Преди два дни празнува рожден ден диригентът Найден Тодоров
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 април 2020 г. нямам дата за оперна история, но понеже на 8 април имах дата с двама рожденника, отложих едната за днес. Освен басът Деян Вачков, за когото преди 2 дни писах статия заедно с много снимки, на 8 април е роден българският диригент Найден Тодоров, когото уважавам особено много за голямата му дейност на артист от международна класа. За него съм писал статии на различни дати през предни години, тази година правя това 2 дни след рождения му ден.
Маестро Найден Тодоров е мой ФБ-приятел, и макар да не сме близки в контактите си, винаги съм оставал възхитен от идеите му, от многостранната му дейност на диригент и музикален организатор с голяма визия. Не случайно през 2013 г. той беше избран единодушно за „Музикант на годината“ от слушателите на Българското Радио. През 2015 г. той беше в основата на голямата постановка на „Катерина Измайлова“ от Дмитри Шостакович на сцената на Русенската опера, където заедно с Вера Немирова като режисьор постигнаха много високи успехи в реализацията на това трудно произведение на модерната класика. Скоро четох, че даже бившият директор на Виенската държавна опера – легендарният Йоан Холендер е гостувал в Русе при подготовката за премиерата.
През 2017 г. Найден Тодоров направи една значителна нова постановка в Русе – при фестивала „Мартенски музикални дни“ беше и премиерата на операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус с режисьор именитата българка Вера Немирова. А през май 2016 г. аз можах да се запозная лично с маестро Найден Тодоров при мое гостуване в София, когато той дирижира концерт на Софийската държавна филхармония. След концерта аз отидох зад сцената да го поздравя, изчаках 8-10 лица и когато се доближих до него, той се усмихна и ми каза: „Радвам се да ви видя тук, г-н Контохов“. Останах крайно изненадан, понеже той знае само снимката ми от Фейсбук, а веднага ме позна и назова с твърде непопулярното ми презиме. Блестяща памет, което ми направи особено впечатление!
Лично аз много обичам Русе и винаги се радвам за успехи в музикалния живот на този забележителен град. Там са живели много мои близки роднини, в младежките ми години често съм гостувал там, в този град учи сестра ми две години във Френския колеж „Нотр Дам де Сион“ през 1945-1946 г., там имах двама вуйчовци и никога няма да забравя приятните дни, които сме прекарали в домовете им, консумирали пресните сомове от Дунава и вечерните разходки в центъра на прекрасния град, в прохладата на късните пролетни дни или в началото на есента. Спомени, спомени ….
Но и сега имам редица добри ФБ-приятели в Русе, голяма част от които са бивши или настоящи оперни певци, с някои от които си пиша постинги, а други четат редовно моите „оперни истории“, за което сърдечно им благодаря. Ще спомена и няколко имена: Саркис Бахдасарян (един от най-“старите“ приятели), басът Пламен Бейков, певците Владислава Гарвалова и съпругът й Петър Костов, Андреана Николова, която гледах в „Риголето“ при гостуване на Русенската опера в Габрово през 2015 г. и през май 2018 г. при гостуване на Русенската опера в София с „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, флейтистът Виктор Тодоров, директорът на Русенската опера Иван Кюркчиев, вокалният педагог Георги Делиганев (тия дни писах статия за него), както и Микаела Здравкова (дъщеря на легендарния оперен певец Николай Здравков), Мария Петрова, Веселка Дединска, Маргарита Петева, Владимир Попов и други.
За Найден Тодоров да се пише не е трудно. Констатирам, че той е голямо излючение в музикалния живот на България – отворете в Интернет някоя страница, свързана с музикалното изкуство, бързо ще намерите десетки линкове, свързани с него и дейността му в България и в чужбина. При това има страници на български, немски и английски езици в Уикипедия – нещо много рядко, като правя сравнение с десетки други българи, за които не може да се намери поне минимална информация. Ето защо днес няма да се впускам в излишни биографични данни, те могат да се прочетат на много места. Все пак най-важното:
Найден Тодоров е български тромпетист, пианист, композитор и диригент, роден на 8 април 1974 г. в Пловдив. Първите си уроци по пиано получава на петгодишна възраст, а на 16 години осъществява и първия си концерт като диригент. През 1993 г. завършва Музикалното училище „Добрин Петков” в класа по пиано на Дарина Кантаджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева. Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище, където създава Младежки оркестър „Пловдив”. Още като ученик Найден Тодоров печели множество награди от наши и международни конкурси, а през 1990 година той създава свой младежки оркестър, просъществувал повече от 10 години, с който осъществява редица концерти в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия и записва няколко компакт-диска. По това време започва да учи дирижиране при дългогодишния главен диригент на Пловдивска опера Кръстю Марев.
През 1993 година Найден Тодоров получава покана от главния диригент на Врачанска филхармония Веселин Байчев за професионален дебют като диригент. Същата година завършва с отличие музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив и продължава обучението си по оркестрово дирижиране при професор Урош Лайовиц, хорово дирижиране при професор Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при професор Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена, където се дипломира през 1996 г. Голямо влияние върху формирането му като диригент оказват Александър Владигеров в България и професор Карл Йостерайхер във Виена.
По време на своето следване той е стипендиант на Фондация “Борджезе”, Фондация “Св. св. Кирил и Методи”, Ротари клуб – Виена, Ротари клуб – Йерусалим и швейцарската фондация “Джордж Уохтер”.
През 1995 година започва първата си постоянна работа като диригент на симфоничния оркестър във Враца, няколко години по-късно е назначен и за главен диригент на Видинския симфоничен оркестър.
През 1996-1997 г. е поканен от фондация „Бърнстейн“ в Йерусалим на специализация в Израел и там работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2001 г. получава магистърска степен като диригент в Нов български университет, в който през 2013 г. се дипломира и като мениджър в областта на културата.
Запознанството през 1996 година в Лос Анжелис с големия композитор Джери Голдсмит отваря вратите на един нов свят пред диригента – този на филмовата музика. Оттогава Найден Тодоров осъществява периодично концерти посветени на този жанр, като само през последното десетилетие изнася ежегодни концерти в град Мюнхен със симфонична музика от някои от най-успешните саундтракове на нашето време.
През 1997 година създава в родния си град фестивала Тракийско лято. Година по-късно е и първият му постоянен международен ангажимент като диригент – в Хайфа, Израел със Северно-израелския симфоничен оркестър, където е избран измежду повече от 150 кандидати за постоянен диригент на оркестъра.
В последвалите години Найден Тодоров гостува на сцените на повечето от най-големите културни центрове в Европа, Азия, Африка и Америка.
През 2000 година, едва на 26 години е поканен за Музикален директор на Пловдивска опера и филхармония, явявайки се най-младият диригент в България на тази позиция. В Пловдивска опера в началото на 2001 година той осъществява своя оперен дебют с премиера на операта „Тоска“ от Пучини. С Пловдивска филхармония записва симфониите на Луис Глас за датската фирма Данакорд, както и над 100 компакт-диска за американската компания ММО. На летния фестивал в Античния театър дирижира концерти и спектакли на Пловдивската опера, с участието на различни изявени български и международни певци, измежду които блестят имената на Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Хюй Хе, Камен Чанев. В Пловдив той осъществява и супер-продукцията на Дарио Фо на операта на Росини „Севилският бръснар“, с която гостува в Холандия, Германия и Великобритания. Години по-късно, Найден Тодоров получава и наградата „Пловдив“ за концерта си с Пловдивска филхармония и Джон Лорд.
През 2001 година, след няколко години съвместни проекти за американската звукозаписна компания ММО, Найден Тодоров излиза за първи път на сцената с оркестъра на Софийската опера, в концерт на първия майсторски клас на голямата българска дива Райна Кабаиванска. През годините той дирижира не само концерти на майсторските ѝ класове със Софийската опера и Софийската филхармония, но и нейни концерти в Италия и Испания. По време на майсторските класове осъществява творчески контакт и с певци като Мария Агреста, Андреа Каре, Витория Йео, Мерили Санторо.
Следва оперният дебют на Найден Тодоров със Софийската опера през 2002 година с операта „Травиата“ (в главната роля – известната българска певица Дарина Такова), а месеци по-късно осъществява и своята първа премиера в този оперен театър – на операта „Фауст“ от Гуно, с участието на Цветана Бандаловска, Юлиян Константинов, Адам Здуниковски и Стефка Минева. Отново със Софийската опера е и неговият балетен дебют през 2003 година, с балета Ромео и Жулиета от Сергей Прокофиев.
От сезон 2004-2005 той е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а от сезон 2005/2006 е директор на Държавна опера – Русе. Работи с различни оркестри в България и чужбина. Участва и в десетки международни фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, САЩ.
През 2006 година на сцената на Софийската опера Найден Тодоров осъществява и първата си съвместна продукция с швейцарския режисьор Джан Джаноти – операта „Италианката в Алжир“ от Росини, поставяйки началото на дългогодишни плодотворни творчески отношения.
По покана на големия български диригент Михаил Ангелов Найден Тодоров работи в периода 2003-2005 като художествен ръководител на Оперно-филхармонично Дружество Бургас. Няколко години по-късно, отново по покана на Михаил Ангелов, той заема тази позиция и в хор „Дунавски звуци“ в град Русе.
През 2005 година Найден Тодоров осъществява първи контакт с „Grandopera Wichitа“, състав, с който осъществява различни продукции през годините – „Аида“ от Верди, „Тоска“ от Пучини, „Вилхелм Тел“ от Росини. В Уичита работи с певци като Самюел Рейми, Аналиса Распильоси, Лукас Мичем, Майкъл Спайърс, както и с българската певица Цветелина Василева.
През 2006 година Найден Тодоров осъществява своя дебют с Берлинския симфоничен оркестър и само година по-късно е поканен да дирижира и концертите от турнето на състава в най-големите градове в Япония.
През 2008 година, заедно със Софийската филхармония и солистите Светлин Русев, Людмил Ангелов и Борислав Йоцов, Найден Тодоров дебютира в залата на Юнеско в Париж.
През 2009 година, отново със Софийската филхармония осъществява и своя дебют в Москва, в залата на Болшой театър, а само година по-късно участва със същия оркестър и в летния фестивал в Клагенфурт, Австрия.
През 2009 година изнася първия си концерт в зала Чайковски в Москва с филхармоничния оркестър на Ярослав, а през 2010 дебютира и във Виенската народна опера, дирижирайки спектаклите на балета „Лешникотрошачката“ от Чайковски с Виенския държавен балет.
През годините Найден Тодоров работи в България с абсолютно всички симфонични оркестри и оперни театри, но особено свързан е със Софийската филхармония, с която дебютира през 2001 година. През 2004 той е обявен за нейн постоянен гост диригент, по-късно става главен гост диригент, а от началото на 2017 година е избран и за нейн директор.
Със Софийската филхармония го свързва дълъг и интензивен творчески път. През 2005 година Найден Тодоров получава своята първа „Кристална лира“ за изпълнението със Софийската филхармония на Втора симфония от Густав Малер. През същата година осъществява и нов запис на Българския химн, със солисти Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Роберта и Орлин Горанов. За популяризирането на българската музика със същия оркестър получава и наградата на Съюза на Българските композитори „Златно петолиние“, по-късно също така и редица други награди, като „Златна книга“, Плакет на Президента на Република България и много други.
Найден Тодоров получава множество награди от наши и международни конкурси, както и награди от Словашкия музикален фонд, „Ротари клуб “- Виена, фондация „Боргезе“, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Кристална лира“ за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийската филхармония, „Златна книга“ съвместно с Русенската опера за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” и др. През 1998-1999 г. Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на „Северно-Израелския симфоничен оркестър“ в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на „Международния камерен фестивал“ в Лос Анджелис.
Найден Тодоров е осъществил многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина – участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management.
През месец март 2013 година Найден Тодоров е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на Българското Национално Радио.
От 2018 година, като част от образователната политика на Софийската филхармония, Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската Национална Телевизия – „На концерт с БНТ2“.
В началото на 2018 година Найден Тодоров дирижира Софийската филхармония и на откриващия концерт на Българското председателство на Европейския съвет в световноизвестната зала БОЗАР в Брюксел, със солисти Соня Йончева и Людмил Ангелов.
През 2019 година Disney организира първото голямо представяне на Star Wars in a Concert в най-големите градове в Китай, с участието на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров.
В концертите си със Софийската филхармония, Найден Тодоров работи с някои от най-изявените певци и инструменталисти в международен аспект, като Райна Кабаиванска, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Веселина Кацарова, Паул Бадура Скода, Милена Моллова, Бернд Глемзер, Петер Рьозел, Юрий Башмет, Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Вадим Репин, Юлиян Рахлин и много други!
През 2019 година, за концертите си със Софийската филхармония, Найден Тодоров е избран от слушателите на Българското Национално Радио за втори път за Музикант на годината!
В общи линии горните информации са от източници на български език. Интересно е да видим какво пишат в чужбина за него и за дейността му. Цитирам части от информации на немски език:
„Първият постоянен ангажимент на Найден Тодоров като диригент е през 1996 г. в Хайфа с „Israel Northern Symphony Orchestra“. После той работи като диригент в оперни театри в България, Румъния, Македония, също като гост-диригент във Виенската народна опера, в „Teatro Reggio Parma“, във „Wichita Grand Opera“, в Държавната опера в Букурещ, в „Teatro Reggio Calabria“ и „Venezia Festival Opera“. Найден Тодоров дирижира също симфонични оркестри, като „Берлинските симфоници“, „Israel Chamber Orchestra“, филхармонията в Брашов / Румъния и тези в градовете Познан, Биалисток, Калиш, Ярославл и в Жешув / Полша, Словашката филхармония, Радио-симфоничния оркестър в Братислава и този в Палма де Майорка на испанския остров Майорка, Камерния оркестър в Лон Анджелис, „Seoul Prime Philharmonic“, Националната филхармония в Косово.
По повод на едно гостуване като диригент във „Wichita Grand Opera“ през март 2005 г. при спектакъл на операта „Аида“ от Верди, вестникът „The Wichita Eagle” отбелязва следното: „Най-интересното в този спектакъл бе звукът, идващ от оркестъра, дирижиран от Найден Тодоров”.
Найден Тодоров е на 27 години, когато става Генерален Музикален Директор (Главен диригент) на Пловдивската държавна опера. По този начин той е най-младият български диригент на такъв пост. Освен това той е и музикален ръководител на „Тракийския летен международен музикален фестивал“. От 2001 г. е редовен гост-диригент на Софийската народна опера и от 2004 г. – първи гост-диригент на Софийската държавна филхармония. От 2005 г. Найден Тодоров е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
Найден Тодоров работи с редица прочути певици и певци, между които (цитирам имената на латиница, както е в оригинала): Anna Tomowa-Sintow, Raina Kabaivanska, Samuel Ramey, Ghena Dimitrova, Michèle Crider, Johannes Martin Kränzle, NoëmiNadelmann, Leo Nucci.
През март 2013 г. Найден Тодоров е избран в родината си за „Музикант на годината“, а през септември 2014 г. е отличен с наградата „Емил Чакъров“ за заслугите му към българското музикално изкуство.
През 2012 г. Найден Тодоров е музикален ръководител на спектаклите на операта „Набуко“ от Верди при Фестивала в Швейцария „Solothurn Classics“. Той не гостува за пръв път на този фестивал. Още през 2005 г. при постановката на „Фауст“ от Гуно, където той дирижира, вестник „Solothurner Zeitung” пише през юли 2005 г. за него: „Найден Тодоров умее да нюансира колорита на партитурата и с фина четка изящно да рисува кулминациите на галеща звукова чувственост и дълбоко прочувствена мелодика. Българинът диша с певците, нищо не пропуска, нищо не преувеличава и не разкрасява. Музикант до мозъка на костите, чиито хармонични и плавни движения омагьосват акустично и визуално”.
(край на цитатите от източник на немски език)
Цитирам и някои рецензии за него в чужди и български медии през последните години:
„
(…) In
early December we could experience the Sofia Philharmonic under the
direction of conductor Nayden Todorov in the sold-out Musikverein.
Todorov manages to work out a special, warm and colorful sound. He
succeeds in combining the classical Viennese tradition with the
Slavic emotion. Conductor and the orchestra are obviously not looking
for shows or big effects, but are about the music itself.
„Wiener
Zeitung“ – Austria
December
2019
Conductor
Nayden Todorov pulled out all the musical skills. The audience was
thrilled by the contrast between the finely chiseled passages and the
rapidly virtuoso parts. In this interpretation, Todorov combined
spiritedly gripping gesture and masterly formal overview. The sound
beauty and fine sound culture are impressive. Todorov explored the
increases under high tension until the final.
„Kronenzeitung“
– Austria
December
2019
The
conductor’s clear vision of the overall dramaturgical line also
contributed to the convincing presentation of the Fifth Symphony.
With its metaphorical transition from reflection on a tragic fate to
a triumph of will, the symphony was saved by the often-threatening
pathetic triviality that lurks above it.
„Kultura“
– Bulgaria
May
2018
(край на цитата)
Както стана въпрос в началото на статията, Найден Тодоров е осъществил многобройни записи за различни радио- и телевизионни предаватели в България и в чужбина – участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. Ще цитирам някои конкретни данни от източници на немски и английски езици:
- 2000: Louis Glass, Symphonies No. 3 & 6, DanaCord
- 2001: Louis Glass: Symphony No. 3, DanaCord
- 2003: Minkus: Don Quixote, Naxos
- 2006: Rachmaninov: Opernhöhepunkte, Naxos
- Youth Orchestra Plovdiv – RENT Music, MMO, BNR
- Vratza Philharmonic Orchestra – RENT Music
- Vidin Philharmonic Orchestra – RENT Music, MMO
- Plovdiv Philharmonic Orchestra – MMO, Balkanton, RENT Music, Danacord, ESP
- Rousse Philharmonic Orchestra – MMO, Waterpipe Records
- Plovdiv State Opera – MMO
- Bourgas Philharmonic Orchestra – OVE
- Bulgarian National Radio – BNR, Gega Music
- Sofia National Opera – Naxos, MMO
- Sofia Philharmonic Orchestra – SOP, Operossa
- Sofia Festival Orchestra – Hungaroton, MMO
- Tel Aviv Chamber Orchestra – IMI
(край на цитата)
А сега две интервюта на Найден Тодоров по два различни повода. Първото е във връзка със спектакъл на „Трубадур“ в София, второто – размишления относно въпросите на културата в съвременното общество. И двете са много интересни и дават добра представа за личността на Найден Тодоров като артист и гражданин.
Найден Тодоров, диригент и директор на Държавна опера Русе: Големият артист не пита за хонорара
9.12.2014 г. Мария Райчева
На 10 декември 2014 г. Найден Тодоров ще дирижира операта “Трубадур” в зала 1 на НДК. Събитието се организира от Държавна Опера Русе и “Монте Мюзик”. Найден Тодоров е директор на операта в Русе, но през годините има съвместни проекти и с имена като Анна Томова-Синов, Самюел Рейми, Никола Гюзелев, Марио Маланини, Мишел Крайдер, Йорг Шнайдер.
– Утре поставяте “Трубадур” в зала 1 на НДК. Разкажете за тази поредица, която започнахте миналата година.
- Идеята дойде по време на оперния фестивал в Банско. Тогава заедно с “Монте Мюзик” решихме да направим спектакъл и в София. Поставихме “Тоска” в рамките на новогодишния музикален фестивал в НДК и имаше огромен успех. Вторият спектакъл беше през пролетта, преди два месеца представихме “Риголето”, отново много успешно. Сега е един от най-големите проекти – “Трубадур”. Най-интересни са световноизвестните солисти, които ще участват – Марио Маланини и Алиса Зиновиева. С тях се познаваме от гостуването на русенската опера в Швейцария, където имахме възможността да работим с изпълнители, които иначе трудно бихме могли да видим в България. Много от тях харесаха състава и казаха, че са съгласни да дойдат тук, виждайки нивото, което сме показали. Миналата година бяха тук за “Тоска” и заявиха, че са готови да дойдат отново.
- В интервю Алиса Зиновиева казва, че вие сте ѝ звъннали, за да я поканите, какво ѝ казахте? „Имам проект, който е за твоя глас, интересно ли е това за теб?” В отговор, тя не ме попита колко ще ѝ платим, а кое е заглавието и колко време ще се репетира. Това е разликата между големия и малкия артист. Българските музиканти вече са с много ниско самочувствие предвид всичко, което се случва в културата през последните години. Хората постепенно забравят, че ни има. И когато виждаме, че артисти от подобен ранг ни ценят така, може би все пак нещата не са толкова зле.
- Не се ли притеснявате от конкуренцията в София?
- Много музиканти избират да правят кариера навън, вие защо останахте в България?
- Аз съм от Пловдив и на 18 години заминах за Виена, където учих. Работих там и в Израел. В някакъв момент се отвори място за главен диригент в Пловдив и се върнах в родния си град. Появява се носталгия. Сега намерих перфектното положение. Работя в Русе, обичам този театър, имам концерти със Софийската филхармония, която също много харесвам, но правя и концерти навън. Операта например има между три и осем турнета в цял свят.
- Дълги години сте свирили на пиано, защо избрахте да станете диригент?
- От малък знаех, че ще се занимавам с това. В детската градина много исках да свиря на пиано. Нашите на пет години ме записаха с идеята да видя какво е и да се откажа сам, още не съм се отказал. Заключвах се в хола, пусках си грамофона и дирижирах, без да съм виждал през живота си диригент. Когато по-късно започнах да изучавам дирижиране, преподавателите ми казаха, че няма смисъл да ми показват основата, защото я знам. В музикалното училище нямаше такъв предмет, с моите приятели си направихме оркестър и аз го дирижирах. Тогава директорът въведе специално за мен този предмет. Бях единственият ученик. След това имах майсторски клас във Виена и големият Карл Остерайхер ми каза, че трябва да продължа да уча там, и ми уреди стипендия.
- Имате ли диригентски палки със сантиментална стойност?
- Три са, на които много държа – с едната понякога дирижирам, с другите не смея, защото са дървени и се чупят лесно. Затова в днешно време се произвеждат от фибростъкло. Палките, които пазя, са на Добрин Петков, втората е на Емил Чакъров и третата на Карл Остерайхер, даде ми я три дни преди да почине с много силни думи: “Ти продължаваш нататък”. Трудно мога да бъда наследник на толкова голяма личност, но съм щастлив, че е видял в мен продължение на своето дело.
(край на интервюто)
През месец март 2015 г. прочетох едно интересно интервю, което Найден Тодоров е направил по повод свои размишления относно важни въпрои на културната политика в съвременното общество. Цитирам по-долу текста на това интервю, поместено в електронен портал „Животът днес“ на 10.03.2015 г.:
„Найден Тодоров: Културните потребности се възпитават“
С Найден Тодоров разговаря Петър Галев
Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти от младата генерация, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Диригентския си дебют прави на 16 г. като ученик в Музикалното училище в Пловдив. Бакалавър от Виенския университет за музика и магистър от НБУ. Специализира в Ерусалим. Постоянен гост-диригент на Софийската филхармония. От 2005 г. е директор на Държавна опера – Русе. Участва в десетки международни фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, САЩ. Получава множество награди от наши и международни конкурси. През 1998 г. е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис. Осъществил е многобройни записи за различни радио- и телевизионни програми в България и чужбина – участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През 2013 г. е избран за музикант на годината от слушателите на Българското национално радио.
-Маестро, очаквахте ли, че в години на финансова и на духовна криза ще напълните зала 1 на НДК с оперно представление?
-Все пак става дума за шедьовъра на Верди „Трубадур“, който е един от най-силните спектакли на Русенската опера. Това, че хората дойдоха, е висока оценка за българската публика. Тя доказа, че се интересува от високите стойности в изкуството въпреки всички трудности на бита. За нас това означава, че голямата битка за духа все още не е загубена, че има смисъл от усилията ни. Отношението към изкуството от страна на държавата и на хората е много точно и безпощадно мерило къде се намира едно общество. Хората пълнят залите, но не съм убеден дали държавата съучаства адекватно в създаването на условия за развитие на изкуството. Напротив, струва ми се, че през последните 20 г. има тенденция да се помогне на нашето общество, грубо казано, да изпростее. Но българите все още се противят на това. Безкрайно съм щастлив, че можем да разчитаме на нашата публика. Тя има критерий кое е качествено и кое не.
-Много хора разсъждават, че първо трябва „да оправим“ икономиката, здравеопазването, а културата може да почака по-добри времена…
-Точно това е начинът на мислене от прехода. Когато се наложи да се преструктурира цялата държава след 1989 г., управниците решиха, че културата остава за после. Точно по комунистически я възприеха за надстройка. Може с нея, но може и без нея. И резултатът е нашето днешно общество – изострени отношения, озлобление, негативизъм. Ето до това доведе липсата на влиянието на културата. Това, което политиците така и не разбраха, е, че културата създава един духовен план в съзнанието на хората, друг тип отношения. Липсата на интензивен културен живот докара така наречената чалгаризация, но не говоря за музиката, а за чалга отношенията между хората. Сега наблюдавам някакви опити нещата да се обърнат. Дано тези кълнове не бъдат задушени.
-Наскоро имаше спор дали младите хора четат книги. Стои ли въпросът дали те имат отношение към класическата музика?
-Не можем да обобщим за всички млади хора, но е факт, че ги има в залата. Не можем да си правим илюзии, те не са мнозинството от зрителите, но проблемът със застаряването на публиката не е от вчера и не е български. Още от края на ХIХ век има проучвания в това отношение и тревога по въпроса, при това в Западна Европа.
-Кой трябва да даде нагласата, предварителната подготовка за възприемането на високата култура – училището или семейството?
-Много е комплексно, но нашият проблем е, че в България има изпуснати поколения за отваряне на очите им към изкуството. Не знам защо някои решиха, че целенасоченото възпитание, ако щете, воденето на класовете в театъра или концертната зала е някаква отживелица от социализма. На много хора този път не им бе посочен. Днес те са родители и как да очакваме да насърчават децата си в това отношение? Затова сега трябва да е по-активно училището, за да може да възпита културни потребности, които след това да се предадат нататък. Понякога съм свидетел как деца искат да дойдат на някои по-леки оперни, оперетни и балетни спектакли, но родителите са против. Дори един баща беше заплашил учителката по музика да престане да занимава детето с глупости, като му предлага да посети с класа класически спектакъл.
-Липсва ли ни държавна стратегия за култура?
-Въпросът е риторичен, интересува ли ги това въобще политиците? Те мислят с хоризонт до следващите избори, докато държавниците мислят за следващите поколения, отдавна е известна тази мъдрост. Грешка е, когато се говори за култура, да се визират само културните институции. Цялостният културен живот в едно общество е проводникът на държавата към хората. По този начин тя комуникира най-ефективно и най-задълбочено с отделните личности. Но да сте чули преди избори някой да говори изобщо за култура? А обещанията преди избори показват какво политиците си мислят за хората, за какви ги мислят. Обещават ни това, от което те смятат, че имаме нужда. Според тях културата не е в класацията ни. Защо на Запад изкуството се дотира щедро? Това е един вид благородно вмешателство, начин да се създаде качествено, мисловно, чувствително общество. И такова общество много по-лесно може да гледа и да върви в някаква обща посока и да постига резултати в различните сфери. Липсата на култура води до деградация на нашата цивилизованост.
-Като диригент най-добре знаете, че един инструмент да е фалшив, цялостното звучене се проваля. Така ли е и в държавата, може ли да има отделни острови на благоденствие, ако другото е фалшиво?
-Трудно мога да си представя, че отделни сфери могат да се оправят, а останалите да не са добре. Но има и примери, че усилията на определени хора и екипите им могат да водят до позитивни промени. Да вземем Бургас например. Всички виждат, че градът е невероятно променен и е факт, че това се дължи на един човек – кмета и на неговия екип. Но като цяло много е трудно някоя област или сектор да цъфти, а другите да линеят. Не може да бъде лошо образованието, но да бъде добра медицината. Нито може да е слаба културата, а да е добро образованието. А когато образованието, културата и здравеопазването са зле, нека да не си мислим, че икономиката може да се оправи…
-Ревнувате ли, че много творци се изграждат тук и когато ги забележат навън, вече трудно можем да ги видим на наша сцена?
-Не ги упреквам, но ми е тъжно за България. Това се случва в момента с представители на много професии и би трябвало сериозно да се замислим защо страната ни не може да задържи значителна част от качествените професионалисти. Преди години, когато заминах за Виена, имаше голяма вълна от български студенти на Запад. Тогава си казах, че след няколко години тези хора ще се върнат и ще донесат друг манталитет, нова енергия, друго виждане за страната ни. Е, сметката се оказа без кръчмар. Би било глупаво да обвиняваме отделни хора. Но със сигурност трябва да обвиним и да променим нещо във функционирането на държавата ни.
-Облагодетелствани ли са русенските творци от факта, че в този град има вековни културни традиции, включително заради пряката връзка с Виена по Дунав?
-Действително русенската общественост е много интелигентна и силно привързана към изкуството и аз благодаря на хората, че редовно идват на спектаклите ни. Притеснението ми е, че продължава не само преселение на българи към други държави, а и вътрешна миграция към София. От това не печели никой в средносрочен план. Това не е моделът на Европа – грамадна столица, която концентрира всичко, и бедна, западаща периферия. Към това ли се стремим? Но баналната истина е, че средната работна заплата в столицата според НСИ е повече от два пъти по-висока от тази в Русе. Това е въпрос на политика. Не мисля, че е нормално.
-Къде стоите в спора дали операта трябва да се води от музикалното или от театралното, режисьорското начало?
-Като диригент би трябвало да държа повече за музикалната част, но като човек, живеещ в ХХI в., държа на сцената да се случват интересни неща. Сигурно звучи като шаблон, но трябва да има баланс между двете начала. А в много театри по света и у нас този баланс е изпуснат. Някои от нещата, които се случват например в Германия, са прекалено крайни и могат да доведат единствено до отлив на публика. От друга страна, това, което се вижда на места в Италия – певецът излиза, изпява си арията с лице към публиката и се покланя, – това също не е същността на операта. Вярвам, че музиката и театърът могат да се съчетават хармонично в оперните спектакли и точно това се опитваме да правим с колегите в Русе.
(край на интервюто)
В началото на 2017 година дойде и голямата изненада – маестро Найден Тодоров беше избран за директор на Софийската държавна филхармония, което особено ме зарадва и аз го поздравих лично във Фейсбук. В медиите се появиха редица статии за този избор. Аз ще цитирам тук статията в портал „Площад Славейков“:
Софийска филхармония най-сетне с директор: Найден Тодоров
Шестнадесет години след Емил Табаков отново диригент оглавява елитния оркестър
Диляна ДИМИТРОВА 27.01.2017
Найден Тодоров е победителят в конкурса за директор на Софийска филхармония. Новината, която в музикалните среди бе известна още в петък, миналата седмица – след събеседването на кандидатите с комисията в Министерството на културата, днес бе обявена и официално в сайта на ведомството. Направиха го малко преди предаването на властта от Вежди Рашидов на Рашко Младенов.
Диригентът спечели мястото след близо 3 години без титуляр на поста. Елитният оркестър бе менажиран от временни ръководители, което се превърна в стил на управлението на Вежди Рашидов. Но на самия финал на втория си мандат в Министерството на културата Рашидов все пак излъчи победител чрез конкурс – и то личност с практика в администрацията на голяма музикална институция.
Шестнадесет години след Емил Табаков отново диригент излиза начело на Филхармонията. Найден Тодоров идва с опит като директор и главен диригент на Русенската опера – при това опитът му е във време на криза, което не е за подценяване при трудните условия за оцеляване в сценичните изкуства, наложени с т. нар. Реформа. Музикалните и драматични институти се финансират от държавата чрез субсидия, базирана на 1 спечелен лев. Субсидията е обвързана с печалбата – а това в класиката никак не е лесно. В последно време дори богатите страни в Европа свиха бюджетите на най-авторитетните си оперни и симфонични институции. А у нас – дори да не бъде вербализирана, над симфоничните и оперни състави винаги продължава да виси заплахата от закриване. Затова Найден Тодоров се впусна в търсене на нова публика – с експерименти (дори на ръба на добрия вкус), с които рискуваше да загуби и репутацията си, и консервативната публика на операта, но да гарантира работата на колегите си.
Найден Тодоров е отворен към колаборации на класиката с други музикални жанрове, в резултат през 2009 г. станахме свидетели на паметен концерт – Джон Лорд с оркестъра на Пловдивската опера (тогава бе Оперно-филхармонично дружество), с Тодоров на диригентския пулт. Но той е отворен и към откровени разговори за управлението в културата – Найден Тодоров е сред малцината представители на изкуството у нас, които не си мълчат, а изразяват публично отношението си към важните казуси в обществения дебат. Логично, през 2015-а година той стана „Личност на годината“ в „Площад Славейков“ с критичните си позиции към властта – едни от най-четени през годината в нашата медия. Сред най-интересните му изказвания бе настояването му за създаването на културна стратегия, публикувана в „Площад Славейков“ като „Въпросник за държавници с намерение да ремонтират културата“. Оттогава културата все още си стои „неремонтирана“ – но пък с появата на нов лидер в Министерството на културата може да очакваме опити за промяна. Найден Тодоров определено ще намери съмишленик в лицето на служебния министър на културата Рашко Младенов, завършил столичното Музикално училище.
Предлагаме ви част от „Въпросника“ на Найден Тодоров, който все още е в сила:
1. Предвижда ли се през следващите 20 години държавата България да има взаимодействие с културата у нас? Ако отговорът е „не“, въпросите ми спират дотук. Ако е „да“, продължаваме нататък;
2. Какви са вижданията на държавата за разпространението на културата у нас – централизиране (фокусиране на всички усилия в столицата) или подпомагане на различните региони, според техните традиции и необходимости;
3. Какви са намеренията на държавата относно държавните културни институти?
вариант 1: няма да има държавни културни институти
вариант 2: държавни културни институти в столицата, друга форма извън нея
вариант 3: държавни културни институти в столицата и провинцията
4. Каква е визията за развитието на културата у нас – пазарно ориентиране (държавно субсидиране според нивото на възвращаемост на средствата) или субсидиране с цел изграждане/запазване на културна ценностна система у населението;
5. Какви са основните принципи на контрол спрямо държавните културни институти и каква е степента на автономност. Какво, колко и как се контролира…
(край на цитата)
При подготовка на статията ми за Найден Тодоров през 2019 г. попаднах на едно хубаво негово интервю в последно време, което ще поместя, тъй като в него става въпрос за много теми, които напълно обрисуват музиканта и човека Найден Тодоров, не само като личност на концертната или оперна сцена. Интервюто е от месец август 2018 г., така че отразява събития, станали наскоро. Цитирам по-долу:
Портал „Жената днес“
в рубрика „Хора“
Найден Тодоров, за когото НЕ не е отговор
Той е сред най-ярките диригенти на своето поколение и безусловен любимец на публиката. Той е артист, който не обича рамки. Музиката за него се дели на хубава и тази, „която не бих дирижирал“, а в творческата му биография щастливо съжителстват симфонични произведения, опери и проекти с няколко от най-добрите музиканти на поп- и роксцената. Той е директор на Софийската филхармония, който започна да сбъдва голямата си мечта – звездите на световната класическа сцена да са редовни солисти на Националния ни оркестър. В юбилейния 90-и сезон ще слушаме суперзвезди като Вадим Репин, Паата Бурчуладзе, Анджела Георгиу, Табеа Цимерман, Шарл Дютоа, Юка-Пека Сарасте, Джошуа Бел, Паул Бадура Скода, Антони Вит.
Найден Тодоров работи по 25 часа в денонощието. Голямата му слабост е киното – всички знаят, колко тежък фен е на „Междузвездни войни“. Малцина обаче знаят, че е брилянтен математик, че обича музеите и архитектурата. И че НЕ за него не е отговор.
Защо точно диригент? Бил си обещаващ тромпетист и пианист.
Винаги съм знаел, че ще бъда диригент. Когато за първи път го заявих, не бях виждал симфоничен оркестър. Бил съм много малък. Още преди да тръгна на училище, се заключвах в хола, пусках грамофона на баба ми и дирижирах. Семейството ми не е музикантско, дори нямахме плочи с класическа музика. Имахме плочи на АББА. Пусках една и си представях, че дирижирам АББА с голям оркестър, какъвто всъщност не бях виждал. По-късно разбрах какво е оркестър, по-късно разбрах какво е диригент. Забавната част е, че в училище постоянно обяснявах, че искам да уча дирижиране, а в средните училища няма такива предмети. Преподавателите ми в музикалното училище в Пловдив не спираха да ми обясняват, че има време за това. В един момент на мен ми писна и заедно с мои съученици направихме оркестър, който аз дирижирах. Не знам как ми се навиха на акъла. Когато видяха това, учителите ми малко се стресираха, защото човек, който не знае какво прави, може да обърка обучението на децата.
Тогава една от тях ме заведе в Музикалната академия при един от големите преподаватели по дирижиране в Пловдив Иван Димов (диригент, композитор, директор на филхармонията и преподавател по дирижиране), който да ми обясни, че не става така тази работа. Той ме накара да му издирижирам нещо и в мое присъствие се обърна към нея: „Какъв ти е проблемът? Той знае какво прави!“ Това беше странно, защото аз не бях учил дирижиране, но някои неща явно, че така се получават в живота.
Прилича на дългосрочен план. Вярно ли е твърдението, че постигаш всичко, което постигаш?
Това твърдение е вярно за всички, просто много хора не знаят какво искат. А промените при мен са по-скоро непланирани. Аз съм ги искал, но са се случвали, без да ги планирам. Обикновено в един момент става нещо, за което спешно трябва да взема решение, след което се случва грандиозна промяна в живота ми.
Единственото планирано нещо в живота ми беше заминаването във Виена. Оттам нататък всяка голяма промяна се случва от събития, които не съм планирал и предвиждал. И е трябвало да реагирам на момента. В интерес на истината, животът ми много се отклони от предварително начертания от мен план, но ако трябва да се върна назад, не бих променил нито едно от тези решения.
Не мечтаеш на дребно. Предполагал ли си някога, че ще дирижираш такива големи звезди като Максим Венгеров, Вадим Репин, Сара Чанг?
Помня, че още като малък изпадах в дълбоко възмущение, че някой от големите звезди е починал, преди да работя с него (смее се).
Притесняваш ли се да не ти откажат?
Аз винаги се притеснявм от това, че ще ми откажат. Освен това много хора са ми отказвали. Но ако попиташ, има 50% вероятност да ти откажат, ако не попиташ, тази вероятност е 100% .
Дирижирал ли си артист, който те е изненадал с това, че е по-голяма звезда, отколкото си очаквал?
Двама: Джон Лорд. Разбира се, че знаех кой е, но не предполагах какво е отношението на хората към него. Той беше легенда. И другият случай, за мой срам, е от съвесм скоро – Анастейша. Вероятно това се дължи на факта, че те не са в жанра, в който аз се развивам основно. Когато получих предложението за Анастейша, казах – ОК, свободен съм, ще го поема. Едва когато получих нотите на песните, разбрах, че това са песни, които знам и харесвам. Тогава се усетих за какво иде реч. Тя е много приятен човек. Моят голям стрес от работата ми с нея дойде не от самата нея, а от осъзнаването на факта колко феноменална и перфектна е цялата организация на всичко, свързано с нейната дейност. Това е работа на страшно много хора, всеки от които работи на 100% . Всеки един от екипа знае, че тя е звездата, но без него също няма да се случи нищо. И всеки един от тях прави чудеса в своята сфера. Като виждам това, което остава извън полезрението на публиката, аз без да искам сравнявам с това как се случват нещата у нас в нашата сфера и не се чувствам достатъчно щастлив. Но аз съм човек, който когато види хубаво, почва да работи за това то да се случва по-често. И нямам предвид да дирижирам концерти на Анастейша, а този начин на работа да се случва и там, където аз сега работя.
Как се съчетават две работи – диригент и директор?
По принцип диригент и директор са две крайно различни неща. Диригентът е директор на звуците, директорът е диригент на администрацията. Много са несъвместими и големият спор по света е кое е водещото – творческата личност или администраторът. Не знам кой е правилният отговор. Знам само, че никой не помни директора в Берлинската филхармония по времето на Караян. Същото важи за Бърнстейн и много други.
Нека ти го обясня така: единият е стратег, другият е тактик. Единият казва какво трябва да се случи, другият намира начините то да се случи. Трудно е да си и тактик и стратег. Още повече, обединявайки творческа работа с не по-малко важната, но много по-невидима административна работа.
Когато започнах работа в Русе, сега мога да си изпрося уволнението (смях), много хора ме питаха, откъде знам как да постъпя. Три са нещата, от които съм се учил: Работата ми в Израел. Там бях близък с административния директор на оркестъра, който ми обясняваше защо е нужно нещо да се случи в конкретни ситуации. Много съм учил и докато работех в Пловдив, от административния директор там. Освен това аз много обичам да играя компютърни игри. Все по-малко време имам за това. Играех стратегически игри. Признавам, че много от решенията, които съм вземал, са били продукт на такова стратегическо мислене. Човек трудно би си представил, че това е приложимо в музикалния свят, но се оказва много печелившо.
Всичко ли си казваш? Приличаш на отворена книга. Кажи ми 3 неща, които не знаем за теб?
Обичам да пиша, обичам да съм във Виена, не, няма да ти кажа защо.
Преди години имах големи терзания дали да не се насоча към физиката.
Три жени, които са важни в живота ти?
Баба ми, която ми формира възгледите. Това, което съм, се дължи основно на нея.
Жена ми – заради нея съм в България. Третата жена през септември става на 12 години и тя коренно промени приоритетите ми.
Предстои много силен сезон на Софийската филхармония. Кои 3 концерта в никакъв случай не бива да пропускаме?
Концертите с Вадим Репин (27 септември), Анджела Георгиу (25 февруари) и Джошуа Бел (1 април). И всички други!
(край на цитата)
Лично аз се радвам на успехите на Найден Тодоров и макар че съм далеч от България, следя доколкото е възможно неговата работа като диригент в София и другаде. Ето, в петък на 6 април 2018 г. той е дирижирал голям концерт на Софийската филхармония в зала „България“ в София, където в програмата е бил Реквиема от Верди с участието на солисти, начело с Веселина Кацарова в партията за алт. В медиите има достатъчно сведения за този концерт в навечерието на Великден през 2018 г. А през сезона 2018/2019 г. вече прочетохме малко по-горе за някои върхови събития в София – концертите с Вадим Репин (27 септември 2018), Анджела Георгиу (25 февруари 2019) и Джошуа Бел (1 април 2019).
Нека днес на 10 април 2020 г. да пожелаем на Найден Тодоров по случай рождения му ден на 8 април добро здраве и много сили, смелост и упоритост в осъществяване на плановете за бъдещата си артистична дейност. Това, което е постигнал до сега е вече гаранция за едно чудесно бъдеще. Желая му го най-сърдечно, особено с новите задачи относно Софийската държавна филхармония.
´´´´´´´´