Maria Radoeva

Певицата Мария Радоева празнува днес рожден ден

„ (…) Все още се наслаждавам на последните летни дни… начин на мислене – напълно в хиперактивен режим обаче. Гласът ми е свеж, мозъкът ми е остър, а душата ми е вдъхновена. Доверявайки се на живота повече от всякога, просто съм благодарна за всичко, най-вече за борбите, сълзите, трудните моменти. Те продължават да ме учат да ценя всеки успех, дори и най-малкия, всяка усмивка, всеки залез или падаща звезда, невероятните хора в живота ми, красивите ми и здрави деца, да бъда наистина в момента. Честото оставяне да бъдете слаби ви прави много по-силни. Ученето от най-лошите моменти и приемането им ви кара да оцените смеха още повече! Моментът винаги е правилният. И нищо не е дадено. Излизане от следващата ситуация, която ще дойде …“

(Мария Радоева, Италия, септември 2023 г.)

„ (…) Третата ми и последна продукция за лятото е готова. Наслаждавах се на ролята на Сузуки много повече, отколкото очаквах. И разбира се „Мадам Бътерфлай“ на Пучини е едно от най-вълнуващите, трагични и дълбоки произведения, което те докосва всеки път. Посещението на опера, представена в Белоградчишките скали с колегите от Софийската опера, беше толкова прекрасно (отново!!! ). Гордея се, че моята малка България има толкова много специални места. Безсмъртието на операта, съчетано с енергията на скалите, създава уникална атмосфера. Толкова много смях и приятелства на и извън сцената ми доставят радост и вдъхновение! Благодарна съм… и да, каквото даваш, това получаваш, рано или късно, няма значение!

(Мария Радоева, Белоградчик, август 2023 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 декември 2023 г. пиша за пръв път статия за отличната оперна певица Мария Радоева, която от много години разнася из Европа славата на българското певческо изкуство. Дълго време събирах данни за нея, старах се да открия повече материали, и след като през настоящата 2023 година имах с нея редица разговори, реших най-после днес да й отделя нужното внимание.

Прочетохте ли началото на днешната ми статия малко по-горе, което е едно прекрасно изказване на Мария Радоева в нейния профил във ФБ само преди два месеца. Само какви думи: „Гласът ми е свеж, мозъкът ми е остър, а душата ми е вдъхновена. Доверявайки се на живота повече от всякога, просто съм благодарна за всичко, най-вече за борбите, сълзите, трудните моменти. Те продължават да ме учат да ценя всеки успех, дори и най-малкия, всяка усмивка, всеки залез или падаща звезда, невероятните хора в живота ми, красивите ми и здрави деца, да бъда наистина в момента. Честото оставяне да бъдете слаби ви прави много по-силни .. и т.н.“

Това са думи на една вече зряла жена, макар че тя няма още 40 години, но преминала през редица успехи и неприятности. Само човек с такъв житейски опит може да изкаже подобни думи … Дълбоко съм впечатлен!

Също в нейния профил във ФБ чета тия дни още следните думи, които тя пише във връзка с изявите й като Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди в Античния театър в Пловдив през юни 2023 г.:

„ (…) Още една прекрасна роля в моя репертоар! Много ми хареса Прециозила! Изключително трудно вокално, но все пак приятно за моя глас. Всяка поява на тази дама е фойерверки и сила в гениалността на Верди! Продукцията на Стефано Пода също е чиста магия и изкуство, невероятно силно и дълбоко! Чувствам се толкова благословена да участвам отново в негова продукция (след „Орфей и Евридика“, сега в „Силата на съдбата“). Прекрасен състав от колеги и приятели. Брави, брави, брави! Много се забавлявахме. Всъщност е страхотно, че се присъединявам към някои от тях в различни продукции това лято! Всеки, който ме познава малко, знае, че добрият смях е от съществено значение за моето благополучие в живота!

(край на цитата)

А по повод на същата опера също във ФБ четем една кратка рецензия на Максим Бурмитски за тази опера в Пловдив през юни 2023 г.:

„ (…) Открихме 10-ия сезон на фестивала „Опера опен“ за себе си със „Силата на съдбата“ от Верди (във версията за Миланската Скала) в прекрасна постановка на Стефано Пода и великолепен спектакъл на Държавна опера Пловдив и специално поканени звезди. Благодарение на таланта на режисьора и изпълнителите, операта с много красива музика и адски дори за опера сюжет прозвуча и като мощен антивоенен манифест, а образът на Прециозила, брилянтно изпълнен от Мария Радоева, се превърна в такъв от ключовите за разбирането на всички метафори на тази творба. Браво!

(край на цитата)

Както знаете, аз пиша на календарен принцип – обикновено рождена дата на съответния деец, но често излизам от тази рамка, понеже не винаги знам съответната дата, а също така има случаи, когато искам да пиша в даден ден, а по това време не съм в Германия, където пиша статиите си. Така стана и с Мария Радоева. Аз не знаех нейната рождена дата, но при един наш контакт през пролетта тя ми сподели, че е родена в София на 15 декември 1984 г. Имаше достатъчно време до днес да събера необходим брой информации и снимки на Мария Радоева и днес пиша първата си статия за нея.

Историята с нашето запознанство е доста стара – още през 2014 г. аз й предложих ФБ-приятелство, което тя веднага прие, разменихме си няколко диалога – главно поздрави за празници и Нова година и дълги години нямахме постоянен контакт, въпреки че аз съм следил нейните изяви в чужбина и в България. Сега през пролеттта на настоящата 2023 г. наново си разменихме информации и се разбрахме през декември да напиша статия за нея. Още от 2014 г. Мария Радоева ми написа, че чете редовно моите оперни истории във Фейсбук и ги намира за много интересни. Ето един неин цитат: „Чета с голям интерес вашите оперни истории и много им се радвам“.

Ще цитирам по-долу някои от нашите диалози във ФБ с Мария Радоева от началото на 2014 г. При един такъв разговор тя ми сподели: „Здравейте, добре съм, благодаря… В Москва съм – участвам в конкурса на името на Чайковски, тази вечер пея и да видим дали продължавам нататък (…), ами… да, ще дам всичко от себе си. Благодаря Ви от сърце“.

При друг разговор отправих поздрав за нейния съпруг – известния италиански диригент Тито Чекерини (Titio Ceccherini) с думите: „Поздрави на Тито, дано е с вас …“. Получих следния отговор: „Благодаря! Сама съм, Тито има концерт в Амстердам (Концертгебау)“

Както писах, имахме голяма пауза до 2023 година, когато в началото на февруари написах на Мария Радоева: „Отдавна не съм ви писал, ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА … Знам, че тази вечер имате важна изява в Софийската опера в ролята на в „Пепеляшка“ от Росини и ще ви стискам палци оттук в Германия. Вие ще се справите блестящо, знам това …“. И добавих още: „Ние сме ФБ-приятели от 2014 г., почти 10 години. Вече е време да напиша статия и за вас. Но моля дайте ми рождената си дата (година не ме интересува), знаете, че пиша на календарен принцип“.

Мария ми отговори: „Честита Нова година и на Вас! Много благодаря за пожеланията! Най-сетне ще дебютирам с тази прекрасна роля. Родена съм на 15.12.1984 в София“.

След това написах на Мария, че през май ще бъда в София и може да се запознаем.

На това тя ми отговори: „С удоволствие, вероятно ще съм в София или Пловдив. За жалост в България винаги има неяснотии и винаги известна доза некоректност….“

После си разменихме телефонните номера, но за жалост не можахме да се срещнем през май в София по време на моите 10 дни там, след което заминах за Габрово. После от Габрово няколко пъти й се обадих, тя беше вече в Италия, а след това е идвала в България за изяви през лятото, главно на Белоградчишките скали и на летния фестивал в Пловдив.

При един разговор стана дума за моя добър приятел в София – баритона от Софийската опера Атанас Младенов. Тогава тя ми отговори: „С Наско сме състуденти и много се обичаме. Аз живея в Италия“. Последното ми обаждане беше на 6 септември от Габрово, когато й написах: „Поздрави от Габрово, където съм до 23 октомври“. А тя ми отговори: „Поздрави и на Вас! Много благодаря за пожеланията! Бъдете здрав!“

(край на диалозите ми с Мария Радоева)

Ако става въпрос кога научих за вокалните постижения на Мария Радоева, това е доста отдавна. Както знаете, от средата на 2013 г. пиша редовно моите статии тук във ФБ, а и преди това съм събирал сведения за български оперни дейци по света, така че нейното име ми е отдавна познато. При това имаше един период, когато бях следил редица български певци, които имат кариера в Италия, Австрия и Германия, а тя също по това време имаше редица изяви в тези държави. По-долу в настоящата статия ще стане дума за тия изяви.

Особено приятно лично преживяване за мен беше възможноста да присъствам на солово участие на Мария Радоева в ролята на Елена в операта „Жената от езерото“ на Росини, който спектакъл посетих на 11 юли 2021 г. като продукция на Софийската опера и балет на Панчаревското езеро край София. Цитирам моите бележки във връзка с това посещение:

„ (…) За вечерта на 11 юли се бяхме разбрали със Силвана Пръвчева да бъда пред входа на Софийската опера около 18:30 часа, за да отпътуваме за Панчарево с автобус заедно с оркестранти от операта. Братовчедът Ивайло ме заведе с колата си до входа на операта. Там почаках малко и след това дойдоха Таня Христова и Силвана Пръвчева, качихме се на автобуса и потеглихме към Панчарево. Аз отдавна не съм пътувал в тази посока по Цариградското шосе, особено след разклона за летището и ми направиха особено впечатление гигантските промени в строителството, които са станали в този регион в последните 20-25 години – редица “небостъргачи” с модерна форма, изникнали са нови квартали извън София, всичко коренно се е променило.

Спомних си когато преди 65 години като студент един неделен ден с приятели бяхме ходили с велосипеди от София до Панчарево, че като се напуснеше София, доста време се пътуваше по шосето към Панчарево, което тогава беше не голямо село съвсем отделно от София. Сега, след като се отклонихме в дясно от главния път, почти нямаше празни региони до Панчарево, където пристигнахме малко след 19 часа. Района около езерото в тази си част доста ме впечатли: в плитката част на езерото е изградена масивна понтонна основа, зад нея силно амфитеатрално разположени пейки за зрителите с над 25 реда – сигурно общо 300-350 места, с вече поставени декори за операта и в ляво от пейките за зрителите – покрит салон за оперния оркестър. Имаше и допълнителни постройки за съблекални на артистите и такива за техническия персонал. Млади девойки продаваха програми за операта и бяха готови да помагат при настаняване на зрителите, които започнаха да пристигат с коли, автобуси или по друг начин. Аз се отправих заедно със Силвана и с Таня към площадката пред сцената на понтона, където бяха застанали директорът на Операта Пламен Карталов, придружен от неговата помощница Вера Петрова и още няколко други дами.

Карталов поздрави Силвана, а тя ме представи на него като “Господин Контохов, който не е музикант, но живее в Германия и пише редовно статии на оперни теми във Фейсбук”. Карталов се усмихна и отговори: “Аз познавам г-н Контохов, той беше преди 4 години на открита репетиция на “Парсифал” в Софийската опера, където се запознахме!”.

Останах впечатлен от добрата памет на г-н Карталов, с когого не се бяхме виждали оттогава. Поздравиха ме също и Вера Петрова, с която се знаем именно от тази репетиция през 2017 г., както и една дама до Карталов, която се представи като Магдалена Манолова – висока, снажна жена с очила и много сериозен поглед. Бях приятно изненадан, защото й отговорих, че добре познавам нейната музиковедска дейност, понеже тя е дъщеря на известния хоров диригент Ангел Манолов – легендарният диригент на Академичния хор в София, където имах желание да пея като студент. Поговорихме малко с нея, тя ми каза, че след операта ще направи малко интервю с мен, в което да споделя как съм намерил предстоящото представление на “Жената от езерото” – опера от Росини, което предстоеше да бъде изнесено тази вечер.

Тази опера на великия италианец се изнася за пръв път в България, и то на брега на езерото в Панчарево – напълно подходящо събитие в тази романтична обстановка. Нека отбележа, че бях предупреден да си взема подходящо яке или палто, тъй като вечер около полунощ става доста студено около езерото. Освен това поради възможността да има комари си бях купил през деня един препарат против комари, с който се бях намазал, но за щастие до края на спектакъла не се появиха такива насекоми.

Операта започна точно в 20 часа – ние със Силвана и Таня се бяхме настанили високо на трибуните – чак на последния ред, от където имахме отлична видимост. В главните роли тази вечер играха следните артисти: Елена – МАРИЯ РАДОЕВА, Малкълм – Виолета Радомирска, Уберто – Франсиско Брито, Дъглас – Петър Бучков, Родриго – Диего Годой, Серано – Рейналдо Дроз и Албина – Весела Янева. Операта е в две действия и трае около 3 часа. Дирижира Франческо Роза от Италия, режисьор е Пламен Карталов, асистент-режисьор – Вера Петрова, сценография – Борян Белчев, диригент на хора Виолета Димитрова.

Беше едно прекрасно преживяване тази вечер – единственото оперно събитие при гостуването ми тази година в България. Сетне много от моите познати артисти (Габриела Георгиева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Радостина Николаева, Атанас Младенов и други) започнаха репетиции за “Аида”, която ще се изнесе в началото на август край Белоградчишките скали, както и репетиции за “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус, която се предвижда за есента.

Това оперно събитие край Панчаревското езеро завърши половин час преди полунощ – преди да се приберем с автобуса на оркестрантите в София направих малко интервю с Магдалена Манолова, в което изразих задоволството си от видяното и чутото, защото действително спектакъла ми хареса – главните солисти бяха на висота, музиката беше прекрасна и обстановката напълно допадаше за изнасяне на тази романтична опера, която слушах за пръв път в живота си.

Беше вече полунощ, когато милата Силвана Пръвчева с колата си ме закара до жилището ми на “Петър Делян” № 7, като преди това остави и Таня Христова в дома й също в тази посока – недалеч от Орлов мост по улица “Цар Иван Асен”. Силвана е крайно мила жена и приятелка, която много високо ценя!

(край на цитата)

И понеже пиша за участието на Мария Радоева в „Жената от езерото“, искам да дам още няколко информации за нейното участие.

За операта „Жената от езерото“ от Росини през 2021 г.

Сърцето на Елена обаче принадлежи на Малкълм, който е готов да кръстоса шпаги с най-влиятелния мъж в Шотландия, за да запази любовта им. В ролята на Малкълм обаче влиза не мъж, а жена – оперната певица с опит в мъжкия репертоар Виолета Радомирска.

“На първо място, без значение в каква роля се превъплъщаваме, за нас това е възможност след този дълъг период на ограничения, да бъдем на сцената, да бъдем в контакт с музиката. Познато ми е, приятно ми е, различно е, предизвикателство е”, посочва Виолета Радомирска. Тя казва още: „Получих предложение миналия ноември… познавам много добре операта и тъй като съм пяла почти всички мецосопранови роли от репертоара на Росини, знам, че това са две роли – Малкълм и Арзаче, които до този момент не бях пяла и знам, че е за гласа ми, така че не се наложи да мисля”.

„Изпълнена за първи път на сцената на Софийската опера и балет, операта „Жената от езерото“ е поредната перла в стремежа ни към нови и неизвестни у нас заглавия с интерпретацията по нов начин на майсторската творба на италианския маестро Джоакино Росини“, споделя режисьорът и директор на Софийската опера и балет – Маестро Пламен Карталов.

„Жената от езерото“ е една от десетте опери, които Росини създава за оперната примадона Изабела Колбран, за която се жени през 1822 г. Някои от женските партии в тези опери и днес се смятат за изключително трудни и единици са певиците, които се наемат да ги изпълнят.

Новата постановка на „Жената от езерото“ ще има общо осем представления през лятото – от 9 до 18 юли 2021 г. Режисьор е акад. Пламен Карталов, диригент е Франческо Роза, сценографията е на Борян Белчев, костюмите на Християна Михалева-Зорбалиева.

Съставите са два и обединяват наши и гостуващи солисти. Всички са много мотивирани и възхитени от възможността да пеят в тази опера. За всички партиите са дебютни.

А това са датите през есента:

15.10.21 * 19:00 / 17.10.21 * 16:00 / 19.10.21 * 19:00

Диригент Франческо Роза
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Пламен Карталов и Борян Белчев
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Хореограф Риолина Топалова
Диригент на хора Виолета Димитрома
Асистент-режисьор Вера Петрова
Асистент-сценография и костюми Вера Белева

В ролите през есента:

Елена – Мария Радоева (15,17.10)
Станислава Момекова (19.10.)

Малкълм – Александрина Стоянова-Андреева (15,17.10.)
Виолета Радомирска (19.10.)

Уберто – Хрисимир Дамянов

Дъглас – Стефан Владимиров (15,17.10.)
Петър Бучков (19.10.)

Родриго – Валерио Борджони – (15,17.10.)
Даниел Острецов (19.10.)

Серано – Рейналдо Дроз (17.10.)

Албина – Весела Янева (15.10.)
Цвета Сарамбелиева (17,19.10.)

Оркестър и хор на Софийската опера

(край на информацията за операта „Жената от езерото“)

След този твърде голям увод ще премина към биографични данни и дейност на мецосопрана Мария Радоева. Тя няма своя Уикипедия-страница в Интернет, така че редица данни съм събирал от различни източници. Първите от тях са от сайта на Софийската опера и балет, и то от настоящата 2023 г.,тъй като през февруари 2023 г. Мария Радоева имаше изяви за пръв път в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини. Именно за тази роля става въпрос в моите разговори с Мария Радоева във ФБ, които цитирах преди малко по-горе.

Сайт на Софийска опера и балет

4 февруари 2023

Комичната опера „Пепеляшка“ на италианския композитор Джоакино Росини оживява на сцената на Софийската опера на 5 февруари, а в главната роля на Анджелина дебютира МАРИЯ РАДОЕВА – мецосопран.

Мария Радоева завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2006 г. при доц. Людмила Хаджиева, а през 2012 г. се дипломира и като магистър. Любовта й към вокалната музика се заражда в Детския хор на БНР, където в продължение на десет години е солистка. Тя е лауреат на редица конкурси в България („Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“, и др.), печели и специалната награда от конкурса за камерна музика в град Марл, Германия. През 2006 г., след участие в конкурса „Нойе Щимен“ („Нови гласове“) в Германия, е приета в специален майсторски клас. Участва и в други майсторски класове, ръководени от световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза, Зигфрид Йерусалим и Густав Кун. През 2011 г. е избрана сред повече от 600 кандидати да участва в престижния певчески конурс „Световен вокалист – Кардиф“ (“Cardiff Singer of the World”).

През 2021 г. дебютира в ролята на Елена от операта на Росини „Жената от езерото“. Тогава произведението е изпълнено за първи път в България на сцената на Софийската опера и балет, в постановката на академик Пламен Карталов.

Режисьор на “Пепеляшка” е Вера Петрова, а диригент Жорж Димитров. В представлението на 5 февруари, от 16:00 ч. участват: Анджелина (Пепеляшка) – МАРИЯ РАДОЕВА, Принц Рамиро – Хрисимир Дамянов, Дандини – Атанас Младенов, Дон Манифико – Николай Петров, Алидоро – Стефан Владимиров, Коринда – Айла Добрева, Тисбе – Юлиана Тодорова.

(край на цитата)

В тази информация между другите данни за Мария Радоева става дума за нейното участие през 2011 г. в престижния певчески конурс „Световен вокалист – Кардиф“ (“Cardiff Singer of the World”). Аз имам подробна информация за нея от тогава и ще я цитирам от източник на немски език, след което ще дам мой превод на български:

Портал „BBC Cardiff Singer of the World“

Wettbeverb 2011

Maria Radoeva – Sopran

Konkurrent der BBC Cardiff Singer of the World

Maria Radoeva wurde in Sofia geboren. Von 2003 bis 2006 studierte sie an der Nationalen Musikakademie Sofia bei Liyudmila Hadjieva und Plamen Beykov und setzt ihr Studium in Modena bei Raina Kabaivanska fort.

Zu Marias Wettbewerbserfolgen zählen Sonderpreise beim Georgi Zlatev-Cherkin-Wettbewerb 2005 und der Goldene Preis beim Spring Festival of Arts 2005 in Korea. Sie nahm an Meisterkursen bei Gustav Kuhn, Francisco Araiza, Siegfried Jerusalem und Katia Ricciarelli teil.

Nach ihrem Operndebüt in Ruse als Zerlina Don Giovanni konzentrierte sie sich auf Barock- und Belcanto-Opern, auf Mozart-Rollen (Susanna, Despina, Pamina, Fiordiligi) und auf das Oratorienrepertoire, darunter Messiah und Pergolesis Stabat Mater.

Maria hat mit dem Ensemble für historische Instrumente Concerto Antico an Werken von Bach, Händel und Vivaldi zusammengearbeitet. 2008 wurde sie von Christophe Rousset für sein Monteverdi-Projekt in Siena ausgewählt und trat mit Les Talents Lyriques auf. Außerdem hat Maria moderne Werke aufgeführt, darunter Schostakowitschs Sieben Romanzen nach Gedichten von Alexander Blok mit dem Ensemble Risognanze. Im Dezember debütierte sie am Sofia Opera House als Musetta La Bohème. Kürzlich hat sie Rossinis Petite Messe Solennelle aufgenommen.

Zukünftige Engagements umfassen Mahlers Zweite Symphonie mit dem Orchestre National de Pays de la Loire. Maria liebt es zu malen, zu lesen, Mode zu machen und Zeit mit ihrer Familie zu verbringen.

BBC Cardiff Singer of the World 2011: Repertoire für Konzert eins

• Agitata da due venti (La Griselda) – Vivaldi
• Bel raggio lusinghier (Semiramide) – Rossini
• Quando m’en vo’ (La bohème) – Puccini
• Alleluja (Exsultate, jubilate) – Mozart

BBC Cardiff Singer of the World Song Prize 2011: Rezital 1 , Repertoire

• Romanze (Deux Romances Nr. 2) – Debussy
• Les cloches (Deux Romances Nr. 1) – Debussy
• Die Nacht (Op 10 Nr. 3) – R. Strauss
• Befreit (Op 39 Nr. 4) – R. Strauss
• Nani mi nani, Damyancho – Lyubomir Pipkov

(край на цитата)

Превод:

Мария Радоева – сопран

Състезател на BBC Cardiff Singer of the World

Мария Радоева е родена в София. От 2003 до 2006 г. учи в Националната музикална академия в София при Людмила Хаджиева и Пламен Бейков и продължава обучението си в Модена при Райна Кабаиванска.

Сред състезателните успехи на Мария са специалните награди на конкурса „Георги Златев-Черкин” през 2005 г. и Златната награда на Пролетния фестивал на изкуствата в Корея през 2005 г. Участвала е в майсторски класове с Густав Кун, Франсиско Арайза, Зигфрид Йерусалим и Катя Ричарели.

След оперния си дебют в Русе като Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт, тя се концентрира върху барокови и белканто опери, върху роли на Моцарт (Сузана, Деспина, Памина, Фиордилиджи) и ораториален репертоар, включително „Месия“ и „Stabat Mater“ от Перголези.

Мария си сътрудничи с ансамбъла за исторически инструменти „Concerto Antico“ с произведения на Бах, Хендел и Вивалди. През 2008 г. тя е избрана от Кристоф Русе за неговия проект „Монтеверди в Сиена“ и концертира заедно с „Les Talents Lyriques“. Мария е изпълнявала и съвременни произведения, включително Седемте романса на Шостакович по стихове на Александър Блок с ансамбъл „Risognanze“. През декември дебютира в Софийската опера като Мюзета в „Бохеми“. Наскоро тя записа „Petite Messe Solennelle“ на Росини.

Бъдещи ангажименти включват солото във Втората симфония на Малер с „Orchester National de Pays de la Loire“. Мария обича да рисува, да чете, да прекарва време със семейството си.

BBC Cardiff Singer of the World 2011: Репертоар за първи концерт
Agitata da due venti (La Griselda) – Вивалди
Bel raggio lusinghier (Семирамида) – Росини
Quando m’en vo’ (Бохеми) – Пучини
Алилуя (Exsultate, jubilate) – Моцарт

BBC Cardiff Singer of the World Song Prize 2011: Рецитал 1, репертоар
Романс (Deux Romances No. 2) – Дебюси
Les cloches (Deux Romances No. 1) – Дебюси
Нощта (Op. 10, No. 3) – Рихард Щраус
Освободени (Op. 39, No. 4) – Рихард Щраус
Нани ми нани, Дамянчо – Любомир Пипков

(край на превода)

Една много ценна биографична информация за Мария Радоева получих лично от нея тия дни, в която тя споделя важни моменти от живота си, главно от детските си години, когато започва да пее в Детския хор на Българското радио под диригентството на проф. Христо Недялков. Намирам тази информация за особено интересна и я споделям с моите читатели:

„ (…) Моят път е сложен, пълен с възходи и падения. Имам големи мечти, за които неуморно и безотказно работя. Вярвам в себе си безкрайно, но знам, че всеки има своя път, който няма общо с качества, талат или отдаденост. Научих се да гледам себе си, да не се сравнявам нездравословно с никого и да пазя ревниво доброто си сърце. За това изключителна заслуга са имали и имат близките хора около мен. Всичко, разбира се, започва в семейството. Моите родители са лекари, без особено отношение към класическата музика (в детството ми). Но винаги са насърчавали талантите ми – наравно пеех и рисувах и никога не се опитаха да ме спрат да следвам мечтите си. Със сигурност не им е било забавно или лесно, когато на 12-годишна възраст им заявих, че ще ставам оперна певица….Днес, от позицията на родител, си давам сметка, колко е важно да не се опитваш да управляваш съдбата на децата си. Най-важното е личният пример, който за мен е еквивалент на възпитание. 

Винаги съм била певица – в душата, в сърцето и дори ежедневието си. Това беше моя първа необходимост и непрекъснато молех майка ми да ме запише в някой хор. Така на осем-годишна възраст се явих на тежко прослушваме в три тура за Детския Радиохор. Тогава не знаех колко е престижен този хор, нито че пътува в чужбина… за мен беше важно да пея.

И така… имаше деца, които биваха приети веднага след първи или втори тур, а пях и на трите. Бях много щастлива, когато резултатите излязоха и разбрах, че съм приета. Имаше само едно нещо, което помрачаваше щастието ми – бях разпределена в трети глас, втори алт – най-ниският глас! Как беше възможно това? Бях на осем, не знам откъде съм знаела какво е сопран, алт, и т.н. , знам само, че бях ядосана, бясна! В главата ми започна да се заражда план, как да променя тази несправедливост.

Маестро Христо Недялков беше изключителен познавач на гласове, полагаше грижи за таланта на всяко едно дете и познаваше възможностите на всички. На всеки 6-8 месеца прослушваше индивидуално всички. Дойде моят ред. Бях много болна, но знаех, че не мога да чакам до следващото прослушване. Помня, че репетирахме на улица “Славянска” и как майка ми буквално ме влачи дотам по “моята” улица – “6-ти септември”. Изпях една от коледните песни, които работехме тогава. Маестрото ме спря и каза, че това е солистичен глас. “Като че ли не знам…” си казах. Тогава започна да ме разпява. Аз исках да покажа, че мога да пея високо, а той все по-надолу слизаше на пианото. (Тук отварям една скоба, че винаги съм имала звучен нисък и гръден регистър…). И така бях решила, че на всяка цена трябва да бъда преместена в сопраните и казах, че по-надолу просто не мога да пея… Актьорските ми умения явно са били завидни и бях преместена във втори глас, втори сопран. Не беше идеално, но все нещо… Победа, макар и частична. Как ли щеше да се развие пътят ми, ако не бях толкова твърдоглава? Щеше ли да има разлика? Защото на 34-годишна възраст за пръв път отидох на фониатър, който категорично отсече, че е голяма грешка да продължавам като сопран, тъй като физиологията ми (гласни връзки и ларинкс) са категорично на мецосопран. Просто съм любопитна, без да съжалявам, вярвам в пътя си и имам сляпо доверие на живота! А и като сопран имам прекрасни професионални постижения, макар и с много трудности и често отчаяние. 

Десетте години в Детския Радиохор бяха наистина определящи за мен. Отвориха ми много светове и физически – с множеството пътувания по далечни места, и духовни – срещайки ме с голямото изкуство, онова, което съдържа непознати измерения, което извисява детската душа и я извежда в съвсем друго измерение. До ден днешен, не правя компромиси със своето изкуство, със своята истина и понякога роня крокодилски сълзи от посредствеността. Възпитана съм да търся истинността. Всяка нота, всяка дума да преминава през мен и в същото време да забравя за себе си и да бъда вярна на текст и музика. Тази нагласа ме пази от опасността и аз да вляза в общото “и така може”. Ами, не може… с годините се понаучих да внимавам какво говоря, защото няма никакъв смисъл… но понякога усещам, че на прекалено изразителното ми лице е изписано, че царят е гол…

Винаги съм знаела, че искам да се реализирам и извън България… с помощта на арогантността на младостта и дивашкият ми талант, това бързо се реализира и на 20 години вече бях селекционирана за някои от най-престижните конкурси в света. Тогава си мислех, че светът ме очаква с отворени обятия… а се оказа, че всъщност е пълно с много талантливи, красиви и работливи певци. Започна една борба, с много помощ от прекрасните хора, които малко по малко се появяваха в живота ми и вярваха в мен. Не крия, че между 20 и 30 години беше трудно. Бях ядосана… неудовлетворена и лутаща се. Същевременно единственото, което не ми позволяваше да се разпадна беше големият ми син, прекрасното ми дете Никола. След един изключително неуспешен професионален експеримент, който направих със себе си, взех решение, че не мога да продължавам така. И изведнъж хубавите неща започнаха да се случват. Гласът ми започна да става по-мек, дори чертите на лицето ми се омекотиха. Няколко опери – мащабни продукции, бяха поставени за мен и изградени около моите актьорски и вокални възможности… а откакто пея с моя глас, сопран, мецосопран, какъвто и да е той, да бъда на сцената е най-зареждащото и могъщо чувство. Там съм аз, във всичките си цветове и нюанси. Там, бидейки себе си, съм всяка друга. Невероятно е. Все още е трудно… но всичко предстои, което е толкова вдъхновяващо! Когато срещнах съпруга ми бях на двадесет години. Той не е по комплиментите. Каза ми: “имаш изключителен талант. Според мен си мецосопран, но за сега няма нужда да променяш. Гласът ти ще започне да придобива истинската си характеристика след 35 години, трябва да имаш търпение…” 

Буквално се изсмях в лицето му! 35? Този човек е луд! Искам всичко и го искам сега! 

До ден днешен не знам дали случайно му се получи това предсказание… фактът е, че се оказа прав. 

Една от най-мъдрите поговорки е “с какъвто се събереш, такъв ставаш!”. Хората, с които се обграждаме са най-големият фактор в живота ни. В това отношение съм най-щастливият човек – имам цялата обич и подкрепа на света, стари и нови, изненадващи приятелства. Аз съм изключително силен и целеустремен човек, но без тези хора, едва ли щях да съм където съм в момента. Това е, в навечерието на тридесетидеветия си рожден ден, благодаря на тях…, ”спасение дебне отвсякъде”. 

…..

Ето някои от по-значимите ми роли:

Дебют – Церлина от “Дон Жуан” на Моцарт. Едва 20-годишна в обичната ми Русенска Опера

Моцарт – Аминта в “Царят пастир”

Мюзета от “Бохеми” на Пучини, дебют в Софийската опера 2010 година

Росини:

“Семирамида”

“Ермионе”

“Жената от езерото”

“Пепеляшка”

Верди:

“Набуко”:  Абигаиле, Фенена

“Силата на съдбата”: Прециозила

“Дон Карлос”: принцеса Еболи

Реквием: сопран, мецосопран

Lucia Ronchetti: “mise en abyme” 

Много камерна и симфонична музика 

Поздрави, Мария

(край на писмото до мен от Мария Радоева)

Ще се спра на информации за изяви на Мария Радоева както в България, така и в чужбина. Първо ще изложа в хронологичен ред тия в България, после в чужбина:

Сайт на Варненската опера

На 4 февруари 2015 г. от 18 часа Държавна опера Варна ще представи своята последна постановка на „Травиата”, режисьор и художник Кузман Попов, диригент Маестро Борислав Иванов. В нея за пръв път на варненска сцена ще дебютира в ролята на Виолета Валери Мария Радоева.
 
Сопраното МАРИЯ РАДОЕВА от ранна детска възраст проявява подчертан интерес към музиката. В продължение на десет години е част от Детския радиохор към БНР, където маестро Христо Недялков и останалите педагози я въвеждат в света на музиката и вокалното изкуство. Именно те изиграват важна роля във възпитанието и формирането й като личност, твърди самата тя. Като изявена солистка на състава, е участвала в четири негови концертни турнета в Япония, САЩ, Хаваите, Швейцария, Дания, Австрия, Германия и Белгия. Проф. Христо Недялков я подготвя за НМА „П. Владигеров” и я представя на доц. Людмила Хаджиева, в чийто клас Мария Радоева завършва висшето си образование през 2006 г. През 2012 г. се дипломира и като магистър. В периода 2004-2006 става лауреат на редица конкурси в България, сред които „Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“ и др., получава специална награда от конкурса за камерна музика в Марл, Германия. След участие в престижния конкурс „Neue Stimmen“ в Германия през 2006 г, печели правото да участва в майсторски клас със световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза и маестро Густав Кун. През 2011 г. се класира за финалния кръг на един от най-престижните певчески конурси в света – „Cardiff Singer of the World“, до който – след оспорвано състезание между повече от 600 кандидати от 68 страни, са допуснати едва 20 участника.
 
Оперният дебют на Мария Радоева е през 2006 г. на сцената на Русенската опера в ролята на Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт. През 2008 г. е избрана от маестро Кристоф Русе за неговия проект „Монтеверди“, който включва концерти из цяла Тоскана, Италия. През 2010 г. следва дебютът й на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Мюзета от оп. „Бохеми“ на Джакомо Пучини. През 2012 г., отново в ролята на Мюзета, дебютира на италианска сцена в Театро Комунале в Модена. Широкият диапазон на гласа й и разнообразните й музикални интереси водят до избора й за сопрановата партия във Втора симфония на Густав Малер, с един от водещите френски оркестри – „Orchestre National de Pays de la Loir“, под диригентството на маестро Исаак Карабчевски. През 2013 г. изпълнява с голям успех сопрановата партия в „Реквием“ от Верди с „Royal Philharmonic Orchestra“ в лондонската „Royal Festival Hall“. През същата 2013 г. излиза първият компактдиск с нейно участие – „Petite Messe Solennelle“ от Джоакино Росини. През 2014 г. дебютира на сцената на „Театро Реджо“ в Торино и при „Tiroler Festspiele Erl“ в Австрия. В периода 2006-2012 посещава редица майсторски класове на Райна Кабаиванска в България и Италия. Стипендиант е на фондация „Райна Кабаиванска“ и Нов Български Университет. От 2012 г. учи при българското сопрано със световна кариера Дарина Такова.

(край на цитата)

Портал „24 часа“

Мария Радоева и Густав Кун гостуват на Софийската филхармония

18.02.2020

На 5 март Софийската филхармония и световно признатият диригент Густав Кун ви канят на концерт с музика на Вагнер и Рихард Щраус. В програмата: Песенен цикъл “Везендонк” от Вагнер и “Тъй рече Заратустра” от Рихард Щраус. Това съобщиха от пресцентъра на Софийската филхармония.

Любовта на Вагнер към красивата Матилде Везендонк стои в основата на песенния цикъл с нейното име, който ще чуем в изпълнение на мецосопраното МАРИЯ

РАДОЕВА. Изявена певица, ошлайфала таланта си в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, Музикалния институт Веки-Тонели в Модена и Академия Киджана в Сиена, Мария Радоева се изявява на оперните сцени в Италия, Германия, Швейцария, Англия, Австрия и др. Стипендиант е на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Лауреат е на конкурсите “Neue Stimmen”, “Cardiff Singer of the World” и „Interenational Tchaikovsky Competition“. С маестро Густав Кун я свързва дългогодишна съвместна работа. Под неговата палка тя пее в „Набуко” на Верди, „Семирамида” и „Eрмион” на Росини, и „Царят-пастир” на Моцарт. С него и с оркестъра на Арена ди Верона през 2019 г. Радоева открива филхармоничния сезон в оперния театър във Верона с песенния цикъл “Везендонк”.

Австриецът Густав Кун е сред най-популярните диригенти на нашето време. Ученик на Ханс Сваровски, Бруно Мадерна и Херберт фон Караян в консерваториите във Виена и Залцбург, той има дипломи и по философия, и психология. Кун работи с оркестри като Берлинската филхармония, Израелската филхармония, Лондонската филхармония, Лондонският симфоничен оркестър, оркестърът на Ла Скала, NHK, Виенската филхармония. Парижката филхармония и мн. др. Освен като диригент, той се изявява и като продуцент и режисьор на опери. Дълги години Кун ръководи престижния музикален фестивал „Тиролски празници” в австрийския град Ерл.

В София маестро Кун ще представи и симфоничната поема “Тъй рече Заратустра” на Рихард Щраус. Базирана на едноимения труд на Ницше, който представя неговата идея за свръхчовека, поемата се радва на изключителна популярност не само сред почитателите на класическата музика. Произведението е сред любимите на Елвис Пресли, който използва встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 г., “Тъй рече Заратустра” в изпълнение на Берлинската филхармония звучи и в култовата лента на Стенли Кубрик „2001-ва, Една одисея в Космоса”.

(край на цитата)

Портал „Културни новини“

26.07.2022 г.

Димитър Сотиров

„Набуко” на Античния театър

Букет родни звезди – в постановката на Държавна опера Пловдив

(цитирам за краткост само началото и абзаца за Мирия Радоева)

Температурата е „само“ 33 градуса, два часа преди това термометърът е отмерил 39 деления по Целзий, докато автомобилите отчитат стряскащите 44 градуса отвън. Всеки, който поне веднъж е изкачвал през лятото подхода към Античния театър в Пловдив, откъм Митрополията, знае какво означава това. Дишаш като риба на сухо, а напечените камъни излъчват горещина, сякаш си в пещ. И, съвсем естествено, си задаваш въпроса как изпълнителите могат да се справят в тази същинска преизподня. Сопраното Мариана Панова, на път към спектакъла, ме успокоява: „До около час ще подухне ветрец и всичко ще е наред!“ А дотогава!?

(…)

Милен Божков, за когото участието също е дебют като Измаел, както и МАРИЯ РАДОЕВА – като Фенена, заслужават специални адмирации за това, че съумяват да придадат на своите сценични образи първостепенното звучене на протагонисти. Пеенето и на двамата спокойно може да бъде пример за постигнато вокално съвършенство в ролите. Комплименти заслужава и играта им на сцената. Самата Мария Радоева не без доза учудване отбелязва в личния си Фейсбук профил: „Не съм очаквала подобен отзвук за роля като Фенена и ще пазя завинаги в сърцето си думите на познати и непознати зрители на спектакъла.“

Отличното ни мецосопрано, възпитаничка на „школата Кабаиванска“, за втори път този месец и на същата сцена (първият – като Евридика от операта на Глук) поднесе великолепни мигове на фестивалната публика на „Opera Open“. В началото на август, отново в ролята на по-малката дъщеря на Набуко, Радоева ще се превъплъти в шедьовъра на Верди и на Белоградчишките скали – в постановката на Софийската опера. По същото време, Милен Божков ще дебютира като Отело в концертно изпълнение на Държавна опера – Варна заедно с Красимира Стоянова и Владимир Стоянов.

(…)

Би могло да се каже, че с цялостното си внушение, новата постановка на „Набуко“ на Държавна опера – Пловдив, няма преднамерено избран адресат. Тя е еднакво разбираема и въздействаща както за обикновените почитатели, които свързват оперното изкуство едва ли не единствено с Наздравицата от „Травиата“ или с Хора на евреите от „Набуко“, но и за специалните ценители, които притежават несравнимо по-богат музикалнослухов и сценичен опит. Същевременно обаче, тя е образец на професионално извисен и запомнящ се спектакъл – ориентиран към днешния ден и бъдещето на световната оперна класика. 

(край на цитата)

Портал „Софийска Филхармония“  

29 септември 2022 г.

Джузепе Верди – “Реквием”

Софийска филхармония

Национален филхармоничен хор с хормайстор: Цветан Крумов

диригент: Густав Кун

солисти:

Летиция Вителару – сопран

Мария Радоева – мецосопран

Валерио Борджони – тенор

Йозеф Бенци – бас

(край на цитата)

БНР

Мария Радоева и Надежда Цанова с концерти като дуо

публикувано на 20.10.2022 

Автор: Татяна Иванова

Две харизматични изпълнителки – мецосопранът МАРИЯ РАДОЕВА и пианистката Надежда Цанова – се събраха, за да предложат на публиката в София камерна програма с песни от Рихард Вагнер и Рихард Щраус.

Всъщност партньорството на двете дами започна преди година в рамките на фестивала “Софийски музикални седмици” заедно с флейтистката Десислава Петева.

На 11 октомври 2022 г., вече като дуо, Мария Радоева и Надежда Цанова гостуваха на поредицата “Музикални вторници в БИАД”. А на 20 октомври им предстои среща с публиката в Българския културен интитут в Будапеща.

За работата си заедно, за обединяването на творческите енергии и търсения двете изпълнителки разказаха в предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт”. 

Чуйте в звуковия файл.

Цитирам линк към горното предаване:

ttps://bnr.bg/post/101724134/maria-radoeva-i-nadejda-canova-s-koncerti-kato-duo?fbclid=IwAR2sEcNvzMH6fx6IDzUHjPl30fvI_TIqXWugDGXP7pUhuxjKiXKHW7l60ZI

(край на цитата)

Портал „Културни новини“

23.11.2022 г.

Димитър Сотиров

Пет дебюта в главни роли в „Дон Карлос“ на Държавна опера Пловдив

Екипът с диригент Григор Паликаров сътвори поредно чудо с шедьовъра на Верди

(цитирам за краткост само началото и абзаца за Мирия Радоева)

Григор Паликаров е от диригентите, които обичат предизвикателствата, най-вече към самия себе си. Доказвал го е неведнъж. След като през това лято пое немислимия за негови колеги риск да дирижира с четирима дебютанти в главните роли „Ернани“ от Верди, постановка на Държавна опера Варна, в Пловдив с изключение на Родриго Маркиз Поза (Свилен Николов), останалите петима протагонисти в класическата вердиева творба „Дон Карлос“ излязоха за първи път на сцената в тези роли под неговата палка. Завръщането на “Дон Карлос” на пловдивска сцена отбелязва дебюта на пет талантливи солисти в ролите на:

Филип II – Александър Носиков

Дон Карлос – Георги Султанов

Великият инквизитор – Евгений Арабаджиев

Елизабет Валоа – Светлана Иванова

Принцеса Еболи – МАРИЯ РАДОЕВА

(…)

Сред особените постижения във възстановката на спектакъла на Нина Найденова се откроява Принцеса Еболи на Мария Радоева. И актьорски, и вокално изпълнителката покрива по блестящ начин образа на принцесата – конкурент на Елизабет Валоа. Радоева придава на този персонаж присъщите кокетство и суетност, паралелно с твърдостта и безкомпромисността на непостигналата своите цели фаворитка на краля. Характерните трудности в тази толкова интерпретирана партия тя преодолява със завидна лекота и изящество. В популярната “Nel giardin del bello” (Песен на воала) усещането е сякаш изпълнителката, образно казано, спуска над залата красивия си гласов „воал“. Изравнените регистри, стабилните височини и красивата мецосопранова плътност характеризират изпълнението на Радоева в тази роля, която още с дебютното си участие тя чувства като своя:

„Много съм щастлива, прекрасен образ наистина, мога да кажа един от любимите ми от всички роли, които до момента съм изпяла. Просто за мен е голямо щастие, голямо вдъхновение ми е този образ и музиката, която е фантастична. Като цяло аз много харесвам актьорските предизвикателства, да вниквам наистина в дълбочина в един персонаж, а пък вокално – при мен лично това, което работя е да пея с моя глас, с моята техника и да не се опитвам да се преобразявам на нещо друго вокално, иначе, разбира се – актьорски да.“

Изключително достоверна в изобразяването на любовната драма и обхваналото я чувство за мъст заради несподелената ѝ любов от инфанта Дон Карлос, Радоева е също толкова убедителна и във финалния дует с нейно участие – изповедта ѝ пред Елизабет, както и в заключителната ѝ ария „O don fatalе“. При добро стечение на обстоятелствата великолепното ни мецосопрано със сигурност го очакват още много вечери на различни престижни сцени именно в тази партия.

(…)

Възстановката на „Дон Карлос“ на Нина Найденова, която през годините е играна с голям успех от „Фестшпиле“ в Залцбург до редица престижни сцени в Европа и в САЩ е поредно постижение за Държавна опера Пловдив, което рамкира първото ѝ включване в Нощта на театрите. По този повод началото на спектакъла бе предшествано от специален „Тур зад кулисите“, където групата включили се зрители, преобладаващо ученици от пловдивското музикално училище, узнаха част от тайните на оперния спектакъл чрез невидимите за посетителя в залата негови компоненти. Интересът към спектакъла бе оправдано голям, не само сред пловдивската публика. Представлението бе посетено от истински звезди на оперната ни сцена, сред които Кирил Манолов и Дарина Такова.

(край на цитата)

Портал „Културни новини“

03.04.2023 г.

Димитър Сотиров

„Стабат Матер“ от Перголези възвисява духа преди Възкресение Христово

За Великденския концерт на Детския хор на БНР, със солисти Ина Кънчева и Мария Радоева, и Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, под палката на Константин Добройков

Само 5 години! – според най-ранните регистрирани негови композиции, са съдбовно отреденото на Джовани Батиста Перголези време, в което да разкрие и разгърне на тази земя богатия си музикантски талант. Умира от туберкулоза 26-годишен, около две седмици след като е завършил най-известната си и до днес религиозна творба – каноническият химн „Стабат Матер“ за сопран, алт, хор и оркестър.

Тя е написана за благородническото братство „Cavalieri della Vergine de Dolori“ в църквата „Maria dei Sette Dolori“, за да замени по-ранната католическа секвенция от Алесандро Скарлати и е отпечатана за първи път в Лондон, 13 години след смъртта на автора. И по традиция е базирана върху латинска поема-размисъл от XIII век – за страданията на Христовата Майка, в подножието на неговото разпятие.

Произведението на Перголези е в дванайсет части, всяка озаглавена според началните строфи от поетичния текст. Но отличителният й стил реално кореспондира с характерните за XVIII век музикални нагласи и с открояващия за самия автор галантен и чувствен неаполитански мелодичен маниер. Именно поради него, както и поради неизбежното влияние от оперното мислене на композитора, „Стабат Матер“ на Перголези продължително време е възприемана като „по-лековата“ творба, неспособна да предаде адекватно католическия патос на текста в отделни негови части. Днес оценките за произведението са коренно ревизирани и акцентират главно върху дълбоко интимните и вълнуващи арии от епохата.

Роденият в Йези и починал в Неапол през 1736 г., Джовани Перголези, е сред десетките именити композитори от XV до XXI век вкл., привлечени от средновековната поема „Stabat Mater Dolorosa“ (Скърбящата майка – Дева Мария), изпълнявана по време на католическата литургия, преди четенето на Светото Евангелие. Нейният текст неизменно ги е вдъхновявал да сътворят свои версии по старинните песнопения: след Шуберт, който създава своята религиозна творба едва 19-годишен, Перголези е вторият най-млад автор на „Стабат Матер“; докато Палестрина е на почтените 65–66 години; Росини – на 49, Дворжак и Лист – на 36, Хайдн – на 35, Вивалди – на 34; а за 84-годишния Джузепе Верди, едноименната творба се оказва и неговото финално музикално творение.

Своеобразната „лебедова песен“ на Перголези несъмнено в най-голяма степен му отрежда безсмъртие като композитор, известен и с 10-ина свои опери, най-прочута и изпълнявана до ден-днешен от които е „Слугинята господарка“ – предшественик на по-нататъшното направление в жанра, наречено „опера-буфа“. Перголези оставя ярък отпечатък в музикалната култура на своята епоха и с други духовни творби, както и с редица светски инструментални произведения.

„Стабат Матер“ от Перголези избраха Детският хор на БНР, с диригент Венеция Караманова, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, с диригент Константин Добройков и солисти Ина Кънчева (сопрано) и МАРИЯ РАДОЕВА (мецосопрано) за своя   Великденски концерт в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Допълнена с творби от Джанбатиста Мартини (In monte oliveti, изпълнено от Детския радиохор), Клаудио Монтеверди (Amor, изпълнено от Ина Кънчева) и Й. С. Бах (Erbarme dich, mein got из ораторията „Matthȁus-Passion“, изпълнено от Мария Радоева), програмата и нейната интерпретация превърнаха този концерт в специално събитие.

Още с изпълнението на първите й части пролича, че всеки от участниците бе вложил дълбоко творческо вдъхновение и перфекционизъм, за да прозвучи мащабната творба на Перголези като сакрално интимно преживяване, което впечатлява и с мощта на заложената в тъканта му колосална емоция. За пълноценното ѝ пресъздаване в немалка степен допринесоха ангелските гласове на Детския радиохор, който през 63-те години от своето съществуване до днес, е очаровал публики и критици в държави на четири континента, и който отпреди повече от две десетилетия е обявен за Посланик на европейската култура.

Със същия хоров състав–легенда, е свързано и началото на творческия път – като изпълнител и солист, на известното ни сопрано Ина Кънчева. Хорът и за нея се оказва мощен първоначален тласък за една забележителна певческа кариера, която включва престижни отличия и много участия на редица сцени по цял свят. Ина Кънчева съумя да придаде дълбочината и трагичността на сопрановата партия, с впечатляващи вглъбеност и отдаденост както в соловите й части, така и в дуетите с мецосопраното Мария Радоева, и особено в ефектната финална „Quando corpus morietur“.  

Изпълнението на Ина Кънчева – драматично по-експресивно по партитура, се допълваше по великолепен начин от плътността в звученето, мекотата и изяществото на фразировката при Мария Радоева. Още повече, че мецосопраното съвършено изкусно предаде блясъка на оригинално написаната от Перголези партия за алт. Това пролича особено в четвъртата част, „Quae moerebat et dolebat“ (Тя тъгуваше и скърбеше), в която болката на страданието в текста контрастира с мажорното отклонение в музикалната линия. В дуетните части, двете солистки изящно нюансираха своите партии, хармонично споявайки ги в единно цяло с хора и с оркестъра.

„Стабат Матер“ на Перголези поставя особено високи изисквания и към диригента. В този смисъл, не би било пресилено да се оценява със суперлативи и музикалното ръководство на младия Константин Добройков. С открояваща се вещина – съобразявайки и акустичните особености на залата, която той намира за изключително подходяща за изпълнения на барокова музика, Добройков съумя да изведе максималното от възможностите на хора, от солистите и от оркестъра, който той отскоро ръководи. Не мога да не подчертая отново прецизния звук, точните акценти и брилянтните  динамични попадения, с които винаги се е отличавало музицирането на „Софийски солисти“.

След края на концерта, диригентът Константин Добройков скромно подмина комплиментите и от специалисти, и от много любители на музиката. Но той не пропусна да изтъкне изключителните качества на хористите на отличния диригент Венеция Караманова. Освен на безупречната им музикално-гласова подготовка, Добройков акцентира и върху способността на децата веднага и стриктно да отреагират на изискванията му за интерпретацията на сложната в музикално отношение творба, съобразени и с акустичните особености на залата.

Детският радиохор, както и Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ от десетилетия демонстрират удивителната способност да репродуцират успехите си отново и отново, доразвивайки във времето високите изпълнителски стандарти, заложени още при тяхното основаване от ярки диригентски личности, като: акад. Христо Недялков (за хора), Михаил Ангелов, акад. Васил Казанджиев, Емил Табаков и – до неотдавна – от Пламен Джуров (за оркестъра). В този смисъл, изпълнението на „Стабат Матер“ от Перголези в съвместния им Великденски концерт е подходящ повод да изтъкнем неподвластната на времето виталност и на двата знакови български ансамбъла, които не спират да ни радват с качествени интерпретации на многобройни музикални образци. А най-хубавото в случая е, че с партньорството на Катедра „Музика и медийни технологии“ към СУ „Св. Климент Охридски“, документален аудио запис ще съхрани във времето пленителното преживяване не само за присъствалите на концерта в Аулата на СУ.

(край на цитата)

4. Juli   2023

07.07 – ЗАД КУЛИСИТЕ: НАБУКО на Античния театър от 20:30 часа

Отваряме вратите на спектакъла “НАБУКО”, който остави следа в историята на OPERA OPEN с впечатляващите визуални картини, актуалните режисьрски послания и мащабната сценография!

В 20:30 постановъчният екип ще представи концепцията на постановката, а от 21 часа ще започне генералната репетиция с публика (възможни са коментари и прекъсвания от режисьора и диригента!) Вход за публиката: 20:15 часа

В ролите на 7 юли ще видите:

Набуко – Кирил Манолов

Абигаил – Мила Михова – гост

Измаел – Милен Божков – гост

Захария – Александър Носиков

Фенена – МАРИЯ РАДОЕВА – гост

Анна – Ива Ананиева

Абдало – Марк Фаулър

Върховен жрец – Евгений Арабаджиев

Хор, Оркестър и Балет на Опера Пловдив

Деца от школите към Академия Опера Пловдив

(край на цитата)

Сега ще се спра на информации за изяви на Мария Радоева в чужбина, също в хронологичен ред. За да пестя място, ще давам само началото и края на оригиналната статия, после изцяло превода на български език:

(без дата)

Duo Maria Radoeva ed Emanuele Torquati Musiche di Wagner e Strauss per mezzosoprano e pianoforte

PROGRAMMA

Richard Wagner Wesendonck Lieder per voce e pianoforte Richard Strauss Drei Stimmungsbilder op. 9 per pianoforte Auf stillem Waldespfad – An einsamer Quelle – Traumerei Vier Letzte Lieder per voce e pf.

CONCERTISTI Maria Radoeva ‍mezzosoprano, Emanuele Torquati ‍pianoforte

(край на цитата)

Превод:

Дуо Мария Радоева и Емануеле Торквати. Музика от Вагнер и Щраус за мецосопран и пиано

Програма

Рихард Вагнер – „Песни на Везендонк“ за глас и пиано. Рихард Щраус – Три картини опус 9 за пиано – По тиха горска пътека – При самотен извор – Мечтание. Четири последни песни за глас и пиано.

КОНЦЕРТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ: Мария Радоева, ‍мецосопран, Емануеле Торквати, ‍пиано

(край на превода)

Цитирам линк към това изпълнение:

…..

Портал „Farbenfrohes Bulgarien“

13.10.2014

EUROPA-KULTURTAGE der EZB beginnen

(pia) „Farbenfrohes Bulgarien“ ist das Motto der diesjährigen EUROPA-KULTURTAGE der Europäischen Zentralbank (EZB). Auftakt der KULTURTAGE ist das Eröffnungskonzert am Mittwoch, 15. Oktober 2014 um 20 Uhr in der Alten Oper.

Im zwölften Jahr in Folge organisiert die EZB eine Reihe von Veranstaltungen, die das kulturelle Leben eines der Mitgliedsländer der Europäischen Union den Besuchern vor allem aus Frankfurt und der Rhein-Main-Region näher bringt. Wie in den Jahren zuvor geschieht das in enger Zusammenarbeit mit der jeweiligen nationalen Zentralbank, in diesem Jahr mit der Bulgarischen Nationalbank (BNB). Unter der Schirmherrschaft von Mario Draghi, Präsident der EZB, und Ivan Iskrov, Präsident der BNB, wird in den Wochen bis zum 12. Dezember ein vielfältiges Programm mit Konzerten, Ausstellungen und Vorträgen präsentiert.

(…)

Das vollständige Programm (unter anderem auch mit Veranstaltungen für Kinder) sowie eine Video-Vorschau sind auf der EZB-Website unter http://www.ecb.europa.eu/culturaldays abrufbar.

Weitere Informationen zu den Veranstaltungen bekommt man per E-Mail an cultural-days@ecb.europa.eu oder telefonisch bei der EUROPA-KULTURTAGE 2014-Hotline unter 069/1344 5555 von Montag bis Freitag von 10 Uhr bis 14 Uhr.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Цветна България”

13 октомври 2014 г.

Започват ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДНИ НА КУЛТУРАТА, организирани от ЕЦБ

(pia) „Шарена България” е мотото на тазгодишните ЕВРОПЕЙСКИ ДНИ НА КУЛТУРАТА, организирани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Дните на куртурата започват с откриващ концерт в сряда, 15 октомври 2014 г., от 20:00 ч. в „Alte Oper“ във Франфурт.

За дванадесета поредна година ЕЦБ организира поредица от събития, които доближават културния живот на една от държавите-членки на Европейския съюз до посетителите, особено от Франкфурт и региона Рейн-Майн. Както и предишни години, това става в тясно сътрудничество със съответната национална централна банка, тази година с Българската народна банка (БНБ). Под патронажа на Марио Драги, президент на ЕЦБ, и Иван Искров, председател на БНБ, в седмиците до 12 декември ще бъде представена разнообразна програма от концерти, изложби и лекции.

Концерт при откриването

Концертът при откриването на 15 октомври предлага освен произведения на известни композитори и представителни произведения на българската класическа музика. Свирят симфоничният оркестър на „Класик FM радио“ и пианистът Людмил Ангелов под диригентството на Григор Паликаров. С известни арии от оперната литература ще се представи и младата българска оперна певица Надя Кръстева (мецосопран).

Благотворителен концерт

На 1 ноември Детският хор на БНР и солистката МАРИЯ РАДОЕВА (сопран) ще донесат ярък и колоритен музикален колаж от хорова музика в „Paulskirche“ във Франкфурт. Програмата обхваща няколко века музикална история и включва както сакрална, така и светска музика. Концертът се организира в сътрудничество с град Франкфурт.

Джаз и поп

Любителите на джаза ще могат да се насладят на евъргрийни, романтични песни и авторски композиции от най-добрите български джаз музиканти в две вечери през ноември. „StringS“, група, съставена от четирима музиканти, олицетворява рок и етнопоп. Квартетът е обучен в класическия репертоар, но струнните им инструменти са електрически усилени, така че на 1 декември „Хлебната фабрика” във Франкфурт ще бъде изпълнена с електронни метални струнни звуци.

Лекции и изложби

От основаването на България преди повече от 1300 години името на страната остава непроменено. Българите се гордеят с това. И се гордеят, че кирилицата е измислена в България. Историческата идентичност на България се обсъжда в няколко изложби и лекции с цел по-добро разбиране на съвременна България.

Фолклор и закриване

Балканските традиции ще бъдат на преден план на 11 декември на концерта на женски хор „Драгостин фолк национал“ с произведения от уникалната съкровищница на българските народни песни. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДНИ НА КУЛТУРАТА 2014 завършват на 12 декември с приказен спектакъл в Драматичния театър на „Willy-Brandt-Platz“.

Пълната програма (включително събития за деца) и видеопреглед са достъпни на уебсайта на ЕЦБ на адрес http://www.ecb.europa.eu/culturaldays.

Допълнителна информация за събитията можете да получите по имейл на cultural-days@ecb.europa.eu или като се обадите на горещата линия на EUROPA-KULTURTAGE 2014 на 069/1344 5555 от понеделник до петък от 10:00 до 14:00 часа.

(край на превода)

Verona, concerto Kuhn, 11/01/2019

12 Gennaio 2019

Di necessità, varietà e virtù

di Mario Tedeschi Turco

La rinuncia obbligata a Mahler, a causa delle recenti norme che impediscono di scritturare l’organico necessario, ha costretto la fondazione Arena a cambiare il programma del concerto inaugurale della stagione sinfonica. In un panorama eterogeneo, fra sacro e profano, Mozart, Haydn, Beethoven e Wagner, Gustav Kuhn ha offerto un’ottima prova, così come l’eccellente soprano Maria Radoeva e i complessi areniani. Latitante, purtroppo, il pubblico.

(….)

Il culmine della serata è stata l’esecuzione dei Wesendonck Lieder, compiuti secondo trasparenza analitica, opalescenti colori variati, registro elegiaco. L’eccellente giovane soprano MARIA RADOEVA – oltre a cantare benissimo per ciò che riguarda la tecnica, la spontaneità sorgiva essenziale in quelle che sono pur sempre liriche e non arie operistiche – ha volato sopra le strabilianti miniature orchestrali con dinamiche mosse, varietà di accento, emozione liberata secondo testo d’impianto sempre dentro alla parola poetica. Meravigliosa è stata l’esecuzione di Im Treibhaus (che elabora il tema del preludio terzo del Tristan): finissimo lo sbalzo ascendente della chiusa del secondo verso, «smaragd» (smeraldo), tenuto con il medesimo volume della parola successiva, «kinder» (fanciullo), onde unirne la semantica parola-suono, fondamentale nel testo. Oppure ancora la tornita, febbrile intonazione del distico «Ob umstrahlt von Licht und Glanze,/Unsre Heimat is nicht hier!» («sebbene circonfuse di luce e splendore/la nostra patria non è qui»). Una cantante raffinata, cui lo specialista wagneriano Kuhn ha fornito direzione da definirsi ideale.

Il finale del concerto, con l’Ave verum di Mozart e il Te Deum di Haydn, ha messo in mostra le buone qualità anche del coro areniano, come sempre preparato da Vito Lombardi. Lo Haydn è risultato particolarmente apprezzabile per le animate campiture monumentali, tuttavia del tutto prive di turgori fonici, ed anzi sorvegliate dal gesto di Kuhn (decisamente essenziale/funzionale in tutto il concerto, senza alcuna concessione istrionica) all’insegna di un notevole equilibrio tra l’impulso agogico dello strumentale e le sezioni corali omofoniche del principio. Equilibrio che si è mantenuto sino al termine, in un fugato ancora una volta di bella evidenza strutturale.

(край на цитата)

Превод:

Верона, концерт на Густав Kун, 11.01.2019 г.

12 януари 2019 г.

От необходимост, разнообразие и добродетел

от Марио Тедески Турко

Принудителният отказ от Малер, поради скорошни разпоредби, които възпрепятстват наемането на необходимия персонал, принуди фондация „Арена“ да промени програмата на встъпителния концерт на симфоничния сезон. В разнородна панорама, между сакрално и профанно, Моцарт, Хайдн, Бетовен и Вагнер, Густав Кун предложи забележително изпълнение, както и отличното сопрано МАРИЯ РАДОЕВА и съставите на „Арена“. За съжаление публиката не беше многобройна.

ВЕРОНА, 11 януари 2019 г. – Петата симфония на Малер трябваше да открие симфоничния сезон на фондация “Арена” във Филхармоничния театър. Добре известните законодателни събития, които възпрепятстваха наемането на срочен персонал (което беше необходимо за големия състав, изискван от тази симфония), доведоха до промяна на програмата, което също беше правилно обявено доста по-рано от самата фондация. Густав Кун, начело на оркестъра и хора на „Арена“, дирижира в тъжно полупразен театър: Симфония № 39 от Моцарт, „Егмонт“ от Бетовен, „Песни на Везендонк“ от Вагнер, след това „Ave verum anchor“ от Моцарт и „Te Deum“ от Хайдн. Разнообразна програма, с репертоар, но не и очевидни творби – такава, които трябва да привличат голяма публика. Но това е така: във Верона, във фондация „Арена“, времената са сложни, градът изглежда малко объркан и малко притеснен за бъдещето, с доверие в суперинтенданта, но повече от съмнение относно политическо-административната воля да се стигне до решително подновяване на зимния сезон.

(…)

Кулминацията на вечерта беше изпълнението на „Песни на Везендонк“ от Вагнер, изпълнено с аналитична прозрачност, опалесцентни разнообразни цветове, елегичен регистър. Отличното младо сопрано МАРИЯ РАДОЕВА – освен че пее много добре като техника, съществената пролетна спонтанност в все още лиричните, а не оперни арии – прелиташе над удивителните оркестрови миниатюри с динамични ходове, разнообразие от акценти, емоция, освободена според основният текст винаги е в рамките на поетичната дума. Изпълнението на „Im Treibhaus“ (което разработва темата от третата прелюдия на Тристан) беше прекрасно: възходящият скок в края на втория стих, «smaragd» (смарагд), поддържан със същия обем като следващата дума, «kinder » беше много фино (дете), за да обедини словно-звуковата семантика, основна в текста. Или отново оформената, трескава интонация на куплета «Ob umstrahlt von Licht und Glanze,/Unsre Heimat is nicht hier!» („макар и заобиколен от светлина и блясък/родината ни я няма”). Една изискана певица, на която вагнерианецът Кун дава режисура, която може да се определи като идеална.

Финалът на концерта с Ave Verum от Моцарт и Te Deum от Хайдн показа и добрите качества на хор Арена, както винаги подготвян от Вито Ломбарди. Хайдн беше особено забележим за анимираните монументални фонове, макар и напълно лишени от фонична твърдост, и наистина наблюдавани от жеста на Кун (категорично съществен/функционален по време на концерта, без никаква театрална отстъпка) в името на забележителния баланс между агогичния импулс на инструменталната и хомофонната хорова част от нач. Баланс, който се запази до края, във фугато отново на красиви структурни доказателства.

(край на превода)

Рrimăria Municipiului Sibiu

Filarmonica de Stat Sibiu vă invită joi, 15 iunie, la ora 19.00, la Sala Thalia, la un nou concert în cadrul stagiunii 2022/ 2023 „EChO”.

Alături de Orchestra Filarmonicii, pe scenă va urca și mezzosoprana Maria Radoeva, de la Filarmonica din Sofia. Conducerea muzicală va fi asigurată de Tito Ceccherini, unul dintre cei mai erudiți și profunzi dirijori ai generației sale, apreciat pentru extraordinara luciditate a interpretărilor și versatilitatea remarcabilă cu care abordează repertoriile.

Programul concertului include „Amor și Psyche” (compoziție aparținând lui Paul Hindemith, inspirată din „Metamorfozele” lui Apuleius) și faimoasa Simfonie a IV-a în Sol major de Gustav Mahler.

Biletele pot fi achiziționate online de pe iabilet.ro sau direct de la casa de bilete a Sălii Thalia, la prețul de 40 de lei. Elevii, studenții și pensionarii beneficiază de o reducere de 50%.

(край на цитата)

Превод от румънски език:

Кметството на Сибиу

Държавната филхармония на Сибиу ви кани на нов концерт през сезон 2022/2023 „EChO“ в четвъртък, 15 юни, от 19:00 ч. в Sala Thalia.

Заедно с филхармонията на сцената ще се качи и мецосопраното МАРИЯ РАДОЕВА от Софийската филхармония. Музикалното ръководство ще бъде осигурено от Тито Чекерини, един от най-ерудираните и задълбочени диригенти на своето поколение, ценен заради изключителната яснота на интерпретациите и забележителната гъвкавост, с която подхожда към репертоара.

Програмата на концерта включва „Амор и Психея“ (композиция на Паул Хиндемит, вдъхновена от „Метаморфозите“ на Апулей) и известната Симфония № 4 в сол мажор от Густав Малер.

Билети могат да бъдат закупени онлайн на iabilet.ro или директно от касата на Thalia Hall на цена от 40 леи. Ученици, студенти и пенсионери ползват 50% отстъпка.

(край на превода)

Следват рецензии за Мария Радоева в чужди източници: само начало и край на оригинала, после превод на български език на часта, където става дума за Мария Радоева:

Портал „Der Standard“

10 Juli 2017

FESTSPIELE ERL

“Semiramide”: Unheiliger Geist der Allmacht

Unterhaltsamer Eigensinn: Gioacchino Rossinis “Semiramide” bei den Festspielen Erl

Stefan Ender

Erl – Zügig fließt er durch Kufstein, der Inn, denn er will ja weiter nach Erl. In dem kleinen Ort sind wieder einmal Festspiele, schon zum 20. Mal. Im mächtigen Passionsspielhaus hat Gustav Kuhn 1998 erstmals Opern von Richard Wagner aufgeführt. Und seit knapp fünf Jahren steckt gleich nebenan, Präsident Hans Peter Haselsteiner sei Dank, das neue, futuristische Festspielhaus im grünen Hügel.

(…)

Im Orchestergraben leitet Kuhn das Festspielorchester zu Leichtigkeit und sinnlicher Eleganz an; wundervoll etwa die vielgestaltige Zeichnung der Accompagnato-Rezitative. Die Ouvertüre spielt Querkopf Kuhn in der Erler Semiramide mitten im ersten Akt, als Rausschmeißer vor einer eingeschobenen Pause. Jubel nach knapp fünf Stunden für all dies. (Stefan Ender, 10.7.2017)

Wieder am 21. 7. Im Festspielhaus wird heuer noch Mozarts “Zauberflöte” gezeigt, im Passionsspielhaus Wagners “Lohengrin” und “Der Ring des Nibelungen”. Orchester-, Kammermusikkonzerte und Specials vervollständigen das Programm.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Стандарт”

10 юли 2017 г.

ФЕСТИВАЛ В ЕРЛ

“Семирамида”: Нечестив дух на всемогъщество

Забавен инат: „Семирамида“ на Джоакино Росини на фестивала в Ерл

Стефан Ендер

Ерл – Реката Ин тече бързо през Куфщайн, защото иска да продължи към Ерл. В малкия град отново има фестивал, за 20-ти път. През 1998 г. Густав Кун дирижира опери от Рихард Вагнер за първи път в могъщата концертна зала. И вече почти пет години, благодарение на президента Ханс Петер Хаселщайнер, новата, футуристична фестивална зала се намира точно до подножието на „Зеления хълм“.

Дръзката сграда показва опери на Моцарт и култивира белканто, тази година под формата на „Семирамида“ от Джоакино Росини. Последната италианска опера на бързия композитор, премиера през 1823 г. в Ла Фениче във Венеция, се занимава с женската фигура от Вавилония, заобиколена от множество легенди. В либретото на Гаетано Роси всемогъщата кралица е обвинена в убийството на бившия си съпруг крал Нино. И едва не се жени за сина си.

(…)

Но по отношение на музиката, както често се случва в Eрл, нещата се представят по изключително сериозен начин. Младата българка МАРИЯ РАДОЕВА пее превъзходно ролята на Семирамида – Величието от Изтока, със смело, пъргаво сопрано, което предлага едновременно елегантност и въздействие. Това, което се откроява, е мекият, плътен, богат алтов глас, който завладява във всички регистри.

(…)

(край на превода)

Портал „BR Klassik“

08.07.2017

KRITIK – “SEMIRAMIDE” IN ERL, SPITZENTÖNE IN TIROL

von Michael Atzinger

Der biblische Stoff ist etwas kompliziert. Weshalb Rossinis Oper lange eher ein Schattendasein fristete. Jetzt feiert “Semiramide” so etwas wie eine Renaissance – und begeistert auch bei den Tiroler Festspielen 2017 in einer Neuinszenierung.

Die babylonische Königin Semiramide hat vor 15 Jahren gemeinsam mit ihrem Geliebten Assur ihren Ehemann vergiftet, wurde dafür damals aber – wie auf der Opernbühne nicht unüblich – nicht gerichtlich belangt. Seitdem regiert sie alleine; jetzt drängt sie der Oberpriester, einen Thronfolger zu bestimmen, der dann praktischerweise auch ihr neuer Ehegemahl werden würde. Ihre Wahl fällt, zum Erstaunen aller, nicht auf ihren Liebhaber, von dem sie sich entfremdet hat, sondern auf General Arsace. Der aber ist, was Semiramide nicht ahnt, ihr totgeglaubter Sohn.

(…)

MIT SATTEM MEZZO UND GLITZERNDEM SOPRАN

Svetlana Kotina prunkt als Arsace mit sattem Mezzo, der allerdings in den Ensembles unerklärlicherweise des Öfteren untergeht. Das vokale Glanzstück der Aufführung ist der wunderschön geführte und in den Koloraturen edel glitzernde Sopran der Bulgarin MARIA RADOEVA. Was bei beiden Damen, die von Lenka Radecky fabelhaft eingekleidet wurden, ein bisschen fehlt: die letzte Hingabe an die Rolle, die vokale und schauspielerische Entäußerung. Der Schmerz, die Leidenschaft, das Entsetzen, das Glück. Aber das ist Meckern auf hohem Niveau.

(край на цитата)

Превод:

Портал “BR Кlassiк”.
8 юли 2017 г

КРИТИКА – “SEMIRAMIDE” В EРЛ, ТОП ТОНОВЕ В ТИРОЛ

от Михаелл Ацингер

Библейският материал е донякъде сложен. Ето защо операта на Росини дълго време остава в сянка. Сега „Семирамида“ празнува нещо като ренесанс – и също така ще зарадва с нова продукция на Тиролския фестивал през 2017 г.

(…)

С ПЛЪТНО МЕЦОСОПРАНО И БЛЕСТЯЩ СОПРАН

В ролята на Arsace Светлана Котина може да се похвали с богат мецоопран, което обаче често необяснимо се губи в ансамблите. Вокалният акцент в спектакъла е красиво поставеното сопрано на българката МАРИЯ РАДОЕВА, с елегантно бляскава колоратура. Това, което малко липсва и на двете дами, които бяха страхотно облечени от Ленка Радецки: крайната отдаденост на ролята, вокалното и актьорско изоставяне. Болката, страстта, ужасът, щастието. Но това е оплакване на високо ниво.

(край на превода)

Портал „Salzburger Nachrichten“

8. Juli 2017

Tiroler Festspiele Erl warten mit opulenter “Semiramide” auf

Mit einer opulenten Neuproduktion von Gioacchino Rossinis Oper “Semiramide” haben die Festspiele Erl Freitagabend aufgewartet. Überraschendes bietet die Inszenierung nicht, vielmehr überzeugten die tolle Ensemble-Leistung und ein musikalisch feingliedriges Psychogramm der in einem Netz aus Schuld und Sühne gefangenen Protagonisten. Das Premierenpublikum zollte für das Gebotene minutenlang Applaus.

(…)

Bei dieser wollen vor allem MARIA RADOEVA als babylonische Königin und Svetlana Kotina als Arsace hervorgehoben werden. Vor allem Letztere wusste bereits bei ihrem ersten Auftritt auf der Bühne mit der Cavatine “Ah! quel giorno ognor rammento” herauszuragen und einen Zwischenapplaus einzuheimsen. Ihre stimmliche und darstellerische Präsenz büßten im weiteren Verlauf des Abends nichts an Qualität ein. Ebenso glänzte Maria Radoeva, die eine grazile, aber stimmlich imposante “Semiramide” gab. Und Maria Rosaria Lopalco erfüllte als die umworbene Azema ihren Part souverän.´

Bei den Männern fiel Giovanni Battista Parodi auf, der sich mit seinem düsteren Bass teils bedrohlich, teils zweifelnd durch den Abend sägte. Auch darstellerisch zeigte er einen vielschichtigen Assur. Raphael Sigling heimste für seine würdevolle Vorstellung des Oroe einen extra Applaus ein. Und Hiu Jin vermochte vor allem stimmlich diffizil als Idreno zu überzeugen. Szymon Chojnacki als König Ninos und Giorgio Valenta als Mitrane erfüllten ihren Part solide. Daher war es auch nicht verwunderlich, dass das Premierenpublikum nach der mehr als vierstündigen Vorstellung, die trotz allem musikalischem Wohlgefallen auch Längen besaß, die Leistung minutenlang beklatschte und bejubelte.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Новини от Залцбург“
8 юли 2017 г.

Тиролският фестивал в Ерл предлага богата „Семирамида“

Фестивалът Erl представи пищна нова постановка на операта “Семирамида” на Джоакино Росини в петък вечерта. Постановката не предлага нищо изненадващо, по-скоро убедителни бяха страхотното ансамблово изпълнение и музикално деликатната психограма на протагонистите, уловени в мрежата от вина и наказание. Публиката на премиерата аплодира няколко минути за това, което се предлага.

(…)

В случая МАРИЯ РАДОЕВА в ролята на вавилонската царица и Светлана Котина в ролята на Арсаце искат да бъдат особено подчертани. Последната се открои особено при първото си излизане на сцена с каватината „Ah! quel giorno ognor rammento“ и получи бурни аплодисменти. Нейното вокално и драматично присъствие не загуби нищо от качеството си с напредването на вечерта. Блесна и Мария Радоева, която създаде грациозна и вокално впечатляваща Семирамида. А Мария Розария Лопалко изпълни уверено ролята си на ухажваната Азема.

(…)

(край на превода)

Портал „Tiroler Tageszeitung“

(без дата)

Blinder Reigen derungehemmten Gefühle. Mit einer musikalisch großartigen „Ermione“ werden die Tiroler Festspiele Erl unter Gustav Kuhn endgültig zu einem Rossini-Zentrum.

Von Ursula Strohal

Erl – Es ist ja kein Jugendwerk des 27-jährigen Gioachino Rossini, das da1819 im Teatro San Carlo in Neapel unterging, „Ermione“ war seine 27.Oper. Der Komponist ließ sie nicht mehr aufführen, und auch sonst tat esniemand, bis Ende der 1980er-Jahre die Schönheit und Bedeutung deserstaunlichen Werkes erkannt wurden. Gerade auch von Gustav Kuhn, derbeim Rossini-Festival in Pesaro eine Produktion mit Montserrat Caballé, Marilyn Horne, Chris Merritt und Rockwell Blake leitete (die CD des Mitschnitts gibt es noch).

(…)

Auf der Bühne ein sensationelles Rossini-Ensemble, das Kuhn in seiner Akademie großgezogen hat. MARIA RADOEVA durchlebt die sich steigernde, ungemein kräfteraubende Titelpartie mit strahlendem Sopran, schauspielerisch zwischen Raserei, Leid und Ermiones Unsicherheit. Glanzvoll breitet Svetlana Kotinas Andromaca ihren herrlichen Mezzosopran aus. Iurie Ciobanus echter hoher Tenor für die Zumutungender typischen Rossini-Rollen ist als Oreste eine Überraschung. Ferdinandvon Bothmers Pirro beweist erneut Reife und enorme Vielseitigkeit. HuiJin gibt dem Pilade starke Töne, Giovanni Battista Parodi dem Fenicio Autorität, Giorgio Valenta ist Attalo.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Tiroler Tageszeitung”
(без дата)

От Урсула Строхал

Сляп танц на необуздани чувства

С музикално великолепната „Ермионе“ тиролският фестивал в Ерл под ръководството на Густав Кун най-накрая се превръща в център на Росини.

Eрл – Това не е младежка творба на 27-годишния Джоакино Росини, която е представена в „Театро Сан Карло“ в Неапол през 1819 г.; „Ермионе“ е неговата 27-ма опера. Композиторът спира да я изпълнява, както и никой друг, докато красотата и значението на удивителната творба не са признати в края на 80-те години. Особено от Густав Кун, който дирижира продукция с Монсерат Кабайе, Мерилин Хорн, Крис Мерит и Рокуел Блейк на Росиниевия фестивал в Пезаро (диск със записа все още е наличен).

(…)

МАРИЯ РАДОЕВА преживява ескалтиращата, изключително напрегната заглавна роля с лъчезарен сопран, действащ между лудостта, страданието и неувереността на Ермионе. Андромаха на Светлана Котина брилянтно разширява нейния прекрасен мецосопран. Истинският висок тенор на Юрие Чобану за налагането на типичните роли на Росини е изненада като Орест.

(…)

(край на превода)

Портал „Tiroler Tageszeitung“

(без дата)

Festspielfinale in Erl: Die Stunde der Frauen

Debussys Naturmusik, Mahlers Vierte und Mozarts d-moll-Klavierkonzert in strahlender Technik und tiefer Musikalität

Von Wolfgang Otter

Erl – Man könnte es als ein Signal sehen: Am Ende der ersten Saison nachder Kuhn-Ära steht eine Frau am Dirigentenpult. Frauen und ihreVorwürfe gegen den gefeierten Chef haben zuvor den Festspielbetrieb ins Wanken gebracht. Doch von Wanken war gestern bei der sonntäglichen Abschlussmatinee im Festspielhaus nichts zu merken – weder auf nochabseits der Bühne. Anja Bihlmaier als Dirigentin war vielmehr ein Blick in die Zukunft, wie auch die weitere gesamte Matinee. Die deutsche Musikerin gehört zu den wenigen erfolgreichen Dirigentinnen in unseren Breiten. Von 2015 bis 2018 war Anja Bihlmaier 1. Kapellmeisterin undstellvertretende Generalmusikdirektorin am Staatstheater Kassel. Sie stehtfür eine Entwicklung im Musikgeschäft, die die nächsten Jahre auch in Erl sehr deutlich spürbar sein dürfte.Zweite Frau im Finale der Festspiele war die in Erl bestens bekannte junge Pianistin Mélodie Zhao. Bleibt noch die nicht minder befähigte Sopranistin MARIA RADOEVA.

(…)

Nach der Pause kam dann Bihlmaier zu ihrer großen Stunde – und die Zuhörer zu einem Höhepunkt dieser Festspiele: Gustav Mahlers vierte Sinfonie. Sie ist die letzte der drei Sinfonien, in der der Komponist Gedichte aus der Sammlung „Des Knaben Wunderhorn“ von Clemens Brentano und Achim von Arnim vertonte. Zugleich stellt sie zur damaligen Zeit einen kompositorischen Wegweiser dar. Mahler schreitet über die Spätromantik hinaus, in Richtung Neuer Musik. Eine Humoreske wollte ereigentlich schreiben, aber wie so oft bei Mahler führt die Musik am Rand des Abgrundes entlang. Aber nicht die Interpretation von Bihlmaier und den zur ganzen Meisterschaft auflaufenden Orchestermusikern. Prägnanz, Verspieltheit, üppige Phrasen und Harmonien, die Musikerfolgten ihrer Dirigentin gehorsam, die sie mit sicherer Hand und großen Gesten durch das Werk führte, bis sie gemeinsam im dritten Satz entschwebten. Eine wunderschöne Interpretation! Und zuletzt gesellte sich noch MARIA RADOEVA dazu und ließ das Publikum mit ihrer herrlichen Sopranstimme in die im Lied beschriebene naive, reine Kinderwelt blicken. Den begeisterten Applaus der Zuhörer hatten sich die Musiker redlich verdient

(край на цитата)

Превод:

Портал „Tiroler Tageszeitung”
(без дата)

Финал на фестивала в Eрл: Часът на жените, Музика за природата на Дебюси, Четвърта симфония на Малер и клавирния концерт на Моцарт в Ре минор в лъчезарна техника и дълбока музикалност

От Волфганг Отер

Ерл – Може да го приемете като сигнал: в края на първия сезон след ерата на Кун има жена на диригентския подиум. Жените и техните обвинения срещу прочутия бос и преди разтърсиха дейността на фестивала. Но нямаше признаци на колебание на последното неделно матине във „Festspielhaus“ вчера – нито на сцената, нито извън нея. Аня Билмайер като диригент беше по-скоро поглед в бъдещето, както и останалата част от матинето. Немската музикантка е една от малкото успешни жени диригенти в нашата част на света. От 2015 г. до 2018 г. Аня Билмайер е първи диригент и заместник генерален музикален директор в „Staatstheater Kassel“. Тя представлява развитие в музикалния бизнес, което също ще бъде много забележимо в Eрл през следващите години. Втората жена на финала на фестивала е младата пианистка Mélodie Zhao, която е добре позната в Eрл. Остава не по-малко способното сопрано МАРИЯ РАДОЕВА.

(…)

След почивката Билмайер стигна до своя голям момент – а слушателите до най-важния момент от този фестивал: четвъртата симфония на Густав Малер. Това е последната от трите симфонии, в които композиторът е приложил музика към стихове от сборника “Des Knaben Wunderhorn” на Клеменс Брентано и Ахим фон Арним. В същото време тя представлява композиционен пътеводител на времето. Малер преминава отвъд късния романтизъм към нова музика. Той всъщност иска да напише нещо хумористично, но както често се случва с него, музиката му води по ръба на пропастта. Но не и интерпретацията на Билмайер и оркестровите музиканти, които се представиха с пълно майсторство. Лаконичност, игривост, пищни фрази и хармонии, музикантите послушно следват своя диригент, който ги води през творбата със сигурна ръка и грандиозни жестове, докато не отплуват заедно в третата част. Красива интерпретация! И накрая се включи МАРИЯ РАДОЕВА и с прекрасния си сопранов глас остави публиката да надникне в наивния, чист детски свят, описан в песните. Музикантите наистина заслужиха бурните аплодисменти на публиката.

(край на цитата)

Ще завърша тази статия за Мария Радоева с кратки информации за нейния съпруг – италианският диригент Тито Чекерини (на италиански: Tito Ceccherini), с когото двамата са заедно 15 години и имат две прекрасни деца – момчетата Никола и Лука. Семейството живее в Милано.

Следват биографични данни и дейност на маестрото (превод от източници на италиански език):.

Тито Чекерини, роден в Милано, учи в консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано при Джовани Кармаси (пиано), Алесандро Солбиати (композиция) и Виторио Паризи (дирижиране). Продължава обучението си в Русия, Германия и Австрия и завършва музикалното си обучение при Peter Eötvös, Sandro Gorli и Gustav Kuhn.

Като оперен диригент той дирижира „Пуритани“ и „Гунтрам“ в „Teatro Bellini“ в Катания, премиерата на Sciarrino на „Da gelo a gelo“ на SWR-фестивала в Швецинген, в „Opera national de Paris“ и в „Grand Théâtre de Genève“ , новата постановка на „Алесандро“ от Джан Франческо де Маджо и „Мария Стюарда“ от Доницети в Националния театър в Манхайм.

Тито Чекерини е основател на ансамбъла „Risognanze“, с който изпълнява шедьоври на камерния репертоар от Дебюси до наши дни. Направени са и записи на произведения на Скиарино, Кастильони и Гризи.

В концертния сектор Чекерини дирижира водещи оркестри, включително Симфоничния оркестър на BBC, SWR Stuttgart, Токийския филхармоничен оркестър, „Orchestra Sinfonica Nazionale RAI“ и важни ансамбли като „Klangforum Wien“, „Contrechamps“, „OENM“ и „Divertimento Ensemble“.

Тито Чекерини е гост на най-значимите концертни сцени и на международни фестивали като Мюнхенското биенале, Фестивала в Швецинген и „Cité de la Musique“.

Италианският диригент си е направил име най-вече с интерпретации на произведения на класическия модернизъм, както и със съвременен репертоар. Той умело съчетава детайлите с препратка към голямата картина. „Deutschlandfunk“ например, оцени така интерпретацията му на „From a House of the Dead“ („Мъртвият дом“) на Яначек: „Тито Чекерини кристализира (…) тези различни, но невероятно колоритни музикални нива уверено и прецизно и също така не губи поглед върху цялостната архитектура на триактната творба”.

През сезон 2023/24 Тито Чекерини се завръща в „Orchestra della Toscana“, като дирижира премиерата на творба на Федерико Гардела, както и на произведения на Сибелиус и Нилсен в Германската държавна филхармония Райнланд-Пфалц, в градовете Рокенхаузен и Манхайм. Композиции от Филидей и Сибелиус са в програмата на концерт с „Orchestra dell’Opera Carlo Felice“ в Генуа, и той дирижира нова опера от Лучия Ронкети със Симфоничния оркестър на SWR на „SWR фестивала“ в Швецинген. Той също така отново ще гостува с „Remix Ensemble“ и „Orquestra Sinfonica do Porto Casa da Música“.

В оперния сектор той отбеляза голям успех през пролетта на 2022 г. с новата постановка на „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк, режисирана от Jenske Mijnssen в Цюрихската опера, където вече беше гост с „Le Grand Macabre“ от Лигети през 2019 г.

Тито Чекерини дебютира на сцената на Държавната опера в Щутгарт през 2023 г. с „Катя Кабанова“ от Яначек и през сезон 2021/22 с „Травиата“ от Верди (режисьор: Бенедикт фон Петер) в Базел. Той работи редовно в „Teatro La Fenice“ във Венеция от 2009 г., където дирижира произведения като „Дидона и Еней“ от Пърсел (2020), „Luci mie traditrici“ от Шарино (2019), „Ричард III“ от Батистели (2018; продукция: Робърт Карсен, Голяма награда на италианската критика), „Gefalo e Pocri“ от Ернст Кшенек (2017) и „La porta della legge“ от Sciarrino (2014).

Чекерини също така е чест гост във Франкфуртската опера: Белини – „Пуритани“, 2018, Яначек – „От мъртвият дом“, 2018, Стравински – „The Rake’s Progress“ (Животът на безделника), 2017. Дирижира също и в „Théâtre du Capitole“ в Тулуза (Моцарт, „Отвличане от сарая“, 2017, Берлиоз – „Батриче и Бенедикт“, 2016, Далапикола – „Il prigioniero“, Барток – „Замъкът на Синята брада“, 2015 – реж. Орелиен Бори).

Освен горните опери, след сензационната премиера на „Da gelo a gelo“ от Sciarrino на фестивала в Шветцинген през 2006 г., той режисира голям брой премиери, най-скоро „Inferno“ от Лучия Рончети през 2021 г. във Франкфуртската опера.

Тито Чекерини се изявява и като диригент на международно признати симфонични оркестри. Работил е с „Philharmonia Orchestra“, „Токийския филхармоничен оркестър“, „Filarmonica della Scala“, „Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino“, „Orquesta Estable del Teatro Colón“, „Симфоничния оркестър на BBC“, „Orchestrе Philharmonique de Radio France“, „Radio Filharmonisch Orkest“ и радио оркестрите в Щутгарт, Кьолн, Франкфурт и Торино, както и с много други водещи оркестри в Италия, Испания и Португалия. Сред редовните му партньори са и най-важните солистични ансамбли като „Klangforum Wien“, „Ensemble Modern“, „Ensemble intercontemporain“, „Collegium Novum Zurich“ и „Ensemble Contrechamps“.

Тито Чекерини е основател на ансамбъла „Risognanze“, с който изпълнява шедьоври от репертоара на камерната музика от Дебюси до наши дни, документирани на няколко компактдиска. Обширната му дискография включва издания за „Sony“, „Kairos“, „Col legno“ и „Stradivarius“, които са наградени с „Diapason d’or“, „Midem Classical Award“ и „Choc du Monde de la Musique“, наред с други.

(край на биографичните бележки)

РЕЗОНАНС

По-долу ще дам в превод на български език различни рецензии за изкуството на Тито Чекерини, поместени в световни медии:

„Полупрозрачната, но много трогателна на езика си партитура беше в добрите ръце на Тито Чекерини – той успя да възпроизведе ефирен, но присъстващ звуков образ, с ярко отработени акценти“. (Opera Glasses, Yeri Han, април 2022 г.)

……

„Спектакълът, получил дълги аплодисменти, се състоя в Санта Кроче, (…) поверен на сигурната ръка и живата чувствителност на Тито Чекерини“. (Corriere della Sera, Енрико Жирарди, октомври 2023 г.)

…..

„Музиката се загнездва под текста рисуващо и коментиращо – почти като мелодрама. Това може да се изпита особено силно в продукцията в Цюрих, защото Цюрихската филхармония, под диригентството на Тито Чекерини, ценител на новата музика, изрично подчертава традиционната и модерна чувственост на оркестровата партия“. (Opernwelt, Питър Хагман, април 2022 г.)

……

„Музикалното ръководство на това представление беше в ръцете на Тито Чекерини. Тук беше свършена страхотна работа с Филхармонията в Цюрих. Всеки аспект беше осветен до най-фините детайли на партитурата. Изключително постижение”. (Opera, Марко Щюклин, 14 февруари 2022 г.)

…….

„На подиума на Цюрихската филхармония Тито Чекерини дирижира с енергично, но прочувствено темпо. Той издаваше топъл, достоен и понякога тържествен звук от оркестрината, правейки камбаните, често използвани от Пуленк, чудесно чуваеми“. (Opera Gazet, Марко Аранович, 20 февруари 2022 г.)
……

„ (…) Толкова по-хубаво е, че някой като Чекерини наистина владее идеално този репертоар“. (Deutschlandfunk, Йорн Флориан, 14 февруари 2022 г.)

…..

„С голям ангажимент диригентът Тито Чекерини успя да интегрира перфектно актьора Себастиан Кушман в ролята на Данте и да гарантира, че контратенорът Ян Якуб Моновид е подходящо чут като част от вътрешния глас на Данте в неговия изключителен оперен дебют във Франкфуртската опера, както и солисти, хорът и оркестърът да се споят заедно с катедрална сила“. (МУЗИКАТА ДНЕС, 27 юни 2021 г.)

…..

„Те са водени от диригента Тито Чекерини през тази сложна комбинация от „нови“ звуци и стилове на свирене и различни музикални традиции, които са променени и прекроени от италианеца. Чекерини е активен в международен мащаб в редица оперни театри, включително Франкфуртската опера, и изнася концерти с важни оркестри. Италианецът вече дирижира някои произведения на Лучия Ронкети – страхотно ръководство от музиканти и певци“. (Фейлетон Франкфурт, Ренате Фейербахер, 8 юли 2021 г.)

…….

„Под ръководството на Тито Чекерини, нейната музика [на Лучия Ронкети] развива привличане още от самото начало, на което е трудно да се устои“. (Bachtrack, Александра Рихтер, 3 юли 2021 г.)

……

„Музикалната интерпретация на Тито Чекерини начело на ансамбъла „Risognanze“ беше ефективна и прецизна, със сигурност една от плюсовете на едно изпълнение, което накрая беше възнаградено с аплодисменти от присъстващата публика“. (Giornaledellamusica.it, Алесандро Риголи, 14 октомври 2021 г.)

……..

„Диригентът Тито Чекерини държеше всичко под контрол, осигури напрежение и мелодична изтънченост и предложи такава пълна версия на операта (научно-критично издание на Фабрицио Дела Сета), каквато вероятно никога не сте чували досега“. (Onlinemerker, Герхард Отингер, 13 януари 2019 г.)

……

„Тито Чекерини, с оркестъра на операта в добро настроение, надгражда своето изключително представяне в „Норма“ в края на миналия сезон. Това е елегантен, но прочувствен звук, който струи от оркестрината, с изобилие от динамични градации от най-деликатното пианисимо до затръшващи краища и с неизчезваща интензивност”. (Оpernfreund, Майкъл Демел, 5 декември 2018 г.)

…….

„Тито Чекерини навлиза дълбоко в партитурата с Оркестъра на Франкфуртската опера и извиква прекрасни мелодични дъги от оркестрината, така че да има заслужени аплодисменти за музикалното изпълнение на вечерта“. (Онлайн списание за музика, Томас Молке)

……

„С отлично подготвения оркестър на Франкфуртскана опера, диригентът Тито Чекерини изкристализира тези различни, но невероятно колоритни музикални нива уверено и прецизно и също така не изпуска от поглед цялостната архитектура на триактната творба“. (Deutschlandfunk, Елизабет Рихтер, 2 април 2018 г.)

…….

„Тито Чекерини пое оркестъра на Парижката опера, който отлично обслужва най-разнообразните аспекти на музиката – задача, която трябваше да изпълнява с голям състав“. (NMZ, Фридер Райнингхаус, 31 януари 2012 г.)

(край на цитатите)

Нека днес на 15 декември 2023 г. поздравим мецосопраното Мария Радоева за раждения й ден, като й пожелам отлично здраве, лично и семейно щастие и нека да осъществява музикалните си планове. Направеното от нея до сега е гаранция, че тя ще успее да развие таланта си докрай и ще го покаже на още по-широк кръг от музикални любители.

За много години, драга Мария!

……

Мария Радоева, Росини, „Жената от езерото“

….

Maria Radoeva, soprano (Bulgaria)

https://www.google.de/search?q=%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%B1+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BD&sca_esv=590984977&source=hp&ei=h2B7ZcfxN7uA9u8PmN6JWA&iflsig=AO6bgOgAAAAAZXtulxW6rdLsJIOvpckV31LpBZVZvl0A&ved=0ahUKEwiH0cet3Y-DAxU7gP0HHRhvAgsQ4dUDCAw&uact=5&oq=%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%B1+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BD&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ii_RjtGC0Y7QsSDQvNCw0YDQuNGPINGA0LDQtNC-0LXQstCwINGB0L7Qv9GA0LDQvUixkAFQAFi-fHAAeACQAQCYAbwBoAG-EqoBBDIzLjS4AQPIAQD4AQHCAhEQLhiABBixAxiDARjHARjRA8ICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIOEC4YgAQYigUYsQMYgwHCAggQLhiABBixA8ICERAuGIAEGIoFGLEDGIMBGNQCwgIFEC4YgATCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICBRAAGIAEwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgcQABiABBgKwgILEC4YxwEY0QMYgATCAg0QABiABBixAxiDARgKwgIGEAAYFhgewgIJEAAYgAQYExgKwgIIEAAYFhgeGBPCAgoQABgWGB4YExgKwgIFECEYoAHCAggQABiABBiiBA&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:e091f500,vid:EDciGEGaYGM,st:0

……

Duo Maria Radoeva ed Emanuele Torquati | Musiche di Wagner e Strauss per mezzosoprano e pianoforte

……

Mozart – „La clemenza di Tito“, aria di Sesto

https://mail.google.com/mail/u/0/#inbox?projector=1

…..

Nabucco 2015, pregenerale , Tiroler Festspiele Erl, dir. Gustav Kuhn

Цял спектакъл (генерална репетиция) на “Набуко” с Густав Кун. Първата й наистина голяма роля (Абигаиле) с един от най-големите диригенти на нашето време!

…..