Giuseppe Giacomini

Днес се навършват 2 години от кончината на тенора от Италия Джузепе Джакомини

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 юли 2023 г. се навършват две години от смъртта на един от най-известните драматични тенори на Италия през втората половина на миналия век – забележителният певец Джузепе Джакомини (7 септември 1940 – 28 юли 2021), който остави след себе си огромно вокално наследство – покорил е сцените на най-важните театри в света: Милано, Рим, Неапол, Парма, Торино, Берлин, Мюнхен, Виена, Цюрих, Париж , Брюксел, Барселона, Лондон, Осло, Будапеща, Ню Йорк, Хюстън, Буенос Айрес, Москва, Сеул.

Съвсем неочаквано на 28 юли преди две години Джузепе Джакомини напусна земната сцена след един напълно оползотворен с изкуство живот, отдал всичките си сили на музиката и сцената. Аз познавах добре дейността му, която се простираше не само в Италия и Европа, но и по целия свят, чак в далечен Китай и в цяла Америка.

Не само това, по време на многогодишната си блестяща кариера той имаше съвместни изяви и музикални записи с редица български певци и певици от близкото минало. Достатъчно е да спомена имената на баса Николай Гяуров, с когото имат общи изяви в МЕТ Ню Йорк през 1979 г. в „Дон Карлос“ от Верди. Ето малък цитат от това време:

„ (…) При новата продукция в МЕТ на „Дон Карлос“ от Верди през 1979 г. участват първокласни солисти във всички роли, като наред с Джузепе Джакомини в ролята на Дон Карлос играят още: Николай Гяуров, Рената Ското, Шерил Милнс, Мерилин Хоурн и Джеймс Морис. В периода от 5 февруари 1979 г. до 3 октомври тази опера е изнесена общо 11 пъти с първокласни солисти.

Цитирам ансамбъла при първата изява:

Metropolitan Opera House
February 5, 1979
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
In Italian (Translation: Achille de Lauzières, Angelo Zanardini)
New production

DON CARLO {97}
Giuseppe Verdi–François Joseph Méry/Camille du Locle

Don Carlo……………Giuseppe Giacomini
Elizabeth of Valois…..Renata Scotto
Rodrigo……………..Sherrill Milnes
Princess Eboli……….Marilyn Horne
Philip II……………Nicolai Ghiaurov
Grand Inquisitor……..James Morris
Celestial Voice………Leona Mitchell
Friar……………….John Cheek
Tebaldo……………..Betsy Norden
Forester…………….Robert Manno [Debut]
Count of Lerma……….Dana Talley [Debut]
Countess of Aremberg….Barbara Greene
Herald………………Charles Anthony

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Но не само Николай Гяуров е партньор на Джузепе Джакомини. Заедно с него играят сопраните Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Галина Савова и Красимира Стоянова. В хода на тази статия ще дам конкретни подробности.

Световните медии дават ласкави отзиви за изкуството на Джузепе Джакомини. Много експерти го смятат за „най-великия истински италиански драматичен тенор за последните 50 години“.

Цитирам в превод на български едно мнение на британския критик Едмънд Сейнт Остел, който пише в своя блог „Great Opera Singers“:

„Стилът и музикалното майсторство са безупречни, както винаги при Джакомини, който е интелигентен и високообразован музикант. Той беше и си остава човек със силна воля; сериозен музикант, който няма абсолютно никакво време за глупости или шоубизнес блясък. Той не беше сърцеразбивач като великия Франко Корели; той не беше красив: нисък, полуплешив и много късоглед. Той беше там, за да пее, а не да се състезава в бляскаво състезание“. (Едмънд Сейнт Остел)”.

(край на цитата)

Когато преди две години Джузепе Джакомини се помина на 28 юли 2021 г., световните медии веднага отразиха смъртта му. Много медии в Италия и в други държави отбелязаха траурната вест с подходящи коментари. Цитирам три такива съобщения в медии от Италия, Австрия и Франция (в оригинал и после в превод на български):

VERONA

Giacomini began his vocal career studying with Elena Ceriati, Marcello del Monaco and Vladimiro Badiali.

E’ morto il tenore Giuseppe Giacomini, Gasdia: “Una delle voci più straordinarie”

Alla memoria di Giuseppe Giacomini Fondazione Arena dedicherà una serata del Festival 2021.

Verona Città, 28 Luglio 2021 ore 18:15

Il Sovrintendente e Direttore Artistico Cecilia Gasdia, a nome di tutta la Fondazione Arena di Verona, esprime il proprio dolore per la scomparsa di Giuseppe Giacomini, tenore e amico. E’ morto il tenore Giuseppe Giacomini Nato a Padova nel 1940, Giuseppe Giacomini avrebbe compiuto 81 anni il prossimo settembre. Malato da tempo, si era ritirato dalle scene dopo una carriera lunga e costellata di grandi successi in Italia e all’estero, che gli valsero diversi riconoscimenti e onorificenze, dal premio Zenatello alla nomina a Kammersänger dell’Opera di Vienna.

Si distinse per le uniche doti vocali, in ruoli da tenore drammatico in un repertorio estremamente ampio, dai grandi titoli del Belcanto e di Verdi, a Puccini e al Verismo, fino a prime assolute di autori contemporanei. Dal debutto avvenuto nel 1966 come Pinkerton in Madama Butterfly a Vercelli, dopo una lunga gavetta, salì alla ribalta nei più importanti teatri del mondo: Milano, Roma, Napoli, Parma, Torino, Berlino, Monaco, Vienna, Zurigo, Parigi, Bruxelles, Barcellona, Londra, Oslo, Budapest, New York, Houston, Buenos Aires, Mosca, Seul.

Fu protagonista anche a Verona

A Verona fu protagonista costante per oltre vent’anni in nuove produzioni storiche insieme a cast eccezionali, sia all’Arena di Verona che al Teatro Filarmonico, Indimenticabile Cavaradossi, Radamès, Otello, ma anche Manrico e Alvaro.

“Giuseppe Giacomini è stato una delle voci più straordinarie che abbia mai sentito dal vivo, e così straordinario era anche lui come persona. – commenta Cecilia Gasdia, Sovrintendente e Direttore Artistico della Fondazione Arena di Verona – Dopo averlo ammirato da giovane figurante e corista, ho potuto cantare insieme a lui in moltissime serate d’opera memorabili. Voglio ricordarlo come amico affettuoso per il grandissimo senso di responsabilità che lo attanagliava prima di entrare in scena, come se ogni volta fosse la prima: appena cominciava a cantare, conquistava il pubblico con una voce unica, ma nel cuore coltivava l’umiltà dei grandi artisti”.

Alla memoria di Giuseppe Giacomini Fondazione Arena dedicherà una serata del Festival 2021.

(край на цитата)

Превод:

ВЕРОНА

Джакомини започва своята вокална кариера като учи при Елена Чериати, Марчело дел Монако и Владимиро Бадиали.

Почина тенорът Джузепе Джакомини, Гасдия: „Един от най-необикновените гласове“

“Fondazione Arena” ще посвети една вечер от фестивала 2021 г. на паметта на Джузепе Джакомини.

Град Верона, 28 юли 2021 г. в 18:15 ч.

Суперинтендантът и артистичен директор Сесилия Гасдиа, изразява своята скръб за кончината на Giuseppe Giacomini, тенор и приятел, от името на цялата фондация „Arena di Verona”.

Почина тенорът Джузепе Джакомини. Роден в Падуа през 1940 г., Джузепе Джакомини щеше да навърши 81 години следващия септември. Болен известно време, той се оттегля от сцената след дълга кариера, осеяна с големи успехи в Италия и в чужбина, която му носи различни награди и отличия, от наградата “Zenatello” до избирането му като “Kammersänger” на Виенската опера.

Той се отличава с уникалните си вокални таланти, в драматични тенорови роли в изключително широк репертоар, от великите заглавия на белкантото и Верди, през Пучини и веризмо, до световни премиери на съвременни автори. От дебюта си през 1966 г. като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ във Верчели, след дълго служене, той се издига до известност в най-важните театри в света: Милано, Рим, Неапол, Парма, Торино, Берлин, Мюнхен, Виена, Цюрих, Париж , Брюксел, Барселона, Лондон, Осло, Будапеща, Ню Йорк, Хюстън, Буенос Айрес, Москва, Сеул.

Той също беше главен герой във Верона. Във Верона той беше постоянен герой в продължение на повече от двадесет години в нови исторически продукции заедно с изключителни актьорски състави, както в “Арена ди Верона”, така и във Филхармоничния театър, като незабравим Каварадоси, Радамес, Отело, но също така Манрико и Алваро.

„Джузепе Джакомини беше един от най-необикновените гласове, които съм чувала на живо, и той също беше толкова необикновен като човек. – коментира Сесилия Гасдиа, началник и артистичен директор на фондация „Арена ди Верона“ – След като му се възхищавах като млад статист и хорист, успях да пея с него в много запомнящи се оперни вечери. Искам да го помня като нежен приятел заради огромното чувство на отговорност, което го обземаше преди да излезе на сцената, сякаш всеки път беше за пръв път: веднага след като започваше да пее, покоряваше публиката с уникален глас, но в сърцето си култивираше смирението на великите артисти”.

“Fondazione Arena” ще посвети една вечер от фестивала 2021 г. на паметта на Джузепе Джакомини.

(край на превода)

Втората траурна новина за Джузепе Джакомини е от медия в Австрия:

Портал „ORF“ Австрия

Tenor Giuseppe Giacomini ist tot

29 Juli 2021, 9.59 Uhr

Der italienische Tenor Giuseppe Giacomini ist gestern im Alter von 80 Jahren gestorben. Das teilte die Stiftung der Arena von Verona mit. Der in Padua geborene Giacomini war seit längerer Zeit krank. Er hatte sich nach einer langen internationalen Karriere von der Bühne zurückgezogen. 1992 hatte er den Kammersängertitel der Wiener Staatsoper erhalten. Der gefragte Tenorstar trat in seiner Karriere in den größten Opernhäusern der Welt auf. Über 20 Jahre lang sang er beim Sommerfestival der Arena von Verona. Sein Debüt gab er 1966 in Vercelli in „Madama Butterfly“. 1970 feierte er sein internationales Debüt in Berlin, es folgten Auftritte in Lissabon, Barcelona, Wien und München.

Gicacomini sang für Gorbatschow

1976 gab er sein Debüt an der Metropolitan Opera. Im selben Jahr ging er nach Paris, wo er einen großen Erfolg erzielte und Verträge für Aufführungen von „Macbeth“, „Don Carlo“, „Il Trovatore“, „Pagliacci“ und „Tosca“ erhielt. Im Jahr 1980 debütierte er an der Royal Opera, wo er in den 90er Jahren häufig sang. Im Laufe seiner Karriere erlebte Giacomini viele einzigartige Momente. So sang er für die königliche Familie in London und für den früheren sowjetischen Staatschef Michail Gorbatschow in Moskau.

Er trat in einer historischen „Aida“ in Kairo auf und sang in „Turandot“ bei der Eröffnung der Olympischen Spiele in Seoul 1988. Der Tenor feierte seinen 60. Geburtstag im Covent Garden in „Tosca“ und tourte 2010 mit dem Shanghai Philharmonic Orchestra unter der Leitung von Muhai Tang durch China.

(край на цитата)

Превод:

Портал “ORF” Австрия

Тенорът Джузепе Джакомини е мъртъв

29 юли 2021 г. в 9:59 ч.

Италианският тенор Джузепе Джакомини почина вчера на 80-годишна възраст. Това съобщиха от фондация “Арена ди Верона”. Роден в Падуа, Джакомини е болен от дълго време. Той се оттегли от сцената след дълга международна кариера. През 1992 г. получава титлата “Kammersänger” от Виенската държавна опера. По време на кариерата си търсената тенорова звезда е участвала в най-големите оперни театри в света. Повече от 20 години той пее на Летния фестивал на “Арена ди Верона”. Дебютира във Верчели през 1966 г. в “Мадам Бътерфлай”. През 1970 г. прави международния си дебют в Берлин, последван от изпълнения в Лисабон, Барселона, Виена и Мюнхен.

Джикакомини пее пред Горбачов

През 1976 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк. През същата година заминава за Париж, където постига голям успех и получава договори за изпълнения в “Макбет”, “Дон Карлос”, “Трубадур”, “Палачи” и “Тоска”. През 1980 г. дебютира в Кралската опера в Лондон, където пее често през 90-те години. През цялата си кариера Джакомини преживява много уникални моменти. Пял е за кралското семейство в Лондон и за бившия съветски държавен глава Михаил Горбачов в Москва.

Той е участвал в историческата „Аида“ в Кайро и е пял в „Турандот“ при откриването на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Тенорът отпразнува 60-ия си рожден ден в „Ковънт Гардън” в “Тоска” и предприема турне с Шанхайския филхармоничен оркестър през 2010 г. в Китай под ръководството на Мухай Танг.

(край на превода)

Третата траурна новина за Джузепе Джакомини е от медия във Франция:

MUSIQUES – ACTUALITÉ MUSICALE

Décès du ténor italien Giuseppe Giacomini

Par Aude Giger

Publié le jeudi 29 juillet 2021 à 12h02

Le ténor italien Giuseppe Giacomini s’est éteint mercredi 28 juillet à l’âge de 80 ans. Il laisse le souvenir d’une voix riche et puissante que l’on peut apprécier dans de nombreux enregistrements, notamment Norma au côté de Renata Scotto ou encore Otello avec Margaret Price.

Le ténor italien Giuseppe Giacomini s’est éteint à l’âge de 80 ans, le 28 juillet 2021. Ses débuts en 1966 dans Madame Butterfly à Vercelli sont rapidement suivis par une carrière internationale naissante, d’abord à Berlin en 1970 où il porte le rôle de Des Grieux, puis à Lisbonne, Barcelone, Vienne et Munich.

Son retour en Italie s’accompagne d’un triomphe à Milan, Turin et Rome où sont applaudis la richesse et la puissance de sa voix. En 1976, Giuseppe Giacomini fait ses débuts au Met, on l’entend à Paris la même année dans Macbeth, Don Carlo, le Trouvère, Paillasse et Tosca.

Salué à l’occasion de représentations à Moscou pour Gorbatchev ou en 1988 dans Turandot à l’ouverture des Jeux Olympiques de Séoul, Giuseppe Giacomini se distingue par de nombreux prix : le Kammersänger à Vienne, le Gold Viotti , le prix Giovanni Zenatello… pour ne citer qu’eux. Sa carrière prend fin dans les années 2000 après la célébration de son soixantième anniversaire pour une Tosca au Covent Garden. Au disque, on peut le retrouver dans la Force du Destin au Met, Norma au côté de Renata Scotto ou encore Otello avec Margaret Price.

(край на цитата)

Превод:

МУЗИКА – МУЗИКАЛНИ НОВИНИ

Смъртта на италианския тенор Джузепе Джакомини

От Aude Giger

Публикувано в четвъртък, 29 юли 2021 г., 12:02 ч

Италианският тенор Джузепе Джакомини почина в сряда, 28 юли, на 80-годишна възраст. Той оставя спомена за богат и мощен глас, който може да бъде оценен в много записи, по-специално в „Норма“ от Белини заедно с Рената Ското или „Отело“ с Маргрет Прайс.

Италианският тенор Джузепе Джакомини почина на 80-годишна възраст на 28 юли 2021 г. Дебютът му през 1966 г. в „Мадам Бътерфлай“ във Верчели беше бързо последван от прохождаща международна кариера, първо в Берлин през 1970 г., където играе ролята на Де Грийо, след това в Лисабон, Барселона, Виена и Мюнхен.

Завръщането му в Италия е придружено от триумф в Милано, Торино и Рим, където богатството и силата на гласа му са аплодирани. През 1976 г. Джузепе Джакомини дебютира в МЕТ, същата година го слушат в Париж в „Макбет“, „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Палячи“ и „Тоска“.

Приветстван по време на представления в Москва пред Горбачов или през 1988 г. в „Турандот“ при откриването на Олимпийските игри в Сеул, Джузепе Джакомини се отличава с множество награди: „Kammersänger“ във Виена, „Gold Viotti“, наградата „Giovanni Zenatello“, … да назовем само няколко. Кариерата му приключва през 2000-те, след като отпразнува шейсетия си рожден ден с „Тоска“ в „Ковънт Гардън“. В записи той може да бъде слушан в „Силата на съдбата“ в МЕТ, в „Норма“ заедно с Рената Ското или в „Отело“ с Маргрет Прайс.

(край на превода)

След този разширен увод ще премина към биографични бележки и дейност на тенора Джузепе Джакомини. Ползвам данни от източници на италиански и немски езици.

Джузепе Джакомини (7 септември 1940 г. – 28 юли 2021 г.) е италиански тенор.

Биография

Джакомини започва своята вокална кариера като учи при Елена Чериати, Марчело дел Монако и Владимиро Бадиали. След известен успех с песенни конкурси в Италия, той прави своя професионален дебют през 1966 г. във Верчели, като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“. През 1969 г. той участва като Туриду в „Селска чест“ от Маскани и Де Грийо в „Манон Леско“ в Парма и Модена. Първият му ангажимент извън Италия е през 1970 г. в Берлин, като Де Грийо в „Манон Леско“. Той продължава да пее в следните опери: „Мантията“ в Лисабон (1971), „Тоска“ в Барселона (1972) и Виена (1973), а след това и в Баварската държавна опера в Мюнхен през 1973 г.

През 1974 г. Джакомини прави американския си дебют в Буенос Айрес в „Teatro Colón“ като Пинкертон и в „Мантията“. Джакомини се завръща в Италия, за да получи огромно признание в най-добрите театри – Миланската Скала („Силата на съдбата“, 1974; „Бохеми“, 1975), „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Teatro Regio“ в Торино, Римската опера.

Джакомини прави своя северноамерикански дебют като Рамирес (Дик Джонсън) в „Момичето от Златния запад“ от Пучини през 1975 г., дебютирайки в Метрополитън опера година по-късно в „Силата на съдбата“ от Верди. Той пее в Париж („Palais Garnier“) през май 1976 г. в ролята на Алваро в „Силата на съдбата“. Това изпълнение му спечелва още няколко договора в този театър в големия италиански репертоар: „Макбет“, „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Палячи“ и „Тоска“ през следващите няколко години. Той прави първата си изява в „Ковънт Гардън“ в Лондон през 1980 г. в „Момичето от Златния запад“.

Особено забележителни изпълнения включват участието му в световната премиера на „La Lupa“ от Марко Тутино в Ливорно през 1990 г. в ролята на Нани и Де Грийо на стогодишнината от премиерата на „Манон Леско“ от Пучини в „Teatro Reggio“ в Торино. Той също така пее в Лондон пред Кралското семейство в „Ковънт Гардън“ през 1988 г. и пред Михаил Горбачов в Москва. Участва в историческата постановка на „Аида“ при пирамидите край Кайро през 1987 г. и е Калаф при „Турандот“ в Сеул по повод откриването на Олимпийските игри през 1988 г.

Той има също така заслуга за възраждането на редки опери като „Фауста“ от Доницети (Рим, 1981) и „I Medici“ от Леонкавало (Франкфурт, 1993 г.). В дискографията му е включен запис на „Норма“ с Рената Ското (1979).

В Съединените щати той играе в МЕТ в „Момичето от Златния запад“ и в „Силата на съдбата“, завръщайки се после за „Макбет“, „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Палячи“ и „Тоска“ между 1976 и 1988 г., общо 87 изпълнения, пеейки заедно с Леонтин Прайс, Рената Ското, Татяна Троянос, Мартина Аройо, Гена Димитроваи други звезди.

През 1984 г. Джакомини записва „Манон Леско“ от Пучини заедно с Райна Кабаиванска и диригента Анджело Кампори. Ето подробности:

1984

Manon Lescaut

Raina Kabaivanska, Nelson Portella, Giancarlo Luccardi

Angelo Campori

RCA

Наградите и отличията на Джакомини включват титлата „Kammersänger“ на Виенската държавна опера, Златната „Виоти“, наградата „Джовани Зенатело“, наградата „C.A. Капели“, Златен „Маскани“ и награда „Джовани Мартинели“. Той също така е носител на ордена „San Gregorio Magno“ – ватикански рицарски орден.

Известен разговорно като „Бепи“, Джакомини продължава да пее до 60-те си години, включително Каварадоси в „Тоска“ в Кралската опера „Ковънт Гардън“. През 2010 г. прави турне в Китай, където работи с Шанхайския филхармоничен оркестър под диригентството на Мухай Танг. Той изнася рецитал в новопостроената концертна зала „Тиендзин“ на 17 септември 2010 г.

На 28 юли 2021 г. хорът на Римската опера обявява смъртта на Джузепе Джакомини.

(край на биографичните бележки)

Редица данни за Джузепе Джакомини се научават от източници на руски език. Цитирам без превод:

Биография

Джузеппе Джакомини родился 7 сентября 1940 года на северо-востоке Италии в небольшой итальянской коммуне Веджано. По словам самого Джакомини, интерес к его голосу первым проявил студент-юрист Гаэтано Берто, с которым они вместе ехали на автобусе в Верону на оперный фестиваль. Позднее семья Берто помогла Джакомини поступить в Падуанскую консерваторию. Обучался также и в Милане, где его педагогами были Елена Чириати, Марчелло дель Монако и Владимиро Бадьяли. Во время обучения подрабатывал официантом и работал на сахарном заводе. В 1966 году в оперном театре Верчелли состоялся оперный дебют Джузеппе Джакомини в партии Пинкертона в опере Пуччини «Мадам Баттерфляй». В те годы выступает также в театрах Пармы и Модены.

Скончался 28 июля 2021 года в Вольтаго-Агордино.

Творчество

В 1970 году в Берлине в партии Де Грие в опере Пуччини «Манон Леско» состоялся международный дебют Джакомини. С Этого момента начинает выступать во всех крупнейших оперных театрах мира: Большой театр «Лисео» (дебют в 1972 году в партии Каварадосси в опере Пуччини «Тоска»), Ла Скала (дебют в 1975 году в партии Рудольфа в опере Пуччини «Богема»), Метрополитен-опера (дебют в 1976 году в партии Альваро в опере Верди «Сила судьбы»), Венская опера (дебют в 1977 году в партии Дика Джонсона в опере Пуччини «Девушка с Запада»), Королевский оперный театр Ковент-гарден (дебют в 1980 году в партии Дика Джонсона в опере Пуччини «Девушка с Запада»), Опера Сан-Франциско (дебют в 1985 году в партии Каварадосси в опере Пуччини «Тоска»), а также театрах и концертных залах Лиссабона, Мюнхена, Неаполя, Рима, Мантуи, Коннектикута, Ливорно, Турина, Каира, Сеула, Шанхая, на фестивалях Флорентийский музыкальный май и в Арена ди Верона. Выступал в СССР и России: в Большом театре (в 1989 году в партии Мориса в опере Чилеа «Адриана Лекуврёр» во время гастролей театра Ла Скала) и в Мариинском театре (в 1999 году в заглавной партии в опере Верди «Отелло» и в 2001 году в партии Альваро в опере Верди «Сила судьбы»).

Его сенсационный взлёт состоялся в ноябре 1999 года в Цюрихском оперном театре, где он исполнил партию Самсона в опере Сен-Санса «Самсон и Далила». С момента дебюта Джузеппе Джакомини до международного признания прошло почти десять лет. По собственному признанию певца, он «потратил десять лет на то, чтобы освободиться от влияния преподавателей пения и постичь природу моего инструмента». Его любимыми операми были «Сила судьбы» (Дон Альваро), «Паяцы» и «Андре Шенье Верди», а также «Девушка с Запада» Пуччини. Джакомини несколько раз приезжал в Россию, пел в спектаклях Мариинского театра и на концертах.

Джузеппе Джакомини обладал своеобразным, тёмным, мощным и звонким тенором, что сделало его одним из самых важных итальянских оперных певцов 20 века. Несколько лет певец оттачивал своё мастерство в оперных театрах среднего размера в Италии. Итальянский репертуар доминировал в его карьере, в котором он исполнял ключевые роли, включая Андреа Шенье Умберто Джордано, Туридду в опере Масканьи «Сельская честь», Каварадосси в «Тоске», Дика Джонсона в «Ла Фансиулла дель Вест», Радамеса в «Аиде» в знаменитой постановке оперы Мауро Болоньини у подножия пирамид Гизы в 1987 году и других. Особо зрители и критики отмечали исполнение главной роли в «Отелло» Верди — роль, в которой ему было мало равных среди его сверстников или преемников.

В нью-йоркской Метрополитен-опера он исполнил партии Дона Альваро (Сила судьбы, 1976), Макдуфа (Макбет) и Марио Каварадосси (Тоска). Участвовал в мировых премьерах, таких как опера Марко Тутино «Ла Лупа» (1990) и в возрождении редко представленных лирических произведений, таких как «Фауст» Доницетти (1981, Рим) и «Медичи» Леонкавалло (1993, Франкфурт).

Многие эксперты считали Джузеппе Джакомини величайшим истинным итальянским драматическим тенором за последние 50 лет.

Критик Эдмунд Сент-Остелл (англ. Edmund St. Austell) написал своём блоге «Великие оперные певцы»:

„[Его] стиль и музыкальность безупречны, как всегда у Джакомини, интеллектуального и очень образованного музыканта. Он был и остается очень сильным духом человеком; серьезный музыкант, у которого абсолютно нет времени на глупости или блеск шоу-бизнеса. Он не был сердцеедом, как великий Франко Корелли; он был некрасив: низенький, полулысый и очень близорукий. Он был там, чтобы петь, а не участвовать в конкурсе гламура. (Эдмунд Сент-Остелл)“

(край на цитата)

Его карьера проходила, в основном, в Европе, где он был довольно популярен (один из главных артистов Венской государственной оперы) и безусловно, был чрезвычайно популярен в Италии, где пел во всех крупных театрах: Ла Скала, Театре Сан-Карло, Театре Реджо, Римской опере, в Мантуе, Парме, Модене и других.

В 2000-х годах Джакомини постепенно ограничивает творческую активность. В 2010 году состоялся его тур по Китаю в сопровождении Шанхайского филармонического оркестра.

Репертуар

Композитор	Опера	Партия
Винченцо Беллини	Норма	Поллион
Жорж Бизе	Кармен	Дон Хозе
Рихард Вагнер	Лоэнгрин	Лоэнгрин
Джузеппе Верди	Аида	Радамес
Дон Карлос	Дон Карлос
Луиза Миллер	Рудольф
Макбет	Макдуф
Отелло	Отелло
Реквием	Партия тенора
Сила судьбы	Дон Альваро
Трубадур	Манрико
Эрнани	Эрнани
Умберто Джордано	Андре Шенье	Андре Шенье
Федора	граф Лорис Ипанов
Гаэтано Доницетти	Лючия ди Ламмермур	Эдгар
Фауста	Крисп
Луиджи Керубини	Медея	Ясон
Руджеро Леонкавалло	Медичи	Джулиано Медичи
Паяцы	Канио
Пьетро Масканьи	Сельская честь	Туридду
Клаудио Монтеверди	Коронация Поппеи	Нерон
Джакомо Пуччини	Богема	Рудольф
Виллисы	Роберто
Девушка с Запада	Дик Джонсон
Мадам Баттерфляй	Пинкертон
Манон Леско	Де Грие
Плащ	Луиджи
Тоска	Каварадосси
Турандот	Калаф
Камиль Сен-Санс	Самсон и Далила	Самсон
Франческо Чилеа	Адриана Лекуврёр	Морис

(край на цитата)

Награды

Премия «Золотой Виотти»
Giovanni Zenatello Prize
C.A.Capelli Prize
Премия «Золотой Масканьи»
Giovanni Martinelli Prize
Командор Ордена Святого Григория Великого
Медаль за заслуги перед школой, культурой и искусством (Италия)
Звание «Каммерзенгер Венской оперы»

(край на цитата)

Както при други мои статии, за певци които имат изяви във Виенската държавна опера и в МЕТ Ню Йорк, давам допълнителни сведения. При това на тия сцени Джузепе Джакомини има съвместни изяви с редица български оперни артисти, като Красимира Стоянова в ролята на Неда от „Палячи“ на Леонкавало (Виенска държавна опера), Галина Савова в ролята на Тоска от операта на Пучини и Николай Гяуров в ролята на Крал Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди (МЕТ Ню Йорк). По-долу ще дам подробности за тия общи изяви.

На сцената на Виенската държавна опера Джузепе Джакомини има общо 74 изяви в 11 опери в периода от 1 март 1977 г. до 29 март 2001 г. – над 24 години.

Цитирам списък на всички негови изяви там:

AIDA

Radames | 13 Vorstellungen | 11.11.1990–19.02.1995

ANDREA CHÉNIER

Andrea Chénier | 11 Vorstellungen | 11.09.1992–02.04.1996

IL TROVATORE / DER TROUBADOUR

Manrico | 7 Vorstellungen | 01.06.1978–02.03.1996

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 2 Vorstellungen | 04.01.1978–07.01.1978

LA FANCIULLA DEL WEST / DAS MÄDCHEN AUS DEM GOLDENEN WESTEN

Dick Johnson (Ramerrez) | 4 Vorstellungen | 01.03.1977–24.09.1988

LA FORZA DEL DESTINO

Don Alvaro | 6 Vorstellungen | 18.03.1977–08.05.1993

MADAMA BUTTERFLY

B.F. Pinkerton | 1 Vorstellung | 08.01.1978

NORMA

Pollione | 3 Vorstellungen | 09.09.1977–16.09.1977

OTELLO / OTHELLO

Otello / Othello | 9 Vorstellungen | 08.09.1991–16.05.1996

PAGLIACCI / DER BAJAZZO

Canio (Pagliaccio) | 13 Vorstellungen | 23.01.1989–29.03.2001

TOSCA

Mario Cavaradossi | 5 Vorstellungen | 10.12.1977–29.11.2000

(край на цитата)

Дебюта на Джузепе Джакомини във Виена е на 1 март 1977 г. в ролята на Дик Джонсън (Рамирес) в „Момичето от Златния запад“ на Пучини. Цитирам ансамбъла при този негов дебют:

BESETZUNG | 01.03.1977

Dirigent	Nino Verchi
Inszenierung	Lotfi Mansouri
Ausstattung	Robert O’Hearn
Chorleitung	Helmuth Froschauer
Minnie	Marilyn Zschau
Jack Rance, Sheriff	Giuseppe Taddei
Dick Johnson (Ramerrez)	Giuseppe Giacomini
Nick, Kellner der Schenke “zur Polka”	Murray Dickie
Ashby, Agent der Transportgesellschaft Wells Fargo	Reid Bunger
Sonora	George Jonescu
Trin	Karl Terkal
Sid	Harald Pröglhöf
Bello	Horst Nitsche
Harry	Kurt Equiluz
Joe	Ewald Aichberger
Happy	Alfred Šramek
Larkens	Georg Tichy
Billy Jackrabbit, Rothaut	Johann Thyringer
Wowkle	Hedwig Drechsler
Jake Wallace, Bänkelsänger, Minstrel	Peter Wimberger
José Castro, Mestize, aus Ramerrez Räuberbande	Siegfried Rudolf Frese
Postillon	Franz Riedl

(край на цитата)

Последната изява на Джузепе Джакомини във Виена е на 29 март 2001 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало. В ролята на Неда играе българската певица Красимира Стоянова. Цитирам ансамбъла при тази негова последна изява там:

BESETZUNG | 29.03.2001

Dirigent	Vjekoslav Šutej
Inszenierung, Bühnenbild und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Chorleitung	Ernst Dunshirn
Canio (Pagliaccio)	Giuseppe Giacomini
Nedda (Colombina)	Krassimira Stoyanova
Tonio (Taddeo)	Lado Ataneli
Beppo (Arlecchino)	Herwig Pecoraro
Silvio	Yu Chen
Erster Bauer	Hannes Lichtenberger
Zweiter Bauer	Ulrich Grossrubatscher / Großrubatscher

(край на цитата)

Подробности за изявите на Джузепе Джакомини в МЕТ Ню Йорк.

На тази сцена той има общо 87 изяви в периода от 27 ноември 1976 г. до 10 декември 1988 г. в следните опери: Верди (Дон Алваро в „Силата на съдбата“, Манрико в „Трубадур“, Дон Карлос в „Дон Карлос, заедно с Николай Гяуров в ролята на Крал Филип Втори, Макдъф в „Макбет“, Радамес в „Аида“), Пучини (Каварадоси в „Тоска“ заедно с Галина Савова при два спектакъла през януари 1980 г., Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“), Леонкавало (Канио в „Палячи“).

Цитирам началото и края на списък на всички изяви на Джузепе Джакомини в МЕТ Ню Йорк:


[Met Performance] CID:247520 La Forza del Destino {175} Metropolitan Opera House; 11/27/1976 Debut: Giuseppe Giacomini
[Met Performance] CID:247560 La Forza del Destino {176} Metropolitan Opera House; 12/2/1976
[Met Performance] CID:247730 Tosca {590} Metropolitan Opera House; 12/18/1976 Debut: Godehard Rau
[Met Performance] CID:247750 Tosca {591} Metropolitan Opera House; 12/21/1976
[Met Performance] CID:247800 Tosca {592} Metropolitan Opera House; 12/25/1976

(…)

[Met Performance] CID:290360
Tosca {724}
Metropolitan Opera House; 10/27/1987

[Met Performance] CID:290400
Tosca {725}
Metropolitan Opera House; 10/31/1987

[Met Performance] CID:294580
Cavalleria Rusticana {585} Pagliacci {625}
Metropolitan Opera House; 11/22/1988

[Met Performance] CID:294620
Cavalleria Rusticana {586} Pagliacci {626}
Metropolitan Opera House; 11/26/1988
Debut: Alain Fondary

[Met Performance] CID:294650
Cavalleria Rusticana {587} Pagliacci {627}
Metropolitan Opera House; 11/29/1988

[Met Performance] CID:294680
Cavalleria Rusticana {588} Pagliacci {628}
Metropolitan Opera House; 12/2/1988

[Met Performance] CID:294710
Cavalleria Rusticana {589} Pagliacci {629}
Metropolitan Opera House; 12/5/1988

[Met Performance] CID:294760 Opera News
Cavalleria Rusticana {590} Pagliacci {630}
Metropolitan Opera House; 12/10/1988

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Джузепе Джакомини в МЕТ в ролята на Дон Алваро в „Силата на съдбата“:

Metropolitan Opera House
November 27, 1976

LA FORZA DEL DESTINO {175}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Leonora……………..Martina Arroyo
Don Alvaro…………..Giuseppe Giacomini [Debut]
Don Carlo……………Sherrill Milnes
Padre Guardiano………Bonaldo Giaiotti
Preziosilla………….Rosalind Elias
Fra Melitone…………Ezio Flagello
Marquis de Calatrava….Philip Booth
Curra……………….Carlotta Ordassy
Mayor……………….Andrij Dobriansky
Trabuco……………..Andrea Velis
Surgeon……………..Robert Goodloe

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Ето ансамбъла при първата изява на Джузепе Джакомини в МЕТ в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътрефлай“ на 8 април 1978 г.:

Metropolitan Opera House
April 8, 1978

MADAMA BUTTERFLY {589}

Cio-Cio-San………….Renata Scotto
Pinkerton……………Giuseppe Giacomini
Suzuki………………Shirley Love
Sharpless……………Theodor Uppman [Last performance]
Goro………………..James Atherton
Bonze……………….Richard Best
Yamadori…………….Russell Christopher
Dolore………………Gina Puleo [Last performance]
Kate Pinkerton……….Alma Jean Smith
Commissioner…………Arthur Thompson
Registrar……………Fawayne Murphy

Conductor……………Richard Woitach

(край на цитата)

При новата продукция в МЕТ на „Дон Карлос“ от Верди през 1979 г. участват първокласни солисти във всички роли, като наред с Джузепе Джакомини в ролята на Дон Карлос играят още: Николай Гяуров, Рената Ското, Шерил Милнс, Мерилин Хоурн и Джеймс Морис. В периода от 5 февруари 1979 г. до 3 октомври тази опера е изнесена общо 11 пъти с първокласни солисти.

Цитирам ансамбъла при първата изява:

(край на цитата)

През януари 1980 г. Джузепе Джакомини играе два пъти заедно с българското сопрано Галина Савова в операта „Тоска“ от Пучини на сцената на МЕТ, тя е Тоска, а той – Каварадоси. Дирижира покойният Джузепе Патанè. Датите са 17 и 22 януари, съставът при първата изява е следният:

Metropolitan Opera House
January 17, 1980

TOSCA {645}
Puccini-Illica/Giacosa

Tosca……………….Galina Savova
Cavaradossi………….Giuseppe Giacomini
Scarpia……………..Cornell MacNeil
Sacristan……………Renato Capecchi
Spoletta…………….Paul Franke
Angelotti……………James Courtney
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Charles Fairweather
Jailer………………Philip Booth

Conductor……………Giuseppe Patanè

(край на цитата)

Само какви солисти – Скарпия е великолепният баритон от САЩ Корнел МакНейл !

Последната изява на Джузепе Джакомини в МЕТ е на 10 декември 1988 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало, при което в същата вечер се играе и „Селска чест“ от Маскани. В ролята на Сантуца играе българката Гена Димитрова, с която Джакомини е имал общи участия на други оперни сцени по света.

Цитирам ансамблите пре тези две едноактни опери:

Metropolitan Opera House
December 10, 1988 Matinee Broadcast

CAVALLERIA RUSTICANA {590}

Santuzza…………….Ghena Dimitrova
Turiddu……………..Ermanno Mauro
Lola………………..Ariel Bybee
Alfio……………….Alain Fondary
Mamma Lucia………….Jean Kraft

Conductor……………Alessandro Siciliani
……

PAGLIACCI {630}

Nedda……………….Diana Soviero
Canio……………….Giuseppe Giacomini [Last performance]
Tonio……………….Juan Pons
Silvio………………Brian Schexnayder
Beppe……………….Anthony Laciura
Villager…………….Talmage Harper
Villager…………….Dennis Steff [Last performance]

Conductor……………Alessandro Siciliani

(край на цитата)

Нека днес на 28 юли 2023 г. почетем две години от кончината на блестящия италиански тенор Джузепе Джакомини, починал на 28 юли 2021 г. и си спомним думите на британския критик Едмънд Сейнт Остел, който пише в своя блог „Great Opera Singers“:

„Стилът и музикалното майсторство са безупречни, както винаги при Джакомини, който е интелигентен и високообразован музикант. Той беше и си остава човек със силна воля; сериозен музикант, който няма абсолютно никакво време за глупости или шоубизнес блясък. Той не беше сърцеразбивач като великия Франко Корели; той не беше красив: нисък, полуплешив и много късоглед. Той беше там, за да пее, а не да се състезава в бляскаво състезание“.

(край на цитата)

Мир на праха му!

………

Изпълнение на Джузепе Джакомини:

Giuseppe Giacomini – Celeste Aida ( Aida – Giuseppe Verdi )

Aria of Radames / Aida – Wilhelmenia Fernandez / Radamès – Giuseppe Giacomini / Amneris – Bruna Baglioni / Amonasro – Alain Fondary / Ramphis – Bonaldo Giaiotti / Il Re di Egitto ( Pharaoh ) – Goran Simic / Una Sacerdotessa – Gehan Fayed / Un Messaggero – Tamer Tawfik / Conductor – Enrico de Mori / Mortuary Temple of Queen / Hatshepsut Luxor, Egypt 1994