи изпълнения на “Хайде бре, Яно” от Петко Стоянов, Хора на евреите от операта “Набуко”, “Каква мома видях, мамо” от Емануил Манолов. Да припомним, че ангелогласният епископ Киприян също е родом от Града на розите и е един от възпитаниците на мама Петя. По време на концерта Теодора Павлович, също талантлив хоров диригент и педагог, връчи официално наградата на името на своята майка Петя Павлович на младата хористка от академичен хор “Св. Параскева” Любомира Славкова, която от дете е свързана с хоровото дело на голямата Петя Павлович. В края на концерта арх. Стефан Стайнов, председател на фондация “Петко Стайнов”, отличи с почетни грамоти диригентите на трите хора.

(край на цитата).

БНР

Хоров празник в чест на диригентката Петя Павлович

публикувано на 18.11.2014 г.

Автор: Елена Цветкова

  • Репортаж от събитието

Какво по-прекрасно отбелязване на годишнината на един забележителен диригент от концерт, превърнал се в истински хоров празник. Чудесна музика, професионални изпълнения и много емоция заредиха публиката, дошла в Националната музикална академия в София. Със събитието бяха чествани 75 години от рождението на известната Петя Павлович – водеща фигура в българското хорово изкуство. Три състава излязоха на сцената, за да поднесат своите изпълнения в памет на напусналата ни през 2007 г. диригентка.

В началото чухме Академичен хор „Света Параскева“, пряк приемник на Хоровата школа със същото име, създадена и ръководена от Петя Павлович. Нейният сътрудник Галина Луканова днес е начело на формацията. А от редиците й е тазгодишният носител на приза „Петя Павлович”. Дъщеря й, диригентката Теодора Павлович, връчи статуетката с думите: „Щастлива съм, че я даваме на един млад човек, който е сред хората, помогнали съставът да оцелее. Любомира Славкова беше малко момиче, когато започна да пее с майка ми. Неотклонно и с цялото си сърце отдава своята енергия и всяка свободна минута за този хор, за което й благодаря. Тя е прекрасен дизайнер. Предстои й първа самостоятелна изложба и ние ще помогнем за осъществяването й – това е част от наградата“.

Самата Любомира развълнувано сподели: „Петя Павлович беше безкрайно всеотдаен човек, който живееше с музиката и успя да запали за хоровото изкуство целия състав. Бе много взискателна, в работата си обръщаше внимание на детайлите и влагаше цялото си сърце и старание, така че съставът да звучи добре и да даде сто процента от себе си. Всички оценявахме това. Сега като държа тази награда ми е много сантиментално. Беше ми мъчно когато почина и останах, въпреки че хорът се разпусна. Нашата малка групичка по-късно стана основа на състава – той се възроди, постепенно започнаха да идват нови и нови хористи.  За мен е голяма чест да получа наградата на името на големия български диригент Петя Павлович“.

Концертът в НМА бе в рамките на Музикални празници „Петко Стайнов“. Петя Павлович е техен създател. Годината е 1994, градът е родният й Казанлък. Днес събитието се провежда и в Казанлък, и в София.  Диригентката е и инициатор за основаването на фондация, която носи името на  големия български композитор Петко Стайнов (също родом от Казанлък). До последните си дни тя е била неин художествен секретар и един от основите й двигатели, с множеството идеи и инициативи. Хорът в Казанлък, който носи името на Петко Стайнов, години наред е ръководен от Петя Павлович. Той също участва в концерта по повод годишнината й.

Представителният хор на Врачанската епархия, начело с нейния възпитаник Траянополски епископ Киприан бе третият състав, който чухме в концерта. Киприан е единственият православен епископ, диригент на църковен хор и филхармония. Освен обявената програма, той поднесе изненада на публиката. Заедно с мъжкия състав към хора в чест на мама Петя, както я нарече, изпълниха „Достойно ест” от Петър Динев.

Финалът на концерта в Музикалната академия бе изключително вълнуващ. Трите хорови състава излязоха на сцената за съвместни изпълнения. Накрая прозвуча „На многая лета” и химнът на българското хорово изкуство – „Родна песен”.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100486887

Следващият материал за Петя Павлович е от септември 2019 г. във връзка с 80 години от рождението й. Цитирам:

Портал „Искра“ Казанлък

Артистът, който извайваше музикални образи не само на Сцената, но и в Живота

80 години от рождението на з.а. Петя Павлович.

Ваня Златанова

20.09.2019

Набор 1939-ти… Дали е случайност, или не, но част от родените през тази година са хора, свързали живота си с културата и изкуството на Казанлък.

След примата на сатирата Гълъбина Михайлова и всеотдайния културен деятел и общественик Веселин Шивачев, ред е да уважим още една знакова за града ни личност Петя Павлович. За жалост, преди 12 години тя напусна този свят, но ни остави спомена за  своето дело, за своята любов и отдаденост на хоровото певческо изкуство; спомена за един изключителен талант, професионалист, творец, педагог; за една обаятелна и интелигентна жена, която заразяваше и увличаше след себе си малки и големи казанлъчани, участници в хоровите състави на нейната уникална рожба – ХОРОВАТА ШКОЛА при читалище “Искра”.

На 28 септември 2019-та Петя Павлович щеше да навърши 80 години. Сигурно щеше да има юбилейни чествания, почести, цветя, поздравления – искрени, и не дотам… Но щеше да бъде обградена с любов и внимание от хората, които обичаше и които я обичаха, от деца и внуци, от ученици и колеги, от своите хористи…

Целият живот на Петя Димитрова Цанева – Павлович е свързан с музиката. Още 10-годишна започва да учи пиано при Лили Апостолова. Напредва изключително бързо и талантът й съвсем скоро е оценен. След като завършва гимназия през 1957-ма, съвсем млада, е назначена за щатен преподавател в Детската музикална школа, макар и без музикално образование, което предизвиква недоволство сред някои от “факторите” в града. Но и много изказват възхищението си от нейните безспорни качества – музикантите Д. Кавлаков, Л. Апостолова, Хр. Иванов, Флоренция Русчева, директорът на Пионерския дом Янко Русев. Петя работи като хонорован корепетитор, а по-късно и като хормайстор в читалищната оперета. Висока оцененка за работата й дава маестро Христо Иванов, допринесъл изключително много за развитието на музикалния живот на Казанлък в средата на миналия век. За нея той казва: “Петя притежаваше две много важни качества – усет и рефлекс за ансамблово музициране и много бързо справяне с материала.” Иванов вижда, че тя има интереси и към дирижирането, и решава да опита – предлага й да подготви оперетния хор за постановката на операта “Марта”. Петя се справя блестящо: “За първи път получих хора напълно готов!” – споделя Христо Иванов. Младата музикантка е акомпанятор и на хоровете на завод “България”, ОЗ “Фр. Енгелс” (“Арсенал”), завод 13 (“Капрони”).

През 1962 г. е приета за задочна студентка в Теоретичния отдел на Българската държавна консерватория, която завършва през 1967 г. Неин преподавател по хорово дирижиране е Васил Арнаудов – магьосникът-диригент, оставил диря в хоровото дело в България, а за младата Петя той е Учителят. За него тя казва: “Всеки човек в живота си има един истински учител, който му е дал много. За мен това е Васил Арнаудов. И аз искам много да му благодаря!…Считам се за продукт на педагогическите, музикантските, гражданските внушения на моя Учител!”

И друг велик българин, и то казанлъчанин, следи и оценява развитието на Петя Цанева – композиторът и общественик акад. Петко Стайнов. Той е приятел на баща й, Димитър Цанев,  и е чест гост в дома им. Неговият усет е безпогрешен и той пръв вижда у малкото, будно и талантливо дете бъдещия голям музикант.

Когато идва време и в Казанлък да се създаде градски хор, каквито вече има в България, именно Петко Стайнов предлага на градското ръководство Петя Павлович за диригент на този състав.  Годината е 1966-та. Пеещите деца на Казанлък са подбрани и през есента са първите репетиции. Активната дейност започва в началото на 1967 г. и тя се смята за рождена година наГрадския пионерски хор. Много бързо хорът се нарежда сред най-добрите (от София, Варна, Добрич, Русе, Пловдив) и много скоро в музикалната критика се появяват ласкави отзиви за изпълненията на състава и за неговата млада и много талантлива диригентка.

Пет години след Пионерския хор, Петко Стайнов “подсказва”, че е време и за смесен градски хор. Ръководителите на Казанлък започват да търсят диригент “отвън” – от Габрово, Хасково, Варна, но никой не е склонен да започне “от нулата” на ново място. И акад. Стайнов решава да ангажира с тази отговорна задача отново Петя Павлович. Тя вече е доказала качества и възможности – нейният детски хор е сред най-добрите в България. Предлагат й, не й налагат! И Павлович приема и това предизвикателство.

През 1972 г. Градският смесен хор е факт. В него се включват най-вече опитни хористи от профсъюзната самодейност (тогава всяко предприятие има хор). Затова и този колектив напредва много бързо и съвсем скоро е определен от специалистите като един от водещите смесени хорове в България.

Междувременно са създадени още два състава –  Хор на чавдарчетата (1968), който да подготвя попълнения за Детския хор, и Хор на момчетата (1971).

Но между детските хорове и големия смесен хор липсва свързващото звено – юношите. И през 1976-та се създава и последната формация от голямото хорово семейство – Юношеският смесен хор. Това е съставът, който най-бързо напредва и само два месеца след създаването си има вече успешни изяви. Много скоро е обявен за най-добрия младежки хор у нас.

В репетиционните зали на читалището вече се събират стотици пеещи хора – от 6-7-годишни деца до лелки и чичковци по на 50-55 години. Репетиции има всеки ден, всяка вечер; различни формации, различни ангажименти, но еднакви амбиции – да са сред най-добрите, не само в България, а и по света. И с един неуморен диригент Петя Павлович, главен художествен ръководител на Хоровата школа.

И така, за по-малко от 10 години в Казанлък се ражда нещо невиждано, нещо непознато, но изключително: седем хорови формации (Детски хор “Искра” – голям и камерен състав; Смесен хор “Петко Стайнов” – голям и камерен състав; Хор на чавдарчетата, Хор на момчетата и Юношески смесен хор), изпълнили със съдържание едно ново явление – ХОРОВА ШКОЛА. Най-грандиозното дело в творческата биография на Петя Павлович. Всяка от формациите е нейна рожба, отгледана с много желание, всеотдайност, грижи и ОБИЧ. Школата е едно явление в музикалния живот на Казанлък, България, че и цяла Европа. Когато се кажеше Хорова школа се разбираше Петя Павлович и обратното: името на Петя Павлович се свързваше неизменно с Хоровата школа.

За първи път за Школата говори акад. Петко Стайнов – “бащата” на хоровото дело в Казанлък. На 10 март 1977 г. в читалището се чества неговият 80-годишен юбилей. След тръжествения концерт и поздравленията, развълнуваният юбиляр споделя: Хоровата школа при читалище “Искра” е вече факт. Със своя талант, дарование и усърдие Петя Павлович е едно явление в нашия музикален живот – не само в Казанлък, но и за хоровото изкуство в страната. Пазете Петя Павлович! Помагайте й в голямото дело…”

Хоровата школа изнася два самостоятелни концерта в софийската зала “България” – най-престижната концертна зала у нас: на 15 април 1978 г. и на 5 декември 1981 г., за които оценките са красноречиви – суперлативи: и за изпълнителското майсторство на хористите, и за изключителния талант на младата диригентка.  А мненията са не на кого да е, а на едни от най-ярките представители на българското музикално изкуство и критика – диригенти, композитори, музиковеди. 

Ще цитирам само някои от отзивите за Петя Павлович: „диригент със свой собствен стил, с невероятна трудоспособност и енергия, със силна любов към делото, с което се е заела; диригент с творческа фантазия, със забележителен принос за развитието на нашата хорова култура; творец с буден, търсещ и неспокоен дух, с артистична нагласа, чувствителност, интелигентност, амбиция; артист с тънка художествена чувствителност, който извайва музикалните образи, прави ги въздействащи…“

(край на цитата)

Неуморният труд и успехите на Петя Павлович са оценени по достойнство, и за 24 май 1980 г. тя е удостоена със званието “Заслужил артист” – “за големи заслуги в хорово-певческото изкуство”.

Съставите, ръководени от Петя Павлович, пътуват много – за участия в различни музикални форуми, и у нас, и зад граница. Печелят награди, възторжени отзиви от жури и публика, аплодисменти; разнасят певческата слава на Казанлък и България. В много европейски страни са се радвали на казанлъшките “славеи” – Унгария, Гърция, Италия, Германия, Финландия, бившите Съветски съюз, Югославия, Чехословакия.

Многобройни са успехите на съставите, но ще отбележа само най-значимите – Детски хор “Искра” печели две първи награди на Международния хоров конкурс “Бела Барток” – Дебрецен, Унгария с максимален брой точки; хорът е световен вицешампион в конкурса “Нека пеят народите”  на БиБиСи – Лондон; златен медалист от Международния хоров конкурс – Варна; Смесен хор “Петко Стайнов” е отличен с най-голям брой награди на конкурса “Гуидо д`Ареццо” – Италия: специална награда за фолклор, купата на конкурса – за дамската формация на хора, а двата състава са удостоени с атестати за най-добро изпълнение на съвременна музика.

Именно интересът и специалното отношение на Петя Павлович към съвременната музика и творчеството на авангардните български и чужди автори е една от отличителните черти на творчеството й. Нейните състави са едни от малкото, които изпълняват модерната по звучене и изключително трудна съвременна музика, а Петя Павлович има славата на отличен интерпретатор на тези творби. Много наши композитори пишат пиеси за съставите на Хоровата школа и знаят, че те ще бъдат изпълнени перфектно и ще предизвикат възторг сред публиката – и у нас, и в чужбина.

И още нещо – маестра Павлович винаги търсеше предизвикателства. В историята на Хоровата школа има няколко творби, които изискваха на сцената да има повече от един състав: “Магнификат” за троен хор а капела от Миколай Зиелински и “Литургия за децата, убити във войните” от Микис Теодоракис. Те се изпълняваха от Детски хор “Искра”, Смесен хор “П. Стайнов” и Юношески хор – около 200 души!

И в годините, които прекара извън Казанлък, Петя Павлович работи със състави, с които демонстрира своя диригентски почерк: в София – формация “Кантус” при БНТ и хор “Морфова-Прокопова”; в Перник – хор “Темелко Ненков”; в Хасково – хор “Родна песен”. Успешни нейни рожби (освен Хоровата школа) са Нов академичен хор “Св. св. Кирил и Методий” при СУ (1992–1997) и  Хорова школа “Св. Параскева” – с детски и младежки състав (от 2000 г. до смъртта й – 17 май 2007 г.).

Името на Петя Павлович ще остане в историята на казанлъшката култура с изключителните успехи на хорово-певческото изкуство в нашия град; с новаторския й дух,  инициативност и стремеж към съвършенство. Казанлъчани обичаха Петя, радваха се на нейните успехи, препълваха залите за концертите на нейните хорове. А за своите хористи – и малки, и големи, тя беше мама Петя; диригент и учител, авторитет и приятел, взискателен и безкомпромисен творец, с когото бе удоволствие да се работи. А ние, които израснахме в детските и юношески формации, днес сме хора, успешни, реализирани, с отношение към истинските ценности – и в живота, и в изкуството. Голяма роля за това има Петя Павлович!

Но… животът върви, поколенията се сменят. Голяма част от нейните най-стари хористи вече “пеят в небесния хор” и сигурно тя ги дирижира! А за много хора на средна и по-млада възраст името на Петя Павлович не значи нищо, дори не са чували за нея и нейната дейност. За това, при всеки повод трябва да припомняме, да повтаряме дори, за онези наши предшественици, на които Казанлък трябва да е благодарен и признателен.

Делото на Петя Павлович продължава нейната дъщеря – проф. Теодора Павлович: преподавател по хорово дирижиране в Музикалната академия и в Софийския университет; диригент на Софийски камерен хор “В. Арнаудов”; автор на публикации в печата и радиоводещ; вицепрезидент на Световната хорова федерация и на „Europa Cantat“; член на международно жури на редица наши и световни  хорови конкурси; изключителен професионалист, диригент с международно признание; лектор в специализирани курсове у нас и в чужбина; гордост за родния Казанлък.

Ваня Златанова

(край на цитата)

Една чудесна и подробна статия за незабравимата Петя Павлович, написана с голяма любов и преклонение пред великото й дело!

На редица места стана въпрос за дъщерята на Петя Павлович, която наследява напълно таланта на майка си и го доразвива. По тази причина ще завърша днешната статия с малка информация за проф. Теодора Павлович от сайта на Софийската музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“:

Проф. Теодора Павлович

Родена в семейството на Петя Павлович – известен хоров диригент, създател на първата в България Хорова школа (гр. Казанлък), и д-р Валентин Павлович. Заниманията си с музика започва на 6-годишна възраст (пиано, солфеж, пеене). Завършва с отличен успех последователно математическата гимназия „Никола Обрешков” (1978) и Държавната музикалната академия (днес НМА) със cпециалности  тонрежисура (1983) и хорово дирижиране (1988).

Работата си като преподавател по хорово дирижиране в НМА „П.Владигеров” започва през 1989 г. като асистент на проф. В. Арнаудов, а след 1991 г. – на проф. Георги Робев. От 2000 г. доцент, от 2007 г. – професор. От 2000 г. води постоянен лекционен курс по дисциплините „дирижиране хор от клавир“ и „хорово пеене“, „хорознание и дирижиране“ в програма „Музика” на ФНПП на Софийския университет „Св.Климент Охридски”.

Паралелно с педагогическата си дейност работи с различни хорови състави: Софийски камерен хор „Любомир Пипков” (1984-1991), Камерен хор при БНТ (1986-1991). От 1991 г. е диригент на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов”, от 1997 г. – основател и диригент на Фестивален хор „Васил Арнаудов”. Художествен ръководител на Академичния хор на ТКДФ при НМА (от 2002 г.) и на Смесения хор на СУ „Св. Климент Охридски” (от 2005 г.).

Като диригент на тези състави (преди всичко със Софийския камерен хор и Фестивалния хор „Васил Арнаудов”) многократно участва в престижни музикални форуми у нас като ММФ „Софийски музикални седмици”, „Варненско лято”, Европейски музикален фестивал – София, Международен фестивал на камерната музика – Пловдив, ММФ „Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов” – Пазарджик и др., както и в елитни музикални събития в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Испания, Люксембург, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Франция.

Има регистрирани студийни и документални записи за БНР, БНТ и други ТВ канали. Творби под нейно диригентство са включени в компактдискове, издавани в България, Германия, Испания и са излъчвани от радио- и телевизионни компании в различни страни (сред тях ВВС, Deutsche Welle, Радио Ватикана и др.)

Редовно канена за член на международно жури на хорови конкурси и като лектор в рамките на международни събития в много европейски страни, Хонг Конг и Япония. Има публикации в различни издания в България, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Япония, както и в международните списания за хорова музика „International Choral Bulletin“ (издание на IFCM към UNESCO) и „Europa cantat“. През 2005 г. е поканена да води лекции и специализиран курс по хорово дирижиране в рамките на Световния симпозиум за хорова музика – Киото, Япония.

От 1998 г. е автор и постоянен водещ на рубриката „Европа пее” по програма „Христо Ботев” на БНР и реализира самостоятелни радиопредавания за различни хорови събития, за известни хорови състави, композитори и диригенти. През 2006 г. е приета за редовен член на Съюза на българските журналисти.

Включена е в международното издание Who Is Who In Choral Music.

Вицепрезидент на Европейската хорова федерация „Europa cantat“ (2003-2006). През 2005 г. е избрана за заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а през 2008 г. – за вицепрезидент за Европа на Световната хорова федерация IFCM.

(край на цитата)

Нека днес на 26 септември 2020 г. почетем паметта на диригента и педагог Петя Павлович – известен хоров диригент, създател на първата в България „Хорова школа“ в гр. Казанлък, във връзка с 81 години от рождението й на 28 септември 1939 г.

Мир на праха й!

………