Басът Орлин Анастасов, който празнува днес кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 юни 2021 г. празнува кръгъл рожден ден един от най-известните в момента български певци – басът Орлин Анастасов, който навършва 45 години.
Вече 4 години не съм писал статия за него – по това време обикновено съм в България, където не пиша моите „оперни истории“, но тази година съм в Германия и по тази причина реших да му посветя статия за кръглия рожден ден, той заслужава тази чест многократно и се радвам, че след тази пауза от 4 години отново мога да споделя с приятели и читатели най-важните неща за него.
През 2016 г. на този ден аз написах тук голяма статия за Орлин Анастасов във връзка с кръглата му 40-годишнина – почти 20 печатни страници, в която се спрях на всички важни етапи от дейността му до сега, дадох десетки цитати от статии, интервюта, рецензии за него в различни медии, репертоар и дискография. Днес ще разширя тази информация, защото през изтеклия период Орлин Анастасов посвети дейността си не само на собствените си изяви по света и в България, но си постави различни задачи и начерта особено важен план за дейността си в бъдеще. Той създаде не само фондация на негово име, но направи редица изказвания в различни медии в България, не само във вестници и електронни медии, но и в телевизионни предавания, които станаха достояние на стотици хиляди жители в България, също и в чужбина – не говоря само за специализираната публика и оперни меломани, но и за такива, които познават неговото изкуство от дейността му до сега. Освен това в последно време Орлин Анастасов започна и кариера като оперен режисьор.
На това място искам само да припомня началото на моята статия от 2016 година:
„Драги приятели на оперната музика, на днешния 10 юни 2016 г. празнува своя кръгъл 40-и рожден ден един от най-големите съвременни български оперни артисти – басът Орлин Анастасов – несъмнено една от личностите, които достойно представят по целия свят високите постижения на това изкуство през последните десетилетия, прославили България и продължили големите традиции на българските басисти.
Трудно е да се пише за един човек, който вече е достигнал върховете на вокалното изкуство, гостувал е вече на най-известните оперни сцени и фестивали в целия свят, изградил е внушителен оперен и концертен репертоар. Жалко, все още няма страница за него в Уикипедия на български език, докато има такива на английски и италиански езици. Не се споменава в тях за датата на рождението му, само годината 1976.
Съвсем случайно научих тия дни за днешния му рожден ден и написах една статия, която няма да бъде много хубава поради липсата на време. Ще дам повече сведения от различни източници, данни за репертоара му и план за бъдещите му изяви. В българските медии – печатни и електронни, се пише много за него, има и интервюта, които той е давал и от тях може да се научат редица подробности, които не са известни на всеки оперен любител.
Ето данни от биографията му:
Орлин Анастасов е роден на 10 юни 1976 г. в град Русе. Родителите му, Мария Венциславова и Анастас Анастасов са водещи оперни певци на театъра в родния му град. Орлин Анастасов започва рано обучението си по оперно пеене при маестро Георги Делиганев. Дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”. През 1998-1999 г. в Дюселдорф изпълнява ролята на Ферандо от „Трубадур”, в София пее Филип II в „Дон Карлос”, а във Висбаден изпълнява Рамфис от „Аида”. През 1998 г. е отличен с първа награда на конкурса „Христо Бръмбаров” в София. През април 1999 г. печели в Пуерто Рико големия конкурс на Пласидо Доминго „Опералия”, а през юни същата година дебютира в Миланската Скала като Дон Базилио в „Севилският бръснар” под диригенството на Рикардо Шайи. През юли 2000 г. продължават дебютите му на Арена ди Верона в „Аида”, в лондонския Ковънт Гардън в „Битката при Леняно” и във виенската Щатсопера като Рамфис в „Аида”.
(край на цитата)
Защо да повтарям повече, днес искам да се спра на новите неща, за които загатнах в началото на тази статия. Все пак да започна с последните му изяви от международен характер през сезона 2016/2017- редица участия в главни роли през януари и февруари 2017 г. в Миланската Скала и такива в Лиеж през октомври 2016 г. (цитирам от източник в Германия):
Giuseppe Verdi : Don Carlos 17, 22, 26, 29 Jan 2017; 1, 4, 8, 12 Feb 2017 Milano, Teatro alla Scala Teatro alla Scala Dirigent Myung-Whun Chung Regisseur Peter Stein Bühnenbild Ferdinand Wögerbauer Kostüme Anna Maria Heinreich Beleuchtung Joachim Barth ~ Elisabetta di Valois Krassimira Stoyanova La principessa di Eboli Ekaterina Semenchuk / Béatrice Uria Monzon Don Carlo Francesco Meli Rodrigo Simone Piazzola Filippo II Ferruccio Furlanetto / Michele Pertusi / Ildar Abdrazakov Il Grande Inquisitore Orlin Anastassov / Mika Kares Un frate Martin Summer Voce dal cielo Céline Mellon Deputati fiamminghi Gustavo Castillo / Rocco Cavalluzzi / Dongho Kim / Victor Sporyshev / Chen Lingjie / Paolo Ingrasciotta Conte di Lerma/ Un araldo reale Azer Zada Tebaldo Theresa Zisser |
…………
Giuseppe Verdi : Nabucco 18, 19, 20, 22, 23m, 25, 26, 28, 29 Okt 2016 Auf Italienisch Lumineusement suggéré, magnifiquement interprété Liège, Théâtre Royal de Liège Opéra Royal de Wallonie Dirigent Paolo Arrivabeni Regisseur Stefano Mazzonis di Pralafera Bühnenbild Alexandre Heyraud Kostüme Fernand Ruiz Beleuchtung Franco Marri Chorleitung Pierre Iodice ~ Nabucco Leo Nucci / Ionut Pascu Abigaille Virginia Tola / Tatiana Melnychenko Zaccaria Orlin Anastassov / Enrico Iori Ismaele Giulio Pelligra / Cristian Mogosan Fenena Na’ama Goldman Il Gran Sacerdote di Belo Roger Joakim Anna Anne Renouprez Abdallo Papuna Tchuradze |
(край на цитата)
Сега ще се спра хронологично на няколко статии в български медии (избрал съм най-важните от десетки, които се появиха през 2016 и 2017 г.), които ще ни дадат ясна представа за неговите планове, както и мнението му по редица важни въпроси на оперното изкуство и изобщо такива от областта на културата.
Орлин Анастасов: За препятствията и пътя на операта у нас
Бас номер едно в света пред „Dnes.bg“, 7 ноември 2016 г.
Александър Попов
Орлин Анастасов е признат за бас номер в света, още при първите му стъпки в операта е определян като наследникът на Николай Гяуров. Покорил е всички световни сцени, а през последните години все по-често намира време в натоварения си график да си идва в България. Неговата фондация стои зад мащабния спектакъл “Кармен” със Старозагорската опера, който ще се състои на 9 ноември в Пловдив. Ето какво сподели той пред „Dnes.bg“ за развитието на операта в България, проблемите пред които са изправени артистите, защо в чужбина намират по-голямо признание.
– Как вие виждате развитието на операта? Не се ли бяга през последните години от класическите към трудно разбираеми, но пък “модерни” постановки?
За България нямам преки наблюдения, тъй като идвам рядко, предимно да се видя с близки и приятели. Но наскоро бях на такова представление и след първо действие си тръгнах – покъртително слабо и като гласове, и музикантски, липса на идеи в режисурата. У нас имитираме това, което големите театри правят от 30 години – именно тези модерни постановки. В които самоцелно се вкарва екстравагантност, малко скандал. Но в повечето случаи се търси само оригиналничене и се бяга от класическите постановки. Не вярвайте ако ви казват, че на хората им е омръзнала класиката, няма такова нещо. Спекулира се, че трябва да се привлече младата публика. Но така ли трябва да я привлечем – като се видят те в героите? Операта затова си остава изкуство настрана от другите, защото е уникално и оригинално.
– Оправданията често са, че такъв е вкуса на зрителите…
Как се определя този вкус? По аплодисментите в края на постановката, по отзивите в медиите и социалните мрежи? Повечето от тези отзиви са на хора, които дори не са присъствали. Чули са нещо, написали. Не мисля, че това е пътя. Но пък последните години има едно отдръпване от тези модерни постановки, на хората им омръзна. И какво по-хубаво от това да се върнем към класическите постановки.
– Рядко идвате в България, защо?
Графикът ми е много натоварен, но напоследък намирам все повече време да се прибирам в България. Все пак съм изпълнител с 20 години на сцената, пял съм на всички сцени и за радост съм достигнал момента да мога да си подбирам участията. И да правя нещата, които ме интересуват. Което ми позволява да си идвам по-често и да се съсредоточа в инициативите, които правим за младите оперни изпълнители.
– Какви са предизвикателствата пред вас, след като сте изиграли всички значими роли на най-големите световни сцени?
Дошъл ми е момента, в който да се възползвам от всичко, което съм постигнал. Не като слава и известност, а като контакти и добри отношения с директори на театри и импресарски агенции. И да помогна с каквото мога на млади изпълнители в България. Имаме страхотни гласове! На тези хора трябва да им се даде шанс и да имат моя късмет. При мен нещата се случиха много бързо и лесно. Но съм един от малкото. И не става въпрос само за късмет – на младите трябва да им се даде възможност, ако трябва и да доучат чрез майсторски класове и академии. Имената, които ще каним в България, ще дадат на талантите възможност да се докоснат до големите. Срещата им с тях ще бъде един голям плюс. Ще се докоснат до звезди, както аз навремето се докоснах до Николай Гяуров. И до днес си спомням заряда и емоциите от тези срещи. Нещата, които той ми е споделил няма педагог в света, който да може да ми ги каже.
– Какво жертвахте заради факта, че излязохте на голямата сцена толкова млад? И тези сравнения с Гяуров пречат или помагат?
Обратната страна на медала я има и в нашата професия. Сравненията не пречат, това е вид реклама. За мен беше огромен комплимент, че ме слагат до Гяуров.
– Защо големите успехи на българските оперни гласове в България остават някак незабелязани?
То е съвсем логично. Определено в Италия ме познават повече от тук. Тук програмирането на оперния сезон е в рамките на самия сезон. Големите български изпълнители като Красимира Стоянова, Соня Йончева, Владимир Стоянов и другите със световни кариери – техните графици са запълнени за няколко години напред. Когато някой директор на оперен театър в България те покани, ти вече си зает. Ние нямаме тази възможност да се изявяваме толкова често пред българска публика. Може би това е една от причините. Но това няма как да се промени.
– Имате ли усещането, че целия политически преход някак си остави в ъгъла културата?
Културата винаги е жертвана първо и това не е само в България. В Италия имаше страхотна криза, в която ограничиха бюджетите на оперните театри в пъти. И съответно много от тях затвориха врати. И до днес в Италия, която е люлката на това изкуство, като изключим Миланската скала, се усещат последствията от тази криза. И то в театри с над 100 години история. Разбира се, единствено Миланската скала няма как да бъде засегната, тъй като е една от най-голямата реклама за Италия. В България най-голямата реклама винаги са били оперните певци.
– Как да спечелим от тази реклама?
Никак! Ние си вървим, прославяме България в оперните среди, но до там. От това не може да извадим дивиденти, защото операта е затворен кръг. Нещата трябва да се случат в България.
– Често се оправдаваме, че държавата не помага, няма финансиране. Каквъв е изходът от този омагьосан кръг?
Лека промяна в някои закони няма да е лоша. Кралският театър в Лондон, един от четирите най-престижни в света, 90% се издържа от частни спонсори. Ако видите програмата има десетки страници на спонсори. Защо? Защото е заложено и има облекчения за спонсорите.
– Това и ние си го повтаряме от години…
Да, но не се случва и сигурно има причина. Последната реформа не е никак лоша, театрите имат възможност и стимул да правят повече предствления, разбира се, с риск да се претрупа програмата. Но това е едно добро начало. Без да обиждам фолк музиката – ако търсиш спонсорство ще го намериш много по-лесно. Когато кажеш опера – срещаш незаинтересованост. Значи трябва да променим мисленето.
– Само до мислене ли е? Може би пък и от вашата страна липсва инициативност при търсенето на подкрепа?
Малко са хората, на които можеш да обясниш за какво става въпрос. За да спонсорираш опера трябва да оценяваш това изкуство и да знаеш къде отиват твоите пари. Ако си спонсор без да те интересува къде даваш, това е съвсем друга тема на разговор. И не е задължително винаги да се търси само финансиране, помощта може да бъде на всякакви нива. Но за съжаление не са много хората, които ни разбират.
– Не е ли парадокс, че няма разбиране, при положение, че отсреща стоят световноизвестни и признати артисти?
Един мой приятел, известна личност, беше предложил да се направи един интересен закон. Българите нямат пари, но заведенията са пълни. И неговата идея беше на всяка сметка накрая, вместо сервиз, да се сложат едно 5%, които да отиват по сметка на Министерство на културата. Естествено, не се прие – то и всеки човек ще иска парите му да отиват само за ядене и пиене. На пръв поглед е забавна идея, но като се замислим колко би помогнало това за културата в България, която винаги най-много страда… Трябват промени, но аз не се занимавам с това. Аз съм оперен певец, който извършва и мениджърска дейност. Мога да давам идеи, правил съм го, но досега не съм видял някакви резултати.
– Разкажете ни повече за спектакъла, който ще поставите в Пловдив?
Предстои ни много мащабна, смея да твърдя грандиозна постановка със Старозагорската опера в зала Колодрума в Пловдив на 9 ноември в 19 часа. Интересът е голям. Самата сцена, която ще построим ни задължава да се направи една сценична адаптация. Тя ще бъде дело на Огнян Драганов с много голяма масовка, ще има коне, прабългарската школа “Бага-Тур” са гаранция за интересно изживяване. И естествено, Анита Рачвелишвили – голямата звезда на Ла Скала и Метрополитън. Такъв изпълнител не може да се гледа всеки ден. В рамките на седем години тя направо помете големите сцени, говорим за едно явление, за което няма една лоша критика!
– С тази опера поставя ли се някакво начало на поредица от събития?
Нарекохме го “Опера Голд Фестивал”, ще каним най-големите оперни гласове. Главната роля във всяка опера ще се изпълнява от най-голямата звезда в света в момента. Както ще направим “Набуко” на 18 декември с Амброджио Маестри в Пловдив, както и за проектите следващата година. Амбицията е много голяма.
– Всичките тези инициативи как ще ви се отразят на кариерата?
Не мога отсега да кажа. Знам, че ще ми отнеме от времето, което мога да посветя на операта. Но трябва и мен да ме разберете – пял съм всички роли, във всички оперни театри. Стимулите пред мен са много малки – да поддържам нивото, с което хората ме свързват. Но искам нещо да се случи в България и според моите възможности ще реализирам различни проекти. Плануваме голям международен оперен фестивал, който няма да се проведе в България, но ще имаме силно участие. Той ще се проведе през целия месец септември през 2017 година. Към него ще се създаде Академия, за която ще се направят прослушвания за млади оперни изпълнители. Ще има три града, в които ще се правят тези прослушвания и единият е София. Вече се знае датата и мястото – 4 март 2017 г. от 12 часа в голямата зала на Консерваторията. Пусната е информация на сайта на фондацията “Орлин Анастасов” как ще протече първоначалната селекция. Ще отсеем най-добрите 30 изпълнители, а част от тях ще станат част от международния фестивал. Ще направим четири заглавия, в които ще участват не само част от световните звезди, но и най-добрите режисьори и диригенти. Така един млад изпълнител ще може да подготви една роля с наистина големи професионалисти. Няма само да учат и накрая да вземат някаква тапия. Ще имат възможност да се изявят и тези участия ще бъдат платени. Този фестивал ще бъде една витрина за младите ни изпълнители.
– Когато се рекламира една постановка не се ли отделя твърде много на визията, за сметка на артиста? Не е ли грешен подход?
Нещата са свързани. Без съмнение гласът е водещ в това изкуство. Но ако започна да ви говоря в детайли за самия глас много малко хора ще ме разберат. Оставяме това на слушателя. Дори тези, които рядко ходят на опера могат да ги оценят. Макар че за съжаление в много зали у нас няма нужната акустика. Ето, и на Анита ще трябва да й сложим микрофон, макар да съм сигурен, че гласът й ще се чува в цялата зала. А всичко останало е част от рекламата, особено когато има зрелище.
– Вие привърженик ли сте на колаборация между опера и други стилове музика?
Там много внимателно стъпвам.
– В България предстои подобен спектакъл, където ще се съчетава опера и фолклор…
Защо не? Много хубава идея. Когато казвам, че внимавам то е насочено в друга посока. Ето, например, Андреа Бочели. Един от най-известните оперни певци в момента, а той в действителност не е оперен певец. И покрай него малко се изопачиха нещата. Появиха се формации, които пеят опера без да са оперни гласове. От тази гледна точка не съм съгласен на подобни колаборации. Иначе идеята за фолклора я намирам за страхотна. Но нека не забравяме едно. Каквото и да правим в България, амбициите трябва да са да изнесем спектаклите и извън страната. В момента сме малко затворен кръг, в който нищо не излиза, а само влиза. Да, каним известни оперни певци, но защо един оперен театър не направи гастрол в чужбина? Не говорим да бъде по села и читалища, а да бъде поканен. Както навремето Софийската опера бе канена на най-големите сцени. Но тогава беше лесно, защото когато сложиш в състава Николай Гяуров и Гена Димитрова всички врати са отворени. Дори не трябва и реклама. Сега пазарът е много по-труден и различен. Театрите имат все по-малко възможности. Ето един пример. За да се ограничат трудностите, включително и финансови, театрите правят копродукция. И после се изнася тази постановка на всичките сцени. В България има театри на много добро ниво. Защо да не направят копродукция с операта в Палермо?
– За финал, всички знаем за големите имена през миналия век, ще достигнем ли през този тяхното ниво?
Не, категорично. Никога няма да има вече такова поколение. Не казвам, че в момента няма страхотни изпълнители, но тогава имаше магия. Бизнесът и интересите не бяха превзели толкова операта. Беше идеализирано. Имена като Борис Христов бяха със статут под папата за оперните меломани. Тази среда роди плеяда от изпълнители, докато днес изпълнителите топ ниво са единици. Нещата се променят и операта търпи еволюция, за добро или лошо.
(край на цитата)
Един месец след горното интервю Орлин Анастасов направи нови изказвания този път по телевизионен предавател:
Телевизия „BiT“
Как българският бас Орлин Анастасов ще помага на младите ни певци да пробият на световната сцена
Антония Апостолова, 7 декември 2016 г.
Българският бас Орлин Анастасов се завръща в България с идеята да помага на младите оперни певци да пробият на световната сцена. Неговата едноименна фондация ще кани и световни звезди за концерти у нас. Той слага нейното начало 20 години след старта на своята изключително успешна кариера, започнала не другаде, а на сцената на Миланската Скала, когато той е едва 22-годишен.
Подпомагането на младите оперни певци е основната причина за основаването на фондация „Орлин Анастасов“, казва той в интервю за Би Ай Ти пред Кремена Николова. Всичко останало, което се случва около това, е просто допълнение и инструмент за тази цел.
Такова е и откриването на фестивала „Опера голд“ (започнал с постановката на „Кармен“ с Анита Рачвелишвили – бел. ред.) с няколко спектакъла на известни опери и участието на световноизвестни имена, които идват за пръв път в България.
„Това, което направихме, е почти невъзможно“, подчертава българският бас, визирайки краткия срок, в който са били уговорени участията на звездите. Сред тях са Анита Рачвелишвили, Амброджо Маестри, Марко Берти, Ирина Лунгу, Даниела Барчелона, както и едно от последните големи имена от златното поколение на оперното изкуство – Лео Нучи, който ще дойде идния ноември в София.
„Много от тях са пели с големи български оперни певци и за тях това бе достатъчна причина да се съгласят да дойдат в една малка страна, успявала винаги да изкарва толкова много големи оперни певци през годините“, казва Анастасов.
През пролетта в София и Пловдив, където ще има спектакли, ще се организират и прослушвания за млади оперни певци, които да се включат в майсторски класове с гостуващите артисти.
„Предстои и сериозен проект за оперен фестивал, свързващ три държави, който ще се проведе в Гърция, но с огромно участие от българска страна“, разказа още оперният певец. „Той ще се състои всяка година през септември, а първото издание ще е през 2017 г. Към фестивала ще има и музикална академия за млади певци в рамките на месец, а всеки участник в нея ще пее в оперна постановка, за която ще му бъде платено. В България ще се проведе едно прослушване за нея през месец март, а подробна информация за това има на сайта на фондацията“.
„Не обмислям преподавателска дейност, въпреки че са ми предлагали, тъй като никога не бих бил толкова добър като преподавател, колкото съм като певец или продуцент. А и това е системна работа, за която нямам време и нерви. В главата ми има само музика от 20 години“, признава Анастасов. Както също, че през свободното си време не слуша оперна музика, а джаз, рок и други стилове – а операта оставя само за сцената.
Орлин Анастасов твърди още, че не мечтае за роли, тъй като вече „всичко е изпял“, а най-много съжалява, че никога не е успял да се запознае с големия Борис Христов.
Запитан дали операта в България все пак не отстъпва с една крачка назад, той припомня, че за операта навсякъде е трудно – и дава пример с Италия, но точно в този момент добрата организация и сътрудничество на всякакви нива е изключително важна.
„В България театрите следват правилната посока и си взаимодействат, но някак си идеята е всичко да си остане затворено тук, да се оправим, както можем, но без да мислим за по-напред. Липсва сякаш инициативност, гледаме да си вържем гащите, но ако ние не го направим, ако не се свържем с други световни театри, никой няма да ни го направи“, коментира певецът.
„Инициативността трябва да тръгне от България“, категоричен е той.
(край на цитата)
В редица детайли, споменати в горните статии, става въпрос за основаната от Орлин Анастасов фондация на негово име. В Гугъл може да се влезе с това име или направо чрез името на певеца, за да се научат основните цели и структура на тази фондация. Тук ще се спра на основните пунктове (има възможност за информация на български, италиански и английски езици):
Фондация Орлин Анастасов
Фондация Орлин Анастасов се ражда от дълбоката любов на певеца към своята страна.
Родина на най-невероятните гласове в света на операта, България и до днес е извор на нови таланти. След дългогодишна международна кариера и опит, въпреки все още младата си възраст, Орлин си поставя за цел да доведе „България в света и света в България“, помагайки на най-ярките дарования да поемат към един труден за покоряване свят. Фондацията ще създаде и предпоставките за културен обмен на България с водещи държави в Европа.
„ (…) След като в продължение на 20 години пея в най-големите оперни театри по света, мисля че е дошъл моментът да се върна там, от където тръгнах, да се огледам наоколо и преоткрия всичко красиво, което ми е помогнало да стигна толкова далеч. Без съмнение най-невероятният факт от „Made in Bulgaria“ е традицията ни в оперното изкуство, създадена от велики артисти като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Борис Христов и плеяда други, написали историята на най-престижните оперни театри по света. Днес, за съжаление, това наследство рискува да се изгуби, поради намаляващия интерес сред младите и липсата на избор за родната ни публика.
Затова бих искал да доведа в България певци от световна величина, които до този момент никога не са идвали в родината ни. Другата цел на фондацията е да подпомага тези, които се насочват към една професия колкото благородна, толкова и трудна, и да привлече отново публиката, давайки й възможност да се докосне до истинското изкуство. Единствено отваряйки всичките си сетива може да построим едно бъдеще, достойно за толкова славно минало….
Новородената фондация вече разчита на подкрепата на моите колеги и желанието на много от най-добрите певци и артисти да дойдат в България, както и на хора с голям опит в организационната сфера на бъдещите събития и програми“.
……………
Оперният фестивал „Дионисия” е амбициозен проект на Фондация „Орлин Анастасов”. Фестивалът ще се провежда по време на целия месец септември от 2017 до 2021 г., на фона на живописния пейзаж на старата крепост в Керкира (остров Корфу, Гърция). В земята на финикийците, възпята от Омир, в която има хилядолетна музикална традиция, ще бъдат представяни три трагични опери и една комична, като този формат ще бъде спазен през петте издания на фестивала.
Концепцията е вдъхновена от древните ритуалн игри, посветени на култа към Дионисий. През 2017 заглавията ще бъдат: „Норма”, „Аида”, „Кармен” и „Севилският бръснар”. През следващите години предвиждаме да поставим: „Турандот”, „Травиата”, „Набуко”, „Бохеми” „Трубадур”, „Сватбата на Фигаро”, „Фалстаф”, „Дон Карлос”, „Самсон и Далила”.
Афишът на първото издание на Опера Фестивал „Дионисия“
Афишът на първото издание на ФЕСТИВАЛ „ДИОНИСИЯ“ вече е готов. Младите певци, избрани чрез прослушване в София, Рим и Корфу, са разпределени в заглавия, в които ще партнират на Димитра Теодосиу, Анита Рачвилишвили, Роберто Скандюци, Алфонсо Антониоци, Михаил Шашаберидзе, Даниела Барчелона, Камен Чанев, Роза Полимену, Венцеслав Анастасов.
Деспина Пурика ще изпълни ролята на Клотилда в „Норма”. В „Кармен” ще участват Марика Спадафино (Микаела), Джордано Фарина (Цунига), Мария Павлова (Фраскита), Георги Димитров (Данкайро), Яни Николов (Рамендадо) и Марио Арсенов (Моралес).
В „Севилският бръснар” младите изпълнителни ще изпълнят и главните и второстепенните роли. Във Фигаро ще се превъплъти Георги Димитров, Розина ще изпълни Анита Огнянова, Граф Аламавива – Майкъл Алфонси, Дон Базилио – Божидар Божкилов, Фиорелло – Марио Арсенов и Офицер отново Марио Арсенов, Берта – Джорджиа Трифона.
Успех в подготовката и на добър час!
……….
Палячи – СОФИЙСКА ОПЕРНА ПАНОРАМА
22 юни 2017 г.
Палячи с Кристиян Бенедикт на СОФИЙСКА ОПЕРНА ПАНОРАМА
Златните певци на световната оперна сцена ще се срещнат с публиката в най-големите български градове на СОФИЙСКА ОПЕРНА ПАНОРАМА . Очаквайте на 22 юни 2017 в НДК – операта „Палячи“ от Джакомо Пучини с Кристиян Бенедикт в София.
……………
Членове на фондацията:
Президент: Орлин Анастасов
Артистичен директор: Венцеслав Анастасов
Редактор: Франческа Романа Тиди
Събития и маркетинг: Адриана Гюзелева
Връзки с обществеността и продажби: Борис Луков
Транспорт и логистика: Александър Желязков
Уеб разработка: Светослав Савов
Счетоводство: Николай Ханджиев – Unico Ltd.
(край на цитата)
Една от последните публикации в медиите във връзка с Орлин Анастасов и неговата фондация е от май 2017 г.:
Телевизия bTV
25.05.2017
Орлин Анастасов за трудностите при започване на оперна кариера
Прочутият бас за фондацията, която създаде заедно с брат си – баритона Венцеслав Анастасов.
Веднъж закъснях цял час за репетиция в Ла Скала. Нямах мобилен телефон, нямах часовник и бях на 40 км от Милано за риба. Всички бяха бесни. Диригентът Рикардо Шайи като разбра, че съм бил за риба, каза: „Това момче ще направи голяма кариера. Много е спокоен.“
С фондацията, която създадохме с брат ми Венцеслав, също оперен певец, искаме да помогнем на младите певци в трудния преход от Консерваторията към сцената. Изглежда простичко да излезеш и да запееш, но е много сложен процес, който ние пипаме с пинсети, защото една грешка може да се окаже фатална за кариерата.
Сега времената са много комерсиални и забързани. Театрите бързат да направят сензация с млад изпълнител, без да се мисли за последиците. Не се прави нужната подготовка и много певци изчезват след шеметна кариера от само 5-6 години.
(край на цитата)
Цитирам една статия от 2017 г. във връзка с фондацията на името на Орлин Анастасов:
Портал „Труд“
Фондация „Орлин Анастасов“ поставя „Селска чест“ и „Палячи“ в зала 1 на НДК
3.06.2017
Четири важни проекта вече се подготвят с пълна сила от фондацията „Орлин Анастасов“, създадена в края на миналата година. Световноизвестният бас сподели пред журналисти за дейността на фондацията си.
Първият проект – “Софийска панорама”, ще бъде открит със спектакъл в зала 1 на НДК на 22 юни. Ще се играят двете едноактни опери “Палячи” от Леонкавало и “Селска чест” от Маскани. Дебют на българска сцена ще направи световноизвестният литовски тенор Кристиан Бенедикт, който по думите на Орлин Анастасов, е най-добрият “Отело” в света. Той ще изпълни Канио в “Палячи”. Сред звездите в постановките са братът на баса – тенорът Венцеслав Анастасов, и мецосопраното Йоана Железчева. Баритонът от Варненската опера Пламен Димитров ще влезе в образа на Алфио в “Селска чест”, а Свилен Николов ще е Силвио. Режисьор ще е Паоло Паница, а диригент – швейцарската възпитаничка Вилиана Вълчева. Тя не е единственият млад музикант в проекта. Ще чуем и тенора от Варненската опера Борис Луков (Арлекин в “Палячи”). Ще дебютират и още 22-годишната Анита Огнянова като Лола в “Селска чест” и 26-годишният Яни Николов, който ще бъде Пепе в “Палячи”.
Последните двама са сред избраните от фондацията 10-има млади изпълнители, които ще участват тази година в първото издание на фестивала “Дионисия” на о. Корфу. Младите таланти (6-има от тях българи) са подбрани с три кастинга – в Рим, в София и на о. Корфу, за конкретни роли и ще бъдат обучавани от светила в оперното пеене. “Поканил съм дирекциите на над 200 оперни театъра в Европа и известни оперни критици”, каза басът.
Фестивалът ще се провежда през септември от 2017 до 2021 г. в старата крепост в Керкира. Концепцията е вдъхновена от древните ритуални игри, посветени на култа към Дионисий. Това лято заглавията ще бъдат „Норма”, „Аида”, „Кармен” и „Севилският бръснар”. С “Кармен” Орлин Анастасов ще направи режисьорския си дебют – нещо като репетиция преди основния режисьорски дебют, който планира. Маестро Анастасов ще режисира операта “Борис Годунов” за Мартенски музикални дни догодина.
Третият, най-мащабен проект ще бъде обявен на 15 юни на сайта на фондацията. Орлин Анастасов загатна, че ще е серия концерти, които ще се проведат из цялата страна – по 10-15 на месец. Целта е от една страна просветителска. “Има хора в България, които не знаят какво е опера”, казва Анастасов. От друга – избраните млади оперни певци да натрупат сценичен стаж.
Междувременно фондация “Орлин Анастасов” подготвя и 4 копродукции с консерваториите на Корфу, Тирана, Сплит и Триест. Орлин Анастасов е отменил ангажиментите си до края на годината, за да работи по проектите на фондацията.
(край на цитата)
В общи линии това беше моята статия във връзка с днешния рожден ден на Орлин Анастасов на 10 юни 2017 г.
Сета искам да се спра на информации, свързани с дейността на Орлин Анастасов, които съм пропуснал да спомена през 2017 г. Именно на първо място ще цитирам една интересна публикация от март 2009 г. с подробности относно началото на вокалната кариера на певеца.
в. „Утро“
Георги Делиганев превърнал Орлин от баскетболист в оперна звезда
18 март 2009 г.
Орлин беше еталон за самообладание, изключително зряло за възрастта си отношение към задачите, които му поставях, и професионализъм, казва вокалният педагог Георги Делиганев за един от най-прочутитет си ученици Орлин Анастасов. На свой ред младият бас признава, че “маестрото”, както нарича учителя си, е причината днес той да шества триумфално по световните сцени. Огромното уважение и благодарност, които русенецът изпитва към преподавателя си, са причината той да намери време в натоварения си график и да дойде на “Мартенски музикални дни”, за да пее в чест на Георги Делиганев.
Това стана повод двамата да си припомнят за първите си срещи и работата по изграждане на бъдещия певец. Идеята е на майката на Орлин – оперната певица Мария Венциславова, която моли вокалния педагог да прослуша малкия й син. По това време Делиганев вече работи с по-големия му брат Венцислав Анастасов, а самият Орлин е баскетболист, с име в този спорт.
“Когато майка му го доведе, той не преливаше от ентусиазъм. Известно е, че малко са родителите, които настояват децата им да поемат по техния път, особено когато става дума за певци. Орлин дойде без такива болни амбиции. Първата година обикновено е година на разузнаване и опознаване. Ако певецът не вярва на педагога си и ако той не работи с него адекватно, накрая не се получава нищо. Аз изисквам учениците ми, които са в началните фази на подготовка, да изпълняват стриктно каквото им кажа, без да разсъждават по въпроса. Орлин го спазваше съвсем точно, той беше от онези певци, при които нещата се градят тухла по тухла и вървят напред с всеки изминал ден. Когато през втората година вече запяхме по-съществено, беше ясно, че от „тази драка ще излезе заек”, спомня си Георги Делиганев.
За Орлин тази първа година на съвместна работа е свързана с друг спомен, който му е като обеца на ухото. Георги Делиганев го кара да пее все едно и също, като му забранява да пее онова, което самият певец иска да изпълни. В един момент младият бас настоява да изпее една ария и учителят му се съгласява с едно условие: да бъде изпята докрай. Орлин се съгласява, но по средата на арията спира, защото просто не му остава глас. И работата започва отначало. Певецът признава, че онова, което е научил по време на обучението си, се оказва безценно и до днес. “Тогава пеехме 3-4 пъти седмично, минимум по 45 минути, което за повечето певци би било доста сложно дори чисто физически. Все пак това е глас, който е твърде млад и неопитен. Едно от най-хубавите неща, които научих от маестрото е да пея правилно, което води към една много голяма издържливост. Ние никога не си почивахме, постоянно се работеше. И впоследствие тази издържливост много ми помогна, тъй като ми се е налагало да пея пет тежки заглавия в пет поредни дни, което е наистина много сложно, и съм успявал да ги изпея”, казва Орлин Анастасов.
Преподавателските похвати на Георги Делиганев са най различни, но онова, с което той е известен, е неговата строгост. Ученикът му си спомня за един много куриозен момент, след спечелването на наградата на конкурса “Пласидо Доминго”. Когато Орлин си идва в Русе, отива да попее малко в Музикалното училище. Той изпълнява пред вокалния си педагог ария на Филип из операта “Дон Карлос”. Изпълнението е безупречно и маестрото го хвали. Малко след това в стаята влизат начинаещи ученици и младият бас повтаря арията, като я изпява два пъти по-добре от първия път. За огромно негово учудване той е смъмрен от Георги Делиганев, което хвърля в смут и присъстващите. После маестрото му обяснява, че всъщност се е скарал с възпитателна цел заради учениците. Това не притеснява Орлин Анастасов, тъй като, противно на много свои колеги, той не смята, че отношенията между педагог и ученик трябва да са много близки и приятелски. “За мен това е абсолютно грешно, защото един ученик трябва да има огромен респект към своя педагог. И аз поддържам тази дистанция, която я има между нас. Аз съм един от малкото хора, които не могат да се обърнат на “ти” към маестрото и никога не съм го правил именно защото уважението и благодарността ми са толкова големи”, казва певецът.
Въпреки успехите си Орлин Анастасов все още се съветва понякога с Георги Делиганев. Когато има нужда от помощ, той го кани на свои спектакли. “Аз познавам най-добре себе си, а този, който познава още по-добре това, което аз мога да направя и как звуча от другата страна, е маестрото. Не се притеснявам от онова, което ще чуя от него, защото нещата са много точни и са изцяло в моя полза. Аз го търся умишлено като съветник, защото почти винаги това, което ние на сцената чуваме, няма нищо общо с това, което чува публиката в залата. Това, което маестрото ми казва, е едно много обективно и невероятно точно като оценка”, категоричен е Орлин Анастасов.
Самият Георги Делиганев никога не се натрапва със съвети – дава ги само ако му ги поискат и това е желязно правило, за да не става досаден. Прави изключение само ако случайно чуе, чу ученикът му не пее вярно. “Певците са много странно племе. Може да ги лъжат и да са лъгани много, но има неща, в които никой не може да ги заблуди. Те пределно ясно знаят кое от кого са научили и кой със съдействие или бездействие е помогнал или разсипал кариерата им. И когато търсят съвет, те много добре знаят какво точно искат, знаят съвършено ясно какъв проблем имат. Аз бях поканен да присъствам на репетициите на “Дон Карлос” от Масне в Националната опера. Оказа се, че има за какво да говорим, защото това е много специална партия. Тя е написана за Шаляпин, а той е един природно съставен глас. Неговите проблеми са били едни, тук проблемите са други. И винаги, когато се дават съвети, трябва да е ясно, че като се иска съвет, казаното трябва да бъде направено. Защото има една много неприятна категория певци, които лукаво мъдруват. Ти им казваш, но те пак се чудят и комуникацията става много сложна и безсмислена”, обяснява Делиганев.
Той говори доста неохотно за работата си като педагог, защото смята, че това не трябва да се афишира. И припомня, че навремето кабинетите, където се е работело с певците са били територия табу.
Когато неговата преподавателка проф. Елена Ангелова и русенецът Георги Златев-Черкин виждат, че се интересува от професията на вокален педагог – рядко явление, решават да го поощрят. Дават му пропуск за часовете в “закритите крепости”, както той нарича кабинетите по музика с уговорката, че само ще слуша.
“Това беше една огромна школа за мен, много неща научих оттам. Изчетох много трудове в тази област и ги проверявах веднага на практика. Аз нищо не съм измислял, а просто съм се ориентирал към неща, за които съм убеден, че е така. Строго се придържам към т. нар. индивидуален подход към певците, защото всеки певец е отделен случай. Трябва да му намериш мястото в схемата. Освен това трябва да имаш високо развит вокален слух. Това е едно понятие, което не е популярно в България, неизвестно защо. Добре развитият вокален слух разбира технологията на производството на звука, разбира къде е грешката, за да бъде тя поправена”, казва педагогът.
Самият Орлин Анастасов не е изкушен да се занимава с преподавателска дейност, защото смята, че това не е неговото призвание. По-скоро предпочита, когато му дойде времето, да ходи за риба и да не се занимава въобще с опера. Сега не му остава дори време за спорт – откакто се занимава с изкуство е напълнял 35 кг. За сметка на това календарът на ангажиментите му е запълнен – има дати за 2013 – 2014 г. Въпреки това певецът признава, че предпочита да е ангажиран най-много 2-3 години напред. Иначе може да се окаже, че се появява интересно предложение, а няма как да участваш, обяснява басът.
Младият русенец не е аскет и понякога му се случва да си легне едва на сутринта, макар да се старае да пази режим в деня преди спектакъл. Но пък в такива екстремни обстоятелства се раждат и прекрасни изпълнения. Той си спомня за случай в Монте Карло, където прави “Фауст”. Репетицията с оркестъра е в 10 часа сутринта, а компанията се прибрала в 8 ч. “Отидох тотално изморен и казах на диригента, че ще се опитам да пея, макар да не съм във форма. И какво беше учудването ми, когато изведнъж извадих един глас, който много рядко ми излиза – тъмен, дълбок, дяволски. И всички, които бяха с мен предната вечер заключиха, че май трябва всяка вечер преди спектакъл да се забавляваме”, шегува се Анастасов. А в същия тон учителят му добави своята “рецепта” за хубав глас – сливова ракия за низини, червено вино за тембър.
(край на статията)
Лично аз намирам тази статия за много интересна, защото Георги Делиганев е изключително способен вокален педагог, направил много за развитието на редица оперни и концертни артисти. Имах щастието през годините 1964-1974 да се запозная с работата му, тъй като през тези години той идваше редовно от Русе в Габрово, понеже беше вокален педагог на Хора на запасните офицери в Габрово и работеше интензивно с нас – особено с камерния ни състав от 25 певци. Неговата работа допринесе много да се издигне вокалното изкуство на хора, довело до спечелване на редица национални и международни хорови награди. Преди няколко години се видях с Георги Делиганев в Габрово по време на концерти със сакрална музика. Беше много приятна среща след 45 години. Той си е все същят – симпатичен, дълбоко свързан с вокалното изкуство и е чест за него, че е открил и помогнал особено много за това, което днес е Орлин Анастасов.
През 2010 г. Орлин Анастасов дава интервю за в. „Дневник“, отпечатано в броя от 2 август 2010 г. Ето текста, който ни дава редица подробности от живота и делото на певеца:
Младият български бас Орлин Анастасов е само на 34 г., но вече триумфално шества по сцените на най-големите оперни театри по света. Нещо повече – Анастасов вече е международно признат като бас № 1 в света и наследник на традицията, поставена от Николай Гяуров. В момента той е солист в театър «Скала ди Милано», а успехът си дължи на изключително ценното съчетание от изумителен глас, ярко сценично присъствие и силна индивидуалност. С него разговаряме за модерната режисура и традиционните стойности на операта.
Вие сте известен с консерватизма си. Въпреки това, кои са новите идеи в операта, за които си струва да се работи?
В общи линии повечето театри поеха вече по нов път, който да позволи на операта да се развива с темповете и бързината на популярните типове музика. Когато се случва в разумни граници – разбирам този стремеж и дори ми е приятно да участвам в такива постановки. В същото време обаче съм участвал в реализацията на безумни хрумвания, които са недопустимо далече от първоизточника. В крайна сметка една постановка има няколко основни носещи точки – ноти, текст, неща, написани между редовете, които човек трябва сам да открие. Не съм съгласен, заради единственото желание на режисьора (диригентите рядко достигат до такива крайности), да участвам в подобни експерименти. Такива спектакли се забравят за половин година. Това, което оставя трайни спомени, е правено по същия начин и преди 200, и преди 300 години. Това са класическите постановки. Операта е елитарно изкуство и то наистина не е за всеки. Така че не бива да се стремим да вкараме всички – и на всяка цена в оперните театри, подхранвайки илюзиите си, че това, което ще видят там, непременно ще им хареса.
Вие май сериозно мислите, че съвремието не може да даде нищо ново на операта като изкуство?
Вкусовете непрестанно се променят. В момента може би по-голяма част от хората, които отиват на един оперен спектакъл, няма да го харесат, ако той е традиционен. Според мен обаче, много повече усилия заслужава възможността, вкусът на хората да се промени чрез качествени класически постановки, отколкото непрекъснато да правим опити да се нагодим към техния вкус. Големите режисьори като Франко Дзефирели все още правят класически, богати спектакли с огромен декор, стотици хора на сцената… И въпреки това те останаха творци на миналия век. Сега модерните постановки пробиват дори и в Италия, където имаше огромен брой скептици, че това може да се случи. Какъв е резултатът обаче – модерният начин за поставяне на оперни спектакли не само че вече е в Италия, но и колкото по-освирквана е една постановка, толкова по-голям интерес поражда тя…
За щастие аз вече съм от хората, които могат да избират, къде да участват и къде не. И когато нещо не ме убеждава, когато не мога да видя себе си в идеята на режисьора, аз просто отказвам. Така например все още си спомням една постановка на “Трубадур” в Дюселдорф, където режисьорът ме убеждаваше, че аз и хористите сме раци… Бях облечен в костюм с гигантски щипки… Разбира се, режисьорът имаше своята идея за спектакъла, а аз бях все още съвсем в началото на кариерата си. Тогава приех, но то ми остана като обеца на ухото. От тогава нататък в подобни неща повече не участвам.
Освен таланта, разбира се, кое отличава големите режисьори и диригенти от всички останали?
Талантът е изключително важен, но той е много малка част от това, което е необходимо за развитието на един режисьор. Преди всичко става дума за много работа, както между другото при певците и при диригентите. Нека вземем Пласидо Доминго, който на тази възраст успява да пее, да дирижира и да е директор на два оперни театъра в САЩ. За това се изисква много работа, трябва да си работохолик. За да достигнеш до тези нива, трябва да се откажеш от почти целия си личен живот. И това е въпрос на избор – да поемеш по техния път или да потърсиш някакъв по-лек вариант. Пак повтарям – имената от златните години на операта през миналия век няма да имат повторение. Условията за работа, както аз ги виждам вече 12-13 години по сцените на най-големите театри в целия свят, се промениха драматично. Търсенето е да се постигне максимален успех с минимални усилия. С два стола на сцената обаче не става опера.
Известно е, че Гяуров е ваш идол. Как носите короната на българската басова традиция след него?
Аз наистина имам тази чест – да бъда посочван като продължител на българската традиция на ниските гласове. Именно за това гледам да се движа в този път и да давам най-доброто, на което съм способен, за да пазя достойно спомена за този най-велик бас на всички времена. Гяуров наистина беше феноменален и точно по тази причина никога повече няма да се повтори. Операта и средата, в която тя се развива днес, вече не са същите, за да създадат условията за раждането на подобен талант. Така мисля аз. Има други неща, които станаха по-значими дори от самия глас. Сега много повече внимание се обръща на визията, на способността да се пласираш добре в системата на звукозаписната индустрия…
Кои роли чувствате вече като свои? И за кои чакате да “узрее” моментът или Вие самият?
Аз в общи линии съм изпял вече всички роли за бас, с изключение на Дон Жуан, която е доста компромисна. Така и не стана ясно, за какъв глас е написана тази роля и вероятно за това през последните 20-30 години я изпълняват баритони. Най-добрите баси и до ден днешен си остават двамата знаменити – Чезаре Сиепи и Николай Гяуров. Аз обаче реших да дебютирам в тази роля, макар и малко късно. От останалите роли вече май изпях всичко, и с всяко следващо изпълнение ги усещам все по-познати и по-близки. В същото време има и роли, от които се отдалечавам. Атила например! Когато си млад е невероятно да пееш в тази роля. С годните обаче връзката ми с нея започва да става все по-изкуствена. Филип II – една от най-невероятните роли за бас е нещо, което човек може да развива като вокален и артистичен образ през цялата си кариера. Ето, това са двете вердиеви заглавия, които ми доставят най-голямо удоволствие като изпълнител. И Борис Годунов, разбира се, и всички варианти на Мефистофел…
Може би това, което все още очаквам, е да имам възможност да пея повече руски заглавия, защото именно там има неща, които ми липсват. Тези заглавия обаче просто не се правят и точно по тази причина няма как да ги изпея. С изключение на “Борис Годунов”, това, което се поставя по света в момента са оперите “Евгений Онегин”, “Дама пика” – заглавия с много по-малък по численост хор и състав. Може би това чакам – моментът, в който ще се върнат “Хованщина”, “Княз Игор”, “Иван Сусанин”…
След ходенето по върховете през последните години, кое ви връща все още в България?
Е, причините са много. Една от тях е, че всички ме питат, кога ще дойдеш да пееш в България? Другата е, че ми е тъжно за това, че в чужбина ме познават повече, отколкото тук. И това не е свързано само с факта, че аз пея повече зад граница. В България просто не се говори за опера. Навремето, когато спечелих един от най-престижните конкурси за млади оперни певци в Италия, в България никой не разбра. Имам чувството, че тук все по-често се обръща голямо внимание на незначителни неща. Вече 12 години пея в театри като Метрополитън и Ковънт гардън, но за това в България почти не се говори. Хората не се задълбочават, не трупат нова информация…
Другата причина да се връщам в България е желанието ми, макар и един път в годината, да изпея нещо, за да обърна внимание върху състоянието на българското оперно изкуство, което в момента е трагично, и да покажа , че то би могло да бъде променено.
Т. нар. “висока култура” беше една от първите жертви на кризата у нас и пострада жестоко. Има ли изход?
Кризата, макар и в друга степен, засегна и много театри в чужбина. Те обаче са разработили отдавна система за оцеляване. Това са т. нар. копродукции. В тях участват 7, 8 или 10 малки театъра, които си делят разходите. След това тази постановка се представя във всеки един от тях. В България все още една постановка излиза многократно по-евтино, отколкото в чужбина. Така че много лесно може да се влезе във връзка с оперни театри от съседни страни да речем, да се направи една постановка и след това тя да се “изнесе”. Това е един от пътищата, а не да се чака финансиране от някакво Министерство на културата, което отдавна трябваше да се закрие вместо оперни театри в страната. В крайна сметка в България има шест опери на кръст, не сто!
Дори в държава като Италия, където Министерството на културата винаги е поемало разходите по издръжката на оперните театри, реформата в посока на търсене на други източници за финансиране е вече факт. През последните 6-7 години парите от държавни субсидии непрекъснато намаляваха. През май тази година излезе закон, според който оперните театри минават на издръжка към общините. Изключение прави само “Ла Скала” и симфоничният оркестър “Санта Чечилия” в Рим. Общините обаче отдавна имат идеи и схеми за финансиране на това традиционно за Италия изкуство. Ще дам един прост пример. Верона е град по-малък от Варна. По време на летния им фестивал обаче се правят около 40 спектакъла, които винаги са продадени до последния билет. Говорим за амфитеатри с по 16 хил. места, а зрителите не са хората от Верона. Това са програми, върху, които се работи отрано, подготвят се туристически пакети, които включват и самите постановки. В дните на фестивала Верона е наводнена с туристи от Германия и Швейцария…
Не може в България, където парите за издръжката на всички оперни театри са около 1 млн. лв., финансирането да е проблем. Има хиляди места, откъдето може да се пести, но не разбирам защо културата винаги е първата жертва на икономиите. Ето, дори в Румъния, която почти не е създала известни певци, неотдавна прие закон, според който операта се определя като национален приоритет. Всичко е въпрос на идеи, на добро планиране и на много работа
Колко напред в кариерата си мислите, че можете да стигнете оттук нататък?
Някои казват, че не е толкова трудно да се изкачиш до големите сцени. Това, разбира се, не е вярно. Трудно е! Най-доброто доказателство, че си свършил работата си добре обаче, е когато успееш да останеш там, когато изявите ти вече не са епизодични, а системни. При мен нещата се случиха доста рано. Аз бях най-младият бас, дебютирал в “Ла Скала” и “Ковънт Гардън”. За пет години постигнах неща, които хората градят в продължение на цялата си кариера. Трудното е да откриеш сам стимулите, за да продължиш да се развиваш след всичко това. За себе си обаче съм решил да не се поддавам на модата и да не правя абсолютно никакви компромиси.
(край на статията)
Следват информации за Орлин Анастасов от годините 2014-2016. Първо такава от 2014 г., дадена в Българското Национално Радио:
Висока оценка за българския бас Орлин Анастасов в италианската преса
публикувано на 26.11.2014 г.
Репортаж на Силвия Проданова от Милано
С Вердиевата опера “Симоне Боканегра” официално беше закрит сезон 2013/2014 на Миланската Скала. Постановката е копродукция с Берлинската Щатсопер. В премиерната вечер на диригентския пулт беше маестро Стефано Рандзани. За съжаление ученикът на Ленард Бърнстейн не блесна със своето дирижиране. Патосът, с който маестрото се изкачи на сцената на Ла Скала, не успя да достигне и потопи в атмосферата избраната публика. Както през 2010 г., отново имахме удоволствието да гледаме творба на режисьора Федерико Тиеци със сценография на Пиерпаоло Бислери и костюми – дело на Джована Бици. Утвърденото трио заслужено получи отново нашите аплодисменти.
В ролята на Симоне Боканегра с възхищение проследихме изявата на Лео Нучи. Известен с Вердиевия си репертоар, пял в “Симоне Боканегра” с Николай Гяуров, а в “Мадам Бътерфлай” с Райна Кабаиванска, италианският баритон отново беше награден с бурни овации. Висока оценка за сопрана Кармен Джанастазио и нейната Амелия, независимо от известното колебание в изпълнението на арията от първо действие Come in questa onda bruna. Експресивност в изявата и овации на публиката за украинския бас Александър Цимбалюк в ролята на Фиесkо. Изключителен бе дуетът на Фиесkо и Симоне Боканегра Delle faci festanti al barlume от трето действие. Неочаквано неубедително беше изпълнението на известния мексикански тенор Рамон Варгас в ролята на Габриеле Адорно.
Имах изключителната възможност да проследя операта и в изпълнение на т.нар. “втори състав”, но не по важност. На диригентския пулт този път беше обичаният маестро Даниел Баренбойм. Публиката на Ла Скала стана на крака още с влизането на местрото. Вълнуващата вечер в Миланската Скала продължи с един уникален глас в ролята на Симоне Боканегра – Пласидо Доминго. Пял през 2009 г. в Берлинската Щатсопер именно в тази роля, под диригентската палка на маестро Баренбойм и режисура на Федерико Тиеци, световното оперно дарование ни подари една завладяваща изява. Овациите, с които публиката награди маестро Баренбойм и Пласидо Доминго премериха сили с бурните аплодисменти за българския бас ОРЛИН АНАСТАСОВ в ролята на Фиеско. Присъствахме на изявата на един брилянтен певец, със силно сценично присъствие, мощен глас, перфектна дикция. Изпитах истинска национална гордост, когато в италианския печат беше написано с големи букви: „Знатното сценично поведение на Орлин Анастасов напомня само за една роля – тази на Фиеско в изпълнение на българския гений Николай Гяуров“.
(край на цитата)
БНР
Световният бас Орлин Анастасов пее в Пловдив
публикувано на 18.06.2015 г.
Автор: Галя Митева – Радио Пловдив
„И досега изтръпвам, когато чуя партията на Мефистофел във “Фауст” –
казва признатият български бас Орлин Анастасов със световна кариера, който пристига в Пловдив за откриването на OPERA OPEN 2015 на Античния театър на 19 юни 2015 г.
Интервю с оперния бас Орлин Анастасов
А случката с Мефистофел е от ученическите години на Орлин Анастасов, когато той непреклонно е виждал бъдещето си като баскетболист. Въпреки увещанията на родителите му, които са класически музиканти. Но когато един ден решава да чуе оставеното без нито една дума от неговата майка видео с изпълнението на Николай Гяуров като Мефистофел, разбира, че операта е неговото призвание.
Днес българският бас, който дебютира в Ла Скала преди 16 г. на 23 години, е на всички престижни музикални сцени. Наричат го “наследникът на Николай Гяуров”.
Живее в Италия, но казва, че винаги ще остане и ще се представя като българин. Най-любимата му роля е тази на Борис Годунов, която ще изпълни и на концерта в Пловдив.
Извън операта, Орлин Анастасов цени най-много честността и приятелството.
Концертът с негово участие на Държавна опера – Пловдив с диригент Лучано ди Мартино е обявен за 19 юни на Античния театър от 21 ч. При лошо време ще се отложи за следващия ден – 20 юни.
Цялото интервю с Орлин Анастасов е в звуковия файл.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на Радио Пловдив:
https://bnr.bg/plovdiv/post/100570617/svetovniat-bas-orlin-anastasov-pee-v-plovdiv
Сайт на НДК
СЛЕД 13 ГОДИНИ ОТСЪСТВИЕ ОРЛИН АНАСТАСОВ ОТНОВО ПЕЕ В НДК
15 ноември 2015 г.
Събитието е част от НОВОГОДИШНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ и е в подкрепа на мира.
Един от акцентите в програмата на НОВОГОДИШНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – концертът „Орлин Анастасов и приятели” ще е посветен на световния мир и на жертвите от атентатите в Париж. Това стана ясно по време на пресконференция за събитието днес в ПРЕСКЛУБ – НДК, в която участваха посланикът на НДК за класическа музика Веско Ешкенази и световноизвестният диригент Мартин Пантелеев.
Гастролиралият по цял свят оперен бас Орлин Анастасов отново ще стъпи на сцената в зала 1 на НДК на 18 декември от 19:00 часа, след близо 13-годишно отсъствие. „Щастлив съм, че имам възможност да участвам във фестивала на НДК, благодаря за поканата, това е мястото, където за последно бях преди 13 години и с огромно удоволствие ще се върна отново.
Идеята за концерта беше да съчетаем най-известните арии и ансамбли в една стилово издържана програма. Затова се спряхме на италиански репертоар в първата част, изцяло Верди и руски репертоар (произведения на Чайковски и Мусоргски) – във втората. Изненадата е произведението на маестро Пантелеев. Мисля, че ще се получи един страхотен концерт, всички предпоставки са на лице. Всеки човек има нужда да се докосне до тази съкровищница от гениални произведения”, беше коментарът за програмата и концерта на Орлин Анастасов.
По повод на другите участници в концерта, той сподели, че всички са изключителни професионалисти и имат сериозни кариери както в България, така и по света. Талантливият музикант е категоричен, че оперното изкуство е елитарно и е само за хора, които го разбират, а ако те се възпитават още от деца да развиват вкус към подобни спектакли, то това е предпоставка за привличане и на по-млада публика. Според него “масовостта не е знак за качество и е важно да си известен само на правилните хора”. „Ще посветим концерта на мира – всички искаме да живеем в мирно общество, да сме свободни и да се радваме на това, което ни е дадено. Благодаря на екипа в НДК и на г-н Боршош, който ни дава много подкрепа”, сподели световноизвестният изпълнител Веско Ешкенази, който е и посланик на НДК по света в сферата на класическата музика.
„Аз съм изключително трогнат, тъй като ще имам възможността да работя с име като Орлин Анастасов, който е пял в най-големите оперни театри и концертни зали по света. Също съм много благодарен, че имам възможността да представя мое творение като мост между италианската и руската опера. Произведението беше написано през 2005 г., когато бях много впечатлен от немския астронавт Томас Райтер, прекарал 6 месеца в Космоса. Тогава написах този цикъл „Планетни следи” и съответно ще изпълним „Синята планета”. Репертоарът на концерта е с изключителна стойност, а освен Орлин ще чуем и много други изявени български певци като Таня Иванова, Венцислав Анастасов и Димитър Станчев. Благодарен съм на Веско за идеята да представим Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”. Целият фестивал е издържан и е направен с много стил, което за нашето време и култура е нещо много трудно. Затова съм признателен на всички в НДК – за огромната подкрепа и ентусиазъм, с които се организира това издание на Новогодишния музикален фестивал”, каза Мартин Пантелеев – главен диригент на Софийската филхармония.
“Изключително радостен съм, че на сцената на Зала 1 тази година ще чуем едни от най-талантливите и известни български изпълнители. Това е знак, че сме на прав път както за развитието на Новогодишния музикален фестивал, така и на цялостната политика на Двореца по отношение на класическата музика”, каза директорът на НДК Мирослав Боршош и пожела успех на фестивала.
Концертът „Орлин Анастасов и приятели” може да видим на 18 декември в Зала 1 от 19:00 часа. Оранизаторите от НДК тази година поставят акцент върху големи оперни звезди от световните сцени, във връзка с отбелязването на 125 години от оперното дело в България.
ПОВЕЧЕ ЗА КОНЦЕРТА
Събитието е част от програмата на 29-ото издание на НОВОГОДИШЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, продуциран от НДК. Концертът „Орлин Анастасов и приятели” включва арии, ансамбли и хорове из опери на Верди, Мусоргски, Чайковски, изпълнени от сопраното Таня Иванова, 31-годишният тенор от Грузия Михеил Шешаберидзе – лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия, баритонът Венцеслав Анастасов, талантливият Димитър Станчев и световноизвестният български бас Орлин Анастасов. Възраждайки блясъка на оперната слава на България, като едно от посланията на предстоящия Новогодишен музикален фестивал, на сцената на Зала 1 на НДК на 18 декември ще музицират водещи световни певци с най-представителните български оркестър и хор – Софийска филхармония и Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, под диригентството на Мартин Пантелеев.
ПОВЕЧЕ ЗА ОРЛИН АНАСТАСОВ
Анастасов е певец с активна международна кариера, който изпълнява водещи басови партии на големите сцени в цял свят. Дебютира на оперна сцена в родния си град Русе на 20-годишна възраст, като Краля на Египет в „Аида”. Първата си награда печели в конкурса „Опералия” 1999 г., през същата година дебютира в Ла Скала в Милано като Дон Базилио в „Севилският бръснар” на Росини. Завръща се многократно на същата сцена като Тимур в „Турандот” (2004), като Рамфис в „Аида” (2007) и в главната роля на Атила от едноименната опера на Верди (2011). Пее в постановки на Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитен опера – Ню Йорк, Виенската държавна опера и много други големи оперни театри по целия свят.
(край на цитата)
Портал „Класик ФМ“ декември 2015 г.
Орлин Анастасов: „Вярвам в добротата и смирението на хората“
„Най-хубавото нещо, което съм чувал за себе си е, когато ме питат в самите театри какъв съм – и аз казвам, че съм бас, а после – бас от България. И реакцията винаги е една: „Аха, значи сериозно нещо!“
Орлин Анастасов сподели пред Класик ФМ това ценно усещане за задоволство от висотата на оперния трамплин, заложен от Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. „И тримата са си мои баси! Борис Христов беше един много сериозен извор в моята подготовка, когато преди почти десет години трябваше да дебютирам в операта „Борис Годунов“. Гяуров в Мефистофел от „Фауст“ може би няма равен в света …, както пък в „Атила“ – Гюзелев беше най-великият!“ – казва още съвременният български бас.
Тази вечер ще го слушаме в концерта „Орлин Анастасов и приятели“, представен от Новогодишния музикален фестивал в НДК, и това ни даде повод да го запитаме за всички паралели между високото негово изкуство днес и това, което правеха някога знаменитите трима наши баси по света. Разговорът ни започва със записа на песнопението „Блажен муж“ от Григорий Любимов и завършва с „Верую“ от Александър Гречанинов, защото тези дни те звучат съвсем навреме – идва Рождество Христово. Приемаме ги и като едно духовно послание на Орлин Анастасов, за когото голямото верую е: „Вярвам в приятелите си, които са много малко, но определено вярвам в тях. Вярвам, че хората не са това, което изглежда отвън, особено в последно време … Че има нещо отвътре в тях, което за съжаление и по обективни причини, се е скрило – добротата в хората, смирението. Вярвам, че тези неща ще излязат рано или късно отново навън. И го пожелавам, разбира се!“
Познат и ценен в най-значимите оперни институции по света, Орлин Анастасов разказва много за своя път и усещането за онзи преломен момент, в който се превръщаш от „изпълнител в артист“. Казва още, че се чувства най-добре в Миланската скала: „Аз си върша работата навсякъде по един и същи начин, но определено имам симпатии и това е театърът, в който ми е най-хубаво да пея. За щастие, там ме канят почти всяка година.“
Чуйте интервюто на Юра Трошанова с Орлин Анастасов, както и неговите изпълнения с Камерния хор „Свети Седмочисленици“ и диригента Димитър Григоров (CD на Gega New), в звуковия файл под снимката вляво!
(край на цитата)
Дом на културата “Борис Христов” Пловдив
Оперният властелин Орлин Анастасов ще открие Дните на музиката в Пловдив
10.05.2016 г.
Оперният властелин Орлин Анастасов, сочен за Вердиев бас № 1 в света и за достоен наследник на своя кумир Николай Гяуров, ще открие на 14 май 2016 г. в Пловдив пролетното издание на Седмия международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”.
Партньори на прочутия бас на сцената на Градския дом на културата “Борис Христов” тази събота ще бъдат роденият в Пловдив пианист и преподавател в Парижката консерватория Никола Таков, сопраното Ралица Ралинова и Хорът на пловдивските момчета, честващ своя юбилей.
Едва 22-годишен Орлин Анастасов е удостоен през 1998 г. с Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, а година по-късно дебютира в Миланската “Ла Скала” като Дон Базилио от “Севилският бръснар”.
Звездната кариера на родния бас започва с победата на авторитетния конкурс на Пласидо Доминго “Опералия” в Пуерто Рико, където Орлин Анастасов печели Първа и Абсолютна награда. Престижните отличия проправят пътя на младия бас към световните оперни сцени като “Метрополитън Опера” в Ню Йорк, “Арена ди Верона”, “Ковънт Гардън”, Римската опера, “Гранд опера” в Париж, “Театро Лисео” в Барселона, “Театро Реал” в Мадрид, Виенската “Щатсопер” и др. Репертоарът на Орлин Анастасов включва повече от 40 басови партии, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента Вердиев бас в света.
(край на цитата)
Портал „Plovdivski Novini.bg“
Басът на съвремието – Орлин Анастасов със страхотен концерт
Публикувана в „Култура“, 15 май 2016 г.
Със страхотен концерт на Орлин Анастасов – бас, Ралица Ралинова – сопран и Никола Таков – пиано, се откри международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ вчера вечерта. В концерта на басът на съвремието взеха участие и Хорът на пловдивските момчета. Той беше подготвил специална двучасова програма за пловдивската публика. Пищният концерт включва арии, ансамбли и хорове из опери на Верди, Мусоргски, Чайковски и др.
Днес фестивалът продължи със „Словото на барда и музиката на неговото време“. Това е наименованието на музикално-поетичен спектакъл по случай 400 години от смъртта на великия поет и драматург Уилям Шекспир. Рецитацията на стиховете на твореца-класик ще бъде на проф. Александър Шурбанов – поет и преводач, и на актьорът Валентин Ганев – носител на наградите Аскеер и Икар.
Камерен ансамбъл „Микстет“ ще изпълни музика от времето на великия бард, а вокалните партии са поверени на сопраното Евгения Ралчева. В програмата ще вземе участие и флейтистката Мила Павлова.
(край на цитата)
В края на настоящата статия за Орлин Анастасов ще цитирам две публикации от последните години, свързани с новата му дейност на оперен режисьор:
Портал „Нюз БГ Репортер“
СВЕТОВНИЯТ БЪЛГАРСКИ БАС ОРЛИН АНАСТАСОВ РЕЖИСИРА “СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР” В ДЪРЖАВНА ОПЕРА РУСЕ
6 ноември 2020 г.
Автор: Иван Върбанов
Нюз БГ Репортер | СПИСАНИЕ “БЪЛГАРСКА ОПЕРА”
04 ноември 2020 г.
Държавна опера – Русе представя най-новата си премиера „Севилският бръснар“.
Уникалното на проекта е, че режисьор на спектакъла е световната звезда – басът Орлин Анастасов. Диригенти ще бъдат младият и талантлив Димитър Косев и френският му колега Франсоа- Роберто Джиролами. Солисти: Александър Баранов, Стоян Стоянджов, Теодора Чукурска, Венцеслав Анастасов, Момчил Миланов, Пламен Бейков, Петя Цонева.
Екипът на списание „Българска опера“ се свърза с Орлин Анастасов, за да го интервюира за погледа му към оперния шедьовър, за вплетените послания, за творческия процес с екипа на Държавна опера – Русе.
– Здравейте, г-н Анастасов. Благодарим Ви за възможността да направим това интервю онлайн. В началото – приемете пожеланията ни за „На добър час!“ на премиерната постановка, в което сме уверени. Да започнем с въпроса: Какво е новото в прочита Ви на “Севилският бръснар”?
– Трудно е да се направи нещо ново като прочит точно на това произведение – „Севилският бръснар”. Предполагам, че вече всичко е направено, всичко е опитвано. Ние се опитахме да го пренесем в наше време. Например – вечният конфликт между поколенията пресъздаваме от гледна точка на използването на новите технологии. При младото поколение те са основният инструмент за комуникация и начин на живот, а при по-възрастните се наблюдава изоставане в това отношение. В тази връзка, умишлено сме изтъкнали поколенческите различия в поведението и отношението към света между Розина и д-р Бартоло. От там се получават и голяма част от „сценичните смехории”, които сме вкарали в нашата постановка.
– Д-р Бартоло ще има ли нова проекция на образа, която да е специална хрумка на режисьора?
– Д-р Бартоло е единствената роля, която съм оставил както си е, дори типичните традиционни за него костюми, които той носи. На фона на всичко около него, той единствен е останал в своето време – леко „прашасал” не само в навиците си, а и в начина си на живот.
– Какви са посланията и изразните средства в новата постановка? Класическа или модерна стилистика е пътят на операта днес?
– Не бих казал, че има точно определен път, по който театрите трябва да вървят по отношение на постановките – модерен или традиционен. Правилната дума за мен е те да бъдат „достоверни”, т. е. всичко може да се опита, може да се дръзне във всяка една насока, стига да има смисъл, а не произволно и самоцелно използване на трикове и ефекти. Доколкото е възможно да се придържаме към либретото, което сериозни хора са написали много време преди нас към музиката и да се спазват изискванията на композитора. От там нататък, като режисьорски подход и изразни средства – няма граници. Всеки може да направи, това което сметне за интересно и необходимо.
Не бих искал аз да кажа точното послание на постановката. По скоро оставям на публиката това – всеки да се идентифицира и да прецени, с кого от героите се чувства най-близък. От позицията на зрител, човек може да си даде сметка как често изпада в гротескно състояние, тъй като не може да се види отстрани.
– Как гледате на практиката световните театри да затворят, първи направиха това от Метрополитън. Но, все пак хората на духа искат да продължават да творят, да живеят живота си, а изкуството им да бъде изражение на силата им, с която да преминат отвъд предизвикателството на КОВИД 19.
– За това, което се случва в момента – за това, че театрите затварят, мисля, че има много противоречиви мнения. Аз не съм привърженик на това един театър да спре всякаква дейност. Мога да дам за пример една статистика, която наскоро излезе в Италия – за последните три месеца, при проведени хиляди спектакли с над 300 000 души публика, има само един човек, разболял се от КОВИД 19. На фона на цялата ситуация и на живота в момента, не смятам, че затварянето на един театър е правилното решение. В големите държави, в големите градове с големи театри, притесненията са не толкова струпването на хора в публиката – там всички са с маски и на разстояние по време на спектаклите, нямат контакт помежду си. Проблем може да е самото придвижване към театрите, с транспорт, в който може да се допусне струпване на хора. Това обаче не би трябвало да води до спиране дейността на някой театър.
– Какъв бе творческият процес на режисьора Орлин Анастасов с целия екип на новата постановка в Държавна опера – Русе?
– Беше много забавно да се работи. Атмосферата беше много хубава, творческа. Всички солисти реагирах възторжено на трактовката, на идеята за постановката, тъй като им бе дадена възможност да излязат извън рамките на чисто традиционното. Те самите са участвали в много различни постановки на „Севилският бръснар”, и въпреки това, сега намират оригинални и интересни неща и дават всичко от себе си. Това пък за мен беше много полезно. Като режисьор, докосването до това произведение и създаването на тази постановка беше много ценен опит. „Севилският бръснар” е едно от най-трудните заглавия за поставяне, въпреки своя весел и забавен характер. Динамиката в действието и в музиката е „брутална”. Няма един спокоен, празен момент и не ти дава да се разконцентрираш и за кратко – говоря за солистите. Като репетиционен период всичко протече по начина, по който аз съм свикнал да работя – напластявахме малко по малко мизансцен, движения, хореография. Първо – чисто геометрично – движенията, тайминг, а когато тези първоначални неща се изчистиха, започнахме да добавяме необходимите детайли, за да може постановката да добие завършен вид.
– Какво си пожелавате като следващ проект?
– Следващият ми проект реално започна! Вече сме в репетиционен период на следващото заглавие, на което съм режисьор. Отново в Русенската опера ще поставим „Бал с маски”. Това е много важно събитие – ще има много солистични дебюти.Това, което си пожелавам е всички да сме здрави. В дългосрочен план си пожелавам като режисьор да измина същия богат и дълъг път, какъвто изминах и като певец, колкото и това да звучи смело като пожелание към самия себе си.
(край на цитата)
Портал „РусеИнфо“
Режисьорът Орлин Анастасов за „Лучия ди Ламермур“: Характерна черта на моята режисура е смесването между театрални и кинематографични ефекти
17.05.2021
На 19 май от 19 часа, в Голямата зала на Доходното здание, Държавна опера – Русе ще представи премиерата на операта от Гаетано Доницети „Лучия ди Ламермур“!
Броени дни преди спектакъла режисьорът Орлин Анастасов сподели: “За реализирането на тази моя Лучия, започнах да анализирам романа на Сър Уолтър Скот, с цел да възстановя онази чисто романтична атмосфера и подходи, даващи дълбочина на едно либрето, което понякога е леко банално.
Цялата посока на моите търсения, се основава на възстановяването на онези детайли от книгата, които могат да бъдат интегрирани в произведението. В следствие на това се променя значението на някои второстепенни роли (като тези на Алиса и Нормано) и се подчертава фундамента на някои актуални места и моменти (например – фонтана) .
Друга характерна черта на моята режисура е смесването между театрални и кинематографични ефекти, чрез използването на прожекции и записи, направени по време на репетициите с костюми.
Това целенасочено гарантира по-голямо визуално въздействие, и по-добро емоционално присъствие на някои „специални ефекти“, което прави работата върху героите още по-жива и изостря контрастите (на принадлежността към семейството, нагласите, културата, религията).
В същото време, от изключително значение се явява играта на светлина и сенки. Тя ще бъде представена на една изчистена сцена, в стил „minimal“, за да ни напомня, че се движим в епоха, която все още е мрачна, политически и икономически белязана от войни и глад, в която тъмнината на човешкото съзнание, естествено се превръща в астрална проекция на неговите призраци.
Копюрите са традиционни, следователно няма да има сцена на Вълчата кула (дуета на Едгардо и Енрико), и картината в кабинета на Енрико , в която се вижда пряката конфронтация между Лучия и Раймондо…”
(край на цитата)
Като последна част на тази статия ще приложа извадка от дискографията на Орлин Анастасов, взета от страницата за него на италиански език в Уикипедия:
Discografia parziale
Berlioz: Roméo et Juliette – London Symphony Orchestra/Sir Colin Davis, 2000 LSO
Berlioz: Les Troyens – London Symphony Chorus/London SymphonyOrchestra/Michelle
DeYoung/Petra Lang/Sara Mingardo/Sir Colin Davis, 2001 LSO – Grammy Awards per “Best Classical Album” e “Best Opera Recording” 2001
Orthodox Chants – Orlin Anastassov/The Seven Saints Choir/Dimitar Grigorov, 2004 Gega New
……
DVD e Blu-ray Disc parziale
Musorgskij, Boris Godunov – Orlin Anastassov (Boris Godunov)/Ian Storey (The pretending Grigorij)/Vladimir Vaneev (Pimen)/Peter Bronder (The Prince Vasilij Šujskij)/Gianandrea Noseda (direttore)/Orchestra & Coro Teatro Regio di Torino, 2011 Opus Arte/Rai Trade
(край на цитата)
Нека днес на 10 юни 2021 г. да поздравим Орлин Анастасов за рождения му ден и да му пожелаем здраве и нови успехи. Направеното до сега от него е гаранция за още по-големи успехи през идващите години.
За много години, уважаеми Орлин Анастасов!
……………
Изпълнение на Орлин Анастасов:
Mussorgsky – Boris Godunov – Orlin Anastassov (1)
Mussorgsky (1) Boris Godunov Boris’ Death Scene Orlin Anastassov 20. May 2004 Sofia National Opera Conductor: Luciano Di Martino
´´´´´´
Изпълнение на Орлин Анастасов:
Orlin Anastassov – I Vespri Siciliani – O tu Palermo
Orlin Anastassov sings ‘O tu Palermo’ from Verdi’s I Vespri Siciliani. Nice performance from this promising young singer, even if he doesn’t quite have the timbre of a bass. Busetto, 2001.
……
Изпълнение на Орлин Анастасов:
ORLIN ANASTASSOV – THE 25 VERDIAN BEST SINGERS TODAY – CONTEST
Everyone was asking for this one, and it a fun one to put together. There are a lot of BASSES here (ADBRAZAKOV-ANASTASSOV-COLOMBARA-FURLANETTO-PAPE)! So take your time and give them all a chance. Again we will use a 1-5 rating for singing and characterization
……
Изпълнение на Орлин Анастасов:
Orlin Anastassov – La Boheme – Vecchia zimara, senti
Bulgarian bass-baritone Orlin Anastassov sings the “Coat Song” from Puccini’s La Boheme. Orange, 2005.
……