Немският композитор и пианист Фридрих Холендер, роден преди 125 години
Драги приятели на музиката и филмовото изкуство, днес на 19 октомври 2021 г. нямам планирана дата за статия на оперна тема, но съм предвидил такава за една личност от Германия, на която вчера се почетоха кръглите 125 години от рождението. Това е немският композитор за ревю- и звукови филми, кабаретист, пианист и музикален поет Фридрих Холендер (на немски Friedrich Hollaender), роден на 18 октомври 1896 г. в Лондон, починал на 18 януари 1976 г. в Мюнхен).
Защо обръщам особено внимание на тази многостранна личност – по простата причина, че Фридрих Холендер по време на 20-те години на миналия век, т.н. „Златни години през двадесетте“ (на немски: „Goldene Zwanziger“) в Германия, е бил една от най-известните фигури в развлекателния жанр на изкуствата и то особено в Берлин, който е тогава не само столица, но и център на културния живот в Германия.
Фридрих Холендер не е имал внушителна външност и особена осанка, но е получил за огромната си многостранна дейност прозвището „Големият малък Фридрих“, понеже е имал твърде незначителен ръст – около 150 см. Много от неговите песни по това време стават „прочути шлагери на епохата“, изпълнявани от известни певци и артисти. Той пише и филмова музика, която при някои ленти получава и световна известност, като например тази във филма „Синият ангел“ от 1930 г. в главната роля с Марлене Дитрих (1901-1992), която заснема образа на звезда от берлинско кабаре. Ролята й на Лола Лола в този филм ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд. Филми като „Шанхай Експрес“ (1932) и „Желание“ (1936) затвърждават нейната репутация и я превръщат в една от най-скъпо платените актриси на епохата.
Марлене Дитрих (1901-1992)
За да се разбере атмосферата на тия „Златни години през двадесетте“, трябва да се научи малко повече и за цялата обстановка в тази епоха специално в Германия, където живее и работи Фридрих Холендер. За тази цел ще направя малко историческо отклонение, после ще пиша за Фридрих Холендер:
„Златните години през двадесетте“ (на немски: „Goldene Zwanziger“) е термин в германската историография, който се отнася за кратък период от историята на Германия от 1924 до 1929 години, когато Ваймарската република достига определено ниво на стабилност след края на Първата световна война, загубена за Германия, възстановява своята икономика и постига международно признание. Това е аналогично на концепцията за „Roaring Twenties“ в други западни страни.
Името отразява икономическия подем на световния пазар през 20-те години на миналия век и символизира разцвета на германското изкуство, култура и наука. Краят на „Златните години през двадесетте“ е последван от Голямата депресия през 1929 г. Истинският глас на епохата е публицистът Курт Тухолски, който говори за опасността от запазването на антидемократичните тенденции в обществото, които скоро наистина довеждат нацистите до власт. Редица песни на Фридрих Холендер са по текст на Курт Тухолски.
Социална обстановка
Версайският договор, сключен след Първата световна война, донася на Германия глад, епидемии, безработица и пагубно здравословно състояние. Коефициентът на детска смъртност достига 14%, което е най-високото в Европа. Политическите убийства, чиито жертви са, наред с други, Матиас Ерцбергер и Валтер Ратенау, както и омразата и подбуждането към насилие, характеризират германската политическа култура в началото на 20-те години. Хиперинфлацията от 1923 г., народните вълнения, тяхното насилствено потискане и въстанието през март 1921 г. довеждат до многобройни жертви.
Въвеждането на „Рентната марка“ (на немски “Rentenmark“) – марка под наем, спира хиперинфлацията. Последиците от „Договора от Версай“ се смекчават от плана „Дауес“ и плана „Юнг“. Фазата на икономическо възстановяване започва. Между 1924 и 1930 г. Германия получава около 7 млрд. долара заеми, предимно от американски финансисти. Заемите са използвани за изплащане на репарации и за разширяване на скъпата социална сфера, послужила после за модел на целия свят.
Индустрията, чиито дългове са амортизирани от инфлацията, получава милиарди долари заеми, за да замени оборудването и да модернизира производството. Обемът на промишленото производство, който през 1923 г. е 55% от нивото през 1913 г., до 1927 г. нараства до 122%. За първи път в следвоенния период безработицата пада под нивото на един милион. Нарастването на индексите през 1923-1928 г. в почти всички сектори не само надминава тези във всички други европейски страни, но също така, въпреки намаляването на територията на Германия, надхвърля значително предвоенните постижения на страната. През 1928 г. доходите на населението преминават нивото от 1913 г. с почти 20%.
Договорите от Локарно облекчават до голяма степен политическото напрежение между Германия и Франция. Неочакваният договор от Рапало с РСФСР (а по-късно – по споразумение от 5 ноември 1922 г. – с други републики на СССР) връща Германия в международната общност. Влизането на Германия в „Лигата на нациите“ допринася за политическата нормализация.
Културен живот
Тъй като политическата и икономическа ситуация се стабилизират, германският експресионизъм във визуалните изкуства, музиката и киното се заменя от традиционалистическа тенденция – „новата ефективност“ (Neue Sachlichkeit). Нейните представители търсят връщане към традициите на предвоенния реализъм, а понякога дори и класицизма, като същевременно не забравят за уроците на авангарда. Според наблюдението на И. М. Фрадкин (руски културолог), „новата ефективност“ не е била толкова художествена тенденция, колкото усещане за живот в съвременната епоха, която заменя периода на революционни сътресения и военни трудности. Художниците от онова време издигат на щит лозунга за функционалността:
„Вместо архаични критерии за красота, вместо да смесват чувствата и възвишената духовност, те призовават да видят красотата на времето в документ, факт и приложимата полезност на даден обект“.
(край на цитата)
Е. Менделсон, Б. Таут, Е. Май и други водещи архитекти продължават рационалистичните традиции на „Баухаус“ и Валтер Гропиус. Функционализмът от онова време е илюстриран от жилищния квартал „Нов Франкфурт“. Най-големият феномен на литературния живот е колажният роман на Алфред Дьоблин „Берлин, Александерплац“ (1929) – подробен доклад от живота на издънката в столичното общество. Критиците виждат в подчертано безпристрастния тон на привържениците на „новата ефективност“ отхвърляне на хуманистичните идеали, цинично откъснато приемане на всички болести на човека и обществото като неизбежност, триумфа на материалния принцип над духовния.
В Берлин, Хамбург и други големи градове на Германия КАБАРЕТО придобива безпрецедентна популярност, андрогенните звезди, които носят костюми от противоположния пол, практикуват стриптиз, пеят неприлични песни и танцуват пред публиката на масите. Анита Бербер (на немски: Anita Berber,1899 –1928) – известна през 20-те години като немска танцьорка и актриса в нямото кино) се радва на най-голям успех. Марлене Дитрих (1901-1992) заснема образа на такава звезда от кабарето във филма от 1930 г. „Синият ангел“. Ролята й на Лола Лола в „Синият ангел“ ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд.
Нека препомня щрихи от живота на тази голяма актриса, певица и импозантна личност:
Марлене Дитрих (на немски: Marlene Dietrich) е германско-американска актриса и певица, родена на 27 декември 1901 г. в Берлин, починала на 6 май 1992 г. в Париж. Тя е известна с дълбокия си глас и продължителната си кариера, в хода на която неколкократно променя своя имидж и професионален профил. На 27 декември 2019 г. ще се навършат 120 години от рождението й.
Дитрих започва своята кариера като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, където играе също в театъра и в неми филми. Ролята на Лола Лола в „Синият ангел“ (1930) ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд. Филми като „Шанхай Експрес“ (1932) и „Желание“ (1936) затвърждават нейната репутация и я превръщат в една от най-скъпо платените актриси на епохата.
Марлене Дитрих е отявлен противник на националсоциалистическия режим в Германия, отказва няколко предложения да се върне в родината си и през 1937 година става гражданин на Съединените щати. По време на Втората световна война тя активно подкрепя Обединените нации и участва в множество представления за воюващите по фронтовете на войната. Макар че след войната участва в няколко филма, тя посвещава основното си време от 50-те до 70-те години на сценични представления.
През 1999 г. Американският филмов институт включва Дитрих под „Номер 9“ в класацията на най-големите жени – звезди на класическото холивудско кино.
(край на цитата)
Гротескно карикатурните изображения на нощния живот в Берлин са запазили платна от художниците Ото Дикс и Георг Грос. Атмосферата от началото на 30-те години на миналия век в Германия се предава от автобиографичния роман на К. Ишърууд „Сбогом Берлин“ (Кристофър Уилиям Бредшоу Ишерууд (на английски: Christopher William Bradshaw Isherwood, 1904–1986 – англо-американски писател) и филма „Кабаре“ от Боб Фоси (1972 г.) по него (Робърт Луи Фос, или Боб Фоси (на английски: Robert Louis Fosse,1927–1987) – американски хореограф, танцьор, театрален- и кинорежисьор, сценарист, актьор).
Този филм от 1972 г. с участието на Лайза Минели в главната роля има световен успех. Ето малки подробности: „Кабаре“ (на английски: „Cabaret”) е американски филм–мюзикъл от 1972 година с режисьор Боб Фоси. Действието се развива в Берлин, по време на Ваймарската република през 1931 година, преди идването на власт на нацистите. През 1973 година филмът е номиниран с 10 Оскара, като печели 8 от тях, включително за най-добър режисьор (Боб Фоси) и най-добра женска роля (Лайза Минели). Филмът е направен по едноименния Бродуей мюзикъл, но се отличава от него по някои показатели.
Сюжет
На фона на упойващо-примамливото кабаре от 30-те години бавно се надига Звярът. Звярът на нацизма. Отначало това са няколко момчета в униформа, едно от които се опитва да бъде арогантен и е изхвърлено от портиера. Тази безцеремонност старият берлински портиер заплаща с живота си…Конферансието в знаменитото изпълнение на Джоуъл Грей разкрива огромен темперамент и динамизъм. Под формата на невинна и глупава забава той иносказателно разказва за нарастващата заплаха. Безсмислената му усмивка крие хаплива сатира.
(край на бележките за „Кабаре“)
Цитирам друг пример от „Златните години през двадесетте“ – сюжета и основата на една песен от това време, която е била хит на епохата – „Красив жиголо, беден жиголо“ … – Историята, която песента разказва и която се предава предимно чрез припева, е за падението на бивш войник, който си изкарва прехраната като танцьор (жиголо) след войната: „Плащаш и трябва да танцуваш“.
Първо давам цитат на немски език, после превод на български:
Tanzpaläste, Theater, Bars und Kabarett – Szenen populärer Musik in den 1920er Jahren
Schöner Gigolo: … – Die Geschichte, die das Lied erzählt und die primär über den Refrain vermittelt wird, handelt vom Abstieg eines ehemaligen Soldaten, der sich nach Ende des Krieges sein Geld als Eintänzer verdient: “Man zahlt und du musst tanzen.” Das eigentliche Vergnügen wird hier zur lästigen Pflicht, die Arbeit ist anstrengend, erfordert neben tänzerischen Fähigkeiten auch Fremdsprachenkenntnisse, Einfühlungsvermögen und vor allem Ausdauer, wenn der junge, schöne Mann den Damen zu ihrem (Tanz-)Vergnügen zur Verfügung stehen muss. Die Kennzeichnung des Soldaten als ehemaliger Husar, also als Teil der mit prunkvollen Uniformen ausgestatteten Reiterei, deren Mitgliedern neben Tapferkeit, Schnelligkeit, Klugheit und Furchtlosigkeit auch ein anziehendes Wesen und Eleganz nachgesagt wurden, macht den Niedergang noch deutlicher. In seiner Melancholie spiegelt der Text nicht nur Enttäuschung und Lethargie angesichts des für den ehemaligen Soldaten verlorenen Krieges, sondern er passt mit seiner Grundstimmung in die Zeit der beginnenden Weltwirtschaftskrise 1929. Waren für die Besucher die Bars, Theater und Tanzpaläste Orte des Vergnügens und der Erholung, waren sie für Musiker, Sänger und Tänzer mehr oder weniger attraktive Arbeitsorte. Ob Geld verdienend oder Geld ausgebend – von Musik waren hier alle umgeben und alle partizipierten daran, musizierend, (mit-)singend, tanzend oder (zu-)hörend.
(край на цитата)
Превод:
Танцови палати и салони, театри, барове и кабарета – сцени на популярна музика през 20-те години в Германия
„Красив жиголо, беден жиголо“: … – Историята, която песента разказва и която се предава предимно чрез припева, е за падението на бивш войник, който си изкарва прехраната като танцьор след войната: „Плащаш и трябва да танцуваш“.
Истинското удоволствие тук се превръща в скучна работа, работата е напрегната, изисква не само танцови умения, но и чужди езици, съпричастност и най-вече постоянство, когато младият, красив мъж трябва да е на разположение на дамите за тяхното (танцово) удоволствие. Идентифицирането на войника като бивш хусар, т.е. като част от кавалерията, снабдена с великолепни униформи, за чиито членове се казва, че са смели, бързи, интелигентни и безстрашни, както и привлекателни и елегантни, прави упадъка им сега още по-ясен.
В своята меланхолия текстът не само отразява разочарованието и летаргията след войната, загубена за бившия войник, но и настроението му се вписва във времето на началото на Голямата депресия през 1929 г. Тогава баровете, театрите и танцовите салони са места за удоволствие и релакс за посетителите, те са повече или по-малко привлекателни места за работа на музиканти, певци и танцьори. Независимо дали печелите пари или харчите пари – всички са заобиколени от музика и всички участват в нея, правещи я, пеещи, танцуващи или слушащи.
(край на цитата)
А ето и повече подробности за самата песен „Красив жиголо, беден жиголо“ и нейните най-известни изпълнители тогава и сега (следва текста в първата строфа):
“Schöner Gigolo, armer Gigolo, / Denke nicht mehr an die Zeiten / Wo du als Husar, goldverschnürt sogar / Konntest durch die Straßen reiten! / Uniform passée, Liebchen sagt: Adieu! / Schöne Welt, du gingst in Fransen. / Wenn das Herz dir auch bricht / Zeig ein lachendes Gesicht / Man zahlt, und du musst tanzen.”
(край на първа строфа)
Превод:
“Прекрасен жиголо, беден жиголо / Не мисли повече за времената / Там, където си бил хусар, дори завързан със злато / Можеш да яздиш по улиците! / Край на еднородната униформа, любимата ти казва: Сбогом! / Прекрасен свят, отиваш в периферията / Когато и сърцето ти се пропука / Поставете усмивка на лицето си / Плащате и трябва да танцувате“.
(край на първа строфа)
А сега малко подробности (първо на немски език, после в превод):
Es gibt viele verschiedene akustische Manifestationen, die uns angesichts des Liedtextes von Julius Brammer aus dem Jahr 1928 (Musik: Leonello Casucci) in den Sinn kommen können. Denken wir z. B. an die tiefe Stimme der Marlene Dietrich, die melancholisch ihre englische Version Just a Gigolo ins Mikrofon haucht. Oder an den jungen Max Raabe, dessen leicht näselnde Kopfstimme uns den Text eher zackig, mit stark rollendem “r” und prägnanten Konsonanten präsentiert. Oder an Louis Armstrongs unverwechselbare Stimme, der das Lied 1930 in den USA herausbrachte. Drei Stationen eines Schlagers (1930, 1978 und 1989) mit einem jeweils unterschiedlichen Klang. Wie aber gestaltete sich der “originale” Sound der 1920er Jahre? Und wie hörten die Menschen zu dieser Zeit die Musik?
(край на цитата)
Превод:
Има много различни акустични версии на “Прекрасен жиголо, беден жиголо“, които могат да ви дойдат на ум в светлината на текстовете на Юлиус Брамер (Julius Brammer) от 1928 г. (музика: Leonello Casucci). Вземете например дълбокия глас на Марлене Дитрих, която меланхолично вдъхва в микрофона английската си версия на „Беден жиголо“. Или на младия Макс Раабе, чийто леко носов гласов тембър ни представя текста доста натрошен, със силно търкалящо се „р“ и кратки съгласни. Или безпогрешният глас на Луис Армстронг, който извежда песента в САЩ през 1930 г.
Три етапа на един хит (1930, 1978 и 1989) – всяка с различен звук. Но как е проектиран „оригиналният“ звук от 20-те години на миналия век? И как хората са чули музиката по това време?
´´´´
Marlene Dietrich (1901-1992) enregistrée en 1978. Dernier disque extrait de son dernier film “Just A Gigolo” / “Schöner Gigolo – Armer Gigolo” de David Hemmings.
´´´´´´´´´´
Max Raabe Palast Orchester
´´´´
Текст на немски език:
Liedtext / Songtext (Lyrics / Paroles): Der kleine Leutnant, er war der beste Reiter, und alle Herzen, sie flogen ihm gleich zu. Er konnte küssen und tanzen wie kein zweiter, er kam und sah und siegte auch im Nu. Viel Monde hat er gekämpft in Frankreich drüben, bald an der Weichsel, Piave, irgendwo. Jetzt ist ihm nichts mehr geblieben, er wurde Gigolo! Schöner Gigolo, armer Gigolo, denke nicht mehr an die Zeiten, wo du als Husar, goldverschnürt sogar, konntest durch die Straßen reiten! Uniform passée, Liebchen sagt: Adieu! Schöne Welt, du gingst in Fransen! Wenn das Herz Dir auch bricht, zeig ein lachendes Gesicht, man zahlt und du musst tanzen! Er wurde Tänzer; die Erde dreht sich weiter, der kleine Leutnant tanzt für sein täglich Brot. Wenn nur das Mütterchen einmal wieder heiter, sie darf nichts fühlen mehr von bitt’rer Not. Dort wo beim Sekt er gelauscht der schönen Lieder, wo er getanzt hat in dulci jubilo, dort tanzt er täglich jetzt wieder, doch nur als Gigolo! Schöner Gigolo, armer Gigolo, denke nicht mehr an die Zeiten, wo du als Husar, goldverschnürt sogar, konntest durch die Straßen reiten! Uniform passée, Liebchen sagt: Adieu! Schöne Welt, du gingst in Fransen! Wenn das Herz Dir auch bricht, zeig ein lachendes Gesicht, man zahlt und du musst tanzen!
…….
Луис Армстронг изпълнява „Беден жиголо“ (версия на английски език)
louis armstrong – just a gigolo (recorded 1931)
Текст:
English Lyrics: I’m just a gigolo and everywhere I go, People know the part I’m playin’. Pay for every dance, selling each romance, Ooohh what they’re sayin’? There will come a day, when youth will pass away, What will they say about me? When the end comes I know, There was just a gigolo, Life goes on without me.
´´´´
А сега едно съвременно изпълнение на Дейвид Боуи (David Bowie) от 1978 година:
David Bowie „Schöner Gigolo, armer Gigolo“ 1978 (ЖИГОЛО)
After World War I, a war hero returns to Berlin to find that there’s no place for him–he has no skills other than what he learned in the army, and can only find menial, low-paying jobs. He decides to become a gigolo to lonely rich women.
´´´´
И последно:
Katharina Elena in “KEINE ANGST, MEINE HERREN!”, von Chr. Schmidt (UA 2001), singt den 20er-Jahre-Schlager “Schöner Gigolo, armer Gigolo”, von J. Brammer und L. Casucci. Marlene Dietrich sang die englische Version des Schlagers (“Just a gigolo”) in dem dem deutschen Film “Schöner Gigolo, armer Gigolo” (1978). Am Flügel: Florian Reuthner Berlin
(край на цитатите)
Спрях се подробно на епохата, защото по това време редица българи също са били свидетели на това време в Германия – много български студенти учат там, други работят в разни отрасли, а имената на братята музиканти Панчо и Любен Владигерови са свръзани с тази епоха от живота им, понеже учат и работят в Берлин. Както добре се знае, по време на берлинския си период (1912 –1932) Панчо Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър № 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент Херберт фон Караян), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години той пише музика за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена.
Името на Макс Райнхард е широко известно и днес в моята статия става въпрос за него, той като той и Фридрих Холендер са имали професионален контакт. Ето един пример:
„ (…) След Първата световна война Фридрих Холендер се среща със съмишленици като Курт Тухолски, Клабунд, Валтер Меринг, Миша Сполиански, Йоаким Рингелнац и младата актриса Бландин Ебингер, за да започнат да работят в кабаре. Това се случва в кабарето с име „Шум и дим“ и се намира в мазето на голям театър, който се ръководи от Макс Райнхард. Сградата се намира на мястото на голяма циркова арена, на ъгъла на „Фридрихщрасе“ и „Шифбауердам“ (…).
(край на цитата)
Но не само братята Владигерови са свидетели на „Златните години през двадесетте“ и по-късно в Германия. И в развлекателните изкуства, по-точно в забавната музика е оставил отлични спомени от дейността си там по това време широко известният български певец от миналото Аспарух Лешников (или Ари Лешников), чието име е познато почти на всеки българин, както и на много немци, които си спомнят легендарната група от миналото – „Комедиан Хармонистс“.
Тенорът Аспарух Лешников
Той е роден на 28 юли 1897 година в Хасково (б.а. Б.К.: тази дата е различна от датите в други източници – например в Уикипедия-страниците за него на немски, руски, украйнски и български езици, там тя е 16 юни, която дата аз приемам за меродавна).
Ари Лешников е бил един от най-известните естрадни музиканти в Европа между двете световни войни. Псевдонимът му е даден от германците във времето, в което той е водещ тенор през 20-те и 30-те години в прочутия за времето си берлински секстет “Веселите хармонисти” (оригиналното име е “Comedian harmonists”). За да стигне до германската сцена, българинът извървява дълъг път. Лешников постъпва в класа на вокалния педагог проф. Иван Вульпе, а през 1922 г. заминава за Германия и се записва в Берлинската консерватория. В германската столица работи като сервитьор, за да се издържа. Това продължава до 1927 г., когато българинът става солист на хора “Charell-Revue chorus”.
Началото на голямата слава, макар и никой да не е подозирал за това тогава, идва на 18 декември същата година. На тази дата Хари Фромерман предава на берлински вестник обява, чрез която търси музиканти. От явилите се близо 100 кандидата обаче единствено басът Роберт Биберти е одобрен. Именно той е човекът, който кани Лешников в секстета няколко дни по-късно.
Така на 28 септември 1928 г. секстетът излиза за първи път заедно на сцена. Мястото е “Гросес Шаушпиелхаус”, собственост на агента. Само три седмици по-късно “хармонистите” взимат участие и като част от програмата на Берлинско кабаре. Приходите се покачват бързо и скоро всеки реномиран организатор на концерти и представления в германската столица се стреми да ангажира групата. Не закъсняват и гастролите из цялата страна. За да задоволят ентусиазма на почитателите си и за да затвърдят успеха си, “Веселите хармонисти” предприемат самостоятелно турне с първа стъпка Лайпциг.
45 години след премиерата на 26.01.1930 г. Ари Лешников казва следното: “Това викане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да говоря, само сълзи. Плачех от радост.” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват заснети за първи път във филм. В най-силните години на състава всеки един от членовете му печели между 40 000 и 60 000 марки – суми, които за времето си са съизмерими с възнагражденията на днешните футболни звезди.
Ари Лешников умира в София на 31 юли 1978 г.
(край на бележките за Ари Лешников)
След този голям увод, който беше крайно необходим, за да вникнем в епохата, в която живее и работи Фридрих Холендер, сега ще премина към описване на неговата биография и творческа дейност:
Фридрих Холендер, роден на 18 октомври 1896 г. в Лондон, починал на 18 януари 1976 г. в Мюнхен, известен също като Фредерик Холандер – след смяна на името си в американско изгнание. Той е немски композитор за ревю- и звукови филми, кабаретист и музикален поет.
Фридрих Холендер е роден в Лондон. Баща му е тогавашният известен оперетен композитор Виктор Холендер. Майка му Роза Перл е ревю-певица в цирк. Дядо му по бащина линия обича музиката и театъра и съответно насърчава тримата си сина (бащата на Фридрих и неговите братя). Феликс и Густав Холендер – двамата чичовци на Фридрих – заемат важни позиции в културния и музикалния живот на Берлин: Феликс като драматург за Макс Райнхард и Густав като ръководител на Консерваторията „Щерн“ в Берлин. Фридрих Холендер е единственото дете на родителите си.
В края на 20-ти век семейство Холендер се премества в Берлин, откъдето първоначално идва. Виктор е работил там в театър „Метропол“ на „Nollendorfplatz“.
Още като дете Фридрих Холендер импровизира върху пианото на баща си. Той става студент в Консерваторията „Щерн“ като ученик на Енгелберт Хумпердинк. В младостта си често свири на пиано в театъра за нямо кино на близкия ъгъл. Явно е усвоил перфектно импровизацията към невиждани досега от него филми.
През 1914 и 1915 г. Фридрих Холендер е в Ню Йорк и Прага. По-късно той е пощаден от войната, тъй като е трябвало да ръководи оркестър в предфронтов театър на Западния фронт (чрез семейни връзки – чичо Феликс). Тази фаза може да е била прекъсване в артистичния живот на Холендер, а оттогава забавната музика се смесва със сериозна музика.
След Първата световна война Фридрих Холендер се среща със съмишленици като Курт Тухолски, Клабунд, Валтер Меринг, Миша Сполиански, Йоаким Рингелнац и младата актриса Бландин Ебингер, за да започнат да работят в кабаре. Това се случва в кабарето с име „Шум и дим“ и се намира в мазето на голям театър, който се ръководи от Макс Райнхард. Сградата се намира на мястото на голяма циркова арена, на ъгъла на „Фридрихщрасе“ и „Шифбауердам“.
След Втората световна война сградата е използвана под името „Фридрихщатпаласт“ и е разрушена през 80-те години на миналия век поради неотговаряне на здравните стандарти (наличност на азбест и други вредни материали). Самият Макс Райнхард инициира това кабаре, но скоро го предоставя на разположение на Ханс фон Волцоген.
Бландин Ебингер и Фридрих Холендер са женени, дъщеря им се казва Филин, родена през 1925 г. Тя е първата съпруга на тогава неизвестния, по-късно кабаре-художник Георг Крайслер, с когото има син.
През 20-те години на миналия век Фридрих Холендер се превръща в неизменна част от културната сцена на Берлин. Работи в различни кабаретни театри (включително „Wilde Bühne“ със собственичка Trude Hesterberg), композира и пише песни и акомпанира на пианото певицата Бландин Ебингер и други като Грета Мосхайм. По-късно пише рецензии, включително за Рудолф Нелсон. В Шарлотенбург той открива собствена сцена – „Тингел-Тангел-театър“.
В допълнение към „Тингел-Тангел“, който Холендер управлява заедно с Георг Х. Вил – деверът на филмовата актриса Марлене Дитрих, той поставя и музикални филми. Един от акцентите в работата му със сигурност е филма „Синият ангел“, чиято мелодия „От главата до петите“ все още е популярно име и до днес.
През 1933 г. Фридрих Холендер трябва да напусне Германия поради еврейския си произход; две години по-рано той се подиграва с антисемитизма като абсурден (песента за кабаре: „Евреите са виновни за всичко“ по мелодията на „Хабанера“ от „Кармен“ на Бизе).
Пътят му го води първо до Париж с втората си съпруга Хеди Шооп. Там той остава около година в голямата германска емигрантска общност. През 1934 г. се премества в Холивуд. Там той за първи път открива „американското издание“ на своя театър „Тингел-Тангел“.
По-късно Фридрих Холендер се връща към филмовия жанр поради финансови затруднения в тия години. Там първоначално режисира, а по-късно отново започва да свири като акомпанятор. Първата му книга „Откъснати от земята“ (Those Torn from Earth) е публикувана през 1941 г. След войната Фридрих Холендер остава в САЩ до 1955 г. В Мюнхен, където след това се установява, той започва отново с кабаре. След неуспешното ревю „Скерцо“, той пише ревюта за театъра „Die kleine Freiheit“ в Мюнхен.
Но епохата на голямото кабаре е свършила. Холендер има епизодична поява през 1961 г. във филма „Eins, Zwei, Drei“ на Били Уайлдър като диригент на оркестър в хотел.
През 1960 г. Холендер е награден с „Кръст за заслуги 1-а степен“ на Федерална република Германия. През 1965 г. получава „Златната филмова лента“ за дълги години изключителна работа в немския филм, а през 1972 г. – „Наградата за изкуство „Швабинг“.
Малко се знае за творчеството му след публикуването на автобиографията му „Von Kopf bis Fuß“ през 1965 г. Появяват се няколко книги, не всички от които са отпечатани.
Фридрих Холендер е от 1944 г. в трети брак с Леза Хей (Leza Hay), с която има дъщеря Мелоди, родена през 1944 г. и от 1946 г. в четвърти брак с Берта Жана Кредер (Berthe Jeanne Kreder).
Фридрих Холендер умира на 18 януари 1976 г. в Мюнхен и е погребан в мюнхенския „Остфридхоф“ (гроб № 60-1-20). Звезда от „Алеята на славата“ в кабаре-жанра е посветена на него. Мемориална плоча в Берлин е открита на 17 юни 2009 г. в къщата на „Cicerostraße“ 14 в Berlin-Halensee, която той е трябвало да напусне през 1933 г. В берлинския квартал „Шарлотенбург-Вилмерсдорф“, бившият „Ранкеплац“ е преименуван на „Фридрих-Холендер-Плац“ на 18 януари 2012 г. Тестамента (завещанието) на Холендер се намира в архива на „Академията по изкуствата“ в Берлин.
(край на биографичните данни)
Повечето от горните сведения са от източници на немски език. В допълнение ще дам такива и от източници на руски език (някои от тях се повтарят):
Фридрих Холендер (на немски Friedrich Hollaender; 18 октомври 1896 г., Лондон – 18 януари 1976 г., Мюнхен), след като емигрира в Америка, е известен като Фредерик Холандер (английски и немски Frederick Hollander). Той е композитор на немски ревю- и звукови филми, артист в кабарета и автор на песни.
Фридрих Холендер е роден в Лондон, единственото дете в семейството. Баща му Виктор Холендер (от еврейски произход) тогава е известен диригент и композитор на оперети. Майка му – Роза Перл – е ревю-певица в цирк. Дядо му по бащина линия обича музиката и театъра и съответно внушава това на тримата си сина (т.е., бащата на Фридрих и двамата му братя). И чичовците на Фридрих – Феликс и Густав Холендер, заемат важни позиции в културния и музикален живот на Берлин: Феликс е драматург в театър „Макс Райнхард“, а Густав е директор на консерваторията „Щерн“.
В края на 20-ти век семейство Холендер се премества в Берлин, откъдето произхожда фамилията им. Там Виктор работи в „Метропол“-театър на „Нолендорфплац“.
Като дете Фридрих Холендер импровизира върху пианото на баща си. Той става студент в Консерваторията „Щерн“ и учи при Енгелберт Хумпердинк. В младостта си често свири на пиано в нямо кино на ъгъла на улицата, където живее, което после му помага отлично да импровизира при акомпанимента на неизвестни на него нями филми.
През 1914 и 1915 г. Фридрих Холендер е в Ню Йорк и Прага. По-късно той е освободен от участие във военни действия, благодарение на семейни връзки (чичо Феликс), тъй като е трябвало да ръководи оркестър в театър на Западния фронт. Този етап може да се превърне в повратна точка в творческия живот на Холендер, когато забавлението се превръща в сериозна музика.
След Първата световна война Холендер се среща с съмишленици като Курт Тухолски, Клабунд, Валтер Меринг, Миша Сполянски, Йоахим Рингелназ и младата немска актриса Бландин Ебингер, за да създадат кабаре. Това кабаре получава името „Звук и дим“ и се намира в мазето на голям театър, който се ръководи от Макс Райнхард. Сградата се намира на мястото на голяма циркова арена, на ъгъла на „Фридрихщрасе“ и „Шифбауердам“.
След Втората световна война сградата е използвана под името „Фридрихщатпаласт“ и е разрушена през 80-те години на миналия век поради неотговаряне на здравните стандарти (наличност на азбест и други вредни материали). Самият Макс Райнхард инициира това кабаре, но скоро го предоставя на разположение на Ханс фон Волцоген.
През 1933 г. Фридрих Холендер е принуден да напусне нацистка Германия поради еврейския си произход и първо се премества в Париж. На следващата година той емигрира в САЩ, където пише музика за над сто филма. Има четири номинации за Оскар. Под името Фредерик Холандер той пише полуавтобиографичния роман „Тези откъснати от земята“, публикуван през 1941 г., описващ подробно бягството от Германия на много еврейски представители от филмовата индустрия след идването на нацистите на власт и влизането в сила на Нюрнбергските закони.
През 1956 г. Фридрих Холендер се завръща в Германия. Работи няколко години в Мюнхен като композитор за ревюта. Той участва в епизодична роля в комедията на Били Уайлдър „Едно, две, три“ (1960) като диригент на оркестър в хотел.
Холендер умира през 1976 г. в Мюнхен и е погребан в гробището „Остфридхоф“.
(край на цитата)
Едно интересно събитие се случва през 2012 г., когато дъщерята на Фридрих Холендер – Мелоди Холандер пристига от Америка в Берлин, за да се постарае името на баща й да не бъде забравено, като в Берлин на негово име да бъде наречен площад, който носи друго име. Цитирам публикация на тази тема, после ще дам мой превод на български език:
Berliner Zeitung (BZ)
18. Juni 2012
Bereich: Charlottenburg-Wilmersdorf
In Wilmersdorf wird der Rankeplatz nach dem Komponisten Friedrich Hollaender († 1976) umbenannt.
Jeder kennt „Ich bin von Kopf bis Fuß auf Liebe eingestellt“ oder „Johnny, wenn du Geburtstag hast“ – Friedrich Hollaenders Lieder sind unsterblich. Doch seine Tochter Melodie (68) musste 18 Jahre lang darum kämpfen, dass endlich eine Straße in Berlin nach ihrem berühmten Vater († 1976) benannt wird. Jetzt steht sie zufrieden am ehemaligen Rankeplatz in Wilmersdorf, der jetzt Friedrich-Hollaender-Platz heißt. Die Amerikanerin ist extra aus Los Angeles nach Berlin gekommen, um am Montag, nach einem Festakt um 11 Uhr, mit Kulturstaatssekretär André Schmitz eine Gedenk-Säule für ihren Vater an dem Platz zu enthüllen. Sie strahlt übers ganze Gesicht, breitet ihre Arme aus: „Es ist wie ein Sieg. Schon 1994 wurde mir versprochen, dass eine Straße nach ihm benannt werden soll.“ Damals hatte sie den Nachlass ihres Vaters Berlin geschenkt.
Doch passiert ist lange gar nichts. Die Komponisten-Tochter berichtet: „Zuerst meinte ein Bezirks-Beamter, es gebe doch schon eine Holländerstraße in Berlin. Die bezieht sich aber leider nicht auf meinen Vater.“ Dann wiederum sah die Politik vor, dass Straßen in Berlin vorerst nur nach Frauen umbenannt werden sollten. Melodie schüttelt den Kopf: „Was hat das denn mit den großen Verdiensten meines Vaters zu tun?“
Hollaender schrieb unzählige Musiken für Revuen, Musicals, Chansons und Filme, darunter Klassiker wie „Der blaue Engel“, „Sabrina“ und „Eine auswärtige Affäre“. 1933 musste er aufgrund seiner jüdischen Abstammung aus Nazi-Deutschland emigrieren, ging nach Amerika, nannte sich dort Frederick Hollander.
Hollaender blieb im Herzen Berliner
Seine Tochter sagt: „Er hat sein Herz in Berlin zurückgelassen, als er ausreiste, hat viel davon gesprochen. Er ist immer Berliner geblieben.“ Dass es jetzt einen Hollaender-Platz gibt, findet seine Tochter noch „viel besser als eine Straße“. Lachend spricht sie Passanten in ihrem amerikanisch gefärbten Deutsch an: „Wie gefällt Ihnen dieser neue Platz?“
Und sie freut sich wie ein Kind, als die zurückrufen: „Det is viel besser als vorher!“ Auch Melodie Hollander findet die Gestaltung sehr gut: „Es sind viele junge Bäume gepflanzt worden, es gibt einen Brunnen, kleine Hocker. Da können Kinder spielen, ältere Leute können sich hinsetzen.“ Und genügend Platz für Straßenmusiker gäbe es auch. „Vielleicht werden hier die Lieder meines Vaters gespielt“, hofft sie.
Allerdings achtet sie streng darauf, dass die Musik Hollaenders nicht missbraucht wird. Als die NPD 2009 ihre Wahlkampagne mit der Melodie von „Ich bin die fesche Lola“ untermalte, beauftragte sie sofort einen Anwalt, das zu unterbinden.
Ansonsten ist sie sehr stolz, dass die Lieder ihres Vaters bis heute auf der ganzen Welt gesungen werden. Nur sie selbst fühlt sich nicht dazu berufen. „Klar wollte ich Sängerin werden, bei dem Namen“, meint Melodie Hollander. „Aber meine Stimme ist nicht wirklich toll. Irgendwann habe ich beschlossen, nur noch in der Dusche zu singen.“
(край на цитата)
Превод: Площадът „Ранкеплац“ в берлинския квартал „Вилмерсдорф“ е преименуван на името на композитора Фридрих Холендер († 1976 г.)
Всеки знае песента „Аз съм готов за любов от главата до петите“ или „Джони, когато ти имаш рожден ден“ – песни на Фридрих Холендер, които са безсмъртни. Но дъщеря му Мелоди (68) трябваше да се бори 18 години, за да има най-накрая улица в Берлин, кръстена на известния й баща († 1976 г.). Сега тя е щастлива с бившия „Ранкеплац“ във „Вилмерсдорф“, който сега се нарича „Фридрих-Холендер-Плац“.
Американката дойде в Берлин от Лос Анджелис специално, за да открие паметен стълб на баща си в понеделник след церемония в 11 часа с държавния секретар по културата Андре Шмиц. Цялото й лице сияе, тя казва с разперени ръце: „Това е като победа. Още през 1994 г. ми беше обещано, че една улица ще бъде кръстена на него“. По това време тя беше подарила имението на баща си на управлението на града Берлин.
Но дълго време нищо не се случи. Дъщерята на композитора съобщава: „Отначало областният служител каза, че в Берлин вече има „Holländerstrasse“. За съжаление, това не се отнася за баща ми. След това отново политиката предвиждаше улиците в Берлин първоначално да се преименуват само на жени“. Мелоди поклаща глава: “Какво общо има това с големите заслуги на баща ми?”.
Холендер е написал безброй музикални произведения за ревюта, мюзикъли, шансони и филми, включително класики като „Синият ангел“, „Сабрина“ и „Чужда афера“. През 1933 г. той трябва да емигрира от нацистка Германия поради еврейския си произход, заминава за Америка, където се нарича Фредерик Холандер.
Холендер остана в сърцата на берлинци
Дъщеря му казва: „Той остави сърцето си в Берлин, когато си тръгна и говореше много за това. Винаги е оставал в Берлин“. Дъщеря му смята, че сега има „Hollaender-Platz“„ много по-добре отколкото име само на една улица. Смеейки се, тя се обръща към минувачите на своя немски език с американски нюанс: „Как ви харесва това ново място?“
И тя е щастлива като дете, когато й се обадят: „Много по-добре е от преди!“. Мелоди Холандер също смята, че дизайнът е много добър: „Засадени са много млади дръвчета, има фонтан, малки табуретки. Децата могат да играят там, по-възрастните хора могат да седнат. А също така ще има достатъчно място за улични музиканти. Може би тук ще се свирят песни на баща ми“, надява се тя.
Тя обаче гарантира, че музиката на баща й не трябва да се използва злоупотребяващо. Когато NPD през 2009 г. придружава предизборната си кампания с мелодията на Фридрих Холендер „Аз съм любезната Лола“, тя незабавно наема адвокат, който да предотврати това изпълнение (моя бележка Б.К.: Националдемократическата партия на Германия (на немски: Nationaldemokratische Partei Deutschlands, съкратено НДПГ (NPD), е политическа партия в Германия, често обявявана за националсоциалистическа. Партията е основана на 28 ноември 1964 година в Берлин. През 2002 година НДПГ организира поклонение на Рудолф Хес, лидер на хитлеровата нацистка партия).
Иначе Мелоди Холандер е много горда, че песните на баща й се пеят по целия свят и до днес. Само тя самата не се чувства призована да го направи. „Разбира се, че исках да бъда певица, с оглед на името“, казва Мелоди Холандер. „Но гласът ми всъщност не е страхотен. В един момент реших да пея само под душът”.
(край на цитата)
B края на тази статия за Фридрих Холендер цитирам списък на цялото му творчество: произведения за ревюта, мюзикъли, сценична музика, филмова музика, шансони и песни, музикални записи, литературно творчество, нотни текстове (от източник на немски език):
Werke (Auswahl)
Revuen, Musicals, Bühnenmusik
- 1923: Die fromme Helene – Operette
- 1925: Der! Die! Das! – Kabarett-Revue
- 1926: Hetärengespräche – Kabarett-Revue
- 1927: Bei uns um die Gedächtniskirche rum – Kabarett-Revue
- 1929: Ich tanze um die Welt mit dir
- 1930: Phaea
- 1931: Spuk in der Villa Stern – Kabarett-Revue
- 1932: Die Kaiserin von Neufundland – Pantomime
- 1932: Höchste Eisenbahn – Kabarett-Revue
- 1933: Es war einmal – Revue
- 1956: Scherzo – Ein Spiel mit Musik
- 1958: Es ist angerichtet! – Kabarett-Revue
´´´´´´´´
Filmmusik (Auswahl) Филмова музика
1926: Kreuzzug des Weibes – Regie: Martin Berger
- 1930: Der blaue Engel – Regie: Josef von Sternberg
- 1930: Die große Sehnsucht
- 1930: Einbrecher – Regie: Hanns Schwarz
- 1930: Der Andere – Regie: Robert Wiene
- 1931: Der Mann, der seinen Mörder sucht – Regie: Robert Siodmak
- 1931: Das gelbe Haus des King-Fu – Regie: Karl Grune
- 1931: Das Lied vom Leben (Lieder)
- 1931: Stürme der Leidenschaft
- 1931: Der Weg nach Rio
- 1933: Ich und die Kaiserin – auch Regie
- 1933: Ich bin Susanne (I Am Suzanne!)
- 1936: Die zweite Mutter (Valiant Is the Word for Carrie) – Regie: Wesley Ruggles
- 1937: 100 Mann und ein Mädchen – Regie: Henry Koster
- 1937: Engel (Angel) – Regie: Ernst Lubitsch
- 1937: Mein Leben in Luxus (Easy Living) – Regie: Mitchell Leisen
- 1939: Enthüllung um Mitternacht (Midnight) – Regie: Mitchell Leisen
- 1939: Der große Bluff – Regie: George Marshall
- 1940: Die unvergessliche Weihnachtsnacht (Remember the Night) – Regie: Mitchell Leisen
- 1940: Der große McGinty – Regie: Preston Sturges
- 1940: Die Hölle der Südsee – Regie: Louis King
- 1942: Zeuge der Anklage (The Talk of the Town) – Regie: George Stevens
- 1942: Der Mann, der zum Essen kam (The Man Who Came to Dinner) – Regie: William Keighley
- 1943: Der Pilot und die Prinzessin – Regie: Norman Krasna
- 1945: Oh, Susanne! (The Affairs of Susan) – Regie: William A. Seiter
- 1945: Konflikt – Regie: Curtis Bernhardt
- 1945: Weihnachten nach Maß (Christmas in Connecticut) – Regie: Peter Godfrey
- 1948: Berlin-Express – Regie: Jacques Tourneur
- 1948: Eine auswärtige Affäre (Foreign Affair) – Regie: Billy Wilder
- 1949: Gefangen (Caught) – Regie: Max Ophüls
- 1950: Never a Dull Moment – Regie: George Marshall
- 1953: Die 5000 Finger des Dr. T. (The 5,000 Fingers of Dr. T.) – Regie: Roy Rowland
- 1954: Die unglaubliche Geschichte der Gladys Glover (It Should Happen to You) – Regie: George Cukor
- 1954: Sabrina – Regie: Billy Wilder
- 1955: Wir sind keine Engel – Regie: Michael Curtiz
- 1960: Das Spukschloß im Spessart – Regie: Kurt Hoffmann
´´´´´´´´
Chansons und Lieder (Шансони и песни)
- Abschiednehmen mit Musik (Text: Robert Gilbert)
- Ach lege Deine Wange (Lächle, Berliner –!) (Text: Kurt Tucholsky)
- An allem sind die Juden schuld, aus der Revue Spuk in der Villa Stern
- Black Market
- Blondinen werden bevorzugt (Text: Marcellus Schiffer)
- Carmencita (Text: Pol Patt – d. i. Klabund)
- Circe (für Hanne Wieder)
- Da muss ich fliegen
- D A F F K E (Text: Marcellus Schiffer)
- Dame in Weiß (Text: Kurt Tucholsky)
- Das Groschenlied
- Das ist der Herzschlag (Text: Kurt Tucholsky)
- Das Lied vom Piepmatz (Text: Kurt Tucholsky)
- Das Lied von der Treue (Text: Pol Patt – d. i. Klabund)
- Das Nachtgespenst
- Das Tauentzienmädel (Text: Kurt Tucholsky)
- Das Wunderkind
- Der Schießhund
- Die Herren Männer (Text: Kurt Tucholsky)
- Die hysterische Ziege
- Die Kinoduse (Text: Walter Mehring)
- Die Kleptomanin (Ach wie mich das aufregt!)
- Die neue Zeit (Text: Walter Mehring)
- Die Notbremse
- Die Pijetät
- Die Schnapstrine
- Du bist die Frau … (Text: Marcellus Schiffer)
- Ein Kuß ist leicht … (Lied und Slowfox aus der Posse Ich tanze um die Welt mit dir) (Text: Marcellus Schiffer)
- Eine chinesische Groteske
- Eine kleine Sehnsucht
- Erinnerung an die Etappe (Kurt Tucholsky)
- Guck doch nicht immer nach dem Tangogeiger hin
- Hawa-i (Text: Kurt Tucholsky)
- Ich baumle mit die Beene
- Ich bin die fesche Lola (Film: Der blaue Engel)
- Ich bin von Kopf bis Fuß auf Liebe eingestellt (Film: Der blaue Engel)
- Ich laß’ mir meinen Körper schwarz bepinseln
- Ich tanze um die Welt mit dir
- Ich weiß nicht, zu wem ich gehöre
- Immer um die Litfaßsäule rum (Text: Kurt Tucholsky)
- Johnny, wenn du Geburtstag hast
- Keiner weiß wie ich bin, nur du! (Lied und English Waltz aus der Komödie Nina)
- Kinder, heut abend, da such ich mir was aus (Film: Der blaue Engel)
- Lass mich deine Carmen sein (Film: Einbrecher)
- Mady Foxtrot (Pol Patt – d. i. Klabund)
- Moderne Zeiten
- Marianka (Pol Patt – d. i. Klabund)
- Naß oder trocken (Wet or dry?)
- Nimm dich in acht vor blonden Frau’n (Film: Der blaue Engel)
- Nur du und ich (Marcellus Schiffer)
- Rag 1920 (Pol Patt – d. i. Klabund)
- Reizend
- Oh Mond
- Rote Melodie (Text: Kurt Tucholsky)
- Sexappeal (Marcellus Schiffer)
- Spötterdämmerung
- Stoßseufzer einer Dame, in bewegter Nacht (Kurt Tucholsky)
- Stroganoff
- This Is the Moment
- Tritt mir bloß nicht auf die Schuh
- Wenn der alte Motor wieder tackt … (Kurt Tucholsky)
- Wenn der Mond, wenn der Mond (Kurt Tucholsky)
- Wenn ich mir was wünschen dürfte
- Wenn ick mal tot bin
- Wie hab’ ich nur leben können ohne dich (Film: Ich und die Kaiserin)
- Wiener Schmarrn / Rattengift her
- Zieh dich aus, Petronella (Kurt Tucholsky)
- Zum ersten Mal (Kurt Tucholsky)
……
Tonträger-Sammlungen (Музикални записи)
- Friedrich Hollaender: Bei uns um die Gedächtniskirche ’rum …, CD (enthält u. a. ein Interview mit F. H.) mit Beiheft, „Edition Berliner Musenkinder“ im Duo-phon-Musikverlag, Berlin 1996, 01 26 3
- Friedrich Hollaender, Blandine Ebinger: Vaführ mir liebers nicht, 2CD mit Beiheft, Co-Produktion der Edition Ebinger, Berlin, Rainer Bertam, München & Peter Schulze Radio Bremen, 1996; Distributed by BMG, Aris 743 21 38226 2
- Friedrich Hollaender: Wenn ich mir was wünschen dürfte, 8 CDs mit 168-seitigem Begleitbuch in einer Box, Bear Family Records, Vollersode 1996, BCD 16 009 HK
- Friedrich Hollaender: … Ich bin von Kopf bis Fuss auf Musik eingestellt, 4 CDs mit 20-seitigem Begleitbuch, Membran Music Ltd., 2005; Distributed by Grosser und Stein GmbH, Pforzheim, ISBN 3-86562-044-2
´´´´´´´´
Literarisches Schaffen (Литературно творчество)
- Those Torn From Earth (Als Frederick Hollander). Preface by Thomas Mann. Liveright Press, New York 1941.
- Deutsche Ausgabe: Menschliches Treibgut (Übersetzt von Stefan Weidle). Mit einem Vorwort von Thomas Mann und einem Nachwort von Volker Kühn. Weidle Verlag, Bonn 1995, ISBN 3-931135-09-8.
- Lieder und Chansons für Blandine Ebinger (Mit Zeichnungen von Claus Arnold). Hermann Klemm Verlag, Freiburg im Breisgau 1957.
- Von Kopf bis Fuß. Mein Leben mit Text und Musik. Kindler, München 1965, (Neuauflage: Weidle Verlag, Bonn 1996, ISBN 3-931135-17-9).
- Chansons. Blanvalet Verlag, Berlin 1967.
- Ärger mit dem Echo. R. S. Schulz, München-Percha am Starnberger See 1972.
- Die Witzbombe und wie man sie legt. R. S. Schulz, München-Percha am Starnberger See 1972.
- Ich starb an einem Dienstag. R. S. Schulz, München-Percha am Starnberger See 1972.
- Mit eenem Ooge kiekt der Mond – Chansons für ein altes Pianola (Gesammelt und mit einem Nachwort versehen von Helga Bemmann. Illustriert von Erika Baarmann), Eulenspiegel-Verlag, Berlin 1978
- Volker Kühn (Herausgeber): … und sonst gar nichts!: das Friedrich-Hollaender-Chanson-Buch. Fackelträger-Verlag, Hannover 1996, ISBN 3-7716-1596-8.
´´´´´´
Noten (Нотни текстове)
- Friedrich-Hollaender-Album, Ufaton-Verlag, Berlin-München (o. J.)
- Von Kopf bis Fuß – Friedrich Holländer, Ufaton-Verlag, Berlin-München (o. J.)
- Das Kurt Tucholsky Chanson Buch, Rowohlt Verlag, Reinbek bei Hamburg 1983
- Schall und Rauch – Lieder und Chansons des gleichnamigen Berliner Kabaretts aus der Zeit nach dem 1. Weltkrieg, Mainz 1983
- Sexappaeal – Lieder und Chansons von F. H. und Marcellus Schiffer, Schott Music, Mainz 1999
- Marlene Dietrich sings Friedrich Holländer (mit einer Einführung von Alan Lareau). Edition Dux, Manching 2001, ISBN 978-3-86849-151-7
(край на цитата)
В края на тази статия ще цитирам линк към една песен на Фридрих Холендер от годината 1930, която изпълнява знаменитата по това време певица и актриса Maрлене Дитрих:
MARLENE DIETRICH. “ICH BIN VON KOPF BIS FUSS AUF LIEBE EINGESTELLT” 1930 Der Blaue Engel 1/2.
Text
Ich bin von Kopf bis Fuß
Auf Liebe eingestellt,
Denn das ist meine Welt.
Und sonst gar nichts.
Das ist, was soll ich machen,
Meine Natur,
Ich kann halt lieben nur
Und sonst gar nichts.
Männer umschwirr’n mich,
Wie Motten um das Licht.
Und wenn sie verbrennen,
Ja dafür kann ich nicht.
Ich bin von Kopf bis Fuß
Auf Liebe eingestellt,
Ich kann halt lieben nur
Und sonst gar nichts.
Ich bin von Kopf bis Fuß
Auf Liebe eingestellt,
Denn das ist meine Welt.
Und sonst gar nichts.
Das ist, was soll ich machen,
Meine Natur,
Ich kann halt lieben nur
Und sonst gar nichts.
Männer umschwirr’n mich,
Wie Motten um das Licht.
Und wenn sie verbrennen,
Ja dafür kann ich nicht.
Ich bin von Kopf bis Fuß
Auf Liebe eingestellt,
Ich kann halt lieben nur
Und sonst gar nichts.
(край на цитата)
Нека днес на 19 октомври 2021 г. почетем 125 години от рождението на немския композитор за ревю- и звукови филми, пианист, кабаретист и музикален поет Фридрих Холендер, които се навършиха вчера на 18 октомври.
Мир на праха му!
…..
Цитирам линк към по-късно изпълнение на песента на Фридрих Холендер „ICH BIN VON KOPF BIS FUSS AUF LIEBE EINGESTELLT” в изпълнение на Maрлене Дитрих, в съпровод на голям оркестър и чудесна оркестрация на песента:
https://www.youtube.com/watch?v=xntJCG8oL2s …..
Lieder von Hollaender:
Blandine Ebinger singt “O Mond”, Chanson von Friedrich Hollaender, Friedrich Hollaender, Klavier 1926
´´´´
Има много различни акустични версии на “Прекрасен жиголо, беден жиголо“, които могат да ви дойдат на ум в светлината на текстовете на Юлиус Брамер (Julius Brammer) от 1928 г. (музика: Leonello Casucci). Вземете например дълбокия глас на Марлене Дитрих, която меланхолично вдъхва в микрофона английската си версия на „Беден жиголо“. Или на младия Макс Раабе, чийто леко носов гласов тембър ни представя текста доста натрошен, със силно търкалящо се „р“ и кратки съгласни. Или безпогрешният глас на Луис Армстронг, който извежда песента в САЩ през 1930 г.
Три етапа на един хит (1930, 1978 и 1989) – всяка с различен звук. Но как е проектиран „оригиналният“ звук от 20-те години на миналия век? И как хората са чули музиката по това време?
´´´´
Marlene Dietrich (1901-1992) enregistrée en 1978. Dernier disque extrait de son dernier film “Just A Gigolo” / “Schöner Gigolo – Armer Gigolo” de David Hemmings.
´´´´
Второ изпълнение на Макс Раабе:
Max Raabe Palast Orchester
´´´´
Текст на немски език:
Liedtext / Songtext (Lyrics / Paroles): Der kleine Leutnant, er war der beste Reiter, und alle Herzen, sie flogen ihm gleich zu. Er konnte küssen und tanzen wie kein zweiter, er kam und sah und siegte auch im Nu. Viel Monde hat er gekämpft in Frankreich drüben, bald an der Weichsel, Piave, irgendwo. Jetzt ist ihm nichts mehr geblieben, er wurde Gigolo! Schöner Gigolo, armer Gigolo, denke nicht mehr an die Zeiten, wo du als Husar, goldverschnürt sogar, konntest durch die Straßen reiten! Uniform passée, Liebchen sagt: Adieu! Schöne Welt, du gingst in Fransen! Wenn das Herz Dir auch bricht, zeig ein lachendes Gesicht, man zahlt und du musst tanzen! Er wurde Tänzer; die Erde dreht sich weiter, der kleine Leutnant tanzt für sein täglich Brot. Wenn nur das Mütterchen einmal wieder heiter, sie darf nichts fühlen mehr von bitt’rer Not. Dort wo beim Sekt er gelauscht der schönen Lieder, wo er getanzt hat in dulci jubilo, dort tanzt er täglich jetzt wieder, doch nur als Gigolo! Schöner Gigolo, armer Gigolo, denke nicht mehr an die Zeiten, wo du als Husar, goldverschnürt sogar, konntest durch die Straßen reiten! Uniform passée, Liebchen sagt: Adieu! Schöne Welt, du gingst in Fransen! Wenn das Herz Dir auch bricht, zeig ein lachendes Gesicht, man zahlt und du musst tanzen!
…….
Трето изпълнение :
Луис Армстронг изпълнява „Беден жиголо“ (версия на английски език)
louis armstrong – just a gigolo (recorded 1931)
Текст:
English Lyrics: I’m just a gigolo and everywhere I go, People know the part I’m playin’. Pay for every dance, selling each romance, Ooohh what they’re sayin’? There will come a day, when youth will pass away, What will they say about me? When the end comes I know, There was just a gigolo, Life goes on without me.
´´´´
Четвърто изпълнение:
А сега едно съвременно изпълнение на Дейвид Боуи (David Bowie) от 1978 година:
David Bowie „Schöner Gigolo, armer Gigolo“ 1978 (ЖИГОЛО)
After World War I, a war hero returns to Berlin to find that there’s no place for him–he has no skills other than what he learned in the army, and can only find menial, low-paying jobs. He decides to become a gigolo to lonely rich women.
´´´´
Пето и последно изпълнение:
Katharina Elena in “KEINE ANGST, MEINE HERREN!”, von Chr. Schmidt (UA 2001), singt den 20er-Jahre-Schlager “Schöner Gigolo, armer Gigolo”, von J. Brammer und L. Casucci. Marlene Dietrich sang die englische Version des Schlagers (“Just a gigolo”) in dem dem deutschen Film “Schöner Gigolo, armer Gigolo” (1978). Am Flügel: Florian Reuthner Berlin
……