На днешния ден е роден композиторът, диригент и педагог Натан Князев
Драги приятели на оперната музика, днес на 30 март 2020 г. ще си спомним за един особено заслужил деец на българското оперно изкуство, роден на този ден преди 148 години, който обаче е много малко познат на широкия кръг оперни любители в България. Това е композиторът, диригент и педагог с арменски (или грузински) произход Натан бек Амирхан (наричан също Натан Амерханц), музикант със солидно образование, ученик на Феручо Бузони (1866-1924) в Германия. Натан бек Амирхан не е роден в България, но след окончателното си оставане там често използва псевдонима „Князев“ като фамилно име.
Наред с музикалната си дейност, Натан Князев е бил силен шахматист, също и полиглот – владеел е арменски, руски, шведски, немски, английски и български и е ползвал фински, норвежки и датски езици.
Няма да се отклонявам много, но само факта, че Князев е бил ученик на Бузони говори самò за себе си. Ето няколко думи за него:
Феручо Бузони е роден на 1 април 1866 г. в Емполи / Италия, недалеч от Флоренция, починал на 27 юли 1924 г. в Берлин. Той е не само прочут в епохата си композитор, пианист, диригент и музикален педагог, но и авторитетен музиковед.
Цитирам само щрихи от богатата му биография: неговият баща е кларинетист, майка му – пианистка. Малкият Бузони е дете-вундеркинд – първата му концертна изява като пианист заедно с ансамбъл, в който участват родителите му, е когато той е на 7 години. Няколко години по-късно е представен във Виена на Ференц Лист, Йоханес Брамс и Антон Рубинщайн. От 12-годишен Бузони учи в началото музикално изкуство в Грац, където още през първата година е представено негово произведение – Стабат Матер.
От 1894 г. той живее преди всичко в Берлин. Като пианист и особено като диригент Бузони е пропагандатор на „новата музика“, изпълнявайки произведения на Бела Барток, Артур Шьонберг, Ян Сибелиус и други. През годините 1902-1909 той дирижира в Берлин серия от симфонични концерти, посветени на творчеството на Ян Сибелиус, но и на други модерни композитори.
През 1913 г. Бузони започва да работи като педагог в Консерваторията в Болоня, но след избухване на Първата световна война не желае да има изяви на териториите на воюващите държави и заминава за Цюрих. През 1920 г. се завръща в Берлин, където с голям успех продължава работата си преди всичко като педагог. Един от последните му ученици е немският композитор Курт Вайл (авторът на „Опера за три гроша“), като в същото време Бузони работи над грандиозната си опера „Доктор Фауст“, която не успява да завърши до смъртта си през 1924 г. Това прави после композиторът Филип Ярнах (Philipp Jarnach) – немски композитор и музикален педагог (1892-1982).
Бузони е написал и други оперни творби. За да не се отклонявам много от главната тема на статията ми, в нейния край ще напиша нещо повече за оперното творчество на Феручо Бузони – не съм правил това в статии до сега. И при това на 27 юли 2020 г. ще се навършат 96 години от смъртта му през 1924 г.
(край на цитатите за Бузони)
Лично аз до 2015 година не знаех за Натан Князев, макар че той през първата половина на миналия век е имал впечатлителна музикална кариера в България, първо във Варна, където е било постоянното му местожителство, после дълго време в София, където се е поминал на 4 октомври 1949 г. Положително името му е познато за много варненци и софиянци от тази епоха. Най-интересно е, че той наред с другите си дейности е композирал и няколко опери: “Иванко” по Васил Друмев, либрето Н. Попов (София, 1917), “Ралица”, либрето И. Кирилов. По-долу ще дам подробности.
Не можем да твърдим, че и сега за него не е писано и казано необходимото – през 2012 г. Българското Национално Радио му отделя внимание, като излъчва предаване по случай рождението му преди 140 години. Ето цитат:
Спомен за Натан Князев
публикувано на 31.03.2012 г.
- Помните ли Натан Князев?
Красимира Йорданова отново избира да ни припомни делото на един чужденец, допринесъл за утвърждаването на професионалното музикално изкуство у нас – Натан Князев.
Роден преди 140 години в грузинско семейство, Князев е композитор, диригент и педагог със солидно образование, ученик на Бузони. Идва в България през 1896 г. и първо се установява във Варна. След време се премества в София и участва активно в дейността на новооснованата Оперна дружба.
Още за работата на Натан Князев чуйте в рубриката Помните ли…
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на цитата)
Прилагам линк към това предаване:
http://bnr.bg/post/100047478/spomen-za-natan-knyazev
Хубаво е, че за Натан бек Амирхан (Князев) има доста обширна страница в Уикипедия на български език, която дава достатъчно сведения за този бележит музикален деец. Аз ще цитирам по-голямата част от нея, тъй като там се съдържат най-важните данни за него.
Натан бек Амирхан, с псевдоним Князев, е арменски композитор, пианист, диригент и музикален педагог, роден на 30 март 1872 г. в гр. Тифлис (сега гр. Тбилиси), Грузия, но е арменец по народност, починал на 4 октомври 1949 г. в София. Той е внук на Мирза Фарух бек Амирханзи, който е осиновен принц на иранския шах. Бащата на Натан е Аврам бек Амирхан, известен за времето си учен в областта на ориенталистиката. Участвал е в написването на речник на тюркменските езици и е един от преводачите на Библията и Корана на арменски език (с кавказко наречие). При преместване на семейството му във Варна, той обръща внимание на братя Шкорпил върху значението на Мадарския конник за историята на древна България.
Натан първоначално учи в родния си град Тифлис, след това – в реалното училище „Св. Петър и Св. Павел“ в Москва и завършва руска гимназия в Хелзинки (Финландия). Получава първите си познания по музика от своята музикална майка, която е имала прекрасен глас. Натан бързо напредва в музикалната си подготовка и на 8-годишна възраст при нужда замества органиста на местната лютеранска църква. Когато Натан навършва 15 години, семейството е заточено в Сибир поради участия на баща му в евангелски събрания. При освобождението им, те се заселват в Хелзинки, Финландия. Там в продължение на 3 години Натан посещава Музикалния институт, където учи пиано при проф. Хюмандер и проф. Деек (ученик на Ференц Лист), орган при проф. Рихард Фалтик, теория, контрапункт, фуга, канон, свободна композиция при проф. Мартин Веселиус. След голямото клане на арменците през 1896 година в Турция, хиляди от тях търсят спасение в България. През 1897 година родителите на Натан се преместват във Варна, където живеят множество арменци.
От Варна Натан, заедно с родителите си се отправя за Германия, където се записва и учи в Мюнхенската музикална академия при проф. Йозеф Райнбергер и при проф. Перфел. Тригодишния курс в академията Натан завършва за една година и се дипломира през 1900 г. Завръщайки се във Варна, той сформира малък симфоничен оркестър и основава музикално дружество „Гусла”.
Натан бек Амирхан е поканен в гр. Одеса, Русия, като заема редица длъжности: органист в лютеранската църква, диригент на хоров състав от 60 души, преподавател по музика в няколко училища и помощник-диригент на Одеската опера. Името на Натан бек Амирхан нашумява и той е извикан в София за диригент на създадената първа българска опера – „Оперна дружба”. Поканата е изпратена лично от големия български певец Константин Михайлов-Стоян и през 1910 година той се завръща в България.
Той успява да постави операта „Демон” от Антон Рубинщайн, която се е играла няколко пъти в салона на „Славянска беседа” в София. Поради възникналите нередности и напрежение (бел. Б.К.: по този въпрос писах преди няколко дни при статиите за Константин Михайлов-Стоян и Стефан Македонски) Натан бек Амирхан изоставя всичко и заминава за гр. Бостън (САЩ) по покана на шведския мъжки хор „Хармония” за негов диригент. Там е приет много добре. Поканен е за органист в няколко евангелски църкви. Той изнася множество концерти в различни градове и става хоров диригент в операта.
Поради влошаване на политическата обстановка и назряване на условията за започване на Първата световна война през 1914 година, Натан бек Амирхан след три години успешна работа напуска Америка и окончателно се завръща в България, която за него става втора родина.
По това време той приема и името Князев за псевдоним. Установява се в София, където преподава частни уроци, ръководи като диригент оперна трупа „Свободен театър” и през останалите повече от 25 години от своя живот е органист в Евангелската методистка църква „Д-р Алберт Лонг” в София. Бил е голям импровизатор на духовна музика.
Натан Князев е бил изключително тих и скромен човек. Оставил е за поколенията много свои композиции: операта „Иванко” (по драмата на Васил Друмев), представена 14 пъти в Народната опера, операта „Ралица”, ораторията „Христос”, 19 песни по стихотворенията на Христо Ботев (често изпълнявани през 30-те години), няколко стотици духовни и други песни по текстове на различни езици, поместени в сборника „Духовни песни” с № № 71, 246, 257, 304, 331, 385 и 411, композитор е на музиката за текстовете, които са създадени по случай раждането на Негово Величество Симеон Втори Сакскобурготски.
Участвал е в множество концерти като органист, пианист и диригент не само у нас, но и по света. Например, във Финландия – Хелзинки – в Ниа Кучка, в Катедралата; в Швеция – Малмьо; в Дания – Копенхаген; в Лотарингия – Мьорхинген; Германия (при Берлин) – Ной Кьолн, Диденкофен, Нойшател и др. В София той е познат на обществеността с присъствието му в „Д-р Лонг” и концертите в зала България.
Натан Князев акомпанира на проф. Саша Попов, д-р Докторов, Христина Морфова и други. Имал е концерти в Бостън, където ръководи сборен хор от 450 човека на Лютеранските църкви и за работата му с норвежки хор при тържествата при пристигането на изследователя Руал Амундсен в Бостън, след откриването на Южния полюс. Прави концерти из Америка в градовете Вустер, Филаделфия, Провиденс, Ловел, Лин, и др.
Въпреки популярността си Князев е бил беден. През 1901 година организира концерт в салона на Морската градина във Варна с Александър Краев (оперен певец) и Мустаков. Програмата била от негови сола и дуети на руски и български. Поради слаба разгласа, салонът е бил почти празен – само 8 човека. Към края на първата част в салона влиза един руски капитан от търговския флот, който впечатлен от музиката решава да помогне и изкупува всичките билети.
В интервюто му направено от Васил П. Василев, Князев е запитан: „По колко часа дневно свирите?” – „Около 8-10 часа. Пиша оратория и оркестрирам.“ На въпроса Срещате ли пречки?” той отговаря: „Лишен съм от осветление и нямам електрическа инсталация. Работя на газово осветление, когато има газ. Дават месечно по четвърт килограм на човек.“ Натан Князев живеел в малка къщичка извън София. Макар в последните години от живота си да чувства недоимък, той бил вътрешно много богат.
Бил е силен шахматист, полиглот – владеел е арменски, руски, шведски, немски, английски и български и е ползвал фински, норвежки и датски езици.
Умира на 4 октомври 1949 г. на 77-годишна възраст.
(край на цитатите от Уикипедия)
Както се каза по-горе, през 25 години от своя живот Натан Князев е органист в Евангелската методистка църква „Д-р Алберт Лонг” в София. Ще дам цитат от сайта на тази църква, аз не съм имал сведения за нея до сега:
Началото на църквата “Д-р Лонг” в София е поставено през 1908 година. През тази година Американският борд предлага на „17-та Годишна мисийска конференция“ да основе църква в София. Същата година д-р Е. Е. Каунт започва неделни служби на английски език. На 1.08.1909 г. в салона на една ученическа трапезария започва неделни служби пастир Иван Сечанов. Отначало имало само 11 члена, които всяка година нараствали.
С идването на пастир Цветан Цветанов необходимостта от църковна сграда става осезателна. България навлиза в период на войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна). Мисийската каса е празна. Цветан Цветанов работи като словослагател и използва салона на печатницата, за да проповядва и да провежда богослужения. Броят на търсещите Бога рязко нараства. От 1919 г. пастир Цветанов използва салона на Лютеранската църква всяка неделя сутрин преди редовните богослужения.
След 1922 г. процесът на нормализация на живота позволява на д-р Каунт да се завърне в София и да закупи парцел за строителство на площад “Народно събрание”. Архитектурният план и проекта за строеж на това място е отхвърлен с намесата на Светия Синод. Предоставени са за закупуване терените на старата пожарна команда на площ 2500 кв.м. между улиците „Раковска“ и „Бенковска“. Започва се веднага строежът по австрийски проект. Поради уникалната архитектура издигнатата сграда е обявена за паметник на културата. Поставен е краят на 15 годишен период, през който не е било ясно къде ще се проведе следващото богослужение.
В новата сграда първото неделно богослужение е проведено на 1 декември 1924 г. Тържественото освещаване на църковната сграда е на 17.09.1925 г. Църквата получава името на д-р Алберт Лонг. Възстановяването на църквата “Д-р Лонг” получава широка популярност сред софийската общественост. През 45-годишния комунистически период, църквата в София се разпръсва, а сградата се ползва за концерти и репетиции на танцови групи и хорове.
След промените със съдействието на епископ Х. Болетер църквата възвръща сградата си. Регистрира се Църковно настоятелство, започва основен ремонт на сградата. Нейното ново освещаване става през април 1994 г. Първият пастир е Здравко Безлов. След неговата смърт работи американски мисионер – Карлос Отеро. След него – Евгени Найденов.
Църквата е възстановена напълно и води редовни богослужения. Членове на църквата са някои от старите методистки семейства, но и много новоповярвали. В тази църква хора от различни обществени слоеве, с различен социален произход и на различна възраст могат да получат своето място. Има много добре организирана работа с жените, социалната кухня работи през зимата и 50 души получават топла храна. Има работа с децата и младежите.
Пастир на църквата е Владимир Тодоров. В двумилионния град София църквата “Д-р Лонг” има важна мисия: да проповядва Евангелието.
(край на цитата)
Ако се интересуваме повече за д-р Алберт Лонг, в Интернет има достатъчно сведения за него. Най-важен е линка, който води до една подробна информация на английски език от Владимир Железов. Ето цитат от началото на статията:
D-r Albert Long and Bulgarian Renaissance
Vladimir Zhelezov
1 Introduction.
Biographical Notes on American and Bulgarian Period of Albert Long
D-r Albert Long was born at Washington, Pennsylvania state, in 1832. His father had been working in the course of 50 years as active member of Pittsburgh Methodist Conference and worked as an overseer in the Methodist orphanage in Pittsburgh. He had been responsible for a whole church district and had to circulate in it all the time riding a horse. In his baggage he always carried English Bibles, hymnals and other religious books, printed at New York Methodist printing-house. Albert Longwas (rovided with good education at the American college of the West University in Pennsylvania, and afterwards at Oregon college in Midville. In 1852 he finished with distinction his higher degree, taughtfor two years. after that he completed his theological education at the Concord Theological Seminary, New Hampshire state, ordained as a Methodist minister and personally invited by d-r Cyrus Hamlin (at that time director of the prominent „Robert College“ in Tzarigrad …….
(край на цитата)
Не са много сведенията, които могат да се прочетат в медиите за Натан Князев. В сайта на Съюза на българските композитори той се води като Николай Князев. Ето цитат за него от този сайт (там датата на раждане е дадена по Юлиянския календар, също не е ясно защо след това пише „Цариград – Турция“, след като е роден в Тбилиси):
Николай Князев
17.ІІІ.1872 – 4.Х.1949
Цариград – Турция
композитор, диригент, педагог
Основното си образование получава в Тбилиси, Грузия. Завършва композиция при Й. Райнбергер в Музикалната академия в Мюнхен. През 1896 се установява в България. Първоначално живее във Варна, после в София. Преподава в Музикалното училище в Пловдив. Дирижира Българската оперна дружба, концертира и ръководи самодейни състави. Твори в областта на вокалната музика и сценичните жанрове. Автор е на: 2 опери, около 100 руски хорови песни, солови песни и др.
Опери:
“Иванко” по Васил Друмев, либрето Н. Попов (София, 1917); “Ралица”, либрето И. Кирилов.
(край на цитата)
В друг източник намерих по-подробна информация за операта „Иванко“ – продукция на Софийската опера през септември 1932 г. Като автор на либретото там е даден не Н. Попов, а Тодор Попов. Цитирам:
Музикално събитие:
Иванко
Начало: 18.9.1932 г.
Край:
18.9.1932 г.
Държава:
България
Организатор(и) – Софийска опера
Автор(и):
Натан Князев – Композитор
Тодор Попов
– Либретист
Дата: 18.9.1932 г.
Град:
София
Място: Софийска
опера
Вид или жанр музика:
Опера
Премиера
Изпълнител(и):
Асен Найденов – Диригент
Илия Арнаудов
– Режисьор
Анастас Петров –
Хореограф
Александър Миленков –
Художник
Павел Елмазов – Певец
Петър Золотович – Певец
Любен Минчев – Певец
Елена Христова-Гебел – Певец
Люба Кръстева – Певец
Михаил Попов – Певец
Георги Хинчев – Певец
Цветан Каролев – Певец
(край на цитата)
Ето още две информации за дейността на Натан Князев:
Български пианисти в края на ХІХ – началото на ХХ век
„ ….. В повечето градове на страната клавирната и музикална култура се разпространява с усилията на просветени и обичащи музиката любители. Усърдно работят и малкото професионални музиканти.
Във Варна свири и преподава НАТАН АРМИКАНЯНЦ (КНЯЗЕВ). Завършил образованието си при Бузони в Хелзинки, Армиканянц е от първите изпълнители на клавирното творчество на виенските класици ….“
(край на цитата)
И последната информация:
(из статия за Михаил Люцканов от Огнян Стамболиев):
„На 16 август 1929 г. Люцканов е назначен за стажант артист в Софийската опера, на която остава верен до края на кариерата си (1961 г.). Дебютира през същата година в операта на Маестро Атанасов „Цвета”, тогава много популярно, репертоарно заглавие. Навлиза бързо в репертоара на Операта и скоро става един от най-ценените и търсени артисти. Покрива почти целия баритонов репертоар: „Трубадур”, „Травиата”, „Фалстаф”, „Силата на съдбата” от Верди, „Вълшебната флейта” от Моцарт, „Ловци на бисери” от Бизе, „Дама Пика”, Йоланта”, „Черевички” и „Евгений Онегин” от Чайковски, „Турандот”, „Бохеми”, „Бътерфлай” от Пучини, „Фауст” от Гуно, „Дон Паскуале” и „Любовен еликсир” от Доницети, опери от Майербер, Римски-Корсаков, Масне, Адам, Леонкавало, Сметана, Прокофиев, Флотов. Много и успешни са и превъплъщенията му в българските заглавия: „Хитър Петър” от Веселин Стоянов, в оперите на НАТАН КНЯЗЕВ, Иван Кавалджиев, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков …“
(край на цитата)
Когато през 2016 г. започнах да търся материали за Натан Князев се надявах, че ще открия нещо за него в музикалния речник на Иван Камбуров от 1933 г. В тези първи десетилетия на 20-и век Князев вече е имал значителна музикална кариера в България и в чужбина след толкова солидно музикално образование. За съжаление Камбуров не му е отделил внимание поне с малка статия в речника си, където има достатъчно сведения за други видни дейци от тази епоха, като Константин Михайлов-Стоян, Иван Вулпе, Драгомир Казаков и десетки други.
Това бяха всички неща за Натан Князев, които имах да напиша за него.
Както споменах в началото на статията, в нейния край искам да напиша нещо повече за оперното творчество на неговия учител Феручо Бузони. При това на 27 юли 2020 г. ще се навършат 96 години от смъртта му през 1924 г.
В началото писах за операта „Доктор Фауст“, тук ще дам някои подробности, както и малки сведения за други негови оперни творби.
Операта „Доктор Фауст“ е написана в твърде дълъг период. Основното тук е, че Бузони не ползва класическия сюжет на Гьоте, а „средновековна мистерия“ от една немска игра на кукли (куклен театър), като в текста той включва и свои автобиографични мотиви. Интересно е, че текста (или либретото) Бузони написва собственоръчно само за шест дни, след като е прегледал огромен материал. Първите музикални скици на композицията датират от 1916 г. После следват редица години на мъчителна работа, промени и допълнения. Както в началото писах, той не довършва операта си, след като през 1924 г. умира и това прави неговият ученик Филип Ярнах (Philipp Jarnach) – немски композитор и музикален педагог (1892-1982). В тази форма премиерата на операта е на 21 май 1925 г. в Дрезден (Земперопер) под диригентството на Фриц Буш.
Оригиналният език е немски, операта е в три действия, трае около 3 часа. Главните роли са съвсем други в сравнение с традиционните като в оперите на Шарл Гуно, Ариго Бойто или Ектор Берлиоз – тук има само Доктор Фауст (глас баритон) и Мефистофел (тенор). Няма Маргерита, главна женска роля е Херцогинята от Парма (сопран) и други централни роли са тези на Вагнер – приятел на Фауст (баритон) и Херцогът от Парма (тенор). Действието се развива в Италия – в Парма, в средните векове. На самото съдържание няма да се спирам – в Интернет има достатъчно информации на различни езици.
Ще допълня, че след премиерата през 1925 г., следват поне още 25 инсценировки на различни оперни сцени, като във Франкфурт и Берлин (двете през 1927 г.) и в Хановер (1928). След края на Втората световна война настъпва ренесанс в творчеството на Бузони, специално на тази опера. Особено забележителна е играта на баритона Дитрих Фишер-Дискау в ролята на Доктор Фауст. Съществуват записи на операта с негово участие от 1969 г. – фирма „Дойче Грамофон“ (3 диска), с диригент Фердинанд Лайтнер и Симфоничен оркестър на Баварското радио в Мюнхен.
По отношение на оперни постановки в последно време прави впечатление тази на Държавната опера в Цюрих през 2013 г., където в ролята на Доктор Фауст играе отличният баритон от САЩ Томас Хемпсън (скоро той гостува за концерт в София). В края на тази статия ще поместя негова снимка в тази опера и постер от постановката в Цюрих.
А ето и състава на ансамбъла в Цюрих:
Doktor Faust – Thomas Hampson
Wagner/Master of ceremonies – Günther Groissböck
Mephistopheles – Gregory Kunde
Duke of Parma/Soldier – Reinaldo Macias
Duchess of Parma – Sandra Trattnigg
A Lieutenant – Martin Zysset
Conductor – Philippe Jordan
Orchestra / Orchester der Oper Zürich
Chorus / Chor der Oper ZürichChorus Master – Jürg Hämmerli
(край на цитата)
В ролята на Мефистофел играе особено известният днес тенор Грегори Кунде от САЩ, за когото писах статия във връзка с негов кръгъл рожден ден на 24 февруари 2019 г., заедно с много снимки.
Нека тук отбележа още, че в цялата класическа музикална литература, в частност и в оперната музика няма сюжет, който да е така интензивно използван от композитори от цял свят, написали творби по сюжета на Фауст, в частност по творбата на Йохан Волфганг фон Гьоте. За да докажа това, цитирам една извадка на немски език – много подробна, която ще ни увери. Само в областта на чисто оперната музика са написани до сега 11 оперни произведения, разбира се, не всички така известни като тези на Гуно, Бойто, Берлиоз, бих казал и на Бузони. Ето списъка:
Музикални произведения, свързани с историята на Фауст, от тях 11 опери (цитат на немски език):
Klassik (11 Opern):
- Johann Ignaz Walter: Doktor Faustus. Romantische Original-Oper in 4 Akten. 1797 (Erster Fauststoff auf die Opernbühne).
- Ludwig van Beethoven: Es war einmal ein König [„Flohlied des Mephisto“]. 1809, op. 75 Nr. 3.
- Louis Spohr: Faust. Oper, 1816.
- Franz Schubert: Gretchen am Spinnrade. Lied, 1814.
- Conradin Kreutzer: Gesänge aus Goethes „Faust“. 1820.
- Hector
Berlioz:
- Huit scènes de Faust. Kantate, 1828.
- La damnation de Faust. Oratorium, 1845–46.
- Albert Lortzing: Don Juan und Faust. Bühnenmusik zu Grabbes gleichnamigem Drama, 1829.
- Louise Bertin: Fausto. 1831.
- Richard Wagner: Eine Faust-Ouvertüre. 1839–40, Neufassung 1855.
- Robert Schumann: Szenen aus Goethe’s Faust für Solostimmen, Chor und Orchester (1844–53).
- Franz
Liszt:
- Eine Faust-Sinfonie. 1854–57.
- Vier Mephisto-Walzer. 1856–1861.
- Charles Gounod: Faust et Maguerite. Oper, 1859.
- Arrigo Boito: Mefistofele. Oper, 1868.
- Hervé: Le petit Faust. Oper, 1869.
- Gustav Mahler: 8. Sinfonie, Sinfonie der Tausend. 1906–07.
- Ferruccio Busoni: Doktor Faust. 1916–25.
- Hermann Reutter: Doktor Johannes Faust. Oper, 1936/55.
- Hanns Eisler: Libretto zu einer unvollendeten Oper Johann Faustus. 1952.
- Josef Prokopetz und Wolfgang Ambros: Fäustling. Singspiel, anlässlich der Wiener Festwochen, 1973.
- Kurt Schwaen: Das Spiel vom Doktor Faust. Oper in einem Prolog und neun Bildern. 1980/81.
- Alfred
Schnittke:
- Seid nüchtern und wachet … (Faustkantate, 1982–83).
- Historia von D. Johann Fausten. Oper, 1991–94.
(край на цитата)
Както виждаме, освен тези 11 опери, има още редица симфонии, кантати, песни, сценична музика към драми. Що се отнася до драматични произведения, там творбите са още повече, но това не е в полето на моето внимание.
И накрая няколко думи за другите оперни произведения на Феручо Бузони. Преди „Доктор Фауст“ той е композирал общо 4 опери:
„Das versunkene Dorf“ (Потъналото село) – 1888 г. – музикална приказка,
„Die Brautwahl“ (Изборът на невеста) – 1912 г. – музикално-фантастична комедия с трайност 3:30 часа,
„Die Fenster“ (Прозорците) или „Арлекино“ – 1917 г. – театрално капричио с трайност 1 час,
„Turandot“ (Турандот) – 1917 г. – китайска приказка с трайност 1:45 часа.
(край на цитата)
От горните опери особено внимание заслужават „Арлекино“ с премиера на 11 май 1917 г. в Цюрих и музикални записи от 1954 и 1992 г. съответно в Глайндбърн / Великобритания (диригент Джон Причърд) и в Оперния театър в Лион / Франция, и операта „Турандот“ с премиера също на 11 май 1917 г. в Цюрих (заедно с „Арлекино“) и музикален запис от 1992 г. също в Оперния театър в Лион. Там дирижира Кент Нагано.
Интересно, прочутата опера със същото заглавие и сюжет от Джакомо Пучини е композирана до края й не от самия Пучини. През лятото на 1924 година той заболява и престава да пише – стигнал е до сцената със смъртта на Лиу. Премиерата е на 27 април 1927 г. в Милано, Артуро Тосканини дирижира и спира дотам, докъдето Пучини е стигнал. Както е известно, Пучини умира през ноември 1924 г. след операция на гърлото в Брюксел и не доживява премиерата на тази грандиозна опера. По негови скици Франко Алфано довършва операта и сега тя се изнася докрай съгласно плана на Пучини, но при премиерата през 1927 г. Тосканини не желае тя да бъде изпълнена с допълненията на Алфано.
Така че сънародникът на Пучини – Феручо Бузони е написал своята опера 9 години преди Пучини да съчини своята сега толкова позната в целия свят творба. Забележително, и двамата композитори умират в една и съща година – 1924, единият през юли, другият – през ноември, и двамата не успяват да завършат самостоятелно последните си оперни творби! Дали това не е някакъв знак на съдбата?
Интересни истории, нали?
Това беше всичко за Феручо Бузони – учител на „нашия“ Натан Князев.
Нека днес на 30 март 2020 г. почетем 148 години от рождението на Натан бек Амирхан (Князев), който подобно на Константин Михайлов-Стоян и Иван Вулпе не е роден в България, но е направил много за българското музикално изкуство, след като е решил да намери в България втората си родина.
Поклон пред паметта му!
………………