Оперетната певица Анета Цанкова, родена утре преди 110 години
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 24 юли 2019 г. искам да припомня за една голяма оперетна певица, родена на утрешния ден – 25 юли през далечната 1909 година – незабравимата Анета Цанкова, дълги години една от най-изтъкнатите солистки на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София. При това утре се навършват точно 110 години от нейното рождение. Понеже утре е родена и певицата Галя Павлова, която ще има кръгла годишнина, пиша статията си за Анета Цанкова един ден по-рано. Тя се помина твърде отдавна – на 17 юли 1979 г., само преди седмица се навършиха 40 години от кончината й.
Аз знаех за тези дати на раждане и смърт на Анета Цанкова и като седнах преди няколко дни да започна да пиша, останах изумен – почти нищо няма в електронните медии за нея! Как тогава да пиша – нямам друга литература, времето отдавна е изтрило конкретните ми спомени от спектакли, които съм гледал с нея в София. Мислех, че подобно като при Мими Балканска, Лиляна Кошлукова, Тинка Краева и други от нейната или по-предна генерация, за които съм писал вече статии тук във ФБ, като вляза в Интернет, ще намеря нещо за биографията й, спомени от колеги или интервюта с журналисти – пълна измама! Освен едно предаване на Радио София през август 2014 г. по повод на рождения й ден, няма нищо друго. Ето заглавието на линка към това предаване:
БНР
Спомен за певицата Анета Цанкова
публикувано на 09.08.2014
Автор: Алегро виваче
Помните ли Анета Цанкова?
На 25 юли 1909 година е родена една от най-големите звезди на българския оперетен театър – Анета Цанкова.
Чуйте разказа на Красимира Йорданова за незабравимото й сценично присъствие в златните времена, когато се създават еталоните в изпълнението на най-популярните оперетни герои.
Програма Хоризонт Арт зона Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линка към това предаване на БНР:
http://bnr.radio/old/post/100453863/spomen-za-pevicata-aneta-cankova
Прочетохте ли добре – „една от най-големите звезди на българския оперетен театър – Анета Цанкова“. Добре че поне в Радиото са имали инициативата поне един път да имат предаване за нея. А печатните и други медии? Ако Анета Цанкова беше каква да е второстепенна певица или артистка, която не е оставила нищо след себе си, бих разбрал. Просто непростимо – за сетен път се убеждавам в хаотичната културна политика на съвременна България, няма такова нещо по широкия свят. През 2018 г. на днешния ден писах за Симфоничния оркестър в Богота / Колумбия, където свири нашият сънародник Нестор Славов – първи тромбонист в оркестъра, заедно с още други 6 инструменталисти от България, и всички видяхме какви подробни данни могат да се намерят в сайта на оркестъра. Какви паралели да правя – няма ли в администрацията на театър „Стефан Македонски“ лица, в т.н. „пиар“ на театъра, които да се заемат и издирят информации за такива заслужили техни артисти, особено от миналото и които вече не са на този свят. Те трябва да интервюират все още живи техни съвременници, да запишат спомени за тях, да вземат от архива на театъра конкретните им участия и да ги публикуват като подходящи „портрети“ в Интернет заедно с техни снимки, та при нужда всеки да може да прочете подробности. Така се прави по целия свят даже и в малки оперни и оперетни театри в епохата на информационните технологии. Нито е скъпо, нито за това е необходимо много време. Но трябва инициатива, а именно тя липсва. Как да е, знам, че никой няма да чуе гласа ми, но аз съм длъжен да изкажа собственото си мнение, защото все пак имам опит от конкретни наблюдения.
Да се върна пак на Анета Цанкова. Като студент в София през годините 1951-1956 съм бил на десетки оперетни спектакли с нейно участие, както и при такива с известни за епохата си артисти в театър „Стефан Македонски“. През октомври 2016 г. писах статия тук във ФБ за друга голяма оперетна артистка – Лиляна Кошлукова във връзка с неин рожден ден, където стана дума и за Анета Цанкова, за която никога до сега не бях писал статия. Нека припомня началото на статията:
„Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 4 октомври 2016 г. отбелязваме 92 години от рождението на голямата оперетна певица Лиляна Кошлукова, а на 1 юни тази година се навършиха 11 години от смъртта й през 2005 година.
Всички любители на оперетното изкуство знаят, че Лиляна Кошлукова дълги години беше един от стълбовете на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София, която още от 1948 г. играе редовно в стотици спектакли на този театър. По време на моите студентски години в София между 1951 и 1956 година съм бил редовен посетител на този театър и съм гледал десетки оперети с нейно участие. Заедно с другите първи сили на Музикалния театър, като Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев, Арон Аронов, Анета Цанкова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Бодуров, Веселин Дамянов, Зорка Димитрова, Анелия Шуманова и други, името на Лиляна Кошлукова се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. При мои посещения от Габрово в София през годините 1960 до 1974 съм бил на спектакли в Музикалния театър, в които Лиляна Кошлукова блестеше с хубавата си игра, отличен глас и подчертан талант в областта на оперетния театър – така любим за стотици хиляди почитатели на това изкуство от цяла България, които винаги пълнеха залата на Музикалния театър. След напускането ми на България през 1974 г. нямах повече сведения за творческия път на Лиляна Кошлукова“.
(край на цитата)
Разликата е в това, че докато за Лиляна Кошлукова има достатъчно сведения, които ми дадоха възможност да изградя една хубава картина за живота и дейността й, днес при Анета Цанкова това е почти невъзможно. Какво още има за нея в Интернет? Не много – редица линкове, които водят до лица със същото име Анета, или с презиме Цанкова, но не за певицата Анета Цанкова. Има линкове, които водят до сайта на театър „Стефан Македонски“ в София, но те са свързани с най-общата му история, без конкретни данни за Анета Цанкова. Ето три примера:
„Сред най-известните оперетни артисти на Държавния музикален театър са АНЕТА ЦАНКОВА, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Арон Аронов, Петрана Ламбринова, Стефан Анастасов, Тинка Краева…“.
(край на цитата)
Както виждаме, името й стои на първо място. Вторият пример е от Уикипедия-страницата на Арон Аронов, цитирам го:
„Партнира си (става въпрос за Арон Аронов):
в оперетата с АНЕТА ЦАНКОВА, Тинка Краева, Лиляна Кошлукова, Божана Продева, Диана Попова, Лиляна Кисьова, Анелия Шуманова, Донка Шишманова, Хермина Михайлова, Мариана Коцева, Зорка Димитрова, Събина Тянкова, Светлана Иванова, Добрина Икономова, Цветелина Василева, Видин Даскалов, Минко Босев, Хрисанд Бъчваров, Веселин Дамянов, Огнимир Павлов, Стоян Димитров, Любчо Аврамов и др.“
(край на цитата)
Ето и третият пример:
„На сцената Хари Харалампиев е партньор с най-обичаните оперетни актьори като Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Тинка Краева, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, АНЕТА ЦАНКОВА, Арон Аронов, Людмила Чешмеджиева и други“.
(край на цитата)
Има и други информации, които по косвен път дават известна представа за творческия път на Анета Цанкова, като следната:
Из историята на театър „Одеон“:
(…) На 1 декември 1922 г. се основава “Кооперативен оперетен театър”, който играе в салона на “Ренесанс”. Сред основателите му са отново Асен Русков, Ангел Сладкаров, Мими Балканска, Матю Македонски. Диригент става Илия Стоянов, а за режисьор е привлечен Стоил Стоилов – възпитаник на Виенския Бургтеатър. На сцената на “Кооперативния”, както са го наричали цяла София, са играли Роза Розенберг, Тинка Краева, Сава Огнянов, Стефан Македонски, Петър Райчев и др. Между преводачите на текстовете са били талантливи творци като Хенри Левенсон и Михаил Кремен. “Кооперативният театър” гостува през 1931 г. в Цариград и Анкара, през 1937 г. – в Белград, Загреб, Любляна и Сплит с голям успех. По-късно се основава театър “Одеон”, чийто основател и ръководител е бил Стефан Пенчев. В този театър започва артистичната си кариера АНЕТА ЦАНКОВА (…)
(край на цитата)
Тия дни попаднах и на още едно предаване на Радио София от 2017 г., в което става въпрос за Анета Цанкова. Цитирам:
БНР
„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Анета Цанкова
публикувано на 29.10.2017 | обновено на 21.11.2017
Автор: Росица Кавалджиева
„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Анета Цанкова
Предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ започва всеки нов сезон с национална анкета „Любимите ви…“ в сайта на БНР bnr.bg
През годините научихме с интерес, че любимата оперета на българската публика е “Царицата на чардаша” на Имре Калман, любимият балет – “Лебедово езеро” на Чайковски, любимият мюзикъл – “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, любимият оперен хор – Хорът на евреите от „Набуко”, най-любимият тенор на ХХ век – Лучано Павароти.
Всяка година даваме шанс на участниците в анкетата да спечелят прекрасна награда. Късметлии в предишните анкети спечелиха електронен четец за книги, екскурзии до Виена, Будапеща, Венеция, Дубай и още, и още…
През сезон 2017/2018 честваме 100 години от създаването на българския професионален оперетен театър. Достолепната годишнина е повод да посветим новата анкета “Любимите ви…” на българските оперетни звезди на ХХ век.
Помните ли големите български оперетни артисти на ХХ век? Кой от тях Ви е доставил най-много радост или е трогнал душата Ви най-силно? Дайте за него своя глас! До края на месец ноември можете да направите избор измежду 20-те предложения или да добавите свое. За да е валиден гласът Ви, имате право само на едно гласуване.
Гласовете на българската публика ще определят 10-те най-любими български оперетни артисти на ХХ век, а жребият ще определи кои участници в анкетата ще бъдат възнаградени с чудесни подаръци и кой ще спечели голямата награда – мини аудио система SONY SHAKEX30PN HI-FI SYSTEM, осигурена от Техномаркет. Жребият ще бъде изтеглен в специално празнично издание на предаването “Каста дива” през месец декември (в томболата нямат право на участие служителите на БНР и техните семейства).
По традиция в изданията през октомври и ноември припомняме със записи от богатата фонотека на БНР предложените артисти. Чуйте в звуковия файл спомените на дългогодишния директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ – проф. Светозар Донев, за Анета Цанкова.
Програма Хоризонт Арт зона Каста дива
(край на цитата)
Ето и линк към това предаване на БНР:
http://bnr.radio/old/post/100899091
Тази информация е много ценна, защото от спомените на проф. Светозар Донев се научават важни неща за Анета Цанкова, които той е споделил от собствени наблюдения при дългогодишната си работа в Музикалния театър „Стефан Македонски“. И без това сведенията за нея в медиите са толкова ограничени.
Все пак редица подробности от живота и дейността на Анета Цанкова са дадени в една ценна книга от 1967 г., издадена от Българска Академия на Науките – „Енциклопедия на българската музикална култура“, в която на стр. 448-449 са дадени много конкретни данни. Цитирам този текст без никакви промени:
Анета Цанкова Мифитишева, родена на 25 юли 1909 г., е оперетна артистка. Родена е в Русе в семейство на работник. През 1941/1942 г. учи пеене в Загребската консерватория в класа на А. Митрович. След завръщането си в България взема известно време уроци при Елена Ангелова-Орукин и Христо Бръмбаров. Сценичната си дейност започва през 1927 г. като артистка в Кооперативния театър в София, където дебютира в една от второстепенните роли в мелодрамата „Чаша вода“ от Е. Скриб. В Кооперативния театър остава до 1929 г. Сезонът 1930/1931 тя е вече солистка в театър „П. К. Стойчев“, а от 1932 г. до 1936 г. работи в Свободния театър и в театър „Одеон“. От 1942 г. до 1948 г. играе последователно в театър „Одеон“, в Художествения оперетен театър, в Кооперативния театър и пак в Художествения театър. От 1948 г. е солистка в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.
Анета Цанкова изпълнява централни лирични роли, а също и роли със субретъчен характер. Между най-добрите й постижения са Елена в „Хубавата Елена“, Силва в „Царицата на чардаша“, Евридика в „Орфей в ада“ и др.
Списък на оперетните й роли: Марин Големинов – Слава в „Златната птица“ (1961), Давидов и Г. Пиете – Дон Жуана в „Дон Жуанките“ (1942), Дунаевски – Регина във „Волният вятър“ (1950), Калман – Силва в „Царицата на чардаша“ (1957), Мильокер – Лаура в „Бедният студент“ (1947), Недбал – Ванда Квасинска в „Полска кръв“ (1947), Офенбах – Евридика в „Орфей в ада“ (1947), Елена в „Хубавата Елена“ (1955), Соловьов-Седой – Катерина във „Верният приятел“ (1950), Целер – Графинята в „Птицепродавецът“ (1951), Йохан Щраус – Сафи в „Цигански барон“ (1953), Розалинда в „Прилепът“ (1954) и други.
(край на цитата)
Единственият важен линк в Интернет, който води до данни за Анета Цанкова е относно нейна снимка. Много се зарадвах, защото никъде няма снимка на певицата, а тази която открих, е великолепна и ще я поместя след статията. Става въпрос за една прекрасна инициатива на прочутото преди време фотостудио в центъра на София с името „Фото Папакочев“, много добре известно на старите софиянци. Линкът, за който пиша, води до поредица от чудесни снимки на видни наши артисти от различни браншове – театрални, оперни, оперетни и други, които г-н Папакочев е снимал и е оставил за поколенията чрез обявяването на снимките в Интернет. Така за Анета Цанкова към името й има и добавка – била е омъжена за лице с фамилия Мифитишев. Цитирам текста:
Title: фотография Author: Папакочев, Петър. Abstract: Анета Цанкова-Мифитишева, оперетна актриса (25.7.1909, Русе – 17.7.1979, София)
(край на цитата)
Една забележка: този снимков архив на г-н Папакочев сега е депозиран в Библиотеката на БАН и при публикуване на снимки трябва да се цитира източника. Специално при Анета Цанкова снимката е поместена в поредица от други снимки при линка, който води към редицата информации за нея. Освен това тази снимка е поместена и при предаването на Радио София от 2017 г., от където фактически може винаги да се копира тя.
В Интернет има също така и някои други снимки – на една грамофонна плоча с изпълнение на Анета Цанкова – тангото „Щом падне мрак“, както и плакат за концерт на Държавния симфоничен оркестър в Русе с диригент Руслан Райчев – „Разходка из оперети“, където тя е солистка. И последно – две факсимилета от нейни писма, които е писала до съпруга си г-н Мифитишев в София по време на нейно концертно пътуване в Полша.
Всички тези снимки ще приложа след статията – и без това няма други нейни снимки особено от изяви в Музикалния театър. Все още не мога да си обясня, че в този театър положително е имало щатен фотограф, а нито една снимка на Анета Цанкова не е публикувана в Интернет, както това е направено за редица нейни колеги-солисти.
Това е всичко за днес, драги приятели. Няма повече сведения за Анета Цанкова – поне имаме снимката й – една великолепна млада жена, направила толкова много за оперетното изкуство в България. Нека моите съвременници да си помислят!
Нека днес на 24 юли 2019 г. отбележим 110 години от рождението на Анета Цанкова на 25 юли.
Мир на праха й – от 17 юли 1979 г. тя не е между нас живите – вече 40 години!
……………..
Жалко, в медиите като Ю Тюб няма никакви записи на Анета Цанкова!
……