Видният вокален педагог проф. Руско Русков е роден днес преди 86 години
„Пожелавам на всеки така да се чувства като мен – с приповдигнато настроение, доволен от това, че е получил признание за своята дейност, която не е малка – повече от 45 години в Музикалната академия! Много съм щастлив“, каза проф. Руско Русков за предаването на програма „Хоризонт” за музикално-сценични изкуства „Каста дива”.
(цитат от изказване на проф. Руско Русков при честване неговата 80-годишнина през 2014 г.)
Драги приятели на оперната музика, днешната ми статия на 22 февруари 2020 година има особена структура – тя е посветена на един заслужил български певец и вокален педагог, който от 5 години вече не е между нас – проф. Руско Русков, останал в паметта на повечето любители на музиката като отличен педагог, обучил редица значими български и чуждестранни певци, много от които днес стоят в челните редици на най-добрите солисти в световните оперни театри.
Не искам още в началото да давам отделни примери, в хода на тази „особена статия“ ще стане дума за трима от тях, което е и „особеното“ – материалите и източниците за информация относно проф. Руско Русков са толкова ограничени, че се наложи – за да стане една горе-долу сносна статия – да пиша повече за негови ученици, отколкото за самия професор. Като се влезе в Гугъл с името на проф. Русков, ще се открият само 2-3 информации, които водят до сведения за него. При това проф. Русков се помина точно преди 5 години и отнесе със себе си онова, което можеше сега да сподели от богатия си живот.
Просто се чудя, как след като този човек е възпитал десетки знаменити оперни артисти, след като е отдал десетилетия в служба на вокалното изкуство, не се е намерил до 2015 година, когато се помина на малко повече от 80 години проф. Русков, един музикален журналисти или музиколог, който да направи основно интервю с него, да запише впечатления, преживявания и спомени от богатия му музикален живот, които сега да бъдат на разположение на интересуващите се и на бъдещите поколения студенти по музика, които да научат какви са били методите и похватите на предната генерация вокални педагози, за да черпят опит от миналото. Но в България много често е така – говоря за областта на изкуствата: след като даден виден специалист си отиде от този свят, свършва всичко, свързано с него. Разбира се, има и изключения, но те не са типичните. Не искам да се задълбочавам в темата, но факта, че за проф. Руско Русков има в медиите толкова малко информации е много показателен, и то фрапиращо налагащ се факт!
Нека сега разкажа, как се стигна до тази статия: по начало името на този вокален педагог срещам често през тия 7 години, в които пиша моите статии на оперни теми. Разбира се, аз като неспециалист, не познавам този музикант, но се оказа, че той е действително известна личност в света на оперните артисти, да не говорим в средата на преподавателите във висшите музикални заведения в България. При това идеята за тази статия дойде не от български певец, а чрез такъв от Полша, който е учил в България и то именно при проф. Руско Русков.
Преди повече от месец станах ФБ-приятел с баритона Марчин Брониковски (Marcin Bronikowski) от Полша, който имаше изяви в България (не за първи път), на Фестивала за Оперно и Балетно Изкуство (ФОБИ) в Стара Загора в края на есента през 2019 г. Там Марчин игра главна роля в операта „Таис“ от Масне. Нека припомня кратко за този значителен фестивал, който през 2019 г. имаше своята 50-годишнина:
« (…) Официалното откриване на Фестивала на оперното и балетното изкуство е на 22 ноември 2019 г. с премиера на грандиозната опера „Африканката“ от Джакомо Майербер. Спектакълът е копродукция на Старозагорската опера с „Дойче опер“ – Берлин. Режисьор на постановката е Вера Немирова – едно от най-ярките имена в съвременната европейска оперна режисура. В досегашната история на българския оперен театър «Африканката» не е поставяна.
Така наречената «голяма опера» – утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20-40-те години на 19 век, достига своя своеобразен връх в творчеството на Майербер. Техническите параметри на сцената на Държавна опера – Стара Загора позволяват да се осъществи адаптация на създадената сценография и оборудване за спектакъла. В реализацията на проекта, освен Вера Немирова, участва и част от постановъчния екип на «Дойче опер». Спектакъла ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. В ролята на Васко да Гама гостува румънският тенор Даниел Магдал, който е в солистичния състав на спектакъла на «Дойче опер» през 2015 г.
Сюжетът на операта обхваща пътешествията на португалския изследовател и културните сблъсъци. Васко да Гама е изправен пред труден личен избор: Инес в Португалия и Селика, индийска принцеса. Селика е единствената фигура, която не е враждебна или изпълнена с предразсъдъци към хора от различни страни и религии и става жертва на несподелената си любов към Васко. Постановката на Вера Немирова търси съвременни проекции в сюжета, особено по отношение на религиозния фанатизъм. Декорът на Йенс Килиан разчита предимно на декоративни платна и кръгла карта, показваща зоните на пътешествията на Васко да Гама.
В последните си издания фестивалът поддържа и регулярно международно участие с представянето на непознати или рядко изпълнявани в България заглавия. През 2017 година „Опера Нова“ от Белград с „Орфей“ от Монтеверди. През 2018 година Националната опера и балет на Северна Македония – Скопие, гостува със „Севилският бръснар“ от Росини. През тази година на фестивала ще гостуват два ансамбъла: „Опера Балтик“ от Гданск, Полша, ще представи рядко изпълняваната творба „Таис“ от Масне на 27 ноември под диригентството на бразилския диригент Жозе Мария Флоренсио. В главните роли зрителите ще видят Беса Лугичи (Косово), МАРЧИН БРОНИКОВСКИ, Ивайло Михайлов. Националният оркестър на консерваториите на Италия на 28 ноември ще изпълни концертна програма, чийто акцент са фрагменти от сравнително непопулярни италиански опери. Концерта ще дирижира Алесандро Пинзаути (…).
(край на цитата)
Така че участието на Марчин Брониковски в операта „Таис“ ме заинтересува (гледал съм я тук в Германия), потърсих контакт с него – оказа се, че той има профил във Фейсбук, предложих му приятелство, което той прие веднага и станахме бързо добри приятели. Оказа се, че Марчин говори и пише отлично български език, което и за мен беше много приятно, така че си разменихме още през първите дни редица информации. Той ми писа още тогава, че е учил в България, и то при проф. Руско Русков. Това беше и повод за днешната статия, защото се оказа, че проф. Русков се е поминал през 2015 г., само месеци след като в София е била тържествено чествана неговата 80-годишнина, при което той е получил титлата „Доктор хонорис кауза на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Това е станало на тържествен концерт, в който е взел участие и самият Марчин Брониковски.
Цитирам най-важния абзац от негово писмо до мен във ФБ, където се роди идеята за днешната статия (текста беше на латиница, но български думи, които аз тук пиша на кирилица):
„Уважаеми г-н Контохов, искам да ви попитам, как така се интересувате за опера и знаете толкова много ??? Просто ми е интересно. И един път трябва да пишете статия и за моя покоен педагог, приятел и великолепен певец, проф. Руско Русков. На 19 февруари 2020 г. е неговия 86-и рожден ден, а на 10 януари минаха 5 тъжни години от смъртта му през 2015 година“.
(край на цитата)
Това беше истината – кратко, но ясно мотивирано желание, което аз разбира се приех и обещах да изпълня. Единственото, което промених не по образеца, по който пиша моите статии – в деня на рождение на съответната личност, беше именно тази дата на проф. Русков – 19 февруари, а отложих за днес – 22 февруари, тъй като днес нямам предвидена друга статия. На 19 февруари имах статия за певицата Надя Кръстева.
Трудностите бяха по намиране на информации – няма нито една такава, в която да намеря данни за биографията на проф. Русков. Макар че толкова години той е бил вокален педагог в Музикалната академия в София, преди това сигурно активен певец, както твърди Марчин Брониковски, в сайта на Академията в Интернет няма никакви сведения за него, освен краткия цитат, че е бил преподавател във Вокалния факултет. Няма нищо за него и в сайта на Софийската опера, където сигурно е бил певец.
Единствената по-важна информация се оказа едно предаване на Българското Национално Радио във връзка с честване 80-годишнината на проф. Русков, както и редица снимки от това тържество. Така че именно тази информация е ядрото на днешната ми статия. За да я допълня с повече материали, реших да пиша нещо и за най-добрите ученици на проф. Русков – избрал съм трима, има и други.
Цитирам първо статия, свързана с предаването на БНР от 2014 година:
БНР
Проф. Руско Русков стана Доктор хонорис кауза на НМА „Проф. Панчо Владигеров“
публикувано на 16.12.2014
Интервю на Христина Янкова с проф.Руско Русков
Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ беше домакин на голям концерт в чест на 80-годишнината на една от най-значимите личности в българската вокална педагогика – дългогодишният професор РУСКО РУСКОВ.
„Пожелавам на всеки така да се чувства като мен – с приповдигнато настроение, доволен от това, че е получил признание за своята дейност, която не е малка – повече от 45 години в Музикалната академия! Много съм щастлив“, каза проф. Руско Русков за предаването на програма „Хоризонт” за музикално-сценични изкуства „Каста дива”.
В звуковия файл чуйте цялото интервю на Христина Янкова с проф. Руско Русков, както и изпълнение на един от най-изявените му ученици – Марчин Брониковски. Полският баритон е специализирал и в Италия под ръководството на Алберто Дзеда и Карло Бергонци. Пял е в някои от най-престижните оперни театри в света като Болшой театър, Ковънт Гардън, Дойче опер в Берлин, в Залцбург, в Тел Авив.
(край на цитата)
Цитирам линк към предаването на БНР:
Жалко, проф. Русков се е поминал съвсем наскоро след това тържество през декември 2014 г. – почти месец след него. Както ще видим, той изглежда на снимките така добре, не може да се предлоложи, че така бързо ще приключи живота му …
Единствената друга информация за проф. Руско Русков са два цитата от архива на Музикалата академия, където той е бил ръководител на докторанти през 2014 г. към академията. Цитирам:
2014 година
Образователна и научна степен “ДОКТОР”
по “Музикознание и музикално изкуство”, професионално направление 8.3 Музикално и танцово изкуство
доц. Маргарита Баснарова–Атанасова – докторант на самостоятелна подготовка към катедра “Класическо пеене” на Вокален факултет при Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.
Тема на дисертационния труд: „Характерни особености в творческо-изпълнителския стил на Благовеста Карнобатлова“
Автореферат (09.04.2014)
Рецензии:
Становища:
2. проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова
…….
Образователна и научна степен “ДОКТОР”
по “Музикознание и музикално изкуство”, професионално направление 8.3 Музикално и танцово изкуство
доц. Мария Белчева – докторант на самостоятелна подготовка към катедра “Класическо пеене” на Вокален факултет при Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.
Тема на дисертационния труд: “Веризмът като оперно-интерпретационен стил. Вокално-драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните героини на базата на личен творчески опит”
Автореферат (07.07.2014)
Рецензии:
Становища:
3. доц. Лилия Илиева
(край на цитата)
Нямам други материали за проф. Руско Русков, поради което ще се спра накратко на трима негови студенти – първо на инициатора на днешната статия – баритонът Марчин Брониковски, после на двете певици Габриела Георгиева (сопран) и Даниела Дякова (мецосопран). На този концерт през 2014 г. във връзка с връчване на проф. Русков титлата „Доктор хонорис кауза на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, освен Марчин Брониковски е взела участие и Габриела Георгиева. Имам и нейни снимки от концерта, които ще приложа след статията.
Сега два материала за Марчин Брониковски:
БНР
Марчин Брониковски с прекрасен юбилеен концерт на „Софийски музикални седмици“
публикувано на 28.05.2017 в 22:30 | обновено на 01.06.17 в 14:02
Репортаж на Росица Кавалджиева
Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици” ни поднесе на 26-и май много изискан камерен вокален концерт. Това беше юбилейният концерт „25 години по-късно“ на световноизвестния полски баритон Марчин Брониковски в партньорство с пианистката Елена Каралийска и с участието на сопрана Елица Нешевска, който напълни с публика залата на Полския културен институт в столицата.
„България е много важна в моята кариера! Дойдох в София през 1987 г. да следвам в Консерваторията. Намерих чудесен преподавател – проф. РУСКО РУСКОВ, който ме създаде като певец. На 1-и април 1992 г. дебютирах на сцената на Софийската опера като Фигаро в „Севилският бръснар“ на Росини в постановката на проф. Павел Герджиков, който беше моят преподавател по актьорско майсторство. Той също ми даде много! Оттогава неусетно изминаха 25 години, изпълнени с много интересни изяви по света (бел. авт.: Марчин Брониковски е пял на сцената на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън“, Миланската Скала, Болшой театър, Операта в Тел Авив и т.н), както и на много екзотични места като Операта в Нова Зеландия, Операта в Манаус – Бразилия и Операта в Кейптаун – Южна Африка“, разказа Марчин Брониковски пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива“.
В звуковия файл чуйте цялото интервю с Марчин Брониковски и Елена Каралийска, както и репортаж с документални записи от концерта им в Полския културен институт.
На 17-и юни Марчин Брониковски ще участва в първия оперен спектакъл от програмата на фестивала Opera Open в Пловдив – премиерата на операта „Травиата” от Верди, постановка на Нина Найденова под диригентството на маестро Иван Ангелов.
(край на цитата)
И вторият материал за баритона Марчин Брониковски:
Полски институт София
Рецитал на Марчин Брониковски по случай 25 години сценична дейност с участието на Елица Нешевска
26.05.2017 / 19:00 – 21:00, вход свободен
В рамките на 48. Mеждународен фестивал „Софийски музикални седмици“ (22.05 – 10.06.2017)
Под патронажа
на Президента на Република България
Румен Радев
На рояла – Елена Каралийска
Почетен гост: проф. Павел Герджиков
В програмата: песни от полски и български композитори – Ст. Монюшко, Фр. Шопен, M. Kaрлович, Д. Христов, Г. Златев-Черкин, П. Ханджиев, В. Баева и П. Владигеров.
Maрчин Брониковски – полски оперен певец, баритон. През 1992 г. се дипломира с отличие в Музикалната академия в София (при проф. РУСКОРУСКОВ). Уменията си усъвършенства в Accademia Rossiniana в Пезаро под ръководството на Алберто Дзеда и в миланската Ла Скала при Карло Бергонци. През 1992 г. дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Фигаро в „Севилският бръснар“ на Росини. Mарчин Брониковски е единственият полски оперен певец, поканен от Хосе Карерас за участие в организирания от него благотворителен концерт по случай 50-та годишнина на УНИЦЕФ (1996).
Музикантът се изявява на най-известните световни оперни сцени, в т.ч. Deutsche Oper в Берлин, Баварската държавна опера в Мюнхен, Франкфуртската опера, Държавната опера в Хамбург, Württembergische Staatstheater в Щутгарт, New Israeli Opera в Тел Авив, Teatro Gayarre в Памплона, Teatro Victoria Eugenia в Сан Себастиан, Palacio Euskalduna в Билбао, Auditorio Nacional в Мадрид, Teatro Cervantes в Малага, Teatro Campoamor в Овиедо, Teatro Giuseppe Verdi в Триест, La Fenice във Венеция, Nico Opera House в Капщад, Opéra du Rhin в Страсбург, Opéra de Nice, Националната опера в Атина, Semperoper в Дрезден, операта в Лайпциг, Болшой театър в Москва, Държавната опера на Южна Австралия, Новозеландската опера, Teatro Colon в Буенос Айрес, Тeatro Amazonas в Манаос (Бразилия), Scottish Opera, Opera North, Szanghaj Opera, Opera Hong Kong; във фестивалите в Брегенц, Макао, Сан Себастиан, Мартина Франка, Шлезвиг-Холщайн, Талин, Уинслоу, Берген, Варна и Масада.
През 2000 г. той е първият полски баритон, дебютирал на сцената на Кралската опера Ковънт Гардън, a през 2004 г. за първи път излиза на сцената на Ла Скала в Милано.
В Полша е пял на сцените на Националната опера – Театър Велки във Варшава, оперите в Краков, Бидгошч, Шчечин, Театър Велки в Познан, както и в Национaлната филхармония във Варшава, и филхармониите в Познан, Бялисток, на фестивала „Wratislavia Cantans“ и в студиото на Полското радио във Варшава.
В досегашната си кариера е изпълнил над 30 роли в операта, в т.ч.: Вертер, Вълшебната флейта, Севилският бръснар, Пепеляшка, Фауст, Ромео и Жулиета, Мадам Бътерфлай, Линда от Шамони, Манон Леско, Дон Карлос, Травиата, Бал с маски, Кармен, Бохеми, Сватбата на Фигаро, Палячи, Селска чест, Лучия ди Ламермур, Пуритани, Беатриче ди Тенда, Хугеноти, Якобинец, Евгений Онегин, Дон Паскуале, Дон Жуан, Любовен еликсир, Крал Рогер и др. Участва в рецитали и ораторийни концерти.
Maрчин Брониковски има записи за Българското радио, Втора програма на Полското радио, Баварското радио в Мюнхен, Испанското радио, Финландското радио, също така участия в редица национални и чужди телевизионни предавания (в т.ч. Белгия, Финландия, Франция, Гърция, Испания, Израел, Корея, Китай, Норвегия и ЮАР). Той е лауреат на много награди от престижни международни вокални конкурси.
(край на цитата)
Сега цитирам някои материали за една от най-изявените възпитанички на проф. Руско Русков – сопранът Габриела Георгиева. Радвам се, че от 2 години тя е моя ФБ-приятелка, с която си разменяме информации на различни музикални теми.
Габриела Георгиева е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена в България. Тя е родена на 8 юни 1971 г. в град Видин. През 1998 г. завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София в класа на проф. РУСКОРУСКОВ. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура “Борис Христов” в Рим. Изключителното си вокално майсторство шлифова при две от звездите на българската опера – тенорът Калуди Калудов и световната прима Гена Димитрова.
Своя професионален дебют Габриела Георгиева прави през 2002 г. във Варненската опера с ролята на Леонора в “Трубадур “ от Джузепе Верди. Веднага следва и появата й и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от “Бал с маски”. Получава покани за още две партии на същата сцена – Леонора от “Трубадур” и Мадалена от “Андре Шение”. През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски. Пее в Болшой театър на Гала концерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на “Европалия”. Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди.
През 2004 година има поредица от успешни спектакли на “Бал с маски” във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления на “Трубадур” в Германия и две концертни изпълнения на “Аида” в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии – на Тоска, на Дидона от “Дидона и Еней” и на Абигайл в “Набуко” от Верди. Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров. Дебютира като Джоконда в едноименната опера от Понкиели на сцената на Оперния театър в Риека, Хърватия.
През 2006 г. след премиерата на операта “Съдба за двама” от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на Оперния театър в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на “Набуко”, “Трубадур” и “Бал с маски” от Верди и “Сестра Анджелика” от Пучини.
През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигайл в “Набуко” и Елизабет Валоа в “Дон Карлос”. През 2009 г. дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии – на Абигайл в “Набуко”, получава ангажименти и в Оперния театър в Берн, Швайцария за поредица от спектакли на “Бал с маски”. Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия – на Турандот в едноименната опера от Пучини, на сцената на Софийската опера.
През следващата 2010 г. отново е в Берн за премиерата на новата продукция там на “Тоска” от Пучини. През 2011 г. българският сопран среща един от колосите на италианската опера – диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия в “Бал с маски” на сцената на Държавната опера в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигайл от “Набуко”. През същата година е и дебютът й в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида. През 2012 г. прави дебюта си като Манон в “Манон Леско” от Пучини на сцената на Оперния театър в Риека, Хърватия.
През 2013 г. е дебютът на Габриела Георгиева на сцената на Виенската държавна опера. Тя пее Амелия от “Бал с маски” в спектакъл, в който й партнира световноизвестният тенор Роберто Аланя.
Цитирам състава при тази нейна изява на 3 февруари 2013 г.:
Besetzung | 03.02.2013
| Dirigent | Philippe Auguin |
|---|---|
| Inszenierung | Gianfranco de Bosio |
| Bühnenbild | Emanuele Luzzati |
| Kostüme | Santuzza Calì |
| Choreinstudierung | Thomas Lang |
| Gustaf III. | Roberto Alagna |
| René Ankarström | Gabriele Viviani |
| Amelia | Gabriela Georgieva |
| Ulrica | Monika Bohinec |
| Oscar | Ileana Tonca |
| Samuel/Graf Horn/Hastings | Alexandru Moisiuc |
| Tom/Graf Warting/Berkley | Il Hong |
| Christian | Tae-Joong Yang |
| Ein Richter/Ein Oberrichter | Peter Jelosits |
(край на цитата)
През 2014 година Габриела Георгиева е в Метрополитън Ню Йорк за продукцията на “Макбет” от Верди, в която е кавър на Анна Нетребко. Година по-късно се връща там и като кавър в “Аида”. През 2015 година добавя в репертоара си партията на Одабела в “Атила” от Верди.
Прави и записи за Българското национално радио с диригента Григор Паликаров. Две години по-късно за първи път пее на сцената на Театър “Белас Артес” в Мексико сити като гост-звезда в продукцията на операта “Турандот” от Пучини.
През последните три сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера – в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016 г.), в „Силата на съдбата“ (2017 г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018 г.) в режисьорския прочит на акад. Пламен Карталов. Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната й вокална техника, но и заради изключителното й умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът й да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство.
Певицата е лауреат в редица конкурси и фестивали, сред които: Втора награда от международния конкурс “Христо Бръмбаров” (2002 г.), Първа награда от националния конкурс “Катя Попова” (2003 г.), Втора награда от международния конкурс “Борис Христов” (2004 г.).
(край на цитата)
И накрая в днешната статия – информация за друга възпитаничка на проф. Руско Русков – мецосопрана Даниела Дякова.
Даниела Дякова е българска оперна певица – мецосопрано, родена в Сливен. През 2004 г. е назначена за директор на симфоничния оркестър в Сливен.
Завършва оперно пеене в Музикалната академия “Панчо Владигеров” в София като ученичка на педагозите проф. РУСКО РУСКОВ, доц. Христина Ангелакова и доц. Констанца Вачкова.
През 1998 г. участва в майсторски клас на Лука Гора в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия. През 1998 г. специализира оперно пеене при Серджио Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия, а през 2000 г. участва в майсторски клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол.
Даниела Дякова има няколко награди от певчески конкурси, сред които първа награда от международния оперен конкурс “Надежди, таланти, майстори” в гр. Добрич, първа награда от оперния конкурс “Млади оперни певци” в гр. София, втора награда на международния оперен конкурс “Георги Златев-Черкин” в гр. София и първа награда от оперния конкурс “Цветана Дякович” в гр. София.
В репертоара на певицата са ролите на Адалжидза от “Норма”, Амнерис от “Аида”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички”, Сузуки от “Мадам Бътерфлай”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Сантуца от „Селска чест” и др.
Работила е под ръководството на известни български и чужди диригенти – Найден Тодоров, Диан Чобанов, Григор Паликаров, Инуе от Япония, Джорджо Крочи от Италия и много други, както и с много именити режисьори, утвърдени на българска и международна сцена.
Първата й роля като част от състава на Държавна опера Варна от февруари 2017 г. е Прециозила в „Силата на съдбата” от Джузепе Верди. Талантливата певица е предпочитан гост на българските оперни театри.
Гостувала е на различни престижни сцени в Европа и САЩ, в Япония е аплодирана в ролята на Амнерис. Музикалната критика и публиката единодушно определят Даниела Дякова като един от най-добрите съвременни български мецосопранови гласове.
Солист е на Държавна опера Стара Загора и участва успешно в репертоарния план на Пловдивски, Варненски и Бургаски оперни театри.
Даниела Дякова притежава
богат певчески репертоар включващ
както оперни заглавия и
мюзикъл, така и кантатно-ораториални
произведения.
Р Е П Е Р Т О А Р:
Керубино – „Сватбата на Фигаро” –
Моцарт
Марчелина – „Сватбата на
Фигаро” – Моцарт
Дорабела – „Така
правят всички” – Моцарт
Трета Дама
– „Вълшебната флейта” – Моцарт
Розина
– „Севилският бръснар” – Росини
Адалджиза
– „Норма” – Белини
Ромео – „Капулети
и Монтеки” – Белини
Леонора –
„Фаворитката” – Доницети
Шарлота
– „Вертер” – Масне
Кармен – „Кармен”
– Бизе
Фенена – „Набуко” –
Верди
Принцеса Еболи – „Дон Карлос”
– Верди
Амнерис – „Аида” –
Верди
Мадалена – „Риголето” –
Верди
Флора – „Травиата” –
Верди
Сузуки – „Мадам Бътерфлай”
– Пучини
Ла Фругола – „Мантията”
– Пучини
Йокаста – „Едип цар” –
Стравински
Девета симфония – Бетховен
Миса
Солемнис – Бетховен
Реквием – Моцарт
Реквием – Доницети
Коронационна
меса – Моцарт
(край на цитата)
Цитирам статия за Даниела Дякова във връзка с нейно оперно участие през декември 2019 г.:
Портал „Черноморие.бг“
10.12.2019 г.
Даниела Дякова като Кармен на бургаска сцена
Даниела Дякова изпълнява ролята на Кармен в едноименното музикално произведение, която ще бъде представена на 11-ти декември от 19.00 часа в Държавна опера – Бургас.
Операта “Кармен” се е превърнала в емблематична – не само заради красивата музика на Жорж Бизе, характерна с изящна мелодична линия, и музикалните мотиви, които са придобили самостоятелна популярност, а и заради историята, която продължава да вълнува и да предизвиква разнопосочни чувства.
В ролята на знаменитата страстна циганка Кармен, която е обект на силни и неконтролируеми чувства, безумна ревност, водеща до фатална развръзка, ще бъде ексклузивното мецосопрано Даниела Дякова. На сцената ще й партнира тенорът Даниел Дамянов, който ще влезе в ролята на Дон Хосе – разкъсван от вътрешни противоречия. Баритонът Валери Турманов ще бъде матадорът Ескамилио, който грабва сърцето на Кармен и предизвиква неуправляемата ревност на Дон Хосе, довела до трагичен край. Сопранът Нона Кръстникова ще се превъплъти в образа на Микаела, басът Делян Славов ще бъде Цунига, баритонът Бранимир Недков – Данкайро, тенорът Яни Николов ще влезе в ролята на Ремендадо, басът Костадин Мечков – Моралес, като Фраскита на сцената ще се представи сопраното Стефка Христозова, Лина Пеева ще бъде Мерцедес.
Режисьор на постановката е Дарина Главанакова-Бакърджиева, художник – Мария Трендафилова, диригент на хора – Невена Михайлова, диригент на детския хор “Милка Стоева”, който също участва в мащабния спектакъл, е Светла Стоева, хореографията е на Недко Георгиев, концертмайстор – Йордан Ковачев, помощник-режисьор – Лина Пеева.
В сряда вечерта зад диригентския пулт ще застане маестро Иван Кожухаров. В спектакъла ще вземат участие оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Бургас.
(край на цитата)
Това беше всичко в днешната ми статия за проф. Руско Русков.
Нека днес на 22 февруари 2020 г. почетем 86 години от рождението му на 19 февруари 1934 г., а така също и 5 години от смъртта му на 10 януари 2015 г. Той е направил толкова много за развитието на българското вокално изкуство!
Мир на праха му!
……