Мецосопраното от Унгария Илдико Комлоши празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 22 март 2024 г. празнува кръгла годишнина една симпатична певица от Унгария – мецосопраното Илдико Комлоши (на унгарски: Ildikó Komlósi), която в последните 35 години изгради голяма международна кариера и гостува в почти всички прочути оперни театри и фестивали в целия свят. Днес тя навършва 65 години и аз искам да я поздравя с тази първа статия, която пиша за нея.
Интересен и пъстър е живота на тази представителна дама с прекрасна външност и изключително хубав и добре обучен глас, която след като започва кариерата си на сцената на Държавната опера в Будапеща, печели призови награди на редица международни певчески конкурси, но след като получава първа награда на конкурса на името на Лучано Павароти през 1986 г., стартира изумителна кариера по целия свят. На този конкурс при награденото изпълнение тя участва в Реквиема от Верди като партньорка на Лучано Павароти под ръководството на Лорин Маазел.
Тази голяма кариера започва на редица авторитетни оперни театри в Европа, между които Миланската Скала (там известно време е била и на обучение преди това), Виенската държавна опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Арена ди Верона“, „Земпер“-опера в Дрезден и другаде, а след това и Метрополитън опера и „Карнеги хол“ в Ню Йорк, „Teatro Municipal“ в Сантяго де Чили, Мексико, Китай.
Сега тя е считана за една от най-опитните интерпретаторки в световен мащаб в ролята на Юдит от операта на Бела Берток „Замъкът на херцог Синята брада“. Нейният репертоар включва колоратурни роли от опери на Доницети, както и роли в опери от Моцарт и Рихард Щраус. Ролята на Амнерис в „Аида“ също е коронна роля в този репертоар. През 2017 Лука Франческони написва „Trompe-la-Mort“ въз основа на творбата от Оноре дьо Балзак. Илдико Комлоши играе при премиерата на творбата в Париж.
В течение на годините Илдико Комлоши изгражда огромен и разнообразен оперен репертоар от всички епохи на оперното изкуство: барок, класика, романтизъм, веризмо, съвременна музика. Нека още в началото цитирам нейния оперен репертоар от източник на немски език:
Béla Bartók : Schloss des Blaubartfürsten – Judit
Georges Bizet : Carmen – Titelrolle
Francesco Cilea : Adriana Lecouvreur – Herzogin von Bouillon
- Pjotr Iljitsch Tschaikowsky : Die Jungfrau von Orleans – Jeanne d’Arc
- Gaetano Donizetti : Die Konkubine – Léonor di Guzman
- Gaetano Donizetti: Anna Bolena – Jane Seymour
- Gaetano Donizetti: Robert Devereux – Sarah
- Gaetano Donizetti: Lucrezia Borgia – Maffio Orsini
- George Enescu : Ödipus – Die Sphinx
- Ferenc Erkel : Bánk bán – Gertrúd
- Luca Francesconi : Trompe-la-Mort – Asien
- Pietro Mascagni : Bauernehre – Santuzza
- Jules Massenet : Werther – Charlotte
- Wolfgang Amadeus Mozart : Die Zauberflöte – Dritte Dame
- Wolfgang Amadeus Mozart: Così fan tutte – Dorabella
- Wolfgang Amadeus Mozart: Die Hochzeit des Figaro – Cherubino
- Wolfgang Amadeus Mozart: Gnade des Titus – Sextus
- Amilcare Ponchielli : La Gioconda – Laura Adorno
- Sergej Sergejewitsch Prokofjew : Engagement im Kloster – Clara d’Almanza
- Giacomo Puccini : Schwester Angelica – Die Prinzessin
- Henry Purcell : Dido und Æneas – Dido
- Richard Strauss : Salome – Herodias
- Richard Strauss: Elektra – Klytaimnestra
- Richard Strauss: Der Rosenritter – Octavian Rofrano
- Richard Strauss: Ariadne auf Naxos – Der Komponist
- Richard Strauss: Die schattenlose Frau – Nayka
- Igor Strawinsky : Oedipus Rex – Iokaste
- Giuseppe Verdi : Aida – Amneris
- Giuseppe Verdi: Die Macht des Schicksals – Preziosilla
- Giuseppe Verdi: Don Carlos – Prinzessin Eboli
- Giuseppe Verdi: Nabucco – Fenena
- Richard Wagner : Parsifal – Kundry; Unterton
- Richard Wagner: Tannhäuser – Venus
(край на цитата)
В настоящата статия аз ще се спра на редица подробности от живота и дейността на Илдико Комлоши, но още в началото при този кратък увод искам да отбележа, че въпреки големите си професионални ангажименти през последните 30-35 години главно в чужбина, тя не забравя родната Унгария и често пее преди всичко в Държавната опера в Будапеща, където е започнала кариерата си. При това тя е редовно в Будапеща, където заедно със семейството си притежава хубаво жилище с изглед към река Дунав и самата тя обича да дава интервюта на журналисти, в които споделя свои спомени от богатия си артистичен живот.
При такова интервю в Будапеща през януари 2020 г. тя споделя в края на интервюто следните мисли (в моята статия ще цитирам после цялото интервю):
Въпрос: „Поглеждайки назад, за кого изведнъж се сещате от легендарните ви партньори от предишни поколения певци?“
Отговор: „Трудно е да откроя някои хора. Започвайки от певческия конкурс на Павароти, когато маестрото извика от разстояние „Ciao Ildiko“. Тази директност беше страхотно преживяване. Да не говорим какво беше да застанеш до него като победител и да пееш с него в Реквиема от Верди под диригентството на Лорин Маазел… Беше ужасно бреме, но и огромна радост. Или когато ми се обадиха и казаха: „Кой мислите, че ще бъде вашия партньор в „Кавалерът на розата“? – Рената Ското. Интересното е, че различията изчезнаха, когато излязох на сцената с тези световни величия. Ние сме точно там. Разбира се, взаимното уважение и артистичната скромност са от съществено значение. С умиление си спомням Джузепе Джакомини. Той не само има фантастичен глас, но е и мил, приятелски настроен човек. Първо пяхме заедно в „Театро Белини“ в Катания в „Силата на съдбата“, по-късно в „Аида“ и в „Селска чест“.
Въпрос: „Да останем с Италия …“
Отговор: „Много обичам Италия и петнадесетте години, които прекарах там, със сигурност не минаха безследно. Съпругът ми е венецианец. Първо живеехме във Венеция, а след седем месеца отидохме в Рим, където последва прекрасно десетилетие и половина. Рим ни даде нашето дете, нашия скъп Джулиано. Познавам добре цяла Италия; Обичам нейната история, архитектура, език и гастрономия. Обичам северната част особено заради Алпите, ските и катеренето. Беше ми приятно да съм навън, но още по-хубаво е да съм вкъщи“.
(край на абзаца от интервюто)
След този увод ще се спра подробно на биографията и творческия път на днешната юбилярка:
Илдико Комлоши (на унгарски Ildikó Komlósi), родена на 22 март 1959 г. в Бекесентандраш (Békésssentandrás), е унгарска оперна певица (мецосопрано), носител на наградата „Koшут“ и постоянен член на „Обществото на безсмъртните“. Десет години тя е член на Будапещенската опера.
Илдико Комлоши навлиза на международната музикална сцена като победител в певческия конкурс „Павароти“ през 1986 г. От 1994 г. е певица на свободна практика.
Живот
Комлоши започва частни уроци по пиано на шестгодишна възраст, продължава ги между 1973 и 1978 г. в Държавното музикално училище в Сарваш и също така посещава гимназията в града. Завършва четиригодишния курс за следване в консерватория за две години. Учи между 1978 и 1980 г. в Сегед при Валерия Бердал, която определя избора й на кариера. Получава дипломата си по оперно пеене през 1984 г. в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща като ученичка на Márta Ónody и András Mikó, след което продължава обучението си в Лондон при Vera Rózsa. От 1987 г. до 1988 г. завършва следдипломно обучение в Миланската Скала.
В последната си година на обучение тя е ангажирана в Оперния театър в Будапеща, където се изявява за първи път на 13 февруари 1983 г. в ролята на Unterton в „Парсифал“ от Вагнер. Тя остава член на Будапещенската опера до 1994 г. и оттогава е периодично гостуваща артистка. През сезона 2015/2016 получава титлата „Камерзенгерин“.
През 1982 г. Илдико Комлоши спечелва първа награда на конкурса в Карлсбад, Чехия и второ място в Хертогенбош, Нидерландия. Международната й кариера започва през 1986 г., когато печели певческия конкурс „Павароти“. В награденото изпълнение тя участва в Реквиема от Верди като партньорка на Лучано Павароти под ръководството на Лорин Маазел.
Илдико Комлоши пее във всички големи оперни театри по света. През 1989 г. дебютира във Виенската държавна опера. Досега има 25 изяви в Метрополитън опера в Ню Йорк. Редовен гост е на „Арена ди Верона“, „Земпер“-опера в Дрезден и „Ковънт Гардън“ в Лондон. През 2006 г. пее пред Ангела Меркел, Джорджо Армани и Марко Матераци в Миланската Скала.
Сега тя е считана за една от най-опитните интерпретаторки в световен мащаб в ролята на Юдит от операта на Бела Берток „Замъкът на херцог Синята брада“. Нейният репертоар включва колоратурни роли от опери на Доницети, както и роли в опери от Моцарт и Рихард Щраус. Ролята на Амнерис в „Аида“ също е коронна роля в този репертоар. През 2017 Лука Франческони написва „Trompe-la-Mort“ въз основа на творбата от Оноре дьо Балзак. Илдико Комлоши играе при премиерата на творбата в Париж.
(край на биографичните бележки)
Ще цитирам допълнение към биографията на Илдико Комлоши от източник на унгарски език (може да има повторения с данни, дадени по-горе):
Комлоши учи вокално изкуство в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и посещава специализирани курсове в Академията на Миланската Скала и Училището за музика и драма „Гилдхол“ в Лондон.
През 1986 г. тя печели Международния конкурс „Павароти“ и дебютира в Реквием от Верди заедно с Лучано Павароти под диригентството на Лорин Маазел. След успешния й дебют тя е поканена да играе в най-важните световни театри, включително: Виенската държавна опера; Миланската Скала; Франкфуртска държавна опера; „Teatro Municipal“ в Сантяго де Чили; Метрополитън опера и „Карнеги хол“ в Ню Йорк; „Театро Сан Карло“ в Неапол; „Teatro del Maggio Musicale“ във Флоренция; „Арена ди Верона“; „Royal Opera House“ – Ковънт Гардън в Лондон; „Théâtre de La Monnaie“ в Брюксел. Работила е с диригентите сър Колин Дейвис, Иван Фишер, Валери Гергиев, Зубин Мета, Антонио Папано и други.
Акценти от натоварената й кариера включват: „Дон Жуан“ (Дона Елвира) в „Театро Карло Феличе“ в Генуа; „Замъкът на херцог Синята брада“ (Юдит) в операта в Турку; „Кармен“ (главна роля) в „Земпер“-опера Дрезден; „Силата на съдбата“ от Верди (Прециосила) в Метрополитън опера в Ню Йорк; „Ариадна на Наксос“ в Миланската Скала; „Селска чест“ (Сантуца) и Кармен в „Арена ди Верона“; Амнерис в „Аида“ във Франкфуртската опера, в Термите на Каракала в Рим и в Миланската Скала под диригентството на Рикардо Шайи при откриването на сезон 2006-2007; „Селска чест“ и „Цар Едип“ (Йокаста) от Стравински в „Teatro Regio“ в Торино; Реквием от Верди в Каляри; „Селска чест“ в „Дойче Опер Берлин“ и в Неапол; „Замъкът на херцог Синята брада“ в Билбао; Реквием от Верди с Лондонския филхармоничен оркестър и Владимир Юровски в Лондон; Реквием от Дворжак в „Гран Театро дел Лисеу“ в Барселона; „Селска чест“ в Каляри, Барселона и Палермо; „Адриана Лекуврьор“ (Principessa di Bouillon) в Палермо.
Илдико Комлоши има още следните изяви: „Саломе“ (Иродиада) в Метрополитън опера в Ню Йорк; „Парсифал“ (Кундри) в „Дойче опер Берлин“; „Дон Карлос“ (Еболи) в „Земпер“-опера в Дрезден; Амнерис в „Аида“ в Берлин и Мюнхен; „Песента на Земята“ от Малер в Овиедо, Антверпен и Гент; „Кармен“ и „Замъкът на херцог Синята брада“ в Рим; „Missa Solemnis“ в Палермо.
Други роли в по-късни години на кариерата й: Амнерис в „Аида“ и „Русалка“ (Йежибаба) в Барселона; „Жената без сянка“ (Медицинската сестра) в Метрополитън опера в Ню Йорк; „Чародейка“ (Княгиня Евпраксия) в Антверпен; „Замъкът на на херцог Синята брада“ в Токио; „Троянци“ (Касандра) от Берлиоз в „Дойче Опер Берлин“; „Аида“ в Масада с Даниел Орен; солото в Симфония № 2 от Малер в „Театро Масимо“ в Палермо.
Филхармоничният оркестър в Сараево изпълнява при концерт на 19 юни 1994 г. в развалините на кметството в Сараево „Реквием“ от Моцарт с диригент Зубин Мета със солисти Хосе Карерас, Руджеро Раймонди, Сесилия Гасдиа и Илдико Комлоши.
(край на цитата)
Както писах още в началото, оперната кариера на Илдико Комлоши започва през 1983 г. в Държавната опера в Будапеща, където тя остава дълги години, а после често има изяви там като гост. От архива на този оперен театър съм извадил редица данни за нейни участия, които цитирам по-долу:
„ (…) На 19 февруари 1983 г. започва нейната кариера в Държавната опера в Будапеща, първо в малки роли, после и в по-големи и главни. Примери:
Трета дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (на 7 ноември 1983 г.)
Requiem
Der Rosenritter
Dido Dido & Aeneis
Dido und Aenea
Schloss des Bla
Aida
Sextus Titus
Die Gnade des T
Laura Adorno, Alvises Frau Gioconda
Gioconda
Carmen
Don Carlos
Venus Tannhäuser
Tannhäuser
Die Frau ohne S
Bauernehre
Fricka Rheingold
Schatz des Rhei
Die Prinzessin ist die Tante von Schwester Angelica
Schwester Angel
Der Troubadour
Klytämnestra Elektra
Elektra
Entschuldigung
Herodias Salome
Salome
In die Enge getrieben Stephan der König
Stephan der Kön
(край на цитата)
Ще се спра на участията на Илдико Комлоши във Виенската държавна опера и в МЕТ Ню Йорк.
Първо на сцената на Виенската държавна опера: тя има общо 14 изяви на тази сцена в оперите „Замъкът на херцог Синята брада“ от Барток, „Аида“ от Верди, „Ариадна на Наксос“ и „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.
Цитирам подробности от архива на Виенската държавна опера:
A KÉKSZAKÁLLU HERCEG VÁRA / HERZOG BLAUBARTS BURG
Judith | 2 Vorstellungen | 09.02.1989–11.02.1989
AIDA
Amneris | 4 Vorstellungen | 23.02.2005–05.03.2005
ARIADNE AUF NAXOS
Der Komponist | 3 Vorstellungen | 01.06.1996–08.09.1999
DER ROSENKAVALIER
Octavian | 5 Vorstellungen | 26.11.1995–26.11.2000
….
Дебют на Илдико Комлоши на 9.02.1989: Юдит в „Замъкът на Херцог Синята брада“ от Бела Барток:
BESETZUNG | 09.02.1989
Dirigent | Jiří Kout |
---|---|
Inszenierung | Götz Friedrich |
Bühnenbild | Hans Schavernoch |
Kostüme | Lore Haas |
Herzog Blaubart | Sigmund Nimsgern |
Judith | Ildiko Komlosi |
Prolog | Robert Werner |
……
На 26 ноември 1995 г.: Илдико Комлоши е Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (5 изяви до ноември 2000 г. заедно с Нели Божкова в ролята на Анина):
BESETZUNG | 26.11.1995
Dirigent | Leopold Hager |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Otto Schenk |
Bühnenbild | Rudolf Heinrich |
Kostüme | Erni Kniepert |
Chorleitung | Dietrich D. Gerpheide |
Die Feldmarschallin | Felicity Lott |
Der Baron Ochs auf Lerchenau | Günter Missenhardt |
Octavian | Ildiko Komlosi |
Herr von Faninal | Gottfried Hornik |
Sophie | Juliane Banse |
Jungfer Marianne Leitmetzerin | Ilonka Szép |
Valzacchi | Helmut Wildhaber |
Annina | Nelly Boschkowa |
Ein Polizeikommissär | Peter Wimberger |
Der Haushofmeister bei der Feldmarschallin | Franz Kasemann |
Der Haushofmeister bei Faninal | Michael Roider |
Ein Notar | Jaroslav Štajnc |
Ein Sänger | Keith Ikaia-Purdy |
Eine adelige Witwe | Edith Steininger |
……
На 1.06.1996 г. Илдико Комлоши играе в ролята на Компониста в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (3 изяви до септември 1999 г.):
BESETZUNG | 01.06.1996
Dirigent | Horst Stein |
---|---|
Inszenierung und Ausstattung | Filippo Sanjust |
Der Haushofmeister | Helmut Wlasak |
Der Musiklehrer | Gottfried Hornik |
Der Komponist | Ildiko Komlosi |
Der Tenor/Bacchus | Wolfgang Schmidt |
Ein Offizier | Ruben Broitman |
Ein Tanzmeister | Wilfried Gahmlich |
Ein Perückenmacher | Ulrich Grossrubatscher / Großrubatscher |
Ein Lakai | Alfred Šramek |
Zerbinetta | Natalie Dessay |
Primadonna/Ariadne | Deborah Voigt |
Harlekin | Sebastian Holecek |
Scaramuccio | Franz Kasemann |
Truffaldin | Wolfgang Bankl |
Brighella | Herwig Pecoraro |
Najade | Simina Ivan |
Dryade | Ruxandra Donose |
Echo | Izabela Labuda |
………
На 23.02.2005 г. Илдико Комлоши играе в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди (4 изяви до март 2005 г.):
BESETZUNG | 23.02.2005
Dirigent | Pier Giorgio Morandi |
---|---|
Inszenierung | Nicolas Joël |
Ausstattung | Carlo Tommasi |
Choreographie | Jan Stripling |
Chorleitung | Ernst Dunshirn |
Der König | Goran Simić |
Amneris | Ildiko Komlosi |
Aida | Hui He |
Radames | Philip Webb |
Ramfis | Raymond Aceto |
Amonasro | Ambrogio Maestri |
Ein Bote | Benedikt Kobel |
Priesterin | Inna Los |
…..
Последната изява на Илдико Комлоши е също в „Аида“ на 5 март 2005 г.
(край на цитатите за участия във Виенската държавна опера)
Участия на Илдико Комлоши в МЕТ Ню Йорк: 21 изяви от 27 януари 1999 г. до 26 ноември 2013 г. в следните опери: „Вертер“ от Масне (1 изява), „Силата на съдбата“ от Верди (7 изяви), „Саломе“ от Рихард Щраус (7 изяви) и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус (6 изяви).
Подробности:
Дебют на 27 януари 1999 г. в ролята на Шарлоте във „Вертер“ от Масне заедно с Томас Хемпсън като Вертер. В тази опера има само 1 изява.
След това чак на 20 февруари 2006 г. в ролята на Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди, заедно с Дебора Войт като Леонора и Салваторе Лиситра като Дон Алваро. В тази роля играе общо 7 пъти.
На 23 септември 2008 г. следва нова роля – Иродиада в „Саломе“ от Рихард Щраус, заедно с Карита Матила като Саломе. Има общо 7 изяви в тази роля.
На 7 ноември 2013 г. следва последната роля в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, където играе в ролята на Медицинската сестра. Общо 6 изяви.
Последната изява в МЕТ е на 26 ноември 2013 г. в „Жената без сянка“.
(край на цитата)
За някои от изявите на Илдико Комлоши в нейни коронни роли през последните десетилетия има статистика по години и театри, която цитирам по-долу:
Amneris
Aida – Gran Teatre del Liceu (2012)
…..
Jezibaba, la sorcière
Rusalka – Gran Teatre del Liceu (2012-2013)
……
Cassandre
Die Trojaner – Deutsche Oper Berlin (2013)
Les Troyens – Deutsche Oper Berlin (2014)
…..
Die Amme/La Nourrice
Die Frau ohne Schatten – MET (2013)
……
Carmen
Carmen – Arena di Verona (2014)
……
Asie
Trompe-la-Mort – Opéra National de Paris (2017)
…..
Herodias
Salome – Teatro Arriaga de Bilbao (2018)
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам една хронологична извадка за изяви на Илдико Комлоши в периода от 1986 до 2008 г.:
Кариера (без превод)
- 1986: Gewinner des „Pavarotti Concours“
- 1986: Debüt mit „ Messa da Requiem “ von Giuseppe Verdi , mit Luciano Pavarotti und Susan Dunn , Regie Lorin Maazel
- 1989: An der Oper Frankfurt in Frankfurt
- 1989 : An der Staatsoper Wien
- 1990: An der Mailänder Scala mit der Oper „Blimunda“
- 1991/1992: Diverse Auftritte in den Opernhäusern von Houston , Philadelphia , Cleveland , Bregenz , San Francisco , Stockholm , Hamburg , Naples und Catania .
- 1993: Im Palacio de Bellas Artes in Mexiko-Stadt mit der Oper „Werther“
- 1993: Im Stadttheater von Santiago , Chile mit „Lucrezia Borgia“ und „Anna Bolena“
- 1995: In Charleston ( South Carolina ) mit „Der Rosenkavalier“, mit dem Budapest Festival Orchestra
- 1997: Beim Maggio Musicale Fiorentino in Florenz mit „Ariadne auf Naxos“ unter der Regie von Zubin Mehta und Jonathan Miller
- 1998: In Straßburg mit „La Pulzella di Orléans“ als Jeanne d’Arc
- 1999: An der Metropolitan Opera of New York , mit „Werther“
- 2000: In der Royal Festival Hall of London singt sie „Ariadne auf Naxos“ mit Edita Guberova
- 2001: Am Teatro di San Carlo in Neapel mit „Don Carlos“
- 2002: Am Théâtre de La Monnaie in Brüssel mit „ Aida “, als Amneris (Aida)
- 2003: Am Royal Opera House of London mit „ Aida “, als Amneris (Aida)
- 2004: Erneut am Théâtre de La Monnaie in Brüssel mit „ Aida “, als Amneris (Aida)
- 2004: An der Semperoper Dresden mit „Don Carlos“
- 2004–2005: Auf einer Japantournee mit „ Aida “, als Amneris (Aida)
- 2005: Am Teatro Lirico von Cagliari mit „La Gioconda“ als Laura Adorno
- 2005: In der Arena di Verona mit „La Gioconda“ als Laura Adorno
- 2005: Am Teatro Carlo Felice in Genua mit „Donna Elvira“
- 2005: An der Oper von Turku mit „Il castello di Barbablù“
- 2005: An der Semperoper Dresden mit „ Carmen “
- 2005: An der Metropolitan Opera of New York mit „La forza del destino“
- 2005: An der Mailänder Scala mit „ Ariadne auf Naxos“
- 2006: In der Arena von Verona mit „ Cavalleria Rusticana “ und „Carmen“
- 2005: An der Mailänder Scala mit „Aida“
- 2006: An der Oper Frankfurt mit „ Aida“
- 2006: In den Caracalla-Thermen von Rom mit „Aida“
- 2008: Am Teatro dell’Opera di Roma mit „ Carmen “
(край на цитата)
Следва информация за записи на Илдико Комлоши:
Aufnahmen (без превод)
CD
- Richard Strauss: Ariadne auf Naxos (CD) (Elisabeth-Maria Wachutka, Alan Woodrow, Aline Kutan • Orchestra del Teatro di San Carlo, Neapel • Gustav Kuhn) ARTE NOVA, 2000, Live-Aufnahme
- Giuseppe Verdi: Requiem (CD) ( Lukács Gyöngyi , Gianni Mongiardino, Edzard Crafts • Isländischer Opernchor • Isländisches Symphonieorchester • Rico Saccani) ARSIS CLASSICS 2000, Live-Aufnahme
- Béla Bartók: Schloss des Blaubartfürsten (CD) László Polgár • Budapest Festival Orchestra • Iván Fischer ) DECCA CLASSICS, 2003
´´´´
DVD
- WA Mozart: Requiem (DVD) (Cecilia Gasdia, José Carreras , Ruggero Raimondi • Sarajevo Philharmonic Orchestra • Zubin Mehta ) Nationalbibliothek von Sarajevo • BILDUNTERHALTUNG 1994
- Gaetano Donizetti: Roberto Devereux (DVD) ( Alexandrina Pendatchanska, Giuseppe Sabbatini, Roberto Servile • Orchester Teatro di San Carlo, Neapel) Teatro San Carlo di Napoli • Teatro di San Carlo • BILDUNTERHALTUNG 2000
- Richard Strauss: Der Rosenkavalier (DVD) (Pier Luigi Pizzi, Elizabeth Whitehouse, Daniel Williams • Orchester Teatro Massimo di Palermo) Teatro Massimo di Palermo • BILDUNTERHALTUNG 2000
- Giuseppe Verdi: Aida (DVD) (Norma Fantini, Marco Berti, Mark Doss • Orchester und Chor von La Monnaie-De Munt • Kazushi Ono • Robert Wilson) Theater La Monnaie di Bruxelles • OPUS ARTE 2006
- Giuseppe Verdi: Aida (DVD ) (Violeta Urmana, Roberto Alagna , Giorgio Giuseppini, Carlo Guelfi, Marco Spotti • Riccardo Chailly • Franco Zeffirelli ) Teatro alla Scala • DECCA 2007
- A. Ponchielli: La Gioconda (CD • DVD) (Andrea Gruber, Marco Berti, Alberto Mastromarino, Carlo Colombara, Elisabetta Fiorillo • Donato Renzetti • Pier Luigi Pizzi) Arena di Verona • DYNAMIC 2005
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам сведения за награди и почести, които Илдико Комлоши е получила до сега:
Auszeichnungen und Anerkennungen
- Mittleres Kreuz des Ungarischen Verdienstordens (2014)
- Kossuth-Preis (2016)
- Erbliches Mitglied der Society of Immortals (2023)
(край на цитата)
Превод:
Награди и признания
Среден кръст на Унгарския орден за заслуги (2014 г.)
Награда „Кошут“ (2016)
Наследствен член на „Обществото на безсмъртните“ (2023)
(край на превода)
До края на тази юбилейна статия за Илдико Комлоши ще се спра на две нейни интервюта, дадени през годините 2016 и 2020 (цитирам в оригинал на немски език и превод на български):
Портал „NÖK LAPJA Interioriőr“ Унгария
10 November 2016
„Das ist mein Traumhaus!“ – Ildikó Komlósi erzählte uns von seinem Wohnort und vielem mehr
András Szegő sprach mit der weltberühmten Opernsängerin bei sich zu Hause. Interview aus der Herbstausgabe von „Nők Lapja Interioriőr.
Sie brauchen kein Namensschild oder Adressbuch, Sie müssen nicht nach einer Türnummer suchen, folgen Sie einfach Ihrer Nase und Sie können die Tür nicht übersehen: Hier wohnt die weltberühmte Opernsängerin Ildikó Komlósi. Es stimmt, manchmal weht der Duft von Kakaoschnecken verführerisch aus der Küche, manchmal von Apfelkuchen, oder in diesem Fall Walnusskuchen, es gibt ein charakteristisches individuelles Aroma. Wie in seinen Rollen und Auftritten steckt immer etwas Magisches und Unverwechselbares in der Persönlichkeit.
– In den meisten Fällen scheuen große und nicht ganz so große Künstler die Bitte, ihr Zuhause zu zeigen, mit der Begründung, dass es sich um eine private Sphäre handele, und daran ist viel Wahres dran. Sie hingegen stimmten beim ersten Wort begeistert zu und sahen dann mit charmanter Vergebung zu, wie unsere Crew Ihr friedliches Zuhause von Zimmer zu Zimmer durchsuchte. Ist das für Sie ein natürliches Verhalten?
– Wie wäre das! Ich freue mich natürlich über jeden, der sich für mein Leben interessiert und offen auf mich zugeht und zeige ihn gerne denen, die mich durch sein Interesse an meiner Person ehren. Hier lebe ich, hier fühle ich mich wohl! Ich arbeite seit fast einem Jahrzehnt daran, es so zu machen. Im Vordergrund sind noch kleinere Dinge zu erledigen, das habe ich für den Schluss aufgehoben, weil ich manchmal den starken Drang verspüre, alles umgekehrt zu machen, wie es zu erwarten wäre…
– …. genau wie du zum ersten Mal weltberühmt wurdest, hast du zuerst eine große internationale Karriere gemacht und dann erst zu Hause festgestellt: „Hey, wir haben auch so einen Star?!“.
– Es scheint, dass es mir so gegeben wurde, und ich bin sehr glücklich und zufrieden damit. Der Punkt ist, dass dies eine Selbstverständlichkeit war, dass ich die Gelegenheit hatte, in diesem Land zu Hause zu sein, ernsthafte Aufgaben zu erledigen und die Leute zu haben, die mich freundlich anlächeln, wenn ich die Straße entlang gehe.
Die Fortsetzung des Interviews und weitere tolle Fotos vom Zuhause des Künstlers finden Sie in der Herbstausgabe 2016 von Nők Lapja Interioriőr .
Text: András Szegő Foto: Csaba Barbay
(край на цитата)
Превод:
Портал “NÖK LAPJA Interioriőr” Унгария
10 ноември 2016 г.
„Това е моята мечтана къща!“ – разказа ни Илдико Комлоши за това къде живее и много повече
András Szegő разговаря със световноизвестната оперна певица в дома й. Интервю от есенния брой на „Nők Lapja Interioriőr“.
Нямате нужда от табелка или адресна книга, не е нужно да търсите номер на вратата, просто следете носа си и няма да пропуснете вратата: тук живее световноизвестната оперна певица Илдико Комлоши. Вярно, понякога от кухнята се носи съблазнително ухание на какаови охлюви, понякога на ябълков пай, или в случая орехов пай, има характерен индивидуален аромат. Както и в нейните роли и изпълнения, в личността винаги има нещо магическо и несъмнено.
– В повечето случаи големи и не толкова големи артисти странят от молбата да покажат домовете си с мотива, че това е лична сфера и в това има много истина. Вие, от друга страна, се съгласихте ентусиазирано от първата дума и след това наблюдавахте с очарователна прошка как нашият екип претърсваше вашия спокоен дом от стая в стая. Това естествено поведение ли е за вас?
– Ами така е. Разбира се, радвам се на всеки, който се интересува от живота ми и който се обръща открито към мен и обичам да го показвам на тези, които ме уважават с интереса си към мен като личност. Живея тук, тук се чувствам комфортно! Работя върху това да го направя по този начин почти десетилетие. Все още има по-дребни неща за вършене на преден план, оставих това за накрая, защото понякога изпитвам силно желание да направя всичко наобратно, както очаквах…
– ….както станахте първо световно известна, първо направихте страхотна международна кариера, а после едва у дома осъзнахте: „Хей, и ние имаме такава звезда?!“.
– Май така ми се подари и съм много щастлива и доволна от постигнатото. Въпросът е, че това беше даденост, че имах възможността да съм си у дома в тази страна, да върша сериозна работа и хората да ми се усмихват мило, докато вървя по улицата.
…..
Можете да намерите продължението на интервюто и още страхотни снимки от дома на певицата в есенния брой на „Nők Lapja Interioriőr“ за 2016 г.
Текст: András Szegő, Снимка: Csaba Barbay
´´´´´´´´
Портал „Papageno“
24. Januar 2020
Autor: Tamás Pallós
Ildikó Komlósi: „Ich mag das Klavier, ich mag die Pausen, die langen, zusammenhängenden Phrasen“
Mit Ildiko Komlósi in ihrem Haus in Buda, das einen Panoramablick bietet, blickten wir aus der Höhe eines „schönen Ellenbogens in die Ferne“ auf die Höhepunkte ihrer 35-jährigen künstlerischen Karriere. Wir begannen, in diesem intellektuellen, spirituellen und kulturellen Bereich der gesamten Operngattung zu wandern.
In der Oper ist von der Musik über die Literatur und die Philosophie bis hin zur bildenden Kunst wirklich alles miteinander verflochten. Nicht nur ein Gesamtkunstwerk im Sinne Wagners, sondern auch darüber hinaus. Und seine Elemente können nicht getrennt werden, sie sind in uns. Wenn wir das Talent erhalten, muss es in ihrem Sinne bedient werden. Ob jemand dies bewusst oder instinktiv tut, ist eine andere Frage. Bei der Vorbereitung kann ein Lehrer beispielsweise darauf aufmerksam machen, dass „Schau dir das an, lies das …“ und all das wird die Person später brauchen. Es gibt weltbekannte Sänger, die großartige Stimmen haben, aber wir haben immer noch das Gefühl, dass ihrer Darbietung etwas fehlt. Ich strebe nach künstlerischer Perfektion, egal ob es um Vorbereitung, Stimme, Technik, Aussehen, Bewegung geht. Eine solche Einstellung bedeutet für mich absolute Kunst.
Der Artikel wurde ursprünglich im „Opera Magazine“ veröffentlicht .
– Im Zusammenhang mit Ihren bisherigen und aktuellen Rollen kommen unweigerlich herausragende Schriftsteller und Dichter wie Schiller, Goethe, Mérimée, Wilde oder Hofmannsthal vorbei… Ist das Kennenlernen der literarischen Grundlagen der jeweiligen Oper Teil Ihrer Vorbereitung?
– Absolut. Man kann nicht einfach einen Text singen. Es steckt „hinter“ allem. Und die Figur muss „gefüttert“ werden. Ich hatte einen Kollegen, der sich weigerte, seiner erlernten Rolle noch etwas hinzuzufügen. Er sagte: „Was, da sind die Texte, die musst du singen.“ Nun ja, aber wenn man ein Buch liest, beginnt die Fantasie, wir versetzen uns in eine Welt, wir sehen das Alter, die Bräuche, die Etikette, wir sehen die Charaktere, sogar ihre Handgesten.
– Bei dieser Komplexität ist es einfacher, eine Figur zu erstellen.
Und das strahlt von der Bühne aus, weil es ein sehr freizügiger Raum ist. Wenn etwas nicht real, menschlich falsch ist, können es auch diejenigen im Publikum spüren, die über das Thema nicht informiert sind. Unser „Leseerlebnis“ ist das, was der Betrachter bekommt. Das gilt auch für emotionale Nacktheit: Ziehst du dich aus oder nicht? Wenn du dich für etwas an dir, deiner Gefühlswelt schämst, wenn du dich nicht völlig hingibst, wird das dem Publikum sofort auffallen.
– Das Schloss des blaubärtigen Prinzen sang er 1989 an der Wiener Staatsoper an der Seite von Siegmund Nimsgern. Judit ist nach wie vor eine der wichtigsten Rollen in ihrem Repertoire. Sehen Sie es heute anders als vor dreißig Jahren?
– Alles im Leben verändert, formt und prägt uns. Aber es ist interessant, dass ich mich beim Singen heute noch wie damals wie ein kleines Mädchen fühle. Judith und ich sind zusammen aufgewachsen. Wir haben uns gegenseitig geholfen, jung zu bleiben. Er hat mir immer viel gegeben. In den ersten Jahren gab es natürlich vor allem Schwierigkeiten. (Lacht.) Aber wir hatten Probleme. Wir haben zusammen gekämpft. Judit mit beginnendem Klavier, als sie sagt: „Ich gehe, ich gehe, Blaubart“, ist noch so unschuldig. Immer noch entschlossen. Es scheint ein Widerspruch zu sein, aber es ist wahr: Auch er ist von seiner Unschuld überzeugt. Sehr zielstrebig, aber offen für alles. Bis heute schöpfe ich daraus Kraft; Offenheit ist auch im Leben wichtig. Du musst an die Türen klopfen, solange du kannst.
– Zusammen mit der Tatsache, dass das Zuschlagen von Türen nie gut ausgeht?
– Das habe ich so lange wie möglich gesagt, bis zum fünften!“ Vielleicht kann sogar die sechste Tür, die sich zum See der Tränen öffnet, geöffnet werden, denn tief in der Seele eines jeden steckt Trauer über die dunkle Seite des Lebens. Aber manchmal habe ich das Gefühl, dass ich dort am liebsten aufhören würde.
– Wer fällt Ihnen im Nachhinein plötzlich unter Ihren legendären Partnern früherer Sängergenerationen ein?
– Es ist schwer, einige Leute herauszugreifen.“ Angefangen beim Pavarotti-Gesangswettbewerb, als der Maestro aus der Ferne „Ciao Ildiko!“ rief. Diese Direktheit war ein tolles Erlebnis. Ganz zu schweigen davon, wie es war, als Sieger neben ihm zu stehen und mit ihm in Verdis Requiem unter der Leitung von Lorin Maazel zu singen … Es war eine schreckliche Belastung, aber auch eine enorme Freude. Oder als sie mich anriefen und sagten: „Wer wird Ihrer Meinung nach Ihr Partner im Rosenritter sein ? “ Renata Scotto. Es ist interessant, dass die Unterschiede verschwanden, als ich mit diesen Weltgrößen die Bühne betrat. Da sind wir gleich. Selbstverständlich sind dafür gegenseitiger Respekt und künstlerische Bescheidenheit unerlässlich. Ich erinnere mich gerne an Giuseppe Giacomini. Er hat nicht nur eine fantastische Stimme, sondern ist auch ein süßer, freundlicher Mensch. Zuerst sangen wir gemeinsam im Teatro Bellini in Catania, „ In der Macht des Schicksals“ , später in „Aida und Bauernehre“ .
– Bleiben wir bei Italien…
– Ich liebe Italien sehr und die fünfzehn Jahre, die ich dort verbracht habe, sind sicherlich nicht spurlos vorübergegangen. Mein Mann ist Venezianer. Wir lebten zunächst in Venedig, dann gingen wir nach sieben Monaten nach Rom, wo wunderschöne anderthalb Jahrzehnte folgten. Rom hat uns unser Kind geschenkt, unseren lieben Giuliano. Ich kenne ganz Italien gut; Ich liebe seine Geschichte, Architektur, Sprache und Gastronomie. Wir lieben den nördlichen Teil vor allem wegen der Alpen, des Skifahrens und Kletterns. Es war schön, draußen zu sein, aber noch besser ist es, zu Hause zu sein.
– Ist es ein äußeres Erbe, dass Sie immer noch alle Ihre Rollen im Belcanto singen, auch wenn es sich um ein Verista-Stück oder ein Stück aus dem 20. Jahrhundert handelt?
– Ich freue mich, dass du das so siehst und dass es dir aufgefallen ist.“ Denn Farben und Schattierungen sind mir sehr wichtig. Dafür arbeite ich hart. Wir wissen, wo die fünf Fortes den ganzen Abend über gesungen werden müssen, wo es notwendig ist, ein oder zwei Töne auf der Effektebene abzuschwächen. Ich mag auch keinen übermäßigen Verismo. Carmen zum Beispiel wird von vielen mit vulgären Lösungen dargestellt, aber Vulgarität ist nicht gleich Weiblichkeit. Die Stimme soll in erster Linie die Weiblichkeit und die Farbigkeit der Individualität widerspiegeln. Ich mag das Klavier, ich mag die Pausen, die langen, zusammenhängenden Phrasen …
´´´´´´
Превод:
Портал „Папагено”
24 януари 2020 г.
Автор: Тамаш Палош
Илдико Комлоши: „Харесвам пианото, харесвам паузите, дългите, свързани фрази“
С Илдико Комлоши в нейния дом в Буда, който предлага панорамна гледка, погледнахме от височината на „красивата дъга в далечината“ на най-важните моменти от нейната 35-годишна артистична кариера. Започнахме да се лутаме в тази интелектуална, духовна и културна област на целия оперен жанр.
В операта всичко от музиката през литературата до философията и визуалните изкуства е наистина преплетено. Не само цялостно произведение на изкуството в смисъла на Вагнер, но и отвъд това. И неговите елементи не могат да бъдат разделени, те са вътре в нас. Ако получим таланта, той трябва да служи в техен интерес. Друг е въпросът дали някой го прави съзнателно или инстинктивно. Например, когато се подготвяте, учителят може да посочи, че „Вижте това, прочетете това …“ и всичко това ще ви трябва по-късно. Има световноизвестни певци, които имат страхотни гласове, но ние все още чувстваме, че на изпълнението им липсва нещо. Стремя се към артистично съвършенство, независимо дали става дума за подготовка, глас, техника, външен вид, движение. За мен такова отношение означава абсолютно изкуство.
(Статията е публикувана първоначално в “Opera Magazine”).
– Във връзка с вашите предишни и настоящи роли неизбежно се намесват забележителни писатели и поети като Шилер, Гьоте, Мериме, Уайлд или Хофманстал… Запознаването с литературната основа на всяка опера част ли е от вашата подготовка?
– Абсолютно. Не можеш просто да изпееш един текст. То стои „зад“ всичко. И фигурата трябва да бъде „нахранена“. Имах колега, който отказа да добави нещо към ролята, която беше научил. Той каза: „Какво, има текст, трябва да го изпееш.“ Е, да, но когато четеш книга, започва въображението, поставяме се в един свят, виждаме епохата, обичаите, етикета, виждаме героите, дори жестовете на ръцете им.
– С тази сложност е по-лесно да се създаде фигура.
– И това се излъчва от сцената, защото е много отворено пространство. Ако нещо не е реално, човешки грешно, дори и неинформираните по темата зрители могат да го усетят. Нашето „четене“ е това, което зрителят получава. Това важи и за емоционалната голота: събличате ли се или не? Ако се срамуваш от нещо в себе си, в своя емоционален свят, ако не се отдадеш напълно, публиката веднага ще го забележи
– Вие пеете в „Замъка на принц Синята брада“ във Виенската държавна опера през 1989 г. заедно със Зигмунд Нимсгерн. Юдит остава една от най-важните роли във вашия репертоар. Виждате ли нещата по различен начин днес, отколкото преди тридесет години?
– Всичко в живота ни се променя, моделира и оформя. Но интересно е, че когато пея, и сега се чувствам като малко момиченце, както и тогава. Юдит и аз израснахме заедно. Помагахме си един на друг да останем млади. Винаги ми е давала много. Разбира се, имаше трудности през първите няколко години. (Смее се.) Но имахме проблеми. Борихме се заедно. Юдит, когато пианото започва, казва: „Отивам, отивам, Синята брада“, все още е толкова невинно. Все още решен. Изглежда като противоречие, но е истина: той също е убеден в своята невинност. Много решителен, но отворен към всичко. До ден днешен черпя сила от него; Откритостта също е важна в живота. Трябва да чукате на вратите, докато можете.
– Наред с това, че хлопането на врати никога не свършва добре?
– Казах го толкова дълго, колкото е възможно, до петата врата! Може би дори шестата врата, която се отваря към Езерото на сълзите, може да се отвори, защото дълбоко в душата на всеки има тъга по тъмната страна на живота. Но понякога имам чувството, че бих искала да спра дотук.
– Поглеждайки назад, за кого изведнъж се сещате от легендарните ви партньори от предишни поколения певци?
– Трудно е да откроя някои хора. Започвайки от певческия конкурс на Павароти, когато маестрото извика „Ciao Ildiko!“ от разстояние. Тази директност беше страхотно преживяване. Да не говорим какво беше да застанеш до него като победител и да пееш с него в Реквиема на Верди под диригентството на Лорин Маазел… Беше ужасно бреме, но и огромна радост. Или когато ми се обадиха и казаха: „Кой мислите, че ще бъде вашият партньор в „Кавалерът на розата“? – Рената Ското. Интересното е, че различията изчезнаха, когато излязох на сцената с тези световни величия. Ние сме точно там. Разбира се, взаимното уважение и артистичната скромност са от съществено значение. С умиление си спомням Джузепе Джакомини. Той не само има фантастичен глас, но е и мил, приятелски настроен човек. Първо пяхме заедно в „Театро Белини“ в Катания в „Силата на съдбата“, по-късно в „Аида“ и в „Селска чест“.
– Да останем с Италия…
– Много обичам Италия и петнадесетте години, които прекарах там, със сигурност не минаха безследно. Съпругът ми е венецианец. Първо живеехме във Венеция, а след седем месеца отидохме в Рим, където последва прекрасно десетилетие и половина. Рим ни даде нашето дете, нашия скъп Джулиано. Познавам добре цяла Италия; Обичам нейната история, архитектура, език и гастрономия. Обичам северната част особено заради Алпите, ските и катеренето. Беше ми приятно да съм навън, но още по-хубаво е да съм вкъщи.
– Външно наследство ли е това, че все още пеете всичките си роли в белканто, дори ако е пиеса от стила „веризмо“ или пиеса от 20-ти век?
– Радвам се, че го виждате така и че сте го забелязали. Защото цветовете и нюансите са много важни за мен. Работя много за това. Ние знаем къде петте „форте“ трябва да се пеят през цялата вечер, къде е необходимо да смекчите нота или две на нивото на ефекта. Не харесвам и прекаления веризъм. Кармен, например, е изобразявана от мнозина с вулгарни решения, но вулгарността не е равна на женственост. Гласът трябва да отразява преди всичко женствеността и колоритността на индивидуалността. Харесвам пианото, харесвам паузите, дългите, свързани фрази…
(край на превода)
Нека днес на 22 март 2024 г. поздравим певицата Илдико Комлоши за нейния 65-и рожден ден, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи, ако продължава вокалната си дейност.
……..
Мецосопраното Илдико Комлоши, носител на наградата „Кошут“, камерна певица на Унгарската държавна опера, е родена в Бекесентандраш и нейната международна кариера продължава няколко десетилетия. Тя може да се види и чуе в много интервюта. Изпълнителката е чаровна и хумористична както винаги и може да чуете изненадващи отговори от нея по нови теми!
(Komlósi Ildikó Kossuth-díjas mezzoszoprán, a Magyar Állami Operaház Kamaraénekese Békésszentandráson született, nemzetközi pályafutása több évtizede tart. Számos interjúban láthatták, hallhatták őt. A művésznő most is olyan bájos és humoros, mint mindig, és lehet hallhatnak tőle új témakörökben, meglepő válaszokat!)
……
Нашата унгарска опера може да се похвали с много световно известни артисти, които вече са покорили много оперни сцени по света. Сред тях е Илдико Комлоши, която в ексклузивно интервю в такси, дадено по време на турнето й в Ню Йорк, с удоволствие си припомня най-хубавите си спомени от американския мегаполис и разказва коя от всички опери в света й е любима.
(Opera Café, 09.12.2018 – M5)
(Operaházunk sok világhírű művésszel büszkélkedhet, akik a világ számos opera színpadát meghódították már. Közéjük tartozik Komlósi Ildikó is, aki a New Yorki turné közben adott exkluzív taxi-interjúban örömmel idézte fel az amerikai nagyvároshoz fűződő legkedvesebb emlékeit és mesélt arról is, hogy a világ összes operaháza közül melyik számára a legkedvesebb. (Opera Café, 2018. 12. 09. – M5)
……
Изпълнения:
“Nei giardin del bello” from Don Carlo performed by Ildiko …
…..
“Mon cœur s’ouvre à ta voix” from Samson et Dalila performed by Ildiko Komlosi
“Mon cœur s’ouvre à ta voix” from Samson et Dalila Composer: Camille Saint-Saëns Mezzo-soprano: Ildiko Komlosi Conductor: Long Yu Shanghai Symphony Orchestra Date: 2014.9.6
…..
Pavarotti hazaküldte a próbáról Komlósi Ildikót – tv2.hu/fem3cafe
Komlósi Ildikó operaénekes több alkalommal is együtt énekelhetett Pavarottival. A művésznő elárulta, hazaküldte őt a próbákról a világhírű operaénekes, mivel úgy érezte, már nincs szüksége több gyakorlásra…
Превод: Павароти изпрати Илдико Комлоши у дома от репетицията – tv2.hu/fem3cafe
Оперната певица Илдико Комлоши пя с Павароти на няколко пъти. Артистката разкри, че световноизвестният оперен певец я изпратил вкъщи от репетиции, защото смятал, че тя вече няма нужда от повече практика…
…..
Verdi: Don Carlo – „O don fatale, o don crudel…” (Ildikó Komlósi)
Giuseppe Verdi: Don Carlo O don fatale, o don crudel… Eboli – Ildikó Komlósi Conductor / vezényel: Ervin Lukács Hungarian State Opera House / Magyar Állami Operaház 2002
…..
Bartók: Bluebeard’s Castle / Komlósi · Kränzle · Mälkki · Berliner Philharmoniker
Béla Bartók: Bluebeard’s Castle, Sz 48 / Susanna Mälkki, conductor · Berliner Philharmoniker · Ildikó Komlósi, mezzo-soprano · Johannes Martin Kränzle, baritone / Recorded at the Philharmonie Berlin, 22 May 2021 The Berliner Philharmoniker’s Digital Concert Hall:
…..
Húzós podcast Halhatatlanok Társulata 2023 / Komlósi Ildikó – Két lábbal a földön!
A legfrissebb Húzós a Halhatatlanok Társulatának legújabb tagját, a világsztár operaénekest, Komlósi Ildikót köszönti! A Scalatól a Metropolitanig vagy Pavarottitól Zefirelliig – lehetne ez is a címe a beszélgetésnek! Vendégünk hamarabb énekelt Pavarottival, mint ahogy megismerte a hazai közönség. A Kékszakállú herceg Juditja, az Aida csillaga elragadó személyiség, alighanem ez is az egyik titka. Örömmel mesél arról, mi van, ha a füttyszó miatt sértődött partnere otthagyja a színpadon, miért bújt el a templomi orgona alatt, hogy miért érzi úgy a 40. szezonja után, hogy nem énekel még elég jól, hogy milyenek a sztárok és mitől azok, hogy milyen volt Zefirellivel dolgozni – az opera, a színpad és Komlósi Ildikó rajongóinak kihagyhatatlan! Meglepetés vendég, díjátadás, boldog órát ígérhetünk!
Превод:
Húzós podcast Обществото на безсмъртните 2023 / Ildikó Komlósi – Два крака на земята!
Последният Húzós приветства най-новия член на Обществото на безсмъртните, световната оперна певица Ildiko Komlósi. От Скала до Метрополитен или от Павароти до Дзефирели – това също може да е заглавието на разговора! Нашият гост пя с Павароти по-рано, отколкото родната публика го опозна. Юдит от „Синята брада“, звездата от „Аида“, е възхитителна личност, може би това е една от нейните тайни. Тя с радост разказва какво се случва, когато половинката й я изостави на сцената, след като се обиди от освиркването, защо се е скрила под църковния орган, защо след 40-ия сезон се чувства, че все още не пее достатъчно добре, какви са звездите и какво ги прави такива, какво е да работиш с Дзефирели – задължително за феновете на операта, сцената и Ildikó Komlósi.. Можем да обещаем изненадващ гост, церемония по награждаване и щастлив час!
….