Enrico Caruso

Днес се навършват 150 години от рождението на италианския тенор Енрико Карузо

Диригентът Артуро Тосканини, който беше неподкупен и изключително чувствителен по отношение на музиката, беше казал нещо подобно две години по-рано: „За Бога! Ако този неаполитанец продължава да пее така, целият свят ще говори за него!“

(изказване на Тосканини за тенора Енрико Карузо)

Драги приятели на оперната музика, днес на 25 февруари 2023 година е рожденият ден на един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство – италианецът Енрико Карузо (Enrico Caruso), роден на този ден през 1873 г. в Неапол преди 150 години!

За тази легендарна фигура са изписани хиляди страници спомени, коментари, репортажи, статии със случки от ботатия му оперен и личен живот. Сега в електронните медии има хиляди линкове с информация за всичко, свързано с него, дискографии и сведения във всяка насока. Над 70 Уикипедия-страници на различни езици са посветени на него, също и на български език, в която ЕДИНСТВЕНО В НЕЯ Е НАПИСАНО, ЧЕ Е РОДЕН НА 27 ФЕВРУАРИ! А в колоната в дясно, под снимката му, е написано като рождена дата 24 ФЕВРУАРИ! Какви са тия автори, които не погледнат поне една друга информация! А най-долу в тази Уикипедия-страница е написано: „Последната промяна на страницата е извършена на 5 септември 2022 г. в 14:22 ч.“ Питам се, какво са променили авторите в този кратък текст, като поне не са направили корекция на рождената дата, при което там са две такива!

Ще цитирам по-долу текста на тази Уикипедия-страница за Енрико Карузо на български език:

Енрико Карузо (на италианскиEnrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в НеаполИталия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас – мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.

Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Библиография

  • Key P. V. R., Zirato В., Enrico Caruso: A Biography. Boston: Little, Brown, and Co, 1922. 459 p.
  • В.Р.Кий, Пиер. Великият Карузо (преведе от немски Георги Белев). София, Наука и изкуство, 1967. с. 260.
  • Ybarra, T. E. Caruso: The Man of Naples and the Voice of Gold. New-York: Harcourt, Brace and Company, 1953. 315 p.
  • Caruso, Dorothy. Enrico Caruso: His Life and Death, with discography by Jack Caidin. Grant Press, 2007. 316 p.
  • Карузо, Дороти. Енрико Карузо (преведе от англ. Вася Данова). София, Музика, 1983. с. 255.
  • Freestone J. and H.J. Drummond: Enrico Caruso: his Recorded Legacy. London, 1955.
  • Энрико Карузо на сцене и в жизни / Пер. с англ. П.П.Малькова; Общая редакция и послесловие М.П.Малькова М.: Аграф, 2002. 480 с. (Серия „Волшебная флейта“) ISBN 5-7784-0206-6 1500 экз.(руск.)
  • М. Мальков. Достойный своего великого таланта/Энрико Карузо на сцене и в жизни:М.Аграф, 2002, стр.450 – 460.(руск.)
  • Жорж Кунели (Georges Cunelli). Титта Руффо, Карузо и Шаляпин (преведено от английски от М.Мальков) – електр. изд. Санкт Петербург. 2017(руск.) Източник: Titta Ruffo. An Anthology. Edited by Andrew Farkas. Greenwood Press. London. England; pp. 63 – 68: G. Cunelli, Titta Ruffo, Caruso and Chaliapin.

(край на цитата)

Във връзка със 150 години от рождението на Енрико Карузо световните медии обръщат особено внимание за това. Тук в Германия до вчера са публикувани редица статии в различни портали с много новини от богатия му личен и сценичен живот. Аз ще цитирам една такава статия в оригинал на немски език и после в мой превод на български:

Портал „Deutschlandfunk Kultur“

24.02.2023

Enrico Caruso zum 150. Geburtstag

He made the grammohpon“

So schwärmte Carusos Musikproduzent Fred Gaisberg. Der „größte Tenor der Welt” verkaufte 1907 seine Aufnahme mit der Arie „Vesti la giubba“ über eine Million Mal. Der Ruhm brachte Geld, Skandale und ein Libretto, in dem er selbst zur Opernfigur wurde.

Der US-Amerikaner Fred Gaisberg, einer der führenden Musikproduzenten jener Zeit, der die ersten Tonaufnahmen mit Caruso verantwortete, meinte nach einer Aufnahmesitzung: „He made the grammophone.“

Ähnlich hatte sich der in Musikfragen unbestechliche und äußert heikle Dirigent Arturo Toscanini bereits zwei Jahre zuvor geäußert: „Bei Gott! Wenn dieser Neapolitaner weiter so singt, wird die ganze Welt von ihm reden!“

Siegeszug der Platte

Carusos internationale Karriere wäre ohne den neuen Tonträger der Schellack-Schallplatte, die den Klang der Stimme scheinbar authentisch reproduzierte, nicht so schnell eingetreten.

Ein weiterer Aspekt kam hinzu: die zunehmende Reisetätigkeit der Künstler durch ausgebaute Schiffs- und Eisenbahnpassagen. So hörte man man den jungen Caruso 1899 sowohl in Moskau als auch in Südamerika.

Fotogener Typ

Caruso war auch in den großen Zeitungen ständig präsent. Seine Erscheinung als Privatperson und Sänger wurde höchst eindrucksvoll abgebildet:

Сaruso lässig mit Zigarette, als er noch einen Schnurrbart trug, Caruso kostümiert als Bajazzo oder Radames, Caruso stilvoll im Automobil, am Strand von Rimini in Badehose oder bei einem Gedenkkonzert für die Opfer der Titanic.

Aus kleinsten Verhältnissen

Was zu Carusos Weltruhm beitrug, war sein Aufstieg aus den allerärmsten Verhältnissen. Er war das Kind des Schlossers Marcello Caruso. Als Knabe hatte er bereits in seiner Heimatstadt Neapel in einem Kirchenchor gesungen. Nur unter großen Schwierigkeiten gelangte er zu einem Gesangsstudium.

Im November 1894 debütierte er mit einer Wandertruppe am „Teatro Nuovo” in Neapel in der Oper „L’amico Francesco“ von Mario Morelli und sang dann aber längere Zeit ohne besondere Erfolge. Der große Durchbruch kam, als er am 17. November 1898 am Teatro Lirico in Mailand in der Uraufführung von Umberto Giordanos „Fedora“ die Partie des Loris sang. Jetzt folgte ein märchenhafter Aufstieg zum Weltruhm, der mit seinem Engagement an der New Yorker Met 1903 richtig Fahrt aufnahm. Caruso versuchte sich dann sogar, wenn auch nicht sonderlich erfolgreich, in einer Filmproduktion.

Skandal in New York

Wenige Wochen nach seinen triumphalen Erfolgen in Europa, Caruso war 33 Jahre alt, kam es in New York zu einem unerhörten Skandal. Caruso habe im „New Yorker Central Park vor dem Affenhaus“ eine junge Frau sexuell belästigt und sei noch an Ort und Stelle von einem Polizisten verhaftet und ins Gefängnis gebracht worden. Gegen eine Kaution von 500 Dollar kam er wieder auf freien Fuß. Zwei Gerichtsverhandlungen folgten.

Caruso Biograph Pietro Gargano schrieb dazu: „Der Prozess war eine Farce. Zeugen, die unmöglich etwas gesehen haben konnten, wurden vernommen und verwickelten sich in Widersprüche; die Klägerin war spurlos verschwunden. Trotzdem wurde Caruso schuldig gesprochen und verurteilt, wenn auch nur zu der gesetzlich festgelegten Mindeststrafe von 10 $. Bei all diesen Verleumdungen und Unterstellungen war ihm die Solidarität vieler berühmter und auch einfacher Menschen ein Trost. Puccini schrieb ihm; die Kollegen de Reszke, Emma Eames und zahllose andere standen ihm bei.“

Der Skandel hat seiner Karriere erstaunlicherweise nicht geschadet. Im Gegenteil. Ein überzogener Caruso-Kult entstand in vielen Ländern.

Positon beziehen

Der Ausbruch des Ersten Weltkrieges 1914 hatte für viele Künstler gravierende Folgen. Auslandsgastspiele waren nun auch für einen Caruso unmöglich. Auf Auftritte im deutschen Kaiserreich, wo ihn der Monach persönlich empfangen hatte, musste er nun verzichten.

Als das bis dahin neutrale Italien im Mai 1915 auf der Seite der Entente in den Krieg eintrat, fühlte sich der unpolitische Caruso verpflichtet, klar Stellung zu beziehen. So gab er unter Arturo Toscanini in Mailand zwei Vorstellungen. Die Einnahmen waren als Spende für das Rote Kreuz gedacht. Trotz schwindelerregender Preise war das Haus völlig ausverkauft. Doch niemand ahnte, dass das sein letzter öffentlicher Auftritt in Europa sein würde.

Reise nach Havanna

Im Sommer 1920 gastierte er in Havanna. Während der Aufführung explodierte im Opernhaus eine Bombe. Caruso floh daraufhin von der Bühne ins Hotel. Der Bühnenmeister konnte ihn beruhigen und zurückholen. Die Vorstellung endete dann doch mit Ovationen, Blumen und Gratulationen, auch wenn Viele das hohe Gehalt des Sängers im armen Kuba kritisierten.

Die „Bombe“ gab es wirklich. Sie bestand aus Knallkörpern, die gewerkschaftlich organisierte Arbeiter des „Teatro Nacional ” in einer Zigarrenkiste in der Herrentoilette deponiert hatten, um ihren Lohnforderungen Nachdruck zu verleihen. In der amerikanischen Presse tauchten auch Gerüchte auf, die Mafia-Organisation Schwarze Hand stecke hinter dem Attentat.

Als kranker Mann zurück in die Heimat

Schon in Kuba fühlte sich Caruso gesundheitlich nicht intakt. Zurück in New York, sang er noch einige Male, doch dann ging es gesundheitlich dramatisch bergab. Eine Rippe wurde ihm entfernt, acht weitere Operationen folgten. Ohne große Erfolge.

Am 28. Mai 1821 ging Caruso in New York an Bord der „President Wilson“ und kehrte nach Neapel zurück, von wo aus er sich nach Sorrent begab. Am 2. August verstarb der Sänger. Mit großer Ehre wurde er in Neapel zu Grabe getragen.

Lebensweg als Inspirationsquelle

Carusos Schicksal, sein märchenhafter Aufstieg, seine Weltkarriere und sein Tod dienten mehrfach als Romanvorlage. So schrieb Frank Thiess gleich zwei Caruso-Romane: „Caruso“ und „Caruso in Sorrent“ über die letzten Wochen und Tage des Sängers.

Der Bombenanschlag in Kuba hat gleich zwei bedeutende südamerikanische Autorinnen inspiriert, zu dem Roman des kubanischen Klassikers Alejo Carpentier „Die Methode der Macht ” und zu Mayra Monteros vor einigen Jahren auf Deutsch erschienenen Roman „Wo Aida Caruso fand“.

Von der Roman- und Opernfigur

Monteros Buch regte den holländischen Komponisten Micha Hamel zu einem Opernprojekt an. 2019 schrieb er im Auftrag der „Dutch National Opera“ die Oper „Caruso a Cuba“, die im März 2019 beim „Opera Forward Festival“ uraufgeführt wurde.

Caruso ist also immer noch aktuell. Er war, so meint Hamel, „der erste Rockstar überhaupt“.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Deutschlandfunk Kultur”

24.02.2023 г.

Енрико Карузо на неговата 150-годишнина

“Той направи грамофона”

Музикалният продуцент на Карузо Фред Гайсберг беше въодушевен. „Най-великият тенор в света“ продаде своя запис на арията „Vesti la giubba“ над милион пъти през 1907 г. Славата носи пари, скандали и либрето, в което самият той се превръща в оперен герой.

Американецът Фред Гайсберг, един от водещите музикални продуценти на времето, който е отговорен за първите звукозаписи с Карузо, каза след сесия на звукозапис: “Той направи грамофона.”

Диригентът Артуро Тосканини, който беше неподкупен и изключително чувствителен по отношение на музиката, беше казал нещо подобно две години по-рано: „За Бога! Ако този неаполитанец продължава да пее така, целият свят ще говори за него!“

Победен път на грамофонната плоча

Международната кариера на Карузо нямаше да тръгне толкова бързо без новия звуконосител на записа с шеллак, който очевидно възпроизвежда звука на гласа автентично.

Друг аспект влезе в игра: нарастващата туристическа активност на артистите поради разширените корабни и железопътни пасажи. Така през 1899 г. младият Карузо се слуша както в Москва, така и в Южна Америка.

Фотогеничен човек

Карузо също постоянно присъстваше в големите вестници. Най-впечатляващо е обрисувана неговата изява като частно лице и като певец:

Карузо небрежно с цигара, когато все още носеше мустак, Карузо облечен като Палячо или Радамес, Карузо стилен в колата си, на плажа в Римини по бански или на концерт в памет за жертвите на Титаник.

От най-малките обстоятелства

Това, което допринесе за световната слава на Карузо, беше издигането му от най-бедните среди. Той беше дете на шлосера Марчело Карузо. Като момче пее в църковен хор в родния си град Неапол. С голяма трудност успява да учи пеене.

През ноември 1894 г. той дебютира с пътуваща трупа в „Театро Нуово“ в Неапол в операта на Марио Морели „L’amico Francesco“, но след това пее дълго време без особен успех. Големият пробив идва, когато той пее ролята на Лорис на 17 ноември 1898 г. в „Театро Лирико“ в Милано при премиерата на “Федора” от Умберто Джордано. Последва приказен възход към световна слава, която наистина набра скорост с ангажимента му в Метрополитън Опера в Ню Йорк през 1903 г. Карузо дори се опитва да продуцира филми, макар и не особено успешно.

Скандал в Ню Йорк

Няколко седмици след триумфалните му успехи в Европа, Карузо беше на 33 години, в Ню Йорк избухна феноменален скандал. Карузо е закачал сексуално млада жена в “Сентръл парк“ в Ню Йорк пред клетките на маймуните и е бил арестуван на място от полицай и отведен в затвора. Той е бил освободен срещу гаранция от 500 долара. Последват две съдебни заседания.

Биографът на Карузо – Пиетро Гаргано пише: „Процесът беше фарс. Свидетели, които не биха могли да видят нищо, бяха разпитани и въвлечени в противоречия; жената ищец е изчезнала безследно. Въпреки това Карузо е признат за виновен и осъден, макар и на минималната законова глоба от 10 долара. С всичките тези клевети и инсинуации, солидарността на много известни и обикновени хора е утеха за него. Пучини му пише; колегите de Reszke, Emma Eames и безброй други заставан до него.“

Изненадващо, скандалът не е навредил на кариерата му. Напротив. В много страни възниква преувеличен култ към Карузо.

Заемане на позиция

Избухването на Първата световна война през 1914 г. има сериозни последици за много артисти. Гостуването в чужбина вече е невъзможно дори за един Карузо. Сега той трябва да се справя без изяви в Германската империя, където монахът го е приел лично.

Когато дотогава неутралната Италия влиза във войната на страната на Антантата през май 1915 г., аполитичният Карузо се чувства длъжен да заеме ясна позиция. Така той изнася две представления под ръководството на Артуро Тосканини в Милано. Приходите са предназначени за дарение на Червения кръст. Въпреки главозамайващите цени, билетите в театралната зала са напълно разпродадени. Но никой не подозира, че това ще е последната му публична изява в Европа.

Пътуване до Хавана

През лятото на 1920 г. Карузо гостува в Хавана. По време на представлението в сградата на операта избухва бомба. След това Карузо бяга от сцената и се прибира в хотела. Отговорният служител за изявата успява да го успокои и да го върне. Изпълнението завършва с овации, цветя и поздравления, въпреки че мнозина критикуват високия хонорар на певеца в бедна Куба.

„Бомбата“ наистина е съществувала. Тя се състояла от петарди, които профсъюзните работници в „Teatro Nacional“ са поставили в кутия за пури в мъжката тоалетна, за да подкрепят исканията си за увеличение на заплатите. В американската преса също се появяват слухове, че мафиотската организация „Черната ръка“ стои зад атентата.

Връща се у дома като болен

Дори в Куба Енрико Карузо не се чувства здрав. Обратно в Ню Йорк, той пее още няколко пъти, но след това здравето му рязко се влошава. Извадено е ребро, следват още осем операции. Без голям успех.

На 28 май 1821 г. Карузо се качва на борда на “Президент Уилсън” в Ню Йорк и се връща в Неапол, откъдето отива в Соренто. Певецът умира на 2 август. Погребан е с големи почести в Неапол.

Животът като източник на вдъхновение

Съдбата на Карузо, неговият приказен възход, световната му кариера и смъртта му послужиха за основа на няколко романа. Франк Тийс написа два романа за Карузо: „Карузо“ и „Карузо в Соренто“ за последните седмици и дни на певеца.

Бомбената атака в Куба вдъхнови двама значими южноамерикански автори: романът на кубинския класик Алехо Карпентиер „Методът на властта“ и романът на Майра Монтеро „Къде Аида намери Карузо“, който беше публикуван на немски език преди няколко години.

Персонаж от романи в опери

Книгата на Монтеро вдъхновява холандския композитор Миха Хамел да се заеме с оперен проект. През 2019 г., по поръчка на Холандската национална опера, той написва операта „Caruso a Cuba“, чиято премиера е на фестивала „Opera Forward“ през март 2019 г.

Така че Карузо все още е актуален. Според Хамел той е “първата рок звезда в историята”.

(край на превода)

Цитирам линк към горната статия – в нея има видео от 32 минути с интересно съдържание:

https://www.deutschlandfunkkultur.de/enrico-caruso-zum-150-geburtstag-100.html

До 2018 г. аз не съм писал статия за Енрико Карузо, освен една малка през 2015 г., може би поради факта, че пиша за чужди артисти обикновено при кръгли годишнини – окончаващи на нула или пет.

Днес на 25 февруари 2023 г. ще повторя тази статия от 2018 г. с допълнения – за пет години имам над 500 нови ФБ-приятели и читатели, нека научат какво съм писал за този велик певец, останал за пример в музикалната история на планетата.

През 2014 г. четох една книга на полски език, посветена на големия полски тенор Ян Кипура, в която имаше и редица данни за други негови колеги от тази епоха, както и за Енрико Карузо. Избрал съм някои части от нея, както и други от статии на немски език, които ще предам тук с малки допълнения. При всички случаи статията ми няма да прилича много на досегашните по структура – ще бъде в „по-свободен стил“, подходяща за епохата, в която е живял Енрико Карузо. За съжаление, много рано се е поминал този велик певец, едва на 48 години, след като се е разболял и не е взел сериозни мерки за лечението си. А и колко лекомислено е постъпил – макар и да е имал сериозни проблеми с дишането и да е страдал от различни болки, продължил е да пее. Ще ви цитирам един пасаж във връзка с това:

„През 1920 г. поради настиване Карузо се разболява от плеврит. Макар и по време на една изява в операта „Любовен елексир“ от Доницети той започва да кашля с кръвен секрет и да чувства силни болки, това заболяване не е открито навреме. Самият той не иска по това време да отиде при лекар. При последната изява в операта „Еврейката“ от Халеви той пее стоящ, но подпрян на своята партньорка, понеже няма да може да диша. В крайна сметка в навечерието на Коледа през 1920 г. той припада и е закаран в болница, където му е направена операция и той преживява твърде трудно нещастието. Това става в Ню Йорк по време на изявите му в МЕТ.

В архива на МЕТ е отразена тази съдбоносна изява в „Любовен елексир“ на 11 декември 1920 г., при която спектакъла е бил прекъснат след първото действие поради болестта на Карузо. Цитирам доказателство:

New York, Brooklyn
December 11, 1920

L'Elisir d'Amore: Act I

Adina...................Evelyn Scotney
Nemorino................
Enrico Caruso
Belcore.................Giuseppe De Luca
Dr. Dulcamara...........Pompilio Malatesta
Giannetta...............Marie Tiffany

Conductor...............Gennaro Papi

Director................Samuel Thewman
Set designer............James Fox

[
Enrico Caruso suffered a hemorrhage; after Act I the audience was dismissed.]

(край на цитата)

А ето състава и при последната му изява в навечерието на Коледа през 1920 г.:

(Enrico Caruso‘s last performance)


Metropolitan Opera House
December 24, 1920


LA JUIVE {31}

Rachel..................Florence Easton
Eléazar.................
Enrico Caruso [Last performance]
Princess Eudoxie........Evelyn Scotney
Prince Léopold..........Orville Harrold
Cardinal de Brogni......Léon Rothier
Ruggiero................Robert Leonhardt
Albert..................Millo Picco
Herald..................Paolo Ananian
Major-domo..............Paolo Ananian
Dance...................Giuseppe Bonfiglio
Dance...................Rosina Galli

Conductor...............Artur Bodanzky

(край на цитата)

Веднага след това Карузо заминава на почивка в Италия, където след няколко месеца неочаквано болестта се връща. Така на 2 август 1921 година Карузо умира на 48-годишна възраст в хотел „Vesuvio“ в Неапол, без да е посетил своите лекари в Рим“.

(край на цитатите – данните за оперни изяви в МЕТ са допълнени от мен)

Жалко но факт, от който можем да вземем поука. Още в Ню Йорк той е трябвало да вземе в началото мерки, в крайна сметка не е бил някъде „на края на света“.

Сега ще се спра на други неща, на първо място началото на живота му.

Енрико Карузо (Enrico Caruso, по-точно Errico Caruso) е роден на 25 февруари 1873 г. в Неапол. Той произхожда от бедна фамилия с много деца – общо седем, при което той е третият по ред. Родителите му са искали още повече деца, което не се осъществява. Енрико обича особено силно майка си, която успява да му осигури обучение в училище. Още като ученик започва да пее в църковен хор като детски алт, при което гласът му веднага прави впечатление на свещеника, който дирижира хора. След това започва частно обучение при местни педагози, а като 16-годишен продължава това обучение при реномирания вокален педагог Guglielmo Vergine. Същият обаче не е убеден, че Карузо ще направи голяма кариера и все пак го обучава безплатно, но със специален договор, според който той ще получи 25% от приходите през първите пет години на една възможна кариера. По-късно, когато Карузо действително развива голяма кариера, двамата са имали съдебни дела по този въпрос за хонорара. Между другото Vergine съветва Карузо да промени малкото си име от Errico на Enrico, понеже второто име има по-добра звучност. Следващ учител на Карузо е Vincenzo Lombardi.

Първият му певчески ангажимент е в родния Неапол, към който град Карузо има през целия си живот една „непълна“ любов, причина за която е факта, че там той не е получил необходимото признание – четири години след дебюта му там неговата кариера остава незабелязана. Чак след големия му успех извън Неапол в ролята на Лорис при премиерата на операта „Федора“ от Умберто Джордано започва неудържимия му възход нагоре. Когато вече идва като звезда наново в Неапол, публиката в „Театро Сан Карло“ все още го счита за „певец по улиците“, който пее под балконите. Много интересно – той не забравя това събитие и се заклева, никога повече да не идва да пее в Неапол, освен в случаите, когато ще дойде да се храни със спагети. Още по-интересно е, че той остава докрай верен на тази си клетва.

Окончателният международен успех на Енрико Карузо идва през 1903 година, когато той участва в ролята на Херцога в „Риголето“ от Верди на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Голямо изключение при един оперен дебют на даден певец е факта, който се случва там при него – да повтори арията La donna è mobile . Нека дам подробности за този негов дебют на 23 ноември 1903 г. в МЕТ:

Metropolitan Opera House
November 23, 1903
Opening Night {19)

Under the Direction of Mr. Heinrich Conried

New Production

RIGOLETTO {35}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Rigoletto...............Antonio Scotti
Gilda...................Marcella Sembrich
Duke of Mantua..........
Enrico Caruso [Debut]
Maddalena...............Louise Homer
Sparafucile.............Marcel Journet
Monterone...............Eugène Dufriche
Borsa...................Aristide Masiero
Marullo.................Bernard Bégué
Count Ceprano...........Giuseppe Cernusco
Countess Ceprano........Helen Mapleson
Giovanna................Mathilde Bauermeister
Page....................Ellen Förnsen [Debut]
Guard...................Gaetano Fanelli

Conductor...............Arturo Vigna [Debut]

(край на цитата)

Твърде интересен е личният живот на Карузо, който често е свързан с изненади и неприятности. Осем години той живее в „неофициален брак (немски оригинал „Wilde Ehe“) с оперната певица Ada Giachetti , с която има двама сина – Родолфо и Енрико. Децата е трябвало да се наричат на имената на главните герои в операта „Бохеми“ от Пучини, където двамата „съпрузи“ са се запознали. По тази причина Енрико носи и прякора „Мими“. Бъдещето на родителите не е хубаво – поради честите си ескапади с други жени, певицата Ада напуска бащата на децата. Тя забягва заедно с неговия шофьор, поради което се стига до неприятности между двамата и много съдебни процеси.

След това Карузо живее известно време със сестрата на Ада, която също е певица, докато съвсем изненадващо той се оженва за американката Dorothy Park Benjamin – дъщеря на милионер. Вече като 45-годишен, той става баща на дъщеря – Глория, чиято майка е съпругата му.

В тези години Карузо има други неприятности – заради богатството му той става цел на организацията „Черната ръка“ – едно разклонение на сицилианската мафия в САЩ, като с голямо щастие успява да преживее един бомбен атентат в Куба. От друга страна щедростта на Карузо е особено голяма. Така например по време на многогодишната му кариера в МЕТ в Ню Йорк през най-успешните си години той дава парични подаръци на почти всички служители в театъра. Също много известен е неговият хумор. Най-често демонстрира закачки с колегите си на сцената. Например по време на представление на „Бохеми“ по време на действието когато той е зад сцената, зашива ръкава на една дреха, която негов колега трябва да облече в идващата изява. При друг пример той налива вода в една приготвена шапка, която даден артист трябва да сложи на главата си по време на действието.

През годината 1920 – предпоследната година от живота му той се разболява от плеврит, за което писах в началото на статията, както и за трагичния му край през август 1921 г. в Неапол.

Погребението му там е нещо навиждано до тогава – саркофагът с тялото на Карузо е изложен в Кралската църква „San Francesco di Paola“ и след опелото е отведен в огромна траурна процесия до гробището „Cimitero del Pianto“. При това опело лично кралят е отворил църквата, в която преди това в нея са ставали само кралски женитби, кръщения и погребения. На погребението, което се извършва на 19 август 1921 година присъстват над 100 хиляди души, които отдават почит на починалия артист. Присъстват приятели на певеца и членове на редица монархии от цял свят. По фасадите на сградите, по които преминава траурното шествие са спуснати черни знамена и трансперанти. Всички магазини в Неапол са затворени.

Тялото на Енрико Карузо е балсамирано и до 1929 година посетителите могат да го наблюдават, след което тленните му останки са положени в изящен мраморен мавзолей, без да се показват на посетителите.

В тази статия няма да се спирам на подробности от музикална гледна точка. Само ще спомена, че Карузо се счита днес в средите на специалистите като „най-великият тенор на всички времена“. Смята се, че най-добрите му роли са тези на Канио в „Палячи“ от Леонкавало и Радамес в „Аида“ от Верди. Целият му репертор съдържа 67 роли, които изнася на всички големи оперни сцени в тази епоха, на първо място Милано, Лондон и преди всичко МЕТ в Ню Йорк, където пее редовно в продължение на 18 сезона.

Карузо става особено известен поради своя топъл – за един тенор почти тъмен глас с баритонова звучност и преди всичко за голямото си драматично изкуство на сцената. При една изява на „Бохеми“ съответният певец-бас загубва внезапно гласа си и Карузо пее неговата ария „vecchia zimmarra“ така убедително, че никой от публиката не забелязва това. Обема на гласа му и мекотата на звука и до днес остават ненадминати. Опити показват, че обхвата на гласа му е 2800 херца.

Разказват се и такива спомени: неговата оперна партньорка Geraldine Farrar разказва, че когато е била за пръв път с него на сцената, не е могла да започне с изпълнението си, защото красотата на неговото пеене е предизвикало сълзи в очите й. При друг случай Lina Cavalieri се хвърля при отворена сцена на шията му, обгръща я и го целува така страстно, че днес тази целувка е останала в аналите на музикалната история като първата „истинска“ целувка в областта на изкуствата. Ония слушатели и специалисти, които са имали възможност да го слушат разказват, че влизането му в дадена ария или речитатив може да се сравни с топлата мощност на един църковен орган.

Ще цитирам още няколко парадокса: при неговите гостувания в различни държави често той е награден с присъствието на съответни монархи и най-известни личности в държавата. Така например в Берлин са се събрали 30 хиляди души пред оперния театър, за да видят Карузо за една минута. Той е също особено познат с големите си хонорари и един от оперните артисти с най-големи печалби от изкуството си. Карузо е бил и първият, който чрез своето участие като певец при спектакли в борба с бикове е помагал тогавашните стадиони да се напълнят. Така например през ноември 1919 г. в Мексико-град той е пял в стадион пред 25 хиляди зрители на борба с бикове.

И като последно – той държи следния рекорд: през тези 17 сезона на участие в МЕТ – от ноември 1903 до декември 1920 година, той е имал 863 участия на тази сцена. Така че там неговите изяви са повече отколкото на всички други оперни сцени по света. Ето някои подробости за знаменитата му кариера в МЕТ в Ню Йорк – списък на първите му няколко изяви там и на последните 5 (цитирах по-горе ансамбъла при дебюта и при последната му изява):

[Met Performance] CID:32000
New production
Rigoletto {35}
Metropolitan Opera House; 11/23/1903
Opening Night {19}
Heinrich Conried, General Manager
Debuts: Enrico Caruso, Ellen Förnsen, Arturo Vigna, Karl Schroeder, Baruch & Co.
Review / Chapter: Enrico Caruso in Rigoletto
[Met Performance] CID:32060
Aida {86}
Metropolitan Opera House; 11/30/1903
Debuts: Edyth Walker, Josephine Schäffer
[Met Performance] CID:32070
Tosca {18}
Metropolitan Opera House; 12/2/1903
Review
[Met Performance] CID:32090
La Bohème {24}
Metropolitan Opera House; 12/5/1903
[Met Performance] CID:32130
Cavalleria Rusticana {77}
Pagliacci {37}

Metropolitan Opera House; 12/9/1903
Debut: Mario Guardabassi
Review
[Met Performance] CID:32140
Tosca {19}
Metropolitan Opera House; 12/11/1903
[Met Performance] CID:32180
Cavalleria Rusticana {78}
Pagliacci {38}

Metropolitan Opera House; 12/14/1903
[Met Performance] CID:32190
Rigoletto {37}
Metropolitan Opera House; 12/16/1903
[Met Performance] CID:32210
Aida {88}
Metropolitan Opera House; 12/19/1903
[Met Performance] CID:32240
La Bohème {25}
Metropolitan Opera House; 12/21/1903
Debut: Mario Gili
[Met Performance] CID:32250
La Traviata {44}
Metropolitan Opera House; 12/23/1903
[Met Performance] CID:32280
Aida {89}
Metropolitan Opera House; 12/25/1903
[Met Performance] CID:32330
Rigoletto {38}
Philadelphia, Pennsylvania; 12/29/1903

(…)

Met Performance] CID:76270
Pagliacci {203} Il Carillon Magico {2}
Metropolitan Opera House; 12/8/1920
[Met Performance] CID:76320
L’Elisir D’Amore: Act I
Academy of Music, Brooklyn, New York; 12/11/1920
[Met Performance] CID:76340
La Forza del Destino {17}
Metropolitan Opera House; 12/13/1920
[Met Performance] CID:76370
Samson et Dalila {36}
Metropolitan Opera House; 12/16/1920
[Met Performance] CID:76470
La Juive {31}
Metropolitan Opera House; 12/24/1920
Enrico Caruso’s last performance.

(край на цитата)

Забелязахте ли, още след дебюта му в края на ноември 1903 г. в „Риголето“ Карузо пее до края на годината – само за един месец – още главни роли в „Аида“, „Тоска“, „Бохеми“ и „Палячи“. От моите цитати не се вижда, но на 8 януари 1904 г. следва нова негова роля – Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, на 23 януари играе и в ролята на Неморино в „Любовен елексир“ също от Доницети. Само какво натоварване още в началото на тази знаменита кариера в МЕТ!

Що се отнася до изяви на Енрико Карузо на сцената на Виенската държавна опера, той е имал там общо 5 изяви – по една в пет различни опери: „Бохеми“, „Палячи“, „Риголето“, „Тоска“ и „Бал с маски“.

Цитирам списък на всички негови изяви на тази сцена:

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 1 Vorstellung | 18.09.1913

PAGLIACCI / DER BAJAZZO

Canio (Pagliaccio) | 1 Vorstellung | 20.09.1911

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 1 Vorstellung | 06.10.1906

TOSCA

Mario Cavaradossi | 1 Vorstellung | 20.09.1912

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 1 Vorstellung | 17.09.1912

(край на цитата)

Първата изява на Енрико Карузо във Виена е на 6 октомври 1906 г. в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди при следния ансамбъл:

BESETZUNG | 06.10.1906

MusikGiuseppe Verdi
TextFrancesco Maria Piave
DirigentFranz Spetrino
Der Herzog von MantuaEnrico Caruso
RigolettoTitta Ruffo
GildaSelma Kurz
SparafucileWilhelm Wissiak
MaddalenaHermine Kittel
GiovannaFrau Theo Drill-Orridge/Oridge
Graf von MonteroneAlexander Haydter
MarulloGerhard Stehmann
BorsaArthur Preuß
Graf von CepranoFerdinand Marian
Die Gräfin CepranoJenny Pohlner
Ein Page der HerzoginBerta Kiurina-Leuer
Ein TürhüterBenedikt Felix

(край на цитата)

Последната изява на Енрико Карузо във Виена е на 18 септември 1913 г. в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини при следния ансамбъл:

BESETZUNG | 18.09.1913

RegieHans Gregor
RodolfoEnrico Caruso
MimìSelma Kurz
MarcelloJosef Schwarz
SchaunardKarl Rittmann
CollineJulius Betetto
MusettaBerta Kiurina-Leuer
BenoitLudwig Mantler
AlcindoroGerhard Stehmann
ParpignolMichael Nasta
Sergeant der ZollwacheViktor Madin
ZollwächterFranz Markhoff

(край на цитата)

По отношение на певческото майсторство на Енрико Карузо са записани следните изводи в различни музикални архиви: „Притежавал е глас с неповторим тембър, в който естествения баритонов оттенък в низкия и среден регистър се съчетава с блестящи тенорови височини. Благодарение на изключителната си дихателна техника, безупречна интонация и най-важно – на високата си сценична култура при дадено изпълнение той става легенда за вокалното изкуство на 20-и век – образец за бъдещите поколения оперни тенори. Енрико Карузо изпълнява с еднакъв успех партии от лиричния и драматичен жанр, преди всичко в опери от Верди (Херцогът в „Риголето“, Манрико в „Трубадур“, Рикардо в „Бал с маски“, Радамес в „Аида“) и композиторите в стила „веризмо“ (Канио в „Палячи“ от Леонкавало и други). Също така трябва да се каже, че участва в премиерите на редица нови опери, като Федерико в „Арлезианката“ от Чилеа през 1897 г., Лорис във „Федора“ от Умберто Джордано през 1898 г., Джонсън в „Момичето от Златния запад“ от Пучини през 1910 г. В концертния репертоар на Карузо заедно с оперни арии основно място заемат неаполитански песни.“

И накрая още някои легенди след смъртта му на 2 август 1921 година и погребението в Неапол, за което писах нещо по-горе. Там споменах, че тялото му е поставено в стъклен саркофаг и чак през 1929 г. преместено в мраморен мавзолей. Това е станало по настояване на неговата съпруга Дороти Карузо. След смъртта му в негова чест е изработена огромна восъчна свещ със средства от лица, които са му били благодарни за голямото изкуство. Тази свещ трябва да се запалва само един път в годината пред портрета на Света Богородица. Било е пресметнато, че свещта при това условие ще може да гори в продължение на 500 години.

Няколко думи и за музикално наследство на Енрико Карузо – записи на различни носители.

През цялата си кариера той е записал 498 грамофонни плочи, някои от които изобщо не са издавани. Между тях има и редица плочи с популярни песни и мелодии. Останалото са оперни записи на арии или малки части от тях. Да не забравяме, че по това време тази индустрия е още в детското си развитие – даден запис трае няколко минути. Един рекорд от 1904 година е този, че записаната от фирмата „Victor“ ария „Vesti La Giubba“ от операта „Палячи“ от Леонкавало е имала 1 милион продадени плочи – първият случай в историята на звукозаписната индустрия, когато един носител има над 1 милион продадени копия.

В края на тази обзорна статия за Енрико Карузо ще цитирам оперния му репертоар, заедно със сведения за съответните дебюти – нека знаем какви заглавия са влизали в него (справка на италиански език):

Repertorio e debutti

Al momento della morte il tenore stava preparando il ruolo di Otello, dall’omonima opera di Giuseppe Verdi. Sebbene non sia riuscito a portarlo in scena, registrò comunque due magnifiche selezioni dell’opera: l’aria Ora e per sempre addio e il duetto con Iago, Sì, pel ciel marmoreo, giuro, insieme al grande baritono Titta Ruffo.

Caruso aveva nel repertorio circa 521 canzoni.

(край на цитата)

Нека днес на 25 февруари 2023 година почетем 150 години от рождението на Енрико Карузо – легендарният италиански тенор, живял само 48 години.

Мир на праха му!

…………..

Изпълнение на Енрико Карузо:

Enrico Caruso – O Sole Mio

https://www.google.de/search?q=youtube+enrico+caruso&source=hp&ei=qVT6Y4X2MMWRxc8P8–ngA0&iflsig=AK50M_UAAAAAY_piuSCPKm0Wx1kK_ASdt0949iD65t_3&oq=youtube+enrico+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIGCAAQFhAeMgkIABAWEB4Q8QQyCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6CwguEIMBELEDEIAEOgQIABADOggILhCABBCxAzoICAAQgAQQsQM6EwguEIMBEMcBELEDENEDEIAEEAo6EAgAEIAEELEDEIMBELEDEAo6BggAEAoQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoHCAAQgAQQCjoKCAAQgAQQsQMQCjoTCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQCjoJCAAQBxAeEPEEOgYIABAHEB46DgguEIAEEMcBENEDENQCOgUILhCABFAAWLFeYOVxaABwAHgAgAFqiAHYCZIBBDE2LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:27ba7b0c,vid:u1QJwHWvgP8

´´´´

Enrico Caruso – Die ewige Stimme Film von Norbert Busè

https://www.google.de/search?q=youtube+enrico+caruso&source=hp&ei=qVT6Y4X2MMWRxc8P8–ngA0&iflsig=AK50M_UAAAAAY_piuSCPKm0Wx1kK_ASdt0949iD65t_3&oq=youtube+enrico+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIGCAAQFhAeMgkIABAWEB4Q8QQyCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6CwguEIMBELEDEIAEOgQIABADOggILhCABBCxAzoICAAQgAQQsQM6EwguEIMBEMcBELEDENEDEIAEEAo6EAgAEIAEELEDEIMBELEDEAo6BggAEAoQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoHCAAQgAQQCjoKCAAQgAQQsQMQCjoTCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQCjoJCAAQBxAeEPEEOgYIABAHEB46DgguEIAEEMcBENEDENQCOgUILhCABFAAWLFeYOVxaABwAHgAgAFqiAHYCZIBBDE2LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:d6a62be2,vid:_2XCwXAGom8

´´´´´´

Изпълнение на Енрико Карузо:

Enrico Caruso – Vesti la giubba (with synchronized film)

https://www.google.de/search?q=youtube+enrico+caruso&source=hp&ei=qVT6Y4X2MMWRxc8P8–ngA0&iflsig=AK50M_UAAAAAY_piuSCPKm0Wx1kK_ASdt0949iD65t_3&oq=youtube+enrico+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIGCAAQFhAeMgkIABAWEB4Q8QQyCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6CwguEIMBELEDEIAEOgQIABADOggILhCABBCxAzoICAAQgAQQsQM6EwguEIMBEMcBELEDENEDEIAEEAo6EAgAEIAEELEDEIMBELEDEAo6BggAEAoQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoHCAAQgAQQCjoKCAAQgAQQsQMQCjoTCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQCjoJCAAQBxAeEPEEOgYIABAHEB46DgguEIAEEMcBENEDENQCOgUILhCABFAAWLFeYOVxaABwAHgAgAFqiAHYCZIBBDE2LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:5637022f,vid:mRg7jtp8WP0

…..

Изпълнение на Енрико Карузо:

Enrico Caruso – A Dream (Victor, 1920)

https://www.google.de/search?q=youtube+enrico+caruso&source=hp&ei=qVT6Y4X2MMWRxc8P8–ngA0&iflsig=AK50M_UAAAAAY_piuSCPKm0Wx1kK_ASdt0949iD65t_3&oq=youtube+enrico+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIGCAAQFhAeMgkIABAWEB4Q8QQyCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6CwguEIMBELEDEIAEOgQIABADOggILhCABBCxAzoICAAQgAQQsQM6EwguEIMBEMcBELEDENEDEIAEEAo6EAgAEIAEELEDEIMBELEDEAo6BggAEAoQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoHCAAQgAQQCjoKCAAQgAQQsQMQCjoTCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQCjoJCAAQBxAeEPEEOgYIABAHEB46DgguEIAEEMcBENEDENQCOgUILhCABFAAWLFeYOVxaABwAHgAgAFqiAHYCZIBBDE2LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:6422ffd6,vid:S76hI-TGcaY

´´´´´´

Изпълнение на Енрико Карузо:

ENRICO CARUSO SINGS “SANTA LUCIA” 1934

(Моя бележка Б.К.: положително има грешка в годината – Карузо се е поминал през 1921 г., а този запис е от 1934 ! Той е имал син – също Енрико, може той да е направил този запис!)

https://www.google.de/search?q=youtube+enrico+caruso&source=hp&ei=qVT6Y4X2MMWRxc8P8–ngA0&iflsig=AK50M_UAAAAAY_piuSCPKm0Wx1kK_ASdt0949iD65t_3&oq=youtube+enrico+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCAAQgAQyBQgAEIAEMgUIABCABDIGCAAQFhAeMgkIABAWEB4Q8QQyCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yCQgAEBYQHhDxBDIGCAAQFhAeOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6CwguEIMBELEDEIAEOgQIABADOggILhCABBCxAzoICAAQgAQQsQM6EwguEIMBEMcBELEDENEDEIAEEAo6EAgAEIAEELEDEIMBELEDEAo6BggAEAoQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoHCAAQgAQQCjoKCAAQgAQQsQMQCjoTCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QMQCjoJCAAQBxAeEPEEOgYIABAHEB46DgguEIAEEMcBENEDENQCOgUILhCABFAAWLFeYOVxaABwAHgAgAFqiAHYCZIBBDE2LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:105c0239,vid:1ebrnxY0Fuw

´´´´