Zvetana Tabakova & Liliana-Zvetana Tabakova

115 години от рождението на Цветана Табакова и 107 години от рождението на Лиляна-Цветана Табакова

„Мисля, че при четенето на тези страници днес за „двете Цветани“ и Петър Золотович, всички ще останем изненадани от онова богатство на личности и събития от първата половина на миналия век, придружавали развитието на българското оперно и вокално изкуство“.

(моя мисъл в днешната статия за певиците Цветана Табакова (1905-1936) и Цветана-Лиляна Табакова (1913-1995), както и за певеца Петър Золотович (1893-1977)

Драги приятели на оперната музика, другата много известна личност в света на операта, родена на днешния 27 януари 2020 г. преди кръглите 115 години – през далечната 1905 година, е сопранът Цветана Табакова, родена в Брезник в семейството на офицер.

От дете тя проявява музикален талант, рано разбира какво желае и с цялата си младежка енергия преследва поставената цел да стане прочута оперна певица. Нейният живот е като приказка, като сюжет за един фантастичен филм, в който наред с големите й успехи у нас и в чужбина се намесват скици от срещи с велики певци от тази епоха, на първо място тази с Фьодор Шаляпин, с когото са пели заедно в Лондон в операта „Княз Игор“ от Бородин, където тя играе ролята на Ярославна.

Както в статията за Петър Золотович стана въпрос за неговото гостуване в София през 1934 г., когато той е имал контакти с наши видни оперни певци и певици, така и срещата му с Цветана Табакова в Лондон показва интереса на този велик певец към представителите на българското оперно изкуство от тази епоха. За голямо съжаление, Цветана Табакова умира съвсем млада – едва на 31 години, в разцвета на творческите си възможности, без да успее да покаже целия си огромен талант. Както преди седмица писах за нещастната съдба на Катя Попова, загинала при самолетна катастрофа, така и Цветана Табакова си е отишла от живота и сцената – подобно на колежката й от Софийската опера Христина Морфова, без да развие докрай онова, което природата е заложила в нея. Жалко, жалко.

Ето някои биографични данни: още като ученичка в гимназията Табакова пее на концерти във Враца, а след като семейството й се премества в София, тя продължава гимназиалното си образование там, като учи същевременно при Иван Вулпе в Софийската музикална академия. На 18 години – още преди да завърши гимназията – тя дебютира в ролята на Фредерик (роля за тенор или сопран) в операта „Миньон“ от Амброаз Тома (1811-1896) с много голям успех и става редовен член на Софийската опера. След завършване на Академията поема редица централни роли в репертоара на операта, които изпълнява с все по-голям успех: Тоска и Турандот в едноименните опери и Мюзета в „Бохеми“ от Пучини, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Сента в „Летящият холандец“ и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Агата във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Леонора в „Трубадур“ от Верди, Купава в операта „Снежанка“ от Римски-Корсаков и др.

През 1927 г. Табакова е изпратена на специализация в Париж, където учи репертоар при известния певец и вокален педагог П. Дюпре. През 1932 година печели сребърен медал и диплом от Международния конкурс за певци във Виена. При един от концертите си от това време тя е забелязана от световноизвестния руски бас Фьодор Шаляпин, който я поканва да му партнира в ролята на Ярославна в лондонската постановка на операта на Бородин „Княз Игор“ – в „Руската опера“ на княз Церетели в Лондон, също и в „Русалка“ от Даргомижски, постигайки значителен успех.

За относително кратката си артистична кариера от 12 години, Цветана Табакова играе в над 30 първостепенни и второстепенни роли от сопрановия репертоар на Софийската народна опера. Понякога разучава по няколко роли едновременно.

  • 1924 — Фредерик в „Миньон“ от А. Тома,
  • 1924 — Джована в „Риголето“ от Дж. Верди, роля за алт,
  • 1924 — Мерцедес в „Кармен“ от Жорж Бизе,
  • 1926 — Неда в „Палячо“ от Р. Леонкавало,
  • 1925 — Жрицата в „Аида“ от Дж. Верди,
  • 1925 — Паночка в „Майска нощ“ от Н. Римски-Корсаков,
  • 1925 — Мюзета в „Бохеми“ от Дж. Пучини,
  • 1925 — Татяна в „Евгений Онегин“ от П. Чайковски,
  • 1926 — Маша в „Дама Пика“ от П. Чайковски,
  • 1927 — Елен в „Лакме“ от Лео Делиб,
  • 1927 — Леонора в „Трубадур“ от Дж. Верди,
  • 1927 — Евридика в „Орфей и Евридика“ от Кристоф В. Глук,
  • 1928 — Рахил в „Еврейката“ от Ж. Халеви,
  • 1928 — Тоска в „Тоска“ от Дж. Пучини,
  • 1929 — Купава в „Снежанка“ от Н. Римски-Корсаков,
  • 1930 — Агата във „Вълшебния стрелец“ от К. М. фон Вебер,
  • 1930 — Турандот в „Турандот“ от Дж. Пучини,
  • 1931 — Дона Анна в „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт,
  • 1930 — Сента в „Летящият холандец“ от Р. Вагнер,
  • 1931 — Елизабет в „Танхойзер“ от Р. Вагнер,
  • 1931 — Сантуца в „Селска чест“ от П. Маскани,
  • 1932 — Аляна в „Княз отшелник“ от В. Бобчевски,
  • 1932 — Мадлен дьо Коани в „Андре Шение“ от У. Джордано,
  • 1932 — Ярославна в „Княз Игор“ от А. Бородин,
  • 1933 — Адриана Лекуврьор в „Адриана Лекуврьор“ от Ф. Чилеа,
  • 1933 — Аида в „Аида“ от Дж. Верди,
  • 1933 — Латина в „Страхил Войвода“ от П. Наумов,
  • 1933 — Мими в „Бохеми“ от Дж. Пучини,
  • 1934 — Елза в „Лоенгрин“ от Р. Вагнер,
  • 1934 — Луиза в „Луиза“ от Г. Шарпантие,
  • 1934 — Леонора в „Силата на съдбата“ от Дж. Верди,
  • 1936 — Лиза в „Дама Пика“ от П. Чайковски,
  • 1936 — Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Г. Доницети,
  • 1936 — Реция в „Оберон“ от К. М. фон Вебер,
  • 1936 — Сестра Анджелика в „Сестра Анджелика“ от Дж. Пучини,
  • 1936 — Царица Мария в „Цар Калоян“ от П. Владигеров.

(край на цитата)

Забележете, в последната година от живота си Цветана Табакова разучава и играе 5 различни роли!

Един от най-видните български музиколози в тази епоха – проф. Иван Камбуров, още в началото на 30-те години пише следните думи за Цветана Табакова:

„Тя е една от най-даровитите наши млади певици, чийто глас със своята металичност и красив тембър се слуша с еднаква наслада – както от сцената, така и от концертния подиум“.

(край на цитата)

Съвсем неочаквано, на 6 ноември 1936 година Цветана Табакова умира внезапно, девет месеца след като е навършила 31 години. Шокът в артистичните среди в България, също и сред многобройните любители на оперното изкуство, е огромен. Само 6 месеца след голямото нещастие, сполетяло оперния свят в тогавашна България и специално Софийската държавна опера, загубила само за половин година две от най-добрите си солистки-сопрани чрез смъртта на Христина Морфова при автомобилната катастрофа край Карлово, сега съдбата отнема и друга отлична певица в разцвета на кариерата й – Цветана Табакова. Похвално е, че архивният ѝ фонд се пази в Централен държавен архив, № 419. Нейни записи от 1936 година (на оперни роли и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Трябва да се отбележи, че „признателното поколение“ след толкова много години не забравя делото на Цветана Табакова, така рано напуснала сцената и живота. На 9 ноември 2011 г. – дни след годишнината от смъртта й Радио София посвети специално предаване за нея, придружено с текстове, които могат да се прочетат в Интернет. Ето части от тях:

„Цветана Табакова е една от запомнящите се фигури на българската оперна сцена през първата половина на ХХ век. На 6 ноември се навършват 75 години от нелепата й кончина, в самото начало на една блестяща световна кариера. Табакова е родена през 1905 г. Учи при Иван Вулпе в Музикалната академия. Още тогава е приета и в Софийската опера. Специализира в Париж, печели Международния певчески конкурс във Виена и пред нея се отварят важни врати. Шаляпин я кани да му партнира в “Княз Игор”. Цветана Табакова участва в премиерата на операта “Цар Калоян” от Панчо Владигеров в ролята на Мария. И точно когато започват поканите от престижни театри в Европа, певицата внезапно умира“.

Красимира Йорданова ни припомня факти от биографията й и ни предлага изказвания на Елисавета Йовович и Асен Найденов, както и запис на Цветана Табакова от 1936 г., съхранени в Златния фонд на БНР.

(Програма Хоризонт – Музика – Алегро Виваче)

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100039995/spomen-za-cvetana-tabakova

През 2009 г. управлението на Община Брезник също обнародва в централните медии кратко съобщение със следния текст:

„Родена в гр. Брезник през първата половина на XX век – прославила българското оперно изкуство по света. Известната оперна певица Цветана Табакова е родена тук. Умира твърде млада (преди да навърши 30 години). Изпълнила е няколко оперни партии в Софийската Народна Опера, гастролирала е и в чужбина. В града е родена и известната в цял свят оперна певица Лиляна Барева – знаково име в развитието на оперното изкуство в България. Нейният репертоар е изключително широк. През целия си творчески път в Софийската опера, тя е един от нейните стълбове. Родена е в семейство на интелектуалци в Брезник. Нейният баща дълги години поддържа първата “европейска” аптека в гр. Брезник, също и неговата внучка Румяна Барева“. (Мой коментар – Б.К.: хубаво, но като се пишат такива неща, не трябва ли да се обмисля по-точно – първо: „родена през първата половина на 20-и век (не може ли да се пише точна дата?), второ: „преди да навърши 30 години!?“ – тя вече е на 31 години, трето: „изпълнила е няколко оперни партии?! – малко ли са цитираните от нас повече от 35? Последно: журналистиката не е проста работа, когато става въпрос за точност и стриктност. Особено при случаи, когато лицето е от този град, от където идва съответната информация).

(край на цитата)

В края на тази статия ще приведа друг автентичен документ, който ми допадна при четенето му. Това е публикация в софийския в. „Новинар“ на журналистката Людмила Габровска от м. януари 2003 г. Предполагам, че поводът е бил годишнина от рождението на Цветана Табакова. Някои данни се повтарят, но стила на авторката е увличащ и заслужава да се припомни написаното след изтеклите години.

Шаляпин искал да пее с Цветана Табакова

Парижката опера е била едно от местата, където Цветана Табакова е показала блестящия си талант. Оперната певица била наричана „Царица на сцената“

Името на Цветана Табакова е почти забравено днес, но през 30-те години на миналия век тя била сред най-блестящите певици. Талантът й е оценен високо не само у нас, но и в чужбина, където често пъти е канена за гастроли. За 12 години професионална кариера Цветана Табакова е изпяла 36 роли, впечатлявайки множество хора с дълбокия си, искрящ и плътен глас.

За съжаление съдбата й е като на повечето талантливи хора – наситена с много събития и прекършена твърде рано. Родена на 27 януари 1905 г. в Брезник, Цветана Табакова от малка знаела категорично с какво иска да се занимава. Като ученичка във Враца тя отделяла цялото си свободно време на пеенето. Упоритостта й не останала без резултат. За учудване на всичките си познати, на ученичката от провинциалната гимназия били възложени сложни оперни партии в София. Това станало съвсем скоро след като била приета за студентка в Музикалната академия през 1924 г., и то без да е ходила на предварителни курсове, каквато е била практиката тогава. Цветана постъпила в класа на известния певец и педагог Иван Вулпе и веднага се откроила сред останалите с топлия си тембър и усета си към стиловите особености на отделните творби. Малко по-късно, въпреки младата си възраст, тя била сред най-често канените изпълнители. Заедно с Христина Морфова, Петър Райчев и Ана Тодорова, Цветана привлича стотици ценители на изкуството заради комбинацията от сценично и певческо дарование.

Дори най-язвителните критици не намирали нищо, за което да я критикуват, а красивият й и звучен сопран предизвиквал единствено аплодисменти. Специалистите я наричали „Царица на оперната сцена“ не само заради музикалния й талант, но и заради царственото й излъчване и изискани маниери. При един от концертите си тя била забелязана от великия Шаляпин, който бил толкова впечатлен, че я поканил да му партнира в Лондон в операта на Бородин “Княз Игор”. Ролята на Ярославна се оказала една от най-успешните й заедно с предишните й изпълнения на Флора от “Травиата” на Верди и Фредерик от “Миньон” на Амброаз Тома.

Мнозина били певиците, желаещи да пеят заедно с Шаляпин, особено като се вземе предвид факта, че тогава той бил на върха на славата си. Но руснакът спрял избора си единствено на Цветана и това признание още повече затвърдило нейната популярност. През 1932 г., когато била на 27 години тя спечелила Международния певчески конкурс във Виена. След това признание ангажиментите й станали още по-чести. Младата певица нямала достатъчно време, за да разучава основно ролите си, които биха били много дори за един изпълнител със значително по-дълъг опит от нейния. Затова тя се доверявала на интуицията си и не сгрешила нито един път.

Но както при всеки успех в България, и при нейния се намерили зложелатели. През 1933 г. един критик писал, че в изпълнението й на Аида се появяват нечисти тонове във високия регистър. Силно засегната от статията, Цветана не успяла да запази мълчание, а се включила в спора, който се превърнал в една от най-пикантните клюки на столицата. В нейна защита се обявили вокални педагози, убедени, че изпълнението й е брилянтно. Противниците й твърдели, че гласът й просто почва да деградира. Каква е истината днес не може да се каже, защото няма записи от този период. Така или иначе със своите изпълнения Цветана Табакова не оставяла никого равнодушен.

Заради безспорните си успехи тя била сред малкото млади певци, изпратени на специализация във Франция. Там имала възможност да се представи пред парижката публика и както твърдят съвременниците й, да предизвика благоприятни отзиви за таланта на българските изпълнители.

След като се върнала в България, Цветана отново се заела с разучаването на няколко роли наведнъж. “Когато тя пее – писал един критик – забравям да мисля за това какво може и трябва още да постигне; наслаждавам се на нейния южен, топъл глас, на темперамента и изразителното пеене, на удоволствието, с което тя самата пее, като че ли вслушвайки се в своя собствен глас, радва се на неговата сила и пълнота, на височините, които, противно на много певци, тя с нетърпение чака да ги вземе леко и с младежки блясък, на щедростта, с която пръска гласа си”. “Аида”, “Трубадур”, “Силата на съдбата”, “Танхойзер”, “Лоенгрин” са малка част от оперите, в които Цветана успяла да се изяви. Тя записала и няколко песни на Добри Христов, а в началото на 30-те участвала в ролята на Мария в “Цар Калоян” на Панчо Владигеров. Той самият казвал, че певицата идеално се вписва в образа на героинята му.

Тази блестяща кариера обаче била прекъсната внезапно. Сутринта на 6 ноември 1936 г. се разнесла вестта, че певицата е починала. Цветана Табакова оставила в наследство няколко записи върху грамофонни плочи – за съжаление недостатъчно добре направени, за да могат съвременните почитатели на музиката да се насладят на гласа й. Но затова пък в историята на българската опера мястото й е несъмнено – както подобава на една „Царица“, наричана така и от почитателите, и от критиците си.

(край на цитата)

В хода на подготовка на тази статия през 2016 г. попаднах на една информация за големия български писател Светослав Минков (1902–1966), в която се казва, че Цветана Табакова е била негова племеница и че самият той е бил привърженик на оперната музика. Ето малък цитат от тази статия:

Портал „Genek.info“

СВЕТОСЛАВ МИНКОВ

Публикувано на : 4.02.2015 г.

Светослав Константинов Минков е един от първенците на съвременната българска литература. Той е роден на (4) 17 февруари 1902 година в гр. Радомир. Произхожда от офицерско семейство с родолюбиви традиции.

Светослав Минков (1902–1966) е четвъртото и последно дете в семейството. Той идва на света по препоръка на лекарите, тъй като майка му, твърде млада престанала да ражда, е имала известни смущения и физиологични страдания.

Светослав Минков получава първоначалното си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г. с известно прекъсване, когато е изпратен в Байскирхен (Австро-Унгария), за да се учи във военно училище. Ала по силата на сключения договор след края на Европейската война той се завръща в София. Никъде не служи и не участвува в нито една война, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“.

В гимназията Светослав Минков не е от най-ревностните ученици, но към литературата показва подчертан интерес. Неговият учител по българска литература е Божан Ангелов. Той забелязва усърдието на гимназиста и го насърчава със съвети. Колкото и строг да е бил към учениците си, той се е размеквал, когато изтъквал качествата на своя талантлив ученик. За интереса на Светослав Минков към руската класика свидетелствува Сава Чукалов, който му преподава руски език и литература.

Още когато е бил в Радомир, бъдещият писател е знаел вече доста за българската и руската литература. Интересно е да се отбележи, че паралелно с любовта си към литературата той разкрива и трайното си влечение към музиката, което запазва и до края на живота си. Племенница на писателя е рано починалата (на 32 години) оперна певица ЦВЕТАНА ТАБАКОВА. Той е обичал да посещава операта и да я слуша в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски. Тя е неговата любима опера. Майка му също е пеела много хубаво, а и сам е с подчертан музикален усет. Особено му се нрави оперната музика. Взема уроци по пиано.

Ала все пак литературата взема връх. Литературното си образование разширява с четене на Гьоте и Хайне, Ибсен и Пшибишевски, Ницше, Стефан Цвайг, Едгар По, „прокълнатите поети“…

(край на цитата)

Преди да премина към друга тема, нека обърна внимание на едно съобщение от Враца (няма дата), което не звучи никак приятно:

Електронен вестник „Зов за истина“ Враца (Няма дата на публикацията)

П А М Е Т

Покрай строителни и ремонтни работи са разрушени или похабени паметните плочи на изтъкнатите български художници – врачанци Борис Коцев и Цено Тодоров, на оперната певица ЦВЕТАНА ТАБАКОВА.
Обърнете внимание на съответните органи да вземат мерки за възстановяването им.
Да пазим паметта за големите синове и дъщери на Враца!

Ил. и П. Илиеви

(край на цитата)

Наскоро попаднах на статия за Цветана Табакова в сайта на Софийската народна опера с автор Огнян Стамболиев, който периодично попълва „празните места“ за изявени оперни певци на тази сцена, и то с голяма кариера, но по различни причини почти забравени за днешните генерации оперни любители. Цитирам статията (няма дата на публикуването й, но по всяка вероятност е от 2015 г. като се има предвид заглавието й):

ЦВЕТАНА ТАБАКОВА – ЦАРИЦАТА НА ОПЕРНАТА СЦЕНА

110 години от рождението на певицата – Огнян Стамболиев

Днешните любители на опера, а и музикантите не знаят почти нищо за  Цветана Табакова (1905–1936), а тя е сред най-забележителните таланти на българската оперна школа. Не по-малко значима от Кабаиванска или Ана Томова. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление, полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години.  Не ни е оставила качествени в техническо отношение записи, за да се насладим на великолепния й глас, на голямата й музикалност и певческа култура, за което говорят всички нейни съвременници. Което е впечатлило дори великия Шаляпин.

Ражда се на 27 януари 1905 г., под духовния знак на Водолея, в Брезник, произхожда от стар и културен възрожденски род, в който музиката е на особена почит. Учи във Врачанската девическа гимназия, която напуска, за да постъпи в Музикалната академия в София, в певческия клас на Иван Вульпе, един от основателите на Софийската опера. Още като студентка в първи курс е поканена за дебют в Операта – поверяват й травести-ролята на Фредерик от „Миньон” на Амброаз Тома,  тази забравена днес прекрасна френска лирична опера, която тогава се играе с голям успех в София. Дирекцията открива едно съкровище в нейно лице – зареждат се роля след роля: Мерцедес от „Кармен”, Мюзета от „Бохеми”, Татяна от „Евгений Онегин”, Неда от „Палячи”, Флора от „Травиата”, Леонора от „Трубадур”, Рашел в „Еврейката”,  Тоска, Аида… Скоро става безспорната примадона. При това е само на 27 години!  Става любимка на публиката и критиката. Името й се нарежда до тези на отдавна утвърдените първенци: Петър Райчев, Морфова, Ана Тодорова…

На един коцерт я чува Фьодор Шаляпин и очарован от гласа, хубостта и сценичната й дарба, я кани да му партнира в гастролите му с „Княз Игор” в Ковънт Гардън, Лондон, в главната сопранова роля на Ярославна. По това време тя е обявена от софийските меломани за „царицата на операта сцена”. И наистина, у нея всичко е царствено: гласът, фигурата, походката, маниерите, излъчването. Просто е надарена от Бога!

Гласът й, драматичен сопран, с голям диапазон, близо три октави, се отличава с особена топлота, при това съчетан с ефектен блясък в горния регистър, способен да постига ярки динамични контрасти с постепенно, плавно изграждане на кулминациите. А репертоарът й – богат и разнороден говори за една голяма култура, трудоспособност и интелектуална вглъбеност. Цветана Табакова пее с лекота и Верди, и Моцарт, и Вагнер и Владигеров. Последният я счита за своята „идеална Царица Мария” от „Цар Калоян“.  Великолепни са постиженията й като Мадалена от „Андре Шение”, Сестра Анджелика на Пучини, Елза в „Лоенгрин”, Адриана Лекуврьор на Чилеа,  Агата във „Вълшебният стрелец”, Донна Анна в „Дон Жуан”, Сантуца, Реция от „Оберон”, Лиза от „Дама Пика”…Наистина, впечатляващ репертоар. В наше време малко певици след нея успяват да направят тези трудни роли…

През 1927 година прави кратка специализация в Париж при прочутия педагог Дюпре. Изнася няколко концерта с огромен успех. Може да остане там, но се връща в родината си, както по онова време правят повечето от нашите най-добри певци – остават, за да градят българската опера, българската музикална култура. Не както мнозина от следващите поколения… Завърнала се в София, тя пее бляскаво в  „Аида”. Недоброжелатели и завистници (чисто по български!) решават да я уязват. Обвиняват я, че била допуснала нечисти тонове във високия регистър. Това предизвиква дори скандал и дискусия в печата!

През 30-те години Софийската опера е вече утвърден институт, който, заедно с Народния театър, е в центъра на вниманието на обществото и медиите, за разлика от днешните, които се занимават с ниските жанрове и попкултурата и опростачват системно и методично публиката.

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

В края на днешната „оперна история“ ще отбележа, че през тези години е имало още една певица-сопран със същите имена – Лиляна-Цветана Табакова. Тя е родена през 1913 г., починала през 1991 г. Лично аз до 2015 г. не съм обърнал внимание на това поради недостатъчно занимаване с историята на оперното изкуство у нас в тази епоха.

Цитирам кратка бележка за Лиляна-Цветана Табакова (след започване на работа в Софийската опера тя променя името си на Лиляна-Цветана, за да се отличава от това на Цветана Табакова. Българските оперни специалисти сигурно знаят за това, аз моля за извинение, не съм специалист):

„Певица с международна известност. Лиляна-Цветана Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в „Ecole Normale de Musique“ в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Лиляна-Цветана Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото.

Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителят Петър Дънов предава на Лиляна-Цветана Табакова най-мистичните песни на създадената от него „Духовна Школа“.

(край на цитата)

В заключение ще добавя, че в Интернет и в Уикипедия има достатъчно подробности за връзката на Лиляна-Цветана Табакова с учението на Петър Дънов.

Преди известно време ми попадна една информация за Лиляна-Цветана Табакова, която ще цитирам по-долу:

Публикувано на 8 януари 2017 г.

Родена Лиляна-Цветана Табакова, певица и последователка на Учителя
(1 януари 1913 г. – 1 април 1995 г.)

Певица с международна известност. Лиляна-Цветана Табакова Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в „Ecole Normale de Musique“ в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен.
 
След завръщането си в България Лиляна-Цветана Табакова Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. 
Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена, Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителят Петър Дънов предава на Лиляна-Цветана Табакова Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа.
 
(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г.)
 
Спомени и статии за Лиляна-Цветана Табакова Табакова:
 
1. Лиляна Табакова (1913-1995*), от списание “Сила и Живот”, Брой 3-4 – 1995 г.
 
2. Песни на Учителя дадени чрез Лиляна-Цветана Табакова, Спомен на Борис Николов, Изгревът – Том 2

  1. Лиляна Табакова, от Вергилий Кръстев, Изгревът – Том 4
  2. Снимки на Лиляна Табакова 

_________________________
Бележка: Годината на смъртта на Лиляна-Цветана Табакова Табакова в някои източници е 1991. Тук е поставена датата 1 април 1995 г., дадена от Вергилий Кръстев в Изгревът, том 4.

(край на цитата)

Цитирам няколко абзаца от статията под № 3 (по-горе) на Вергилий Кръстев за Лиляна-Цветана Табакова Табакова (в някои източници името й се пише Лиляна-Цветана или само Лиляна, в други Цветана-Лиляна):

ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

(Вергилий Кръстев)

Лиляна-Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът”, том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252.

С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи. В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя филм за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот. Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене?” Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие.” Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия. Аз искам да бъда показана на филм, да ме видят всички. Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България”, които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало.” Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10-20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения – как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя.”

„Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България”. Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша.” „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби.”

Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен.” „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?” Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере.

Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години. А каква сила се излъчваше от нея, когато говореше. Тази сила помиташе всичко пред себе си. Аз предложих план за работа с нея. Тя се съгласи. Направихме протокол и бе подписан от нея. Трябваше да започнем работа. Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990 г. до края на май 1991 г. (…)

(край на цитата)

Който се интересува, може да прочете в Интернет цялата статия. Искам само да подчертая, че в последния абзац по-горе чета цифрата „90 години“ (на каквато възраст е Лиляна тогава), но как е възможно това – тя е родена през 1913 г., починала през 1995 г. (по данните на г-н Кръстев), т.е, живяла е 82 години? По време на тяхната съвместна работа през 1991 г. е била значи на 78 години, как тогава на 90? Как да е, да не изпадам в подробности …

Мисля, че при четенето на тези страници днес за „двете Цветани“ и Петър Золотович всички ще останем изненадани от онова богатство на личности и събития от първата половина на миналия век, придружавали развитието на българското оперно и вокално изкуство.

Нека днес на 27 януари 2020 г. да си спомним за две от тези лица, родени на тази дата – Петър Золотович и Цветана Табакова, както и за Лиляна-Цветана Табакова .

Мир на праха им!

…………………