Тенорът от Русия Влидаслав Пиавко, роден в днешния ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 4 февруари 2021 г. пиша статия за първи път за големия руски тенор Владислав Пиавко, роден на тази дата през 1941 г. Оставаха само няколко месеца до днес, за да може той да навърши кръглите 80 години. Жалко, на 6 октомври 2020 г. Владислав Пиавко се помина почти на 80-годишна възраст в Москва. Погребан е на 10 октомври с държавни почести в гробището Новодевичи.

По една случайност през първия месец на 2021 г. и сега в първите дни на февруари се случва да пиша често статии за тенори – както от България, така и от други държави. През януари писах за тенорите Тодор Мазаров, Аврам Андреев от Пловдив, който навърши 93 години, Пласидо Доминго, Лъчезар Пръвчев, който живее и работи в Германия, както и за вече напусналите житейската сцена тенори Тодор Бонев и Марио Ланца, а през февруари – за Стоян Кисьов, Юсси Бьорлинг и вчера за Йордан Знаменов.

На много места в биографията на Владислав Пиавко е отблелязано, че е имал оперни гостувания в България и общи изяви с български оперни певци, така че положително името му е известно на много оперни любители в България. Ето един такъв цитат:

„ (…) Владислав Пиавко гастролира в чужбина: Чехословакия, Италия, Югославия, Белгия, Германия, България, Испания и др. Участва в многобройни представления на чуждестранни оперни сцени, където негови партньори са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и други, с което много допринася за утвърждаването на международния престиж на националната вокална школа (…)“.

(край на цитата)

Лично аз не съм бил на негови изяви нито в България, нито тук в Германия. Когато напуснах България през 1974 г., той е бил на 33 години и не си спомням името му от това време. По начало неговата вокална кариера не е започнала веднага – както ще видим от биографията му, ражда се в Красноярск на 4 февруари 1941 г. в семейство на служители, които не са имали някаква пряка връзка с музиката. Самият той също не се насочва пряко към една вокална кариера, напротив – първо работи като шофьор, но още от това време има влечение към сцената въобще – статист е в „Полярния драматичен театър“ на град Норилск в северните райони на Русия. Идвайки после в Москва, започва да се старае към подходящо сценично образование, но не е приет в нито едно авторитетно московско учебно заведение.

Може би това го отчайва и Владислав Пиавко се насочва към кариера в армията – постъпва във военно училище – става кадет на Коломенската артилерийска школа, която завършва през 1960 година. И по време на това учение идва „звездния момент“: през юни 1959 г., докато е на почивка като студент в тази военна школа, той случайно се озовава в Болшой театър при спектакъл на операта „Кармен“ с Ирина Архипова и Марио дел Монако.От този ден нататък той решава да стана артист. През 1960 г., след като напуска армията, отново се старае да постъпи в почти всички театрални училища в Москва: „Школа-студио МХАТ“, „Театральное училище им. Б. Щукина“ и „Высшее театральное училище имени М. С. Щепкина“, във „ВГИК“, но никъде не е приет.

Това не го отчайва, защото кандидатства в „Държавния институт за театрално изкуство на името на В. А. Луначарски (ГИТИС)“, където е приет и учи от 1960 до 1965 г. в класа по вокално изкуство на С. Я. Ребриков. След като завършва това училище през 1965 г., Владислав Пиавко преминава през тежък конкурс за стажантската група на Болшой театър, където е приет. По всяка вероятност там се разкрива таланта му и от 1966 до 1989 г. става солист на Болшой театър в Москва – цели 24 години. В този период той има и редица гостувания в чужбина, за което споменах по-горе. Но в Болшой театър положително са преценили, че е особено добър за главни роли в италианския репертоар, защото през 1967 г. Пиавко е изпратен на стаж в Миланската Скала, където учи при Р. Пасторино и Е. Пиаца. По време на двегодишния стаж той научава партии като Дон Хосе в „Кармен“, Радамес в „Аида“, Каварадоси в „Тоска“, Туриду в „Селска чест“ и редица други.

Но може би 15 години по-късно този добър опит в Милано допринася за това, че през 1984 г. световна сензация става неговото изпълнение на главната роля в операта на Пиетро Маскани „Гулиелмо Ратклиф“ в Оперния театър в Ливорно (Италия). В цялата сценична история на тази опера Владислав Пиавко става нейния четвърти изпълнител, за което е награден със златен личен медал с името „Владислав Пиавко – Великият Гулиелмо Ратклиф“ и Грамота на град Ливорно, както и със сребърен медал на Пиетро Маскани от дружеството „Приятели на операта“. Т

Така възходящият път на Владислав Пиавко може би е една от причините през 1989 г. (след големите промени в държавите от Източния блок) той да напусне Болшой театър, след което от 1989 до 1996 г. е солист на Немската държавна опера в Източен Берлин, където изпълнява главно роли в опери от италианския репертоар. Пее също в парижката опера „Бастилия“, както и на Международния фестивал в Тимишоара (Румъния) играе ролята на Полионе в операта „Норма“ от Винченцо Белини.

През 2006 г. във връзка с 40-годишнината от творческата си дейност, той дебютира като Отело в едноименната опера на Верди.

При всички тези гостувания в чужбина той редовно се завръща в Русия, където има оперни и концертни изяви, посвещава се също и на вокална педагогическа и обществена дейност там и в международни организации. Ето няколко такива дейности:

От 2000 г. е професор в катедрата за солово пеене в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“. През 1992 г. оглавява журито на Първия международен конкурс „Сергей Лемешев“ в Твер. Член е на журито на Международния вокален конкурс на името на Михаил Глинка, на Първия открит конкурс за вокална музика на името на Г. В. Свиридов, член е на Организационния комитет на международния конкурс за камерни състави на името на С. И. Танеев. От 1996 г. Владислав Пиавко е първи вицепрезидент на фондация „Ирина Архипова“. От 1998 г. – вицепрезидент на Международния съюз на музикалните дейци и постоянен член на организационния комитет на Международния оперен фестивал “Златна корона” в град Одеса.

След този малък увод ще изложа систематично биографични бележки и творчески път на днешния юбиляр:

Владислав Иванович Пиавко (4 февруари 1941 г., Красноярск, СССР – 6 октомври 2020 г., Москва, Русия) е съветски и руски оперен певец (лиричен и драматичен тенор), актьор, учител, общественик; Народен артист на СССР (1983), народен артист на Киргизстан (1993). Той е роден в семейство на служители. Майка му – Нина Кириловна Пиавко (1916-2010), е родом от Сибир, от Кержакс (старообрядци), служи в офиса на тръста «Енисей-золото». Заедно с майка си двамата живеят в село Тайожни, Красноярска територия, а от 1952 г. – в град Норилск.

През 1955 г. Пиавко започва кариерата си като шофьор в автомобилния транспорт на Норилския минно-металургичен комбинат на името на А. П. Завенягин. Работи и като статист в „Полярния драматичен театър“ на Норилск, носещ името на Владимир Маяковски.

През 1957 г. Владислав Пиавко заминава за Москва и докато е там, се опитва да влезе във Висшето театрално училище на името на М. С. Щепкин и в актьорския отдел във ВГИК. Но, решавайки, че няма да го вземат, той отива направо за приемни изпити във военната регистрация и желае да бъде изпратен във военно училище.

Приет е и той става кадет на Коломенската артилерийска школа, която завършва през 1960 година. През юни 1959 г., докато е на почивка като студент в тази школа, той случайно се озовава в Болшой театър при спектакъл на операта „Кармен“ с Ирина Архипова и Марио дел Монако. От този ден нататък Пиавко решава да стана артист. През 1960 г., след като напуска армията, отново се старае да постъпи във всички театрални училища в Москва: „Школа-студио МХАТ“, „Театральное училище им. Б. Щукина“ и „Высшее театральное училище имени М. С. Щепкина“, във „ВГИК“, но никъде не е приет.

Това не го отчайва, защото кандидатства в „Държавния институт за театрално изкуство на името на В. А. Луначарски (ГИТИС)“, където е приет и учи от 1960 до 1965 г. в класа по вокално изкуство на С. Я. Ребриков. След като завършва това училище през 1965 г., той преминава през тежък конкурс за стажантската група на Болшой театър, където е приет. От 1966 до 1989 г. става солист на Болшой театър в Москва. През 1966 г. Болшой театър поставя операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с Галина Вишневская в ролята на Чо Чо Сан и Владислав Пиавко в ролята на Пинкертон. Успехът в тази роля води до факта, че през 1967 г. Пиавко е изпратен на стаж в Миланската Скала, където учи при Р. Пасторино и Е. Пиаца. По време на двегодишния стаж той научава партии като Дон Хосе в „Кармен“, Радамес в „Аида“, Каварадоси в „Тоска“,Туриду в „Селска чест“. През 1969 г. участва в Международния вокален конкурс във Вервие (Белгия), където печели третата награда.

През 1970 г. на Четвъртия международен фестивал на името на П. И. Чайковски в Москва Пиавко печели втора награда, споделяйки я със З. Соткилова. Световна сензация е изпълнението му през 1984 г. на главната роля в операта на Пиетро Маскани „Гулиелмо Ратклиф“ в Оперния театър в Ливорно (Италия). В цялата сценична история на тази опера Владислав Пиавко става нейния четвърти изпълнител, за което е награден със златен личен медал „Владислав Пиавко – Великият Гулиелмо Ратклиф“ и Грамота на град Ливорно, както и със сребърен медал на Пиетро Маскани от дружеството „Приятели на операта“. Нека на това място допълня, че тази опера на Маскани по трагедията на немския поет Хайнрих Хайне не се поставя често по световните оперни сцени поради твърде трудните партии в някои от главните роли, особено тази на главния герой Гулиелмо Ратклиф. Ето състава на ансамбъла в Ливорно през 1984 г. с участието на Владислав Пиавко в главната роля (цитат на руски език):

Действующие лица и исполнители:

Guglielmo Ratcliff / Гульельмо Ратклифф	Vladislav Piavko
Maria / Мария	Rita Lantieri
Il conte Douglas, promesso a Maria / Граф Дуглас, жених Марии	Franco Giovine
Margherita, nutrice di Maria / Маргарита, кормилица Марии	Katia Angeloni
MacGregor, Lord scozzese, padre di Maria / Мак-Грегор, шотландский лорд, отец Марии	Mario Rinaudo
Lesley, amico di Ratcliff / Лесли, друг Ратклифа	Fulvio Venturi
Tom, un locandiere / Том, трактирщик	Carlo Micalucci
Willie, giovane figlio di Tom / Вилли, юный сын Тома	Rosella Lenzini
Robin, un ladro / Робин, разбойник	Enrico Marini
Dick, un ladro / Дик, разбойник	Mario Nuvoli
Bell, un ladro / Белл, разбойник	Luca Stefanini
John, un ladro / Джон, разбойник	Enrico Fibrini
Taddie, un ladro / Тедди, разбойник	Aldo Caroppo
Un servo / Слуга	Maurizio Cei
A.C.A. Artisti del Coro Associati
Orchestra Lirica Sinfonica del Teatro del Giglio di Lucca
Direttore d’orchestra: Antonio Bacchelli
Запись: 25-28.XI.1984, Teatro “La Gran Guardia”, Livorno

(край на цитата)

Нека тук припомня, че самият автор на тази опера Пиетро Маскани е казвал, че тя е неговата любима опера от всички, които е написал, без значение, че най-популарна е „Селска чест“. За сравнение ще цитирам и ансамбъла при премиерата на операта в Италия на 16 февруари 1895 г. в Миланската Скала:

Ruoli

Personaggio	Voce	Cast prima, 16 febbraio 1895 (Direttore: Pietro Mascagni)
Guglielmo Ratcliff	tenore	Giovanni Battista De Negri
Maria	soprano	Adelina Stehle
Count Douglas, promesso a Maria	baritono	Giuseppe Pacini
Margherita, nutrice di Maria	mezzosoprano	Della Rogers
MacGregor, Lord scozzese, padre di Maria	basso	Giuseppe De Grazia
Lesley, amico di Ratcliff	tenore	Gaetano Matteo Mazzanti
Tom, un locandiere	basso	Giovanni Scarneo
Willie, giovane figlio di Tom	contralto	Armida Parsi Pettinella
Robin, un ladro	basso	Raffaele Terzi
Dick, un ladro	tenore	Aristide Masiero
Bell, un ladro	baritono	G. Calvi
John, un ladro	basso	Giuseppe Rosci
Taddie, un ladro	tenore	Giovanni Francesco Fabbri
Un servo	tenore	A. Degani

(край на цитата)

След като Владислав Пиавко напуска Болшой театър, от 1989 до 1996 г. той е солист на Немската държавна опера в Източен Берлин, където изпълнява главно роли в опери от италианския репертоар. Пее също в парижката опера „Бастилия“. На Международния фестивал в Тимишоара (Румъния) той играе ролята на Полионе в операта „Норма“ от Винченцо Белини.

Гастролира в чужбина: Чехословакия, Италия, Югославия, Белгия, Германия, България, Испания и др. Участва в многобройни представления на чуждестранни оперни сцени, където негови партньори са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и И. Токоди, с което много допринася за утвърждаването на международния престиж на националната вокална школа.

През 2006 г. във връзка с 40-годишнината от творческата си дейност, той дебютира като Отело в едноименната опера на Верди. От 2007 г. е изпълнител на ролята на Антоан Риши в рок-операта “Парфюм” от И. Демарин по романа на П. Сюскинд. Концертният репертоар на Владислав Пиавко включва повече от 500 произведения от камерния вокален жанр, включително романси от М. И. Глинка, С. В. Рахманинов, Н. А. Римски-Корсаков, както и участия във вокални и симфонични произведения от големи форми – Първа симфония от Скрябин, Девета симфония от Бетовен, Реквием от Верди. През 1980-1985 г. Пиавко преподава в Държавния институт за театрално изкуство на името на А. В. Луначарски. От 2000 г. е професор в катедрата за солово пеене в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“. През 1992 г. оглавява журито на Първия международен конкурс „Сергей Лемешев“ в Твер. Член е на журито на Международния вокален конкурс на името на Михаил Глинка, на Първия открит конкурс за вокална музика на името на Г. В. Свиридов, член е на Организационния комитет на международния конкурс за камерни състави на името на С. И. Танеев.

От 1996 г. Владислав Пиавко е първи вицепрезидент на фондация „Ирина Архипова“. От 1998 г. – вицепрезидент на Международния съюз на музикалните дейци и постоянен член на организационния комитет на Международния оперен фестивал “Златна корона” в град Одеса. През 2000 г. по негова инициатива се организира издателството на фондацията „Ирина Архипова“ да издаде книга за Сергей Я. Лемешев чрез стартиране на поредицата „Перлите в света на музиката“. От 2001 г. той е първи вицепрезидент на Международния съюз на музикалните дейци, също е академик на Международната академия за творчество (от 1992 г.) и почетен член на Руската академия за обществен глас. Владислав Пиавко има и литературни наклонности – той е автор на книгата “Тенор … (Из хрониката на изживените битиета)” и голям брой стихотворения. На 19 септември 2019 г. в Академичния драматичен театър „Владимир“ се е състояла премиерата на пиесата „Изповедта на тенора“. Автор на пиесата и водещ актьор е Владислав Пиавко. Това изпълнение е в жанра на фантастиката. Режисьор на пиесата е Александър Мягченков.

През декември 2018 г. Пиавко е председател на журито на Вокалния конкурс на името на Н. А. Обухова в Липецк. Владислав Пиавко умира на 6 октомври 2020 г. почти на 80-годишна възраст в Москва. Погребан е на 10 октомври в гробището Новодевичи.

Семейство

От предишни бракове Владислав Пиавко има следните деца: Василиса, родена през 1970 г. – актриса и синове Дмитрий и Виктор.

По време на дългия си и успешен творчески път Владислав Пиавко е получил редица награди и почетни звания. Цитирам подробен списък (източник на руски език):

Награды и звания

• 1-я премия и малая золотая медаль среди теноров на Международном конкурсе вокалистов в Вервье (Бельгия, 1969) (совм. с Н. Огреничем)
• 3-я премия в розыгрыше Гран-при Международного конкурса вокалистов в Вервье (Бельгия, 1969)
• 2-я премия Международного конкурса им. П. И. Чайковского в Москве (1970)
• Заслуженный артист РСФСР (1975)
• Народный артист РСФСР (1978)
• Народный артист СССР (1983)
• Народный артист Кыргызской Республики (9 июня 1993) — за большой вклад в развитие и пропаганду музыкального искусства, подготовку и воспитание творческой молодёжи
• Орден «За заслуги перед Отечеством» IV степени (1999)
• Медаль «За доблестный труд. В ознаменование 100-летия со дня рождения Владимира Ильича Ленина»
• Медаль «В память 850-летия Москвы»
• Почётная грамота Президента Российской Федерации (2009)
• Почётная грамота Правительства Москвы (1 февраля 2001) — за заслуги в развитии отечественного музыкального искусства и в связи с 60-летием со дня рождения
• Золотая именная медаль «Владислав Пьявко — Великий Гульельмо Ратклифф» и Диплом города Ливорно (Италия, 1984)
• Серебряная медаль Пьетро Масканьи общества «Друзья оперы» за исполнение теноровой партии в опере итальянского композитора П. Масканьи «Гульельмо Ратклифф» (Италия, 1984)
• Приз «Жар-птица» за участие в фестивале «Певческое бьеннале: Москва – Санкт-Петербург» (1995)
• Премия города Москвы в области литературы и искусства (2004)
• Почётная премия РАО «За вклад в развитие науки, культуры и искусства» (2008)
• Награда «Золотая плака Чистернино» за партию Каварадосси и серию концертов оперной музыки на юге Италии
• Знак Почёта Российской общественной академии голоса
• Почётный гражданин Норильска (2008)

(край на цитата)

Цитирам оперния репертоар на Владислав Пиавко (източник на руски език):

Репертуар

• «Пиковая дама» П. И. Чайковского — Распорядитель, Герман
• «Иван Сусанин» М. И. Глинки — Русский воин
• «Аида» Дж. Верди — Гонец, Радамес
• «Царская невеста» Н. А. Римского-Корсакова — Молодой парень
• «Мазепа» П. И. Чайковского — Искра, Андрей
• «Мадам Баттерфляй» Дж. Пуччини — Пинкертон
• «Кармен» Ж. Бизе — Хозе
• «Тоска» Дж. Пуччини — Каварадосси
• «Трубадур» Дж. Верди — Манрико
• «Хованщина» М.П. Мусоргского — Андрей Хованский
• «Псковитянка» Н. А. Римского-Корсакова — Михайло Туча
• «Мёртвые души» Р. К. Щедрина — Ноздрёв
• «Сказание о невидимом граде Китеже и деве Февронии» Н. А. Римского-Корсакова — Гришка Кутерьма
• «Борис Годунов» М. П. Мусоргского — Самозванец, Шуйский
• «Иоланта» П. И. Чайковского — Водемон
• «Русалка» А. С. Даргомыжского — Князь
• «Сказка о царе Салтане» Н. А. Римского-Корсакова — Гвидон
• «Оптимистическая трагедия» А. Н. Холминова — Алексей
• «Катерина Измайлова» Д. Д. Шостаковича — Сергей
• «Повесть о настоящем человеке» С. С. Прокофьева— Кукушкин
• «Орлеанская дева» П. И. Чайковского — Карл VII
• «Гульельмо Ратклифф» П. Масканьи — Гульельмо Ратклифф
• «Норма» В. Беллини — Поллион
• «Отелло» Дж. Верди — Отелло
• «Сельская честь» П. Масканьи — Туридду
• «Паяцы» Р. Леонкавалло — Канио
• «Федора» У. Джордано — Лорис
• «Октябрь» В. И. Мурадели — Рыбак
• «Неизвестный солдат» («Брестская крепость») К. В. Молчанова — Радист

(край на цитата)

По отношение дискографията на Владислав Пиавко цитирам следната информация (източник на руски език):

Аудиозаписи

• «Борис Годунов» М. Мусоргского. Действующие лица и исполнители: Борис Годунов — А. Ведерников, Марина Мнишек — И. Архипова, Самозванец — В. Пьявко, Пимен — В. Маторин, Рангони — Ю. Мазурок. Дирижёр — В. Федосеев, Большой хор телевидения и радио СССР и Большой симфонический оркестр Всесоюзного радио и Центрального телевидения.
• «Хованщина» М. Мусоргского. Действующие лица и исполнители: Досифей — А. Огнивцев, Марфа — И. Архипова, Голицын — А. Масленников, Иван Хованский — А. Кривченя, Андрей Хованский — В. Пьявко, Шакловитый — В. Нечипайло. Дирижёр — Б. Хайкин, хор и оркестр Большого театра СССР, 1974 год.
• «Мазепа» П. Чайковского. Действующие лица и исполнители: Мазепа — В. Валайтис, Мария — Т. Милашкина, Кочубей — Е. Нестеренко, Любовь — И. Архипова, Андрей — В. Пьявко. Дирижёр — Ф. Мансуров, хор и оркестр Большого театра СССР.
• «Орлеанская дева» П. Чайковского. Действующие лица и исполнители: Жанна д’Арк — И. Архипова, Карл VII — В. Пьявко, Тибо д’Арк — Н. Гюзелев, Агнеса Сорель — Р. Андраде. Дирижёр — Ж.-П. Марти, Оркестр Парижской филармонии и хор Радио Франции, 1975 год.
• «Сказание о невидимом граде Китеже и деве Февронии» Н. Римского-Корсакова. Действующие лица и исполнители: Князь Юрий — А. Ведерников, Князь Всеволод — Е. Райков, Феврония — Г. Калинина, Гришка Кутерьма — В. Пьявко. Дирижёр — Е. Светланов, хор и оркестр Большого театра, 1983 год.
• «Мёртвые души» Р. Щедрина. Действующие лица и исполнители: Чичиков — А. Ворошило, Ноздрев — В. Пьявко, Коробочка — Л. Авдеева, Собакевич — Б. Морозов, Плюшкин — Г. Борисова, Манилов — В. Власов. Дирижёр — Ю. Темирканов, хор и оркестр Большого театра, 1982 год.
• «Гульельмо Ратклифф» П. Масканьи. Действующие лица и исполнители: Мак-Грегор — М. Ринаудо, Мария — Р. Лантьери, Граф Дуглас — Ф. Джиовине, Гульельмо Ратклифф — В. Пьявко. Дирижёр — А. Баккелли, оркестр Лирико Симфоника театра Джильо города Лукка, 1984 год.
• «Отелло» Дж. Верди. Действующие лица и исполнители: Отелло — В. Пьявко, Яго — Е. Поликанин, Дездемона — И. Аркадьева. Дирижёр — М. Аннамамедов, Хоровая капелла «Ярославия» и Ярославский академический губернаторский симфонический оркестр, 2006 год.

(край на цитата)

Видеозаписи на Владислав Пиавко (източник на руски език):

• «Борис Годунов» М. Мусоргского. Действующие лица и исполнители: Борис Годунов — Е. Нестеренко, Марина Мнишек — И. Архипова, Самозванец — В. Пьявко, Пимен — В. Ярославцев. Дирижёр — Б. Хайкин, хор и оркестр Большого театра СССР, 1978 год.
• «Борис Годунов» М. Мусоргского. Действующие лица и исполнители: Борис Годунов — Е. Нестеренко, Марина Мнишек — Т. Синявская, Самозванец — В. Пьявко, Пимен — А. Ведерников. Дирижёр — А. Лазарев, хор и оркестр Большого театра СССР, 1987 год.

(край на цитата)

Филмография на Владислав Пиавко

Роли

• 1982 — Путешествие будет приятным — певец
• 1983 — Ты мой восторг, моё мученье… — Николай Бахин (также соавтор сценария совместно с Ю. Роговым

Вокал]

• 1968 — Огоньки (фильм-спектакль)

Участие в фильмах

• 2002 — Жизнь Дездемоны. Ирина Скобцева (документальный)
• 2007 — Валерий Золотухин. Очень личное (документальный)
• 2010 — Проклятие Валерия Золотухина (из документального сериала «Моя правда»)
• 2016 – “Шакал” (телесериал) – Николай Анисимович Щёлоков
• 2019 – “Мосгаз. Новое дело майора Черкасова” – Николай Анисимович Щёлоков

(край на цитата)

В руските медии има голямо количество най-разнообразни информации за живота и делото на Владислав Пиавко, в повечето случаи особено информативни и подробни. Има и такива, посветени на личния му живот, по-късно свързан с този на легендарната вече певица Ирина Архипова, която е негова съпруга до края на живота й на 11 февруари 2010 година.

На тази дата през 2020 г. аз писах доста подробна статия за нея във връзка с 10 години от кончината й. Както е добре известно, тя е забележителен мецосопран с дейност не само в Русия и е била високо ценена при нейните изяви там и по целия свят, където е гастролирала. В някои руски медии има статии, в които се обсъжда брака й с Пиавко, понеже той е почти 16 години по-млад от нея (тя е родена през 1925 г.), но аз лично не обръщам внимание на такива коментари – такива бракове стават по целия свят. При това двамата са имали редица общи оперни изяви, и то в централния руски репертоар, като „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски, „Мазепа“ и „Орлеанската дева“ от Чайковски. По-горе в дискографията на Пиавко цитирах подробности за такива общи участия при записи на тези опери.

Една от последните информации в днешната ми статия е публикация в руска медия във връзка със смъртта на Владислав Пиавко през октомври 2020 г.:

Портал „Газета.ru“

07.10.2020

РЕПОРТАЖ  //  КУЛЬТУРА

Умер певец Владислав Пьявко

Оперный певец и народный артист СССР Владислав Пьявко умер на 80-м году жизни. Информация об этом появилась утром 7 октября на его странице в Facebook. «Вчера вечером этот мир покинул Владислав Иванович Пьявко, Народный артист Советского Союза. О месте и времени прощания будет сообщено дополнительно», – говорится в сообщении.

Владислав Пьявко – российский оперный певец (тенор), народный артист СССР (1983). Солист Большого театра (1966-1989), выступал в Берлинской государственной опере, оперном театре «Ла Скала» (Милан). Исполнил партии в операх «Кармен» Жоржа Бизе, «Борис Годунов» Модеста Мусоргского, «Аида» Джузеппе Верди, «Тоска» Джакомо Пучинни и других.

(край на цитата)

При подготовка на днешната статия попаднах на кратка, но съдържателна информация за Владислав Пиавко в руска медия, която ще цитирам като финал на публикацията ми днес:

Портал „Культура.РФ“

(без дата)

ПУБЛИКАЦИИ РАЗДЕЛА ТЕАТРЫ

Батарейный запевала, покоривший оперную сцену

Прославленный тенор Владислав Пьявко до службы высокому искусству служил источником вдохновения для целого строя артиллеристов. Первыми его слушателями стали жители Коломны, а первыми сольными концертами — военные парады.

Уроженец Красноярска начал заниматься музыкой еще в сибирском поселке Таежный — посещал уроки игры на аккордеоне. Заканчивал музыкальное образование уже за полярным кругом. Там же, в Норильске, Владислав Пьявко стал чемпионом Сибири и Дальнего Востока по классической борьбе среди юношей. Приходилось работать кинооператором — хроникером, внештатным корреспондентом «Заполярной правды», худруком театра-студии Клуба шахтеров. Первый театральный опыт — статист Театра имени Маяковского, где в тот момент играли ссыльные Иннокентий Смоктуновский и Георгий Жженов.

Но приехав в столицу, Владислав Пьявко, пошел не по театральным стопам знаменитых коллег по сцене, а поступил в учебное заведение, которое в свое время закончили известный художник Николай Ярошенко и знаменитый скульптор Петр Клодт, — Коломенское артиллерийское училище. На плацу Владислав Пьявко тренировал не только военную выправку, но и развивал вокальные данные. Звонкий тенор оказался как нельзя более кстати для батарейного запевалы.

Военная карьера младшего сержанта прервалась, толком не успев начаться. Владислав Пьявко, будучи в отпуске, попал в Большой театр на знаменитый спектакль «Кармен». Пела Ирина Архипова и Марио Дель Монако. «Я был оглушен, покорен, раздавлен, упоен», — вспоминает о том дне, 13 июня 1959 года, Владислав Иванович.

Через семь лет певец сам вышел на легендарную сцену — окончив ГИТИС и выдержав конкурс в 50 человек на место. Педагогами начинающего исполнителя были Сергей Ребриков, Борис Покровский, знаменитый оперный режиссер, в то время главный режиссер Большого театра Леонид Баратов, режиссер театра «Ромэн» Анхель Гутьеррес.

Большой премьерой для Владислава Пьявко стала партия Пинкертона в постановке 1966 года «Чио-Чио-сан». Через год молодой тенор уже учится в «Ла Скала» у итальянских мастеров Ренато Пасторино и Энрико Пьяццы, а еще через два — на Международном конкурсе вокалистов в Бельгии получает первую премию среди теноров.

Приходят и главные роли: Радамес в «Аиде», Манрико в «Трубадуре» Верди, Герман в «Пиковой даме» и Водемон в «Иоланте» Чайковского, Каварадосси в «Тоске» Пуччини, Михаил Туча в «Псковитянке» Римского-Корсакова, Андрей Хованский в «Хованщине» Мусоргского и, конечно, Хосе в «Кармен» с прославленной Ириной Архиповой. Впервые с будущей супругой и на тот момент уже примой Владислав Пьявко вышел на одну сцену в спектакле «Мазепа».

Одна из главных партий, Гульельмо, принесла именную золотую медаль. Вручили ее итальянцы. «Гульельмо Ратклифф» — сложнейшее для исполнения произведение. За сто лет с момента написания Масканьи этой оперы Владислав Пьявко стал лишь четвертым исполнителем. Гульельмо в его прочтении — настоящая мировая сенсация. Непревзойденным считается прочтение знаменитым тенором сложнейших произведений Георгия Свиридова — к примеру, вокальной поэмы на стихи Сергея Есенина «Отчалившая Русь».

Почти четверть века, с 1965 по 1989 год, Владислав Иванович был ведущим солистом Большого театра. Исполнительский талант артиста оценили в Италии, Флоренции, Бельгии, Испании, США, Корее. В репертуаре выдающегося тенора — около 500 музыкальных произведений, три десятка ведущих оперных партий, романсы, песни народов мира — русские, итальянские, испанские, неаполитанские, грузинские, бурятские.

В 1983 году Владислав Пьявко написал сценарий, выступил режиссером и сыграл главную роль в музыкальном фильме «Ты мой восторг, мое мученье…». В том же году Владислав Иванович был удостоен звания «Народный артист СССР».

За гастролями и выступлениями певец не забывает о просветительской работе: преподавал в ГИТИСе и вот уже 20 лет работает в Фонде Ирины Архиповой. Руководит программами «Опера — новое поколение» и «Русская камерная вокальная музыка», помогая молодым исполнителям попробовать свои силы в оперной классике и найти свое место в большом искусстве.

(край на цитата)

И в самия край цитирам линк към информация на руска медия във връзка с кончината на Владислав Пиавко:

https://www.youtube.com/watch?v=33QjYW3L3A8&ab_channel=%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F24

Нека днес на 4 февруари 2021 г. почетем 80 години от рождението на големия руски тенор Владислав Пиавко, роден на тази дата през 1941 г. Оставаха само няколко месеца до днес, за да може той да навърши кръглите 80 години. Жалко, на 6 октомври 2020 г. Владислав Пиавко се помина почти на 80-годишна възраст в Москва. Мир на праха му!

……

Изпълнения на Владислав Пиавко:

Владислав Пьявко – Арии итальянских композиторов: (сторона 1):

Дж. Пуччини: 1. Две арии Каварадосси (“Тоска”, 1 и 3д.) 0:00​, 2:56​ 2. Ария Пинкертона (“Чио-Чио-Сан”, 2д.) 5:54​ 3. Две арии Калафа (“Турандот”, 1 и 3д.) 8:14​, 10:54​ 4. Две арии де Грие (“Манон Леско”, 1 и 3д.) 13:57​, 16:29​ на итальянском языке Большой симфонический оркестр ВР Дирижёр Ю. Симонов (1, 2) Оркестр Большого театра СССР Дирижёр Р. Эрмлер (3 – 7) запись 1974 г.

……

Изпълнения на Владислав Пиавко:

Владислав Пьявко – Арии итальянских композиторов (сторона 2):

Дж. Верди: 1. Ария Манрико (“Трубадур”, 2д.) 0:00​ 2. Монолог Отелло (“Отелло”, 3 и 4д.) 3:06​, 7:37​ У. Джордано: 3. Импровизация Шенье (“Андре Шенье”, 1д.) 12:39​ П. Масканьи: 4. Ария Туридду (“Сельская честь”) 17:32​ на итальянском языке Большой симфонический оркестр ВР Дирижёр Ю. Симонов (2, 4, 5) Оркестр Большого театра СССР Дирижёры: М. Эрмлер (1), Б. Хайкин (3) запись 1974 г.

…..

Изпълнение на Владислав Пиавко: Музыка А. Новикова. Слова С. Алымова. Исполняет народный артист СССР Владислав Пьявко. 1973 г.

……..

Изпълнение на Владислав Пиавко:

Владислав Пьявко на IV Международном конкурсе им. П. И. Чайковского. 3 тур. Вокал (1970)

В сопровождении – Симфонического оркестра Гостелерадио СССР. Дирижер – Юрий Симонов​. В программе: Песня Леньки из оперы “В бурю” Композитор: Хренников​ Тихон Автор слов: Файко​ Алексей Ариозо. Германа (“Прости, небесное созданье…”) из 1 акта оперы “Пиковая дама”. Композитор: Чайковский​ Петр. Монолог Отелло из оперы “Отелло ” Композитор: Верди​ Джузеппе. Гл. ред. музыкальных программ, 1970 г. https://www.youtube.com/watch?v=0vluGkfGpHA&ab_channel=%D0%A1%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.%D0%93%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9E%D0%A4%D0%9E%D0%9D%D0%94%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8

……..

Изпълнение на Владислав Пиавко:

Народный артист СССР Владислав Пьявко продолжает удивлять чебоксарских зрителей

06.03.2017

……

Изпълнение на Владислав Пиавко: Русская народная песня. Использована живопись Константина Маковского, сюжеты Федоскинской лаковой миниатюры и картины других художников. https://www.youtube.com/watch?v=nlu3MxOlZ-s&ab_channel=783nata

……

Из живота на Владислав Пиавко: Знаменитый тенор Владислав Иванович Пьявко расскажет о наиболее интересных событиях своей биографии. Почему во время учебы в ГИТИСе его считали бесперспективным студентом, как складывалась его семейная жизнь с прославленной певицей Ириной Константиновной Архиповой, как он стал исполнителем партии Ратклиффа в сложнейшей опере «Гульельмо Ратклифф» и почему так сложилось, что в начале своей жизни он окончил Коломенское военное ракетное училище.

https://www.youtube.com/watch?v=cpCO0UYVyTM&ab_channel=%D0%A2%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%90 ….