Rita Streich

Немският колоратурен сопран Рита Щрайх, родена преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, след като вчера на 17 декември 2020 г. целият музикален свят чества кръглата 250-годишнина от рождението на Лудвиг ван Бетовен, днес на 18 декември имаме кръгъл оперен юбилей – точно преди 100 години е родена легендарната немска певица от втората половина на миналия век – колоратурният сопран Рита Щрайх (Rita Streich).

Вярно е, минали са вече толкова години от времето около Втората световна война, когато се развива таланта на Рита Щрайх и започва голямата й кариера не само в Европа, но и в други континенти, но сега напомнят за нея единствено записите, които е оставила – не така качествени, но напълно достатъчни да разберем мащаба на вокалното й изкуство. Рита Щрайх е сред най-уважаваните певици в периода след Втората световна война, известна с прякора „Виенски славей“, особено прочута за изпълненията си на творби от Моцарт и Щраус. Работила е с най-добрите европейски оркестри и диригенти в тази епоха.

Ето едно мнение за нейното изкуство, направено преди време от специализираната музикална критика:

„ (…) Рита Щрайх притежава сопранов глас, който и в най-високите регистри има чист и лек звънливо камбанен тон, почти без тежест. Нейният глас се отличава с топлина на звука, без никаква трудност на звукообразуването, ясна артикулация при колоратурите – качества, с които Рита Щрайх продължава традиционната вокална линия на учителките си Ерна Бергер и Мария Ивогюн. Редица радиопредавания и музикални записи документират централните партии от репертоара й, който е сравнително ограничен, обаче е перфектен за нейния глас и отговаря на натуралния й скромен имидж на сцената (…)“.

(край на цитата)

А ако трябва съвсем накратко да се споменат основните оперни театри и държави, в които Рита Щрайх е гастролирала, то нека ги цитирам:

Берлинската държавна опера: Тя прави своя дебют в Германската държавна опера („Staatsoper Unter den Linden“) в Берлин на 20 септември 1945 г., с ролята на Пажа в „Риголето“ от Верди. Ролята на Олимпия в „Хофманови разкази“ на 10 април 1946 г. е първата й голяма премиера и това поставя началото на нейните големи успехи в кариерата й.

Берлинската градска опера („Deutsche Oper Berlin“): Тя постъпва тук през 1950 г. и до 1953 г. играе в три опери: „Ариадна на Наксос“, „Отвличане от сарая“ и „Вълшебната флейта“. Виенска държавна опера („Wiener Staatsoper“): Тя се присъединява към Виенския държавен оперен ансамбъл през 1953 г. и прекарва там повече от четвърт век. От 21 февруари 1953 г. до 19 април 1972 г. Рита Щрайх има общо 188 пъти участия в 19 роли.

Рита Щрайх има многобройни гостувания на оперни сцени по целия свят. Гастролирала е в САЩ, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Тя участва на Вагнеровия фестивал в Байройт през 1952 и 1953 г., през 1954 г. има участия на Музикалния фестивал в Залцбург. През 1954 г. има и няколко други успешни гостувания: в Римската опера, в Миланската Скала и в Ковънт Гардън в Лондон. Дебютира в САЩ през 1957 г. в Сан Франциско, гостува в Чикаго през 1960 г., има участия и на Оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания и в Екс ан Прованс във Франция през 1958 г.

Сега през 2020 г. във връзка със 100 години от рождението на Рита Щрайх редица медии в Германия посвещават обзорни статии за изкуството й и припомнят основни моменти от нейната кариера. Тия дни при подготовка на статията ми попаднах на голяма статия за нея, публикувана в авторитетния портал „Online Merker“, който често цитирам в мои статии. Там винаги при кръгли юбилеи на оперни дейци се поместват обзорни статии за тях. Ето началото на тази статия за Рита Щрайх:

Портал „Online Merker“

16.12.2020

Dr. Claudia Behn

Koloratursopranistin Rita Streich (1920-1987): Eine Würdigung zum 100. Geburtstag am 18. Dezember 2020

Rita Streichs sehr helle, warme, schwerelose Koloraturstimme mit einem unverkennbar eigenen Timbre, fundiert auf sicherer Gesangstechnik, perfekter Artikulation, großer Leichtigkeit und imposantem Vibrato, gestochen perlenden Koloraturen, fügte sich zu ihrer ungeheuren Ausstrahlungskraft und einer Darstellungskunst, die sich vor allem auf das Freche und Kecke fokussierte.

Geboren am 18. Dezember 1920 im russischen Barnaul, als Tochter musikbegeisterter und sangesfreudiger Eltern, – einer russischen Mutter und eines deutschen Vaters, der als Kriegsgefangener nach Russland gekommen war –, kam bereits vor Vollendung des ersten Lebensjahres, 1921, nach Deutschland. Ihre Kinderjahre verbrachte sie in Essen (1921–1930), wo sie im Alter von vier Jahren erste Bühnenerfahrungen auf einer Kinderweihnachtsfeier mit dem Lied „Der Kuckuck und der Piedewitt“ sammelte. 1930 zog die Familie ins thüringische Jena, dort besuchte Rita Streich das Lyzeum und Reformrealgymnasium in der Kaiser–Wilhelm–Straße 1, wo ihre Klassenkameradinnen auf ihre schöne Stimme aufmerksam wurden und sie in den Pausen zu Gesangsdarbietungen aufforderten. Nicht nur die Mitschülerinnen, auch ihre Klavierlehrerin Elisabeth Bran (geb. 1906) wurde auf die begabte Jungsängerin aufmerksam und stellte sie der Sopranistin Paula Klötzer (geb. 1904 in Hermsdorf bei Jena) vor, – einer ehemaligen Schülerin der bekannten Koloratursopranistin und erfolgreichen Gesangspädagogin Maria Ivogün –, die als Ensemblemitglied am Augsburger Stadttheater wirkte.

Nach Ende ihrer Schulzeit machte sich Rita Streich 1938 auf den Weg nach Augsburg zu Paula Klötzer, wo sie bis 1940, als Klötzer nach Hamburg verzog, Gesangsunterricht nahm. 1940 kam Rita Streich nach Berlin in die Opern– und Gesangsschule von Bariton Waldemar Staegemann (1897–1958), die sie 1942 mit der Bühnenreifeprüfung vor der Reichstheaterkammer mit Auszeichnung abschloss. Gleich im Anschluss bekam Rita Streich ein Engagement in der Provinz, am Stadttheater in Aussig (heute Usti nad Labem in Tschechien), als Koloratursoubrette und 1. Koloratursopran, das die Kriegswirren 1944 beendete. Wieder war es Berlin, wo sie Zuflucht fand. Mit Koloratursopranistin Erna Berger (1900–1990), die Rita Streich schon vorher sehr verehrt hatte, ging sie von 1942 bis 1951 (unterbrochen vom Aussiger Engagement) ans Partien–Studium, was sie, nachdem Berger ihre Gastspielreisen wiederaufgenommen hatte, bei Maria Ivogün (1891–1987) von 1951 bis 1955 weiterführen konnte (…)

(край на цитата)

Няма да давам превод, текста може да се преведе с помощта на Гугъл-преводача. По-долу цитирам линка към тази статия:

https://onlinemerker.com/koloratursopranistin-rita-streich-1920-1987-eine-wuerdigung-zum-100-geburtstag-am-18-dezember-2020/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=koloratursopranistin-rita-streich-1920-1987-eine-wuerdigung-zum-100-geburtstag-am-18-dezember-2020

Друга обзорна статия за Рита Щрайх е поместена в портала на немски език „Klassik begeistert“ във връзка със 100 години от рождението й. Цитирам тази статия:

Портал „Klassik begeistert“

Rita Streich, die “Wiener Nachtigall” – Hommage zum 100. Geburtstag

von Peter Sommeregger

Die am 18. Dezember 1920 in Sibirien als Tochter eines Deutschen und einer Russin geborene Rita Streich gehörte und gehört zu jenen Künstlern, deren Ruhm auch viele Jahre nach ihrem Tod im Jahre 1987 noch nachwirkt. Dafür bedarf es allerdings außergewöhnlicher Leistungen und eines persönlichen Charismas. Beides konnte die blendend aussehende, dunkelhaarige Sängerin für sich in Anspruch nehmen.

Nachdem die Familie Russland verlassen hatte, und zuerst in Essen lebte, begann Rita eine Gesangsausbildung, die von ihrer Lehrerin Erna Berger stark gefördert wurde. Bereits 1943 konnte Rita Streich am Stadttheater von Aussig debütieren. Drei Jahre später war sie bereits Ensemblemitglied der Deutschen Staatsoper in Berlin, wo sie sich ein breites Repertoire von Rollen des lyrischen Sopran- und Koloratursopranfaches aneignete. Im Jahr 1950 wechselte sie innerhalb Berlins an die Städtische Oper, was wohl auch politische Gründe hatte (die Städtische Oper war in West-Berlin, die Deutsche Staatsoper in Ost-Berlin).


1953 erhielt sie einen Ruf an die Wiener Staatsoper. In der Folge wurde Wien zu ihrem Lebensmittelpunkt, was ihr den schmeichelhaften Beinamen „Wiener Nachtigall“ eintrug.

Ab 1956 trat Rita Streich in verschiedenen Partien bei den Salzburger Festspielen auf, insgesamt gestaltete sich ihre Karriere zunehmend international. Die Mailänder Scala, das Royal Opera House in London, die Festspiele von Aix en Provence und Glyndebourne waren weitere Stationen ihrer Karriere. Ihre Vielseitigkeit schloss auch Rollen in Operetten und den Liedgesang ein. Als Adele in der „Fledermaus“ von Johann Strauss feierte sie unter Herbert von Karajan wahre Triumphe, später war sie mit dem Tenor Nicolai Gedda ein bewährtes Team für die Platteneinspielungen klassischer Operetten. Ihre ausgezeichnet für die Schallplatte geeignete Stimme ist uns in zahlreichen Aufnahmen erhalten, unter denen die Aufnahmen einer Reihe von Mozart-Liedern vielleicht die kostbarste ist. Besonders spektakulär ist ihre großartige Zerbinetta in Karajans Einspielung von Richard Strauss‘ „Ariadne auf Naxos“. Glanzrollen waren auch das Ännchen in Webers „Freischütz“, Susanna in Mozarts „Figaros Hochzeit“ und Zerlina im „Don Giovanni“.

Das silbrig-samtene Timbre ihrer höhensicheren Stimme ist unverwechselbar, wenige Töne genügen, und man weiß. „das ist die Streich“. Ihr Stil ist zeitlos elegant, ihre Technik brillant. Man möchte jeder jungen Sängerin dieses Stimmfaches ihre Aufnahmen zum Studium empfehlen. Ich hatte das Glück, Rita Streich in jungen Jahren noch verschiedentlich an der Wiener Oper zu hören.

In späteren Jahren verlegte Streich ihre Tätigkeit mehr auf das Konzertpodium, auch als Pädagogin machte sie sich einen Namen. Seit 1949 war Rita Streich mit dem Regisseur Dieter Berger verheiratet, mit dem sie einen Sohn, Franklin hatte. Ein hohes Alter war der Künstlerin leider nicht vergönnt, im Jahr 1987 starb sie in Wien an den Folgen eines Gehirntumors und fand ihre letzte Ruhe auf dem Friedhof von Perchtoldsdorf bei Wien.

Wer sagt eigentlich, dass die Nachwelt den Mimen keine Kränze flicht?

Peter Sommeregger, 15. Dezember 2020, für klassik-begeistert.de und klassik-begeistert.at

(край на цитата)

Няма да превеждам, текста може да се преведе с помощта на Гугъл-преводача.

След този начален предговор ще премина към биографични данни и творчески път на днешната юбилярка, родена преди 100 години.

Рита Щрайх (на немски eзик: Rita Streich), родена на 18 декември 1920 г. в Барнаул в Южен Сибир, където баща й е интерниран като германски военнопленник по време на Първата световна война, е немска оперна и концертна певица (колоратурен сопран), починала на 20 март 1987 г. във Виена. Понеже става въпрос за това, че бащата на Рита Щрайх е бил пленник по време на Първата световна война, нека напиша съвсем кратко подробности за тази жестока война, в която умират милиони хора, а също милиони са принудени да живеят години наред като пленници.

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (ФранцияРуска империяВеликобританияСърбия, впоследствие САЩ и други държави), срещу Централните сили (ГерманияАвстро-УнгарияОсманска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните. В периода 1918 – 1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Последици от войната

Икономическите загуби възлизат на 360 млд. долара. Около 15 милиона души са убити, други 20 милиона са ранени. В резултат на загубата Вторият Германски Райх изчезва. Има и много териториални загуби: източните части на Германия стават притежание на Полша.

В края на войната европейските страни от Антантата (с изключение на Русия) дължат на Съединените американски щати около 10 млрд. щатски долара, от които 4 млрд. са дълг на Великобритания. Същевременно Русия дължи 7 млрд. щатски долара на Великобритания. На 1 август 1922 г. Великобритания предлага всички дългове, породени от войната, да бъдат опростени. В резултат САЩ намалява лихвите по плащанията на Великобритания от 5% на 3,5%. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ, е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години. Сходни отстъпки са направени и за останалите съюзници. Оказан е огромен финансов натиск върху Германия. САЩ получава три пълни годишни плащания от Великобритания, които Великобритания получава от Германия.

(край на бележките относно Първата световна война)

Рита Щрайх е сред най-уважаваните певици в периода след Втората световна война, известна с прякора „Виенски славей“, особено прочута за изпълненията си на творби от Моцарт и Щраус. Работила е с най-добрите европейски оркестри и диригенти в тази епоха. По време на своето пленничество в Русия бащата на Рита Щрайх се запознава и оженва за рускиня от град Перм, на име Анфия. Когато Рита е на 6 месеца, баща й е освободен от плен и семейството се премества в Германия през 1921 г. Рита Щрайх прекарва ученическите си години в Есен и Йена.

Музикално образование

Първоначалното си обучение по пеене Рита Щрайх получава в Аугсбург при Паула Кльоцер. На един от училищните концерти Ерна Бергер я забелязва и я кани да учи в Берлин. Сред нейните учители там са тенорът Вили Домграф-Фасбаендер и сопранът Мария Ивогюн. Гласът на Рита Щрайх е определен като превъзходен звучен сопран, белязан от топъл тон и ясна артикулация на колоратура. Гласът й не е особено силен и затова е по-подходящ за по-малки оперни театри. Но заради прекрасния си колоратурен сопран и лекотата, с която интерпретира произведения от световния оперен репертоар, Рита Щрайх си спечелва прякора „Германски славей“, а след това „Виенски славей“. Руският език като майчин език се оказва много полезен в кариерата й, но първоначално тя има проблеми с националсоциалистическия режим поради “не чистия” немски език.

Артистична кариера

Рита Щрайх дебютира на оперна сцена през 1943 г. в градския театър Аусиг (сега чешкия град Усти на Елба) като Цербинета в операта на Рихард Щраус „Ариадна на Наксос“. Ето някои от по-важните театри, в които Рита Щрайх изгражда успешна кариера: Берлинската държавна опера: Тя прави своя дебют в Германската държавна опера („Staatsoper Unter den Linden“) в Берлин на 20 септември 1945 г., с ролята на Пажа в „Риголето“ от Верди. Ролята на Олимпия в „Хофманови разкази“ на 10 април 1946 г. е първата й голяма премиера и това поставя началото на нейните големи успехи в кариерата й. До 1950 г. тя е постоянен член на ансамбъла на този авторитетен театър и през това време изпълнява роли в следните опери: „Отвличане от сарая“ (като Блонда), „Вълшебната флейта“ (Папагена и Кралицата на нощта), „Дон Жуан“ (Церлина) от Моцарт, „Дама Пика“ от Чайковски, „Ариадна на Наксос“ (Цербинета), „Парсифал“, „Орфей и Евридика“, „В долината“, „Кавалерът на розата“ (Софи). Берлинската градска опера („Deutsche Oper Berlin“): Тя постъпва тук през 1950 г. и до 1953 г. играе в три опери: „Ариадна на Наксос“, „Отвличане от сарая“ и „Вълшебната флейта“. Виенска държавна опера („Wiener Staatsoper“): Тя се присъединява към Виенския държавен оперен ансамбъл през 1953 г. и прекарва там повече от четвърт век. От 21 февруари 1953 г. до 19 април 1972 г. Рита Щрайх има общо 188 пъти участия в 19 роли. Ето подробен списък на тия участия:

Оперни участия на Рита Щрайх във Виенската държавна опера :


Опера роля Брой изяви От До

Ариадна на Наксос Зербинета 11 1956 г. 1964 г.

Капричио Италианска певица 13 1960 г. 1970 г.

Вълшебна флейта Папагена 3 1953 г. 1954 г.

Вълшебна флейта Кралица на нощта 6 1956 г. 1960 г.

Дафне 1. момиче 5 1965 г. 1965 г.

Дон Жуан Церлина 11 1956 г. 1966 г.

Сватбата на Фигаро Сузана 35 1953 г. 1969 г.

Жирофле-Жирофла Жирофле 3 1954 г. 1954 г.

Хофманови разкази Олимпия 11 1953 г. 1959 г.

Кавалерът на розата Софи 12 1956 г. 1967 г.

Танц на раците Оскар 8 1959 г. 1963 г.

Отвличане от сарая Блонда 21 1953 г. 1965 г.

Отвличане от сарая Констанца 7 1956 г. 1964 г.

Палестрина Три ангелски гласа 6 1960 г. 1972 г.

Риголето Джилда 3 1953 г. 1960 г.

Зигфрид Горска птица 3 1966 г. 1972 г.

Прилепът Адела 7 1960 г. 1962 г.

Така правят всички Деспина 19 1958 г. 1963 г.

Taнхойзер Младият овчар 4 1970 г. 1972 г.

(край на цитата)

Гостувания и турнета

Рита Щрайх има многобройни гостувания на оперни сцени по целия свят. Гастролирала е в САЩ, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Тя участва на Вагнеровия фестивал в Байройт през 1952 и 1953 г., в ролите на Горската птица в „Зигфрид“ и Цветното момиче в „Парсифал“. През 1954 г. има участия на Музикалния фестивал в Залцбург. Пее в оперите: „Вълшебният стрелец“ (ролята на Ännchen – братовчедката на Агате) през 1954 г., „Ариадна на Наксос“ (нимфата Наяда) през 1954 г., „Дон Жуан“ („Царицата на нощта“ през 1956 г. и „Церлина“ през 1957 г.), „Така правят всички“ (Деспина) през 1957 г. и в заглавната роля на премиерата на операта „Жулиета“ през 1957 г. До 1967 г. Рита Щрайх е била при концертни изяви в Залцбург почти всяка година.

През 1954 г. тя има и няколко други успешни гостувания: в Римската опера (като Софи в „Кавалерът на розата), в Миланската Скала (наред с други участия и като Блонда в „Отвличането от сарая) и в Ковънт Гардън в Лондон (Церлина в „Дон Жуан“ и Сузана в „Сватбата на Фигаро“). Дебютира в САЩ през 1957 г. в Сан Франциско с две участия в операта „Така правят всички“ (Деспина), „Ариадна на Наксос“ (Цербинета) и „Кавалерът на розата“ (Софи). През 1959 г. наново се завръща в Сан Франциско с две участия като Цербинета в „Ариадна на Наксос“.

Рита Щрайх гостува в Чикаго през 1960 г. в три спектакъла на „Сватбата на Фигаро“ (Сузана), а през 1962 г., с многократно участие в ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“, пее в ролята на Амур в три спектакъла на операта „Орфей и Евридика“. Тя изпълнява тази роля и на Оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания и в Екс ан Прованс във Франция през 1958 г.

Наред с оперните си участия Рита Щрайх е идеална интерпретаторка на роли в класически оперети. Още в началото на нейната кариера ролята на Адела в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус принадлежи в репертоара й. Друга такава успешна роля е тази на Фиамета в „Бокачио“ от Франц фон Супе. От нейните оперетни изяви има записи на фирма „Polydor“ с диригент Франц Маршалек. През 60-те години тя има редица съвместни оперетни изяви с тенора Николай Гедда, записи от които са публикувани. Най-успешни са тия на оперетите „Цигански барон“, „Една нощ във Венеция“, „Царевич“ и „Бедният студент“ на Карл Мильокер.

След като се пенсионирва, Рита Щрайх участва в рецитали и концерти още няколко години, особено в програми с арии от опери на Моцарт. От 1974 до 1977 г. е професор в Музикалното училище „Folkwang“ в Есен (там където от дълги години професор по цигулка е Минчо Минчев), а от 1976 г. е професор в Музикалната академия във Виена. От 1983 г. Рита Щрайх провежда майсторски класове в „Залцбургския Моцартеум“ и е ръководила „Centre du Perfectionnement d’art lyrique“ в Ница.

Дискография

Рита Щрайх е записала 65 албума, предимно оперни и оперетни творби, но също така и народни песни и романси. По-късно голям брой стари записи са прехвърлени на по-нови носители – CD’s. Цитирам подробности от източник на немски език:

Diskografie (Auswahl)

Portraits und Lieder

  • Rita Streich – The Viennese Nightingale (Deutsche Grammophon)
  • Volkslieder und Wiegenlieder (Deutsche Grammophon)
  • Schubert Lieder (Deutsche Grammophon 1960)
  • Opera Recital (Deutsche Grammophon 1966)
  • Rita Streich singt unvergängliche Melodien (Deutsche Grammophon)
  • Erfolge aus dem Gitta-Alpar-Repertoire (Polydor)

Oper

Georges Bizet:

  • Die Perlenfischer – in deutscher Sprache – Besetzung: Rita Streich (Leila), Jean Löhe (Nadir), Dietrich Fischer-Dieskau (Zurga), Wilhelm Lang (Nourabad), RIAS-Kammerchor, RIAS-Sinfonieorchester, Artur Rother (Dirigent). Aufgenommen in Berlin (November 1950). (Walhall)

Engelbert Humperdinck:

  • Hänsel und Gretel (Deutsche Grammophon)

Wolfgang Amadeus Mozart:

  • Bastien und Bastienne (Deutsche Grammophon)
  • Die Entführung aus dem Serail (Deutsche Grammophon)
  • Die Zauberflöte (Deutsche Grammophon)

Giacomo Puccini:

  • La Bohème – in deutscher Sprache (Deutsche Grammophon)

Richard Strauss:

  • Ariadne auf Naxos (EMI)
  • Der Rosenkavalier (Deutsche Grammophon)

Operette

Johann Strauss:

  • Die Fledermaus (EMI und Audite)

Franz von Suppe:

  • Boccaccio (Membran)

(край на цитата)

Участие във филми, радио и телевизия

Като медийна звезда на своето време, от 1950 до 1972 г. Рита Щрайх има многобройни изяви по радиото, телевизията и киното. В три оперни филма (цели заснети опери: „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай, „Сватбата на Фигаро“ и „Отвличането от сарая“ на Моцарт тя „отдава“ гласа си на актьорите, и в един се представя като певица (мюзикълът „Es geht nicht ohne Gisela“). Рита Щрайх се появява по телевизията в музикални сериали и телевизионни филми, представяйки се със свои изяви или има предавания, посветени на нея.

Почетни звания и награди

Рита Щрайх е получила следните награди: „Kammersängerin“ – почетно звание, присъждано в Германия и Австрия на видни певци от жанра на класическата музика. „Bundesverdienstkreuz I. Klasse“ – Германски федерален кръст за заслуги.

Личен живот Рита Щрайх се омъжва в Берлин през 1949 г. за режисьора Дитер Бергер. Синът им Франклин Бергер (роден през 1956 г.) е немски фотограф. Рита Щрайх умира във Виена от рак на мозъка на 67-годишна възраст – на 20 март 1987 г. Погребана е в гробището „Perchtoldsdorfer Friedhof“ близо до Виена. ……. По отношение изкуството на Рита Щрайх специализираната музикална критика дава следната обща оценка (на немски език):

„Rita Streich besaß einen auch in den höchsten Lagen glockenreinen, schwerelosen Sopran. Ihre Stimme zeichnete sich aus durch eine warme Tongebung, mühelose Leichtigkeit und klare Artikulation der Koloraturen, Merkmale, mit denen Rita Streich die Traditionslinie ihrer Lehrerinnen Erna Berger und Maria Ivogün fortsetzte. Viele Rundfunk- und Schallplattenaufnahmen dokumentieren zentrale Partien ihres Repertoires, das relativ begrenzt blieb, jedoch perfekt ihrer nicht großen Stimme und ihrer zierlichen Bühnenerscheinung entsprach“.

(край на цитата)

Превод: Рита Щрайх притежава сопранов глас, който и в най-високите регистри има чист и лек звънливо камбанен тон, почти без тежест. Нейният глас се отличава с топлина на звука, без никаква трудност на звукообразуването, ясна артикулация при колоратурите – качества, с които Рита Щрайх продължава традиционната вокална линия на учителките си Ерна Бергер и Мария Ивогюн. Редица радиопредавания и музикални записи документират централните партии от репертоара й, който е сравнително ограничен, обаче е перфектен за нейния глас и отговаря на натуралния й скромен имидж на сцената.

(край на превода)

Нека днес на 18 декември 2020 г. отбележим кръглата 100-годишнина от рождението на певицата Рита Щрайх на този ден през 1920 година и благодарим за голямото й вокално изкуство.

Мир на праха й!

…….

Рита Щрайх – Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт:

(Rita Streich sings “Der Hälle Rache” from „Die Zauberflöte“ by Wolfgang Amadeus Mozart RIAS Symphony Orchestra, Ferenc Fricsay, Conductor)

…..

Рита Щрайх – Песни от Моцарт:

I. Oiseaux, si tous les ans 00:00 II. Dans un bois solitaire 01:48 III. Sei du mein Trost 04:39 IV. Der Zauberer 07:33 V. Das Veilchen 09:42 VI. Die Verschweigung 12:34 VII. Das Lied der Trennung 16:16 VIII. An Chloe 21:38 IX. Die kleine Spinnerin 24:08 X. Sehnsucht nach dem Frühling 26:13 XI. Das Kinderspiel 28:11 Mozart, Wolfgang Amadeus (1756-1791) – composer, Rita Streich – soprano, Erik Werba – piano

…….

Рита Щрайх – Rita Streich, Franz Lehar, Der Zarewitsch (The Tsarevich), Act 1 “Einer wird kommen, der wird mich begehren”, Franz Lehar, Der Zarewitsch (The Tsarevich), Act 1 “Einer wird kommen, der wird mich begehren”, Sonja – Rita Streich German Soprano

´´´´

Рита Щрайх – Performers: Rita Streich (1920-1987), soprano; Radio-Symphonie-Orchester Berlin and RAIS-Symphonie-Orchester Berlin conducted by Kurt Gaebel

1. “Frühlingsstimmen”, Op.410 (Voices Of Spring): “Die Lerche In Blaue Höh’ Entschwebt” (Johann Strauss fils): 00:00 2. “Le Rossignol et la Rose”: Vocalise (Camille Saint-Saëns): 07:10 3. “Lo Spazzocamino” (Giuseppe Verdi): 11:28 4. “Jocelyn”: Wiegenlied (Benjamin Godard): 14:21 5. Parla-Walzer: “Qui Nel Dubbio Non Farmi Penare” (Luigi Arditi): 19:39 6. “Boccaccio”: “Hab’ Ich Nur Deine Liebe” (Franz von Suppé): 23:55 7. “Rusalka”: “Song To The Moon” (Antonín Dvořák): 26:34 8. “Dinorah”: “Ombra leggera, non te n’andar” (Giacomo Meyerbeer): 32:32 9. “Dorfschwalben Aus Österreich”, Op.164, “Village Swallows From Austria” (Josef Strauss): 40:26 10. “Соловей” (“Solovey”)/”The Nightingale” (Alexander Alabiev): 45:47 11. “Les Filles De Cadix”: Bolero (Léo Delibes): 50:06 12. “Chi sa?”: “Nel Mio Giardino D’amore”: Tarantella (Willy Czernik): 54:01 13. “La Folletta”: “Posa La Mano Sul Mio Core” (Salvatore Marchesi): 57:33 14. “Martha”: “‘Tis The Last Rose Of Summer” (Irish folksong, arrangement by Friedrich von Flotow): 59:18 15. Villanelle: “J’ai vu passer l’hirondelle” (Eva Dell’Acqua): 1:02:18 16. “Die Tänzerin Fanny Elßler”: “Draussen In Sievering” (Johann Strauss fils): 1:06:32 17. “Il Bacio”: “Sulle labbra, se potessi” (Luigi Arditi): 1:10:42

…..