Днес е годишнина от рождението на легендарния мецосопран от Италия Джулиета Симионато
Драги приятели на оперната музика, днес на 12 май 2020 г. се навършват кръглите 110 години от рождението на една от най-прочутите и заслужили певици през миналото столетие – италианският мецосопран и алт от най-висока класа Джулиета Симионато (1910-2010), която с другата нейна сънародничка от същия жанр Фиоренца Косото са оставили светли дири в историята на вокалното изкуство през последните 80 години.
Много от моите читатели сигурно си спомнят, че преди 3 седмици – на 22 април писах голяма статия за Фиоренца Косото, която навърши 85 години – родена е на този ден през 1935 г. Там споменах нещо и за нейната велика предшественица Джулиета Симионато – една генерация преди нея, и обърнах внимание на това, че двете италианки са мащаб за отлични постижения и пример за следващите певици в този жанр.
За Джулиета Симионато (Giulietta Simionato) досега не съм писал статия, макар че отдавна тя заслужава тази чест, по простата причина, че е родена на дата, на която аз от много години не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“. Нейното име обаче ми е добре познато още от България до 1974 г., когато дойдох тук в Германия. Тогава тя е била в периода на най-големия си възход – главно след края на Втората световна война и по-късно, а медиите в България – радио, телевизия и специализирани печатни такива са ни давали доста информации за изявите й – както в Италия, така и извън нея. Тя е имала изяви и музикални записи и с български певци, като Борис Христов, Николай Гяуров и Димитър Узунов, така че който се е интересувал тогава по-задълбочено, е имал възможност да се информира. Не трябва да забраяваме, че в периода когато Мария Калас беше несъмнено най-известният сопран от световна класа, точно тогава пък Джулиета Симионато беше такава в жанра на мецосопрани и алти. Освен това тя остана в музикалната история и с това, че живя почти 100 години – помина се през май 2010 г. само 1 седмица преди да навърши заветните 100 години.
Преди да премина към конкретни данни за биография и творечски път на Джулиета Симионато, искам да припомня по какъв повод съм писал за нея в статията ми от 22 април 2020 г. за Фиоренца Косото. Цитирам съответните абзаци от тази статия:
„ (…) През зимата на 1961 г. Фиоренца Косото има големи успехи, когато разменяйки се с Джулиета Симионато (Giulietta Simionato) – друга великолепна певица в тази епоха, участва в ролята на Леонора в операта „Фаворитката“ от Доницети.
Нека тук добавя, че в този период и по-късно Фиоренца Косото и Джулиета Симионато са най-изтъкнатите италиански мецосопрани в световен мащаб. Докато за Фиоренца Косото все още няма Уикипедия-страница на български език (за нея има такива страници на 15 eзика), за Джулиета Симионато има малка Уикипедия-страница на български език. Цитирам я по-долу:
„Джулиета Симионато (на италиански: Giulietta Simionato) е италианска оперна певица, мецосопран, смятана за една от най-значимите изпълнителки в средата на 20 век. Тя е родена на 12 май 1910 година във Форли и дебютира на оперна сцена през 1928 година. Кариерата ѝ продължава до нейното оттегляне от активна дейност през 1966 година. Умира на 5 май 2010 година в Рим“.
(край на цитата от Уикипедия-страницата на български език)
Забелязахте ли драги читатели, Джулиета Симионато се е поминала 1 седмица преди да навърши кръглите 100 години – и то преди 10 години. Както се вижда, родена е на 12 май 1910 г., значи след 3 седмици ще има кръгъл рожден юбилей – 110 години. По този случай аз ще напиша (дай Боже!) статия за нея. До сега не съм писал никога за тази изключителна певица, живяла почти 100 години.
Като пиша тия думи си спомням нещо много важно: известно е, че българският мецосопран със световна кариера Веселина Кацарова казва много хубави думи за Джулиета Симионато в биографичната си книга от 2012 г. със заглавие „Пея с тяло и душа“ (превод от немски език – издателство „Жанет 45“). Цитирам нейни думи на стр. 22:
„ (…) Реса Колева (Б.К.: моя бележка – вокалният педагог на Веселина Кацарова) не спираше да ни предупреждава да разтворим гласовете си във височина, да не ги стесняваме; така постъпваше и Джулиета Симионато. Възхищавах се и на колоратурите й, на гъвкавостта на гласа й. Да си жив означава да се движиш, а това важи и за пеенето! Щом чух записа на Симионато, инстинктивно усетих, че това е моят музикален свят, че искам да пея нейния репертоар и да тренирам гласа си за него. Имах щастието да получа подкрепата на учителката си, заедно с която разработихме колоратурната техника. По онова време въобще не ми е хрумвало, че тези партии ще ми отворят пътя към Запада (…).
И още нещо на страници 175-176:
„ (…) От рейсовете си в чужбина бащата на Веселина Кацарова носи неща, които по онова време липсват в България, например плочи на големи западни певци. За студентката по пеене повратна точка се оказва сдобиването със запис на арии, изпълнени от Джулиета Симионато. Веселина незабавно долавя, че италианката пее съвсем различно от българските мецосопрани, които тя познава – Симионато пее по-светло и стегнато. И момичето започва да анализира тази техника (…) “.
(край ни цитатите от статията за Фиоренца Косото на 22 април 2020 г.)
Мисля, че горните цитати от книгата на Веселина Кацарова до известна степен обясняват нейните огромни успехи на големите оперни сцени и фестивали на Запад – в Цюрих, Виена, Берлин, Мюнхен, Париж, Лондон, Залцбург, Милано, Барселона, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско и редица други. Именно тази техника, придобита от слушане изпълненията на такава певица като Джулиета Симионато са допринесли тя да се наложи при голямата конкуренция на Запад. Разбира се, това е само един аспект за този голям успех на Кацарова – зад него стоят още десетки други фактори. Няма да се спирам на тях, това е въпрос на друга статия. Важно е, че певица от ранга на Веселина Кацарова още много рано в развитието си е забелязала огромната роля, която Джулиета Симионато ще играе за нейното артистично и вокално развитие …
Сега ще изложа основните информации за Джулиета Симионато, взети от различни източници на немски, английски, италиански, полски и руски езици, като накрая – както винаги – ще приложа списък на всичките й оперни роли, също и такъв на дискографияга й. Разпологам и с десетки нейни снимки, също и с прочути колеги, които ще покажа след статията.
Джулиета Симионато (итал. Giulietta Simionato) е италианска оперна певица (мецосопран и алт), родена на 12 май 1910 г. във Форли, регион Емилия-Романя, починала на 5 май 2010 г. в Рим – една седмица преди да навърши 100 години. Тя прекарва голяма част от детството си на остров Сардиния. Баща й е от Венеция, а майка й – от Сардиния.
Още от ранна възраст се проявяват нейните музикални способности. Първите си музикални занятия получава от Еторе Локатело (Ettore Locatello) в Ровиго (град в региона Венето, недалеч от Падуа). Той е ръководител на градския театър. По-късно получава фундирано вокално обучение при Гвидо Палумбо (Guido Palumbo) в Милано.
През 1927 г. Джулиета Симионато застава за първи път на сцена – в градския театър в Ровиго, при изява в операта „Nina non fare la stupida“ от Giorgio Giacchetti – една напълно забравена днес опера. Първият й полупрофесионален оперен дебют е през 1928 г. в една местна оперна компания, където играе в ролята на Лола от „Селска чест“ на Маскани.
През 1935 г. тя спечелва награда при един „Белканто“-музикален конкурс във Флоренция. Именно през 1935 г. е нейния официален оперен дебют, също във Флоренция, в рамките на „Maggio Musicale Fiorentino“, при световната премиера на операта „L’Oro“ („Златото“) от Илдебрандо Пицети.
През 1936 г. Джулиета Симионато е приета в Миланската Скала като начинаеща артистка и през същата година дебютира там в ролята на Цветарката в операта „Парсифал“ от Рихард Вагнер. През 1937 г. играе при световната премиера на операта „La morte di Frine“ от Лодовико Рока (Lodovico Rocca). През следващите няколко години тя играе в Миланската Скала само в малки роли. Големи роли не получава още, но тя подготвя такива. В тия години Симионато получава такива роли, но е предвидена по принцип само за дубльорка (doppia). Все пак й се удава при наложило се в последния момент заместване да пее и големи роли: La Cieca в „Джоконда“, Сузуки в „Мадам Бърерфлай“, Мадалена в „Риголето“, Meg Page във „Фалстаф“, Хензел в „Хензел и Гретел“ (1942 г.) и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ (1944 г.)
След края на Втората световна война фактически започва нейната действителна кариера в Миланската Скала. През 1947 г. играе главната роля в „Миньон“ от Амброаз Тома и Дорабела в „Така правят всички“. През 1948 г. следва ролята на Рубрия в „Нерон“ от Ариго Бойто под диригентството на Артуро Тосканини. През 1950 г. играе Шарлота във „Вертер“ от Жюл Масне на страната на Тито Скипа.
Други важни нейни роли в Миланската Скала са: Анжелина в „Пепепяшка“ (1954), Изабела в „Италианката в Алжир“ (1955), Сантуца в „Селска чест“ (май 1955), Джейн Сиймур в „Анна Болейн“ – на страната на Мария Калас (април 1957), същата роля на страната на Лейла Генчер (Leyla Gencer) – през април 1958 г., Дидона в „Троянците“ от Берлиоз (1960) и Валентина в „Хугеноти“ от Майербер (1962).
Джулиета Симионато има редица изяви на „Арена ди Верона“. През 1948 г. тя играе там Розина в „Севилският бръснар“, през 1954/1955, и още през 1963 Амнерис в „Аида“. През 1957/1958 следват участия като Адалджиза в „Норма“ от Белини с Франко Корели като Полионе и Анита Черкуети (Anita Cerquetti) в главната роля. През 1960 г. тя има там изяви в ролята на Сантуца, през 1965 г. играе главната роля в „Кармен“ от Бизе.
Джулиета Симионато гастролира редовно и на Музикалния фестивал в Залцбург. Там тя има следните участия: Мисис Квикли във „Фалстаф“ (1957), Еболи в „Дон Карлос“ (1958), Орфей в „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук (1959), Азучена в „Трубадур“ (1962/1963). Освен това участва там през 1962 г. в „Реквием“ от Верди при изпълнение на Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян, заедно със солистите Леонтин Прайз, Джузепе Дзампиери и Николай Гяуров. В същата творба от Верди има редица изяви и с други солисти на други сцени.
Джулиета Симионато има редица изяви от 1957 г. до 1965 г. на сцената на Виенската държавна опера в 11 различни партии в повече от 130 спектакъла. Цитирам по-подробна информация за тия изяви (това правя при всички артисти, за които пиша статии, имащи изяви на тази авторитетна сцена):
Vorstellungen mit Giulietta Simionato:
Amneris | 32 Vorstellungen | 15.05.1957–25.06.1964
Carmen | 3 Vorstellungen | 08.01.1960–15.01.1960
Santuzza | 14 Vorstellungen | 01.05.1959–30.09.1965
Eboli | 21 Vorstellungen | 19.09.1958–15.06.1965
Mrs. Quickly | 8 Vorstellungen | 15.09.1957–17.09.1958
Azucena | 3 Vorstellungen | 07.06.1964–06.10.1964
Preziosilla | 14 Vorstellungen | 23.09.1960–23.10.1965
Cherubino | 14 Vorstellungen | 11.12.1959–16.05.1964
ORPHEUS UND EURYDIKE / ORFEO ED EURIDICE
Orpheus | 3 Vorstellungen | 15.12.1959–02.01.1960
Maddalena | 7 Vorstellungen | 03.02.1962–10.10.1965
Ulrica | 15 Vorstellungen | 23.09.1958–27.10.1965
(край на цитата)
Няма да цитирам състави в конкретни нейни изяви, но искам да обърна внимание, че при някои от тези спектакли Джулиета Симионато е имала за партньори и български артисти. Така например в операта „Аида“ при някои спектакли Радамес е Димитър Узунов. Цитирам състава при изявата на 29 април 1959 г.:
Аида:
BESETZUNG | 29.04.1959
| DIRIGENT | Lovro von Matačić |
|---|---|
| INSZENIERUNG | Adolf Rott |
| BÜHNENBILDER UND KOSTÜME | Robert Kautsky |
| CHOREOGRAPHIE | Erika Hanka |
| EINSTUDIERUNG DER CHÖRE | Richard Rossmayer |
| Aida | Leontyne Price |
| Der König | Ludwig Welter |
| Amneris | Giulietta Simionato |
| Radames | Dimiter Usunow |
| Ramfis | Walter Kreppel |
| Amonasro | Aldo Protti |
| Ein Bote | Erich Majkut |
| Priesterin | Anny Felbermayer |
(край на цитата)
Само какви солисти – Леонтин Прайз е Аида, Амонасро е Алдо Проти. Другите главни солисти са тя и Узунов.
Продължавам с изяви на Джулиета Симионато на други оперни сцени. През 1959 г. тя има дебют в ролята на Азучена в новата продукция на „Трубадур“ в МЕТ Ню Йорк – на 26 октомври, дирижира Фаусто Клева. Посочвам състава при този дебют (имам нейна снимка в тази роля в МЕТ, която ще покажа след статията):
Metropolitan Opera House
October 26, 1959
Opening Night {75}
New production
IL TROVATORE {302}
Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano
Manrico……………..Carlo Bergonzi
Leonora……………..Antonietta Stella
Count Di Luna………..Leonard Warren
Azucena……………..Giulietta Simionato [Debut]
Ferrando…………….William Wilderman
Ines………………..Helen Vanni
Ruiz………………..Charles Anthony
Messenger……………Robert Nagy
Gypsy……………….Roald Reitan [Debut]
Conductor……………Fausto Cleva
(край на цитата)
Само какви солисти – Карло Бергонци, Антониета Стела, Ленърт Уорън и Симионато!
Разполагам и с кратка рецензия за спектакъла (на ангийски езки), чиято част, в която става въпрос за Джулиета Симионато, цитирам по-долу:
„ (…) The production was, as a whole, reasonably satisfying, and, in one respect, brilliant. Such real brilliance as it had was due to the singing of Giulietta Simionato, an Italian mezzo-soprano (the designation is scarcely adequate, for she combines a rich contralto range with the agility and scope of a dramatic soprano) who was new to the company and who sang the role of Azucena with a degree of authority, power, and musical taste that I have not heard approached in this part since the days of the great Bruna Castagna. Miss Simionato – a small, round-faced woman with an intense stage personality that matches her extraordinary vocal gifts – presented Azucena not as the dishevelled hag standardized by tradition but as a vital, individualized character, whose seething search for vengeance is tempered by human and feminine traits. And her vocal contribution was so flawless, so easy in production, and so mature in its skill as to make her role the center around which the evening revolved, creating frequently that element of electric excitement that is found only in the presence of the most formidable artists (…)
(край на цитата)
Понеже и при изяви на сцената на МЕТ давам повече подробности, ето какво може да се каже за Джулиета Симионато: тя има общо 28 изяви в МЕТ в 5 различни роли – Азучена (6), Амнерис (12), Сантуца (5), Розина (2) и Далила (3). Ето и списъка с конкретни данни за отделните изяви:
| [Met Performance] CID:183000 New production Il Trovatore {302} Metropolitan Opera House; 10/26/1959 Opening Night {75} Rudolf Bing, General Manager Debuts: Giulietta Simionato, Roald Reitan Review |
| [Met Performance] CID:183040 Cavalleria Rusticana {409} Pagliacci {448} Metropolitan Opera House; 10/31/1959 Debut: Nino Verchi Review |
| [Met Performance] CID:183070 Il Trovatore {303} Metropolitan Opera House; 11/3/1959 |
| [Met Performance] CID:183090 Cavalleria Rusticana {410} Pagliacci {449} Metropolitan Opera House; 11/5/1959 |
| [Met Performance] CID:183140 Il Trovatore {304} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 11/10/1959 |
| [Met Performance] CID:183190 Il Trovatore {305} Metropolitan Opera House; 11/14/1959 |
| [Met Performance] CID:183200 Cavalleria Rusticana {411} Pagliacci {450} Metropolitan Opera House; 11/16/1959 Review |
| [Met Performance] CID:183240 Il Trovatore {306} Metropolitan Opera House; 11/20/1959 |
| [Met Performance] CID:184170 Aida {636} Metropolitan Opera House; 02/18/1960 Review |
| [Met Performance] CID:184230 Cavalleria Rusticana {418} Pagliacci {457} Metropolitan Opera House; 02/24/1960 |
| [Met Performance] CID:184260 Il Trovatore {309} Metropolitan Opera House; 02/27/1960 Broadcast |
| [Met Performance] CID:184310 Aida {637} Metropolitan Opera House; 03/3/1960 Debut: Pavel Lisitsian Review |
| [Met Performance] CID:186120 Aida {639} Metropolitan Opera House; 11/5/1960 Review |
| [Met Performance] CID:186160 Aida {640} Metropolitan Opera House; 11/9/1960 Review |
| [Met Performance] CID:186260 Aida {641} Metropolitan Opera House; 11/19/1960 |
| [Met Performance] CID:186330 Aida {642} Metropolitan Opera House; 11/26/1960 |
| [Met Performance] CID:192290 Cavalleria Rusticana {422} Pagliacci {461} Metropolitan Opera House; 11/13/1962 |
| [Met Performance] CID:192360 Aida {674} Metropolitan Opera House; 11/20/1962 Debut: Vladimir Ruzdak |
| [Met Performance] CID:192420 Il Barbiere di Siviglia {286} Metropolitan Opera House; 11/25/1962 |
| [Met Performance] CID:192450 Il Barbiere di Siviglia {287} Metropolitan Opera House; 11/28/1962 |
| [Met Performance] CID:192480 Aida {676} Metropolitan Opera House; 12/1/1962 |
| [Met Performance] CID:202040 Aida {717} War Memorial Auditorium, Boston, Massachusetts; 04/23/1965 |
| [Met Performance] CID:202090 Samson et Dalila {120} Cleveland Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 04/27/1965 |
| [Met Performance] CID:202130 Aida {718} Cleveland Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 05/1/1965 |
| [Met Performance] CID:202170 Samson et Dalila {121} Fox Theatre, Atlanta, Georgia; 05/4/1965 |
| [Met Performance] CID:202340 Aida {719} Northrup Memorial Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/20/1965 |
| [Met Performance] CID:202400 Aida {720} Masonic Temple Auditorium, Detroit, Michigan; 05/25/1965 |
| [Met Performance] CID:202430 Samson et Dalila {122} Masonic Temple Auditorium, Detroit, Michigan; 05/28/1965 |
(край на цитата)
Последната изява на Джулиета Симионато в МЕТ е на 28 май 1965 г. в ролята на Далила в „Самсон и Далила“. Цитирам състава:
Detroit, Michigan
May 28, 1965
SAMSON ET DALILA {122}
Samson………………Jon Vickers
Dalila………………Giulietta Simionato [Last performance]
High Priest………….Norman Mittelmann
Abimélech……………Justino Díaz
Old Hebrew…………..John Macurdy
Philistine…………..Gabor Carelli
Philistine…………..Robert Goodloe
Messenger……………Robert Nagy
Dance……………….Edith Jerell
Dance……………….Hans Meister
Conductor……………Fausto Cleva
(край на цитата)
Продължавам с изявите на Джулиета Симионато на други оперни сцени: през 1953 и 1964 г. тя играе в ролите на Адалджиза, Амнерис и Азучена при изяви в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, през други години в „Grand Opéra“ в Париж, в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, в Баварската държавна опера в Мюнхен и в Държавната опера в Берлин. Също така и в оперните театри в Брюксел, Чикаго (1954-1961), Сан Франциско (1953), Мексико Сити и Рио де Жанейро (1952), Токио.
Взема участие на Музикалните фестивали в Глайндбърн във Великобритания и Единбург (1947 като Керубино) и при „Holland Festival“.
През 1966 г. Джулиета Симионато се разделя твърде неочаквано с оперната сцена едва на 56-годишна възраст, и то в „Piccola Scala“ в Милано в сравнително малката и то нетипична за гласа й роля на Сервилия в операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт.
След тази раздяла с оперната сцена тя продължава дейност като вокален педагог и член на жури при някои вокални конкурси. Към нейни ученици принадлежат такива артисти като Шарли Вирет (Shirley Verrett), която учи колоратурна техника при нея, Хелга Мюлер-Молинари (Helga Müller-Molinari), Любомир Виденов и Паата Бурчуладзе.
На това място ще направя едно отклонение за Любомир Виденов. Аз знам неговото име, той е известен български баритон с голяма кариера, но не съм знаел, че е учил при Джулиета Симионато. По тази причина кликнах на името му в Уикипедия-страницата на Симионато на немски език, където открих неговото име като неин ученик, и останах впечатлен от това, че за него има също малка Уикипедия-страница на този език, която цитирам по-долу – нека разберем с какво е предизвикал интерес в чужбина. Наново парадокс – има такава страница на немски, а на родния му български език – не:
Ljubomir Widenow (auch Lubomir Videnov geschrieben, bulgarisch Любомир Виденов; * 29. August 1951 in Sofia) ist ein bulgarischer Bariton. Der Dirigent Boian Videnoff ist sein Sohn.
Er absolvierte ein Studium an der Musikhochschule Sofia bei Blagowesta Karnobatlowa. Anschließend studierte er Gesang bei Tito Gobbi in Rom sowie bei Giulietta Simionato, Luciano Silvestri, Edoardo Müller, Maestri Mantovani, Rosa und Beltrami an der Scuola di perfezionamento per Artisti Lirici in Mailand am Teatro alla Scala. Zehn Jahre war er als Erster Bariton an der Nationaloper Sofia engagiert, und übernahm Hauptrollen.
Widenow wirkte u. a. als Partner von Giuseppe Di Stefano, José Carreras, Leonie Rysanek, Ghena Dimitrowa, Nikolaj Gjaurow, Paata Burchuladze am Teatro alla Scala di Milano, Teatro la Fenice di Venezia, Teatro Massimo di Palermo sowie Theatern in Alessandria, Cremona, Messina, Mantova.
Er ist Preisträger internationaler Wettbewerbe:
Maria Callas (Athen 1980)
Viotti (Vercelli, 1981)
8. Internationaler Wettbewerb für junge Opernsänger (Sofia, 1984)
Einspielungen:
Ezio – Attila – Verdi, (CD) Delta Music
Figaro – Il Barbiere di Siviglia – Rossini, VHS live „Pro Opera“ Montevideo
Andrei Bolkonski – Krieg und Frieden – Prokofjew, (CD) Fidelio
Misgir – Snegurotschka – Rimski-Korsakow, (CD) Capriccio
Shelkalov – Boris Godunow – Mussorgski, (CD) Sony
(край на цитата)
И още бележки за Джулиета Симионато след завършване на активната й вокална кариера:
През 1984 г. тя взема участие в документалния филм „Il Bacio di Tosca“ и споделя пред камерата още един път хода на кариерата си. При това тя гледа без носталгия и фалшива сантименталност върху изживяния сченичен живот. През 1999 г. следва още един документален филм – „Opera Fanatic“ с автор Jan Schmidt-Garre, в който Симионато присъства заедно с други известни оперни артисти от Италия през 20-и век, поканени за интервюта. В една документация на „RAI“ от 2007 г. Джулиета Симионато споделя спомени за операта „Анна Болейн“ през 1957 г. и срещите й с Мария Калас.
По отношение на нейния личен живот са известни следните факти: тя е била 3 пъти омъжена. Първият й съпруг е цигулар в Миланската Скала. През 1965 г. се омъжва за известния италиански лекар Чезаре Фруджони (Cesare Frugoni). След неговата смърт през 1996 г. се омъжва отново – този път за един дългогодишен приятел и отличен неин познат. През 50-те години тя е имала дълга интимна връзка с италианския баритон Марио Петри (Mario Petri).
Дълги години Джулиета Симионато живее в Милано, където и след приключване на вокалната си дейност взема дейно участие в музикалния живот на града. В последно време тя живее в Рим, при сравнително добро здравословно състояние и активна мисловна дейност. Само една седмица преди да навърши 100 години, тя умира в Рим на 5 май 2010 г.
По отношение на гласа и вокалните й способности музикалната критика я определя като певица с тъмен тембър, феноменална техника и широк звуков диапазон. Тези качества й позволяват да пее както драматични мецосопранови партии в опери от Верди, така също и трудни за интерпретиране роли за колоратурен алт в опери от Росини. Именно с тези си качества Джулиета Симионато е класифицирана с право като истинска приемателка на певицата Кончита Супервиа (Conchita Supervía).
Малка информация за Кончита Супервиа (1895-1936) – великолепен испански мецосопран с голяма международна кариера, притежаваща прекрасен глас и изящна техника. Жалко, едва на 41 години Кончита Супервиа умира в Лондон при раждане в една болница на детето си – момиченце, при което умира и детето. През 1918 г. е имала син от извънбрачна връзка, през 1931 г. се омъжва в Лондон за виден британски бизнесман (детето е от него), след като през 1930 г. има оперни изяви в британската столица.
(край на информацията)
Някои музикални специалисти дават мнение, че средния регистър на Джулиета Симионато е сравнително по-слаб отколкото в другите теситури. По тази причина критици й дават често прозвището „Певица с два гласа“: с единият може частично почти като сопран да постига големи височини, а с другият – особено ниски тонове в този регистър.
При всички случаи сигурното владеене на италианската вокална техника позволява на Джулиета Симионато особено силна интензивност при тълкуване на ролите, без същата да се отразява за сметка на звуковата линия.
Симионато е работила с най-големите режисьори и диригенти на своето време и има изяви на най-добрите оперни сцени в света. Певицата има приятелски отношения с Мария Калас и Рената Тебалди – признати кралици на операта между сопраните, радва се на общо съчувствие сред колеги и зрители, проявява при нужда чувство за хумор, емоционална топлина и пълен професионализъм. Това всичко проличава и от голямата й дискография, за която ще стане дума малко по-късно.
В края на тия общи описания може да се отбележи, че мецосопраните Фиоренца Косото и Джулиета Симионато са две от най-изтъкнатите певици в епохите, в които са имали дейността си. Аз на 22 април т.г. писах статия за Фиоренца Косото във връзка с навършване на 85 години и там споменах неща и за Джулиета Симионато.
На това място бих добавил и една трета превъзходна певица от епохата на Джулиета Симионато – американката с корени в Норвегия Ризьо Стивънс (Risë Stevens), която също е живяла почти 100 години, само че е родена 3 години по-късно – през 1913 г. Цитирам кратка информация на английски език:
Risë Stevens (/ˈriːsə/; June 11, 1913 – March 20, 2013) was an American operatic mezzo-soprano. Beginning in 1938, she sang for the Metropolitan Opera in New York City for more than two decades during the 1940s and 1950s. She was most noted for her portrayals of the central character in Carmen by Georges Bizet. (…) She was engaged as a member of the Vienna State Opera ensemble at the Teatro Colón in 1938 (as Octavian in Der Rosenkavalier) and was invited to the Glyndebourne Festival in 1939 where she was heard as Dorabella and Cherubino. In 1938 she made her début with the Metropolitan Opera on tour in Philadelphia as Octavian opposite Lotte Lehmann as the Marschallin. Three weeks later at the Metropolitan Opera in New York City, she sang Mignon in a Saturday matinee broadcast in a cast that included Richard Crooks as Wilhelm Meister and Ezio Pinza as Lothario. The film industry in Hollywood produced several films for her, including The Chocolate Soldier (1941) with Nelson Eddy. She played an opera singer in Going My Way (1944) with Bing Crosby, wherein she is credited as a contralto; she is featured performing Bizet’s aria “Habanera,” “Going My Way” with the Robert Mitchell Boys Choir, and “Ave Maria” with Bing Crosby and the choir (…)
(край на цитата)
Ризьо Стивънс също е имала огромна кариера в МЕТ – общо 364 изяви в редица опери и оперети. Певица с прекрасна външност, мецосопран и забележителен контраалт, тя има изяви и във филмовата индустрия (вижда се от горните цитати на английски език), и също като Джулиета Симионато само късо време не й достига да отпразнува през март 2013 г. своя 100-годишен юбилей… Каква е тази игра на природата!
Цитирам оперния репертоар на Джулиета Симионато подреден по композитори (източник на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Не е необходимо да се прави коментар – заглавия от барок, класика, романтизъм, веризмо, също и участия в опери от руски автор, но най-предпочитани са изявите в опери от Росини и Верди.
Цитирам дискографията на Джулиета Симионато (също източник на италиански език):
Discografia
Incisioni in studio
- Cavalleria rusticana (Mamma Lucia), con Beniamino Gigli, Lina Bruna Rasa, Gino Bechi, dir. Pietro Mascagni – EMI 1940
- Andrea Chénier (Contessa di Coigny), con Beniamino Gigli, Maria Caniglia, Gino Bechi, dir. Oliviero De Fabritiis – EMI 1941
- La Cenerentola, con Cesare Valletti, Saturno Meletti, Cristiano Dalamangas, dir. Mario Rossi – Cetra 1949
- Il matrimonio segreto, con Cesare Valletti, Alda Noni, Sesto Bruscantini, Antonio Cassinelli, dir. Manno Wolf-Ferrari – Cetra 1950
- Il barbiere di Siviglia, con Giuseppe Taddei, Luigi Infantino, Carlo Badioli, Antonio Cassinelli, dir. Fernando Previtali – Cetra 1950
- Aida, con Caterina Mancini, Mario Filippeschi, Rolando Panerai, Giulio Neri, dir. Vittorio Gui – Cetra 1951
- Cavalleria rusticana, con Achille Braschi, Carlo Tagliabue, dir. Arturo Basile – Cetra 1952
- L’Italiana in Algeri, con Cesare Valletti, Mario Petri, Marcello Cortis, Graziella Sciutti, dir. Carlo Maria Giulini – EMI 1954
- Rigoletto, con Aldo Protti, Hilde Güden, Mario Del Monaco, Cesare Siepi, dir. Alberto Erede – Decca 1954
- La Favorita, con Gianni Poggi, Ettore Bastianini, Jerome Hines, dir. Alberto Erede – Decca 1955
- La forza del destino, con Renata Tebaldi, Mario del Monaco, Ettore Bastianini, Cesare Siepi, dir. Francesco Molinari Pradelli – Decca 1955
- Il trovatore, con Mario Del Monaco, Renata Tebaldi, Ugo Savarese, Giorgio Tozzi, dir. Alberto Erede – Decca 1956
- Il barbiere di Siviglia, con Ettore Bastianini, Alvino Misciano, Fernando Corena, Cesare Siepi, dir. Alberto Erede – Decca 1956
- La Gioconda, con Anita Cerquetti, Mario Del Monaco, Ettore Bastianini, Cesare Siepi, dir. Gianandrea Gavazzeni – Decca 1957
- Aida, con Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Cornell MacNeil, Arnold Van Mill, dir. Herbert von Karajan – Decca 1959
- Cavalleria rusticana, con Mario del Monaco, Cornell MacNeil, dir. Tullio Serafin – Decca 1960
- Un ballo in maschera, con Carlo Bergonzi, Birgit Nilsson, Cornell MacNeil, dir, Georg Solti – Decca 1960-61
- Adriana Lecouvreur, con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Giulio Fioravanti, dir. Franco Capuana – Decca 1961
- Suor Angelica, con Renata Tebaldi, Lucia Danieli, dir. Lamberto Gardelli – Decca 1962
- Falstaff, con Geraint Evans, Ilva Ligabue, Robert Merrill, Rosalind Elias, Mirella Freni, Alfredo Kraus, dir. Georg Solti – RCA 1963
- La Cenerentola, con Sesto Bruscantini, Ugo Benelli, Paolo Montarsolo, dir. Oliviero De Fabritiis – Decca 1963
- Il trovatore, con Franco Corelli, Gabriella Tucci, Robert Merrill, Ferruccio Mazzoli, dir. Thomas Schippers – EMI 1964
´´´´´´
Registrazioni dal vivo
- Un ballo in maschera, con Mario Del Monaco, Carla Castellani, Piero Biasini, dir. Nino Sanzogno – Ginevra 1946 ed. Bongiovanni/Myto
- Mignon (in ital.), con Giuseppe Di Stefano, Cesare Siepi, dir. Guido Picco – Città del Messico 1949 ed. Première Opera/legato Classics
- Werther (in ital.), con Giuseppe Di Stefano, Eugenia Roccabruna, Fausto del Prado, dir. Renato Cellini – Mexico City 1949 ed. GOP/IDIS
- La Favorita, con Giuseppe Di Stefano, Enzo Mascherini, Cesare Siepi, dir. Renato Cellini – Mexico City 1949 ed. Myto/SRO
- Il barbiere di Siviglia, con Enzo Mascherini, Giuseppe Di Stefano, Cesare Siepi, Gerhard Pechner, dir. Renato Cellini – Mexico City 1949 ed. IDIS
- Norma, con Maria Callas, Kurt Baum, Nicola Moscona, dir. Guido Picco – Mexico City 1950 ed. Myto/Melodram/Urania
- Aida, con Maria Callas, Kurt Baum, Robert Weede, Nicola Moscona, dir. Guido Picco – Mexico City 1950 ed. Eklipse/Archipel
- Werther (in ital.), con Ferruccio Tagliavini, Gino Orlandini, Dora Gatta, dir. Franco Capuana – La Scala 1951 ed. Myto/Bongiovanni
- Le nozze di Figaro (Cherubino), con Italo Tajo, Renata Tebaldi, Alda Noni, Scipio Colombo, dir. Ionel Perlea – Napoli 1954 ed. Hardy Classic
- Norma, con Maria Callas, Mario Del Monaco, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto – La Scala 1955 ed. Myto/Arkadia/IDIS
- Carmen, con Giuseppe Di Stefano, Rosanna Carteri, Michel Roux, dir. Herbert von Karajan – La Scala 1955 ed. Myto/GOP/Walhall
- Cavalleria rusticana, con Giuseppe Di Stefano, Giangiacomo Guelfi, dir. Antonino Votto – La Scala 1955 ed. Myto/Opera D’Oro
- Aida, con Antonietta Stella, Giuseppe Di Stefano, Giangiacomo Guelfi, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto – La Scala 1956 ed. Paragon/Legato/GOP
- Un ballo in maschera, con Maria Callas, Giuseppe Di Stefano, Ettore Bastianini, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1957 ed. Melodram/Arkadia/EMI
- Anna Bolena, con Maria Callas, Gianni Raimondi, Nicola Rossi-Lemeni, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1957 ed. Melodram/GOP/EMI
- Don Carlo, con Eugenio Fernandi, Cesare Siepi, Sena Jurinac, Ettore Bastianini, dir. Herbert von Karajan – Vienna 1958 ed. DG
- I Capuleti e i Montecchi, con Laurel Hurley, Richard Cassilly, Ezio Flagello, dir. Arnold Gamson – Carnegie Hall 1958 ed. MRF/Melodram
- Adriana Lecouvreur, con Magda Olivero, Franco Corelli, Ettore Bastianini, dir. Mario Rossi – Napoli 1959 ed. Melodram/House of Opera/Opera Lovers
- Carmen (in ital.), con Franco Corelli, Mirella Freni, Giangiacomo Guelfi, dir. Pierre Dervaux – Palermo 1959 ed. GOP
- Orfeo ed Euridice, con Sena Jurinac, Graziella Sciutti, dir. Herbert von Karajan – Salisburgo 1959 ed. Nuova Era/Memories/DG
- Cavalleria rusticana, con Jussi Björling, Walter Cassel, dir. Nino Verchi – Met 1959 ed. Lyric Distribution
- Il trovatore, con Carlo Bergonzi, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, dir. Fausto Cleva – Met 1960 ed. Myto
- Don Carlo, con Richard Tucker, Boris Christov, Tito Gobbi, Margherita Roberti, dir. Antonino Votto – Chicago 1960 ed. GOP/Living Stage
- Aida, con Birgit Nilsson, Pier Miranda Ferraro, Cornell MacNeil, Nicolaj Ghiaurov, dir. Nino Sanzogno – La Scala 1960 ed. Charles Handelman
- I troiani, con Mario Del Monaco, Fiorenza Cossotto, Lino Puglisi, Agostino Ferrin, Nell Rankin, dir. Rafael Kubelík – La Scala 1960 ed. Paragon/VAI/Myto
- Medea, con Maria Callas, Jon Vickers, Nicolaj Ghiaurov, dir. Thomas Schippers – La Scala 1961 ed. Hunt/Opera D’Oro
- Gli Ugonotti, con Joan Sutherland, Franco Corelli, Giorgio Tozzi, Nicolai Ghiaurov, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1962 ed. Melodram/GOP/Nuova Era
- Il trovatore, con Franco Corelli, Leontyne Price, Ettore Bastianini, Nicola Zaccaria, dir. Herbert von Karajan – Salisburgo 1962 ed. Gala/Opera D’Oro/DG
- Il trovatore, con Gastone Limarilli, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, Bruno Marangoni, dir. Oliviero De Fabritiis – Tokyo 1963 ed. Rodolphe
- Cavalleria rusticana, con Franco Corelli, Giangiacomo Guelfi, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1963 ed. Myto/Opera D’Oro
- La Favorita, con Gianni Raimondi, Mario Zanasi, Nicola Zaccaria, dir. Fernando Previtali – Napoli 1963 ed. Bongiovanni/Hardy Classic
- Aida, con Galina Pavlovna Višnevskaja, Jon Vickers, Peter Glossop, dir. Bryan Balkwill – Londra 1964 ed. Opera Depot
- Sansone e Dalila, con Jon Vickers, Norman Mittelman, Justino Diaz, dir. Fausto Cleva – Met 1965 ed. Opera Lovers
´´´´´´
Video
- Le nozze di Figaro (Cherubino), con Giuseppe Taddei, Antonio Cassinelli, Orietta Moscucci, Alda Noni, dir. Vittorio Gui – dal vivo Tokyo 1956 ed. Gala
- Carmen (selez., in ital.), con Mario Del Monaco, Gabriella Tucci, Scipio Colombo, dir. Nino Verchi – dal vivo Tokyo 1959
- Cavalleria rusticana, con Angelo Lo Forese, Attilio D’Orazi, dir. Giuseppe Morelli – dal vivo Tokyo 1961 ed. VAI
- Aida, con Gabriella Tucci, Mario Del Monaco, Aldo Protti, Paolo Washington, dir. Franco Capuana – dal vivo Tokyo 1961 ed. VAI
- Aida (atti 1, 2, 3), con Leyla Gencer, Gastone Limarilli, Giangiacomo Guelfi, Bonaldo Giaiotti, dir. Tullio Serafin – dal vivo Verona 1963 ed. Charles Handelman
- Il trovatore, con Bruno Prevedi, Gwyneth Jones, Peter Glossop, dir. Carlo Maria Giulini, regia Luchino Visconti – dal vivo Londra 1964 ed. Opera Lovers
(край на цитата)
Както виждаме, в три записа на опери „на живо“ има участия и на български оперни певци – на Борис Христов и на Николай Гяуров:
- Don Carlo, con Richard Tucker, Boris Christov, Tito Gobbi, Margherita Roberti, dir. Antonino Votto – Chicago 1960 ed. GOP/Living Stage
- Aida, con Birgit Nilsson, Pier Miranda Ferraro, Cornell MacNeil, Nicolaj Ghiaurov, dir. Nino Sanzogno – La Scala 1960 ed. Charles Handelman
- Medea, con Maria Callas, Jon Vickers, Nicolaj Ghiaurov, dir. Thomas Schippers – La Scala 1961 ed. Hunt/Opera D’Oro
- Gli Ugonotti, con Joan Sutherland, Franco Corelli, Giorgio Tozzi, Nicolai Ghiaurov, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1962 ed. Melodram/GOP/Nuova Era
(край на цитата)
Нека днес на 12 май 2020 г. почетем 110 години от рождението на голямата певица Джулиета Симионато и й отдадем заслужена благодарност за великото й дело в съкровшщншцата на световната музикална култура.
Мир на праха й!
…..
Изпълнение на Джулиета Симионато:
Giulietta Simionato – VIDEO – “O don fatale” – Moscow 1964
……
Изпълнение на Джулиета Симионато:
giulietta simionato CENERENTOLA di ROSSINI, ” nacqui all’affanno..non più mesta”
la più bella interpretazione della famosa aria d’opera da parte della grande mezzosoprano
…..
Изпълнение на Джулиета Симионато:
Jon Vickers, Giulietta Simionato: Gia i sacerdoti from Aida
Act IV duet between Radames and Amneris from Verdi’s Aida. Recorded 1964.
……
Изпълнение на Джулиета Симионато:
Simionato & Corelli – The Famed Duet – Gli Ugonotti
(Meyerbeer: Gli Ugonotti) Teatro alla Scala, 1962. English translation from the French libretto by Richard Arsenty, The Meyerbeer Libretti, Volume 6, Grand Opera 2 (Les Huguenots). I tried my best to match the only excellent English translation I could find with this Italian version of Meyerbeer’s French opera. Any mistakes in placement of subtitles are mine. Cast: Raul de Nangis: Franco Corelli Valentina: Giulietta Simionato Margherita di Valois: Joan Sutherland Marcello: Nicolai Ghiaurov Urbano: Fiorenza Cossotto Il conte di Saint-Bris: Giorgio Tozzi Il conte di Nevers: Wladimiro Ganzarolli maestro direttore: Gianandrea Gavazzeni maestro del coro: Norberto Mola
´´´´