László Szemere – operastars

Утре се навършват 60 години от смъртта на унгарския тенор Ласло Семере

Драги приятели на оперната музика, днес на 27 август 2023 г. пиша статия за първи път за един певец от Унгария, който в първите години след края на Втората световна война има особено големи успехи със забележителната си кариера в Европа. Това е тенорът Лáслó Семере (László Szemere), роден на 3 юни 1906 г. в Будапеща, починал при автомобилна катастрофа на 28 август 1963 г. също в Будапеща – едва на 57 години.

Жалко, този талантлив артист напуска житейската сцена така нелепо след една огромна оперна кариера, която го води на редица оперни сцени и фестивали в Европа, преди всичко като редовен член на Виенската държавна опера, също на редица сцени в Германия, Австрия, Швейцария, Унгария и другаде, така и в Южна Америка в „Театро Колон“ в Буенос Айрес, Аржентина. Пиша днес статия за него по повод 60 години от преждевременната му смърт на 28 август 1963 г. – един ден по-рано, защото утре на 28 август имам статии за други оперни дейци.

Лáслó Семере е забележително явление във вокалното изкуство. Благодарение на своята гъвкавост и адаптивност, той успява да поеме роли с голямо разнообразие от различни области. Най-напред успява като лиричен тенор, след това постепенно поема героични роли, накрая се откроява като характерен тенор. При това той пее не само оперни роли от композитори в италиански, френски, немски и славянски репертоар, но се очертава като отличен изпълнител на главни роли в оперети. Ето няколко примера: Принц Су-Чонг в „Страната на усмивките“, главните роли от „Цигански барон“, „Бедният студент“, „Гаспароне“, Орфей в „Подземният свят“ и Алфред в „Прилепът“ от Йохан Щраус.

Лáслó Семере оставя спомени и като изпълнител на роли от съвременни опери, често при техни премиери, като: на фестивала в Залцбург той участва в няколко световни премиери – 1952 г. като Полукс в „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус, 1953 г. като Титорели в „Процесът“ от Готфрид фон Айнем и през 1955 г. като Гайер в операта „Ирландска легенда“ от Вернер Егк. Във Виенската държавна опера през 1956 г. той пее Антонио в световната премиера на „Бурята“ от Франк Мартин, режисирана от Хайнц Арнолд и дирижирана от Ернест Ансермет.

В крайна сметка като основна негова дейност се счита кариерата му във Виенската държавна опера, където Лáслó Семере постъпва през 1946 г. и остава там до 1963 г. – годината на смъртта му. В този оперен театър той изгражда особено забележителна кариера – играе в 36 различни роли в 36 опери и оперети – общо 696 изяви. Поставя забележителен рекорд – в ролята на Шандор Баринкай той участва 112 пъти в оперетата „Цигански барон“ от Йохан Щраус. Забележителен брой участия има в оперни роли: Канио в „Палячи“ от Леонкавало – 37, Ирод в „Саломе“ от Рихард Щраус – 35, Алсиндоро в „Бохеми“ от Пучини – 38. По-късно в тази статия ще дам повече подробности за целия му артистичен път във Виена в тия 36 опери и оперети.

Особено интересна е епохата от средата на 40-те години във Виена – както е известно, основната сграда на Виенската държавна опера е сериозно разрушена при въздушно нападение на 12 март 1945 г. по време на Втората световна война, което я прави неизползваема почти за 10 години – до пълното й реставриране през 1955 г., когато е наново тържествено отворена за всестранна дейност. Това става до 1945 г. по време на политическите промени в Австрия след идването на националсоциализма там, където също се правят коренни промени в структурата и състава на персонала на Виенската държавна опера. Аз пиша често за артисти с кариера в този авторитетен световен център на оперното изкуство, но до сега в нито една моя статия не съм писал нещо по-общо за този период на Втората световна война, в който става дума за самия оперен театър.

Поради особената роля на Лáслó Семере във Виена, днес ще се спра първо на някои важни информации за въпросния период, преди да премина към конкретни данни за Лáслó Семере. Цитирам в оригинал на немски език и после в мой превод такива данни от архива на Виенската държавна опера, които са много интересни:

DIE WIENER STAATSOPER IM ZWEITEN WELTKRIEG

DER ANSCHLUSS UND DIE FOLGEN

Die Folgen der nationalsozialistischen Machtergreifung sind im Haus am Ring katastrophal. Bereits unmittelbar nach dem 13. März 1938 folgen erste Entlassungen, systematisch werden jüdische und politisch Andersdenkende ausgegrenzt verfolgt, vertrieben und ermordet. Nicht nur große Teile der künstlerische Spitze der Staatsoper, sondern der gesamte Betrieb – von der Bühnentechnik bis zur Direktionsetage – sind betroffen. Protegés und NS-Künstler nehmen zum Teil ihren Platz ein. Werke jüdischer Komponisten und Librettisten werden verboten, KdF-Vorstellungen erzwungen und Eingriffe in die Spielplangestaltung sind an der Tagesordnung. Die künstlerischen Folgen sind für das Haus am Ring verheerend.

Unmittelbar nach dem sogenannten Anschluss 1938 werden mit pervertierter Gründlichkeit Listen mit Namen von Künstlerinne und Künstlern sowie Mitarbeiterinnen und Mitarbeitern des Hauses in Umlauf gebracht, die sofortig beurlaubt, gekündigt oder zwangspensioniert werden. Die unmenschliche Verfolgung nimmt ihren Lauf.

VERBOTE

Die Zerstörung durch das Regimes betrifft alle Bereiche: Auch zahlreiche Werke werden verboten und dürfen nicht mehr gespielt werden, wie zum Beispiel: Wozzeck, Les Contes d’Hoffmann, Die tote Stadt, La Juive, Das Wunder der Heliane, Eine florentinische Tragöde, Violanta, Die Königin von Saba und viele mehr.

Andere hingegen waren auf höheren Befehl ins Repertoire aufzunehmen: So muss etwa die Oper Königsballade des Komponisten und Dirigenten Rudolf Wille, der unter anderem Chorwerke wie Musik zur Morgenfeier der SS verfasste, im Haus am Ring uraufgeführt werden. Mangels Publikumszuspruch bleibt es allerdings bei nur vier Vorstellungen.

Skurriler Weise kommt es knapp vor dem Zweiten Weltkrieg an der Wiener Staatsoper am 10. Juni 1939 zur Erstaufführung von Strauss’ Friedenstag. Der Vorstellung wohnt auch Adolf Hitler bei. Einer der Sänger schreibt auf seinen, aus dem Staatsopernarchiv ausgeborgten Klavierauszug der Oper das Wort Krieg.

DIE LETZTEN VORSTELLUNGEN

Da der reguläre Vorstellungsbetrieb wegen der Theatersperre im Zuge des totalen Krieges mit 30. Juni 1944 auch an der Wiener Staatsoper eingestellt wird, liest man immer wieder, dass die letzte Aufführung vor der Zerstörung des Hauses Wagners Götterdämmerung gegolten hätte. In Wahrheit finden bis Anfang 1945 weiterhin immer wieder einzelne Vorstellungen statt. Die definitiv letzte Aufführung im alten Haus ist jene von Flotows Martha am 5. Jänner 1945.

ZERSTÖRUNG UND WIEDERERÖFFNUNG

Am 12. März 1945 erleidet die Wiener Staatsoper einige Bombentreffer: Bühne, Werkstätten, Probesäle sowie der gesamte Zuschauerraum werden zerstört. Zehn Jahre wird es dauern, bis das Haus am Ring wieder aufgebaut und der Vorstellungsbetrieb wieder aufgenommen werden kann. In der Zwischenzeit spielt die Wiener Staatsoper in den Ausweichquartieren Theater an der Wien und Volksoper.

DIREKTOR DER STUNDE NULL

Bereits wenige Tage nach Kriegsende kann der Betrieb im Ausweichquartier Volksoper wieder aufgenommen werden – als interimistischer Direktor fungiert ab dem 27. April 1945 der Sänger und Regisseur Alfred Jerger, der dem Ensemble des Hauses angehört und eine Vielzahl von Rollen verkörpert hatte (bislang der einzige Direktor in der Geschichte der Staatsoper, der vom Ensemble des Hauses gewählt und nicht von einem politischen Entscheidungsträger bestellt wird). Er organisiert den Vorstellungsbetrieb der ersten drei Monate (man spielt den ganzen Sommer hindurch) und erstellt somit auch den ersten Aufführungsplan.

FEIERLICHE WIEDERERÖFFNUNG

Für die Wiederöffnung der wiederhergestellten Wiener Staatsoper bereitet Karl Böhm (seit 1. September 1954 Operndirektor) ein glanzvolles Opernfest vor, in dessen Rahmen innerhalb von nur vier Wochen acht Premieren über die Bühne gehen sollten. Mit Karl Böhm stand an diesem Abend zugleich der letzte Direktor des Hauses in der NS-Zeit und der erste Direktor der neuen Staatsoper am Pult.

Am Vormittag des 5. Novembers, dem Tag der feierlichen Wiedereröffnung, findet ein Festakt statt. Die Mitglieder der Regierung, angeführt von Bundeskanzler Julius Raab, Vizekanzler Adolf Schärf und Außenminister Leopold Figl, nehmen in der Mittelloge Platz, Bundespräsident Theodor Körner in der linken Proszeniumsloge.

Am Abend bei der Galapremiere von Ludwig van Beethovens Fidelio zeigte sich ein noch viel eindrucksvolleres Bild: zahlreiche Musikenthusiasten und Opernfreundinnen und -freunde versammeln sich vor der Wiener Staatsoper, um aus den Lautsprechern die besonderes Vorstellung mitzuverfolgen.

Ungefähr 40 Rundfunkanstalten aus aller Welt sind angeschlossen, und im Grunde schlägt an diesem 5. November 1955 auch die Geburtsstunde des noch jungen Österreichischen Fernsehens.

´´´´´´
Quelle: Láng Andreas, Láng Oliver, Graber Peter, Frey Iris, Chronik der Wiener Staatsoper – 150 Jahre Haus am Ring, Hrsg: Wiener Staatsopern GmbH, Opernring 2, 1010 Wien, 2020.

´´´´´´´´

Превод:

ВИЕНСКАТА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО И ПОСЛЕДСТВИЯТА

Последствията от нацисткото завземане на властта са катастрофални в сградата на Ринга. Първите уволнения идват веднага след 13 март 1938 г., а евреите и тези с различни политически възгледи са систематично преследвани, прогонвани и убивани. Засегнати са не само големи части от артистичния връх на Държавната опера, но и цялата дейност – от сценичната техника до управленския етаж. Протежета и нацистки артисти понякога заемат мястото им. Произведенията на еврейски композитори и либретисти са забранени, изпълненията на „KdF“ са принудително наложени и намесите в графика са ежедневие. Художествените последици са опустошителни за „Театъра на Ринга“.

(моя бележка – Б.К. за понятието „KdF“):

„Понятието от времето на националсоциализма (НС) за общността “Kraft durch Freude” „KdF“ (на български „Сила чрез радост“), основана на 27 ноември 1933 г., е най-популярната организация в режима на НС. Проектът за немската фирма за леки коли „Volkswagen“, както и местните и междуградските пътувания са сред най-важните дейности на организацията за свободното време „KdF“, подорганизация на „Германския трудов фронт“ (DAF). С обширната работа на тази организация, работниците трябва да бъдат интегрирани в “националната общност” като приоритет. В същото време увеличаването на производството, необходимо в хода на превъоръжаването, трябва да бъде прокарано без значително увеличение на заплатите. Събитията на „KdF“ трябва да служат за отпускане и регенериране, за да се увеличи производителността на труда, което също включва подобряване и разкрасяване на работните места със столове-ресторанти за хранене, спортни съоръжения или зелени площи. Организацията „KdF“, която предлага достъп до предишни буржоазни привилегии, в крайна сметка обслужва идеята за безкласово общество в смисъла на националсоциалистическата общност“.

(край на бележката)

Веднага след т. нар. „Аншлус“ през 1938 г. с перверзна задълбоченост се разпространяват списъци с имена на артисти и служители на театъра, които незабавно получават отпуск, уволняват се или са принудени да се пенсионират. Нечовешкото преследване продължава.

ЗАБРАНИ

Унищожителната дейност на режима засяга всички области: много произведения също са забранени и вече не могат да се играят, като: „Воцек“ от Албан Берг, „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах , „Мъртвият град“, „Чудото на Хелиана“ и „Виоланта“ от Ерих Волфганг Корнголд, „Еврейката“ от Фроментал Халеви, „Флорентинска трагедия“ от Александър фон Землински, „Савската царица“ от Карл Голдмарк и много други. Авторите на тия опери са с еврейски произход.

Други произведения, от своя страна, трябва да бъдат включени в репертоара с по-голямо предимство, например операта „Königsballade“ от композитора и диригент Рудолф Виле, автор на хорови произведения като „Musik zum Morgenfeier der SS“ (Музика към сутрешен празник на „специалните органи“ на НС), трябва да бъде представена премиерно в „Театър ам Ринг“ (Виенската опера). Поради липса на зрителско одобрение тази опера обаче остава само с четири представления.

Странно, точно преди започване на Втората световна война, операта „Friedenstag“ (Денят на мира) от Рихард Щраус има премиерата си във Виенската държавна опера на 10 юни 1939 г. Адолф Хитлер също присъства на представлението. Един от певците изписва думата „Война“ върху клавирната репродукция на операта, която е заел от архива на Държавната опера.

ПОСЛЕДНИТЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ

Тъй като редовните представления във Виенската държавна опера са преустановени на 30 юни 1944 г. поради затварянето на театъра в резултат на тоталната война, четеме отново и отново, че последното представление преди сградата да бъде разрушена е на „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер. Всъщност индивидуалните представления продължават да се провеждат чак до началото на 1945 г. Определено последното представление в старата сграда е това на операта „Марта“ от Флотов на 5 януари 1945 година.

УНИЩОЖАВАНЕ И ОТВАРЯНЕ

На 12 март 1945 г. Виенската държавна опера е ударена от няколко бомби: сцената, работилниците, залите за репетиции и цялата аудитория са унищожени. Ще минат 10 години, преди сградата на Ринга да може да бъде възстановена и представленията да могат да се подновят. Междувременно Виенската държавна опера играе в алтернативните квартири – в сградите на „Theater an der Wien“ и „Volksoper“.

ДИРЕКТОР В „НУЛЕВИЯ ЧАС“

Само няколко дни след края на войната представленията могат да бъдат възобновени във временните помещения на Народната опера – от 27 април 1945 г., при което певецът и режисьор Алфред Йергер, който е бил член на ансамбъла на театъра и е участвал в голям брой от ролите (до сега единственият директор, действал като временен директор в историята на Държавната опера, който е избран от ансамбъла на театъра, а не е назначен от лице, вземащо политически решения), е назначен за пръв директор след войната. Той организира представленията за първите три месеца (те се играят през цялото лято) и така създава първия график за представления.

ЦЕРЕМОНИЯ „ПОВТОРНО ОТКРИВАНЕ“

За повторното отваряне на реставрираната Виенска държавна опера диригентът Карл Бьом (оперен директор от 1 септември 1954 г.) подготвя бляскав оперен фестивал, по време на който ще се състоят осем премиери в рамките на само четири седмици. Карл Бьом, последният директор на театъра по време на нацистката ера и първият директор на новата Държавна опера, застава на подиума същата вечер.

Церемония се провежда сутринта на 5 ноември 1955 г. – деня на церемониалното повторно откриване. Членовете на правителството, водени от федералния канцлер Юлиус Рааб, вицеканцлера Адолф Шарф и външния министър Леополд Фигл, заемат местата си в средната ложа, федералният президент Теодор Кьорнер в лявата ложа пред авансцената.

Вечерта на гала премиерата на операта “Фиделио” от Лудвиг ван Бетовен се разкрива още по-впечатляваща картина: много музикални ентусиасти и любители на операта се събират пред Виенската държавна опера, за да проследят специалното представление, предавано по високоговорителите.

Свързани са около 40 радиостанции от цял свят и всъщност на 5 ноември 1955 г. се ражда все още младата австрийска телевизия.

´´´´´´

Източник: Андреас Ланг, Оливер Ланг, Петер Грабер, Ирис Фрей: „Хроника на Виенската държавна опера – 150 години „Haus am Ring“, публикувано от: Wiener Staatsopern GmbH, Opernring 2, 1010 Виена, 2020 г.

(край на данните за Виенската държавна опера)

Сега за тенора Лáслó Семере, който е един от първите артисти в следвоенния период, който изгражда такава забележителна кариера във Виена.

Най-напред цитирам в превод на български език неговата Уикипедия-страница на немски език в Интернет:

Ласло Семере, роден на 3 юни 1906 г. в Будапеща, починал на 28 август 1963 г. също там, е унгарски оперен певец – тенор.

Живот и дейност

Ласло Семере първо учи машинно инженерство, след това пеене в Будапеща и Виена. През сезон 1936-37 г. той е ангажиран в Градския театър в Тропау (Troppau), след това за по един сезон в Областния театър в Линц и в Градския театър в Цюрих. През 1939 г. той приема ангажимент в Градския театър в Люцерн и остава там до края на войната.

През годините в Люцерн той е търсен като гост-певец в почти всички швейцарски оперни театри – в Градските театри в Базел и в Берн, в „Grand Théâtre de Genève“ и в Градския театър в Сент Гален, както и в Цюрих.

През 1946 г. Ласло Семере заминава за Виена и приема ангажименти във Виенската държавна опера и Виенската народна опера, които са тясно преплетени до 1955 г. Той пее в главни роли, така също и в централни поддържащи роли както в „Haus am Gurtel“, така и в „Theater an der Wien“ – алтернативните квартири на бомбардираната Виенска държавна опера до 1955 г.

Неговото разнообразие е удивително, той владее добре италианската и френската, както и немската опера, славянските произведения, а също и премиерите и първите представления. Той остава верен на двата виенски оперни театъра до ранната си смърт, но продължава да има и гостувания в Люцерн, в Унгарската държавна опера в Будапеща, в „Театро Колон“ в Буенос Айрес и в Операта в Грац.

Певецът е женен за оперетната дива Илонка Мартон.

Набор от роли

Благодарение на своята гъвкавост и адаптивност, Ласло Семере успява да поеме роли с голямо разнообразие от различни области. Най-напред той успява като лиричен тенор, след това постепенно поема героични роли, накрая се откроява като характерен тенор.

По време на ангажимента си в Цюрих той пее например Барон Кронтал във „Wildschütz“ от Лорцинг, Аврелиус Галба в „Мъртвите очи“ от д’Алберт, Албрехт фон Бранденбург в „Mathis der Maler“ от Поул Хиндемит, Стева Бурия в „Йенуфа“ от Леош Яначек и накрая през 1939 г. – Ирод в „Саломе“ на Рихард Щраус, под музикалното ръководство на композитора. Той участва и в две героични роли на Верди – Радамес в „Аида“ и Манрико в „Трубадур“.

През годините в Люцерн Ласло Семере успява да работи върху голям брой други роли, главно от италианския и френския репертоар – заглавната роля в „Андреа Шение“ от Джордано, Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, както и ролите на Рикардо, Алваро, Дукъта от Мантуа, Манрико, Радамес и Отело в опери от Верди, също и ролите на Родолфо, Каварадоси и Пинкертон в опери от Пучини, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе и главните роли във „Фауст“ от Гуно, в „Хофманови разкази“ от Офенбах и във „Вертер“ от Масне.

В опери от немския репертоар той влиза в ролите на Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, Макс във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Ерик в „Летящият холандец“ от Вагнер, Педро в „Низината“ от д’Алберт и Бакхус в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Ласло Семере играе Дон Отавио и Тамино в опери от Моцарт, а също така участва в Люцерн в редица оперети, като принц Су-Чонг в „Страната на усмивките“, в главните роли от „Цигански барон“, „Бедният студент“, „Гаспароне“, Орфей в „Подземният свят“ и като Алфред в „Прилепът“ от Йохан Щраус.

На фестивала в Залцбург Ласло Семере участва в няколко световни премиери – 1952 г. като Полукс в „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус, 1953 г. като Титорели в „Процесът“ от Готфрид фон Айнем и през 1955 г. като Гайер в операта „Ирландска легенда“ от Вернер Егк. Във Виенската държавна опера през 1956 г. той пее Антонио в световната премиера на „Бурята“ от Франк Мартин, режисирана от Хайнц Арнолд и дирижирана от Ернест Ансермет.

Ласло Шемере умира в резултат на автомобилна катастрофа.

Звукови документи

Рихард Щраус: „Любовта на Даная“, с Пол Шьофлер (Юпитер), Йозеф Траксел (Меркурий), Ласло Семере (Полукс), Анелиес Купер (Даная), Ани Фелбермайер (Ксанте), Йозеф Гостич (Мидас), Виенска филхармония, Хор на Виенска държавна опера, Клеменс Краус, „Altes Festspielhaus“, Залцбург, 14 август 1952 г., запис на живо от световната премиера, съкратено и транспонирано.

Рихард Щраус: „Кавалерът на розата“, с Мария Райнинг, Курт Бьоме, Сена Юринач, Алфред Поел, Хилде Гюден, Юдит Хелвиг, Ласло Семере, Хилде Рьосел-Майдан, Харалд Прьоглхьоф, Уилям Вернигк; Диригент: Ханс Кнапертсбуш, Хор на Виенската държавна опера, Виенска филхармония, Виена 1955 г.

Източници

Пол Сутер: Ласло Семере. В: „Швейцарска театрална енциклопедия“. Бернски институт за театрални изследвания, извлечено на 12 декември 2022 г.

Семере, Ласло. В: „Wilibald Gurlitt (ed.)“: Riemann Musiklexikon. 12-то напълно преработено издание. Лична част: Л-З. Schott, Майнц 1961, стр. 764.

Семере, Ласло. В: „Carl Dahlhaus (ed.)“: Riemann Musiklexikon. 12-то напълно преработено издание. Част от хора: L–Z, допълнителен том. Schott, Майнц 1975 г., стр. 751.

(край на данните от Уикипедия-страницата на Лáслó Семере)

Други източници за информация има главно на немски език. Цитирам една такава в оригинал, която е почти дубликат на Уикипедия-страницата за него в Интернет, поради което няма да давам превод на български език:

„László Szemere, * 3.6.1906 Budapest (H), † 28.8.1963 Budapest (H), auch Laszlo von Szemere. ∞ →Ilonka Marton, Operettensängerin.

Studierte zunächst Maschinenbau, dann Gesang in Budapest und Wien. Engagements 1936/37 am Stadttheater Troppau, 1937/38 am Landestheater Linz, 1938/39 am →Stadttheater Zürich, 1939–53 am →Stadttheater Luzern (nach dem Krieg als ständiger Gast) und 1946 bis zu seinem Tod an der Volksoper und an der Staatsoper Wien.

S. begann seine Laufbahn als lyrischer Tenor, doch sehr früh schon erarbeitete er sich Partien für jugendlichen Helden- und Charaktertenor. Während seines Zürcher Engagements sang er unter anderem Baron Kronthal in Lortzings “Der Wildschütz”, Aurelius Galba in d’Alberts “Die toten Augen”, Albrecht von Brandenburg in →Paul Hindemiths “Mathis der Maler”, Stewa Buryja in Janáčeks “Jenufa”, Herodes in Richard Strauss’ “Salome” (1939 unter der musikalischen Leitung des Komponisten), Radamès in Verdis “Aida” und Manrico in dessen “Il Trovatore”.

In seinen Luzerner Jahren bewältigte S. ein erstaunlich vielfältiges Repertoire, aus dem stellvertretend die folgenden Partien genannt seien: Pedro in d’Alberts “Tiefland”, Florestan in Beethovens “Fidelio”, Don José in Bizets “Carmen”, die Titelrollen in Giordanos “Andrea Chénier” und Gounods “Faust”, Prinz Sou-Chong in Lehárs “Das Land des Lächelns”, Canio in →Ruggero Leoncavallos “I pagliacci”, Turiddu in Mascagnis “Cavalleria rusticana”, die Titelpartien in Massenets “Werther”, Millöckers “Der Bettelstudent” und “Gasparone”, Don Ottavio in Mozarts “Don Giovanni” und Tamino in dessen “Die Zauberflöte”, die Titelpartien in Offenbachs “Les Contes d’Hoffmann” und “Orphée aux enfers”, die Puccini-Rollen Rodolfo in “La Bohème”, Pinkerton in “Madama Butterfly” und Cavaradossi in “Tosca”, Prinz Felix in Schubert/→Otto Maag/→Felix Weingartners “Schneewittchen”, Sandor Barinkay in Johann Strauß’ “Der Zigeunerbaron”, Bacchus in Richard Strauss’ “Ariadne auf Naxos”, die Verdi-Rollen Riccardo in “Un ballo in maschera”, Alvaro in “La forza del destino”, die Titelpartie in “Otello”, Duca in “Rigoletto” sowie Radamès und Manrico, Erik in →Richard Wagners “Der fliegende Holländer” und Max in Webers “Der Freischütz”. S. gastierte am →Stadttheater Basel (1940 Cavaradossi, 1942/43 Manrico), am →Stadttheater Bern (1944/45 Cavaradossi und Don José, 1947 Herodes), am →Grand Théâtre in Genf (1939 Cavaradossi), am →Stadttheater St. Gallen (1946/47 Don José und Pedro, 1953/54 Cavaradossi), am Stadttheater Zürich (1939/40 Canio, 1940/41 Alfred in Johann Strauß’ “Die Fledermaus”, 1942/43 Manrico, 1945/46 Florestan), ausserdem an der Staatsoper Budapest, am Teatro Colón Buenos Aires und in Graz.

Bei den Salzburger Festspielen war S. unter anderem beteiligt an den Uraufführungen von Richard Strauss’ “Die Liebe der Danae” (1952 als Pollux), von Einems “Der Prozess” (1953 als Titorelli) und Egks “Irische Legende” (1955 als Geier). An der Staatsoper Wien sang er in der Uraufführung von →Frank Martins “Der Sturm” (1956 als Antonio, Regie: Heinz Arnold, musikalische Leitung: →Ernest Ansermet).

S. starb an den Folgen eines Autounfalls.

(край на цитата)

Последна информация за Ласло Семере се съдържа в авторитетния речник за певците от Kutsch & Riemens – стр. 3411 (том 5). Цитирам направо в превод на български език:

„Ласло Семере е роден на 30 юни 1906 г. (според други източници на 3 юни 1906 г.) в Будапеща, починал при автомобилна катастрофа на 2 септември 1963 г. (според други източници на 28 август) също в Будапеща.

Първоначално той учи във Висшето техническо училище в Бърно и започва да обучава гласа си в Музикалната академия в Будапеща и в Консерваторията във Виена.

Неговият дебют е през 1936 г. в Градския театър в Тропау (Опава). След това има изяви в Областния театър в Линц, в Цюрих и в Люцерн. През 1946 г. получава ангажименти във Виенската държавна опера, където кариерата му се развива особено интензивно. Той пее на тази сцена в централните роли на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, Танхойзер в операта от Вагнер, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, Ирод в „Саломе“ от Рихард Щраус и Валцаки в „Кавалерът на розата“ също от Рихард Щраус.

Ласло Семере има редица изяви също и във Виенската народна опера преди всичко като оперетен тенор, в които е особено успешен, особено в оперетата „Цигански барон“ от Йохан Щраус, премиера през 1948 г.

На 17 август 1955 г. той пее в Залцбург при премиерата на операта „Ирландска легенда“ от Вернер Егк, преди това на 14 август 1952 г. в „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус, на 17 август 1953 г. при премиерата на операта „Процесът“ от Готфрид фон Айнем, както и Валцаки в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.

Освен това той гостува в Националната опера в Будапеща и прави кариера също като концертен солист.

Музикални записи: Ласло Семере пее при запис на цялата опера „Саломе“ от Рихард Щраус в партията на Ирод за фирма „Philips“, както и при записи на редица оперетни роли. За фирмата „EJS“ той участва при цялостния запис на операта „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус“.

(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)

(край на цитата)

До края на тази статия ще се спра по-подробно на кариерата на Ласло Семере във Виенската държавна опера, където е протекла основната му вокална дейност. Първо цитирам подробен списък на всички негови изяви там, подредени в азбучен ред на заглавията на опери и оперети:

AIDA

Radames | 3 Vorstellungen | 03.10.1948–28.09.1949

ARABELLA

Graf Elemér | 14 Vorstellungen | 10.06.1952–04.03.1960

BOCCACCIO

Lotteringhi | 41 Vorstellungen | 17.06.1951–05.12.1953

BORIS GODUNOW

Fürst Wassili Schujski | 8 Vorstellungen | 22.06.1951–17.06.1954

CARMEN

Don José | 18 Vorstellungen | 04.09.1946–28.06.1949

DER ARME JONATHAN

Catalucci | 17 Vorstellungen | 21.12.1952–23.03.1953

DER EVANGELIMANN

Mathias Freudhofer, Bruder von Johannes, Aktuarius im Kloster | 3 Vorstellungen | 14.03.1951–10.04.1952

DER GRAF VON LUXEMBURG

Fürst Basil Basilowitsch | 59 Vorstellungen | 28.02.1954–15.09.1955

DER KONSUL

Der Zauberer | 20 Vorstellungen | 02.03.1951–03.02.1955

DER PROZESS

Titorelli | 4 Vorstellungen | 01.10.1953–28.04.1954

DER REVISOR

Postmeister | 14 Vorstellungen | 16.02.1958–13.09.1958

DER ROSENKAVALIER

Valzacchi | 62 Vorstellungen | 27.09.1953–08.12.1962

DER STURM

Antonio | 7 Vorstellungen | 17.06.1956–17.06.1958

DER ZIGEUNERBARON

Sándor Barinkay | 112 Vorstellungen | 14.03.1948–09.07.1954

DIALOGUES DES CARMÉLITES

Beichtvater | 3 Vorstellungen | 03.05.1959–08.11.1961

DIE LIEBE DER DANAE

Pollux | 3 Vorstellungen | 20.03.1953–16.05.1953

DIE SCHÖNE HELENA

Achilles, König von Phtiolides | 25 Vorstellungen | 18.05.1955–28.09.1955

DIE TOTEN AUGEN

Aurelius Galba | 6 Vorstellungen | 10.04.1950–19.09.1950

DIE VERKAUFTE BRAUT

Springer | 4 Vorstellungen | 02.06.1960–05.09.1962

DIE ZAUBERFLÖTE

Erster Geharnischter | 32 Vorstellungen | 30.05.1952–23.03.1961

ELEKTRA

Aegisth | 5 Vorstellungen | 06.06.1950–18.06.1957

FIDELIO

Florestan | 3 Vorstellungen | 07.06.1947–14.02.1952

GASTSPIEL: WOZZECK

Tambourmajor | 2 Vorstellungen | Gastspiel | 02.05.1952–03.05.1952

LA BOHÈME (PUCCINI)

Alcindoro | 38 Vorstellungen | 07.04.1960–02.06.1963

LES CONTES D’HOFFMANN / HOFFMANN’S ERZÄHLUNGEN

Spalanzani | 11 Vorstellungen | 27.10.1957–13.02.1959

MACBETH

Macduff | 6 Vorstellungen | 03.03.1953–24.04.1953

MATHIS DER MALER

Wolfgang Capito | 7 Vorstellungen | 17.05.1958–12.01.1959

NOTRE DAME

Gringoire, Zigeuner | 19 Vorstellungen | 19.05.1949–14.04.1954

OTELLO / OTHELLO

Otello / Othello | 1 Vorstellung | 02.02.1948

PAGLIACCI / DER BAJAZZO

Canio (Pagliaccio) | 37 Vorstellungen | 10.09.1946–07.04.1955

PALESTRINA

Bernardo Novagerio | 23 Vorstellungen | 01.11.1951–04.12.1960

SALOME

Herodes | 35 Vorstellungen | 18.04.1947–24.03.1957

TIEFLAND

Pedro | 23 Vorstellungen | 11.04.1947–24.05.1955

TOSCA

Mario Cavaradossi | 14 Vorstellungen | 17.09.1946–10.06.1950

TRISTAN UND ISOLDE

Melot | 1 Vorstellung | 11.09.1960

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 3 Vorstellungen | 06.10.1947–23.01.1948

WOZZECK

Tambourmajor | 12 Vorstellungen | 09.02.1952–21.12.1959

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при първата изява на Ласло Семере в оперетата „Цигански барон“ от Йохан Щраус, в която той има във Виена общо 112 изяви в ролята на Шандор Баринкай:

BESETZUNG | 14.03.1948

Musik	Johann Strauß
Dirigent	Anton Paulik
Regie	Hubert Marischka
Bühne	Walter Hoesslin
Kostüme	Elli Rolf
Einstudierung der Tänze	Erika Hanka
Peter Graf Homonay	Walter Höfermayer
Conte Carnero	Richard Eybner
Sándor Barinkay	LÁSLÓ SZEMERE
Koloman Zsupán	Alfred Jerger
Arsena	Rosl Schwaiger
Mirabella	Stefanie Leverenz
Ottokar	Richard Sallaba
Czipra	Rosette Anday
Saffi	Esther Réthy
Pali	Hanns Koch
Árpád	Otto Edelmann
Józsi	Hans Marischler
Ferkó	Heinrich Seiler
Mihály	Walter Müller
Pista	Hans Pirringer
Beamte der Sittenkommission	Leopold Groh, Hans Temple
Aranka	Maria Fedorowa
Piroska	Sieglinde Wagner

(край на цитата)

Ето и съставите при някои забележителни първи изяви на Ласло Семере във Виена:

Дебют в „Кармен“ от Бизе:

BESETZUNG | 04.09.1946

Musikalische Leitung	Wilhelm Loibner
Inszenierung und Choreographie	Erika Hanka
Bühnenbilder	Walter Hoesslin
Carmen	Lorna Sydney
Don José	LÁSLÓ SZEMERE
Escamillo	Karl Kamann
Micaëla	Judith Hellwig
Frasquita	Elisabeth Rutgers
Mercédès	Gertrude Schuster-Burgstaller
Zuniga	Adolf Vogel
Moralès	Harald Pröglhöf
Remendado	Erwin Nowaro
Dancaïre	August Jaresch
Lillas Pastia	Fritz / Friedrich Birkmeyer / Birkmaier
Kinderchor:	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

Само 6 дни след дебюта на Ласло Семере в ролята на Дон Хосе в „Кармен“, идва нова главна роля на 10 септември 1946 г. в ролята на Канио в „Палачи“ от Леонкавало:

BESETZUNG | 10.09.1946

Musikalische Leitung	Anton Paulik
Inszenierung	Josef Witt
Bühnenbild	Walter Hoesslin
Canio (Pagliaccio)	LÁSLÓ SZEMERE
Nedda (Colombina)	Emmy Funk
Tonio (Taddeo)	Georg Oeggl
Beppo (Arlecchino)	Erwin Nowaro
Silvio	Alfred Poell
Ein Bauer	Willy Houdek

(край на цитата)

Една седмица по-късно следва нова главна роля на Ласло Семере – Марио Каварадоси в „Тоска“ от Пучини при състав на ансамбъла:

BESETZUNG | 17.09.1946

Musik	Giacomo Puccini
Musikalische Leitung	Wilhelm Loibner
Regie	Alfred Jerger
Floria Tosca	Maria Németh
Mario Cavaradossi	LÁSLÓ SZEMERE
Baron Scarpia	Alfred Jerger
Cesare Angelotti	Ljubomir Pantscheff
Der Mesner	Erich Kaufmann
Spoletta	August Jaresch
Sciarrone	Emil Siegert
Roberti	Fritz / Friedrich Birkmeyer / Birkmaier
Ein Schließer	Franz Bierbach
Ein Hirt	Sieglinde Wagner

(край на цитата)

По-горе четем името на български певец – басът Любомир Панчев, който има огромна дейност във Виенската държавна опера през тия години. За него съм писал статии няколко пъти, една от които е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може да се прочете чрез линка: https://www.operastars.de/category/pantscheff-ljubomir/.

Последната изява на Ласло Семере във Виена е на 2 юни 1963 г. в ролята на Алсиндоро в „Бохеми“ от Пучини при ансамбъл:

BESETZUNG | 02.06.1963

Dirigent	Francesco Molinari-Pradelli
Regie	Wolf-Dieter Ludwig
Bühnenbilder	Stefan Hlawa
Kostüme	Erni Kniepert
Rodolfo	Carlo Bergonzi
Mimì	Antonietta Stella
Marcello	Eberhard Waechter / Wächter
Schaunard	Hans Braun
Colline	Nicola Zaccaria
Musetta	Anneliese Rothenberger
Benoit	Peter Klein
Alcindoro	LÁSLÓ SZEMERE
Parpignol	Fritz Sperlbauer
Sergeant der Zollwache	Wilhelm Leninger
Zollwächter	Julius Suchey
Obstverkäufer	Erich Amon

(край на цитата)

Отлични солисти, на първо място Карло Бергонци като Родолфо и Антониета Стела като Мими, също и Анелизе Ротенбергер като Мюзета. В тия години Ласло Семере играе вече във второстепенни роли – на оперния небосклон са изгряли толкова много нови оперни звезди-тенори главно от Италия, като Карло Бергонци, Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано и други, които гастролират в главни роли по всички големи оперни сцени в Европа и Америка. Но Ласло Семере остава верен до край на Виенската държавна опера. Цитираното по-горе участие е само 3 месеца преди неговата нелепа смърт на 28 август същата година. Жалко, много жалко – само на 57 години, когато гласът му е все още в добра форма.

Що се отнася до самата автомобилна катастрофа, в източниците за живота му в Интернет няма нито една информация как и къде в Будапеща е станала тази катастрофа и кой е бил виновен.

В самия край на настоящата статия ще дам кратки сведения за някои записи с участия на Ласло Семере. Както стана въпрос в данните от биографията му, той е участвал при записи на цели опери. Именно за такива се отнася следната информация (цитати на немски език):

Записи на цели опери с участие на Ласло Семере:

Hans Werner Henze: „Die Bassariden“

Hans Werner Henze (1926-2012)

„Die Bassariden“

Originaltitel: The Bassarids

Sean Panikkar, Russell Braun, Williard White, Nikolai Schukoff, LASZLO SZEMERE, Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor, Wiener Philharmoniker, Kent Nagano

Blu-ray Disc

Eine Produktion der Salzburger Festspiele, Regie: Krzystof Warlikowski
Sprache: Englisch
Laufzeit: 165 Min.

´´´´´´

Рихард Щраус – „Саломе“

Richard Strauss – Walburga Wegner , Josef Metternich , LASZLO SZEMERE,

Georgine von Milinkovic , Waldemar Kmentt , Wiener Symphoniker * , Rudolf Moralt –

„Salome“ – Musikdrama in einem Akt

Etikett :	Philips – A 00163 L , Philips – A 00164 L
Format :	2 x Vinyl , LP, Promo, Mono
Land :	Europa
Veröffentlicht :	1953
Genre :	Klassisch
Stil :	Oper , Moderne