Frieder Weissmann

Немският диригент Фридер Вайсман, починал на днешния ден преди 40 години

„Дирижирането – това е най-тайно скътаният, даден от Бога талант, който ви позволява да застанете пред 100 мъже и без дума, само с движение на очите си, да предизвикате в тях, като в един човек, най-висшият израз на радост – твърдост, от пиано, от форте, от всичко, което може да се съдържа в човешката природа“, казва д-р Вайсман в интервю от 1966 г. за „Ridgefield Press“

(думи на диригента д-р Фридер Вайсман (1893-1984) при негово интервю в САЩ)

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 4 януари 2024 година се навършват кръглите 40 години от смъртта на един от най-известните и плодовити диригенти през средата на миналото столетие – немският диригент с еврейски корени Фридер Вайсман, роден в град Ланген (на 25 км. от Дармщадт – града, в който или около който аз живея почти 50 години тук в Германия).

Това днес да пиша за него ме прави малко горд, че този бележит диригент е роден недалеч от Дармщадт, който град особено обичам, защото в него прекарах първите си най-важни учебни и професионални години след идването ми тук от България през 1974 г.

Интересен и много драматичен е живота на този бележит диригент, който по начало е трябвало да стане научен работник или юрист, каквото са желали неговите родители – той даже след завършване на гимназия е започнал да следва юридически науки във Франкхфурт. Но любовта към музиката надделява, след съответно музикално образование започва работа от най-долното стъпало на една артистична кариера – става корепетитор и помощник диригент, после благодарение на таланта си се издига до шеф на различни симфонични или оперни оркестри и стига чак до поста диригент на Берлинската държавна опера и подобни длъжности в други големи градове на Германия и в други европейски градове.

В началото на 30-те години при епохата на националсоциализма в Германия и поради еврейските си корени Фридер Вайсман е принуден да емигрира от Германия, като на първо време се установява в Холандия, където продължава знаменитата си кариера на диригент, и то в такъв оркестър като „Concertgebouw“ в Амстердам. После емигрира в САЩ, а преди това често е гостувал от Холандия в Южна Америка като диригент в прочутия в Буенос Айрес оперен театър „Театро Колон“.

Личният живот на Фридер Вайсман също не е праволинеен и е богат на събития. След като дълго време има интимна връзка с прочутата през 20-те години немска певица Мета Зайнемайер, той се оженва за нея, но – каква трагедия – те са женени само един ден. Защо? Ето един цитат от биографията му:

„ (…) През 1929 г. Фридер Вайсман се оженва за дългогодишната си годеница, немското сопрано Мета Зайнемайер, която, тежко болна от левкемия, умира няколко часа след сватбата. Вайсман придружава певицата на всичките й записи за фирмата „Parlophone“ и на многобройни концерти в Дрезден и Берлин“.

(край на цитата)

В музикалните летописи Мета Зайнемайер е характеризирана като една от най-значителните и прочути лирико-драматични сопрани през 20-те години на миналия век. Днес в моята статия ще се спра накратко и на нейната кариера.

После в Америка Фридер Вайсман се оженва втори път през 1937 г. и прекарва дълги щастливи години с втората си съпруга Росита (Рози) Шевалие-Бутел, която умира няколко години преди него. Тогава той се завръща в Амстердам и на 4 януари 1984 г. – на днешния ден точно преди 40 години умира на 91-годишна възрст.

Един дълъг и пълноценен живот, богат на хубави и лоши съботия, които непрекъснато придружават драматиччния път на диригента Фридер Вайсман.

Сега след този кратък увод ще премина към повече конкретни данни и дейност на д-р Фридер Вайсман, който още в Германия през 1920 г. получава докторска степен по философия във Философския факултет на Мюнхенския университет с дисертация за композитора Георг Абрахам Шнайдер (1770–1839).

Повечето от данните за Фридер Вайсман са на немски език, които цитирам в оригинал, после в мой превод на български език.

Frieder Weissmann (* 23. Januar 1893 in Langen in Hessen; † 4. Januar 1984 in Amsterdam) war ein deutscher Dirigent und Komponist.

Leben und Werk

Weissmann wurde am 23. Januar 1893 in Langen/Hessen geboren. Standesamtlich lautet sein Vorname Samuel, den er – in der Form Semy oder Semmy – bis 1916 behielt. Danach bevorzugte er den Vornamen Friedrich oder Frieder in Kombination mit Samuel, welcher bald zu S. abgekürzt wird, bevor er ganz verschwindet. In den 1920er Jahren kommt als dritter Vorname Peter hinzu. Als Künstlernamen sind außerdem noch Ping-Pong und Marco Ibanez überliefert.

Aufgewachsen ist Weissmann in Frankfurt am Main, wo sein Vater Ignatz Isidor Weissmann (1863–1939) von 1894 bis 1937 Chasan der Hauptsynagoge war. Nach dem vor Ostern 1911 u. a. mit seinem Mitschüler Selmar Spier abgelegten Abitur am Goethe-Reformgymnasium studierte er 1911 ein Semester Jura in Heidelberg, danach bis 1914 die Fächer Philosophie, Kunst- und Musikgeschichte an der Münchner Universität. In Heidelberg erhielt er Kompositionsunterricht bei Philipp Wolfrum, in München bei Walter Braunfels. Bei Ausbruch des Ersten Weltkriegs wagte er den ersten Schritt für eine Dirigentenkarriere und wurde Korrepetitor unter Ludwig Rottenberg an der Oper Frankfurt (1914/16). 1916/17 wurde er als zweiter Kapellmeister ans Stadttheater Stettin engagiert. Von 1917 bis 1921 arbeitete er als freier Konzertkapellmeister und Korrepetitor in Berlin, Frankfurt und München. In allen drei Städten trat er auch als Komponist in Erscheinung. 1920 wurde er an der Philosophischen Fakultät der Münchner Universität mit einer Dissertation über den Komponisten Georg Abraham Schneider (1770–1839) zum Doktor der Philosophie promoviert. Es folgte 1921 ein Engagement als Korrepetitor und Dirigent an die Staatsoper Berlin, wo er bis 1924 unter Max von Schillings und Erich Kleiber arbeitete. Gleichzeitig begann auch Weissmanns jahrelange enge Zusammenarbeit mit dem Berliner Schallplattenkonzern Carl Lindström AG, für dessen Marken Parlophon und Odeon er bis 1933 rund 2.000 Schallplatteneinspielungen musikalisch leitete. 1924 wechselte er als erster Kapellmeister ans Opernhaus von Münster (1924/25), anschließend in gleicher Funktion ans Opernhaus in Königsberg in Preußen. (1926/27). Von 1926 bis 1932 war er ständiger Gastdirigent der Dresdner Philharmonie. Ab 1930 kam es zur vermehrten Zusammenarbeit mit Rundfunkorchestern in Stuttgart und Hamburg. 1931 wurde er neben Ernst Kunwald Dirigent des Berliner Sinfonie-Orchesters, des vormaligen Blüthner-Orchesters, das im Herbst 1932 mit den Berliner Philharmonikern fusionieren musste. Mit den Berliner Philharmonikern konnte er bis Januar 1933 nur vier Konzerte dirigieren und eine Schallplatte (Ouvertüre zu Richard Wagners Oper Rienzi) einspielen.

1929 heiratete er seine langjährige Verlobte, die deutsche Sopranistin Meta Seinemeyer, die, an Leukämie schwer erkrankt, wenige Stunden nach der Trauung verstarb. Weissmann hatte die Sängerin bei all ihren Parlophon-Einspielungen und zahlreichen Konzerten in Dresden und Berlin begleitet.

Durch die Machtergreifung der Nationalsozialisten sah sich 1933 auch Frieder Weissmann als Künstler jüdischer Abstammung unmittelbar in seiner Existenz bedroht. Er verließ Deutschland im Juni 1933 und ging in die Niederlande, wo er mit dem Concertgebouw Orchester Amsterdam und dem Orchester der AVRO-Rundfunkgesellschaft Hilversum konzertierte. Es folgten von 1934 bis 1937 halbjährliche Aufenthalte – im Wechsel mit Holland – in Argentinien, wo er in Buenos Aires Konzerte bei Radio Splendid und am Teatro Colón dirigierte. In Buenos Aires heiratete Weissmann, der 1935 die argentinische Staatsbürgerschaft erlangt hatte, auch 1937 seine zweite Ehefrau Rosita Chevallier-Boutell. Nach seinem USA-Debüt Ende 1937 mit dem Cincinnati Symphony Orchestra verlegte er 1938 seinen Hauptwohnsitz nach New York, wo er im Sommer 1939 mit einer Reihe von Open-Air-Konzerten mit den New Yorker Philharmonikern im Lewisohn-Stadium Aufsehen erregte. Schallplatten nahm er nun zunächst bei Columbia Records (u. a. mit Risë Stevens), ab 1945 bei RCA Victor auf – eine Verbindung, die bis um 1950 bestand. Von 1939 bis 1947 leitete Weissmann, der 1944 amerikanischer Staatsbürger wurde, das New Jersey Symphony Orchestra und von 1942 bis 1958 das Philharmonische Orchester von Scranton (Pennsylvania). Als Nachfolger von Artur Rodziński übernahm er von 1950 bis 1953 die Leitung des Orquesta Filarmónica de La Habana in Havanna, Kuba. Parallel zu den Festengagements entfaltete Weissmann ab 1945 eine rege Aktivität als Gastdirigent in den USA, in Kanada (Toronto, Montreal, Vancouver), Mexiko und den Niederlanden. Nach 1954 konzentrierte er sich auf Europa und wurde dort vor allem in Italien gefeiert, z. B. für einen Zyklus von Mahler-Symphonien, den er bereits Ende der 1950er Jahre begann und im März 1974 in Florenz mit der Aufführung von Mahlers Zweiter Sinfonie beschloss.

Weissmann war eine zentrale Gestalt in der deutschen Schallplattenindustrie zwischen 1921 und 1933. Er war Lindströms zuverlässiger Hausdirigent, der in der Regel bei den Aufnahmen das Orchester der Berliner Staatsoper, die Staatskapelle Berlin, bzw. einen aus Mitgliedern dieses Orchesters bestehenden ad-hoc-Klangkörper dirigierte. Weissmann arbeitete nicht nur bei der Einspielung zahlreicher Gesangs- und Opernaufnahmen mit den führenden Gesangs-Solisten der 1920er Jahre wie Gitta Alpár, Vera Schwarz und Richard Tauber zusammen, sondern leitete auch viele Aufnahmen rein orchestraler Musik ernsten wie heiteren Charakters. Sein Repertoire war äußerst breit gefächert und umfasste Operette und leichte Klassik ebenso wie die Hauptwerke der sinfonischen Literatur. Unter seiner Leitung entstanden zahlreiche Schallplattenerstaufnahmen, z. B. die erste Gesamteinspielung aller Beethoven-Sinfonien 1924/25. Herausragend sind seine elektrischen Einspielungen von Respighis Römische Brunnen und Tschaikowskis Ouverture auf das Jahr 1812 auf. Er begleitete den Cellisten Emanuel Feuermann bei Max Bruchs Kol Nidrei und die Pianisten Moriz Rosenthal und Karol Szreter bei ihren Einspielungen von Chopins Klavierkonzert Nr. 1 und Beethovens Klavierkonzert Nr. 4. Zu Weissmanns amerikanischen Einspielungen zählen Opernaufnahmen mit zahlreichen Stars der Metropolitan Opera wie den Sopranistinnen Zinka Milanov, Licia Albanese, Helen Traubel, dem Tenor Jan Peerce und dem Bariton Leonard Warren, sowie ein Konzert für Viola von Henri Casadesus, welches ursprünglich Händel zugeschrieben worden war, mit William Primrose und der wohl ersten Schallplatteneinspielung von Max Bruchs Schottischer Fantasie Es-Dur für Violine und Orchester op. 46 mit dem Geiger Jascha Heifetz als Solisten.

Frieder Weissmann verstarb am 4. Januar 1984 in Amsterdam und wurde zwei Tage später auf dem Friedhof Zorgvlied an der Seite des holländischen Malers Carel Willink, dem wenige Monate vorher verstorbenen Ehemann von Weissmanns Freundin Sylvia Willink, beerdigt.

Am 22. April um 13:30 Uhr sollte ein Stolperstein vor den alten Eingang des Concertgebouw (Amsterdam) für Frieder Weissmann verlegt werden. Aufgrund von COVID-19 wurde die Verlegung erst am 18. August 2021 um 13:00 Uhr durchgeführt.

(край на цитата)

Превод:

Фридер Вайсман, роден на 23 януари 1893 г. в Ланген, Хесен; починал на 4 януари 1984 г. в Амстердам, е немски диригент и композитор.

Живот и дейност

Вайсман е роден на 23 януари 1893 г. в Ланген, Хесен. Гражданското му първо име е Самуил, което той запазва – под формата Семи или Семми – до 1916 г. Тогава той предпочита малко име Фридрих или Фридер в комбинация със Самуел, което скоро е съкратено до С., преди да изчезне напълно. През 20-те години Петер е добавено като трето име. Пинг-понг и Марко Ибанес също са записани като сценични имена или псевдоними.

Вайсман израства във Франкфурт на Майн, където баща му Игнац Исидор Вайсман (1863–1939) е бил хаззан (кантор) на главната синагога от 1894 до 1937 г. След като преди Великден 1911 г. Фридер завършва гимназия във Франкфурн, той учи право в Хайделберг за един семестър през 1911 г. със своя съученик Селмар Шпиер, като след това до 1914 г. учи философия, изкуство и история на музиката в Мюнхенския университет. В Хайделберг той получава уроци по композиция от Филип Волфрум, а в Мюнхен от Валтер Браунфелс.

При избухването на Първата световна война Фридер Вайсман прави първата стъпка към диригентска кариера и става корепетитор при Лудвиг Ротенберг във Франкфуртската опера (1914/16). През 1916/17 г. е назначен за втори капелмайстор в градския театър в Щетин. От 1917 до 1921 г. работи като концертен диригент и корепетитор на свободна практика в Берлин, Франкфурт и Мюнхен. И в трите града се изявява и като композитор. През 1920 г. получава докторска степен по философия във Философския факултет на Мюнхенския университет с дисертация за композитора Георг Абрахам Шнайдер (1770–1839). Това е последвано през 1921 г. от ангажимент като корепетитор и диригент в Берлинската държавна опера, където работи под ръководството на Макс фон Шилингс и Ерих Клайбер до 1924 г.

По същото време Вайсман започва годините си на тясно сътрудничество с берлинската звукозаписна компания „Carl Lindström AG“, за чиито марки „Parlophon“ и „Odeon“ той музикално ръководи около 2000 записа до 1933 г. През 1924 г. той се премества в операта в Мюнстер като първи диригент (1924/25), след това на същата позиция в операта в Кьонигсберг, Прусия (1926/27). От 1926 до 1932 г. е постоянен гост-диригент на Дрезденския филхармоничен оркестър. От 1930 г. нататък има засилено сътрудничество с радио оркестри в Щутгарт и Хамбург. През 1931 г. той става, заедно с Ернст Кунвалд, диригент на Берлинския симфоничен оркестър, бившия „Блютнер оркестър“, който трябва да се слее с Берлинската филхармония през есента на 1932 г. С Берлинската филхармония Вайсман успява да дирижира само четири концерта и да запише една плоча (увертюра към операта „Риенци“ от Рихард Вагнер) до януари 1933 година.

През 1929 г. той се оженва за дългогодишната си годеница, немското сопрано Мета Зайнемайер, която, тежко болна от левкемия, умира няколко часа след сватбата. Вайсман придружава певицата на всичките й записи за „Parlophone“ и многобройни концерти в Дрезден и Берлин.

Когато националсоциалистите идват на власт през 1933 г., Фридер Вайсман вижда пряко заплашено съществуването си като диригент с еврейски произход. Той напуска Германия през юни 1933 г. и отива в Холандия, където дирижира оркестъра „Concertgebouw“ в Амстердам и оркестъра на „AVRO-Rundfunkgesellschaft Hilversum“. Това е последвано от шестмесечни престои в Аржентина от 1934 до 1937 г. – редуващи се с Холандия – където дирижира концерти в „Radio Splendid“ и в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес. В Буенос Айрес Вайсман, който е получил аржентинско гражданство през 1935 г., се жени през 1937 г. за втората си съпруга Росита Шевалие-Бутел.

След дебюта си в САЩ в края на 1937 г. със Симфоничния оркестър на Синсинати, той премества основната си резиденция в Ню Йорк през 1938 г., където привлича вниманието през лятото на 1939 г. с поредица от концерти на открито с Нюйоркската филхармония в стадиона „Lewisohn“. Той прави записи първо в „Columbia Records“ (включително с Risë Stevens), а от 1945 г. в „RCA Victor“ – връзка, която продължава до около 1950 г. От 1939 до 1947 г. Вайсман, който става американски гражданин през 1944 г., дирижира Симфоничния оркестър на Ню Джърси, а от 1942 до 1958 г. Филхармоничния оркестър на Скрантън (Пенсилвания). Като наследник на Артур Родзински, той поема ръководството на „Orquesta Filarmónica de La Habana“ в Хавана, Куба, от 1950 до 1953 г. Паралелно с постоянните си ангажименти Вайсман развива оживена дейност като гост-диригент от 1945 г. нататък в САЩ, Канада (Торонто, Монреал, Ванкувър), Мексико и Холандия.

След 1954 г. той се концентрира върху Европа и е приет много сърдечно особено в Италия, специално за цикъл от симфонии на Малер, който започва в края на 50-те години и завършва през март 1974 г. във Флоренция с изпълнението на Втората симфония на Малер.

Вайсман е централна фигура в немската звукозаписна индустрия между 1921 и 1933 г. Той е надеждният „домашен“ диригент на фирмата „Carl Lindström AG“, който обикновено придружава оркестъра на Берлинската държавна опера, „Staatskapelle Berlin“ или „ad hoc“ ансамбъл, състоящ се от членове на този оркестър по време на записи . Вайсман не само си сътрудничи в записите на многобройни вокални и оперни творби с водещи вокални солисти от 20-те години като Гита Алпар, Вера Шварц и Рихард Таубер, но също така дирижира много записи на чисто оркестрова музика със сериозен и весел характер. Репертоарът му е изключително широк и включва оперети и лека класическа музика, както и основните произведения на симфоничната литература. Под негово ръководство са направени множество първи записи, например първият пълен запис на всички симфонии на Бетовен през 1924/25 г. Неговите електрически записи на „Римски фонтани“ от Респиги и Увертюрата на Чайковски „1812 година“ са изключителни. Той акомпанира на виолончелиста Емануел Фойерман при „Kol Nidrei“ от Макс Брух и на пианистите Мориц Розентал и Карол Сретер в техните записи на Концерт за пиано № 1 на Шопен и Концерт за пиано № 4 на Бетовен.

Американските записи на Вайсман включват оперни записи с множество звезди на Метрополитън опера като например сопраните Зинка Миланов, Лисия Албанезе, Хелън Траубел, тенорът Ян Пиърс и баритонът Леонард Уорън, както и концерт за виола от Анри Казадесю, първоначално приписван на Хендел, с Уилям Примроуз и вероятно първият запис на Шотландската фантазия в ми бемол мажор на Макс Брух за цигулка и оркестър оп. 46 с цигуларя Яша Хейфец като солист.

Фридер Вайсман умира на 4 януари 1984 г. в Амстердам и е погребан два дни по-късно в гробището „Zorgvlied“ до холандския художник Карел Вилинк, съпруг на приятелката на Вайсман Силвия Вилинк, починала няколко месеца по-рано.

На 22 април 2021 г. в 13:30 часа трябваше да бъде положен препъни-камък пред стария вход на „Concertgebouw „(Амстердам) за Фридер Вайсман. Поради COVID-19 полагането на камъка е извършено на 18 август 2021 г. в 13:00 часа.

(край на превода)

Наред с редица симфонични произведения, Фридер Вайсман дирижира оперна музика в различни театри, както и оперетна и забавна музика. По-долу цитирам без превод списък на творбите, които е дирижирал и които са записани на музикални носители от фирмата „Odeon“ и други:

Opernmusik:

Odéon O-6571 (xxB 7911, xxB 7912) Das Wunder der Heliane (Korngold), Zwischenspiel zum 3. Akt, I und II. Frieder Weissmann mit großem Symphonie-Orchester. Berlin, im Dezember 1927.
Odéon O-8613 (xxB.8559) Die tote Stadt (Korngold) – Duett Ich werde sie nicht wiederseh’n: Lotte Lehmann, Sopran, Richard Tauber, Tenor. Großes Opernorchester, Leitung: Frieder Weissmann (dismarc.org)
Odéon O-8613 (xxB.8558) Die tote Stadt (Korngold) – Duett Glück, das mir verblieb: Lotte Lehmann, Sopran, Richard Tauber, Tenor. Großes Opernorchester, Leitung: Frieder Weissmann (dismarc.org)
Elektrische ‘Nachaufnahme’ von xxB 6993 und xxB 6995 (1924) unter gleicher Bestell-Nr. O-8613. Die akustische Aufnahme von 1924 dirigierte GMD George Széll.

´´´´´´

Operetten- und Unterhaltungsmusik:

Odeon O-2877 a (Be 8152) In einer kleinen Konditorei. Lied und Tango (Musik: Fred Raymond. Text: Ernst Neubach). Karl Pistorius mit Orchesterbegleitung, Leitung: Weissmann
Odeon O-11 642 a (Be 9868) Was kann so schön sein. Lied a.d. Tonfilm Gitta entdeckt ihr Herz (Miklós Brodzký). Gitta Alpár mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Weissmann
Odeon O-4502 b (Be 9710³) Grüß’ mir mein Wien. Lied aus der Operette Gräfin Mariza. Richard Tauber mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Weissmann. Aufgenommen am 14. Januar 1932.
Odeon O-4968 a (Be 8942) Rot ist dein Mund, der mich verlacht. Lied und Tango a.d. Tonfilm Das lockende Ziel (R. Tauber)
Odeon O-4968 b (Be 8943-II) Es war einmal ein Frühlingstraum. Lied a.d. Tonfilm Das lockende Ziel (R. Tauber). Kammersänger C. Richard Tauber, Tenor, mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Weissmann.
Odeon O-4972 a (Be 8966) Blume aus dem Wolgatal. Lied (Meyer Guzman, deutscher Text von Rotter und Robinson)
Odeon O-4972 b (Be 8967) Märchen von Tahiti (Pagan Love Song). Lied aUS dem Metro-Goldwyn-Mayer-Tonfilm The Pagan (Nacio Herb Brown, deutscher Text von Pseudo). Kammersänger C. Richard Tauber, Tenor, mit Orchesterbegleitung und Hawaiian Guitarre (Mitglied der Staatskapelle Berlin), Leitung: Weissmann.
Odeon O-4994 a (Be 9570) Will dir die Welt zu Füßen legen, du. Lied a.d. Optte Blume von Hawaii (Paul Abrahám)
Odeon O-4994 b (Be 9571) Kann nicht küssen ohne Liebe. Lied a.d. Optte Blume von Hawaii (Paul Abrahám). Kammersänger C. Richard Tauber, Tenor, mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Weissmann.
Odeon A 161.103 (Be 8851) Sprich nicht von ewiger Liebe. Lied und Tango a.d. Optte Reklame (Bruno Granichstaedten)
Odeon A 161.104 (Be 8852) Nicht nur im Prater blüh’n wieder die Bäume. Lied (Ernst Steffan). Kammersängerin Vera Schwarz mit Orchesterbegleitung, Leitung: Weissmann.
Odeon O-11 652 a (Be 9606) Zwei Augen, so betörend wie deine. Lied a.d. Singspiel Die Toni von Wien (Ernst Steffan, Text von Steffan und Knepler). Kammersängerin Vera Schwarz mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Weissmann.
Odeon O-4503 (Be 9780-II) Wenn wir uns später wiedersehen. Lied (Harry Ralton) Richard Tauber mit Odeon-Künstler-Orchester, Leitung: Frieder Weissmann. Aufgenommen am 9. Februar 1932 – knapp einen Monat danach verließ Tauber Deutschland.

(край на цитата)

Понеже в биографичните бележки за Фридер Вайсман споменах за неговата първа съпруга – певицата Мета Зайнемайер, през август 2014 г. аз уважих тази знаменита за времето си немска певица, като написах кратка статия, посветена на 85 години от нейната кончина през 1929 г. Тъй като дейността на съпруга й е била тясно свързана и с нейната вокална дейност, днес ще цитирам тук моята статия за нея от август 2014 г.:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 19 август 2014 г. ще почетем паметта на една почти непозната за българския оперен любител певица – немското сопрано Мета Зайнемайер (Meta Seinemeyer), която се е поминала точно на днешния ден преди 85 години – през 1929 г.

Когато преглеждах календара си с данни от света на операта забелязах тия дни, че днес нямам дата за български оперен деец. Тогава погледнах към чуждите артисти и открих само едно име – Мета Зайнемайер. Прочетох някои откъси от биографията й и веднага си казах – трябва да напиша нещо, краткият й живот само от 34 години заслужава това. Някои музикални критици – особено от Дрезден, отбелязват феноменални постижения в някои нейни изпълнения. При това тя е оставила доста музикални записи, особено през 20-те години на миналия век, които заслужава да се чуят. Голям талант, прекрасна външност и изразителна фигура на сцената със силно подчертана драматична игра, особено в оперите на Вагнер, Зайнемайер оставя образци за музикална интерпретация, които и сега могат да предизвикат възхищение независимо от ограничената техника в тия години.

Като пиша тия редове, става ми тъжно – в най-хубавите години на артистичния растеж, когато вратите на Виенската държавна опера или на Ковънт Гардън в Лондон вече се отварят за изкуството й, Зайнемайер се разболява от левкемия и умира в Дрезден толкова млада – две седмици преди да навърши 34 години. Вижте какъв роман – само няколко часа преди да почине, лежаща на смъртното легло, тя се омъжва за диригента Фридер Вайсман, който е бил често неин диригент и е правил редица музикални записи с нейно участие. За него ще пиша някои неща по-късно.

Мета Зайнемайер е родена на 5 септември 1895 г. в Берлин в семейството на криминалния комисар Вилхелм Зайнемайер и съпругата му Анна Васерман. През годините 1909 до 1911 тя посещава девически лицей в Берлин, след това от 1911 до 1917 г. следва и завършва в Консерваторията („Stern’sche Konservatorium“) в Берлин вокално изкуство, където Nikolaus Rothmühl е неин вокален педагог. Сценичният й дебют е през 1918 г. в главната роля от оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах в оперния театър в Берлин-Шарлотенбург, от който по-късно израства прочутата днес „Deutsche Oper Berlin“. В този оперен театър тя остава до 1925 г., след което е ангажирана в ансамбъла на „Semperoper“ в Дрезден, където играе до ранната си смърт през 1919 г.

В музикалните летописи Мета Зайнемайер е характеризирана като една от най-значителните и прочути лирико-драматични сопрани през 20-те години на миналия век. През 1923 г. заедно с ансамбъла на Оперния театър в Берлин гостува в Ню Йорк, където играе с голям успех в МЕТ ролята на Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“. Кариерата й после в Дрезден е особено успешна в роли от опери на Верди. В 20-те години Дрезден преживява голям ренесанс на оперното творчество на Верди и тя играе в редица негови опери, като Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“ и главната роля в „Аида“. Но и в други роли е оставила отлични спомени: Маргарете във „Фауст“ от Гуно, Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано, Тоска в едноименната опера от Пучини. През 1925 г. тя има особен успех в главната роля в операта „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони. От 1927 г. Зайнемайер гостува също и във Виенската държавна опера. Там е имала само две участия, а именно:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Aida	Aida	24.06.1927	1 mal
Tosca	Floria Tosca	22.06.1927	1 mal

(край на цитата)

През 1929 г. (годината на смъртта й) Зайнемайер има гастроли в Лондон (Ковънт Гардън) главно в опери на Рихард Вагнер (Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Елза в „Лоенгрин“ и Зиглинде във „Валкюра“). В Америка тя пее в МЕТ още в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, а през 1926 г. гостува в Буенос Айрес в „Teatro Colón“ в ролята на Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер.

Особените й заслуги специално в Дрезден са предмет на редица рецензии и статии за нея, които с право я определят като „one of the greatest German singers of her generation” (цитат от източник на английски език).

Ще цитирам изцяло една рецензия за нея на немски език, свързана с един компакт-диск от оперни арии в нейно изпълнение (ще преведа само първия абзац):

„Der Name Meta Seinemeyer ist aufs engste mit der aufsehenerregenden Opern-Renaissance verbunden, die sich in der Frühzeit des 20. Jahrhunderts an der Dresdener Staatsoper ereignete. Es waren zwar nur die Jahre 1925 bis 1929, in denen die Künstlerin in Fritz Buschs gefeiertem Opernensemble wirken konnte, dennoch ist der künstlerische Beitrag, den sie damals geleistet hat, bis heute unvergessen geblieben. Die Tonaufnahmen ihrer Stimme bezeugen, daß die in jungen Jahren verstorbene Sängerin keineswegs ins Reich der Legende gehört, denn im Gegensatz zu den Aufnahmen mancher einstiger Sängergrößen erreicht uns die Stimme dieser Künstlerin mit einer seltenen Zeitlosigkeit und Gültigkeit. Es hat auch kaum jemals wieder ein weibliches Gesangsorgan gegeben, in welchem eine so leidenschaftliche Flamme lodert. Das sind leuchtende, im guten Sinne vibrierende Töne, tief berührend in ihrer Dramatik und Ausdruckswärme“.

(превод: името Мета Зайнемайер е тясно свързано с най-вълнуващата епоха в оперния ренесанс, която се случва в ранните години на 20-и век на сцената на Дрезденската опера. Макар и само в годините от 1925 до 1929, когато тази артистка участва в особено успешния ансамбъл на Фриц Буш, то нейният артистичен принос, който тя изгражда тогава и до днес не е забравен. Записите на гласа й доказват, че тази много рано починала певица не принадлежи на царството на легендите, защото за разлика от записите на някои сегашни „оперни величия“ гласът на Зайнемайер се отличава с рядко срещано чувство за време и валидност. Едва ли е имало и ще има вече женски певчески орган, в който да гори такъв страстен пламък. Това са светли, в добрия смисъл на думата вибриращи тонове, които ни докосват в своята динамика и топлина на интерпретацията).

(край на превода)

Продължавам с оригиналия текст за отделните арии:

„Elisabetta aus Don Carlo, Leonora aus La forza del destino – das waren Höhepunkte ihrer Dresdener Jahre, Aufführungen, welche die Vorurteile gegen Verdis damals so gut wie unbekannte Werke beseitigten. Als Desdemona in Otello, als Madeleine in Andrea Chenier steht ihr der dalmatinische Tenor Tino Pattiera zur Seite, auch er ein Repräsentant der großen Dresdener Operntage, zwar nicht auf gleicher künstlerischen Höhe seiner Partnerin stehend, aber als impulsiver Gestalter groß und mitreißend. In einem umfangreichen Ausschnitt aus dem ersten Akt von Wagners Walküre singt Kurt Taucher den Siegmund, nicht gerade repräsentativ, denn die Stärke dieses Sängers lag im italienischen Fach. Aber über allem schwebt die wunderbare, seelenvolle Stimme der Meta Seinemeyer, die in dieser Rekonstruktion bei Hänssler in klarer, ungetrübter Reinheit erklingt. Man versteht, daß die Sängerin bei manchen Gesangs-„Spechten“ als fast heilig verehrt wird.

Natürlich ist das Klangbild historisch, was bei den Aufnahmejahren nicht zu verwundern ist; doch darf die Überspielung als sehr gelungen bezeichnet werden“.

Clemens Höslinger [03.04.2006]

Komponisten und Werke der Einspielung

Tr.	Komponist	Werk
1	G. Puccini	Vissi d’arte vissi d’amore (2. Akt, Gebet der Tosca – aus: Tosca)
2		Cantate (Singt vereint in vollen Chören – aus: Tosca)
3		Ancora un passo or via (aus: Madama Butterfly)
4		Un bel di vedremo (2. Akt, Arie der Butterfly – aus: Madama Butterfly)
5		Das ist sicher ein Kriegsschiff (Una nave di guerra – aus: Madama Butterfly)
6	G. Verdi	Tu che le vanità (Szene der Elisabetta, 4. Akt – aus: Don Carlo)
7		Son giuntal grazie … Madre, pietosa Vergine (2. Akt, Rezitativ und Arie der Leonora – Männerchor – aus: La forza del destino)
8		Sull’alba il piede all’eremo (Du wirst den Schritt beim Morgenrot – aus: La forza del destino)
9		Pace, pace, mio Dio (Melodie der Leonora – aus: La Forza del destino)
10		Già nella notte densa (1. Akt: Otello, Desdemona)
11	U. Giordano	La mamma morta (Arie der Madeleine – aus: Andrea Chenier)
12		Vicino a te (aus: Andrea Chenier)
13	R. Wagner	Der Männer Sippe – Winterstürme wichen dem Wonnemond – Du bist der Lenz (aus: Die Walküre)

Interpreten der Einspielung

Interpret(en)	Besetzung
Meta Seinemeyer	Sopran
Orchester der Berliner Staatsoper	Orchester
Frieder Weissmann	Dirigent

(край на цитата)

Както виждаме, диригент на този запис е нейният съпруг Фридер Вайсман, за когото писах в началото – съпруг само за часове. Ето малка част и от неговата биография: той е роден на 23 януари 1893 г. в Ланген (провинция Хесен в Германия), починал на 4 януари 1984 г. в Амстердам. Произхожда от семейство на евреи, което оказва влияние по-късно в целия му живот. От 1911 г. следва един семестър право в Хайделберг, после в Мюнхен до 1914 г. философия и история на музиката. Учи също и композиция. По време на Първата световна война започва кариера като диригент, първо е корепетитор в оперните театри във Франкфурт и Щетин (от 1915 до 1917 г.), после и в Берлин. През 1919 г. защитава докторска дисертация в Мюнхен и получава титла „доктор по философия“. В края на 1920 г. е вече диригент в Държанвната опера в Берлин, напуска и работи после в Мюнстер, Кьонигсберг и Дрезден, след това наново в Берлин от 1932 до 1933 г. с Берлинската филхармония. През 1929 г. Вайсман се оженва за смъртно болната певица Мета Зайнемайер (брака им трае само часове), която той съпровожда като диригент при много нейни записи главно на фирмата „Parlophon“.

Годината 1933 е съдбоносна за Вайсман, както за десетки артисти в Германия с еврейски корени. През юни 1933 г. той напуска Германия и отива в Нидерландия, където работи като диригент с „Concertgebouw Orchester Amsterdam“ и с оркестъра на „AVRO-Rundfunkgesellschaft Hilversum“. Между 1934 и 1937 г. той предприема полугодишни престои в Аржентина, където дирижира концерти при Радио „Splendid“ и на сцената на оперния „Teatro Colón“. През 1935 г. той получава аржентинско поданство, а през 1937 г. се оженва за втори път за Rosita Chevallier-Boutell. Дебюта му като диригент в САЩ е в края на 1937 г. с „Cincinnati Symphony Orchestra“, а през 1938 г. се установява на постоянно местожителство в Ню Йорк. През 1939 г. получава ообена популярност там чрез летните си концерти на открито в „Lewissohn-Stadium“. В този период започва усилена дейност при музикални записи главно с фирмите „Columbia“ и „RCA Victor“, с които продължава трайни връзки чак до 1950 г. Междувременно Вайсман е вече поданик на САЩ. Дирижира първокласни оркестри като „New Jersey Symphony Orchestra“ и от 1943 до 1950 г. симфоничния оркестър в Scranton, Pennsylvania. Като наследник на Arthur Rodziński той поема от 1950 до 1953 г. ръководството на Филхармонията в Хавана / Куба. До пределна възраст Вайсман дирижира като гост редица оркестри. Забележителни са неговите интерпретации на симфониите на Густав Малер, които той дирижира от края на 50-те години и завършва през 70-те години в Италия.

Дейността на Вайсман като диригент е не само да съпровожда изявите на редица прочути оперни и концертни солисти от 20-те години на миналия век при записите им, като Gitta Alpár, Vera Schwarz и Richard Tauber, но също така и чисто оркестрова музика с класически или по-лек характер. Неговият репертоар е ообено широк и обхваща както оперети и „лека класика“, така и главни произведения на симфоничната литература.

Фридер Вайсман умира на 4 януари 1984 г. в Амстердам. Един забележител диригент с международна кариера.

Що се отнася до първата му съпруга – певицата Мета Зайнемайер, тя също е оставила огромна дискография. Ето някои заглавия и архивен материал от източник на английски език:

“Seinemeyer made 106 recordings. Preiser issued a four CD collection entitled The Art of Meta Seinemeyer (89402). Other CD compilations include:

The Art of Meta Seinemeyer Dutton CDBP 9770
Meta Seinemeyer Hamburger Archiv für Gesangskunst 10228
Meta Seinemeyer Pearl GEMM CD 9082
Meta Seinemeyer Preiser 89029
Meta Seinemeyer. Ses rôles italiens 1926 à 1928. LYS 439
Meta Seinemeyer sings Puccini, Verdi, Giordano and Wagner Haenssler Classic 94.511”

Именно пълното описание на тези 106 записа могат да се намерят в Интернет в линка

Seinemeyer.com discography, accessed 17 October 2008

Едно обширно и интересно архивно богатство !

Както писах в началото, ненавършила 34 години Мета Зайнемайер умира от коварната болест левкемия и е погребана не в Дрезден, където работи през последните години, а в родния Берлин. Гробът й се намира в гробището „Stahnsdorfer Südwestfriedhof“ край Берлин.

Нека днес на 19 август 2014 г. да почетем паметта на тази рано напуснала световната сцена певица по случай 85 години от кончината й.

(край на данните за Мета Зайнемайер от август 2014 г.)

Цитирим в оригинал на немски език и после в мой превод на български данни за една книга с автор Райнер Бунц, издадена през 2016 г. и посветена на диригента Фридер Вайсман:

Портал „INFO-NETZ-MUSIK“

26. Mai 2016

Rainer Bunz: Der vergessene Maestro – Frieder Weissmann

Bunz, Rainer: Der vergessene Maestro – Frieder Weissmann. – Norderstedt: Twentysix, 2016. – 432 S.: Abb.

ISBN 978-3-7407-0930-3 : € 39,90 (geb.);
ISBN 978-3-7407-0899-3: € 29,99 (Pb.)

Der Name des deutsch-jüdischen Dirigenten Frieder Weissmann ist heute wohl nur noch Sammlern von Schellack-Platten ein Begriff. Der 1893 im hessischen Langen als Sohn russischer Einwanderer geborene Kantorensohn, dessen musikalische Ambitionen vom strengen Vater keineswegs unterstützt wurden, studiert auf dessen Wunsch zuerst Jura, wechselt danach zu einem Philosophie-Studium und promoviert schließlich mit 27 Jahren. Musikalisch wird er durch seinen Münchner Lehrer, den Komponisten Walter Braunfels, entscheidend geprägt. Erste praktische Erfahrungen sammelt er als Korrepetitor am Frankfurter Opernhaus, sein Einkommen bessert er sich als Kaffeehauspianist auf. Probleme bereitet Weissmann zu dieser Zeit die Tatsache, dass er russischer Staatsbürger ist, und die deutschen Behörden eine Einbürgerung ablehnen.

Als er in Stettin 1916 eine Stellung als Kapellmeister erhält, ändert er aus nicht nachvollziehbaren Gründen seinen Vornamen von Samuel in Frieder, bzw. Friedrich. Später wird er auch sein Geburtsdatum und seinen Geburtsort nicht korrekt angeben.
Gegen Ende des ersten Weltkrieges schlägt sich Weissmann als Korrepetitor und Kapellmeister in Berlin und München eher mühsam durch. Seine russische Staatsbürgerschaft kann er mit Glück und der Hilfe eines befreundeten Finnen durch erfundene familiäre Details in eine finnische ändern. Damit sind die Ängste vor einer möglichen Ausweisung erst einmal gebannt. Aber auch in der Folge gestaltet sich seine berufliche Laufbahn kompliziert und ist von Rückschlägen geprägt. Seine größte Chance erhält er durch das vergleichsweise junge Medium Schallplatte. Eher zufällig wird er für Aufnahmen der damals führenden Plattenfirma Lindström AG herangezogen. Es folgen über zehn Jahre erfolgreicher Arbeit im Aufnahmestudio, der Name Dr. Frieder Weissmann wird zum Markenzeichen der Label Parlophon und Odeon. Eine komplette Diskographie von Weissmanns Aufnahmen wäre ein fast aussichtsloses Unterfangen, man kann von deutlich über zweitausend Einspielungen ausgehen. Neben Orchesterwerken dirigiert er auch unzählige Arienaufnahmen der damals führenden Sänger. Mit der Berliner Sopranistin Meta Seinemeyer, die in den 20er-Jahren der Star der Dresdner Oper war, verbindet ihn bald mehr als nur künstlerische Zusammenarbeit. Die Leukämieerkrankung der jungen Frau überschattet aber schon bald diese Beziehung und das Glück jener Jahre, die vielleicht Weissmanns beste gewesen sind. Buchstäblich auf ihrem Totenbett heiratet er Seinemeyer am 19.August 1929 in Dresden.

Als die Nationalsozialisten 1933 an die Macht kommen, erkennt Weissmann die Zeichen der Zeit sofort und verlässt Deutschland in Richtung Holland. Damit beginnt eine Odyssee, die bis zu Weissmanns Tod 1984 andauern wird. Nord-und Südamerika, dort vor allem Argentinien scheinen ihm zu einer zweiten Heimat zu werden, aber eine wohl angeborene Ruhelosigkeit verhindert dauerhafte Sesshaftigkeit. Ähnlich ergeht es ihm beruflich.. Trotz unbestrittener Erfolge als Dirigent verschiedenster Orchester kann oder will er sich nicht dauerhaft binden, mehrfach liegt das Scheitern in der finanziellen Lage der einzelnen Orchester begründet, vereinzelt aber auch in persönlichen Differenzen. In seinen späteren Lebensjahren ist sein Leben dadurch nicht frei von materiellen Sorgen. Der Krebstod seiner zweiten Ehefrau lässt Weissmann weiter vereinsamen, eine letzte Zuflucht findet er bei einer langjährigen Geliebten in Holland.

Der Autor Rainer Bunz, ursprünglich Fernsehjournalist, hat sich der schwierigen Aufgabe unterzogen, dieses wahrhaft komplizierte Leben akribisch nachzuzeichnen. Man kann nur ahnen, wie aufwendig allein das Recherchieren von Weissmanns Auftritten auf mehreren Kontinenten gewesen sein muss. Bunz gelingt mit dieser Biographie aber tatsächlich ein wichtiger Beitrag zur Geschichte exilierter Musiker, der musikalischen Szene vor der Machtergreifung der Nationalsozialisten, und nicht zuletzt auch die Schilderung eines facettenreichen, an Höhen und Tiefen überreichen deutsch-jüdischen Musikerlebens. Man kann dem flüssig geschriebenen, interessanten Buch nur weite Verbreitung wünschen!

Peter Sommeregger
Berlin, 20.05.2016

(край на цитата)

Превод:

Портал “INFO-NET-MUSIC”

26 май 2016 г.

Райнер Бунц: Забравеният маестро – Фридер Вайсман

Бунц, Райнер: Забравеният маестро – Фридер Вайсман. – Norderstedt: Twentysix, 2016. – 432 стр.: ил.

ISBN 978-3-7407-0930-3 : €39,90 (с корици);
ISBN 978-3-7407-0899-3: €29,99 (обикновено издание)

Днес името на немско-еврейския диригент Фридер Вайсман вероятно е известно само на колекционерите на грамофонни плочи от шеллак. Роден през 1893 г. в Ланген, Хесен, като син на руски имигранти, синът на кантора, чиито музикални амбиции по никакъв начин не са подкрепени от строгия му баща, първо учи право по негово желание, след това се прехвърля към изучаване на философия и накрая получава докторска степен на 27 години. Неговото музикално влияние е решаващо повлияно от мюнхенския му учител, композитора Валтер Браунфелс. Той придобива първия си практически опит като корепетитор във Франкфуртската опера и допълва доходите си като пианист в кафене. По това време Вайсман има проблеми, защото е руски гражданин и германските власти отказват да го натурализират.

Когато получава позиция на капелмайстор в Щетин през 1916 г., той променя малкото си име от Самуел на Фридер или Фридрих по неразбираеми причини. По-късно също няма да посочи правилно датата и мястото си на раждане.

Към края на Първата световна война Вайсман се бори да свързва двата края като корепетитор и капелмайстор в Берлин и Мюнхен. С късмет и помощта на приятел от Финландия той може да промени руското си гражданство на финландско чрез измислени семейни подробности. Това означава, че страховете от евентуално експулсиране за момента са предотвратени. Но в резултат на това професионалната му кариера е сложна и белязана от неуспехи. Неговата най-голяма възможност идва от сравнително младата медия за музикални записи. По-скоро случайно той е призован да записва за водещата тогава звукозаписна компания „Lindström AG“. Следват над десет години успешна работа в звукозаписното студио, наречено „Dr. Frieder Weissmann“, което става търговска марка на лейбълите „Parlophon“ и „Odeon“. Пълната дискография на записите на Вайсман би била почти безнадеждно начинание; може да се предположи, че има над две хиляди записа. Освен оркестрови произведения, той дирижира и безброй записи на арии от водещи певци на времето. В скоро време Вайсман има повече общи контакти с берлинското сопрано Мета Зайнемайер, която е звездата на Дрезденската опера през 20-те години на миналия век, отколкото просто артистично сътрудничество. Въпреки това, левкемията на младата жена скоро засенчва тази връзка и щастието от онези години, които са може би най-добрите за Вайсман. Той се оженва за Зайнемайер на 19 август 1929 г. в Дрезден, буквално на смъртния й одър.

Когато националсоциалистите идват на власт през 1933 г., Вайсман веднага разпознава знаците на времето и напуска Германия, като се установява в Холандия. Тогава започва една одисея, която ще продължи до смъртта на Вайсман през 1984 г. Северна и Южна Америка, особено Аржентина, изглежда се превръщат във втори дом за него, но вроденото безпокойство му пречи да се установи за постоянно. Кариерата му е подобна. Въпреки безспорните успехи като диригент на различни оркестри, той не може или не иска да се обвърже дългосрочно, в някои случаи провалът се дължи на финансовото състояние на отделните оркестри, но в някои случаи и поради лични различия. В по-късните си години животът му не е лишен от материални грижи. Смъртта на втората му съпруга от рак оставя Вайсман допълнително изолиран; той намира последно убежище при дългогодишна интимна приятелка в Холандия.

Авторът Райнер Бунц, първоначално телевизионен журналист, се е заел с трудната задача да проследи щателно този наистина сложен живот. Човек може само да си представи колко трудно трябва да е било да се изследват изпълненията на Вайсман на няколко континента. С тази биография Бунц всъщност дава важен принос към историята на музикантите в изгнание, музикалната сцена преди националсоциалистите да дойдат на власт и не на последно място описанието на многостранния живот на немско-еврейски музикант, пълен с възходи и падения. Можем само да пожелаем едно широко разпространение на тази плавно написана и интересна книга!

Петер Сомерегер
Берлин, 20 май 2016 г.

(край на превода)

Цитирам в оригинал на немски език и после в мой превод на български една статия от 2020 г., свързана с живота на Фридер Вайсман в Холандия:

Портал „AMSTERDAMSDAGBLAD.NL“

„STOLPERSTEIN“ FÜR AUGUSTE WEISSMANN-LOEB VERLEGT

Von Studio Dreams Come True am Freitag, 26. Juni 2020

Quelle: Studioträume werden wahr

AMSTERDAM – Es gab keine Anpassung durch die Verschiebung; Im Jahr 2020 ist es uns gelungen, einige Stolpersteine in Amsterdam zu installieren. Eine davon wurde am 25. Juni 2020 in der Miletstraat Nr. 58 aufgestellt, wo die Mutter des bekannten deutsch-amerikanischen Dirigenten Frieder Weissmann lebte: Auguste Weissmann-Loeb (1871-1942).

Weissmann (1891-1984) war bereits 1933 aus Deutschland nach Amsterdam geflohen. Er glaubte, dass die Niederlande für seine Mutter sicherer seien als Deutschland, also brachte er sie hierher. Die Absicht war, sie nach Amerika reisen zu lassen, aber das brauchte Zeit. Es gab keine, da die Aufenthaltserlaubnis von Frieder Weißmann nicht mehr verlängert wurde und er nach Amerika zurückkehren musste. Für seine Mutter kam die Gelegenheit zur Abreise zu spät, denn hier brach der Krieg aus. Auguste Weissmann-Loeb wurde 1942 von der Miletstraat in das Lager Westerbork deportiert. Ihre letzten Worte, die sie ihrem Sohn schrieb, waren „Keine Hoffnung auf Wiedersehen“.

Sie wurde am 15. Dezember 1942 in Auschwitz ermordet. Gestern Nachmittag wurde Auguste Weissmann-Loeb gedacht und die Künstlerin Sylvia Willink, eine gute Freundin von Augustes Sohn, sprach bei der Gedenkfeier und der Platzierung des Steins für Auguste Weissmann freundliche Worte. Loeb. „Weissmann war immer sehr traurig darüber, dass er seine Mutter nicht retten konnte, aber er muss darüber angenehm überrascht gewesen sein.“

Wofür stehen „Stolpersteine“?

Es ist ein europaweit verbreitetes Denkmal für die Opfer des Nationalsozialismus. Der deutsche Künstler Gunther Demnig (1947) ist der Erfinder der Stolpersteine, in den Niederlanden als Stolpersteine bekannt. Er startete sein Projekt 1992 in Köln. Das Projekt wird nach 2022 von der Stolpersteine-Stiftung übernommen.

(край на цитата)

Превод:

Портал „AMSTERDAMSDAGBLAD.NL“.

„STOLPERSTEIN“ ПОЛОЖЕН ЗА AUGUSTE WEISSMANN-LOEB
От Studio Dreams Come True в петък, 26 юни 2020 г.

Източник: Студио сбъднати мечти

АМСТЕРДАМ – Нямаше корекция от отлагането; През 2020 г. успяхме да инсталираме няколко т.н. „препъни-камъци“ в Амстердам. Един от тях беше поставен на 25 юни 2020 г. на улица „Miletstraat“ № 58, където живееше майката на известния германско-американски диригент Фридер Вайсман – Аугусте Вайсман-Льоб (1871-1942).

Фридер Вайсман (1891-1984) вече е избягал от Германия в Амстердам през 1933 г. Той вярва, че Холандия е по-безопасна за майка му от Германия, затова я довежда тук. Намерението е двамата да пътуват за Америка, но уреждането на този въпроса за майка му отнема време. Няма достатъчно време, защото разрешението за пребиваване на Фридер Вайсман в Холандия вече не е удължено и той трябва да се върне в Америка. Възможността да замине идва твърде късно за майка му, защото тук избухва война. Аугусте Вайсман-Льоб е депортирана от жилището на улица „Miletstraat“ в лагера „Westerbork“ през 1942 г. Последните думи, които тя написва на сина си са: „Няма надежда за сбогом“. Тя е убита в Аушвиц на 15 декември 1942 г.

Аугусте Вайсман-Льоб беше почетена вчера след обед и художничката Силвия Вилинк – добра приятелка на сина на Аугусте, каза добри думи за Аугусте Вайсман на възпоменателната служба при поставянето на камъка, например: „Фридер Вайсман винаги е бил много тъжен, че не може да спаси майка си, но трябва да е бил приятно изненадан от това решение за поставяне на възпоменателен камък пред входа на жилището“.

Какво означават „препъни-камъци“?

Това е общоевропейски мемориал за жертвите на националсоциализма. Немският художник Гюнтер Демниг (1947) е изобретателят на „препъни-камъци (“Stolpersteine“), известен в Холандия като „Столперстейне“. Той стартира своя проект в Кьолн през 1992 г. Проектът ще бъде поет от фондация „Stolpersteine“ след 2022 г.

(край на превода)

Ще завърша днешната обзорна статия за диригента Фридер Вайсман с една публикация от градчето Риджфийлд в САЩ, където са живели дълги години Фридер Вайсман заедно с втората си съпруга Розе Вайсман (родена като Росита „Розе“ Шевалие-Бутел).

Портал „Old Ridgefield“

(без дата)

Frider Weissmann graduated in law and music at Munich University, after which he studied composition and piano at the Music High School

Frieder Weißmann: Weltdirigent

In den 1960er und 70er Jahren trafen Ridgefielder häufig auf ein elegantes, älteres Paar, das über die Bürgersteige des Dorfes spazierte. Viele dachten, sie wären ein süßes Paar. Nur wenige erkannten den Mann als Dirigenten der meisten führenden Konzert- und Opernorchester der Welt.

Frieder Weissmann schätzte einmal, dass er im Laufe seiner langen Karriere an mehr als 4.000 Aufnahmen klassischer Musik mitgewirkt habe, die meisten davon in Deutschland in den 1920er Jahren.

Der gebürtige Deutsche Dr. Weissmann wurde 1893 geboren, studierte in Heidelberg, München, Grenoble und Genf und begann seine Dirigentenkarriere im Alter von 20 Jahren an der Staatsoper Berlin. In den Jahren 1932 und 1933 war er Gastdirigent der Berliner Philharmoniker, die bereits von Größen wie Brahms, Dvořák, Grieg und Mahler geleitet worden waren.

Doch als die antisemitischen Gefühle in Deutschland zunahmen, verließ er 1933 das Land und kam zunächst nach Holland, wo er das Concertgebouw bei einigen Konzerten leitete. Anschließend verbrachte er mehrere Jahre in Argentinien, wo er seine zweite Frau, Rosita „Rose“, kennenlernte und heiratete. Chevallier Boutell, eine Schauspielerin und Tochter eines bekannten argentinischen Fußballspielers. (Er heiratete seine erste Frau, die beliebte deutsche Opernstarin Meta Seinemeyer, als sie im Alter von 33 Jahren an Leukämie starb.)

In den nächsten drei Jahrzehnten dirigierte er Orchester in ganz Nord- und Südamerika, darunter fast jedes große amerikanische Symphonieorchester. In diesem Land nahm er für Labels wie RCA Victor, Decca, Columbia und Odeon auf. Viele seiner Aufnahmen werden noch heute verkauft.

Die Weissmanns kamen um 1960 nach Ridgefield, verbrachten neun Jahre lang den Sommer im Elms Inn und lebten dann ganztägig auf Prospect Ridge.

„Es ist das geheimste gehütete, von Gott gegebene Talent, das es dir ermöglicht, vor 100 Männern zu stehen und ohne ein Wort, nur mit der Bewegung deiner Augen, bei ihnen wie bei einer Person den höchsten Ausdruck der Freude hervorzurufen Härte, von Piano, von Forte, von allem, was in der menschlichen Natur enthalten sein könnte“, sagte Dr. Weissmann 1966 in einem Interview mit Ridgefield Press.

Der verstorbene Tom Belote, ein Anwalt und Historiker aus Ridgefield, der Weissmann kannte, als der Dirigent in The Elms lebte, bestätigte die Kraft der Augen des Maestros. „Er hatte blaue Augen und benutzte sie, wenn er mit Menschen sprach“, erinnert sich Belote. „Es war beeindruckend.“

Belote fügte hinzu: „In späteren Jahren benutzte er seinen Stock auch so, wie er den Taktstock eines Dirigenten benutzt hätte. Er winkte damit, während er auf der Straße stand, um einem Auto eine Fahrt mitzuteilen. Er benutzte es auch im Restaurant und stampfte es im Sitzen auf den Boden, wenn er etwas von einem Kellner wollte.“

Er war „eine Person mit Stil und Qualität, die so offensichtlich war, dass sie Respekt erforderte“, sagte Peter Laurence Cooper, der bei The Elms arbeitete, als Weissmann ein häufiger Kunde war.

Bis weit in seine 80er Jahre reiste Dr. Weissmann weiter und dirigierte Orchester. „Ich werde aufhören, wenn ich tot bin“, sagte er einmal.

Rose Weissmann starb hier im Jahr 1980 und ist auf dem Ridgebury Cemetery begraben. Zwei Jahre später zog Frieder nach Amsterdam, wo er 1984 im Alter von 91 Jahren starb.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Old Ridgefield“
(без дата)

Фридер Вайсман завършва право и музика в Мюнхенския университет, след което учи композиция и пиано в музикална гимназия

Фридер Вайсман: Световен диригент

През 60-те и 70-те години на миналия век жители на Риджфийлд често срещат елегантна, възрастна двойка, която се разхожда по селските тротоари. Мнозина ги смятат за симпатична двойка. Малцина разпознават човека като диригент на повечето от водещите световни концертни и оперни оркестри.

Фридер Вайсман веднъж изчислява, че е допринесъл за повече от 4000 записа на класическа музика в хода на дългата си кариера, повечето от които в Германия през 20-те години на миналия век.

Роденият в Германия д-р Фридер Вайсман е роден през 1893 г., учи в Хайделберг, Мюнхен, Гренобъл и Женева и започва диригентската си кариера на 20-годишна възраст в Берлинската държавна опера. През 1932 г. и 1933 г. той е гост-диригент на Берлинската филхармония, която вече е дирижирана от величия като Брамс, Дворжак, Григ и Малер.

Но тъй като антисемитските чувства в Германия нарастват, той напуска страната през 1933 г. и първо идва в Холандия, където ръководи оркестър „Concertgebouw“ на няколко концерта. След това прекарва няколко години в Аржентина, където среща и се жени за втората си съпруга Росита „Розе“ Шевалие-Бутел, актриса и дъщеря на известен аржентински футболист. Преди това той е женен за първата си съпруга, популярната немска оперна звезда Мета Зайнемайер, която умира от левкемия на 33 години.

През следващите три десетилетия Фридер Вайсман дирижира оркестри в Северна и Южна Америка, включително почти всеки голям американски симфоничен оркестър. В тази страна той записва за лейбъли като „RCA Victor“, „Decca“, „Columbia“ и „Odeon“. Много от неговите записи се продават и до днес.

Вайсманови идват в Риджфийлд около 1960 г., летуват в Elms Inn в продължение на девет години и след това живеят на пълен работен ден на Prospect Ridge.

„Дирижирането – това е най-тайно пазения, даден ни от Бога талант, който ви позволява да застанете пред 100 мъже и без дума, само с движение на очите си, да предизвикате в тях, като в един човек, най-висшият израз на радост – твърдост, от пиано, от форте, от всичко, което може да се съдържа в човешката природа“, казва д-р Вайсман в интервю от 1966 г. за „Ridgefield Press“.

Покойният Том Белот, адвокат от Риджфийлд и историк, който познаваше Вайсман, когато диригентът живееше в The Elms, свидетелства за силата на очите на маестрото. „Той имаше сини очи и ги използваше, когато говореше с хора“, спомня си Белот. Беше впечатляващо.

Белот добави: „В по-късните години той също използваше бастуна си, както би използвал диригентската палка. Той го размахваше, докато стоеше на улицата, за да каже на шофьора на такси да спре, за да го закара някъде. Използваше го и в ресторанта и го чукаше на пода, докато седеше, когато искаше нещо от сервитьор.

„Той беше човек със стил и качество, толкова очевидни, че това вдъхваше уважение“, казва Питър Лорънс Купър, който работеше в The Elms, където Вайсман беше чест клиент.

Почти до края на своите 80 години д-р Вайсман пътува и дирижира оркестри. „Ще спра, когато умра“, казва той веднъж.

Съпругата му Розе Вайсман умира тук през 1980 г. и е погребана в гробището „Риджбъри“. Две години по-късно Фридер Вайсман се премества в Амстердам, където умира през 1984 г. на 91-годишна възраст.

(край на превода)

Нека днес на 4 януари 2024 г. почетем 40 години от кончината на бележития диригент Фридер Вайсман, починал на този ден в Амстердам през 1984 г.

´´´´

Записи: